ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 25.4.2018

COM(2018) 232 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Съобщение "Към общо европейско пространство на данни"

{SWD(2018) 125 final}

1) Въведение

Иновациите, основани на данни, са ключов фактор за растежа и работните места, който може да даде значителен тласък на европейската конкурентоспособност на световния пазар. Ако се въведат подходящите рамкови условия, основаната на данни европейска икономика може да удвои мащаба си до 2020 г 1 .

Комисията вече е приложила ключови мерки за подобряване на рамковите условия за отраслите, използващи голямо количество данни. С Общия регламент относно защитата на данните 2 ЕС създаде солидна рамка за цифрово доверие — предварително условие за устойчивото развитие на основаната на данни икономика. Този регламент гарантира високо равнище на защита на данните. Всички, засегнати от новите правила, които ще влязат в сила на 25 май 2018 г., трябва да гарантират пълното им спазване. За да се поставят основите на бъдещо конкурентно предимство, базирано на надеждни и приемащи се технологии за данни, свободното движение на лични данни в ЕС, предоставяно чрез правилата на ЕС за защита на данните, ще бъде допълнено от свободното движение на данните, които не са лични, съгласно предложение за регламент, представено през септември 2017 г 3 .

При все това са необходими по-нататъшни действия, за да се подобри ефикасната употреба на данни в рамките на ЕС. Като част от стратегията си за цифров единен пазар, Комисията предприе значими стъпки в тази посока. През януари 2017 г. тя публикува съобщението „Изграждане на основана на данни европейска икономика“ 4 , което постави началото на широки консултации със заинтересованите страни, в това число обществени онлайн консултации 5 . В последващия междинен преглед на стратегията за цифров единен пазар 6 се обявиха инициативи относно свободното движение на нелични данни и относно достъпността и повторната употреба на публични и публично финансирани данни. В него се посочиха и допълнителни мерки в областта на данните от частния сектор, които представляват обществен интерес.

Като надгражда върху действащото законодателство за защита на данните, Комисията сега предлага пакет от мерки като ключова стъпка към общо пространство на данни в ЕС — безпрепятствено цифрово пространство с мащаб, който ще даде възможност за развитието на нови основани на данни продукти и услуги. Мерките, представени с настоящото съобщение, включват:

·предложение за преглед на Директивата относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (Директивата относно ИОС) 7 ;

·актуализиране на препоръката относно достъпа до научна информация и нейното съхранение 8 ; и

·насоки относно споделянето на данните от частния сектор 9 .

Тези насоки се основават на принципите за споделяне на данни между предприятията, както и между тях и обществения сектор, залегнали в настоящото съобщение. Предвидените мерки обхващат различни видове данни, поради което имат различни равнища на интензивност. Същевременно всички те действат за постигане на по-широката цел да се обединят данните, като ключов източник на иновации и растеж, от отделните сектори, държави и дисциплини в общо пространство на данни.

2) Оползотворяване на социално-икономическите предимства на иновациите, основани на данни

Данните са суровината за цифровия единен пазар. Те могат да доведат до революционни промени в живота ни и да създадат нови възможности за растеж, в това число за малките и средните предприятия. Разполагането с огромни количества данни, много от които се генерират от машини и датчици, оказва въздействие върху всички нас. Всъщност има няколко области от нашия живот, които все още не са засегнати от разгръщащата се революция в данните. Оптималното използване на данните може да спомогне животът ни да бъде по-здравословен и по-дълъг, както и да е с по-малко стрес и с по-голяма насоченост към опазване на околната среда. То може също така да помогне на нашите учени в разработването на по-добри модели за прогнозиране на измененията на климата и природните бедствия.

Интелигентното използване на данните оказва преобразуващо въздействие върху всички сектори на икономиката, както и върху обществения сектор:

Икономическото въздействие на данните е огромно. През 2016 г. в ЕС съществуват 254 850 дружества за данни 10  — число, което може да нарасне до приблизително 360 000 през 2020 г. при сценарий за висок прираст.

Като цяло способността данните да се анализират и да се правят изводи от тях бързо се превръща в ключов компонент от успеха на предприятията и ефективността на правителствата. Дружествата, които разполагат с огромни количества данни и с технически капацитет и служители, квалифицирани да анализират данните, ще придобият конкурентно предимство 11 . 

