Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52018IR5877

Становище на Комитета на регионите — Многостепенното управление и междусекторното сътрудничество за борба с енергийната бедност

COR 2018/05877

OB C 404, 29.11.2019, p. 53–57 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

29.11.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 404/53


Становище на Комитета на регионите — Многостепенното управление и междусекторното сътрудничество за борба с енергийната бедност

(2019/C 404/10)

Докладчик

:

Kata TÜTTŐ (HU/ПЕС), общински съветник в 12-и район на Будапеща

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Встъпителни бележки

1.

припомня, че в редица свои предходни становища вече е подчертавал, че е важно енергийната бедност да се взема предвид при разработването на различните политики и счита изричното признаване на необходимостта от отчитане на социалните последици при разработването на настоящите и бъдещите политики в областта на енергетиката и климата за едно от най-важните развития в политически план през последните години. Поради това борбата с енергийната бедност следва да бъде вземана под внимание във всичките ѝ аспекти от съответното национално законодателство и законодателството на ЕС;

2.

посочва, че един от основните въпроси във връзка със социалните последици, е енергийната бедност, която е тясно свързана с настоящите приоритети на Комитета на регионите;

3.

счита, че управление на борбата с енергийната бедност, при което се отчита както общата позиция на Съюза, така и местните и регионалните особености, може да помогне за засилване на доверието на гражданите към ЕС и за доближаването му до неговите граждани, но също и за изпълнението на Парижкото споразумение и на енергийния съюз;

4.

изразява задоволство от факта, че в законодателния пакет на Европейската комисия „Чиста енергия за всички европейци“ се признава значението на изкореняването на енергийната бедност и този проблем неколкократно се упоменава изрично;

5.

подчертава факта, че след създаването на рамка на равнището на ЕС следващото предизвикателство е да се преобразуват общите разпоредби на пакета за чиста енергия в адаптирани варианти на различните специфични елементи на законодателството, като се отчитат напълно нуждите на различните региони. Това е процес, при който, от една страна, трябва да се запази съответствието с общата рамка на Съюза, а, от друга, да се определят необходимите рамки и мерки въз основа на познаването и отчитането на различните аспекти на енергийната бедност;

6.

приветства напредъка в законодателния процес по важни елементи от пакета за чиста енергия, по-специално позицията на Европейския парламент относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и изричното признаване от негова страна на необходимостта от събиране на всеобхватни данни за енергийната бедност от държавите членки, предложената гъвкавост, с която да разполагат те, за да се намесват на пазара с цел преодоляване на енергийната бедност, и разширяването на определението за „уязвими потребители“ (член 28) (1);

7.

подкрепя по-специално искането на ЕП Европейската комисия да предостави насоки относно критериите, които да се използват за определяне на понятието „значителен брой домакинства в положение на енергийна бедност“ (също и в контекста на член 3, параграф 3, буква г) от Регламент 2018/1999, отнасящ се до интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата), и напълно одобрява презумпцията на ЕП, че „всеки дял от домакинствата в положение на енергийна бедност може да се счита за значителен“;

8.

отбелязва, че енергийната бедност е вече добре познат проблем и понастоящем се признава все повече в законодателната уредба на ЕС, като се предвиждат изрични задължения за държавите членки, и в бъдеще никой не може да твърди, че не знае за съществуването му: необходими са политики и конкретни действия; отбелязва обаче, че при точното определяне на различните аспекти и последици от енергийната бедност и при разработването на необходимите показатели за измерването им трябва да се обърне задълбочено внимание на многообразието от регионални и местни обстоятелства, за да се гарантира, че мерките на политиката могат да бъдат целенасочено и ефективно изпълнени;

9.

подчертава обаче, че в борбата срещу енергийната бедност вече е натрупан първоначален опит на местно и регионално равнище, в това число ценната работа на партньорството в областта на жилищното настаняване по линия на Програмата на ЕС за градовете;

10.

отбелязва, че един от най-добрите начини за изкореняване на енергийната бедност на европейско равнище са инвестициите в енергийна ефективност и наличието на правилно функциониращ и конкурентен единен пазар, който предлага ниски цени;

11.

приветства факта, че новият регламент за управлението на енергийния съюз осигурява рамката, позволяваща на местните и регионалните власти да изразят своята позиция и да обърнат приоритетно внимание на проблема с енергийната бедност;

12.

отбелязва, че енергийната бедност е голямо обществено предизвикателство със социални, икономически и екологични последици, което трябва спешно да бъде преодоляно на всички равнища на управление и което изисква цялостен, междусекторен подход с оглед на връзката между социалните и екологичните цели и инструменти;

Какво представлява енергийната бедност по същество?

