ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 19.10.2018

COM(2018) 705 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно дейностите на Фондацията за международните стандарти за финансово отчитане, Европейската консултативна група за финансова отчетност и Надзорния съвет за отчитане и отразяване на обществения интерес през 2017 г.

1.Цел и обхват на доклада

Съгласно Регламент № 258/2014 1 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма на Съюза в подкрепа на специфични дейности в областта на финансовото отчитане и одита, изменен с Регламент (ЕС) 2017/827 2 , Комисията изготвя годишен доклад за дейностите на бенефициерите по програмата.

Целта на Програмата на Съюза е подобряване на условията за ефикасното функциониране на вътрешния пазар чрез подкрепа на прозрачното и независимо разработване на висококачествени международни стандарти за финансово отчитане и одит.

Съответно докладът обхваща дейностите на Фондацията за международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО) и Надзорния съвет за отчитане и отразяване на обществения интерес (PIOB) през 2017 г. Посочени са обаче и някои събития, състояли се през 2018 г., за които това е счетено за полезно за целите на настоящия доклад.

2.Фондация за МСФО

2.1.Преглед на дейностите по МСФО

1.1.1.Определяне на стандартите

Преглед на дейностите на СМСС по определяне на стандартите, включително работата на Комитета за разяснения на МСФО (КРМСФО) и текущите процедури за одобрение, е изложен в допълнение 1 към настоящия доклад.

1.1.2.Изследователски проекти

След консултация, проведена през 2015 г., работният план на СМСС за периода 2017—2021 г. има за цел да подобри и подкрепи съществуващите стандарти, като насърчи по-добрата комуникация и подкрепи прилагането. По отношение на проекта „По-добра комуникация“, през 2017 г. СМСС публикува документ за обсъждане; проектопредложение и декларация за практика, които имат за цел да засилят значението на оповестяванията, като се съсредоточат върху съществеността. Проучвателните проекти „Сконтов процент“ и „Плащания на базата на акции“ бяха завършени, без да доведат до значителни изменения на съществуващите стандарти. В съответствие с изискването на своето ръководство за надлежен процес СМСС стартира и преглед след прилагането на МСФО 13 „Оценяване по справедлива стойност“, който се прилага от 1 януари 2013 г., за да се разгледат и проследят въпроси, свързани с изпълнението.

Освен това бяха публикувани пет проектопредложения, свързани с изменения с ограничен обхват. Финансирането, предоставено от Европейския съюз, обхваща и проекта, посветен на своевременната актуализация на таксономията на МСФО, която ще бъде принос към единния европейски електронен формат.

1.1.3.Преразгледаната концептуална рамка

През март 2018 г. СМСС публикува преразгледаната концептуална рамка за финансово отчитане. Понастоящем тя не попада в обхвата на процедурата за одобрение, която се отнася само до стандартите и тълкуванията на МСФО. Преразгледаната концептуална рамка допълва съществуващите стандарти и има за цел да помогне за разбирането и тълкуването на МСФО. В нея се пояснява, че предоставената информация следва да помогне на потребителите да оценят управлението на икономическите ресурси на предприятието. Уточнява се и, че прилагането на принципа на предпазливост, определен като повишено внимание при вземането на решения в несигурни условия, спомага за достоверността на финансовото отчитане, но не следва да води до неточности, произтичащи от асиметрично третиране на активите и пасивите.

Преработената рамка не се позовава на понятието „надеждност“, като се посочва, че може да се наложи да се намери компромис между „относимост“ и „достоверно представяне“. Съответно определението за актив и пасив се изменя с оглед на вероятността за очаквани бъдещи икономически ползи. Това може да разшири обхвата на икономическите операции, включени във финансовите отчети, подлежащи на компромис между относимост и несигурност.

2.2.Общи принципи, въз основа на които са разработени новите стандарти

1.1.4.Общи принципи

Изискванията на СМСС за надлежно протичане на процеса са описани в ръководството за надлежен процес. Прилагането му в практиката е под надзора на специален комитет на доверителите, известен като Комитет по надзор върху процедурата за надлежна проверка (DPOC). Основните принципи включват:

•прозрачност: техническите заседания са отворени за обществеността, записите от заседанията и техническата документация, разгледани от СМСС, се предоставят на уебсайта на Фондацията ( https://www.ifrs.org/ );

•изчерпателни и почтени консултации: задължителните стъпки за всяко предложение включват, като минимум, едно публично заседание и обществено допитване. Съветът също така трябва да вземе под внимание на принципа „спазвай или обясни“ допълнителни консултации като публикуване на дискусионни материали, създаване на консултативни групи, организиране на обществени изслушвания или работа на терен. Писмата с коментари, получени от СМСС, се публикуват.

•отчетност: Съветът трябва да направи анализ на ефекта от новите изисквания, включително както ползите за финансовото отчитане по отношение на съпоставимостта, приложимостта и полезността, така и разходите, възникнали за съставителите и потребителите. Новите стандарти се подкрепят от основание за заключенията, поясняващи обосновката на решенията и отговорите на коментарите, получени по време на обществените консултации.

