ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 20.12.2017

COM(2017) 815 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Първи доклад по механизма за суспендиране на визите

{SWD(2017) 480 final}

I. Въведение

Либерализирането на визовия режим е един от най-мощните инструменти на Съюза за улесняване на контактите между хората и за засилване на връзките между гражданите на трети държави и на Съюза. Настоящият доклад е изготвен в изпълнение на задължението на Комисията да наблюдава дали изискванията за либерализиране на визовия режим продължават да се спазват от третите държави и да докладва по тези въпроси на Европейския парламент и на Съвета най-малко веднъж годишно съгласно член 1а, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 539/2001 1  и в съответствие с Изявлението на Комисията от 17 февруари 2017 г. 2

Оценката на целевите показатели за либерализиране на визовия режим се отнася за държавите, които успешно са приключили диалога за либерализиране на визовия режим според съответните планове за действие и пътни карти, т.е. държавите от Западните Балкани и от Източното партньорство. Докладът е съсредоточен върху специфичните области 3 , определени за всяка държава, в които се счита, че е необходимо по-нататъшно наблюдение и действия за осигуряването на постоянството и устойчивостта на постигнатия напредък в рамките на процеса на либерализиране на визовия режим. Поради това в настоящия доклад не са обхванати референтните показатели и поетите задължения със стабилни резултати. Комисията прави подробен преглед на ситуацията в по-широк план в областта на вътрешните работи и правосъдието, която също е от значение за изпълнението на поетите задължения във връзка с либерализирането на визовия режим, в рамките на пакета за разширяване за държавите от Западните Балкани 4 , а за държавите от Източното партньорство — в рамките на съответните споразумения за асоцииране. Периодът на оценка, който настоящият доклад обхваща, започва от датата на приемане на съответните последни доклади: т.е. за държавите от Западните Балкани това е Петият доклад относно относно мониторинга след либерализирането на визовия режим, приет през месец февруари 2015 г. 5 , а за държавите от Източното партньорство — Окончателните доклади за напредъка по либерализирането на визовия режим, приети съответно за Република Молдова 6 през месец декември 2013 г. и за Украйна и Грузия през месец декември 2015 г.

Статистическата част на доклада обхваща държавите членки и асоциираните държави, а именно 26-те държави членки, прилагащи Регламент (ЕО) № 539/2001, и четирите асоциирани към Шенген държави (наричани по-долу „Шенгенско+ пространство“) 7 . Оценката на специфичните области се основава преди всичко на: информацията, предоставена на Евростат от държавите от Шенгенското+ пространство, от агенциите на ЕС (Европол, eu-LISA, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), Европейската агенция за гранична и брегова охрана (EBCGA), както и обмена на информация между Комисията, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите с безвизов режим.

Докладът се придружава от работен документ на службите на Комисията, който съдържа по-подробна обща информация относно установените тенденции в специфичните области.

II. Оценка на специфичните области в съответствие с референтните показатели за либерализиране на визовия режим

II.1 Западни Балкани

Албания

Незаконна миграция, включително обратно приемане

Що се отнася до предизвикателствата, свързани с незаконната миграция, между втората половина на 2016 г. и първата половина на 2017 г. отказите за влизане се увеличиха значително, а случаите на незаконно пребиваване отбелязаха лек спад. Въпреки че броят на молбите от албански граждани за предоставяне на убежище в ЕС все още е най-високият в абсолютно изражение от всички държави с безвизов режим, той е намалял с 28 % през първата половина на 2017 г. в сравнение с втората половина на предходната година (от 17 165 на 12 440). Между 2015 г. и 2016 г. отказите за влизане са се увеличили с 91 % (от 15 835 на 30 305), а случаите на незаконно пребиваване са намалели с 30 % (от 47 755 на 33 445), докато молбите за предоставяне на убежище са намалели с 54 % (от 66 715 на 30 840). Процентът на признаване на молби за предоставяне на убежище е нисък (1,84 % през 2015 г. и 2,61 % през 2016 г.). Между 2015 г. и 2016 г. броят на решенията за връщане е намалял с 19 % (от 39 310 на 31 975). Обратното приемане функционира добре, като държавата бързо уважава исканията за обратно приемане от държави членки, а процентът на връщане бележи съществено увеличение от 86 % през 2015 г. на 129 % през 2016 г.

През последните месеци в Албания са предприети редица стъпки за справяне с предизвикателствата, свързани с неоснователни молби за предоставяне на убежище, които се подават от албански граждани, но прилагането им трябва да продължи с неотслабваща сила. Албания е постигнала първите си резултати в изпълнението на плана за действие за борба с незаконната миграция, който е съсредоточен върху оперативното сътрудничество в управлението на незаконната миграция, идентифицирането и защитата на непридружените малолетни и непълнолетни лица и борбата срещу документните измами. Албания е засилила обмена на информация с държавите членки във връзка със забраните за влизане в Шенгенското пространство. Тя също е затегнала проверките на документи на някои от граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП), включително на летище Ринас, но трябва да подобри граничния контрол на всички ГКПП.

Албания е засилила също така оперативното сътрудничество с държавите членки, които са засегнати в най-голяма степен от незаконната миграция. Наскоро въведената практика в Албания на ГКПП да се провеждат „интервюта при излизане“ с пътуващите е ефективна, но временна мярка, която следва да се осъществява по начин, осигуряващ зачитането на основните права на пътуващите. Албания полага усилия и за повишаване на капацитета си за настаняване на лица, търсещи убежище, чрез изграждането на нов център от отворен тип в Бабру, както и за подобряване на условията за прием на границата с Гърция.

Обществен ред и сигурност

Албанскоезичните организирани престъпни групи (ОПГ) са особено активни в широк спектър от престъпни дейности в ЕС. Обикновено тези групи са активни в множество видове престъпност и се занимават с трафик на наркотици (най-вече канабис, кокаин и хероин), незаконно превеждане през границата на мигранти и трафик на хора; организирани престъпления против собствеността, рекет и изнудване.

Албания е предприела стъпки за повишаване на ефективността на усилията си в областта на правоприлагането за борба с тежката и организираната престъпност. Задържаните наркотици, по-специално канабис, са се увеличили значително през периода 2015—2017 г. се наблюдава съществено намаляване на отглеждания канабис в рамките на целия сезон на реколтата през 2017 г. 

