Становище на Европейския комитет на регионите — Целите за устойчиво развитие (ЦУР): основа за дългосрочна стратегия на ЕС за устойчива Европа до 2030 г.

(2019/C 404/04)

Докладчик	:	Arnoldas ABRAMAVIČIUS (LT/ЕНП), член на Общинския съвет на Зарасай
Отправен документ	:	Съобщение на Комисията – Документ за размисъл „Към устойчива Европа до 2030 г.“ COM(2019) 22 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

приветства документа за размисъл „Към устойчива Европа до 2030 г.“ и призовава Европейската комисия и Европейския съвет да приемат изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и нейните 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР) като приоритет в политическия си дневен ред и като обща цел на следващия стратегически план на ЕС за периода 2019—2024 г. и след това. Освен това разчита, че новата Европейска комисия ще проправи пътя за действия под формата на общоевропейска стратегия за устойчиво развитие и план за изпълнение, за което вече беше отправен призив в заключенията на Европейския съвет от 18 октомври 2018 г.;

2.

изразява съгласие с изчерпателното определение на ЦУР като рамка за политически действия за преодоляване на многобройните предизвикателства, пред които сме изправени – икономически, социални, екологични, свързани с управлението, външни – и настоява, че е необходимо общо разбиране за устойчивото развитие и за ЦУР от всички участници за тяхното пълно осъществяване с оглед на благосъстоянието на хората и бъдещите поколения. Първата цел е да се намалят бедността и неравенствата – стремеж да не се пренебрегва никой, да се изгради мирен свят, да се създава и споделя благоденствие на нашата планета;

3.

настоява, че 17-те ЦУР са универсални и неделими и че съгласуваността на политиките между предприетите действия за тяхното изпълнение е съществен елемент за напредък;

От размисъл към действие

4.

счита, че от предложените от Европейската комисия три сценария за стимулиране на обсъждането на следващите стъпки на ЕС за изпълнение на Програмата до 2030 г. сценарий 1 е единственият вариант, който разглежда както вътрешната, така и външната дейност на ЕС, и обхваща всички области на политиката;

5.

счита, че предвид сложния характер на ЦУР и резултатите от проучването на ОИСР и КР относно местните и регионалните действия във връзка с ЦУР (1) спешно е необходима всеобхватна стратегия на ЕС за координиране на изпълнението между всички равнища на управление, която да разполага с обвързани със срокове цели и конкретни резултати за 2030 г., както и механизми за мониторинг и преглед в подкрепа на сценарий 1;

6.

подчертава, че целите за изпълнение на ЦУР и свързаните с тях стратегии на политиката следва да се определят чрез съчетан подход „от долу нагоре“ и „от горе надолу“, като се включат всички равнища на управление и съответните заинтересовани страни и се създаде набор от национални и регионално диференцирани цели. Тази стратегия за устойчива Европа до 2030 г. следва да наследи настоящата стратегия „Европа 2020“;

7.

настоява, че институциите и държавите – членки на ЕС, следва незабавно да ускорят действията си във връзка с ЦУР и да включат всички политики, посочени в сценарий 2;

8.

подчертава, че е необходима външна дейност, както се посочва в сценарий 3. Акцентът единствено върху външната дейност обаче не само ще навреди на доверието в ЕС на международно равнище, но и няма да позволи да се отчете фактът, че ЕС и държавите членки са далеч от постигането на всички ЦУР, а освен това ще възпрепятства напредъка при постигането им в ЕС;

9.

подчертава, че е необходима по-голяма амбиция за изпълнение на ЦУР на всички равнища, а именно на европейско, национално, регионално и местно равнище;

Участие на регионите и градовете

10.

подчертава, че целта да не се пренебрегва никой изисква всички равнища на управление да гарантират различна по мащаб интеграция и изготвяне на взаимно подкрепящи се и единни (териториални) политики. Призовава за създаването на механизъм за преглед на напредъка и за определяне на ключовите предизвикателства във връзка с изпълнението на ЦУР по места, както и за гарантиране на ефективното използване на ресурсите;

11.