През ноември 2017 г. Комитетът по надзор върху процедурата за надлежна проверка реши да направи преглед на ръководството за надлежен процес, който се очаква да приключи до 2020 г. Обхватът на прегледа включва отразяване на промени в процеса на анализ на въздействието след консултация с Консултативния съвет по МСФО.

През 2017 г. Фондацията за МСФО възложи външно проучване за възприемането ѝ от страна на заинтересованите страни. Резултатите показаха висока оценка на нейната независимост и прозрачност, но смесени мнения по отношение на баланса между способността за реагиране и обема на надлежния процес.

1.1.5.Надлежен процес, анализ на въздействието и специфични съображения за бизнес моделите, последици от икономическите операции, сложност, поставяне на кратки срокове и допускане на нестабилност

Основният стандарт, издаден през 2017 г., е МСФО 17 Застрахователни договори. Той води началото си от документ за обсъждане от 2007 г., последван от две проектопредложения, публикувани през 2010 г. и 2013 г. СМСС проведе и четири серии тестове. Последният външен преглед през 2016 г. включваше дванадесет участници от застрахователната индустрия и имаше за цел да определи проблемите с тълкуването и оперативните трудности, произтичащи от шестте специфични изисквания на стандарта.

През февруари 2017 г. контролният съвет подчерта, че новите стандарти следва да бъдат подкрепени от солиден анализ на въздействията. Анализът на въздействията на МСФО 17 беше публикуван през май 2017 г. заедно с окончателния стандарт. Макар Европейската комисия да приветства тази публикация, тя също така счита, че е за предпочитане анализът на въздействията да бъде включван систематично в процедурата на СМСС за определяне на стандарти, като по този начин се оформя резултатът от стандарта, вместо да се публикува „ad-hoc“ анализ на въздействията в края на процедурата за определяне на стандарта. В анализа на въздействията се подчертава, че изискванията за прилагане на текущите хипотези и своевременното отчитане на очакваните загуби ще увеличат прозрачността, докато вариантите, предоставени от МСФО 17, ще позволят на застрахователите да отчитат активите и пасивите в съответствие с техния бизнес модел. Тази съгласуваност при прилагането на текущо оценяване както за активите, така и за пасивите, се смяташе за смекчаваща опасенията за поставяне на кратки срокове и допускане на нестабилност. Анализът на въздействията сочи, че разходите за привеждане в съответствие вероятно ще бъдат съществени, но със значителни разлики в отделните юрисдикции с оглед на разнообразието от съществуващи национални практики, включително дали националните общоприети счетоводни принципи (GAAP) понастоящем предвиждат използването на справедлива стойност или текущи цени. По отношение на сложността е предоставен опростен подход за краткосрочните договори, за да се осигури облекчение в оперативен порядък. Анализът на въздействията разглежда и взаимодействието между МСФО 17 и регулаторната рамка „Платежоспособност II“. Той стига до заключението, че допълнителните изисквания на МСФО 17 относно отчитането на ефективността вероятно ще изискват от застрахователите да разработят допълнителни системи. Що се отнася до въздействието върху застрахователните пазари, анализът на въздействията стига до заключението, че подобрената прозрачност би могла да осигури по-добра информация и косвено да допринесе за промени в ценообразуването или дизайна на продукта, но не е установено пряко въздействие.

Като цяло публикацията е значително подобрение по отношение на надлежния процес на СМСС. И все пак анализът на въздействията на стандарта върху застрахователния пазар все още силно разчита на предположението, че счетоводните стандарти са неутрални и „не засягат основната икономическа реалност в бизнеса“. Освен това анализът на въздействията върху застрахователния пазар е качествен, а не количествен. Вследствие на това действителното въздействие върху икономическите операции в ЕС може да не е напълно ясно.

През 2017 г. Европейската комисия представи на контролния съвет документ за обсъждане с цел цялостно подобряване на методологията на СМСС за оценка на въздействието. По-нататъшен диалог относно подобряването на оценката на въздействието бе включен като част от работния план на контролния съвет за 2018 г.

2.3.Организация на управлението, почтеност и отчетност

1.1.6.Преглед

Фондацията за МСФО се ръководи от Съвет от 22 3 доверители, които са колективно отговорни за общия надзор и назначенията в СМСС. През 2017 г. доверителите заседаваха 3 пъти. Определянето на доверителите подлежи на разпределение по географски произход, както и на предварително одобрение от страна на контролния съвет, който има за цел да осигури връзка с обществените органи. Европейската комисия е член на контролния съвет. През 2017 г. контролният съвет е заседавал веднъж. СМСС има 14 членове, определени от доверителите и отговарящи на изискванията за географски баланс. Членовете на СМСС се назначават с петгодишен мандат, който може да бъде подновен веднъж. СМСС отговаря за определянето на стандарти. През 2017 г. той е провел 11 заседания. Доверителите определят и 14-те членове на Комитета за разяснения на МСФО (КРМСФО), чиято дейност е свързана с тълкуването на прилагането на МСФО и предоставянето на насоки по въпросите на финансовото отчитане. Освен това Консултативният съвет по МСФО осигурява форум за участие на организации и физически лица. Неговите членове се определят от доверителите и Съветът се допитва до тях за решения, отнасящи се до големи проекти.