Като цяло, референтните показатели за либерализирането на визовия режим продължават да се изпълняват. Очаква се по-нататъшно подобряване на изпълнението, по-специално по отношение на предизвикателствата, свързани с незаконната миграция. Необходимо е да се предприемат мерки в следните области:

·подобряване на граничния контрол, включително чрез „интервюта при излизане“ на ГКПП, провеждани по начин, осигуряващ пълно зачитане на основните права на пътуващите;

·продължаване на ефективното изпълнение на споразумението за обратно приемане, ако е необходимо, чрез сключването на протоколи за изпълнение с още държави членки;

·продължаване на изпълнението на действията, договорени на двустранна база с държавите членки, с оглед намаляване на незаконните миграционни потоци;

·организиране на широкомащабна информационна кампания относно правата и задълженията, свързани с безвизовия режим на пътуване, насочена към области, които са засегнати от незаконната миграция в особено голяма степен;

·засилване на помощта за уязвимите групи от населението, които са по-предразположени към незаконно напускане на държавата, с цел подобряване на тяхната дългосрочна социално-икономическа интеграция, включително чрез предоставяне на подкрепа за реинтеграция на завърналите се в държавата албанци;

·допълнително повишаване на ефективността на усилията в областта на правоприлагането с цел подпомагане на борбата срещу трафика на хора, незаконното превеждане през границата на мигранти, трафика на наркотици и организираните престъпления против собствеността;

·ускоряване на разследванията и наказателното преследване на ОПГ, по-специално занимаващите се с трафик на наркотици и незаконно превеждане през границата на мигранти;

·назначаването на служител за връзка на Европол ще осигури допълнителен принос за подобряването на сътрудничеството в борбата срещу организираната престъпност.

Бивша югославска република Македония

Незаконна миграция, включително обратно приемане

Що се отнася до предизвикателствата, свързани с незаконната миграция, между втората половина на 2016 г. и първата половина на 2017 г. броят на отказите за влизане се запази устойчив, докато случаите на незаконно пребиваване се увеличиха. За същия период броят на молбите от граждани на бившата югославска република Македония за предоставяне на убежище в ЕС е намалял с 28 % (от 5 240 на 3 755). Между 2015 г. и 2016 г. отказите за влизане са намалели с 2 % (от 2 555 на 2 495); случаите на незаконно пребиваване са намалели с 13 % (от 5 265 на 4 595); а молбите за предоставяне на убежище са намалели с 44 % (от 16 110 на 9 100). Процентът на признаване на молби за предоставяне на убежище е нисък (1,34 % през 2015 г. и 0,80 % през 2016 г.). Между 2015 г. и 2016 г. броят на решенията за връщане се е увеличил с 6,8 % (от 5 700 на 6 085).

Обратното приемане функционира добре, като държавата бързо уважава исканията за обратно приемане от държави — членки на ЕС, с отличен процент на връщане от 127 % през 2016 г. Протоколи за изпълнение са подписани с пет държави членки, а скоро предстои да започнат да се изпълняват още шест такива инструмента. Македония започна преговори с Комисията, благодарение на които на територията ѝ е изпратен екип от членове на Европейската агенция за гранична и брегова охрана. Македония измени също така закона си за чуждестранните граждани с оглед на хармонизирането му със стандартите на ЕС за законна миграция.

Обществен ред и сигурност

Що се отнася до организираната престъпност, ОПГ от бившата югославска република Македония се занимават с трафик и разпространение на наркотици, по-специално хероин. От държавата продължават да се изнасят незаконно за ЕС археологически артефакти, религиозни предмети и културни ценности. Някои престъпни групи се занимават също така с корупция в областта на спорта, особено измами със залагания. Риск представлява също така връщането на чуждестранни бойци терористи през територията на бившата югославска република Македония.

Бившата югославска република Македония е разработила своя собствена Оценка на заплахите от тежката и организираната престъпност, както и такава оценка на регионално ниво заедно със Сърбия и Черна гора. Що се отнася до правоприлагането, решителните усилия за активизиране на борбата с трафика на наркотици са довели до задържането на по-големи количества наркотици, по-специално канабис и синтетични наркотици, и разпадането на няколко групировки за трафик на наркотици. Назначен бе национален координатор, който да упражнява надзор над действията за борба с тероризма. Сътрудничеството в областта на правоприлагането с партньори от Западните Балкани, Италия и Словения е подобрено, както и оперативното сътрудничество с Европол. Въпреки че има действащо споразумение за сътрудничество с Евроюст, сътрудничеството е силно ограничено, а ново звено за контакт не е определено.

Като цяло, референтните показатели за либерализирането на визовия режим продължават да се изпълняват. Очаква се по-нататъшно подобряване на изпълнението. Необходимо е да се предприемат мерки в следните области:

·продължаване на ефективното изпълнение на Споразумението за обратно приемане между ЕС и бившата югославска република Македония, ако е необходимо, чрез сключването на протоколи за изпълнение с още държави — членки на ЕС;

·засилване на граничния контрол по начин, осигуряващ пълно зачитане на основните права на пътуващите;

·организиране на широкомащабна информационна кампания относно правата и задълженията, свързани с безвизовия режим на пътуване, насочена към области, които са засегнати от незаконната миграция в особено голяма степен;

·засилване на помощта за уязвимите групи от населението с цел подобряване на тяхната дългосрочна социално-икономическа интеграция;

·повишаване ефективността на усилията в областта на правоприлагането с цел подпомагане на борбата срещу трафика на наркотици, особено хероин, трафика на археологически артефакти и корупцията в спорта, както и други незаконни дейности;

·ускоряване на разследванията и наказателното преследване на ОПГ, по-специално занимаващите се с трафик на наркотици;

·бързо определяне на звено за контакт с Евроюст и осигуряване на пълното изпълнение на действащото Споразумение за сътрудничество.

