Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52018IR2838

Становище на Европейския комитет на регионите относно „Цифровизация на здравния сектор“

COR 2018/02838

OB C 168, 16.5.2019, p. 21–26 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

16.5.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 168/21


Становище на Европейския комитет на регионите относно „Цифровизация на здравния сектор“

(2019/C 168/05)

Докладчик:

Fernando López MIRAS (ES/ЕНП), министър-председател на автономна област Мурсия

Отправен документ:

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно въвеждането на цифровата трансформация в областта на здравеопазването и грижите в контекста на цифровия единен пазар; предоставяне на правомощия на гражданите и изграждане на по-здраво общество

(COM(2018) 233)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

1.

приветства инициативата на Комисията за насърчаване на сътрудничеството между държавите—членки на ЕС, за ускоряване на цифровата трансформация в областта на здравеопазването с цел постигане на по-ефективно здравно обслужване в Европа, напредък в научните изследвания, по-добра профилактика на заболяванията и персонализирани услуги в областта на здравеопазването и грижите, както и улесняване на равния достъп на гражданите до висококачествени грижи; нека винаги се има предвид, че отговорността за здравните системи се пада на държавите членки;

2.

осъзнава предизвикателството, пред което са изправени децентрализираните нива на управление в целия Европейски съюз: застаряване на населението, водещо до увеличаване на хроничните заболявания и множествената заболеваемост, което е предпоставка за нарастващо търсене на ресурси и необходимост от приемането на различен подход в областта на грижите;

3.

обръща внимание на голямото количество данни в областта на здравеопазването, които понастоящем се съхраняват в отделни системи, и счита, че тяхната по-ефективна употреба посредством взаимосвързаността им и извършването на анализ на микроданните би могла да подобри социалните и здравните системи, както и тяхната устойчивост;

4.

подчертава необходимостта от цифрова трансформация в областта на здравеопазването и грижите за справяне с предизвикателствата, пред които е изправена Европа;

5.

счита, че процесът на внедряване на цифрови решения в областта на здравеопазването и грижите продължава да бъде бавен и да се различава значително в държавите членки и регионите. Освен това съществува риск от това ползите от информационното общество да се концентрират в метрополните области и по-силно развитите региони. Това ще доведе до изоставане на най-отдалечените региони, селските или слабонаселените райони и островите, въпреки че на последните следва да бъде даден приоритет, тъй като благодарение на тези решения изолираността им може да бъде преодоляна;

6.

признава, че въпреки положените до момента усилия в ЕС продължават да се използват несъвместими помежду си формати и стандарти при системите за електронни здравни досиета;

7.

счита, че сигурният достъп и трансграничният обмен на геномна информация и други данни за здравословното състояние са необходими за постигането на напредък в научните изследвания, за поставяне на по-точни диагнози и за по-индивидуализирано лечение на заболяванията, ускорявайки развитието на персонализираната медицина;

8.

приветства предприетите от Комисията инициативи в подкрепа на въвеждането на електронното здравеопазване (eHealth) в регионите като инструмент за преодоляване на предизвикателството, свързано със застаряването – структури за сътрудничество като „Европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве“ , определянето на Референтни структури за активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве („Reference Sites on AHA“ ) или подкрепата за „Подробен план за действие относно цифровата трансформация на здравеопазването и сектора за полагане на грижи за застаряващото общество“;

9.

приветства новите предложения за финансиране за периода 2021—2027 г., в които цифровизацията в областта на здравеопазването стои на преден план; по-специално, приветства проекта на регламент относно програмата „Цифрова Европа“ за периода 2021—2027 г. и набляга върху необходимостта от гаранции, че публичният сектор и областите от обществен интерес, като например здравеопазването и грижите, образованието и др., могат да внедрят и имат достъп до съвременни цифрови технологии, по-специално до високопроизводителните изчислителни технологии, изкуствения интелект, информационната сигурност и киберсигурността;

Европейски електронни здравни досиета и трансгранично здраве – сигурен достъп на гражданите до техните здравни данни

10.