1.1.7.Правила за прозрачност;

Заседанията на Съвета и на Комитета за разяснения са открити, дневният ред се публикува и заседанията се излъчват в интернет.

Когато членове на Фондацията за МСФО се срещнат със заинтересовани страни извън рамките на ръководството за надлежен процес, не се води официален протокол.

1.1.8.Представителство на заинтересованите страни

Публични консултации като част от извършвания от доверителите „Преглед на структурите и ефективността“, който Фондацията за МФРС провежда на всеки пет години. Последната такава консултация беше проведена през 2015 г. При консултациите се търси обратна връзка относно географското разпределение на доверителите. Някои заинтересовани страни, включително Европейската комисия, заявиха, че членството на доверителя трябва да отразява ангажимента за приемане на МСФО и относителния дял на финансовото участие във Фондацията. Доверителите обаче отново потвърдиха, че членството в Съвета на доверителите и в СМСС трябва да бъде представително за световните капиталови пазари и да се подчинява на изискванията за географски баланс, за да се поддържа еквивалентно представителство между Азия и Океания, Европа и Америка.

Вследствие на това през декември 2016 г. географското разпределение на доверителите беше само незначително изменено, при което категориите Северна и Южна Америка се сляха в една „Америка“, а броят на доверителите без географско назначение беше увеличен от 2-ма на 3-ма. Освен това броят на членовете на Съвета беше намален от 16 на 14.

Към 31 декември 2017 г. Консултативният съвет за МСФО включва 43 организации с 49 индивидуални членове. Европейската комисия участва като наблюдател.

На среща, проведена през ноември 2017 г., Съветът на доверителите удължи мандата на Мишел Прада като председател на доверителите за максимум една година, до назначаването на негов приемник. Иначе мандатът на г-н Прада трябваше да изтече на 31 декември 2017 г.

1.1.9.Отчетност пред Европейския парламент

Като част от Регламент (ЕС) 2017/827 4 на Европейския парламент следва да се предоставя пълна информация за развитието на МСФО. Годишната размяна на мнения между комисията ECON на Европейския парламент, г-н Хогерфорст, председател на СМСС, и г-н Прада, председател на доверителите на Фондацията за МСФО, се състоя на 26 януари 2017 г. Комисията ECON също така проведе годишна размяна на мнения на 19—20 март 2018 г., на която беше обсъден въпросът за участието на СМСС в отчитането на данъците по държави. Ханс Хогерфорст съобщи, че СМСС ще потърси мнението на контролния съвет.

1.1.10.Предотвратяване на конфликт на интереси

Доверителите на Фондацията за МСФО се назначават за срок от три години, който може да бъде подновен веднъж, и трябва да се ангажират да действат в обществен интерес. По искане на контролния съвет се разработва политика относно конфликта на интереси, която да предотврати възможността даден доверител да е от една и съща организация с член на контролния съвет.

Само трима членове на СМСС могат да бъдат членове на непълно работно време. Членовете на Съвета на Фондацията трябва да прекратят всички трудови правоотношения и връзки, които биха могли да засегнат тяхната независимост. Не са разрешени нито командироване от работодателя, нито права за възстановяване на работа при бившия работодател.

1.1.11.Разбивка на финансирането

През 2017 г. Фондацията за МСФО получи 4,6 млн. евро безвъзмездна помощ от Европейския съюз, която съставлява 16,5 % от общото получено финансиране. Като част от Многогодишната финансова рамка тази сума може да бъде преразглеждана всяка година.

Въпреки че отчетените вноски на заинтересованите страни са се увеличили с 4,2 % през 2017 г., след като беше отчетено влиянието на колебанията на обменните курсове, се оказва, че те са намалели с 2 %. По-специално Саудитска Арабия (-100 %), Нигерия (-100 %), Бразилия (-34 %) и Съединените щати (-25 %) са намалили своите вноски. В резултат на това категория Америка, която съставляват 27 % от членуващите доверители, плаща само 6 % от общите вноски.

Фондацията за МСФО отчита нетна печалба от 8,7 млн. GBP. Общият излишък към 31 декември 2017 г. възлиза на 31,5 млн. GBP. Основните вносители на Фондацията са посочени в допълнение 2.

3.ЕКГФО

3.1.Преглед на дейностите на ЕКГФО

1.1.12.Препоръки за одобрение и оценка на въздействието

ЕКГФО консултира Европейската комисия дали новите или преразгледани МСФО отговарят на европейския интерес в процеса на определяне на международни стандарти. Този интерес трябва да включват понятието „предпазливост“, запазването на изискването за „вярна и точна представа“ и европейските обществени интереси. Оценката на въздействието понастоящем формира значителна част от работата на ЕКГФО по оценка на приноса на стандарта за европейските обществени интереси.

