ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 22.5.2018

COM(2018) 269 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Ангажиране, свързване и овластяване на младите хора: нова стратегия на ЕС за младежта

{SWD(2018) 168 final}
{SWD(2018) 169 final}

1.    Към нова стратегия на ЕС за младежта

Младите хора силно желаят да поемат контрола над своя живот, да общуват с другите и да ги подкрепят. Въпреки това много от тях се сблъскват с несигурност за своето бъдеще в резултат на технологичната промяна, демографските тенденции, дискриминацията, социалното изключване, фалшивите новини и популизма с все още неизвестни последствия върху работните места, уменията или начина, по който функционират нашите демократични общества. Повече от всякога младите хора се нуждаят от устойчивост и способност да се адаптират към тези предизвикателства. Те следва да придобият необходимите умения, за да допринасят за проспериращи, демократични и сплотени общества в Европа и извън нея. В днешния взаимосвързан свят много млади хора са загрижени за глобалните въпроси като изменението на климата или мира и сигурността.

Въпреки икономическия подем и по-ниската безработица неравенствата, включително между поколенията, продължават. За пръв път след Втората световна война съществува реален риск днешното поколение млади хора да се окаже в по-лошо положение от това на своите родители 1 . 29 % от лицата на възраст 16 — 29 години са в риск от бедност или социално изключване, а 11,6 % от тези на възраст 15 — 24 години се намират извън системите на заетост, образование или обучение (т.нар. NEET) 2 , докато 15,9 % от младите хора в тази възрастова група са безработни, което е два пъти по-висок процент от този за населението като цяло. Социално-икономическото и демократичното изключване вървят ръка за ръка 3 . Младите хора, борещи се с неблагоприятни условия, обикновено са по-слабо активни граждани и имат по-малко доверие в институциите. Освен това те по-рядко получават възможност за мобилност, включително по програмата „Еразъм+“.

Европа не може да си позволи пропиляване на таланти, социално изключване или неангажираност сред нейната младеж. Младите хора следва не само да бъдат архитекти на собствения си живот, но и да допринасят за положителната промяна в обществото. Новият Европейски корпус за солидарност е свидетелство за готовността на мнозина млади европейци да демонстрират солидарност с хората и местата в нужда — основна ценност, на която се крепи европейското сътрудничество.

През 2016 г. лидерите на ЕС потвърдиха необходимостта от действия в подкрепа на младежта 4 . В пътната карта от Братислава 5 те се ангажираха със създаването на по-добри възможности за младите хора — амбиции, които след това бяха доразвити, например в работата по изграждане на европейско пространство за образование 6 .

За да може младите хора да извлекат пълните ползи от действията на ЕС, тези действия трябва да отразяват техните стремежи, творчески заряд и таланти. От своя страна младите хора допринасят положително за постигане на амбициите на ЕС: това поколение е най-добре образованото от всякога и сред използващите по най-творчески начин информационните и комуникационните технологии и социалните мрежи.

Още от 2002 г. ЕС осъществява специално сътрудничество в рамките на политиката си за младежта въз основа на принципите на активното участие и равния достъп до възможности, в полезно взаимодействие с други политики, насочени към младите хора, като образованието и заетостта. Сътрудничеството подтикна към промени в политиката и законодателството в държавите членки и допринесе за изграждането на капацитет на младежките организации. Остават открити обаче важни предизвикателства, като например приобщаването на повече млади хора от много по-разнообразни среди, включително такива, които разполагат с по-малко възможности, както и достигането в по-голяма степен до местното равнище.

Като приобщава и овластява младите жени и мъже, политиката за младежта може да се допринесе за успешното осъществяване на визията за континент, където младите хора могат да се възползват от възможностите и да са съпричастни с европейските ценности, както е посочено в Съобщението на Комисията „Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура“ 7 .