посочва, че за постигането на 65 % от 169-те подцели на 17-те ЦУР е необходимо същественото участие на регионите и градовете при изпълнението и мониторинга на ЦУР (2). Градовете и регионите прилагат ЦУР по места, не само като изпълнители, но и като създатели на политики, които са най-близо до своите граждани, предприятия и местни общности. Резултатите от проучването на КР и ОИСР потвърждават и мобилизирането на градовете и регионите, като 59 % от респондентите прилагат ЦУР. Много европейски региони и градове бяха пионери (3) в прилагането на ЦУР по места и показаха, че регионите и градовете са от съществено значение за ефективното и бързо изпълнение на ЦУР;

12.

изтъква обещаващата роля на инициативите – пионери като „Градове и региони за целите за устойчиво развитие“ на ОИСР и „Платформата на ООН на водещите градове за ЦУР 25 + 5“ за подпомагане на регионите и градовете доброволци в прилагането на ЦУР по места, като Платформата на ООН се опитва да постигне целите си 5 години преди 2030 г.;

13.

въз основа на своето проучване относно териториалния подход към ЦУР (4) подчертава значението на изграждането на капацитета и възможностите на регионите и градовете да прилагат ЦУР по места и на повишаването на видимостта на настоящите инициативи, както и насърчаването на използването на Службата на ЕС за подкрепа на структурните реформи (SRSS) (5), чиито цели следва да бъдат съгласувани с ЦУР;

14.

се ангажира да подкрепя процеса на „прилагане по места и региони на ЦУР“ и да избягва дублиране на работата чрез насърчаване на партньорства с международни (6) и европейски сдружения (7);

15.

подчертава ключовата роля на Европейската комисия и Комитета на регионите, заедно с други европейски организации, за стимулиране на партньорските проверки, обмена, сътрудничеството и взаимното обучение между регионите и градовете в целия ЕС;

16.

призовава за цялостно признаване на ролята на регионите за прилагането на ЦУР по места в ЕС. Местните и регионалните власти играят важна роля в изграждането на ценностите и социалните взаимоотношения, което очевидно налага те да бъдат включени в работата по изграждането на устойчиво развитие в целия ЕС;

17.

изтъква, че ЕС е много разнообразен по отношение на развитието, демографията, структурата на производство и степента на индустриализация, което изисква гъвкав и ориентиран към местните условия подход към по-слабо развитите, периферните или островните региони, а също и към регионите, изправени пред енергиен преход;

18.

подкрепя създаването на общност за обмен на практики на европейските региони за ЦУР, ръководена от nrg4SD;

19.

подчертава икономическото, социалното и териториалното разделение в световен мащаб, както и в рамките на държавите – членки на ЕС, и помежду им. Въпреки че в ЦУР 11 е отразено предизвикателството на урбанизацията, е необходимо да осигурим балансирано регионално развитие в ЕС, за да гарантираме, че нито един човек или територия няма да бъдат пренебрегнати;

20.

изтъква важността на ефективната синергия и интеграция на местните, регионалните, националните и европейските фондове (публични и частни), както и на сътрудничеството между публичния и частния сектор във връзка със стратегическото развитие и инвестициите за постигане на ЦУР до 2030 г.;

21.

подчертава, че сближаването е основният инвестиционен инструмент на ЕС, чрез който регионите и градовете да изпълняват ЦУР и да се гарантира тяхното икономическо, социално и териториално развитие; следователно изисква следващото финансиране в областта на сближаването за периода 2021—2027 г. да остане достъпно за всички региони, като се насърчава участието на всички граждани въз основа на правно обвързващ Европейски кодекс на поведение за партньорство. Целите на следващата политика на ЕС за сближаване следва да бъдат по-добре съгласувани с ЦУР, за да се гарантира по-добро изпълнение и съгласуваност на действията;

22.

