ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 17.10.2018

COM(2018) 699 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Изпълнение на ангажиментите на политиката на ЕС за сигурност в областта на продоволствието и изхранването: трети двугодишен доклад

{SWD(2018) 440 final}

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Това е третият доклад, представящ напредъка, който ЕС и неговите държави членки са постигнали по изпълнението на тяхната обща политика за сигурност в областта на продоволствието 1 . Докладът е придружен от Работен документ на службите на Комисията, с който се предоставя допълнителна информация относно анализи и проучвания на конкретни случаи. В текста на доклада различни примери отразяват начина, по който ЕС и неговите държавите членки са засилили допълнително подкрепата и са отговорили на препоръките и заключенията на Съвета, отправени през 2016 г.

2. РАЗВИТИЕ НА ПОЛИТИКИТЕ НА СВЕТОВНО И ЕВРОПЕЙСКО РАВНИЩЕ

След като в продължение на повече от десетилетие несигурността в областта на продоволствието и изхранването постоянно намаляваше, през 2017 г. тя отбеляза ръст за втора поредна година, като 821 милиона души по целия свят страдаха от глад. Хроничното недохранване при децата намалява, въпреки че все още е засегнато всяко четвърто дете на възраст под пет години. Очаква се до 2050 г. световното население да надхвърли 9 милиарда души, което ще доведе до повишаване на конкуренцията за ограничени ресурси. Към това ще се добавят ускоряването на последиците от изменението на климата, конфликтите и нарастващият натиск върху земите и природните ресурси, както и върху доставките на храни, вода и енергия. Тези предизвикателства ще окажат значително влияние върху способността на системата на хранително-вкусовата промишленост да осигурява здравословни и питателни начини на хранене на бързо нарастващото население.

Целите за устойчиво развитие (ЦУР), и по-специално ЦУР 2, са насочени към даването на нов тласък и обединяването на държавите около целите за „край на глада — постигане на продоволствена сигурност и подобряване на храненето, насърчаване е на устойчиво селско стопанство“ до 2030 г. В съответствие с основания на правата подход на ЕС, включително правото на храна, премахването на глада и подобряването на хранителния режим на хората в най-уязвимо положение са ключови отговорности в рамките на новия Европейски консенсус за развитие 2 . В Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз от 2016 г. се акцентира върху удвояването на усилията за предотвратяване на конфликтите и за борба с първопричините, като например неравенството, напрежението, свързано с ресурсите, и изменението на климата, с оглед на въздействието им върху опустиняването, влошаването на качеството на земите, недостига на вода и продоволствените кризи. По този начин ЕС и държавите членки подкрепят правителствата във воденето на устойчиви стратегии за предотвратяване и реагиране, които допринасят за изграждането на устойчивост.

ЕС и неговите държави членки продължават да поставят силен акцент върху трансформирането на ролята на жените. Особено внимание се обръща на насърчаването на трансформиращ подход, като целта е не само да се подобри достъпът на жените до ресурси, но и да се гарантират техните равни права, като по този начин се гарантира, че интервенциите облагодетелстват и овластяват жените и мъжете.

ЕС и неговите държави членки допринасят за подкрепата на уязвимите лица в държавите партньори, като насърчават създаването на по-добри работни места и възможности за генериране на доходи. Със стартирането на Плана за външни инвестиции през 2017 г. ЕС си партнира с финансови институции, за да даде начален тласък или да съживи икономическата динамика в държавите партньори с цел подобряване на справедливия икономически растеж в икономиките на селските райони. За да се отговори по-добре на сложната връзка между продоволствената несигурност, бедността в селските райони и миграцията, ЕС засилва сътрудничеството и диалога в рамките на партньорството между ЕС и Африканския съюз (АС) и организира Бизнес форуми ЕС — Африка с цел улесняване на създаването на възможности за заетост за младежите и жените. Последният форум се проведе през ноември 2017 г. в Абиджан, като на него бе акцентирано върху увеличаващите се публично-частни партньорства в областта на селскостопанския бизнес. Това акцентиране е съпроводено с Извънредния доверителен фонд за Африка с цел да се преодолеят първопричините за несигурността, принудителното разселване и незаконната миграция и да се допринесе за по-доброто управление на миграцията и подобряването на възможностите.

