52018AE2791

Language
- My EUR-Lex
- Sign in
- Register
- My recent searches (0)

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52018AE2791 - EN

Document 52018AE2791

Help

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище и миграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за управление на границите и визите“ [COM(2018) 375 final — 2018/0196 (COD)]

EESC 2018/02791

OB C 62, 15.2.2019, p. 83–89 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Date of document:: 17/10/2018; дата на гласуване
Date of vote:: 17/10/2018
Date lodged:: 11/06/2018

Author:: Европейски икономически и социален комитет
Responsible body:: EESC_ECO
Form:: Становище
Term of office:: 2015-2020
Internal reference:: AVIS-SECTION 2018/2791 FIN, ECO/461
Session:: 538

Procedure number:

Link

European Parliament - Legislative observatory

Treaty:

Договор за функционирането на Европейския съюз

Legal basis:

Link

Select all documents mentioning this document

Earlier related instruments:

52018PC0375 ESC Opinion

Instruments cited:

Link

EUROVOC descriptor:

Subject matter:

Directory code:

HTML

PDF

Official Journal

15.2.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 62/83

[COM(2018) 375 final — 2018/0196 (COD)]

(2019/C 62/13)

Докладчик:

Stefano MALLIA

Консултации	Европейски парламент, 11.6.2018 г. Европейски съвет, 19.6.2018 г.
Правно основание	член 177, член 304 и член 322, параграф 1 от ДФЕС

Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	3.10.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	17.10.2018 г.
Пленарна сесия №	538
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	111/0/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

Политиката на сближаване е една от най-осезаемите политики на ЕС, която оказва непосредствено влияние върху ежедневния живот на гражданите. С оглед на това ЕИСК категорично отхвърля предложението на Комисията за намаляване на бюджета на ЕС с 10 % в реално изражение. В това отношение ЕИСК настоятелно призовава държавите членки да намерят решения, които да позволят този бюджет да бъдат запазен на същото равнище както в програмния период 2014—2020 г. при стойностите за 2020 г.

1.2.

ЕИСК счита, че е необходима ясна политическа стратегия, която да съответства на ангажиментите на ЕС в световен план. ЕИСК настоятелно призовава Комисията да поднови стратегията „Европа 2020“ и да съгласува приоритетите на новия Регламент за общоприложимите разпоредби (РОР) с тази нова стратегия. ЕИСК препоръчва още Комисията да включи ефективно целите за устойчиво развитие (ЦУР) в регламентите, свързани с политиката на сближаване, като гарантира тяхното хоризонтално включване във всички приоритети на фондовете.

1.3.

ЕИСК счита, че икономическите обстоятелства, създадени с РОР (обвързаност с макроикономически условия, намалено съфинансиране и др.), биха създали твърде строга среда и биха могли да навредят на инвестициите. Поради това ЕИСК:

—	отхвърля обвързаността с макроикономическите условия, която може да доведе до санкциониране на региони и граждани, които не носят отговорност за макроикономическите решения, вземани на национално или европейско равнище;

—	призовава Комисията да запази правилото за отмяна на бюджетни задължения на календарна година N+3;

—	призовава Комисията да преразгледа възможността за увеличаване на процентите на съфинансиране.

1.4.

ЕИСК оценява високо усилията във връзка с опростяването, гъвкавостта и ефективността — те са насочени в правилната посока. За съжаление обаче новият наръчник не представлява единен набор от правила.

1.5.

ЕИСК смята, че правилата, свързани с тематичната концентрация, са прекалено строги. ЕИСК предлага една от целите на политиката да се избира от държавите членки. В това отношение ЕИСК насърчава държавите членки да разгледат политическа цел № 5, тъй като тя може да им гарантира решение, съобразено във възможно най-голяма степен с конкретни предизвикателства, пред които са изправени.

1.6.