подчертава, че въпреки че целите за устойчиво развитие включват цел за градовете, ЦУР 11, няма специална регионална цел, а регионалното развитие се споменава единствено непряко в раздела за земеползването. Поради това тясното съгласуване на политиката на сближаване с ЦУР предполага, че при програмирането на ново финансиране за политиката на сближаване на ЕС се разглеждат всички свързани с територията ЦУР, а не само ЦУР 11;

23.

изтъква модела на Програмата на ЕС за градовете за насърчаване на диалога между всички равнища на управление относно устойчивото развитие на градовете. Този процес би могъл да послужи като модел за управление на бъдещата стратегическа програма на ЕС за периода 2019—2024 г., така че ЕС да може по-ефективно да се справя с предизвикателствата пред постигането на ЦУР;

24.

подчертава потенциала на предложението на КР (8) бъдещата политика на сближаване след 2020 г. да подпомага регионите и градовете да „прилагат по места ЦУР“ и да приведат прилагането на стратегиите за устойчиво градско развитие в съответствие с тяхната местна действителност;

25.

подчертава значението на финансовите инструменти на ЕС за селското стопанство, научните изследвания и иновациите и ЕФСИ, както и тяхното използване в синергия с кохезионните фондове за пълното постигане на ЦУР;

Ангажиране на всички заинтересовани страни

26.

подчертава, че предвид преобразуващия характер на ЦУР, всички слоеве на обществото и икономиката трябва да бъдат ангажирани с ЦУР; изтъква значението на частния сектор и икономическите бизнес модели за изпълнението и постигането на подцелите на ЦУР до 2030 г.;

27.

припомня, че в центъра на ЦУР са хората и че партньорството, участието и овластяването са основни ценности на устойчивото развитие. Необходимо е да участват граждани от всички възрасти, гражданското общество със своето многообразие, както и академичните среди, публичните органи и частния сектор в многостранни диалози, с цел определяне и съвместно създаване на решения за постигане на ЦУР, като същевременно се постигне точният баланс при неизбежните компромиси;

28.

изтъква решаващата роля на движенията от долу нагоре, благоприятните условия и предприемаческия дух в градовете и регионите за постигане на ЦУР и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

29.

насърчава многостранните информационни дейности относно ползите от устойчивото развитие, за да се оформят подходящи обществени нагласи във всяка възрастова група в дългосрочен план;

Управлението на ЕС във връзка с ЦУР

30.

призовава новата Европейска комисия да поеме водеща роля при създаването на многостепенно, многостранно и междусекторно управление като част от сценарий 1, което да позволи включването на всички измерения на ЦУР във политиките на ЕС, като същевременно се гарантира съгласуваност на политиките между различните сектори и се ангажират всички равнища на управление и всички заинтересовани страни, включително гражданите, на всички етапи от разработването на политиките;

31.

подчертава решаващото значение на обучението, тъй като политическото ръководство е от изключително значение, и отбелязва, че както политиците, така и администрацията трябва да бъдат обучени и ангажирани с ЦУР и че всяка институция на ЕС трябва да интегрира ЦУР в собственото си управление;

32.

препоръчва на председателя на следващата Европейска комисия да назначи специален екип към кабинета си, който да работи с всички членове на Комисията и да извършва преглед на всички предложения за политики във връзка с ЦУР. Той следва да очертава потенциалните конфликти и необходимите компромиси и ще отговаря за интегрирането на ЦУР във всички политики на ЕС. Това ще доведе до засилена координация между генералните дирекции;

33.

настоятелно призовава председателя на следващата Европейска комисия да докладва ежегодно на Европейския парламент за изпълнението на ЦУР по време на речта си за състоянието на Съюза, както и на Съвета по общи въпроси;

34.

настоятелно призовава Съвета да насърчава изпълнението на ЦУР и да стимулира взаимното обучение на национално равнище чрез обсъждане на доброволните национални прегледи в рамките на Съвета по общи въпроси преди планираните презентации по време на политическите форуми на високо равнище на ООН;

35.