Като част от разширената си мисия в полза на обществения интерес и с оглед препоръките за одобрение на МСФО 16 „Лизинг“, през 2017 г. ЕКГФО проведе своя първи пълен анализ на въздействието (икономическо и поведенческо въздействие), подкрепен от сериозна макроикономическа оценка на въздействието. Това послужи като пилотен проект за по-нататъшно изграждане на капацитета на ЕКГФО за оценка на въздействието. ЕКГФО също така допълни становището си относно прилагането на МСФО 9 „Финансови инструменти“ с МСФО 4 „Застрахователни договори“ (изменения на МСФО 4). Поради риска от нежелани отрицателни последици за европейската конкурентоспособност Комисията предложи европейско „допълнение“, което разширява възможността да се отложи МСФО 9 за финансови конгломерати, които не отговарят на критерия на СМСС за преобладаващо присъствие.

През октомври 2017 г. Европейската комисия поиска и становището на ЕКГФО относно МСФО 17 „Застрахователни договори“ до края на 2018 г. В своето искане Комисията, след като се консултира с регулаторния комитет по счетоводство, определи редица конкретни въпроси, включително европейските обществени интереси, които трябва да бъдат анализирани от ЕКГФО. По-специално беше поискана оценка на потенциалните ефекти върху финансовата стабилност, конкурентоспособността и въздействието върху европейския застрахователен пазар. През 2017 г. ЕКГФО започна работа по изготвянето на препоръки, но основната част от работата ще бъде извършена през 2018 г.

Важен елемент от анализа на въздействието е подробно практическо изследване на очакваното въздействие на МСФО 17 върху извадка от европейски застрахователни групи. Други елементи, които са в основата на анализа на въздействието, включват детайлна информационно-разяснителна работа с потребителите; проучване на съществуващите тенденции в застрахователната индустрия и опростено практическо изследване, насочено към по-малки и средни застрахователи, които не участват в подробното практическо изследване. ЕКГФО има за цел през септември 2018 г. да публикува за обществено обсъждане своя проект на становище за одобрение.

През 2017 г. ЕКГФО участва в процеса на допитване на СМСС и след обществени консултации публикува писма с коментари по всички предложения на СМСС (проектопредложения и дискусионни материали).

1.1.13.Други искания за технически консултации

След резолюция на Европейския парламент във връзка с приемането на МСФО 9, през май 2017 г. Комисията поиска от ЕКГФО техническа консултация относно изискванията на МСФО 9 „Финансови инструменти“ по отношение на счетоводството на капиталови инструменти от гледна точка на дългосрочните инвестиции.

През първата фаза ЕКГФО беше помолена да събере количествени данни за текущото ниво на капиталовите инструменти, притежавани от дългосрочните инвеститори, тяхната счетоводна класификация и потенциалния ефект от новите изисквания върху поведението им, за да се прецени дали изискванията биха могли да окажат отрицателно въздействие върху дългосрочните инвестиции.

Във втората фаза от ЕКГФО бе поискано да разработи анализ на потенциални алтернативи на изискванията на МСФО 9 за непрекласифициране на капиталови инструменти, оценявани по справедлива стойност през друг всеобхватен доход. ЕКГФО стартира през юли 2017 г. обществено допитване за събиране на количествени данни и възложи преглед на академична литература от европейски академичен екип. През януари 2018 г. ЕКГФО публикува доклад за първата фаза на проекта.

1.1.14.Изследователски дейности

Темите на изследователската работа на ЕКГФО бяха избрани предвид резултатите от общественото допитване, проведено през 2015 г. Общественото допитване предостави информация за изследователските приоритети сред европейските участници. През второто тримесечие на 2018 г. ЕКГФО ще започне нова консултация по програмата за научни изследвания. ЕКГФО е силно ангажирана с проучвания, основани на факти. Като част от изследователската си дейност през 2017 г. ЕКГФО публикува проучване „Управление на динамичния риск — Как банките управляват лихвения риск?“ и дискусионен доклад „Тест за обезценка на репутацията: Може ли да се подобри?“.

ЕКГФО има също и активни изследователски проекти за: транзакции, различни от размяна на еднаква стойност; отчитане на хибридни пенсионни планове; и последиците от текущата лихвена среда.

3.2.Управление, прозрачност и публична отчетност

1.1.15.Реформа на управлението след препоръка от доклада на Мейстад

Реформата на управлението на ЕКГФО, която беше въведена в действие на 31 октомври 2014 г., повиши легитимността и представителността на организацията и доведе до по-съгласуван процес за участието на ЕС в процеса на СМСС по определяне на стандартите. Реформата в управлението бе завършена през юли 2016 г. с официалното назначаване от Общото събрание на ЕКГФО на бившия член на Европейския парламент Jean-Paul Gauzè за председател на ЕКГФО след номинирането му от Комисията и одобрението на Европейския парламент и Съвета.