ЕИСК препоръчва на Комисията да разработи необходимите инструменти, които да позволят на районите със структурни недостатъци и трайни неблагоприятни условия (острови, планински региони и др. (1)) да се справят ефективно със своите конкретни и сложни предизвикателства. Това не може да остане единствено от компетентност на националните органи. Освен това ЕИСК препоръчва изпълняваните в тези области проекти да бъдат подкрепяни с по-високи проценти на съфинансиране.

1.7.

ЕИСК препоръчва да се намерят конкретни решения за преодоляването на ситуациите в онези държави или региони, които по програмата за периода 2007—2013 г. бяха класифицирани като региони по цел „сближаване“, към които през периода 2014—2020 г. беше прилаган процент на съфинансиране 80 % и които сега за периода 2021—2027 г. ще бъдат класифицирани като региони в преход, ползващи процент на съфинансиране 55 %.

1.8.

ЕИСК счита, че Комисията следва да увеличи допълнително полезните взаимодействия, като намери начин за повторно включване на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в наръчника, а и като укрепи връзките с Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+). Освен това ЕИСК се обявява в подкрепа на задълбочаване на интеграцията с други програми и инструменти за финансиране („Хоризонт 2020“, InvestEU и др.), както и между тях.

1.8.1.

Това обвързване трябва да се включи в планирането на средствата. ЕИСК насърчава държавите членки да изготвят и осъществят програми, финансирани от няколко фонда, които преодоляват предизвикателства по интегриран начин. ЕИСК смята, че интеграцията трябва да фигурира и под формата на териториално сътрудничество; разумни връзки между градските и селските райони, между градските, крайградските и селските райони и т.н., т.е. от съществено значение е да се прилага местен подход.

1.9.

Прилагането на „многостепенно управление с участието на множество действащи лица“ като икономическите и социалните партньори в процеса на вземане на решението и осъществяването е една от най-важните предпоставки за успеха на политиката на сближаване. По отношение на Кодекса за поведение ЕИСК отбелязва недоволството на европейските социални партньори и призовава той да бъде преразгледан и актуализиран в преки консултации с тях. Освен това ЕИСК призовава Кодексът за поведение да стане задължителен.

1.10.

ЕИСК отхвърля премахването от новото предложение за РОР на принципите на насърчаване на равенството между мъжете и жените, недискриминацията, достъпността за хора с увреждания и устойчивото развитие. Поради това силно препоръчва член 7 от действащия РОР за периода 2014—2020 г. да бъде включен в предложения нов РОР и този принцип да бъде включен пряко в основния текст на предложения регламент за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ). В допълнение ЕИСК настоятелно предлага достъпността за хората с увреждания да се включи в член 67 — относно подбора на операции — от предложения РОР.

1.11.

ЕИСК смята, че е от съществено значение да се полагат усилия за по-ефективна цялостна комуникация. Твърде често финансираните от ЕС проекти се осъществяват, без гражданите да знаят за участието на ЕС. Затова ЕИСК отправя искане към Комисията да въведе по-ефективна информационна стратегия, насочена към гражданите и различните видове бенефициери.

2. Общи бележки

2.1.

ЕИСК изразява дълбоко съжаление за това, че бюджетът на политиката на сближаване е намален с 10 % в реално изражение. В това отношение ЕИСК категорично отхвърля предложените съкращения в бюджета на ЕС и призовава държавите членки да намерят решения, посредством които бюджетът да бъде запазен на сегашното равнище със стойностите за 2020 г.

2.2.

Политиката на сближаване е един от най-важните елементи за приближаване на гражданите до визията за европейска интеграция. Тя има ясна добавена стойност за създаване на работни места, устойчив растеж и модерна инфраструктура, за преодоляване на структурни пречки, за стимулиране на развитието на човешкия капитал и за подобряване на качеството на живот на хората. Поради това ЕИСК приветства радушно факта, че всички региони могат да кандидатстват за финансиране.

2.2.1.

