52018XC0409(01)

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52018XC0409(01) - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52018XC0409(01)

Help

Известие на Комисията — Технически насоки относно класифицирането на отпадъци

C/2018/1447

OB C 124, 9.4.2018, p. 1–134 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Date of document:: 09/04/2018; дата на публикуване

Author:: Европейска комисия, Генерална дирекция „Околна среда“
Form:: Известие

Legal basis:

Link

Select all documents mentioning this document

Subsequent related instruments:

Corrected by 52018XC0409(01)R(01) (CS)
Corrected by 52018XC0409(01)R(02) (BG, NL)

Instruments cited:

Link

EUROVOC descriptor:

Subject matter:

Directory code:

15.10.30.30 Околна среда, потребители и защита на здравето / Околна среда / Космическо пространство, околна среда и природни ресурси / Управление на отпадъците и чисти технологии

HTML

PDF

Official Journal

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 124/1

Известие на Комисията — Технически насоки относно класифицирането на отпадъци

(2018/C 124/01)

Настоящото известие има за цел да предостави технически насоки по определени аспекти на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците („Рамкова директива за отпадъците“, или РДО) (1) и Решение 2000/532/ЕО на Комисията за списъка на отпадъците („Европейски списък на отпадъците“, или ЕСО), преработени през 2014 и 2017 г. (2)

По-конкретно с известието се предоставят разяснения и насоки за националните органи, включително местните власти, както и за стопанските субекти (например във връзка с разрешителните режими), относно правилното тълкуване и прилагане на съответното законодателство на ЕС по отношение на класифицирането на отпадъците, а именно идентифицирането на опасните свойства, оценката дали отпадъците проявяват опасни свойства, и накрая — класифицирането на отпадъците като опасни или неопасни.

Известието е прието след обсъждания и консултации с държавите членки и със заинтересованите страни (3).

Известието съдържа три глави и четири приложения:

—	първа глава съдържа основните положения за класифицирането на отпадъци и инструкции за четенето на указанията;

—	във втора глава са представени накратко приложимите части на законодателството на ЕС в областта на отпадъците и тяхното значение за определянето и класифицирането на отпадъците, включително на опасните отпадъци;

—	в трета глава са разгледани основните стъпки на процеса за класифициране на отпадъците, като се набляга на основните понятия, без да се навлиза в подробни описания.

За подробна информация следва да се разгледат съответните приложения, където обстойно са описани специфичните аспекти:

—	приложение 1 съдържа информация за списъка на отпадъците и за избирането на подходящи позиции от списъка;

—	в приложение 2 са представени различните източници на информация за опасните вещества и тяхното класифициране;

—	в приложение 3 са описани принципите за оценяване на отделните опасни свойства — от НР 1 до НР 15;

—	приложение 4 съдържа преглед на основните понятия и препратки към наличните стандарти и методи за вземане на проби от отпадъци и за химически анализ на отпадъци.

С настоящия документ се предоставят разяснения в съответствие със съществуващото законодателство на ЕС, като се вземат предвид и ръководствата за класифициране на отпадъци в различни държави членки на ЕС.

При необходимост настоящите технически насоки могат да бъдат актуализирани с оглед на опита, придобит при прилагането на съответното законодателство на ЕС.

Насоките, предоставени в настоящото известие, не засягат тълкуванията, които би могъл да даде Съдът на Европейския съюз. Становищата, изразени в настоящия документ, не могат да предопределят позицията, която Комисията би заела пред Съда.

СЪКРАЩЕНИЯ

ИЛБ	Информационен лист за безопасност
ИУПС	Излезли от употреба превозни средства
КЕ	Класифициране и етикетиране
КЕО	Класифициране, етикетиране и опаковане
КПО	Критерии за приемане на отпадъци
ОЕЕО	Отпадъци от електрическо и електронно оборудване
ООН	Организация на обединените нации
ОРВ	Озоноразрушаващо вещество
УОЗ	Устойчив органичен замърсител
ATP	Привеждане в съответствие с техническия прогрес
BDE	Бромирани дифенилетери
BREF	Референтен документ за най-добри налични техники
BTEX	Бензен, толуен, етилбензен и ксилен
CEN	Европейски комитет по стандартизация
CLRTAP	Конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния
ECHA	Европейска агенция по химикали
EEA	Европейска агенция за околната среда
GHS	Глобална хармонизирана система
РАН	Многопръстенни ароматни въглеводороди

СЪДЪРЖАНИЕ

СЪКРАЩЕНИЯ

ВЪВЕДЕНИЕ

1.1.

Обща информация

1.2.

За кого са предназначени насоките?

1.3.

Как трябва да бъдат четени насоките?

НОРМАТИВНА УРЕДБА

2.1.

Законодателство в областта на отпадъците

2.1.1.

Рамкова директива за отпадъците (РДО)

2.1.2.

Европейски списък на отпадъците (ЕСО)

2.1.3.

Регламент за превоза на отпадъци (РПО)

2.1.4.

Директива относно депонирането на отпадъци

2.1.5.

Директива за отпадъците от миннодобивните индустрии („Директива за минните отпадъци“)

2.1.6.

Регламент REACH

2.1.7.

Регламент за класифицирането, етикетирането и опаковането (КЕО)

2.1.8.

Регламент за устойчивите органични замърсители (УОЗ)

2.1.9.

Директива „Севезо III“

ПРОЦЕДУРИ ЗА КЛАСИФИЦИРАНЕТО НА ОТПАДЪЦИ

3.1.

Общ подход при класифицирането на отпадъци

3.1.1.

Стъпка 1: Приложима ли е РДО?

3.1.2.

Стъпка 2: Коя позиция от ЕСО е приложима?

3.2.

Класиране в позиция ОО или ОН

3.2.1.

Стъпка 3: Налични ли са достатъчно познания за състава на отпадъка, за да се определи дали той проявява опасни свойства, посредством изчисления или изпитвания в съответствие със стъпка 4?

3.2.2.

Стъпка 4: Отпадъкът проявява ли някое от опасните свойства НР 1 — НР 15?

3.2.3.

Стъпка 5: Има ли вероятност или информация за наличие в отпадъка на УОЗ, посочени в приложението за ЕСО (точка 2, трето тире)?

ПРИЛОЖЕНИЯ:

ПРИЛОЖЕНИЕ 1: Списък на отпадъците с обяснителни бележки

ПРИЛОЖЕНИЕ 2: Източници на данни и основна информация за опасните вещества

ПРИЛОЖЕНИЕ 3: Специфични подходи за определянето на опасни свойства (НР 1—НР 15)

ПРИЛОЖЕНИЕ 4: Вземане на проби и химически анализ на отпадъци

124

ПРИЛОЖЕНИЕ 5: Източници и външни публикации

134

1. ВЪВЕДЕНИЕ

1.1. Обща информация

Класифицирането на отпадъците като опасни или неопасни и по-конкретно установяването кога и при какви обстоятелства отпадъците следва да се разглеждат като опасни, представлява изключително важно решение в цялостния процес на управление на отпадъците — от тяхното генериране до крайното им третиране. Правилното класифициране на отпадъците като опасни води до възникването на редица важни задължения, например във връзка с етикетирането и опаковането, както и по отношение на наличните методи за законосъобразно третиране.

При направения през 2014 и 2017 г. преглед на уредбата за класифициране на отпадъците и на списъка на свойствата, които ги правят опасни, Европейският съюз извлече поуки от прилагането на законодателството в областта на отпадъците и взе предвид научния и икономическия напредък. Тази актуализация на законодателството, при която са отчетени също така фундаменталните промени в нормативната уредба на ЕС в областта на химикалите през последните години, отново поставя предизвикателства пред компетентните органи и промишлеността.

Както се подчертава и в Съобщението на Комисията относно варианти за решаване на въпросите, свързани с взаимодействието на законодателството в областта на химикалите, продуктите и отпадъците (COM(2018) 32 final), начинът, по който се изпълняват и прилагат правилата за класифициране на отпадъците, има важни последици за бъдещия избор на управление на отпадъците, като осъществимост и икономическа жизнеспособност на събирането, метод на рециклиране или избор между рециклиране и обезвреждане. Подобни несъответствия може да окажат въздействие върху използването на вторични суровини. Настоящият документ с насоки относно класифицирането на отпадъците се предлага в съобщението като първа стъпка, с чиято помощ стопанските субекти, извършващи дейности по управление на отпадъците, и компетентните органи да прилагат общ подход към характеризирането и класифицирането на отпадъци, така че несъответствията и последиците от тях максимално да се ограничат.

1.2. За кого са предназначени насоките?

С настоящия документ се предоставят насоки за националните органи, включително органите на местната власт, както и за стопанските субекти (например във връзка с разрешителните режими) относно правилното тълкуване и прилагане на законодателството на ЕС, приложимо към класифицирането на отпадъците, по-конкретно Рамковата директива за отпадъците (4) и списъка на отпадъците (5).

1.3. Как трябва да бъдат четени насоките?

Основите положения и специалната нормативна уредба са представени в първа и втора глава.

В трета глава се разглеждат основните стъпки на класификационния процес. В нея не се дава конкретна информация относно начините за изпълнение на необходимите стъпки, а само се описва процесът като цяло. За определени стъпки са направени препратки към съответното приложение, в което може да бъде намерена по-подробна информация.

2. НОРМАТИВНА УРЕДБА

2.1. Законодателство в областта на отпадъците

2.1.1. Рамкова директива за отпадъците (РДО)

РДО определя какво представлява „отпадък“ и как следва да бъде управляван.

Опасните отпадъци са определени като отпадъци, които проявяват едно или повече от петнадесетте опасни свойства, посочени в приложение III към РДО. В член 7 от РДО се установяват основните принципи на списъка на отпадъците.

Каре 1:

Рамкова директива за отпадъците

Директива 2008/98/EО (Рамкова директива за отпадъците, по-нататък РДО) е основният нормативен документ в областта на отпадъците на равнището на ЕС. Тъй като е директива, РДО е транспонирана в националните законодателства на държавите членки с отделни нормативни актове.

Приложното поле на директивата се установява от определението за „отпадък“ в член 3, точка 1 от РДО:

„всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.“

В много случаи е лесно да се вземе решение за това дали дадено вещество или предмет е отпадък в съответствие с РДО. В други случаи обаче това е по-трудно. Подробни насоки относно определението за отпадък, включително информация за изключенията от приложното поле на РДО и примери от задължителната практика на Съда на ЕС, могат да бъдат намерени в документа „Насоки за тълкуване на ключови разпоредби на Директива 2008/98/EC“ (6) (по-нататък „Насоки за РДО“). Ако дадено вещество или предмет отговаря на критериите за отпадък, спрямо него се прилага законодателството в областта на отпадъците, включително правилата за класифициране на отпадъците (освен ако предметът или веществото не са изрично изключени от приложното поле на РДО).

Понятието „опасни отпадъци“ е определено в член 3, точка 2 от РДО по следния начин:

„отпадъци, които проявяват едно или повече опасни свойства, посочени в приложение III.“

Решението дали дадено вещество или предмет може да се счита за отпадък по смисъла на РДО, е важно, но също толкова важно е решението за класифицирането на отпадъка като „неопасен“ или „опасен“.

За управлението на опасни отпадъци се прилагат строги условия, по-конкретно:

—	задължение за предоставяне на доказателства за проследяването на отпадъците в съответствие със системата, въведена от съответната държава членка (член 17 от РДО);

—	забрана за смесване (член 18 от РДО, подробности вж. в Насоките за РДО);

—	специфични задължения за етикетиране и опаковане (член 19 от РДО).

Съгласно законодателството на ЕС опасните отпадъци могат да бъдат третирани само в специализирани съоръжения за третиране, които са получили специално разрешение в съответствие с изискванията на членове 23—25 от РДО или по други нормативни актове, като например Директивата за депонирането на отпадъци (7) и Директивата за емисиите от промишлеността (8).

Свойствата по приложение III към РДО, които правят отпадъците опасни, неотдавна бяха адаптирани към научния напредък с Регламент (ЕС) № 1357/2014 на Комисията (9), приложим от 1 юни 2015 г., и Регламент (ЕС) 2017/997 на Съвета (10), приложим от 5 юли 2018 г. Регламентите на ЕС се прилагат пряко в държавите членки без транспониране в националното законодателство. Опасните свойства са разгледани подробно в приложение 3 към настоящия документ.

По отношение на класифицирането на отпадъците в член 7 от РДО се определят основните принципи на списъка на отпадъците (вж. по-долу) и неговото прилагане. Когато отразяват Европейския списък на отпадъците (ЕСО) в своите национални документи, държавите членки могат да включват допълнителни позиции.

Член 7 от РДО

В член 7, параграфи 2 и 3 от РДО се уреждат случаите, когато държава членка счита за опасен отпадък, посочен като неопасен в ЕСО, и обратно. Съгласно посочените два параграфа:

„2. Държава членка може да счита даден отпадък за опасен, дори и той да не е включен като опасен в списъка на отпадъците, в случаите, когато проявява едно или повече от посочените в приложение III свойства. Държавата членка незабавно нотифицира Комисията за всеки такъв случай. Тя ги отбелязва в предвидения от член 37, параграф 1 доклад и предоставя на Комисията цялата информация по въпроса. Списъкът се преразглежда, като се вземат предвид получените нотификации, за да се вземе решение относно неговото адаптиране.

3. Когато държава членка разполага с доказателство, че даден отпадък, който е включен в списъка за опасни отпадъци, не проявява никое от изброените в приложение III свойства, тя може да разглежда този отпадък като неопасен отпадък. Държавата членка незабавно нотифицира Комисията за всеки такъв случай и предоставя на Комисията необходимите доказателства. Списъкът се преразглежда, като се вземат предвид получените нотификации, за да се вземе решение относно неговото адаптиране.“

В член 7, параграфи 2 и 3 не се определят компетентният орган, нито приложимата процедура за тези решения, като този въпрос е оставен на вътрешната нормативна и административна уредба на всяка държава членка (стопанските субекти и други частни субекти обаче не се считат за държави членки и не са оправомощени да вземат решения по член 7, параграфи 2 и 3 от РДО).

Каре 2:

Член 7 от РДО

2.1.2. Европейски списък на отпадъците (ЕСО)

С ЕСО се установяват допълнителни разпоредби за оценяването на опасните свойства и за класифицирането на отпадъците.

Съгласно ЕСО отпадъците се разпределят в глави, подглави и позиции. Позициите в списъка могат да бъдат категоризирани като „безусловно опасни“, „безусловно неопасни“ и „огледални“.

Каре 3:

Европейски списък на отпадъците

Европейският списък на отпадъците (ЕСО) е установен с Решение 2000/532/ЕО на Комисията (11). ЕСО е ключовият документ за класифицирането на отпадъците. Консолидираната версия на ЕСО, която съществува от 2000 г., е ревизирана с Решение 2014/955/ЕС на Комисията (12) с оглед адаптирането на списъка към научния прогрес и неговото хармонизиране с развитието на законодателството в областта на химикалите. Тъй като е Решение на ЕС, Европейският списък на отпадъците е задължителен в своята цялост, адресиран е до държавите членки и не изисква транспониране. Някои държави членки публикуваха ръководства, които отразяват ЕСО и са предназначени да подпомогнат стопанските субекти и съответните органи при прилагането на списъка в съответната държава членка, особено в случаите, когато държавата членка използва член 7, параграфи 2 или 3, вж. каре 2 по-горе.

Класифицирането по ЕСО на първо място означава, че всеки отпадък трябва да бъде класифициран с шестцифрен код (за подробна информация вж. приложение 1).

Пълното класифициране в съответствие с изискванията позволява на стопанските субекти и на компетентните органи да вземат решение по въпроса дали отпадъкът е опасен, или не (за подробна информация вж. 2.3.1). В това отношение в ЕСО се разграничават три вида позиции:

—	„безусловно опасни позиции“ — отпадъците, класирани в безусловно опасни позиции, не могат да бъдат отнасяни в неопасни позиции и са опасни без по-нататъшна оценка;

—	„безусловно неопасни позиции“ — отпадъците, класирани в безусловно неопасни позиции, не могат да бъдат отнасяни в опасни позиции и са неопасни без по-нататъшна оценка;

—	понятието „огледални позиции“ се отнася за случаите, когато отпадък от един и същ източник може да бъде класиран в опасна или неопасна позиция от ЕСО в зависимост от конкретния случай и състава на отпадъка.

2.1.3. Регламент за превоза на отпадъци (РПО)

РПО въвежда в правото на ЕС разпоредбите на Базелската конвенция и на Решение C(2001)107/Final на ОИСР.

Процедурите за превоз зависят от вида, местоназначението и третирането на отпадъка.

Каре 4:

Регламент за превоза на отпадъци

Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превози на отпадъци („Регламент за превоза на отпадъци“, или РПО) (13) въвежда в правото на ЕС разпоредбите на Базелската конвенция и на Решение C(2001)107/Final на ОИСР. РПО, който се прилага пряко във всички държави членки, установява процедурите, условията и изискванията, които трябва да бъдат изпълнени при трансграничните превози на отпадъци, включително превозите между държави членки. Съгласно членове 34 и 36 от РПО се забраняват износът на отпадъци за обезвреждане извън ЕС/ЕАСТ, както и износът на опасни отпадъци от ЕС към държави, за които не се прилага Решението на ОИСР.

Съществуват две процедури за контрол на превоза на отпадъци:

—	процедура на общи информационни изисквания по член 18, която обикновено се прилага при превоза за оползотворяване на отпадъци, изброени в приложение III (отпадъци, попадащи в „зеления“ списък) или IIIА, и

—	процедура на предварително писмено нотифициране и съгласие за всички останали видове превоз на отпадъци.

При идентифицирането на отпадъци за определяне на правилната процедура и документация се прилага класифициране по списъци, дадени в приложения III—IV към РПО (списъци, въведени от международните споразумения). Подходът за класифициране, предвиден с тези списъци, е различен от подхода по ЕСО.

Класификацията по РДО и ЕСО обаче е важна и за прилагането на РПО, например като критерий за това дали отпадъкът може да бъде изнасян за определени държави, които не са членки нито на ЕС, нито на ОИСР (член 36, параграф 1 от РПО). Класификацията на отпадъците в съответствие с позициите, изброени в приложения III—IV към РПО (т.е. кодове по Базелската конвенция и ОИСР), както и с позициите по ЕСО (част втора от приложение V към РПО), следва да бъде посочена в нотификацията и в превозния документ, използван в рамките на нотификационната процедура, в съответствие с указанията, дадени в точка 25 от приложение IВ. По сходен начин отпадъците следва да бъдат идентифицирани в документа от приложение VII за превози, които са предмет на общите информационни изисквания по член 18.

По отношение на превозите на отпадъци, които са предмет на процедурата с предварително писмено нотифициране и съгласие, в нотификацията и превозните документи (приложения IA и IБ) следва да се използват кодовете за опасни характеристики (кодове Н) и за третирания (кодове D и R), посочени съответно в приложения III и IV към Базелската конвенция.

2.1.4. Директива относно депонирането на отпадъци

Директивата относно депонирането на отпадъци съдържа правила относно управлението, условията на разрешителните, закриването и последващите грижи по депата за отпадъци. Решение 2003/33/ЕО на Съвета определя критериите за приемане на отпадъци (КПО) в различните класове депа за отпадъци, признати от Директивата относно депонирането на отпадъци.

Анализите, извършвани в рамките на КПО, обикновено не могат да бъдат използвани за класифицирането на отпадъци по ЕСО.

Каре 5:

Директива относно депонирането на отпадъци

Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци („Директива за депонирането“) (14) съдържа правила относно управлението, условията на разрешителните, закриването и последващите грижи по депата за отпадъци. Решение 2003/33/ЕО на Съвета определя критериите за приемане на отпадъци (КПО) в различните класове депа за отпадъци, признати от Директивата относно депонирането на отпадъци.

Класифицирането на отпадъка като опасен в съответствие с ЕСО и приложение III към РДО е важно и за целите на Директивата за депонирането, тъй като в общия случай опасните отпадъци следва да се депонират в депа за опасни отпадъци, а неопасните отпадъци следва да се депонират в депа за неопасни или инертни отпадъци. Стабилните, нереагиращи опасни отпадъци могат да се депонират в депа за неопасни отпадъци, ако са изпълнени КПО и условията, установени в приложение II към Директивата за депонирането. В допълнение Б към Решение 2003/33/ЕО на Съвета ясно е посочена ролята на „базисната характеризация“ и произтичащите от нея заключения относно опасността и допускането на отпадъците за депониране, включително с илюстрация на този подход във фигура 1.

Класифицирането на отпадъците като опасни или неопасни съгласно принципите на РДО и ЕСО не трябва обаче да се смесва с оценката на отпадъците, която се извършва за определяне на съответствието с критериите за приемане на отпадъците, установени с приложение II към Директивата за депонирането и посочени в Решение 2003/33/ЕО на Съвета („Решение за КПО“).

2.1.5. Директива за отпадъците от миннодобивните индустрии („Директива за минните отпадъци“)

С Директивата за минните отпадъци се установява уредбата за добро управление на отпадъците от миннодобивните индустрии.

Въпреки че отпадъците от миннодобивните индустрии са изключени от приложното поле на РДО, тяхното класифициране за опасност следва да се извършва в съответствие с ЕСО.

Каре 6:

Директива за минните отпадъци

Директива 2006/21/ЕО относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии („Директива за минните отпадъци“) (15) има за цел да гарантира, че отпадъците от миннодобивните индустрии се управляват по начин, който предотвратява или намалява във възможно най-голяма степен всякакви отрицателни въздействия върху околната среда и произтичащите от тях рискове за здравето на човека. Въпреки че отпадъците от миннодобивните индустрии, които попадат в обхвата на Директивата за минните отпадъци, са изрично изключени от приложното поле на РДО (член 2, параграф 2, буква г) от РДО), класификацията по ЕСО е важна, защото съгласно Директивата за минните отпадъци операторите са длъжни да изготвят планове за управление на отпадъците, предвиждащи необходимите мерки за правилно им управление. В съответствие с плана за управление на отпадъците класифицирането за опасност на отпадъците от миннодобивните индустрии следва да се извършва по критериите на ЕСО.

2.1.6. Регламент REACH

С Регламент REACH се установяват правила за регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали в ЕС.

Отпадъкът не е вещество, изделие или препарат по смисъла на REACH. Въпреки това информацията, събрана в съответствие с REACH, може да е важна за класифицирането на отпадъците.

Каре 7:

Регламент REACH

Регламент (ЕО) № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (16) влезе в сила през 2007 г. Регламент REACH е общият нормативен акт за химикалите на равнището на ЕС и се прилага за веществата (в самостоятелен вид, в препарати или в изделия). Целта е да се гарантират висока степен на защита на здравето на човека и околната среда, включително насърчаването на алтернативни методи за оценка на опасности от вещества, както и свободното движение на вещества на вътрешния пазар, като същевременно се подобряват конкурентоспособността и иновацията. С Регламент REACH се определят и уреждат редица процеси, чиято обща цел е да се гарантира безопасното използване на химикалите:

—	регистрация на веществата (изисква се в Европейската агенция по химикали (ECHA) да бъде предоставена информация относно свойствата и употребите на веществата при спазване на определени условия);

—	подобряване на комуникацията във веригата на доставките посредством разширени информационни листове за безопасност (РИЛБ);

—	оценка на веществата от публични органи, за да се създаде сигурност относно правилното осъществяване на регистрационния процес и за допълнително изясняване на опасенията във връзка с определени вещества;

—	ограничаване на използването на вещества, по отношение на които е установен неприемлив риск;

—	разрешаване — прилага се за определени вещества, пораждащи сериозно безпокойство (SVHC), които могат да бъдат пускани на пазара и употребявани след предоставянето на специално разрешение с ограничен срок при спазването на определени условия.

Важно е да се отбележи, че съгласно член 2, параграф 2 от Регламент REACH отпадъкът (по смисъла на РДО) не се счита за вещество, препарат или изделие по REACH. С регламента не се предвиждат преки задължения за причинителите или притежателите на отпадъци (етапът на образуване на отпадъци обаче следва да бъде отразен в доклада за безопасност на химичното вещество, който се представя като част от досието за регистрация на вещества, произвеждани или внасяни в ЕС в количества над 10 тона годишно.).

Въпреки това информацията относно химическите вещества, която се събира и съобщава в рамките на REACH, особено информацията за опасностите и нейното последващо използване в класификацията по Регламента за класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, е от съществено значение (вж. приложение 2) за класифицирането на отпадъците.

Отбележете, че методите за изпитване, които следва да бъдат използвани за целите на Регламент REACH, са посочени в Регламент (ЕО) № 440/2008 („Регламент относно методите за изпитване“). Някои методи за изпитване съгласно посочения регламент или адаптации на тези методи могат да бъдат прилагани при класифицирането на отпадъци.

2.1.7. Регламент за класифицирането, етикетирането и опаковането (КЕО)

С Регламента за КЕО се установяват критерии за класифицирането на вещества и препарати според тяхната опасност.

Отпадъкът не се счита за вещество, смес или изделие по Регламента за КЕО. Опасните свойства, отнасящи се за отпадъците обаче, са свързани с критериите за КЕО. Освен това класификацията на веществата по Регламента за КЕО може да има значение и за класифицирането на отпадъците.

Каре 8:

Регламент за класифицирането, етикетирането и опаковането

Регламент (ЕО) № 1272/2008 относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси („Регламент за КЕО“) (17) адаптира за целите на ЕС международната система на ООН за класифициране на химическите вещества (Глобална хармонизирана система — GHS). В този смисъл с регламента се установяват подробни критерии за оценяването на веществата и за определянето на техните класификации за опасност.

Както при Регламент REACH, в член 1, параграф 3 от Регламента за КЕО се посочва, че отпадъкът не се счита за вещество, смес или изделие, следователно задълженията по Регламента за КЕО не се прилагат за причинителите или притежателите на отпадъци.

Въпреки че в основата на приложение III към РДО е Регламентът за КЕО, посоченото приложение не възпроизвежда буквално установените в регламента критерии. Във връзка с класифицирането на отпадъците трябва да се отбележи, че някои критерии за определяне на опасни свойства по РДО препращат директно към класовете и категориите на опасност по Регламента за КЕО и към предупрежденията за опасност и съответните критерии за класифициране. Редица огледални позиции съдържат позовавания на конкретни опасни вещества. Класификацията на веществата се извършва в съответствие с Регламента за КЕО, а наличието на опасни вещества в отпадъците следва да бъде оценявано по приложение III към РДО (за подробна информация вж. раздел 2.3.2 и приложение 3). Освен това таблица 3.1 в част 3 от приложение VI към Регламента за КЕО съдържа набор от официални хармонизирани класификации на вещества. В случаите, когато е налична такава хармонизирана класификация, тя следва да се използва при класифицирането на отпадъци (за този конкретен аспект вж. раздел 2.1.1 от приложение 2).

2.1.8. Регламент за устойчивите органични замърсители (УОЗ)

Регламентът за УОЗ е насочен към опазването на околната среда и на здравето на човека от устойчиви органични замърсители (УОЗ).

Отпадъците, съдържащи определени УОЗ, посочени в приложението за ЕСО (точка 2, трето тире) над съответните пределни стойности, установени в Регламента за УОЗ, следва да бъдат класифицирани като опасни.

Каре 9:

Регламент за УОЗ

Една от целите на Регламент (ЕО) № 850/2004 за устойчивите органични замърсители („Регламент за УОЗ“) (18) е опазването на околната среда и на здравето на човека от определени посочени вещества, които се пренасят през международните граници далеч от източника, задържат се в околната среда и могат да се биоакумулират в живи организми, като с регламента се прилагат съответните международни споразумения. Приложното поле на регламента е ограничено до веществата, изброени в приложенията към него.

Съгласно член 7 от Регламента за УОЗ отпадъците, които се състоят, съдържат или са замърсени от УОЗ над определени пределни стойности (максимално допустими концентрации по член 7, параграф 4, буква а), наричани „допустими ниски концентрации на УОЗ“ (19)), се обезвреждат или оползотворяват без неоправдано забавяне и в съответствие с разпоредбите на Регламента за УОЗ по начин, по който се гарантира, че съдържанието на устойчивите органични замърсители е унищожено или необратимо трансформирано, така че останалите отпадъци и изпускания да не проявяват характеристики на устойчиви органични замърсители. Дейностите по обезвреждането или оползотворяването, които могат да доведат до оползотворяване, рециклиране, възстановяване или повторна употреба на УОЗ, са забранени.

При класифицирането на огледалните позиции, изменени с Решение 2014/955/ЕС, трябва да се отчита наличието на определени УОЗ. Отпадъците, съдържащи определени УОЗ (посочени в точка 2, трето тире от приложението за ЕСО (20)) над съответните максимално допустими концентрации по Регламента за УОЗ, се считат за опасни без по-нататъшно разглеждане (вж. пример в приложение 1, раздел 1.4.10).

Имайте предвид, че:

—

наличието на УОЗ, изброени в приложенията към Регламента за УОЗ, които са различни от изрично упоменатите в приложението за ЕСО (точка 2, трето тире) — дори в концентрации, надвишаващи пределните стойности, установени в приложение IV към Регламента за УОЗ, не води до автоматично класифициране на отпадъка като опасен. Класификацията зависи от класифицирането на отпадъка по отношение на неговата опасност и следва да се оценява по общите правила в приложение III към РДО, приложими за НР 1 — НР 15;

—	класификацията няма отношение към задълженията на причинителите и притежателите на отпадъци, съдържащи УОЗ, установени в съответствие с Регламента за УОЗ, и не зависи от тях.

2.1.9. Директива „Севезо III“

С Директива „Севезо III“ се цели предотвратяването на големи аварии, свързани с опасни вещества, и ограничаването на техните последствия за околната среда и за здравето на човека.

Тя се прилага и за отпадъците. Операторите, работещи с опасни вещества, чиято концентрация в отпадъка е над определени максимално допустими стойности, задължително класифицират отпадъка въз основа на неговите свойства като смес. Приложимите източници на информация могат да включват класификации по законодателството на ЕС в областта на отпадъците.

Каре 10:

Директива „Севезо III“

Основната цел на Директива 2012/18/ЕС относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества („Директива „Севезо III“) (21), е предотвратяването на такива аварии и ограничаването на техните последствия за човека и околната среда с цел последователно и ефикасно да се осигури висока степен на защита на цялата територия на Съюза.

Операторите, работещи с опасни вещества над определени максимално допустими стойности, са длъжни да вземат всички необходими мерки за предотвратяването на големи аварии и за ограничаването на техните последствия. Изискванията включват предоставяне на информация на гражданите, които могат да бъдат засегнати от аварията, предоставяне на доклади за безопасност, установяване на система за управление на безопасността и на вътрешни аварийни планове. Едно от задълженията на държавите членки е да бъдат осигурени аварийни планове за съседните райони, както и да се планират мерки за ограничаване на последствията.

Директива „Севезо III“ се прилага и за отпадъците, но депата за отпадъци, включително съоръженията за подземно складиране, са изключени от приложното ѝ поле. Бележка 5 в приложение I към Директива „Севезо III“ препраща към Регламент (ЕО) № 1272/2008 за КЕО, като изрично се упоменават отпадъците:

„Опасни вещества, включително отпадъци, които не са обхванати от Регламент (ЕО) № 1272/2008, но които независимо от това са налични или има вероятност да са налични в едно предприятие и които притежават или могат да притежават, според условията, установени в предприятието, еквивалентни свойства по отношение на потенциал за големи аварии, се причисляват временно към най-аналогичната категория или посочено опасно вещество, попадащо в обхвата на настоящата директива.“

3. ПРОЦЕДУРИ ЗА КЛАСИФИЦИРАНЕТО НА ОТПАДЪЦИ

3.1. Общ подход при класифицирането на отпадъци

Оценяването и класифицирането на отпадъци се извършват за всеки отделен поток от отпадъци, генерирани от производител, след получаването на представителна проба. При наличието на отпадъци от повече от един вид всеки отпадък се оценява самостоятелно. Това гарантира, че отделни опасни отпадъци или партиди от опасни отпадъци:

—	няма да бъдат погрешно класифицирани като неопасни чрез смесване (разреждане) с други отпадъци (вж. член 7, параграф 4 от РДО);

—	ще бъдат идентифицирани своевременно, за да не се допусне сместването им с други отпадъци, например в кофа, чувал, насип или кош (вж. член 18 от РДО).

Тези изисквания не се прилагат единствено за смесените битови отпадъци от домакинствата.

В следващата глава и блок-схема (вж. фигура 2) е разгледан общият подход при класифицирането на отпадъци. В блок-схемата се посочват:

—	главата от настоящия документ, в която има общо описание на съответната стъпка от класификационния процес, и

—	приложението към настоящия документ, в което е предоставена подробна информация.

След изпълнението на първите две стъпки, посочени по-долу, трябва да е ясно дали:

—	съответното вещество или предмет попада в приложното поле на РДО и ЕСО, и

—	приложимата позиция от ЕСО е „безусловна“ (опасна или неопасна), или е „огледална“ и съответно трябва да се извърши по-нататъшна оценка.

3.1.1. Стъпка 1: Приложима ли е РДО?

Преди класифицирането на отпадъка следва да се провери дали изобщо е приложима РДО:

—

първо, трябва да се установи дали въпросното вещество или предмет е отпадък (съгласно определението в РДО).

Определянето дали въпросното вещество или предмет е отпадък по смисъла на РДО, е предварително условие за последващо оценяване на неговата опасност. За тази конкретна оценка в Насоките за РДО се разясняват основното определение за „освобождаване“ и свързани с него понятия по РДО, като например „страничен продукт“ и „край на отпадъка“.

—

второ, трябва да се провери дали някои потоци от отпадъци са изключени от приложното поле на РДО.

Дори ако веществото или предметът се счита за отпадък, трябва да се прецени дали е приложимо някое от изключенията, предвидени в член 2 от РДО. Текстът на член 2 е даден в следващото каре. Насоките за РДО съдържат подробни разяснения за определен набор от изключения.

Ако в резултат на оценката се установи, че е приложимо изключение, тогава РДО и ЕСО са неприложими (специален случай е Директивата за минните отпадъци, описана в глава 2.1.5; въпреки че е извън приложното поле на РДО, при обстоятелствата, упоменати в посочената директива, отпадъкът следва да бъде класифициран в съответствие с ЕСО).

Всички потоци от отпадъци, които не са изрично изключени от РДО, се класифицират в съответствие с РДО и ЕСО съгласно подхода, изложен в настоящите технически насоки. Това включва случаите, когато за конкретния поток от отпадъци съществува допълнителен нормативен акт (като например за отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) по Директива 2012/19/ЕС (22) или отпадъци от батерии по Директива 2006/66/ЕО (23)), както е упоменато в член 2, параграф 4 от РДО.

Директива 2008/98/ЕО

Член 2 Изключения от приложното поле

От обхвата на настоящата директива се изключват:

а)	изпуснати в атмосферата отпадъчни газове;

б)	земя (in situ), включително неизкопана замърсена почва и трайно свързани със земята сгради;

в)	незамърсена почва и други материали в естествено състояние, изкопани по време на строителни дейности, когато е сигурно, че материалът ще бъде използван за целите на строителството в естественото си състояние на площадката, от която е изкопан;

г)	радиоактивни отпадъци;

д)	извадени от употреба експлозиви;

е)

фекална материя, ако не попада в обхвата на параграф 2, буква б), слама и други естествени неопасни материали от селското или горското стопанство, които се използват в земеделието, лесовъдството или за производството на енергия от такава биомаса посредством процеси или методи, които не увреждат околната среда и не застрашават човешкото здраве.

От обхвата на настоящата директива се изключват следните отпадъци, доколкото попадат в приложното поле на други законодателни актове на Общността:

а)	отпадъчни води;

б)	странични животински продукти, включително преработени продукти, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1774/2002, с изключение на предназначените за изгаряне, депониране или използване в инсталация за биогаз или компост;

в)	трупове на умрели, но не заклани животни, включително такива, които са убити, за да се прекрати разпространението на епизоотични болести, и които се обезвреждат в съответствие с Регламент (ЕО) № 1774/2002;

г)	отпадъци, получени от проучването, добива, обработката и съхранението на минерални суровини и при експлоатацията на кариери, попадащи в обхвата на Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии.

Без да се засяга спазването на задълженията, произтичащи от други приложими законодателни актове на Общността, седименти, преместени в повърхностни води с цел управление на водите и водните пътища или предотвратяване на наводнения, смекчаване на последствията от наводнения и суша или култивация на земята, се изключват от обхвата на настоящата директива, ако е доказано, че седиментите са безопасни.

Чрез отделни директиви могат да се установят специфични правила за конкретни случаи, или правила, допълващи тези на настоящата директива, които да се прилагат за управление на определени категории отпадъци.

Каре 11:

Член 2 от РДО — изключения от приложното поле

3.1.2. Стъпка 2: Коя позиция от ЕСО е приложима?

ЕСО съдържа 20 глави (двуцифрени кодове), всяка от които е разделена на подглави (четирицифрени кодове) и позиции (шестцифрени кодове).

Класирането в определена позиция се извършва по процедурата за използване на списъка на отпадъците. С нея се определя ред за степенуване на главите по приоритет. Вариант на ЕСО с обяснителни бележки и процедура за използване на списъка са дадени в приложение 1.

Всеки отпадък, който може да бъде идентифициран с позиция, отбелязана със звездичка (*), следва да се счита за опасен. Отпадъците, определени във всички останали позиции, се считат за неопасни. За да се извърши стъпка 2 и да се установят приложимата позиция или позиции от ЕСО:

—	е необходимо да се оцени коя позиция или позиции от ЕСО са подходящи за съответния отпадък, като се вземат предвид и специфичните позиции в държавите членки, които могат да са въведени в националното законодателство въз основа на член 7, параграфи 2 и 3 от РДО;

—

след това трябва да се оцени в коя от следните видове позиции трябва да бъде класиран разглежданият отпадък:

—

Безусловно опасна (БО) позиция (обозначена със звездичка (*)

Отпадъците, класирани в безусловно опасни позиции, не могат да бъдат отнасяни в неопасни позиции и са опасни без по-нататъшна оценка.

Ако отпадъкът е класиран в безусловно опасна позиция, той се класифицира като опасен и не е необходима по-нататъшна оценка, за да бъде взето решение дали трябва да бъде класифициран като опасен. Необходимо е обаче да се премине към стъпки 3—5 (вж. глава 3.2), за да се определи кои опасни свойства проявява отпадъкът, защото тази информация ще бъде необходима за изпълнението на разпоредбите на член 19 от РДО относно правилното етикетиране на опасни отпадъци (например за попълване на товарителница при превозването на отпадъка). Вж. каре 1 в раздел 1.1 от приложение 1 за информация относно безусловно опасните позиции, които не проявяват опасни свойства.

—

Безусловно неопасна (БН) позиция

Отпадъците, класирани в безусловно неопасни позиции, не могат да бъдат отнасяни в опасни позиции и следва да бъдат класифицирани като неопасни без по-нататъшна оценка.

Ако отпадъкът е класиран в безусловно неопасна позиция, той се класифицира като неопасен и не е необходима по-нататъшна оценка, за да бъде взето решение дали трябва да бъде класифициран като неопасен. Вж. каре 1 в раздел 1.1 от приложение 1 за информация относно безусловно неопасните позиции, които проявяват опасни свойства.

—

Огледална позиция

Огледалните позиции могат да бъдат определени като две или повече свързани позиции, едната от които е опасна, а другата — не. За разлика от безусловно опасните (БО) и безусловно неопасните (БН) позиции, ако отпадъкът бъде класиран в група алтернативни позиции, необходимо е да се извършат следващи стъпки за класиране в приложимата позиция. Алтернативните позиции включват поне следните:

—	Огледална опасна (ОО) позиция (обозначена със звездичка (*)

—	Огледална неопасна (ОН) позиция

Ако трябва да се избира дали отпадъкът да бъде класиран в огледална опасна или огледална неопасна позиция, необходимо е да се пристъпи към стъпки 3—5 (вж. глава 3.2) от класификационния процес, за да се определи въз основа на резултатите от тези проучвания в каква позиция да бъде отнесен отпадъкът — ОО или ОН.

Допълнителна информация относно класирането в позиции тип БН, БО, ОО и ОН е предоставена в приложение 1, раздел 1.

3.2. Класиране в позиция ОО или ОН

Следващите глави следва да бъдат използвани за избиране на подходяща огледална позиция. Те могат да се използват и за определянето на опасните свойства на отпадък, класиран в безусловно опасна (БО) позиция, защото тази информация ще бъде необходима за изпълнението на разпоредбите на член 19 от РДО относно правилното етикетиране на опасни отпадъци (например за попълване на товарителница при превозването на отпадъка).

След изпълнението на стъпки 3—5 трябва да е окончателно ясно дали разглежданият отпадък съдържа опасни компоненти и проявява едно или повече опасни свойства (НР 1 — НР 15) и/или дали съдържа значими УОЗ. Следователно може да бъде взето решение дали отпадъкът е опасен, или неопасен. По-долу са показани необходимите стъпки с препратки към следващите глави (и съответните подробни приложения).

3.2.1. Стъпка 3: Налични ли са достатъчно познания за състава на отпадъка, за да се определи дали той проявява опасни свойства, посредством изчисления или изпитвания в съответствие със стъпка 4?

Получаването на достатъчно информация относно наличието и концентрациите на опасни вещества в отпадъка, за да се определи дали той може да проявява някое от опасните свойства НР 1 — НР 15, е важна стъпка в процеса на класифицирането му. Необходима е определена информация за състава на отпадъка независимо от избрания метод за оценяване на опасните свойства (изчисляване или изпитване), както е описано в стъпка 4. Има няколко начина да се събере информация относно състава на отпадъка, наличните опасни вещества и евентуално проявяваните опасни свойства:

—

информация относно „генериращата отпадъка“ производствена или химическа технология и влаганите суровини и междинни продукти, включително експертни оценки (полезни източници могат да бъдат справочните документи за най-добри налични техники, ръководства за индустриални процеси, описания на процеси, предоставени от производителя списъци на суровините и др.);

—	информация от първоначалния производител на веществото или предмета преди превръщането му в отпадък, например информационни листове за безопасност (ИЛБ), етикет на продукта или фишове за продукта (вж. по-подробна информация в приложение 2);

—	бази с данни от анализи на отпадъци на равнището на държавите членки;

—	вземане на проби и химически анализ на отпадъка (вж. приложение 4).

