ПРИЛОЖЕНИЕ

Следните изменения, които получиха поне една четвърт от подадените гласове, бяха отхвърлени в хода на разискването (член 59, параграф 3 от Правилника за дейността):

а)    Параграф 2.1 (изменение 9)

се изменя, както следва:

2.1.

Настоящото проучвателно становище беше поискано от Комисията по заетост и социални въпроси на Европейския парламент като принос към предстоящия план за действие за изпълнение на ЕССП и следващата социална среща на върха на ЕС, планирана за месец май 2021 г. в Порто. Настоящото проучвателно становище се изготвя по искане на Комисията по заетост и социални въпроси на Европейския парламент. В писмото на Европейския парламент се посочва, че становището следва да обхваща по-специално следните теми: справедлив преход, зелен пакт, цифрова трансформация, промишлена стратегия, политики за заетост и социално приобщаване, които са в основата на поредица от текущи и бъдещи законодателни и незаконодателни досиета, свързани със зелената и цифровата трансформация.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	99
Гласове „против“:	129
Гласове „въздържал се“:	20

б)    Параграф 2.2 (изменение 10)

се изменя, както следва:

2.2.

Европейските предприятия и работници са изправени пред сериозни икономически и социални и икономически последици от пандемията от COVID-19. В много дружества настъпва срив, хората губят губим работни места, а домакинствата губят поминъка си. Въпреки безпрецедентните спасителни мерки за икономиките, насочени към смекчаване на последиците от ограничителните мерки за работните места и предприятията, икономическите прогнози дават много обезпокоителна картина. Предвижда се икономиката на ЕС да се свие с 8,3 % през 2020 г. и да отбележи растеж от 5,8 % през 2021 г. Растежът през 2021 г. също ще бъде малко по-слаб от предвидения през пролетта (1) . Пандемията от COVID-19 засегна сериозно европейската икономика: в много дружества настъпва срив, губим работни места, домакинствата губят поминък, службите по здравеопазване губят ефикасност. Държавите членки са с рекордни равнища на задлъжнялост, надхвърлящи установите правила за разходите, а ЕС за първи път също пое общи дългове. Освен това не знаем какви ще бъдат и последиците от Брексит и не знаем кога ще приключи пандемията.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	95
Гласове „против“:	140
Гласове „въздържал се“:	22

в)    Параграф 2.3 (изменение 11)

се изменя, както следва:

2.3.

Ключовите отрасли и сектори, от човешки ресурси до научни изследвания, трябва да бъдат идентифицирани и подкрепени, и в резултат на това да бъде създадена европейска промишлена политика, която да защитава тези стратегически сектори на пазара и да гарантира сигурността на доставките на най-важните ресурси. Промишлената политика на ЕС следва да служи като обща рамка за съгласувана и всеобхватна координация на различните европейски политики с цел осигуряване на полезни взаимодействия. Подобна трансформация ще изисква от Европейската комисия да определи курса и политиките на държавите членки да бъдат хармонизирани с тези на ЕС. Това не означава управление на микроравнище, а хармонизиране на политиките, така че да бъдат съгласувани и да насърчават преобразуваща промяна. Този процес ще бъде възможен само с активното участие на организациите на гражданското общество и социалните партньори. Без „социален пакт“, основан на демократично и ефективно участие на гражданите на ЕС, няма да има благоприятен за всички Зелен пакт.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	91
Гласове „против“:	137
Гласове „въздържал се“:	18

г)    Параграф 2.5 НОВ (изменение 13)

Създава се нов параграф, както следва:

2.5.

Най-добрата политическа реакция е да се отговори на очакванията за NextGenerationEU, който представлява уникална възможност за бързо и преобразуващо възстановяване. Следва да се отдаде най-висок приоритет на неговото стартиране и взаимодействието с частния сектор.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	97
Гласове „против“:	136
Гласове „въздържал се“:	22

д)    Параграф 2.6 НОВ (изменение 14)

Създава се нов параграф, както следва:

2.6.

Предизвикателствата, породени от излизането на Обединеното кралство от ЕС, следва да бъдат преодолени, като се даде силен тласък за укрепване на единния пазар, така че да се създаде по-силна стабилна и конкурентна среда за дружествата.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	93
Гласове „против“:	141
Гласове „въздържал се“:	20

е)    Параграф 2.4 (изменение 15)

се изменя, както следва:

2.4.