Босна и Херцеговина 

Незаконна миграция, включително обратно приемане

Що се отнася до предизвикателствата, свързани с незаконната миграция, между втората половина на 2016 г. и първата половина на 2017 г. тенденциите при отказите за влизане и незаконното пребиваване се запазват на устойчиво ниво. Тенденцията при молбите от граждани на Босна и Херцеговина за предоставяне на убежище в ЕС между втората половина на 2016 г. и първата половина на 2017 г. е отбелязала спад с 38 % (от 2 340 на 1 440). Броят на отказите за влизане бе вече устойчив още в периода между 2015 г. и 2016 г. (5 185 случая през 2015 г. спрямо 5 150 през 2016 г.), както и броят на случаите на незаконно пребиваване (3 585 случая през 2015 г. спрямо 3 645 през 2016 г.). Молбите за предоставяне на убежище са намалели с 51 % още през периода между 2015 г. и 2016 г. (от 9 100 на 4 495). Процентът на признаване на молби за предоставяне на убежище е бил 3,50 % през 2015 г. и 4,20 % през 2016 г. Между 2015 г. и 2016 г. броят на решенията за връщане е намалял с 10 % (от 5 675 на 5 080). През този период се наблюдава устойчив процент на връщане от около 73 %. Сътрудничеството с държавите членки за целите на обратното приемане е безпроблемно и задоволително, но усилията трябва да продължат.

През месец март 2016 г. в Босна и Херцеговина е приета Стратегия и план за действие за миграцията и предоставянето на убежище за периода 2016—2020 г., като целта е да се подобри нейната стратегическа рамка за управление на миграцията. Новият закон за предоставяне на убежище е влязъл в сила през месец февруари 2016 г. с цел допълнително да се хармонизира държавната политика за предоставяне на убежище с международните стандарти и с достиженията на правото на ЕС, особено по отношение на правата на лицата, търсещи убежище, и лицата, които се ползват от международна закрила за труд, образование, социално и здраво осигуряване, събиране на семейства и принципа на забрана за връщане.

Обществен ред и сигурност

По отношение на организираната престъпност гражданите на Босна и Херцеговина са сред националностите, които най-често фигурират в докладите за организирани престъпления против собствеността в ЕС. ОПГ от тази държава се занимават с кражби по домовете, кражби с взлом и измами, както и с трафик на хора и наркотици по маршрута на Западните Балкани. Държавата представлява също така крайна дестинация за превозни средства, откраднати в различни държави членки. В Босна и Херцеговина все още има значителни количества оръжие, което представлява риск в рамките на трафика на огнестрелни оръжия.

През месец август 2016 г. бе подписано споразумение за оперативно сътрудничество с Европол, с което се цели да се окаже подкрепа на държавата в предотвратяването и борбата с организираната престъпност, тероризма и други форми на международната престъпност. След това през месец май 2017 г. бе подписано споразумение за командироването на служител за връзка в централата на Европол. Понастоящем се работи по определянето на национално звено за контакт с Европол. Мерките за справяне с трафика на хора трябва да бъдат засилени. Остава необходимостта от разработването на всеобхватен, мултидисциплинарен и ориентиран към жертвите подход спрямо трафика и трябва да се подобри идентифицирането на жертвите.

Като цяло, референтните показатели за либерализирането на визовия режим продължават да се изпълняват. Очаква се по-нататъшно подобряване на изпълнението. Необходимо е да се предприемат мерки в следните области:

·продължаване на ефективното изпълнение на Споразумението за обратно приемане между ЕС и Босна и Херцеговина, а при необходимост и чрез сключването на протоколи за изпълнение с останалите държави — членки на ЕС; необходимост от отделяне на по-сериозно внимание върху спазването на крайните срокове и подобряване на процесите по идентифициране;

·засилване на граничния контрол по начин, осигуряващ пълно зачитане на основните права на пътуващите;

·организиране на широкомащабна информационна кампания относно правата и задълженията, свързани с безвизовия режим на пътуване, насочена към области, които са засегнати от незаконната миграция в особено голяма степен;

·засилване на помощта за уязвимите групи от населението с цел подобряване на тяхната дългосрочна социално-икономическа интеграция;

·необходимост от допълнителни усилия за справяне с трафика на хора;

·необходимост от по-широко използване на финансови разследвания в случаи на корупция и организирана престъпност.

Черна гора 

Незаконна миграция, включително обратно приемане

Що се отнася до предизвикателствата, свързани с незаконната миграция, между втората половина на 2016 г. и първата половина на 2017 г. тенденциите сочат слабо увеличение на отказите за влизане и значително увеличение на случаите на незаконно пребиваване. В абсолютно изражение обаче стойностите остават ниски. Тенденцията при молбите от черногорски граждани за предоставяне на убежище в ЕС показва, че е налице спад с 36 % между втората половина на 2016 г. и първата половина на 2017 г. (от 795 на 510). Между 2015 г. и 2016 г. отказите за влизане са намалели с 13 % (от 385 на 335), както и незаконното пребиваване, при което бе отбелязан спад с 26 % (от 770 на 570). Между 2015 г. и 2016 г. общият брой на молбите за предоставяне на убежище е намалял значително (от 4 115 на 1 830, което представлява намаление с 56 %). Процентът на признаване на молби за предоставяне на убежище е нисък (1,63% през 2015 г. и 1,75% през 2016 г.). Между 2015 г. и 2016 г. броят на решенията за връщане на черногорски граждани се е запазил устойчив (1 565 през 2015 г. и 1 500 през 2016 г.). Държавите — членки на ЕС, докладват за много добро сътрудничество по обратното приемане и процентът на връщане в Черна гора от 160 % през 2016 г. е най-високият сред всички трети държави, които се ползват от безвизов режим след изпълнение на референтните показатели за либерализиране на визовия режим. Въпреки това процентът на приемане на искания за обратно приемане, издадени от държави — членки на ЕС, по отношение на граждани на трети държави, продължава да бъде нисък.

През 2016 г. е приета Стратегия за реинтеграция на лицата, върнати въз основа на споразумения за обратно приемане, за периода 2016—2020 г. С приемането на Стратегията за интегрирано управление на миграцията за периода 2017—2020 г. е въведена цялостната стратегическа рамка и е постигнат напредък по хармонизирането с достиженията на правото на ЕС. Изпълнението на тази стратегия се следи от междуведомствената работна група, създадена през месец август 2017 г.

Обществен ред и сигурност

Що се отнася до организираната престъпност, Черна гора е център на трафика на незаконни тютюневи изделия към ЕС. Черногорските организирани престъпни групи са особено активни в трафика на кокаин. Те са известни с дейностите си по изпиране на пари и реинвестирането на приходите от тежката и организираната престъпност.