Насърчаването на иновациите и научните изследвания е от ключово значение за подобряването на селскостопанските и продоволствените системи. На срещата на върха „Една планета“ през 2017 г. ЕС и фондацията „Гейтс“ поеха ангажимент в размер съответно на 270 милиона евро всеки да работят съвместно по свързани с климата иновации и научни изследвания в областта на селското стопанство в трети държави за периода 2018 — 2020 г. Селското стопанство играе ключова роля, тъй като този сектор е решаващ за национално определените приноси (НОП) на много държави, към които ЕС и неговите държави членки също допринасят, като подпомагат чрез сътрудничество по програмите за устойчиво селско стопанство. Като следва водещата роля на Франция, ЕС се стреми да активизира държавите членки и други организации във връзка с т.нар. „цел в размер на 1 милиард щатски долара“. Освен това започна привеждането в действие на партньорството между ЕС и Африка за научни изследвания и иновации в областта на продоволствената сигурност и сигурността на храните и устойчивото селско стопанство (FNSSA), като финансиране е отпуснато по програма „Хоризонт 2020“ и по схемата за безвъзмездни средства за научни изследвания за Африканския съюз.

Лидерите на Г-7 поддържат ангажимента си да помогнат на 500 милиона души да се избавят от глада и недохранването до 2030 г. и на срещата на върха в Таормина 3 през 2017 г. решиха да увеличат колективната си подкрепа за постигане на сигурност в областта на продоволствието и изхранването и устойчивото селско стопанство в Африка на юг от Сахара чрез редица действия, включително увеличаване на официалната помощ за развитие (ОПР). Тъй като признават, че трансформацията на селските райони е решаващ процес за създаването на работни места, повишаването на доходите и постигането на сигурност в областта на продоволствието и изхранването, през 2017 г. лидерите на Г-20 създадоха инициативата за младежка заетост в селските райони, която е част от партньорството с Г-20.

3. ДОКЛАДВАНЕ И НАПРЕДЪК

В настоящия раздел са представени текущ преглед на изплатените суми от ЕС и неговите държави членки за сигурност в областта на продоволствието и изхранването, както и най-новият напредък по критериите за изпълнение на приоритетите на политиката.

Изплатени суми 4

В сравнение с първия и втория доклад годишният размер на финансовата помощ от ЕС и неговите държави членки за сигурност в областта на продоволствието и изхранването е нараснал до 4,200 милиона евро — увеличение с 14,7 % от 2014 г. насам и с 24,8 % от 2012 г. насам. Това представлява около 6 % от официалната помощ за развитие (ОПР) през 2016 г.; в сравнение с ОПР през 2012 г. и 2014 г. обаче това представлява слаб спад с около 8 % 5 .

Въпреки че подкрепата за глобалните инициативи и доставката на глобални обществени блага в помощ на сигурността в областта на продоволствието и изхранването се запазват стабилни (19 % — намаление спрямо 25 % през 2014 г.), през 2016 г. подкрепата на равнище държави е нараснала от 66 % на 69 %. Подкрепата за сигурността в областта на продоволствието и изхранването на регионално равнище е нараснала от 9 % на 12 %.

От таблица 1 е видно, че подкрепата за Африка на юг от Сахара нараства допълнително през 2016 г., като на нея се падат 53 % от подкрепата за сигурност в областта на продоволствието и изхранването. Въпреки че през 2016 г. подкрепата за Азия до известна степен е намаляла, подкрепата за Латинска Америка и Карибския басейн, както и за съседните държави, е нараснала. Като цяло не е отчетена съществена промяна и данните показват, че въпреки външния натиск и реакциите при извънредни ситуации подкрепата за сигурност в областта на продоволствието и изхранването остава основен приоритет за ЕС и неговите държави членки.

