—

като взе предвид своите предходни резолюции относно Бурунди, и по-специално резолюциите си от 9 юли 2015 г. (1), 17 декември 2015 г. (2), 19 януари 2017 г. (3) и 6 юли 2017 г. (4),

—

като взе предвид преразгледаното Споразумение от Котону, и по-специално член 96 от него,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—

като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

—

като взе предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление,

—

като взе предвид резолюция № 2248 (2015 г.) от 12 ноември 2015 г. и резолюция № 2303 (2016 г.) от 29 юли 2016 г. на Съвета за сигурност на ООН относно положението в Бурунди,

—

като взе предвид устната информация, предоставена от анкетна комисия за положението в Бурунди в рамките на Съвета на ООН по правата на човека от 27 юни 2018 г.,

—

като взе предвид първия доклад на генералния секретар на ООН относно положението в Бурунди, публикуван на 23 февруари 2017 г., както и изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН относно политическата ситуация и продължаващото насилие в Бурунди, който настоятелно призовава правителството и всички страни незабавно да прекратят и заклеймят това насилие,

—

като взе предвид изявлението на Съвета за сигурност на ООН от 13 март 2017 г. относно положението в Бурунди и декларацията на председателя на Съвета за сигурност на ООН от 5 април 2018 г., осъждаща всички нарушения и злоупотреби с правата на човека в Бурунди,

—

като взе предвид независимото разследване на ООН относно Бурунди (UNIIB), публикувано на 20 септември 2016 г.,

—

като взе предвид резолюцията, приета от Съвета на ООН по правата на човека на 30 септември 2016 г. относно положението с правата на човека в Бурунди,

—

като взе предвид Споразумението от Аруша за мир и помирение за Бурунди от 28 август 2000 г.,

—

като взе предвид изявлението относно Бурунди, направено по време на срещата на високо равнище на Африканския съюз от 13 юни 2015 г.,

—

като взе предвид решението относно дейностите на Съвета за мир и сигурност и относно състоянието на мира и сигурността в Африка (Асамблея /АС/Решение № 598(XXVI)), прието по време на 26-ата редовна сесия на Асамблеята на държавните и правителствените ръководители на Африканския съюз, която се проведе на 30 и 31 януари 2016 г. в Адис Абеба, Етиопия,

—

като взе предвид решенията и изявленията на Асамблеята на Африканския съюз (Асамблея /АС/Решения № 605 — 620(XXVII)), приети по време на 27-ата редовна сесия на Асамблеята на държавните и правителствените ръководители на Африканския съюз, която се проведе на 17 и 18 юли 2016 г. в Кигали, Руанда,

—

като взе предвид резолюцията на Африканската комисия по правата на човека и народите от 4 ноември 2016 г. относно положението с правата на човека в Република Бурунди,

—

като взе предвид изявлението относно Бурунди, направено по време на срещата на високо равнище на Източноафриканската общност от 31 май 2015 г.,

—

като взе предвид Решение (ЕС) 2016/394 на Съвета от 14 март 2016 г. за приключване на процедурата на консултации с Република Бурунди съгласно член 96 от Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна (5),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/1755 на Съвета от 1 октомври 2015 г. (6), както и Решения (ОВППС) 2015/1763 от 1 октомври 2015 г. (7) и (PESC) 2016/1745 на Съвета от 29 септември 2016 г. (8) относно ограничителни мерки с оглед на положението в Бурунди,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 16 март, 18 май, 22 юни и 16 ноември 2015 г. и от 15 февруари 2016 г. относно Бурунди,

—

като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ВП/ЗП) Федерика Могерини, от 28 май 2015 г., 19 декември 2015 г., 21 октомври 2016 г. и 27 октомври 2017 г.,

—

като взе предвид изявлението на говорителя на ЗП/ВП от 8 юни 2018 г. относно положението в Бурунди,

—

като взе предвид изявлението на ЗП/ВП от името на ЕС от 8 май 2018 г. относно положението в Бурунди в навечерието на референдума за конституция,

—

като взе предвид изявлението от 6 януари 2017 г. на говорителя на ЗП/ВП относно забраната на Лига „Итека“ в Бурунди,

—

като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че от април 2015 г. насам Бурунди е изправена пред криза в областите на политиката, правата на човека и хуманитарното положение, след като президентът Нкурунзиза обяви, че ще продължи да работи за спорен трети мандат, което доведе до месеци смъртоносни сътресения с 593 загинали по данни на Международния наказателен съд (МНС), а по данни на ВКБООН — до напускането на 413 000 души от страната и вътрешното разселване на 169 000 души; като има предвид, че 3,6 милиона души в страната се нуждаят от хуманитарна помощ според Службата на ООН за координация по хуманитарните въпроси (OCHA);

Б.

