Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Доклад относно политиката в областта на конкуренцията за 2018 г.“

[COM(2019) 339 final]

(2020/C 97/08)

Докладчик:

Gerardo LARGHI

Консултация	Европейска комисия, 15.10.2019 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	19.11.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	11.12.2019 г.
Пленарна сесия №	548
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	197/0/1

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства доклада на Европейската комисия относно политиката в областта на конкуренцията за 2018 г., който се основава на подход, чиято цел е укрепването на единния пазар, икономическото развитие и целите на социалната политика.

1.2.

ЕИСК счита, както е подчертавал в редица документи, че ефективната и основана на принципите политика в областта на конкуренцията е един от стълбовете на Европейския съюз и абсолютно необходим инструмент с оглед на постигането на вътрешен пазар, както е посочено в Договора за функционирането на Европейския съюз и в съответствие с целите за устойчиво развитие (ЦУР), изграждането на социална пазарна икономика и предвиденото в социалния стълб (1).

1.3.

ЕИСК и Европейският съюз трябва да поддържат постоянен диалог по тази тема с другите институции, гражданското общество, и по-специално с асоциациите на потребителите.

1.4.

Поради тази причина ЕИСК призовава предоставянето на помощи винаги да бъде съпроводено от максимална прозрачност по отношение на разходите, поемани от потребителите, които следва да получават ясна информация за това във фактурите (2). ЕИСК приветства намерението на Комисията да предприеме мерки срещу вертикалните и хоризонталните ограничения върху конкуренцията, по-специално в сектора на електронната търговия, където се усеща въздействието на антиконкурентното поведение.

1.5.

По отношение на дискриминационните практики следва да се обърне специално внимание на изкуствения интелект (ИИ). Законодателството на ЕС трябва да бъде адаптирано, за да се забрани дискриминацията, причинена от профилирането на потребителя с помощта на ИИ.

1.6.

Големите информационни масиви могат да се използват срещу потребителите, по-специално в ущърб на благополучието им, тъй като чрез профилиране на потребителя се намаляват възможностите му за свободен избор.

1.7.

ЕИСК настоява органите в областта на конкуренцията да разполагат с необходимите експертни познания, умения и ресурси, за да могат да прилагат специфично законодателство и да разрешават сериозните проблеми, свързани с конкуренцията, които вредят на потребителите.

1.8.

По отношение на държавната помощ ЕИСК приветства факта, че процесът на модернизиране на проверките дава възможност за съсредоточаване на вниманието на властите върху най-важните и съществени досиета, включително и благодарение на помощта на информационната платформа „Модул за предоставяне на прозрачност“.

1.9.

ЕИСК подчертава необходимостта от съгласуваност между политиките в областта на околната среда и тези, свързани с държавните помощи. По-специално отбелязва текущото преразглеждане на насоките в областта на опазването на околната среда и енергетиката.

1.10.

ЕИСК приветства факта, че с насоките на Комисията относно държавните помощи се цели гарантиране на свободната конкуренция на европейския енергиен пазар посредством технологично неутрални търгове, които са от съществено значение за създаването на различни технологии за възобновяема енергия за устойчив и конкурентоспособен европейски енергиен пазар, който да гарантира сигурността на енергийните доставки. ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да приемат всеобхватна и дългосрочна стратегия в противовес на подход, основан на корективни краткосрочни мерки, които не дават възможност за растеж и създаване на работни места по по-конкретен и устойчив начин. В този контекст би било полезно Комисията да изготви сравнително проучване на различните планове за подкрепа на преработващата промишленост, приети наскоро в САЩ, Китай и Корея (3).

1.11.

Що се отнася до конкуренцията с предприятия от държави извън ЕС, ЕИСК призовава да се гарантират едни и същи социални и екологични правила, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция.

1.12.

ЕИСК подчертава важността — за постигането на свободен социален пазар — на такава политика в областта на конкуренцията, която да балансира развитието на социалните и икономическите цели на работниците и потребителите и поддържането на конкурентоспособна и ефективна производствена структура.

1.13.