Политиката на сближаване на ЕС трябва да бъде неразделна част от европейската инвестиционна стратегия с подчертан териториален подход, целящ да предостави на всеки регион необходимите инструменти за повишаване на неговата конкурентоспособност. Тя трябва да доведе до икономически и структурни промени, осигурявайки устойчива основа във всеки регион и неговите силни страни (2).

2.3.

ЕИСК отбелязва, че новият подход, който все още се основава на три категории региони (по-слабо развити, в преход, по-силно развити), е съобразен в по-голяма степен с конкретните особености. Макар методът за разпределение на финансови средства все още да се основава предимно на БВП на глава от населението, са добавени нови критерии (младежка безработица, ниска степен на образование, изменение на климата и приемане и интеграция на мигранти). ЕИСК е на мнение, че това отразява по-добре съществуващото положение по места, въпреки че, в съответствие с оценката на въздействието, изисквана от Комитета за регулаторен контрол (3), ЕИСК смята, че този подход може да бъде доусъвършенстван.

2.4.

ЕИСК изразява дълбока загриженост относно предложението на Комисията за намаляване на процентите на съфинансиране и ефекта от това върху ангажираността на бенефициерите в по-неблагоприятна финансова ситуация. Приветства се включването на ДДС като допустим разход, въпреки че такъв елемент вече съществува в настоящия период.

2.5.

Също така следва да се отбележи, че съществуват ситуации, в които държави или региони, класифицирани като региони по цел „сближаване“ на програмата за периода 2007—2013 г., ползващи процент на съфинансиране 80 % през периода 2014—2020 г., сега за периода 2021—2027 г. ще бъдат класифицирани като региони в преход, ползващи процент на съфинансиране 55 %, което представлява значителен спад на съфинансирането за тях. ЕИСК счита, че на тези ситуации трябва да се обърне специално внимание. Освен това следва да се отбележи, че при проектите с частно финансиране бенефициерите ще получават съфинансиране само за публичния елемент.

2.6.

Относно най-отдалечените региони приоритет на ЕС трябва да бъде укрепването на връзките им с европейския континент и чувството на гражданите им за принадлежност към европейския проект (4). ЕИСК приветства факта, че най-отдалечените региони ще продължат да се ползват от специално подпомагане от страна на ЕС.

2.7.

ЕИСК изразява съжаление обаче, че политиката на сближаване все още не предлага всеобхватни решения на предизвикателствата на конкретните територии, посочени в член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (5). Проучванията показват, че централните органи невинаги вземат предвид конкретните райони, както са посочени в член 174. Поради това ЕИСК счита, че Комисията следва да насърчава участието на регионални и местни заинтересовани страни в начина, по който държавите членки подхождат към техните конкретни територии, като се спазват установените в съответните територии институционални и правни рамки.

3. Общи принципи

3.1.

ЕИСК отхвърля премахването от новото предложение за РОР на принципите на насърчаване на равенството между мъжете и жените, недискриминацията, достъпността за хора с увреждания и устойчивото развитие. В достиженията на правото на ЕС се е развил хоризонтален подход по отношение на тези принципи при програмирането и усвояването на средствата (член 7 от действащия РОР и член 16 от РОР за периода 2007—2013 г.).

3.1.1.

Поради това силно препоръчва член 7 от действащия РОР за периода 2014—2020 г. да бъде включен в предложения нов РОР и този принцип да бъде включен пряко в основния текст на предложения регламент за ЕФРР и КФ. Освен това ЕИСК настоятелно предлага достъпността за хората с увреждания да се включи в член 67 — относно подбора на операции — от предложения РОР.

3.2.

Тъй като ЕС е страна по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ЕИСК счита за целесъобразно тя да бъде включена сред правните основания на предложения РОР.

3.3.