Данните се признават и като все по-съществено важен актив за разработването на нови технологии, като например изкуствения интелект (ИИ) и интернет на нещата (ИН). Решенията в областта на ИИ имат забележителни потенциални ползи както за обществения, така и за частния сектор. Използването на технологии с изкуствен интелект подпомага производителността и конкурентоспособността в широк набор от сектори. То спомага и за справянето с обществените предизвикателства и тези в областта на околната среда, като същевременно работи за справяне със свързаните с него предизвикателства. В този контекст, успоредно с този пакет за данните, Комисията приема съобщението „Максимално увеличаване на ползите от изкуствения интелект за Европа“, в което се откроява стратегията на ЕС относно изкуствения интелект. Стратегията има три измерения: стимулиране на технологичния и промишления капацитет на Европа, подготовка за социално-икономически промени и осигуряване на подходяща етична и правна рамка. Една от основните цели е технологията на изкуствения интелект да стане по-широкодостъпна, за да подпомага не само стартиращите дружества в областта на изкуствения интелект, но и неговите потребители, в това число нетехнологични дружества с всякаква големина. През 2019 г. Комисията ще даде ход на платформа за ИИ при поискване, за да улесни достъпа за европейските научни изследователи и дружества до висококачествени инструменти, данни и услуги в областта на изкуствения интелект.

Заедно с този пакет за данните, Комисията приема още една инициатива от значение за икономиката, основана на данни — „Съобщение относно осигуряването на възможност за цифровата трансформация на здравеопазването и грижите в цифровия единен пазар, даваща правомощия на гражданите и изграждаща по-здраво общество“, в което потенциалът на данните се разглежда като ключов фактор за цифровата трансформация в здравеопазването и грижите. Данните могат да повишат благосъстоянието на милиони граждани и да променят начина на предоставяне на услугите в тази област, включително персонализираната медицина, ранното откриване на огнища на инфекциозни заболявания и ускореното разработване на лекарства и медицински изделия.

За да се отключи този потенциал в основаната на данни икономика, ЕС трябва да използва благоприятните възможности, за да стимулира иновациите в решения в здравеопазването, като телемедицината и мобилните здравни приложения, както се посочва в междинния преглед на цифровия единен пазар, при пълно спазване на законодателството за защита на данните. Набелязани са три ключови области:

·сигурен достъп на гражданите до здравните данни и тяхното споделяне;

·по-добри данни за насърчаване на научните изследвания, предотвратяването на заболявания и персонализираното здравеопазване и грижи;

·цифрови инструменти за предоставянето на по-широки правомощия на гражданите и за ориентирани към човека грижи.

В горепосоченото съобщение Комисията очертава действия, които да бъдат предприети във всичките три области. Те включват препоръка за европейски формат за електронните здравни досиета, механизъм за доброволна координация при споделянето на данни, в това число геномни данни за превенция и персонализирани медицински проучвания, както и предложения за обмен на иновативни и най-добри практики, повишаване на капацитета и техническа помощ за органите в областта на здравеопазването и грижите.

Горепосочените мерки са придружени и от предварителен анализ на поставени по отношение на безопасността и отговорността въпроси 12 , пораждащи се от нововъзникващи основани на данни цифрови технологии, за да се осигури среда на доверие и отчетност посредством предвидима законова среда за предприятията и инвеститорите и гаранция, защитаваща правата на потребителите и гражданите. Заедно със съответните инициативи, въведени до момента по стратегията за цифров единен пазар, тези мерки ще поставят ЕС в уникалното положение да се възползва от възможностите, които революцията в данните предлага, и да развие просперираща, устойчива и сигурна икономика, основана на данни, като се основе на мащаба на вътрешния пазар и иновативния капацитет на европейските дружества, при пълно зачитане на европейските ценности.

3) Публични и публично финансирани данни в услуга на иновациите, основани на данни

Достъпът до публични и публично финансирани данни и повторната им употреба представляват голям крайъгълен камък за общо европейско пространство на данни. В междинния преглед на стратегията за цифров единен пазар Комисията съобщава, че въз основа на преценка на съществуващото законодателство и при извършване на оценка за въздействието 13 тя ще изготви инициатива относно достъпността и повторното използване на публични и публично финансирани данни. В настоящата част са описани елементите на тази инициатива.

