Становище на Европейския комитет на регионите — Макрорегионалните стратегии: примерът на стратегията за региона на река Дунав – рамка за насърчаване на транснационалните клъстери

(2019/C 404/01)

Докладчик	:	Dainis TURLAIS (LV/АЛДE), член на градския съвет на Рига
Отправен документ	:	Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно изпълнението на макрорегионалните стратегии на ЕС COM(2019) 21 - final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

приветства искането на румънското председателство до Европейския комитет на регионите за становище относно конкурентоспособността и промишлената политика на Европейския съюз, сред чиито цели е изграждането на транснационални клъстери за по-добро икономическо сближаване на макрорегионално равнище (като напр. в региона на река Дунав);

2.

приветства втория доклад на Европейската комисия относно изпълнението на макрорегионалните стратегии на ЕС (1), в който се прави оценка на изпълнението на четирите макрорегионални стратегии за насърчаване на регионалното развитие и разглежда по нататъшното им развитие с оглед на възможната бюджетна рамка на ЕС след 2020 г. В работния документ на службите на Комисията (2), придружаващ това съобщение, се съдържат подробни оценки на отделните макрорегионални стратегии;

3.

приветства факта, че в доклада на Европейската комисия се посочват конкретни постижения в областта на околната среда и изменението на климата, както и научните изследвания, иновациите, икономическото развитие и свързаността. Същевременно Комисията основателно посочва проблемите, пред които са изправени отговарящите за изпълнението на макрорегионалните стратегии органи: различен административен капацитет, различни равнища на икономическо развитие, както и проблеми, свързани с многостепенното управление и набирането на капитал;

4.

приветства заключенията на Съвета на Европейския съюз от 21 май 2019 г. относно изпълнението на макрорегионалните стратегии на ЕС (3), в които участващите държави се призовават да засилят ангажираността си и политическата подкрепа на национално равнище, като същевременно насърчават участието на местните и регионалните заинтересовани страни, и се подчертава, че е важно макрорегионалните стратегии да продължат да се използват като стратегическа рамка за насърчаването на по-съгласувано и синергийно изпълнение на европейските политики и програми и усвояване на средствата на ЕС;

5.

подчертава, че за многостепенното управление е от съществено значение не само координацията на макрорегионално и национално равнище, но още по-важно е прякото участие на представителите на градовете и регионите;

6.

посочва отново, че макрорегионалните стратегии произтичат от една истинска и изконно европейска визия (4) и приветства факта, че в своя доклад Комисията посочва, че макрорегионалните стратегии предлагат голям потенциал и по уникален и иновативен начин насърчават сътрудничеството както в рамките на ЕС, така и между ЕС и съседните му държави. Комитетът обаче подчертава, че ЕС се нуждае от трансгранична визия за териториалното развитие (5);

7.

посочва, че заложената в Договора от Лисабон цел за икономическо, социално и териториално сближаване все още не е постигната. Икономическият растеж и произтичащите от него ползи за благосъстоянието на гражданите придават на ЕС реална сила. Като използват потенциала на всички равнища на управление в ЕС за насърчаване на икономическия растеж, макрорегионалните стратегии могат да предоставят значителен принос за изравняването на стандарта на живот на хората, живеещи в съседни райони, в рамките на подходящ период от време. По този начин те ще допринесат и за постигането на целта за сближаване, заложена в Договора за ЕС. Подобряването на благосъстоянието на гражданите трябва да бъде акцент във всеки стратегически документ;

8.

отново заявява, че макрорегионалните стратегии се превърнаха в утвърден инструмент, основаващ се на подхода „от долу нагоре“, с който може да се постигне „по-ефективно използване на общия потенциал на макрорегионите“ (6). Те създават възможности за истинско многостепенно управление, без да въвеждат нова бюрокрация, и едновременно с това намаляват дистанцията между европейските и местните политики чрез прякото участие на представители на градовете и регионите;

9.