ЕНО и ЕЦБ избраха да бъдат официални наблюдатели с право на изказване в Съвета на ЕКГФО. Техният принос беше внимателно взет предвид при определянето на позициите на ЕКГФО, като съдействаха съществено и по отношение на извършения от ЕКГФО анализ на въздействието, особено в областта на финансовата стабилност.

Съветът на ЕКГФО достигна до всичките си заключения на основата на консенсус, без да се налага да се прибягва до гласуване. През 2017 г. се проведе първата ротация на Съвета на ЕКГФО и бе назначен нов Съвет. В духа на доклада на Мейстад беше създадено място за наблюдател от европейските организации, представляващи частни инвеститори („крайни потребители“).

Съветът на ЕКГФО провежда ежегодно преглед на резултатите и ефективността на своите членове под надзора на Общото събрание на ЕКГФО. Прегледът от 2017 г. съчетава стратегически, управленски и оперативни въпроси. Той доказва, че в крайна сметка новата управленска структура работи добре и е довела до повишаване на доверието в организацията. Бяха приети няколко препоръки за по-нататъшно подобряване на ефективността на дейността на ЕКГФО в бъдеще.

ЕКГФО публикува годишен преглед, предоставящ пълна прозрачност по отношение на управлението, финансовата структура и основните дейности през съответната година. Годишният преглед за 2017 г. 5 е публикуван на 21 март 2018 г.

Вътрешните правила на ЕКГФО определят изискванията по отношение на конфликта на интереси, а Съветът на ЕКГФО е разработил политика относно конфликта на интереси за членовете на Съвета, която е публикувана на уеб сайта на ЕКГФО. Целта на политиката е да се гарантира надеждността на ЕКГФО като организация, работеща в европейския обществен интерес. Политиката има за цел да се избегнат ситуации, в които могат да възникнат конфликти или да се създадат впечатления за конфликт на интереси, които биха могли да доведат до решения или действия, които не са в най-добрия интерес на европейската общественост като цяло или да създадат представа, че ЕКГФО е действала неправилно. Членовете на Съвета и служителите на ЕКГФО подписват годишни декларации.

И накрая, през втората половина на 2017 г. беше извършен независим одит на видимостта и ефективността на ЕКГФО. Докладът, публикуван през март 2018 г., предоставя актуална картина за силните страни на организацията и областите, които се нуждаят от подобрение. Като цяло в доклада се потвърждава високото качество на работата на ЕКГФО, като същевременно се определя видимостта като една от областите, които се нуждаят от подобрение, както и необходимостта от присъединяване към по-широкия дебат относно корпоративното отчитане. Изпълнението на комуникационната стратегия на ЕКГФО и комуникационният екип под ръководството на председателя на Съвета на ЕКГФО ще допринесат за допълнителен напредък по отношение на видимостта и надеждността на ЕКГФО.

1.1.16.Правила за прозрачност

От създаването си и след посочената по-горе реформа ЕКГФО въведе прозрачен, публичен процес, който се развива с течение на времето. Този надлежен процес позволява на всички европейски заинтересовани участници да представят становищата си за разглеждане от ЕКГФО и гарантира, че при определяне на позициите на ЕКГФО се отчита разнообразието на счетоводни и икономически модели и възгледи. Това беше от съществено значение, за да се гарантира, че новите МСФО отговарят на нуждите на Европа.

Например, като част от надлежния процес, ЕКГФО 1) публикува проекти на позиции за обществено допитване, 2) предприе теренни тестове и други форми на анализ на въздействието, 3) организира информационни прояви (някои от които специално насочени към потребителите на финансови отчети) и 4) направи специални проучвания.

ЕКГФО освен това допринесе за определянето на стандарти въз основа на фактически доказателства, като предприе количествени проучвания, които предоставят информация в помощ на разискванията 6  относно писмата с коментари и становищата за одобрение на ЕКГФО. Количествените изследвания постепенно се превръщат във все по-важна част от научноизследователската работа на ЕКГФО.

В момента се провеждат публични заседания на Съвета на ЕКГФО, техническата експертната група на ЕКГФО (ТЕГ на ЕКГФО) и на Консултативния форум на органите, определящи счетоводни стандарти, към ЕКГФО (КФООС към ЕКГФО), а дневният ред и резюмета от заседанията се публикуват на уеб сайта на ЕКГФО. Освен това съпътстващите документи, свързани с дневния ред за заседанията на Съвета на ЕКГФО, а от януари 2017 г. и за заседанията на ТЕГ на ЕКГФО и КФООС към ЕКГФО, са обществено достъпни. От март 2018 г. тези публични заседания се излъчват по интернет, което позволява на заинтересованите страни да гледат дискусиите не само в реално време, но и след провеждането на заседанията. Дискусиите на ТЕГ на ЕКГФО се подкрепят от данните, получени от КФООС към ЕКГФО и специализираните работни групи на ЕКГФО.

