ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 24.2.2017

COM(2017) 97 final

2017/0043(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за установяване на многогодишен план за запасите от дребни пелагични видове в Адриатическо море и за свързаните с тях риболовни дейности

{SWD(2017) 63 final}
{SWD(2017) 64 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Основания и цели на предложението

Адриатическо море (географски подзони 17 и 18 на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море) 1 представлява важна подзона в рамките на Средиземно море с приблизително една трета от стойността на всички разтоварвания на улов 2 . Съществен компонент на рибарството в Адриатическо море са дребните пелагични видове (т.е. плуващите близо до водната повърхност), които носят значителни икономически приходи за сектора. Сред тях най-ценните и търсени са запасите от хамсия и сардина.

Почти целият улов на дребни пелагични видове 3 се състои от хамсия и сардина, като хамсията е по-ценният вид с определящо значение за рибарството. Преобладаващият дял от улова се извършва в северната част на Адриатическо море от страна на италиански и хърватски кораби. Единствените други държави, участващи в риболова, са Словения (чийто улов представлява по-малко от 1 % от общото количество), Албания и Черна гора (със също толкова нисък дял на улова)3.

В момента риболовът на дребните пелагични видове в Адриатическо море се урежда посредством няколко правни рамки на национално, европейско и международно равнище. В съответствие с Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море, за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1626/94 4 (Регламент относно Средиземно море) в Хърватия, Италия и Словения са приети национални планове за управление, обхващащи корабите с мрежи гъргър и пелагичните тралове, т.е. уредите, с които се извършва уловът на дребни пелагични видове. На европейско равнище е разрешено изхвърлянето на ограничено количество улов по силата на тригодишен план за премахване на изхвърлянето на улов 5 . На международно равнище са приети план за управление 6 и поредица от извънредни мерки 7 от страна на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM).

Въпреки мерките за управление най-актуалните научни становища показват, че запасите от хамсия и сардина в Адриатическо море все още са обект на прекомерна експлоатация и има вероятност числеността им да продължава да намалява. Допълнителен фактор за влошаване на състоянието на запасите е отдалечаването от целта за устойчиви равнища на риболова и обстоятелството, че все още сме далеч от изпълнение на целта, според която до 2020 г. следва да се постигне експлоатиране на запасите съгласно принципа на максималния устойчив улов (МУУ) и която е заложена в Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение № 2004/585/ЕО на Съвета 8 („основен регламент“). В най-актуалните научни становища се посочва, че за постигането на устойчиви равнища на риболов е необходимо значително намаляване на улова на двата посочени вида 9 .

Съществуващата рамка на управление се основава най-вече на ограничаване на риболовното усилие и капацитета, както и на няколко допълнителни мерки — например налагане на забрани за риболов за определени периоди и в определени зони и установяване на минимален размер на разтоварваните екземпляри. Независимо от това мерките не само се различават по географски обхват за всеки конкретен случай (между трите държави членки и в международни води), но също така са претърпели редица изменения в последните години. Така например в трите държави членки с излаз на Адриатическо море са въведени различни периоди на забрана на риболова, които през последните пет години са били променяни ежегодно. Предвид динамиката и сложността на тази рамка на управление е все по-трудно да се гарантира, че риболовните предприятия са запознати с актуалните действащи правила и ги прилагат. Наред с това, с прилагането на различни правила в различните зони, е трудно да се постигне ефективно управление на един и същи рибен запас. Ако например риболовът в дадена зона се забрани по силата на националните правила на определена държава членка, усилието може просто да се измести към друга част на Адриатическо море и на запаса, където в дадения момент такава забрана липсва.

При оценките на съществуващата рамка на управление бе формулирано заключението, че тя е неефективна и недостатъчна, за да се гарантира постигането до 2020 г. на устойчив риболов по отношение на посочените запаси. Научният, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) 10 препоръча на управленските кадри да разгледат прилагането на ограничения по отношение на улова (или разтоварванията) като по-ефективен инструмент за управление на запасите от дребни пелагични видове 11 , 12 . При запасите от дребни пелагични видове, за които е характерно струпване на гъсти ята, управлението въз основа на риболовното усилие се счита за по-рисковано. Така например, дори усилието да се намали с 20 %, това няма непременно да доведе до 20 % спад на улова, нито на смъртността от риболов. Ако даден кораб попадне на ято от дребни пелагични риби, той може за кратък период от време да извърши улов на големи количества. За разлика от това намаляването на улова ще доведе непосредствено до еквивалентно намаляване на смъртността от риболов.

В многогодишния план ще бъдат включени целевите стойности на смъртност от риболов, изразени в диапазони за всеки от запасите (когато такива диапазони са налични), въз основа на които ще се определят годишните ограничения на улова по отношение на тези запаси. В него ще се съдържат и предпазни мерки, позволяващи възстановяване на запасите, в случай че тяхната численост спадне под допустимите биологични равнища.

Многогодишният план ще се прилага по отношение на всички риболовни кораби на ЕС независимо от тяхното цялостно участие в риболова в Адриатическо море (във водите на ЕС и международни води). Това положение е съобразено с правилата на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) и отчита въздействието на корабите върху съответните рибни запаси.

От значение за многогодишния план са следните разпоредби на Регламент (ЕС) № 1380/2013 („основния регламент“):

В членове 9 и 10 от основния регламент се съдържат разпоредби относно целите и съдържанието на многогодишните планове. В съответствие с член 10 от същия регламент многогодишните планове трябва да включват количествено измерими цели. Тези цели трябва да бъдат допълнени с разпоредби относно предпазни мерки, свързани с праг на задействане на референтно равнище на опазване.

Съгласно член 15 от основния регламент задължението за разтоварване се прилага във всички води на ЕС по отношение на риболова на дребни пелагични видове (т.е. скумрия, херинга, сафрид, син меджид, капрова риба, хамсия, атлантическа аргентина, средиземноморска сардина, цаца) от 1 януари 2015 г. В съответствие с член 15, параграф 5 от същия регламент подробностите за изпълнението на задължението за разтоварване трябва да бъдат определени в многогодишните планове и да включват:

а)специални разпоредби по отношение на риболовните дейности или видовете, за които се прилага задължението за разтоварване;

б)конкретизиране на изключенията от задължението за разтоварване;

в)разпоредби за минимални изключения до не повече от 5 % от общия годишен улов на всички видове, за които се прилага задължението за разтоварване, за да се избегнат прекомерните разходи за обработка на нежелания улов.

Съгласно член 18 от основния регламент държавите членки с пряк управленски интерес могат да представят съвместни препоръки за приемането на определени мерки, когато Комисията получи правомощия да приема актове за изпълнение или делегирани актове за постигане на целите на многогодишния план.

В многогодишния план се съдържат и специални разпоредби за контрол, чиято цел е да се осигури съответствието между специфичния характер на риболова на дребни пелагични видове в Адриатическо море и общите мерки за контрол, установени в Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 13 , който предоставя законодателната рамка за контрол, инспекции и правоприлагане, гарантираща спазване на правилата на ОПОР. Съответните разпоредби от Регламент (ЕО) № 1224/2009 са следните:

Съгласно член 9 риболовните кораби с обща дължина 12 метра или повече трябва да разполагат на борда си с напълно работещо устройство, което им позволява да бъдат автоматично локализирани и идентифицирани чрез системата за наблюдение на корабите, като през равни интервали излъчват данни за местоположението си. Това устройство трябва също така да позволява на центъра за наблюдение на риболова на държавата членка на знамето да отправя запитвания до риболовните кораби.

Съгласно член 15 капитаните на риболовните кораби на ЕС с обща дължина 12 метра или повече трябва да използват електронни риболовни дневници и да ги изпращат по електронен път на компетентния орган на държавата членка на знамето поне веднъж на ден.