След като бъде събрана информация за състава на отпадъка, става възможно да се прецени дали идентифицираните вещества се класифицират като опасни, т.е. дали им е присвоен код на предупреждение за опасност (вж. каре 12). За да се определи дали съдържащите се вещества се класифицират като опасни и за да се научи повече за конкретните класове и категории на опасност, веществата могат да бъдат класирани според Регламента за КЕО, вж. насоките в приложение 2.

Кодове на предупрежденията за опасност

Преценката за това дали веществата, идентифицирани като съставки на съответния отпадък, се считат за опасни, следва да се извърши по критериите за КЕО. Полезни източници на информация в това отношение можете да намерите в приложение 2 от настоящия документ.

Отбележете, че с Регламента за КЕО се въвеждат предупреждения за опасност, които се определят по следния начин:

„Предупреждение за опасност означава фраза, определена за клас и категория на опасност, която описва естеството на опасностите, свързани с опасното вещество или смес, включително, когато е уместно, степента на опасност.“

По-долу е представен пример за код на предупреждение за опасност с присвоени клас и категория на опасност от таблица 3.1 в част 3 от приложение VI към Регламент КЕО:

Предупреждение за опасност	Описание	Клас и категория на опасност
H330	Смъртоносен при вдишване	Acute Tox. 2 (остра токсичност)

В този пример първата цифра след „Н“ представлява категорията на опасността (2 — физически опасности, 3 — опасности за здравето, 4 — опасности за околната среда), а с втората и третата цифра с поредни номера се отбелязват кодовете за опасност. Информация относно присвоените на веществата кодове на предупрежденията за опасност се дава в приложение 2.

Каре 12:

Бележка относно критериите за КЕО — кодове на предупрежденията за опасност

Отбележете, че ако се предвижда пряко изпитване на опасните свойства (обикновено провеждано за физическите опасни свойства, вж. стъпка 4), невинаги е необходим химически анализ на разглеждания отпадък. Вместо такъв анализ информацията от другите източници, посочени по-горе, би могла да укаже дали има разумна възможност за извършване на целенасочено пряко изпитване на определени опасни свойства.

Ако се предвиждат вземане на проби и химически анализ на разглеждания отпадък за определяне на неговия химически състав (например във връзка с прилагането на изчислителния метод за оценяване на опасните свойства, описан в стъпка 4), следва да се направи справка в приложение 4.

Преди да класифицират отпадъка, извършващите класифицирането лица трябва да предприемат всички разумни стъпки за определяне на неговия състав и опасни свойства.

Накрая, ако събраната информация за състава на отпадъка (като се разгледат всички горепосочени възможности) не позволява да се направи заключение относно проявяваните от него опасни свойства, нито да се пристъпи към оценяването на тези свойства чрез изчисляване или изпитване на отпадъка в съответствие със следващата стъпка 4, операторът следва да обмисли класифицирането на отпадъка като опасен (ако е необходимо, след консултации с компетентния орган).

Трябва да се отбележи, че за някои опасни свойства съществуват методи за пряко изпитване, описани в стъпка 4, но такива методи не са налични за всички опасни свойства. Следователно методът на преките изпитвания не може да се използва за класифицирането на отпадък с неизвестен състав като безопасен.

3.2.2. Стъпка 4: Отпадъкът проявява ли някое от опасните свойства НР 1 — НР 15?

Както се посочва в глава 2.1.1 и подробно се описва в приложение 3 към настоящия документ, в приложение III към РДО се описват 15 опасни свойства (НР 1 — НР 15), които правят един отпадък опасен. Тези опасни свойства са обобщени в таблица 1.

Таблица 1

Свойства на отпадъка, които го правят опасен (описанията са взети от приложение III към РДО)

Опасни свойства
HP1	Експлозивни
HP2	Оксидиращи
HP3	Запалими
HP4	Дразнещи — дразнене на кожата и увреждане на очите
HP5	Специфична токсичност за определени органи (STOT)/Опасност при вдишване
HP6	Остра токсичност
HP7	Канцерогенни
HP8	Корозивни
HP9	Инфекциозни
HP10	Токсични за репродукцията
HP11	Мутагенни
HP12	Отделящи силно токсичен газ
HP13	Сенсибилизиращи
HP14	Токсични за околната среда
HP15	Отпадъци, способни да проявят някое от изброените по-горе опасни свойства, което не се проявява пряко от отпадъците в първоначалното им състояние

След приключването на стъпка 3 следва да е налична достатъчно информация за имащия значение състав на разглеждания отпадък. Това означава, че познанията за опасните вещества в отпадъка и за тяхната класификация (например дали са им присвоени съответни кодове на предупреждения за безопасност по Регламента за КЕО) трябва да са достатъчни, за да се приложи поне един от следните методи за определяне на това дали отпадъкът проявява опасни свойства:

—	изчисляване, ако в разглеждания отпадък са достигнати или превишени пределните стойности, определени въз основа на кодовете на предупрежденията за опасност (всеки от които зависи от свойства НР 4 — НР 14, вж. приложение 3);

—	изпитване на отпадъка за проявления на опасни свойства.

В приложение 3 са предоставени подробни описания и насоки относно начините за оценяване на отделните опасни свойства НР 1 — НР 15 посредством изчисляване или изпитване.

По отношение на изчислителния метод следва да се отбележи, че стойностите на съдържанието на опасни вещества в отпадъка, определени например чрез вземане на проби и химически анализ на разглеждания отпадък, трябва да бъдат съпоставени с максимално допустимите концентрации, изброени в приложение III към РДО. Тези максимално допустими концентрации се отнасят за състоянието на отпадъка към момента на неговото класифициране, т.е. за теглото на отпадъка в свежо състояние. Много аналитични методи обаче специфицират резултати на база тегло в сухо състояние. Следователно аналитичните стойности, изразени на база сухо вещество, трябва да бъдат коригирани за съдържанието на влага в отпадъка, за да бъде определена концентрацията на веществото в първоначалния отпадък, тъй като именно за неговото управление трябва да се предприемат действия. Извършващите класифицирането лица следва да имат предвид, че лабораториите често изразяват резултатите на база сухо тегло, затова трябва внимателно да се проверява на каква база са предоставени резултатите от анализите. Класифицирането на отпадъка трябва да се извършва на база мокри тегла (получени от изпитвания в първично състояние или чрез преизчисляване на стойностите, изразени на база сухо тегло). Освен това специално трябва да се отбележи, че съгласно член 7, параграф 4 от РДО не се допускат разреждането или смесването на отпадъци с цел да се намалят първоначалните концентрации на опасни вещества.

Отбележете също така, че максимално допустимите концентрации, определени в приложение III към РДО, не се отнасят за сплавите от чисти метали в съответната им масивна форма, ако сплавите не са замърсени с опасни вещества. Допълнителна информация за класифицирането на сплави от метали можете да намерите в приложение 1, раздел 1.4.6.

Допълнителни насоки относно вземането на проби и химическите анализи на отпадъци за използване на изчислителния метод се дават в приложение 4.

Прякото изпитване за определяне на проявления на конкретни опасни свойства може да е подходящо в някои случаи и за някои опасни свойства (например физически свойства, като НР 1 — „Експлозивни“, НР 2 — „Оксидиращи“, и НР 3 — „Запалими“).

Съгласно приложението към ЕСО:

„В случаите, когато опасното свойство на даден отпадък е оценено посредством изпитване и също чрез използване на концентрациите на опасните вещества, посочени в приложение III към Директива 2008/98/ЕО, предимство имат резултатите от изпитването.“

Накрая, ако отпадъкът проявява едно или няколко от петнадесетте опасни свойства, той се класира в съответната огледална опасна (ОО) позиция. Когато отпадъкът не проявява опасни свойства, трябва да се премине към стъпка 5, за да се провери дали отпадъкът съдържа специфични УОЗ над съответните пределни стойности. Това е последната стъпка преди разглежданият отпадък да бъде класиран в огледална опасна (ОО) или в огледална неопасна (ОН) позиция.

3.2.3. Стъпка 5: Има ли вероятност или информация за наличие в отпадъка на УОЗ, посочени в приложението за ЕСО (точка 2, трето тире)?

Последната стъпка от класифицирането на отпадъка като опасен или неопасен е да се определи дали отпадъкът съдържа устойчиви органични замърсители (УОЗ), посочени в приложението за ЕСО (точка 2, трето тире), по-конкретно дали съдържанието на конкретни УОЗ превишава съответните пределни стойности, установени в Регламента за УОЗ. Подробен преглед, включително списък на УОЗ, които трябва да бъдат взети предвид, и съответните максимално допустими концентрации, е даден в приложение 1, раздел 1.4.10.

Ако отпадъкът не съдържа УОЗ, които са от значение, или ако съдържанието на УОЗ в него не надвишава максимално допустимите концентрации, се присвоява огледална неопасна позиция. В останалите случаи се присвоява огледална опасна позиция.

(1) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).

(2) Решение 2000/532/ЕО на Комисията за списъка на отпадъците съгласно Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 226, 6.9.2000 г., стр. 3).

(3) Едномесечни консултации със заинтересованите страни бяха проведени през юни 2015 г., вж. http://ec.europa.eu/environment/waste/hazardous_index.htm. На 30 юни 2015 г. в Брюксел се състоя работна среща със заинтересованите страни.

(4) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г, стр. 3).

(5) Решение 2000/532/ЕО на Комисията относно списъка на отпадъците съгласно Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 226, 6.9.2000 г., стр. 3).

(6) Европейска комисия — Генерална дирекция „Околна среда“ (2013 г.): Насоки за тълкуване на ключови разпоредби на Директива 2008/98/ЕО за отпадъците, вж. http://ec.europa.eu/environment/waste/framework/pdf/guidance_doc.pdf.

(7) Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1).

(8) Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).

(9) Регламент (ЕС) № 1357/2014 на Комисията от 18 декември 2014 г. за замяна на приложение III към Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 365, 19.12.2014 г., стр. 89).

(10) Регламент (ЕС) 2017/997 на Съвета от 8 юни 2017 г. за изменение на приложение III към Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците по отношение на опасното свойство HP 14 „Токсични за околната среда“ (ОВ L 150, 14.6.2017 г., стр. 1).

(11) Решение 2000/532/ЕО на Комисията относно списъка на отпадъците съгласно Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 226, 6.9.2000 г., стр. 3).

(12) Решение 2014/955/ЕС на Комисията от 18 декември 2014 година за изменение на Решение 2000/532/ЕО, отнасящо се за списъка на отпадъците съгласно Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 370, 30.12.2014 г., стр. 44).

(13) Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).

(14) Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1).

(15) Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО — Изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията (ОВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 15).

(16) Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).

(17) Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1).

(18) Регламент (ЕО) № 850/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно устойчивите органични замърсители и за изменение на Директива 79/117/ЕИО (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 7).

(19) Следва да се упомене, че някои държави членки на ЕС прилагат по-строги предели за определени УОЗ.

(20) Устойчивите органични замърсители, изброени в ЕСО, са т.нар. „стари УОЗ“. Следователно като опасни се класифицират само отпадъците, съдържащи „стари УОЗ“ в концентрации над допустимите ниски концентрации на УОЗ.

(21) Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета (ОВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 1).

(22) Директива 2012/19/ЕC на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) (ОВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 38).

(23) Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО (ОВ L 266, 26.9.2006 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЯ

към Известие на Комисията — Технически насоки относно класифицирането на отпадъци

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ 1: Списък на отпадъците с обяснителни бележки

1.1.

Структура на списъка на отпадъците

1.2.

Идентифициране на подходящата позиция

1.2.1.

Списък на отпадъците с обяснителни бележки

1.3.

Примери за класифицирането на сложни позиции

1.3.1.

Отпадъци от опаковки и съдържание

1.3.2.

Отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО)

1.3.3.

Излезли от употреба превозни средства (ИУПС)

1.4.

Примери за оценяването на специфични съставки на специфични видове отпадъци

1.4.1.

Органични съставки и специфични химични съединения

1.4.2.

Вещества, които разрушават озоновия слой

1.4.3.

Азбест

1.4.4.

Отпадъци, съдържащи CaO и Ca(OH)2

1.4.5.

Отпадъци, съдържащи каменовъглен катран и битум

1.4.6.

Метали и сплави

1.4.7.

Органични пероксиди

1.4.8.

Отпадъци от каучук

1.4.9.

Пластмасови отпадъци

1.4.10.

Отпадъци, съдържащи устойчиви органични замърсители (УОЗ)

ПРИЛОЖЕНИЕ 2: Източници на данни и основна информация за опасните вещества

2.1.

Класифициране на веществата като опасни в съответствие с Регламента за КЕО

2.1.1.

Хармонизирана класификация на вещества

2.1.2.

Самокласификации

2.1.3.

Списъкът за КЕ като изследователски инструмент

2.2

Информация за състава, свойствата и управлението на отпадъци за вещества и смеси, които стават отпадъци

2.3

Други информационни източници

ПРИЛОЖЕНИЕ 3: Специфични подходи за определянето на опасни свойства (НР 1 — НР 15)

3.1.

Определяне на НР1: Експлозивни

3.2.

Определяне на НР 2: Оксидиращи

3.3.

Определяне на НР 3: Запалими

3.4.

Определяне на НР 4: Дразнещи — дразнене на кожата и увреждане на очите

3.5.

Определяне на НР 5: Специфична токсичност за определени органи (STOT) /Опасност при вдишване

3.6.

Определяне на НР 6: Остра токсичност

102

3.7.

Определяне на НР 7: Канцерогенни

105

3.8.

Определяне на НР 8: Корозивни

106

3.9.

Определяне на НР 9: Инфекциозни

108

3.10.

Определяне на НР 10: Токсични за репродукцията

111

3.11.

Определяне на НР 11: Мутагенни

113

3.12.

Определяне на НР 12: Отделящи силно токсичен газ

114

3.13.

Определяне на НР 13: Сенсибилизиращи

118

3.14.

Определяне на НР 14: Токсични за околната среда

119

3.15.

Определяне на НР 15: Отпадъци, способни да проявят някое от изброените по-горе опасни свойства, което не се показва пряко от отпадъците в първоначалното им състояние

122

ПРИЛОЖЕНИЕ 4: Вземане на проби и химически анализ на отпадъци

124

4.1.

Вземане на проби

124

4.1.1.

Рамка за дейностите по вземане на проби

124

4.1.2.

Методика за пробовземане

126

4.1.3.

Стандарти за вземане на проби от различните видове отпадъци

128

4.1.4.

Стратегии за пробовземане, отчитащи условията на хомогенност и хетерогенност

128

4.1.5.

Статистически подход за пробовземане

128

4.2.

Химически анализ на отпадъци

129

4.2.1.

„Реални най-лоши случаи“ на вещества

131

4.2.2.

Общи вписвания

132

ПРИЛОЖЕНИЕ 5: Източници и външни публикации

134

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Списък на отпадъците с обяснителни бележки

1.1. Структура на списъка на отпадъците

Европейският списък на отпадъците (ЕСО), в неговата редакция, установена с Решение 2000/532/ЕО и изменена с Решение 2014/955/ЕС, се прилага от 1 юни 2015 г.

ЕСО съдържа 20 глави (двуцифрени кодове, вж. таблица 1 по-долу). Тези глави са разделени на подглави (четирицифрени кодове) и позиции (шестцифрени кодове). Примери за глава, подглави и позиции са представени по-долу:

Глава	:	20 БИТОВИ ОТПАДЪЦИ (ДОМАКИНСКИ ОТПАДЪЦИ И СХОДНИ С ТЯХ ОТПАДЪЦИ ОТ ТЪРГОВСКИ, ПРОМИШЛЕНИ И АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ), ВКЛЮЧИТЕЛНО РАЗДЕЛНО СЪБИРАНИ ФРАКЦИИ
Подглава	:	20 01 разделно събирани фракции (с изключение на 15 01)
Позиция	:	20 01 02 стъкло

При класифицирането на отпадък на първо място трябва да се провери дали отпадъкът попада в обхвата на наименованието на главата. Ако попада, на следващо място трябва да се провери дали той попада в обхвата на наименованието на подглавата. Едва след това може да се потърси съответният код.

В горния пример с отпадък, класиран в позиция 20 01 02, това означава, че отпадъкът:

—	трябва да произлиза от домакински или сходни с тях отпадъци от търговски, промишлени или административни дейности (за да попадне в глава 20);

—	трябва да бъде събиран разделно (за да попадне в подглава 20 01) и както и

—	трябва да се състои от стъкло,

—	но не трябва да бъде стъклен амбалаж, тъй като отпадъците от опаковки са изключени от самото наименование на подглава 20 01 и трябва да се класират в позиции от глава 15 — „Отпадъци от опаковки“.

Степенуване на главите от ЕСО по приоритет, установено в ЕСО

Главите (двуцифрени кодове) могат да бъдат отнесени в три категории, които трябва да бъдат разгледани в последователност, установена в приложението към ЕСО, когато се определя безусловната или огледаната позиция, съответстваща най-добре на проучвания отпадък:

А.

01—12 и 17—20

глави, които се отнасят до източника на отпадъка

Б.

13—15

глави, които се отнасят до вида на отпадъка

В.

глава за отпадъци, неупоменати на друго място в списъка

Важно е първо да се разгледат глави 01—12 и 17—20 ( с изключение на техните позиции, завършващи с 99, за вещества, неспецифицирани по друг начин), които идентифицират отпадъка чрез позоваване на неговия източник или промишления сектор на произход. Не трябва да се разглежда общия вид на промишлеността, където възниква отпадъкът, а специфичният промишлен процес. Пример за това е отпадък от автомобилната промишленост: в зависимост от процеса, отпадъкът може да бъде класифициран в глава 12 (отпадъци от формоване, физична и механична повърхностна обработка на метали и пластмаси), глава 11 (отпадъци от повърхностна химична обработка и нанасяне на покрития върху метали и други материали; хидрометалургия за цветни метали) или 08 (отпадъци от производство, формулиране, доставяне и употреба (ПФДУ) на покрития (бои, лакове, стъкловидни емайли), лепила/адхезиви, уплътняващи материали и печатарски мастила). На този етап не трябва да се използва код 99 от тези глави.

Ако в глави 01—12 и 17—20 не може да бъде намерен подходящ за отпадъка код, трябва да се проверят следващите глави, които, съгласно определения ред за степенуване по приоритет, са глави 13—15 (с изключение на техните позиции за неспецифицирани отпадъци, завършващи с 99). Тези глави са свързани с характера на самия отпадък, например отпадъци от опаковки.

Ако и в тези глави липсват приложими кодове, отпадъкът трябва да бъде идентифициран според глава 16 (с изключение на нейните позиции за неспецифицирани отпадъци, завършващи с 99), представляваща разнообразни потоци от отпадъци, които не могат да бъдат свързани по друг начин с конкретен процес или сектор, например ОЕЕО или излезли от употреба превозни средства (ИУПС).

Ако отпадъкът не може да бъде разумно класиран и в позиция на глава 16, трябва да се намери подходящ код 99 (отпадъци, неспецифицирани по друг начин) измежду разделите на списъка, съответстващи на източника на отпадъка, идентифициран на първата стъпка от процеса.

Идентифицирането на най-подходящата позиция е важна стъпка от процеса на класифициране на отпадъка и изисква обоснована и честна преценка от страна на оператора, основаваща се на неговите познания за произхода и процеса, в който се генерира отпадъкът, както и за възможния му състав. В приложение 1.2 е предоставена по-подробна информация относно прилагането на списъка и установения от него ред за степенуване по приоритет, както и диаграма, на която е обобщена вече предоставената информация (вж. фигура 1).

Таблица 1

Глави на ЕСО

КОД	ОПИСАНИЕ НА ГЛАВАТА	СТЕПЕНУВАНЕ ПО ПРИОРИТЕТ
01	ОТПАДЪЦИ ОТ ПРОУЧВАНЕ, МИНЕН ДОБИВ, КАРИЕРЕН ДОБИВ, ФИЗИЧНО И ХИМИЧНО ПРЕРАБОТВАНЕ НА ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ	A
02	ОТПАДЪЦИ ОТ СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО, ГРАДИНСКОТО РАСТЕНИЕВЪДСТВО, ОТГЛЕЖДАНЕТО НА АКВАКУЛТУРИ, ГОРСКОТО, ЛОВНОТО И РИБНОТО СТОПАНСТВО, ПРОИЗВОДСТВОТО И ПРЕРАБОТВАНЕТО НА ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
03	ОТПАДЪЦИ ОТ ДЪРВООБРАБОТВАНЕТО И ОТ ПРОИЗВОДСТВОТО НА ДЪРВЕСНИ ПЛОСКОСТИ И МЕБЕЛИ, ЦЕЛУЛОЗА, ХАРТИЯ И КАРТОН
04	ОТПАДЪЦИ ОТ КОЖАРСКАТА, КОЖУХАРСКАТА И ТЕКСТИЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
05	ОТПАДЪЦИ ОТ РАФИНИРАНЕ НА НЕФТ, ПРЕЧИСТВАНЕ НА ПРИРОДЕН ГАЗ И ПИРОЛИЗА НА ВЪГЛИЩА
06	ОТПАДЪЦИ ОТ НЕОРГАНИЧНИ ХИМИЧНИ ПРОЦЕСИ
07	ОТПАДЪЦИ ОТ ОРГАНИЧНИ ХИМИЧНИ ПРОЦЕСИ
08	ОТПАДЪЦИ ОТ ПРОИЗВОДСТВО, ФОРМУЛИРАНЕ, ДОСТАВЯНЕ И УПОТРЕБА (ПФДУ) НА ПОКРИТИЯ (БОИ, ЛАКОВЕ, СТЪКЛОВИДНИ ЕМАЙЛИ), ЛЕПИЛА/АДХЕЗИВИ, УПЛЪТНЯВАЩИ МАТЕРИАЛИ И ПЕЧАТАРСКИ МАСТИЛА
09	ОТПАДЪЦИ ОТ ФОТОГРАФСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
10	ОТПАДЪЦИ ОТ ТОПЛИННИ ПРОЦЕСИ
11	ОТПАДЪЦИ ОТ ПОВЪРХНОСТНА ХИМИЧНА ОБРАБОТКА И НАНАСЯНЕ НА ПОКРИТИЯ ВЪРХУ МЕТАЛИ И ДРУГИ МАТЕРИАЛИ; ОТ ХИДРОМЕТАЛУРГИЯ НА ЦВЕТНИ МЕТАЛИ
12	ОТПАДЪЦИ ОТ ФОРМОВАНЕ, ФИЗИЧНА И МЕХАНИЧНА ПОВЪРХНОСТНА ОБРАБОТКА НА МЕТАЛИ И ПЛАСТМАСИ
13	ОТПАДЪЦИ ОТ МАСЛА И ОТПАДЪЦИ ОТ ТЕЧНИ ГОРИВА (С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ХРАНИТЕЛНИ МАСЛА, 05 И 12)	B
14	ОТПАДЪЦИ ОТ ОРГАНИЧНИ РАЗТВОРИТЕЛИ, ХЛАДИЛНИ АГЕНТИ И ИЗТЛАСКВАЩИ ГАЗОВЕ (С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА 07 И 08)
15	ОТПАДЪЦИ ОТ ОПАКОВКИ; АБСОРБЕНТИ, КЪРПИ ЗА ИЗТРИВАНЕ, ФИЛТЪРНИ МАТЕРИАЛИ И ПРЕДПАЗНИ ОБЛЕКЛА, НЕУПОМЕНАТИ ДРУГАДЕ В СПИСЪКА
16	ОТПАДЪЦИ, НЕУПОМЕНАТИ НА ДРУГО МЯСТО В СПИСЪКА	В
17	ОТПАДЪЦИ ОТ СТРОИТЕЛСТВО И СЪБАРЯНЕ (ВКЛЮЧИТЕЛНО ПОЧВА, ИЗКОПАНА ОТ ЗАМЪРСЕНИ МЕСТА)	A
18	ОТПАДЪЦИ ОТ ХУМАННОТО ИЛИ ВЕТЕРИНАРНОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И/ИЛИ СВЪРЗАНА С ТЯХ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ (БЕЗ КУХНЕНСКИ ОТПАДЪЦИ И ОТПАДЪЦИ ОТ РЕСТОРАНТИ, КОИТО НЕ СА ГЕНЕРИРАНИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ОТ ДЕЙНОСТИ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО)
19	ОТПАДЪЦИ ОТ СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ОБРАБОТВАНЕ НА ОТПАДЪЦИ, ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ ЗА ОТПАДЪЧНИ ВОДИ ИЗВЪН МЯСТОТО ИМ НА ОБРАЗУВАНЕ И ОТ ВОДНОТО СТОПАНСТВО ЗА ПОДГОТОВКА НА ВОДА ЗА ПИТЕЙНИ НУЖДИ И ЗА ПРОМИШЛЕНА УПОТРЕБА
20	БИТОВИ ОТПАДЪЦИ (ДОМАКИНСКИ ОТПАДЪЦИ И СХОДНИ С ТЯХ ОТПАДЪЦИ ОТ ТЪРГОВСКИ, ПРОМИШЛЕНИ И АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ), ВКЛЮЧИТЕЛНО РАЗДЕЛНО СЪБИРАНИ ФРАКЦИИ

Видове позиции в ЕСО

Всяка позиция, което е означена със звездичка (*), се счита за опасен отпадък. Както бе посочено в глава 3.1.2, всички 842 позиции в ЕСО могат да бъдат разделени на безусловно опасни (БО), безусловно неопасни (БН), огледални опасни (ОО) и огледални неопасни (ОН) (вж. таблица 2). По този начин всеки отпадък е или опасен, или неопасен.

Таблица 2

Брой позиции в ЕСО

842 позиции в ЕСО
408 Безусловно опасни позиции		434 Безусловно неопасни позиции
230 БО	178 ОО	188 ОН	246 БН

— Безусловно опасна (БО) позиция

В списъка на отпадъците с обяснителни бележки позициите тип БО са отбелязани с червен цвят (вж. таблица 3 в раздел 1.2.1 от настоящото приложение).

Ако отпадъкът е отнесен в безусловно опасна позиция, той се класифицира като опасен и не е необходима по-нататъшна оценка, за да бъде взето решение дали отпадъкът трябва да бъде класифициран като опасен. Необходимо е обаче да се премине към стъпки 3—4 (вж. глава 3.2), за да се определи кои опасни свойства проявява съответният отпадък, защото тази информация може да бъде необходима за изпълнението на разпоредбите по член 19 от РДО относно правилното етикетиране на опасни отпадъци (например за попълване на товарителница при превозването на отпадъка).

— Безусловно неопасна (БН) позиция

Отпадъците, класирани в безусловно неопасни позиции, не могат да бъдат отнасяни в опасни позиции и се класифицират като неопасни без по-нататъшна оценка.

В списъка на отпадъците с обяснителни бележки позициите тип БН са отбелязани с черен цвят (вж. таблица 3 в раздел 1.2.1 от настоящото приложение).

Ако отпадъкът е класиран в безусловно неопасна позиция, той се класифицира като неопасен и не е необходима по-нататъшна оценка, за да бъде взето решение дали отпадъкът трябва да бъде класифициран като неопасен.

— Огледална позиция

Огледалните позиции могат да бъдат определени като две или повече свързани позиции, едната от които е опасна, а другата — не. Понякога един елемент от огледална позиция може да съответства на няколко възможни, свързани алтернативни позиции. За разлика от безусловно опасните (БО) и безусловно неопасните (БН) позиции, ако отпадъкът бъде класиран в група алтернативни позиции, необходимо е да се извършат следващи стъпки за класиране в приложимата позиция. Алтернативните позиции включват поне следните:

—	Огледална опасна (ОО) позиция В списъка на отпадъците с обяснителни бележки позициите тип ОО са отбелязани с оранжев цвят (вж. таблица 3 в раздел 1.2.1).

—	Огледална неопасна (ОН) позиция В списъка на отпадъците с обяснителни бележки позициите тип ОН са отбелязани с тъмносин цвят (вж. таблица 3 в раздел 1.2.1).

Огледалните позиции могат да бъдат разделени на следните две подкатегории:

—

Решението за избор между огледална опасна и огледална неопасна позиция се взема въз основа на общо позоваване на „опасни вещества“, например:

10 12 09*	твърди отпадъци от пречистване на газове, съдържащи опасни вещества	ОО
10 12 10	твърди отпадъци от пречистване на газове, различни от упоменатите в 10 12 09	ОН

—

Решението за избор между огледална опасна и огледална неопасна позиция се взема въз основа на изрично позоваване на конкретни „опасни вещества“, например:

16 01 11*	спирачни накладки, съдържащи азбест	ОО
16 01 12	спирачни накладки, различни от упоменатите в 16 01 11	ОН

—

За позиции, съдържащи две или повече позовавания, класирането може да зависи от произхода или от определени свойства на съответния отпадък, както и от опасните вещества, които отпадъкът би могъл да съдържа, например:

17 06 01*	изолационни материали, съдържащи азбест	ОО
17 06 03*	изолационни материали, състоящи се от или съдържащи опасни вещества	ОО
17 06 04	изолационни материали, различни от упоменатите в 17 06 01 и 17 06 03	ОН

Често, но не винаги, кореспондиращи огледални позиции могат да бъдат разпознати по израза „различни от упоменатите в …“, който е общ за съответните позиции тип ОО и ОН.

Ако трябва да се избира дали отпадъкът да бъде класиран в огледална опасна или огледална неопасна позиция, необходимо е да се пристъпи към стъпки 3—5 (вж. глава 3.2) от класификационния процес, за да се определят наличието и съдържанието на опасни вещества в съответните концентрации или да се определи дали отпадъкът непосредствено проявява опасни свойства, с оглед правилното класиране на отпадъка в позиция тип ОО или ОН.

Безусловно неопасна позиция, която проявява опасни свойства

Отбележете, че отпадък, за който е определена позиция тип БН, се класифицира като неопасен без допълнително оценяване на неговите опасни свойства. Единственото изключение от този принцип е описано в член 7, параграф 2 от РДО, съгласно който, ако компетентният орган на съответната държава членка счита въз основа на надлежни доказателства, че отпадък, на който е присвоен код БН, в действителност следва да бъде класифициран като опасен, въпросният отпадък се класифицира като опасен. Това решение се съобщава на Комисията за евентуално изменение на ЕСО в бъдеще.

Безусловно опасна позиция, която не проявява опасни свойства

Ако на отпадъка е присвоена само позиция тип БО, той се класифицира като опасен. Единственото изключение от този принцип е случаят, когато съответната държава членка счита въпросния отпадък за неопасен въз основа на представено надлежно доказателство за това в съответствие с член 7, параграф 3 от РДО. Това решение се съобщава на Комисията за евентуално изменение на ЕСО в бъдеще.

Определяне между огледални позиции — оценяване на опасни свойства

Стъпките, описани в глава 3.2, са необходими само ако въпросният отпадък следва да бъда класиран в позиция тип ОО или тип ОН, или ако трябва да бъдат оценени опасните свойства на отпадък, класиран в позиция тип БО, например за попълването на товарителница.

Каре 1:

Оценяване на опасни свойства: БН, БО и огледални позиции

1.2. Идентифициране на подходящата позиция

Изключително важно е при класифицирането на отпадъка да бъдат положени всички възможни усилия за идентифицирането на:

—	неговия източник (конкретния процес или дейност, причинили отпадъка);

—	неговия вид (или видове, ако е смесен)

След получаването на тази информация трябва да се разгледа целият списък на отпадъците и да се следват инструкциите, дадени по-долу. Избирането на най-подходящата за отпадъка позиция от общо 842 позиции в ЕСО е сложен процес. Първо, целият списък на отпадъците трябва да се разгледа изчерпателно и отпадъкът трябва да отговаря на окончателно избраната позиция, подглава и глава, както е описано в примера с позиция 20 01 02 в предходната глава.

Структурата на списъка е такава, че е възможно да бъдат идентифицирани две или повече позиции, и тогава се преминава към допълнителните стъпки за оценяване съгласно глава 3.2, за да се избере най-подходящата позиция.

Наименованията на главите и подглавите ограничават обхвата на подглавите и позициите в тях и може също така да включват специфични изключения. Важно е тези наименования да бъдат проверени преди избирането на позиции.

Диаграмата в приложение 1, фигура 1 превежда през процеса и следва да бъде използвана заедно с настоящите инструкции. Процесът се състои от няколко стъпки и може да се наложи да бъде повторен няколко пъти.

Стъпка А1: Целта на първата стъпка е:

—	Да се извърши съпоставка между специфичния процес или дейност, причинила отпадъка, с наименованията на глави 01—12 и 17—20. Ако процесът или дейността попадат в обхвата на наименованието на една или повече глави, да се прегледат съответните подглави.

—	Ако процесът или дейността попадат в обхвата на наименованието на глава и подглава, тогава в подглавата трябва да се потърси позиция, която недвусмислено отговаря на конкретния вид отпадък.

—	На този етап не следва да се използва позицията „XX XX99“, която е за неспецифицирани отпадъци.

—	Ако не може да бъде открита подходяща позиция (или позиции), да се премине към стъпка А2.

Специфичен процес или дейност

Процесът или дейността не са равнозначни на общия вид на промишлеността или предприятието.

Понякога предприятието следва да класифицира отделните си дейности или етапи от технологичния процес в различни глави.

Например отпадъци при производството на автомобили могат да възникват на различни етапи от производствения процес и поради това да попадат в глави 12 (отпадъци от формиране и повърхностно третиране на метали и пластмаси), 11 (неорганични отпадъци, съдържащи метал от третиране и облицовка на метали) и 08 (отпадъци от употребата на покрития).

Стъпка А1: Целта на втората стъпка е:

—	Да се извърши съпоставка между специфичния вид отпадък с наименованията на глави 13—15. Ако отпадъкът попада в обхвата на наименованието на една или повече глави, да се прегледат съответните подглави.

—	Ако видът отпадък попада в обхвата на наименованието на глава и подглава, тогава в подглавата трябва да се потърси позиция, която недвусмислено отговаря на конкретния вид отпадък.

—	Ако е уместно, може да се използва позицията „XX XX 99“, която е за неспецифицирани отпадъци.

—	Ако не може да бъде открита подходяща позиция (или позиции), да се премине към стъпка А3.

Присвояване на общия код „XX XX 99“ трябва да се прилага само в краен случай и да се избягва в максимално възможна степен.

Стъпка А3: Целта на третата стъпка е:

—	Да се провери дали отпадъкът попада в обхвата на наименованието на подглава в глава 16.

—	Ако видът отпадък попада в обхвата на наименованието на такава подглава, тогава в подглавата трябва да се потърси позиция, която недвусмислено отговаря на конкретния вид отпадък.

—	Ако не може да бъде открита подходяща позиция (или позиции), да се премине към стъпка А4.

Стъпка А4: Целта на последната стъпка е:

—	Връщане към стъпка А1 и присвояване на общия код „XX XX 99“ от глава и подглава, която отговаря на процеса или дейността, причинили отпадъка.

—	Преди присвояването на „XX XX 99“ да се гарантира, че са били обмислени стъпки А1—А3.

След приключването на стъпки А1—А4 отпадъкът следва да бъде класиран в позиция тип БО или БН, или в най-подходящите огледални позиции. Във втория случай трябва да се пристъпи към стъпка 3 (вж. глава 3.2) от процедурата за класифициране, за да се вземе окончателно решение в каква позиция да бъде класиран отпадъкът — ОО или ОН.

Блок-схемата в приложение 1 — фигура 1, има за цел само да подпомогне определянето на най-подходящата позиция или двойка огледални позиции за даден поток от отпадъци; трябва да се има отбележи, че класифицирането следва да се разглежда като процес, който се състои от стъпки и може да изисква няколко повторения.

Допълнителна помощ в това отношение предоставят следните раздели:

—	в раздел 1.2.1 е приложена версия на ЕСО с обяснителни бележки;

—	раздел 1.3 съдържа специфични примери за сложни позиции, които илюстрират класификационната процедура;

—	в раздел 1.4 са разгледани примери за класифициране на специфични съставки на някои видове отпадъци.

Класифициране на смесени отпадъци

При наличието на отпадъци от повече от един вид всеки отпадък се оценява самостоятелно. Това гарантира, че отделни опасни отпадъци или партиди от опасни отпадъци:

—	няма да бъдат погрешно класифицирани като неопасни чрез смесване (разреждане) с други отпадъци (вж. член 7, параграф 4 от РДО);

—	ще бъдат идентифицирани своевременно, за да не се допусне смесването им с други отпадъци, например в кофа, чувал, насип или кош (вж. член 18 от РДО).

От тези изисквания са освободени само смесените битови отпадъци от домакинствата.

Списъкът предвижда малък брой позиции за смесени отпадъци. Като общо правило (с цел да бъдат спазени критериите за смесване по РДО) тези позиции са за отпадъци, които се причиняват от предприятия при даден процес като единствен смесен отпадък. Те не са предназначени за отпадъци (или елементи на отпадъци), които са причинени отделно и впоследствие са смесени (например поставени са в един и същ контейнер).

1.2.1. Списък на отпадъците с обяснителни бележки

В таблица 3 се изброяват всички позиции в ЕСО, като ясно се посочва типът на всяка позиция — БН, БО, ОН или ОО.

Следва да се има предвид, че интерпретацията на типовете позиции в представения по-долу списък с обяснителни бележки е една от възможните интерпретации и балансира становищата на различни държави членки. Може да се проверят и други интерпретации, които съществуват в отделни държави членки (1).