Черна гора допълнително укрепи институционалната си уредба за борба срещу организираната престъпност. В специализираното полицейско звено бяха заети 20 позиции в съответствие с предвиденото; необходимо е обаче персоналът да бъде увеличен още, за да се отговори на нуждите. През последните години Черна горна прие своя собствена Оценка на заплахите от тежката и организираната престъпност, на база на която са определени нейните приоритети в областта на сигурността. Приети са изменения в Наказателния кодекс, позволяващи прилагането на Протокола срещу незаконния трафик на мигранти, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност. Оперативното споразумение с Евроюст е влязло в сила през месец юни, а през септември бе назначен прокурор за връзка с Евроюст.

Като цяло, референтните показатели за либерализирането на визовия режим продължават да се изпълняват. Очаква се по-нататъшно подобряване на изпълнението. Необходимо е да се предприемат мерки в следните области:

·продължаване на ефективното изпълнение на Споразумението за обратно приемане между ЕС и Черна гора, ако е необходимо, чрез сключването на протоколи за изпълнение с държави — членки на ЕС;

·организиране на широкомащабна информационна кампания относно правата и задълженията, свързани с безвизовия режим на пътуване, насочена към области, които са засегнати от незаконната миграция в особено голяма степен;

·допълнително постигане на резултати в областта на борбата срещу организираната престъпност и корупцията;

·засилване на помощта за уязвимите групи от населението с цел подобряване на тяхната дългосрочна социално-икономическа интеграция.

Сърбия 

Незаконна миграция, включително обратно приемане

Що се отнася до предизвикателствата, свързани с незаконната миграция, между втората половина на 2016 г. и първата половина на 2017 г. тенденцията сочи слабо увеличение както при отказите за влизане, така и на случаите на незаконно пребиваване. Броят на молбите от сръбски граждани за предоставяне на убежище в ЕС показва, че е налице значителен спад с 41 % между втората половина на 2016 г. и първата половина на 2017 г. (от 7 140 на 4 225). Броят на сръбските граждани, на които през 2016 г. е било отказано влизане е 7 910 — приблизително същият като през 2015 г., когато са докладвани 7 850 случая. Незаконното пребиваване отбеляза спад с 19 % между 2015 г. и 2016 г. (от 13 785 на 11 180). Още през периода между 2015 г. и 2016 г. бе налице значителен спад с 55 % на молбите за предоставяне на убежище (от над 30 325 на 13 515). Процентът на признаване на молби за предоставяне на убежище е нисък (1,86% през 2015 г. и 1,95% през 2016 г.). Броят на решенията за връщане на сръбски граждани намаля със 7 % (от 14 985 през 2015 г. на 13 870 през 2016 г.). Сърбия оказва много добро сътрудничество по обратното приемане на своите граждани, като процентът на връщане е 86,65 % през 2015 г. и 89,04 % през 2016 г. Обратното приемане на граждани на трети държави обаче е повод за загриженост (особено по отношение на обратното приемане от България, Унгария и Румъния). По време на заседанието на Съвместния комитет за обратно приемане от 3 октомври 2017 г. Сърбия се ангажира да изпълнява изцяло разпоредбите по отношение на гражданите на трети държави, предвидени в Споразумението за обратно приемане между ЕС и Сърбия. През следващите месеци този въпрос ще се следи отблизо. Наскоро приетото решение от Сърбия да предостави безвизов режим за пътуване на ирански граждани поражда загриженост и трябва да се следи внимателно.

В края на 2016 г. Сърбия преразгледа своя план за реагиране при повишен брой мигранти, за да бъде обхванат периода до месец декември 2017 г. През месец февруари 2017 г. Сърбия започна работа по нова стратегия и план за действие за противодействие на незаконната миграция за периода 2017—2020 г. Приемането на новия закон за предоставяне на убежище се бави и все още се чака приемането на нов закон за чуждестранните граждани. Сърбия непрекъснато следи тенденциите за броя на лицата, търсещи убежище, както и за броя на завърналите се лица по линия на споразумения за обратно приемане, включително чрез актуализиране на статистически данни и създаване на миграционни профили. Сърбия полага усилия за подкрепа на реинтеграцията на завърналите се лица, в това число на ниво местни общности. Сърбия подпомага финансово също така организации на гражданското общество, за да провеждат информационни кампании относно процедурите за обратно приемане и рисковете от нарушаване на безвизовия режим, включително насочени към конкретни групи от населението, които в по-голяма степен са предразположени към незаконно напускане на държавата.

Обществен ред и сигурност

По отношение на организираната престъпност гражданите на Сърбия са сред националностите, които най-често фигурират в докладите за организирани престъпления против собствеността в ЕС, и по-специално в Белгия, Франция, Германия и Италия. Граждани на Сърбия са също така едни от най-често срещаните жертви на трафик на хора с произход от региона на Западните Балкани. Има сведения, че престъпници от Сърбия се занимават с трафик на кокаин по маршрута през Западните Балкани и често вкарват контрабандно в ЕС през Сърбия незаконни тютюневи изделия . В Сърбия все още има значителни количества оръжие, което представлява риск в рамките на трафика на огнестрелни оръжия.

С цел да се даде тласък на борбата срещу организираната престъпност, в Закона за организацията и юрисдикцията на държавните органи във връзка с противодействието на организираната престъпност, тероризма и корупцията (влизащ в сила през месец март 2018 г.) е предвидено създаването на специализирани органи за разследване, наказателно преследване и съдебно решаване на случаи в споменатите области. Сърбия подобри сътрудничеството си с Европол; през месец март 2017 г. в централата на Европол бе изпратен сръбски служител за връзка. През месец септември 2017 г. в Белград бе изпратен служител на EBCGA за връзка на регионално ниво. В рамките на същия месец Сърбия подписа работно споразумение със CEPOL. Все още не е приета нова стратегия за финансови разследвания и като цяло липсва проактивен подход в областта на финансовите разследвания. През 2016 г. бе създадена постоянна оперативна група във връзка с незаконното превеждане през границата на хора. През месец август 2017 г. бе приета нова Стратегия за предотвратяване и противодействие на трафика на хора за периода 2017—2022 г., заедно със съпътстващ план за действие. Въз основа на тази стратегия Сърбия трябва да предприеме стъпки за проактивното идентифициране и надлежната защита на жертвите на трафик на хора. Сърбия все още не е започнала преговори за сключването на оперативно споразумение с Евроюст, тъй като до момента не е приет новият Закон за защита на данните в съответствие с достиженията на правото на ЕС.    