Терминът, който се появи в този контекст във връзка с екологичната и технологичната промяна, е „справедлив преход“. ЕИСК счита справедливия преход за основен компонент както на бюджета, така и на плана за възстановяване, който насърчава една по-екологосъобразна европейска икономика. Поради това е необходимо да се развие по-широко разбиране за „справедлив преход“ (освен основаните на въглерод икономики), който прилага изцяло Европейския стълб на социалните права  (2) , основан на нов социален договор, като същевременно се насърчават реформите във връзка с преразпределителните системи, основан на равновесието между професионалния и личния живот и равенството между половете,. Особено важни във връзка с изпълнението на Европейския стълб на социалните права са висококачествените работни места за всички, достъпът до висококачествено образование и обучение, включително правото за достъп до учене през целия живот, по-специално за уязвимите групи, равният достъп до здравеопазване и социални услуги за всички, социалната закрила и включването на уязвимите групи като дълготрайно безработните, жените, младите хора, законните мигрантите или хората с увреждания. Всички тези важни цели могат да бъдат постигнати въз основа на просперираща икономика, нови, висококвалифицирани работни места, предлагани от работодателите, и на необходимите инвестиции в нови технологии.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	82
Гласове „против“:	152
Гласове „въздържал се“:	20

ж)    Параграф 2.5 (изменение 16)

се изменя, както следва:

2.5.

Държавите и регионите в индустриален преход обикновено се сблъскват с предизвикателства при модернизирането на промишлената си база, подобряването на уменията на работната сила, компенсирането на загубите на работни места в ключови сектори и повишаването на ниската производителност, която ограничава увеличаването на доходите, сближаването във възходяща посока и компенсирането на неблагоприятните демографски тенденции. Като цяло, те биха имали полза от екологизирането и технологичния прогрес и свързаните с тях развития, но за някои места и определени групи от населението, по-специално уязвими групи, като например хората с увреждания, възрастните хора, ромите и законните мигрантите, има риск да бъдат изоставени. Преодоляването на предизвикателствата, свързани с дългосрочните трансформации, изисква предвиждане на промяната и активно управление на прехода от страна на създателите на политики, социалните партньори, организациите на гражданското общество и основните заинтересовани страни в тези държави и региони. Социалният диалог, информирането, консултирането и участието на работниците и техните представителни организации, включително в органите за процесите на вземане на решения (управителни и надзорни съвети), имат ключова роля в разглеждането и повлияването на процеса на вземане на решения от страна на предприятията, за да бъдат управлявани преходите по ориентиран към бъдещето начин. ЕИСК настоятелно призовава Комисията да укрепи и да развие социалното измерение в бъдещата актуализирана промишлена стратегия.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	92
Гласове „против“:	152
Гласове „въздържал се“:	17

з)    Параграф 2.6 (изменение 17)

се изменя, както следва:

2.6.

Преодоляването на кризата с пандемията и осигуряването на възможност за успешна промишлена трансформация са в интерес на всички заинтересовани групи и изискват съвместни усилия и общи цели (напр. дългосрочно развитие на предприятието), и функциониращ социален диалог, който се развива в климат на доверие, както и положителна нагласа. ЕИСК счита, че „доброто“, а в този смисъл и „устойчиво“ корпоративно управление със съвместно предвиждане на промяната е от ключово значение за успеха трябва да се опира на утвърдените минимални правни стандарти на вътрешния пазар, като мнението на работниците се изразява посредством тяхното информиране, консултиране и участие в ръководните органи на предприятията.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	90
Гласове „против“:	151
Гласове „въздържал се“:	18

и)    Параграф 2.7 (изменение 18)

се изменя, както следва:

2.7.