Съгласно член 17 капитаните на риболовните кораби на ЕС с обща дължина 12 метра или повече, извършващи риболов на обхванати от многогодишен план запаси, които са задължени да въвеждат данните от риболовния дневник по електронен път, трябва да изпращат на компетентните органи на своята държава членка на знамето определена информация за кораба и улова най-малко четири часа преди очакваното време на пристигане в пристанището.

Може да е целесъобразно посочените разпоредби да бъдат адаптирани към спецификата на съответната риболовна дейност чрез многогодишен план.

Съгласно разпоредбите на член 43 в многогодишните планове могат да се определят праговете, над които уловът на съответните запаси трябва да се разтовари в определени за целта пристанища.

В раздел 5 е представен общ преглед на конкретните разпоредби на многогодишния план.

Съгласуваност със съществуващите разпоредби в тази област на политиката

С Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета се установява общата рамка за ОПОР и се определят случаите, в които Съветът и Европейският парламент трябва да приемат многогодишни планове.

В настоящото предложение относно многогодишен план за риболова на дребни пелагични видове в Адриатическо море е приложен същият подход за определяне на целите, измеримите цели и предпазните мерки на плана и за изпълнение на задължението за разтоварване като в приетия неотдавна Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за създаване на многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси, за изменение на Регламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1098/2007 на Съвета 14 .

В Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета от 30 март 1998 г. относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми 15 са набелязани техническите мерки за опазване, т.e. правилата във връзка със състава на улова, минималния размер на отвора на мрежите, минималните размери за разтоварване, както и зоните и сезоните, в които са забранени някои видове риболов. В момента този регламент се преразглежда и ще бъде заменен с друг, ако бъде прието предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно опазването на рибните ресурси и защитата на морските екосистеми посредством технически мерки 16 . С това предложение държавите членки ще получат възможност да изменят техническите мерки чрез подхода на регионализация.

Съответствие с политиките на Съюза в други области

Предложението и заложените в него цели са в съответствие с политиките на Европейския съюз, и по-специално с политиките в областта на околната среда, като например Рамковата директива за морска стратегия 17 (РДМС) и свързаните с нея цели за постигане до 2020 г. на добро екологично състояние на морските води на ЕС.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

Правно основание

Правното основание на настоящото предложение е член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Принцип на субсидиарност

Разпоредбите на предложението са свързани с опазването на морските биологични ресурси — мерки, които попадат в изключителната компетентност на Европейския съюз. Настоящото предложение е в съответствие с принципа на субсидиарност и отговаря на неговите изисквания. Запасите от хамсия и сардина, както и съответните риболовни кораби, прекосяват свободно международните граници, поради което постигането на целите не би било възможно с изолирани действия от страна на държавите членки. За да се осигури ефективност на мерките, те следва да се предприемат по съгласуван начин и да се прилагат в цялата зона на разпространение на запасите и по отношение на всички засегнати флотове.

Принцип на пропорционалност

Предложените мерки са в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като са уместни, необходими и няма други по-малко рестриктивни мерки за постигане на желаните цели на политиката. Заинтересованите страни, чието становище бе потърсено, споделят мнението, че настоящата законодателна рамка, която се състои от разпоредби на държавите членки, план на ЕС за премахване на изхвърлянето на улов и мерки, приети от GFCM, не са достатъчни за постигане на целите на ОПОР за устойчивост.

Избор на инструмент

Предложеният инструмент е регламент на Европейския парламент и на Съвета.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

При изготвянето на настоящото предложение и придружаващата го оценка на въздействието бе проведена консултация на различни равнища, която обхвана заинтересованите страни, научните среди, отделни граждани, публичните администрации и съответните служби на Комисията.

Консултации със заинтересованите страни

Бяха проведени целенасочени консултации със заинтересованите страни, по-специално чрез Консултативния съвет за Средиземно море (MEDAC) 18 , който е най-представителната организация на заинтересованите страни в областта на рибарството в Средиземно море. MEDAC представлява всички страни, засегнати от настоящото предложение. Те включват сектора на рибарството (включително дребномащабния риболов), преработвателния сектор, синдикалните организации и други заинтересовани страни, като например природозащитни организации, групи за защита на потребителите и сдружения за спортен/развлекателен риболов, които функционират в региона на Средиземноморието съгласно ОПОР.

През 2014 г. MEDAC учреди работна група за изготвяне на многогодишен план за дребните пелагични видове в Адриатическо море. Групата проведе шест заседания, в които взеха участие представители на генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ на Европейската комисия, Европейската агенция за контрол на рибарството, научноизследователската общност, представители на промишлеността и органите за управление на рибарството в държавите членки 19 . През март 2016 г. MEDAC прие становище относно многогодишния план на дребни пелагични видове в северната част на Адриатическо море 20 . В настоящото предложение са отразени някои от мерките, препоръчани от MEDAC, а именно: да се разшири използването на електронни риболовни дневници и електронни системи за наблюдение на местоположението на корабите и да се предвидят необходимите мерки за изпълнение на задължението за разтоварване.

На 18 септември 2015 г. Комисията организира научно-технически семинар относно дребните пелагични видове в Адриатическо море, в който участваха представители на научните среди, MEDAC и органите за управление на рибарството на държавите членки. Участниците изразиха съгласие, че запасите от хамсия и сардина са подложени на прекомерна експлоатация и че е наложително предприемането на съответните мерки.

Впоследствие, на 21—25 септември 2015 г., се състоя семинар относно прилагането на МУУ при конкретни случаи, включително по отношение на запасите от дребни пелагични видове в Адриатическо море. Той бе организиран в рамките на финансиран от Комисията проект относно варианти за управление с оглед на изготвянето на многогодишни планове за управление в Средиземно море и Черно море. В рамките на заседанията различните заинтересовани страни (Комисията, MEDAC, независими експерти и консултанти, осъществяващи проекта) получиха възможност да проведат дискусии и да постигнат съгласие относно различните възможности за управление, критерии и планирани варианти за постигане на FMSY в рамките на проекта.

В контекста на ретроспективната оценка на Регламента относно Средиземно море 21 , в която бе разгледан конкретният случай, свързан с дребните пелагични видове в Адриатическо море, бе проведена и консултация на заинтересованите страни, имащи отношение към риболова в Средиземно море (включително компетентните органи на осем държави членки, пет НПО, представители на сектора в осем държави членки, MEDAC и НТИКР). В рамките на тази консултация бе получена важна информация във връзка с дефинирането на проблема и ефективността на настоящата рамка. Заинтересованите страни споделят становището, че рибните запаси в Средиземно море са подложени на прекомерна експлоатация, като повечето респонденти от всички категории заявяват, че до момента не е отчетено подобрение в състоянието на запасите. Като друг много важен проблем бяха изтъкнати опасенията по отношение на бъдещата социално-икономическа устойчивост на риболова в Средиземно море.

От 22 май 2015 г. до 11 септември 2015 г. бе проведена широка обществена онлайн консултация относно риболова на дребни пелагични видове в северната част на Адриатическо море 22 . Бяха получени 15 подробни становища от държави членки, MEDAC, представители на сектора, НПО и граждани. Основните заключения от консултацията са следните:

Повечето респонденти изказват съгласие с необходимостта от въвеждане на многогодишен план на ЕС, тъй като в настоящата правна рамка не са отчетени спецификите на риболова, извършван в съответния регион, нито е осигурено цялостно изпълнение на ОПОР — по-конкретно на заложения в нея принцип на регионализация.

Общото мнение е, че настоящата рамка е твърде сложна.

Намесата на ЕС следва да се свежда до определяне на ориентацията и целите.

Необходимо е да се отчете взаимодействието между риболовните дейности и екологичните фактори.

Мерките следва да се отнасят само до целевите видове.

Техническите мерки и допълнителните мерки относно задължението за разтоварване следва да не се определят в многогодишния план, а да се приемат съгласно подхода на регионализация.

При техническите мерки следва да се обърне внимание не толкова на увеличаването на селективността въз основа на размера на отвора на мрежите, колкото на налагането на забрани за риболов за определени периоди и в определени зони.

