Back to EUR-Lex homepage

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search
You are here

Document 52018AE3220

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 1313/2013/ЕС относно Механизъм за гражданска защита на Съюза“ (COM(2017) 772 final — 2017/0309 (COD)

EESC 2018/03220

OB C 62, 15.2.2019, p. 231–237 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Date of document:
18/10/2018; дата на гласуване
Date of vote:
18/10/2018
Date lodged:
18/06/2018
Author:
Европейски икономически и социален комитет
Responsible body:
EESC_NAT
Form:
Становище
Term of office:
2015-2020
Internal reference:
NAT/750, AVIS-SECTION 2018/3220 FIN
Session:
538
Treaty:
Договор за функционирането на Европейския съюз
Legal basis:
Link
Link
Link
Select all documents mentioning this document
Earlier related instruments:
Instruments cited:
Link

15.2.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 62/231

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 1313/2013/ЕС относно Механизъм за гражданска защита на Съюза“

(COM(2017) 772 final — 2017/0309 (COD)

(2019/C 62/37)

Докладчик:

Dimitris DIMITRIADIS (EL — I гр.)

Консултация

Европейска комисия, 18.6.2018 г.

Правно основание

Член 196 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

 

 

Решение на Бюрото

26.6.2018 г.

 

 

Компетентна секция

„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“

Приемане от секцията

5.10.2018 г.

Приемане на пленарна сесия

18.10.2018 г.

Пленарна сесия №

538

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

205/2/1

1.   Заключения и препоръки

Заключения

1.1.

 В светлината на новите и непрекъснато променящи се условия в резултат на явленията, свързани с изменението на климата, които оказват драстично въздействие върху човешката дейност и живот, ЕИСК призовава европейските институции към нови мерки и политики.

1.2.

 Справянето с тези явления изисква повишена бдителност и солидарност при разработването не само на планове, но и на практически решения. Стъпка в тази посока е предложеният преразгледан европейски Механизъм за гражданска защита rescEU, който за първи път включва европейски ресурси за гасене на горски пожари от въздуха, средства за издирване и спасяване в градска среда, полеви болници и спешни медицински екипи.

1.3.

 ЕИСК счита за важно това, че наред с описаните по-горе четири способности, се предвижда Комисията да може да определя посредством делегиране допълнителни способности за rescEU, което осигурява необходимата гъвкавост.

1.4.

 ЕИСК счита, че концепцията за европейска солидарност е взета предвид в съобщението, но отбелязва, че това не променя отговорностите и задълженията на държавите членки.

1.5.

 С въвеждането на новия Механизъм за гражданска защита ЕС като цяло и всяка държава членка поотделно ще се ползват съвместно от капацитета на механизъм, разполагащ както със собствени ресурси, така и с ресурси, към които ще допринасят държавите членки.

1.6.

 ЕИСК счита, че изготвяйки това предложение Комисията си е дала сметка не само, че е необходимо координирано разпространение на информацията, но и че за да се оползотвори това знание, то трябва да се предоставя систематизирано на заинтересованите страни.

1.7.

 Ограмотяването и подготвеността на населението трябва да бъдат основен елемент от прилагането на обща европейска политика в сътрудничество както с държавите членки, така и с държавите извън ЕС, които участват в съвместни дейности, с активното сътрудничество на регионалните и местните власти.

1.8.

 Гражданската защита е отговорност на всички и на всеки един поотделно. Не само личната отговорност обаче ще подобри реакцията в отговор на предизвикателствата — необходими са и колективни усилия и общо разбиране. За тази цел гражданското общество, неправителствените организации, доброволците и независимите структури трябва да се мобилизират и да участват не само в изготвянето на планове за действие за извънредни ситуации в резултат на природни бедствия, но и в тяхното изпълнение.

1.9.

 С колективни усилия бизнес секторът и работещите в него могат да спомогнат за адаптирането към или дори за обръщането на неблагоприятните последици от изменението на климата, както и да допринесат за ограничаване на оказваното от природните бедствия въздействие или на причините за предизвиканите от човека бедствия (напр. що се отнася до емисиите на газове и частици).