приветства работата на Комисията в областта на политиките по отношение на клъстерите и призовава за много по-тясна връзка между тези политики и макрорегионалните стратегии. Това ще допринесе за икономическия растеж и постигането на целите за сближаване, тъй като основната задача на споменатата политика е да се засилят регионалните конкурентни предимства. Клъстерите вече предоставиха реален и много положителен принос за въвеждането на макрорегионалните стратегии. Така например благодарение на проекта за региона на река Дунав „DanuBioValNet“ (7) възникват нови вериги за създаване на биологични продукти. Макрорегионалните стратегии подпомагат създаването на клъстери, но в никакъв случай не ги ограничават до референтния район на дадена макрорегионална стратегия;

10.

препраща към становището си „Изпълнението на макрорегионалните стратегии“ (8), в което Комитетът подкрепи принципа за „трите „за“, с който се цели да се подобри функционирането на макрорегионалните стратегии: „КР се обявява „за“ по-добри синергии с инструментите за финансиране, „за“ по-добро интегриране на съществуващите структури в МРС и „за“ по-добро прилагане на съществуващите правила.“ Комитетът изразява съжаление, че Комисията не е взела предвид това предложение;

11.

споделя напълно позицията на италианското председателство относно Стратегията на Европейския съюз за Алпийския регион, според която включването на макрорегионалните стратегии на ЕС в правната рамка на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. ще бъде от полза за всички, тъй като това ще укрепи тези стратегии и ще подпомогне териториалното сближаване на Съюза;

12.

подкрепя инициатива за нова макрорегионална стратегия, разработена и подкрепена съвместно от няколко държави членки и региона за посрещане на общите предизвикателства в определен географски район. При оценката на разработването на нова макрорегионална стратегия трябва да се следи да не се затруднява функционирането на съществуващите макрорегионални стратегии;

13.

подкрепя инициативата за създаване на стратегия на ЕС за региона на Карпатите, която ще представлява постоянна рамка за сътрудничество между държавите, регионите и общностите в Карпатите. Създаването на стратегически документ за региона на Карпатите от една страна ще насочи вниманието към проблемите, пред които е изправен макрорегионът, а, от друга, ще създаде възможности за специфичния потенциал на държавите от Карпатския регион в областта на културата и околната среда. Във връзка с това, в процеса на изготвяне на тази стратегия следва да се наблегне на участието на редица действащи лица, представляващи както местното и регионалното, така и националното и европейското равнище, което е отразено, наред с другото, в дейностите на междурегионална група „Карпати“ в Комитета на регионите;

14.

подкрепя съображенията на регионите и държавите от Атлантическия регион, които понастоящем участват в стратегията за Атлантическия басейн, да се премине към създаването на макрорегионална стратегия, основана на съществуващото от десетилетия сътрудничество между атлантическите партньори. Една макрорегионална стратегия за Атлантическия регион би допълнила настоящата морска стратегия с политическо измерение и многостепенно управление, което би могло да включва трети държави и региони от трети страни, разширявайки нейния обхват на действие чрез включване на териториални аспекти и насърчавайки по-голяма съгласуваност между тематичните приоритети и съществуващите инструменти за финансиране. В центъра на макрорегионалната стратегия следва да се поставят морската област, например океанската енергия, която беше набелязана като приоритет за заинтересованите страни от Атлантическия океан, както и актуални области като заетостта или обучението;

Финансиране и управление

15.

подчертава необходимостта от по-нататъшно интегриране на макрорегионалните и секторните стратегии на ЕС, като например „Хоризонт 2020“, „Еразъм +“, „Творческа Европа“, Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (COSME), LIFE, Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и фондовете на ЕС за стратегически инвестиции, за да се създадат полезни взаимодействия за съвместното решаване на неотложни проблеми;

16.

