ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 10.7.2017

COM(2017) 379 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2015 година (Обобщение)

Доклад относно последващите действия във връзка с исканията в резолюциите на Европейския парламент и в препоръките на Съвета за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за бюджетната 2015 година 1  

0.Въведение

На 27 април 2017 г. по препоръка на Съвета Европейският парламент освободи от отговорност Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година. Освобождаването от отговорност е процедурата, чрез която Европейският парламент и Съветът осъществяват контрол върху изпълнението на бюджета на ЕС и търсят отговорност от Комисията за неговото финансово управление. Годишният доклад и специалните доклади на Европейската сметна палата, заедно с докладите на самата Комисия, са основните отправни документи във връзка със счетоводните отчети на ЕС, а също и с управлението и изпълнението на бюджета на ЕС.

Процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2015 година беше белязана във всяко едно отношение от ползотворен междуинституционален обмен на мнения за това как да се подобри управлението на финансовите средства на ЕС в полза на неговите граждани. По време на заключителния дебат в Европейския парламент през април 2017 г. основните участници от Европейския парламент и Съвета подкрепиха по-голямата ориентираност към резултатите, като потвърдиха, че да се постигнат резултати с бюджета на ЕС е също толкова важно, колкото и да се гарантира спазването на правилата по отношение на формата. Това е напълно в съответствие с инициативата на Комисията „Бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите“, целта на която е да се укрепи систематичната ориентираност към ефективно изпълнение и постигане на резултати, като в същото време се търси по-голяма разбираемост на целите и въздействието на бюджета на ЕС за гражданите и заинтересованите страни. Европейската сметна палата също пое ангажимент непрекъснато да доусъвършенства своя годишен доклад и да се концентрира в по-голяма степен върху аспектите на ефективното изпълнение.

Освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета е непрестанен процес, даващ възможност за извличане на поуки от миналото с цел да се правят подобрения при бъдещите разходи на ЕС. По време на пленарния дебат докладчикът по освобождаването на Комисията от отговорност във връзка с бюджета г-н Целер изрази пожелание след резолюцията по този повод да последват правилните действия. За да предостави на Европейския парламент и на Съвета по-бърза обратна информация по основните приоритети, Комисията реши тази година да представи настоящия доклад относно последващите действия още през месец юли.

Докладът е в отговор на основните искания на Европейския парламент и на Съвета, които те отправиха при освобождаването от отговорност, и е част от интегрирания пакет за финансово отчитане на бюджета на ЕС за 2016 г. По-конкретно акцентите в доклада са върху: 1) бъдещето на финансите на ЕС, 2) бюджетното и финансовото управление, 3) получаването на резултати от бюджета на ЕС и 4) управлението на Механизма за подкрепа на мира в Африка.

Подробните отговори на конкретните искания на Европейския парламент и на Съвета при освобождаването от отговорност, включително исканията, направени във връзка със специалните доклади на Европейската сметна палата, също обхванати от процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2015 г., ще бъдат публикувани на по-късен етап.

1.Основни искания, свързани с бъдещето на финансите на ЕС

Докладчикът г-н Целер отбеляза, че през 2015 г. бюджетът на ЕС е трябвало да оказва подкрепа на по-дългосрочни политически цели, като политическите приоритети на Комисията и стратегията „Европа 2020“, като в същото време е трябвало да отговаря и на кризисни ситуации в различни области на политики, включително миграцията. В този контекст той повдигна въпросите за това как в бъдеще да се постигне по-добър баланс между политическите приоритети и бюджетните ресурси и как да се гарантира парламентарен контрол на всички финансови средства, свързани със стратегии на ЕС.

Г-н Целер изрази също така безпокойство заради използването на финансови механизми, които „не са пряко финансирани от бюджета на Съюза, нито записани в счетоводния баланс на Съюза“, както и заради възможните рискове, свързани с повишеното използване на финансови инструменти.

Тези въпроси бяха подробно разисквани по време на процедурата по освобождаване от отговорност и ще станат част от общия процес на размисъл по изготвянето на следващата многогодишна финансова рамка (МФР). Публикуваната през март 2017 г. от Комисията Бяла книга за бъдещето на Европа постави началото на общия дебат за Европа през 2025 г., включително за финансовите перспективи, стоящи пред нея и подробно описани в документ за размисъл от 28 юни 2017 г. относно бъдещето на финансите на ЕС.

Преразглеждане на ефикасността, ефективността и добавената стойност за ЕС на разходните програми ще допълни политическия процес. Така ще бъде оказана подкрепа за подготвянето на следващото поколение фондове и за модернизацията на бюджета на ЕС.

