Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Социалният диалог като важен стълб на икономическата устойчивост и издръжливостта на икономиките, отчитащ влиянието на разгорещения обществен дебат в държавите членки“

(проучвателно становище)

(2021/C 10/03)

Докладчици:

Cinzia DEL RIO Vladimíra DRBALOVÁ René BLIJLEVENS

Искане на германското председателство на Съвета	Писмо, 18.2.2020 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	9.9.2020 г.
Приемане на пленарна сесия	29.10.2020 г.
Пленарна сесия №	555
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	252/0/5

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Социалният диалог на национално и европейско равнище играе ключова роля за формирането на икономическите, трудовите и социалните политики, които насърчават по-голямото сближаване на условията на живот и труд във всички държави членки. Управлението на кризи, прогнозирането и управлението на промените, дългосрочното планиране, способността за иновации и провеждането на екологосъобразния и цифров преход, доброто корпоративно управление и сътрудничеството между социалните партньори, основаващо се на доверието и на правата на работниците на информиране, консултиране и участие, са част от една и съща европейска рамка за ефективна реакция на предизвикателствата, пред които е изправена Европа, както и за преодоляване на причинената от COVID-19 криза.

1.2.

Социалният диалог се развива: все по-глобалните и взаимосвързани икономики и производствени процеси и въздействието на търговията водят до увеличаване на транснационалните отношения с мултинационалните предприятия и глобалните вериги на доставки на различни равнища, което изисква общ и координиран подход на европейско равнище.

1.3.

ЕИСК признава, че ефективният социален диалог трябва да включва: представителни и легитимни социални партньори, притежаващи знания, технически капацитет и своевременен достъп до съответната информация за участие; политическа воля и ангажимент за участие в социалния диалог; зачитане на основни права като независимост на социалните партньори, свобода на сдружаване и колективно договаряне, които продължават да бъдат в основата на колективните трудови правоотношения, и правна и институционална рамка за подкрепа на социалния диалог с добре функциониращи институции.

1.4.

Европейският социален диалог е неразделна част от европейския социален модел, залегнал е в Договора, намира подкрепа в законодателството на ЕС и е признат в Европейския стълб на социалните права (ЕССП). ЕИСК насърчава европейските социални партньори да се възползват от всички варианти, които Договорът им предлага, за участие в преговори по новите теми и бързите промени на пазара на труда.

1.5.

В плана за действие за изпълнение на ЕССП ще бъдат проучени начини за укрепване на социалния диалог и колективното договаряне. Участието на социалните партньори в европейския семестъра следва да се счита за ключово за постигането на ефективни резултати, въпреки че данните показват, че в някои държави това участие е разпокъсано или недостатъчно, независимо от отправените към тях от страна на Европейската комисия специфични за всяка държава препоръки. Предвид важната роля, която европейският семестър ще има за изпълнението на МФР за периода 2021—2027 г. и на програмата Next Generation EU, ЕИСК призовава за въвеждането на механизъм, който да предоставя на социалните партньори правото да бъдат консултирани както на равнище ЕС, така и на национално равнище.

1.6.

ЕИСК настоятелно призовава Европейската комисия, съвместно с европейските социални партньори, да осигури чрез европейски инициативи ясни и прозрачни критерии за прилагането на секторните споразумения между социалните партньори, както е предвидено в член 155, параграф 2 от ДФЕС.

1.7.

Извлечените поуки от предишни кризи показват, че е по-вероятно държавите с добре развити институции за социален диалог и системи за колективни трудови правоотношения да предоставят бързи и ефективни тристранни отговори. Бързото и ефективно ангажиране на социалните партньори и подкрепата на правителствата са ключови фактори за справяне с непосредствените последици от кризата, в допълнение към дългосрочното планиране на възстановяването, което цели защита и насърчаване на заетостта чрез устойчиви предприятия и социални инвестиции.

1.8.

Следва да се даде приоритет на колективното договаряне на всички равнища. Включването в системите за социална закрила на уязвимите групи от работници и граждани следва да бъде приоритет на публичната политика.

1.9.

Доброто корпоративно управление, което се основава на социален диалог, колективно договаряне и зачитане на правата на работниците на информиране, консултиране и участие, може да доведе до постигане на положителни икономически, социални и екологични цели. Вземането на информирани управленски решения по въпроси от пряк интерес за работниците допринася за устойчив и по-справедлив бизнес модел и за популяризирането на европейския социален модел, който е двигател на конкурентоспособността на европейските предприятия.

1.10.

Глобализацията и все по-големите транснационални производствени процеси промениха структурата на информационните потоци в предприятието. Правата на работниците на информиране, консултиране и участие са признати в законодателството на ЕС и са от основно значение за провеждането на ефективен социален диалог; трябва да се подобри качеството и ефективността на ЕРС в рамките на транснационалните процеси на преструктуриране; необходимо е да се отстранят пропуските, за да се укрепи демокрацията на работното място, и да се въведат мерки за принудително изпълнение, заедно с ефективни и пропорционални санкции. ЕИСК вече призова за въвеждането на хармонизирана рамка на равнище ЕС за участието на работниците в управителните съвети, като едновременно с това се зачитат различията на национално и корпоративно равнище. За съжаление, това предложение не намери място в одобреното европейско дружествено право.

1.11.

ЕИСК насърчава гъвкави, ориентирани към постигане на целите решения, които се основат на преговори между работодателите и представителите на работниците на подходящото равнище, за да се определят конкретните ангажименти за информиране, консултиране и участие, като същевременно се гарантират еднакви условия на конкуренция и подходяща минимална защита.

1.12.

ЕИСК призовава за действия на европейско и национално равнище, за да се гарантира зачитането на правото на информиране и консултиране в процесите на преструктуриране, настъпващи в резултат на кризата с COVID-19.

1.13.

В рамките на управлението на кризата, причинена от пандемията, ЕИСК настоятелно препоръчва: (i) участие по подходящ начин на социалните партньори в разработването на националните планове за възстановяване; (ii) по-добро сътрудничество между социалните партньори и Европейската комисия с цел систематичното използване на европейските ресурси; и (iii) Европейската комисия да насърчи нов временен финансов инструмент в подкрепа на извънредните действия, които трябва да бъдат извършени по време на възстановяването, както европейските социални партньори предложиха.

2.   Социалният диалог: как може да бъде насърчен и развит в бъдеще

2.1.

Германското председателство отправи искане към ЕИСК да постави фокуса в това становище към развитието на концепцията за социалния диалог, по-специално тристранните му форми, извън колективното договаряне. Тристранният социален диалог — също като двустранният — е основен инструмент за доброто управление на всяка промяна.

2.2.

За да се оцени ролята, която социалният диалог и основаните на участие модели могат да играят за напредъка на икономическото и социалното сближаване и по време на криза като настоящата, за намирането на отговори на последиците от кризата с COVID-19 върху нашите общества и икономики, е полезно да се припомни как концепцията за социалния диалог се е развила на международно и европейско равнище.