Многогодишният план следва да се основава на подход на адаптиране и да е пропорционален на дела на улова от страна на различните флотове, за които се отнася.

Събиране и използване на експертни становища

Наред с посочената по-горе обществена консултация и ретроспективната оценка, описана в следващия раздел, настоящото предложение се основава и на няколко важни проучвания.

През 2014 г. Комисията възложи извършването на проучване, озаглавено „Подобряване на информацията за основните социално-икономически аспекти, свързани с най-важните риболовни дейности в Адриатическо море“. Целта бе да се идентифицират основните риболовни дейности в Адриатическо море, да се анализират оценките на запасите и научните становища за съответните запаси и да се предоставят социално-икономически данни за различните риболовни дейности, извършвани от държавите с излаз на Адриатическо море. Проучването бе завършено през 2015 г. 23

Също през 2014 г. бе проведено проучване от страна на ГД „Морско дело и рибарство“, чиято цел бе да се извърши оценка на конкретни варианти на управление за многогодишните планове в съответствие с целите на ОПОР 24 . То обхвана четири конкретни случая, един от които се отнасяше до риболова на дребни пелагични видове в Адриатическо море. Като следващ етап от проучването бе приложено биоикономическо моделиране, за да се извърши оценка на екологичното, социалното и икономическото въздействие на разгледаните варианти върху различните сегменти на флота.

Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

Извършената ретроспективна оценка на Регламента относно Средиземно море21 показа, че въпреки прилагането на много от предвидените в регламента мерки повечето от неговите цели във връзка със северната част на Адриатическо море или не се изпълняват, или липсват категорични доказателства за тяхната ефективност. Така например всички национални компетентни органи, чиито становища бяха използвани за целите на оценката, заявяват, че според тях ефектът от намаляването на риболовното усилие в северната част на Адриатическо море е нулев или нищожен и че Регламентът относно Средиземно море е оказал ограничено въздействие върху броя на корабите и заетостта в Италия и Хърватия.

Националните планове за управление, приети от държавите членки в съответствие с Регламента относно Средиземно море, бяха подложени на анализ от страна на НТИКР 25  въз основа на специално проучване 26 . В заключението си НТИКР посочва, че мерките за намаляване на улова в рамките на съществуващите национални планове за управление са недостатъчни за постигането на устойчиви равнища на риболов до 2020 г. Поради това НТИКР е на мнение, че ако националните планове за управление останат в сегашния си вид, вероятността за постигане на целите на ОПОР е нищожна.

По отношение мерките на международно равнище, прилагани в рамките на GFCM, през 2015 г. бе извършена биоикономическа оценка на мерките за управление на риболова по отношение на запасите от хамсия и сардина в Адриатическо море 27 . Симулациите показват, че в момента процентите на смъртност от риболов са твърде високи, включително в контекста на приетите от GFCM извънредни мерки 28 . Ако тези проценти се запазят, запасите от хамсия и сардина ще останат извън допустимите биологични равнища, като е възможно в периода 2020—2030 г. те да се окажат изчерпани.

Оценка на въздействието

Оценката на въздействието във връзка с многогодишния план за риболов на дребни пелагични видове в Адриатическо море е извършена в контекста на новата ОПОР и преработката на регламентите относно техническите мерки. Съответно в настоящото предложение са взети предвид оценките на въздействието във връзка със:

реформата на ОПОР 29 ,

последиците от въвеждането на задължението за разтоварване 30 , 31 ,

социално-икономическите измерения на ОПОР 32 ,

изготвянето на нов регламент относно техническите мерки 33 .

Настоящото законодателно предложение за установяване на многогодишен план за запасите от дребни пелагични видове и свързания с тях риболов в Адриатическо море също бе подложено на съответната оценка на въздействието.

В рамките на тази оценка бяха разгледани следните варианти на политиката:

Вариант 0: използване на незаконодателни инструменти, т.е. на актове с незадължителна юридическа сила (отхвърлен на ранен етап).

Вариант 1: запазване на статуквото (базов сценарий, спрямо който бяха сравнени останалите варианти).

Вариант 2: изготвяне на регламент на ЕС за управление на риболова на дребни пелагични видове с цел до 2018 г. или 2020 г. да се постигне устойчив риболов на съответните запаси (два подварианта). В рамките на вариант 2 се предлага нов механизъм за управление, при който се набляга на резултатите на риболовната дейност чрез определяне на ограничения на улова. Този подход е успешно изпитан в други морски райони на ЕС, където е довел до подобряване на състоянието на запасите.

Вариант 3: опит за изменение на настоящата рамка на управление (национално и международно законодателство), чийто успех или неуспех може да доведе до най-благоприятен или най-неблагоприятен сценарий.

Предпочетен бе вариант 2 — регламент на ЕС за управление на риболова на дребни пелагични видове, тъй като бе установено, че само той отговаря на всички поставени цели. Прилагането му ще спомогне за подобряване на природозащитния статус на запасите от хамсия и сардина, което ще повиши стабилността и устойчивостта на риболовния сектор, зависещ от този ресурс, чрез постигане на по-добро заплащане за отделните рибари и подобряване на цялостната рентабилност в сравнение с настоящото положение.

Очаква се преходът към по-устойчиво състояние на риболовната дейност да изисква ограничаване на риболовния сектор, включително равнището на заетостта и общите приходи за сектора. С намаляване на улова цените при първа продажба вероятно ще се увеличат, което до известна степен ще компенсира по-ниските приходи за сектора, причинени от ограничения улов. Възможно е да се наложи преработвателният сектор (по-специално в Хърватия и Италия) да увеличи вноса от други държави. Съществуват специфични финансови инструменти и мерки за подпомагане на съответните сектори по време на този преход.

Съгласно предпочитанията на огромното мнозинство от заинтересовани страни целевата дата за постигане на устойчив риболов в рамките на вариант 2 е 2020 г. (вместо 2018 г.). Тази дата е по-реалистична предвид вероятния график, свързан с влизането в сила на многогодишния план на ЕС.

Никоя от заинтересованите страни, взели участие в консултациите, не е изказала предпочитание към използването на актове с незадължителна юридическа сила (вариант 0). Само един участник в обществената консултация е посочил, че е достатъчно прилагането на съществуващата правна рамка (вариант 1). Всички респонденти (с изключение на един) са на мнение, че изменението на сегашната рамка няма да бъде достатъчно (вариант 3). Разработването на многогодишен план (вариант 2) с категорично изразено предпочитание за подвариант „2020 г.“ бе подкрепено от MEDAC (състоящ се от представители на гражданското общество и сектора), неправителствени организации, публични органи, научноизследователски институти, както и Хърватия, Италия и Словения.

Регулаторна пригодност и опростяване

Настоящото предложение не е инициатива по линия на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка. Независимо от това то ще допринесе за опростяване на приложимото законодателство на Европейския съюз. Многогодишният план ще осигури единен инструмент, в който се съдържат всички разпоредби, свързани с управлението на съответните риболовни дейности на равнището на ЕС, за разлика от настоящата система, която се състои от план на ЕС за премахване на изхвърлянето на улов заедно с разпоредби в три национални плана за управление, приети с три отделни национални нормативни акта.

Настоящата рамка на управление е сложна и се променя непрекъснато. Положението ще се подобри значително, ако тя се опрости и се повишат нейната стабилност и прозрачност.

В сравнение със сегашната система на управление системата, осигурена с многогодишния план, ще бъде по-опростена и прозрачна по отношение на превръщането на научните становища в мерки за управление. Научните становища ще се предоставят ежегодно, включително предлаганите ограничения на улова по отношение на всеки запас, чрез които да се гарантират устойчиви равнища на риболова. За разлика от система за контрол на входящите ресурси (например основаваща се на управлението на капацитета или управлението на риболовното усилие) с въвеждането на система за контрол на резултатите необходимото намаляване на смъртността от риболов ще доведе непосредствено до намаляване на улова. Същевременно с многогодишния план ще се повишат стабилността и предвидимостта на наличните ресурси за сектора, занимаващ се с риболов на дребни пелагични видове.