1.1.17.Широко представителство и публична отчетност на управленската структура на ЕКГФО

Приносът от страна на Групата на потребителите към ЕКГФО е изключително важен за работата на ЕКГФО. Разнообразният състав на тази група и на Съвета на ЕКГФО и ТЕГ на ЕКГФО – както в географско, така и в професионално отношение – гарантират, че ЕКГФО надлежно взема предвид всички различни гледни точки

Въпреки че общите резултати от тези действия бяха много положителни, остават някои резерви по отношение на способността да се обхване цялото многообразие от мнения на заинтересованите страни в Европа. ЕКГФО ще проучи как може да бъде по-активна при търсенето на обратна връзка от заинтересованите страни, които са по-слабо ангажирани в работата на ЕКГФО, но са засегнати от нея, или от групи заинтересовани страни извън непосредствената сфера на дейност на ЕКГФО.

1.1.18.Участие на ранен етап от страна на Европейския парламент и на Съвета

ЕКГФО също така укрепи отношенията си с Европейския парламент и по-специално с постоянния екип на комисията ECON на Европейския парламент по въпросите на МСФО, председателстван от Теодор Столоян, член на ЕП. Заседанията позволяват на ЕП да участва в дейността на ЕКГФО и да получава актуална информация за основните дейности на ЕКГФО на всички етапи от процеса на определяне на стандарти.

През март 2017 г. екипът по въпросите на МСФО се срещна с ЕКГФО, за да обсъди становището на ЕКГФО относно одобрението на МСФО 16 „Лизинг“ и предстоящите консултации с ЕКГФО относно одобряването на МСФО 17 „Застрахователни договори“. ЕКГФО представи и работата си по включването на европейските възгледи в международния дебат. ЕКГФО беше поканена и на проведеното през октомври 2017 г. заседание на екипа по въпросите на МСФО, за да предостави актуална информация за процеса на ЕКГФО за изготвяне на становище във връзка с одобрението на МСФО 17 „Застрахователни договори“; прилагането на доклада на Столоян и работата след изготвянето на становището относно МСФО 9 „Финансови инструменти“. По време на тези заседания ЕКГФО попита екипа по въпросите на МСФО как това би могло да спомогне за улесняване на ранното участие на Парламента в разработването становището на ЕКГФО по одобрението на МСФО 17.

Освен това ЕКГФО беше поканена от Европейската комисия да присъства на заседанията на Регулаторния комитет по счетоводство (РКС), съставен от представители на държавите членки, и да представи на всяко заседание текущата работа по одобрението и други теми. Това позволи на РКС да обмени пряко мнения с ЕКГФО и да участва на ранен етап . Счетоводният регулаторен комитет обсъди проектопредложенията на Комисията за консултации за одобрение, за да гарантира, че са разгледани всички въпроси, свързани с държавите членки.

Участието на Парламента и на РКС на ранен етап позволи на ЕКГФО да включи съответните въпроси в своя проект на писмо с коментари или в проекта на становище за одобрение, представен за обществено обсъждане.

1.1.19.Диверсификация и баланс на структурата на финансиране на ЕКГФО

ЕКГФО е публично и частно финансирана организация, работеща в европейския обществен интерес. Правната форма на ЕКГФО е AISBL (белгийска международна организация с нестопанска цел). Членските организации на ЕКГФО включват осем европейски организации на заинтересовани страни и девет национални организации.

За да подобри допълнително финансовата си структура и да увеличи броя на членовете си, през март 2017 г. ЕКГФО публикува покана за изразяване на интерес. През октомври 2017 г. Instituto de Contabilidad y Auditoria de Cuentas (ICAC) — испанският национален орган за определяне на стандарти — се присъедини към ЕКГФО като национална организация, за да задълбочи връзката на ЕКГФО с испанската общност в сферата на финансовото отчитане. ЕКГФО ще продължи да работи за увеличаване на членовете си и търси по-широко географско представителство.

Освен паричните средства ЕКГФО получава и непарични вноски, предоставени от членовете на ТЕГ на ЕКГФО, Съвета на ЕКГФО, работните групи и консултативните съвети, както и под формата на безплатни командировки.

Разбивката на паричните вноски от организациите членки е представена в допълнение 3.

4.PIOB

4.1.Общ преглед на дейностите

PIOB отговаря за наблюдението на определянето на стандарти за одит, етика и образование за счетоводители. Съответните стандарти са Международните стандарти за одит (МСО), Eтичните стандарти за счетоводители и Международните стандарти за образование (IES). Структурата на определянето на стандартите беше въведена след спада на доверието в капиталовите пазари, което беше белязано с аферата Енрон и разпадането на Артър Андерсен. От особено значение са Международните стандарти за одит (МСО), които се използват пряко или косвено от повечето задължителни одитори.

Крайната цел на PIOB е да гарантира, че тези стандарти се разработват в обществен интерес. Комисията номинира двама от 10-те члена на PIOB.

PIOB одобрява номинацията на членовете на съветите по определяне на стандарти, приема техните стратегии и работни планове, следи разработването на стандартите и проверява дали всички елементи, споменати по време на обществените консултации, са надлежно взети под внимание. Когато е необходимо, PIOB препоръчва стъпки, за да се гарантира, че стандартите ефективно отговарят на обществения интерес.