Таблица 1: Географско разпределение на изплатените суми от ЕС и неговите държави членки за сигурност в областта на продоволствието и изхранването през 2012 г., 2014 г. и 2016 г.

В таблица 2 е предоставен общ преглед на изплатените суми и са посочени броят програми, равнището на подкрепа и броят държави, които са я получили. Основната част от подкрепата продължава да се насочва към приоритет 1 на политиката, въпреки че е намаляла от 60 % на 50 %, като подкрепата за другите 5 приоритета на политиката е увеличена. Като цяло през последните две години броят на програмите е нараснал, а броят на държавите, към които е насочена подкрепа за сигурност в областта на продоволствието и изхранването, се е увеличил по отношение на интервенциите, свързани с храненето и социалната закрила. Освен това е отделено особено внимание на това да се гарантират равнопоставеността между половете и приносът за адаптирането към изменението на климата и смекчаването на последиците от него. Може да се счита, че през 2016 г. 57 % от подкрепата са свързани с равнопоставеността между половете, 43 % с адаптирането към изменението на климата, а 16 % с приноса към усилията за смекчаване на последиците от изменението на климата. По отношение на цялостната подкрепа около 12 % са предназначени за научни изследвания.

Таблица 2: Напредък по критериите за изпълнение

Напредък по изпълнението на приоритетите на политиката и критерии за изпълнение

В настоящия раздел е включен общ преглед на положените усилия, като в придружаващия работен документ на службите на Комисията са дадени по-подробни и конкретни примери.

По-голямата част от вниманието продължава да е насочена към приоритет 1 на политиката, което показва, че тази подкрепа е основна част от сътрудничеството на ЕС и неговите държави членки за развитие. Усилията в тази област включват подкрепа за подобряване на устойчивостта на селските общности, устойчиво активизиране на производството, финансиране на развитието на селскостопанския бизнес, съобразено с изменението на климата селско стопанство и подкрепа при превръщането на науката в по-основен фактор при сътрудничеството за развитие на селското стопанство, по-специално с цел насърчаване на иновациите за засилване на въздействието. Много проекти са свързани с трансформирането на селските райони и с териториалните подходи и съдействат за създаването на достойни работни места в селските райони — особено за жените и младежта.

Приоритет 2 на политиката показва, че ефективното управление продължава да бъде ключова област на подкрепа. През 2017 г. ЕС и Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) си партнираха като домакини на събитие и отбелязаха петата годишнина от приемането на Доброволните насоки за отговорно управление на владението на земя, рибарството и горите и представиха напредъка по прилагането им. ЕС и неговите държави членки горещо поддържат инициативи, като например различни регионални икономически общности и Цялостната програма за развитие на селското стопанство в Африка (CAADP).

По приоритет 3 на политиката през последните години подкрепата за регионалните инициативи постепенно нараства, например чрез подпомагане на регионалните програми в областта на рибарството и допълнително подпомагане за укрепване на капацитета за регионални санитарни и фитосанитарни мерки.

Въпреки че в последния доклад се наблюдава спад на изплатените суми по приоритет 4 на политиката, настоящият доклад може да покаже значително нарастване на подкрепата за механизмите за социална закрила (121 милиона евро повече), както и броя на програмите и държавите, в които партньорствата на ЕС и/или държавите членки процъфтяват.

По приоритет 5 на политиката от 2014 г. насам полаганите усилия продължават непрекъснато да засилват сътрудничеството с цел насърчаване на ангажиментите и ръководната роля на национално равнище и да насърчават отчетността на подкрепата от ЕС и държавите членки на национално и световно равнище чрез укрепване на съвместния многосекторен подход за преодоляване на недохранването.

На приоритет 6 на политиката е обърнато заслужено внимание с увеличение от 107 милиона евро в сравнение с 2014 г. В доклада относно продоволствените кризи в световен мащаб (Global Report on Food Crises) за 2018 г. е посочено, че почти 124 милиона души са в ситуация на продоволствена криза и е посочена нуждата от справяне с причините за продоволствената несигурност. В съответствие с глобалната стратегия на ЕС и с дейностите на държавите членки по осъществяване на връзките между хуманитарната помощ, развитието и мира ЕС работи съвместно с други партньори от Световната мрежа за продоволствените кризи върху съвместни анализи и съгласувани реакции.