приветства факта, че принципът за защита на данните е ключов елемент в предложенията на Комисията, като в същото време се вземат под внимание и възможностите, които предоставя новият Общ регламент относно защитата на данните за постигането на напредък по отношение на сигурния достъп до здравните данни;

11.

отбелязва, че е необходимо да се подобрят способността за самостоятелно полагане на грижи и здравната грамотност на гражданите, както поради значението им за здравето на гражданите, така и за укрепване на устойчивостта на здравните системи, и че ИКТ са основен подпомагащ елемент. Освен това счита за целесъобразно здравните органи да предоставят подходящи насоки, за да се противодейства на съществуващото информационно претоварване в мрежата със сведения без научна стойност по въпроси, свързани със здравето;

12.

отбелязва, че повечето граждани не са запознати с възможните рискове, свързани с излагането на личните им данни, и сложните правила, уреждащи достъпа до тях;

13.

изразява във връзка с това съжаление, че в предложенията на Комисията липсват конкретни мерки за повишаване на обществената осведоменост и за гарантиране, че гражданите и пациентите разбират напълно законовата рамка, която осигурява неприкосновеност на здравните данни, и препоръчва на Комисията да подкрепи кампании за информираност в целия ЕС с цел да се разясни как ще бъде защитена поверителността на здравните данни в новата правна рамка;

14.

призовава настоятелно Комисията да продължи да насърчава инициативи за отстраняване на пречките пред оперативната съвместимост на системите за електронно здравеопазване, което предполага по-ефективни системи, тъй като липсата на оперативна съвместимост води до реални и измерими разходи;

15.

подкрепя приемането на препоръка на Комисията относно техническите спецификации за единен европейски формат за електронен обмен на здравни регистри и допълнително разработване на инфраструктурата на цифровите услуги за електронно здравеопазване, така че гражданите и пациентите да имат достъп до своите лични здравни данни и да ги използват за целите на общественото здравеопазване и научните изследвания, както и да се улесни свободното движение на хора, което понастоящем е възпрепятствано в случай на наличие на труднолечими заболявания;

16.

призовава държавите членки да избягват локализирането на услугите, водени от погрешното разбиране, че централните локализирани услуги са по-сигурни, и да архивират централизирано данните, използвайки технологии, който позволяват това, като например блок-вериги. Също така е важно да се насърчава използването на международни и отворени стандарти, за да се избегнат решения, които създават зависимост от конкретен доставчик;

17.

настоява, че данните за пациентите следа да бъдат надлежно пазени и защитени, така че да не се злоупотребява със съдържащата се в тях информация. По същия начин подчертава, че по никакъв начин възможностите, дължащи се на по-големия достъп до данни за пациентите, не трябва да водят до ситуации, които са в ущърб за пациентите; те трябва по-скоро да са в полза на отделните пациенти. В този смисъл настоява Комисията да обмисли мерки за защита на пациентите от възможен дисбаланс на силите, който може да се създаде между тях и доставчиците на здравни грижи вследствие на по-големия достъп до здравни данни;

18.

отбелязва, че електронните здравни досиета могат да способстват за по-добра координация на грижите на национално и регионално равнище, позволявайки обмена на здравни данни в реално време между доставчиците на здравни услуги, по-специално при пациенти с труднолечими мултисистемни заболявания или редки болести;

19.

освен това посочва, че в някои държави членки публичните власти са направили значителни инвестиции в разработването на електронните здрави досиета и цифровите платформи, които дават достъп на гражданите до техните здравни данни или до част от тях. Важно е да не се забравя за тези големи инвестиции, да се отчита опитът на тези държави членки и да не се обременява националното, регионалното и местното равнище с ненужни разходи;

20.