приветства усилията на Европейската комисия с нейното законодателно предложение за европейско териториално сътрудничество (9) да осигури по-добри синергии с Европейския фонд за регионално развитие. Установява обаче, че тези корекции се отнасят само до твърде малка част от финансирането от ЕС;

17.

подкрепя препоръката на Комисията за по-добро съгласуване на споменатите приоритети на макрорегионалните стратегии с фондовете на ЕС чрез координиране на дейностите на компетентните програмни органи и основните участници в макрорегионалните стратегии преди сключването на споразумения за партньорство. Държавите и регионите, участващи в изпълнението на макрорегионалните стратегии, трябва да се споразумеят съвместно за приоритетите на тези стратегии чрез подход „от долу нагоре“;

18.

призовава Комисията да гарантира координацията не само в рамките на държавите членки и между тях, но и на трето – европейско равнище. Макрорегионалните стратегии обхващат редица области на политика и се развиват отделно от политиката на ЕС за териториално сътрудничество (ЕТС). Следователно политическите стратегии, в които става въпрос за финансиране на макрорегионално равнище, не са взаимосвързани. За да се гарантира истински многостепенен подход, макрорегионалните стратегии следва също да се изпълняват под пряката отговорност на Комисията, като се гарантира, че работата на различните генерални дирекции на Комисията е интегрирана в отделните макрорегионални стратегии;

19.

счита, че мрежата от национални органи, която управлява Европейския фонд за регионално развитие в региона на Балтийско море от 2016 г. насам, е добър пример за координация „от долу нагоре“, която би могла да бъде насърчавана в други секторни политики и в други географски области;

20.

напълно споделя виждането на Европейската комисия, че успешното изпълнение на макрорегионалните стратегии зависи от ангажираността на държавите членки и регионите. Ако държавите членки и регионите не разполагат с необходимите финансови и човешки ресурси, потенциалът на тези стратегии може да не бъде използван напълно и те да не бъдат изпълнени ефективно;

21.

подчертава, че макрорегионалните стратегии спомагат за координирането на дейността и експертния опит на съществуващите структури и за по-ефективното използване на наличните финансови средства и че по този начин се доказва тяхното значение за насърчаването и по-нататъшното развитие на принципа на многостепенното управление в изпълнението на проектите на ЕС;

Оттегляне на Обединеното кралство от ЕС

22.

отново заявява своята позиция, особено в контекста на оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, че макрорегионалните стратегии могат също така да подкрепят интегрираното развитие извън границите на ЕС; поради това предлага да се обмисли как макрорегионалните стратегии биха могли да спомогнат за изграждането на бъдещите отношения между Обединеното кралство и ЕС и призовава двете страни да включат активно местните и регионалните органи в по-нататъшното обсъждане на този въпрос;

23.

посочва, че според него макрорегионалните стратегии, в които биха могли да участват Обединеното кралство и регионите на ЕС са важен инструмент, който би могъл да осигури устойчиво съвместно планиране, координиране и сътрудничество между градовете и регионите на Обединеното кралство и ЕС в бъдеще; КР призовава градовете и регионите да участват активно в изграждането на това сътрудничество;

Клъстери

24.

посочва, че в свят, в който глобалната конкуренция вече не е просто конкуренция между предприятията, а и между регионите, клъстерите като центрове за високи постижения имат голямо значение за регионалния просперитет, конкурентоспособност и икономическо развитие и по този начин допринасят за териториалното сближаване;

25.