Таблица 3: Конкретни примери за интервенции, които показват резултати

Координация, взаимно допълване и съгласуваност

Новият Европейски консенсус за развитие поставя съвместното програмиране (СП) в центъра на усилията на ЕС за изпълнение на Програмата до 2030 г. и подкрепата за плановете за развитие на държавите партньори, като подобрява координацията и съгласуваността на помощта за развитие от ЕС и държавите членки. СП е постигнало значителен напредък, като 45 държави са направили конкретни стъпки за създаване на процес на СП, а други 17 предприемат първи стъпки за участие в СП. От 10 документа в областта на СП в края на 2014 г. броят им е нараснал на 26 през февруари 2018 г. В Лаос и Сенегал добавената стойност на СП се доказва в продължение на няколко години, като са постигнати значителни резултати в ключови области, като например сигурността в областта на продоволствието и изхранването.

4. ДОКЛАДВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Съществуват голям брой резултати, отчитани от ЕС и неговите държави членки, които показват въздействието на място. В таблица 4 са представени избрани данни. Нидерландия, Обединеното кралство и Комисията продължават да предоставят агрегирани данни от всички техни програми и да представят редица корпоративни резултати. Въпреки текущите усилия за оптимизиране на методиките за измерване и докладване на въздействието на равнище агрегирани данни, все още съществуват предизвикателства. Представените по-долу резултати не следва да се считат за пълни или съпоставими, а да се разглеждат по-скоро като текущ преглед на различни методики, които обхващат различни времеви периоди и са съобразени с различни критерии. Текущата работа по определянето на общи показатели и прилагането на ефективни методики в контекста на докладването по ЦУР допълнително ще укрепи този процес.

Таблица 4: Въздействие на място

5. ТЕМАТИЧЕН ФОКУС

Както беше поискано от Съвета през 2016 г., настоящия доклад се фокусира в по-голяма степен върху две конкретни теми.

Подходи, устойчиви на изменението на климата

Селското стопанство е един от най-сериозно засегнатите от изменението на климата сектори. ЕС и неговите държави членки насърчават развитие в областта на селското стопанство, което обслужва множество цели за подобряване на базата от природни ресурси и околната среда, справяне с изменението на климата, както и увеличаване на производителността на земята и труда и насърчаване на снабдяването с храни. Това има благоприятен ефект за всички чрез създаването на възможности за доход и достойни работни места. През 2014 г. 38 % от цялата подкрепа за сигурност в областта на продоволствието и изхранването са допринесли за адаптирането към изменението на климата. През 2016 г. този дял нараства до 43 %.

ЕС и неговите държави членки гарантират интегрирането на въпросите относно климата в техните съществуващи програми за развитие на селското стопанство и насърчават конкретни мерки за адаптиране и смекчаване в този сектор. Подходите, устойчиви на изменението на климата, са включени в програми с помощта на устойчивото управление на природни ресурси, интензификацията на екологичното селско стопанство в семейното земеделско производство, устойчивото планиране на селските райони и управлението на рисковете. Предоставят се съвети, информация, технологии, приети на местно равнище, както и подкрепа за инфраструктурата, което позволява на държавите партньори да станат по-устойчиви на шокове и сътресения, свързани с климата. Заедно държавите членки и ЕС също така активно подкрепят научните изследвания и обучението в областта на селскостопанските практики, устойчиви на изменението на климата, чрез Консултативната група за международни научни изследвания в селското стопанство (CGIAR) и други научноизследователски програми. През април 2018 г. те подкрепиха и дебат на симпозиум на ФАО за ролята на агроекологията в изграждането на устойчива система на хранително-вкусовата промишленост.