предлага на Комисията да направи още една стъпка в развитието на единен европейски формат за електронен обмен на здравни регистри и освен него да насърчава и истинско европейско електронно здравно досие. Изхождайки винаги от презумпцията на сигурния достъп до здравни досиета, собствеността на данните принадлежи на пациента, който дава достъп до тях и впоследствие ги контролира.

21.

Освен това отбелязва, че публичните власти в някои държави членки са създали или създават цифрови административни структури и системи за декларации за даване на съгласие и регистрационни файлове във връзка с данните за пациентите и достъп до тези данни. Опитът, придобит в тази област на национално, регионално и местно равнище, би трябвало да се отчита при бъдещата работа по европейското здравно досие;

Подобрени бази данни за насърчаване на профилактиката на заболяванията, научните изследвания и персонализираната медицина

22.

счита, че обменът на лични здравни данни е от решаващо значение за изследванията в областта на общественото здраве и клиничните изследвания, така че държавите членки следва да могат, без да нарушават основното право на защита на данните, да ги преобразуват в знания, които да са от полза за гражданите;

23.

счита, че е необходима по-добра координация между съществуващите национални и регионални инициативи за обединяване на геномни и други здравни данни в сферата на научните изследвания и персонализираната медицина, и призовава държавите членки да се присъединят към декларацията относно „Към достъп до най-малко един милион секвенирани генома в ЕС до 2022 г.“;

24.

приканва Комисията да прецени дали е възможно генетичните изследвания, направени върху европейски граждани по клинични причини, да разполагат с единна идентификация, за да се улесни използването на тази информация в рамките на превантивни, диагностични или терапевтични дейности, от които гражданинът би могъл да се нуждае и винаги с негово съгласие, тъй като пациентът остава във всеки един момент притежател на данните. Понастоящем блок-веригата е защитен протокол, който позволява да се гарантира наличността на данните, като се запази поверителният им характер и контролът от страна на гражданина;

25.

призовава Комисията да предприеме сигурни и гарантиращи анонимност мерки за насърчаване на въвеждането на технологията за използването на данни в сферата на здравеопазването, имайки предвид потенциала на ключови технологии като изкуствения интелект или високопроизводителните изчислителни технологии, чрез по-добра координация между участниците в системата, която включва регионите, публичния и частния сектор (включително МСП, занимаващи се с електронно здравеопазване), изследователски организации и други заинтересовани страни;

26.

приветства намерението на Комисията да подкрепи разработването на технически спецификации за сигурен достъп и трансграничен обмен на геномна и здравна информация за целите на научните изследвания, както и стартирането на пилотни действия за координиране на програми, инициативи и заинтересовани страни на национално и европейско равнище, като в същото време отбелязва необходимостта да се приемат по-големи гаранции по отношение на използването на геномни данни;

27.

счита за обосновано намерението на Комисията да създаде механизъм за сътрудничество на доброволна и координирана основа между националните органи на държавите от ЕС за споделяне на геномни и други данни в областта на здравеопазването, което ще позволи постигането на напредък в превенцията, научните изследвания за здравето на населението и в персонализираната медицина;

28.

призовава Комисията за координиране на мерките, които предприема във връзка с достъпа и повторното използване на данни, съхранявани от публичните администрации, с други провеждани от нея действия, по-специално в рамките на съобщението ѝ „Към общо европейско пространство на данни“ (COM(2018) 232);

29.

отправя искане към Комисията да популяризира възможностите, предлагани от европейските референтни мрежи по линия на Директивата за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, за да се улесни провеждането на транслационни междусекторни научни изследвания в областта на персонализираната медицина за пациенти, страдащи от редки или малко разпространени болести или комплексни заболявания;

30.

насърчава Комисията да предвиди обсъждане на европейско равнище относно етичните, правните и социалните последици от използването на геномна информация и здравни данни както в общественото здравеопазване, така и в научните изследвания, и счита, че тези последици трябва да са част от регулаторния подход на Комисията и на държавите членки, отчитайки ролята на етичните и експертните комитети, както и независимостта на ползващите здравни услуги;

31.

