СТАНОВИЩЕ № 1/2018

(съгласно член 322, параграф 1, буква а) от ДФЕС)

относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 2 май 2018 г. относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки

(2018/C 291/01)

СЪДЪРЖАНИЕ

	Точки	страница
ВЪВЕДЕНИЕ…	1—8	2
Обща информация…	1—4	2
Предложението на Комисията…	5—8	3
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ…	9—18	3
Обща цел за защита на бюджета на ЕС…	9—11	3
Нов механизъм с големи дискреционни правомощия за Комисията…	12—16	4
Не са проведени специални консултации със заинтересованите страни…	17	4
Не е извършена оценка на въздействието…	18	4
КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ…	19—30	5
Източниците на насоки и критериите не са ясно определени…	19—23	5
Няма крайни срокове за Комисията…	24	6
Няма ясно задължение за Комисията да оцени възможността за отмяна на мерките по собствена инициатива…	25	6
Няма изискване Комисията да оцени потенциалното отражение върху крайните бенефициенти и националния бюджет…	26—29	6
Сътрудничество с Европейската прокуратура не е приложимо за всички държави членки…	30	7

СМЕТНАТА ПАЛАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 322, параграф 1, буква а) от него, във връзка с Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 106а от него,

като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки („Предложението“) (1),

като взе предвид искането на Комисията от 3 май 2018 г. за становище относно горепосоченото предложение, получено от Сметната палата на 14 май 2018 г.,

ПРИЕ СЛЕДНОТО СТАНОВИЩЕ:

ВЪВЕДЕНИЕ

Обща информация

1.

Със съобщението на Комисията от 2014 г. „Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава“ (2) е създадена нова рамка, чрез която да се гарантира ефективна и съгласувана защита на принципите на правовата държава във всички държави членки. Тази рамка създава структура, насочена към преодоляване и разрешаване на системната заплаха за принципите на правовата държава с цел да се предотвратят бъдещи заплахи за върховенството на закона в държавите членки, преди да бъдат изпълнени условията за активиране на механизмите, предвидени в член 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Рамката е предназначена да допълва механизмите на член 7 от ДЕС и не засяга използването на производства за установяване на нарушение по член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

2.

В съобщението на Комисията от 2018 г., озаглавено „Нова, модерна многогодишна финансова рамка за Европейския съюз, с която ефикасно да постига резултати по своите приоритети след 2020 г.“ (3), се пояснява, че „Съюзът е правова общност, чието съществуване само по себе си се опира на неговите ценности. Те обхващат цялата му правна и институционална структура и всичките политики и програми на ЕС. Зачитането на тези ценности следва да бъде гарантирано във всички политики на Съюза. Това включва бюджета на ЕС, за който зачитането на основните ценности е съществена предпоставка за добро финансово управление и ефективно финансиране от ЕС. Зачитането на принципите на правовата държава е важно за европейските граждани, както и за предприемачеството, иновациите и инвестициите. Европейската икономика ще процъфтява най-много там, където правната и институционалната рамка съответстват в пълна степен на общите ценности на Съюза“.

3.

На 14 март 2018 г. Европейският парламент призовава „Комисията да предложи механизъм, съгласно който държавите членки, които не зачитат ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, ще понасят съответни финансови последици“, като обаче предупреждава, че „крайните бенефициенти на бюджета на Съюза не трябва по никакъв начин да бъдат засегнати от нарушения на правилата, за които не носят отговорност“. Парламентът посочва, че „е убеден следователно, че бюджетът на Съюза не е подходящият инструмент за предприемане на мерки при неспазване на член 2 от ДЕС и че съответните държави членки следва да понесат финансовите последици, независимо от изпълнението на бюджета“ (4).

4.

Според Комисията в момента не съществува механизъм, който да защитава парите на данъкоплатците в случай на незачитане на принципите на правовата държава в дадена държава членка (5). Прилаганите понастоящем правила задължават държавите членки да демонстрират, че техните системи за управление и контрол и процедури за разходване на фондовете на ЕС защитават в достатъчна степен финансовите интереси на ЕС (6), като в противен случай Комисията предприема корективни действия (например спиране на плащанията или прилагане на финансови корекции). Ако Комисията установи нарушения на правото на ЕС, тя може да започне производство за установяване на нарушение срещу дадена държава членка въз основа на член 258 от ДФЕС. Освен това, ако дадена държава членка не зачита посочените в член 2 от ДЕС основни ценности, включително принципите на правовата държава, Комисията може да задейства механизма в член 7 от ДЕС, което в крайна сметка може да доведе до спиране на някои права (включително на правото на глас в Съвета; вж. точка 15).

