(1)

С член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз се цели създаването на вътрешен пазар, който работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се, наред с другото, на балансиран икономически растеж и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда.

(2)

На 25 септември 2015 г. Общото събрание на ООН прие нова глобална рамка за устойчиво развитие: Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие (4), в чиято основа стоят цели за устойчиво развитие, обхващащи трите стълба на устойчивостта: екологичен, социален и икономически/управленски. Със Съобщението на Комисията „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще“ (5) от 2016 г. тези цели бяха обвързани с политическата рамка на Съюза, за да се гарантира, че още от самото си начало всички политически действия и инициативи — както в рамките на Съюза, така и в световен мащаб, са съобразени с тях. В заключенията си от 20 юни 2017 г. Европейският съвет (6) потвърди ангажимента на Съюза и държавите членки за цялостно, съгласувано, всеобхватно, интегрирано и ефективно изпълнение на Програмата до 2030 г. в тясно сътрудничество с партньорите и останалите участници.

(3)

През 2016 г. Съветът сключи от името на Съюза Парижкото споразумение за климата (7). В член 2, параграф 1, буква в) от Споразумението е заложена целта за по-решителни действия в отговор на изменението на климата, наред с другото, чрез мобилизиране на финансовите потоци за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на климатичните изменения развитие.

(4)

Устойчивостта и преходът към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата кръгова икономика, в която ресурсите се използват по-ефикасно, са ключ към осигуряване на дългосрочната конкурентоспособност на икономиката на Съюза. Устойчивото развитие отдавна е залегнало в сърцевината на проекта за Европейския съюз и неговите социални и екологични измерения са признати в договорите на ЕС.

(5)

През декември 2016 г. Комисията възложи на експертна група на високо равнище да разработи цялостна и всеобхватна стратегия на Съюза за финансиране за устойчиво развитие. В публикувания на 31 януари 2018 г. доклад на експертната група на високо равнище (8) се призовава за създаването на равнището на Съюза на технически надеждна система за класификация, която да внесе яснота относно това кои дейности са „зелени“ или „екологосъобразни“, като се започне със смекчаване на последиците от изменението на климата.

(6)

През март 2018 г. Комисията публикува своя „План за действие: Финансиране за устойчив растеж“ (9), установяващ амбициозна и всеобхватна стратегия за финансиране за устойчиво развитие. Една от определените в него цели е пренасочване на капиталовите потоци към инвестиции, свързани с устойчивото развитие, за да се постигне устойчив и приобщаващ икономически растеж. Най-важната и неотложна мярка, предвидена в плана за действие, е създаването на единна система за класификация на дейностите, свързани с устойчивото развитие и на показатели за установяване на степента на устойчивост на тези дейности . В плана за действие е отчетено, че пренасочването на капиталови потоци към дейности, които са по-тясно свързани с устойчивото развитие, трябва да се основава на общо , цялостно разбиране за това, какво означава „устойчиво“ въздействието на икономическите дейности и инвестиции върху екологичната устойчивост и ефективното използване на ресурсите . Като първа стъпка, установяването на ясни насоки за това кои дейности допринасят за постигането на екологичните цели следва да спомогне за по-доброто осведомяване на инвеститорите относно инвестициите, финансиращи екологосъобразни икономически дейности , в съответствие с тяхната степен на устойчивост . Като се отчитат целите на ООН за устойчиво развитие и заключенията на Европейския съвет от 20 юни 2017 г., следва . На по-късен етап могат да бъдат разработени допълнителни насоки относно дейностите, които допринасят за постигането на други цели на устойчивото развитие, включително социални цели и цели в областта на управлението, като по този начин Програмата до 2030 г. се изпълнява изцяло, съгласувано, всеобхватно, интегрирано и ефективно . [Изм. 80]

(6а)

Въпреки че признава неотложната необходимост от предприемането на действия за справяне с изменението на климата, тясното фокусиране върху експозицията на въглеродни емисии може да доведе до отрицателни последици, като инвестиционните потоци се пренасочат към цели, които носят други рискове за околната среда. Следователно трябва да се въведат подходящи предпазни мерки, за да се гарантира, че икономическите дейности не вредят на други екологични цели, като например биологичното разнообразие и енергийната ефективност. Инвеститорите се нуждаят от сравнима и цялостна информация относно екологичните рискове и тяхното въздействие, за да оценят своя портфейл, отвъд експозицията на въглеродни емисии. [Изм. 2]

(6б)