ЕИСК счита, че разпоредбите относно вътрешния пазар, свързани с правата на свободно движение (по-специално на хора, но също и на услуги, стоки и капитали), са основна част от правото на ЕС и че командироването на работници и свободното движение на услуги следва да се гарантират, с цел да се избегнат всички форми на социален дъмпинг.

1.14.

Накрая, ЕИСК не може да не изрази учудването си, че в разглеждания доклад липсва позоваване на очевидния застой в преговорите между Съвета и ЕП относно колективните искове в резултат от предложението за „Нов търговски механизъм за потребителите“, предвид това, че тези искове са от съществено значение за завършването на системата за ефективно обезщетение за вреди, причинени на потребителите в случай на нарушаване на антитръстовите мерки.

2.   Обобщение на доклада относно политиката в областта на конкуренцията за 2018 г.

2.1.

В доклада от 2018 г. се разглеждат теми като цифровата икономика, финансовите услуги, енергетиката и околната среда, селското стопанство и прехраната, транспорта и промишленото производство и въпроси като децентрализираното прилагане на антитръстовите правомощия в държавите членки и широко международно сътрудничество.

2.2.

Ежедневните практики на Комисията, целящи спазване на правилата, се основават на следните принципи: недискриминация, справедливост, прозрачност, предвидимост, право на изслушване и защита на поверителността. „Защитата на благосъстоянието на потребителите“ е изрична цел на мерките на правото на ЕС в областта на конкуренцията.

2.3.

Цифровата ера води до нови предизвикателства за правото в областта на конкуренцията, като например използването на големи информационни масиви, алгоритмите и изкуствения интелект.

2.4.

С цел да „оптимизира процедурите по дела в областта на конкуренцията“, Европейската комисия публикува актуализирани насоки за дружествата във връзка с търговски тайни и друга поверителна информация в рамките на антитръстови производства, както и насоки за използването на т.нар. „поверителни кръгове“.

2.5.

Поощряването на сътрудничеството на дружествата в антитръстовите производства се оказа ефективно в подпомагането на Комисията да увеличи значимостта и въздействието на своите решения, ускорявайки разследванията.

2.6.

Така наречената Директива (ЕС) 2019/1 на Европейския парламент и на Съвета (4) („Директива ECN+“) дава възможност на органите по конкуренция на държавите членки да прилагат по-ефективно правилата на ЕС относно конкуренцията.

2.7.

Модернизирането на политиката в областта на държавната помощ улесни прилагането от страна на държавите членки на мерките, които насърчават инвестициите, икономическия растеж и създаването на работни места. Бързото прилагане на мерките за държавна помощ в държавите членки повлия значително по отношение на намаляване на разходите за по-малко вредните държавни мерки.

2.8.

Процедурата на ЕК за постигане на споразумение даде възможност за по-бързо установяване на картелите, като по този начин се освобождават ресурси за други разследвания и се намаляват разходите за разследванията. Освен това за предприятията ползата е вземането на по-бързи решения.

2.9.

В Доклада от 2018 г. се посочват решенията, приети през 2018 г. (и през предходните години) във връзка с картелите в автомобилния сектор, и започването на задълбочено разследване на евентуално тайно споразумение между производителите на автомобили по отношение на технологичното разработване на системи за пречистване на емисиите от леки автомобили.

2.10.   Цифрова икономика

2.10.1.

Политиката в областта на конкуренцията е неразделна част от създаването на добре функциониращ цифров единен пазар. В този смисъл трябва да се попречи на „гигантите на мрежата“ да използват своята пазарна мощ, за да отслабват конкуренцията и по този начин да отслабват иновациите в цифровите пазари.

2.10.2.

Поддържането на препродажните цени на платформите за електронна търговия е едно от най-разпространените ограничения в цифровата икономика. За тази цел се отчита по-голямо използване на алгоритмите за определяне на цената.

2.11.

Държавните помощи в екологосъобразната икономика подкрепят инвестициите, необходими за гарантиране на сигурността на доставките, като в същото време допринасят за декарбонизацията на европейската енергийна система.

2.12.   Енергиен сектор

2.12.1.