насърчава държавите членки да подобряват и когато е необходимо да разширяват съществуващите възможности с цел непрекъснато и редовно събиране на данни от областта на здравеопазването, тъй като това би допринесло за качеството на наличните данни на международно равнище в организации като СЗО и ОИСР;

32.

приканва държавите членки да обединят данните във връзка с прилагането на политиките за свободен достъп в съответствие с целите на отворената наука и създаването на Европейски облак за отворена наука;

Цифрови инструменти за предоставяне на правомощия на пациентите и ориентирани към индивида грижи: обединяване на грижи, застаряване, хронични болести и множествена заболеваемост

33.

отбелязва, че застаряването на населението, което води до увеличаване на хроничните болести и на множествената заболеваемост, а оттам и на разходите за здравеопазване, налага необходимостта от мултидисциплинарен и цялостен подход към здравното обслужване, както и че електронното здравеопазване и електронният обмен на данни между пациентите, лицата, които полагат грижи за тях, и доставчиците на здравни услуги улесняват насоченото към нуждите на лицето здравно обслужване и преминаването от институционални грижи към грижи в общността;

34.

отбелязва, че образованието е ключов елемент за активното участие на гражданите в цифровата трансформация, и по тази причина отправя призив към Комисията и държавите членки да наблегнат повече върху цифровата грамотност на гражданите и пациентите чрез разработването на подходящи образователни програми; припомня също така, че все още има групи европейски граждани, които нямат достъп до интернет или не разполагат с достатъчни цифрови умения за ползването на цифрови услуги, поради което са необходими активни усилия за засилване на участието в цифровата среда;

35.

отбелязва, че успехът на цифровата трансформация в областта на здравеопазването няма да бъде възможен без адаптиране на образованието, обучението и постоянното професионално развитие на здравните специалисти;

36.

подчертава, че цифровите технологии могат да направят възможен или да улеснят достъпа до услуги в областта на здравеопазването, по-специално на хората с намалена подвижност. От съществено значение е да се отчете териториалният подход, за да се насърчат повече хора, живеещи в отдалечени, слабонаселени региони, или лица в неравностойно положение, които биха могли да останат необслужени или да не получат подходящите грижи от здравните системи, да получат достъп до висококачествена информация и до здравна профилактика, както и до леснодостъпно и леснопроследяемо медицинско лечение;

37.

подчертава, че е важно да се гарантира, че цифровизацията в сектора на здравеопазването ще намали социалните неравенства и ще облекчи достъпа на хората с увреждания и възрастните хора;

38.

отбелязва, че продължават да се наблюдават явни различия между регионите по отношение на достъпа до ИКТ услуги, и във връзка с това приканва Комисията да продължи да насърчава политики за улесняване на достъпа в необлагодетелстваните райони;

39.

подчертава, че мобилното здравеопазване (mHealth) е ключов елемент в усилията за предоставяне на повече права на обществото, както и представлява необходим елемент за устойчивостта на системите на здравеопазване, и счита, че използването на икономически ефективни цифрови решения и здравни резултати е средство за постигане на напредък по отношение на устойчивостта на системите за социална закрила и здравеопазване;

40.

счита, че е наложително да се установят подходящи инструменти, гарантиращи запазването на динамичен баланс между търсенето и предлагането и да се улеснят процесите за съвместно разработване на цифрови решения, като се вземат примери от опита на някои региони в тази област (1);

41.

призовава Комисията за нови инструменти за насърчаване на обществени поръчки за иновации, освен настоящите обществени поръчки за иновативни решения (PPI) и за доставки на развойни продукти (PCP), които са сложни за изпълнение и силно зависими от конкретно финансиране, комбинирайки например програми за европейско финансиране и структурни фондове;

42.