Цифровизацията и автоматизацията имат както положително, така и отрицателно въздействие върху икономиката и обществото. Този преход ще се нуждае от регулиране подходи, което които следват темпото на технологичната трансформация, и от предвиждане на промяната например чрез участието например на социалните партньори. Европейските работнически съвети (ЕРС) и работническите съвети на европейските дружества (Societas Europaea) може да служат като положителен пример на задължително трансгранично участие на работниците в балансирането на интереси и проучването на решения в дух на социално партньорство. Това включва гарантиране на обучение за работниците и договаряне на колективни трудови договори или други социални споразумения в подкрепа на автономията на работа и гарантиране на добро равновесие между професионалния и личния живот. Цифровизацията и интернет икономиката също доведоха до появата на нови форми на труд, като например работата през платформа, при които работниците са без социална и трудова сигурност и често работят при много несигурни условия и с неясен статут. Техните условия на труд и статут трябва да бъдат хармонизирани на европейско равнище, за да се насърчи справедлива мобилност и интегриране на вътрешния пазар  (3) . Във връзка с това ЕИСК счита, че е необходимо да се създаде правна сигурност за работниците чрез определяне на правен статут на труда в икономиката на цифровите платформи. Ограниченият достъп до социална закрила или липсата на такъв води до разходи не само за самите работници, но и за социалноосигурителните системи.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	88
Гласове „против“:	149
Гласове „въздържал се“:	24

й)    Параграф 2.8 (изменение 19)

се изменя, както следва:

2.8.

Цифровата трансформация води и до потенциални рискове в области като финансова стабилност, финансова престъпност и защита на потребителите. Тези рискове може допълнително да се увеличат поради раздробената регулаторна среда в ЕС и неравномерните промени на световно равнище при регулирането на сектора. Поради това ЕИСК счита, че е необходимо ЕС да създаде цялостна и стабилна регулаторна рамка в тази област. Комитетът препоръчва също така през 2021 г. да бъде постигнато глобално решение в областта на данъчното облагане на равнището на ОИСР ЕС да възобнови инициативата си за данъчно облагане на големи цифрови дружества  (4).

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	89
Гласове „против“:	149
Гласове „въздържал се“:	22

к)    Параграф 5.2 (изменение 21)

се изменя, както следва:

5.2.

Тясното сътрудничество между основните местни/регионални заинтересовани страни е от съществено значение за идентифициране на най-устойчивите приложения и максимално увеличаване на социално-икономическото развитие. Добрите практики на социалните партньори на всички равнища, основани на колективни споразумения или друга форма на социален диалог, създаващи еднакви условия на конкуренция за икономическите конкуренти в даден сектор или регион, представляват еталон за насърчаване на стратегия за справедлив преход във връзка с декарбонизацията и други цели на политиката в областта на климата (5).

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	93
Гласове „против“:	146
Гласове „въздържал се“:	19

л)    Параграф 6.2 (изменение 22)

се изменя, както следва:

6.2.

Един от основните управленски механизми за изпълнение и наблюдение на напредъка на социално справедливите преходи е европейският семестър. Изключително важно е европейските и националните политики да бъдат непрекъснато и циклично оценявани на социално, икономическо и екологично равнище. Европейският семестър постепенно разви по-социално измерение, но все още преобладават неговото макроикономическо и фискално измерение. Поради това ЕИСК предлага в европейския семестър да се включат нови, подобрени, измерими и допълнителни социални, икономически и екологични показатели за наблюдение и проследяване на всички аспекти и принципи на Европейския стълб на социалните права, както и на 17-те ЦУР  (6) , да се създадат полезни взаимодействия с набора от социални показатели чрез въвеждане на концепцията за устойчива, ориентирана към благосъстоянието икономика за всички  (7) , заедно с целеви специфични за всяка държава препоръки в социалната сфера и в сферата на околната среда  (8) . Освен това семестърът вече е преработен, за да се предвидят повече действия в подкрепа на възстановяването, което ЕИСК се надява да помогне и за подновяване укрепване на целия механизъм механизма на управление на ЕС и същият да се превърне в ръководна сила за оцеляването захранването на демокрацията, както и за сближаването във възходяща посока в рамките на ЕС.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	87
Гласове „против“:	148
Гласове „въздържал се“:	21

м)    Параграф 6.4 (изменение 23)

се изменя, както следва:

6.4.

Освен това, за да бъде компенсиран институционалният дисбаланс в икономическото и социалното управление, ЕИСК препоръчва да се използва добре балансирано„златно правило“ (9) , без да се излага на риск средносрочната финансова стабилност при прилагането на бюджетните правила на ЕС, като се освободят от двете страни оправданите публични инвестиции от изчисляването на дефицита и се вземе предвид устойчивостта на съществуващото и бъдещето равнище на дълга, за да се гарантира модерна инфраструктура в областта на здравеопазването, околната среда, образованието и технологиите и да се избегне безпрецедентна рецесия (10).