2.3.

В основните конвенции на МОТ ролята на независимите и представителни социални партньори беше призната изцяло от самото начало, но ролята на социалния диалог в разработването и наблюдението на изпълнението на социални и икономически политики се разви в съответствие с промените в нашите общества и с бързите процеси на глобализация. Необходимостта от включване на всички заинтересовани страни (1) на транснационално, национално и местно равнище насърчава нови форми на консултации и участие в процесите на определяне на политиките, които може да се осъществяват на различни равнища в зависимост от националните обстоятелства, но и от промените на регионално равнище, като например процеса на европейска интеграция.

2.4.

Според определението на МОТ (2) социалният диалог включва всички видове преговори, консултации или споделяне на информация между или сред представителите на правителствата, на работодателите и на работниците по въпроси от общ интерес, свързани с икономическата, трудовата и социалната политика. Той може да съществува като тристранен процес — с прякото участие на правителството, двустранен — между представители на работодателите и на работниците, или отскоро — на трансгранична основа (3), което предполага транснационален социален диалог в многонационалните предприятия (МНП) и световните вериги на доставки в контекста на една все по-глобализирана и взаимосвързана икономика.

2.5.

ЕИСК участва в текущата работа за търсене на решения на необходимостта от последователен подход на равнището на ЕС за свързване на зачитането на правата на човека, изпълнението на ЦУР и устойчивите инвестиции в стопански дейности по света, както и за преодоляване на въздействието на разрастващите се транснационални отношения с МНП, които включват социалните партньори. Тези теми са разгледани в конкретни становища на ЕИСК, като например тези относно надлежната проверка и достойния труд в световните вериги на доставки. Те бяха изготвени по искане на германското председателство и ЕП след обсъжданията на срещите на върха на държавите от Г-7 и Г-20 през 2015 г. и 2016 г. Европейският съюз изготви регулаторна рамка с основни икономически, социални и екологични стандарти, които са ключов елемент на европейската конкурентоспособност.

2.6.

Основното предизвикателство обаче е да се подкрепи този диалог с институционална рамка, за да се гарантира редовен процес на диалог и консултации със заинтересованите страни. За съжаление, това не е така в по-голямата част от държавите по света и в няколко европейски държави, в които социалният диалог се провежда нередовно и разпокъсано. Ролята на държавата в тристранните механизми е от решаващо значение и не може да бъде пасивна (4). Държавата е отговорна за създаването на подходящи условия и правна и институционална рамка за такива консултации и на политически и граждански климат, който да даде възможност на представителните и легитимните социални партньори да участват, като се признава тяхната роля. Обратното, процесите на социален диалог в някои европейски държави са отслабени, а автономността на социалните партньори е нарушена (5).

2.7.

Желателни са категорични и решителни действия от страна на ЕС за по-голяма подкрепа за оформяне на практиките на провеждане на консултации (6).

2.8.

В много от своите становища ЕИСК осъществява редовно наблюдение на развитието, прилагането и качеството на социалния диалог. Социалните партньори изпълняват специфична роля (7) в изготвянето и прилагането на политиките, които пряко или непряко засягат заетостта и пазарите на труда. ЕИСК приветства и подкрепата на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), според която „социалният диалог трябва да се насърчава и подкрепя, като същевременно се зачитат независимостта на социалните партньори и колективното договаряне и се увеличава капацитетът на социалните партньори за участие в социалния диалог чрез предоставяне на знания и обучение и създаване на подходяща политика и правни рамки, за да им се даде възможност да функционират ефективно“ (8). Двустранният социален диалог и колективното договаряне на всички равнища са в основата на националните системи за колективни трудови правоотношения и имат решаваща роля за оформянето на условията на работа и пазара на труда. Двустранният социален диалог следва да се основава на институциализирана рамка, която го подкрепя по подходящ начин, при зачитане на принципа на субсидиарност и независимостта на социалните партньори.

2.9.

Механизмите за диалог на национално равнище могат да включват тристранни национални икономически съвети и съвети по труда, отворени за различни организации на гражданското общество, или икономически и социални съвети, които следва да служат като канали за становищата на европейското общество по икономически и социални въпроси, чрез групи, към които гражданите принадлежат, за да се осъществи тази форма на диалог с цел съвместно преодоляване на предизвикателствата пред нашите икономики и общества. Тези органи обаче не са създадени във всички държави от ЕС и Комитетът за връзка на ЕИСК следва да участва по-активно в координацията.

3.   Европейският социален диалог — стълб на социалния модел на ЕС

3.1.

Социалният диалог е неотменен компонент на европейския социален модел. Въпреки че диалозите Val Duchesse през 1985 г. се считат за отправната точка, Договорът от Маастрихт е този, който включи указанията на социалните партньори с цел установяване на европейския социален диалог на междуотраслово равнище такъв, какъвто го познаваме.

3.2.

Както е заложено в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (9), насърчаването на диалога между ръководството и работната сила е признато като обща цел на Европейския съюз и на държавите членки. Когато действат заедно и подписват споразумения, социалните партньори на междуотраслово и отраслово равнище участват в определянето на законодателството на ЕС по свързани с труда въпроси и неговото прилагане на национално равнище. Те правят това, следвайки законодателната инициатива на Комисията (допълвайки и Европейския парламент) или чрез автономни инициативи въз основа на тригодишна работна програма, която се определя от европейските социални партньори. Освен това ДФЕС гарантира ролята и независимостта на европейските социални партньори.

3.3.

През последните двадесет години европейският социален диалог се развива неравномерно — осъществен е напредък, но имаше и пречки. С началото на кризата в еврозоната през 2009 г. се наблюдаваше ясно влошаване на европейския социален диалог като цяло.

3.4.

ЕИСК подчертава в своето становище (10) относно насоките на ЕС за заетост 2020 г. насока 7 Подобряване на функционирането на пазарите на труда и ефективността на социалния диалог, в която много ясно се посочва, че държавите членки следва да насърчават социалния диалог и колективното договаряне на всички равнища. Социалните партньори следва да бъдат насърчавани да договарят и сключват колективни споразумения в области от значение за тях, като се зачита тяхната независимост.

3.5.

До момента в контекста на своите редовни съвместни работни програми европейските социални партньори сключиха девет рамкови споразумения. Три от тях — за регулиране на родителския отпуск (11), работата на непълно работно време (12) и срочната работа (13) — сключени преди повече от 20 години, са транспонирани в европейски директиви и в момента са неразделна част от законодателството на ЕС; останалите са автономни споразумения (14) и рамки за действия (15), както и редица други съвместни документи. Автономните споразумения нямат пряко действие в националните трудови правоотношения и трябва да бъдат транспонирани в националната правна рамка или в колективни споразумения, обаче социалните партньори на национално равнище са отговорни за тяхното бързо, правилно и координирано на европейско равнище изпълнение.