Подновеното сътрудничество в ЕС по въпросите на младежта може да спомогне за преодоляване на настоящия парадокс, свързан с участието. Младите хора проявяват интерес към политиката 8 и са социално активни: 53 % участват в организирани дейности, почти една трета са активни доброволци, а други подкрепят кауза посредством медийно внимание или потребителски избор. Въпреки това те са склонни да се отдръпват от традиционните форми на участие. Повсеместно младежите в риск от социално изключване са недостатъчно представени. Лицата, отговорни за вземането на решения, трябва да превърнат в реалност участието на всички млади хора: да направят действията в тяхна полза прозрачни, да достигат и общуват с тях по достъпен начин чрез предпочитаните от тях канали (като социалните мрежи) и да насърчават включването им в решенията.

В свое съобщение от декември 2016 г. Комисията пое ангажимент да насърчи участието на младите хора след 2018 г. 9 На свой ред, Съветът призова „да се поддържа и да се подобрява ефективността на европейското сътрудничество по въпросите на младежта след 2018 г.“ 10 .

Ето защо Комисията предлага нова стратегия на ЕС за младежта, с която да бъде отбелязан съвместният ангажимент между Комисията и държавите членки в рамките на тази политика, при пълното зачитане на субсидиарността. За да се съгласува още по-ефективно политиката за младежта, като нейните цели се подкрепят с финансиране от ЕС, стратегията следва да се осъществява до края на следващата многогодишна финансова рамка. За приоритетите ѝ са ползвани солидни източници на данни 11 , външна оценка 12 , позиции, изразени от европейските институции, и консултации, проведени през 2017 г. като част от „Годината на вслушването“ 13 и „Новото повествование за Европа“ 14 . В тях единодушно се подчертава, че сътрудничеството в ЕС по въпросите на младежта е донесло осезаеми ползи, като вниманието се насочва към неговия потенциал. Новата стратегия ще се основава на достиженията на предишната, като ще подобрява нейната достъпност, разпознаваемост и въздействие, за да се гарантира по-добро участие на младите хора.

2.    Ангажиране. Свързване. Овластяване.

Чрез сътрудничеството в ЕС по въпросите на младежта следва да се извлече максимално възможното от потенциала на политиката за младежта. Това сътрудничество позволява да се насърчава участието на младите хора в демократичния живот в съответствие с член 165 от Договора за функционирането на ЕС. Освен това чрез него може да се подкрепи социалната ангажираност, а така също и гражданските и социално-образователните дейности (работа с младежта), които предоставят на младите хора умения за живота и служат като мост към обществото, особено за тези от тях в неравностойно положение.

През следващите години стремежите в рамките на стратегията ще бъдат:

За тази цел в рамките на сътрудничеството по политиката за младежта ще бъдат предприемани дейности, разпределени в три области на действие.

В стратегията ще се обръща специално внимание на:

Достигането до всички млади хора: Със стратегията следва да се преследва стремежът за подобряване на перспективите пред всички млади хора независимо от тяхната среда или социален статус. Програмата „Еразъм+ за младежта“ разполага с необходимото, за да достигне до младите хора с по-малко възможности, които представляват над 36 % от нейните бенефициери 15 . Въпреки това са необходими повече действия, за да бъдат политиката на ЕС за младежта и програмата „Еразъм+“ наистина приобщаващи.

Обхващането на нивата от глобалното до местното: Младите хора са ангажирани с решаването на глобални предизвикателства, и особено на целите за устойчиво развитие. От друга страна, овластяването на младежта започва на най-непосредствено равнище и зависи от разнообразната ситуация на младите хора. Чрез сътрудничеството в ЕС по въпросите на младежта следва да се изграждат по-добри връзки със създателите на политики и прилагащите ги на регионално и местно ниво и да се насърчават инициативите на младежта на най-непосредствено равнище.

… и на виртуалния свят: Цифровите технологии коренно промениха живота на младите хора по много начини и политиките трябва да отразяват и възможностите, и предизвикателствата, като се използва потенциалът на социалните мрежи, на младежта се осигуряват цифрови умения и се насърчават критичното мислене и медийната грамотност.