Предвид неотложната необходимост от предприемането на мерки в някои взаимосвързани области на влошаване на околната среда и свръхпотребление на ресурси, трябва да се възприеме системен подход към експоненциално увеличаващите се отрицателни тенденции, като например загубата на биологично разнообразие, прекомерното използване на ресурси в световен мащаб, появата на нови заплахи, включително опасни химикали и техни комбинации, недостигът на храни, изменението на климата, разрушаването на озоновия слой, увеличаването на киселинността на океанските води, изчерпването на прясната вода и промяната на земната повърхност. Следователно е необходимо действията, които трябва да бъдат предприети, да са ориентирани към бъдещето и да са съобразени с предстоящите предизвикателства. Мащабът на тези предизвикателства изисква цялостен и амбициозен подход и прилагането на строг принцип на предпазливост. [Изм. 3]

(7)

В Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (10) се призовава за увеличаване на финансирането от страна на частния сектор на разходите, свързани с околната среда и климата, по-специално чрез въвеждане на стимули и методики, които насърчават предприятията да измерват свързаните с околната среда разходи при стопанската им дейност и печалбата от използването на услуги във връзка с опазването на околната среда.

(7а)

Докладът по собствена инициатива на Европейския парламент относно устойчивото финансиране от 29 май 2018 г. определя основните елементи на показателите за устойчивост и таксономията като стимул за устойчиви инвестиции. Следва да се осигури съгласуваност между съответните законодателства. [Изм. 4]

(8)

Постигането на целите за устойчиво развитие в Съюза изисква насочване на капиталови потоци към устойчиви инвестиции. За постигането на тези цели е необходимо да се използва целият потенциал на вътрешния пазар. Важно е също така да се осигури безпрепятственото насочване на капиталовите потоци към устойчиви инвестиции в рамките на вътрешния пазар.

(8а)

Мащабите на това предизвикателство водят до постепенна промяна на цялата финансова система, за да се подкрепи икономиката и тя да може да функционира на устойчива основа. За тази цел устойчивото финансиране трябва да се интегрира напълно в системата и трябва да се обърне внимание на въздействието на финансовите продукти и услуги върху устойчивостта. [Изм. 5]

(9)

Частни инвестиции в устойчиви дейности могат да бъдат ефективно привлечени чрез предлагане на финансови продукти, насочени към устойчиво опазване на околната среда. Предлагането на финансови продукти, насочени към екологично устойчиви цели, е ефективен начин за постепенно пренасочване на частните инвестиции от дейности с отрицателно въздействие върху околната среда към по-устойчиви дейности. За да се засили доверието на инвеститорите и тяхната осведоменост относно рисковете , да се внесе яснота и  да се преодолее предоставянето на невярна информация относно положителното въздействие върху околната среда са предвидени национални изисквания за предлагането на финансови инвестиционни продукти , услуги и корпоративни облигации за устойчиво развитие, съгласно определеното в настоящия регламент, и по-специално изисквания, при чието спазване пазарните участници могат да използват съответната национална маркировка. Предоставянето на невярна информация относно положителното въздействие върху околната среда се отнася до практики за спечелване на нелоялно конкурентно предимство, като финансови продукти, които в действителност не отговарят на основните екологични стандарти, се предлагат като насочени за опазване на околната среда. Понастоящем такива схеми за маркировка са въведени в няколко държави членки. Те се основават на различни таксономии за класифициране на екологосъобразните икономически дейности. Като се имат предвид политическите ангажименти, поети в рамките на Парижкото споразумение и на равнището на Съюза, може да се очаква, че все повече държави членки ще въведат схеми за маркировка или други изисквания към участниците на пазара по отношение на предлаганите като екологосъобразни финансови продукти или корпоративни облигации. Така държавите членки ще използват своите национални таксономии, когато определят кои инвестиции се считат за свързани с устойчивото развитие. Ако тези национални изисквания се основават на различни критерии и показатели за това кои икономически дейности се считат за екологосъобразни, инвеститорите биха се въздържали от инвестиции зад граница поради трудностите при сравняването на различните инвестиционни варианти. Освен това икономическите оператори, желаещи да привличат инвестиции в целия Европейски съюз, ще трябва да отговарят на различни критерии в отделните държави членки, за да могат техните дейности да се считат за екологосъобразни според различните маркировки. По този начин Липсата на единни критерии ще доведе до по-високи разходи и  показатели ще насочи преките инвестиции по екологично неефективен начин, а в някои случаи ще има дори и обратен ефект, като ще доведе до неизпълнението на някои цели, свързани с околната среда и устойчивостта. Следователно липсата им ще създаде значителни трудности за икономическите оператори, като ще затрудни достъпа до трансграничните капиталови пазари за инвестиции в устойчивото развитие. Очаква се пречките пред достъпа до трансграничните капиталови пазари за набиране на средства за устойчиви проекти да нараснат допълнително. Ето защо критериите и показателите за определяне на това дали степента на устойчивост на дадена икономическа дейност е екологосъобразна следва да бъдат постепенно хармонизирани на равнището на Съюза, за да се отстранят препятствията пред функционирането на вътрешния пазар и да се предотврати възникването на такива в бъдеще. Тази хармонизация на информацията, показателите и критериите ще улесни икономическите оператори, когато набират зад граница средства за своите екологични проекти екологично устойчиви дейности , тъй като техните икономически дейности ще бъдат сравнявани според единни критерии и показатели , за да бъдат допуснати като базови активи по екологосъобразни инвестиции. Това ще улесни привличането на трансгранични инвестиции в рамките на Съюза. [Изм. 6]