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	87
Гласове „против“:	159
Гласове „въздържал се“:	16

н)    Параграф 9.3 (изменение 24)

се изменя, както следва:

9.3.

ЕИСК призовава Съвета и Европейския парламент да подобрят бизнес климата и да увеличат и да разпределят достатъчно финансиране за инвестиционни нужди в МФР за периода 2021—2027 г. с цел постигане на истински и радикален екологичен и цифров преход. За да се осигури достатъчно финансиране, ЕИСК препоръчва също и да се анализира въздействието от разширяването на диапазона от собствени ресурси, евентуално като се използват приходите от Схемата на ЕС за търговия с емисии, от механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите и от цифровия данък включване на данък върху цифровите услуги, обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък и данък върху финансовите сделки  (11).

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	91
Гласове „против“:	157
Гласове „въздържал се“:	13

о)    Параграф 9.4 (изменение 25)

се изменя, както следва:

9.4.

През настоящия програмен период правилата, приложими за големите предприятия, които са получили подпомагане от европейските структурни и инвестиционни фондове, предвиждат, че те трябва да възстановят приноса, ако в срок от десет години от крайното плащане на получената от тях помощ производствената дейност е преместена извън Съюза (член 71, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета). ЕИСК счита, че тези разпоредби трябва да бъдат укрепени за бъдещия програмен период, за да се насърчи връщането на дейността в ЕС и да се гарантира сближаване в духа на стратегическата автономност, да се запази производственият капацитет, да се увеличи заетостта и да се поощри по-устойчиво териториално развитие.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	89
Гласове „против“:	149
Гласове „въздържал се“:	19

п)    Параграф 9.5 (изменение 26)

се изменя, както следва:

9.5.

ЕИСК подкрепя също така подобряването на фискалното управление на ЕС, като се вземат предвид рисковете за устойчивостта и се извлекат поуки от наблюдението на най-добрите практики за екологосъобразно бюджетиране и фискалните планове. Освен това може да са необходими данъчни стимули, за да бъдат убедени мотивирани предприятията и физическите лица да инвестират в екологични инициативи със социално въздействие (12). Субсидиите следва да бъдат внимателно оценени при анализ на разходите и ползите.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	93
Гласове „против“:	154
Гласове „въздържал се“:	16

р)    Параграф 9.6 (изменение 27)

се изменя, както следва:

9.6.

Предизвикателствата, пред които е изправена Европа във връзка с прехода към зелена и цифрова икономика, изискват огромни инвестиции, които публичните средства и традиционното финансиране чрез банково кредитиране не могат да осигурят самостоятелно. Всяка година Частният сектор ще има нужда от огромни суми от най-разнообразни частни фондове се инвестират във вредни икономически дейности във всички промишлени сектори, като има опасност в крайна сметка да се превърнат в „невъзстановими активи“. Следва да се въведе съгласувано механизъм за насочване на финансовите ресурси на частния сектор към инвестиции, съответстващи на критериите от екологичен, социален и управленски характер. Поради това стратегиите за банковия съюз, съюза на капиталовите пазари, устойчивите финанси, цифровите финанси и МСП взаимно се подсилват и обосновават насочването на средства към по-продуктивните проекти. ЕИСК приветства създаването на Платформата за устойчиво финансиране и предвижда ускоряване на развитието на социалната таксономия.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	74
Гласове „против“:	154
Гласове „въздържал се“:	31

с)    Параграф 10.1 (изменение 28)

се изменя, както следва:

10.1.

Тъй като индустриалният преход често изисква преминаване от стари и традиционни производствени отрасли към ориентирани към бъдещето дейности (дори в традиционните сектори), той може да доведе до по-висока от средната безработица (поне временно) заради концентрираната на местно равнище деиндустриализация и факта, че базата от умения е в западащи сектори. Предвиждането и участието на представители на работниците на равнището на клон и предприятие и преди вземането на решения е от основно значение. Много е важно политиките за индустриалния преход да помагат на работниците и местните общности, особено на работниците с увреждания и други работници от уязвими групи, да управляват прехода с възможно най-малко смущение при максимално увеличаване на евентуалните ползи.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	88
Гласове „против“:	149
Гласове „въздържал се“:	17

т)    Параграфи 10.5, 10.5.1, 10.5.2, 10.5.3, 10.5.4, 10.5.5, 10.5.6, 10.5.7 (Изменение 30)

се заличават.