2.1.    АНГАЖИРАНЕ

На фона на размислите за бъдещето на Европа, сега е времето да се вслушваме в младите хора, както и да ги овластим, за да превърнат мечтите си в реалност.

Много от тях желаят да участват в политическия живот, но очакват мнението им да бъде зачитано. Често пъти те са по-слабо ангажирани от по-възрастните групи в гласуването или политическите партии, те заявяват интерес към политиката и имат най-положителното отношение към ЕС. Чувството на гражданска принадлежност към ЕС е по-силно сред хората, родени след 1980 г. (73 %), отколкото сред родените преди 1946 г. (54 %) 16 . Както се подчертава в Доклада за гражданството на ЕС от 2017 г. 17 , ангажираността на младите е от решаващо значение предвид изборите за Европейски парламент през 2019 г.

Днес ангажираността с младите хора на политиката на ЕС за младежта се осъществява чрез структурирания диалог 18 , достигнал от 2010 г. насам до над 200 000 от тях. Макар тази форма на диалог да се е превърнала във влиятелен инструмент, Комисията предлага да се направи още една крачка и той да бъде обновен. Въз основа и на поуките от „Новото повествование за Европа“ неговият обсег следва да бъде разширен отвъд младежките организации, работещи в сферата на ЕС, и той следва да обхване по-разнообразна аудитория, включително на местно равнище. Диалогът следва да е ориентиран повече към групите в неравностойно положение, например като се надгражда над стратегията за приобщаване и многообразие 19 в рамките на програмата „Еразъм+“, като същевременно се разчита на експертния опит на млади експерти и изследователи. В допълнение към получилите признание младежки конференции и срещи, диалогът по въпросите на младежта в ЕС ще обхване нови и алтернативни форми на участие, включително онлайн кампании и консултации посредством цифрови платформи, свързани с Европейския портал за младежта. Диалогът ще бъде координиран на равнището на ЕС, поддържан от младите хора на всички равнища и подкрепян чрез национални работни групи с подобрени механизми за мониторинг. Той следва да бъде прозрачен и разпознаваем от гледна точка на въздействието. За да се даде възможност на младите хора да формират своето мнение въз основа на факти и доводи, от съществено значение е достъпът до качествена информация.

2.2.    СВЪРЗВАНЕ

Чрез стратегията за младежта ще бъдат подкрепени възможности младите хора да придобият непосредствен опит в обмена, сътрудничеството и гражданското действие в европейски контекст.

„Еразъм+“ — един от най-успешните инструменти на ЕС, помага на младите хора да разширят своите хоризонти и да изградят мостове на територията на континента и отвъд. От 2014 до 2020 г. над 500 000 участници ще са придобили опит и умения в чужбина чрез младежки обмен и доброволчество. Виртуалният обмен по програмата „Еразъм+“ 20 благоприятства диалога между младежта в ЕС и в държавите от Южното Средиземноморие. Подобен опит увеличава пригодността за заетост и помага да се развие разбиране за европейските ценности и толерантност 21 . ЕС следва да разгърне новаторски начини за обединяване на младите хора, като същевременно извлича ползите от добре изпитани формати, като младежкия обмен и сътрудничеството между младежки организации.

Младите хора все по-често се ангажират с доброволческа дейност 22 , но едва в 8 % от случаите в чужбина. ЕС подкрепя доброволчеството от над двадесет години. Понастоящем се предлага тази подкрепа да бъде разширена и да предоставя на младите хора нови възможности да изразяват солидарност (под формата на работни места или стажове) в рамките на Европейския корпус за солидарност. За да се осъществи неговият пълен потенциал и да се гарантира, че националните схеми позволяват трансграничен опит, Комисията и държавите членки следва да си сътрудничат с цел постигане на подкрепяща среда по отношение на политиката и на правните и административните аспекти.