ОПОР е насочена конкретно към малките и средните предприятия (МСП), които са преобладаващи в риболовния сектор. Почти всички предприятия в сектора, занимаващи се с риболов на дребни пелагични видове в Адриатическо море, и преобладаващата част от предприятията в преработвателния сектор са микропредприятия или МСП. Тяхното изключване от обхвата на настоящото предложение поради размера им би довело до изключване на преобладаващата част от сектора, а оттам — до обезсмисляне на предложението. Съответно многогодишният план на ЕС ще се прилага по отношение на всички предприятия, включително МСП и микропредприятията. Очаква се те да бъдат засегнати от посочените последици в различна степен и в зависимост от начините, по които държавите членки решат да разпределят необходимите ограничения на риболовното усилие сред сегментите на флота.

Основни права

Настоящото предложение е изцяло съобразено с Хартата на основните права на ЕС 34 , и по-специално с член 37 от нея, в който се предвижда, че високо равнище на опазване на околната среда и подобряването на нейното качество трябва да бъдат включени в политиките на Съюза и гарантирани в съответствие с принципа на устойчиво развитие.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Няма отражение върху бюджета.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

Планове за изпълнение и мерки за наблюдение, оценка и докладване

Наблюдението на някои последици от мерките за управление се извършва в рамките на рутинната работа по изпълнението на ОПОР. Данните, необходими за наблюдение на социално-икономическото въздействие и въздействието върху околната среда на многогодишния план, вече се събират от държавите членки съгласно законодателството на ЕС в областта на събирането на данни 35 . Наред с това НТИКР извършва редовни оценки на състоянието на запасите от хамсия и сардина, както и на социално-икономическите показатели на риболовния и на преработвателния сектор. Въздействието, което многогодишният план ще окаже върху пазарите, ще бъде наблюдавано на всеки две години чрез Европейската обсерватория на пазара на продукти от риболов и аквакултури (EUMOFA) 36 . Следователно вече са налице базови данни и е въведена процедура за наблюдение на посочените по-горе оперативни цели, както и на социално-икономическото въздействие на многогодишния план.

В многогодишния план се предвижда извършването — в съответствие с научните становища — на периодична оценка на въздействието, което той оказва върху съответните запаси. От първостепенна важност е при нейното изготвяне да се определи подходящ срок, позволяващ да се приемат и приложат мерки за регионализация, както и да се прояви тяхното въздействие върху запасите и риболовната дейност. В графика за оценката следва също така да се вземе под внимание съществуващото забавяне между събирането на биологичните и социално-икономическите данни, и методът на работа на научните органи, извършващи оценката на тези данни. При оценката на многогодишните планове НТИКР препоръчва да се използват данните за въздействието, събирани в продължение на три години. НТИКР също така отбелязва, че за получаването на такива тригодишни данни е необходимо планът да е бил прилаган в продължение на пет години 37 . Поради това оценката на многогодишния план следва да се извършва на всеки пет години.

Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението

В съответствие с цялостната амбиция на ОПОР за опазване на рибните ресурси и предвид членове 9 и 10 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, в които се установяват принципите, целите и съдържанието на многогодишните планове, основните елементи на плана са следните:

В обхвата на многогодишният план са включени запасите от дребни пелагични видове. Планът по-конкретно се отнася до запасите от хамсия, сардина, скумрия и сафрид, както и до свързаните с тях риболовни дейности в Адриатическо море.

Mногогодишният план е насочен към подпомагане изпълнението на целите на ОПОР, и по-специално постигането и поддържането на МУУ за съответните запаси, осигуряването на устойчив риболовен сектор и гарантирането на ефективна рамка на управление. Същевременно той подпомага изпълнението на задължението за разтоварване.

Съгласно препоръката на НТИКР предложените количествени цели са изразени като диапазони на смъртност от риболов, съответстващи на FMSY, с краен срок 2020 г. Тези диапазони позволяват управление на съответните запаси въз основа на МУУ и осигуряват висока степен на предвидимост за сектора. Включени са количествените цели по отношение на запасите от хамсия и сардина, като диапазоните са съобразени със становищата на НТИКР9. Тези диапазони позволяват управление на съответните запаси въз основа на МУУ и адаптиране в случай на промени в научните становища, като се запазва високо равнище на предвидимост. При наличието на данни относно рибните запаси тези референтни равнища се изразяват като биомаса на репродуктивния запас.

Включените в многогодишния план референтни равнища на опазване, числено изразени в тонове биомаса на репродуктивния запас или изобилие, се определят от НТИКР.

Предпазните мерки и конкретните мерки за опазване са свързани с референтните равнища на опазване. Когато в научните становища бъде посочено, че някой от съответните запаси е под тези равнища, допустимият улов по отношение на този запас следва да се намали. При необходимост тази мярка може да бъде допълнена с технически мерки или извънредни мерки, предприети от Комисията или държавите членки. Някои от тези мерки могат да бъдат приети чрез подхода на регионализация.

Необходимо е да се приемат разпоредби, свързани със задължението за разтоварване в контекста на регионализацията, за да се удължи — в съответствие с актуалните научни становища — действието на (и/или да се изменят) изключенията от това задължение по отношение на видовете, които според научните данни са с висок процент на оцеляване, както и на минималните изключения. В момента подобни изключения, приети в рамките на Плана за премахване на изхвърлянето на улов за Средиземно море5, са с тригодишен срок на годност.

С многогодишния план се установява регионално сътрудничество между държавите членки по отношение на приемането на разпоредби за задължението за разтоварване и конкретни (включително технически) мерки за опазването на определени запаси.

Предвидени са разпоредби за контрол по отношение на системата за наблюдение на кораби, предварителното уведомяване, електронните риболовни дневници и определените пристанища. Във връзка с предварителното уведомяване е необходимо общите правила в Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета да се адаптират към спецификите на Адриатическо море и риболова на дребни пелагични видове в този басейн. По отношение на електронните риболовни дневници и на системата за наблюдение на корабите разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета се разширяват така, че да обхванат всички кораби с обща дължина осем метра или повече, с което ще се подобри контролът на риболовните дейности, включени в многогодишния план. Във връзка с определените пристанища в настоящото предложение се предвижда праг, над който уловът на хамсия и сардина може да се разтоварва само в пристанища със засилен контрол.

Периодична оценка на многогодишния план въз основа на научните становища: планът подлежи на оценка на всеки пет години. Този период позволява първоначално да се приложи изцяло задължението за разтоварване, да се приемат и приложат мерки за регионализация, както и да се прояви тяхното въздействие върху запасите и риболовната дейност. Също така това е минималният период, изискван от научните органи37.

2017/0043 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за установяване на многогодишен план за запасите от дребни пелагични видове в Адриатическо море и за свързаните с тях риболовни дейности

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 38 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура 39 ,

като имат предвид, че:

(1)Целта на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) е да допринася за защитата на морската среда, за устойчивото управление на всички видове, експлоатирани с търговска цел, и по-специално за постигането до 2020 г. на добро екологично състояние на морската среда съгласно член 1, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 40 .

(2)С Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета 41 се установяват правилата на ОПОР в съответствие с международните задължения на Съюза. Целите на ОПОР са, inter alia, да се гарантира екологичната устойчивост на риболова и аквакултурите в дългосрочен план и да се прилагат подходът на предпазливост и екосистемният подход при управлението на рибарството.

(3)В становищата на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) и на Научния консултативен комитет към Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) се посочва, че експлоатацията на запасите от сардина и хамсия в Адриатическо море е над равнищата, необходими за постигането на максимален устойчив улов (МУУ).