отбелязва, че клъстерите са важни двигатели на иновациите, тъй като са от еднакъв интерес за инвеститорите и за новаторите и свързват предприятията, местните власти, научноизследователските и образователните институции. Смята, че е изключително важно клъстерите да бъдат включвани в процеса на разработване на стратегии за интелигентна специализация, по-специално в тематичните платформи S3, насърчавани от Европейската комисия. Макрорегионалните стратегии могат да дадат естествен стимул на един подход, основан на клъстерите; подчертава, че е важно да е налице ефективно съгласуване между стратегиите за интелигентно специализиране и регионалните и националните политики, с цел да се насърчава ефективно междурегионално сътрудничество чрез по-голямо присъствие на клъстерите и по-добър достъп до източници на финансиране, а по този начин и добавената стойност на макрорегионалните стратегии по отношение на хармоничното развитие на засегнатите райони. Отново изтъква, че трябва да се осигурят възможности на устойчиво финансиране с цел укрепване на клъстерните инициативи в прилагането на стратегиите за интелигентна специализация в рамките на междурегионалното и транснационалното сътрудничество;

26.

посочва, че сътрудничеството между клъстерите е многообещаващ инструмент за засилване на иновационния капацитет на регионите и поради това клъстерните организации за трансгранично или регионално сътрудничество не следва да бъдат ограничени в рамките на Европа, а следва да имат глобална насоченост с цел изграждането на световни клъстери. Макрорегионалните стратегии между регионите на ЕС, държавите членки и, когато е целесъобразно, трети държави, могат да осигурят подходяща рамка за такова сътрудничество;

27.

припомня заключението на Съвета на Европейския съюз от 12 март 2018 г., в което се призовава за по-нататъшно развитие на европейската политика по отношение на клъстерите с цел свързване в мрежа на регионалните клъстери въз основа на принципите за интелигентна специализация и разрастването им до общоевропейски клъстери на световно равнище, така че да се подкрепя появата на нови вериги за създаване на стойност в цяла Европа. В съответствие с това в предстоящия бюджет на Interreg би трябвало да се гарантира финансирането на сътрудничеството в рамките на интелигентната специализация в целия ЕС;

28.

приветства заключенията на Съвета на Европейския съюз от 21 май 2019 г. относно изпълнението на макрорегионалните стратегии на ЕС (10), в които Комисията и участващите държави и региони се приканват да се възползват от връзките между стратегиите за интелигентна специализация и клъстерите, за да постигнат по-голяма свързаност на екосистемите, както и на политиките в областта на промишлеността и иновациите в рамките на макрорегионалните стратегии;

29.

затова призовава Европейската комисия да разработи мерки за по-нататъшно насърчаване на дейността на клъстерите и сътрудничеството между тях, укрепвайки по-специално регионалното им измерение; освен това териториалният и регионален подход следва да гарантира по-голяма съгласуваност и повече полезни взаимодействия в рамките на политиките по отношение на клъстерите;

30.

счита, че макрорегионалните стратегии могат да допринесат за среда, благоприятна за клъстерите. Това ще позволи на публичните администрации, по-специално на местните и регионалните власти, университетите, изследователските центрове и предприятията да действат координирано. Трансграничните клъстери насърчават по естествен начин сътрудничеството между различни партньори отвъд географски и секторни граници;

31.

призовава ЕС, в рамките на своята политика по отношение на клъстерите, да насърчава по активно трансграничното сътрудничество, например като подкрепя търсенето на международни партньори за клъстерите (и техните членове) и като предоставя известни финансови средства за изпробването и по-нататъшното развитие на сътрудничеството между клъстерите. Този подход беше успешно приложен, например, в рамките на проекта „Innovation Express“ (11) за региона на Балтийско море;

Макрорегионалната стратегия за региона на река Дунав

32.

отбелязва, че в региона на река Дунав се отбелязват значителни различия по отношение на иновациите, като някои региони са сред групата на най-добре представящите се региони в ЕС, докато други изостават. Причината за това са неравнопоставените рамкови условия и широкият спектър от механизми за управление на научните изследвания и инвестициите. Във връзка с това призовава за по-добра координация на съответните публични мерки и за по-интелигентни и по-целенасочени инвестиции, включително в рамките на програмите на ЕС;

33.