1.10.

 Съвременните новаторски технологии и цифровите инструменти („интернет на нещата“) трябва да се поставят в услуга на субектите, които управляват цикъла на гражданската защита на всяко равнище. Ако се използват правилно, инструментите, които се разработват — било то в областта на превенцията, контрола, предоставянето на насоки и/или информирането на заинтересованите страни в този сектор — са достатъчни за предотвратяване на риска.

1.11.

 ЕИСК счита, че предлаганият от Комисията механизъм rescEU може:

а)

да отправи силно послание за европейска солидарност към европейските граждани във време, в което ЕС изпитва огромна нужда от такава солидарност;

б)

да насърчи сътрудничеството на държавите в процес на присъединяване към ЕС, както и изграждането на съответната култура на солидарност, която трябва да направлява държавите — членки на ЕС;

в)

да помогне на страните, които си сътрудничат в рамките на европейските институции, да навлязат в чувствителни и важни сектори, като повиши разбирането им за това какво означава на практика един съюз от държави, какъвто е ЕС, извън обичайните сфери, които обикновено се обсъждат;

г)

да засили регионалното сътрудничество с двустранни споразумения и да спомогне за намаляване на напрежението в политически чувствителни райони, както беше демонстрирано нееднократно в миналото, когато се предприемаха съвместни действия в отговор на мащабни природни бедствия.

1.12.

 ЕИСК отбелязва, че освен предоставените от Комисията данни за интензитета на природните явления и бедствия до 2017 г., лятото на настоящата година демонстрира необходимостта от преразглеждане и допълване на съществуващата рамка на Механизма за гражданска защита на ЕС. Пожарите, горещините и наводненията, чийто интензитет беше безпрецедентен на цялата територия на ЕС (дори в райони, за които досега се считаше, че не могат да бъдат засегнати от такъв вид бедствия) и е свързан с изменението на климата, както и силните земетресения с висока честота на повторяемост, които не могат да се предвидят и предизвикват огромни бедствия и щети, демонстрират необходимостта от инициативи като предлаганата от Комисията rescEU.

1.13.

 ЕИСК счита, че през следващите години ще трябва все повече да се прилага цялостен подход по въпросите на гражданската защита, който да включва политики за намеса на всички нива на човешката дейност. ЕИСК отбелязва непосредствената необходимост от приемане на по-широка политическа и регулаторна рамка за гражданската защита в ЕС.

Препоръки

1.14.

 ЕИСК е запознат с проблемите и ангажиментите на Комисията, които произтичат от действащото европейско (предимно първично) законодателство, но счита, че трябва да се положат максимални усилия за това държавите членки да възприемат идеята за общ подход по въпросите на гражданската защита, особено в областта на превенцията, реагирането и преодоляването на последствията.

1.15.

 Доброволното, но същевременно подпомагано с финансиране изготвяне на национални проучвания за оценка на риска и планове за действие за превенция и реагиране на местно, регионално и национално равнище следва да бъде стимул за държавите членки да извлекат максимални ползи от rescEU.

1.16.

 В сътрудничество с държавите членки, Комисията трябва да изготви основни принципи и насоки за промяна на националните законодателства, така че да се изгради обща, съвременна и съвместима европейска законодателна рамка по въпроси като ранното предупреждение, доброволчеството и институционализираното му участие на всички равнища от цикъла на гражданската защита, ангажимента за заделяне на процент от бюджета на държавите членки за превантивни действия и др.

1.17.

 ЕИСК счита, че създаването на общи административни процедури в държавите членки ще осигури съответния „общ език“, ще увеличи максимално ползите от новия механизъм rescEU и ще гарантира необходимата гъвкавост и ефективност за пълноценното им оползотворяване, особено при операциите при извънредни ситуации.

1.18.

 ЕИСК счита, че следва да се оползотворят инструменти като европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС), за да се подсигурят трансгранични общи действия на държавите членки и в областта на гражданската защита.

1.19.