(4)Въпреки че по отношение на запасите от хамсия и сардина в Адриатическо море се прилагат международен план за управление в рамките на GFCM и национални планове за управление, приети в съответствие с Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета 42 , тези запаси все още са обект на прекомерна експлоатация, като се счита, че действащите мерки за управление не са достатъчни за постигането на МУУ до 2020 г. Държавите членки и заинтересованите страни изразиха подкрепа за изготвянето и прилагането на планове за управление за тези два запаса на равнище ЕС.

(5)Настоящите мерки за управление на запасите от дребни пелагични видове в Адриатическо море се отнасят до достъпа до води, контрола на риболовното усилие и технически мерки, с които се регулира използването на риболовни уреди. Научните становища показват, че най-подходящото средство за адаптиране на процента на смъртност от риболов е контролът на улова, поради което той би бил по-ефективен инструмент за управление на запасите от дребни пелагични видове 43 .

(6)С оглед постигането на целите на ОПОР предстои приемането на редица мерки за опазване, евентуално и различни комбинации от тях — например многогодишни планове, технически мерки, определяне и разпределяне на възможности за риболов.

(7)В съответствие с членове 9 и 10 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 многогодишните планове следва да се основават на научни, технически и икономически становища и да съдържат цели, количествено измерими цели с ясни срокове, референтни равнища на опазване и предпазни мерки.

(8)Mногогодишният план следва да е насочен към подпомагане изпълнението на целите на ОПОР, и по-специално постигането и поддържането на МУУ за съответните запаси, осигуряване на устойчив риболовен сектор и гарантиране на ефективна рамка на управление.

(9)С член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 се въвежда задължение за разтоварване, включително за целия улов на видовете, по отношение на които се прилагат минималните размери, определени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1967/2006. Посредством дерогация от член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 с Делегиран регламент (ЕС) № 1392/2014 на Комисията 44 бе установен тригодишен план за премахване на изхвърлянето на улов, в който се предвижда минимално изключение от задължението за разтоварване по отношение на запасите от хамсия, сардина, скумрия и сафрид в Адриатическо море. За изпълнение на задължението за разтоварване е целесъобразно да се удължи срокът на валидност на мерките, предвидени в Делегиран регламент (ЕС) № 1392/2014, като съответните разпоредби от него бъдат включени в многогодишния план.

(10)В съответствие с екосистемния подход и в допълнение към свързания с рибарството дескриптор от Директива 2008/56/ЕО посочените в приложение I към директивата качествени дескриптори 1, 4 и 6 също следва да бъдат отчетени в рамката на управление на рибарството.

(11)В член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 се съдържа изискването възможностите за риболов да се определят в съответствие с измеримите цели, посочени в многогодишните планове.

(12)Целесъобразно е да се определят целевите равнища на смъртност от риболов (F), които отговарят на целта за постигане и поддържане на МУУ, като диапазон от стойностите, съответстващи на целта за постигане на максимален устойчив улов (FМSY). Този диапазон, основан на научни становища, е необходим с оглед осигуряване на гъвкавост, отчитане на промените в научните становища, допринасяне за изпълнението на задължението за разтоварване и отчитане на характеристиките на смесения риболов. Диапазоните на FMSY се изчисляват от НТИКР, като целта е с тях да се постигне не повече от 5 % намаление на улова в дългосрочен план в сравнение с МУУ 45 . Наред с това горната граница на диапазона е ограничена, така че вероятността от спадане на запаса под Blim е не повече от 5 %.

(13)С оглед определянето на възможностите за риболов следва да е налице праг за диапазоните на FMSY при нормална употреба, а ако се счита, че съответният запас е в добро състояние — по-висока горна граница за определени случаи. Възможностите за риболов следва да могат да се определят единствено до горната граница, ако въз основа на научно становище или доказателство това е необходимо за постигането на целите, установени в настоящия регламент в случай на смесен риболов, или ако е необходимо, за да се избегне увреждане на запасите, предизвикано от вътрешни процеси в рамките на запаса или от процеси на взаимодействие между запаси от различни видове, или за да се ограничат годишните промени във възможностите за риболов.

(14)Когато не са налични измерими цели, свързани с МУУ, следва да се прилага подходът на предпазливост.

(15)За запасите, за които са въведени референтни равнища на опазване, и за целите на прилагането на предпазните мерки е необходимо установяването на такива равнища, изразени като МУУ Btrigger и Blim, по отношение на запасите от хамсия и сардина. В случай че числеността на запасите спадне под МУУ Btrigger, смъртността от риболов следва да се ограничи под FMSY.

(16)В случай че размерът на даден запас спадне под референтното равнище Blim, следва да се предвидят допълнителни предпазни мерки. Предпазните мерки следва да включват намаляването на възможностите за риболов и специфични мерки за опазване, ако в научните становища се посочва, че запасът е застрашен. Тези мерки следва при необходимост да бъдат допълнени от други мерки, като например мерки на Комисията в съответствие с член 12 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 или мерки на държавите членки в съответствие с член 13 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(17)За запасите, за които няма референтни равнища, следва да се прилага подходът на предпазливост. В конкретния случай, когато запасите са уловени като прилов и при липса на научни становища относно минималните равнища на биомаса на репродуктивния запас, следва да се приемат специфични мерки за опазване, ако в научните становища се посочва, че са необходими коригиращи мерки.

(18)С цел да се гарантира спазването на задължението за разтоварване, установено с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, в плана следва да се предвидят допълнителни мерки за управление. Тези мерки следва да се определят чрез делегирани актове.

(19)Срокът за представяне на съвместните препоръки от държавите членки с пряк управленски интерес следва да бъде установен съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(20)В плана също така следва да се предвидят някои съпътстващи технически мерки, които да бъдат приети чрез делегирани актове, за да се допринесе за постигането на целите на плана, по-специално по отношение на защитата на младите екземпляри или подобряването на селективността.

(21)С цел да се осигури спазването на всички мерки, определени в настоящия регламент, следва да се приемат определени мерки за контрол в допълнение към предвидените в Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета 46 .

(22)Предвид обстоятелството, че корабите, извършващи целеви риболов на дребни пелагични видове в Адриатическо море, обикновено правят кратки риболовни рейсове, е необходимо изискването за предварително уведомяване по член 17 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 да се адаптира, така че уведомяването да се извършва поне час и половина преди очакваното време на пристигане в пристанището. Като се има предвид обаче ограниченият ефект от риболовните рейсове, при които уловът на риба от съответните запаси е в много малки количества, е уместно да се определи праг за тези предварителни уведомления, когато количеството хамсия или сардина, задържано на борда на корабите, е най-малко един тон.

(23)Предвид обстоятелството, че електронните средства за контрол осигуряват по-ефективен и по-навременен контрол на рибарството (по-специално на пространственото разпределение на риболовните дейности и на експлоатирането на запасите), използването на система за наблюдение на корабите и електронен риболовен дневник съгласно изискванията съответно на членове 9 и 15 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 следва да бъде разширено, така че да обхваща всички риболовни кораби с обща дължина осем метра.

(24)Необходимо е да се установят прагове за улова на хамсия и сардина, над които риболовните кораби са задължени да извършват разтоварвания в определени за целта пристанища или на места в близост до брега в съответствие с член 43 от Регламент (ЕО) № 1224/2009. При определянето на тези пристанища или места в близост до брега държавите членки следва да прилагат критериите, предвидени в член 43, параграф 5 от посочения регламент, за да се гарантира ефективен контрол.