3.6.

През 2020 г. социалните партньори постигнаха автономно споразумение относно цифровизацията. В него се отправя призив за сключването на стратегия за цифрова промяна, която гарантира, че както предприятията, така и работещите се възползват от внедряването на цифровите технологии (развитие на умения, свързани с цифровата промяна на работното място програми за обучение и мерки за решаване на въпроса с начините за свързване и изключване).

3.7.

Подгрупата на Комитета за социален диалог за прилагането на инструменти за независим социален диалог, подкрепящи изграждането на капацитет на организациите на социалните партньори, следва да разгледа необходимостта от по-тясно и по-интензивно взаимодействие и връзки между социалните партньори на европейско и национално равнище. В тази връзка европейските социални партньори поеха ангажимент да положат повече усилия за преодоляване на различните пречки пред изпълнението на техните автономни споразумения, които следва внимателно да се наблюдават от ЕС с цел насочване на конкретни инициативи за подкрепа.

3.8.

И накрая, бяха договорени шест съвместни работни програми. В последната (16) се подкрепят целите на четиристранната декларация от 2016 г. „Ново начало за социалния диалог“ (17), за да се засили: социалният диалог на европейско и национално равнище; да се договори автономно споразумение относно цифровизацията; да се увеличи подкрепата за изграждане на капацитет за националните социални партньори, по-специално чрез Европейския социален фонд; и да се насърчат ролята и влиянието на националните социални партньори в европейския семестър.

3.9.

ЕИСК насърчава европейските социални партньори да използват целия потенциал, който Договорът им предлага (член 154 от ДФЕС), за да участват в преговори (които могат да бъдат основата за подновена европейска рамка в социалните и свързаните с труда области) за преодоляване на новите предизвикателства, дължащи се на бързите промени на пазара на труда, и за предвиждане на законодателната роля на Комисията и на Съвета в тази област.

3.10.

Европейският секторен социален диалог се основава правно на Решение 98/500/ЕО от 20 май 1998 г. (18) за създаване на секторни комитети за социален диалог (СКСД). Понастоящем съществуват 43 секторни комитета за социален диалог, обхващащи ключови сектори (19) и около 80 % от работната сила в ЕС (20). Редица споразумения са приложени с решения на Съвета, но Европейската комисия не представи на Съвета — с цел превръщане на секторно споразумение в директива — две предложения от социалните партньори: споразумението, засягащо фризьорския сектор (2012 г.), и споразумението относно правата на информиране и консултиране на централно/федерално равнище на управление (2015 г.). Това беше безпрецедентна стъпка, която доведе до завеждане на дело в Съда на Европейския съюз.

3.11.

Необходими са ясни процедури за договаряне на обвързващи споразумения между социалните партньори на равнището на ЕС в съответствие с Договорите (членове 153—155), заедно с прозрачни критерии, които зачитат независимостта на социалните партньори, когато се разглеждат резултатите от такива специфични за секторите и междусекторни преговори. Комисията следва да изясни този въпрос, в сътрудничество с всички социални партньори на равнището на ЕС, за да не ѝ се преписва неясно право на преценка при разглеждането на резултатите от тези преговори.

3.12.

Системата за социален диалог на ЕС се отнася и за европейски предприятия, които извършват дейност в няколко държави—членки на ЕС, и е структурирана основно около правата на работниците на информиране и консултиране (21). Най-важният инструмент, създаден от законодателя на Съюза с цел гарантиране на ефективното и постоянно прилагане на тези права, е представен в Директивата за европейските работнически съвети (ЕРС) (22).

3.13.

Договорени са повече от 1 100 споразумения за създаване или подновяване на функциониращи ЕРС и други трансгранични представителни органи на работниците (като например за SE — европейските дружества или европейските кооперативни дружества). В последно време социалният диалог с многонационалните предприятия се възползва в по-голяма степен и от споразуменията за търговия и сътрудничество (СТС), които се основават на големия брой текстове, подписани от различни участници, но главно от Европейските федерации на синдикатите или ЕРС (23). Повече от 200 СТС имат за цел да модернизират колективните трудови правоотношения с МНП (24). Един по-практически инструмент под формата на насоки за трансгранично колективно трудово договаряне на равнището на предприятие би повишил ефективността на това ниво на системата за колективни трудови правоотношения на ЕС.

3.14.

Цялата тази дейност показва динамиката на социалния диалог на всички равнища, дори ако тази динамика може да се нуждае от инструменти, чрез които социалният диалог да отговаря ефективно на най-новите потребности на предприятията и работниците, дължащи се на бързите промени в организацията на труда и на преходите. Четиристранната декларация „Ново начало за социалния диалог“, подписана през 2018 г. и популяризирана от ЕК (25), беше опит за адаптиране на социалния диалог на междуотраслово равнище към новата европейска институционална структура с по-голяма роля на икономическото управление на ЕС в ускоряването на сближаването на условията на живот и труд на всички европейски граждани.

3.15.

Преобразуване на нашия свят: програмата до 2030 г. за устойчиво развитие. Програмата на ООН до 2030 г. и нейните 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР) признават (в цели 8, 16 и 17), че социалният диалог може да укрепи (демократичните) институциите и да улесни прехода към по-устойчива икономика чрез постигане на общо разбиране за предизвикателствата и начина за тяхното преодоляване. Поради тази причина социалните партньори се считат за ключови участници, когато става въпрос за реформиране и модернизиране на обществата и икономиките. Те могат да допринесат за постигането на по-голямата част от ЦУР и в по-голяма степен да включат аспектите на устойчивостта, отколкото това се случва в момента. Разширяването на обхвата на преговорите изисква нови партньорства и нови стратегии (26). Автономният и независим социален диалог е от основно значение за съчетаването на социалната политика с добра икономическа политика и стратегия за устойчив икономически растеж, конкурентоспособност и социален напредък във всички държави членки и в Европейското икономическо пространство (27).

3.16.

Ако социалният диалог трябва да продължи да бъде полезен инструмент, ще се наложи той да обърне внимание на нови теми и промени на пазара на труда и да доведе до ефективни резултати. Новите нестандартни форми на труд може да размият границите при отношенията работник—работодател, като това води до нарастващ брой хора, които не са обхванати от колективното договаряне или предоставящото защита законодателство. Това е област, която може да бъде разгледана в рамките на социален диалог, спомагащ за достигането до консенсус между работниците и предприятията, за да бъдат обхванати всички измерения на устойчивостта.

3.17.

Тристранният социален диалог може да бъде по-ефективен, ако насърчава конкретни преговори и резултати на всички равнища. Има потенциал за подобряване на функционирането на органите за тристранен социален диалог и процедурите на консултации — по-специално в държавите от Централна и Източна Европа — така че те да могат да имат реално въздействие, което би довело да по-голямо, навременно и пълноценно участие на социалните партньори в определянето на политиките и вземането на решения. Текущият проект на МОТ и ЕК се стреми да идентифицира добрите практики на социалния диалог в различни държави, както и действията на публичните власти, насочени към укрепване на ролята му, включително колективното договаряне, в справянето с новите предизвикателства и възможности в един нов свят на труда, като същевременно се подкрепя независимостта на социалните партньори (28).