Като цяло, референтните показатели за либерализирането на визовия режим продължават да се изпълняват. Очаква се по-нататъшно подобряване на изпълнението. Необходимо е да се предприемат мерки в следните области:

·продължаване на ефективното изпълнение на Споразумението за обратно приемане между ЕС и Сърбия, а при необходимост и чрез сключването на протоколи за изпълнение с държави — членки на ЕС; необходимост от отделяне на повишено внимание върху обратното приемане на граждани на трети държави;

·организиране на широкомащабна информационна кампания относно правата и задълженията, свързани с безвизовия режим на пътуване, насочена към области, които са засегнати от незаконната миграция в особено голяма степен;

·продължаване на усилията за ускоряване на основаващи се на разузнавателна информация разследвания, за да се постигнат устойчиви резултати в издаването на окончателни присъди и разбиването на мрежи на организираната престъпност, участващи в изпирането на пари, незаконното превеждане през границата на хора и трафика на хора;

·засилване на помощта за уязвимите групи от населението с цел подобряване на тяхната дългосрочна социално-икономическа интеграция.

II.2 Източно партньорство

Молдова

Незаконна миграция, включително обратно приемане

Що се отнася до предизвикателствата, свързани с незаконната миграция, между втората половина на 2016 г. и първата половина на 2017 г. броят на отказите за влизане слабо се е увеличил, а случаите на незаконно пребиваване са намалели. Молбите от молдовски граждани за предоставяне на убежище в ЕС достигнаха своя пик през пролетта на 2016 г., а между втората половина на 2016 г. и първата половина на 2017 г. тенденцията при молбите за предоставяне на убежище отбеляза значително намаление с 58 % (от 1 730 на 720). Отказите за влизане на границите показаха увеличение със 71 % между 2015 г. и 2016 г. (от 2 725 на 4 660), като случаите на незаконно пребиваване също са се увеличили драстично с 89 % през този период (от 4 050 на 7 660). Между 2015 г. и 2016 г. броят на молбите за предоставяне на убежище се е увеличил драстично с 99 % (от 1 850 на 3 675). Процентът на признаване на молби за предоставяне на убежище е бил 10,81 % през 2015 г., но през 2016 г. е намалял до 2,07 %. Броят на решенията за връщане на молдовски граждани е нараснал силно със 178 % между 2015 г. и 2016 г. (от 1 810 на 5 035). Процентът на връщане е намалял от 67,13 % през 2015 г. на 48,16 % през 2016 г. Държавите — членки на ЕС, оценяват високо качеството на сътрудничеството в сферата на обратното приемане, което се потвърждава също така от високия процент положителни отговори на искания за обратно приемане. На последното заседание на Съвместния комитет за обратно приемане, проведено на 6 октомври 2017 г., сътрудничеството с Молдова като цяло е оценено като положително.

В областта на управлението на миграцията в Молдова се прилага планът за действие за периода 2016—2020 г., с който се цели изпълнението на Националната стратегия за миграцията и предоставянето на убежище за периода 2011—2020 г. Благодарение на проекти като информационната платформа NEXUS, която е достъпна онлайн и има офиси в редица градове в Молдова, както и един в Париж, на молдовските граждани се предоставя информация относно ползите и рисковете, свързани с различните аспекти на миграцията.

Обществен ред и сигурност

Молдовските ОПГ са особено активни в Австрия, Франция, Германия, Латвия и Полша и продължават да бъдат свързвани главно с различни форми на организирана престъпност, като например организирани престъпления против собствеността, търговия с незаконни тютюневи изделия, трафик на наркотици (хероинът е повод за сериозна загриженост), измами с акцизи, измами с платежни карти и изпиране на пари. По-специално рускоезичните ОПГ използват Молдова като транзитна държава за изпирането на пари и внасянето им в ЕС. Молдова продължава да бъде изходна държава за трафик на хора. С цел подобряване на съдебното сътрудничество в средата на 2014 г. Молдова подписа споразумение с Евроюст, което влезе в сила през месец октомври 2016 г. Сътрудничеството в областта на правоприлагането е засилено благодарение на подписването на споразумение с Европол през месец декември 2014 г.

След окончателния доклад относно либерализирането на визовия режим в Молдова са приети закони за укрепване на институционалната рамка за борба срещу корупцията (по-специално корупция по високите етажи) и изпирането на пари. Изпълнението обаче изостава значително. Остава загрижеността по отношение на политическото влияние върху борбата срещу корупцията и изпирането на пари. Опитите за подкопаване на антикорупционната рамка (като т.нар. „закон за либерализиране на капитала“ и т.нар. „бизнес пакет“, с които се цели, inter alia, да се промени институционалната уредба на антикорупционните органи) оказват отрицателен ефект върху надеждността на политическата воля за борба с корупцията. Макар създаването на служба за възстановяване на имущество да беше предвидено в последния доклад относно либерализирането на визовия режим, въпросната служба бе създадена едва през 2017 г. и обхватът ѝ понастоящем продължава да бъде ограничен до случаи на корупция и изпиране на пари. Забавянията в прилагането на Закона за националния орган за неподкупност са довели до спиране на проверките на имотните декларации и конфликтитте на интереси от месец август 2016 г. насам. Бави се постигането на резултати по законодателството в областта на изпирането на пари (по отношение на хармонизирането с 4-та директива относно борбата с изпирането на пари). 

Като цяло, референтните показатели за либерализирането на визовия режим продължават да се изпълняват. Въпреки това постигането на референтните показатели за борба с корупцията и изпирането на пари може да бъде застрашено, ако не бъдат предприети незабавни действия за осигуряване на постоянно и устойчиво изпълнение. Необходимо е да се предприемат мерки в следните области:

·засилване на борбата срещу организираната престъпност чрез приемане на ново законодателство за борба срещу изпирането на пари;

·осигуряване на пълната независимост, ефикасност и ефективност на специализираните институции за борба с корупцията; гарантиране, че бъдещата правна рамка според т.нар. „бизнес пакет“ няма да окаже отрицателно въздействие върху борбата срещу корупцията и разследването на банкови измами;

·приоритетно осигуряване на функционирането на Националния орган за неподкупност чрез назначаването на висше ръководство и инспектори;

·осигуряване на правилното функциониране на Агенцията за отнемане на имущество, придобито чрез престъпна дейност, чрез предоставяне на достъп до цялата необходима информация (включително бази данни), осигуряване на достатъчен бюджет и персонал и разширяване на обхвата на приходите, подлежащи на конфискуване, така че да обхващат всички видове престъпна дейност;

·засилване на усилията за изграждане на капацитет за борба срещу корупцията по високите етажи на властта;

·засилване на целевите информационни кампании за разясняване на правата и задълженията, свързани с безвизовото пътуване.