Предложението на Комисията

5.

С оглед на общата цел на предложението да допринесе за надлежното изпълнение на бюджета на ЕС, Комисията е избрала член 322, параграф 1, буква а) от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), който се явява и правното основание на Финансовия регламент. Предложението е самостоятелен регламент в рамките на регулаторния пакет за многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.

6.

По-специално предложението на Комисията има за цел да определи „правилата, необходими за защита на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки“, което накърнява или има опасност да накърни принципите на доброто финансово управление или защитата на финансовите интереси на ЕС. Следователно предложението дава право на Комисията да започне процедурата, преди тези рискове да са се реализирали. Чрез засилване на защитата срещу евентуални практики или бездействие на националните органи, които противоречат на принципите на правовата държава, предложението има за цел да окаже положително въздействие върху доброто финансово управление на бюджета на ЕС.

7.

В предложението се предвижда след като Комисията вземе под внимание получената информация и бележки от страна на засегнатата държава членка, да внесе в Съвета предложение за акт за изпълнение относно подходящите мерки (в зависимост от естеството, сериозността и мащаба на широко разпространеното незачитане на принципите на правовата държава). Предложението ще се счита за прието от Съвета, освен ако той реши с квалифицирано мнозинство да отхвърли или да измени предложението на Комисията в едномесечен срок. Подходящите мерки може да бъдат под формата на пълно или частично спиране, намаляване или ограничаване на достъпа на държавата членка до финансиране от ЕС.

8.

С предложението Комисията се задължава да извърши оценка на случаите, когато засегнатата държава членка е представила доказателства, че широко разпространеното незачитане на принципите на правовата държава е било преодоляно или е престанало да съществува изцяло или отчасти, и ако оценката е положителна, да представи на Съвета предложение за решение за пълна или частична отмяна на тези мерки. Без такова решение до година n+2, спрените бюджетни кредити за поемане на задължения за година n ще бъдат окончателно загубени за съответната държава членка.

ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

Обща цел за защита на бюджета на ЕС

9.

Сметната палата приветства целта на законодателната инициатива на Комисията за защита на бюджета на ЕС в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава (вж. каре 1 ) в отделна държава членка, които се отразяват неблагоприятно или има опасност да се отразят неблагоприятно на защитата на финансовите интереси на ЕС.

Каре 1 – Принципи на правовата държава в ЕС Съдебната практика на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека, както и документи, изготвени от Съвета на Европа, които използват по-специално експертните познания на Венецианската комисия, предоставят насоки относно основния смисъл на принципите на правовата държава като обща ценност на ЕС в съответствие с член 2 от ДЕС. Тези принципи включват: законност, което означава прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен процес на правоприлагане; правна сигурност; забрана на произвол от страна на органите на изпълнителната власт; независими и безпристрастни съдилища; ефективен съдебен контрол, включително зачитане на основните права; и равенство пред закона.

10.

Сметната палата отбелязва, че Комисията основава предложения механизъм на необходимостта от зачитане на принципите на правовата държава като предпоставка за осигуряване на спазването на принципите на добро финансово управление на средствата от ЕС. Сметната палата е съгласна с мнението на Комисията, че незаконосъобразните и произволни решения на органите на публичната власт, отговарящи за управлението на средствата и за съдебния контрол, може да накърнят финансовите интереси на ЕС.

11.

Като върховна одитна институция на ЕС Сметната палата признава, че доверието на всички граждани на ЕС и на националните органи във функционирането на принципите на правовата държава е от особено значение за по-нататъшното развитие на ЕС в посока на „пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници“ (7). ЕСП също така признава, че независимостта и безпристрастността на съдебната система са от съществено значение за гарантирането на доброто финансово управление и защитата на бюджета на ЕС, особено по отношение на изпълнението по съдебен ред на правни искове, борбата с измамите и други законни интереси на ЕС.