3.18.

В Европейския стълб на социалните права (ЕССП) (29) се признава независимостта на социалните партньори и правото им на колективни действия и участие в разработването и изпълнението на политиките в областта на заетостта и социалните политики, включително чрез колективни споразумения. В ЕССП отново се потвърждава ключовата роля на социалния диалог, социалните партньори и колективното договаряне на всички равнища.

3.19.

В плана за действие за изпълнение на ЕССП ще бъдат проучени начини за насърчаване на социалния диалог и колективното договаряне и ще бъде увеличен капацитетът на профсъюзните организации и организациите на работодателите на равнището на ЕС и на национално равнище.

3.20.

Социалните партньори следва да участват по време на европейския семестър на икономическо управление, особено в разработването и изпълнението на реформи и политики в областта на заетостта, на социалната сфера и, когато е целесъобразно, на икономиката, или като следствие на специфични за всяка държава препоръки, или следвайки националната динамика, както и в съставянето на националните програми за реформи (30).

3.21.

В много доклади се подчертава, че ангажирането на социалните партньори от националните правителства се случва само в малък брой държави, а събраните през годините данни показват, че възможността за консултации в рамките на икономическото управление е оставена на преценката на действащите правителства. Още по-лошо е положението в държавите членки, в които се запазват историческите слабости в структурите и практиките за социален диалог. Във всеки случай националните социални партньори не винаги имат капацитета да участват активно в този труден процес (31).

3.22.

Упражняваната в рамките на семестъра и от Съвета чрез Комитета по заетостта координация не винаги води до задоволителни за всички страни резултати. Предвид значителната роля, която ще придобие европейският семестър в изпълнението на МФР за периода 2021—2027 г. и на програмата Next Generation EU, следва да се помисли за въвеждане на механизъм, който да предоставя правото на социалните партньори да бъдат консултирани на основните етапи на европейския семестър както на равнището на ЕС, така и на национално равнище. Едно изменение на пакета от шест законодателни акта (32) може да въведе задължение за националните правителства да се консултират със социалните партньори на основни етапи на семестъра на национално равнище, като се въведат критерии, като например навременност, целесъобразност и уместност на консултациите (член 2-а, параграф 2, букви в), г) и д) от Регламент (ЕО) № 1466/97, изменен с Регламент (ЕС) № 1175/2011).

3.23.

Заключенията от някои проучвания (33) показват, че националните социални партньори не винаги имат капацитета да участват активно в този труден процес. Европейската комисия следва да насърчава и подкрепя действия за изграждане на капацитет за социалните партньори, насочени към укрепване на националните рамки и практики за социален диалог, също и чрез средствата по линия на ЕСФ. Това би позволило на социалните партньори да укрепят капацитета си, за да преминат през сегашния период на екологосъобразен и цифров преход, което е от решаващо значение. В тази връзка капацитетът не е само вътрешен проблем на (липсата) на финансови средства и ресурси, но и структурен проблем, зависещ от рамката на колективните трудови правоотношения. Трябва да бъде допълнително подкрепяно обучението, което подпомага капацитета на социалните партньори и стимулира участието в двустранни преговори на секторно и дружествено равнище, при зачитане на автономността на колективното договаряне.

3.24.

Следва допълнително да се развие и подпомагането за изграждане на капацитет по линия на оперативните програми в рамките на ЕСФ. Въпреки въвеждането на кодекса за поведение за партньорство, чрез който социалните партньори следва да имат по-голямо влияние върху съдържанието на тези програми, управляващите органи не осигуряват подкрепа за изграждане на капацитета им. Предложеният регламент за ЕСФ+ следва да излезе с мерки за подпомагане на изграждането на капацитет и информация какво да се предприеме, за да се накарат управляващите органи да подкрепят в по-голяма степен потребностите на социалните партньори в тази област. В това отношение специфичните за всяка държава препоръки в социалната сфера (включително тези за 2020 г.) установяват държавите, в които подпомагането на социалните партньори е най-необходимо.

3.25.

ЕС и националните правителства следва да се консултират с организациите на гражданското общество и със структурите за граждански диалог, особено по отношение на конкретни политики, за които те биха могли да осигурят добавена стойност.

4.   Анализ на опита от последната финансова криза през периода 2008—2010 г. и на извлечените положителни и отрицателни поуки

4.1.

Социалният диалог по време на криза, като последната през периода 2008—2010 г., разкри своята полза като инструмент за предоставяне на решения. Очевидно е, че решенията на социалните партньори бяха насочени или към осигуряване на заетост и избягване на уволнения, или към ограничаване на степента и последствията от загубата на работни места. Социалният диалог е важен инструмент, който при определени обстоятелства беше насърчаван от правителствата с цел борба срещу отрицателните икономически и социални последствия от световната икономическа криза. „Колективното договаряне беше използвано като инструмент за избягване на най-лошото, т.е. на уволнения, прекалено големи загуби на работни места и закриване на предприятия“ (34).

4.2.

Реакциите на националните социални партньори на последиците от финансовата криза за пазара на труда бяха повлияни от три основни фактора: дълбочината на икономическата криза, институционалната структура на колективните трудови правоотношения и решенията на правителството. В държавите с добре установени институции за социален диалог социалните партньори участваха активно в разработването на бързи и ефективни тристранни отговори на равнище сектор или предприятие. Моделите на интервенция се различаваха забележимо в отделните държави членки. Основен определящ фактор за успеха или неуспеха на социалния диалог се оказа степента на подкрепа от правителството и своевременното участие на социалните партньори (35). Може да бъде констатиран следният общ модел: по време на ранния етап на кризата (2008—2010 г.) под силен икономически стрес социалните партньори предприеха действия с общата цел за запазване на съществуващите работни места и общото равнище на заетостта, използвайки автоматични социални стабилизатори при наличието на такива. Това беше осъществено не само чрез национални тристранни преговори, но беше отразено и в двустранните колективни трудови договори на равнище сектор/клон и предприятие (36).

4.3.

От друга страна, през втората фаза на кризата (2011—2014 г.) бяха налице значителни въздействия върху редица аспекти на колективните трудови правоотношения в държавите членки (37): едно от тях беше тенденция към допълнителна децентрализация при колективното договаряне. В някои държави членки комбинираният ефект на едностранното вземане на решения от правителствата и децентрализацията на колективното договаряне доведе до по-малко преговори от името на множество работодатели и спад в обхвата на договарянето. В системите за колективни трудови правоотношения на държавите от Централна и Източна Европа се прояви тенденция към по-доброволни и по-малко тристранни структури и процедури (38).