10.5.

План за действие за изпълнение на ЕССП Справедливите преходи изискват подходящи социални политики за подкрепа на добри условия на труд, добре функциониращо колективно договаряне и системи за индустриални отношения, както и предоставянето на подходяща социална закрила за подпомагане на работниците в преход. ЕИСК бе желал да представи някои предложения за предстоящия план за действие на Комисията за изпълнение на ЕССП.

10.5.1.

Комитетът предлага Комисията да оцени отново адекватността на съответните достижения на трудовото право на ЕС, за да го укрепи, с цел по-добро подпомагане на справедлив преход за работниците.

10.5.2.

Правото на безопасност и здраве е основно право на работното място за всички работници, независимо от трудовите им правоотношения и вида на бизнес модела, в рамките на който работят. ЕИСК изразява дълбока загриженост, че някои нови форми на заетост, възникнали вследствие на прехода в областта на климата и на цифровите технологии, биха могли да попаднат извън приложното поле на разпоредбите за здравословни и безопасни условия на труд (БЗУТ). Освен това вече бяха установени значителни рискове, свързани с цифровизираните работни места, като например интензифициране на работата, стрес и психосоциално насилие  (13) , а в бъдеще можем да очакваме злополуки, причинени от изкуствения интелект  (14) , които трябва да предотвратим. Ето защо ЕИСК призовава всички работници в ЕС да попадат под защитата на законодателството в областта на БЗУТ  (15).

10.5.3.

ЕИСК насърчава Европейската комисия да преразглежда редовно Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) и свързаната с него нормативна уредба с оглед на технологичните развития  (16).

10.5.4.

Социалният диалог на национално и европейско равнище има основна роля при формирането на икономическите, трудовите и социалните политики. ЕИСК подкрепя разработването, в рамките на социален диалог на съответното национално и европейско равнище, на подходящи мерки за „справедлив преход“ за управление, промяна и предоставяне на минимална защита в случаите на реорганизация на работните места или колективни уволнения, дължащи се на преход (в областта на технологиите, демографията, глобализацията, изменението на климата и кръговата икономика), включително правото на участие в колективно договаряне с цел предвиждане на промените и предоставяне на подкрепа на засегнатите работници (адаптиране на Директивата за колективните уволнения)  (17).

10.5.5.

Комитетът отново потвърждава необходимостта от консултиране и информиране на работниците и техните представители при въвеждането на промени, нови технологии и системи с ИИ, които може да доведат до промени в организацията на труда, нейния надзор и контрол, както и в системите за оценка и набиране на персонал. Във всички предприятия трябва да се гарантират правата на информиране и консултиране и надлежното прилагане на Директивата за ЕРС, а на равнището на ЕС следва да се въведе хармонизирана рамка по отношение на участието на ниво управителен съвет. Ето защо ЕИСК призовава за силна и стабилна европейска рамка за информиране, консултиране и участие на работниците  (18) като важен аспект на разработването на справедливи и честни пътища за реконструкция и/или екологичен и цифров преход. Комисията следва да насърчава социалния диалог с оглед на участието на работниците в прехода в областта на климата и на цифровите технологии във всички държави членки и да наблюдава резултатите от него чрез европейския семестър.

10.5.6.

Необходима е рамка за социално отговорно преструктуриране и предвиждане на промяна в корпоративната структура, която допълва съществуващите права на работниците на информиране, консултиране и участие и съответства на основните елементи на европейския социален модел  (19) . ЕИСК счита, че Европейската комисия следва да преразгледа Рамката за качество на ЕС за предвиждане на промените и преструктуриране и да предложи правно основание за конкретни рамкови условия по отношение на участието на работниците, с цел да се подобри участието на работниците в управлението на предизвикателствата на Зеления пакт и на цифровата трансформация  (20).

10.5.7.