 ЕИСК смята, че следва да се разработи инициатива, чрез която иновативните и стартиращите предприятия да бъдат стимулирани да се подобряват, да се развиват и/или да създават нови високотехнологични инструменти в областта на превенцията и реагирането, като например системи за прогнозиране, предупреждение и противодействие.

1.20.

 Горските пожари са пример за необходимостта да се разработят такива системи, като същевременно се използва европейската промишленост в сфери като въздухоплаването, информационните технологии, автомобилостроенето, производството на пожарогасителни системи и др.

1.21.

 ЕИСК счита, че Комисията трябва да включи активно научноизследователската общност в дискусиите за това кои са най-подходящите действия на различните етапи от цикъла на гражданската защита.

1.22.

 За да се осигури обмен на най-добри практики и разпространение на информация за новите технологични възможности, би било полезно да се стартира инициатива за създаване на ежегоден европейски форум, евентуално под егидата на ЕИСК, с участието на научната общност и политическите ръководства, отговарящи за гражданската защита.

1.23.

 Комисията следва да препоръча на държавите членки набор от най-добри практики, особено в областта на преодоляването на последствията и превенцията, като въведе модели, които да гарантират жизнеспособността и устойчивостта.

1.24.

 ЕИСК счита доброволческото движение — както и гражданското общество — за една от основните движещи сили на механизмите за гражданска защита. Затова счита за необходимо да се предвидят мерки за паралелното им укрепване с ресурси и оборудване на европейски равнище и за институционалното им интегриране в новия механизъм rescEU.

1.25.

 Възможността да се гарантира включването на работещите, по тяхно желание, в доброволчески групи, със съответните разпоредби за гарантиране на основните им права, като застраховане и задължителен отпуск от работа, когато участват в операции за гражданска защита по места, може би трябва да бъде обсъдена в институциите на ЕС, за да се създаде единна рамка в областта на реагирането.

1.26.

 Би било полезно да се създаде обща европейска система за сертифициране на доброволческите групи за гражданска защита и на използваните от тях средства, съчетана с подходящи обучения на местно, регионално, национално и/или европейски равнище.

1.27.

 ЕИСК напомня на Комисията, че европейските структурни и инвестиционни фондове следва да разполагат с необходимата гъвкавост, за да финансират възстановителните и ремонтни работи след природни бедствия; същевременно изтъква, че те следва да бъдат съчетани с проучвания, които да подкрепят устойчивото протичане на тези дейности, както и връщането към нормалното ежедневие в засегнатите райони, особено в селските, за да се избегне тяхното обезлюдяване.

1.28.

 Би било полезно, доколкото е възможно, „способностите“, които ще се закупуват или вземат под наем в рамките на новия механизъм rescEU, да съчетават множество възможности, за да се постигне възможно най-добра възвръщаемост на инвестицията. Така например въздухоплавателните средства биха могли да се използват комбинирано за гасене на горски пожари, издирване и спасяване, наблюдение на границите при трансгранични бедствия и, естествено, за превантивни действия.

1.29.

 Предвиждането на възможност за комбинирано използване на способностите, обхващащо сферите на сигурността (safety) и защитата (security) е евентуално решение, което не само ще спести средства, но и ще допринесе за разгръщането на интегрирани оперативни дейности на ЕС и за постигането на целта на допълващите действия.

1.30.

 Разпределението на способностите, които се предвижда да се създадат в рамките на rescEU, следва да бъде предмет на отделен анализ, който не само да вземе предвид географските, геоложките и икономическите фактори, но преди всичко да се основава — в зависимост от риска — на възможностите за бързо реагиране и обезпечаване на регионите на ЕС за всеки отделен риск.

1.31.

 ЕИСК предлага при всички случаи или поне тогава, когато се задейства и намесва европейският механизъм, да се въведе задължението компетентната държава членка или регион да състави досие за бедствието, за да се „изгради“ ноу-хау и да се подобрят оперативните практики в бъдеще, и така да се създаде общоевропейска база данни. Комисията би могла да изготви модел за такова досие. Предлага се също така да се установят показатели за измерване на времето, необходимо за реагиране, и на реалното въздействие на rescEU.