Разрешенията за предоставяне на държавна помощ, издадени през 2018 г. в сектора на възобновяемите енергийни източници, подтикнаха държавите членки да насърчават устойчивата енергия и да намаляват разходите за потребителите на електрическата система като цяло.

2.12.2.

Комисията счита, че мерките за държавна помощ ще допринесат за гарантиране на сигурността на енергийните доставките, без да се стига до по-високи цени за потребителите или да се пречи на потоците на електроенергия през границите на ЕС.

2.12.3.

ЕС трябва да увеличи дела на енергията от възобновяеми източници в своя енергиен микс, що се отнася до диверсификацията на доставките на газ, и да създаде специфично законодателство на ЕС и на национално равнище в областта на енергетиката.

2.13.   Конкуренция на единния пазар

2.13.1.

ЕК забрани придобиването на Alstom, предложено от Siemens. В хранително-вкусовия сектор тя разреши сливането между Bayer и Monsanto, но при условие за продажба на някои активи. За пазара на стомана беше одобрено придобиването на Ilva от Arcelor Mittal при условие за продажба на някои активи. Предвиденото придобиване на Alstom от Siemens беше блокирано, тъй като нарушава конкуренцията.

2.14.   Финансов сектор

2.14.1.

Общото стабилизиране в тази област намали намесата на публичния бюджет в случаи на държавна помощ в този сектор. В някои държави членки обаче необслужваните кредити все още не са премахнати.

2.15.   Следва да се гарантира равнопоставеност в данъчната област

2.15.1.

Необходимо е да се създаде равнопоставеност за фирмите, за да се конкурират според своите качества. Държавите членки не могат да предлагат данъчни предимства на многонационалните дружества за сметка на МСП.

3.   Общи бележки

3.1.

В Доклада за 2018 г. e възприет подход, с който се цели укрепване на единния пазар, икономическото развитие и целите на социалната политика.

3.2.

Цифровата икономика ще изисква значителни инвестиции — приблизително 500 милиарда евро през следващите десет години, за да се постигнат целите за свързаност. От съществено значение е да се установи сериозна политика в областта на конкуренция, особено в селските и слабо урбанизираните райони.

3.3.

Цифровата ера води до нови предизвикателства по отношение на правото на конкуренцията, като например използването на големите информационни масиви, алгоритмите и изкуствения интелект (ИИ). Ето защо е необходимо да се гарантира, че технологичните гиганти не използват своята пазарна мощ за отслабване на конкуренцията срещу тях. Органите в областта на конкуренцията следва да разполагат с необходимите експертни познания, умения и ресурси, за да могат да прилагат специфично законодателство и да разрешават, преди да е станало прекалено късно, сериозните проблеми, свързани с конкуренцията, които вредят на потребителите.

3.4.

Прилагането следва да се основава и на проактивно използване на инструментите за събиране на информация и секторните проучвания.

3.5.

Всяко забавяне в прилагането на правилата следва да се избягва чрез проактивно използване на набора от инструменти в областта на конкуренцията (напр. временни мерки) в случаите, когато е налице явна вреда за конкуренцията и потребителите.

3.6.

От съществено значение е тежестта на доказване да се прехвърли върху сливащите се дружества на цифровите пазари, за да могат те да докажат, че споразуменията няма да нарушат конкуренцията.

3.7.

Необходимо е да се направи по-сериозен анализ на това дали операторите могат да блокират навлизането на пазара и по този начин да ограничат избора на потребителите и информационните потоци и да манипулират поведението на потребителите.

3.8.

За да се обърне внимание на проблемите, свързани с конкуренцията, породени от някои практики, би било важно да се предоставят насоки на предприятията и да им се помогне да действат в рамките на законодателството.

3.9.

ИИ оказва въздействие върху ценовите политики или върху техния надзор, с последици, които не са лишени от опасности. Алгоритмите позволяват на платформите за електронна търговия да контролират и ограничават свободата на търговците на дребно в техните ценови политики, както и конкуренцията в големите вериги за търговия на дребно (с нелоялни практики, които не могат да се запазят в бъдеще).