Таблица 3

Списък на отпадъците с обяснителни бележки

КОД	ОПИСАНИЕ НА ГЛАВАТА	ТИП НА ПОЗИЦИЯТА
1	ОТПАДЪЦИ ОТ ПРОУЧВАНЕ, МИНЕН ДОБИВ, КАРИЕРЕН ДОБИВ, ФИЗИЧНО И ХИМИЧНО ПРЕРАБОТВАНЕ НА ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ
01 01	отпадъци от разкриване и добив на полезни изкопаеми
01 01 01	отпадъци от разкриване и добив на метални полезни изкопаеми	БН
01 01 02	отпадъци от разкриване и добив на неметални полезни изкопаеми	БН
01 03	отпадъци от физично и химично преработване на метални полезни изкопаеми
01 03 04*	отпадъци, генериращи киселини, от обогатяване на сулфидна руда	ОО Б
01 03 05*	други отпадъци, съдържащи опасни вещества	ОО
01 03 06	остатъци от обогатяване, различни от упоменатите в 01 03 04 и 01 03 05	ОН
01 03 07*	други отпадъци от физично и химично обогатяване на метални полезни изкопаеми, съдържащи опасни вещества	ОО
01 03 08	прах и прахообразни отпадъци, различни от упоменатите в 01 03 07	ОН
01 03 09 (2)	червен шлам от производството на алуминиев оксид, различен от отпадъците, упоменати в 01 03 10	ОН
01 03 10* (3)	червен шлам от производството на алуминиев оксид, съдържащ опасни вещества, различен от отпадъците, упоменати в 01 03 07	ОО A
01 03 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН В
01 04	отпадъци от физично и химично преработване на неметални полезни изкопаеми
01 04 07*	отпадъци от физично и химично преработване на неметални полезни изкопаеми, съдържащи опасни вещества	ОО
01 04 08	отпадъчен дребен чакъл/баластра и раздробени скални материали, различни от упоменатите в 01 04 07	ОН
01 04 09	отпадъчни пясъци и глини	БН
01 04 10	прах и прахообразни отпадъци, различни от упоменатите в 01 04 07	ОН
01 04 11	отпадъци от преработване на калиеви руди и каменна сол, различни от упоменатите в 01 04 07	ОН
01 04 12	отпадъци от преработване и други отпадъци от промиване и пречистване на полезни изкопаеми, различни от упоменатите в 01 04 07 и 01 04 11	ОН
01 04 13	отпадъци от рязане и дялане на скални материали, различни от упоменатите в 01 04 07	ОН
01 04 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
01 05	промивни сондажни течности и други отпадъци от сондиране
01 05 04	сондажни течности от промиване със свежа вода и отпадъци от сондиране	БН
01 05 05*	промивни сондажни течности и отпадъци от сондиране, съдържащи нефтопродукти	ОО Б
01 05 06*	промивни сондажни течности и отпадъци от сондиране, съдържащи опасни вещества	ОО
01 05 07	промивни сондажни течности и отпадъци от сондиране, съдържащи барит, различни от упоменатите в 01 05 05 и 01 05 06	ОН
01 05 08	промивни сондажни течности и отпадъци от сондиране, съдържащи хлориди, различни от упоменатите в 01 05 05 и 01 05 06	ОН
01 05 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
2	ОТПАДЪЦИ ОТ СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО, ГРАДИНСКОТО РАСТЕНИЕВЪДСТВО, ОТГЛЕЖДАНЕТО НА АКВАКУЛТУРИ, ГОРСКОТО, ЛОВНОТО И РИБНОТО СТОПАНСТВО, ПРОИЗВОДСТВОТО И ПРЕРАБОТВАНЕТО НА ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
02 01	отпадъци от селското стопанство, градинското растениевъдство, отглеждането на аквакултури, горското, ловното и рибното стопанство
02 01 01	утайки от измиване и почистване	БН
02 01 02	отпадъци от животински тъкани	БН
02 01 03	отпадъци от растителни тъкани	БН
02 01 04	пластмасови отпадъци (с изключение на опаковки)	БН
02 01 06	животински изпражнения, урина и тор (включително използвана постелна слама), отпадъчни води, разделно събирани и пречиствани извън мястото на образуването им	БН
02 01 07	отпадъци от горското стопанство	БН
02 01 08*	агрохимични отпадъци, съдържащи опасни вещества	ОО
02 01 09	агрохимични отпадъци, различни от упоменатите в 02 01 08	ОН
02 01 10	метални отпадъци	БН
02 01 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
02 02	отпадъци от производство и преработване на месо, риба и други хранителни продукти от животински произход
02 02 01	утайки от измиване и почистване	БН
02 02 02	отпадъци от животински тъкани	БН
02 02 03	материали, негодни за консумация или преработване	БН
02 02 04	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуването им	БН
02 02 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
02 03	отпадъци от обработване и преработване на плодове, зеленчуци, зърнени култури, хранителни масла, какао, кафе, чай и тютюн; производство на консерви; култивиране на дрожди и екстракти от дрожди, производство и ферментация на меласа
02 03 01	утайки от измиване, почистване, белене, центрофугиране и сепариране/разделяне	БН
02 03 02	отпадъци от консерванти	БН
02 03 03	отпадъци от екстракция с разтворители	БН
02 03 04	материали, негодни за консумация или преработване	БН
02 03 05	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуването им	БН
02 03 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
02 04	отпадъци от производство на захар
02 04 01	почва от почистване и измиване на захарно цвекло	БН
02 04 02	нестандартен калциев карбонат (сатурачна кал)	БН
02 04 03	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуването им	БН
02 04 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
02 05	отпадъци от млекопреработвателната промишленост
02 05 01	материали, негодни за консумация или преработване	БН
02 05 02	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуването им	БН
02 05 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
02 06	отпадъци от производството на тестени и сладкарски изделия
02 06 01	материали, негодни за консумация или преработване	БН
02 06 02	отпадъци от консерванти	БН
02 06 03	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуването им	БН
02 06 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
02 07	отпадъци от производство на алкохолни и безалкохолни напитки (с изключение на кафе, чай и какао)
02 07 01	отпадъци от измиване, почистване и механично раздробяване на суровини	БН
02 07 02	отпадъци от алкохолна дестилация	БН
02 07 03	отпадъци от химично обработване	БН
02 07 04	материали, негодни за консумация или преработване	БН
02 07 05	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуването им	БН
02 07 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
3	ОТПАДЪЦИ ОТ ДЪРВООБРАБОТВАНЕТО И ОТ ПРОИЗВОДСТВОТО НА ДЪРВЕСНИ ПЛОСКОСТИ И МЕБЕЛИ, ЦЕЛУЛОЗА, ХАРТИЯ И КАРТОН
03 01	отпадъци от дървообработването и от производството на дървесни плоскости и мебели
03 01 01	отпадъци от корк и дървесни кори	БН
03 01 04*	трици, талаш, изрезки, парчета, дървен материал, плоскости от дървесни частици и фурнири, съдържащи опасни вещества	ОО
03 01 05	трици, талаш, изрезки, парчета, дървен материал, плоскости от дървесни частици и фурнири, различни от упоменатите в 03 01 04	ОН
03 01 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
03 02	отпадъци от консервация на дървесина
03 02 01*	нехалогенирани органични консерванти за дървесина	БО
03 02 02*	органохлорирани консерванти за дървесина	БО
03 02 03*	органометални консерванти за дървесина	БО
03 02 04*	неорганични консерванти за дървесина	БО
03 02 05*	други консерванти за дървесина, съдържащи опасни вещества	БО Б
03 02 99	отпадъци от консервация на дървесина, неупоменати другаде	БН Б
03 03	отпадъци от производство и преработване на целулоза, хартия и картон
03 03 01	отпадъчни кори и дървесина	БН
03 03 02	утайки от зелена луга (от оползотворяване на отпадъчна луга)	БН
03 03 05	утайки от обезмастиляване при рециклиране на хартия	БН
03 03 07	механично отделени отпадъци от процеса на получаване на целулоза чрез развлакняване на отпадъчна хартия и картон	БН
03 03 08	отпадъци от сортиране на хартия и картон, предназначени за рециклиране	БН
03 03 09	отпадъчен шлам, съдържащ вар	БН
03 03 10	отпадъчни влакна, утайки от механична сепарация, съдържащи влакна, пълнители и покривни материали	БН
03 03 11	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от упоменатите в 03 03 10	БН
03 03 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
4	ОТПАДЪЦИ ОТ КОЖАРСКАТА, КОЖУХАРСКАТА И ТЕКСТИЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
04 01	Отпадъци от кожарската и кожухарската промишленост
04 01 01	леш и изрезки от варосани кожи	БН
04 01 02	отпадъци от варосване на кожа	БН
04 01 03*	отпадъци от обезмасляване, съдържащи разтворители без течна фаза	БО Б
04 01 04	дъбилни разтвори, съдържащи хром	БН
04 01 05	дъбилни разтвори, несъдържащи хром	БН
04 01 06	утайки, в частност от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, съдържащи хром	БН
04 01 07	утайки, в частност от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, несъдържащи хром	БН
04 01 08	отпадъци от издъбена кожа, съдържащи хром (хромов шпалт, стружки, изрезки, прах от шлайфане на кожа)	БН
04 01 09	отпадъци от апретиране, крайна завършваща обработка	БН
04 01 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН Б
04 02	отпадъци от текстилната промишленост
04 02 09	отпадъци от смесени материали (импрегниран текстил, еластомер, пластомер)	БН
04 02 10	органични материи от природни суровини (напр. мазнини, восъци)	БН
04 02 14*	отпадъци от апретиране, крайна завършваща обработка, съдържащи органични разтворители	ОО
04 02 15	отпадъци от апретиране, крайна завършваща обработка, различни от упоменатите в 04 02 14	ОН
04 02 16*	багрила и пигменти, съдържащи опасни вещества	ОО
04 02 17	багрила и пигменти, различни от упоменатите в 04 02 16	ОН
04 02 19*	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, съдържащи опасни вещества	ОО
04 02 20	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от упоменатите в 04 02 19	ОН
04 02 21	отпадъци от необработени текстилни влакна	БН
04 02 22	отпадъци от обработени текстилни влакна	БН
04 02 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
5	ОТПАДЪЦИ ОТ РАФИНИРАНЕ НА НЕФТ, ПРЕЧИСТВАНЕ НА ПРИРОДЕН ГАЗ И ПИРОЛИЗА НА ВЪГЛИЩА
05 01	утайки от рафиниране на нефт
05 01 02*	утайки от обезсоляване	БО
05 01 03*	дънни утайки от резервоари	БО
05 01 04*	кисели утайки от алкилиране	БО
05 01 05*	нефтени разливи	БО
05 01 06*	утайки от нефтопродукти, получени от дейности по поддръжка на инсталации или оборудване	БО
05 01 07*	кисели катрани	БО
05 01 08*	други катрани	БО
05 01 09*	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, съдържащи опасни вещества	ОО
05 01 10	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от упоменатите в 05 01 09	ОН
05 01 11*	отпадъци от пречистване на горива с основи	БО
05 01 12*	нефтопродукти, съдържащи киселини	БО
05 01 13	утайки от пречистване на захранваща вода за котли	БН
05 01 14	отпадъци от охлаждащи колони	БН
05 01 15*	отработени филтърни глини	БО
05 01 16	отпадъци, съдържащи сяра, образувани от десулфуризация на нефт	БН
05 01 17	битум	БН
05 01 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
05 06	отпадъци от пиролиза на въглища
05 06 01*	кисели катрани	БО
05 06 03*	други катрани	БО
05 06 04	отпадъци от охлаждащи колони	БН
05 06 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
05 07	отпадъци от пречистване и транспортиране на природен газ
05 07 01*	отпадъци, съдържащи живак	БО Б
05 07 02	отпадъци, съдържащи сяра	БН
05 07 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН Б
6	ОТПАДЪЦИ ОТ НЕОРГАНИЧНИ ХИМИЧНИ ПРОЦЕСИ
06 01	отпадъци от производство, формулиране, доставяне и употреба (ПФДУ) на киселини
06 01 01*	сярна киселина и сериста киселина	БО
06 01 02*	солна киселина	БО
06 01 03*	флуороводородна киселина	БО
06 01 04*	фосфорна и фосфориста киселина	БО
06 01 05*	азотна и азотиста киселина	БО
06 01 06*	други киселини	БО
06 01 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
06 02	отпадъци от ПФДУ на основи
06 02 01*	калциев хидроксид	БО
06 02 03*	амониев хидроксид	БО
06 02 04*	натриев и калиев хидроксид	БО
06 02 05*	други основи	БО
06 02 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
06 03	отпадъци от ПФДУ на соли и техни разтвори и метални оксиди
06 03 11*	твърди соли и разтвори, съдържащи цианиди	ОО
06 03 13*	твърди соли и разтвори, съдържащи тежки метали	ОО
06 03 14	твърди соли и разтвори, различни от упоменатите в 06 03 11 и 06 03 13	ОН
06 03 15*	метални оксиди, съдържащи тежки метали	ОО
06 03 16	метални оксиди, различни от упоменатите в 06 03 15	ОН
06 03 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
06 04	метал-съдържащи отпадъци, различни от упоменатите в 06 03
06 04 03*	отпадъци, съдържащи арсен	БО Б
06 04 04*	отпадъци, съдържащи живак	БО Б
06 04 05*	отпадъци, съдържащи други тежки метали	БО Б
06 04 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН Б
06 05	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуването им
06 05 02*	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, съдържащи опасни вещества	ОО
06 05 03	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от упоменатите в 06 05 02	ОН
06 06	отпадъци от ПФДУ на химични вещества и смеси, съдържащи сяра, от химични процеси с участие на сяра и от процеси на десулфуризация
06 06 02*	отпадъци, съдържащи опасни сулфиди	ОО
06 06 03	отпадъци, съдържащи сулфиди, различни от упоменатите в 06 06 02	ОН
06 06 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
06 07	отпадъци от ПФДУ на халогенни елементи и от химични процеси с участие на халогенни елементи
06 07 01*	отпадъци от електролиза, съдържащи азбест	БО Б
06 07 02*	активен въглен от производство на хлор	БО
06 07 03*	утайки на бариев сулфат, съдържащи живак	БО Б
06 07 04*	разтвори и киселини, например киселини, получени по контактен метод	БО
06 07 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН Б
06 08	отпадъци от ПФДУ на силиций и силициеви производни съединения
06 08 02*	отпадъци, съдържащи опасни хлоросилани	ОО
06 08 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
06 09	отпадъци от ПФДУ на химични вещества и смеси, съдържащи фосфор, и от химични процеси с участие на фосфор
06 09 02	шлака, съдържаща фосфор	БН
06 09 03*	отпадъци от реакции на основата на калций, съдържащи или замърсени с опасни вещества	ОО
06 09 04	отпадъци от реакции на основата на калций, различни от упоменатите в 06 09 03	ОН
06 09 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
06 10	отпадъци от ПФДУ на химични вещества и смеси, съдържащи азот, от химични процеси с участие на азот и от производство на торове
06 10 02*	отпадъци, съдържащи опасни вещества	ОО
06 10 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
06 11	отпадъци от производство на неорганични пигменти и оцветители
06 11 01	отпадъци от реакции на основата на калций при производството на титанов диоксид	БН
06 11 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
06 13	отпадъци от неорганични химически процеси, неупоменати другаде
06 13 01*	неорганични продукти за растителна защита, консерванти за дървесина и други биоциди	БО
06 13 02*	отработен активен въглен (с изключение на 06 07 02)	БО
06 13 03	технически въглерод	БН
06 13 04*	отпадъци от производство на азбест	БО
06 13 05*	сажди	БО
06 13 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
7	ОТПАДЪЦИ ОТ ОРГАНИЧНИ ХИМИЧНИ ПРОЦЕСИ
07 01	отпадъци от производство, формулиране, доставяне и употреба (ПФДУ) на основни органични химични вещества и смеси
07 01 01*	промивни води и матерни луги	БО
07 01 03*	халогенирани органични разтворители, промивни течности и матерни луги	БО
07 01 04*	други органични разтворители, промивни течности и матерни луги	БО
07 01 07*	халогенирани остатъци от дестилация и остатъци от реакции	БО
07 01 08*	други остатъци от дестилация и остатъци от реакции	БО
07 01 09*	халогенирани филтърни кекове и отработени абсорбенти	БО
07 01 10*	други филтърни кекове и отработени абсорбенти	БО
07 01 11*	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, съдържащи опасни вещества	ОО
07 01 12	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от упоменатите в 07 01 11	ОН
07 01 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
07 02	отпадъци от ПФДУ на пластмаси, синтетичен каучук и изкуствени влакна
07 02 01*	промивни води и матерни луги	БО
07 02 03*	халогенирани органични разтворители, промивни течности и матерни луги	БО
07 02 04*	други органични разтворители, промивни течности и матерни луги	БО
07 02 07*	халогенирани остатъци от дестилация и остатъци от реакции	БО
07 02 08*	други остатъци от дестилация и остатъци от реакции	БО
07 02 09*	халогенирани филтърни кекове и отработени абсорбенти	БО
07 02 10*	други филтърни кекове и отработени абсорбенти	БО
07 02 11*	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, съдържащи опасни вещества	ОО
07 02 12	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от упоменатите в 07 02 11	ОН
07 02 13	отпадъци от пластмаси	БН
07 02 14*	отпадъци от добавки, съдържащи опасни вещества	ОО
07 02 15	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от упоменатите в 07 02 14	ОН
07 02 16*	отпадъци, съдържащи опасни силикони	ОО
07 02 17	отпадъци, съдържащи силикони, различни от посочените в 07 02 16	ОН
07 02 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
07 03	отпадъци от ПФДУ на органични багрила и пигменти (с изключение на 06 11)
07 03 01*	промивни води и матерни луги	БО
07 03 03*	халогенирани органични разтворители, промивни течности и матерни луги	БО
07 03 04*	други органични разтворители, промивни течности и матерни луги	БО
07 03 07*	халогенирани остатъци от дестилация и остатъци от реакции	БО
07 03 08*	други остатъци от дестилация и остатъци от реакции	БО
07 03 09*	халогенирани филтърни кекове и отработени абсорбенти	БО
07 03 10*	други филтърни кекове и отработени абсорбенти	БО
07 03 11*	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, съдържащи опасни вещества	ОО
07 03 12	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от упоменатите в 07 03 11	ОН
07 03 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
07 04	отпадъци от ПФДУ на органични препарати за растителна защита (с изключение на 02 01 08 и 02 01 09), препарати за консервация на дървесина (с изкл. на 03 02) и други биоциди
07 04 01*	промивни води и матерни луги	БО
07 04 03*	халогенирани органични разтворители, промивни течности и матерни луги	БО
07 04 04*	други органични разтворители, промивни течности и матерни луги	БО
07 04 07*	халогенирани остатъци от дестилация и остатъци от реакции	БО
07 04 08*	други остатъци от дестилация и остатъци от реакции	БО
07 04 09*	халогенирани филтърни кекове и отработени абсорбенти	БО
07 04 10*	други филтърни кекове и отработени абсорбенти	БО
07 04 11*	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, съдържащи опасни вещества	ОО
07 04 12	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от упоменатите в 07 04 11	ОН
07 04 13*	твърди отпадъци, съдържащи опасни вещества	ОО
07 04 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
07 05	отпадъци от ПФДУ на фармацевтични продукти
07 05 01*	промивни води и матерни луги	БО
07 05 03*	халогенирани органични разтворители, промивни течности и матерни луги	БО
07 05 04*	други органични разтворители, промивни течности и матерни луги	БО
07 05 07*	халогенирани остатъци от дестилация и остатъци от реакции	БО
07 05 08*	други остатъци от дестилация и остатъци от реакции	БО
07 05 09*	халогенирани филтърни кекове и отработени абсорбенти	БО
07 05 10*	други филтърни кекове и отработени абсорбенти	БО
07 05 11*	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, съдържащи опасни вещества	ОО
07 05 12	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от упоменатите в 07 05 11	ОН
07 05 13*	твърди отпадъци, съдържащи опасни вещества	ОО
07 05 14	твърди отпадъци, различни от упоменатите в 07 05 13	ОН
07 05 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
07 06	отпадъци от ПФДУ на мазнини, смазки, сапуни, перилни и почистващи препарати, дезинфекциращи средства и козметични продукти
07 06 01*	промивни води и матерни луги	БО
07 06 03*	халогенирани органични разтворители, промивни течности и матерни луги	БО
07 06 04*	други органични разтворители, промивни течности и матерни луги	БО
07 06 07*	халогенирани остатъци от дестилация и остатъци от реакции	БО
07 06 08*	други остатъци от дестилация и остатъци от реакции	БО
07 06 09*	халогенирани филтърни кекове и отработени абсорбенти	БО
07 06 10*	други филтърни кекове и отработени абсорбенти	БО
07 06 11*	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, съдържащи опасни вещества	ОО
07 06 12	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от упоменатите в 07 06 11	ОН
07 06 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
07 07	отпадъци от ПФДУ на химични вещества и смеси с висока степен на чистота и химични продукти, неупоменати другаде
07 07 01*	промивни води и матерни луги	БО
07 07 03*	халогенирани органични разтворители, промивни течности и матерни луги	БО
07 07 04*	други органични разтворители, промивни течности и матерни луги	БО
07 07 07*	халогенирани остатъци от дестилация и остатъци от реакции	БО
07 07 08*	други остатъци от дестилация и остатъци от реакции	БО
07 07 09*	халогенирани филтърни кекове и отработени абсорбенти	БО
07 07 10*	други филтърни кекове и отработени абсорбенти	БО
07 07 11*	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, съдържащи опасни вещества	ОО
07 07 12	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от упоменатите в 07 07 11	ОН
07 07 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
8	ОТПАДЪЦИ ОТ ПРОИЗВОДСТВО, ФОРМУЛИРАНЕ, ДОСТАВЯНЕ И УПОТРЕБА (ПФДУ) НА ПОКРИТИЯ (БОИ, ЛАКОВЕ, СТЪКЛОВИДНИ ЕМАЙЛИ), ЛЕПИЛА/АДХЕЗИВИ, УПЛЪТНЯВАЩИ МАТЕРИАЛИ И ПЕЧАТАРСКИ МАСТИЛА
08 01	отпадъци от ПФДУ и отстраняване на бои и лакове
08 01 11*	отпадъчни бои и лакове, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества	ОО
08 01 12	отпадъчни бои или лакове, различни от упоменатите в 08 01 11	ОН
08 01 13*	утайки от бои или лакове, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества	ОО
08 01 14	утайки от водни разтвори, съдържащи лепила/адхезиви или уплътняващи материали, различни от упоменатите в 08 01 13	ОН
08 01 15*	отпадъчни води, които съдържат лепила/адхезиви или уплътняващи материали, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества	ОО
08 01 16	отпадъчни води, които съдържат лепила/адхезиви или уплътняващи материали, различни от упоменатите в 08 01 15	ОН
08 01 17*	отпадъци от отстраняване на бои или лакове, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества	ОО
08 01 18	отпадъци от отстраняване на бои и лакове, различни от упоменатите в 08 01 17	ОН
08 01 19*	водни суспензии, които съдържат бои или лакове, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества	ОО
08 01 20	водни суспензии, съдържащи бои или лакове, различни от упоменатите в 08 01 19	ОН
08 01 21*	отпадъци от вещества и смеси, отстраняващи бои или лакове	БО
08 01 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
08 02	отпадъци от ПФДУ на други покривни материали (включително керамични материали)
08 02 01	отпадъчни покривни прахове	БН
08 02 02	утайки от воден разтвор, съдържащи керамични материали	БН
08 02 03	водни суспензии, съдържащи керамични материали	БН
08 02 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
08 03	отпадъци от ПФДУ на печатарски мастила
08 03 07	утайки от воден разтвор, съдържащи печатарски мастила	БН
08 03 08	отпадъчни води, съдържащи печатарски мастила	БН
08 03 12*	отпадъчни печатарски мастила, съдържащи опасни вещества	ОО
08 03 13	отпадъчни печатарски мастила, различни от упоменатите в 08 03 12	ОН
08 03 14*	утайки от печатарски мастила, съдържащи опасни вещества	ОО
08 03 15	утайки от печатарски мастила, различни от упоменатите в 08 03 14	ОН
08 03 16*	отпадъчни разтвори от ецване/гравиране	БО
08 03 17*	отпадъчен тонер за печатане, съдържащ опасни вещества	ОО
08 03 18	отпадъчен тонер за печатане, различен от упоменатия в 08 03 17	ОН
08 03 19*	диспергирани масла	БО
08 03 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
08 04	отпадъци от ПФДУ на лепила/адхезиви и уплътняващи материали (включително водонепропускливи продукти)
08 04 09*	отпадъчни лепила/адхезиви и уплътняващи материали, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества	ОО
08 04 10	отпадъчни лепила/адхезиви и уплътняващи материали, различни от упоменатите в 08 04 09	ОН
08 04 11*	утайки от лепила/адхезиви и уплътняващи материали, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества	ОО
08 04 12	утайки от лепила/адхезиви и уплътняващи материали, различни от упоменатите в 08 04 11	ОН
08 04 13*	утайки от водни разтвори, които съдържат лепила/адхезиви или уплътняващи материали, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества	ОО
08 04 14	утайки от водни разтвори, съдържащи лепила/адхезиви или уплътняващи материали, различни от упоменатите в 08 04 13	ОН
08 04 15*	отпадъчни води, които съдържат лепила/адхезиви или уплътняващи материали, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества	ОО
08 04 16	отпадъчни води, които съдържат лепила/адхезиви или уплътняващи материали, различни от упоменатите в 08 04 15	ОН
08 04 17*	масло от дървесна смола/колофон	БО
08 04 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
08 05	отпадъци, неупоменати другаде в група 08
08 05 01*	отпадъчни изоцианати	БО
9	ОТПАДЪЦИ ОТ ФОТОГРАФСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
09 01	отпадъци от фотографската промишленост
09 01 01*	разтвори от проявител и активатор на водна основа	БО
09 01 02*	разтвори от офсетов проявител на водна основа	БО
09 01 03*	разтвори от проявител на основата на разтворители	БО
09 01 04*	фиксиращи разтвори	БО
09 01 05*	избелващи разтвори или избелващи фиксиращи разтвори	БО
09 01 06*	отпадъци, съдържащи сребро от обработване на фотографски отпадъци на мястото на образуване	БО Б
09 01 07	фотографски филми и фотохартия, съдържащи сребро или сребърни съединения	БН
09 01 08	фотографски филми и фотохартия, несъдържащи сребро или сребърни съединения	БН
09 01 10	фотоапарати за еднократна употреба без батерии	БН
09 01 11*	фотоапарати за еднократна употреба, съдържащи батерии, включени в кодове 16 06 01, 16 06 02 или 16 06 03	ОО Б
09 01 12	фотоапарати за еднократна употреба, съдържащи батерии, различни от упоменатите в код 09 01 11	ОН
09 01 13*	отпадъчни водни разтвори от регенериране на сребро, различни от упоменатите в 09 01 06	БО
09 01 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
10	ОТПАДЪЦИ ОТ ТОПЛИННИ ПРОЦЕСИ
10 01	отпадъци от електроцентрали и други горивни инсталации (с изключение на глава 19)
10 01 01	сгурия, шлака и дънна пепел от котли (с изключение на пепел от котли, упомената в 10 01 04)	БН
10 01 02	увлечена/летяща пепел от изгаряне на въглища	БН
10 01 03	увлечена/летяща пепел от изгаряне на торф и необработена дървесина	БН
10 01 04*	увлечена/летяща пепел и пепел от котли за изгаряне на течно гориво	БО
10 01 05	твърди отпадъци от реакции на основата на калций, получени при десулфуризация на димни газове	БН
10 01 07	отпадъчни утайки от реакции на основата на калций, получени при десулфуризация на димни газове	БН
10 01 09*	сярна киселина	БО
10 01 13*	увлечена/летяща пепел от емулгирани въглеводороди, използвани като гориво	БО
10 01 14*	сгурия, шлака и дънна пепел от процеси на съвместно изгаряне, съдържащи опасни вещества	ОО
10 01 15	сгурия, шлака и дънна пепел от процеси на съвместно изгаряне, различни от упоменатите в 10 01 14	ОН
10 01 16*	увлечена/летяща пепел от съвместно изгаряне, съдържаща опасни вещества	ОО
10 01 17	увлечена/летяща пепел от процеси на съвместно изгаряне, различна от упоменатата в 10 01 16	ОН
10 01 18*	отпадъци от пречистване на газове, съдържащи опасни вещества	ОО
10 01 19	отпадъци от пречистване на газове, различни от упоменатите в 10 01 05, 10 01 07 и 10 01 18	ОН
10 01 20*	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, съдържащи опасни вещества	ОО
10 01 21	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от упоменатите в 10 01 20	ОН
10 01 22*	утайки от водни разтвори при почистване на котли, съдържащи опасни вещества	ОО
10 01 23	утайки от водни разтвори при почистване на котли, различни от упоменатите в 10 01 22	ОН
10 01 24	пясъци от горене в кипящ слой	БН
10 01 25	отпадъци от съхраняване и подготовка на гориво за електроцентрали, изгарящи въглища	БН
10 01 26	отпадъци от пречистване на охлаждащи води	БН
10 01 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
10 02	отпадъци от производство на чугун и стомана
10 02 01	отпадъци от преработване на шлака	БН
10 02 02	непреработвана шлака	БН
10 02 07*	твърди отпадъци от пречистване на газове, съдържащи опасни вещества	ОО
10 02 08	твърди отпадъци от пречистване на газове, различни от упоменатите в 10 02 07	ОН
10 02 10	нагар/окалина	БН
10 02 11*	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, съдържащи масла	ОО
10 02 12	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, различни от упоменатите в 10 02 11	ОН
10 02 13*	утайки и филтърен кек от пречистване на газове, съдържащи опасни вещества	ОО
10 02 14	утайки и филтърен кек от пречистване на газове, различни от упоменатите в 10 02 13	ОН
10 02 15	други утайки и филтърен кек	ОН A
10 02 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
10 03	отпадъци от пирометалургия на алуминий
10 03 02	аноден скрап	БН
10 03 04*	шлаки от първия етап на производство	БО
10 03 05	отпадъчен алуминиев оксид	БН
10 03 08*	солеви шлаки от втория етап на производство	БО
10 03 09*	черни дроси от втория етап на производство	БО
10 03 15*	леки шлаки, запалими или отделящи запалими газове в опасни количества при контакт с вода	ОО Б
10 03 16	леки шлаки, различни от упоменатите в 10 03 15	ОН Б
10 03 17*	отпадъци от производство на аноди, съдържащи катран	ОО Б
10 03 18	отпадъци от производство на аноди, съдържащи въглерод, различни от упоменатите в 10 03 17	ОН Б
10 03 19*	прах от димни газове, съдържащ опасни вещества	ОО
10 03 20	прах от димни газове, различен от упоменатия в 10 03 19	ОН
10 03 21*	други прахови частици и прах (включително от топкови мелници), съдържащи опасни вещества	ОО
10 03 22	други частици и прах (включително от топкови мелници), различни от упоменатите в 10 03 21	ОН
10 03 23*	твърди отпадъци от пречистване на газове, съдържащи опасни вещества	ОО
10 03 24	твърди отпадъци от пречистване на газове, различни от упоменатите в 10 03 23	ОН
10 03 25*	утайки и филтърен кек от пречистване на газове, съдържащи опасни вещества	ОО
10 03 26	утайки и филтърен кек от пречистване на газове, различни от упоменатите в 10 03 25	ОН
10 03 27*	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, съдържащи масла	ОО
10 03 28	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, различни от упоменатите в 10 03 27	ОН
10 03 29*	отпадъци от преработване на солеви шлаки и черни дроси, съдържащи опасни вещества	ОО
10 03 30	отпадъци от преработване на солеви шлаки и черни дроси, различни от упоменатите в 10 03 29	ОН
10 03 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
10 04	отпадъци от пирометалургия на оловото
10 04 01*	шлаки от първия и втория етап на производство	БО
10 04 02*	дроси и леки шлаки от първия и втория етап на производство	БО
10 04 03*	калциев арсенат	БО
10 04 04*	прах от димни газове	БО
10 04 05*	други прахови частици и прах	БО
10 04 06*	твърди отпадъци от пречистване на газове	БО
10 04 07*	утайки и филтърен кек от пречистване на газове	БО
10 04 09*	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, съдържащи масла	ОО
10 04 10	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, различни от упоменатите в 10 04 09	ОН
10 04 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
10 05	отпадъци от пирометалургия на цинка
10 05 01	шлаки от първия и втория етап на производство	БН
10 05 03*	прах от димни газове	БО
10 05 04	други прахови частици и прах	БН
10 05 05*	твърди отпадъци от пречистване на газове	БО
10 05 06*	утайки и филтърен кек от пречистване на газове	БО
10 05 08*	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, съдържащи масла	ОО
10 05 09	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, различни от упоменатите в 10 05 08	ОН
10 05 10*	дроси и леки шлаки, запалими или отделящи запалими газове в опасни количества при контакт с вода	ОО Б
10 05 11	дроси и леки шлаки, различни от упоменатите в 10 05 10	ОН Б
10 05 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
10 06	отпадъци от пирометалургия на медта
10 06 01	шлаки от първия и втория етап на производство	БН
10 06 02	дроси и леки шлаки от първия и втория етап на производство	БН
10 06 03*	прах от димни газове	БО
10 06 04	други прахови частици и прах	БН
10 06 06*	твърди отпадъци от пречистване на газове	БО
10 06 07*	утайки и филтърен кек от пречистване на газове	БО
10 06 09*	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, съдържащи масла	ОО
10 06 10	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, различни от упоменатите в 10 06 09	ОН
10 06 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
10 07	отпадъци от пирометалургия на злато, сребро и платина
10 07 01	шлаки от първия и втория етап на производство	БН
10 07 02	дроси и леки шлаки от първия и втория етап на производство	БН
10 07 03	твърди отпадъци от пречистване на газове	БН
10 07 04	други прахови частици и прах	БН
10 07 05	утайки и филтърен кек от пречистване на газове	БН
10 07 07*	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, съдържащи масла	ОО
10 07 08	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, различни от упоменатите в 10 07 07	ОН
10 07 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
10 08	отпадъци от пирометалургия на други цветни метали
10 08 04	прахови частици и прах	БН
10 08 08*	солеви шлаки от първия и втория етап на производство	БО
10 08 09	други шлаки	БН
10 08 10*	дроси и леки шлаки, запалими или отделящи запалими газове в опасни количества при контакт с вода	ОО Б
10 08 11	дроси и леки шлаки, различни от упоменатите в 10 08 10	ОН Б
10 08 12*	отпадъци от производство на аноди, съдържащи катран	ОО Б
10 08 13	отпадъци от производство на аноди, съдържащи въглерод, различни от упоменатите в 10 08 12	ОН Б
10 08 14	аноден скрап	БН
10 08 15*	прах от димни газове, съдържащ опасни вещества	ОО
10 08 16	прах от димни газове, различен от упоменатия в 10 08 15	ОН
10 08 17*	утайки и филтърен кек от пречистване на димни газове, съдържащи опасни вещества	ОО
10 08 18	утайки и филтърен кек от пречистване на димни газове, различни от упоменатите в 10 08 17	ОН
10 08 19*	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, съдържащи масла	ОО
10 08 20	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, различни от упоменатите в 10 08 19	ОН
10 08 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
10 09	отпадъци от леене на черни метали
10 09 03	шлака от пещи	БН
10 09 05*	неизползвани леярски сърца, матрици и пресформи, съдържащи опасни вещества	ОО
10 09 06	неизползвани леярски сърца, матрици и пресформи, различни от упоменатите в 10 09 05	ОН
10 09 07*	използвани леярски сърца, матрици и пресформи, съдържащи опасни вещества	ОО
10 09 08	неизползвани леярски сърца, матрици и пресформи, различни от упоменатите в 10 09 07	ОН
10 09 09*	прах от димни газове, съдържащ опасни вещества	ОО
10 09 10	прах от димни газове, различен от упоменатия в 10 09 09	ОН
10 09 11*	други прахови частици, съдържащи опасни вещества	ОО
10 09 12	други прахови частици, различни от упоменатите в 10 09 11	ОН
10 09 13*	отпадъчни свързващи вещества, съдържащи опасни вещества	ОО
10 09 14	отпадъчни свързващи вещества, различни от упоменатите в 10 09 13	ОН
10 09 15*	отпадъчни индикатори на пукнатини, съдържащи опасни вещества	ОО
10 09 16	отпадъчни индикатори на пукнатини, различни от упоменатите в 10 09 15	ОН
10 09 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
10 10	отпадъци от леене на цветни метали
10 10 03	шлака от пещи	БН
10 10 05*	неизползвани леярски сърца, матрици и пресформи, съдържащи опасни вещества	ОО
10 10 06	неизползвани леярски сърца, матрици и пресформи, различни от упоменатите в 10 10 05	ОН
10 10 07*	използвани леярски сърца, матрици и пресформи, съдържащи опасни вещества	ОО
10 10 08	използвани леярски сърца, матрици и пресформи, различни от упоменатите в 10 10 07	ОН
10 10 09*	прах от димни газове, съдържащ опасни вещества	ОО
10 10 10	прах от димни газове, различен от упоменатия в 10 10 09	ОН
10 10 11*	други прахови частици, съдържащи опасни вещества	ОО
10 10 12	други прахови частици, различни от упоменатите в 10 10 11	ОН
10 10 13*	отпадъчни свързващи вещества, съдържащи опасни вещества	ОО
10 10 14	отпадъчни свързващи вещества, различни от упоменатите в 10 10 13	ОН
10 10 15*	отпадъчни индикатори на пукнатини, съдържащи опасни вещества	ОО
10 10 16	отпадъчни индикатори на пукнатини, различни от упоменатите в 10 10 15	ОН
10 10 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
10 11	отпадъци от производството на стъкло и продукти от стъкло
10 11 03	отпадъчни материали на основата на стъклени влакна	БН
10 11 05	прахови частици и прах	БН
10 11 09*	отпадъчна смес преди термично обработване, съдържаща опасни вещества	ОО
10 11 10	отпадъчна смес преди термично обработване, различна от упоменатата в 10 11 09	ОН
10 11 11*	отпадъчно стъкло под форма на малки частици или стъклен прах, съдържащо тежки метали (например от катодни електроннолъчеви тръби)	ОО
10 11 12	отпадъци от стъкло, различни от упоменатите в 10 11 11	ОН
10 11 13*	утайки от полиране и шлифоване на стъкло, съдържащи опасни вещества	ОО
10 11 14	утайки от полиране и шлифоване на стъкло, различни от упоменатите в 10 11 13	ОН
10 11 15*	твърди отпадъци от пречистване на димни газове, съдържащи опасни вещества	ОО
10 11 16	твърди отпадъци от пречистване на димни газове, различни от упоменатите в 10 11 15	ОН
10 11 17*	утайки и филтърен кек от пречистване на димни газове, съдържащи опасни вещества	ОО
10 11 18	утайки и филтърен кек от пречистване на димни газове, различни от упоменатите в 10 11 17	ОН
10 11 19*	твърди отпадъци от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, съдържащи опасни вещества	ОО
10 11 20	твърди отпадъци от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от упоменатите в 10 11 19	ОН
10 11 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
10 12	отпадъци от производство на керамични изделия, тухли, керемиди, плочки и строителни материали
10 12 01	отпадъчна смес преди термично обработване	БН
10 12 03	прахови частици и прах	БН
10 12 05	утайки и филтърен кек от пречистване на газове	БН
10 12 06	изхвърлени калъпи	БН
10 12 08	отпадъчни керамични изделия, тухли, керемиди, плочки и строителни материали (след термично обработване)	БН
10 12 09*	твърди отпадъци от пречистване на газове, съдържащи опасни вещества	ОО
10 12 10	твърди отпадъци от пречистване на газове, различни от упоменатите в 10 12 09	ОН
10 12 11*	отпадъци от глазиране, съдържащи тежки метали	ОО
10 12 12	отпадъци от глазиране, различни от упоменатите в 10 12 11	ОН
10 12 13	утайка от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване	БН
10 12 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
10 13	отпадъци от производство на цимент, вар, гипс и изделия и продукти, направени от тях
10 13 01	отпадъчна смес преди термично обработване	БН
10 13 04	отпадъци от калциниране и хидратиране на вар	БН
10 13 06	прахови частици и прах (с изключение на 10 13 12 и 10 13 13)	ОН
10 13 07	утайки и филтърен кек от пречистване на газове	БН
10 13 09*	отпадъци от производство на азбестоцимент, съдържащи азбест	ОО
10 13 10	отпадъци от производство на азбестоцимент, различни от упоменатите в 10 13 09	ОН
10 13 11	отпадъци от композитни материали на циментова основа, различни от упоменатите в 10 13 09 и 10 13 10	ОН
10 13 12*	твърди отпадъци от пречистване на газове, съдържащи опасни вещества	ОО
10 13 13	твърди отпадъци от пречистване на газове, различни от упоменатите в 10 13 12	ОН
10 13 14	отпадъчен бетон и утайки от бетон	БН
10 13 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
10 14	отпадъци от крематориуми
10 14 01*	отпадъци от пречистване на газове, съдържащи живак	БО Б
11	ОТПАДЪЦИ ОТ ПОВЪРХНОСТНА ХИМИЧНА ОБРАБОТКА И НАНАСЯНЕ НА ПОКРИТИЯ ВЪРХУ МЕТАЛИ И ДРУГИ МАТЕРИАЛИ; ОТ ХИДРОМЕТАЛУРГИЯ НА ЦВЕТНИ МЕТАЛИ
11 01	отпадъци от повърхностна химична обработка и нанасяне на покрития върху метали и други материали (например галванични процеси, поцинковане, химично почистване на повърхности — байцване, ецване, фосфатиране, алкално обезмасляване, анодиране)
11 01 05*	киселини от химично почистване на повърхности	БО
11 01 06*	киселини, неупоменати другаде	БО
11 01 07*	основи от химично почистване на повърхности	БО
11 01 08*	утайки от фосфатиране	БО
11 01 09*	утайки и филтърен кек, съдържащи опасни вещества	ОО
11 01 10	утайки и филтърен кек, съдържащи опасни вещества 11 01 09	ОН
11 01 11*	отпадъчни промивни води, съдържащи опасни вещества	ОО
11 01 12	отпадъчни промивни води, различни от упоменатите в 11 01 11	ОН
11 01 13*	отпадъци от обезмасляване, съдържащи опасни вещества	ОО
11 01 14	отпадъци от обезмасляване, различни от упоменатите в 11 01 13	ОН
11 01 15*	елуат и утайки от мембранни системи или системи за йонообмен, съдържащи опасни вещества	БО Б
11 01 16*	наситени или отработени йоннообменни смоли	БО
11 01 98*	други отпадъци, съдържащи опасни вещества	ОО A
11 01 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
11 02	отпадъци от хидрометалургия на цветни метали
11 02 02*	утайки от хидрометалургия на цинка (включително ярозит и гьотит)	БО
11 02 03	отпадъци от производството на аноди за електролизни процеси във водна среда	БН
11 02 05*	остатъци от хидрометалургия на медта, съдържащи опасни вещества	ОО
11 02 06	отпадъци от хидрометалургия на медта, различни от упоменатите в 11 02 05	ОН
11 02 07*	други отпадъци, съдържащи опасни вещества	ОО A
11 02 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
11 03	утайки и твърди материали от процеси на закаляване/темпериране
11 03 01*	отпадъци, съдържащи цианиди	БО Б
11 03 02*	други отпадъци	БО
11 05	отпадъци от горещо галванизиране/поцинковане
11 05 01	твърд цинк	БН
11 05 02	цинкова пепел	БН
11 05 03*	твърди отпадъци от пречистване на газове	БО
11 05 04*	отработен флюс	БО
11 05 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
12	ОТПАДЪЦИ ОТ ФОРМОВАНЕ, ФИЗИЧНА И МЕХАНИЧНА ПОВЪРХНОСТНА ОБРАБОТКА НА МЕТАЛИ И ПЛАСТМАСИ
12 01	отпадъци от формоване, физична и механична повърхностна обработка на метали и пластмаси
12 01 01	стърготини, стружки и изрезки от черни метали	БН
12 01 02	прах и частици от черни метали	БН
12 01 03	стърготини, стружки и изрезки от цветни метали	БН
12 01 04	прах и частици от цветни метали	БН
12 01 05	стърготини, стружки и изрезки от пластмаси	БН
12 01 06*	машинни масла на минерална основа, съдържащи халогенни елементи (с изключение на емулсии и разтвори)	БО
12 01 07*	машинни масла на минерална основа, несъдържащи халогенни елементи (с изключение на емулсии и разтвори)	БО
12 01 08*	машинни емулсии и разтвори, съдържащи халогенни елементи	БО
12 01 09*	машинни емулсии и разтвори, несъдържащи халогенни елементи	БО
12 01 10*	синтетични машинни масла	БО
12 01 12*	отработени восъци и смазки	БО
12 01 13	отпадъци от заваряване	БН
12 01 14*	утайки от машинно обработване, съдържащи опасни вещества	ОО
12 01 15	утайки от машинно обработване, различни от упоменатите в 12 01 14	ОН
12 01 16*	отпадъчни материали от струйно почистване на повърхности/бластиране, съдържащи опасни вещества	ОО
12 01 17	отпадъчни материали от струйно почистване на повърхности/бластиране, различни от упоменатите в 12 01 16	ОН
12 01 18*	утайки, съдържащи метали (утайки от шлифоване, хонинговане и лепинговане), които съдържат масло	БО Б
12 01 19*	бързо биоразградими масла от машинна обработка	БО
12 01 20*	отработени шлифовъчни тела и материали за шлифоване, съдържащи опасни вещества	ОО
12 01 21	отработени шлифовъчни тела и материали за шлифоване, различни от упоменатите в 12 01 20	ОН
12 01 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН Б
12 03	отпадъци от процеси на обезмасляване с вода и пара (с изключение на 11)
12 03 01*	промивни води	БО
12 03 02*	отпадъци от обезмасляване с пара	БО
13	ОТПАДЪЦИ ОТ МАСЛА И ОТПАДЪЦИ ОТ ТЕЧНИ ГОРИВА (с изключение на хранителните масла и на тези от групи 05, 12 и 19)
13 01	отработени хидравлични масла
13 01 01*	хидравлични масла, съдържащи полихлорирани бифенили (PCBs)	БО Б
13 01 04*	хлорирани емулсии	БО
13 01 05*	нехлорирани емулсии	БО
13 01 09*	хлорирани хидравлични масла на минерална основа	БО
13 01 10*	нехлорирани хидравлични масла на минерална основа	БО
13 01 11*	синтетични хидравлични масла	БО
13 01 12*	бързо биоразградими хидравлични масла	БО
13 01 13*	други хидравлични масла	БО
13 02	отработени моторни и смазочни масла и масла за зъбни предавки
13 02 04*	хлорирани моторни и смазочни масла и масла за зъбни предавки на минерална основа	БО
13 02 05*	нехлорирани моторни и смазочни масла и масла за зъбни предавки на минерална основа	БО
13 02 06*	синтетични моторни и смазочни масла и масла за зъбни предавки	БО
13 02 07*	бързо биоразградими моторни и смазочни масла и масла за зъбни предавки	БО
13 02 08*	други моторни и смазочни масла и масла за зъбни предавки	БО
13 03	отработени изолационни и топлопредаващи масла
13 03 01*	изолационни или топлопредаващи масла, съдържащи PCBs	БО Б
13 03 06*	хлорирани изолационни и топлопредаващи масла на минерална основа, различни от упоменатите в 13 03 01	БО
13 03 07*	нехлорирани изолационни и топлопредаващи масла на минерална основа	БО
13 03 08*	синтетични изолационни и топлопредаващи масла	БО
13 03 09*	бързо биоразградими изолационни и топлопредаващи масла	БО
13 03 10*	други изолационни и топлопредаващи масла	БО
13 04	трюмови масла
13 04 01*	трюмови масла от речно корабоплаване	БО
13 04 02*	трюмови масла от канализационни системи на кейове	БО
13 04 03*	трюмови масла от други видове корабоплаване	БО
13 05	отпадъци от маслено-водна сепарация
13 05 01*	твърди остатъци от пясъкоуловители и маслено-водни сепаратори	БО
13 05 02*	утайки от маслено-водни сепаратори	БО
13 05 03*	утайки от маслоуловителни шахти	БО
13 05 06*	масло от маслено-водни сепаратори	БО
13 05 07*	води от маслено-водни сепаратори, съдържащи масла	БО
13 05 08*	смеси от отпадъци от пясъкоуловители и маслено-водни сепаратори	БО
13 07	отпадъци от течни горива
13 07 01*	газьол, котелно и дизелово гориво	БО
13 07 02*	бензин	БО
13 07 03*	други горива (включително смеси)	БО
13 08	маслени отпадъци, неупоменати другаде
13 08 01*	утайки или емулсии от обезсоляване	БО
13 08 02*	други емулсии	БО
13 08 99*	отпадъци, неупоменати другаде	БО
14	ОТПАДЪЦИ ОТ ОРГАНИЧНИ РАЗТВОРИТЕЛИ, ХЛАДИЛНИ АГЕНТИ И ИЗТЛАСКВАЩИ ГАЗОВЕ (с изключение на 07 и 08)
14 06	отпадъчни органични разтворители, хладилни агенти и изтласкващи газове за пяна и аерозоли
14 06 01*	флуорохлоровъглероди, флуорохлоровъглеводороди (HCFC), флуоровъглеводороди (HFC)	БО
14 06 02*	други халогенирани разтворители и смеси от разтворители	БО
14 06 03*	други разтворители и смеси от разтворители	БО
14 06 04*	утайки или твърди отпадъци, съдържащи халогенирани разтворители	БО Б
14 06 05*	утайки или твърди отпадъци, съдържащи други разтворители	БО Б
15	ОТПАДЪЦИ ОТ ОПАКОВКИ; АБСОРБЕНТИ, КЪРПИ ЗА ИЗТРИВАНЕ, ФИЛТЪРНИ МАТЕРИАЛИ И ПРЕДПАЗНИ ОБЛЕКЛА, НЕУПОМЕНАТИ ДРУГАДЕ В СПИСЪКА
15 01	опаковки (включително разделно събирани отпадъчни опаковки от бита)
15 01 01	хартиени и картонени опаковки	ОН Б
15 01 02	пластмасови опаковки	ОН Б
15 01 03	опаковки от дървесни материали	ОН Б
15 01 04	метални опаковки	ОН Б
15 01 05	композитни/многослойни опаковки	ОН Б
15 01 06	смесени опаковки	ОН Б
15 01 07	стъклени опаковки	ОН Б
15 01 09	текстилни опаковки	ОН Б
15 01 10*	опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества	ОО Б
15 01 11*	метални опаковки, съдържащи опасна твърда порьозна маса (например азбест), включително празни контейнери за флуиди под налягане	ОО Б
15 02	абсорбенти, филтърни материали, кърпи за изтриване и предпазни облекла
15 02 02*	абсорбенти, филтърни материали (включително маслени филтри, неупоменати другаде), кърпи за изтриване, предпазни облекла, замърсени с опасни вещества	ОО
15 02 03	абсорбенти, филтърни материали, кърпи за изтриване и предпазни облекла, различни от упоменатите в 15 02 02	ОН
16	ОТПАДЪЦИ, НЕУПОМЕНАТИ НА ДРУГО МЯСТО В СПИСЪКА
16 01	излезли от употреба превозни средства от различни видове транспорт (включително извънпътна техника) и отпадъци от разкомплектоване на излезли от употреба превозни средства и части от ремонт и поддръжка (с изключение на 13, 14, 16 06 и 16 08)
16 01 03	излезли от употреба гуми	БН
16 01 04*	излезли от употреба превозни средства	БО A
16 01 06	излезли от употреба превозни средства, които не съдържат течности или други опасни компоненти	БН A
16 01 07*	маслени филтри	БО
16 01 08*	компоненти, съдържащи живак	ОО A
16 01 09*	компоненти, съдържащи PCBs	ОО A
16 01 10*	експлозивни компоненти (например предпазни въздушни възглавници)	БО
16 01 11*	спирачни накладки, съдържащи азбест	ОО
16 01 12	спирачни накладки, различни от упоменатите в 16 01 11	ОН
16 01 13*	спирачни течности	БО
16 01 14*	антифризни течности, съдържащи опасни вещества	ОО
16 01 15	антифризни течности, различни от упоменатите в 16 01 14	ОН
16 01 16	резервоари за втечнени газове	БН
16 01 17	черни метали	БН
16 01 18	цветни метали	БН
16 01 19	пластмаси	БН
16 01 20	стъкло	БН
16 01 21*	опасни компоненти, различни от упоменатите в кодове от 16 01 07 до 16 01 11, 16 01 13 и 16 01 14	БО
16 01 22	компоненти, неупоменати другаде	ОН
16 01 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
16 02	отпадъци от електрическо и електронно оборудване
16 02 09*	трансформатори и кондензатори, съдържащи PCBs	ОО Б
16 02 10*	излязло от употреба оборудване, съдържащо или замърсено с PCBs, различно от упоменатото в 16 02 09	ОО Б
16 02 11*	излязло от употреба оборудване, съдържащо флуорохлоровъглероди, флуорохлоровъглеводороди (HCFС), флуорoвъглеводороди (HFC)	ОО Б
16 02 12*	излязло от употреба оборудване, съдържащо свободен азбест	ОО Б
16 02 13*	излязло от употреба оборудване, съдържащо опасни компоненти (3), различно от упоменатото в кодове от 16 02 09 до 16 02 12	ОО Б
16 02 14	излязло от употреба оборудване, различно от упоменатото в кодове от 16 02 09 до 16 02 13	ОН Б
16 02 15*	опасни компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване	ОО Б
16 02 16	компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване, различни от упоменатите в 16 02 15	ОН Б
16 03	бракувани партиди и неизползвани материали
16 03 03*	неорганични отпадъци, съдържащи опасни вещества	ОО
16 03 04	неорганични отпадъци, различни от упоменатите в 16 03 03	ОН
16 03 05*	органични отпадъци, съдържащи опасни вещества	ОО
16 03 06	органични отпадъци, различни от упоменатите в 16 03 05	ОН
16 03 07* (4)	метален живак	БО
16 04	отпадъчни взривни материали
16 04 01*	отпадъчни муниции	БО
16 04 02*	отпадъци от пиротехника	БО
16 04 03*	други отпадъчни взривни материали	БО
16 05	газове в съдове под налягане и отпадъчни химикали
16 05 04*	газове в съдове под налягане (включително халони), съдържащи опасни вещества	ОО
16 05 05	газове в съдове под налягане, различни от упоменатите в 16 05 04	ОН
16 05 06*	лабораторни химикали, състоящи се от или съдържащи опасни вещества, включително смеси от лабораторни химикали	ОО
16 05 07*	отпадъчни неорганични химикали, състоящи се от или съдържащи опасни вещества	ОО
16 05 08*	отпадъчни органични химикали, състоящи се от или съдържащи опасни вещества	ОО
16 05 09	отпадъчни химикали, различни от упоменатите в 16 05 06, 16 05 07 или 16 05 08	ОН
16 06	батерии и акумулатори
16 06 01*	оловни акумулаторни батерии	БО
16 06 02*	Ni-Cd батерии	БО
16 06 03*	батерии, съдържащи живак	БО
16 06 04	алкални батерии (с изключение на 16 06 03)	БН
16 06 05	други батерии и акумулатори	БН
16 06 06*	разделно събран електролит от батерии и акумулатори	БО
16 07	отпадъци от почистване на транспортни резервоари, на резервоари за съхранение и на варели (с изключение на 05 и 13)
16 07 08*	отпадъци, съдържащи масла и нефтопродукти	БО Б
16 07 09*	отпадъци, съдържащи други опасни вещества	БО Б
16 07 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН Б
16 08	отработени катализатори
16 08 01	отработени катализатори, съдържащи злато, сребро, рений, родий, паладий, иридий или платина (с изключение на 16 08 07)	ОН
16 08 02*	отработени катализатори, съдържащи опасни преходни метали или опасни съединения на преходни метали	ОО
16 08 03	отработени катализатори, съдържащи преходни метали или съединения на преходни метали, които не са упоменати другаде	ОН
16 08 04	отработени течни катализатори от каталитичен крекинг (с изключение на 16 08 07)	ОН
16 08 05*	отработени катализатори, съдържащи фосфорна киселина	БО Б
16 08 06*	отработени течности, използвани като катализатори	БО
16 08 07*	отработени катализатори, замърсени с опасни вещества	ОО
16 09	окисляващи вещества
16 09 01*	перманганати, например калиев перманганат	БО
16 09 02*	хромати, например калиев хромат, калиев или натриев бихромат	БО
16 09 03*	пероксиди, например водороден пероксид	БО
16 09 04*	окисляващи вещества, неупоменати другаде	БО
16 10	отпадъчни водни разтвори, предназначени за пречистване извън мястото на образуване
16 10 01*	отпадъчни водни разтвори, съдържащи опасни вещества	ОО
16 10 02	отпадъчни водни разтвори, различни от упоменатите в 16 10 01	ОН
16 10 03*	концентрирани водни разтвори, съдържащи опасни вещества	ОО
16 10 04	концентрирани водни разтвори, различни от упоменатите в 16 10 03	ОН
16 11	отпадъчни облицовъчни и огнеупорни материали
16 11 01*	облицовъчни и огнеупорни материали на въглеродна основа от металургични процеси, съдържащи опасни вещества	ОО
16 11 02	облицовъчни и огнеупорни материали на въглеродна основа от металургични процеси, различни от упоменатите в 16 11 01	ОН
16 11 03*	други облицовъчни и огнеупорни материали от металургични процеси, съдържащи опасни вещества	ОО
16 11 04	други облицовъчни и огнеупорни материали от металургични процеси, различни от упоменатите в 16 11 03	ОН
16 11 05*	облицовъчни и огнеупорни материали от неметалургични процеси, съдържащи опасни вещества	ОО
16 11 06	облицовъчни и огнеупорни материали от неметалургични процеси, различни от упоменатите в 16 11 05	ОН
17	ОТПАДЪЦИ ОТ СТРОИТЕЛСТВО И СЪБАРЯНЕ (ВКЛЮЧИТЕЛНО ПОЧВА, ИЗКОПАНА ОТ ЗАМЪРСЕНИ МЕСТА)
17 01	бетон, тухли, керемиди, плочки и керамични изделия
17 01 01	бетон	ОН A
17 01 02	тухли	ОН A
17 01 03	керемиди, плочки и керамични изделия	ОН A
17 01 06*	смеси или отделни фракции от бетон, тухли, керемиди, плочки и керамични изделия, съдържащи опасни вещества	ОО
17 01 07	смеси от бетон, тухли, керемиди, плочки и керамични изделия, различни от упоменатите в 17 01 06	ОН
17 02	дървесина, стъкло и пластмаса
17 02 01	дървесина	ОН
17 02 02	стъкло	ОН
17 02 03	пластмаси	ОН
17 02 04*	стъкло, пластмаса и дървесина, съдържащи или замърсени с опасни вещества	ОО
17 03	асфалтови смеси, каменовъглен катран и съдържащи катран продукти
17 03 01*	асфалтови смеси, съдържащи каменовъглен катран	ОО
17 03 02	асфалтови смеси, различни от упоменатите в 17 03 01	ОН
17 03 03*	каменовъглен катран и катранени продукти	БО
17 04	метали (включително техните сплави)
17 04 01	мед, бронз, месинг	ОН A
17 04 02	алуминий	ОН A
17 04 03	олово	ОН A
17 04 04	цинк	ОН A
17 04 05	чугун и стомана	ОН A
17 04 06	калай	ОН A
17 04 07	смеси от метали	ОН A
17 04 09*	метални отпадъци, замърсени с опасни вещества	ОО A
17 04 10*	кабели, съдържащи масла, каменовъглен катран и други опасни вещества	ОО
17 04 11	кабели, различни от упоменатите в 17 04 10	ОН
17 05	почва (включително почва, изкопана от замърсени места), камъни и изкопани земни маси
17 05 03*	почва и камъни, съдържащи опасни вещества	ОО
17 05 04	почва и камъни, различни от упоменатите в 17 05 03	ОН
17 05 05*	драгажна маса, съдържаща опасни вещества	ОО
17 05 06	драгажна маса, различна от упоменатата в 17 05 05	ОН
17 05 07*	баластра от релсов път, съдържаща опасни вещества	ОО
17 05 08	баластра от релсов път, различна от упоменатата в 17 05 07	ОН
17 06	изолационни материали и съдържащи азбест строителни материали
17 06 01*	изолационни материали, съдържащи азбест	ОО
17 06 03*	други изолационни материали, състоящи се от или съдържащи опасни вещества	ОО
17 06 04	изолационни материали, различни от упоменатите в 17 06 01 и 17 06 03	ОН
17 06 05*	строителни материали, съдържащи азбест	БО Б
17 08	строителни материали на основата на гипс
17 08 01*	строителни материали на основата на гипс, замърсени с опасни вещества	ОО
17 08 02	строителни материали на основата на гипс, различни от упоменатите в 17 08 01	ОН
17 09	други отпадъци от строителство и събаряне
17 09 01*	отпадъци от строителство и събаряне, съдържащи живак	ОО
17 09 02*	отпадъци от строителство и събаряне, съдържащи PCB (например съдържащи PCB уплътняващи материали, подови настилки на основата на смоли, съдържащи PCB, запечатани стъклопакети, съдържащи PCB, кондензатори, съдържащи PCB)	ОО
17 09 03*	други отпадъци от строителство и събаряне (включително смесени отпадъци), съдържащи опасни вещества	ОО
17 09 04	смесени отпадъци от строителство и събаряне, различни от упоменатите в 17 09 01, 17 09 02 и 17 09 03	ОН
18	ОТПАДЪЦИ ОТ ХУМАННОТО ИЛИ ВЕТЕРИНАРНОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И/ИЛИ СВЪРЗАНА С ТЯХ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ (без кухненски отпадъци и отпадъци от ресторанти, които не са генерирани непосредствено от дейности на здравеопазването)
18 01	отпадъци от родилна помощ, диагностика, медицински манипулации или профилактика в хуманното здравеопазване
18 01 01	остри инструменти (с изключение на 18 01 03)	ОН Б
18 01 02	телесни части и органи, включително контейнери за пренасяне и съхранение на кръв (с изключение на 18 01 03)	ОН Б
18 01 03*	отпадъци, чието събиране и обезвреждане е обект на специални изисквания с оглед предотвратяването на инфекции	ОО Б
18 01 04	отпадъци, чието събиране и обезвреждане не е обект на специални изисквания, с оглед предотвратяване на инфекции (например превръзки, гипсови отливки, спално бельо, дрехи за еднократна употреба, памперси)	ОН Б
18 01 06*	химикали, състоящи се от или съдържащи опасни вещества	ОО
18 01 07	химикали, различни от упоменатите в 18 01 06	ОН
18 01 08*	цитотоксични и цитостатични лекарствени продукти	ОО Б
18 01 09	лекарствени продукти, различни от упоменатите в 18 01 08	ОН Б
18 01 10*	амалгамни отпадъци от зъболечението	БО
18 02	отпадъци от изследване, диагностика, медицински манипулации или профилактика във ветеринарното здравеопазване
18 02 01	остри инструменти (с изключение на 18 02 02)	ОН Б
18 02 02*	отпадъци, чието събиране и обезвреждане е обект на специални изисквания с оглед предотвратяването на инфекции	ОО Б
18 02 03	отпадъци, чието събиране и обезвреждане не е обект на специални изисквания, с оглед предотвратяване на инфекции	ОН Б
18 02 05*	химикали, състоящи се от или съдържащи опасни вещества	ОО
18 02 06	химикали, различни от упоменатите в 18 02 05	ОН
18 02 07*	цитотоксични и цитостатични лекарствени продукти	ОО Б
18 02 08	лекарствени продукти, различни от упоменатите в 18 02 07	ОН Б
19	ОТПАДЪЦИ ОТ СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ОБРАБОТВАНЕ НА ОТПАДЪЦИ, ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ ЗА ОТПАДЪЧНИ ВОДИ ИЗВЪН МЯСТОТО ИМ НА ОБРАЗУВАНЕ И ОТ ВОДНОТО СТОПАНСТВО ЗА ПОДГОТОВКА НА ВОДА ЗА ПИТЕЙНИ НУЖДИ И ЗА ПРОМИШЛЕНА УПОТРЕБА
19 01	отпадъци от изгаряне или пиролиза на отпадъци
19 01 02	черни метали, отделени от дънна пепел	БН
19 01 05*	филтърен кек от пречистване на газове	БО
19 01 06*	отпадъчни води от пречистване на газове и други отпадъчни води	БО
19 01 07*	твърди отпадъци от пречистване на газове	БО
19 01 10*	отработен активен въглен от пречистване на димни газове	БО
19 01 11*	дънна пепел и шлака, съдържащи опасни вещества	ОО
19 01 12	дънна пепел и шлака, различни от упоменатите в 19 01 11	ОН
19 01 13*	увлечена/летяща пепел, съдържаща опасни вещества	ОО
19 01 14	увлечена/летяща пепел, различна от упоменатата в 19 01 13	ОН
19 01 15*	прах от котли, съдържащ опасни вещества	ОО
19 01 16	прах от котли, различен от упоменатия в 19 01 15	ОН
19 01 17*	отпадъци от пиролиза, съдържащи опасни вещества	ОО
19 01 18	остатъци от пиролиза, различни от упоменатите в 19 01 17	ОН
19 01 19	пясъци от горене в кипящ слой	БН
19 01 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
19 02	отпадъци от физико-химичнo обработване на отпадъци (включително отстраняване на хром, отстраняване на цианови съединения, неутрализация)
19 02 03	предварително смесени отпадъци, съставени само от неопасни отпадъци	БН
19 02 04*	предварително смесени отпадъци, съдържащи поне един опасен отпадък	БО
19 02 05*	утайки от физико-химично обработване, съдържащи опасни вещества	ОО
19 02 06	утайки от физико-химично обработване, различни от упоменатите в 19 02 05	ОН
19 02 07*	масла и концентрати от сепариране	БО
19 02 08*	течни запалими отпадъци, съдържащи опасни вещества	ОО
19 02 09*	твърди запалими отпадъци, съдържащи опасни вещества	ОО
19 02 10	запалими отпадъци, различни от упоменатите в 19 02 08 и 19 02 09	ОН
19 02 11*	други отпадъци, съдържащи опасни вещества	БО Б
19 02 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
19 03	стабилизирани/втвърдени отпадъци
19 03 04*	отпадъци, маркирани като опасни, частично стабилизирани, различни от упоменатите в 19 03 08	ОО Б
19 03 05	стабилизирани отпадъци, различни от упоменатите в 19 03 04	ОН Б
19 03 06*	втвърдени отпадъци, маркирани като опасни	ОО Б
19 03 07	втвърдени отпадъци, различни от упоменатите в 19 03 06	ОН Б
19 03 08* (5)	частично стабилизиран живак	БО
19 04	встъклени отпадъци и отпадъци от встъкляване
19 04 01	встъклени отпадъци	БН
19 04 02*	увлечена/летяща пепел и други отпадъци от пречистване на димни газове	БО
19 04 03*	невстъклена твърда фаза	БО
19 04 04	отпадъчни води от темпериране на встъклени отпадъци	БН
19 05	отпадъци от аеробно третиране на твърди отпадъци
19 05 01	некомпостирани фракции от битови и сходни с тях отпадъци	БН
19 05 02	некомпостирани фракции от животински и растителни отпадъци	БН
19 05 03	нестандартен компост	БН
19 05 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
19 06	отпадъци от анаеробно третиране на отпадъци
19 06 03	течности от анаеробно третиране на битови отпадъци	БН
19 06 04	остатъци от анаеробно третиране на битови отпадъци	БН
19 06 05	течности от анаеробно третиране на животински и растителни отпадъци	БН
19 06 06	остатъци от анаеробно третиране на животински и растителни отпадъци	БН
19 06 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
19 07	инфилтрат от депа за отпадъци
19 07 02*	инфилтрат от депа за отпадъци, съдържащ опасни вещества	ОО
19 07 03	инфилтрат от депа за отпадъци, различен от упоменатия в 19 07 02	ОН
19 08	отпадъци от пречиствателни станции за отпадъчни води, неупоменати другаде
19 08 01	отпадъци от решетки и сита	БН
19 08 02	отпадъци от пясъкоуловители	БН
19 08 05	утайки от пречистване на отпадъчни води от населени места	БН
19 08 06*	наситени или отработени йоннообменни смоли	БО
19 08 07*	разтвори и утайки от регенерация на йонообменници	БО
19 08 08*	отпадъци от мембранни системи, съдържащи тежки метали	ОО
19 08 09	смеси от мазнини и масла от маслено-водна сепарация, съдържащи само хранителни масла и мазнини	ОН Б
19 08 10*	смеси от мазнини и масла от маслено-водна сепарация, различни от упоменатите в 19 08 09	ОО Б
19 08 11*	утайки, съдържащи опасни вещества от биологично пречистване на промишлени отпадъчни води	ОО
19 08 12	утайки от биологично пречистване на промишлени отпадъчни води, различни от упоменатите в 19 08 11	ОН
19 08 13*	утайки, съдържащи опасни вещества от други видове пречистване на промишлени отпадъчни води	ОО
19 08 14	утайки от други видове пречистване на промишлени отпадъчни води, различни от упоменатите в 19 08 13	ОН
19 08 99	отпадъци, неупоменати другаде	ОН
19 09	отпадъци от предварителна подготовка на питейна вода или на вода за промишлени цели
19 09 01	твърди отпадъци от първична филтрация и от решетки и сита	БН
19 09 02	утайки от избистряне на вода	БН
19 09 03	утайки от отстраняване на въглерода	БН
19 09 04	отработен активен въглен	БН
19 09 05	наситени или отработени йоннообменни смоли	БН
19 09 06	разтвори и утайки от регенерация на йонообменници	БН
19 09 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
19 10	отпадъци от раздробяване/смилане на отпадъци, съдържащи метали
19 10 01	отпадъци от чугун и стомана	БН
19 10 02	отпадъци от цветни метали	БН
19 10 03*	лека прахообразна фракция и прах, съдържащи опасни вещества	ОО
19 10 04	лека прахообразна фракция и прах, различни от упоменатите в 19 10 03	ОН
19 10 05*	други фракции, съдържащи опасни вещества	ОО
19 10 06	други фракции, различни от упоменатите в 19 10 05	ОН
19 11	отпадъци от регенeриране на масла
19 11 01*	отработени филтърни глини	БО
19 11 02*	кисели катрани	БО
19 11 03*	отпадъчни води	БО
19 11 04*	отпадъци от пречистване на горива с основи	БО
19 11 05*	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, съдържащи опасни вещества	ОО
19 11 06	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от упоменатите в 19 11 05	ОН
19 11 07*	отпадъци от пречистване на димни газове	БО
19 11 99	отпадъци, неупоменати другаде	БН
19 12	отпадъци от механично третиране на отпадъци (например сортиране, трошене, уплътняване, пелетизиране), неупоменати другаде
19 12 01	хартия и картон	БН
19 12 02	черни метали	БН
19 12 03	цветни метали	БН
19 12 04	пластмаса и каучук	БН
19 12 05	стъкло	БН
19 12 06*	дървесина, съдържаща опасни вещества	ОО
19 12 07	дървесина, различна от упоменатата в 19 12 06	ОН
19 12 08	текстилни материали	БН
19 12 09	минерали (например пясък, камъни)	БН
19 12 10	запалими отпадъци (RDF — модифицирани горива, получени от отпадъци)	БН
19 12 11*	други отпадъци (включително смеси от материали) от механично третиране на отпадъци, съдържащи опасни вещества	ОО
19 12 12	други отпадъци (включително смеси от материали) от механично третиране на отпадъци, различни от упоменатите в 19 12 11	ОН
19 13	отпадъци от възстановяване на почви и подземни води
19 13 01*	твърди отпадъци от възстановяване на почви, съдържащи опасни вещества	ОО
19 13 02	твърди отпадъци от възстановяване на почви, различни от упоменатите в 19 13 01	ОН
19 13 03*	утайки от възстановяване на почви, съдържащи опасни вещества	ОО
19 13 04	утайки от възстановяване на почви, различни от упоменатите в 19 13 03	ОН
19 13 05*	утайки от възстановяване на качеството на подземни води, съдържащи опасни вещества	ОО
19 13 06	утайки от възстановяване на качеството на подземни води, различни от упоменатите в 19 13 05	ОН
19 13 07*	отпадъчни води и концентрирани водни разтвори от възстановяване на качеството на подземни води, съдържащи опасни вещества	ОО
19 13 08	отпадъчни води и концентрирани водни разтвори от възстановяване на качеството на подземни води, различни от упоменатите в 19 13 07	ОН
20	БИТОВИ ОТПАДЪЦИ (ДОМАКИНСКИ ОТПАДЪЦИ И СХОДНИ С ТЯХ ОТПАДЪЦИ ОТ ТЪРГОВСКИ, ПРОМИШЛЕНИ И АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ), ВКЛЮЧИТЕЛНО РАЗДЕЛНО СЪБИРАНИ ФРАКЦИИ
20 01	разделно събирани фракции (с изключение на 15 01)
20 01 01	хартия и картон	БН
20 01 02	стъкло	БН
20 01 08	биоразградими отпадъци от кухни и заведения за обществено хранене	БН
20 01 10	облекла	БН
20 01 11	текстилни материали	БН
20 01 13*	разтворители	БО
20 01 14*	киселини	БО
20 01 15*	основи	БО
20 01 17*	фотографски химични вещества и смеси	БО
20 01 19*	пестициди	БО
20 01 21*	луминесцентни тръби и други отпадъци, съдържащи живак	БО A
20 01 23*	излязло от употреба оборудване, съдържащо флуорохлоровъглероди	БО A
20 01 25	хранителни масла и мазнини	ОН Б
20 01 26*	масла и мазнини, различни от упоменатите в 20 01 25	ОО Б
20 01 27*	бои, мастила, лепила/адхезиви и смоли, съдържащи опасни вещества	ОО
20 01 28	бои, мастила, лепила/адхезиви и смоли, различни от упоменатите в 20 01 27	ОН
20 01 29*	перилни и почистващи смеси, съдържащи опасни вещества	ОО
20 01 30	перилни и почистващи препарати, различни от упоменатите в 20 01 29	ОН
20 01 31*	цитотоксични и цитостатични лекарствени продукти	ОО
20 01 32	лекарствени продукти, различни от упоменатите в 20 01 31	ОН Б
20 01 33*	батерии и акумулатори, включени в 16 06 01, 16 06 02 или 16 06 03, както и несортирани батерии и акумулатори, съдържащи такива батерии	ОО Б
20 01 34	батерии и акумулатори, различни от упоменатите в 20 01 33	ОН Б
20 01 35*	излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, различно от упоменатото в 20 01 21 и 20 01 23, съдържащо опасни компоненти(3)	ОО Б
20 01 36	излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, различно от упоменатото в 20 01 21, 20 01 23 и 20 01 35	ОН Б
20 01 37*	дървесина, съдържаща опасни вещества	ОО
20 01 38	дървесина, различна от упоменатата в 20 01 37	ОН
20 01 39	пластмаси	БН
20 01 40	метали	БН
20 01 41	отпадъци от почистване на комини	БН
20 01 99	други фракции, неупоменати другаде	БН
20 02	отпадъци от паркове и градини (включително отпадъци от гробищни паркове)
20 02 01	биоразградими отпадъци	БН
20 02 02	почва и камъни	БН
20 02 03	други бионеразградими отпадъци	БН
20 03	други битови отпадъци
20 03 01	смесени битови отпадъци	БН
20 03 02	отпадъци от пазари	БН
20 03 03	отпадъци от почистване на улици	БН
20 03 04	утайки от септични ями	БН
20 03 06	отпадъци от почистване на канализационни системи	БН
20 03 07	обемни отпадъци	БН
20 03 99	битови отпадъци, неупоменати другаде	БН