(9а)

За да може Съюзът да изпълни своите ангажименти в областта на околната среда и климата, е необходимо да се мобилизират частни инвестиции. Постигането на това изисква дългосрочно планиране, както и регулаторна стабилност и предвидимост за инвеститорите. Следователно, за да се гарантира съгласувана политическа рамка за устойчиви инвестиции, е важно разпоредбите на настоящия регламент да се основават на съществуващото законодателство на Съюза. [Изм. 7]

(10)

Освен това, ако пазарните участници не посочат как дейностите, в които се инвестира, допринасят по отрицателен или положителен начин за екологичните цели, или ако използват различни понятия за това какво представлява „екологосъобразна“ показатели и критерии за определяне на въздействието във връзка със степента на екологична устойчивост на дадена икономическа дейност, инвеститорите ще бъдат прекомерно затруднени, когато проверяват и сравняват различните финансови продукти. Установено бе, че това отблъсква желаещите да инвестират в екологосъобразни устойчиви финансови продукти. Освен това липсата на доверие сред инвеститорите оказва значително неблагоприятно въздействие върху пазара на инвестиции в устойчивото развитие. Доказано бе също така, че националните правила или пазарни инициативи, предприети за решаване на този проблем на национално равнище, ще доведат до разпокъсаност на вътрешния пазар. Ако участниците на финансовите пазари оповестяват как финансовите продукти, за които твърдят, че са екологосъобразни, допринасят за опазването на околната среда и при тези оповестявания използват общи за целия Съюз критерии за това какво представлява екологосъобразна икономическа дейност, инвеститорите ще бъдат улеснени, когато съпоставят екологичното въздействие на възможностите за екологосъобразни инвестиции в чужбина , и дружествата, в които се инвестира, ще бъдат стимулирани да направят своите бизнес модели по-устойчиви . Инвеститорите ще инвестират по-смело в екологосъобразни финансови продукти в рамките на Съюза, което ще подобри функционирането на вътрешния пазар. [Изм. 8]

(10a)

За да се постигне по-голямо въздействие върху околната среда и устойчивостта като цяло, да се намали ненужната административна тежест за участниците на финансовия пазар и за други заинтересовани страни и да се улесни растежът на европейските финансови пазари, които финансират устойчиви икономически дейности, таксономията следва да се основава на хармонизирани, съпоставими и единни критерии и показатели, включително най-малко показателите за кръговата икономика. Тези показатели следва да бъдат приведени в съответствие с единната методика за оценка на жизнения цикъл и да се прилагат при всички регулаторни инициативи на Съюза. Те следва да служат като основа за оценката на икономическите дейности, инвестиционния риск и въздействието върху околната среда. Трябва да се избягва всякакво припокриване на регулирането, което не отговаря на принципите за по-добро регулиране, не се прилага по пропорционален начин и не съответства на целта за създаване на съгласувана терминология и ясна регулаторна рамка. Също така следва да се избягва всякаква ненужна тежест за органите и за финансовите институции. Поради тези причини обхватът и използването на техническите критерии за проверка, както и връзката с други инициативи следва да бъдат ясно определени преди влизането в сила на таксономията и съответните критерии. При определянето на хармонизираните критерии за екологично устойчиви икономически дейности следва да се вземат предвид компетенциите на държавите членки в различните области на политиката. Изискванията на настоящия регламент следва да се прилагат по пропорционален начин за малките и опростени институции, както е посочено в настоящия регламент. [Изм. 9]

(10б)