а) Повторна употреба на информацията в обществения сектор

Органите от обществения сектор създават и събират огромни количества данни, представляващи ценна суровина за развитието на иновативни цифрови услуги и по-добри политики.

ЕС вече е предприел поредица от мерки, за да направи достъпни правителствените данни в Съюза като ключов актив за основаната на данни икономика. Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор 14 създава рамка в целия ЕС, стимулираща презграничната употреба на публично финансирани данни, и спомага за развитието на общоевропейски основани на данни услуги и продукти. Това се допълва от мерки за улесняване на намирането и използването на данните в обществения сектор презгранично и на различните езици, като например пускането на Европейския портал за отворени данни 15 . Комисията дава личен пример с правна рамка за повторната употреба на собствените ѝ данни 16 . Тя се допълва от Портала за отворени данни, предоставящ достъп до данните от институциите и други органи на ЕС 17 .Тази рамка е един от най-напредналите режими за повторна употреба в света, с правило по подразбиране, съгласно което повторната употреба на данните на Комисията трябва да бъде позволена за нетърговски и търговски цели, без да е необходимо отделно заявление, без да се таксува лицето, което я употребява повторно, без да се поставят условия за повторната употреба и без да се дискриминират повторно употребяващите я лица, само с много ограничени, надлежно обосновани изключения.

Прегледът на Директивата относно повторната употреба на информацията в обществения сектор 18 стои в центъра на настоящия пакет за данните. Предложените изменения ще доведат до истинска промяна, като направят повече данни достъпни и те станат повторно използваеми в по-голяма степен. Прегледът има за цел следното:

·да се намалят пречките пред навлизането на пазара, по-специално за малките и средните предприятия, като се понижат таксите за повторната употреба на информация в обществения сектор;

·да се увеличи наличността на данните, като се включат нови видове публични и публично финансирани данни в обхвата на директивата: i) данни, съхранявани от публични предприятия в секторите на комуналните услуги и транспорта, и ii) научноизследователски данни;

·да се сведе до минимум рискът от прекомерно стартово предимство, което облагодетелства големите дружества и следователно ограничава броя на потенциалните повторно употребяващи въпросните данни лица, като се изиска по-прозрачна процедура за установяване на публично-частни договорености 19 ;

·да се увеличат бизнес възможностите, като се насърчи публикуването на динамични данни и навлизането на приложни програмни интерфейси (ППИ).

Предоставянето на достъп до динамични данни посредством приложни програмни интерфейси е от особено значение, тъй като това подпомага екосистемата на отворените данни, спестява време и разходи чрез автоматизиране на процеса на изтегляне и улеснява съществено повторната употреба на данни за широк набор от нови продукти и услуги. Споделянето на данни посредством правилното и сигурно използване на приложни програмни интерфейси може да генерира значителна добавена стойност за различните участници по веригата на създаване на стойност от данните. То може също така да допринесе за създаването на ценни екосистеми около активите от данни, чийто потенциал често е неизползван от притежателите на данните.

Понастоящем използването на приложни програмни интерфейси от органите от обществения сектор е недостатъчно и на много документи продължава да се осигурява достъп под формата на PDF. Това води до по-малко оптимална употреба на динамични данни от обществения сектор за създаването на услуги с добавена стойност. Предложените промени в Директивата относно повторната употреба на информацията в обществения сектор цели да ускори преминаването на органите от този сектор в Европа към уеб базирани функции и към по-широкоразпространено публикуване на динамични данни и използването на приложни програмни интерфейси.

Пакетът съдържа и резултатите от оценката на Директивата за базите данни 20 . Оценката 21 обхваща цялостното функциониране на двете части на директивата, авторското право и закрилата на базите данни чрез правото sui generis, с по-голям акцент върху преценката за ефективността на последното. Това включва анализа на взаимовръзката между установеното в директивата право sui generis и икономиката, основана на данни.