1.3. Примери за класифицирането на сложни позиции

В настоящата глава са представени допълнителна информация и примери с насоки относно подходите, които трябва да се прилагат при класифицирането на някои от по-проблематичните и сложни позиции, по-конкретно отпадъци от опаковки, отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕЕ) и излезли от употреба превозни средства (ИУПС).

1.3.1. Отпадъци от опаковки и съдържание

Разделно събраните отпадъци се класират в подглава 15 01. Тези отпадъци не трябва да се класират в подглава 20 01, тъй като наименованието на подглава 20 01 изрично изключва подглава 15 01. Подглава 15 01 съдържа следните огледални неопасни (ОН) позиции:

15 01 01	хартиени и картонени опаковки	ОН
15 01 02	пластмасови опаковки	ОН
15 01 03	опаковки от дървесни материали	ОН
15 01 04	метални опаковки	ОН
15 01 05	композитни/многослойни опаковки	ОН
15 01 06	смесени опаковки	ОН
15 01 07	стъклени опаковки	ОН
15 01 09	текстилни опаковки	ОН

Предвидени са следните огледални опасни (ОО) позиции:

15 01 10*	опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества	ОО
15 01 11*	метални опаковки, съдържащи опасна твърда порьозна маса (например азбест), включително празни контейнери за флуиди под налягане	ОО

Преди да се определи най-подходящата позиция за отпадъците от опаковки, необходимо е да се прецени дали отпадъците изобщо следва да бъдат класифицирани като отпадъци от опаковки, или трябва да бъдат класифицирани според тяхното съдържание. Във фигура 2 от настоящото приложение, която е съставена въз основа на Ръководството на Обединеното кралство за класифицирането на отпадъци (6) (по-нататък „Ръководство на Обединеното кралство“), е дадена блок-схема, с чиято помощ може да се вземе това решение. Отбележете, че са възможни изключения от блок-схемата във фигура 2, например за смесени отпадъци от опаковки от домакинства, след като бъдат взети предвид правилата и подходите, които са специфични за определени държави членки. Например в Ръководството на Фландрия за класифицирането на отпадъци (7) (по-нататък „Ръководството на OVAM“) е отбелязано, че опаковки от отпадъци, които са почистени от лицензирано предприятие и по тази причина може да се приеме, че не съдържат опасни остатъци, могат да бъдат класифицирани като неопасни.

За класиране в подглава 15 01 е необходимо да се определи дали опаковката/контейнерът са номинално празни (вж. стъпки П1 и П2 във фигура 2). Предлага се понятието „номинално празен“ да се разбира в смисъл, че съдържанието на продукта е ефикасно отстранено. Отстраняване може да се постигне чрез отцеждане или изстъргване. Обстоятелството, че в остатъците от опаковки присъстват минимални остатъци от съдържанието, не изключва квалифицирането на остатъците от опаковки като „номинално празни“ и не е пречка за класирането им в подглава 15 01 — „Остатъци от опаковки“.

За да се отговори на въпроса дали опаковките са номинално празни, могат да се използват практически подходи, прилагани в отделни държави членки. В Австрия например „пълно изпразване“ на опаковки означава надлежно изпразване („без струйки“ от останали прахове, утайки или капки; почистване с четка или шпатула), с изключение на неизбежните остатъци, без прилагане на допълнителни мерки (като например нагряване). Терминът не включва почистването на контейнери. Контейнерът е изцяло изпразнен, ако при нов опит за изпразване — като например обръщането му надолу — не се отделят други капки или твърди остатъци.

Когато опаковките съдържат остатъчен материал, който не може да бъде отстранен по нормални начини (например поради големината на отвора или характера на материала), отпадъците не следва да се класифицират като отпадъци от опаковки, а като отпадъци от остатъчни материали (например полупразна тенекиена кутия с втвърден лак може да бъде класирана в 08 01 11*).

В случай че отпадъчните контейнери се измиват за отстраняване на съдържанието, следва да бъдат взети предвид допълнителни съображения, за да се гарантира използването на екологично съобразен метод.

Ако опаковките са номинално празни, следва да се провери дали са метални опаковки, съдържащи опасна твърдопореста решетка (например азбест в стари огнеупорни опаковъчни материали), в т.ч. празни контейнери под налягане (стъпка П3 във фигура 2). Такива метални опаковки трябва да се класират в код 15 01 11*.

По отношение на стъпки П4а и П4б във фигура 2 трябва да се отбележи, че опаковки, които са номинално празни, но биха могли да съдържат неголеми количества остатъци, могат да са опасни поради това, че: 1) проявяват опасни свойства, дължащи се на оставащите остатъци, ИЛИ 2) проявяват опасни свойства, дължащи се на самите опаковъчни материали (от които са произведени опаковките), тъй като в процеса на производство или през етапа на употреба са замърсени с опасни вещества (например импрегниращи състави, стабилизатори, огнезабавители, пластификатори, пигменти).

Следователно в стъпка П4а трябва да се оцени дали отпадъците проявяват опасни свойства поради оставащите остатъци, а в стъпка П4б — дали самият опаковъчен материал проявява опасни свойства. Изчисленията за установяване на това дали са превишени пределните стойности, установени в приложение III към РДО, въз основа на кодовете на предупрежденията за опасност, следва да са на база теглото на отпадъка в състоянието му към момента на неговото класифициране (т.е. да се определи съотношението между количеството на съдържащите се опасни вещества и общото тегло на номинално празните опаковки заедно с остатъците в тях). Ако опасните свойства могат да бъдат свързани с остатъка или със самия опаковъчен материал, прилага се позиция 15 01 10*. В останалите случаи класирането се извършва в неопасна позиция, съответстваща на материала на опаковките (кодове 15 01 01 — 15 01 09) (8).

1.3.2. Отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО)

Две глави в списъка на отпадъците се отнас-ят изрично за ОЕЕО:

16	отпадъци, неупоменати на друго място в списъка
20	битови отпадъци (домакински отпадъци и сходни с тях отпадъци от търговски, промишлени и административни дейности), включително разделно събирани фракции

Според степенуването, представено в раздел 1.1 от настоящото приложение, глава 20 на ЕСО има предимство пред глава 16. Разделно събираните ОЕЕО от бита могат да бъдат класирани в следните позиции за опасни отпадъци в подглава 20 01:

20 01 21*	луминесцентни тръби и други отпадъци, съдържащи живак	БО
20 01 23*	излязло от употреба оборудване, съдържащо флуорохлоровъглероди	БО
20 01 35*	излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, различно от упоменатото в 20 01 21 и 20 01 23, съдържащо опасни компоненти	ОО

Тип ОН са следните позиции:

20 01 36

излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, различно от упоменатото в 20 01 21, 20 01 23 и 20 01 35

ОН

Ако ОЕЕО възникват от търговски или промишлен източник и не могат да бъдат разглеждани като „домакински отпадъци и сходни с тях отпадъци от търговски, промишлени и административни дейности“, те не могат да бъдат класирани в позиция от глава 20. За такива случаи са предвидени огледални опасни (ОО) позиции в глава 16:

16 02 09*	трансформатори и кондензатори, съдържащи PCBs	ОО
16 02 10*	излязло от употреба оборудване, съдържащо или замърсено с PCBs, различно от упоменатото в 16 02 09*	ОО
16 02 11*	излязло от употреба оборудване, съдържащо флуорохлоровъглероди, флуорохлоровъглеводороди (HCFС), флуорoвъглеводороди (HFC)	ОО
16 02 12*	излязло от употреба оборудване, съдържащо свободен азбест	ОО
16 02 13*	излязло от употреба оборудване, съдържащо опасни компоненти, различно от упоменатото в кодове от 16 02 09 до 16 02 12	ОО
16 02 15*	опасни компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване	ОО

Тип ОН са следните позиции:

16 02 14	излязло от употреба оборудване, различно от упоменатото в кодове от 16 02 09 до 16 02 13	ОН
16 02 16	компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване, различни от упоменатите в 16 02 15	ОН

Ако в ЕСО има по-специфични позиции за характеризирането на определени фракции от ОЕЕО, за класифицирането следва да се използват именно тези позиции — например батериите и акумулаторите, произлизащи от ОЕЕО, могат да бъдат класирани в подглава 16 06 („батерии и акумулатори“). Освен това за фракциите, генерирани при преработката на ОЕЕО, трябва да се използват други позиции извън тези в глави 16 и 20 от ЕСО (фигура 3) (9).

Отбележете, че пределните стойности въз основа на кодовете на предупрежденията за опасност се отнасят за състоянието на отпадъка към момента на класифициране (т.е. състоянието, в което отпадъкът обикновено се предава и впоследствие се управлява). При ОЕЕО това може да предполага, че при класифицирането на цели уреди като база за прилагане на максимално допустимите концентрации на опасни вещества трябва да се взема теглото на уреда. Ако трябва да бъдат класифицирани сепарирани фракции (например след селективна преработка), като база за прилагане на максимално допустимите концентрации се взема теглото на сепарираните фракции.

Етикетиране и документиране на ОЕЕО и батерии

Отбележете, че задълженията за етикетиране и документиране, произтичащи от РДО, не се прилагат за отделните фракции опасни отпадъци от домакинствата до тяхното приемане, обезвреждане или оползотворяване от съоръжение или предприятие, което е лицензирано или регистрирано в съответствие с РДО. Тъй като за пунктовете за събиране, създадени в съответствие с разпоредбите и предварителните условия, установени с директивите за ОЕЕО и батериите, не се прилагат изискванията за регистриране или лицензиране, горепосочените задължения не се прилагат за тези събирателни пунктове, а само след приемането на ОЕЕО или на отпадъците от батерии за събиране, обезвреждане или оползотворяване в съоръжение за третиране на отпадъци.

Каре 2:

Етикетиране и документиране на ОЕЕО и батерии

1.3.3. Излезли от употреба превозни средства (ИУПС)

Излезлите от употреба превозни средства са обхванати в глава 16 и по-конкретно в подглава 16 01 от ЕСО. За целите превозни средства са приложими две позиции:

16 01 04*	излезли от употреба превозни средства	БО
16 01 06	излезли от употреба превозни средства, които не съдържат течности или други опасни компоненти	БН

Технологичните процеси в съоръжение за ИУПС са описани във фигура 4. В зависимост от етапите на технологичния процес за фракциите, произлизащи от ИУПС, се прилагат различни позиции от ЕСО (различни от тези в подглава 16 01).

1.4. Примери за оценяването на специфични съставки на специфични видове отпадъци

В настоящата глава са предоставени допълнителна информация и примери във връзка с оценяването на специфични съставки на специфични видове отпадъци. Ще бъдат разгледани определени видове отпадъци или замърсители и ще бъдат обяснени трудностите при тяхното класифициране. Ще бъдат представени основните позиции в ЕСО, използвани за класифицирането. Следва да се има предвид, че описаните позиции не са единствените приложими позиции.

За справка може да се ползват и документи на отделни държави членки, които може да съдържат допълнителни примери — например ръководствата на Обединеното кралство и на OVAM (10) представят допълнителни примери, свързани с отпадъчни масла и замърсени почви.

1.4.1. Органични съставки и специфични химични съединения

Следните примери предоставят общи насоки за класифицирането на отпадъци, съдържащи органични съставки и специфични химични съединения, като например PAH (многопръстенни ароматни въглеводороди), BTEX (бензен, толуен, етилбензен и ксилен) или други въглеводороди.

Обща информация

Терминът „многопръстенни ароматни въглеводороди (PAH)“ описва вещества (чиито компоненти могат да включват аценафтен, антрацен, флуорен, пирен и др.), които често се срещат в групи от две или повече (11).

BTEX (абревиатура от бензен, толуен, етилбензен и ксилен) е група от взаимосвързани летливи органични съединения (12). В литературата се срещат и определения, при които етилбензенът е изключен и групата се посочва като ВТХ.

Въглеводородите са съединения на въглерода и водорода в различни комбинации, срещани в петролни продукти и природен газ. Някои въглеводороди са големи замърсители на въздуха, някои могат да бъдат канцерогенни, а други допринасят за образуването на фотохимичен смог (13).

Основни източници

РАН се получават, когато продукти като въглища, нефт, газ и отпадъци се изгарят, но горивният процес е непълен. Примери за това са отработени газове от превозни средства, инсталации за производство на въглища или други съоръжения, в които се изгарят въглища, петрол или дървесина. Повечето РАН се използват за провеждане на научни изследвания. Някои РАН се използват за производството на багрила, пластмаси и пестициди. Част от тях се използват в лекарства (14).