1.32.

 ЕИСК гледа положително на възможността разпоредбите за планиране във връзка с оценката и управлението на риска да се превърнат в задължително условие в рамките на политиката на сближаване и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Все пак отбелязва, че преди това следва да се проведе мащабна информационна кампания, за да не се наруши производственият процес.

1.33.

 ЕИСК счита, че е необходимо засилено участие на държавите членки в Европейския резерв за гражданска защита. Предвидените подготвителни мерки, които ще предприемат държавите членки с оглед на това участие, обаче следва да включват и инвестиции в допълнително оборудване, от една страна за да не се допусне те да бъдат отслабени, а от друга — за да се засили оперативният капацитет на Съюза като цяло.

1.34.

 ЕИСК счита за нужно да напомни, че във връзка с преодоляването на последствията от всякакъв вид бедствия следва да се обърне специално внимание на сектора на малките и средните предприятия, който е основен двигател на ежедневната икономическа и социална дейност.

2.   Общи бележки (контекст)

2.1.

 Механизмът за гражданска защита на Съюза предоставя рамка за сътрудничество и оказване на помощ при възникване на сериозни извънредни ситуации във и извън ЕС. Законодателната рамка беше създадена с Решение 2001/792/ЕО, Евратом на Съвета за създаване на механизъм на Общността за поощряване на засиленото сътрудничество в рамките на спасителните операции в областта на гражданската защита.

2.2.

 Впоследствие първоначалното решение беше изменено последователно с Решение 2007/779/ЕО, Евратом на Съвета за създаване на общностен механизъм за гражданска защита (преработен вариант) и Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно Механизъм за гражданска защита на Съюза.

2.3.

 Понастоящем в механизма участват 28-те държави — членки на ЕС, и страните от ЕИП (Норвегия и Исландия), както и Черна гора, Сърбия, бивша югославска република Македония и Турция. ЕИСК счита, че би било особено полезно в механизма да бъдат включени и други държави, за да се повишат неговата гъвкавост и бързина на реагиране и да се осигури по-ефективно използване на средствата.

2.4.

 На 23 ноември 2017 г. Комисията прие предложение, придружено от съобщение, за изменение на законодателната рамка на Механизма за гражданска защита на Съюза. Предложението на Комисията, което се основава на поуките от натрупания опит, цели по-конкретно:

а)

създаване на целеви резерв от капацитет (средства) на ЕС в областта на гражданската защита;

б)

по-бързо разполагане на помощ и намаляване на бюрократичните пречки;

в)

прилагане на допълнителни мерки в областта на превенцията и подготвеността.

2.5.

 Основният финансов инструмент до този момент е фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, който беше създаден през 2002 г. (с Регламент (ЕО) № 2012/2002).

2.6.

 ЕИСК вече е заемал позиция по въпросите на гражданската защита, природните бедствия и фонд „Солидарност“ със становищата си NAT/314/2006 (1), ΝΑΤ/375/2008 (2), ΝΑΤ/438/2009 (3), ECO/355/2013 (4) и ECO/426/2017 (5).

2.7.

 Функционирането на Механизма за гражданска защита понастоящем се поддържа главно от: Координационния център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC) в Брюксел, Общата система за комуникация и информация при извънредни ситуации (CECIS), екипите за интервенция, модулите за гражданска защита и екипите за осигуряване на техническа помощ, с предоставените им ресурси, както и програмата за обучение и програмата за обмен на експерти.

3.   Актуално състояние на механизма

3.1.

 С Договора от Лисабон бяха създадени нови области на компетентност, в които ЕС може да предприема действия. В областта на гражданската защита новите правомощия са главно за подкрепа.

3.2.

 Наред с останалото, Договорът от Лисабон има за цел да подобри капацитета на ЕС за справяне с природни или причинени от човека бедствия. Затова член 196 от Договора дава възможност на ЕС да предприема мерки за превенция на рисковете, подготовка на структурите за гражданска защита, намеса в случай на природни или причинени от човека бедствия, оперативно сътрудничество между националните служби за защита и съгласуваност на действията, предприемани на международно равнище.