Показателите следва да бъдат хармонизирани въз основа на съществуващите инициативи, като например работата на Комисията, Европейската агенция за околна среда и ОИСР, наред с другото, и следва да включват екологичното въздействие на CO2 и други емисии, биологичното разнообразие, генерирането на отпадъци, използването на енергия и възобновяема енергия, суровините, водите и прякото и непрякото земеползване, както е посочено в рамката за мониторинг на Комисията относно кръговата икономика (COM(2018)0029), в плана за действие на ЕС за кръговата икономика (COM(2015)0614) и в резолюцията на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика (2014/2208(INI). Освен това показателите следва да бъдат изготвени, като се вземат предвид също така препоръките на експертната група за подкрепа за финансирането на кръговата икономика към Европейската комисия. Комисията следва да прецени как да интегрира работата на тази експертна група в дейността на техническата експертна група. При определянето на показателите следва да се вземат предвид международно признатите стандарти за устойчивост. [Изм. 10]

(11)

За преодоляване на съществуващите пречки пред функционирането на вътрешния пазар и за предотвратяване на възникването на такива в бъдеще, от държавите членки и от Съюза следва да се изисква да използват общо понятие за екологосъобразни инвестиции степента на екологична устойчивост на инвестициите , когато определят изискванията към участниците на пазара във връзка с маркировката на финансовите продукти , услугите или корпоративните облигации, предлагани на национално равнище като екологосъобразни. По същите причини лицата, управляващи фондове, и институционалните инвеститори, които декларират, че преследват екологични цели, следва да използват същото понятие за екологосъобразни инвестиции и същите показатели и критерии за изчисляване на екологичното въздействие , когато оповестяват как преследват тези цели. [Изм. 11]

(12)

Определянето на критерии за екологосъобразни икономически дейности може да насърчи дружествата да оповестяват доброволно на своите уебсайтове информация за извършваните от тях екологосъобразни икономически дейности. Тази информация Информацията за въздействието на дейностите върху околната среда ще улесни не само съответните участници на финансовите пазари когато преценяват кои дружества извършват екологосъобразни икономически дейности при определянето на степента на екологична устойчивост на икономическите дейности , извършвани от дружествата , но ще помогне също така на самите дружества да набират финансиране за своите екологосъобразни дейности. [Изм. 12]

(13)

Рамката на Съюза за класификация на екологосъобразните икономически Общите за Съюза показатели за определяне на екологичното въздействие на икономическите дейности следва да осигуряват даде възможност за разработване на бъдещите политики и стратегии на Съюза, включително общи за Съюза стандарти за екологосъобразни финансови продукти и впоследствие за установяване на маркировка, която официално да потвърждава спазването на тези стандарти в Съюза , както и да служат като основа за други икономически, регулаторни и пруденциални мерки . Необходими са единни Единните правни изисквания за класифициране на инвестициите като екологосъобразни разглеждане на степента на екологична устойчивост на инвестициите, въз основа на единни критерии за екологосъобразни икономически дейности са необходими определяне на степента на екологична устойчивост на икономическите дейности и общи показатели за оценка на въздействието на инвестициите върху околната среда, като отправна точка за бъдещото законодателство на Съюза , насочено към улесняване на прехода от за насърчаване на такива инвестиции с отрицателно въздействие върху околната среда към инвестиции с положително въздействие . [Изм. 13]

(14)

Във връзка с постигането на целите за устойчиво развитие в Съюза създаването на Европейския фонд за стратегически инвестиции е добър пример за ефективното може ефективно да допринесе за мобилизиране и насочване на частни частните инвестиции успоредно с публични публичните средства към инвестиции в устойчивото развитие. С Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета (11) за инфраструктурните и иновационните проекти по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции се определя целеви дял от 40 % за хоризонтални инвестиции в областта на климата. Общите критерии за устойчивост на икономическите дейности биха могли и общите показатели за оценка на въздействието върху околната среда могат да залегнат в основата на подобни бъдещи инициативи на Съюза , като мобилизират инвестиции в подкрепа на инвестициите за постигане на екологични и свързани с климата цели. [Изм. 14]

(15)

За да се избегне разпокъсаността на пазара, както и увреждането на интересите на потребителите вследствие на различаващи се концепции за екологосъобразни икономически степента на екологична устойчивост на икономическите дейности, националните изисквания, които участниците на пазара трябва да спазват, за да предлагат степента на екологична устойчивост на икономическите финансови продукти или корпоративни облигации като екологосъобразни, следва да се основават на единни критерии за екологосъобразни икономически дейности. Към тези участници спадат участниците на финансовите пазари, които предлагат екологосъобразни устойчиви финансови продукти или услуги, и нефинансовите дружества, емитиращи „зелени“ устойчиви облигации. [Изм. 15]