BTEX са съставени от срещащи се в природата химикали, които могат да бъдат открити и в петролни продукти, като например бензини и нафта. BTEX могат да проникнат в околната среда от пропускащи подземни резервоари, препълнени резервоари, разливи на горива при пътнотранспортни произшествия и от депа за отпадъци.

Бензенът се среща в бензин и в продукти, като например синтетичен каучук, пластмаси, найлон, инсектициди, бои, багрила, лепила от смоли, гланц за мебели, почистващи препарати и козметични средства. Други източници са отработени газове от автомобили, емисии от промишлеността и цигарен дим. Толуенът се среща в природата като компонент на редица петролни продукти и се използва като разредител на бои, покрития, гуми, масла и смоли. Ксилените се използват в бензини и като разтворители в печатарската, каучуковата и кожарската промишленост (15).

Източници на отпадъци, съдържащи въглеводороди, са промишлени обекти и горивни инсталации, моторни превозни средства и други машини с бензинови двигатели, например летателни средства или строителна техника (16).

Аспекти, които следва да бъдат взети предвид при класифицирането на отпадъците

Таблица 4 представя кодовете на предупрежденията за опасност, класовете на опасност и кодовете на категории за бензен, толуен, етилбензен и ксилени.

Таблица 4

Кодове на предупреждения за опасност и кодове за клас и категория на опасност за ВТЕХ съгласно таблица 3 в част 3 от приложение VI към Регламента за КЕО

Международна химична идентификация	CAS №	Кодове на предупреждение за опасност	Кодове на класовете и категориите на опасност
Бензен	71-43-2	H225 H350 H340 H372 ** H304 H319 H315	Flam. Liq. 2 Carc. 1A Muta. 1B STOT RE 1 Asp. Tox. 1 Eye Irrit. 2 Skin Irrit. 2
Толуен	108-88-3	H225 H361d * H304 H373 H315 H336	Flam. Liq. 2 Repr. 2 Asp. Tox. 1 STOT RE 2 * Skin Irrit. 2 STOT SE 3
Етилбензен	100-41-4	H225 H304 H332 H373 (слухови органи)	Flam. Liq. 2 Asp. Tox. 1 Acute Tox. 4 * STOT RE 2
o-ксилен p-ксилен m-ксилен Ксилен	95-47-6 106-42-3 108-38-3 1330-20-7	H226 H332 H312 H315	Flam. Liq. 3 Acute Tox. 4 * Acute Tox. 4 * Skin Irrit. 2
Според таблица 3 в Регламента за КЕО: Една звездичка () означава минимална класификация. Класификацията може да бъде уточнена допълнително въз основа на нова информация. Две звездички () показват, че информацията относно пътя на експозиция не позволява да се направи заключение. Три звездички (**) показват, че за да не бъде загубена информацията от хармонизираните класификации за ефекти върху фертилността и развитието по Директива 67/548/ЕИО, приведени в съответствие са само класификациите за ефектите, класифицирани по посочената директива.

По отношение на органичните съединения в практическия анализ на отпадъци често се прилагат обобщаващи параметри, като РАН, ВТЕХ и въглеводороди (които понякога се наричат също така „минерални масла“ или „общи петролни въглеводороди — ТРН“). Съгласно Регламента за КЕО тези наименования не се признават като групови позиции, в които може да се извършва класифициране.

В ЕСО е посочено, че „когато са приложими, при определянето на опасните свойства на отпадъците могат да бъдат вземани предвид следните бележки, включени в приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008: 1.1.3.1. Бележки относно идентификацията, класификацията и етикетирането на вещества: бележки B, D, F, J, L, M, P, Q, R и U.“ Съществени в това отношение са бележки M и L. Следователно бензо[a]пирен може да се използва за съединение маркер, представляващо РАН за канцерогенност по отношение на някои позиции за каменовъглен катран. Относно кодовете на предупрежденията за опасност и кодовете и категориите за опасност за бензо[a]пирен вж. таблица 5. Повече информация относно употребата на РАН и бензо[a]пирен за примера с каменовъглен катран може да бъде намерена в раздел 1.4.5 по-долу.

Таблица 5

Кодове на предупреждения за опасност и кодове за клас и категория на опасност за бензо[a]пирен съгласно таблица 3 в част 3 от приложение VI към Регламента за КЕО

Международна химична идентификация

CAS №

Кодове на предупреждение за опасност

Кодове на класовете и категориите на опасност

Бензо[a]пирен

Бензо[def]хризен

50-32-8

H350

H340

H360FD

H317

H400

H410

Carc. 1B

Muta. 1B

Repr. 1B

Skin Sens. 1

Aquatic Acute 1

Aquatic Chronic 1

1.4.2. Вещества, които разрушават озоновия слой

В следващия раздел се предоставят общи насоки относно класифицирането на отпадъци, съдържащи вещества, които разрушават озоновия слой (озоноразрушаващи вещества, ОРВ).

Обща информация

ОРВ обикновено съдържат хлор, флуор, бром, въглерод и водород в различни съотношения и често се описват с общото понятие „халогенсъдържащи въглеводороди“. Флуорохлоровъглеродите (CFC), въглеродният тетрахлорид и метилхлороформът са важни произвеждани от човека озоноразрушаващи газове. Друга важна група произвеждани от човека халогенсъдържащи въглеводороди са халоните, които съдържат въглерод, бром, флуор и (в някои случаи) хлор. Повечето известни вещества, имащи значителен озоноразрушаващ потенциал, са предмет на Протокола от Монреал, чиято цел е постепенното премахване на ОРВ. Нормативният акт на ЕС, който съответства на Протокола от Монреал, е Регламент (ЕО) № 1005/2009 относно вещества, които нарушават озоновия слой (17) (вж. следващия параграф).

Тези вещества имат значителен потенциал за увреждане на озоновия слой по две причини. Първата е, че те не се разрушават в долните слоеве на атмосферата и могат да останат в атмосферата за продължителни периоди от време. Втората е, че съдържат хлор и/или бром и по този начин подпомагат естествените реакции, които разрушават озона (18).

Основни източници

Озоноразрушаващи вещества са били използвани и продължават да се използват в редица приложения, включително охлаждане, климатизация, разпенване, почистване на електронни компоненти и производство на разтворители, както и като компоненти на пожарогасители.

Основните източници на отпадъци, съдържащи ОРВ, чието класифициране създава проблеми в практиката, са пенопластите от излезли от употреба хладилници и отпадъците от строителство и разрушаване (например отпадъци, съдържащи полихлорирани бифенили — PCB).

Приложими позиции от ЕСО

Следва неизчерпателен списък на основните позиции, приложими към отпадъците, съдържащи ОРВ:

14 06 01*	флуорохлоровъглероди, флуорохлоровъглеводороди (HCFC), флуоровъглеводороди (HFC)	БО
14 06 02*	други халогенирани разтворители и смеси от разтворители	БО
16 02 11*	излязло от употреба оборудване, съдържащо флуорохлоровъглероди, флуорохлоровъглеводороди (HCFС), флуорoвъглеводороди (HFC)	ОО
16 02 14	излязло от употреба оборудване, различно от упоменатото в кодове от 16 02 09 до 16 02 13	ОН
16 05 04*	газове в съдове под налягане (включително халони), съдържащи опасни вещества	ОО
16 05 05	газове в съдове под налягане, различни от упоменатите в 16 05 04	ОН
17 06 03*	други изолационни материали, състоящи се от или съдържащи опасни вещества	ОО
17 06 04	изолационни материали, различни от упоменатите в 17 06 01 и 17 06 03	ОН
20 01 23*	излязло от употреба оборудване, съдържащо флуорохлоровъглероди, флуорохлоровъглеводороди (HCFС), флуорoвъглеводороди (HFC)	БО

В случай че опаковките съдържат остатъци от ОРВ, например при стари контейнери за аерозолни продукти, могат да намерят приложение и други позиции, например 15 01 10* (опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества).

Аспекти, които следва да бъдат взети предвид при класифицирането на отпадъците

В приложение I (контролирани вещества) и приложение II (нови вещества) към Регламент (EО) № 1005/2009 са изброени веществата, които следва да бъдат класифицирани като ОРВ, включително техния озоноразрушаващ потенциал.

Най-важните позиции за тези вещества, а именно 14 06 01* и 14 06 02*, са безусловно опасни (БО). Следователно отпадъците, класирани в тези позиции, се класифицират като опасни без допълнително оценяване (дори ако не проявяват опасни свойства). Въпреки това е необходимо да се извърши оценка на опасните свойства, например за попълването на товарителница.

За стари изолационни материали от пенопласти, като например използваните в строителството, които могат да съдържат ОРВ, трябва да се вземе решение за избор между съответните огледални позиции — ОО (17 06 03*) и ОН (17 06 04). Определящо за избора между огледалната опасна и огледалната неопасна позиция е опасното свойство НР 14 — „Токсични за околната среда“ (вж. раздел 3.14). Тъй като хармонизиран на равнището на ЕС подход за класифицирането на НР 14 влиза в сила на 5 юли 2018 г. (вж. раздел 3.14), преди тази дата при оценяването на отпадъци, съдържащи ОРВ, следва да се вземат предвид съществуващите подходи на държавите членки.

Като временна мярка някои държави членки прилагат максимално допустимата концентрация от 0,1 % от предишната уредба на ЕС в областта на химикалите (Директива 67/548/ЕИО (19) или съответно Директива 1999/45/ЕИО (20)). Съгласно втората директива общата максимално допустима концентрация на веществата (участващи в препарат), класифицирани като опасни за озоновия слой (N, R59), над която сместа се класифицира като опасна за озоновия слой, е 0,1 %. По отношение на избора между огледалната опасна и огледалната неопасна позиция това означава, че отпадъците, съдържащи ОРВ в концентрации 0,1 % или повече, трябва да бъдат класифицирани като опасни поради НР 14. При това максимално допустимата концентрация от 0,1 % се отнася за отделните ОРВ, а не за общото количество на тези вещества.

1.4.3. Азбест

Следващият пример предоставя общи насоки относно класифицирането на отпадъци, съдържащи азбест.

Обща информация

„Азбест“ е минероложко наименование, което описва някои влакнести силикати от групата на серпентиновите и амфиболните минерали, кристализирали в т.нар. азбестинова форма. Към това определение спадат следните минерали: амозит, крокидолит, антофилит, хризотил, влакнест актинолит и тремолит (21).

Основни източници

Използването на азбест, включително хризотил, на практика е напълно забранено в ЕС от 2005 г. (вж. забранителната позиция 6 в приложение XVII към Регламент REACH). Азбестът обаче продължава да е вещество, пораждащо безпокойство, поради наличието на множество регистрирани употреби, и все още се среща например в изолации, като съставка на цименти, в промишлени сгради, инсталации, частни жилища, кораби, системи за отопление и охлаждане, както и в технологично оборудване.

Приложими позиции от ЕСО

Следва неизчерпателен списък на основните позиции, приложими към отпадъците, съдържащи азбест:

06 07 01*	отпадъци от електролиза, съдържащи азбест	ОО
06 13 04*	отпадъци от производство на азбест (22)	БО
10 13 09*	отпадъци от производство на азбестоцимент, съдържащи азбест (22)	ОО
10 13 10	отпадъци от производство на азбестоцимент, различни от упоменатите в 10 13 09 (22)	ОН
15 01 11*	метални опаковки, съдържащи опасна твърда порьозна маса (например азбест), включително празни контейнери за флуиди под налягане	ОО
16 01 11*	спирачни накладки, съдържащи азбест	ОО
16 02 12*	излязло от употреба оборудване, съдържащо свободен азбест	ОО
17 06 01*	изолационни материали, съдържащи азбест	ОО
17 06 05*	строителни материали, съдържащи азбест	БО

Отбележете, че в ЕСО има и други приложими позиции, в които азбестът не е изрично упоменат, например позициите за замърсени почви или отпадъци от събаряне, които съдържат азбест (17 05 03* и 17 05 04).

Аспекти, които следва да бъдат взети предвид при класифицирането на отпадъците

Определящо за избора между огледална опасна и огледална неопасна позиция е опасното свойство НР 7 — „Канцерогенни“. В Регламента за КЕО азбестът е класифициран с клас на опасност „Carc. 1A“ и код на категория „STOT RE 1“, съответстващи на кодове на предупреждения за опасност H350 и H372. Съгласно приложение III към РДО (вж. приложение 3, раздел 3.7) максимално допустимата концентрация за H350 е 0,1 %.

Следователно отпадъците, съдържащи 0,1 % или повече азбест, се класифицират като опасни по НР 7. Отбележете, че идентифицирането на азбестови отпадъци се извършва обикновено въз основа на познанията за материала и експертна оценка. Съществуват обаче някои методи за определяне в отделни държавите членки — например официалният метод за определяне на азбест в Италия е DM 06/09/1994 GU № 288 от 10.12.1994 г. с използване на техниките DRX, SEM или FT-IR, като най-подходяща за насипни материали и отпадъци се счита техниката DRX.

Материали, съдържащи азбест — например лист от изолационен материал, се класират в кода, подходящ за съответния азбестов отпадък. Държавите членки могат да предоставят допълнителни насоки в това отношение и да изискват азбестът да бъда оценяван и класифициран отделно от отпадъка, с който е смесен.

1.4.4. Отпадъци, съдържащи CaO и Ca(OH)2

Следващият пример предоставя общи насоки относно класифицирането на отпадъци, съдържащи калциев оксид (СаО) и калциев хидроксид (Ca(OH)2).

Обща информация

СаО (наричан също така вар и негасена вар) може да е във формата кристали без мирис, бели или сивкаво-бели буци или гранулиран прах. Търговският материал може да има жълтеникав или кафеникав оттенък, дължащ се на съдържащото се в него желязо.

Ca(OH)2 (наричан също така хидратна вар) е мек пастообразен, праховиден или гранулиран негорим материал.

Основни източници

Калциевият оксид и калциевият хидроксид се използват в сходни промишлености и приложения:

—	като суровини за производството на хлорна вар, избелващ прах и калциеви соли. Използват се също така като свързващи вещества в производството на няколко вида продукти, като например цимент и други строителни материали и настилки;

—	за пречистване на води и на отпадни течности от различни производства;

—	в химическата и нефтохимическата промишленост — като очистващи (скруберни) и неутрализиращи агенти;

—	по-големи количества калциев оксид и калциев хидроксид се образуват при процесите на горене и могат да бъдат намерени в отложената пепел;

—	в различни дейности в следните промишлености — добив на желязо и стомана (и на други метали), синтезиране на амоняк, обогатяване на метални руди, производство на чисти химикали (например фармацевтични или смазочни продукти), целулозно-хартиена промишленост, производство на кожи и т.н.

Приложими позиции от ЕСО

Съществуват много позиции, в които могат да бъдат класирани отпадъците, съдържащи CaO/Ca(OH)2. Следва неизчерпателен списък на приложимите позиции. Повечето позиции, имащи значение за класифицирането на CaO/Ca(OH)2, могат да бъдат намерени в следните подглави:

10 01	отпадъци от електроцентрали и други горивни инсталации (с изключение на глава 19)
10 02	отпадъци от производство на чугун и стомана
10 13	отпадъци от производство на цимент, вар, гипс и изделия и продукти, направени от тях

Вж. раздел 1.2.1 в приложение 1 по-горе за категоризацията на позициите в горепосочените подглави като БН, БО, ОН или ОО.

Когато CaO/Ca(OH)2 се използват за очистване на димни газове при термичното обезвреждане на отпадъци, за твърдите отпадъци може да е приложима следната позиция (като се взема предвид и евентуалното наличие на други опасни вещества в димния газ):

19 01 07*

твърди отпадъци от пречистване на газове

БО

Други позиции също може да са приложими за отпадъците, съдържащи CaO/Ca(OH)2. Например в позиция 06 02 01* (калциев хидроксид) следва да бъдат класирани отпадъци от производството, формулирането, доставката и употребата на основи, които съдържат Ca(OH)2.

Аспекти, които следва да бъдат взети предвид при класифицирането на отпадъците

При избора на подходяща позиция за отпадъци, съдържащи CaO/Ca(OH)2, следва да се отбележи, че безусловно неопасните позиции ще бъдат „неопасни“. Това означава, че не е необходимо допълнително оценяване на опасните свойства, за да се определи какъв тип позиция да бъде присвоена — опасна или неопасна. Например шлаките от производството на желязо и стомана могат да бъдат класирани в следните позиции:

10 02 01	отпадъци от преработване на шлака	БН
10 02 02	непреработвана шлака	БН

Дори ако съдържанието на СаО в горепосочените шлаки от производството на желязо и стомана надвишава максимално допустимите концентрации, установени в приложение III към РДО, отпадъците следва да бъдат класифицирани като неопасни, освен ако държавата членка прилага член 7 от РДО (вж. глава 2, каре 2).

В редица собствени класификации или информационни листове за безопасност в рамките на Регламента за КЕО на калциевия оксид (CaO) и на калциевия хидроксид (Ca(OH)2) са присвоени кодове на предупреждения за опасност H315, H318 и H335. Съществуват обаче други собствени класификации, в които са използвани различни кодове на предупреждения за опасност (вж. приложение 2 за източниците на данни, в които може да се проверят различните собствени класификации на CaO и Ca(OH)2). Отбележете, че информацията, събрана единствено от собствени класификации, невинаги е достатъчна за класифицирането на отпадъци.

Опасните свойства, имащи значение за избора между огледална опасна и огледална неопасна позиция, са НР 4 — „Дразнещи — дразнене на кожата и увреждане на очите“, и НР 5 — „Специфична токсичност за определени органи (STOT) /Опасност при вдишване“. Съответните максимално допустими концентрации са установени в приложение III към РДО (вж. приложения 3.4 и 3.5) и са посочени в таблица 6. Отбележете, че използваните в таблица 6 кодове на предупреждения за опасност, присвоени на калциевия оксид и калциевия хидроксид, са взети от собствени класификации. Ако приложимостта на тези кодове на предупреждения за опасност може да бъде потвърдена с помощта на допълнителна информация (например информация от процеса, в който се генерират отпадъците), резултатът е:

—	ако сборът на концентрациите на всички вещества, класифицирани като Н318 (например CaO и Ca(OH)2), е равен на или по-голям от 10 %,

отпадъкът следва да бъде класифициран като опасен по НР 4.

Освен това:

—	ако сборът на концентрациите на всички вещества, класифицирани като Н335 (например CaO и Ca(OH)2), е равен на или по-голям от 20 %,

отпадъкът следва да бъде класифициран като опасен по НР 5.

Съгласно първото тире от приложението за ЕСО, ако изпитването с прилагане на методи (с безгръбначни животни), предвидени в Регламента относно методите за изпитване, разкрие, че отпадъкът не проявява тези опасни свойства, предимство имат резултатите от изпитването.

Вж. приложения 3.4 и 3.5 за допълнителна информация.

Таблица 6

Кодове на предупреждения за опасност и максимално допустими концентрации за CaO и Ca(OH)2

Кодове на класовете и категориите на опасност

Кодове на предупреждение за опасност съгласно самокласификации

Максимално допустима концентрация (общо количество на веществата)

CaO

Eye Dam. 1

STOT SE 3

H318

H335

≥ 10 %

≥ 20 %

Ca(OH)2

Eye Dam. 1

STOT SE 3

H318

H335

≥ 10 %

≥ 20 %

1.4.5. Отпадъци, съдържащи каменовъглен катран и битум

Следващият пример предоставя общи насоки относно класифицирането на отпадъци, съдържащи каменовъглен катран.

Обща информация

Каменовъгленият катран е вискозен материал, състоящ се от сложни съединения с високо молекулярно тегло, извлечени например от деструктивната дестилация на дървесина или въглища (23).

„Битум“ е общ термин, използван за естествени горими вещества, които са разнообразни по цвят, твърдост и летливост, съставени са основно от смес на въглеводороди и практически са свободни от кислородсъдържащи тела. (24) Битумът е продукт от дестилацията на нефт при рафинирането на петролни продукти.

„Петролният битум е известен под различни наименования по света. Например терминът „битум“ се използва обикновено в Европа и е синоним на термина „асфалт“ или „асфалтов биндер“, използван в Северна Америка. Извън Северна Америка терминът „асфалт“ се използва за описването на смеси от битум и минерални материали. […]

Извлечените от въглища продукти, като например каменовъглен катран и катранени смоли, са много различни от битума. Те се получават чрез високотемпературна пиролиза (> 800 °C) на битуминозни катрани и се различават съществено от битума по отношение на състав, физически характеристики и потенциални рискове за здравето“ (25).

Основни източници

Повечето каменовъглен катран се дестилира до получаване на рафинирани продукти, включително креозот, смола от каменовъглен катран, нерафиниран нафтален и антраценови масла. Известни количества нерафиниран каменовъглен катран се използват за горива за доменни пещи в металургията поради своята достъпност и висока калоричност. При добива и преработката на алуминий и диалуминиев триоксид каменовъгленият катран намира приложение в някои етапи на технологичните процеси, особено при производството на аноди. Други широки области на приложение са строителството и различни свързани с въглищата промишлености.

Световното производство на битум възлиза на близо 87 милиона тона годишно, а известните приложения на битума са около 250. Битум се използва основно в строителството, по-конкретно за пътни настилки и покривни изолации (26).

Приложими позиции от ЕСО

Следва неизчерпателен списък на основните позиции, приложими към отпадъците, съдържащи каменовъглен катран:

17 03 01*	асфалтови смеси, съдържащи каменовъглен катран	ОО
17 03 02	асфалтови смеси, различни от упоменатите в 17 03 01	ОН
17 03 03*	каменовъглен катран и катранени продукти	БО

Аспекти, които следва да бъдат взети предвид при класифицирането на отпадъците (27)

Потенциалната опасност на отпадъците, съдържащи каменовъглен катран, зависи от съдържанието на РАН, за които е известно, че имат канцерогенно въздействие (силно при каменовъгления катран, много слабо — при битума). Поради това трябва да се направи справка в раздел 1.4.1.

Съществуват индикаторни тестове, с които може да се установи наличието на високи концентрации на РАН в отпадъци, съдържащи каменовъглен катран. Тези тестове показват само наличието на РАН, но не дават измерени стойности. Примери са дадени в Ръководството на OVAM:

—	използване на маркер за РАН в съчетание с ултавиолетова лампа;

—	аерозолна бяла боя;

—	добавяне на капка метиленхлорид.

Когато някой от тези тестове даде положителен резултат, приема се, че материалът съдържа катран и следователно е опасен, освен ако притежателят на потока от отпадъци е в състояние да докаже, че концентрациите на РАН са под пределните стойности по приложение III към РДО, за да може отпадъкът да бъде класифициран като неопасен. Класифицирането като опасен или неопасен обаче не трябва да се извършва единствено въз основа на наличието на РАН, а следва да отчита всички вещества, присъстващи в потока от отпадъци.

Каменовъгленият катран и неговите дестилати (например катранени масла) могат да проявяват канцерогенни свойства. Ако концентрацията на тези материали е равна на или по-голяма от 0,1 %, отпадъците могат да притежават опасното свойство НР7 — „Канцерогенни“ (вж. раздел 3.7).

При изпитването на отпадъци обикновено не се определя съдържанието на каменовъглен катран. Следва да се отбележи, че в таблица 3 в част 3 от приложение VI към Регламента за КЕО е предвидено използването на бензо[a]пирен като съединение — маркер на канцерогенност, за някои позиции каменовъглен катран, където концентрацията на бензо[a]пирен е равна на или по-голяма от 50 ppm (mg/kg).

При всяко вземане на проби от асфалтови настилки трябва да се гарантира правилното и представително оценяване на слоевете с различни концентрации на бензо[a]пирен (28).

1.4.6. Метали и сплави

Следващият пример предоставя общи насоки относно класифицирането на отпадъци, съдържащи метали и сплави.

Основни източници

Метални отпадъци възникват в различни сектори, като например ОЕЕО, ИУПС, строителство и събаряне, както и при някои промишлени приложения.

Приложими позиции от ЕСО

Въпреки че в позиции 17 04 01 — 17 04 09* конкретно се посочват отделни метали, в тях следва да се класират само отпадъци от строителство и разрушаване. В случай че съответните отпадъци не са замърсени с опасни вещества (външно замърсяване, например с бои), несвързани със самия метал или сплав, тези отпадъци могат да се класират в огледалните неопасни позиции 17 04 01 — 17 04 07 в зависимост от металния състав на отпадъка. В останалите случаи е приложима огледалната опасна позиция 17 04 09*.

Ако въпросният отпадък не произлиза от строителство и разрушаване, приложими са други глави от ЕСО — например за металните отпадъци от обработката на повърхности се прилага глава 12 01 (отпадъци от формоване, физична и механична повърхностна обработка на метали и пластмаси).

Във всички случаи, най-подходящата позиция от ЕСО следва да бъде присвоена в съответствие с реда за степенуване по приоритет, описан в раздел 1.2.

Следователно металните отпадъци от съоръжения за управление на отпадъци не могат да бъдат класирани в глава 17 на ЕСО, но могат да бъдат класирани в следните примерни позиции:

19 10	отпадъци от раздробяване/смилане на отпадъци, съдържащи метали
19 10 01	отпадъци от чугун и стомана	БН
19 10 02	отпадъци от цветни метали	БН
19 10 05*	други фракции, съдържащи опасни вещества	ОО
19 12	отпадъци от механично третиране на отпадъци (например сортиране, трошене, уплътняване, пелетизиране), неупоменати другаде
19 12 02	черни метали	БН
19 12 03	цветни метали	БН
19 12 11*	други отпадъци (включително смеси от материали) от механично третиране на отпадъци, съдържащи опасни вещества	ОО

Специфични неопасни позиции за метали съществуват също така в глави 15 (отпадъци от опаковки) и 20 (битови отпадъци) от ЕСО.

Аспекти, които следва да бъдат взети предвид при класифицирането на отпадъците

В ЕСО изрично се посочва, че сплавите от чисти метали не се класифицират като опасни:

„Максимално допустимите концентрации, определени в приложение III към РДО, не се отнасят за сплавите от чисти метали в съответната им масивна форма (ако не са замърсени с опасни вещества). Отпадъчните сплави, които се считат за опасни отпадъци, са специално изброени в настоящия списък и са отбелязани със звездичка (*)“.

Освен това трябва да се обръща особено внимание, за да не се допусне погрешно класифициране на метален скрап като отпадък. С Регламент (ЕС) № 333/2011 на Съвета се установяват критерии за определяне на случаите, когато определени видове метален скрап (железен, стоманен или алуминиев) престават да бъдат отпадъци. Съществува подобна уредба за медния скрап (Регламент (ЕС) № 715/2013 на Комисията). Операторите могат доброволно да вземат решение за това дали да се възползват от посочения статут „край на отпадъка“ за метален скрап, който отговаря на съответните критерии. Ако отговарят на съответните критерии, металите и сплавите могат да не се считат за отпадъци по смисъла на РДО и класифицирането според настоящите технически насоки не е приложимо.

За масивни метали използването на позиции за опасни отпадъци е малко вероятно, осен ако съществуват съществени признаци, че в процеса на третиране металните фракции са замърсени с неметални опасни вещества по начин, вследствие на който отпадъкът проявява опасни свойства.

Като опасни следва да се разглеждат само сплави в тяхната масивна форма, които са изрично изброени като опасни или които са замърсени с неметални опасни вещества. Съгласно Ръководството на Обединеното кралство единствената „сплав“, изрично изброена в ЕСО и класирана в позиция БО, е:

18 01 10*

амалгамни отпадъци от зъболечението

БО

Отбележете, че в блок-схемите на процеса за оценяване на опасни свойства в приложение 3 не се припомня изрично, че максимално допустимите концентрации, определени в приложение III към РДО, не се прилагат за сплавите от чисти метали в тяхната масивна форма.

1.4.7. Органични пероксиди

Следващият пример предоставя общи насоки относно класифицирането на отпадъци, съдържащи органични пероксиди.

Обща информация

В раздел 2.15 от приложение I към Регламента за КЕО органичните пероксиди се определят по следния начин:

„Органични пероксиди означава органични вещества в течно или твърдо състояние, които съдържат двувалентна -O-O- структура и може да се разглеждат като производни на водородния пероксид, където един или двата водородни атома са заместени с органични радикали. Терминът органичен пероксид включва и смеси (формулировки) на органични пероксиди, които съдържат поне един органичен пероксид. Органичните пероксиди са термично неустойчиви вещества или смеси, които могат да претърпят самоускоряващо се екзотермично разлагане. Освен това те могат да притежават едно или няколко от следните свойства:

—	да са способни на експлозивно разлагане;

—	да горят бързо;

—	да бъдат чувствителни на въздействие или триене;

—	да реагират опасно с други вещества.“

Основни източници

Пластмасовата и каучуковата промишленост са важни потребители на органични пероксиди. Органични пероксиди и съдържащи ги смеси се използват примерно като ускорители, активатори, катализатори, омрежващи агенти, сушители, втвърдители, инициатори и стимулатори. Могат да се употребяват и като избелващи агенти (например за избелване на брашна), активни фармацевтични съставки и огнезабавителни синергисти.

Приложими позиции от ЕСО

Съществуват много позиции, в които могат да бъдат класирани отпадъците, съдържащи органични пероксиди. Следва неизчерпателен списък на приложимите позиции:

16 09 03*	пероксиди, например водороден пероксид	БО
16 09 04*	окисляващи вещества, неупоменати другаде	БО

Всички позиции, упоменати по-горе, са безусловно опасни, което означава, че ако една от тези позиции е присъдена на отпадъци, съдържащи органични пероксиди, не е необходимо извършването на допълнително оценяване на опасните свойства, за да се вземе решение дали тези отпадъци следва да бъдат класифицирани като опасни. Оценяването на опасните свойства обаче е необходимо, например за попълването на товарителница.

Аспекти, които следва да бъдат взети предвид при класифицирането на отпадъците

Опасните свойства, които имат най-голямо значение за избора между огледална опасна и огледална неопасна позиция при органичните пероксиди, са НР 1 и НР 3.

При определянето на опасно свойство HP 1 — „Експлозивни“ (приложение 3, раздел 3.1), е необходимо да се вземат предвид граничните стойности за органични пероксиди. Отпадък, съдържащ органични пероксиди, на който е присвоен код на предупреждение за опасност Н240, следва да бъде оценен за НР 1, освен ако са верни следните твърдения:

—	липсват други опасни вещества, на които са присвоени кодове на предупреждения за опасност, изброени в таблица 8 (вж. приложение 3, раздел 3.1) и

—

изпълнен е един от следните два критерия:

—	отпадъкът съдържа > 1 % и ≤ 7 % водороден пероксид и съдържанието на наличен кислород (Oi) в органичния пероксид (органичните пероксиди) е ≤ 0,5 %;

—	отпадъкът съдържа ≤ 1 % водороден пероксид и съдържанието на наличен кислород (Oi) в органичния пероксид (органичните пероксиди) е ≤ 1 %.

Съдържанието на наличен кислород Oi (%) за всеки органичен пероксид се изчислява в съответствие с раздел 2.15 от приложение I към Регламента за КЕО:

Oi (%) = Σ (16 × (ni × ci / mi))

където:

ni = брой на пероксидните групи в една молекула от органичния пероксид i,

ci = концентрация (в масови проценти) на органичния пероксид i в отпадъка,

mi = грам-молекулна маса на органичен пероксид i.

„Σ“ означава, че ако отпадъкът съдържа повече от един органичен пероксид, техните съдържания на наличен кислород се събират. Това включва всички пероксиди, а не само тези с кодове H240 и H241.

Ръководството на Обединеното кралство предлага следното примерно изчисление за етилметилпероксид: Отпадъкът съдържа 2,9 % етилметилпероксид (C2H5-O-O-CH3) и 3 % водороден пероксид. Концентрацията на водороден пероксид е > 1 % и ≤ от 7 % (вж. критериите по-горе). Етилметилпероксидът има молекулна маса 76 g (следователно mi = 76) и една пероксидна функционална група (следователно ni = 1). След прилагане на тези стойности във формулата „Oi (%) = Σ (16 × (ni × ci / mi))“ за концентрация („ci“) от 2,9 % в отпадъка съдържанието на наличен кислород (Oi) в етилметилпероксида е 0,61 % (16 × 1 × 2,9 / 76). Това е над пределната стойност от 0,5 % за наличен кислород по първия критерий, което означава, че трябва да бъде присъдено НР 1.

Органичните пероксиди трябва изрично да бъдат взети предвид при определянето на НР 3 — „Запалими“. Отпадъци, съдържащи самоактивиращи се вещества или органични пероксиди с кодове H240 или H241, могат да притежават опасното свойство НР3 — „Запалими“ в резултат на оценката на НР 1 — „Експлозивни“, вследствие на което отпадъците като цяло се класифицират като H242. Вж. раздел 3.3 за допълнителна информация.

Допълнителни насоки относно органичните пероксиди съгласно Регламента за КЕО могат да бъдат намерени в самия регламент или в техническото ръководство към него (по-нататък „Ръководство на ЕСНА за КЕО“) (29).

1.4.8. Отпадъци от каучук

Следващият пример предоставя общи насоки относно класифицирането на отпадъци от каучук.

Обща информация

Отпадъците от каучук са основно излезли от употреба гуми на превозни средства и общи каучукови продукти.

Основни източници

Производството на гуми и общи каучукови продукти през 2013 г. е било съответно около 4,67 милиона тона и 2,57 милиона тона. Това определя и количествата каучукови отпадъци от гуми и общи каучукови продукти. През 2012 г. излезлите от употреба гуми са били 2 765 kt. Информация специално за общите каучукови продукти не е налична (30).

Приложими позиции от ЕСО

Следва неизчерпателен списък на основните позиции, приложими към отпадъците, съдържащи каучук и гуми (както и други органични отпадъци):

16 01 03	излезли от употреба гуми	БН
16 03 05*	органични отпадъци, съдържащи опасни вещества	ОО
16 03 06	органични отпадъци, различни от упоменатите в 16 03 05	ОН
19 12 04	пластмаса и каучук	БН

Аспекти, които следва да бъдат взети предвид при класифицирането на отпадъците

Повечето отпадъци от каучук се класират в безусловно неопасни (БН) позиции. Код 16 03 06 е огледалната неопасна (ОН) позиция на огледалната опасна (ОО) позиция 16 03 05* (органични отпадъци, съдържащи опасни вещества) в подглава 16 03 (бракувани партиди и неизползвани материали) от глава 16 (отпадъци, неупоменати на друго място в списъка). Тази опасна позиция може да се използва за неупотребявани каучукови изделия с масла и разтворители или за замърсени бракувани партиди от каучукови изделия, които са замърсени например с масла или разтворители. Като последна възможност каучукови отпадъци от ПФДУ на пластмаси, синтетичен каучук и изкуствени влакна могат да бъдат класирани в позиция 07 02 99.

1.4.9. Пластмасови отпадъци

Следващият пример предоставя общи насоки относно класифицирането на пластмасови отпадъци.

Обща информация

Пластмасите са твърди органични материали, състоящи се основно от смес на един или няколко полимера с високо молекулно тегло с други вещества, като например добавки, стабилизатори, пълнители и др. Полимерът е верига от множество повтарящи се молекулни звена на мономери. Мономерите в пластмасите са естествени или синтетични органични съединения. Терминът „смола“ понякога се използва като синоним на търговски полимер (31).

Основни източници

Европейският съюз е един от най-големите производители на пластмаси в света, като през 2012 г. Съюзът е произвел около 57 милиона тона пластмаси. През 2012 г. търсенето за преобразуване в ЕС е било 46 милиона тона, а отпадъците от употребени пластмаси са възлизали на близо 25 милиона тона (32).

Пластмасовите отпадъци възникват от излезли от употреба пластмасови продукти, използвани в промишлеността и бита. Най-големият фактор за генерирането на отпадъци от остатъчни пластмаси са отпадъците от пластмасови опаковки. Други важни сектори са строителство на сгради и съоръжения, автомобилна промишленост, ОЕЕО и селско стопанство (33).

Приложими позиции от ЕСО

Следва неизчерпателен списък на основните позиции, приложими за пластмасовите отпадъци:

Пластмасови опаковки

15 01 02	пластмасови опаковки	ОН
15 01 05	композитни/многослойни опаковки	ОН
15 01 06	смесени опаковки	ОН
15 01 10*	опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества	ОО

Пластмасови отпадъци от строителство и събаряне

17 02 03	пластмаси	ОН
17 02 04*	стъкло, пластмаса и дървесина, съдържащи или замърсени с опасни вещества	ОО

Въпреки че не са упоменати изрично, пластмаси се съдържат (или могат да се съдържат) в позиции като например:

17 04 10*	кабели, съдържащи масла, каменовъглен катран и други опасни вещества	ОО
17 04 11	кабели, различни от упоменатите в 17 04 10	ОН
17 06 03*	други изолационни материали, състоящи се от или съдържащи опасни вещества	ОО
17 06 04	изолационни материали, различни от упоменатите в 17 06 01 и 17 06 03	ОН
17 09 03*	други отпадъци от строителство и събаряне (включително смесени отпадъци), съдържащи опасни вещества	ОО
17 09 04	смесени отпадъци от строителство и събаряне, различни от упоменатите в 17 09 01, 17 09 02 и 17 09 03	ОН

Пластмасови отпадъци от приложения в автомобилната промишленост:

16 01 19	пластмаси	БН
19 10 03*	лека прахообразна фракция и прах, съдържащи опасни вещества	ОО
19 10 04	лека прахообразна фракция и прах, различни от упоменатите в 19 10 03	ОН

Пластмасови ОЕЕО

19 12 04

пластмаса и каучук

БН

Въпреки че не са упоменати изрично, пластмаси се съдържат (или могат да се съдържат) в позиции като например:

16 02 15*	опасни компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване
16 02 16	компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване, различни от упоменатите в 16 02 15
19 10 03*	лека прахообразна фракция и прах, съдържащи опасни вещества	ОО
19 10 04	лека прахообразна фракция и прах, различни от упоменатите в 19 10 03	ОН
19 10 05*	други фракции, съдържащи опасни вещества	ОО
19 10 06	други фракции, различни от упоменатите в 19 10 05	ОН
19 12 11*	други отпадъци (включително смеси от материали) от механично третиране на отпадъци, съдържащи опасни вещества	ОО
19 12 04	пластмаса и каучук	ОН
19 12 12	други отпадъци (включително смеси от материали) от механично третиране на отпадъци, различни от упоменатите в 19 12 11	ОН

Селско стопанство

02 01 04

пластмасови отпадъци (с изключение на опаковки)

БН

Освен горепосочените сектори позиции за пластмаси могат да бъдат намерени в различни други глави на ЕСО. Някои примери са:

07 02 13	отпадъци от пластмаси	БН
07 02 16*	отпадъци, съдържащи опасни силикони	ОО
07 02 17	отпадъци, съдържащи силикони, различни от посочените в 07 02 16	ОН
12 01 05	стърготини, стружки и изрезки от пластмаси	БН
12 01 16*	отпадъчни материали от струйно почистване на повърхности/бластиране, съдържащи опасни вещества	ОО
12 01 17	отпадъчни материали от струйно почистване на повърхности/бластиране, различни от упоменатите в 12 01 16	ОН
20 01 39	пластмаси	БН

Аспекти, които следва да бъдат взети предвид при класифицирането на отпадъците

Материалите от пластмаси обикновено съдържат не само пластмасови полимери, а и разнообразни добавки в полимерната си матрица, които подобряват характеристиките, употребата в приложения или свойствата на крайния продукт от гледна точка на неговата преработка. Добавките са отделна група специални химикали, които се влагат в полимерната матрица преди или по време на преработката, или се нанасят върху повърхността на готовия продукт след етапа на преработка (34).

Специфичен пластмасов отпадък, подлежащ на класиране в огледална позиция, може да е опасен поради съдържащите се в него добавки или поради това, че е замърсен с опасни вещества, например масла или разтворители.

Типични добавки в пластмасите, които са от значение, са примерно стабилизаторите или пигментите (като кадмиеви, хромови, оловни или калаени съединения, бисфенол А (BPA) и нонилфенолови съединения), огнезабавителите (SCCP, MCCP, PBDE, HBCD и др.), пластификаторите (фталати, SCCP, MCCP и др.) и различни други влагани добавки (35).

Отбележете, че код 15 01 10* се отнася за отпадъци, които може да са опасни поради това, че: 1) опасна е опаковката, ако съдържа остатъци от опасни вещества (обикновено различни от пластмаса), ИЛИ 2) самият пластмасов материал (от който е произведена опаковката) съдържа опасни вещества (вж. също така примера за отпадъци от опаковки в раздел 1.3.1 по-горе).

1.4.10. Отпадъци, съдържащи устойчиви органични замърсители (УОЗ)

Следващият пример предоставя общи насоки относно класифицирането на отпадъци, съдържащи УОЗ.

Обща информация

Устойчивите органични замърсители (УОЗ) представляват органични химически вещества. Поради своето специфично съчетание на физични и химични свойства след изпускането им в околната среда тези вещества се задържат продължително, разпространяват се навсякъде в околната среда, натрупват се в мастните тъкани на живите организми, включително на човека, и са токсични както за човека, така и за дивата флора и фауна.

Основни източници

УОЗ са група от различни вещества или групи вещества с различен произход. Много УОЗ се произвеждат или са били произведени съзнателно като пестициди или промишлени химикали, използвани за многобройни технически или селскостопански приложения. Други УОЗ се произвеждат неумишлено като странични продукти, например от производствени или горивни процеси.

Аспекти, които следва да бъдат взети предвид при класифицирането на отпадъците

Стокхолмската конвенция за УОЗ и Протоколът към Регионалната конвенция на ИКЕ на ООН за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP) са международни споразумения, съдържащи списъци на УОЗ, които се изменят и допълват постоянно. След класифицирането на нови вещества или групи вещества като УОЗ по CLRTAP те се включват и в Регламента за УОЗ.