Нов механизъм с големи дискреционни правомощия за Комисията

12.

ЕСП констатира, че предложеният механизъм е по-конкретен по отношение на целта, обхвата и набора от мерки, които може да се предприемат, в сравнение с механизмите по член 7 от ДФЕС, както и че може да се прилага по-бързо. С проекта на регламент на Комисията се възлагат по-големи дискреционни правомощия в сравнение с настоящите правила за борба с нарушенията на някоя от основните ценности, определени в член 2 от ДФЕС.

13.

Комисията ще започне процедурата, ако прецени, че има „разумни основания“ да се счита, че са налице посочените условия в член 3 от предложението. За целта тя може да вземе предвид цялата необходима информация, посочена в съображение 12 от предложението, включително решенията, постановени от Съда на ЕС, докладите на Сметната палата и заключенията и препоръките на съответните международни организации (вж. точка 19). Критериите за започване на процедурата и за качествената оценка обаче не са ясно определени (вж. точки 20 – 23).

14.

В отговор на констатацията на Комисията засегнатата държава членка следва да предостави цялата необходима информация и може да представи своето становище, което Комисията следва да вземе под внимание. Комисията решава коя мярка е подходяща във всеки отделен случай. В предложението се посочва, че Комисията прави това в съответствие с принципа на пропорционалност и оценява всеки случай според специфичните му особености (сериозност, време, продължителност, повторяемост, намерението на съответното поведение, степента на съдействие и последиците от това незачитане за съответните фондове на ЕС). Критериите за избора и обхвата на мерките също не са ясно определени (вж. точка 20).

15.

Член 7 от ДЕС изисква мнозинство от четири пети в Съвета, за да се установи наличието на очевиден риск от тежко нарушение на ценностите, посочени в член 2. Освен това в него се изисква единодушие на Европейския съвет – въз основа на предложение на Комисията и след одобрение от Европейския парламент – за да се установи наличието на тежко и продължаващо нарушение от държава членка на ценностите, посочени в член 2. След като такова наличие бъде установено, Съветът може с квалифицирано мнозинство да спре някои права, произтичащи от членството на съответната държава членка, включително правото на глас в Съвета. В предложения механизъм обаче предложението на Комисията се счита за прието, освен ако не бъде отхвърлено или изменено от Съвета. За да бъде блокирано предложението на Комисията е необходимо квалифицирано мнозинство в Съвета в едномесечен срок („гласуване с обратно квалифицирано мнозинство“). Европейският парламент ще бъде информиран само за евентуалните предложени или приети мерки.

16.

Липсата на критерии за важните междинни решения при изпълнението на предложения регламент и приемането на предложението на Комисията с гласуване с обратно квалифицирано мнозинство от Съвета допринася за предоставените на Комисията в предложението дискреционни правомощия.

Не са проведени специални консултации със заинтересованите страни

17.

Член 11, параграф 3 от ДЕС изисква от Комисията да „провежда широки консултации със заинтересованите страни с цел да осигури съгласуваност и прозрачност на дейността на Съюза“. По-конкретно в член 2 от приложения към Договора Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност се посочва, че „преди да предложи законодателен акт, Комисията провежда широки консултации“. Въпреки че Сметната палата констатира, че темата е била подложена на широко обсъждане, включително в Европейския парламент и в Съвета, тя счита, че би било от съществено значение Комисията да проведе специални консултации със заинтересованите страни преди публикуването на предложението.

Не е извършена оценка на въздействието

18.

В съответствие с междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество Комисията следва да извършва оценки на въздействието на всички свои законодателни и незаконодателни инициативи, делегирани актове и мерки за изпълнение, за които се очаква да имат значително икономическо, екологично или социално отражение. Въпреки потенциалното въздействие върху крайните бенефициенти (вж. точка 26) и факта, че части от бюджета на ЕС вероятно ще останат извън механизма (вж. точка 28), Сметната палата констатира, че не е извършена оценка на въздействието. Комисията счита, че правилата, приети съгласно член 322 от ДФЕС, предоставят общата рамка за изпълнение на разходните програми, което предполага, че няма пряко икономическо, екологично или социално въздействие, от анализа на което може да се извлекат ползи. Сметната палата обаче счита, че извършването на оценка на въздействието преди публикуването на предложението би дало възможност за вземане на по-информирани решения от законодателните органи.

КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ

Източниците на насоки и критериите не са ясно определени

19.

В предложението не е посочено ясно кои налични източници на насоки следва да използва Комисията за извършването на качествената оценка за установяване на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава, което излага на риск доброто финансово управление. В него се посочва само, че Комисията може да основе оценката си на информация от всички налични източници. Сметната палата счита, че по-ясното посочване може да подобри прозрачността, проследимостта и проверимостта на предложения механизъм, както и правната сигурност и недопускането на произвол във връзка с изпълнителните правомощия, които се предлага да бъдат предоставени на Комисията. В каре 2 са посочени някои възможни източници на насоки.

Каре 2 – Примери за възможни източници на насоки Комисията би могла да намери източници на насоки в глава 23 („Съдебна система и основни права“) и глава 24 („Свобода, сигурност и правосъдие“), които се прилагат за преговорите за присъединяване към ЕС, както и в механизма за сътрудничество и проверка (МСП) за България и Румъния, който беше въведен с цел отстраняване на недостатъците в областта на съдебната реформа, корупцията и организираната престъпност. Други примери за възможни подходящи източници или насоки са списъкът на принципите на правовата държава на Венецианската комисия, Препоръка CM/Rec(2010)12 на Съвета на Европа относно съдиите: независимост, ефикасност и отговорности, Докладът на Венецианската комисия относно независимостта на съдебната система – част I: независимост на съдиите (CDL-AD(2010)004) и Докладът на Венецианската комисия относно европейските стандарти във връзка с независимостта на съдебната система – част II: прокуратура (CDL-AD(2010)040).

20.

В член 4, параграф 3 от предложението се предвижда, че предприетите мерки следва да бъдат пропорционални на естеството, сериозността и мащаба на широко разпространеното незачитане на принципите на правовата държава. Пропорционалността следва да се гарантира, като се отчитат сериозността на ситуацията, нейната продължителност, повторяемост и степента на съдействие на държавата членка, както и последиците от широко разпространеното незачитане за съответните фондове на ЕС.

21.

Предложените мерки също така следва, „доколкото това е възможно, да са насочени към действията на Съюза, действително или потенциално засегнати от това незачитане“. Не са определени обаче точни критерии за важните междинни решения, като например започването на процедурата или определянето на избора и обхвата на мерките, което не гарантира съгласувано прилагане на разпоредбите.

22.

Според Комисията не е необходимо допълнително описание на критериите и то ще бъде контрапродуктивно, тъй като широко разпространеното незачитане на принципите на правовата държава трябва да бъде установено въз основа на качествена оценка, която не позволява да се използват количествени критерии. Всеки количествен подход би отслабил значително механизма поради риска да не бъдат обхванати всички възможни случаи. Освен това тя посочва, че тежестта на доказване за нейната качествена оценка, която подлежи на съдебен контрол, се поема от Комисията и Съвета.

23.

В контекста на своите одити на процедурата при прекомерен дефицит и на процедурата при макроикономически дисбаланси (8) Сметната палата констатира наличието на ясни критерии, което ѝ позволи да заключи, че съществуват слабости при съгласуваното и прозрачно прилагане на двете процедури. При тези обстоятелства Сметната палата счита, че е необходимо да се разработят критерии, които позволяват да се извърши критична оценка на последователността при прилагането на разпоредбите с цел да се гарантира равно третиране на държавите членки в случай на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава, което излага на риск доброто финансово управление.

Препоръка 1 Сметната палата препоръчва законодателните органи да установят ясни и конкретни критерии за определяне на същността на широко разпространеното незачитане на принципите на правовата държава, което излага на риск доброто финансово управление, и за определяне на обхвата на мерките – в предложения регламент или в евентуални правила за прилагане. При определянето на критериите могат да се вземат предвид източниците на насоки, използвани от Комисията в контекста на преговорите за присъединяване към ЕС, както и в механизма за сътрудничество и проверка с цел проследяване на напредъка на дадена държава членка.