4.4.

Държавите членки, в които въздействието на кризата върху колективните трудови правоотношения беше най-силно, бяха най-тежко засегнати от икономическа и социална гледна точка. Например социалните партньори в Гърция, Ирландия, Португалия и Испания разполагаха с малко възможности за маневриране предвид мащаба на икономическите корекции, които тези държави трябваше да направят (39). Системите за колективни трудови правоотношения в северните и централноевропейските държави разполагаха с по-голяма потенциална гъвкавост за участниците и процедурите (напр. включването на клаузи в колективните трудови договори), която им даде възможност по-лесно да се адаптират към промените в икономическата среда. Следователно стабилните отношения между социалните партньори позволиха по-положителни резултати.

4.5.

Бяха въведени два вида мерки за облекчаване на въздействието на кризата. Първият беше насочен към избягването на уволнения, а вторият — към смекчаване на последиците от уволненията. Избягването на уволнения включваше режими на работа при непълно работно време под различни форми в отделните държави, но беше очевидно също така, че някои части от населението и уязвимите групи, работещи в нестандартни форми на труд, не бяха обхванати от никаква форма на социална закрила, което превръща приобщаването към системите за социална закрила и ефикасните обществени услуги в приоритет за публичната политика. Режимите на работа при непълно работно време и периодът на безработица, през който се заплащат обезщетения, бяха придружени от повишаване на квалификацията и преквалификация. Тази практика беше наблюдавана в много случаи и следва да се счита за добро решение по време на криза.

4.6.

Вторият вид реакция за смекчаване на последиците беше разделен между преговори за обезщетение при освобождаване от работа, за което работниците силно настояваха, и споразумения между профсъюзите и работодателите за подпомагане на завръщането на работа на уволнените лица. Тези споразумения бяха постигнати в различни формати поради различните институционални структури в отделните държави: например преход от едно на друго работно място (в Нидерландия), трансферни предприятия (в Германия), съвети за сигурност на работното място (в Швеция) и трудови фондации (в Австрия). Тези мерки често бяха придружавани от предложения за консултиране, мерки за пренасочване, преквалифициране и информиране за свободни работни места. Пълният набор от мерки може да бъде намерен в публикацията на Европейската комисия „Колективните трудови правоотношения в Европа през 2010 г.“ (40).

4.7.

Социалният диалог има решаваща роля в изготвянето на навременни и целенасочени отговори в подкрепа на заетостта и икономическото възстановяване по време на криза, но сам по себе си не може да реши всички проблеми. При криза от особено решаващо значение са надеждните публични политики и законодателни актове, както и фискалното пространство (41).

5.   Участието на работниците в ръководството на предприятията — отговор за управление на промяната

5.1.

Индустриалната демокрация е разбирана в широк смисъл като управление на стопанските процеси в „устойчивите“ (42) предприятия въз основа на социален диалог, колективно договаряне и информиране, консултиране и участие на работниците на равнището на предприятието (43). Доброто корпоративно управление може да доведе до постигането на положителни икономически, социални и екологични цели. Понастоящем е налице комбинация от законодателни актове и оперативни и политически мерки, които отчитат практиките и условията на националните колективни трудови правоотношения във всяко предприятие. Глобализацията и транснационалните производствени процеси на европейските предприятия промениха структурата на информационните потоци в предприятието (44). Надеждното сътрудничество между работодатели и работници доказа своето значение — за последен път по време на пандемията от COVID-19.

5.2.

Правата на работниците на информиране, консултиране и участие са основни социални права, които са залегнали в международни (МОТ) и европейски (Съвет на Европа и ЕС) инструменти за правата на човека и са от основно значение за провеждането на ефективен социален диалог.

5.3.

На европейско равнище участието на работниците помага за обмен на своевременна информация с техните представители в рамките на колективните трудови правоотношения, подкрепя изготвянето на информирани решения на ръководството по определени въпроси от пряк интерес за работниците заедно с техните представители и допринася за устойчиви и по-справедливи бизнес модели. Това помага за популяризиране на идеята за социален икономически пазар, която разглежда европейския социален модел като двигател на конкурентоспособността на европейските предприятия.

5.4.

Правата на работниците на информиране, консултиране и представителство в управителните органи на предприятията са определени в различни законодателни актове на равнището на ЕС, които въвеждат минимални изисквания (45), включително в Директивата относно информирането и консултирането на работниците и Директивата за ЕРС (46), както и в правни актове по отношение на конкретни видове предприятия, като например европейските дружества или европейските кооперативни дружества, или конкретни случаи, като например трансгранични сливания, прехвърляне на предприятие, колективни уволнения. ЕРС (и работническите съвети на европейските дружества) са органи за информиране и консултиране на работниците по транснационални въпроси и тяхното значение за европейската работна ръка е голямо. Те играят важна роля за постепенното интегриране на европейските държави членки и единният пазар (47). Както подчертава Комисията в своя доклад, има какво да се подобри по отношение на качеството и ефективността на информацията и консултациите с ЕРС във връзка с преструктурирането на транснационални дружества (48).

5.5.

Участието на работниците в управителните органи на предприятията може да се наблюдава в по-голямата част от държавите членки, но на европейско равнище не съществуват общи правила и затова то се проявява в различни практики, които са характерни за националното равнище. В своето становище SOC/470 (49) ЕИСК вече отправи призив за хармонизирана рамка на равнище ЕС във връзка с участието на работниците в управителните органи на предприятията. За съжаление, това предложение не намери място в одобрения през 2019 г. пакет за европейско дружествено право.

5.6.

Съгласно принцип 8 от Европейския стълб на социалните права работниците и техните представители имат право да бъдат информирани и тяхното мнение да бъде поискано своевременно по въпроси, които ги касаят. В този смисъл участието на работниците е от стратегическо значение за управлението на преходите, чиято цел е справяне с екологичните, демографските и технологичните предизвикателства и съпътстващите промени в организацията на труда или преструктурирането (50). ЕИСК призовава европейските и националните институции да предприемат действия за гарантиране на зачитането на правата на работниците на информиране, консултиране и участие в процесите на преструктуриране.

5.7.

Европейските законодателни мерки в областта на здравето и безопасността на работниците подчертават и включват необходимата роля на представителството на работниците и в тази сфера. Тристранни и двустранни споразумения в някои европейски държави за ограничаване на разпространението на COVID-19 на равнището на предприятието бяха активни примери за съвместни инициативи на социалните партньори, що се отнася до здравословните и безопасните условия на труд.

5.8.

От една страна, кризата с COVID-19 разкри положителни примери от цяла Европа за конструктивен социален диалог на равнището на предприятията с цел запазване на работните места, осигуряване на безопасно завръщане на работното място при продължаване на стопанската дейност. От друга страна, правата на информиране и консултиране не бяха зачетени навсякъде в Европа дори по време на етапа на извънредно положение, включително при преструктуриране и по отношение на мерките, които трябваше да бъдат предприети за защита на здравословните и безопасните условия на труд или за избягване на рискови условия на труд. Необходими са действия на европейско и национално равнище, за да се гарантира зачитането на правата на информиране и консултиране в процесите на преструктуриране, настъпващи в резултат на кризата с COVID-19.