приветства факта, че предложението за регламент относно оценката на здравните технологии разширява обхвата си на действие с медицинските технологии и изделия, въпреки че счита, че е желателно законодателството на ЕС да улесни процеса за издаване на разрешения за медицински изделия и да се развие, за да има процедури, които да повишат настоящите стандарти за одобрение;

43.

счита, че за да се постигне напредък към устойчиви системи, е препоръчително да се разшири приложното поле на регламента, така че да включва всички фази от развитието на технологията, в т.ч. оценката на въздействието;

44.

подчертава, че появата на нови приложения и устройства за пациентите и здравните специалисти (приложения, външни устройства за измерване на данни или в мобилни телефони и др.) следва да доведе до създаването на процедура по акредитиране, сертифициране или маркировка, валидна на европейско равнище, за да се определи кои от тях действително се считат за полезни или могат да се предписват от здравен специалист. Това би намалило административните пречки и би позволило одобрени в една държава членка решения да бъдат лесно предлагани на пазара в друга държава членка, ето защо Комитетът призовава Комисията да работи в тази посока;

45.

настоява изделията и приложенията за пациенти и здравни специалисти да бъдат прости и лесни за употреба и по-скоро да допълват вече съществуващите в държавите членки, а не да се прибавят нови;

46.

отбелязва трудностите, които възникват при приемането и прилагането в широк мащаб на изпитани и одобрени технологични решения посредством пилотни проучвания, и по тази причина призовава Комисията да подкрепи регионите и да насърчи сътрудничеството между тях с оглед на въвеждането на тези технологични решения;

47.

предлага също да се проучи възможността европейските програми за финансиране да предвиждат предложенията за проекти да включват задължение за изпълнение на проекта, когато той е успешен, като по този начин се гарантира неговата общодостъпност за населението в интерес на справедливостта и разпространението на иновационния процес;

Финансиране

48.

приветства промените в обхвата на новия „Механизъм за свързване на Европа“ и предложението за „Програма за цифрови технологии в Европа за периода 2021—2027 г.“ за ускоряване на цифровата трансформация на здравното обслужване в Европа;

49.

призовава Комисията да насърчи необходимото привеждане в съответствие на плановете и стратегиите в областта на цифровизацията на европейско, държавно и регионално равнище, както и във връзка със следващия програмен период 2021—2027 г., а така също и подходящото взаимно допълване между различните програми за европейско финансиране и публичното и частното финансиране, с цел широкомащабно внедряване на цифрови, интегрирани решения за ориентирани към индивида грижи;

50.

отбелязва, че често технологиите съществуват и функционират добре, но административните пречки възпират или забавят приемането на решения, поради което призовава Комисията да насърчи създаването на нови модели за покриване на разходите за приемане на цифровите иновации, ориентирани например към плащане срещу получени резултати в областта на здравеопазването, така че да се улесни използваният търговски модел за дружествата, специализирани в областта на електронното и мобилното здраве, които участват при предлагането на подпомагани услуги с добавена стойност в областта на цифровите технологии;

51.

отбелязва, че за следващия период 2021—2027 г. настоящата програма в областта на здравето се поема от ЕСФ+ и има намален бюджет, и приканва във връзка с това съзаконодателите на ЕС да увеличат бюджетните средства, предложени за цифровата трансформация на Европа в многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2021—2027 г.;

Субсидиарност

52.

призовава Европейската комисия да има предвид при прилагането на плана за действие не само държавите членки, но и местните и регионалните власти, които имат ключова роля в комуникацията с пациентите и тяхната информираност, в образованието и обучението на специалисти и в развитието на електронното здравеопазване.

Брюксел, 7 февруари 2019 г.

Председател

на Европейския комитет на регионите

Karl Heinz LAMBERTZ


(1)  https://www.indemandhealth.eu/;

Проектът inDEMAND – насърчаване на иновациите чрез комбиниране на два фактора – търсенето определя нуждите, а разработването на решения е плод на процес на съвместна работа на здравни специалисти и технологични предприятия.


Top