настоятелно призовава Европейския парламент в качеството си на съзаконодател да интегрира ЦУР във всички свои съответни политически досиета и да ангажира всички комисии в разглеждането на изпълнението на ЦУР; призовава за постоянни докладчици по въпросите на ЦУР в различните комисии;

36.

се ангажира да работи по интегриран и съгласуван начин в областта на ЦУР и да ги включи във всички комисии и становища на КР;

37.

предлага сътрудничество с Комисията и с другите партньори в областта на мониторинга на изпълнението на ЦУР на местно и регионално равнище; приветства работата на многостранната платформа за ЦУР, организирана от Европейската комисия под формата на отворено и основано на участието управление; решително подкрепя нейното продължаване, за да се ангажират регионите, градовете, гражданското общество, академичните среди и предприятията в приобщаващ диалог относно устойчивостта и да се създаде ангажираност с ЦУР;

38.

приветства факта, че Европейската комисия включи в документа за размисъл препоръките на платформата;

39.

предвижда платформата да бъде постоянен консултативен орган за предоставяне на консултации на органите за вземане на решения в ЕС – Европейската комисия, Съвета и Европейския парламент – относно всеобхватна стратегия за устойчива Европа до 2030 г., както и за предоставяне на информация на новите членове на Европейската комисия и на Европейския парламент относно ЦУР;

40.

призовава за редовно участие на европейските, националните и поднационалните платформи в работата на многостранната платформа на ЕС с цел да се засили нейната работа и представителност;

41.

призовава всички институции на ЕС да участват в редовен междуинституционален диалог по въпросите на ЦУР, включително Европейската комисия, Съветът, Европейският парламент, както и Европейският комитет на регионите и Европейският икономически и социален комитет, с цел да се гарантира съгласуваност на политиките в духа на ЦУР 17;

Интегриране на ЦУР в политиките на ЕС

42.

насърчава Европейската комисия да използва насоките за по-добро регулиране като средство, което да подпомогне изготвянето на законодателство, в което се вземат предвид всички измерения на ЦУР. Тези насоки следва ясно да покажат всички променливи, които да се вземат предвид, ако има желание да се възприеме устойчив подход;

43.

счита, че компромисите ще бъдат неизбежни между различните измерения на ЦУР и призовава за систематични предварителни оценки на въздействието, в които да се определят възможните полезни взаимодействия и конфликти, както и да се оценят компромисите по прозрачен начин, като се вземе предвид непосредственото и дългосрочното въздействие. Оценките на териториалното въздействие, както и дебатите с участието на гражданите и заинтересованите страни на местно и регионално равнище ще бъдат от основно значение за осигуряване на приемането на решения и гарантиране на добро разработване на политики;

44.

като дава пример на други институции и организации, Комитетът на регионите се ангажира да провежда годишни конференции, на които ще бъдат представяни опитът и добрите практики на местно и регионално равнище;

45.

призовава всички институции и държави – членки на ЕС, да приведат европейския семестър в съответствие с ЦУР и с последващата стратегия за устойчива Европа до 2030 г. Многогодишните ръководни насоки следва да гарантират, че европейският семестър прилага стратегията на ЕС и се превръща в инструмент за координиране и прилагане за ЦУР, както и че вследствие на това годишният обзор на растежа ще стане „годишен обзор на устойчивото развитие“;

46.

призовава за многогодишно проучване на устойчивото развитие в ЕС, което ще положи началото на многогодишен национален цикъл на преглед и докладване на препоръките. В проучването следва да се направи оценка на прилагането на стратегията на ЕС и на плановете за действие за устойчиво развитие на държавите членки. Това ще предостави основата за доброволните национални прегледи на държавите от ЕС в контекста на ООН;

47.

изисква управлението на устойчивия европейски семестър в рамките на Комисията да включва всички свързани служби на Комисията и да избягва „тясноведомствените инициативи“;

48.