5.9.

Необходими са допълнителни стъпки на европейско равнище за запълване на пропуските и за укрепване на демокрацията на работното място. Целта е да се осигурят подходяща минимална защита и права по отношение на информирането, консултирането и представителството на работниците в управителните органи на трансграничните предприятия, когато националните законодателства не могат да се прилагат по координиран и справедлив начин. Необходима е ефективна хоризонтална рамка за правата на информиране, консултиране и представителство в управителните органи на дружествата в ЕС и на тези, които използват инструменти за мобилност. Трябва да се направи оценка на пропуските в достъпа до информация относно стопанските дейности в държави извън ЕС и тяхното въздействие върху работните места и условията на труд, за да се гарантира подобаващата роля на ЕРС. Мерките за принудително изпълнение, заедно с ефективни и пропорционални санкции, следва да бъдат засилени при прилагането на Директивата за ЕРС и когато са установени пропуски.

5.10.

Необходимо е също така да се гарантира пълно зачитане на правата на информиране и консултиране за работещите в публичния сектор. ЕИСК призовава Комисията да предприеме действия, за да гарантира правилното прилагане на споразумението на европейските социални партньори по този въпрос.

5.11.

Националните практики показват различия в участието на работниците. По-конкретно, трябва да се гарантира, че представителите на работниците, назначени в съответствие с европейските и националните правила (51) в административните и надзорните органи, могат надеждно да изпълняват своите задължения съгласно националното и европейското законодателство. Необходимо е още да се гарантира, че работниците са адекватно и своевременно информирани и консултирани относно плановете на предприятието и потенциалните последствия за заетостта и условията на труд съгласно Директивата.

6.   Социален диалог за устойчиво и приобщаващо възстановяване след кризата с COVID-19

6.1.

Много организации и институции, включително МОТ, ОИСР, Европейската комисия, Eurofound, както и европейските социални партньори, събраха, публикуваха и редовно актуализираха информацията за предприетите на национално равнище мерки за справяне, първо, с фазата на извънредната ситуация, а впоследствие и мерки за подновяването на икономическите дейности и планирането на програми за възстановяване.

6.2.

В някои държави от самото началото на пандемията бяха подписани двустранни и тристранни споразумения, както и редица двустранни секторни споразумения, насочени към въвеждането на мерки за поддържане на здравословни и безопасни работни места.

6.3.

Предвид липсата на координиран отговор от държавите членки в началото на пандемията е ясно, че на етапа на възстановяване се нуждаем от солидарност между държавите членки за бъдещето на Европа.

6.4.

В своята съвместна декларация относно извънредната ситуация, предизвикана от COVID-19, европейските социални партньори — ETUC, BusinessEurope, Европейският център на предприятията с държавно участие (CEEP) и „Обединени МСП“— решително призовават държавите членки да ангажират националните социални партньори в изготвянето и изпълнението на националните мерки. Въпреки всичко, активният им и ефективен принос зависи не само от собствения им капацитет, но и от признаването от страна на правителствата на ролята им за ограничаване на пандемията и за справяне с нейните социално-икономически последствия. Има добри примери за управление на кризата, водено активно от европейски секторни и социалните партньори. Някои са тристранни, докато други — двустранни. Колективните споразумения в редица европейски държави имаха за цел ограничаване на разпространението на вируса чрез осигуряване на безопасна работна среда, специални схеми на работа и мрежи за социална сигурност, като например отпуск по болести и родителски отпуск.

6.5.

Планът за възстановяване на ЕС, който включва предложението на Комисията Next Generation EU и всички вече приети мерки с ad hoc фондове, безвъзмездни средства и заеми от ЕЦБ и ЕИБ, несъмнено представлява един мащабен пакет от финансови мерки, които следва да оползотворят публичните и частните инвестиции, насочени към подпомагане на устойчив растеж и качествени работни места.

6.6.

На Тристранната социална среща на върха на 23 юни социалните партньори подчертаха необходимостта от инвестиции в системите за обществено здравеопазване, които са най-тежко засегнати през този период, и от структурни инвестиции за екологичен преход, цифрова трансформация и иновативни технологии с цел стимулиране на европейската конкурентоспособност чрез подпомагане на качествена заетост, обучение и социален и икономически напредък в един координиран европейски контекст.

6.7.

От решаващо значение е планът за възстановяване на ЕС да разчита на социалните партньори и да бъде с тяхното участие на всички равнища. Социалният диалог е основен инструмент за добро управление по време на криза. Консултациите и дискусиите на тристранно ниво подобряват качеството на изготвянето на политиките за отговор на кризата, ангажират социалните партньори в изпълнението и изграждат доверие между тях за преодоляване на трудностите, като същевременно се подкрепят социалното сближаване и устойчивостта на нашите икономики. Ефектът от кризата върху работниците, предприятията и местните общности се определя и с участието на местните власти, като това е от решаващо значение за приемането на съгласувани временни мерки и за постигането на консенсус за средно- и дългосрочни планове за възстановяване.

6.8.

Необходимо е да се определят национални планове за разпределяне на европейските ресурси въз основа на средно- и дългосрочно планиране, без те да се разпръскват, като се разпокъсат, и да се вземат предвид слабостите, които се появиха през фазата на извънредната ситуация, както и увеличаването на неравенствата в обществото.

6.9.

В някои държави от ЕС социалният диалог се оказа решение за бързото и ефективно приемане на решителни спешни мерки, за да се помогне за оцеляването на предприятията и по този начин за запазването на работните места и оставането на хората на пазара на труда, спомагайки за осигуряването на схеми за работа с намалено работно време, насочени към смекчаване на последиците за заетостта и осигуряване на сигурност на планирането за работниците и предприятията в управлението на фазата на възстановяване.

6.10.

В някои държави членки обаче най-уязвимите групи, като например упражняващите нестандартни форми на заетост, самостоятелно заетите и упражняващите недеклариран труд лица, не получиха достъп до мерки за защита и са изправени пред риска да изпаднат в бедност, влошавайки социалната извънредна ситуация.

6.11.

В дългосрочен план ЕС може да подпомогне държавите членки и социалните партньори, като промени посоката на структурните реформи, които намаляват защитата на заетостта, и като създаде повече възможности за колективно договаряне и укрепване на институциите на пазара на труда. ЕС следва също така да обърне внимание на спешните предизвикателства като дългосрочната безработица, преходите към екологосъобразни и цифровизирани процеси и повишаването на квалификацията и преквалифицирането, за да се насърчи пригодността за заетост, като същевременно се осигури подходяща регулаторна рамка за разнообразните форми на труд.