2.3.    ОВЛАСТЯВАНЕ

Работата с младежта носи единствени по рода си ползи за младите хора при прехода им към зряла възраст 24 , като им предлага сигурна среда за придобиване на самоувереност и учене по неформален начин. За работата с младежта се знае, че осигурява на младите хора ключови компетентности и умения като работа в екип, лидерски качества, междукулурни компетентности, управление на проекти, решаване на проблеми и критично мислене. В някои случаи тя е мостът към образование, обучение или работа и така предотвратява изключването.

За да се извлекат ползите от това, е необходимо по-голямо признание за неформалното учене чрез работа с младежта, която е особено полезна за хората с ограничени формални квалификации като начин за подобряване на пригодността за заетост и предприемаческите умения. Признанието може да бъде подобрено чрез по-системно използване на качествени инструменти.

От друга страна, самите хора, работещи с младежта, трябва да се адаптират към променящите се нужди и навици на младите хора и към технологичната промяна. Те трябва да актуализират своите умения, за да разбират проблемите, с които се сблъскват младите хора онлайн, и да използват новите възможности, предлагани от цифровото обучение, в съответствие с Европейската рамка за цифрова компетентност на гражданите 25 и плана за действие в областта на цифровото образование 26 . Работата с младежта пострада от намаляването на финансирането в много части на Европа 27 , ето защо такова финансиране нерядко е предизвикателство.

3.    Ефективно, фокусирано и съвместно изпълнение между отделните сектори

3.1.    Работа между отделните сектори

Положението на младите хора в Европа е многообразно и белязано от предизвикателства, които трябва да бъдат решавани в рамките на различни области на политиката. Въпреки положителните тенденции, като повишеното участие във висшето образование, намаляването на случаите на преждевременно напускане на училище и на равнищата на младежката безработица (въпреки че са все още високи) 29 , продължават да са налице големи, често взаимосвързани предизвикателства. Сред тях е много високата безработица в някои държави членки, региони и групи, растящата младежка бедност, несигурната заетост, неравнопоставения достъп до качествено образование или въпроси, свързани със здравето.

В този контекст справянето с младежката безработица и с високия процент на млади хора, намиращи се извън системите на заетост, образование или обучение (NEET), бе приоритет на ЕС, подкрепян чрез конкретни инициативи: над 3,5 милиона души — млади хора, са се ползвали всяка година от въведената през 2013 г. гаранция за младежта. За периода от 2014 до 2020 г. по линия на Европейския социален фонд и инициативата за младежка заетост за преки инвестиции в мерки за младежка заетост са заделени общо 14,5 милиарда евро. Въпреки напредъка в стратегията на ЕС за младежта и в доклада за оценка относно изпълнението на гаранцията за младежта в държавите членки се подчертава нуждата от изграждане на мостове между сектора на младежта и този на заетостта и от достигане до младите хора, намиращи се извън системите на заетост, образование или обучение, които се сблъскват с множество пречки. Освен това в плана за действие относно интеграцията на граждани на трети държави 30 и в Съобщението „Закрилата на децата мигранти“ 31 се признава важността на подкрепата за интеграцията на младите мигранти и бежанци.

В не всички осем области на действие 32 са постигнати еднакво положителни резултати — съгласно оценката те се движат в твърде широки граници. Никоя държава членка не е предприела действия по всички тези области на действие едновременно, тъй като не навсякъде те са имали еднакво значение.

За да се повиши ефективността, Комисията предлага двустранен подход:

1) Укрепване на младежката перспектива между всички области на политиката на равнището на ЕС чрез:

·укрепване на прозрачността на действията на ЕС в полза на младите хора, включително проследяване на разходите на ЕС във връзка с младите хора 34 ;

·насърчаване на модели на създаване на политики, основани на участието, включващи младите хора, като например лаборатории за политиката за младежта 35 ;

·подкрепа за държавите членки при разработването на политики за младежта чрез събиране на фактология, взаимни обучения и споделяне на добри практики, в т.ч. на нови инструменти, като например партньорски оценки и консултации;

·принос, посредством инструменти за младежко сътрудничество като взаимни обучения, фактология, координатора или диалога, към междусекторните инициативи за младежта, като например гаранцията за младежта, Европейската мрежа на стажуващите 36 и призива от Тарту за здравословен начин на живот 37 .