(16)

За да се избегне увреждане на интересите на потребителите, лицата, управляващи фондове, и институционалните инвеститори, които предлагат финансови продукти като екологосъобразни, следва да оповестяват по какъв начин и до каква степен критериите за екологосъобразни икономически дейности са взети предвид при определянето на съобразността на инвестициите от екологична гледна точка. Оповестената информация следва да даде възможност на инвеститорите да разберат какъв е процентният дял на финансираните чрез инвестицията екологосъобразни икономически дейности от всички икономически дейности и следователно до каква степен инвестициите са съобразни от екологична гледна точка. Комисията следва да уточни информацията, която трябва да бъде оповестявана за тази цел. Тази информация следва да даде възможност на компетентните национални органи лесно да проверяват спазването на задължението за оповестяване и да налагат неговото спазване в съответствие с приложимото национално право.

(17)

За да се предотврати неговото заобикаляне, задължението за оповестяване следва да се прилага и при предлаганите за всички предлагани финансови продукти, за които се обявява, че имат същите характеристики като екологосъобразните инвестиции, включително когато са насочени към опазването на околната среда в широкия смисъл на думата. От участниците на финансовите пазари не следва да се изисква да инвестират само в екологосъобразни икономически дейности, определени в съответствие с предвидените в настоящия регламент технически критерии за проверка. Те Участниците на финансовите пазари и другите участници следва да бъдат насърчавани да информират Комисията, ако сметнат, че икономическа дейност, която не отговаря на техническите критерии за проверка , свързани с финансираните от тях дейности, все още не са определени и следователно техните финансови продукти следва да се разглеждат като екологично устойчиви или за която такива критерии все още не са установени, следва да се счита за екологосъобразна, за да се помогне на Комисията да оцени необходимостта от допълване или актуализиране на техническите критерии за проверка. [Изм. 16]

(18)

За да може да се определи дали степента на екологична устойчивост на дадена икономическа дейност е екологосъобразна, следва да бъде определен се изготви изчерпателен списък с екологични цели въз основа на показатели за измерване на въздействието върху околната среда, като се вземе предвид въздействието върху цялата промишлена верига за създаване на стойност и се гарантира съгласуваност със съществуващото законодателство на Съюза, като например пакета за чиста енергия . [Изм. 17]

(19)

Екологичната цел за опазване на здрави екосистеми следва да се тълкува, като се вземат предвид съответните законодателни и незаконодателни инструменти на Съюза, включително Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (12), Директива 92/43/ЕИО на Съвета (13), Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета (14), стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. (15), стратегията на ЕС за екологосъобразна инфраструктура, Директива 91/676 на Съвета (16), Регламент (ЕС) № 511/2014 на Европейския парламент и на Съвета (17), Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета (18), планът за действие по отношение на прилагането на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (19) и планът за действие срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна (20).

(20)

За всяка екологична цел следва да бъдат определени единни критерии, въз основа на информация, предоставена посредством хармонизирани показатели, с помощта на които да бъде преценено дали икономическите дейности допринасят съществено за тази цел. Един от елементите на единните критерии следва да бъде да не се причиняват значителни вреди за някоя от екологичните цели, предвидени в настоящия регламент. С това се цели да се избегнат случаите, при които инвестициите се считат за екологосъобразни, въпреки че икономическите дейности, ползващи се от тези инвестиции, нанасят вреда на околната среда до степен, превишаваща по значение приноса им за постигане на екологичната цел. Условията за съществен принос и за ненанасяне на значителни вреди следва да позволят осъществяването на такива инвестиции в екологосъобразни икономически дейности, които наистина допринасят за постигането на екологичните цели. [Изм. 18]

(21)

Като се припомня съвместният ангажимент на Европейския парламент, Съвета и Комисията да следват принципите, залегнали в европейския стълб на социалните права, в подкрепа на устойчивия и приобщаващ икономически растеж и като се отчита значението на минималните международни стандарти за правата на човека и трудовите права, за да се считат за екологосъобразни, икономическите дейности следва да бъдат обвързани със спазването на минимални изисквания. Поради тази причина икономическите дейности следва да се считат за екологосъобразни единствено когато се извършват при съблюдаване на Декларацията на Международната организация на труда (МОТ) за основните принципи и права в труда и осемте основни конвенции на МОТ. В основните конвенции на МОТ са определени човешките и трудовите права, които дружествата трябва да спазват. Няколко от тези международни стандарти са залегнали и в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално забраната на робството и на принудителния труд и принципът на недопускане на дискриминация. Тези минимални изисквания не засягат евентуалното прилагане на по-строги критерии по отношение на околната среда, здравеопазването, безопасността и социалната устойчивост, предвидени в правото на Съюза.