13.

припомня, че Конвентът на кметовете за климата и енергетиката определя енергийната бедност като „ситуация, при която дадено домакинство или лице не разполагат с необходимите средства, за да си набавят основните енергийни услуги (отопление, охлаждане, осветление, мобилност и електроенергия), които осигуряват достоен стандарт на живот, поради съчетание от ниски доходи, високи енергийни разходи и ниска енергийна ефективност на жилищата“;

14.

посочва, че един от всеки десет европейци не може да поддържа достатъчно топло жилището си през зимата, че един от всеки пет граждани на ЕС не може да си позволи климатична инсталация за охлаждане през лятото и че освен това над 80 милиона европейци живеят във влажни жилища със следи от плесен, което също трябва да се разглежда във връзка с трудностите, които изпитват при отопляването и охлаждането на своите домове;

15.

посочва, че енергийната бедност — като другите форми на бедност и в съчетание с тях — застрашава и засяга в по-голяма степен и по-сериозно жените, по-специално поради неравномерното разпределение на доходите и на домакинските и семейните задачи между жените и мъжете, както и поради по-големия дял на жените сред самотните родители и възрастните лица, които живеят сами;

Необходимост от цялостен подход

16.

отбелязва, че енергийната бедност е изключително сложен въпрос, чието разрешаване изисква съчетано и координирано разглеждане на различните социални, технически, икономически и бюджетни аспекти;

17.

посочва, че за да може да се направи преглед на актуалното състояние на енергийната бедност и да се разработят решения, е необходимо да се съберат множество данни, които да бъдат анализирани задълбочено; във връзка с това по-специално подчертава, както се отбелязва в собствената оценка на КР на териториалното въздействие, необходимостта от допълнителни данни, разбити до ниво NUTS 3 и по-ниско, където е целесъобразно, с цел по-нататъшно разработване на подходящи показатели за измерване на различните аспекти и последици от енергийната бедност на местно равнище и с цел по-ефективно събиране и обработване на вече наличната информация, за да бъде достъпна за лицата, определящи политиката;

18.

подчертава, че в борбата с енергийната бедност трябва да се използват различни инструменти на публичната политика, като се отчитат едновременно аспектите, свързани с енергийната ефективност и социалната закрила;

19.

настоява обаче, че глобалният хоризонтален подход не може при никакви обстоятелства да се използва като претекст за преследване на политически цели и секторни, търговски или други интереси, които не са свързани с борбата срещу енергийната бедност;

20.

насочва вниманието на европейските местни и регионални власти към факта, че прилагането на глобалния подход е особено важно, но може да бъде постигнато сравнително лесно на местно и регионално равнище; за тази цел обаче от съществено значение са обменът на опит и използването на други форми на сътрудничество;

21.

подчертава, че положението на домакинствата, засегнати от енергийната бедност, е много разнообразно и, във всеки случай, има специфични характеристики. Засегнатите лица могат да бъдат наематели или собственици, които живеят в градски или селски райони и които по принцип са изправени и пред други трудности, изискващи справедлив, новаторски, открит и приобщаващ подход, при който от първостепенно значение е сътрудничеството на всички заинтересовани страни;

22.

посочва, че енергийната бедност се отнася не само до състоянието на жилищата, но оказва и пряко въздействие върху физическото и психичното здраве на засегнатите лица и затруднява техните социални отношения, ученето, възможността за осъществяване на стопанска дейност и редица други дейности;

Да подкрепяме не само наблюдението на явлението „енергийна бедност“, но и неговото изкореняване!

23.

счита, че успехът на публичните политики на равнището на ЕС обикновено е свързан с определянето на достатъчно амбициозни, конкретни и измерими цели;

24.

подчертава, че докато крайната цел на политиката за изкореняване на енергийната бедност може да бъде само пълното премахване на това явление, ефективността на политическия процес изисква определянето на по-краткосрочни цели;

25.

призовава Европейската комисия да предложи конкретни цели за намаляване на енергийната бедност до 2030 г. и за изкореняването ѝ до 2050 г.;

Действия, които трябва да бъдат предприети на равнище ЕС

26.

изразява задоволството си не само от факта, че гарантирането на достъп до енергия фигурира сред целите за устойчиво развитие на ООН, но и от това, че в Европейския стълб на социалните права, чието начало беше поставено през 2017 г., също се отделя специално внимание на въпроса за социалната закрила. Енергийната бедност е област, която по дефиниция изисква действие и на равнището на ЕС;

27.