привлича вниманието върху факта, че относително високият растеж на МСП е един от най важните фактори за конкурентоспособността на Дунавския макрорегион. Тъй като инициативите в областта на клъстерите обикновено са насочени към МСП и съществува тясна и положителна връзка между резултатите в областта на иновациите на регионално равнище и регионалната конкурентоспособност, това би могло да предостави възможност на региона да подобри своята конкурентоспособност;

34.

отбелязва, че подобряването на конкурентоспособността на макрорегионално равнище изисква по-активен подход и че трябва да се укрепи рамката за бъдещото развитие на клъстерите, дори и ако понастоящем вече се провеждат множество многообещаващи проекти и инициативи на макрорегионите. Призовава Европейската комисия и органите, отговорни за изпълнението на макрорегионалната стратегия, да наблюдават и оценяват не само напредъка и резултатите от провеждането на тези инициативи, но и да извлекат съответните заключения, да споделят опит и да предложат нови механизми с цел насърчаване на растежа и засилване на конкурентоспособността на макрорегионално равнище;

35.

подкрепя разглеждането на възможността за разработването на стратегия за интелигентна специализация за Дунавския макрорегион, при което да се вземат предвид специфичните предимства и нужди на региона, например относително високия растеж на МСП;

36.

призовава за предприемане на системен обмен на опит, информация и данни с други макрорегионални стратегии, за да се развива конкурентоспособността на макрорегионите, като се постави акцент върху „зелената“ икономика, сектора на иновациите и възможности за създаването на работни места;

37.

подчертава, че клъстерите играят важна роля и в подхода на тройната спирала на сътрудничеството между университетите, публичните органи и частния сектор. Поради близостта си до местните пазари и познаването на местните потребности те са подходящи инструменти за прилагане на практика на основната идея за мерки, ориентирани към местните условия, в съчетание с подход „от долу нагоре“;

Заключения

38.

подчертава, че трябва да се подкрепя всяка инициатива, която укрепва единството, сътрудничеството, интеграцията, сигурността, социалното равенство и действителното сближаване на Европейския съюз. Макрорегионалната стратегия може да допринесе значително за изравняване на стандарта на живот на жителите в съседни райони в рамките на подходящ период от време;

39.

макрорегионалната стратегия с характеризира с изконно европейска визия, която предлага голям потенциал и насърчава по иновативен начин конкретното сътрудничество за изпълнението на общи цели, които са важни за гражданите, независимо от това в коя държава или кой регион живеят;

40.

макрорегионалната стратегия позволява истинско многостепенно управление – от местните власти до Европейската комисия, без да се създават нови бюрократични структури и като се намалява дистанцията между европейските и местните политики. Взаимодействието между политиката по отношение на клъстерите и макрорегионалната стратегия може да допринесе за ускоряване на постигането на заложената в Договора от Лисабон цел за икономическо, социално и териториално сближаване.

---

(1)  COM(2019) 21 final.

(2)  SWD(2019) 6 final.

(3)  https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9895-2019-INIT/bg/pdf

(4)  Становище на Европейския комитет на регионите относно „Изпълнението на макрорегионалните стратегии“ (COR-2017-02554).

(5)  Становище на Европейския комитет на регионите относно „Какво е бъдещето на териториалната визия за периода до 2050 г.?“ (COR- 2015-04285)

(6)  Становище на Европейския комитет на регионите относно „Изпълнението на макрорегионалните стратегии“ (COR-2017-02554).

(7)  http://www.interreg-danube.eu/approved-projects/danubiovalnet.

(8)  Становище на Европейския комитет на регионите относно „Изпълнението на макрорегионалните стратегии“ (COR-2017-02554).

(9)  Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специалните разпоредби за цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg), подпомагана от Европейския фонд за регионално развитие и инструменти за външно финансиране, COM(2018) 374 final, член 15, параграф 3.

(10)  https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9895-2019-INIT/bg/pdf.

(11)  http://www.bsr-stars.eu/innovation-express/.