Един от основните изводи в оценката е, че правото sui generis системно не обхваща положения с големите масиви от данни и базите данни с единствен източник 22 , поради което не предотвратява проблемните случаи, при които някои носители на права могат да претендират за непреки права на собственост върху цифрови данни. Оценката показва обаче, че това допускане следва да се проследява отблизо в бъдеще, тъй като в академичните кръгове и тези на заинтересованите страни възникват въпроси, породени от отделни съдебни дела, за това дали правото sui generis фактически може да се прилага по-широко от първоначално предвиденото, например по отношение на машинно генерирани данни. Оценката на Директивата за базите данни засяга и възможните взаимодействия между правото sui generis и Директивата относно повторната употреба 23 на информацията в обществения сектор — въпрос, който е разгледан и в оценката на последната директива. Като се има предвид, че такова взаимодействие може да се получи на практика, предложеният преглед на Директивата относно повторната употреба на информацията в обществения сектор има за цел да изясни хармонизирането на разпоредбите на двата инструмента.

Предложеният преглед съдържа и разяснения относно взаимовръзката между Директивата относно повторната употреба на информацията в обществения сектор и Директивата за създаване на инфраструктура за пространствена информация (INSPIRE) 24 , с цел да се постигне пълна съгласуваност между тези два правни инструмента.

Освен това, в рамките на програмата „Механизъм за свързване на Европа“ Комисията ще продължи да оказва подкрепа за установяване на напълно развита инфраструктура за отворени данни като продължение на внедряването на Европейския портал за отворени данни 25 . Тази среда може да осигури достъпност до оперативно съвместими данни и инструменти, както и до познания и помощ, за да се постигне максимална повторна употреба на отворените данни от европейските публични администрации и предприятия, по-конкретно малки и средни предприятия, и да се изгради капацитет за съдържание за разработването на европейския изкуствен интелект. Комисията предложи 26 споделянето на данни от обществения сектор да бъде подпомогнато и от Помощен център за споделяне на данни в рамките на програмата Механизъм за свързване на Европа, считано от 2019 г.

Комисията обмисля и по-нататъшни действия по финансиране за подпомагане на достъпността до данните от обществения сектор за повторна употреба след 2020 г., имащи за цел установяването на цялостно общо европейско пространство на данни.

Накрая, принципите за повторната употреба на информацията в обществения сектор се отчитат и когато европейските структурни и инвестиционни (ЕСИ) фондове 27 подпомагат и съответстват на местните нужди, водещи до печалба от ефективност благодарение на решения в областта на електронното правителство, модернизиране на системите за публична информация и администрация.

б) Достъп до научна информация и нейното съхранение

Отворената наука е установена 28 , по-конкретно в контекста на достъпа до публично финансираните резултати от научноизследователска дейност и тяхната повторна употреба, като съществена съставна част за напредъка на науката и извличането на ползи за обществото. Това се подчертава в заключенията на Съвета относно прехода към система на отворената наука 29 , в които Съветът призовава Комисията, в сътрудничество с платформата на политиката за отворена наука и в тясно сътрудничество с държавите членки и заинтересованите страни, за по-нататъшно разработване на европейската програма за отворена наука. Отворената наука изисква научноизследователските процеси, провеждани от която и да е категория изследователи (в това число гражданските учени), да бъдат отворени на всички етапи, от замисъла на проекта, през методиките и работните потоци, до оповестяването на резултатите, така че научноизследователската дейност да може по-лесно да надгражда над предходни изследвания. С това се повишава качеството, избягва се дублирането и се улеснява повторната употреба, което в крайна сметка подобрява въздействието на науката по отношение на обществото. Комисията счита, че е време да се осигури достъп и съхранение на научната информация в контекста на отворената наука, като се използва за основа политиката ѝ на свободен достъп от 2012 г.

Комисията дава личен пример относно политиката на свободен достъп благодарение на правилата на своята програма „Хоризонт 2020“. Тя подкрепя и разработването на инструменти и услуги, укрепващи отворената наука, посредством финансирането на общоевропейски портал за Европейския облак за отворена наука 30 . 

През 2012 г. Комисията прие пакет от политики, съдържащ набор от мерки за подобряване на достъпа до научна информация, създадена в Съюза. Като част от този пакет Препоръка 2012/417/ЕС на Комисията относно достъпа до научна информация и нейното съхранение 31 се основава на предпоставката, че научната информация, резултат от публично финансиране, трябва да бъде достъпна и повторно използваема при възможно най-малко ограничения.