Регламентът за УОЗ предвижда специфична уредба за УОЗ като отпадъци. Съгласно член 7 отпадъците, които се състоят, съдържат или са замърсени от УОЗ над определени пределни стойности (максимално допустими концентрации по член 7, параграф 4, буква а), наричани „допустими ниски концентрации на УОЗ“), се обезвреждат или оползотворяват без неоправдано забавяне и в съответствие с разпоредбите на Регламента за УОЗ по начин, по който се гарантира, че съдържанието на УОЗ е унищожено или необратимо трансформирано, така че останалите отпадъци и изпускания да не проявяват характеристики на УОЗ. Дейностите по обезвреждането или оползотворяването, които могат да доведат до оползотворяване, рециклиране, възстановяване или повторна употреба на УОЗ, са забранени.

Съгласно ЕСО за огледалните позиции важи следното:

„Отпадъците, съдържащи полихлорирани дибензо-р-диоксини и дибензофурани (PCDD/PCDF), ДДТ (1,1,1-трихлоро-2,2-бис (4-хлорофенил)етан), хлордан, хексахлороциклохексани (включително линдан), диелдрин, ендрин, хептахлор, хексахлоробензен, хлордекон, алдрин, пентахлоробензен, мирекс, токсафен, хексабромобифенил и/или PCB с концентрация, надхвърляща граничните стойности, посочени в приложение IV към Регламент (EО) № 850/2004 на Европейския парламент и на Съвета, се класифицират като опасни.“

Следователно отпадъците, които съдържат УОЗ, упоменати в ЕСО (точка 2, трето тире), в концентрации, надхвърлящи граничните стойности, установени в Регламента за УОЗ (вж. таблица 7), следва да се класифицират като опасни. Опасността на отпадъците, които съдържат други УОЗ, следва да бъде оценявана чрез прилагане на максимално допустимите концентрации, включени в приложение III към РДО.

Таблица 7

Пределни (гранични) стойности, установени в Регламента за УОЗ за устойчивите органични замърсители, изброени в ЕСО

Вещество	CAS №	ЕО №	Максимално допустима концентрация, посочена в член 7, параграф 4, буква а)
Полихлорирани дибензо-p-диоксини и дибензофурани (PCDD/PCDF)			15 μg/kg (36)
ДДТ (1,1,1-трихлоро-2,2-бис(4-хлорофенил)етан):	50-29-3	200-024-3	50 mg/kg
Хлордан	57-74-9	200-349-0	50 mg/kg
Хексахлороциклохексани, включително линдан	58-89-9	210-168-9	50 mg/kg
	319-84-6	200-401-2
	319-85-7	206-270-8
	608-73-1	206-271-3
Диелдрин	60-57-1	200-484-5	50 mg/kg
Ендрин	72-20-8	200-775-7	50 mg/kg
Хептахлор	76-44-8	200-962-3	50 mg/kg
Хексахлоробензен	118-74-1	200-273-9	50 mg/kg
Хлордекон	143-50-0	205-601-3	50 mg/kg
Алдрин	309-00-2	206-215-8	50 mg/kg
Пентахлоробензен	608-93-5	210-172-5	50 mg/kg
Полихлорирани бифенили (PCB)	1336-36-3 и други	215-648-1	50 mg/kg (37)
Мирекс	2385-85-5	219-196-6	50 mg/kg
Токсафен	8001-35-2	232-283-3	50 mg/kg
Хексабромобифенил	36355-01-8	252-994-2	50 mg/kg

Отпадък, попадащ в приложното поле на задълженията по член 7 от Регламента за УОЗ поради това, че съдържа УОЗ в концентрации, превишаващи допустимите ниски концентрации на УОЗ, невинаги е опасен отпадък. Например отпадък, съдържащ пентабромдифенилов етер (в миналото използван основно в гъвкави полиуретанови пенопласти за автомобили и тапицерии) в концентрация 5 %, следва да бъде третиран в съответствие с член 7 от Регламента за УОЗ (максимално допустима концентрация на сумата от УОЗ и бромдифенилов етер 0,1 %), но не и като опасен отпадък (пределна стойност за пентабромдифенилов етер — 10 %). Отбележете, че всички задължения на причинителите или притежателите на отпадъци, произтичащи от Регламента за УОЗ, следва да се изпълняват независимо от класифицирането на отпадъците като опасни или неопасни по ЕСО.

Отбележете също така, че за отпадъците, класифицирани като опасни само въз основа на тяхното съдържание на УОЗ, понякога е трудно да се попълват товарителници, тъй като обикновено се изисква да бъдат документирани и докладвани опасните свойства НР 1 — НР 15.

(1) Вж. например позициите, отбелязани в таблицата с А, Б и В. За позициите, отбелязани с „А“, интерпретацията в Ръководството на Федералното министерство на околната среда в Германия се различава от горепосочената интерпретация, вж. http://www.bmub.bund.de/fileadmin/bmu-import/files/abfallwirtschaft/downloads/application/pdf/avv_erlaeuterungen.pdf. За позициите, отбелязани с „Б“, интерпретацията в Ръководството на Обединеното кралство се различава от горепосочената интерпретация, вж.https://www.gov.uk/government/publications/waste-classification-technical-guidance. За позициите, отбелязани с „В“, в някои държави членки позициите тип „xx xx 99“ се считат за огледални неопасни (ОН), вж. Classification réglementaire des déchets – Guide d'application pour la caractérisation en dangerosité/http://www.ineris.fr/centredoc/rapport-drc-15-149793-06416a-guidehp-vf2-1456135314.pdf

(2) Тази позиция е въведена с Решение 2014/955/ЕС.

(3) Тази позиция е въведена с Решение 2014/955/ЕС.

(4) Тази позиция е въведена с Решение 2014/955/ЕС.

(5) Тази позиция е въведена с Решение 2014/955/ЕС на Комисията.

(#)	Опасните компоненти от електрическо и електронно оборудване могат да включват акумулатори и батерии, упоменати в 16 06 и означени като опасни; живачни прекъсвачи, стъкло от електроннолъчеви тръби и други видове активирано стъкло и др.

(6) DRAFT Waste Classification – Guidance on the classification and assessment of waste (1st edition 2015). Technical Guidance WM3, публикация на Службата на Уелс за природните ресурси (Natural Resources Wales), Шотландската агенция за опазване на околната среда (SEPA), Агенцията на Северна Ирландия за околната среда (NIEA), Агенцията за околната среда, на адрес: https://www.gov.uk/government/publications/waste-classification-technical-guidance.

(7) Openbare Vlaamse Afvalstoffen Maatschappij (OVAM) (2015): Europese afvalstoffenlijst EURAL Handleiding, Мехелен, Белгия.

(8) Въз основа на DRAFT Waste Classification – Guidance on the classification and assessment of waste (1st edition 2015) Technical Guidance WM3, публикация на Службата на Уелс за природните ресурси (Natural Resources Wales), Шотландската агенция за опазване на околната среда (SEPA), Агенцията на Северна Ирландия за околната среда (NIEA), Агенцията за околната среда, на адрес: https://www.gov.uk/government/publications/waste-classification-technical-guidance, referred to throughout the document as „the UK Guidance“).

(9) Допълнителна информация относно етапите на преработката и фракциите от нея може да бъде намерена в следния наръчник, издаден от Министерството на околната среда и транспорта на провинция Баден-Вюртенберг (2003 г.), How to apply the European Waste List 2001/118/EC, Щутгарт, Германия, на адрес: http://abag-itm.de/fileadmin/Dateien/ABAG/Informationsschriften/Band_B/Band_B_englisch.pdf.

(10) Openbare Vlaamse Afvalstoffen Maatschappij (OVAM) (2015 г.): Europese afvalstoffenlijst EURAL Handleiding, Мехелен, Белгия, наричани в настоящия документ „Ръководство на OVAM“.

(11) Данни от Агенцията на САЩ за опазване на околната среда (2008 г.) Polycyclic Aromatic Hydrocarbons (PAHs), на адрес: http://www.epa.gov/osw/hazard/wastemin/minimize/factshts/pahs.pdf.

(12) Европейска агенция за околната среда (ЕЕА), Служба за терминология и изследвания в областта на околната среда (ETDA) (2015 г.), на адрес: http://glossary.eea.europa.eu/, дата на достъп: 4.7.2015 г.

(13) Същият източник като в бележка под линия 12.

(14) Същият източник като в бележка под линия 11.

(15) Агенция по токсичните вещества и регистъра на заболяванията (ATSDR), Департамент на САЩ по здравеопазване и услуги за човека (2014 г.): BTEX – Benzene, Toluene, Ethylbenzene and Xylenes, на адрес: http://www.odh.ohio.gov/~/media/ODH/ASSETS/Files/eh/HAS/btex.ashx

(16) Същият източник като в бележка под линия 12.

(17) Регламент (ЕО) № 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно вещества, които нарушават озоновия слой (ОВ L 286, 31.10.2009 г., стр. 1).

(18) Вж. Европейска агенция за околната среда (2014 г.): „Озоноразрушаващи вещества 2013 г. — обобщени данни, докладвани от търговски дружества, за вноса, износа, производството, унищожаването и за използването като изходни суровини и технологични агенти на озоноразрушаващи вещества в Европейския съюз“, на адрес: http://www.eea.europa.eu/publications/ozone-depleting-substances-2013.

(19) Директива 67/548/ЕИО от 27 юни 1967 г. за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1).

(20) Директива 1999/45/ЕИО на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 1999 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавитечленки относно класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни препарати (ОВ L 200, 30.7.1999, стр. 1).

(21) Ръководство на OVAM.

(22) Тези дейности са забранени в Европа. Следователно позицията вече няма съществено значение за класифицирането на отпадъци.

(23) Европейска агенция за околната среда (ЕЕА), Служба за терминология и изследвания в областта на околната среда (ETDA) (2015 г.), на адрес: http://glossary.eea.europa.eu/, дата на достъп 4.7.2015 г.

(24) Същият източник като в бележка под линия 21.

(25) Asphalt Insitute and Eurobitume (2015 г.): The Bitumen Industry – A Global Perspective, на адрес: http://eurobitume.eu/pdf/The_bitumen_industry/The_bitumen_Industry.html.

(26) Същият източник като в бележка под линия 25.

(27) Част от информацията в настоящия раздел е от David O'Farrell, Cumbria County Council (2011): Dealing with tar bound arisings, на адрес: http://www.soci.org/~/media/Files/Conference%20Downloads/2011/Recycling%20and%20Re%20using%20Asphalt%20Mar%2011/David_OFarrell_Presentation.ashx.

(28) Въз основа на Ръководството на Обединеното кралство.

(29) Конкретни методи за изпитване са посочени в Регламента за КЕО (серии от изпитвания А—Н, описани в част II от Препоръките на ООН относно превоза на опасни товари, Ръководство за изпитвания и критерии). По-подробна информация може да бъде намерена в Guidance on the application of the CLP Criteria, последна редакция (юли 2017 г.), на адрес: https://echa.europa.eu/documents/10162/23036412/clp_en.pdf/58b5dc6d-ac2a-4910-9702-e9e1f5051cc5

(30) По данни на European Tyre and Rubber Industry (2014 г.).

(31) Европейска комисия, Съвместен изследователски център (JRC) Критерии за „край на отпадъка“ за отпадъци от пластмаси, предназначени за конвертиране. Техническо предложение. Окончателен проектодоклад, DG JRC, IPTS, Севиля, Испания.

(32) Plastic Europe (2013): „Plastics the facts 2013. An analysis of European latest plastics production, demand and waste data“.

(33) Пак там.

(34) Jan J. C. Bart (2005): Additives in Polymers: Industrial Analysis and Applications, Wiley.

(35) За подробността информация вж. Европейска комисия „Study to assess possibility of granting a derogation given to specific types of plastic and rubber waste in the EU waste list“, BIPRO, 2015 г.

(36) Пределната стойност е изчислена като PCDD и PCDF съгласно факторите за еквивалентна токсичност (TFE), посочени в Регламент (ЕО) № 850/2004.

(37) Когато е приложим, да се използва изчислителният метод, формулиран в европейските стандарти EN 12766-1 и EN 12766-2.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

Източници на данни и основна информация за опасните вещества

След анализа за установяване на веществата, присъстващи в разглеждания отпадък, необходимо е да се анализира дали установените вещества са опасни и как е определена тяхната химическа класификация. Приложение 2 предоставя насоки както за проучването дали установените вещества са опасни, така и за тяхната класификация. В него съща така са описани източниците, от които може да бъде получена същества информация за тази цел. Основните източници са посочени във фигура 5. Включени са препратки към съответната глава в настоящия документ (сива клетка) и към официалния източник (синя клетка). Допълнителни обяснения относно източниците на данни, включително информация за тяхното степенуване, са дадени в съответните параграфи по-долу.

2.1 Класифициране на веществата като опасни в съответствие с Регламента за КЕО

В редица случаи решаващ критерий за присвояването на огледална опасна или огледална неопасна позиция е наличието на „опасни вещества“ според критериите за опасни свойства и съответните гранични стойности в приложение III към РДО (за подробна информация вж. приложение 3 към настоящия документ). В Регламента за КЕО на ЕС са предвидени критерии за оценяването на различните видове опасност на веществата — физически, за здравето на човека и за околната среда. Опасно вещество е това, на което при класифицирането му по Регламента за КЕО е присвоен код на предупреждение за опасност. Информация за кодовете на предупреждения за опасност, присвоени на отделните вещества, може да бъде получена от стандартизирани класификации, а при липсата на такива — отчасти и от самокласификации (за чието използване отговорност носят операторите под контрола на компетентните органи, тъй като самокласификациите не са хармонизирани), както е описано в следващите раздели.

2.1.1 Хармонизирана класификация на вещества

Някои вещества са класифицирани „официално“ със специално решение на равнището на ЕС. Тези класификации се наричат „хармонизирани класификации“ и са изброени в таблица 3 в част 3 от приложение VI към Регламента за КЕО.

Хармонизираната класификация предоставя информация за химическата класификация и етикетирането на веществото:

Код на предупреждение за опасност	Кодът, присвоен на класа и категорията на опасност. Например кодът за канцерогенно вещество може да е H350 или H351.
Клас на опасност	Естеството на опасността. Например „Carc.“ за канцерогенно вещество.
Категория на опасност	Подкатегория на класа на опасност, която описва тежестта на опасността. Например тежестта за канцерогенно вещество може да е 1А, 1В или 2.

От правна гледна точка класовете и категориите на опасност, представени в таблица 3 в част 3 от приложение VI към Регламента за КЕО, имат предимство пред всички други източници на информация за съответните класове и категории и са задължителни при класифицирането. Отбележете, че дадена хармонизирана класификация може да е непълна, тъй като обхваща само изброените класове и категории на опасност. За информация относно терминологията направете справка в Ръководството на ЕСНА за КЕО.

Таблица 3 в част 3 от приложение VI към Регламента за КЕО се осъвременява редовно посредством адаптации за привеждане в съответствие с техническия прогрес (АТР). Тя съдържа два вида хармонизирани класификации:

—	хармонизирани класификации за специфични вещества (като например „оловен хромат“) и

—	хармонизирани класификации за групи (като например „оловни съединения“).

Хармонизирани класификации могат да бъдат намерени в списъка за класификация и етикетиране („списък за КЕ“), поддържан от Европейската агенция по химикали (ECHA) (вж. раздел 2.1.3). В случай че съществува хармонизирана класификация за дадено вещество, тази класификация има предимство пред хармонизираните групови класификации.

2.1.2 Самокласификации

Производителите, вносителите и потребителите на вещества надолу по веригата са задължени да извършват самооценяване в съответствие с Регламента за КЕО (съгласно изискванията на посочения регламент и във връзка с регистрацията на веществата по Регламент REACH), като прилагат критериите за класифициране по Регламента за КЕО.

Възможно е да съществуват множество класификации за едно вещество поради:

—	различния състав, форма или агрегатно състояние на веществото, което се пуска на пазара;

—

обстоятелството, че производителят или заготвителят е установил недостиг на информация за оценяване на класа или категорията на опасност (което докладва с формулировките „липсват данни“, „данните не позволяват да се направи заключение“ или „позволяват да се направи заключение, но не са достатъчни за класифициране“);

—	обстоятелството, че производителят, вносителят или потребителят надолу по верига има достъп до различни или допълнителни данни, или е генерирал такива данни.

Самокласификациите могат да се използват, за да се установи кои класове и категории вече са идентифицирани от други нотифициращи лица извън хармонизираната класификация и следва да служат за обща информационна основа. Препоръчва се да се проверяват особено самокласификациите, за които има голям брой нотифициращи лица. Полагат се постоянни усилия за съгласуване на самокласификациите между нотифициращите лица. Ако за разглежданите вещества обаче липсва хармонизирана класификация и са налични единствено самокласификации, притежателят на отпадъка следва да положи най-добросъвестни усилия за присъждане на класификация въз основа на самокласификациите, публикувани в списъка за КЕ, като обръща особено внимание на класификацията, предадена с ИЛБ за съответното вещество или смес на оператора, който генерира отпадъка.

2.1.3 Списъкът за КЕ като изследователски инструмент

Списъкът за КЕ (1), поддържан от ЕСНА, може да се използва на търсене на класификации на вещества или групи вещества, които имат значение за класифицирането на отпадъците (и за проверяване на тази информация, ако е приложимо). Списъкът улеснява проучването за хармонизирани класификации на вещества или групи вещества, тъй като съдържа информацията от таблица 3 в част 3 от приложение VI към Регламента за КЕО. Той съдържа също така самокласификации, предоставени във връзка с регистрацията на вещества по Регламент REACH, и нотификации на нерегистрирани вещества (например вносители на малки количества, които не са длъжни да регистрират). Когато няма хармонизирана класификация, а в списъка за КЕ са докладвани две или повече самокласификации, базата данни на ЕСНА за регистрирани вещества (2) може да помогне за допълването на информацията, получена от списъка.

Списъкът за класификация и етикетиране е преведен на всички езици на ЕС.

Следва обаче да се отбележи, че в съдържанието на списъка за КЕ се правят редовни промени и то следва да се разглежда предпазливо (например усилено се работи по сближаването на класификациите за дадено вещество в списъка).

Обърнете внимание на следния пример с хармонизираната позиция „оловен хромат“ (CAS № 7758-97-6), показана в списъка за КЕ.

От фигура 6 става ясно, че „оловен хромат“ е класифициран като

—	Carc. 1B	H350
—	Repr. 1A	H360Df
—	STOT RE 2	H373**
—	Aquatic Acute 1	H400
—	Aquatic Chronic 1	H410

За да се оцени дали разглежданият отпадък проявява опасни свойства (вж. глава 3.2.2 и приложение 3) поради това, че съдържа опасното вещество „оловен хромат“, необходимо е да се вземе предвид информацията относно класа и категорията на опасност и кодовете на предупрежденията за опасност на „оловен хромат“.

2.2 Информация за състава, свойствата и управлението на отпадъци за вещества и смеси, които стават отпадъци

Доставчикът на вещества и смеси, класифицирани като опасни по Регламента за КЕО, както и на некласифицирани смеси, съдържащи опасни вещества над определени граници, е длъжен да предостави информационни листове за безопасност. ИЛБ трябва да отговаря на определени изисквания, да е изготвен по образеца, определен в член 31 от Регламент REACH, и да съдържа информация относно:

—	класификацията на веществото или сместа по дял II от Регламента за КЕО (раздел 2 на ИЛБ); това може да е хармонизирана класификация или самокласификация (вж. раздел 2.1);

—	състава/съставките (раздел 3 на ИЛБ);

—	обезвреждане на отпадъците (раздел 13 на ИЛБ)

—	сценариите на експозиция (в приложението).

Предоставяйки тази информация, ИЛБ може да е полезен информационен инструмент за следващите стъпки на оценяване, които следва да бъдат извършени при класифицирането по ЕСО, след като даден продукт е станал отпадък.

Отбележете, че ако продуктът, станал отпадък, е смес от две или повече вещества (например кофа лак), данните за класифицирането на смесите са ценен източник на информация като цяло; на второ място, трябва да се използват класификациите на отделните съставляващи вещества, а не общата химическа класификация на сместа. Раздел 3 на ИЛБ за смеси предоставя класификациите по Регламента за КЕО за индивидуалните опасни съставки на сместа. Тази информация може да бъде потвърдена или допълнена чрез търсене в списъка за КЕ (вж. раздел 2.1.3).

Отбележете, че за вещества и смеси, за които ИЛБ не е задължителен, както и за определени артикули може да са налични доброволни информационни листове за продукта, които не съответстват на ИЛБ, но могат да предоставят информация относно състава и препоръчаните практики за обезвреждане.

Препоръчва се извършването на допълнителни проверки в следните случаи:

—	има вероятност предоставената информация да не е актуална (продуктът е отстранен, след като е изминало много време от последната му доставка);

—	има основания да се предполага, че информацията е непълна, неподходяща или неточна;

—	информацията относно процеса на генериране на отпадъка дава основания да се счита, че в отпадъка може да има допълнителни вещества (например замърсители), които не са обхванати от ИЛБ.

2.3 Други информационни източници

Освен информационните източници, представени в предходните глави, възможно е да съществува друга полезна литература относно наличието и съдържанието на веществата, които могат да присъстват в отпадъците. Източникът, в който може да се направи справка, се определя индивидуално според конкретния случай. Възможни примери като цяло са:

—	справочни документи за най-добри налични техники (НДНТ/BREF);

—	справочници за индустриални процеси;

—	„секторни тетрадки“ (sector notebooks) на Агенцията на САЩ за опазване на околната среда;

—	информация за технологичните процеси и веществата от причинителя на отпадъците (описания на технологичните процеси);

—	бази от данни за типичния състав на определени отпадъци (3).

(1) http://echa.europa.eu/regulations/clp/cl-inventory.

(2) http://echa.europa.eu/de/information-on-chemicals/registered-substances.

(3) Отбележете, че в някои държави членки, например в Германия, специализираните бази от данни за състава, физикохимичните свойства и класификацията на потоци от отпадъци са общодостъпни.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

Специфични подходи за определянето на опасни свойства (НР 1 — НР 15)

3.1. Определяне на НР1: Експлозивни

Определение и допълнително описание в приложение III към РДО

Съгласно приложение III към РДО като НР 1 — „Експлозивни“, се определят:

„отпадъци, които са в състояние чрез химична реакция да образуват газ с такава температура и налягане и с такава скорост, че да причини вреда на обкръжаващата среда. Тук влизат пиротехнически отпадъци, отпадъците от експлозивни органични пероксиди и експлозивните самоактивиращи се отпадъци.“

Във връзка с НР 1 е важно да се отбележи, че „извадени от употреба експлозиви“ са изключени от обхвата на РДО (вж. раздел 3.1.1). В тази връзка се препоръчва преди всичко да се провери дали за разглеждания отпадък се прилагат правилата, установени в РДО и ЕСО.

РДО продължава със следните пояснения:

„Когато дадени отпадъци съдържат едно или повече вещества, класифицирани съгласно един от кодовете за клас и категория на опасност и кодовете на предупрежденията за опасност, посочени в таблица 1 [вж. таблица 8 в настоящия документ], отпадъците се оценяват за HP 1, когато това е целесъобразно и пропорционално, съгласно методите за изпитване. Ако наличието на вещество, смес или изделие показва, че отпадъците са експлозивни, те се класифицират като опасни със свойство HP 1.“

Отпадък, съдържащ вещества, които са класифицирани с кодове за клас, категория и предупреждения за опасност, посочени в таблица 8, може да бъде изпитан, за да се установи дали проявява опасно свойство. Като алтернативен вариант може просто да се приеме, че отпадъкът, който съдържа тези вещества, е опасен със свойство НР 1.

Таблица 8

Кодове за клас и категория на опасност и кодове на предупрежденията за опасност за съставките на отпадъците при класификацията на отпадъците като опасни със свойство HP 1 — „Експлозивни“:

Кодове на класовете и категориите на опасност	Кодове на предупрежденията за опасност	Описание
Unst. Expl.	H200	Нестабилни експлозиви
Expl. 1.1	H201	Експлозив; опасност от масова експлозия
Expl. 1.2	H202	Експлозив; сериозна опасност от разпръскване
Expl. 1.3	H203	Експлозив; опасност от пожар, взрив или разпръскване
Expl. 1.4	H204	Опасност от пожар или разпръскване
Self-react. A	H240	Може да предизвика експлозия при нагряване
Org. Perox. A	H240	Може да предизвика експлозия при нагряване
Self-react. B	H241	Може да предизвика пожар или експлозия при нагряване
Org. Perox. B	H241	Може да предизвика пожар или експлозия при нагряване

Когато продукт, за който е известно, че е експлозивен, стане отпадък, той също трябва да се счита за опасен с НР 1.

Някои вещества могат да са експлозивни при определени условия, например тези, на които са присвоени кодове на предупреждения за опасност H205 — „Може да предизвика масова експлозия при пожар“, или EUH001 — „Експлозивен в сухо състояние“. Тези вещества не правят отпадъка опасен с НР 1, но поради наличието им отпадъкът може да проявява опасно свойство НР 15; за по-подробна информация вж. раздел 1.2.1.

Ако не е опасен с НР 1, отпадък, съдържащ вещество, класифицирано като H240 или H241, следва да бъде разгледан по отношение на НР 3 — „Запалими“.

Във фигура 7 се описва процесът на оценяване за HP 1 (1).

Методи на изпитване

В част А от приложението към Регламента относно методите за изпитване се предвижда следният метод за изпитване, който може да бъде взет предвид при оценяването на НР 1 — „Експлозивни“:

—	A.14. Експлозивни свойства

Отпадъците, съдържащи вещества, изброени в таблица 8, следва да бъдат изпитани за експлозивни свойства в съответствие с Ръководството на ЕСНА за КЕО.

В Ръководството на ЕСНА за КЕО са предвидени отделни раздели за изпитването на смеси, които съдържат:

—	органични пероксиди;

—	самоактивиращи се вещества и смеси;

—	експлозиви.

Съгласно Регламента за КЕО самоактивиращите се вещества и смеси се класифицират в една от седемте категории, наречени „типове A—G“, вж. Ръководството на ЕСНА за КЕО. Ако отпадък, съдържащ органичен пероксид или самоактивиращо се вещество, е класифициран чрез изпитване като тип А (H240) или тип B (H241), този отпадък проявява НР 1. Ако това не е така, отпадък, класифициран като тип C, D, E или F (H242), проявява НР 3.

Ако отпадък, съдържащ друго от веществата, изброени в таблица 8, е класифициран чрез изпитване като „нестабилен експлозив“ (H200), подклас 1.1 (H201), 1.2 (H202), 1.3 (H203) или1.4 (H204), той проявява HP 1.

Подробен пример за оценяването на органични пероксиди за НР 1 е представен в раздел 1.4.7 от приложение 1.

3.2. Определяне на НР 2: Оксидиращи

Определение и допълнително описание в приложение III към РДО

Съгласно приложение III към РДО като НР 2 — „Оксидиращи“, се определят:

„отпадъци, които могат, обикновено чрез отделяне на кислород, да причинят запалването на други материали или да спомогнат за това.“

РДО продължава със следните пояснения:

„Когато дадени отпадъци съдържат едно или повече вещества, класифицирани съгласно един от кодовете за клас и категория на опасност и кодовете на предупрежденията за опасност, посочени в таблица 2 [вж. таблица 9 в настоящия документ], отпадъците се оценяват за HP 2, когато това е целесъобразно и пропорционално, съгласно методите за изпитване. Ако наличието на вещество показва, че отпадъците са оксидиращи, те се класифицират като опасни със свойство HP 2.“

Отпадък, съдържащ вещества, които са класифицирани с кодове за клас, категория и предупреждения за опасност, посочени в таблица 9, може да бъде изпитан, за да бъде установено дали проявява това опасно свойство. Като алтернативен вариант може просто да се приеме, че отпадъкът, който съдържа тези вещества, е опасен със свойство НР 2.

Таблица 9

Кодове за клас и категория на опасност и кодове на предупрежденията за опасност за съставките на отпадъците при класификацията на отпадъците като опасни със свойство HP 2 „Запалими“:

Кодове на класовете и категориите на опасност	Кодове на предупрежденията за опасност	Описание
Ox. Gas 1	H270	Може да предизвика или усили пожар; окислител
Ox. Liq. 1	H271	Може да предизвика пожар или експлозия; силен окислител
Ox. Sol. 1	H271	Може да предизвика пожар или експлозия; силен окислител
Ox. Liq. 2 Ox. Liq. 3	H272	Може да усили пожара; окислител
Ox. Sol. 2 Ox. Sol. 3	H272	Може да усили пожара; окислител

Ако

—	отпадъкът съдържа само едно от тези вещества;

—	за това вещество е определена специфична максимално допустима концентрация в таблица 3 в част 3 от приложение VI към Регламента за КЕО. Следва да се отбележи, че за този клас на опасност няма общи максимално допустими концентрации;

—	веществото е налично в отпадъка под максимално допустимата концентрация;

може да се приеме, че отпадъкът не е опасен с НР 2.

Пример за това е „азотна киселина“, посочена като H272, Ox. Liq. 3 със специфична максимално допустима концентрация ≥ 65 %. Когато съдържа азотна киселина в концентрация над 65 %, отпадъкът се класифицира като опасен с НР 2 (в допълнение към НР 8). Единственото друго вещество, което до 10-ото адаптиране към техническия прогрес (ATP) на Регламента за КЕО (2) има специфична максимално допустима концентрация за оксидиращи свойства, е водороден пероксид, чиято максимално допустима концентрация е 50 %.

Изчислителен метод за оксидиращи газове

Ако отпадъкът съдържа вещество, на което е присъден Н270, възможно е да се изчисли дали проявява, или не проявява НР 2. Изчислителният метод е предоставен от ISO 10156 (изменен и допълнен) и следва да се прилага в съответствие с Ръководството на ЕСНА за КЕО.

Във фигура 8 се описва процесът на оценяване за HP 2 (3).

Методи на изпитване

В част А от приложението към Регламента относно методите за изпитване се предвиждат следните методи за изпитване, които могат да бъдат взети предвид при оценяването на НР 2 — „Оксидиращи“:

—	A.17. Оксидиращи свойства (твърди вещества)

—	A.21. Оксидиращи свойства (течности)

Отпадъците, съдържащи вещества, изброени в таблица 9, следва да бъдат изпитани за оксидиращи свойства в съответствие с Ръководството на ЕСНА за КЕО. В Ръководството на ЕСНА за КЕО са предвидени отделни раздели за изпитването на смеси, които съдържат:

—	оксидиращи газове;

—	оксидиращи течности;

—	оксидиращи твърди вещества.

Ако отпадък, съдържащ оксидиращо вещество, е класифициран чрез изпитване като H270, H271 или H272, той проявява HP 2.

3.3. Определяне на НР 3: Запалими

Определение и допълнително описание в приложение III към РДО

Определението на НР 3 — „Запалими“, в приложение III към РДО съдържа шест тирета:

— „запалими течни отпадъци :

течни отпадъци с пламна точка под 60 °C или отпадъчен газьол, дизелово и леко гориво за отопление, чиято пламна точка е > 55 °C и ≤ 75 °C;

— запалими пирофорни течни и твърди отпадъци :

твърди или течни отпадъци, които дори в малки количества са способни да се запалят в рамките на пет минути след контакт с въздуха;

— запалими твърди отпадъци :

твърди отпадъци, които са лесно запалими или при триене могат да причинят пожар или да спомогнат за това;

— запалими газообразни отпадъци :

газообразни отпадъци, които са запалими във въздушна среда при 20 °C и стандартно налягане 101,3 kPa;

— отпадъци, реагиращи с вода :

отпадъци, от които при контакт с вода се отделят запалими газове в опасни количества;

— други запалими отпадъци :

запалими аерозоли, запалими самозагряващи се отпадъци, запалими органични пероксиди и запалими самоактивиращи се отпадъци.“

РДО продължава със следните пояснения:

„Когато дадени отпадъци съдържат едно или повече вещества, класифицирани съгласно един от кодовете за клас и категория на опасност и кодовете на предупрежденията за опасност, посочени в таблица 3 [вж. таблица 10 в настоящия документ], отпадъците се оценяват, когато това е целесъобразно и пропорционално, съгласно методите за изпитване. Ако наличието на вещество показва, че отпадъците са запалими, те се класифицират като опасни със свойство HP 3.“

Отпадък, съдържащ вещества, които са класифицирани с кодове за клас, категория и предупреждения за опасност, посочени в таблица 10, може да бъде изпитан, за да бъде установено дали проявява това опасно свойство. Като алтернативен вариант може просто да се приеме, че отпадъкът, който съдържа тези вещества, е опасен със свойство НР 3, освен ако веществата са в незначителни количества.

Таблица 10

Кодове за клас и категория на опасност и кодове на предупрежденията за опасност за съставките на отпадъците при класификацията на отпадъците като опасни със свойство HP 3 — „Запалими“:

Кодове на класовете и категориите на опасност	Кодове на предупрежденията за опасност	Описание
Flam. Gas 1	H220	Изключително запалим газ
Flam. Gas 2	H221	Запалим газ
Aerosol 1	H222	Изключително запалим аерозол
Aerosol 2	H223	Запалим аерозол
Flam. Liq. 1	H224	Изключително запалими течност и пари
Flam. Liq.2	H225	Силно запалими течност и пари
Flam. Liq. 3	H226	Запалими течност и пари
Flam. Sol. 1 Flam. Sol. 2	H228	Запалимо твърдо вещество
Self-react. CD Self-react. EF Org. Perox. CD Org. Perox. EF	H242	Може да предизвика пожар при нагряване
Pyr. Liq. 1 Pyr. Sol. 1	H250	Самозапалва се при контакт с въздух
Self-heat.1	H251	Способност за самозагряване: може да се запали
Self-heat. 2	H252	Самонагряващо се в големи количества; може да се запали
Water-react. 1	H260	При контакт с вода отделя запалими газове, които могат да се самозапалят
Water-react. 2 Water-react. 3	H261	При контакт с вода отделя запалими газове

Ако отпадъкът съдържа вещество, на което е присъден H220 или H221, възможно е да се изчисли дали той проявява, или не проявява НР 3 (четвърто тире). Изчислителният метод е предоставен от ISO 10156 и следва да се прилага в съответствие с Ръководството на ЕСНА за КЕО.

Когато отпадъкът съдържа вещество, на което е присвоен код H260 или H261, т.е. вещество, което при добавяне на вода може да отделя силно запалим газ със скорост над 1 литър газ на килограм вещество в час, е възможно да се изчисли минималната концентрация на веществото в отпадъка, която го прави опасен с НР 3 (пето тире). Под тази концентрация отпадъкът не се счита за опасен с НР 3 (пето тире). При или над тази концентрация отпадъкът се счита за опасен с НР или се изпитва. Примери за вещества и изчисления са дадени в Ръководството на Обединеното кралство и са представени в следващия раздел.

Кратък пример за оценяването на органичен пероксид за НР 3 въз основа на оценката за НР 1 е даден в раздел 1.4.7. Във фигура 9 се описва процесът на определяне на HP 3 (4).

Изчислителен метод за НР 3 (пето тире)

Както беше посочено по-горе, на дадено вещество се присвоява код H260 или H261, ако след добавяне на вода веществото може да отделя силно запалими газове със скорост над 1 литър газ на килограм вещество в час.

Ако на отпадъка е присъден H260 или H261, възможно е да се изчисли пределната концентрация на веществото в отпадъка, при която отпадъкът става опасен с НР 3 (пето тире). В основата на този метод е изчисляването на количеството реагиращо вещество, необходимо за генериране на един литър запалим газ, на база стехиометрични съотношения и чрез прилагане на обема на един мол газ при стандартно налягане и стандартна температура. Пределната концентрация на един литър се взема от метод за изпитване А.12. „Запалимост (при контакт с вода)“, описан в част А от приложението към Регламента относно методите за изпитване.

Под тази концентрация отпадъкът не се счита за опасен в резултат на НР 3 (пето тире). При или над тази концентрация отпадъкът се счита за опасен с НР 3 или се изпитва. По-долу е представен пример от Ръководството на Обединеното кралство как да се извърши изчислението (каре 3 (5)).

Изчислителен метод за НР 3 (пето тире)

Съставя се балансово уравнение за реакцията, която произвежда газа. Общата форма на това уравнение би трябвало да е следната:

→

където R е веществото с H260/H261, W е вода, P е продукт от реакцията и G е отделеният газ; r, w, p и g са стехиометричните съотношения, които балансират уравнението.

Задават се молекулните тегла и стехиометричните съотношения на веществата, участващи в уравнението.

Намира се частното на (r × моларно тегло на R) и (g × 22,4). Това дава масата на R, която отделя 1 литър газ. 1 мол газ заема обем от 22,4 литра при стандартна температура и стандартно налягане.

Това количество (в грамове) се разделя на 1 000 (за преобразуване в килограми) и се умножава по 100 за получаване на тегловни проценти и съответно — на пределната концентрация за НР 3 (пето тире) на вещество R.

Пример за изчисление: Отпадъкът съдържа алуминиев карбид. Алуминиевият карбид е вещество с код Н260, което реагира с вода, отделяйки газ метан.

Al4C3	+	6H2O	→	2Al2O3	+	3CH4
алуминиев карбид		вода		алуминиев оксид		метан
144 g		18 g		102 g		16 g
1 mol		6 mol		2 mol		3 mol

r = 1 mol Al4C3, R = 144 g; g = 3 mol CH4.

Пределна концентрация на алуминиев карбид в отпадъка = [144 / (3 × 22,4)] / 1 000 × 100 или 0,21 % (приблизително 0,2 %).

Каре 3:

Изчислителен метод за НР 3 (пето тире)

Пределните стойности, получени от изчисленията за някои вещества с кодове H260 и H261, са дадени в таблица 11.

Таблица 11

Примери за вещества, поради които отпадъкът може да проявява опасни свойства НР 3 — „Запалими“ (пето тире), и праговите концентрации на тези вещества (6)

Наименование на веществото	Кодове на предупреждения за опасности, свързани с НР 3 (пето тире)	Уравнение	Пределна концентрация, при която отпадъкът проявява H3-A (пето тире) (%) (7)
Литий	H260	2Li + 2H2O → 2LiOH + H2	0,1
Натрий	H260	2Na + 2H2O → 2NaOH + H2	0,2
Мaгнезиев прах (пирофорен)	H261	Mg + 2H2O → Mg(OH)2 + H2	0,1
Алуминиев прах (пирофорен) Алуминиев прах (стабилизиран)	H261	2Al + 6H2O → 2Al(OH)3 + 3H2	0,1
Калий	H260	2K + 2H2O → 2KOH + H2	0,4
Калций	H261	Ca + 2H2O → Ca(OH)2 + H2	0,2
Цинков прах — цинкова пепел (пирофорни)	H260	Zn + 2H2O → Zn(OH)2 + H2	0,3
Циркониев прах (пирофорен)	H260	Zr + 4H2O → Zr(OH)4 + 2H2	0,2
Алуминиев карбид	H260	Al4C3 + 6H2O → 2Al2O3 + 3CH4	0,2
Литиево-алуминиев хидрид	H260	LiAlH4+ H2O → LiAl(OH)2 + 4H2	0,1
Натриев хидрид	H260	NaH + H2O → NaOH + H2	0,1
Калциев хидрид	H260	CaH2 + 2H2O → Ca(OH)2 + 2H2	0,1
Калциев карбид	H260	CaC2 + H2O → Ca(OH)2 + C2H2	0,3
Калциев фосфид	H260	Ca3P2 + 6H2O → 2PH3 + 3Ca(OH)2	0,4
Алуминиев фосфид	H260	AlP + 3H2O → PH3 + Al(OH)3	0,3
Магнезиев фосфид	H260	Mg3P2 + 6H2O → 2PH3 + 3Mg(OH)2	0,3
Трицинков дифосфид	H260	Zn3P2 + 6H2O → 2PH3 + 3Zn(OH)2	0,6
Диетил(eтилдиметилсиланолато)алуминий	H260	(C2H5)2Si(CH3)2C2H5Al + 2H2O → 2C2H6 + Al(OH)2Si(CH3)2C2H5	0,4

Методи на изпитване

В част А от приложението към Регламента относно методите за изпитване се предвиждат следните методи за изпитване, които могат да бъдат взети предвид при оценяването на НР 3 — „Запалими“:

—	A.10. Запалимост при твърди вещества

—	A.11. Запалимост при газове

—	A.12. Запалимост при контакт с вода

Отпадъците, съдържащи вещества, изброени в таблица 10, следва да бъдат изпитани за запалителни свойства в съответствие с Ръководството на ЕСНА за КЕО. В Ръководството на ЕСНА за КЕО са предвидени отделни раздели за изпитването на смеси, които съдържат:

—	запалими газове;

—

аерозоли;

—	запалими течности;

—	запалими твърди вещества;

—	самоактивиращи се вещества и смеси;

—	пирофорни течности;

—	пирофорни твърди вещества;

—	самонагряващи се вещества и смеси;

—	отпадъци, реагиращи с вода;

—	органични пероксиди (2.15).

3.4. Определяне на НР 4: Дразнещи — дразнене на кожата и увреждане на очите

Определение и допълнително описание в приложение III към РДО

Съгласно приложение III към РДО като НР 4 — „Дразнещи“, се определят:

„отпадъци, които при контакт могат да причинят дразнене на кожата или увреждане на очите.“

НР 4 е свързано с НР 8 — „Корозивни“, тъй като и двете категории се отнасят до възможно увреждане или повреждане на тъкани с различна степен на тежест. Вж. раздел 3.8 за по-подробна информация относно НР 8.

Имайте предвид, че:

—	опасните отпадъци, съдържащи дразнещи вещества, могат да проявяват дразнещи свойства (в зависимост от концентрацията);

—	опасните отпадъци, съдържащи корозивни вещества, могат да проявяват корозивни или дразнещи свойства в зависимост от концентрацията.

Механичните дразнения, причинявани от някои вещества, не са включени в определението на НР 4.

РДО продължава със следните пояснения:

Когато дадени отпадъци съдържат едно или повече вещества в концентрации над граничната стойност, които са класифицирани съгласно един от следните кодове за клас и категория на опасност и кодове на предупрежденията за опасност, и е превишена или достигната една или няколко от следните пределни концентрации, отпадъците се класифицират като опасни със свойство HP 4.