(25)С цел да се осигури своевременно и адекватно адаптиране към научно-техническия напредък, да се гарантира гъвкавост и да се позволи разработването на някои мерки, на Комисията следва да се делегира правомощието за приемане на актове съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с допълването на настоящия регламент по отношение на коригиращите мерки за опазването на запасите от скумрия и сафрид, изпълнението на задължението за разтоварване на сушата и техническите мерки. От особена важност е по време на подготвителната работа на Комисията да се проведат подходящи консултации, включително на експертно равнище, като те бъдат съобразени с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът следва да получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като на техните експерти се предоставя редовен достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(26)В съответствие с член 10, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 следва да се предвидят разпоредби, по силата на които Комисията да извършва периодична оценка на целесъобразността и ефективността на прилагането на настоящия регламент. Тази оценка следва да се основава на периодична оценка на плана, изготвена в съответствие с научните становища. Планът подлежи на оценка на всеки пет години. Този период позволява да се изпълни изцяло задължението за разтоварване, да се приемат и приложат мерки за регионализация, както и да се прояви тяхното въздействие върху запасите и риболовната дейност. Също така това е минималният период, изискван от научните органи.  

(27)В съответствие с член 9, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 преди изготвянето на плана бе извършена оценка на очакваното икономическо и социално въздействие от него 47 ,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет и обхват

1.С настоящия регламент се установява многогодишен план за запасите от дребни пелагични видове в Адриатическо море.

2.Настоящият регламент се прилага по отношение на запасите от хамсия (Engraulis encrasicolus) и сардина (Sardina pilchardus) в Адриатическо море („съответните запаси“) и на свързаните с тях риболовни дейности. Той също така се прилага по отношение на прилова на скумрия (Scomber spp.) и сафрид (Trachurus spp.) в Адриатическо море, добит при улова на единия или на двата съответни запаса.

Член 2

Определения

1.За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, съдържащи се в член 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета, член 4 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и член 2 от Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета.

2.Наред с това се прилагат следните определения:

а)„Адриатическо море“ означава географски подзони 17 и 18 на GFCM;

б)„географска подзона на GFCM“ означава географска подзона в зоната по Споразумението за Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) съгласно определението в приложение I към Регламент (ЕС) № 1343/2011 на Европейския парламент и на Съвета 48 ;

в)„запаси от дребни пелагични видове“ означава запасите, посочени в член 1, параграф 2 от настоящия регламент, и всяка комбинация от тях;

г)„диапазон на FMSY“ означава диапазонът от стойности, при които всички равнища на смъртност от риболов в рамките на посочените от научна гледна точка граници на диапазона, в ситуации на смесен риболов и в съответствие с научните становища водят до максимален устойчив улов (МУУ) в дългосрочен план при съществуващите средни условия на околната среда, без да оказват значително въздействие върху процеса на възпроизводство за съответните запаси;

д)„MSY Btrigger“ означава референтното равнище на биомасата на репродуктивния запас, под което следва да се предприемат конкретни и подходящи действия за управление, за да се гарантира, че равнищата на експлоатация в съчетание с естествените промени възстановяват рибните запаси над нивата, позволяващи МУУ в дългосрочен план;

е)„възможности за риболов“ означава правото на риболов като количество, изразено в улов и/или риболовно усилие.

Член 3

Цели

1.Многогодишният план допринася за постигането на целите на общата политика в областта на рибарството, посочени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, по-специално чрез прилагане на подхода на предпазливост при управлението на рибарството, като целта му е да гарантира, че експлоатирането на живите морски биологични ресурси позволява възстановяването и поддържането на популациите на подлежащите на улов видове над равнищата, на които може да се постигне МУУ.

2.Многогодишният план осигурява ефективна, опростена и стабилна рамка на управление при експлоатирането на запасите от дребни пелагични видове в Адриатическо море.

3.Многогодишният план спомага за премахване на изхвърлянето на улов посредством избягване и намаляване, доколкото е възможно, на нежелания улов, както и за изпълнение на установеното в член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 задължение за разтоварване по отношение на видовете, които са обхванати от това задължение и за които се прилага настоящият регламент.

4.Многогодишният план прилага екосистемен подход към управлението на рибарството, за да се гарантира, че отрицателното въздействие на риболовните дейности върху морската екосистема е сведено до минимум. Той е в съответствие със законодателството на Съюза в областта на околната среда, и по-специално с целта за постигане на добро екологично състояние до 2020 г., предвидена в член 1, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО.

5.По-специално многогодишният план има за цел:

а)да гарантира, че са изпълнени условията по дескриптор 3 от приложение I към Директива 2008/56/ЕО; и

б)да подпомогне изпълнението на други важни дескриптори от приложение I към Директива 2008/56/ЕО пропорционално на ролята на рибарството в тяхното изпълнение.

ГЛАВА II
КОЛИЧЕСТВЕНИ ЦЕЛИ, ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ И КОНКРЕТНИ МЕРКИ

Член 4

Количествени цели по отношение на запасите от хамсия и сардина

1.Целевите равнища на смъртност от риболов трябва да се постигат възможно най-скоро, постепенно и с натрупване — срокът за съответните запаси е 2020 г., след което тези равнища се поддържат в диапазони, определени в приложение I и съответстващи на целите, посочени в член 3, параграф 1.

2.Възможностите за риболов трябва да отговарят на диапазоните за целеви равнища на смъртност от риболов, установени в колона А от приложение І към настоящия регламент.

3.Независимо от параграфи 1 и 2 възможностите за риболов могат да бъдат определени на равнища, съответстващи на по-ниски равнища на смъртност от риболов от установените в колона А от приложение І.

4.Независимо от параграфи 2 и 3 възможностите за риболов за даден запас могат да бъдат определени в съответствие с диапазоните за смъртност от риболов, посочени в колона Б от приложение I, при условие че съответните запаси са над минималните референтни равнища на биомасата на репродуктивния запас, предвидени в колона А от приложение II:

а)ако, въз основа на научно становище или доказателство, това е необходимо за постигането на установените в член 3 цели в случая на смесен риболов;

б)ако, въз основа на научно становище или доказателство, това е необходимо, за да се избегне сериозно увреждане на запаса, предизвикано от вътрешни процеси в рамките на запаса или от процеси на взаимодействие между запаси от различни видове; или

в)за да се ограничат промените във възможностите за риболов между последователни години до не повече от 20 %.

Член 5

Предпазни мерки

1.Референтните равнища на опазване, изразени като минимални и гранични равнища на биомасата на репродуктивния запас, които се прилагат с цел опазване на пълната възпроизводителна способност на съответните запаси, са предвидени в приложение II.

2.Когато в научните становища се посочва, че биомасата на репродуктивния запас на някой от съответните запаси е под минималните референтни равнища на биомасата на репродуктивния запас, определени в колона А от приложение II към настоящия регламент, се приемат всички подходящи коригиращи мерки с цел своевременно възстановяване на съответните запаси на равнища над тези, позволяващи МУУ. По-специално, чрез дерогация от член 4, параграфи 2 и 4 от настоящия регламент, възможностите за риболов за съответните запаси се определят на равнище, съответстващо на смъртността от риболов, която е намалена под диапазона, предвиден в колона А от приложение I към настоящия регламент, като се вземе предвид намаляването на биомасата на тези запаси.

3.Когато в научните становища се посочва, че биомасата на репродуктивния запас на някой от съответните запаси е под референтното равнище на биомасата на репродуктивния запас (Blim), определено в колона Б от приложение II към настоящия регламент, се приемат всички подходящи коригиращи мерки с цел своевременно възстановяване на съответния запас на равнища над тези, позволяващи МУУ. По-специално, чрез дерогация от член 4, параграфи 2 и 4, коригиращите мерки могат да включват преустановяване на целевия риболов за съответния запас и подходящо намаляване на възможностите за риболов.