Оценката на препоръката потвърждава, че това е ценен и оказващ въздействие инструмент, който продължава да бъде подходящ за политиката. При все това, за да се осигури приложимостта ѝ в бъдеще, е необходимо да се извърши преработка, за да се отрази неотдавнашното развитие в научноизследователските практики, както и това на политиката на ЕС. Както се посочва в Европейската инициатива за компютърни услуги в облак 32 като част от Европейския облак за отворена наука и междинния преглед на стратегията за ЦЕП 33 , настоящият пакет за данните следователно включва прегледа на препоръката относно достъпа до научна информация 34 и нейното съхранение.

Прегледът на препоръката е представен успоредно с прегледа на Директивата относно повторната употреба на информацията в обществения сектор 35 , в който се предлага разширяване на обхвата на директивата спрямо научноизследователските данни и осигуряване на съгласуваност и допълняемост между свободния достъп и политиките на отворени данни на ЕС. Това следователно отключва потенциала едновременно на информацията в обществения сектор и на обществено финансираните научноизследователски данни. Въз основа на предложената преработка на Директивата относно повторната употреба на информацията в обществения сектор държавите членки ще бъдат задължени да разработят политики в областта на свободния достъп до обществени и обществено съхранявани научноизследователски данни, като прегледаната препоръка относно достъпа до научна информация и нейното съхранение ще предостави насоки за прилагането на свободния достъп до такъв вид данни.

4) Данните от частния сектор като ключов фактор за иновациите и конкурентоспособността в Европа

Достъпът до данните от частния сектор и повторната им употреба представляват още един голям крайъгълен камък за общо европейско пространство на данни. В съответствие с междинния преглед на стратегията за цифров единен пазар и въз основа на резултатите от консултациите със заинтересованите страни могат да бъдат определени редица принципи относно споделянето на данните от частния сектор, които да се вземат предвид 36 .

а) Споделяне на данни между предприятия

В съобщението „Изграждане на основана на данни европейска икономика“ се поставят редица въпроси относно все по-нарастващите количества данни. Те често се създават автоматично от машини или процеси, основани на възникващите технологии, като например интернет на нещата. За да се извлече максимална стойност от този и други видове данни от частния сектор, участниците в пазара може да имат нужда от възможността за достъп и употреба на подобни данни, също така и презгранично при различни сценарии. Както се установява в това съобщение, неличните данни, генерирани автоматично посредством вещи от интернет на нещата, пораждат конкретни въпроси, тъй като обикновено производителите на такива вещи са в привилегирована позиция да определят достъпа до генерираните данни и употребата им. В зависимост от естеството на съответния пазар те може да предоставят или да не предоставят права на достъп и на употреба на потребителя на вещта, който може да се окаже изключен от употребата на данните, чието генериране е задействал.

Диалогът и отговорите на заинтересованите страни на онлайн проучването 37 показват, че тези страни в голяма степен приемат за благоприятно повишеното споделяне на данни между предприятията. Същевременно според тях на този етап от развитието на икономиката, основана на данни, съществуващата правна рамка е подходяща за целта и че е твърде рано за хоризонтално законодателство относно споделянето на данни при отношенията между предприятията. Като отправна точка следва да се гарантира, че при основаните на данни пазари са налице възможно най-добрите условия за самостоятелното им развитие, с крайъгълен камък свободата на договаряне. Като цяло предприятията следва да са свободни да решават на кого и при какви условия може да бъде предоставен достъпът до техните нелични данни. По принцип заинтересованите страни не дават предпочитание и на нов вид право на „собственост върху данните“, като изразяват спектър от становища, в които се посочва, че същественият въпрос при споделянето между предприятията е не толкова собствеността, колкото начинът на организиране на достъпа.

От друга страна, заинтересованите страни силно подкрепят нерегулаторни мерки, като i) насърчаване на използването на ППИ за по-опростен и по-автоматизиран достъп до масиви от данни и тяхната употреба; ii) разработване на препоръчителни стандартни договорни условия; И iii) предвиждането на насоки на равнището на ЕС.