При разглеждането за оценка за Skin corr. („Корозивни за кожата“) 1A (H314), Skin irrit. („Дразнене на кожата“) 2 (H315), Eye dam. („Сериозно увреждане на очите“) 1 (H318) и Eye irrit. („Дразнене на очите“) 2 (H319), граничната стойност е 1 %.

Ако сумарната концентрация на всички вещества, класифицирани като Skin corr. 1A (H318), превишава или е равна на 1 %, отпадъците се класифицират като опасни със свойство HP 4.

Ако сумарната концентрация на всички вещества, класифицирани като H318, превишава или е равна на 10 %, отпадъците се класифицират като опасни със свойство HP 4.

Ако сумарната концентрация на всички вещества, класифицирани като H315 и H319, превишава или е равна на 20 %, отпадъците се класифицират като опасни със свойство HP 4.

Трябва да се отбележи, че отпадъци, съдържащи вещества, класифицирани като H314 (Skin corr.1A, 1B или 1C) в количества, превишаващи или равни на 5 %, се класифицират като опасни със свойство HP 8. HP 4 не се прилага в случаите, когато отпадъците са класифицирани като HP 8.

Таблица 12

Кодове за клас и категория на опасност и кодове на предупрежденията за опасност за съставките на отпадъците и съответните максимално допустими концентрации при класификацията на отпадъците като опасни със свойство HP 4

Кодове на класовете и категориите на опасност	Кодове на предупрежденията за опасност	Описание	Максимално допустима концентрация (общо количество на веществата)
Skin Corr. 1A	H314	Причинява тежки изгаряния на кожата и увреждане на очите	≥ 1 % и < 5 %
Eye Dam. 1	H318	Причинява сериозно увреждане на очите	≥ 10 %
Skin irrit. 2 както и Eye irrit. 2	H315 както и H319	Предизвиква дразнене на кожата, както и Причинява сериозно дразнене на очите	≥ 20 % (8)

Пример за оценяването за HP 4 на отпадъци, съдържащи CaO и Ca(OH)2, е даден в приложение 1.4.4.

За отпадък, съдържащ вещество, класифицирано като H314 Skin Corr.1A, 1B или 1C, с концентрация ≥ 5 %, вж. също HP 8 — „Корозивни“ (приложение 3.8), тъй като този отпадък следва да бъде класифициран като опасен с HP 8, а не с HP 4.

Горепосочените максимално допустими концентрации се отнасят за известните съставки на отпадъка. Понякога е трудно да се идентифицират всички специфични вещества, налични в някои отпадъци. Когато отпадъците не са „дразнещи“ поради наличието на известните вещества, а някои от веществата все още са неизвестни, за целите на оценяването следва да се използва стойността на pH (вж. фигура 10).

Отпадъци с pH ≤ 2 или ≥ 11,5 по принцип следва да се считат за НР 8 — „Корозивни“, освен ако са изпълнени следните две условия:

—	резултатите от изпитване на киселинен или алкален резерв не дават основание за класифициране като корозивни;

—	допълнителни in vitro изпитвания или налични наблюдения върху хора и данни за животни при еднократни или многократни експозиции потвърждават, че не е приложима класификация нито като дразнещи, нито като корозивни.

Изпитването на кисел или алкален резерв измерва капацитета на отпадъците за буфериране (9).

Гранични стойности

За оценяването се прилагат следните гранични стойности:

—	за H314, H315, H318 и H319 гранична стойност е 1 %.

Отделно вещество, налично в концентрация под тази гранична стойност, не се включва в сумарните концентрации, дадени в таблица 12 и фигура 10.

Във фигура 10 се описва процесът на оценяване за HP 4 (10).

Методи на изпитване

Оценяването на отпадък за НР 4 следва да се извършва въз основа на

—	идентифициране на отделните вещества в отпадъка;

—	класифициране на тези вещества;

—	позоваване на максимално допустимите концентрации по приложение III към РДО.

Ако се предвиждат изпитвания за определяне на това опасно свойство, отпадъците, съдържащи вещества, изброени в таблица 12, следва да бъдат изпитани за дразнещи свойства в съответствие с Ръководството на ЕСНА за КЕО. Смес, на която в резултат на тази оценка е присъден H315, H318 или H319, се счита за проявяваща НР 4.

Ако се предвиждат изпитвания, препоръчва се комбинация от изпитване на киселинен и алкален резерв, и in vitro изпитвания. Пример за интегрирането на изпитванията на киселинен/алкален резерв и на in vitro изпитванията в общата програма за изпитвания е даден в Ръководството на Обединеното кралство.

Изпитването на киселинен или алкален резерв измерва буфериращия капацитет на отпадъците.

В част Б от приложението към Регламента относно методите за изпитване се предвижда следният метод за изпитване, който може да бъде взет предвид при оценяването на НР 4 — „Дразнещи“:

—	Б.46 In vitro кожно дразнене: метод за изпитване върху реконструиран човешки епидермис

Методите за изпитване, дадени в Регламента относно методите за изпитване, които разчитат на изпитвания върху животни, не са подходящи (11).

In vitro методи може също така да са налични от други източници, като например Референтната лаборатория на Европейския съюз за алтернативи на изпитванията върху животни (12).

В случаите, когато опасното свойство на даден отпадък е оценено посредством изпитване, както и чрез използване на концентрациите на опасните вещества, посочени в приложение III към РДО, предимство имат резултатите от изпитването.

3.5. Определяне на НР 5: Специфична токсичност за определени органи (STOT) /Опасност при вдишване

Определение и допълнително описание в приложение III към РДО

Съгласно приложение III към РДО като НР 5 — „Специфична токсичност за определени органи (STOT) /Опасност при вдишване“, се определят:

„отпадъци, които могат да причинят специфична токсичност за определени органи при еднократна или многократна експозиция или които причиняват остри токсични ефекти след вдишване.“

РДО продължава със следните пояснения:

„Когато дадени отпадъци съдържат едно или повече вещества, класифицирани съгласно един или няколко от следните кодове за клас и категория на опасност и кодове на предупрежденията за опасност, посочени в таблица 4 [вж. таблица 13 в настоящия документ], и е превишена или достигната една или няколко от пределните концентрации в таблица 4 [вж. таблица 13 в настоящия документ], отпадъците се класифицират като опасни със свойство HP 5. Когато дадени отпадъци съдържат вещества, класифицирани като STOT, ако концентрацията на едно от тези вещества е равна на пределната концентрация или я превишава, отпадъците се класифицират като опасни със свойство HP 5.

Когато дадени отпадъци съдържат едно или повече вещества, класифицирани като Asp. Tox. („Токсично при вдишване“) 1 и сумарната концентрация на тези вещества превишава или е равна на пределната концентрация, отпадъците се класифицират като опасни със свойство HP 5 само когато общият кинематичен вискозитет (при 40 °C) не превишава 20,5 mm2/s. (13)

Таблица 13

Кодове на класовете и категориите на опасност	Кодове на предупрежденията за опасност	Описание	Максимално допустима концентрация
STOT SE 1	H370	Причинява увреждания на органи	≥ 1 % (индивидуална)
STOT SE 2	H371	Може да причини увреждания на органи	≥ 10 % (индивидуална)
STOT SE 3	H335	Може да предизвика дразнене на дихателните пътища	≥ 20 % (индивидуална)
STOT RE 1	H372	Причинява увреждания на органи при продължително или няколкократно въздействие	≥ 1 % (индивидуална)
STOT RE 2	H373	Може да причини увреждания на органи при продължително или няколкократно въздействие	≥ 10 % (индивидуална)
Asp. Tox. 1	H304	Може да е смъртоносно при поглъщане и навлиза по въздушен път	≥ 10 % (обща)

Пример за оценяването за HP 5 на отпадъци, съдържащи CaO и Ca(OH)2, е даден в приложение 1, раздел 1.4.4.

Във фигура 11 се описва процесът на определяне на HP 5 (14).

Методи на изпитване

Оценяването на отпадъка за НР 5 се извършва въз основа на

—	идентифициране на отделните вещества в отпадъка;

—	класифициране на тези вещества;

—	позоваване на максимално допустимите концентрации.

Ако се предвиждат изпитвания за определяне на това опасно свойство, отпадъците, съдържащи вещества, изброени в таблица 13, следва да бъдат оценени за свойствата „специфична токсичност за определени органи“ и „опасност при вдишване“ в съответствие с Ръководството на ЕСНА за КЕО.

Методите за изпитване, дадени в Регламента относно методите за изпитване, които разчитат на изпитвания върху животни, не са подходящи (15). In vitro методи може също така да са налични от други източници, като например Референтната лаборатория на Европейския съюз за алтернативи на изпитванията върху животни (16).

3.6. Определяне на НР 6: Остра токсичност

Определение и допълнително описание в приложение III към РДО

Съгласно приложение III към РДО като НР 6 — „Остра токсичност“, се определят:

„отпадъци, които могат да причинят остри токсични ефекти след приемане през устата или кожата, или чрез вдишване.“

РДО продължава със следните пояснения:

„Ако сумарната концентрация на всички съдържащи се в дадени отпадъци вещества, класифицирани съгласно код за клас и категория на остра токсична опасност и код на предупреждение за опасност, дадени в таблица 5 [вж. таблица 14 в настоящия документ], надхвърля или е равна на праговата стойност, посочена в същата таблица, отпадъците се класифицират като опасни със свойство HP 6. Когато дадени отпадъци съдържат повече от едно вещество, класифицирано като остро токсично, сумиране на концентрациите се изисква само за веществата от същата категория на опасност.“

Гранични стойности

За оценяването се прилагат следните гранични стойности:

—	за H300, H310, H330, H301, H311 и H331: 0,1 %

—	за H302, H312, H332: 1 %.

Индивидуално вещество, налично в концентрация под граничната стойност за присъдения му код на предупреждение за опасност, не се включва в сумарната концентрация за този код на клас и категория на опасност.

Таблица 14

Кодове за клас и категория на опасност и кодове на предупрежденията за опасност за съставките на отпадъците и съответните пределни концентрации при класификацията на отпадъците като опасни със свойство HP 6

Кодове на класовете и категориите на опасност	Кодове на предупрежденията за опасност	Описание	Пределна концентрация (сумарно за веществата)
Acute Tox.1 (орално)	H300	Смъртоносен при поглъщане	≥ 0,1 %
Acute Tox. 2 (орално)	H300	Смъртоносен при поглъщане	≥ 0,25 %
Acute Tox. 3 (орално)	H301	Токсичен при поглъщане	≥ 5 %
Acute Tox.4 (орално)	H302	Вреден при поглъщане	≥ 25 %
Acute Tox.1 (дермално)	H310	Смъртоносно при контакт с кожата	≥ 0,25 %
Acute Tox.2 (дермално)	H310	Смъртоносно при контакт с кожата	≥ 2,5 %
Acute Tox.3 (дермално)	H311	Токсичен при контакт с кожата	≥ 15 %
Acute Tox. 4 (дермално)	H312	Вреден при контакт с кожата	≥ 55 %
Acute Tox.1 (инхалаторно)	H330	Смъртоносен при вдишване	≥ 0,1 %
Acute Tox.2 (инхалаторно)	H330	Смъртоносен при вдишване	≥ 0,5 %
Acute Tox. 3 (инхалаторно)	H331	Токсичен при вдишване	≥ 3,5 %
Acute Tox. 4 (инхалаторно)	H332	Вреден при вдишване	≥ 22,5 %

Във фигура 12 се описва процесът на определяне на HP 6 (17).

Методи на изпитване

Оценяването на отпадък за НР 6 следва да се извършва въз основа на:

—	идентифициране на отделните вещества в отпадъка;

—	класифициране на тези вещества;

—	позоваване на максимално допустимите концентрации.

Ако се предвиждат изпитвания за определяне на това опасно свойство, отпадъците, съдържащи вещества, изброени в таблица 14, следва да бъдат оценени за свойства на остра токсичност в съответствие с Ръководството на ЕСНА за КЕО.

Методите за изпитване, дадени в Регламента относно методите за изпитване, които разчитат на изпитвания върху животни, не са подходящи (18). In vitro методи може също така да са налични от други източници, като например Референтната лаборатория на Европейския съюз за алтернативи на изпитванията върху животни (19).

3.7. Определяне на НР 7: Канцерогенни

Определение и допълнително описание в приложение III към РДО

Съгласно приложение III към РДО като НР 7 — „Канцерогенни“, се определят:

„отпадъци, които причиняват рак или повишават заболеваемостта от него.“

РДО продължава със следните пояснения:

„Когато дадени отпадъци съдържат вещество, класифицирано съгласно един от следните кодове за клас и категория на опасност и кодове на предупрежденията за опасност, и за него е превишена или достигната една от следните пределни концентрации, посочени в таблица 6 [вж. таблица 15 в настоящия документ], отпадъците се класифицират като опасни със свойство HP 7. Когато дадени отпадъци съдържат повече от едно вещество, класифицирано като канцерогенно, ако концентрацията на едно от тези вещества е равна на пределната стойност или я превишава, отпадъците се класифицират като опасни със свойство HP 7.“

Таблица 15

Кодове на класовете и категориите на опасност	Кодове на предупрежденията за опасност	Описание	Пределна концентрация (на отделното вещество)
Carc. 1A	H350	Може да причини рак	≥ 0,1 %
Carc. 1B	H350	Може да причини рак	≥ 0,1 %
Carc. 2	H351	Предполага се, че предизвиква рак	≥ 1,0 %

Пример за оценяването на азбест за НР 7 е представен в раздел 1.4.3 от приложение 1.

Във фигура 13 се описва процесът на определяне на HP 7 (20).

Методи на изпитване

Оценяването на отпадък за НР 7 следва да се извършва въз основа на:

—	идентифициране на отделните вещества в отпадъка;

—	класифициране на тези вещества;

—	позоваване на максимално допустимите концентрации.

Ако се предвиждат изпитвания за определяне на това опасно свойство, отпадъците, съдържащи вещества, изброени в таблица 15, следва да бъдат оценени за канцерогенни свойства в съответствие с Ръководството на ЕСНА за КЕО.

Отбележете, че в Регламента за КЕО не са предвидени изпитвания за определяне на канцерогенност на отпадъци или смеси. Изпитванията за мутагенност (вж. раздел 3.11) в много случаи се считат за подходящ индикатор на възможна канцерогенност.

3.8. Определяне на НР 8: Корозивни

Определение и допълнително описание в приложение III към РДО

Съгласно приложение III към РДО като НР 8 — „Корозивни“, се определят:

„отпадъци, които при контакт могат да причинят корозия на кожата.“

НР 8 и НР 4 са свързани, тъй като и двете категории се отнасят до възможно увреждане или повреждане на тъкани с различна степен на тежест. За повече подробности вж. 3.4.

РДО продължава със следните пояснения:

„Когато дадени отпадъци съдържат едно или няколко вещества, класифицирани като Skin corr. („Корозивни за кожата“) 1A, 1B или 1C (H314) и тяхната сумарна концентрация превишава или е равна на 5 %, отпадъците се класифицират като опасни със свойство HP 8.“

Таблица 16

Кодове на класовете и категориите на опасност

Кодове на предупрежденията за опасност

Описание

Пределна концентрация

(сумарно за веществата)

Skin corr. 1A, 1B или 1C

H314

Причинява тежки изгаряния на кожата и увреждане на очите

≥ 5 %

За случаите, когато отпадъкът съдържа

—	вещество, подлежащо на класифициране като H314 — Skin Corr.1A,

—	в концентрация ≥ 1 % и ≤ 5 %,

вж. също така HP 4 — „Дразнещи“ (глава 3.4 в настоящия документ).

Гранични стойности

За оценяването се прилагат следните гранични стойности:

—	За H314: 1 %.

Отделно вещество, налично в концентрация под тази гранична стойност, не се включва в сумарната концентрация за Н314.

Във фигура 14 се описва процесът на определяне на HP 8 (21).

Методи на изпитване

Оценяването на отпадък за НР 8 следва да се извършва въз основа на

—	идентифициране на отделните вещества в отпадъка;

—	класифициране на тези вещества;

—	позоваване на максимално допустимите концентрации по приложение III към Рамковата директива за отпадъците.

Ако се предвиждат изпитвания за определяне на това опасно свойство, отпадъците, съдържащи вещества, изброени в таблица 16, следва да бъдат оценени за корозивни и дразнещи свойства в съответствие с Ръководството на ЕСНА за КЕО. Смес, на която след такова оценяване е присвоен Н314, се счита за опасна с НР 8.

В част Б от приложението към Регламента относно методите за изпитване се предвиждат следните in vitro методи, които могат да бъдат взети предвид при оценяването на НР 8 — „Корозивни“:

—	Б.40. In vitro кожна корозия: Транскутанно измерване на електрическото съпротивление на кожата (TER)

—	Б.40А. In vitro кожна корозия: Изпитване върху модел на човешка кожа.

Методите за изпитване, дадени в Регламента относно методите за изпитване, които разчитат на изпитвания върху животни, не са подходящи (22).

3.9. Определяне на НР 9: Инфекциозни

Определение и допълнително описание в приложение III към РДО

Съгласно приложение III към РДО като НР 9 — „Инфекциозни“, се определят:

„отпадъци, съдържащи жизнеспособни микроорганизми или техни токсини, които са известни, или за които има основание да се счита, че причиняват болести при хората или при други живи организми.“

РДО продължава със следните пояснения:

„Присъждането на HP 9 се оценява съгласно правилата, установени в референтни документи или нормативни актове в държавите членки.“

Бележки относно процеса на оценяване за HP 9

Токсините от микроорганизми следва да бъдат оценявани аналогично на химическите вещества, като се вземат предвид присъдените им кодове на предупреждения за опасност и съответните опасни свойства. Няма кодове на предупреждения за опасност, отнасящи се до инфекциозни микроорганизми, тъй като тези организми не се считат за опасни вещества по смисъла на Регламента за КЕО.

Оценяването за HP 9 зависи от вида на категориите на специфичните рискови групи организми според потенциала им за причиняване и разпространение на инфекции, и възможното им клинично третиране (23).

Световната здравна организация (24) е разработила широко призната система за категоризиране на организмите в четири рискови групи:

—	рискова група 4 (висок риск за индивида, висок риск за общността);

—	рискова група 3 (висок риск за индивида, нисък риск за общността);

—	рискова група 2 (умерен риск за индивида, нисък риск за общността);

—	рискова група 1 (нисък риск за индивида и за общността);

ООН е възприела този подход (25) и е изготвила индикативен списък на инфекциозните вещества (вж. таблица 17).

Таблица 17

Индикативни примери за инфекциозни вещества, включени в категория A (26)

Номер на ООН (UN №) и официално транспортно наименование	Микроорганизъм
Индикативни примери за инфекциозни вещества, включени в категория A във всякаква форма, освен ако е посочено друго
UN 2814 Инфекциозни вещества, засягащи човека	Bacillus anthracis (само култури) Brucella abortus (само култури) Brucella melitensis (само култури) Brucella suis (само култури) Burkholderia mallei — Pseudomonas mallei — Glanders (само култури) Burkholderia pseudomallei — Pseudomonas pseudomallei (само култури) Chlamydia psittaci — птичи щамове (само култури) Clostridium botulinum (само култури) Coccidioides immitis (само култури) Coxiella burnetii (само култури) Вирус на конго-кримска хеморагична треска Вирус Dengue (само култури) Вирус на източен конски енцефалит (само култури) Escherichia coli, веротоксигенна (само култури) Вирус Ebola Вирус Flexal Francisella tularensis (само култури) Вирус Guanarito Хантавирус Хантавируси, причиняващи хеморагична треска с бъбречен синдром Вирус Hendra Вирус на Hepatitis B (само култури) Вирус на Herpes B (само култури) Човешки имунодефицитен вирус (само култури) Силно патогенен вирус на птичи грип Вирус на японски енцефалит (само култури) Вирус Junin Вирус на болестта Kyasanur Forest Вирус Lassa Вирус Machupo Вирус Marburg Вирус на маймунската шарка Mycobacterium tuberculosis (само култури) Вирус Nipah Вирус на омската хеморагична треска Полиовирус (само култури) Вирус Rabies (само култури) Rickettsia prowazekii (само култури) Rickettsia rickettsii (само култури) Вирус на треска от долината Рифт (само култури) Вирус на руски пролетно-летен енцефалит (само култури) Вирус Sabia Shigella dysenteriae тип 1 (само култури) Вирус на кърлежов енцефалит (само култури) Вирус на вариолата Вирус на венецуелски конски енцефалит (само култури) Западнонилски вирус (само култури) Вирус на жълта треска (само култури) Yersinia pestis (само култури)
UN 2900 Инфекциозни вещества, засягащи само животни	Вирус на африканска треска по свинете (само култури) Птичи парамиксовирус тип 1 — вирус на велогеннна нюкасълска болест (само култури) Вирус на класическа треска по свинете (само култури) Вирус на шап (само култури) Вирус на нодуларен дерматит (само култури) Mycoplasma mycoides — заразна плевропневмония по говедата (само култури) Вирус на чума по дребните преживни животни (само култури) Вирус на чума по едрия рогат добитък (само култури) Вирус на шарка по овцете (само култури) Вирус на шарка по козите (само култури) Вирус на везикулозна болест по свинете (само култури) Вирус на везикулозен стоматит (само култури)

Инфекциозните вещества (включително отпадъците, замърсени с такива вещества, като например медицински или клинични отпадъци) от категория А (както и културите на инфекциозни вещества от категория Б) се класифицират съгласно правилата за транспорт като

—	UN 2814 „инфекциозни вещества, засягащи човека“ или

—	UN 2900 „инфекциозни вещества, засягащи само животни“.

Предвид класификацията, прилагана съгласно посочения документ на ООН, може да се направи обоснована преценка — без изпитвания — за това дали разглежданият отпадък следва да бъде класифициран като опасен със свойство НР 9.

В тази връзка в Ръководството на Обединеното кралство са упоменати два общи аспекта за оценяването на НР 9:

—

Ако трябва да се реши в какъв тип позиция да бъде класиран разглежданият отпадък — огледална опасна (ОО) или огледална неопасна (ОН), на отпадъка се присвоява позиция тип ОО с НР 9, ако той съдържа произвеждан от микроорганизъм токсин, наличен в концентрация, при която отпадъкът проявява опасното свойство НР 5 („Специфична токсичност за определени органи/опасност при вдишване“, вж. раздел 3.5) или НР 6 („Остра токсичност“, вж. раздел 3.6). Някои отпадъци могат да бъдат инфекциозни поради наличието на микробиални токсини, включително материали от драгиране или изгребване на водни обекти, в които се наблюдава цъфтеж на цианобактерии.

—	Необходимо е да се установи дали съответните отпадъци от дейности в здравеопазването могат да имат инфекциозно действие и следва да бъдат класифицирани като инфекциозни.

По отношение на втория аспект важни позиции от ЕСО (тип ОО и ОН), свързани с НР 9, са следните:

18 01	отпадъци от родилна помощ, диагностика, медицински манипулации или профилактика в хуманното здравеопазване
18 01 03*	отпадъци, чието събиране и обезвреждане е обект на специални изисквания с оглед предотвратяването на инфекции	ОО
18 01 04	отпадъци, чието събиране и обезвреждане не е обект на специални изисквания, с оглед предотвратяване на инфекции (например превръзки, гипсови отливки, спално бельо, дрехи за еднократна употреба, памперси)	ОН
18 02	отпадъци от изследване, диагностика, медицински манипулации или профилактика във ветеринарното здравеопазване
18 02 02*	отпадъци, чието събиране и обезвреждане е обект на специални изисквания с оглед предотвратяването на инфекции	ОО
18 02 03	отпадъци, чието събиране и обезвреждане не е обект на специални изисквания, с оглед предотвратяване на инфекции	ОН

За разграничаването между огледалните позиции 18 01 03*/18 01 04 или съответно 18 02 02*/18 02 03 в Ръководството на Обединеното кралство като решаващ критерий е използван терминът „специално изискване“. Представената по-долу информация е взета пряко от Ръководството на Обединеното кралство, където е посочено, че специални изисквания се прилагат в следните случаи:

—	лицето или животното източник (пациентът) е носител или се предполага, че е носител на болест или инфекция, причинена от микроорганизъм или негов токсин, и отпадъкът може да съдържа жизнеспособен инфекциозен агент или токсин; или

—	отпадъкът представлява (или е замърсен с култура на) микроорганизъм или обогатен микроорганизъм или негов токсин, който може да причини заболяване при човека или други живи животни; или

—	отпадъкът може да причини инфекция на всеки човек или животно, които влязат в контакт с него.

Според Ръководството на Обединеното кралство специалните изисквания следва да бъдат определяни чрез клинична оценка на всяка единица отпадък или пациент, както следва:

—	клиничната оценка следва да бъде извършена от медицински специалист, който е запознат с вида на генерирания отпадък, с текущото медицинско състояние на пациента и ако има възможност — с анамнезата на пациента;

—

идентифицирането на специфични патогени или токсини в отпадъка невинаги е практически осъществимо или възможно при първата поява на симптоми у пациента, той като е необходимо време за извършването на категорична лабораторна идентификация. В тези случаи процедурата, за да се определи дали отпадъкът се счита за опасен с НР 9, трябва да се основава на допускането, че агентът — причинител на заболяването, не е потвърден, и на клинична оценка за наличието на предполагаема или установена неидентифицирана инфекция;

—	в оценката следва да бъдат включени всички патогени и микробиални токсини. При НР 9 не се взема предвид тежестта на заболяването.

Всички отпадъци, класифицирани като опасни с НР — „Инфекциозни“, следва да се съхраняват отделно от други отпадъци, за да не се допусне замърсяване.

Методи на изпитване

В Регламента относно методите за изпитване не са предвидени методи за изпитване.

3.10. Определяне на НР 10: Токсични за репродукцията

Определение и допълнително описание в приложение III към РДО

Съгласно приложение III към РДО като НР 10 — „Токсични за репродукцията“, се определят:

„отпадъци, които оказват вредно въздействие върху половата функция и оплодителната способност на мъжете и жените, както и токсичност за развитието на потомството.“

РДО продължава със следните пояснения:

„Когато дадени отпадъци съдържат вещество, класифицирано съгласно един от следните кодове за клас и категория на опасност и кодове на предупрежденията за опасност, и за него е превишена или достигната една от следните пределни концентрации, посочени в таблица 7 [вж. таблица 18 в настоящия документ], отпадъците се класифицират като опасни със свойство HP 10. Когато дадени отпадъци съдържат повече от едно вещество, класифицирано като токсично за репродукцията, ако концентрацията на едно от тези вещества е равна на пределната стойност или я превишава, отпадъците се класифицират като опасни със свойство HP 10.“

Таблица 18

Кодове на класовете и категориите на опасност	Кодове на предупрежденията за опасност	Описание	Пределна концентрация (на отделното вещество)
Repr. 1A	H360	Може да увреди оплодителната способност или плода	≥ 0,3 %
Repr. 1B	H360	Може да увреди оплодителната способност или плода	≥ 0,3 %
Repr. 2	H361	Предполага се, че уврежда оплодителната способност или плода	≥ 3,0 %

Във фигура 15 се описва процесът на оценяване за HP 10 (27).

Методи на изпитване

Оценяването на отпадък за НР 10 следва да се извършва въз основа на:

—	идентифициране на отделните вещества в отпадъка;

—	класифициране на тези вещества;

—	позоваване на максимално допустимите концентрации.

Ако се предвиждат изпитвания за определяне на това опасно свойство, отпадъците, съдържащи вещества, изброени в таблица 18, следва да бъдат оценени за токсични за репродукцията свойства в съответствие с Ръководството на ЕСНА за КЕО.

Отбележете, че възможностите за in vitro изпитване на токсичност за репродукцията са много ограничени. Методите за изпитване, дадени в Регламента относно методите за изпитване, разчитат основно на изпитвания върху животни и следователно не са подходящи (28). In vitro методи може също така да са налични от други източници, като например Референтната лаборатория на Европейския съюз за алтернативи на изпитванията върху животни (29).

3.11. Определяне на НР 11: Мутагенни

Определение и допълнително описание в приложение III към РДО

Съгласно приложение III към РДО като НР 11 — „Мутагенни“, се определят:

„отпадъци, които могат да причинят мутация, т.е. постоянна промяна в количеството или структурата на генетичния материал в дадена клетка.“

РДО продължава със следните пояснения:

„Когато дадени отпадъци съдържат вещество, класифицирано съгласно един от следните кодове за клас и категория на опасност и кодове на предупрежденията за опасност, и за него е превишена или достигната една от следните пределни концентрации, посочени в таблица 8 [вж. таблица 19 в настоящия документ], отпадъците се класифицират като опасни със свойство HP 11. Когато дадени отпадъци съдържат повече от едно вещество, класифицирано като мутагенно, ако концентрацията на едно от тези вещества е равна на пределната стойност или я превишава, отпадъците се класифицират като опасни със свойство HP 11.“

Таблица 19

Кодове на класовете и категориите на опасност	Кодове на предупрежденията за опасност	Описание	Пределна концентрация (на отделното вещество)
Muta. 1A	H340	Може да причини генетични дефекти	≥ 0,1 %
Muta. 1B	H340	Може да причини генетични дефекти	≥ 0,1 %
Muta. 2	H341	Предполага се, че причинява генетични дефекти	≥ 1,0 %

Блок-схема

Във фигура 16 се описва процесът на определяне на HP 11 (30).

Методи на изпитване

Оценяването на отпадък за НР 11 следва да се извършва въз основа на:

—	идентифициране на отделните вещества в отпадъка;

—	класифициране на тези вещества;

—	позоваване на максимално допустимите концентрации.

Ако се предвиждат изпитвания за определяне на това опасно свойство, отпадъците, съдържащи вещества, изброени в таблица 19, следва да бъдат оценени за мутагенни свойства в съответствие с Ръководството на ЕСНА за КЕО.

В част Б от приложението към Регламента относно методите за изпитване се предвиждат следните in vitro методи, които могат да бъдат взети предвид при оценяването на НР 11 — „Мутагенни“:

—	Б.10. Мутагенност — in vitro изпитване за хромозомни аберации при бозайници

—	Б.13/14. Мутагенност — тестване на обратни мутации посредством бактерии (31)

—	Б.15. Изследване за мутагенност и пресяващо изследване за канцерогенност на генни мутации — Saccharomyces Cerevisiae

—	Б.17. Мутагенност — in vitro изпитване за генни мутации в клетки на бозайници.

Методите за изпитване, дадени в Регламента относно методите за изпитване, които разчитат на изпитвания върху животни, не са подходящи (32).

3.12. Определяне на НР 12: Отделящи силно токсичен газ

Определение и допълнително описание в приложение III към РДО

Съгласно приложение III към РДО като НР 12 — „Отделящи силно токсичен газ“, се определят:

„отпадъци, които отделят силно токсични газове (Acute Tox. 1, 2 или 3) при контакт с вода или киселина.“

РДО продължава със следните пояснения:

„Когато дадени отпадъци съдържат вещество, за което се отнася един от следните допълнителни класове на опасност EUH029, EUH031 и EUH032, те се класифицират като опасни със свойство HP 12 в съответствие с методите или указанията за изпитване.“

Отпадък, съдържащ вещества, на които са присвоени EUH029, EUH031 и EUH032, може да бъде изпитан, за да бъде установено дали проявява това опасно свойство. Ако не се извършат изпитвания, може просто да се приеме, че отпадъкът, който съдържа тези вещества, е опасен със свойство НР 12.

Таблица 20

Предупреждения за опасност и допълнителни опасности за съставките на отпадъците за класификацията на отпадъците като опасни със свойство HP 12

Предупреждения за опасност / допълнителни опасности
При контакт с вода отделя токсичен газ	EUH029
При контакт с киселини отделя токсичен газ	EUH031
При контакт с киселини отделя силно токсичен газ	EUH032

Във фигура 17 се описва процесът на оценяване за HP 12 (33).

Изчислителен метод

По-долу е представен подробен пример от Ръководството на Обединеното кралство с възможен метод за изчисляването на НР 12.

На дадено вещество се присвоява EUH029, EUH031 или EUH032, ако веществото може да отделя силно токсичен газ (34) при добавянето на вода или киселина.

Ако на отпадъка е присъден EUH029, EUH031 или EUH032, възможно е да се изчисли пределната концентрация на веществото в него, при която отпадъкът става опасен с НР 12. Пример за извършването на това изчисление е даден в каре 4 по-долу (35).

Изчислителен метод за НР 12

Съставя се балансово уравнение за реакцията, която произвежда газа. Общият вид на това уравнение е:

където R е веществото с EUH029, EUH031 или EUH032, W е вода, P е продукт от реакцията и G е отделеният газ; r, w, p и g са стехиометричните съотношения, които балансират уравнението.

Задават се молекулните тегла и стехиометричните съотношения на веществата, участващи в уравнението.

Пример за изчисление: Отпадък съдържа алуминиев нитрид (AlN). Алуминиевият нитрид е вещество с код EUH029, което реагира с вода, отделяйки газ амоняк.

AlN	+	3H2O	=	Al(OH)3	+	NH3
алуминиев нитрид		вода		алуминиев хидроксид		амоняк

r = 1 mol AlN, R = 41 g; g = 1 mol NH3.

Пределната концентрация на алуминиев нитрид в отпадъка е ((1 × 41) / (1 × 22,4) / 1 000) × 100, или 0,18 % (приблизително 0,2 %).

Каре 4:

Изчислителен метод за НР 12

Пределните стойности, получени от изчисленията за някои вещества с кодове EUH029, EUH031 или EUH032, са дадени в таблица 21.

Таблица 21

Примери за вещества, поради които отпадъкът може да проявява НР 12, и праговите концентрации на тези вещества (36)

Наименование на веществото	Кодове на предупрежденията за опасност	Уравнение	Пределна концентрация, при която отпадъкът проявява НР 12 (%) (37)
Фосфорен пентасулфид	EUH029	P2S5 + 8H2O → 5H2S + 2H3PO4	0,1
3,5-дихлор-2,4-дифлуор-бензоилфлуорид (DCDFBF)	EUH029	DCDFBF + H2O → HF + Prod.	1,0
Метам-натрий	EUH031	CH3NHCS2Na + H+ → CH3NH2 + CS2 + Na+	0,5
Бариев сулфид	EUH031	BaS + 2H+ → H2S + Ba2+	0,8
Бариеви полисулфиди	EUH031	BaSn + 2H+ → H2S + Ba2+ + Sn-1	0,8
Калциев сулфид	EUH031	CaS + 2H+ → H2S + Ca2+	0,3
Калциеви полисулфиди	EUH031	CaSn + 2H+ → H2S + Ca2+ + Sn-1	0,3
Калиев сулфид	EUH031	K2S + 2H+ → H2S + 2K+	0,5
Амониеви полисулфиди	EUH031	(NH4)2Sn + 2H+ → H2S + 2NH4 + + Sn-1	0,3
Натриев сулфид	EUH031	Na2S + 2H+ → H2S + 2Na+	0,4
Натриеви полисулфиди	EUH031	Na2Sn + 2H+ → H2S + 2Na+ + Sn-1	0,4
Натриев дитионит	EUH031	Na2O6S2 + 2H+ → 2Na+ + SO2 + H2SO4	0,9
Натриев хипохлорит, разтвор на активен Cl (38)	EUH031	2NaOCl + 2H+ → Cl2 + 2Na+ + H2O	2,9
Калциев хипохлорит, разтвор на активен Cl (38)	EUH031	Ca(OCl)2 + 2H+ → Cl2 + Ca2+ + H2O	0,6
Дихлороизоцианурова киселина	EUH031	C3HCl2N3O3 + 2H+ → C3H3N3O3 + Cl2	0,9
Дихлороизоцианурова киселина, натриева сол на ...	EUH031	C3Cl2N3O3Na + 3H+ → C3H3N3O3 + Cl2 + Na+	1,0
Натриев дихлороизоцианурат, дехидрат	EUH031	C3Cl2N3O3Na · 2H2O + 3H+ → C3H3N3O3 + Cl2 + Na+ + 2H2O	1,1
Трихлороизоцианурова киселина	EUH031	2C3Cl3N3O3 + 6H+ → 2C3H3N3O3 + 3Cl2	0,7
Циановодород, соли на… (с изключение на сложните цианиди, като фероцианиди, ферицианиди и живачен оксицианид)	EUH032	NaCN + H+ → HCN + Na+	0,2
Натриев флуорид	EUH032	NaF + H+ → HF + Na+	0,2
Натриев азид	EUH032	NaN3 + H+ + H2O → NO2 + NH3 + Na+	0,3
Трицинков дифосфид	EUH032	Zn3P2 + 6H+ → 2PH3 + 3Zn2+	0,6
Калциев цианид	EUH032	Ca(CN)2 + 2H+ → 2HCN + Ca2+	0,2
Кадмиев цианид	EUH032	Cd(CN)2 + 2H+ → 2HCN + Cd2+	0,4
Алуминиев фосфид	EUH029	AlP + 3H+ → PH3 + Al3+	0,3
Алуминиев фосфид	EUH032	AlP + 3H2O → PH3 + Al(OH)3	0,3
Калциев фосфид	EUH029	Ca3P2 + 6H2O → 2PH3 + 3Ca(OH)2	0,4
Магнезиев фосфид	EUH029 EUH032	Mg3P2 + 6H2O → 2PH3 + 3Mg(OH)2	0,3
Трицинков дифосфид	EUH029 EUH032	Zn3P2 + 6H2O → 2PH3 + 3Zn(OH)2	0,6

Методи за изпитване

Няма методи за директно изпитване на HP 12 (39).

Когато е необходимо изпитване, следва да се използва методът за изпитване за емисии на запалим газ, даден в Ръководството на ЕСНА за КЕО. Когато отпадъкът съдържа вещества с код EUH031 или EUH032, при изпитването водата може да бъде заместена с 1 M разтвор на солна киселина.

3.13. Определяне на НР 13: Сенсибилизиращи

Определение и допълнително описание в приложение III към РДО

Съгласно приложение III към Рамковата директива за отпадъците като НР 13 — „Сенсибилизиращи“, се определят:

„отпадъци, съдържащи едно или повече вещества, за които е известно, че причиняват сенсибилизиращо въздействие върху кожата или дихателните органи.“

РДО продължава със следните пояснения:

„Когато дадени отпадъци съдържат вещество, класифицирано като сенсибилизиращо, за което се отнася един от кодовете на предупрежденията за опасност H317 или H334, и концентрацията на отделно такова вещество е равна на пределната стойност от 10 % или я превишава, отпадъците се класифицират като опасни със свойство HP 13.“

Таблица 22

Кодове на класовете и категориите на опасност

Кодове на предупрежденията за опасност

Описание

Пределна концентрация

(на отделното вещество)

Skin Sens. 1, 1A и 1B

H317

Може да причини aлергична кожна реакция

≥ 10 %

Resp. Sens. 1, 1A и 1B

H334

Може да причини алергични или астматични симптоми или затруднения в дишането при вдишване

≥ 10 %

Блок-схема

Във фигура 18 се описва процесът на оценяване за HP 13 (40).

Методи на изпитване

Оценяването на отпадък за НР 13 следва да се извършва въз основа на

—	идентифициране на отделните вещества в отпадъка;

—	класифициране на тези вещества;

—	позоваване на максимално допустимите концентрации.

Ако се предвиждат изпитвания за определяне на това опасно свойство, отпадъците, съдържащи вещества, изброени в таблица 22, следва да бъдат оценени за сенсибилизиращи свойства в съответствие с Ръководството на ЕСНА на КЕО.

Методите за изпитване, дадени в част Б от приложението към Регламента относно методите за изпитване, разчитат основно на изпитвания върху животни и следователно не са подходящи (41). In vitro методи може също така да са налични от други източници, като например Референтната лаборатория на Европейския съюз за алтернативи на изпитванията върху животни (42).

3.14. Определяне на НР 14: Токсични за околната среда

Определение и допълнително описание в приложение III към РДО

Приложение III към Рамковата директива за отпадъците бе изменено по отношение на опасно свойство НР 14 — „Токсични за околната среда“, с Регламент (ЕС) 2017/997 на Съвета (43). Промените, въведени с посочения регламент, се прилагат от 5 юли 2018 г. Следователно оценяването на НР 14 се извършава по следния начин:

През периода 1 юни 2015 г. — 5 юли 2018 г.:

Съгласно приложение III към Рамковата директива за отпадъците като НР 14 — „Токсични за околната среда“, се определят:

„отпадъци, които представляват или могат да представляват непосредствени или проявяващи се след време рискове за един или повече компоненти на околната среда.“

НР описва потенциалната токсичност на околната среда като присъщо свойство на отпадъците, посочвайки дали те представляват или могат да представляват непосредствени или проявяващи се след време рискове за един или повече компоненти на околната среда.

Тъй като специфична методика за оценяването на НР 14 — „Токсични за околната среда“, е предвидена само в Регламент (ЕС) 2017/997 на Съвета, през периода до датата на прилагане на посочения регламент — 5 юли 2018 г., съответните органи и операторите следва да се ръководят от действащите в тяхната държава членка национални правила за определянето на това свойство.