3.3.

 Освен това горепосочените разпоредби относно гражданската защита са свързани и с клаузата за солидарност в член 222 от Договора. Тази клауза дава възможност на ЕС да оказва съдействие на държавите членки, които са били обект на терористична атака или са били засегнати от природно или причинено от човека бедствие.

3.4.

 Факт е, че последиците от екстремните метеорологични условия вследствие на изменението на климата засегнаха и Европа. ЕИСК е съгласен с Комисията и Европейския парламент, че 2017 г. и 2018 г. бяха възлови за Европа от гледна точка на природните бедствия. Щетите се изразяват в загубата на човешки животи, огромни горски площи, имущество и инфраструктура. Земеделската, горскостопанската, търговската и промишлената дейност понесоха тежки удари; безпокойство буди и разпространението на явления като горските пожари в северните региони, които доскоро не се смятаха за застрашени, поне от този вид риск.

3.5.

 ЕИСК счита, че при новосъздадените условия съществуващият европейски Механизъм за гражданска защита е изчерпал капацитета си, тъй като често се оказва безсилен, бавен и неефективен, особено ако в определен период от време възникнат природни бедствия в различни региони. Сериозен недостатък са и твърде ограничените ресурси, които покриват само разходите за транспорт, без оперативните и други разходи, които са много по-големи.

3.6.

 Същевременно ежедневно се демонстрира фактът, че държавите членки не могат сами да се справят с големи бедствия, а разходите за закупуване или наем на цялото необходимо оперативно оборудване от всяка една държава поотделно са непосилно високи, поради което са необходими действия на европейско равнище.

3.7.

 Така например разходите за закупуване на модерен и ефикасен самолет за гасене на пожари от типа Canadair (който се използва широко от държавите членки) възлизат на близо 30 млн. евро; същевременно производството му е преустановено и дори ако получи нови поръчки, фирмата производител може да доставя не повече от един или два самолета годишно.

3.8.

 В същото време и въпреки съществуващата възможност механизмът да се задейства за набиране на средства тогава, когато държава членка е заплашена от голямо бедствие, много често останалите държави членки не са в състояние да окажат каквато и да било помощ или поради очевидна липса на средства, или поради факта, че обстоятелствата в малкото страни, които разполагат с такива средства, не им позволяват да предприемат оперативни дейности в друга държава членка.

3.9.

 Сегашните възможности на Механизма за гражданска защита в много случаи обезсилват горепосочените разпоредби на член 222 от Договора от Лисабон, тъй като средствата са ограничени, бюрокрацията възпрепятства бързата реакция, а взаимосвързаността на равнище знания и обмен на най-добри практики продължава да бъде само на теория.

4.   Общи бележки по предложението на Комисията

4.1.

 ЕИСК отново изтъква необходимостта от подобрение, изменение и трансформиране на европейския Механизъм за гражданска защита в интегрирана европейска система, която да е съсредоточена върху управлението на бедствия и да се стреми да обхване целия цикъл на гражданска защита, от превенцията до преодоляването на последствията.

4.2.

 С предложението за укрепване на системата за управление на бедствия (rescEU) ЕС и държавите членки могат да покажат — както на теория, така и на практика — човешкото си лице, а също и единството и солидарността, залегнали като основни принципи в учредителните договори и в произтичащите от тях споразумения, в момент, в който е нужно връщане към европейските корени.

4.3.

 Следва да се отбележи, че до момента реално няма сериозни европейски стимули за лансирането на силни предложения и съюзи за борба с природните бедствия, а доброволческите усилия обикновено се оказват безрезултатни и неефективни. Изключително важно е да се провеждат по-често съвместни учения между страните, изправени пред общи рискове и с общи граници, в които да участват и да се обучават доброволци, като същевременно се предоставят стимули на обществата (като изключване или намаляване на участието в други дейности, напр. службата в резерва), за да се увеличи броят на доброволците.

4.4.