ЕИСК изразява твърдото си убеждение, че истинското партньорство на всички равнища с икономическите и социалните партньори и със заинтересованите страни от организираното гражданско общество в подготовката, изпълнението и последващата оценка на програмите и проектите в рамките на политиката на сближаване на ЕС повишава качеството и ефикасността на тяхното осъществяване. Тъй като вече беше призовал за кодекс за етично поведение, ЕИСК категорично подкрепя инициативата на Комисията и изразява съгласие с предложените от нея препоръки (член 6) (6). ЕИСК отбелязва, че може да се наложи предложението на Комисията да бъде прецизирано, за да отговори на специфични за отделните сектори предизвикателства (по-специално предизвикателствата, свързани с националната сигурност), разглеждани от програмите в областта на миграцията и сигурността.

3.4.

ЕИСК е твърдо убеден, че партньорството между административните органи и икономическите и социалните партньори на европейско, национално и регионално равнище, под формата на многостепенно управление с участието на различни участници, е един от основните критерии за успеха на политиката на сближаване. То трябва да бъде главното условие за сключване на споразумения за партньорство и предоставяне на европейски средства. ЕИСК приветства новата задължителна формулировка и изрично призовава законодателя да запази настоящата формулировка „ангажира“.

3.5.

По отношение на Кодекса за поведение ЕИСК отбеляза недоволството на европейските социални партньори и призовава той да бъде преразгледан и актуализиран в преки консултации с тях. ЕИСК призовава Кодекса за поведение да стане задължителен.

3.6.

За да се повишат уменията и ефективността на партньорството, ЕИСК призовава за включването на мерки за изграждане на капацитет и техническа помощ за партньорите, посочени в член 6. Освен това ЕИСК би желал да се създаде годишен механизъм за консултации със съответните партньори.

3.7.

ЕИСК изразява съгласие всеки член на мониторинговия комитет да има право на един глас. За да се гарантира справедлив баланс при вземането на решения, пропорционалната тежест на гласовете следва да бъде 50 % за административните органи и органите, определени в член 6, параграф 1, буква а), и 50 % за икономическите и социалните партньори, посочени в букви б) и в). ЕИСК отбелязва, че това предложение може да се нуждае от прецизиране, за да се отчетат чувствителните въпроси като тези, свързани с националната сигурност.

4. Опростяване

4.1.

ЕИСК счита за изключително важно да се намали съществено ненужната административна тежест за бенефициерите, като се запази високо ниво на гарантиране на законосъобразност и редовност. ЕИСК признава и приветства факта, че в предложението на Комисията са взети предвид множество въпроси във връзка с опростяването.

4.2.

ЕИСК предлага системно прилагане на принципа на еднократност, залегнал в Законодателния акт за малкия бизнес (Small Business Act), който гарантира, че ръководителите на проекти предават само веднъж документите, свързани с административни, одитни и контролни формалности, на преките компетентни управителни органи, които ще отговорят за представянето им на националните и европейските управителни органи.

4.3.

ЕИСК препоръчва също така създаването на свръхопростена система за минимален контрол/одит за много малки проекти: ако непосредственият управляващ орган установи и заяви, че очакваният резултат е постигнат, не следва да се изисква допълнителен одит.

4.4.

Преувеличено е РОР да се нарича единен набор от правила. Въпреки че са включени седем фонда със значителен брой „изключения от правилата“, липсва съгласуваност; често има различни разпоредби, например за Европейския фонд за морско дело и рибарство, за фонд „Убежище и миграция“, за фонд „Вътрешна сигурност“ и за инструмента за управление на границите и визите. В съответствие със заключенията на Групата на високо равнище по въпросите на опростяването за периода след 2020 г. (7) ЕИСК счита, че регулаторният пакет следва да бъде много по-опростен и да се избягва управлението на микро равнище на фондовете.

4.5.

ЕИСК отбелязва включването в рамките на РОР на новите средства, заделени за справяне с миграционната криза и въпросите на сигурността (8), но изразява дълбоко съжаление, че Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони не е включен в наръчника и че връзките с ЕСФ+ са по-слаби отколкото с неговия предшественик. ЕИСК призовава Комисията да преразгледа това решение.