отново отправя своето искане управлението на европейския семестър да се основава на принципите на партньорство и многостепенно управление, като регионите и градовете в ЕС се разглеждат като пълноправни партньори от началото на годишния цикъл въз основа на кодекс на поведение (9) (10);

49.

призовава институциите на ЕС да използват бюджета на ЕС, за да интегрират ЦУР във всички политики, по-специално за спиране на субсидиите за изкопаеми горива и засилване на критериите за устойчивост при обществените поръчки;

50.

потвърждава необходимостта от мониторинг на изпълнението на ЦУР и призовава за разбивка на данните, поне на равнището на NUTS2, а – при необходимост – и до местното равнище, за да се даде възможност за по-добро разработване на политики, когато средната национална стойност е подвеждаща;

51.

отново изтъква (11) необходимостта от излизане извън рамките на БВП и използване на допълнителни показатели, които не са изцяло от икономическо естество, а отчитат трансформиращия характер на ЦУР, и които следва да се измерват на равнището на NUTS2 най-малкото чрез дезагрегирани данни, свързани с постигането на ЦУР;

52.

посочва, че регионите и градовете пионери разработват свои собствени показатели и събират данните си в партньорство с местните участници, включително частния сектор. Разработването на местни показатели представлява добра възможност за насърчаване на участието и ангажираността. Въпреки това 40 % от респондентите в проучването на КР и ОИСР не използват никакви показатели. Показателите на ЕС не може да се използват поради липсата на налични данни на равнището на NUTS2, които да се използват по места.

53.

предлага към Съвместния изследователски център (СИЦ) да се създаде платформа за данни за ЦУР в градовете, за да се изготви европейски наръчник на градовете доброволци, които изпълняват ЦУР; отбелязва също така работата на Световния съвет за данни за градовете, който е създал стандарти на ISO за показателите за интелигентни и устойчиви градове, както и работата на ОИСР за разработване на инструмент за визуализация, съчетаващ официалните показатели с моделирани на регионално и местно равнище, за да се вземат предвид регионалните различия;

54.

призовава Евростат да включи тази работа и измерения напредък в годишния си мониторингов доклад, като остави възможност и за качествени данни. КР е готов да си сътрудничи и да насърчава сътрудничеството с тези партньори, за да наблюдава изпълнението на ЦУР на местно и регионално равнище;

55.

отново заявява, че много региони и градове поемат инициативи и заемат водещи позиции по отношение на този преход посредством успешни инициативи от долу нагоре, например Споразумението на кметовете за климата и енергетиката и посланиците на КР, които работят по този въпрос. Тези инициативи от долу нагоре могат да получат нов тласък и да осъществят голям напредък по отношение на изпълнението на целите за устойчиво развитие;

Външното измерение на ЦУР

56.

настоява ЕС да вземе предвид външното измерение на ЦУР при тяхното изпълнение, включително външното въздействие на своите вътрешни политики, например за ОСП или търговията. Външните и вътрешните измерения не са отделни области и постигането на съгласуваност на политиките за устойчиво развитие е от съществено значение;

57.

изисква да се създаде партньорство между равнището на ЕС, националното, регионалното и местното равнище, за да се спомогне за изпълнение на ЦУР чрез сътрудничество за развитие;

58.

изисква ролята на световните вериги на доставки да се наблюдава по-добре, за да се гарантира зачитането на принципите на правовата държава и правата на човека, и да се прилагат практиките на кръговата икономика, като се избягва прекомерното използване на ресурси;

59.

настоява за ключова роля на децентрализираното сътрудничество и инициативите на КР като форума на ЕК и КР „Градовете и регионите за сътрудничество за развитие“, който през февруари 2019 г. акцентира върху устойчивите градски партньорства, събра повече от 500 участници от над 80 държави и изготви конкретни политически препоръки относно насърчаването на устойчивото развитие с помощта на регионални и местни партньорства, или инициативата от Никозия за подкрепа на либийските общини. Тези инициативи на КР показват, че подкрепата на ЕС не трябва да се съсредоточава изключително върху широкомащабни партньорски проекти между големи градове, а да бъде също толкова достъпна и за инициативи за децентрализирано сътрудничество, различни по размер и в които участват различни видове територии;

60.