Това е тясно свързано с подкрепата за НОП на държавите партньори и мониторинга, отчитането и проверката по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК). ЕС и неговите държави членки подкрепят международни организации и фондове, като например Международния фонд за развитие на селското стопанство (IFAD), Зеления фонд за климата (GCF) и Глобалния екологичен фонд (ГЕФ), за да насърчат смекчаването и адаптирането на всички равнища.

Селскостопански практики, отчитащи аспектите на изхранването

Непълноценното хранене и недохранването са основни препятствия пред развитието и източници на проблеми през целия живот. Подходящо разработените интервенции в селското стопанство могат да бъдат от основно значение за осигуряването на устойчиви решения за достъп до качествени храни и хранителни режими. Селскостопанската дейност, отчитаща аспектите на изхранването, е подход, целящ да гарантира производството на различни питателни, съобразени с културните традиции и безопасни храни на достъпна цена с необходимото количество и качество, за да се отговори на изискванията на населението по отношение на хранителния режим по устойчив начин.

ЕС и неговите държави членки се обединиха, за да приемат по-всеобхватно разбиране и многосекторен подход. Те работят съвместно: върху разработването на селскостопански политики и стратегии, отчитащи аспектите на изхранването, които поставят в основата жените, в държави с високи равнища на забавяне на растежа; върху прилагането на национални политики и стратегии, отчитащи аспектите на изхранването, чрез повишаване на уменията и ноу-хау; върху наблюдението на програми, включително чрез включване на показатели за разнообразно хранене, както и показатели за достъпност на цените; и върху по-убедителни доказателства за разходно ефективни подходи за възвръщаемост на инвестициите по отношение на храненето в селскостопанския сектор.

Примерите за селскостопански практики, отчитащи аспектите на изхранването, включват насърчаването на отчитащи аспектите на изхранването вериги за създаване на стойност, иновативни подходи за обогатяване на храните, местна диверсификация, целяща обогатяване с хранителни вещества, и свързани с домашните градини компоненти в проектите за развитие на селските райони в държавите, в които е възприет цялостен подход за развитие на поминъка в общностите. Насърчават се участието на националните и местните заинтересовани страни и тяхната ръководна роля за стимулиране на практиките за устойчиво производство, като например биологичното земеделие, устойчивото управление на пасищата и интегрираното управление на вредителите. Подкрепа за селскостопанска дейност, отчитаща аспектите на изхранването, се предоставя и на CGIAR.

ЕС и неговите държави членки подкрепят работата на Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) по отношение на храненето в общностите и се приобщават към движението за подобряване на храненето. По отношение на публично-частното пространство текущата подкрепа от редица държави членки за Световния алианс за по-добро хранене (Global Alliance for Improved Nutrition — GAIN) е съсредоточена върху подобренията на резултатите, свързани с храненето, за бедните в държавите с ниски и средни доходи посредством пазарно обусловени решения в продоволствената система.

6. ОБЩИ КОНСТАТАЦИИ И ПРЕПОРЪКИ

С докладваните данни за последните си изплатени суми на стойност 4 200 милиона евро през 2016 г., както и за участието си в политиките, ЕС и неговите държави членки доказаха, че основните въпроси, свързани със сигурността в областта на продоволствието и изхранването, системно присъстват в глобалния дневен ред и усилията се разпростират в много държави, за да се подобрят резултатите, свързани с храненето, и да се стимулира подобряването на поминъка в селскостопанския сектор. Анализът, представен в придружаващия работен документ на службите на Комисията, показва колко е важно:

1.сигурността в областта на продоволствието и изхранването да остане приоритет на сътрудничеството за развитие, за да се намерят решения на системните проблеми в глобалната продоволствена система и предизвикателствата пред развитието, по отношение на които хранително-вкусовият и селскостопанският сектор играят основна роля. Като участници на световната сцена, ЕС и неговите държави членки трябва да продължат да чертаят международния дневен ред и да работят с всички партньори за посрещане на настоящите и бъдещите предизвикателства;