като има предвид, че конституционните промени, гласувани по време на референдума, включват разширяване на президентските правомощия, намаляване на правомощията на вицепрезидента, назначаване на министър-председателя от президента, въвеждане на процедура за обикновено мнозинство за приемане или изменение на законодателството в парламента, възможност за преразглеждане на квотите, прилагани съгласно Споразумението от Аруша, както и забрана за участие в управлението за политическите партии с по-малко от 5 % от гласовете, като всички тези промени застрашават споразумението от Аруша;

В.

като има предвид, че случаите на насилие и сплашване спрямо политическите опоненти в страната се увеличиха преди референдума за конституция на 17 май 2018 г., с принудителни изчезвания и сплашване на противниците на горепосоченото преразглеждане конституцията; като има предвид, че конституционният референдум позволява също така да се премахнат договорените разпоредби на споразумението от Аруша, което може да намали приобщаването и да доведе до допълнителни сериозни последици за политическата стабилност в Бурунди; като има предвид, че въпреки промените в конституцията президентът Нкурунзиза обяви, че няма да се кандидатира в изборите през 2020 г.;

Г.

като има предвид, че според Амнести Интернешънъл, по време на периода на официалната кампания е имало чести случаи на арести, побои и сплашване на лицата от кампанията за гласуване с „Не“; като има предвид, че този референдум се състоя в контекста на продължаващи репресии, което накара католическите епископи на Бурунди да заявят, че много граждани живеят в страх, дотолкова, че хората не смеят да кажат какво мислят поради страх от репресии;

Д.

като има предвид, че както отбеляза анкетната комисия на ООН, политическото насилие, произволните арести, извънсъдебните екзекуции, побоите, подбуждащите към омраза изказвания и различните други злоупотреби продължават да оказват влияние върху населението; като има предвид, че Имбонеракуре, младежката дивизия на управляващата политическа партия, продължава да извършва нарушения на правата на човека и да използва различни тактики за сплашване, като например създаването на пътни блокади и контролни пунктове в някои провинции, изтръгване с насилие на пари, упражняване на тормоз върху минувачите и арести на лица, които са заподозрени, че имат връзки с опозицията, много от които са били задържани, изнасилени, бити и измъчвани, като някои от тях впоследствие са починали;

Е.

като има предвид, че по време на референдума през 2018 г. организациите за правата на човека докладваха случаи на стесняване на гражданското пространство и деградиране на медийното пространство, както на национално, така и на местно равнище; като има предвид, че от 2015 г. насам местните НПО и защитниците на правата на човека биват във все по-голяма степен застрашени и поставени на прицел от правителството, а свободата на печата и условията, при които работят журналистите, постоянно се влошават; като има предвид, че частните медии и журналистите вече са платили висока цена в борбата с правителството, включително като станаха мишени за арести, екзекуции и принудителни изчезвания, или като понякога биват белязвани от правителството като престъпници или дори терористи;

Ж.

като има предвид, че „Репортери без граници“ класират Бурунди на 159-то място от общо 180 държави в световния индекс за свобода на печата за 2018 г.;

З.

като има предвид, че множество активисти за защита на правата на човека са получили дълги присъди за лишаване от свобода — с най-ярък пример случаят на Жермен Рукуки, който работи за Асоциацията на католическите юристи в Бурунди и е осъден на 32 години затвор — или остават задържани в очакване на съдебен процес, като например Нестор Нибитанга; като има предвид, че бяха одобрени ограничителни закони за контрол на местни и международни НПО; като има предвид, че някои организации са били принудени временно да преустановят дейността си, а други да я прекратят, като например лигата „Итека“, FOCODE (Forum pour la conscience et le développement), и ACAT (Action chrétienne pour l’abolition de la torture); като има предвид, че много от лидерите и защитниците на правата на човека са в изгнание, докато тези, които са все още на място, се намират под постоянен натиск или са изправени пред опасността от арести; като има предвид, че Емануел Ншимиримана, Еме Констан Гаторе и Мариус Низигама бяха осъдени на лишаване от свобода между 10 и 32 години, докато Нестор Нибитанга може да получи 20 години; като има предвид, че журналистът Жан Бигиримана се води за изчезнал вече почти две години и е един от многото жертви на насилствените изчезвания в тази криза;

И.