4.6.

ЕИСК изразява съгласие, че следва да бъде отдаден приоритет на спирането на поемането на задължения, а не на плащанията, за да се избегне задълбочаването на кризите. Плащанията трябва да се спират само когато са нужни незабавни действия и в случаи на значително неспазване.

5. Гъвкавост

5.1.

За да се улесни създаването и растежа на предприятия, ЕС трябва да подпомага реформите за благоприятна среда за инвестициите, в която предприятията могат да преуспяват, и да подобрява рамковите условия за предприемачество. Кохезионните фондове трябва да се използват, за да осигурят по-добри условия за растеж на стартиращите предприятия и на младите иновативни МСП и за да улеснят правоприемството в семейните предприятия. В това отношение ЕИСК счита, че политиката на сближаване трябва да осигурява стабилна, но същевременно гъвкава рамка (9).

5.2.

По отношение на задължителните прехвърляния към Механизма за свързване на Европа (МСЕ) ЕИСК отбелязва, че общият размер на финансовите средства, които ще бъдат прехвърлени, се е запазил на настоящото равнище, въпреки че общото финансиране е намалено с 10 %. Поради това процентът от общия размер на финансовите средства, който ще бъде прехвърлен, в действителност ще бъде по-висок от този за настоящия програмен период. ЕИСК изразява съгласие с цялостния подход, при положение че общият бюджет на политиката на сближаване остане на равнището за периода 2014—2020 г.

5.3.

Освен това понастоящем 100 % от финансовите средства, прехвърлени към МСЕ, са заделени за отделните държави членки. Предложението за новия период е само 70 % да бъдат заделени за конкретната държава членка, а оставащите 30 % да отидат за проекти по избор на Комисията. ЕИСК категорично отхвърля така предложения подход.

5.4.

ЕИСК приветства факта, че вече няма да има специални правила за генериращи приходи инвестиции. ЕИСК отбелязва също така, че няма да има процедура за големи проекти (вместо това стратегическите проекти ще бъдат проследявани от мониторинговия комитет). Въпреки че това само по себе си е благоприятно развитие, ЕИСК изразява загриженост относно това как ще може да се гарантира в бъдеще валидността на големите проекти.

5.5.

ЕИСК приветства и възможността за коригиране на програмните цели и средства с оглед на променящите се обстоятелства, което би дало възможност за мобилизиране на финансиране от ЕС още от първия ден в случай на природно бедствие (10).

5.6.

ЕИСК изразява съгласие, че значителният недостиг на инвестиции не може да се преодолее само с безвъзмездни средства. Те могат ефективно да се комбинират с финансови инструменти, които имат ефект на ливъридж и са по-близо до пазара. Поради това ЕИСК приветства факта, че комбинирането на безвъзмездни средства и финансови инструменти е улеснено и че новата рамка включва и специални разпоредби за привличане на повече частен капитал.

5.7.

ЕИСК приветства факта, че техническата помощ за държавите членки беше опростена, и уточнява, че партньорите по член 6 също би трябвало да се възползват от нея.

6. Ефективност

6.1.

ЕИСК изразява съжаление във връзка с факта, че Комисията не е започнала процес на участие, водещ към всеобхватна и интегрирана стратегия за устойчива Европа през 2030 г. и след това. Остава под въпрос спрямо какви приоритети Комисията предлага да съгласува споразуменията за партньорство и оперативните програми на държавите членки.

6.2.

ЕИСК препоръчва Комисията да съгласува политиката на сближаване с Програмата на ООН до 2030 г. и да включи нейните ЦУР в основния текст на РОР, обхващайки всички фондове.

6.3.