Като отчита всички факти, които понастоящем са налице, и като се основава на принципите, развити в съобщението „Изграждане на основана на данни европейска икономика“ 38 , Комисията счита, че е от значение да се приеме фактът, че данните могат да бъдат употребявани повторно, без да се губи от тяхното качество и, в много случаи, без да се губи конкурентното предимство, тъй като едни и същи данни могат да укрепят или напълно да подобрят различни продукти или услуги. Това се отнася по-специално за осигуряването на достъп до съответните данни за обучителни приложения за изкуствен интелект — главно промишлено предизвикателство в Европа. Повече дружества биха могли да се насърчат да участват в основани на данни партньорства, тоест договорености с други дружества с цел максимално оползотворяване на данните от възможно най-голям брой търговски участници.

Комисията счита също така, че за да се осигурят справедливи и конкурентни пазари за вещите от ИН и за продуктите и услугите, основаващи се на нелични машинно генерирани данни, създавани от такива вещи, в договорните споразумения трябва да бъдат спазвани следните ключови принципи:

Тъй като дебатът относно споделянето на данни между предприятия тече и с времето се натрупва повече опит, това съобщение ще постави началото на процес на по-нататъшни консултации със заинтересованите страни. Въз основа на анализа на събраната информация тези принципи може да претърпят последващо развитие. Комисията ще продължи да прави оценка дали такива изменени принципи и възможни кодекси на поведение се утвърждават като достатъчни за запазване на справедливи и отворени пазари и при необходимост ще работи за справяне с положението, като предприеме необходимите действия. В резултат на различието в структурата на отделните пазари те може да се нуждаят от допълване с конкретни за сектора мерки.

Като част от инициативата Цифровизиране на европейската промишленост 40 Комисията вече е предприела действия в подкрепа на промишлеността, по-специално чрез предоставянето на финансова помощ за платформите за промишлени данни и иновационни центрове по програмата „Хоризонт 2020“. В продължение на тези усилия научноизследователските и иновационните мерки по „Хоризонт 2020“ през 2018—2020 г. 41 (по-специално „платформите за промишлени и лични данни“) изрично насърчават разработването на надеждни и сигурни платформи и съобразени с поверителността аналитични методи за сигурно споделяне на частните промишлени данни и личните данни, като същевременно улесняват спазването на съответното законодателство (като например законодателството за защита на данните).

Помощният център за споделяне на данни по програмата Механизъм за свързване на Европа ще установи набор от мерки за улесняване на споделянето на данните от частния сектор в допълнение към тези от обществения сектор. Той ще предлага ноу-хау и помощ за споделянето на данни, като предоставя примери за най-добри практики и информация за ППИ, съществуващи образци на договори и други правни и технически аспекти. Ще спомогне и при по-нататъшното развитие на насоките, залегнали в работния документ на службите на Комисията, съпътстващ това съобщение 42 ; може да бъдат разработени контролни списъци и ако се счете за необходимо — образци на договорни клаузи. В работата ще се отчетат резултатите от Програмата за оперативна съвместимост за периода 2016—2020 г. (ISA2).

Комисията ще разгледа по-нататък и насърчаването на приложни програмни интерфейси, например в електронното правителство и действията, свързани с прилагането на принципа „само веднъж“. Понастоящем много дружества имат големи активи от неупотребявани данни и не разполагат с ресурсите или капацитета да ги анализират или да създадат интересни от търговска гледна точка услуги около данните си. С подходящото използване на приложни програмни интерфейси може да се открие път към създаването на екосистема от стартиращи предприятия, като се извлече стойност от неизползван актив от данни и приемащите дружества се подпомогнат в създаването на нови услуги и продукти. Такъв е случаят във финансовия сектор, където достъпът до някои банкови данни, посредством използването на добре разработени приложни програмни интерфейси, откри път към цяла нова екосистема от финансови услуги, като например персонализираното устройство за модели за дневни разходи, всичко това под контрола и управлението на финансовите институции, които в противен случай не биха предлагали такива услуги. Въвеждането и използването на приложни програмни интерфейси трябва да се основава на няколко принципа: стабилност, поддръжка през целия жизнен цикъл, еднообразност на използването и стандартите, улеснено използване от потребителите, както и сигурност.