2) Насочване на фокуса на стратегията: Комисията приканва държавите членки да се концентрират върху целенасочени действия, въплъщаващи приоритетите на ЕС в национален контекст, които да бъдат определени в национални планове за действие.

Тези планове следва да се основават на междусекторно сътрудничество в рамките на политиката за младежта и други области на политики, като се надгражда върху съществуващи механизми за управление, например като част от осъществяването на схемата за гаранция за младежта.

Те следва да гарантират солидни връзки между транснационалните дейности на сътрудничество 38  на националните агенции, изпълняващи програмата „Еразъм+“, и областите, установени в националните планове за действие като области за повишаване на съгласуваността между изпълнението на политиката и на програмата.

Междусекторното сътрудничество следва да се укрепи на всички нива на вземане на решения, като се търсят полезни взаимодействия и допълняемост между действията и се включва по-сериозно участие на младежта. Държавите членки следва да насърчават младите хора и други заинтересовани страни да организират съвместни инициативи, например в сферата на образованието, заетостта, цифровите технологии, спорта, устойчивостта и международното сътрудничество, като използват пълния потенциал на финансирането от ЕС.

През 2017 г. — „Годината на вслушването“, заинтересовани страни обърнаха внимание на следните предизвикателства, които биха могли да послужат като области за интегриране на действията: образование — обучение; заетост — предприемачество; здраве, включително психично здраве; бедност — социално изключване; интеграция на младежта с мигрантски произход 39 ; интернет грамотност — медийна грамотност; устойчивост — изменение на климата.

3.2.    Многостепенно управление чрез участие

Управлението ще бъде подобрено чрез:

Основано на факти създаване на политики и мониторинг: Ефективното изпълнение почива на солидни факти. Таблицата с показатели във връзка с младежта се превърна във високо ценен инструмент за проследяване на тенденциите в състоянието на младежта. В рамките на сътрудничеството в ЕС следва да се проучи още използването на показатели на политиката за проследяване на изпълнението на стратегията 40 . През 2019 г. ще бъде извършен преглед на политиката за финансираните от ЕС научноизследователски проекти, за да се изведат важни констатации за тази област.

Акцент и гъвкавост: Стратегията ще акцентира върху общите между държавите членки приоритети за младежта в ЕС, като същевременно ще позволява гъвкавост при изпълнение на интегриращите действия с цел да се приспособят приоритетите на ЕС към националните условия. Очаква се Съветът да определи тригодишни работни планове на равнището на ЕС заедно с Комисията.

Управление чрез участие: Нова платформа ще предоставя на заинтересованите страни по-голяма роля за координиране на изпълнението на стратегията, като ще предлага възможности за обмен на информация относно дейностите и резултатите. Комисията ще организира специални срещи за представителите на младежки организации, организации на гражданското общество, институциите на ЕС и социални партньори.

Рационализирано докладване и оценяване: Комисията ще докладва на всеки три години относно изпълнението въз основа на информацията, предоставяна от държавите членки, уикисайта за младежта 41 и показатели. Докладът ще съдържа информация за използването на програмите на ЕС за постигане на целите на политиката. Комисията ще проведе междинна оценка през 2023 г. и евентуално преглед през 2024 г. Държавите членки се насърчават да направят същото.

Взаимно обучение и разпространение: Експертни групи ще продължат да разработват насоки на политиката и практически инструменти и да споделят добри практики; стратегията ще предлага нови инструменти за взаимно обучение, като партньорски проверки и консултации. Чрез нея ще бъде преследван по-систематичен подход към качествена информация за младежта, разяснителни дейности и разпространение, като за основа се използват съществуващи нейни мрежи.