ЕИСК изразява загриженост относно новите правила за тематична концентрация. ЕИСК счита, че концентрацията на финансови средства по два приоритета е твърде ограничаваща. ЕИСК изразява загриженост относно възприетия от Комисията универсален подход в това отношение. ЕИСК счита, че тематичната концентрация трябва да бъде достатъчно гъвкава, за да дава възможност приоритетите за финансиране да отговарят на различните нужди за развитие на национално и регионално равнище.

6.4.

ЕИСК приветства силната връзка с европейския семестър чрез специфичните за всяка държава препоръки (11). ЕИСК отхвърля обаче обвързаността с макроикономическите условия, която може да доведе до санкциониране на региони и граждани, които не носят отговорност за макроикономическите решения, вземани на национално или европейско равнище (12). ЕИСК изразява съгласие, че е важно също така да се гарантира пълно взаимно допълване и координация с новата подобрена програма за подкрепа на структурните реформи.

6.5.

Тъй като това може да допринесе за опростен достъп до финансиране, ЕИСК оценява засилените полезни взаимодействия между някои програми (подход „Печат за високи постижения“), но в повечето случаи предложението не е достатъчно ясно (например дали при инструмента за воденото от общностите местно развитие структурните фондове могат да се комбинират с ЕЗФРСР).

6.6.

По отношение на правилата за отмяна на бюджетни задължения ЕИСК изразява съжаление, че това предложение изменя настоящото правило за календарна година N+3 на календарна година N+2 и призовава Европейската комисия да го преразгледа. ЕИСК желае да се вземат предвид нуждите на държавите, които изпитват трудности при изпълнението на програмите, и да им се предложи повече, а не по-малко гъвкавост.

6.7.

Освен това следва да се отбележи, че административният капацитет, по-специално на по-малките държави членки и региони, би могъл да бъде поставен под силен натиск през началните етапи на периода 2021—2027 г. Това трябва да се разглежда с оглед на факта, че докато държавите членки са в процес на приключване на настоящия програмен период, те ще бъдат подложени на натиск да започнат да изпълняват последните две години от новия програмен период (поради подхода 5 + 2) и с новото правило N+2, както и с намален размер на предварителното финансиране.

6.8.

Предвид факта, че малките предприятия и микропредприятията и организациите на гражданското общество могат да изпитват затруднения да се възползват от възможностите, предлагани от европейските фондове като цяло, ЕИСК отправя искане за подкрепа за действия за подобряване на достъпа им до информация, предоставяне на напътствия и наставничество и повишаване на техния капацитет за намеса.

7. Програмиране и изпълнение

7.1.

ЕИСК приветства факта, че са поставени по-малко цели на политиката (ЦП), които изглежда дават по-голяма гъвкавост в сравнение с предходните, но изразява съжаление, че те не са свързани с по-широк стратегически контекст.

7.2.

ЕИСК приветства по-специално новата цел на политиката, наречена „Европа по-близо до гражданите“ (ЦП5). ЕИСК се надява, че в съответствие с името ѝ (и спазвайки изискванията на член 17, параграф 3, буква ж) държавите членки ще подготвят и изпълняват своите програми по тази цел в тясно сътрудничество с гражданите, икономическите и социалните партньори и организациите на гражданското общество.

7.3.

ЕИСК изразява загриженост относно факта, че първоначално ще бъдат програмирани само първите пет години. ЕИСК осъзнава предимствата на този подход, но се опасява, че той може да се превърне в значителна административна тежест за органите, при които съществува и рискът да не спазят правилата за отмяна на бюджетните задължения.

7.4.

Приветства се опростяването на програмните документи (споразумение за партньорство, оперативни програми). По-специално ЕИСК изразява съгласие с опростяването на споразумението за партньорство и смята, че то трябва да бъде стратегически документ от високо ниво. Поради това е важно да се направи усилие, за да се гарантира, че и занапред програмите на държавите членки ще съответстват на приоритетите на ЕС и ще си взаимодействат помежду си. ЕИСК приветства опростяването на делегираните актове. За да се избегне опасността от свръхрегулиране от страна на управляващите органи, ЕИСК отправя искане към Комисията да включи европейските икономически и социални участници при изготвянето на делегирани актове.