През 2017 г. PIOB редовно комуникира със съветите по определяне на стандарти, които са под неин надзор (Съвета по международни одиторски стандарти и стандарти за изразяване на сигурност (СМОССИС); Съвета за международни образователни стандарти по счетоводство (СМОСС) и Съвета за международни етични стандарти за счетоводители (СМЕСС), техните три консултативни групи, Консултативната група по съответствието, Номиниращия комитет и ръководството на МФС.

През 2017 г. PIOB проведе и две информационни събития. Първото се състоя на 9 февруари в Ню Делхи, Индия, като негов домакин беше Институтът на експерт-счетоводителите в Индия (ICAI) и беше под надслов „Глобален надзор върху одита: съгласуване на разликите във възприятията“ („Global Audit Oversight: Reconciling the Perception Gap“). Второто събитие беше дискусия по въпросите на въздействието на технологиите върху одита, организирана на 30 юни в Мадрид. Заедно с Групата за текущо наблюдение PIOB инвестира и в разработването на рамка относно обществения интерес, която има за цел да осигури по-добър механизъм за оценка на начина, по който се запазва общественият интерес през целия процес на определяне на стандартите.

4.2.Управление и отчетност

Членовете на PIOB се назначават от Групата за текущо наблюдение, която в крайна сметка е отговорна за общите правила за управление в областта на международните стандарти за одит, изразяване на сигурност, етика и образование. Групата за мониторинг, в която членува Европейската комисия, наблюдава как PIOB изпълнява ролята си за запазване на обществения интерес, като обръща специално внимание на надзора от страна на PIOB върху процеса на определяне на стандарти.

На 9 ноември 2017 г. Групата за текущо наблюдение публикува обществено допитване относно „Засилване на управлението и надзора на международните съвети за определяне на стандарти, свързани с одит, по отношение на обществения интерес“ 7 . Групата за текущо наблюдение получи 179 отговора и на 31 май 2018 г. публикува резюме на отзивите на уебсайта на Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO) 8 , което показва широката подкрепа на заинтересованите страни за реформи с цел да се повиши отчетността и прозрачността при определянето на стандартите, свързани с одит. Всички заинтересовани групи подкрепят рамката относно обществения интерес, която да бъде включена в процеса на определяне на стандартите. Въз основа на получените отзиви и допълнителните информационни дейности Групата за текущо наблюдение възнамерява към края на 2018 г. да публикува Бяла книга за бъдещата структура на управление. Рамката относно обществения интерес, разработена съвместно с PIOB, ще бъде един от основните елементи в нея.

Бялата книга ще съдържа и въпроси относно състава и ролята на PIOB в рамките на бъдещия модел на управление. Като цяло респондентите подкрепят силен независим надзор и се предлага на PIOB да се възложат допълнителни задачи (напр. одобряване на стратегически планове).

4.3.Промени в диверсификацията на финансирането през 2017 г.

Финансирането на PIOB цели да се запази неговата фактическа и привидна независимост. За да се постигне целта за опазване на обществения интерес, подходящата диверсификация на стабилните източници на финансиране би спомогнала не само да се запази приемствеността, но и да се гарантира независимостта на PIOB. Значението на диверсификацията на финансирането вече беше призната в реформата на Международната федерация на счетоводителите (МФС) от 2003 г., която беше в основата на сегашната система за определяне на международните стандарти, включително на PIOB.

От създаването си през 2005 г. до 2010 г., когато започна да функционира програмата на Общността за финансиране, създадена с Решение № 716/2009/ЕО, PIOB се финансира изключително от МФС (освен чрез някои вноски в натура от страна на Испания (седалището на PIOB е в Мадрид)).

Средствата, предоставяни от МФС за определена година, представляват максималният гарантирано участие, което се предоставя на PIOB без по-нататъшна намеса от страна на МФС. Вноските, които не са от МФС, заместват и в резултат на това намаляват вноската на МФС за съответната година. В идеалния случай делът на финансирането от МФС в общите годишни разходи на PIOB следва да е по-малко от половината от общата сума.

Вноската на ЕС в периода 2010—2016 г. насърчи други потенциални донори също да участват със свои вноски. През 2016 г. приходите на PIOB възлизаха на 1 563 565 EUR. МФС предостави 914 758 EUR, които представляват 58,50 % от общата сума.

През 2017 г. вноската на ЕС е 325 000 EUR, което представлява 20,37% от общата сума. МФС предостави 1 059 807 EUR, които представляват 66,45 % от общата сума. Разбивката на паричните вноски на други организации е посочена в допълнение 4.

Член 9, параграф 5 от регламента предвижда, че ако финансирането от страна на МФС за определена година надвиши повече от две трети от общото годишно финансиране за PIOB, Комисията предлага годишната му вноска за съответната година да бъде ограничена до максимална сума от 300 000 EUR. През 2017 г. (както и през периода 2014—2016 г.) това не е така. Следователно, тъй като финансирането от страна на МФС не е достигнало предвидения в регламента критичен праг, не е необходимо Комисията да преразглежда своята годишна вноска за 2017г. за PIOB.