Няма крайни срокове за Комисията

24.

Въпреки че не са определени крайни срокове за Комисията, в проекта за регламент се определят стриктни срокове, в рамките на които съответната държава членка трябва да отговори на уведомлението на Комисията (в срок, който е не по-кратък от един месец), а Съветът трябва да отхвърли предложено решение с квалифицирано мнозинство (в рамките на един месец). Сметната палата констатира, че в Договора не са предвидени крайни срокове за механизма по член 7 от ДЕС или за производството за установяване на нарушение по член 258 от ДФЕС. Комисията информира Сметната палата, че във всички случаи е задължена да действа в разумен срок (9).

Препоръка 2 Сметната палата препоръчва законодателните органи да посочват основанието за определяне на срокове, в рамките на които засегнатата държава членка трябва да предостави необходимата информация, както и да въведат подобни срокове за Комисията, когато е целесъобразно – например по отношение на отмяната на мерките в случай че съответното широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава е престанало да съществува.

Няма ясно задължение за Комисията да оцени възможността за отмяна на мерките по собствена инициатива

25.

Съгласно член 6, параграф 2 от предложението Комисията е задължена да извърши оценка по отношение на отмяната на мерките след отправено искане от засегнатата държава членка. Сметната палата обаче констатира, че предложението не съдържа разпоредба, която да изисква от Комисията да извърши оценка по собствена инициатива при липсата на такова искане, ако са налице условия, които да я обосновават. Комисията информира Сметната палата, че въпреки това ще извършва такава оценка.

Няма изискване Комисията да оцени потенциалното отражение върху крайните бенефициенти и националния бюджет

26.

Съгласно методите на пряко, непряко и споделено управление може да се приемат подходящи мерки, чиито последици съгласно обяснителния меморандум на предложението „ще се понасят от тези, които носят отговорност за установените недостатъци“. Освен ако решението на Съвета не предвижда друго, налагането на мерките не следва да засяга задължението на държавните органи или на държавите членки да изпълняват програмата или фонда, засегнати от мярката, и задължението да извършват плащания към крайни бенефициенти (10). Сметната палата констатира, че предложението не съдържа разпоредба относно начина, по който ще се гарантира това. На практика това ще изисква засегнатата държава членка да се намеси и да изплати средствата или по друг начин да гарантира финансирането на проектите или програмите.

27.

В този контекст Сметната палата констатира, че плащанията от националните фондове и фондовете на ЕС могат да бъдат обвързани с наличието на бюджетно финансиране, както стана ясно по време на одитите на ЕСП (11). Комисията информира Сметната палата, че е предложила правила (12) за следващата МФР, които ще наложат редица задължения на националните органи за гарантиране на пълно и навременно плащане на бенефициентите. Сметната палата обаче констатира, че предложеният регламент за общоприложими разпоредби също така съдържа клауза, която поставя задължението на националния орган за гарантиране на плащането към бенефициента в зависимост от наличието на финансиране (13).

28.

Целта на проекта на регламент е да се защити бюджетът на ЕС в неговата цялост. Същевременно обаче стремежът е да се гарантира, че всички последици от предприетите мерки се поемат от държавните органи, отговарящи за установеното широко разпространено незачитане, а не от недържавните крайни бенефициенти (14) (като например участващи в програмата „Еразъм“ студенти, отделни изследователи или организации на гражданското общество) или други държави членки (например чрез програмите за европейско териториално сътрудничество). Като се има предвид тази цел, в предложението се предвижда, че при пряко и непряко управление мерките може да се прилагат само ако бенефициентът е държавен орган. Следователно, ако бенефициентът е недържавна организация, отпуснатото финансиране от ЕС за тази организация остава извън обхвата на мерките, които ще предложи Комисията. Без оценка на въздействието, която да изясни каква част от бюджета на ЕС неизбежно ще остане извън защитата на предложения механизъм, е трудно да се определи потенциалният мащаб на тази мярка.

Препоръка 3 Сметната палата препоръчва законодателните органи да изискат от Комисията в предложението си до Съвета да извърши подробна оценка на начина, по който ще бъдат гарантирани законните интереси на крайните бенефициенти. Правата на крайните бенефициенти следва да бъдат гарантирани за всички мерки по член 4, параграф 1 от предложението (като например намаляването на бюджетните кредити за поемане на задължения или спирането на бюджетните кредити или плащанията).