изразява съжаление, че предложението на Европейската комисия за новия Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (NDICI) не включва линия за тематично финансиране, предназначено за подпомагане на местните власти;

61.

призовава Европейската комисия да подпомага икономическата и социалната интеграция на младите хора, жените и разселените групи от населението в развиващите се държави. Логиката на партньорството на децентрализираното сътрудничество може да помогне за превръщане на възприемането на миграцията като заплаха в миграция като възможност, особено предвид ключовата роля, която играят регионите и градовете за интегрирането на мигрантите в техните приемащи общества;

Политики на ЕС

62.

изразява съгласие с анализа в документа за размисъл и с предложението за по-нататъшна приоритетна работа по четири групи политики и четири хоризонтални способстващи фактора, като обаче отправя следните допълнителни коментари:

63.

настоява, че освен предложеното увеличаване на целта за включване на изменението на климата до 25 %, новата МФР следва да предвиди достатъчно финансови ресурси за устойчиво развитие, а също така да гарантира, че изпълнението на ЦУР няма да бъде засегнато от финансирането;

64.

подчертава неотложната необходимост от приемане на стратегии и определяне на действия за постигане на кръгова икономика, позволяваща ефективно използване на ресурсите, чрез незабавното прилагане на Парижкото споразумение;

65.

подчертава, че в отделно становище КР проучва допълнително (12) връзките между целите за устойчиво развитие на ООН, екологичния преход и Парижкото споразумение относно изменението на климата. В него ще бъде изложена стратегическата визия на градовете и регионите в ЕС за осъществяването на прехода към позволяваща ефективно използване на ресурсите, нисковъглеродна, неутрална по отношение на климата и защитаваща биологичното разнообразие икономика;

66.

настоява, че устойчивото потребление и производство са свързани и с намаляване на използването на невъзобновяеми източници като абсолютна стойност, за да се премине към достатъчност на ресурсите, а не само към тяхното ефективно използване;

67.

подчертава особения потенциал на биоикономиката по отношение на насърчаването на независимостта от изкопаемите горива и противодействие на изменението на климата посредством неутрален баланс на емисиите на CO2. Максималното използване на продукти на биологична основа във възможно най-широк диапазон от сектори също така има за цел да осигури и да създаде работни места в нови, устойчиви пазари, особено в засега по-слабо индустриализирани региони;

68.

счита, че благодарение на регионите може да бъде постигната целта през следващото десетилетие делът на производствата на биологична основа в брутния вътрешен продукт да се увеличи значително;

69.

призовава за последващи действия по отношение на „Плана за действие във връзка с финансирането за устойчив растеж“ на Комисията, тъй като финансирането трябва да се използва за стимулиране на промените, които са от полза за устойчивостта, а не само от финансова гледна точка (13);

70.

призовава за ангажиране на европейските бизнес и промишлени сектори с устойчивостта като неразделна част от Стратегията за европейската промишленост до 2030 г., за да се помогне на предприятията и промишлените сектори по-бързо да преминат към по-устойчиви практики. Това предложение, което вече е включено в препоръките на многостранната платформа на ЕС за ЦУР, следва да бъде обсъдено допълнително от кръглата маса на високо равнище в областта на промишлеността „Промишленост 2030 г.“ и биоикономиката да бъде включена за обсъждане като част от ЦУР;

71.

посочва, че за да се спази съгласуваността на политиките на ЕС за развитие, ОСП следва да насърчава развитието на устойчиво селско стопанство в развиващите се държави, което да улеснява задържането на населението в селските райони и да гарантира продоволствената им сигурност. За тази цел износът на селскостопански и хранителни продукти от ЕС не следва да се осъществява на цени, по-ниски от производствените разходи в Европа;

72.

изразява съжаление, че по отношение на мобилността в документа за размисъл не е включено значението на наличието на обществен транспорт за изграждането на устойчиви градски и регионални транспортни системи, както и решаващата роля на МРВ в това отношение;

73.