като има предвид, че през октомври 2017 г. съдии на МНС упълномощиха прокурора на МНС да започне разследване относно престъпленията в рамките на юрисдикцията на Съда, за които се твърди, че са извършени в Бурунди, или от граждани на Бурунди извън Бурунди, между 26 април 2015 г. и 26 октомври 2017 г.; като има предвид, че считано от 27 октомври 2017 г. Бурунди стана първата нация, която напусна МНС след решението на Съда през април 2016 г. за откриване на предварително разследване относно насилието и нарушенията на правата на човека и предполагаемите престъпления срещу човечеството в Бурунди, а режимът продължава безнаказаните убийства в страната;

Й.

като има предвид, че присъствието на войски от Бурунди в мироопазващите мисии дава възможност режимът на президента Нкурунзиза да прикрие действителността на вътрешните проблеми и да представи Бурунди като стабилизиращ фактор в други държави в криза, в момент, когато самата Бурунди е засегната от безпрецедентна криза, белязана от груби нарушения на правата на човека; като има предвид, че по този начин Бурунди придобива огромни парични суми, които не се преразпределят в полза на населението; като има предвид, че мирни, свободни, демократични и независими избори не могат да бъдат възможни без разпускане на милицията „Имбонеракуре“;

К.

като има предвид, че Бурунди е в състояние на продължаващо социално-икономическо влошаване, както и на предпоследното място в световната класация по БВП на глава от населението; като има предвид, че около 3,6 милиона граждани на Бурунди (30 % от населението) се нуждаят от помощ, а 1,7 милиона се намират в състояние на продоволствена несигурност; като има предвид, че тази ситуация на бедност се влошава с въвеждането на „доброволен“ принос за изборите през 2020 г., който често бива принудително събран от „Имбонеракуре“ и възлиза на около 10 % или повече от месечната заплата на държавните служители;

Л.

като има предвид, че по време на 30-ата среща на върха на Африканския съюз и 19-ата среща на върха на Източноафриканската общност, Африканския съюз и Източноафриканската общност съответно изразиха своята ангажираност за мирно разрешаване на политическата ситуация в Бурунди чрез приобщаващ диалог въз основа на Споразумението от Аруша от 28 август 2000 г.;

М.

като има предвид, че редица двустранни и многостранни партньори са преустановили своята финансова и техническа помощ за правителството на Бурунди с оглед на положението в страната; като има предвид, че ЕС преустанови пряката финансова подкрепа за администрацията на Бурунди, включително бюджетната подкрепа, но запазва подкрепата си за населението и хуманитарната си помощ;

Н.

като има предвид, че ЕС и САЩ са приели целеви и индивидуални санкции срещу Бурунди; като има предвид, че на 23 октомври 2017 г. Съветът поднови ограничителните мерки на ЕС срещу Бурунди, като удължи действието им до 31 октомври 2018 г.; като има предвид, че тези мерки включват забрана за пътуване и замразяване на активи на конкретни лица, за чиито действия се счита, че подкопават демокрацията или възпрепятстват търсенето на политическо решение на кризата в Бурунди;

О.

като има предвид, че Съветът на ООН по правата на човека прие резултатите от всеобщия периодичен преглед относно Бурунди на 28 юни 2018 г. по време на 38-ата си сесия; като има предвид, че Бурунди е приела 125 от 242-те препоръки на прегледа, като е отхвърлила по-специално препоръките за предприемане на практически стъпки за подобряване на напредъка на страната в областта на правата на човека;

П.

като има предвид, че Конституционният съд потвърди резултатите от референдума от 17 май 2018 г. и отхвърли подадената от опозицията петиция, в която има твърдения за заплахи и злоупотреби;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.