В плана за действие следва да се определи долна граница за права на равнището на ЕС: ЕИСК призова за действия за защита на минималния доход  (21) с цел възпиране на бедността и насърчаване на приобщаващ пазар на труда и поради това приветства плановете на Комисията и на германското председателство на Съвета за създаване на европейска рамка за схемите за минимални доходи  (22) . Комитетът препоръча да се проучи възможността за създаване на общи минимални стандарти в областта на осигуряването срещу безработица в държавите — членки на ЕС  (23) . Комитетът призова също така за европейска инициатива относно минималната работна заплата и колективното трудово договаряне  (24) и поради това приветства  (25) инициативата на Комисията относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз  (26).

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	93
Гласове „против“:	149
Гласове „въздържал се“:	17

у)    Параграф 10.6 (изменение 31)

се заличава.

10.6.

Нов социален договор За да се създадат пътища за възстановяване, при които се инвестира в работни места и се защитават правата и достойното трудово възнаграждение, за да се изградят отново силни институции на пазара на труда за всички работници в съответствие с поети ангажименти и да се осигури социална закрила, ЕИСК призовава в основата на възстановяването да се постави един справедлив преход посредством социален диалог с активното участие на гражданското общество, за да се спомогне за планирането на социален, справедлив и приобщаващ индустриален преход.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	85
Гласове „против“:	146
Гласове „въздържал се“:	19

ф)    Параграф 1.1 (изменение 1)

се изменя, както следва:

1.1.

Налице са редица предпоставки за индустриалния преход към екологосъобразна и цифрова европейска икономика с цел постигане на устойчиво, справедливо и социално приемливо бъдеще в Европа. Трябва обаче да се вземе предвид нова ситуация. Пандемията от COVID-19 засегна сериозно европейската икономика: в много дружества настъпва срив, губим работни места, домакинствата губят поминък, службите по здравеопазване губят ефикасност. Тя направи още по-наложителна нуждата от по-широко и по-активно участие на социалните партньори и гражданското общество в изготвянето на политиката на всички равнища, както и от реалистична стабилна регулаторна рамка и стандарти на европейско равнище, като се отчитат особеностите на държавите членки и разпределението на правомощията между ЕС и държавите членки, както и принципът на субсидиарност , особено по отношение на социалната програма. Обявеният план за действие за изпълнение на Европейския стълб на социалните права (ЕССП) следва да играе важна роля във връзка с тези усилия.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	90
Гласове „против“:	146
Гласове „въздържал се“:	18

х)    Параграф 1.5 НОВ (изменение 4)

Създава се нов параграф, както следва:

1.5.

Най-добрата политическа реакция е да се отговори на очакванията за NextGenerationEU, който представлява уникална възможност за бързо и преобразуващо възстановяване. Следва да се отдаде най-висок приоритет на неговото стартиране и взаимодействието с частния сектор.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	97
Гласове „против“:	136
Гласове „въздържал се“:	22

ц)    Параграф 1.6 НОВ (изменение 5)

Създава се нов параграф, както следва:

1.6.

Предизвикателствата, породени от излизането на Обединеното кралство от ЕС, следва да бъдат преодолени, като се даде силен тласък за укрепване на единния пазар, така че да се създаде по-силна стабилна и конкурентна среда за дружествата.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	93
Гласове „против“:	141
Гласове „въздържал се“:	20

ч)    Параграф 1.4 (изменение 6)

се изменя, както следва:

1.4.

Една издръжлива, устойчива, справедлива и просперираща Европа изисква регулаторна съгласувана рамка, която може да засили процеса на справедлив преход, като същевременно се отчитат етичните последици от него и обществените интереси като защитата на потребителите, здравето, безопасността и качеството. ЕИСК препоръчва европейските и националните институции да въведат нови управленски структури, които могат да гарантират активното участие на местната икономика, социалните партньори и гражданското общество в планирането и изпълнението на справедливи мерки за гарантиране на социалната справедливост на преходите. Един от основните управленски механизми за изпълнение и наблюдение на напредъка на социално справедливите преходи е европейският семестър. ЕИСК препоръчва в европейския семестър да се включат нови, подобрени, измерими и допълнителни социални, икономически и екологични показатели за наблюдение и проследяване на принципите на Европейския стълб на социалните права.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	80
Гласове „против“:	145
Гласове „въздържал се“:	16

ш)    Параграф 1.8 (изменение 8)

се изменя, както следва:

1.8.