6.12.

По-доброто сътрудничество между Комисията, националните правителства, работодателите и профсъюзите също може да помогне на системите за социална защита да отговорят на променящия се икономически и социален контекст в Европа, за да се обхванат в по-голяма степен онези уязвими групи, които в момента са изключени. В контекста на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси европейският семестър следва да се подобри, за да се подпомогнат с нов набор от показатели държавите членки при сравняването на напредъка при изпълнението на договорените политики и за да се постигнат общите цели на европейско равнище. В тези времена на изпитание решимостта и отговорността на всички публични власти на равнището на ЕС и на национално равнище, както и на социалните партньори и други заинтересовани страни от социалната сфера на всички равнища, ще бъдат от основно значение за гарантиране на устойчиво възстановяване на нашите икономики и за укрепване на европейския социален модел.

6.13.

В съобщението си „Европейски семестър за 2020 г.: специфични за всяка държава препоръки“ (52) Европейската комисия отправя своите препоръки към всички държави членки във връзка с пандемията от COVID-19. В уводната част се подчертава, че ролята на добре функциониращият социален диалог е от ключово значение, за да се гарантира, че предприетите мерки са успешни, приобщаващи и трайни във времето. Трябва да се признае, че по време на кризата с COVID-19 практиката на социален диалог и участие на социалните партньори и организациите на гражданското общество в някои държави членки се влоши или беше ограничена (53). Три държави членки — Унгария, Полша и Румъния — получиха във връзка с това препоръка „да осигурят подходящо и ефективно участие на социалните партньори и заинтересованите страни в процеса на определяне на политиките“. ЕИСК призовава Комисията да наблюдава внимателно и да оценява изпълнението на специфичните препоръки за тези държави.

6.14.

Комисията следва да гарантира и да следи — например чрез инструменти за докладване — държавите членки да провеждат ефективен социален диалог със заинтересованите страни на национално равнище през целия процес на семестъра и при изготвянето на националните планове за възстановяване, за да се осигурят ефективен контрол и изпълнение, основани на широка ангажираност.

6.15

Изключително важно е също така да се гарантира, че в резултат на пандемията от COVID-19 капацитетът на социалните партньори няма да бъде засегнат. ЕС следва да разгледа всяко необходимо действие, включително използването на финансови ресурси, за подпомагане на изграждането на капацитета на социалните партньори — както за дейността им, така и за структурите за социален диалог. Европейските социални партньори отправиха съвместно предложение (54) до Европейската комисия относно създаването на нов финансов инструмент за подпомагане на извънредните дейности, които те осъществяват по време на кризата с COVID-19.

---

(1)  Терминът „заинтересовани страни“ се отнася за социалните партньори (работодатели и профсъюзи). По отношение на тристранния социален диалог той включва и правителствата.

(2)  Декларация на МОТ относно социалната справедливост за справедлива глобализация, МКТ, 2008 г.; Резолюция на МОТ относно постоянното обсъждане на социалния диалог, приета по време на МКТ на 13 юни 2013 г.; Резолюция на МОТ относно второто постоянно обсъждане на социалния диалог и трипартизма, приета по време на МКТ на 8 юни 2018 г. Вж. също Декларацията на МОТ относно бъдещето на труда, приета по време на МКТ, 108-а сесия, 2019 г.

(3)  Пак там, Резолюция на МОТ от 2018 г.; Заключения от общото обсъждане на тема „Достоен труд в световните вериги на доставки“, юни 2016 г.

(4)  Проведени наскоро проучвания на ОИСР — Employment Outlook 2019 (Перспективи за заетостта за 2019 г.) и Going Digital: Shaping Policies, Improving lives Report 2019 (Към цифровизация: оформяне на политики, подобряващи живота, доклад, 2019 г.).

(5)  В СДП за няколко държави от ЕС ЕК изисква конкретни интервенции за премахване на пречките пред колективното договаряне и социалния диалог.

(6)  Важно е да се отбележи, че Конвенция № 144 на МОТ относно тристранните консултации е ратифицирана от 26 държави от ЕС. В Хърватия ще влезе в сила през февруари 2021 г., а Люксембург още не я е ратифицирал.

(7)  ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 10.

(8)  Eurofound (2020 г.) Capacity building for effective social dialogue in the European Union (Изграждане на капацитет за ефективен социален диалог в Европейския съюз).

(9)  Членове 151—155 от ДФЕС.

(10)  ОВ C 232, 14.7.2020 г, стр. 18.

(11)  Сключено първо през 1996 г. и по-късно преразгледано през 2009 г. Транспонирано е с Директива 2010/18/ЕС на Съвета.

(12)  Транспонирано с Директива 97/81/EО на Съвета.

(13)  Транспонирано с Директива 99/70/EО на Съвета.

(14)  Относно работата от разстояние (2002 г.), свързания с работата стрес (2004 г.), тормоза и насилието на работното място (2007 г.), приобщаващите пазари на труда (2010 г.) и активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията (2017 г.), цифровизацията (2020 г.).

(15)  Относно развитието на компетенциите и квалификациите през целия живот (2002 г.), равенството между половете (2005 г.) и младежката заетост (2013 г.).

(16)  В работната програма за периода 2019—2021 г. се разглеждат следните шест приоритета: цифровизация; подобряване на функционирането на пазарите на труда и социалните системи; умения; разглеждане на психо-социалните аспекти и рисковете на работното място; изграждане на капацитет за по-активен социален диалог; кръговата икономика.

(17)  Четиристранната декларация е достъпна на адрес: https://ec.europa.eu/social/main.jsp?langId=en&catId=89&newsId=2562

(18)  Решение 98/500/ЕО на Комисията от 20 май 1998 година относно учредяването на секторни комитети за социален диалог за насърчаване на диалога между социалните партньори на европейско равнище, достъпно на адрес: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:1998:225:0027:0028:EN:PDF.

(19)  Като транспорт, енергетика, селско стопанство, строителство, търговия, металургия, корабостроене и образование, застраховане и банкиране.

(20)  Kerckhofs, European sectoral social dialogue: facts and figures (Европейският секторен социален диалог: факти и цифри), Eurofound (2019 г.), достъпен на адрес: https://www.eurofound.europa.eu/publications/report/2019/european-sectoral-social-dialogue-facts-and-figures.

(21)  Вж. глава 5 за конкретни препратки.

(22)  За първи път ЕРС се създават с Директива 94/45/EО от 22 септември 1994 година за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение, но в момента се регулират от „Преработената директива“. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:02009L0038-20151009 Според сравнителния анализ на трудова Европа за 2019 г. (2019 Benchmarking Working Europe) през 2018 г. има 1 150 ЕРС, в които участват приблизително 20 000 представители на служителите.