 ЕИСК подкрепя укрепването на механизмите за превенция и готовност, придружено от повишаване на устойчивостта на инфраструктурата и екосистемите. Освен че ще намалят загубата на човешки живот и ще защитят обществата, непосредствените икономически ползи, произтичащи от намаляването на нуждите от ответни мерки, ще осигурят по-висока защита на дейностите в областта на селскостопанското производство и ще ограничат рисковете от бедствия като пожари и наводнения, които нанасят тежки загуби на първичния сектор.

4.5.

 Комисията признава, че рисковете с природен (наводнения, пожари, земетресения и т.н.) и антропогенен произход (технологични аварии, терористични атаки и т.н.) са нововъзникващи и променливи, което съответства напълно на характера на рисковете в съвременната епоха и на мултиплициращата роля, която играе изменението на климата. Въведеното понятие за „устойчивост“ по отношение на управлението на рисковете от бедствия отразява начина, по който трябва да се извършва всяка икономическа дейност, особено в областта на инфраструктурата. При оценката и укрепването на устойчивостта на инфраструктурата трябва да използват най-модерните цифрови средства и най-иновативните технологии.

4.6.

 Оформилата се концепция за укрепване на капацитета за превенция, готовност, реагиране и преодоляване на последиците от бедствията за първи път поставя акцент върху основните стълбове на подкрепата за целта за устойчиво развитие. ЕИСК е съгласен с представената пълна картина на целия цикъл на гражданската защита като начин да се изтъкне необходимостта от социални, икономически и екологични мерки. Този цялостен подход гарантира участието на целия спектър от компетентни органи в цикъла и разпространението/предаването на ноу-хау и практики. Този подход ще постигне успех с помощта на съвместни програми и учения/обучения с участието на групи държави, които са изложени на рискове със сходни характеристики.

4.7.

 Механизмът се вписва в контекста на програмата 20/20 на ООН и на световната стратегия за управление на рисковете от бедствия, формулирана в рамката от Сендай (Рамкова програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия), и по-конкретно в приоритет 1 за разбиране на рисковете от бедствия.

4.8.

 ЕИСК е съгласен с общия принцип на създаване на мрежа за знание и обучение, както е описано от Комисията. Отбелязва обаче необходимостта от институционално участие на научната/академичната общност и от включване на изследователски дейности (проекти и проучвания) с цел да се очертаят и оценят вероятните рискове и съответната степен на уязвимост и излагане на риск на обществата. Необходимо е да се осигури сътрудничеството на частната инициатива и предприятията, както и на гражданското общество, не само заради натрупаните от тях знания и опит, но и с оглед на по-лесното и бързо мобилизиране на обществените структури на местно равнище в случай на бедствие. Ограмотяването и информирането на гражданите за всички рискове, пред които са изправени, се считат за важен приоритет.

4.9.

 ЕИСК подкрепя предложеното от Комисията развитие на специфични способности в рамките на rescEU, както следва: резервни ресурси от самолети за гасене на пожари, изпомпване с голям капацитет, издирване и спасяване в градска среда, както и оперативния капацитет, който ще бъде развит в сектора на общественото здравеопазване със създаването на полеви болници и екипи за спешна медицинска помощ, както е посочено в параграф 2, раздел 3.1 от съобщението. ЕИСК счита за необходимо да се гарантира, че тези средства са оперативно съвместими и могат да се използват гъвкаво, за да се постигнат икономии от мащаба с оглед на устойчивото развитие. Така например би могло да се помисли за закупуване на летателни средства, които да се използват едновременно за: а) гасене на пожари от въздуха; б) въздушно наблюдение и патрулиране с цел ранно предупреждение; в) издирване и спасяване; г) евакуация на пострадали от труднодостъпни или отдалечени островни райони. Така тези летателни средства ще се използват ефективно през цялата година, което ще доведе до по-бързото им изплащане и рентабилизация.

4.10.

 ЕИСК предлага да се създадат регионални структури в региони, изложени на висок риск, за да се осигури по-бърза реакция. Необходимо е също така да се укрепят местните общности, като им се предоставят средства за първа реакция, и да се създадат местни обучени екипи, които да разполагат със системи за ранно предупреждение. Абсолютно необходимо е и да се изготвят и предоставят на разположение сертифицирани ръководства със съответните насоки.