предлага новият тласък на програмата на ЕС за устойчиво развитие на международно равнище да включва инициативи за намаляване на емисиите на парникови газове на равнището на ИМО (морски транспорт) и ИКАО (въздушен транспорт), по-специално чрез настояване от страна на ЕС за световно данъчно облагане на керосина. Ако на равнището на ИКАО такова споразумение не бъде постигнато, ЕС може да обмисли предприемането на едностранни действия, например премахване на данъчното освобождаване за авиационното гориво за вътрешни полети в ЕС или налагане на такси за гориво при въздушния превоз на товари;

74.

отбелязва, че европейският сектор на мобилността трябва да повиши своята конкурентоспособност чрез иновации. Планът за разгръщане на алтернативните горива и цифровата пътна инфраструктура трябва да се осъществи от местните и регионалните власти в сътрудничество с частния сектор и с подкрепа от бюджета на ЕС;

75.

на фона на огромните социални неравенства, изложени в документа за размисъл, като например факта, че повече от 22 % от гражданите на ЕС са изложени на риск от изпадане в бедност, повтаря призива си за пълно прилагане на европейския стълб на социалните права и за отделяне на същото внимание на факторите за социална устойчивост, както на екологичната устойчивост, за да се докаже, че ЕС се стреми нито един човек или територия да не бъдат пренебрегнати. В действителност данните сочат, че уязвимите от социална гледна точка територии също така често са изложени в най-голяма степен на отрицателното въздействие от липсата на устойчиво развитие;

76.

изисква мониторингът, който се извършва на европейския стълб на социалните права, да бъде в по-голяма степен регионализиран. В момента КР разработва набор от регионални социални показатели, които може да се използват за тази цел;

77.

отбелязва, че следва да се отдели специално внимание на насърчаването сред европейците на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, като се премине от институционален подход към подход, основаващ се на общността;

78.

отново отправя своя призив за изпълнението на европейска програма за жилищно настаняване (14), която като продължение на партньорството за жилищно настаняване в Програмата на ЕС за градовете би допринесла значително за изпълнението на ЦУР 11 (устойчиви градове и общности), но също така и на ЦУР 1 (изкореняване на бедността), ЦУР 7 (финансово достъпна енергия) и ЦУР 10 (намаляване на неравенствата);

79.

подчертава, че с приноса на регионите и градовете на ЕС разработването на цифрови технологии може да превърне демографските промени в тройна възможност за Европа: подобряване на качеството на живот на нашето застаряващо население, преминаване към по-устойчиви системи за здравеопазване и полагане на грижи и създаване на устойчив икономически растеж и работни места в „сребърната икономика“;

80.

подчертава, че местните и регионалните власти играят решаваща роля по отношение на баланса между половете, но признава, че жените са значително по-слабо представени в ЕС, като едва 15 % от избраните кметове, 32 % от членовете на общинските съвети и 33 % от членовете на регионалните парламенти и събрания (15) са жени;

81.

подкрепя признаването и популяризирането на неформалното и самостоятелното учене в социално-възпитателната работа с младежта. Младежките и спортните организации, които предоставят образователни програми за неформално и самостоятелно учене за активно гражданство извън училище, са особено важни за подобряване на уменията и компетентностите на младите хора;

82.

подчертава, че потенциалът на методологията на ЕС за интелигентна специализация следва да бъде важна част от политиката за устойчива Европа до 2030 г. Платформата за интелигентна специализация на СИЦ помага на регионите да използват структурните фондове при интегрирането на техните регионални стратегии за иновации с ЦУР, включително чрез проявите „Науката среща регионите“, организирани от КР и СИЦ. Взаимното допълване между интелигентната специализация и изпълнението на ЦУР на регионално равнище носи важна добавена стойност за устойчивия растеж;

83.

подчертава, че схемата за търговия с емисии следва да бъде сред важните следващи стъпки от прилагането на документа за размисъл;

84.