(22)

Като се имат предвид специфичните технически подробности, необходими за оценка на въздействието на икономическата дейност върху околната среда, и бързо променящият се характер на науката и технологиите, критериите за екологосъобразни икономически определяне на степента на екологична устойчивост на икономическите дейности следва да бъдат редовно адаптирани към тези промени. С оглед на актуалността на критериите и показателите въз основа на научни доказателства и становища на експерти и на съответните заинтересовани страни, условията за това какво представлява съществен принос и значителни вреди следва да бъдат уточнени по-подробно за различните икономически дейности и следва да се актуализират редовно. За тази цел Комисията следва да определи подробни и калибрирани технически критерии за проверка , както и набор от хармонизирани показатели за на различните икономически дейности въз основа на техническия принос на многостранната платформа за финансиране за устойчиво развитие. [Изм. 19]

(23)

Някои икономически дейности имат отрицателно въздействие върху околната среда и чрез неговото намаляване може да се постигне съществен принос за една или повече екологични цели. За тези икономически дейности е целесъобразно да се определят технически критерии за проверка, изискващи значително подобряване на екологичните показатели в сравнение, наред с другото, със средните стойности за сектора , с цел да се прецени дали дейността може да допринесе съществено за една или повече екологични цели . Тези критерии следва също така да отчитат дългосрочното въздействие (т.е. над 3 години) на съответната икономическа дейност , и по-специално екологичните ползи от продуктите и услугите и приносът на междинните продукти, така че да се изготви оценка за въздействието на всички етапи от производството и употребата по цялата верига за създаване на стойност и през целия жизнен цикъл . [Изм. 20]

(24)

Икономическа дейност не следва да се счита за екологосъобразна, ако вредите, които причинява не носи нетни ползи за околната среда, са повече от ползите за нея. С техническите критерии за проверка следва да бъдат определени минималните изисквания, необходими за избягването на значителните вреди за други цели. Когато определя и актуализира техническите критерии за проверка, Комисията следва да гарантира, че тези критерии са разумни, пропорционални и се основават на наличните научни доказателства , както и че при изготвянето им са взети предвид цялата верига за създаване на стойност и жизненият цикъл на технологиите. Тя следва също така да гарантира, че те и се актуализират редовно. Когато научната оценка не позволява рискът да се определи с достатъчна надеждност, следва да се приложи принципът на предпазните мерки в съответствие с член 191 от ДФЕС. [Изм. 21]

(25)

При определянето и актуализирането на техническите критерии за проверка и набор от хармонизирани показатели Комисията следва да вземе предвид съответните действащи норми на правото на Съюза, както и незаконодателни инструменти на Съюза, в т.ч. Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета (21), Схемата на ЕС за управление по околна среда и одит (22), критериите на ЕС за екологосъобразни обществени поръчки (23) , Платформата на Комисията за кръгова икономика, Европейската платформа за оценка на жизнения цикъл и текущата работа по правилата относно продуктовия и организационния отпечатък върху околната среда (24). С цел избягване на ненужните несъответствия с класификациите на икономическите дейности, които вече съществуват за други цели, Комисията следва също така да вземе предвид статистическите класификации за сектора на екологичните стоки и услуги, а именно Класификацията на направленията и разходите за околната среда (CEPA) и Класификацията на дейностите по управление на ресурси (CReMA) (25). [Изм. 22]

(26)

При определянето и актуализирането на техническите критерии за проверка и на хармонизираните показатели Комисията следва да вземе предвид и характерните особености на инфраструктурния сектор различните сектори , както и екологичните, социалните и икономическите вторични ефекти в рамките на анализа на разходите и ползите. В тази връзка Комисията следва се запознае с работата на международни организации, като например ОИСР, съответното законодателство и стандарти на Съюза, в т.ч. Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (26), Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (27) Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (28), Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (29), Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (30), както и актуалната методология. Следователно с техническите критерии за проверка и показателите следва да се насърчават подходящи рамки за управление, обединяващи екологичните, социалните и управленските фактори съгласно посоченото в принципите на ООН за отговорно инвестиране (31), на всички етапи от жизнения цикъл на проекта. [Изм. 23]