Мобилизиране на програмите и фондовете на ЕС: Чрез стратегията ще се насърчава ефективното използване на програмите и фондовете на ЕС, като „Еразъм+“, Европейския корпус за солидарност, европейските структурни и инвестиционни фондове, „Хоризонт 2020“, в т.ч. действията „Мария Склодовска-Кюри“, „Творческа Европа“ и техните програми приемници. Комисията призовава държавите членки да проучат възможности за полезни взаимодействия между източниците на финансиране на равнището на ЕС и на национално, регионално и местно равнище.

Заключения и следващи стъпки

Младите хора имат основателни амбиции за своето бъдеще в Европа. От своя страна, Европа трябва да им предложи по-добри възможности за живот и да предприема действия предвид техните безпокойства.

Чрез стратегията ще се изгради по-силна връзка между ЕС и младите хора посредством приобщаващи и цифрови методи за провеждане на диалог, ще се получат ефективни резултати чрез фокусирани приоритети и действия и ще се осигури по-ефективна структура с цел набелязване и предаване на идеите на младите хора и споделяне на информация относно предприетите в тяхна полза действия.

Всичко това ще бъде подпомогнато посредством по-силни връзки с фондовете на ЕС. Освен това чрез стратегията за младежта ще се търси по-голяма ангажираност от страна на заинтересованите страни чрез по-сериозно включване на младежта и чрез нови платформи на равнището на ЕС и извън неговите предели. Гъвкавото определяне на приоритетите и изпълнение на равнището на ЕС ще направи стратегията по-приложима към местните условия, като се зачитат компетентностите на всяко ниво на управление, и то с подкрепата на Европейската комисия.

Комисията приканва Съвета да одобри предложената стратегия на ЕС за младежта за периода 2019 — 2027 г., като се основава също и на целите за младежта 42 , предложени в рамките на конференцията на ЕС за младежта през април 2018 г.

Съветът се приканва още да приеме работен план за периода 2019 — 2021 г., като вземе предвид предложените в настоящото съобщение мерки, подробно разгледани в работния документ на службите на Комисията относно резултатите от отворения метод на координация.

(1)    Бяла книга за бъдещето на Европа, март 2017 г.

(2)    Евростат, 2016 г.

(3)    Eurofound – раздел за NEET: https://www.eurofound.europa.eu/topic/NEETs .

(4)      Съобщение на Комисията „Инвестиране в младежта на Европа“ (COM(2016)940).

(5)     https://www.consilium.europa.eu/media/21229/160916-bratislava-declaration-and-roadmap-bg.pdf

(6)     https://ec.europa.eu/commission/news/towards-european-education-area-2025-2017-nov-14_bg  

(7)

   Съобщение на Комисията „Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура“ (COM(2017)673).

(8)    Експресно проучване на Евробарометър № 455.

(9)    Съобщение на Комисията „Инвестиране в младежта на Европа“ (COM(2016)940).

(10)    Заключения на Съвета относно стратегическите перспективи за европейското сътрудничество по въпросите на младежта след 2018 г., май 2017 г.

(11)    Експресно проучване на Евробарометър № 455; Евростат ( http://ec.europa.eu/eurostat/web/youth/data/database ).

(12)    SWD(2017) 280 и SWD(2017) 281 относно оценката на стратегията на ЕС за младежта.

(13)    Становища от държавите членки, Европейския парламент, Европейския комитет на регионите и Европейския икономически и социален комитет, както и резултати от структурирания диалог, целеви групи, онлайн консултации и конференция на заинтересованите страни. Вж. придружаващия Работен документ относно резултатите от отворения метод на координация в областта на младежта в периода 2010 — 2018 г.

(14)     http://europa.eu/youth/have-your-say/new-narrative-for-europe_bg

(15)    Годишен доклад за програмата „Еразъм+“ за 2016 г.

(16)    Стандартно проучване на Евробарометър № 86, 2016 г.

(17)     http://europa.eu/rapid/press-release_IP-17-118_bg.htm .

(18)    Структурираният диалог е консултативният процес за младежта съгласно стратегията за периода 2010 — 2018 г.