изразява съжаление, че по отношение на търговията по време на последната реч за състоянието на Съюза не беше споменато „всеобхватното споразумение между ЕС и Африка за свободна търговия между двата континента“. Това споразумение следва да се ръководи от ЦУР и от огромната роля, която може да изиграе търговията за тяхното постигане;

85.

призовава за подновяване на социалния диалог в корпоративното управление с цел насърчаване на ЦУР и новите бизнес модели за укрепване на икономическата демокрация за устойчив растеж;

86.

настоятелно изтъква положителната роля на социалната икономика в борбата с безработицата и насърчаването на приобщаващ и устойчив растеж. Това е особено важно в регионите, характеризиращи се с емиграция, бързо застаряващо население, липса на икономическа динамика и ниска степен на предприемачество. В тези региони организациите на социалната икономика представляват един от начините, по който добрите намерения ще насърчат предприемачеството и ще привлекат най-добрите местни ресурси.

---

(1)  В това проучване бяха получени повече от 400 отговора. Резултатите и повече информация може да бъдат намерени на адрес https://cor.europa.eu/en/news/Pages/SDGs_survey.aspx.

(2)  Мрежа за решения за устойчиво развитие (2016 г.), Getting Started with the SDGs in Cities. A Guide for Stakeholders („Първи стъпки с ЦУР в градовете: Ръководство за заинтересованите страни“), http://unsdsn.org/wp-content/uploads/2016/07/9.1.8.-Cities-SDG-Guide.pdf.

(3)  Например Страната на баските, островите Оланд, Еспоо, Гент, Утрехт и провинция Северен Рейн-Вестфалия.

(4)  Проучване, възложено от Европейския комитет на регионите: A territorial approach for the implementation of the SDGs in the EU – The role of the European Committee of the Regions („Териториален подход за изпълнението на ЦУР в ЕС – ролята на Европейския комитет на регионите“), 2019 г.

(5)  Становище на Европейския комитет на регионите относно „Програма за подкрепа на реформите и Европейска функция за стабилизиране на инвестициите“ (2018/3764, параграф 12, докладчик: Olga Zrihen (BE/ПЕС).

(6)  Организации като ОИСР, Международна асоциация на органите на местното самоуправление за устойчиво развитие (ICLEI), инициативата на ПРООН Articulation of Territorial Networks и ООН-ХАБИТАТ и сдружения като nrg4SD, ОГМВ или Световна оперативна група.

(7)  Като СЕОР, Евроградове, Конференция на периферните морски региони (CPMR), Европейска мрежа за устойчиво развитие (ESDN), мрежата на EEAC.

(8)  Становище на Европейския комитет на регионите относно „Бъдещето на Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд след 2020 г.“

(9)  Становище на Европейския комитет на регионите относно „Усъвършенстване на управлението на европейския семестър: Кодекс на поведение за участието на местните и регионалните власти“ (COR 2016/5386).

(10)  Становище на Европейския комитет на регионите относно „Европейският семестър и политиката на сближаване: структурни реформи, насочени към дългосрочни инвестиции“ (COR 2018/5504).

(11)  Становище на Европейския комитет на регионите относно „Показатели за териториално развитие — отвъд БВП“, прието на 11 февруари 2016 г.

(12)  „Устойчива Европа до 2030 г.: последващи действия във връзка с целите на ООН за устойчиво развитие, екологичния преход и Парижкото споразумение относно изменението на климата“, (ENVE-VI/039), докладчик Sirpa Hertell (FI/ЕНП).

(13)  Вж. становището на Европейския комитет на регионите относно финансирането за устойчив растеж (2182/2018 г.), прието на 6 декември 2018 г.

(14)  Становище на Европейския комитет на регионите относно „Към европейска програма за жилищно настаняване“ (CDR 1529/2017), прието на 1 декември 2017 г.

(15)  Европейски институт за равенство между половете, Статистическа база данни, свързана с равенството между половете, 2017 г.