Накрая, Комисията ще продължи да улеснява изпитванията и демонстрационните дейности в избрани области, например за широкомащабно внедряване на свързана и автоматизирана мобилност през цифровите трансгранични коридори. Работата по тези коридори произтича от писмото за намерение, подписано от 29 държави членки и страни от ЕИП, от франкфуртската кръгла маса с промишлеността и държавите членки и Деня на цифровите технологии през 2018 г., където държавите — членки на ЕС и ЕИП, и съответните заинтересовани страни от промишлеността се обявиха в подкрепа за въпросните действия. При опита от тези коридори ще се изпитват, inter alia, техническите и правните средства за достъп и повторна употреба на бордовите данни и други подходящи търговски данни в свързаната и автоматизирана екосистема на мобилност, като този опит може да допринесе за по-нататъшни насоки на ЕС за работата по този аспект на цифровия единен пазар.

б) Достъп до данните от частния сектор за цели от обществен интерес — споделяне на данни при отношения между предприятия и правителството

Комисията разглежда и споделянето на данни между предприятия и обществения сектор. Органите от обществения сектор започнаха да правят оценка на потенциала на анализа на данните, за да направляват решенията в областта на политиките или за да подобрят обществените услуги чрез разгръщане на значителен брой пилотни проекти.

Данните, притежавани от дружествата, като например далекосъобщителни оператори, онлайн платформи, автомобилни производители, търговци на дребно или социални медии, са от особено значение в този контекст. Употребата им може например да доведе до по-целенасочен отговор на епидемиите, по-добро градско планиране, подобрена пътна безопасност и управление на трафика, както и до по-добро опазване на околната среда, наблюдение на пазара или защита на потребителите.

При съставяне на официалните статистически данни анализът им може да бъде по-разходоефективен и да даде по-бързи резултати по аспекти като движение на населението, цени, инфлация, интернет икономиката, енергетиката или трафика. Това може също така да понижи тежестта за дружествата и гражданите чрез избягването на въпросници за проучвания. В съобщението „Изграждане на основана на данни европейска икономика“ 43 от 2017 г. са обсъдени тези възможности, а в междинния преглед на стратегията за цифров единен пазар Комисията се задължи да разгледа този въпрос по-задълбочено.

Резултатите от консултациите, предприети в контекста на прегледа на Директивата относно повторната употреба на информацията 44 в обществения сектор, показват подкрепа за идеята да се подобри достъпът до данните от частния сектор за обществените органи и за научни цели като цяло. Притежателите на данни все пак изтъкват нуждата от решаването на редица въпроси, в това число компенсирането, позволяващо да се възстановят инвестициите, направени за събирането или адаптирането на данните.

Всяко предприето в това отношение действие следва да бъде в пълно съответствие със законодателството за защита на личните данни.

Като отчита съществуващия опит и резултатите от консултациите със заинтересованите страни, Комисията счита, че зачитането на следните ключови принципи би могло да спомогне за предоставянето на данните от частния сектор на органите от обществения сектор при преференциални условия за повторната им употреба.

Комисията ще организира кръгла маса на високо равнище относно достъпа до данни от частния сектор поради съображения от обществен интерес, за да даде по-нататъшно отражение по този въпрос. Дължимо внимание ще бъде обърнато на напредналата степен на зрялост на обсъжданията в някои области (например повторната употреба на такива данни за официалната статистика). Гореизложените принципи ще бъдат предложени като основа за по-нататъшни обсъждания със заинтересованите страни. Комисията ще продължи да прави оценка на това дали въпросните мерки доказват своята ефективност за улесняване на споделянето на данни между предприятия и правителството и при необходимост ще разреши положението, като предприеме съответните действия, в това число възможни мерки в конкретни сектори.

5) Заключение

В настоящото съобщение Комисията изложи мерки, които ще улеснят предприятията и обществения сектор да получават достъп и да използват повторно данните от различни източници, сектори и дисциплини в ЕС. Успоредно с вече въведените инициативи, като новата правна рамка за защита на личните данни, влизаща в сила през май 2018 г., предложението за свободно движение на нелични данни и инициативите за стимулиране на свързаността и за насърчаване на високоефективното обработване на данни, тези мерки ще създадат действително европейско общо пространство на данни, подпомагано както от мерки на политиките на равнището на ЕС, така и от целево научноизследователско и иновационно финансиране. Те са от съществено значение за икономиката и конкурентоспособността на ЕС.