Член 6

Специфични мерки за опазване

Когато в научните становища се отбелязва, че са необходими коригиращи мерки за опазване на запасите от дребни пелагични видове, посочени в член 1, параграф 2 от настоящия регламент, или когато през дадена година биомасата на репродуктивния запас при хамсия и сардина е под референтните равнища на опазване, посочени в колона А от приложение II към настоящия регламент, на Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 16 от настоящия регламент и член 18 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 относно:

а)характеристиките на риболовните уреди, по-специално размера на отвора на мрежите, конструкцията на уредите, размера на уредите или използването на устройства за повишаване на селективността, за да се гарантира или подобри селективността;

б)използването на риболовни уреди и дълбочината на тяхното разполагане, за да се гарантира или подобри селективността;

в)забраната или ограничаването на риболова в определени зони, за да се защитят хвърлящата хайвер риба и младите екземпляри, рибата, която е под минималния референтен размер за опазване, или нецелевите видове;

г)забраната или ограничаването на риболова или използването на дадени типове риболовни уреди през определени периоди от време, за да се защитят хвърлящата хайвер риба, рибата, която е под минималния референтен размер за опазване, или нецелевите видове;

д)минималните референтни размери за опазване, за да се защитят младите екземпляри морски организми;

е)другите характеристики, свързани със селективността.

ГЛАВА III
РАЗПОРЕДБИ, СВЪРЗАНИ СЪС ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЗА РАЗТОВАРВАНЕ

Член 7

Разпоредби, свързани със задължението за разтоварване, по отношение на дребните пелагични видове, които са обект на риболов в Адриатическо море

На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 15 от настоящия регламент и член 18 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 относно:

а)изключенията от прилагането на задължението за разтоварване за видовете, които според научните данни са с висок процент на оцеляване, като се отчитат характеристиките на риболовния уред, риболовните практики и екосистемата, с цел да се улесни изпълнението на задължението за разтоварване; и

б)минималните изключения с цел да се създаде възможност за изпълнение на задължението за разтоварване; такива минимални изключения се предвиждат за случаите, посочени в член 15, параграф 5, буква в) от Регламент (ЕС) № 1380/2013, както и в съответствие с установените в него условия;

в)конкретните разпоредби относно документирането на улова, по-специално за целите на контрола при изпълнението на задължението за разтоварване; и

г)установяването на минимални референтни размери за опазване с цел да се осигури защитата на младите екземпляри морски организми.

ГЛАВА IV
РЕГИОНАЛИЗАЦИЯ

Член 8

Регионално сътрудничество

1.По отношение на мерките, посочени в членове 6 и 7 от настоящия регламент, се прилага член 18, параграфи 1—6 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

2.За целите на параграф 1 от настоящия член държавите членки с пряк управленски интерес могат да представят съвместни препоръки в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, като срокът за първата от тях е не по-късно от дванадесет месеца след влизането в сила на настоящия регламент, а за следващите — дванадесет месеца след всяко представяне на оценката на многогодишния план в съответствие с член 14 от настоящия регламент. Те могат да представят такива препоръки и когато считат за необходимо, по-специално в случай на рязка промяна в положението на всеки от запасите, за които се прилага настоящият регламент. Съвместните препоръки по отношение на мерки във връзка с дадена календарна година се представят не по-късно от 1 юни на предходната година.

3.Правомощията, предоставени съгласно членове 6 и 7 от настоящия регламент, не засягат правомощията, предоставени на Комисията съгласно други разпоредби от правото на Съюза, включително съгласно Регламент (ЕС) № 1380/2013.

ГЛАВА V
КОНТРОЛ И ПРАВОПРИЛАГАНЕ

Член 9

Връзка с Регламент (ЕО) № 1224/2009

Предвидените в настоящата глава мерки за контрол се прилагат в допълнение към мерките, предвидени в Регламент (ЕО) № 1224/2009, освен ако в настоящата глава е предвидено друго.

Член 10

Предварително уведомяване

1.Чрез дерогация от член 17, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 предварителното уведомяване, предвидено в посочения член, се извършва поне час и половина преди очакваното време на пристигане в пристанището. Компетентните органи на крайбрежната държава членка могат да дават разрешение за по-ранно влизане в пристанището в зависимост от всеки конкретен случай.

2.Задължението за предварително уведомяване се прилага по отношение на капитаните на риболовните кораби на Съюза, които държат на борда най-малко един тон хамсия или един тон сардина.

Член 11

Система за наблюдение на корабите

1.За целите на настоящия регламент прилагането на разпоредбите, предвидени в член 9, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, се разширява, така че да обхване риболовните кораби с обща дължина осем метра или повече, които извършват целеви риболов на дребни пелагични видове в Адриатическо море.

2.Освобождаването, предвидено в член 9, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, не се прилага за корабите, извършващи целеви риболов на дребни пелагични видове в Адриатическо море в съответствие с настоящия регламент, независимо от тяхната дължина.

Член 12
Попълване и изпращане на риболовните дневници по електронен път

1.За целите на настоящия регламент предвиденото в член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 задължение за попълване на електронен риболовен дневник и неговото изпращане по електронен път на компетентния орган на държавата членка на знамето поне веднъж на ден се разширява така, че да обхване капитаните на риболовните кораби на Съюза с обща дължина осем метра или повече, които извършват целеви риболов на хамсия или сардина.

2.Освобождаването, предвидено в член 15, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, не се прилага за капитаните на кораби, извършващи целеви риболов на хамсия или сардина, независимо от дължината на корабите.

Член 13

Определени пристанища

Прагът за живото тегло на видовете от съответния запас, обхванати от многогодишния план, над чиито стойности риболовните кораби са длъжни да разтоварят своя улов в определено за целта пристанище или на място в близост до брега, както е посочено в член 43 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, е:

а)2000 kg за аншоа;

б)2000 kg за сардина.

ГЛАВА VI
ПРЕГЛЕД

Член 14

Оценка на многогодишния план

Пет години след влизането в сила на настоящия регламент и на всеки пет години след това Комисията осигурява извършването на оценка на въздействието на многогодишния план върху запасите, по отношение на които се прилага настоящият регламент, и върху свързаните с тях риболовни дейности. Комисията представя резултатите от тази оценка на Европейския парламент и на Съвета.

ГЛАВА VII
ПРОЦЕДУРНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 15

Упражняване на делегирането

1.Правомощията за приемане на делегирани актове се предоставят на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощията за приемане на делегирани актове, посочени в членове 6 и 7, се предоставят на Комисията за срок от пет години, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.Делегирането на правомощия, посочено в членове 6 и 7, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.Делегиран акт, приет съгласно членове 6 и 7, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

ГЛАВА VIII
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 16

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на година.

(1) http://www.fao.org/3/a-ax817e.pdf

(2) GFCM, „The State of Mediterranean and Black Sea Fisheries“ (Състояние на рибарството в Средиземно море и Черно море), 2016 г.

(3) Статистически данни на ФАО за улова към 10 май 2016 г.

(4) Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море, за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1626/94 (ОВ L 36, 8.2.2007 г., стр. 6).

(5) Делегиран регламент (ЕС) № 1392/2014 на Комисията от 20 октомври 2014 г. за установяване на план за премахване на изхвърлянето на улов при риболова на някои дребни пелагични видове в Средиземно море (ОВ L 370, 30.12.2014 г., стр. 21).

(6) Препоръка № 37/2013/1 на GFCM относно многогодишен план за управление на риболова на запаси от дребни пелагични видове в географска подзона 17 на GFCM (северна част на Адриатическо море) и относно преходни мерки за опазване във връзка с риболова на запасите от дребни пелагични видове в географска подзона 18 (южна част на Адриатическо море).

(7) Препоръка № 38/2014/1 на GFCM за изменение на Препоръка № 37/2013/1 на GFCM и за предпазни и извънредни мерки през 2015 г. по отношение на запасите от дребни пелагични видове в географска подзона 17 на GFCM, Препоръка № 39/2015/1 на GFCM за определяне на допълнителни предпазни и извънредни мерки през 2016 г. по отношение на запасите от дребни пелагични видове в Адриатическо море (географски подзони 17 и 18) и Препоръка № 40/2016/3 на GFCM за определяне на допълнителни извънредни мерки през 2017 г. и 2018 г. по отношение на запасите от дребни пелагични видове в Адриатическо море (географски подзони 17 и 18) — текстовете на всички препоръки са публикувани на http://www.fao.org/gfcm/decisions/en

(8) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22.