(26а)

При определянето на техническите критерии за проверка Комисията следва да вземе предвид също така преходните мерки по отношение на дейности, които подпомагат прехода към по-устойчива и нисковъглеродна икономика. За дружества, чиито настоящи икономически дейности водят до сериозни щети за околната среда, следва да се осигурят стимули за бърз преход към екологично устойчиви или най-малкото безпроблемни от екологична гледна точка дейности. Техническите критерии за проверка следва да насърчават такива процеси на преход в хода на реализацията им. Ако по-голямата част от предприятията, реализиращи някаква вредна икономическа дейност, очевидно са започнали такъв преход, критериите за проверка могат да отразят това. Наличието на сериозни усилия за преход може да бъде демонстрирано, наред с други неща, чрез устойчиви усилия за провеждане на научни изследвания и развойни дейности, реализацията на големи проекти за инвестиционни капиталови разходи във връзка с нови, по-екологично устойчиви технологии или конкретни планове за преход, най-малко при ранните етапи на изпълнение. [Изм. 24]

(27)

За да се насърчат екологично устойчиви иновации и да се избегне нарушаване на конкуренцията при набирането на финансиране за екологосъобразни икономически дейности, техническите критерии за проверка следва да гарантират, че всички съответни икономически дейности в конкретен сектор макросекторите (т.е. секторите от NACE като селско, горско и рибно стопанство, промишлено производство, производство на електроенергия, доставка на газ, пара и климатизация, услуги за строителство, транспорт и съхранение) могат да се считат за екологосъобразни и са третирани еднакво, ако приносът им към една или повече от заложените в настоящия регламент екологични цели е еднакъв , без съществено да вредят на други екологични цели по членове 3 и 12 . Потенциалният капацитет за приноса към постигането на тези екологични цели може обаче да варира в различните сектори и това следва бъде отразено в критериите за проверка . В рамките на един всеки макроикономически сектор обаче тези критерии не следва да ощетяват несправедливо определени икономически дейности за сметка на други, ако допринасят в същата степен за постигането на екологичните цели , без съществено да вредят на други екологични цели, посочени в членове 3 и 12 . [Изм. 25]

(27а)

Екологично устойчивите дейности са резултат от технологии и продукти, разработени по цялата верига за създаване на стойност. Поради тази причина техническите критерии за проверка следва да отчитат ролята на цялата верига за създаване на стойност — от преработката на суровините до крайния продукт и етапа на превръщането на продуктите в отпадъци, при окончателното предоставяне на екологично устойчиви дейности. [Изм. 26]

(27б)

За да се избегне нарушаването на добре функциониращите вериги за създаване на стойност, техническите критерии за проверка следва да отчитат факта, че екологично устойчивите дейности се предоставят чрез технологии и продукти, разработени от множество стопански субекти. [Изм. 27]

(28)

Когато определя техническите критерии за проверка, Комисията следва да направи оценка на потенциалните рискове при прехода, както и дали темпът на приемането на тези критерии за екологосъобразни дейности би довело довел до блокиране на активи или създаване на противоречиви стимули и дали би имало отрицателно въздействие върху ликвидността на финансовите пазари. [Изм. 28]

(29)

За да се избегнат прекалено обременяващите разходи за привеждане в съответствие за икономическите оператори, Комисията следва да установи технически критерии за проверка, които осигуряват достатъчно правна яснота, са практически осъществими, лесни за прилагане и чието спазване може да се осъществи без прекомерни разходи за тази цел.

(30)

За да се гарантира, че инвестициите се насочват към икономическите дейности с най-голямо положително въздействие върху екологичните цели, Комисията следва да отдаде приоритетно значение на установяването на технически критерии за проверка на икономическите дейности, които могат потенциално да допринесат в най-голяма степен за постигане на екологичните цели. Критериите за проверка следва да отчитат резултатите от проектите, за да се улесни идентифицирането и разработването на нови технологии, както и да се вземат предвид възможностите за разрастване на тези технологии. [Изм. 29]

(31)

Подходящи технически критерии за проверка следва да бъдат установени за транспортния сектор, включително за мобилните активи, като следва да бъде взето взет предвид целият жизнен цикъл на технологиите и фактът , че транспортният сектор, в т.ч. международното корабоплаване, е източник на близо 26 % от всички емисии на парникови газове в Съюза. Както е видно от Плана за действие за финансиране за устойчив растеж (32), около 30 % от необходимите допълнителни годишни инвестиции за устойчиво развитие в Съюза се падат на транспортния сектор, включително за нарастваща електрификация или по-бърз преход към по-чисти видове транспорт чрез насърчаване на преминаването към други видове транспорт и управление на движението. [Изм. 30]