приветства стратегическата визия, приета от Европейската комисия през ноември 2018 г., озаглавена „Чиста планета за всички“, която има за цел да постигне неутрална по отношение на климата Европа до 2050 г., като същевременно гарантира не само по-голям просперитет и създаване на повече работни места, но и социална справедливост за справедлив преход;

28.

призовава институциите на ЕС и държавите членки да гарантират, че всеки може да се ползва ефективно от правото на енергия на достъпни цени, и за тази цел да разгледат възможността за налагане на мораториум върху прекратяването или спирането на предоставянето на обществени услуги поради неплащане, така че нито едно домакинство да не остане лишено от основни доставки на отопление или охлаждане;

29.

счита, че ограничаването на прекомерните разходи за енергия не може да бъде оставено единствено на преценката на конкуренцията и на саморегулирането на пазара и че поради това ЕС трябва да въведе правни рамки, предоставящи на държавите членки и на местните органи съответните инструменти, за да се гарантира енергия на достъпни цени. За да се поддържат ниски цените на енергията, ЕС и други органи трябва да гарантират преди всичко достатъчно предлагане на енергийния пазар, противодействие на монополните цени и икономическа ефективност на инструментите за управление на енергийния преход, които да не водят до прекомерно увеличаване на цените;

30.

подчертава необходимостта от подходящи мерки за предотвратяване или компенсиране на евентуалните отрицателни последици от свързаното с енергийната ефективност реновиране, като например повишените жилищни разходи; във връзка с това е от съществено значение да се гарантира справедливо разпределение на разходите и ползите от енергийната ефективност между собствениците на жилища и наемателите;

31.

счита, че е необходимо местните и регионалните власти да улесняват предоставянето на обществеността на безплатни и независими консултации в областта на енергетиката и да подкрепят по-активното участие на бедните домакинства в производството на енергия;

32.

счита, че законодателството на ЕС би могло да бъде много по-амбициозно и националните правителства трябва да си сътрудничат искрено и ангажирано с местните и регионалните власти с цел гарантиране на ефективно многостепенно управление;

33.

счита, че е безусловно необходимо да се опрости и разшири достъпът до фондовете на ЕС, тъй като ограничените средства за действие на хората и групите, засегнати от енергийна бедност, и ограниченият им достъп до службите на публичната администрация често играят роля при възникването или задълбочаването на това явление; освен това отбелязва, че реновирането и мерките за енергийна ефективност може да бъдат ограничени от финансовото състояние на обитателите и от уредбите за наемите, които затрудняват възвращаемостта на разходите; с оглед на това подчертава необходимостта да се гарантират подходящи стимули за инвестиране в свързани с енергийната ефективност подобрения както за наемателите, така и за собствениците на жилища, и закрила на уязвимите потребители;

34.

призовава за по-тясно сътрудничество между Европейската обсерватория на енергийната бедност, Конвента на кметовете за климата и енергетиката и Евростат;

35.

подчертава, че от първостепенно значение е преобразуването на потребителите на енергия в произвеждащи потребители да бъде включено в инструментите за изкореняване на енергийната бедност и че за тази цел следва да се насърчават на всички равнища инициативите, позволяващи на потребителите, които се намират в ситуация на енергийна бедност, да се превърнат в производители на енергия;

Ролята на местните и регионалните власти

36.

отбелязва, че местните и регионалните власти са на предна линия в сложната борба срещу енергийната бедност, тъй като те могат да идентифицират засегнатите лица, да определят конкретните причини за това явление и да предоставят пряко практически съвети и насоки на гражданите. Освен това голяма част от мерките за борба с енергийната бедност могат да се прилагат на местно равнище;

37.

подчертава, че тъй като енергийната бедност е много сложен въпрос, не може да се намери единно решение за различните региони на ЕС. Във връзка с това местните органи също трябва да възприемат нов, всеобхватен подход при търсенето на подходящите средства, с участието на съответните служби на местните администрации, компетентни в различните области, с цел намиране на най-доброто решение. Местното и регионалното равнище на управление имат определени ключови правомощия във връзка с енергийната ефективност и политиката за производство на енергия чрез своите собствени енергийни дружества, сдружения за жилищно настаняване, сътрудничество с частния сектор, финансиране на проекти, консултации и др.;

38.

привлича вниманието върху възможността политиките за управление на енергийната бедност да доведат до други ползи за местните и регионалните власти, улеснявайки успешното постигане на други политически цели и подкрепяйки политики като тези в областта на енергийната ефективност, намаляването на емисиите на парникови газове, подобряването на здравето на гражданите, социалното приобщаване и социалната закрила, а оттам като цяло качеството им на живот и устойчивостта;

39.