След 5 юли 2018 г. — Определение и допълнително описание в приложение III към РДО, изменено с Регламент (ЕС) 2017/997 на Съвета

Съгласно приложение III към Рамковата директива за отпадъците като НР 14 — „Токсични за околната среда“, се определят

РДО продължава със следните пояснения:

„Отпадъци, които отговарят на някое от следните условия, се класифицират като опасни със свойство HP 14:

—

отпадъци, които съдържат вещество, класифицирано като озоноразрушаващо с код на предупреждение за опасност H420 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета (*), като концентрацията на това вещество е равна на или по-висока от пределната концентрация от 0,1 %. [c(H420) ≥ 0,1 %];

—

отпадъци, които съдържат едно или повече вещества, класифицирани като представляващи остра опасност за водната среда с код на предупреждение за опасност H400 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008, като сборът от всички концентрации на тези вещества е равен на или по-висок от пределната концентрация от 25 %. За такива вещества се прилага гранична стойност от 0,1 %. [Σ c(H400) ≥ 25 %];

—

отпадъци, които съдържат едно или повече вещества, класифицирани като представляващи хронична опасност за водната среда от категории 1, 2 или 3 с код на предупреждение за опасност H410, H411 или H412 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008, като сборът от всички концентрации на всички вещества, класифицирани като представляващи хронична опасност за водната среда от категория 1 (H410), умножен по 100 и прибавен към сбора от концентрациите на всички вещества, класифицирани като представляващи хронична опасност за водната среда от категория 2 (H411), умножен по 10 и прибавен към сбора от концентрациите на всички вещества, представляващи хронична опасност за водната среда от категория 3 (H412), е равен на или по-висок от пределната концентрация от 25 %. За вещества, класифицирани като H410, се прилага гранична стойност от 0,1 %, а за вещества, класифицирани като H411 или H412, се прилага граничната стойност от 1 % [100 × Σc (H410) + 10 × Σc (H411) + Σc (H412) ≥ 25 %];

—

отпадъци, които съдържат едно или повече вещества, класифицирани като представляващи хронична опасност за водната среда от категории 1, 2, 3 или 4 с кодове на предупреждение за опасност H410, H411, H412 или H413 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008, като сборът на концентрациите на всички вещества, класифицирани като представляващи хронична опасност за водната среда, е равен на или по-висок от пределната концентрация от 25 %. За вещества, класифицирани като H410, се прилага гранична стойност от 0,1 %, а за вещества, класифицирани като H411, H412 или H413, се прилага граничната стойност от 1 % [Σ c H410 + Σ c H411 + Σ c H412 + Σ c H413 ≥ 25 %],

където: Σ = сбор, а c = концентрации на веществата.“

Отпадъци, които отговарят на някое от условията, изброени в четирите тирета, се класифицират като опасни със свойство HP 14.

Следва да се отбележи, че четирите тирета — включително третото и четвъртото — следва да се прилагат едновременно: те не трябва да бъдат разглеждани като варианти, от които може да се избира. С други думи, ако пределните концентрации, посочени в някое от четирите тирета/формули са превишени, отпадъците се класифицират като „токсични за околната среда“. Следователно отпадъците, които съдържат вещества, класифицирани като H410, H411 и H412 (независимо от това дали съдържат и вещества, класифицирани като Н413), във всички случаи следва да бъдат класифицирани въз основа на третото тире.

В съображение 8 от Регламент (ЕС) 2017/997 на Съвета се повтаря текстът на приложението към ЕСО, където е посочено, че в случаите, при които опасното свойство на даден отпадък е оценено посредством изпитване, както и чрез използване на концентрациите на опасните вещества, посочени в приложение III към РДО, предимство имат резултатите от изпитването. Понастоящем Комисията не може да предостави конкретни препоръки относно подхода, който да се прилага за характеризирането на токсичността за околната среда посредством биологични изпитвания.

В съображение 8 от Регламент (ЕС) 2017/997 на Съвета се прави позоваване също така на член 12, буква б) от Регламент (ЕО) № 1272/2008, който се отнася до биологичната наличност и методиките за нейното прилагане, които — ако е уместно — е възможно да бъдат използвани за отпадъците.

До излизането на допълнителни указания на равнището на ЕС държавите членки могат да вземат решения във всеки конкретен случай относно допустимостта и интерпретацията на резултатите от характеризирания на отпадъци за токсичност за околната среда посредством биологични изпитвания, включвайки, където е уместно, съображения за биологична наличност и биологична достъпност.

Гранични стойности

За оценяването се прилагат следните гранични стойности:

—	за H420,H400, H410: 0,1 %

—	за H411,H412, H413: 1 %.

Таблица 23

Кодове за клас и категория на опасност и кодове на предупрежденията за опасност за съставките на отпадъците и съответните пределни концентрации, приложими за веществата, класифицирани с всеки код на предупреждение за опасност (44) , при класификацията на отпадъците като опасни със свойство HP 14 „Токсични за околната среда“

Кодове на класовете и категориите на опасност	Кодове на предупрежденията за опасност	Описание	Пределна концентрация (отделни вещества или общо количество на веществата)
Ozone 1	H420	Вреди на общественото здраве и на околната среда, като разрушава озона във високите слоеве на атмосферата	≥ 0,1 %
Aquatic Acute 1	H400	Силно токсичен за водните организми	≥ 25 %
Aquatic Chronic 1	H410	Силно токсичен за водните организми, с дълготраен ефект	≥ 0,25 %
Aquatic Chronic 2	H411	Toксично за водните организми, с дълготраен ефект	≥ 2,5 %
Aquatic Chronic 3	H412	Вредно за водните организми, с дълготраен ефект	≥ 25 %
Aquatic Chronic 4	H413	Може да причини дълготраен вреден ефект за водните организми	≥ 25 %

Във фигура 19 се описва процесът на оценяване за HP 14.

Методите за изпитване, дадени в Регламента относно методите за изпитване, които разчитат на изпитвания върху гръбначни животни, не са подходящи (45).

3.15. Определяне на НР 15: Отпадъци, способни да проявят някое от изброените по-горе опасни свойства, което не се показва пряко от отпадъците в първоначалното им състояние

Определение и допълнително описание в приложение III към РДО

Съгласно приложение III към Рамковата директива за отпадъците като НР 15 се определят:

„отпадъци, способни да проявят някое от изброените по-горе опасни свойства, което не се показва пряко от отпадъците в първоначалното им състояние.“

РДО продължава със следните пояснения:

„Когато дадени отпадъци съдържат едно или няколко вещества, за които се отнася едно от предупрежденията за опасност или допълнителни опасности, показани в таблица 9 [вж. таблица 24 в настоящия документ], отпадъците се класифицират като опасни със свойство HP 15, освен ако отпадъците са в такава форма, че при никакви обстоятелства няма да проявят експлозивни или потенциално експлозивни свойства.

Освен това държавите членки могат да характеризират дадени отпадъци като опасни със свойство HP 15 въз основа на други приложими критерии, като например оценка на инфилтрата.“

Отпадък, съдържащ вещества, които са класифицирани с кодове на предупреждения за опасност или на допълнителни опасности, посочени в таблица 24, може да бъде изпитан, за да бъде установено дали проявява това опасно свойство. Като алтернативен вариант може просто да се приеме, че отпадъкът, който съдържа тези вещества, е опасен със свойство НР 15.

Държавите членки могат да характеризират дадени отпадъци като опасни със свойство HP 15 въз основа на други приложими критерии, като например оценка на инфилтрата.

Таблица 24

Предупреждения за опасност и допълнителни опасности за съставките на отпадъците за класификацията на отпадъците като опасни със свойство HP 15

Предупреждения за опасност / допълнителни опасности
Може да предизвика масова експлозия при пожар	H205
Експлозивно в сухо състояние	EUH001
Може да образува експлозивни пероксиди	EUH019
Риск от експлозия при нагряване в затворено пространство	EUH044

Във фигура 20 се описва процесът на оценяване за HP 15 (46).

Методи за изпитване

Отпадъците, съдържащи вещества, изброени в таблица 24, следва да бъдат оценявани или изпитвани в съответствие с Ръководството на ЕСНА за КЕО, по-конкретно в частта му за класифицирането на смеси за EUH001, EUH044 и H205.

Отпадък, който подлежи на етикетиране с код на предупреждение за опасност или на допълнителна опасност за EUH001, EUH019, EUH044 или H205, притежава опасното свойство НР 15.

(1) Адаптация въз основа на Ръководството на Обединеното кралство.

(2) Регламент (ЕС) 2017/776 на Комисията от 4 май 2017 г. за изменение с цел адаптиране към научно-техническия прогрес на Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (ОВ L 116, 5.5.2017 г., стр. 1).

(3) Адаптация въз основа на Ръководството на Обединеното кралство.

(4) Адаптация въз основа на Ръководството на Обединеното кралство.

(5) Въз основа на Ръководството на Обединеното кралство.

(6) Това не е пълен списък на тези вещества Примерите са от Ръководството на Обединеното кралство.

(7) Закръглени с точност до една десета.

(8) Отбележете, че съгласно Ръководството на OVAM, ако отпадъците съдържат вещества, класифицирани като H315 и/или H319 в сумарна концентрация над посочената, отпадъците се класифицират като HP 4.

(9) Повече информация относно изпитването на киселинен и алкален резерв е налична в Test No. 122: Determination of pH, Acidity and Alkalinity съгласно Насоките на ОИСР за изпитване на химикали, вж http://www.oecd-ilibrary.org/environment/test-no-122-determination-of-ph-acidity-and-alkalinity_9789264203686-en или Young, J.R.; How, M.J.; Walker, A.P.; Worth, W.M.H. (1988 г.): Classification as corrosive or irritant to skin of preparations containing acidic or alkaline substances, without testing on animals, Англия.

(10) Адаптация въз основа на Ръководството на Обединеното кралство.

(11) Вж. приложението към ЕСО (точка 2, второ тире): Дадено опасно свойство може да бъде оценено, като се използват концентрациите на съответните вещества в отпадъка, посочени в приложение III към Директива 2008/98/EО или — освен ако в Регламент (ЕО) № 1272/2008 е посочено друго — чрез провеждане на изпитване в съответствие с Регламент (EО) № 440/2008 или в съответствие с други международно признати методи и указания за изпитване, при отчитане на посоченото в член 7 от Регламент (EО) № 1272/2008 по отношение на изпитванията върху животни и хора.

(12) https://eurl-ecvam.jrc.ec.europa.eu/.

(14) Адаптация въз основа на Ръководството на Обединеното кралство.

(15) Вж. приложението към ЕСО (точка 2, второ тире): Дадено опасно свойство може да бъде оценено, като се използват концентрациите на съответните вещества в отпадъка, посочени в приложение III към Директива 2008/98/EО или — освен ако в Регламент (ЕО) № 1272/2008 е посочено друго — чрез провеждане на изпитване в съответствие с Регламент (EО) № 440/2008 или в съответствие с други международно признати методи и указания за изпитване, при отчитане на посоченото в член 7 от Регламент (EО) № 1272/2008 по отношение на изпитванията върху животни и хора.

(16) https://eurl-ecvam.jrc.ec.europa.eu/.

(17) Адаптация въз основа на Ръководството на Обединеното кралство.

(18) Вж. приложението към ЕСО (точка 2, второ тире): Дадено опасно свойство може да бъде оценено, като се използват концентрациите на съответните вещества в отпадъка, посочени в приложение III към Директива 2008/98/EО или — освен ако в Регламент (ЕО) № 1272/2008 е посочено друго — чрез провеждане на изпитване в съответствие с Регламент (EО) № 440/2008 или в съответствие с други международно признати методи и указания за изпитване, при отчитане на посоченото в член 7 от Регламент (EО) № 1272/2008 по отношение на изпитванията върху животни и хора.

(19) https://eurl-ecvam.jrc.ec.europa.eu/.

(20) Адаптация въз основа на Ръководството на Обединеното кралство.

(21) Адаптация въз основа на Ръководството на Обединеното кралство.

(22) Вж. приложението към ЕСО (точка 2, второ тире): Дадено опасно свойство може да бъде оценено, като се използват концентрациите на съответните вещества в отпадъка, посочени в приложение III към Директива 2008/98/EО или — освен ако в Регламент (ЕО) № 1272/2008 е посочено друго — чрез провеждане на изпитване в съответствие с Регламент (EО) № 440/2008 или в съответствие с други международно признати методи и указания за изпитване, при отчитане на посоченото в член 7 от Регламент (EО) № 1272/2008 по отношение на изпитванията върху животни и хора.

(23) Програма на ООН за околната среда (UNEP) (2004 г.): „Draft guidance paper on hazard characteristics H6.2 (infectious substances)“, на адрес: http://archive.basel.int/meetings/cop/cop7/docs/11a1r1e.pdf.

(24) Повече информация е налична в „World Health Organization (2004): Laboratory Biosafety Manual, Third Edition“, на адрес: http://www.who.int/csr/resources/publications/biosafety/WHO_CDS_CSR_LYO_2004_11/en/

(25) Организация на обединените нации (2015 г.) „Transport of dangerous goods Model Regulations Volume I, 19th revision“, на адрес: http://www.unece.org/trans/danger/publi/unrec/rev19/19files_e.html

(26) Примерите са взети от таблица 2.6.3.2.2.1 в „Transport of dangerous goods Model Regulations Volume I, 19th revision“

(27) Адаптация въз основа на Ръководството на Обединеното кралство.

(28) Вж. приложението към ЕСО (точка 2, второ тире): Дадено опасно свойство може да бъде оценено, като се използват концентрациите на съответните вещества в отпадъка, посочени в приложение III към Директива 2008/98/EО или — освен ако в Регламент (ЕО) № 1272/2008 е посочено друго — чрез провеждане на изпитване в съответствие с Регламент (EО) № 440/2008 или в съответствие с други международно признати методи и указания за изпитване, при отчитане на посоченото в член 7 от Регламент (EО) № 1272/2008 по отношение на изпитванията върху животни и хора.

(29) https://eurl-ecvam.jrc.ec.europa.eu/.

(30) Адаптация въз основа на Ръководството на Обединеното кралство.

(31) Указания относно подготовката на проби за изпитване на отпадъци за мутагеност могат да бъдат намерени в Guidelines for Preparing Environmental and Waste Samples for Mutagenicity (Ames) testing USEPA report EPA 600/4-85/058. USEPA (1985 г.).

(32) Приложение към ЕСО (точка 2, второ тире): Дадено опасно свойство може да бъде оценено, като се използват концентрациите на съответните вещества в отпадъка, посочени в приложение III към Директива 2008/98/EО или — освен ако в Регламент (ЕО) № 1272/2008 е посочено друго — чрез провеждане на изпитване в съответствие с Регламент (EО) № 440/2008 или в съответствие с други международно признати методи и указания за изпитване, при отчитане на посоченото в член 7 от Регламент (EО) № 1272/2008 по отношение на изпитванията върху животни и хора.

(33) Адаптация въз основа на Ръководството на Обединеното кралство.

(34) Такива газове са например сероводород, флуороводород, въглероден дисулфид, серен диоксид, хлор, азотен диоксид, амоняк и циановодород.

(35) Адаптация въз основа на Ръководството на Обединеното кралство.

(36) Това не е пълен списък на веществата с такива свойства. Примерите са взети от Ръководството на Обединеното кралство.

(37) Закръглени с точност до една десета.

(38) На база 29,3 g натриев хипохлорит на 100 ml (максимална разтворимост)

(39) Отбележете, че изследователският институт INERIS е работил върху метод за изпитване на HP 12, вж. Hennebert P, Samaali I, Molina P. 2014 г., „Waste hazard property HP 12 (emission of toxic gas in contact with water or an acid): proposition of method and first results“. Материали от Четвъртата международна конференция по управлението на промишлени и опасни отпадъци, Хания (Гърция), 2—5 септември 2014 г. 10 стр. Редакция, актуализирана с решенията от 2014 г.: Hennebert P., Rebischung F. 2015. Отбележете също така, че в глава 9 от публикацията на Агенцията на САЩ за опазване на околната среда Test Methods for Evaluating Solid Waste, Physical/Chemical Methods. SW-846. EPA Publication е описан метод за определянето на „реактивност“, който включва емисии на токсични газове, освободени в лабораторни условия.

(40) Адаптация, за основа на която е използвано Ръководството на Обединеното кралство.

(41) Вж. приложението към ЕСО (точка 2, второ тире): Дадено опасно свойство може да бъде оценено, като се използват концентрациите на съответните вещества в отпадъка, посочени в приложение III към Директива 2008/98/EО или — освен ако в Регламент (ЕО) № 1272/2008 е посочено друго — чрез провеждане на изпитване в съответствие с Регламент (EО) № 440/2008 или в съответствие с други международно признати методи и указания за изпитване, при отчитане на посоченото в член 7 от Регламент (EО) № 1272/2008 по отношение на изпитванията върху животни и хора.

(42) https://eurl-ecvam.jrc.ec.europa.eu/.

(43) Регламент (ЕС) 2017/997 на Съвета от 8 юни 2017 г. за изменение на приложение III към Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците по отношение на опасното свойство HP 14 „Токсични за околната среда“ (ОВ L 150, 14.6.2017 г., стр. 1).

(44) Следва да се отбележи, че тези пределни стойности трябва да се разглеждат съгласно третото уравнение в приложението към Регламент (ЕС) 2017/997 на Съвета. Когато в отпадъка са налични няколко вещества, класифицирани в няколко класа на опасност, тяхното наличие в индивидуални (или сумарни) концентрации за даден код на клас на опасност също може да доведе до класифицирането на отпадъка като Н 14 в зависимост от резултата от прилагането на третото уравнение.

(45) Вж. приложението към ЕСО (точка 2, второ тире): „Дадено опасно свойство може да бъде оценено, като се използват концентрациите на съответните вещества в отпадъка, посочени в приложение III към Директива 2008/98/EО или — освен ако в Регламент (ЕО) № 1272/2008 е посочено друго — чрез провеждане на изпитване в съответствие с Регламент (EО) № 440/2008 или в съответствие с други международно признати методи и указания за изпитване, при отчитане на посоченото в член 7 от Регламент (EО) № 1272/2008 по отношение на изпитванията върху животни и хора.“

(46) Адаптация въз основа на Ръководството на Обединеното кралство.

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

Вземане на проби и химически анализ на отпадъци

В много случаи за разглеждания отпадък има достатъчно информация и без да се вземат проби и да се правят химически анализи и изпитвания (за източниците на информация, различни от вземането на проби и химическия анализ на отпадъците, вж. приложение 2). За случаите, когато има необходимост от вземане на проби и/или химически анализ, настоящото приложение представя кратък обзор на пробовземането съгласно европейските стандарти и на основните понятия. За повече информация направете справка в посочените стандарти. Настоящото приложение включва също така раздел с повече информация и източници по специфични въпроси, свързани с химическия анализ на отпадъци.

4.1. Вземане на проби

Неправилното вземане на проби е сред факторите, които затрудняват надеждното класифициране на отпадъците В тази връзка настоятелно се препоръчва пробовземането за целите на класифицирането на отпадъци да се извършва в съответствие с представените по-долу стандарти на CEN.

4.1.1. Рамка за дейностите по вземане на проби

Европейският комитет за стандартизация (CEN), чрез своя Технически комитет ТС 292, е разработил няколко стандарта, технически доклади, спецификации и документи на съвременно равнище за характеризирането на отпадъци. Наличните документи трябва да бъдат разглеждани съгласувано. Списъкът по-долу съдържа важни стандартизационни документи относно „характеризиране на отпадъци — вземане на проби от материали, представляващи отпадъци“.

—	EN 14899 Framework for the preparation and application of a sampling plan;

—	CEN/TR 15310-1:2006 Guidance on selection and application of criteria for sampling under various conditions;

—	CEN/TR 15310-2:2006 Guidance on sampling techniques;

—	CEN/TR 15310-3:2006 Guidance on procedures for sub-sampling in the field;

—	CEN/TR 15310-4:2006 Guidance on procedures for sample packaging, storage, preservation, transport and delivery;

—	CEN/TR 15310-5:2006 Guidance on the process of defining the sampling plan.

За да бъдат получени точни и представителни резултати, необходимо е преди вземането на първата проба да бъде разработена програма за изпитвания. По този начин ще се гарантира отчитането на всички необходими фактори, за да бъдат получени представителни заключения за отпадъците като цяло въз основа на проба или проби. Такава програма за изпитвания е описана подробно в EN 14899. По-конкретно, определени са седем стъпки, които са показани във фигура 21.

Други процедури за вземане на проби са приемливи, ако отчитат важните фактори, посочени в изброените по-горе стандарти, и дават също толкова надежден резултат.

4.1.2. Методика за пробовземане

Тъй като фигура 21 обхваща цялата програма за изпитвания в общ план, по-специално внимание ще бъде обърнато на методиката за пробовземане, която се състои от три основни елемента, показани във фигура 22:

1.	дефиниране на план за пробовземане;

2.	вземане на полева проба в съответствие с плана за пробовземане;

3.	превоз на лабораторната проба до лабораторията.

Всеки основен елемент е разделен на поделементи, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъдат получени стандартизирани резултати от пробовземането.

Няколко стъпки са необходими конкретно за определянето на плана за пробовземане. Примерен образец на плана за пробовземане е даден в приложение А към EN 14899:2005. Във фигура 22 са представени всички поделементи съгласно EN 14899:2005 и препратки към съответните технически доклади, където може да бъде намерена по-подробна информация. Отбележете, че фигура 22 (основни елементи, включително определяне на план за пробовземане) следва да се разглежда като по-детайлизиран сегмент от цялостната програма за изпитвания, представена във фигура 21.

Отбележете също така, че EN 15002:2015 дава по-подробни указания за приготвянето на аналитични проби от лабораторната проба (вж. стъпка 4 във фигура 21), което е следващата стъпка след разработването и прилагането на методиката за пробовземане, представена подробно във фигура 22.

4.1.3. Стандарти за вземане на проби от различните видове отпадъци

Отпадъците могат да са с най-различен състав и консистентност. За да се гарантира надеждността на резултатите, методите за вземане на проби трябва да бъдат адаптирани към вида на обследваните отпадъци. CEN/TR 15310-2:2006 съдържа подробна информация относно методите и техниките за вземане на проби от различни видове отпадъци с отчитане на различни обстоятелства. Разгледани са следните материали:

—	подвижни или вискозни течности

—	шлаки или пастообразни вещества

—	прахове, гранули и малки кристали

—	твърди вещества на едри късове или буци.

За повечето от тези материали CEN/TR 15310-2:2006 посочва следите начини, по които отпадъците могат да бъдат съхранявани или предоставени за пробовземане:

—	варели, торби, бурета, блокове, бъчви и малки контейнери или контейнери с гъвкави стени;

—	вертикални резервоари с правилна или неправилна форма, или хоризонтални цилиндрични цистерни;

—	течности, движещи се в тръбопровод;

—	хвостохранилища или изкопи;

—	бункери, отвали, насипи и силози, падащи потоци и лентови или винтови конвейери;

—	масивни или големи късове.

В CEN/TR 15310-3:2006 се описват също така важни аспекти на подготовката за вземане на проби и подборки от проби на място, с отчитане на различните консистентности на разглеждания отпадък.

Отбележете, че в отделни държави членки може да има допълнителни технически указания относно методите за вземане на проби.

4.1.4. Стратегии за пробовземане, отчитащи условията на хомогенност и хетерогенност

Основно условие за надеждността на резултатите от пробовземането е пробите да са представителни за състава на отпадъците. За отпадъците това често е сложно, тъй като, от една страна, разпределението на замърсителите в отпадъците може да е неравномерно, а от друга страна, някои отпадъци могат да проявяват и хетерогенна матричност (1).

Съгласно EN 14899:2005 хетерогенност е степента, в която една съставка е разпределена неравномерно в обследваната съвкупност. И обратно, хомогенността може да се разглежда като степен, в която една съставка е разпределена равномерно в обследваната съвкупност.

В някои държави членки може да има специфични технически указания, които предоставят допълнителна информация относно стратегиите за пробовземане, насочени към преодоляването на проблема с хетерогенността на отпадъците (2).

За случаите, когато хетерогенността на отпадъците е сведена до възможния минимум, CEN/TR 15310-1:2006 и отчасти CEN/TR 15310-2:2006 предоставят цялостен обзор на стратегиите за пробовземане, прилагани при хетерогенни и хомогенни видове отпадъци. Важно е планът за пробовземане да бъде съобразен с хетерогенността на обследваните отпадъци.

4.1.5. Статистически подход за пробовземане

Общият статистически подход за пробовземане, включително статистическата основа специално за отпадъците, са дадени в CEN/TR 15310-1:2006. По-долу е представена извадка от информацията в техническия доклад:

—

определяне на обследваната съвкупност

—	обща съвкупност

—	подсъвкупност

—

променливост

—	пространствена променливост

—	времева променливост

—	стохастична променливост

—

различни статистически подходи

—	вероятностен подбор (probabilistic sampling)

—	експертен подбор (judgmental sampling)

—

начини за формиране на извадки

—	подбор на обикновени случайни извадки

—	подбор на стратифицирани случайни извадки

—	систематичен подбор

—	експертен подбор (judgmental sampling)

—	големината на пробата

—	честота на вземане на проби

—

надеждност на резултатите от пробовземането

—	доверителни интервали

4.2. Химически анализ на отпадъци

Както бе посочено в глава 3.2.1 (стъпка 3), в някои случаи информацията, получена например от ИЛБ на продукт, който става отпадък, от етикетите по GHS, от данните за процеса на генериране на отпадъците и от други бази данни, не е достатъчна, за да може да се оценят опасните свойства на разглежданите отпадъци. Тъй като достатъчно доброто познаване на състава на отпадъка е предпоставка за използването на изчислителния подход, описан в глава 3.2.2 (стъпка 4), понякога е необходимо да се извърши химически анализ на разглежданите отпадъци.

Като обща информационна основа таблица 25 съдържа неизчерпателен списък на методите и стандартите на CEN за характеризиране на отпадъци (3).

Таблица 25

Неизчерпателен списък на методите и стандартите на CEN за характеризиране на отпадъци

Номер	Наименование
Изпитване на инфилтрати
CEN/TS 16660:2015	Characterization of waste. Leaching behaviour test. Determination of the reducing character and the reducing capacity
EN 15863:2015	Characterization of waste. Leaching behaviour test for basic characterization. Dynamic monolithic leaching test with periodic leachant renewal, under fixed conditions
EN 14997:2015	Characterization of waste. Leaching behaviour test. Influence of pH on leaching with continuous pH control
EN 14429:2015	Characterization of waste. Leaching behaviour test. Influence of pH on leaching with initial acid/base addition
EN 14429:2015	Characterization of waste. Leaching behaviour test. Influence of pH on leaching with initial acid/base addition
EN 14997:2015	Characterization of waste. Leaching behaviour test. Influence of pH on leaching with continuous pH control
CEN/TS 15364:2006	Characterization of waste. Leaching behaviour tests. Acid and base neutralization capacity test
CEN/TS 14405:2004	Characterization of waste. Leaching behaviour tests. Up-flow percolation test (under specified conditions)
EN 12457-1:2002	Characterisation of waste. Leaching. Compliance test for leaching of granular waste materials and sludges. One stage batch test at a liquid to solid ratio of 2 l/kg for materials with high solid content and with particle size below 4 mm (without or with size reduction)
EN 12457-2:2002	Characterisation of waste. Leaching. Compliance test for leaching of granular waste materials and sludges. One stage batch test at a liquid to solid ratio of 10 l/kg for materials with particle size below 4 mm (without or with size reduction)
EN 12457-3:2002	Characterisation of waste. Leaching. Compliance test for leaching of granular waste materials and sludges. Two stage batch test at a liquid to solid ratio of 2 l/kg and 8 l/kg for materials with a high solid content and with a particle size below 4 mm (without or with size reduction)
EN 12457-4:2002	Characterisation of waste. Leaching. Compliance test for leaching of granular waste materials and sludges. One stage batch test at a liquid to solid ratio of 10 l/kg for materials with particle size below 10 mm (without or with size reduction)
Анализ на съединения
EN 16377:2013	Characterization of waste. Determination of brominated flame retardants (BFR) in solid waste
EN 16192:2011	Characterization of waste. Analysis of eluates
EN 15216:2007	Characterization of waste. Determination of total dissolved solids (TDS) in water and eluates
Общ органичен въглерод (ТОС):
EN 13137:2001	Characterisation of waste. Determination of total organic carbon (TOC) in waste, sludges and sediments
Изваряване
EN 13656:2002	Characterization of waste. Microwave assisted digestion with hydrofluoric (HF), nitric (HNO3), and hydrochloric (HCl) acid mixture for subsequent determination of elements
EN 13657:2002	Characterization of waste. Digestion for subsequent determination of aqua regia soluble portion of elements
Въглеводороди C10—C40
EN 14039:2004	Characterization of waste. Determination of hydrocarbon content in the range of C10 to C40 by gas chromatography
Сухо вещество
EN 14346:2006	Characterization of waste. Calculation of dry matter by determination of dry residue or water content
Неорганични съединения
EN 14582:2007	Characterization of waste. Halogen and sulfur content. Oxygen combustion in closed systems and determination methods
EN 15192:2006	Characterisation of waste and soil. Determination of chromium (VI) in solid material by alkaline digestion and ion chromatography with spectrophotometric detection
Органични съединения
EN 15308:2008	Characterization of waste. Determination of selected polychlorinated biphenyls (PCB) in solid waste by using capillary gas chromatography with electron capture or mass spectrometric detection
EN 15527:2008	Characterization of waste. Determination of polycyclic aromatic hydrocarbons (PAH) in waste using gas chromatography mass spectrometry (GC/MS)
Елементарен състав
EN 16424:2014	Characterization of waste. Screening methods for the element composition by portable X-ray fluorescence instruments
EN 15309:2007	Characterization of waste and soil. Determination of elemental composition by X-ray fluorescence

Информацията, получена от химическия анализ на отпадъците, която може да бъде използвана за тяхното класифициране, следва да бъде тази за състава. Резултатите от изпитванията на инфилтрати — които често фигурират сред данните от лабораторни анализи за спазването на критериите за приемане на отпадъци (КПО) по Директивата за депониране — по принцип не са полезни за класифицирането на отпадъците според тяхната опасност. Изключение от този принцип може да съществува единствено при оценяването на НР 15. По-конкретно, ако например дадени отпадъци не отговарят на КПО за инертни отпадъци по Директивата за депониране, те не могат да бъдат автоматично приети за опасни или съответно неопасни. Резултатите от КПО не следва да бъдат единствен източник на информация за класифицирането на опасни отпадъци. Анализ на КПО реално се изисква само в случаите, когато: 1) избраният начин на третиране е депониране в депо за отпадъци, и 2) класът на депото, установен предварително чрез класификация за опасност или неопасност, изисква количествено изпитване за целите на КПО. От друга страна, веществата в инфилтрата могат да са показателни за съставките на отпадъка, от който изтичат.

Отбележете, че по-специално за неорганичните вещества химическите анализи обикновено не предоставят информация за конкретните химически съединения в отпадъците, а позволяват само установяването на катиони и аниони. Също така конвенционалните аналитични техники обикновено не дават възможност за установяването на молекулния състав или на други аспекти, като например минераложките форми. По-долу са представени някои възможни методи за преодоляването на тази пречка. В отделните държави членки може да има още подходи и правила, които също трябва да бъдат прегледани.

4.2.1. „Реални най-лоши случаи“ на вещества

Във възможния случай, когато притежателят на отпадъка има известни познания за елементите, но не и за веществата, налични в отпадъка, се предлага използването на концепцията за определяне на „разумни най-лоши случаи“ на вещества за всеки идентифициран елемент. Тези „най-лоши случаи“ на вещества следва да бъдат определяни за всяко опасно свойство и след това да бъдат използвани за оценяването на опасни свойства (вж. глава 3.2.2).

„Най-лошите случаи“ на вещества следва да бъдат определяни, като се вземат предвид веществата, за които може разумно да се предположи, че съществуват в отпадъка (например въз основа на веществата, използвани в процеса, генериращ отпадъка, и на съответните химични реакции) (4).

4.2.2. Общи вписвания

Не е необходимо допълнително определяне на идентифицирани елементи, за които има „общо вписване“ в списъка на хармонизираните класификации в таблица 3 в част 3 от приложение VI към Регламента за КЕО. При установяването на опасните свойства на отпадъците въз основа на „общи вписвания“ обаче могат да се вземат предвид бележките относно класифицирането и етикетирането на смеси, представени в глава 1.1.3.2 от приложение VI към Регламента за КЕО. Тези вписвания са представени в таблица 26.

Таблица 26

Общи вписвания на елементи (11) в Регламента за КЕО

Елемент	Индекс №	Международна химична идентификация	Кодове на класовете и категориите на опасност	Кодове на предупрежденията за опасност
As	033-002-00-5	арсенови съединения, с изключение на посочените на друго място в настоящото приложение	Acute Tox. 3 * Acute Tox. 3 * Aquatic Acute 1 Aquatic Chronic 1	H331 H301 H400 H410
Ba	056-002-00-7	бариеви соли, с изключение на бариев сулфат, соли на 1-азо-2-хидроксинафталениларилсулфонова киселина и соли, посочени другаде в настоящото приложение	Acute Tox. 4 * Acute Tox. 4 *	H332 H302
Be	004-002-00-2	берилиеви съединения, с изключение на алуминиеви берилиеви силикати и тези, посочени на други места в настоящото приложение	Carc. 1B Acute Tox. 2 * Acute Tox. 3 * STOT RE 1 Eye Irrit. 2 STOT SE 3 Skin Irrit. 2 Skin Sens. 1 Aquatic Chronic 2	H350i H330 H301 H372 ** H319 H335 H315 H317 H411
Cd	048-001-00-5	кадмиеви съединения, с изключение на кадмиев сулфоселенид (xCdS · yCdSe), реакционна маса от кадмиев сулфид с цинков сулфид (xCdS · yZnS), реакционна маса от кадмиев сулфид с живачен сулфид (xCdS · yHgS) и тези, които са посочени другаде в настоящото приложение	Acute Tox. 4 * Acute Tox. 4 * Acute Tox. 4 * Aquatic Acute 1 Aquatic Chronic 1	H332 H312 H302 H400 H410
Cr(VI)	024-017-00-8	съединения на хром (VI) с изключение на бариев хромат и на съединения, посочени другаде в настоящото приложение	Carc. 1B Skin Sens. 1 Aquatic Acute 1 Aquatic Chronic 1	H350i H317 H400 H410
Hg	080-002-00-6	неорганични съединения на живак, с изключение на живачен сулфид и тези, посочени другаде в настоящото приложение	Acute Tox. 2 * Acute Tox. 1 Acute Tox. 2 * STOT RE 2 * Aquatic Acute 1 Aquatic Chronic 1	H330 H310 H300 H373 ** H400 H410
Pb	082-001-00-6	оловни съединения, с изключение на тези, посочени другаде в настоящото приложение	Repr. 1A Acute Tox. 4 * Acute Tox. 4 * STOT RE 2 * Aquatic Acute 1 Aquatic Chronic 1	H360Df H332 H302 H373 ** H400 H410
Sb	051-003-00-9	антимонови съединения, с изключение на тетраоксид (Sb2O4), пентаоксид (Sb2O5), трисулфид (Sb2S3), пентасулфид (Sb2S5) и тези, посочени другаде в настоящото приложение	Acute Tox. 4 * Acute Tox. 4 * Aquatic Chronic 2	H332 H302 H411
Se	034-002-00-8	селенови съединения, с изключение на кадмиев сулфоселенид и тези, посочени другаде в настоящото приложение	Acute Tox. 3 * Acute Tox. 3 * STOT RE 2 Aquatic Acute 1 Aquatic Chronic 1	H331 H301 H373** H400 H410
Tl	081-002-00-9	талиеви съединения, с изключение на тези, посочени другаде в настоящото приложение	Acute Tox. 2 * Acute Tox. 2 * STOT RE 2 * Aquatic Chronic 2	H330 H300 H373 ** H411
U	092-002-00-3	уранови съединения, с изключение на тези, посочени другаде в настоящото приложение	Acute Tox. 2 * Acute Tox. 2 * STOT RE 2 Aquatic Chronic 2	H330 H300 H373** H411

(1) Bund/Länder-Arbeitsgemeinschaft Abfall (2012 г.): LAGA-Methodensammlung Abfalluntersuchung, Дрезден, Германия.

(2) Например Bund/Länder-Arbeitsgemeinschaft Abfall (2004 г.): LAGA PN 98 – Richtlinie für das Vorgehen bei physikalischen, chemischen und biologischen Untersuchungen im Zusammenhang mit der Verwertung/Beseitigung von Abfällen, Дрезден, Германия, предоставя допълнителни указания, прилагани в Германия за изследване на отпадъка по отношение на неговата хетерогенност. По-конкретно за хомогенни се считат течните, годните за изпомпване и прахообразните отпадъци, както и отпадъците, чиято хомогенност може да бъде установена визуално. Всички останали отпадъци се считат за хетерогенни.

(3) Отбележете, че на нивото на държавите членки има препоръки и примери, които могат да предоставят допълнителни указания за определянето на съставките в течни и твърди отпадъци. Например един метод за изчерпателно определяне на елементи и вещества в течни и твърди отпадъци е предложен в Characterization of waste — Determination of elements and substances in waste и е описан в експериментален стандарт AFNOR XP X30-489. Това е работно предложение, внесено за гласуване за стандартизация на европейско равнище CEN/TC 292/WG 5 N 735 „Determination of content of elements and substances in waste - experimental AFNOR Standard XP X30-489 (CEN/TC 292 N 1430)“. Повече информация за посочения документ е налична в Hennebert, P.; Papin, A.; Padox, J.-M.; Hasebrouck, B. (2013): The evaluation of an analytical protocol for the determination of substances in waste for hazard classification, Париж, Франция, на адрес: http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0956053X13001554. Освен методите и стандартите на CEN публикацията на Агенцията на САЩ за опазване на околната среда от 2014 г., озаглавена: Test Methods for Evaluating Solid Waste (SW-846), на адрес: http://www3.epa.gov/epawaste/hazard/testmethods/sw846/online/index.htm, предоставя информация относно прилаганите в САЩ начини за вземане на проби и анализ на твърди отпадъци.

(4) Понятието „разумно“ е обяснено в Ръководството на Обединеното кралство например по следния начин: Понятието „разумно“ показва, че вещества, които например поради физичните и химичните си свойства не могат да съществуват в отпадъка, могат да бъдат изключени. Подобно обяснение е използвано в Ръководството на BMU. Ръководството на INERIS съдържа набор от „реалистични най-лоши случаи“ на вещества по елементи за всяко опасно свойство, който може да се използва за обща информационна основа.

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

Източници и външни публикации

Bundesministerium für Umwelt, Naturschutz und Reaktorsicherheit (BMU) (2005 г.): Hinweise zur Anwendung der Abfallverzeichnis-Verordnung vom 10. Dezmeber 2001, BGB1. I S. 3379, на адрес: http://www.bmub.bund.de/fileadmin/bmu-import/files/abfallwirtschaft/downloads/application/pdf/avv_erlaeuterungen.pdf, дата на достъп: 9.4.2015 г.

Министерство на околната среда и транспорта на Баден Вюртенберг (2003 г.): Наръчник „How to apply the European Waste List 2001/118/EC“, Щутгарт, Германия, на адрес: http://abag-itm.de/fileadmin/Dateien/ABAG/Informationsschriften/Band_B/Band_B_englisch.pdf, дата на достъп: 2.4.2015 г.

David O'Farrell, Областен съвет на Cumbria (2011 г.): Dealing with tar bound arisings, на адрес: http://www.soci.org/~/media/Files/Conference%20Downloads/2011/Recycling%20and%20Re%20using%20Asphalt%20Mar%2011/David_OFarrell_Presentation.ashx, дата на достъп: 26.3.2015 г.

Европейска комисия — Генерална дирекция „Околна среда“ (2013 г.) Насоки за тълкуване на ключови разпоредби на Директива 2008/97/ЕО за отпадъците, на адрес: http://ec.europa.eu/environment/waste/framework/pdf/guidance_doc.pdf, дата на достъп: 1.4.2015 г.

Европейска комисия, Съвместен изследователски център (2013 г.) Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества — Ръководство по въпроси на техническото прилагане, на адрес: http://www.unece.org/fileadmin/DAM/env/documents/2013/TEIA/QA_2011_review_2013.pdf, дата на достъп: 14.4.2015 г.

Европейска комисия, Съвместен изследователски център (2014 г.) Критерии за „край на отпадъка“ за отпадъци от пластмаси, предназначени за конвертиране. Техническо предложение. Окончателен проектодоклад, DG JRC, IPTS, Севиля, Испания.

Европейска агенция по химикали (ЕСНА) (2017 г.) Ръководство относно прилагането на критериите за КЕО, последна редакция (юли 2017 г.), на адрес: https://echa.europa.eu/documents/10162/23036412/clp_en.pdf/58b5dc6d-ac2a-4910-9702-e9e1f5051cc5

Европейска агенция за околната среда (2014 г.): „Озоноразрушаващи вещества 2013 г. — обобщени данни, докладвани от търговски дружества, за вноса, износа, производството, унищожаването и за използването като изходни суровини и технологични агенти на озоноразрушаващи вещества в Европейския съюз“, на адрес: http://www.eea.europa.eu/publications/ozone-depleting-substances-2013, дата на достъп: 13.4.2015 г.

Европейска агенция за околната среда (ЕЕА), Служба за терминология и изследвания в областта на околната среда (ETDA) (2015 г.), на адрес: http://glossary.eea.europa.eu/, дата на достъп 4.7.2015 г.

Hennebert, P.; Papin, A.; Padox, J.-M.; Hasebrouck, B. (2013): The evaluation of an analytical protocol for the determination of substances in waste for hazard classification, Париж, Франция, на адрес: http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0956053X13001554, дата на достъп: 31.7.2015 г.

Ineris (2015 г.): Waste Hazardous Assessment – Proposition of methods (version 2)

Openbare Vlaamse Afvalstoffen Maatschappij (OVAM) (2015 г.): Europese afvalstoffenlijst EURAL Handleiding, Мехелен, Белгия.

Служба на Уелс за природните ресурси (Natural Resources Wales), Шотландска агенция за опазване на околната среда (SEPA), Агенция на Северна Ирландия за околната среда (NIEA), Агенция за околната среда (2015 г.): DRAFT Waste Classification – Guidance on the classification and assessment of waste (1st edition 2015) Technical Guidance WM3, на адрес: https://www.gov.uk/government/publications/waste-classification-technical-guidance, дата на достъп: 14.7.2015 г.

Агенция на САЩ за опазване на околната среда (2014 г.) Test Methods for Evaluating Solid Waste (SW-846), на адрес: http://www3.epa.gov/epawaste/hazard/testmethods/sw846/online/index.htm, дата на достъп: 10.7.2015 г.

Young, J.R.; How, M.J.; Walker, A.P.; Worth, W.M.H. (1988 г.): Classification as corrosive or irritant to skin of preparations containing acidic or alkaline substances, without testing on animals, Англия.

Top

All

Choose the experimental features you want to try