ЕИСК приветства обявения план за действие за изпълнение на ЕССП. Следва да се укрепят съответните достижения на трудовиото право политики на ЕС за по-добра подкрепа на справедлив преход за работниците.: В плана за действие следва да се определи долна граница за права на равнището на ЕС, включително: правото на здраве и безопасност, обхващащо и всички работници и нови форми на заетост; правата на информиране, консултиране, участие във вземането на решения и участие, които не са ограничени до в ситуациите на прехода; правото на развитие на умения; минимални стандарти за осигуряването срещу безработица; минимална работна заплата и колективно трудово договаряне или други форми на споразумения в съответствие с компетенциите на държавите членки.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	98
Гласове „против“:	148
Гласове „въздържал се“:	17

---

(1)  Лятна икономическа прогноза на ЕК за 2020 г.: още по-силна рецесия с по-големи различия.

(2)  Принос на Европейския икономически и социален комитет към работната програма на Европейската комисия за 2021 г.

(3)  ЕИСК (SOC/645) становище относно „Достойни условия на труд в основаната на платформи икономика“.

(4)  Становище на ЕИСК относно „Борба с данъчните измами, избягването на данъци и изпирането на пари“.

(5)  Framework Agreement for a Fair Transition of Coal Mining and Sustainable Development of the Mining Communities for the period 2019-2027 (Рамково споразумение за справедлив преход на въгледобива и устойчиво развитие на миннодобивните общности за периода 2019—2027 г.) (Испания); Jobs for the Climate (Работни места за климата) (Португалия); Agreement of Social Partners on Just Transition and Climate Change (Споразумение на социалните партньори относно справедлив преход и изменението на климата) (Гърция); Thyssenkrupp Steel Europe: Future Pact for Steel 20-30 (Thyssenkrupp Steel Europe: Бъдещ пакт за стоманата за периода 2020—2030 г.) (Германия (март 2020 г.).

(6)  Становище на ЕИСК относно „Годишна стратегия за устойчив растеж за 2020 г.“, ОВ C 120, 14.4.2020 г., стр. 1.

(7)  Charveriat, C. и Bodin, E. (2020 г.), Delivering the Green Deal: the role of a reformed European Semester within a new sustainable economy strategy (Изпълнение на Зеления пакт: ролята на един реформиран европейски семестър в рамките на нова стратегия за устойчива икономика).

(8)  Становище на ЕИСК относно „Европейски стълб на социалните права — оценка на първоначалното прилагане и препоръки за бъдещето“, ОВ C 14, 15.1.2020 г., стр. 1.

(9)  ОВ C 311, 18.9.2020 г., стр. 1

(10)  ОВ C 311, 18.9.2020 г., стр. 1

(11)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 106.

(12)  ОВ C 311, 18.9.2020 г., стр. 63.

(13)  МОТ (2019 г.) The Threat of Physical and Psychosocial Violence and Harassment in Digitalized Work („Заплахата от физическо и психосоциално насилие и тормоз в цифровизиран свят на труда“).

(14)   ОВ C 47, 11.2.2020 г., стр. 64 .

(15)   ОВ C 14, 15.1.2020 г., стр. 52.

(16)   ОВ C 47, 11.2.2020 г., стр. 64 .

(17)   ОВ C 14, 15.1.2020 г., стр. 1.

(18)  Становище на ЕИСК SOC/644 относно „Социален диалог за постигане на икономическа устойчивост и издържливост“ (прието на 29.10.2020 г., все още непубликувано).

(19)   ОВ C 161, 6.6.2013 г., стр. 35.

(20)  Резолюция на ЕИСК относно приноса на Европейския икономически и социален комитет към работната програма на Комисията за 2021 г.

(21)   ОВ C 190, 5.6.2019 г., стр. 1.

(22)  Заключения на Съвета относно укрепването на защитата на минималните доходи за борба с бедността и социалното изключване по време на пандемията от COVID - 19 и след това.

(23)   ОВ C 97, 24.3.2020 г., стр. 32.

(24)  Становище на ЕИСК относно „Достойни минимални работни заплати в цяла Европа“.

(25)  Резолюция на ЕИСК относно приноса на Европейския икономически и социален комитет към работната програма на Комисията за 2021 г.

(26)  COM(2020) 682 final.