3.10.

Същото явление се наблюдава и в туристическия сектор, където платформите за продажба на туристически продукти се характеризират със злоупотреба с господстващо положение. Съществуват четири основни мрежи за продажба, които имат огромна власт върху хотелите, малките оператори и МСП.

3.11.

Следва да се обърне специално внимание на ИИ по отношение на дискриминационните практики. Законодателството на ЕС трябва да бъде адаптирано, за да се забрани дискриминацията, причинена от профилирането с помощта на ИИ.

3.12.

ЕИСК приветства избора на Комисията да разглежда предприятията, които използват алгоритми, като единствено отговорни за действията, които зависят от тях. Големите информационни масиви могат да се използват срещу потребителите, по-специално в ущърб на благополучието им, тъй като чрез профилиране на потребителя до крайност се намаляват възможностите му за свободен избор.

3.13.

Според ЕИСК въздействието на големите информационни масиви върху конкуренцията не трябва да се подценява и ще става все по-голямо. Политика на прекомерна намеса обаче би могла да намали стимулите за иновации (т.е. да попречи на подобряването на услугите и понижаването на цените, които биха могли да зависят от иновациите в областта на дистрибуцията на продукти и платформите за закупуване).

3.14.

Предимството на големите информационни масиви по отношение на конкурентите може да даде възможност на водещите играчи да заемат господстващо положение на пазара. Техниките за масов анализ (търговия с данни, онлайн маркетинг, разпознаване на модели, оценка на търсенето, оптимизиране на цените) могат да бъдат оперативни практики.

3.15.

В рамките на стратегията за цифровия единен пазар разследванията на ЕК показаха, че ограниченията, свързани с препродажната цена, са най-широко разпространените ограничения на конкуренцията на пазарите за електронна търговия. През 2018 г. ЕК прие редица решения, с които се налагат глоби на дружества заради налагането на ограничения на онлайн препродажните цени в нарушение на законодателството на ЕС за защита на конкуренцията.

3.16.

По отношение на данъчното облагане ЕИСК отбелязва със задоволство предприетите от Комисията действия през 2018 г. В същото време е важно и в тази област да се осигури лоялна конкуренция между различните държави. По-специално е необходим повече надзор по темата за данъчните договорености (tax ruling) и за неправомерните данъчни предимства, получавани чрез споразумения между някои държави и големите играчи — практики, които нарушават свободния пазар и нанасят вреди на МСП, освен че пораждат нелоялна конкуренция между държавите.

3.17.

В областта на енергетиката ЕИСК посочва, че в някои държави все още не е гарантирана пълна и цялостна прозрачност на сметките за домакински разходи. Без прозрачност се намалява възможността за потребителите за информиран избор и се насърчава статуквото в полза на големите играчи.

3.18.

Селско стопанство и прехрана. В този сектор изглежда важно да се защитават продуктите с европейски наименования за произход в хранително-вкусовата промишленост. Секторът на семената и на пестицидите е от съществено значение за земеделските стопани и потребителите, но той поражда и опасения, които надхвърлят защитата на потребителите, безопасността на храните и гарантирането на спазването на стандартите в областта на околната среда и климата.

3.19.

В областта на транспорта ЕИСК предлага на Комисията да проверява дали и до каква степен освобождаването от данъка върху керосина би могло да представлява неправомерна помощ за авиокомпаниите спрямо железопътния транспорт.

3.20.

За да се постигне баланс между пазарната свобода и сливанията, не е достатъчно да се говори за конкуренцията от страна на други големи световни играчи, особено ако идват от държави, затворени за конкуренция от чуждестранни дружества. Във връзка с това се предлага, като алтернатива на сливането на дружества, които отслабват конкуренцията, да се осъществяват действия, насочени към преодоляване на пречките за влизане на трети пазари, по-съществени данъчни стимули за научни изследвания и развитие, споразумения между европейски производители, за да се координират стратегиите за износ и инвестиции в чужбина.

3.21.