Комисията призовава съзаконодателите да работят за бързото приемане на законодателния елемент от предложения пакет 45 за данните, за да се гарантира, че ЕС може в пълна степен да се възползва от възможностите, предлагани от основаната на данни икономика. Тя също така призовава държавите членки и всички останали заинтересовани страни да допринесат за обявените мерки и инициативи.

(1)

От 1,99 % от БВП на ЕС през 2016 г. на 4 % през 2020 г., IDC, 2017 г., Проучване на европейския пазар на данни, окончателен доклад.

(2)

ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.

(3)

COM(2017) 495 final.

(4)

COM(2017) 9 final.

(5)

  https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/public-consultation-building-european-data-economy  

(6)

COM(2017) 228 final.

(7)

COM(2018)234.

(8)

C(2018)2375.

(9)

SWD(2018)125.

(10)

Организации, чиято основна дейност е производството на свързани с данни продукти, услуги и технологии.

(11)

ОИСР, Иновации, основани на данни. Големи масиви от данни за растеж и благосъстояние, 2015 г.

(12)

Работни документи на службите на Комисията относно оценката на Директивата за машините и на Директива относно отговорността за продукти, както и работен документ на службите ѝ относно отговорността за нововъзникващите цифрови технологии.

(13)

SWD(2018) 127.

(14)

  Директива 2003/98/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 година относно повторната употреба на информацията в обществения сектор .

(15)

  https://www.europeandataportal.eu/  

(16)

  Решение на Комисията 2011/833/ЕС относно повторната употреба на документи на Комисията .

(17)

  https://data.europa.eu/euodp/bg/home  

(18)

COM(2018) 234.

(19)

Основният проблем на такива договорености е, че те водят до едно или много малко на брой практически повторно употребяващи данните лица и че тази ограничена повторна употреба се дължи не на спецификите на пазара, а на начина, по който се постигат публично-частните договорености. Повишената прозрачност на процеса цели да ограничи „прекомерното стартово предимство“, като а) даде възможност на всяко предприятие да научи за наличните данни и б) увеличи шанса на по-голям набор от повторно употребяващи лица в действителност да използват въпросните данни.

(20)

  Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни .

(21)

SWD(2018) 146.

(22)

„База данни с единствен източник“ означава, че освен да се разчита на една база данни, няма друг източник на данните.

(23)

SWD(2018) 145.

(24)

  Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 14 март 2007 година за правна закрила на базите данни .

(25)

  http://data.europa.eu/europeandataportal .

(26)

https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/connecting-europe-facility-cef-telecom-work-programme-2018-adopted.

(27)

  https://cohesiondata.ec.europa.eu .

(28)

COM(2018)22 final.

(29)

http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9526-2016-INIT/bg/pdf.

(30)

 SWD(2018) 83 final.

(31)

C(2012) 4890 final.

(32)

COM(2016) 178 final.

(33)

COM(2017) 228 final.

(34)

C(2018) 2375.

(35)

COM(2018) 234.

(36)

SWD(2018) 125 „Насоки относно споделянето на данните от частния сектор в европейската икономика, основана на данни“, състоящи се от две части: една, разглеждаща споделянето на данни при отношенията между предприятия, и друга, отнасяща се до споделянето на данни при отношения между предприятия и правителството.

(37)

  https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/public-consultation-building-european-data-economy  

(38)

COM(2017) 9 final, стр. 11.

(39)

Напр. данни, произведени от роботи в контекста на промишлени процеси, свързани с предоставянето на следпродажбени услуги (напр. ремонт и поддръжка) или данни за рейтинга на доставчиците на услуги.

(40)

COM(2016) 180 final.

(41)

http://ec.europa.eu/research/participants/data/ref/h2020/wp/2018-2020/main/h2020-wp1820-leit-ict_en.pdf.

(42)

SWD(2018) 125.

(43)

Вж. също: Работен документ на службите на Комисията SWD(2017) 2 final.

(44)

COM(2018) 234.

(45)

COM(2018) 234.