2.да продължат съвместните усилия за изграждане на стратегически подход към продоволствените кризи, заедно с връзките между хуманитарната помощ, развитието и мира, и дейностите на Световната мрежа за за борба с продоволствените кризи да се насочат към съвместен анализ, общо стратегическо разпределение на ресурси и съгласувани реакции;

3.да продължи търсенето на обща визия за храненето и да се изгради общо разбиране сред ЕС и неговите държави членки за селскостопанска дейност, отчитаща аспектите на изхранването, което ще помогне да се подкрепят всички потенциални начини, по които селското стопанство влияе върху храненето;

4.да се засили вниманието на ЕС и неговите държави членки върху решаващата роля на селското стопанство за изменението на климата, както е подчертано от РКООНИК, и за постигането на ЦУР. Подкрепата може да произтича от текущата работа по прилагането на Парижкото споразумение, като например програмата в областта на селското стопанство „Koroniyia Joint Work on Agriculture“ и други съответни ангажименти за оказване на подкрепа на държавите да изпълнят своите НОП;

5.да се засили подкрепата за жените при търсенето на решения за сигурност в областта на продоволствието и изхранването на национално и местно равнище. Допълнително внимание може да се отдели на по-доброто отчитане на приноса на жените. Усилията могат да бъдат насочени и към подходи за достигане, облагодетелстване и овластяване на жените и ЕС и неговите държави членки могат да провеждат системно докладване на данни, разбити по полов признак, въз основа на съответни показатели;

6.да се ускори работата по веригата от резултати и по общите показатели за наблюдение на напредъка и резултатите на агрегирано равнище. Би било полезно да се покаже как ЕС допринася за постигането на задачите по ЦУР 2. Знанията и насоките за измерване на въздействието трябва да бъдат подходящи за използване от всички, включително от частния сектор;

7.да се подобрят националният и регионалният научноизследователски капацитет в областта на селското стопанство, който благоприятства иновациите чрез партньорства. Това усилие би могло да насърчи интелигентните иновации за развитие в областта на селското стопанство, по-специално чрез изграждане на капацитети и партньорства, като например интелигентните иновации за развитие чрез научни изследвания в областта на селското стопанство (Development-Smart Innovation through Research in Agriculture — DeSIRA);

8.младежката заетост в селските райони да залегне в по-голяма степен в диалога по политиката и в инвестициите за създаване на работни места и възможности за обучение и да се гарантира отразяването на младежта в политиките и проектите на всички етапи. Усилията, положени от държавите — членки на ЕС, както и чрез Плана за външни инвестиции и Доверителния фонд за Африка, следва да продължат и да се активизират допълнително и когато е уместно, да се свържат с инициативите на Г-20;

9.да се насърчи регионалната търговия със селскостопански продукти, като се подкрепят съществуващите усилия за подход на устойчиви продоволствени системи. Това включва свързването на земеделските стопани с пазарите, закрилата на правата на човека и на трудовите права, както и закрилата на правата на местните общности чрез прилагане на принципите за отговорни инвестиции в селското стопанство и изпълнението на Доброволните насоки за отговорно управление на владението на земя, рибарството и горите;

10.да се работи съвместно с всички легитимни участници в продоволствената система в посока подобряване на глобалните институции и процеси, за да се насочва устойчивото трансформиране на продоволствените системи посредством засилване на сътрудничеството и съгласуваността и укрепване на действията, основани на доказателства.

(1)

 Рамка за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани със сигурността на прехраната, COM(2010)127.

(2)

Официален вестник C 201/1 от 30.6.2017 г.

(3)

http://www.g7italy.it/en/documenti-altri

(4)

Следва да се отбележи, че много държави членки са изплатили допълнителни средства, които значително надхвърлят общите суми, записани тук. За целите на настоящия доклад обаче са отразени само изплатените суми, надхвърлящи 100 000 евро. Освен това в ЕС и неговите държави членки съществуват различни методики за докладване. Отчетените в настоящия доклад данни отразяват единство конкретната методика, използвана в него.

(5)

Подобно на предходните доклади, настоящият трети доклад — изготвен през 2018 г. — отчита последните налични официални данни, които обхващат 2016 г.