Грузия

Интегрирано управление на границите, управление на миграцията и предоставяне на убежище

Що се отнася до предизвикателствата, свързани с незаконната миграция, между втората половина на 2016 г. и средата на 2017 г. тенденциите при незаконното пребиваване и отказа за влизане останаха стабилни. Броят на молбите от грузински граждани за предоставяне на убежище в ЕС от втората половина на 2016 г. (4 750) до средата на 2017 г. (4 630) не отбеляза по-нататъшно увеличение. Отказите за влизане намаляха с 39 % (от 1 330 през 2015 г. на 810 през 2016 г.), а незаконното пребиваване — с 3 % (от 5 405 през 2015 г. на 5 240 през 2016 г.); молбите за предоставяне на убежище се увеличиха със 7,2 % (от 8 110 през 2015 г. на 8 700 през 2016 г.). Между първата и втората половина на 2016 г. бе отчетено увеличение с 22 % (от 3 905 на 4 750). Процентът на признаване на молби за предоставяне на убежище остана почти непроменен (6,62 % през 2015 г. и 6,48 % през 2016 г.). Броят на грузинските граждани, на които бе разпоредено да напуснат територията на ЕС, намаля с 12 % (от 6 415 през 2015 г. на 5 635 през 2016 г.), докато процентът на връщане се увеличи от 45,13 % през 2015 г. на 55,90 % през 2016 г. Въпреки че процентът на връщане продължава да бъде относително нисък, държавите членки считат, че сътрудничеството в сферата на обратното приемане е отлично, като почти всички искания за обратно приемане, подадени през 2016 г., са одобрени от грузинските органи.

Грузия продължава да напредва в изпълнението на Стратегията за миграцията за периода 2016—2020 г. и плана за действие към нея , като създаде Единна система за анализ на миграцията (тестването започна през месец октомври 2016 г.), Единната система за анализ на риска и заплахите по границите, методиката за анализ на миграционния риск, актуализирането на миграционния профил от 2015 г., с което продължава да изпълнява референтните показатели за либерализиране на визовия режим по устойчив начин. Грузия е в процес на провеждане на три етапа от общонационални кампании и обучения по правилата за безвизово пътуване и наблюдава пътуванията към Шенгенското пространство.

Що се отнася до процедурите по предоставяне на убежище, значителният брой молби в Грузия за предоставяне на убежище, които са отхвърлени от съображения за националната сигурност през първата половина на 2017 г. 8 , представлява повод за загриженост, която е изразена както в третия, така и в четвъртия доклад за напредъка по изпълнението от страна на Грузия на плана за действие за либерализиране на визовия режим 9 , и за която трябва да бъде намерено решение.

Обществен ред и сигурност

След последния доклад относно либерализирането на визовия режим грузинските организирани престъпни групи все още се сочат като едни от най-често срещаните измежду произхождащите извън ЕС, занимаващи се с тежка и организирана престъпност на територията на Съюза. Грузинските ОПГ са изключително мобилни, участват главно в престъпления против собствеността (особено организирани кражби с взлом и кражби) и са особено активни във Франция, Гърция, Германия, Италия и Испания. Тези ОПГ представляват голяма заплаха за ЕС, тъй като делата по техните деяния често се прекратяват като дребна престъпност, но техният контрол върху престъпните пазари постепенно се увеличава и те си сътрудничат с други ОПГ извън ЕС. Грузия продължава да бъде транзитна държава за различни незаконни стоки, които се вкарват в ЕС, особено наркотици. Грузия във все по-голяма степен са използва за изпирането на незаконни приходи, реализирани от различни ОПГ в ЕС и извън ЕС, и се развива като транзитна държава за изпрани приходи от престъпна дейност.

Грузия гарантира постоянно изпълнение и демонстрира сериозна воля за предотвратяване и борба срещу организираната престъпност. Държавата засилва сътрудничеството си на международно ниво. Усилията трябва да продължат и да бъдат консолидирани, по-специално от гледна точка на правоприлагането. Редовно се актуализират националните стратегии и планове за действие, както и законодателството. Новата Национална стратегия за периода 2017—2020 г. за борба с организираната престъпност и Планът за действие за периода 2017—2018 г. са съсредоточени върху следните основни области: организирани престъпни групи („крадци по закон“), наркотици, киберпрестъпност, модерни полицейски техники и международно сътрудничество. През следващите месеци трябва да се осигури тяхното навременно и ефективно изпълнение. Започналите през 2015 г. полицейски реформи за полицейска дейност, основана на данни от разузнаването, и общностна полиция бележат напредък, както и създаването на единна система за анализ на престъпността. Те са от изключително голямо значение за разбирането и анализирането на престъпните деяния и за целенасоченото правоприлагане и наказателноправни действия. В ключови държави членки са командировани полицейски аташета и се сключват нови споразумения по въпросите на правоприлагането. През месец април 2017 г. Грузия подписа Споразумение за оперативно и стратегическо сътрудничество с Европол, което е влязло в сила през месец юли 2017 г. Понастоящем се предприемат стъпки за сключването на Споразумение за сътрудничество с Евроюст, като началото на преговорите е насрочено за месец януари 2018 г.

Въпреки че като цяло Грузия притежава добър капацитет за осъществяване на антикорупционните реформи, следва да се обърне специално внимание на ефективното прилагане на механизма за проверка на имотните декларации, въведени през месец януари 2017 г.