(23)  Европейска конфедерация на профсъюзите (ETUC)/Конфедерация на европейските предприятия „Business Europe“, окончателен доклад — Building on experiences: A win-win approach to transnational industrial relations in multinational companies (Въз основа на опита: печеливш за всички подход към транснационалните колективни трудови правоотношения в многонационалните предприятия), 2018 г.

(24)  Според Европейската комисия, База данни за транснационални споразумения между предприятия, достъпна на адрес: https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=978&langId=en.

(25)  По-подробна информация може да бъде намерена на адрес: https://ec.europa.eu/social/main.jsp?eventsId=1028&catId=88&furtherEvents=yes&langId=bg&.

(26)  Устойчивост и управление, Преглед на заетостта и социалното развитие в Европа, глава 6.

(27)  Първите резултати от проект на МОТ и ЕС относно укрепването на ролята на социалните партньори и на социалния диалог бяха представени на конференция миналия март и се отнасяха за ефективността на националните институции за социален диалог и ролята на правителството в насърчаването на процеса.

(28)  Нов проект на МОТ и ЕК, насочен към анализиране и документиране на това как социалните партньори в държавите от ЕС полагат усилия за адаптиране към тези промени, Youcef Ghellab, Daniel. Vaughan-Whitehead.

(29)  Междуинституционална прокламация относно Европейския стълб на социалните права (2017/C/428/9).

(30)  Вж. индекса на ETUC за участие на профсъюзите за процеса на семестъра, по отношение на националните диалози в рамките на семестъра.

(31)  В много доклади на Eurofound, ETUC, Европейската комисия, Комитета по заетостта (EMCO) и Европейската социална обсерватория (OSE) се потвърждава, че социалните партньори не участват пълноценно.

(32)  https://ec.europa.eu/info/business-economy-euro/economic-and-fiscal-policy-coordination/eu-economic-governance-monitoring-prevention-correction/european-semester/framework/eus-economic-governance-explained_en

(33)  Пак там доклади на Eurofound, ETUI, Benchmarking Working Europe 2018 (Сравнителен анализ в трудова Европа през 2018 г.), годишни анализи на ETUC на изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки в процеса на семестъра.

(34)  ETUI, 2010 Benchmarking working Europe (Сравнителен анализ в трудова Европа през 2010 г.), Брюксел, 2010 г.

(35)  Информационен документ на МОТ, The need for social dialogue in addressing the COVID-19 crisis (Необходимостта от социален диалог за преодоляване на кризата с COVID-19), Женева, май 2020 г.

(36)  Eurofound (2012 г.), Социален диалог по време на глобална икономическа криза.

(37)  Eurofound (2013 г.), Comparative analytical report: the impact of the crisis on working conditions relations (Сравнителен аналитичен доклад: въздействието на кризата върху свързаните с условията на труд отношения).

(38)  Glassner (2013 г.), Central and eastern European industrial relations in the crisis: national divergence and path-dependent change (Колективните трудови правоотношения в Централна и Източна Европа по време на кризата — национални различия и обусловена от предишни практики промяна) и МОТ, Recovering from the crisis through social dialogue in the new EU Member States: the case of Bulgaria, the Czech Republic, Poland and Slovenia (Възстановяване от кризата чрез социален диалог в новите държави — членки на ЕС: примери от България, Чешката Република, Полша и Словения).

(39)  Eurofound (2014 г.), Changes to wage-setting mechanisms in the context of the crisis and the EС’s new economic governance regime (Промени в режимите за договаряне на заплатите в контекста на кризата и новия режим на икономическо управление в ЕС).

(40)  Европейска комисия, „Колективните трудови правоотношения в Европа през 2010 г.“.

(41)  Пак там, Информационен документ на МОТ, 2020 г. и ОИСР, актуализации на уеб портала, „Tackling the coronavirus — contributing to a global effort“ (Справяне с коронавируса — принос към усилията в световен мащаб), март 2020 г.

(42)  ОВ C 161, 6.6.2013 , стр. 35 — в раздел 3 се дава определение на „устойчиво“ предприятие.

(43)  Статия въз основа на проучването на Eurofound „Industrial democracy in Europe: a quantitative approach“ („Индустриалната демокрация в Европа — количествен подход“), Pablo Sanz, Christian Welz, Maria Caprile, Ricardo Rodriguez Contreras, Labour and Industry, юни 2020 г.

(44)  Статия въз основа на проучването на Eurofound „Industrial democracy in Europe: a quantitative approach“ („Индустриалната демокрация в Европа — количествен подход“), Pablo Sanz, Christian Welz, Maria Caprile, Ricardo Rodriguez Contreras, Labour and Industry, юни 2020 г.

(45)  Директива 2002/14/EO за създаване на обща рамка за информиране и консултиране и Директива 2002/14/ЕО относно европейските работнически съвети.

(46)  Директива 94/45/ЕО, изменена с Директива 2009/38/ЕО.

(47)  Eurofound (2020 г.), Social dialogue and HR practices in European global companies, 2020, with analysis and findings on the evolution of a European dimension of social dialogue at both transnational level of decision-making and in local subsidiaries and the role of EWCs as a key link between different levels of social dialogue within a company, such as the national and European (Социален диалог и практики на управление на човешките ресурси в европейски дружества с присъствие на световните пазари, 2020 г., с анализ и констатации относно развитието на европейското измерение на социален диалог както на транснационално равнище на вземането на решения, така в местните дъщерни дружества, и ролята на ЕРС като основна връзка между различните равнища, напр. национално и европейско, на социален диалог в рамките на дружеството).

(48)  Европейска комисия: Доклад относно изпълнението от държавите членки на Директива 2009/38/ЕО за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение (преработена), Брюксел, 14.5.2018 г. COM (2018) 292 final.

(49)  ОВ C 161, 6.6.2013 г, стр. 35 .

(50)  Статия въз основа на проучването на Eurofound „Industrial democracy in Europe: a quantitative approach“ („Индустриалната демокрация в Европа — количествен подход“), Pablo Sanz, Christian Welz, Maria Caprile, Ricardo Rodriguez Contreras, Labour and Industry, юни 2020 г.

(51)  Германия: пряко назначаване със закон; Нидерландия: кооптиране на ръководители, посочени от работниците; Франция: съчетание от преки назначения и назначения от страна на акционерите; Швеция: назначаване на представители на профсъюзите и т.н.

(52)  Съобщение на Комисията COM(2020) 500 final, 20.5.2020 г., Европейски семестър за 2020 г.: специфични за всяка държава препоръки.

(53)  ETUC, Информационен документ, Workers’ Information, consultation and participation (Информиране, консултиране и участие на работниците), 15 май 2020 г.

(54)  Съвместно предложение на междусекторните европейски социални партньори за създаване на специален финансов инструмент за подпомагане на социалните партньори по време на кризата с COVID-19, адресирано до изпълнителния заместник-председател Valdis Dombrovskis и до комисаря, отговарящ за работните места и социалните права, Nicolas Schmit, 10 април 2020 г.