подчертава, че ефективната борба с енергийната бедност може да помогне на местните и регионалните власти в по-нататъшното разширяване на социалната база на действията за борба с изменението на климата, тъй като привлича към тях социални групи, които до този момент са били по-малко активни и са се ползвали с по-малко внимание;

40.

настоява обаче, че всичко това ще може да се осъществи само ако бъдат адекватно укрепени правните и финансовите инструменти на местните и регионалните власти;

Сграден фонд и енергийна ефективност

41.

подчертава, че енергийната ефективност представлява важна връзка между целите, свързани с неутралността по отношение на климата, и тези, свързани със справедлив енергиен преход, включително управлението на енергийната бедност;

42.

счита, че повишаването на енергийната ефективност на жилищния фонд е една от основните задачи на местните и регионалните власти и че за тази цел те следва да избягват да поставят акцент единствено върху социалните жилища, по-специално в държавите членки, в които делът на социалните жилища е нисък;

43.

подчертава, че настоящото задължение за ежегодно обновяване на 3 % от сградите, притежавани от централната администрация на държавите членки, с цел подобряване на тяхната енергийна ефективност следва да бъде последвано от амбициозни инвестиции и подпомагане, за да се повиши темпът на реновиране и в останалия сграден фонд, тъй като в противен случай усилията за изкореняване на енергийната бедност няма да имат никакви изгледи за успех в обозримото бъдеще, да не говорим за невъзможността за постигане на целите в областта на климата;

44.

обръща внимание на необходимостта да се отделят възможно най-много средства от ЕС за цялостно обновяване на сградния фонд, при което да се вземе предвид аспектът на енергийната бедност, именно за да се избегне забавяне на енергийната рехабилитация на жилищата на най-бедните наематели и собственици, което би увеличило енергийната бедност и би попречило на постигането на целите в областта на климата;

45.

настоятелно призовава държавите членки да транспонират в националното си законодателство актуализираната ДЕХС (2) във възможно най-кратък срок и най-късно до март 2020 г., тъй като подобряването на енергийните характеристики на съществуващия сграден фонд в ЕС е пряко свързано с пълното прилагане на съществуващата законодателна рамка;

Значението на Конвента на кметовете

46.

приветства факта, че Конвентът на кметовете за климата и енергетиката постави въпроса за енергийната бедност в третия стълб, като по този начин изигра роля на движеща сила за запазването на този въпрос в дневния ред и търсенето на решения; подчертава ценната роля на Конвента на кметовете за разпространяването на знания и опит и в подкрепата и методологичните насоки за европейските местни и регионални власти и други участници;

47.

подчертава, че Конвентът на кметовете може да продължи да разчита на неговата подкрепа, като се има предвид голямата стойност на неговата активна роля и на дълбоката му социална обвързаност за европейските граждани;

48.

призовава европейските местни и регионални власти и техните лидери да се присъединят към Конвента на кметовете и други мрежи за действия в областта на климата и да участват активно в дейностите им, като акцентират по-специално върху обмена на добри практики на местно равнище;

49.

припомня, че група членове на Комитета на регионите действат като посланици на Конвента на кметовете и имат за задача да популяризират неговите дейности и да насърчават присъединяването на възможно най-голям брой членове и счита, че посланиците трябва да бъдат подобаващо подкрепяни в техните усилия;

Обсерватория на енергийната бедност

50.

подчертава, че определението и точното измерване на явлението „енергийна бедност“ са безусловно необходими за планирането и изпълнението на подходящи решения и мерки в областта на публичната политика;

51.

изразява съжаление, че две трети от държавите членки не следят развитието на енергийната бедност въз основа на количествени показатели;

52.

отбелязва, че до момента функционирането на създадената от Европейската комисия Обсерватория на енергийната бедност съответства напълно на поставените при създаването ѝ цели;

53.

тъй като предвиденият срок на съществуване на обсерваторията наближава своя край, призовава Европейската комисия да разгледа условията за продължаване на нейната дейност, да разшири нейния предмет на дейност и задачи, доколкото това е оправдано, и да разработи възможности за събиране и оценка на данните, тъй като събраната от обсерваторията информация ще продължи да бъде необходима за целесъобразното изготвяне на публичните политики в бъдеще.

Брюксел, 27 юни 2019 г.

Председател

на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  P8_TA-PROV(2019)0226, приета на 26.3.2019 г.

(2)  Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 75).)


Top