29.

В случаите, когато се използват национални средства, които да заместят спрените или намалени средства от ЕС, тези средства трябва да бъдат предоставени от националния бюджет на засегнатата държава членка. Това води до отражение върху бюджета на държавата членка (15), особено в случай на големи спирания или намаления.

Препоръка 4 Сметната палата препоръчва законодателните органи да изискат от Комисията, преди да реши какви подходящи мерки да предложи, да оцени евентуалното отражение върху бюджета от намаляването на финансирането от ЕС за националния бюджет на засегнатата държава членка, при надлежно спазване на принципите на пропорционалност и недопускане на дискриминация.

Сътрудничество с Европейската прокуратура не е приложимо за всички държави членки

30.

Широко разпространеното незачитане на принципите на правовата държава в дадена държава членка може да бъде свързано с ефективното и своевременно съдействие на Европейската служба за борба с измамите и на Европейската прокуратура. Сметната палата обръща внимание на факта, че не всички държави членки са част от сътрудничеството с Европейската прокуратура, което прави разпоредбите във връзка с Европейската прокуратура – след нейното създаване – приложими единствено за участващите държави членки.

Препоръка 5 Сметната палата препоръчва законодателните органи да пояснят, че разпоредбите във връзка с Европейската прокуратура – след нейното създаване –може да се прилагат единствено за участващите държави членки.

---

(1)  COM(2018) 324 окончателен от 2 май 2018 г.

(2)  COM(2014) 158 окончателен от 11 март 2014 г.

(3)  COM(2018) 98 окончателен от 14 февруари 2018 г.

(4)  Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно „Следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.“ (2017/2052(INI)).

(5)  Вж. брошурата на Комисията „Бюджет на ЕС за бъдещето – добро финансово управление и принципи на правовата държава“, https://publications.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/20d5496b-526a-11e8-be1d-01aa75ed71a1/language-bg

(6)  Съгласно член 59, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (Финансовия регламент) (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1) „при извършването на задачи по изпълнението на бюджета държавите членки вземат всички необходими мерки, в това число законодателни, регулаторни и административни мерки, за да защитят финансовите интереси на Съюза, ..[..]“.

(7)  Член 3, параграф 2 от ДЕС и член 67 от ДФЕС; COM(2014) 158 окончателен от 11 март 2014 г.

(8)  Специален доклад № 10/2016 „Необходими са допълнителни подобрения, за да се гарантира ефективно прилагане на процедурата при прекомерен дефицит“ и Специален доклад № 3/2018 „Одит на процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД)“.

(9)  Вж. съединени дела C-74/00 P и C-75/00 P Falck SpA и Acciaierie di Bolzano SpA/Комисия на Европейските общности, EU:C:2002:524, точки 139 – 141 http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=47692&pageIndex=0&doclang=FR&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=263967

(10)  Това отразява параграф 119 от резолюцията на Европейския парламент от 14 март 2018 г.„Следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.“, в който се посочва, че „крайните бенефициенти на бюджета на Съюза не трябва по никакъв начин да бъдат засегнати от нарушения на правилата, за които не носят отговорност“.

(11)  По време на одитите на ЕСП в областта на споделеното управление установихме сключени договори между националните органи и крайните бенефициенти, които съдържаха условни клаузи, обвързващи плащанията с наличието на бюджетно финансиране.

(12)  Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013 (COM(2018) 393 окончателен) и Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище и миграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за управление на границите и визите (COM(2018) 375 окончателен).

(13)  Вж. член 68, параграф 1, буква б) от предложението за регламент за общоприложими разпоредби.

(14)  В зависимост от регламента, въз основа на който се предоставя финансиране от ЕС, крайните бенефициенти се наричат още крайни получатели.

(15)  В своята резолюция от 14 март 2018 г. Европейският парламент посочва, че „бюджетът на Съюза не е подходящият инструмент за предприемане на мерки при неспазване на член 2 от ДЕС и че съответните държави членки следва да понесат финансовите последици, независимо от изпълнението на бюджета“.