7.5.

ЕИСК счита, че е изключително важно да се предлагат лесни решения, които да обвързват различните инициативи, свързани с политиката на сближаване (стратегии и програми), на различни териториални равнища хоризонтално (например макрорегионални стратегии с транснационални програми) и вертикално (между различните териториални равнища). Поради това ЕИСК приветства член 17 и насърчава Комисията да продължава своята работа в тази посока.

7.6.

В момента над половината от населението на Земята живее в градовете, като се очаква до 2050 г. този дял да достигне 70 % (13). Поради това ЕИСК приветства увеличения размер на целево заделените средства по линия на ЕФРР за интегрирано устойчиво градско развитие, но изразява съжаление, че това не обхваща ЕСФ+.

7.7.

ЕИСК счита, че използването на интегрираните териториални стратегии като основа на териториалното развитие е правилният подход, който позволява на местното равнище да определи своя потенциал и нужди, както и да започне действия в партньорство между всички местни участници, за да отговори на установените специфични нужди. ЕИСК счита, че това е добър подход на управление, който следва да бъде активно насърчаван и укрепван. В това отношение ЕИСК приветства факта, че в съответствие с член 6 партньорите трябва да участват в изготвянето и изпълнението на териториалните стратегии.

7.8.

ЕИСК приветства също така новите „други инструменти за интегрирано териториално развитие“ по смисъла на член 22, буква в), тъй като те могат да дадат възможност за установяване и използване на специално изготвени и местно функциониращи решения, но изразява съжаление, че тяхното използване е ограничено до ЦП5. Такива инструменти следва да бъдат отворени за всички ЦП. Тъй като обясненията относно този нов инструмент са твърде неясни, ЕИСК препоръчва на Комисията да го доразвие, така че да може да насърчи държавите членки да се възползват пълноценно от тази възможност.

7.9.

ЕИСК счита, че за да се отразява по-добре действителността и да се гарантира, че местният интерес е представен в дейностите на новата Европейска инициатива за градовете, гражданското общество следва да участва активно и да бъде представено в нейния механизъм за управление. ЕИСК горещо подкрепя създаването на такъв механизъм на управление на европейско равнище с участието на съответните заинтересовани страни от гражданското общество.

7.10.

ЕИСК изразява твърдото си убеждение, че средствата по линия на политиката на сближаване са най-видимите за гражданите и за икономическите и социалните участници. Подпомаганите действия представляват една от най-добрите прегради срещу евроскептицизма и движенията, противопоставящи се на Европа. Поради това е необходимо да се предоставя непосредствено лесно достъпна информация, съобразена с професионалната дейност на съответните лица, например с насоки за добри практики. ЕИСК призовава Комисията да разработи план за стратегическа комуникация в партньорство с всички участници.

Брюксел, 17 октомври 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) Член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(2) https://www.businesseurope.eu/sites/buseur/files/media/position_papers/ecofin/2017-06-09_eu_cohesion_policy.pdf.

(3) SEC(2018) 268.

(4) ОВ C 161, 6.6.2013 г., стр. 52.

(5) ОВ C 209, 30.6.2017 г., стр. 9.

(6) ОВ C 44, 15.2.2013 г., стр. 23.

(7) http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/newsroom/pdf/simplification_proposals.pdf.

(8) ОВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 63.

(9) ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 1.

(10) ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 38.

(11) https://www.eesc.europa.eu/sites/default/files/resources/docs/qe-02-17-362-en-n.pdf и https://www.eesc.europa.eu/sites/default/files/resources/docs/qe-01-14-110-en-c.pdf.

(12) ОВ C 191, 29.6.2012 г., стр. 30.

(13) http://www.un.org/en/development/desa/news/population/world-urbanization-prospects-2014.html.

Top

All