(19)     http://ec.europa.eu/assets/eac/youth/library/reports/inclusion-diversity-strategy_en.pdf

(20)     https://europa.eu/youth/erasmusvirtual_bg

(21)     http://www.researchyouth.net/documents/ray_policybrief_2014.pdf

(22)

   През последните 12 месеца 31 % от младите хора са участвали в доброволчески дейности (увеличение с 6 пункта спрямо 2014 г., проучване на Евробарометър № 455).

(23)

    https://eacea.ec.europa.eu/erasmus-plus/funding/european-youth-together-eacea162018_en

(24)    Експертна група по темата „Принос на работата с младежта и на неформалното и самостоятелното учене за справяне с предизвикателствата пред младите хора, особено с прехода от образование към заетост“. http://ec.europa.eu/assets/eac/youth/library/reports/contribution-youth-work-summary_en.pdf

(25)    Известна също така като DigComp.

(26)

   СОМ(2018) 22 final.

(27)    Проучване Working with young people: the value of youth work in the EU (Работа с младите хора: стойността на работата с младежта в ЕС), ICF-GHK, 2014 г., Европейска комисия.

(28)    „Образование и обучение 2020“ (2015/C 417/04), „Нова европейска програма за умения“ COM(2016) 381.

(29)    Придружаващ Работен документ относно положението на младите хора в ЕС.

(30)    COM(2016) 377

(31)    COM(2017) 211 final

(32)    Образование и обучение, заетост и предприемачество, здраве и благосъстояние, участие, доброволчески дейности, социално приобщаване, младежта и светът, творчество и култура.

(33)

   Координаторът на ЕС по въпросите на младежта ще бъде съветник, работещ в службите, подпомаган от генералната дирекция, отговаряща за политиката за младежта. Задачите на координатора ще включват ръководене на диалога по въпросите на младежта в ЕС от страна на Комисията, обработване на мненията на младите хора и на резултатите от диалога по въпросите на младежта в ЕС, за да ги споделя със съответните служби на Комисията, както и да поддържа отношения с Европейския парламент и със създателите на политики в държавите членки. Координаторът ще служи също така като първа точка за контакт за младите хора и техните представители, ще ръководи действията по информиране и комуникация, насочени към младите хора, в сътрудничество с други съответни служби на Комисията.

(34)    Става дума за финансирането, насочено към отделни лица, а също и за използването на приблизителни оценки, за да се избегне създаването на допълнителна административна тежест от гледна точка на докладването и събирането на данни, по-специално за програми като Еразъм+. Европейския корпус за солидарност; Европейска програма за заетост и социални иновации; „Хоризонт 2020“; „Творческа Европа“; „Европа на гражданите“; Програма „Права, равенство и граждани“; Здравна програма на ЕС; „Еразъм за млади предприемачи“ (COSME); Инициатива за младежка заетост; Европейски структурни и инвестиционни фондове; Схема за млади земеделски стопани (Обща селскостопанска политика); Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ; Европейски инструмент за съседство.

(35)    Първата лаборатория за политиката за младежта се проведе през 2017 г. с участието на три съседни държави: https://blogs.ec.europa.eu/eupolicylab/

(36)     http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=1147&langId=bg.

(37)     https://ec.europa.eu/sport/news/20170922-ewos-navracsics-health-call-tartu_fr

(38)    Дейности, организирани от националните агенции, отговарящи за програмата „Еразъм+“.

(39)    През 2014 г. родените в чужбина млади хора, както и тези, родени тук, но чиито родители, са родени в чужбина, представляват 20 % от жителите на ЕС на възраст 15 — 29 години, като се предвижда този дял бързо да расте поради притоците мигранти от първите години на ХХІ век насам.

(40)    Предложение, включено в Работния документ на службите на Комисията относно резултатите от отворения метод на координация.

(41)     https://eacea.ec.europa.eu/national-policies/en/youthwiki

(42)     http://www.youthgoals.eu/