Като цяло, референтните показатели за либерализирането на визовия режим продължават да се изпълняват. Очаква се по-нататъшно подобряване на изпълнението. Необходимо е да се предприемат мерки в следните области:

·продължаване на кампаниите относно правилата за безвизово пътуване, финализиране на системите за анализ на миграцията и за анализ на риска и засилване на усилията за отстраняване на идентифицираните основни причини за миграция;

·приоритетно прилагане на Споразумението за сътрудничество, сключено с Европол, и сключване на споразумение за сътрудничество с Евроюст;

·приоритетно финализиране на реформата за полицейски действия, основани на разузнаването и създаването на единна система за анализ на престъпността;

·продължаване и допълнително засилване на трансграничното правоприлагане и съдебното сътрудничество;

·засилване на усилията по прилагането на законодателството за борба с изпирането на пари, проследяване, замразяване и конфискуване на имущество, придобито чрез престъпна дейност, включително в трансграничен мащаб. Създаване на национална Служба за отнемане на имущество. Хармонизиране на законодателството с Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари;

·приемане на изменения в антидискриминационния закон, за да се осигури ефективното му прилагане.

Украйна

Интегрирано управление на границите, управление на миграцията и предоставяне на убежище

Що се отнася до предизвикателствата, свързани с незаконната миграция, между втората половина на 2016 г. и първата половина на 2017 г. тенденциите за незаконното пребиваване, както и за отказите за влизане, показват слабо намаление. Броят на молбите от украински граждани за предоставяне на убежище в ЕС между втората половина на 2016 г. и първата половина на 2017 г. бележи устойчива тенденция (от 5 435 на 5 380). Отказите за влизане намаляват слабо с 5 % (от 23 795 през 2015 г. на 22 495 през 2016 г.), а незаконното пребиваване се увеличава с 26 % (от 23 480 през 2015 г. на 29 565 през 2016 г.). Наблюдава се значително намаляване на броя на молбите за предоставяне на убежище с 44 % (от 22 100 молби за предоставяне на убежище през 2015 г. на 12 460 през 2016 г.). Процентът на признаване на молби за предоставяне на убежище е 30,12 % през 2015 г. и 24,61 % през 2016 г. Броят на украинските граждани, на които е наредено да напуснат, се увеличава от 19 200 през 2015 г. на 26 865 през 2016 г., докато процентът на връщане се увеличава от 76,41 % през 2015 г. на 82,58 % през 2016 г. Сътрудничеството с Украйна в сферата на обратното приемане продължава да бъде много добро, което се потвърждава от качествените оценки, дадени както от ЕС, така и от държавите членки.

Що се отнася до управлението на миграцията, на 12 юли 2017 г. е приета Държавната миграционна политика на Украйна до 2025 г. През периода 2015—2017 г. са проведени целеви национални превантивни операции, за да се наблюдава изпълнението на миграционното законодателство. През месец май 2017 г. Украйна стартира общонационална информационна кампания за разясняване на правата и задълженията, свързани с безвизовия режим.

Обществен ред и сигурност

Що се отнася до организираната престъпност, Украйна продължава да бъде транзитна държава за различни незаконни стоки, които се внасят контрабандно в ЕС. Трафикът на огромни количества хероин по Кавказкия маршрут преминава, наред с други държави от Източното партньорство, през Украйна към ЕС. ОПГ с произход от Украйна участват в измами с акцизи, особено в производството и контрабандата на незаконни тютюневи изделия към ЕС. Базираните в Украйна киберпрестъпници притежават изключителни умения. По отношение на трафика на огнестрелни оръжия, макар че понастоящем свързаната с трафика дейност е относително слаба, Украйна се явява потенциална държава източник за трафик на огнестрелни оръжия към ЕС. Предишното звено на Националната полиция, натоварено с разследването на организираната престъпност, през 2015 г. е разформировано без планове за замяната му.

Украйна ратифицира споразумение с Европол за оперативно и стратегическо сътрудничество. През месец септември 2017 г. влезе в сила Споразумението за сътрудничество с Евроюст за борба с трансграничната престъпност и тероризма. Като първа стъпка към създаването на система за киберсигурност, през месец октомври 2017 г. Парламентът приема закон за киберсигурността, с който започва изработването на държавната политика в тази област и се създават условия за киберзащита на информационната инфраструктура на държавата. 

След окончателния доклад относно либерализирането на визовия режим е постигнат напредък по осъществяването на антикорупционната реформа, по-специално по отношение на ефективното функциониране на новосъздаденото Национално антикорупционно бюро (НАБ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП), но устойчивостта на реформите все още е предизвикателство. Поддържането и засилването на независимостта, както и ефективното функциониране на НАБ, САП и Националната агенция за предотвратяване на корупцията (НАПК), следва да се считат за ключови приоритети. Скорошните изменения като въвеждането на кратки срокове за досъдебно разследване, както и публичното оповестяване от главния прокурор на разследванията под прикритие на НАБ в края на месец ноември, сериозно подкопават способността на НАБ за ефективно провеждане на разследвания и публичното доверие в институциите за борба с корупцията. Внесеният в Парламента проектозакон в началото на месец декември 2017 г., с който необосновано се улеснява отстраняването на ръководителите на институциите за борба с корупцията, макар и понастоящем изваден от дневния ред, продължава да бъде регистриран. Освен това сериозен повод за загриженост е така също липсата на присъди по дела, попадащи в сферата на пълномощия на НАБ и САП. Създаването на независим специализиран висш антикорупционен съд при пълно спазване на становището на Венецианската комисия би допринесло за отстраняването на тези недостатъци.

Що се отнася до НАПК, след успешния старт на системата за електронни декларации през месец септември 2016 г., реалната проверка на електронните декларации сериозно се спъва от възражения. Повод за загриженост е управлението на Агенцията, тромавата регулаторна рамка, неуспешното инсталиране на софтуер за автоматизирана проверка, отсъствието на директен и автоматичен достъп до съответните бази данни и регистри, както и постоянната липса на сътрудничество от страна на други държавни институции. Скорошният случай с подаден сигнал за нарушения срещу ръководството на НАПК поражда допълнителна загриженост относно надеждността на институцията и способността ѝ да постигне резултати.

Друга притеснителна тенденция е все по-големият натиск върху гражданското общество, включително чрез наказателни разследвания и физически атаки. Въведените през месец март 2017 г. законодателни промени, с които се изисква отговорните представители в борбата с корупцията да подават имотни декларации, също поражда сериозна загриженост.