(9) „ Small pelagic stocks in the Adriatic Sea. Mediterranean assessments“ (Запаси от дребни пелагични видове в Адриатическо море. Оценки за Средиземно море), част 1, НТИКР-15-14, 2015 г. Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, EUR 27492 EN, JRC 97707, стр. 52.

(10) Решение на Комисията от 26 август 2005 г. относно създаването на Научен, технически и икономически комитет по рибарство (2005/629/ЕО).

(11) „ Assessment of Mediterranean Sea stocks“ (Оценка на запасите в Средиземно море), част 2, НТИКР-11-14 .

(12) Доклади на НТИКР — доклад от 51-вото пленарно заседание (PLEN-16-01), 2016 г., Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, EUR 27917 EN, JRC 101442, стр. 95.

(13)

    Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1).

(14) Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за създаване на многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси, за изменение на Регламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1098/2007 на Съвета (ОВ L 191, 15.7.2016 г., стр. 1).

(15) Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета от 30 март 1998 г. относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми (ОВ L 125, 27.4.1998 г., стр. 1).

(16) COM/2016/0134 final — 2016/074 (COD).

(17) Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (OB L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).

(18) http://www.med-ac.eu

(19) 8 октомври 2014 г. — Сплит (Хърватия), 20 ноември 2014 г. — Рим (Италия), 11 март 2015 г. — Рим (Италия), 23 април 2015 г. — Марсилия (Франция), 11 юни 2015 г. — Мадрид (Испания), 17 февруари 2016 г. — Рим (Италия).

(20) Становище на MEDAC във връзка с дългосрочен план за управление на запасите от дребни пелагични видове в подзона 17 (северна част на Адриатическо море), 11 март 2016 г. (Prot. 94/2016).

(21) Wakeford et al. — „Retrospective evaluation study of the Mediterranean Sea Regulation. Final report“ (Ретроспективна оценка на Регламента относно Средиземно море — окончателен доклад), юли 2016 г. http://ec.europa.eu/fisheries/documentation/studies/index_en.htm

(22)

    http://ec.europa.eu/dgs/maritimeaffairs_fisheries/consultations/northern-adriatic- multiannual/index_en.htm — Обществената консултация обхвана само северната част на Адриатическо море, тъй като там се извършва преобладаващият дял от риболовните дейности по отношение на дребните пелагични видове; първоначалното намерение на Комисията бе да изготви предложение за многогодишен план за тази конкретна част, но впоследствие бе взето решение обхватът на плана да се разшири, така че да включва цялото Адриатическо море. Това решение бе взето с оглед да се обхване цялата зона на разпространение на рибните запаси и да се избегнат несъразмерните разходи за бъдещото разработване на отделен многогодишен план само за южната част на Адриатическо море, където риболовът на съответните запаси е минимален (според данни от 2013 г. 6 % от улова на хамсия и сардина в Адриатическо море се разтоварва в южната му част, като значителен дял от този улов се извършва в северната част на Адриатическо море). От 2008 г. се отчита непрекъснат спад в дела на разтоварванията в южната част на Адриатическо море.

(23) Lembo et al. — „Improved knowledge of the main socio-economic aspects related to the most important fisheries in the Adriatic Sea (SEDAF)“. (Подобряване на информацията за основните социално-икономически аспекти, свързани с най-важните риболовни дейности в Адриатическо море), 2015 г., индивидуален договор № 10 по рамков договор MAREA. http://ec.europa.eu/fisheries/documentation/studies/index_en.htm .

(24) Spedicato et al. — „Study on the evaluation of specific management scenarios for the preparation of multi-annual management plans in the Mediterranean and the Black Sea“ (Оценка на конкретни варианти на управление при изготвянето на многогодишни планове за управление в Средиземно море и Черно море) (2016 г.) — CALL MARE/2014/27. http://ec.europa.eu/fisheries/documentation/studies/index_en.htm

(25) Научен, технически и икономически комитет по рибарство — доклад от 49-ото пленарно заседание (PLEN-15-02), Варезе (Италия), 6—10 юли 2015 г.

(26) „Оценка и становище във връзка с риболовните ресурси в Средиземно море“ — индивидуален договор № 9 по рамков договор MAREA, задача 4 — „Ad hoc научно становище в подкрепа на изпълнението на ОПОР“, „Научно становище относно съответствието между плановете за управление и изискванията на ОПОР в Средиземно море“ — преработен доклад, 8.8.2014 г.

(27) GFCM — Доклад от семинара относно биоикономическата оценка на мерки за управление (WKMSE), 1—3 февруари 2016 г.

(28) При изчисленията са взети предвид средните равнища на смъртността от риболов за 2012 г., 2013 г. и 2014 г.

(29) http://ec.europa.eu/fisheries/reform/impact_assessments_en.htm

(30) Доклад от 45-ото пленарно заседание на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (PLEN-14-01).

(31) http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2015/540360/IPOL_STU(2015)540360_EN.pdf

(32) http://ec.europa.eu/fisheries/documentation/studies/socio_economic_dimension/index_en.htm

(33) Работен документ на службите на Комисията — Оценка на въздействието, придружаваща предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно опазването на рибните ресурси и защитата на морските екосистеми чрез технически мерки, за изменение на регламенти (ЕО) № 1967/2006, (ЕО) № 1098/2007 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета, регламенти (ЕС) № 1343/2011 и (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 894/97, (ЕО) № 850/98, (ЕО) № 2549/2000, (ЕО) № 254/2002, (ЕО) № 812/2004 и (ЕО) № 2187/2005 на Съвета SWD/2016/057 final — 2016/074 (COD).

(34) Харта на основните права на Европейския съюз (2012/C 326/02) (OВ C 326, 26.10.2012 г., стр. 391).

(35) Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 г. за установяване на общностна рамка за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ и за подкрепа на научните консултации във връзка с Общата политика в областта на рибарството (ОВ L 60, 5.3.2008 г., стр. 1).

(36) https://ec.europa.eu/fisheries/cfp/market/market_observatory_bg

(37) Доклад на проучвателна група към НТИКР относно оценката на многогодишните планове в областта на рибарството (SGMOS 09-02) .

(38)

   ОВ C […], […] г., стр. […].

(39) Позиция на Европейския парламент от [...] г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от [...] г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(40) Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).

(41) Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).

(42) Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море, за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1626/94 (Регламент относно Средиземно море) (ОВ L 36, 8.2.2007 г., стр. 6).

(43) „ Assessment of Mediterranean Sea stocks“ (Оценка на запасите в Средиземно море), част 2, НТИКР-11-14 .

(44) Делегиран регламент (ЕС) № 1392/2014 на Комисията от 20 октомври 2014 г. за установяване на план за премахване на изхвърлянето на улов при риболова на някои дребни пелагични видове в Средиземно море (ОВ L 370, 30.12.2014 г., стр. 21).

(45) „ Small pelagic stocks in the Adriatic Sea. Mediterranean assessments“ (Запаси от дребни пелагични видове в Адриатическо море. Оценки за Средиземно море), част 1, НТИКР-15-14, 2015 г. [Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, EUR 27492 EN, JRC 97707, стр. 52.] [The second part of this reference seems to be mistaken. OPOCE, please check.]

(46) Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1).

(47) Оценка на въздействието [...] [референтните данни ще бъдат посочени след публикуването на оценката].

(48) Регламент (ЕС) № 1343/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно определени разпоредби за риболова в зоната по Споразумението за GFCM (Генералната комисия по рибарство в Средиземно море) и за изменение на Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море (ОВ L 347, 30.12.2011 г., стр. 44).

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 24.2.2017

COM(2017) 97 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета

за установяване на многогодишен план за запасите от дребни пелагични видове в Адриатическо море и за свързаните с тях риболовни дейности

{SWD(2017) 63 final}
{SWD(2017) 64 final}

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Целеви равнища на смъртност от риболов

(в съответствие с член 4)

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Референтни равнища на опазване

(в съответствие с член 5)