5.Заключение

През 2017 г. програмата на Съюза за финансиране остава напълно подходяща в контекста на усилията на ЕС за създаване на съюз на капиталовите пазари и за запазване на финансовата стабилност. Тримата бенефициери (ЕКГФО, Фондацията за МСФО и PIOB) изпълниха своята мисия за защита на европейския обществен интерес и играят важна роля във функционирането на вътрешния пазар.

Въпреки това, макар общите резултати от тези действия да са положителни по отношение на условията за прилагане, има възможност за допълнително подобрение. Комисията ще се ангажира с бенефициерите през 2018 г., за да гарантира (дори) по-високи стандарти за прозрачност, по-специално по отношение на създаването на задължителни регистри за прозрачност при срещи с външни заинтересовани страни.

Що се отнася до ЕКГФО, Комисията оценява цялостния анализ на въздействията, който подкрепя становищата на ЕКГФО за одобрението на новите или преразгледани стандарти на МСФО. Комисията насърчава ЕКГФО да продължи да развива възможностите си в тази област, за да гарантира, че одобрените МСФО са подходящи за Европа.

Що се отнася до Фондацията за МСФО, като член на контролния съвет Комисията започна диалог с доверителите и СМСС, за да подобри методологията за анализ на въздействията, по-специално по отношение на обхвата, сроковете и метода. Това ще включва по-специално наблюдение на извършвания от доверителите преглед на ръководството за надлежен процес относно МСФО, който се очаква да приключи до 2020 г. Освен това, като част от извършената през 2015 г. „Оценка на доверителите на структурата и ефективността на Фондацията“, значението на капиталовите пазари беше потвърдено като основен критерий за представителство на заинтересованите страни в Съвета на доверителите. Доверителите поемат отговорност за финансирането на Фондацията 9 , което е основано на доброволни вноски от юрисдикции, обикновено изчислени като процент от общия брутен вътрешен продукт, като се използват последните данни на Международния валутен фонд. Разбивката на вноските по юрисдикции за 2017 г. обаче отразява нарастващата разлика между представителството в Съвета на доверителите и финансовото участие на „техните“ юрисдикции. В резултат на това Комисията смята, че е необходимо да се преразгледа адекватността и целесъобразността на ангажиментите на доверителите, както е предвидено в работния план на контролния съвет за 2018 г. , за да се наблюдават отблизо усилията, предприети от юрисдикциите, които понастоящем не правят очакваните от тях вноски.

В PIOB играе ключова роля в разработването на рамка относно обществения интерес, която следва да бъде внедрена в целия процес на определяне на стандарти в областта на одита. Съставът и ролята на PIOB вероятно ще се развият през следващите години вследствие на процеса на реформи, започнат от Групата за текущо наблюдение. Въпреки това независимият надзор неизбежно ще бъде и една от основните характеристики на всеки бъдещ модел. Освен това междувременно трябва да продължат усилията за диверсифициране на финансирането на PIOB.

Допълнение 1 — Резюме на дейностите по МСФО през 2017 г.

Допълнение 2 — Разбивка на финансирането за 2017 г. на Фондацията за МСФО

Източник: Фондация за МСФО

Допълнение 3 — Разбивка на финансирането на ЕКГФО за 2017 г.

Източник: ЕКГФО

Допълнение 4

Диверсификация на бюджета на PIOB

През 2012 г. PIOB проведе кампания за набиране на средства в тясна координация с Групата за текущо наблюдение и МФС. В резултат на това през 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. PIOB постигна диверсифицирана финансова база, която включва и други източници, различни от МФС. През 2017 г. PIOB получи парични средства в размер на 1 594 836 евро от следните вносители:

·Международната федерация на счетоводителите: 1 059 807 евро

Европейската комисия 325 000 евро

·Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO): 100 000 евро

·Съвета за финансова отчетност: 40 000 евро

·Органа за отчетност в Абу Даби: 35 000 евро

·Банката за международни разплащания: 35 000 евро

·Приход от лихви: 29 евро

Вноски за 2017 г.

(1)

ОВ L 105, 8.4.2014 г., стр. 1.

(2)

ОВ L 129, 16.7.2017 г., стр. 1.

(3)

Към 1.1.2018 г.

(4)

Съображение 7

(5)

  http://www.efrag.org/About/AnnualReports

(6)

Например по доклада на секретариата на ЕКГФО относно МСФО 16 „Количествени оценки на счетоводните въздействия и количествено проучване — какво наистина знаем за репутацията и обезценката?“ и доклада на ЕКГФО относно констатациите от първата фаза на изследователския проект за капиталовите инструменти: Обезценка и прекласифициране.

(7)

https://www.iosco.org/

(8)

https://www.iosco.org/about/monitoring_group/pdf/2018-05-31-Monitoring-Group-Summary-of-Feedback.pdf

(9)

Член 13, буква а) от Устава на Фондацията за МСФО