Като цяло, референтните показатели за либерализирането на визовия режим продължават да се изпълняват. С оглед на скорошните развития обаче е необходимо да се предприемат незабавни действия, за да се осигури осъществяване на реформите в пълна степен, както и устойчивостта на предишните реформи, по-специално по отношение на референтния показател за борба с корупцията. Необходимо е да се предприемат мерки в следните области:

·подобряване на сътрудничеството със съответните агенции на ЕС, за да се избегнат рисковете, произтичащи от незаконната миграция;

·засилване на целевите информационни кампании за разясняване на правата и задълженията, свързани с безвизовото пътуване;

·осигуряване на независимостта, ефективността и устойчивостта на институционалната рамка за борба с корупцията, по-специално чрез създаването на независим и специализиран висш антикорупционен съд в съответствие със становището на Венецианската комисия и украинското законодателство. Успоредно с това трябва да се гарантира и укрепи независимостта и капацитета на НАБ и САП, като се промени насоката на настоящите тенденции, които подкопават тяхната работа;

·спешно възстановяване на надеждността на НАПК и създаване на ефективна система за проверка на имотните декларации, включително чрез софтуер за автоматична проверка с директен и автоматичен достъп до държавни бази данни и регистри;

·отмяна на измененията, с които се разширява обхвата на задълженията за подаване на декларации, като се включват декларатори от гражданското общество, и осигуряване на възможност гражданското общество да изпълнява своята роля без ненужни пречки и намеси;

·засилване на усилията за борба с организираната престъпност, включително чрез осигуряването на достатъчно ресурси и експертен капацитет в Националната полиция, като се въведе ясно разграничаване между компетенциите и се подобри сътрудничеството между правоприлагащите агенции.

III. Заключения

В съответствие с член 1а, параграф 2б от Регламент (ЕО) № 539/2001, с който се изисква Комисията да наблюдава и докладва дали продължават да се спазват изискванията за либерализиране на визовия режим от третите държави, Комисията счита, че въз основа на представения в настоящия доклад анализ и приложения работен документ на службите на Комисията, изискванията за либерализиране на визовия режим за съответните държави продължават да се спазват. В доклада са идентифицирани допълнителни действия, които следва да бъдат предприети в специфични области, за да бъде съблюдавано постоянното и устойчиво изпълнение. Освен това следва да се осигури продължаване на изпълнението на всички други референтни показатели.

Държавите от Западните Балкани и Източното партньорство продължават да предприемат мерки за преодоляване на все още нерешените предизвикателства, свързани с незаконната миграция, и по-специално Албания. Тези мерки вече дават резултати. Сътрудничеството в сферата на обратното приемане продължава безпроблемно за всички държави от Западните Балкани и Източното партньорство с безвизов режим при високи проценти на връщане като цяло.

Що се отнася до предотвратяването и борбата с организираната престъпност, въпреки постоянните усилия, организирани престъпни групи от тези държави все още се занимават с трафик на незаконни огнестрелни оръжия, престъпления против собствеността и трафик на различни незаконни стоки (по-специално наркотици и тютюн), изпиране на пари, трафик на хора, незаконно превеждане през границата на мигранти и киберпрестъпления в държавите — членки на ЕС. Необходимо е да се засилят усилията в това отношение.

Що се отнася до предотвратяването и борбата с корупцията и изпирането на пари, Молдова трябва да предприеме незабавни действия, за да осигури постоянното изпълнение на референтния показател и устойчивостта на реформите. С оглед на скорошните развития Украйна също трябва да предприеме незабавни действия за запазване на мерките за борба с корупцията, които са въведени с предишните реформи, както и за осигуряване на възможност за по-нататъшен напредък.

Изпълнението на референтните показатели за либерализиране на визовия режим е непрекъснато продължаващ процес. Редовните заседания на Подкомитета по правосъдие, свобода и сигурност и диалозите между ЕС и държавите, които се ползват от либерализиране на визовия режим, в това число за държавите от Западните Балкани, когато е приложимо, преговорите за присъединяване към ЕС, както и срещите на висшите служители, осигуряват подходяща рамка за по-нататъшното обсъждане на тези въпроси. През 2018 г. Комисията ще докладва отново на Европейския парламент и на Съвета дали изискванията за либерализиране на визовия режим продължават да се спазват от третите държави.

(1)

     Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (ОВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1), изменен от Регламент (ЕС) 2017/371 на Европейския парламент и на Съвета от 1 март 2017 г. (ОВ L 61, 8.3.2017 г., стр. 1).

(2)

      http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-6290-2017-ADD-1/en/pdf .

(3)

   Специфичните области са определени съгласно съответните планове за действие за либерализиране на визовия режим за всяка държава. Референтните показатели са разделени на четири групи релевантни от техническа гледна точка въпроси: 1) сигурност на документите, включително биометрични данни; 2) интегрирано управление на границите, управление на миграцията и предоставяне на убежище; 3) обществен ред и сигурност; 4) външни отношения и основни права. В настоящия доклад се поставя акцент върху следните специфични области (свързани с групи 2 и 3): Албания (незаконна миграция, правоприлагане), бивша югославска република Македония (организирана престъпност, правоприлагане), Босна и Херцеговина (незаконна миграция, организирана престъпност), Черна гора (незаконна миграция, организирана престъпност), Сърбия (незаконна миграция, организирана престъпност), Молдова (незаконна миграция, борба с корупцията, изпиране на пари), Грузия (незаконна миграция, предоставяне на убежище, организирана престъпност, борба с корупцията, борба с дискриминацията), Украйна (незаконна миграция, борба с корупцията, организирана престъпност). Комисията продължава да следи отблизо така също изпълнението на референтните показатели, свързани с група 1 и група 4, по-специално по отношение на борбата с дискриминацията и положението на уязвимите групи от населението, особено мерките за приобщаване на ромите.

(4)

     Последно приет през месец ноември 2016 г.

(5)

     В съответствие с изявлението на Комисията от 8 ноември 2010 г.: http://www.europarl.europa.eu/meetdocs/2009_2014/documents/d-mk/dv/1027_12/1027_12en.pdf.  

(6)

     Наричана по-долу Молдова.

(7)

     Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чешката република, Дания, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия и Швеция, както и Швейцария, Норвегия, Лихтенщайн и Исландия.

(8)

     През периода януари — юни 2017 г. 26 % от всички решения представляваха откази от съображения за националната сигурност. През 2016 г. и 2015 г. тези проценти съответно са били 5 % и 4 % (източник ВКБООН).

(9)

     COM (2015) 199/SWD(2015) 103 final, приет на 8.5.2015 г., и COM(2015)684/SWD(2015) 299 final, приет на 18.12.2015 г.