Във всички случаи защитата на потребителя трябва да се балансира с действия за подкрепа и насърчаване на иновативните предприятия и МСП (с инструменти, които не нарушават динамичната конкуренция на пазара), което е най-добрият начин за създаване на качествена заетост и гарантиране на динамична устойчивост на производствената система.

3.22.

По отношение на пазара на труда и защитата на конкуренцията ЕИСК счита, че сред темите, по-които е необходима намеса, за да се гарантира истинска свободна конкуренция между предприятията на настоящия пазар, е и тази, свързана с регулаторната рамка, в която се вписват зачитането на основните социални права и на свободното движение на работници и услуги.

3.23.

Става въпрос за предотвратяването на всички форми на „социален дъмпинг“ (нелоялна конкуренция по отношение на възнагражденията и условията на труд, които създават низходяща спирала), за да се гарантира равно третиране на работниците, независимо къде работят и откъде идват, и недискриминация на работниците и предприятията на мястото, където се извърша трудът.

3.24.

В заключение ЕИСК изразява учудване, че липсата на напредък по отношение на колективните искове — които не са обхванати от Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5) относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила — като средство за насърчаване на ефективно обезщетение за вреди, причинени на потребителите вследствие на нарушаване на антитръстовите мерки за първи път не се посочва нито в доклада, нито в придружаващия го работен документ SWD(2019)297 final, за разлика от всичките доклади на Комисията за последните години, предвид по-специално становището на ЕИСК (6) по предложението на Комисията относно новия търговски механизъм за потребителите (7) и решението на Съвета да изключи всички колективни искове от новоприетата директива (8), която обаче според ЕИСК има явни недостатъци.

4.   Конкретни бележки

4.1.

По отношение на цифровизацията ЕИСК подкрепя избора на ЕК да я разглежда като приоритет, а програмата за конкуренцията за периода 2021—2027 г. да се съсредоточи върху предизвикателствата, свързани с големите информационни масиви, алгоритмите и ИИ. ЕИСК призовава ЕК да предприеме последващи действия по отношение на съдържащото се в доклада относно „Политика в областта на конкуренцията в цифровата ера“ от април 2019 г., по-специално във връзка със:

4.1.1.

стратегиите, които да се прилагат за борба срещу всяко ограничаване на конкуренцията и на свободния пазар, извършвано от цифровите платформи, в т.ч. в секторите на търговията и туризма;

4.1.2.

реалното и пълно познаване и прехвърляемост на личните данни от всяка платформа от страна на ползвателя-потребител;

4.1.3.

борбата срещу всякаква форма на изключване на предприятия, които някои цифрови платформи считат за потенциално опасни за господстващото си положение;

4.1.4.

защита на свободния пазар чрез защита на малките стартиращи предприятия с потенциал на пазара и често абсорбирани от големи участници в цифровия сектор, които виждат в тяхно лице бъдещи опасни конкуренти.

4.2.

ЕИСК счита, че участниците, поверили на което и да е равнище задачи от общ интерес на цифрови платформи, трябва да разполагат и със законодателни инструменти, за да имат достъп и да контролират използваните от тези платформи алгоритми.

4.3.

ЕИСК предлага на ЕК да засили мерките за контрол върху прилагането на споразуменията за свободна търговия и да защитава свободния достъп на европейските предприятия до световните пазари.

4.4.

Във връзка с това трябва да се гарантира действителна реципрочност по отношение на световните пазари на обществени поръчки.

---

(1)  Членове 7, 9, 11 и 12 от ДФЕС.

(2)  Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (ОВ L 158, 14.6.2019 г., стp. 125).

(3)  ОВ C 197, 8.6.2018 г, стр. 10

(4)  Директива (ЕС) 2019/1 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за предоставяне на правомощия на органите по конкуренция на държавите членки, за да бъдат по-ефективни в правоприлагането, и за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар (ОВ L 11, 14.1.2019 г., стр. 3).

(5)  Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (ОB L 349, 5.12.2014 г., стр. 1).

(6)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 66.

(7)  Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО, COM(2018) 184 final — 2018/0089 (COD).

(8)  Вж. документ PE-CONS 83/19, 18 октомври 2019 г.