4.11.

 ЕИСК е съгласен с разширяването на областите, в които ще се финансират мерки за гражданска защита в държавите членки, като например адаптиране и преодоляване на последствията, както и с увеличаването на процента на съфинансиране в транспортния сектор. Така например, ако земетресение предизвика мащабно бедствие, е напълно оправдано да се използва съфинансиране от ЕС и държавите членки за транспорт, издигане на подслони за временно настаняване и обособяване на подходящо пространство със съответната инфраструктура и комунални съоръжения (електричество, водоснабдяване, комуникации, канализация), за да се възстанови по-бързо социалната и икономическата дейност и да се съхрани социалната сплотеност.

4.12.

 ЕИСК не е против включването на оперативните разходи в рамките на съфинансирането, но отбелязва, че трябва да се предвиди обективен механизъм за оценяване, най-вече за оценка на свързаните с това разходи, за да се гарантира подходящо използване на ресурсите. Счита също така, че трябва да се използват всички алтернативни източници на финансиране, като структурните фондове и съфинансирането от Европейската инвестиционна банка.

4.13.

 В редица свои становища ЕИСК заяви твърдата си подкрепа за намаляването на бюрократичните механизми и осигуряването на необходимата гъвкавост при използването на европейските фондове, без да се премахва изискването за прозрачност и независим контрол, така че да се гарантира, че вноските на европейските граждани се управляват законосъобразно и ефективно.

4.14.

 ЕИСК приветства факта, че Комисията засяга въпроса за справянето с последиците от тероризма, и счита, че е необходима ясна рамка за действията за превенция, реагиране (на последствията) и тяхното преодоляване. В тази връзка Комисията би могла да разработи в близко бъдеще план за създаване на резерв от ресурси и за причинените от човека природни бедствия вследствие на химични, биологични, радиологични и ядрени (ХБРЯ) аварии, без да се премахват задълженията и отговорността на предприятията, които развиват дейност в тези сектори. ЕИСК отбелязва, че липсата на своевременна реакция на такива аварии може, наред с останалото, да нанесе сериозен удар на първичното производство с огромни дългосрочни последици за изхранването и здравето на населението.

4.15.

 ЕИСК счита, че в рамките на rescEU гражданското общество трябва да бъде мобилизирано с институционални средства на етап изготвяне на политиките, превенция, но също и преодоляване на последствията, когато това е възможно. Европейският корпус за солидарност също трябва да бъде интегриран.

5.   Конкретни бележки

5.1.

 ЕИСК счита също така, че е необходима засилена роля на местните и регионалните власти в областта на гражданската защита и в рамките на новия механизъм на Съюза посредством:

а)

включване на местните и регионалните власти в етапите на превенцията, планирането и прилагането на мерките за управление на рисковете и справяне с природните и причинените от човека рискове;

б)

засилване и интегриране на специфичните способности на местните и регионалните власти, които първи трябва да реагират в случай на бедствие;

в)

използване на способностите, с които разполагат местните и регионалните власти, при всички видове дейности за координация и оперативно разгръщане, с цел да се намалят припокриванията и да се засили оперативната съвместимост;

г)

засилване на ролята им в контекста на трансграничното сътрудничество чрез прилагането на общи планове и програми и чрез съвместно обучение.

Брюксел, 18 октомври 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1)  ОВ C 139, 11.5.2001 г., стр. 27.

(2)  Становище на ЕИСК относно „Усъвършенстване на механизма на Общността за гражданска защита — противодействие на природни бедствия“ (ОВ C 204, 9.8.2008 г., стр. 66).

(3)  Становище на ЕИСК относно „Подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия“ (ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 97).

(4)  Становище на ЕИСК относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз“ (ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 45).

(5)  Становище на ЕИСК относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на специфичните мерки за предоставяне на допълнителна помощ на държавите членки, засегнати от природни бедствия“ (ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 38).

Top