(32)

От особена важност е по време на подготовката на техническите критерии за проверка Комисията да проведе подходящи консултации в съответствие с изискванията за по-добро регулиране. Процесът по определянето и актуализирането на техническите критерии за проверка и на хармонизираните показатели следва да включва също съответните заинтересовани страни и да се основава научни доказателства, на социално-икономическото въздействие, на най-добри практики и съществуващи дейности и организации, и по-специално платформата на Европейската комисия за кръгова икономика, както и на на становищата на експерти с доказани знания и  международен опит в съответните области. За тази цел Комисията следва да създаде платформа за финансиране за устойчиво развитие. Тази платформа следва да бъде съставена от широк кръг от експерти, представляващи както публичния, така и частния сектор , за да се гарантира, че характерните особености на всички съответни сектори са взети надлежно под внимание . Като представители на публичния сектор следва да участват експерти от Европейската агенция по околната среда и от националните агенции за опазване на околната среда , Европейските надзорни органи , Европейската консултативна група за финансова отчетност и Европейската инвестиционна банка. Сред експертите от частния сектор следва да попаднат попадат представители на съответните заинтересовани страни, включително участници на финансовите и нефинансовите пазари, представители на реалната икономика, представляващи широк набор от отрасли, университети, изследователски институти, асоциации и организации. Когато е необходимо, на платформата следва да бъде позволявано да иска съвети от лица, които не са членове. Платформата следва да съветва Комисията във връзка с изготвянето, анализа и преразглеждането на техническите критерии за проверка и хармонизираните показатели , включително тяхното потенциално въздействие върху оценката на активите, които до момента на приемането на техническите критерии за проверка се считат за „зелени“ устойчиви активи съгласно съществуващите пазарни практики. Платформата следва също така да съветва Комисията дали техническите критерии за проверка и показателите са подходящи за по-нататъшна употреба в бъдещи политически инициативи на Съюза за насърчаване на инвестициите в устойчивото развитие. Платформата следва да съветва Комисията относно разработването на стандарти за отчитане на устойчивото развитие и интегрирани стандарти за отчитане за корпоративни дружества и участници на финансовите пазари, включително чрез преразглеждането на Директива 2013/34/ЕС. [Изм. 31]

(33)

С цел да се уточнят изискванията, посочени в настоящия регламент, и по-специално относно определянето и актуализирането на подробни и калибрирани технически критерии за проверка и показатели за на различните икономически дейности във връзка с това какво представлява съществен принос и какво — значителни вреди за екологичните цели, на Комисията следва да се предоставят правомощия да приема актове съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на информацията, която се изисква за спазване на задължението за оповестяване, предвидено в член 4, параграф 3, както и на техническите критерии за проверка, посочени в член 6, параграф 2, член 7, параграф 2, член 8, параграф 2, член 9, параграф 2, член 10, параграф 2 и член 11, параграф 2. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи публични консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като експертите на Европейския парламент и Съвета получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, заети с подготовката на делегираните актове. [Изм. 32]

(34)

За да се даде достатъчно време на съответните участници да се запознаят с опрeделените в настоящия регламент критерии за екологосъобразни икономически дейности и да се подготвят за тяхното прилагане, задълженията, предвидени в настоящия регламент за всяка екологична цел, следва да започнат да се прилагат шест месеца, след като съответните технически критерии за проверка бъдат приети.

(35)

Прилагането на настоящия регламент следва да се преразглежда редовно и най-малко след две години , за да се оцени напредъкът в разработването на технически критерии за проверка и хармонизирани показатели за на екологосъобразните и вредните за околната среда дейности, използването на определението за екологосъобразни инвестиции или инвестиции, оказващи отрицателно въздействие върху околната среда, и дали спазването на задълженията изисква създаването на допълнителен механизъм за проверка. Прегледът следва да включва и оценка на това дали обхватът разпоредбите, необходими за разширяването на обхвата на настоящия регламент следва да бъде разширен, така че да бъдат включени цели във връзка със социалната устойчивост. До 31 март 2020 г. Комисията следва, когато е уместно, да публикува законодателни предложения за създаване на механизъм за проверка на съответствието. [Изм. 33]

(36)

Тъй като целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, поради необходимостта да бъдат въведени на равнището на Съюза единни критерии и показатели за екологосъобразни икономически дейности Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели, [Изм. 34]