Освен това Комисията непрекъснато подобрява своята отчетност във връзка с ефективността на изпълнението като част от своята стратегия „Бюджет, ориентиран към резултатите“. Проектобюджетът за 2018 г. предвижда програмни отчети, които да показват постигнатото до този момент чрез програмите и очакванията към тях от гледна точка на резултати, напредък и предстоящи предизвикателства. Така се поддържа подход на бюджетиране, основан на ефективността на изпълнението.

В раздели 1.1 и 1.2 са изложени по-подробни коментари във връзка с двата основни повода за загриженост на Европейския парламент.

1.1. Необходимо е ново равновесие между определянето на политическия дневен ред, изпълнението на политиките и финансовите рамки (параграфи 9—17):

Европейският парламент (ЕП) подкрепи предложенията на Европейската сметна палата, изложени в нейния Информационен документ относно междинния преглед от 28 октомври 2016 г., че е време Комисията да проучи други възможности, например:

– програма за текущо бюджетиране с петгодишен хоризонт на планиране, клауза(и) за преразглеждане по цели и политики и текуща програма за оценка;

– определяне на продължителността на програмите и схемите съобразно потребностите на политиките, а не въз основа на продължителността на периода на финансово планиране; изискване държавите членки и Комисията да представят добре обосновани потребности от а) финансиране на Съюза, а б) резултатите да бъдат постигнати, преди да са определени разходите.

Действително Комисията ще обмисли каква би била най-подходящата продължителност на следващата МФР, за да се постигне правилното равновесие между продължителността на съответните мандати на членовете на ЕП и на Комисията, от една страна, и необходимостта от стабилност на програмните цикли и предвидимост на инвестициите, от друга.

МФР се обсъжда и одобрява в пакет със законодателството относно собствените ресурси. Тъй като това определя годишните тавани за бюджетните кредити за поети задължения, съответстващи на най-важните сектори на дейност в Съюза, и годишните тавани за бюджетните кредити за плащания, законодателството относно разходните програми се предлага по такъв начин, че да отразява и да е съобразено с политическия и бюджетния избор, който се прави в контекста на МФР. Ето защо като цяло законодателството включва съгласувани със съответния период на МФР клаузи за преразглеждане.

ЕП поиска също така в дневния ред на следващата среща на експертите относно ориентирания към резултати бюджет да се включат предложенията на Палатата от нейния Информационен документ относно междинния преглед и препоръките на групата на високо равнище за собствените ресурси. Комисията ще предложи на групата да се обсъдят повдигнатите от ЕП въпроси. По отношение на елементите, пряко свързани с ефективността на изпълнение на бюджета, общите забележки по въпроси като докладването относно тази ефективност на изпълнението и използването на съответната информация в процеса на вземане на решения във връзка с бюджетния цикъл вече са, а и ще продължат да бъдат част от дискусиите на срещите на експертите. Комисията ще анализира как препоръките на групата на високо равнище за собствените ресурси да бъдат включени в работата на експертната група. Опитът, споделен по време на срещите на експертите, ще бъде взет под внимание при подготовката на годишната конференция „Бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите“ през 2017 г.

ЕП призовава още Комисията да вземе предвид Парижкото споразумение и да увеличи целта за свързани с климата разходи в бюджета на ЕС от 20 на 30 %. Комисията обясни позицията си по осъществимостта на големи промени в настоящата МФР в отговорите си на Специален доклад № 31/2016 г. на Сметната палата 2 , в който се прави оценка на напредъка на Комисията по постигането на разходи в областта на климата от 20 % от бюджета, с което бюджетът на ЕС би станал пионер в насърчаването на интегрирането.

Комисията ще се стреми да съгласува в още по-голяма степен бюджетните разходи с целите на политиката на ЕС в контекста на съществуващата законодателна рамка. С междинния си преглед на настоящата МФР Комисията вече предприе действия, с които да укрепи способността на бюджета за посрещане на приоритетите на ЕС. Предложенията на Комисията за бъдещите бюджети на ЕС (и бъдещата МФР) ще отчитат надлежно политическите приоритети на Съюза и международните ангажименти. Целта е в МФР след 2020 г. да има съгласувана, ефикасна и ефективна съвкупност от програми на ЕС, които да изпълняват политическите приоритети.

1.2.„Бюджетите в сянка“ следва да се върнат в рамките на бюджета на Съюза (параграфи 24—27)

От Комисията се изисква: да предложи мерки, благодарение на които механизмите на Съюза за финансиране за изпълнение на бюджета на ЕС да станат по-добре подготвени да гарантират прозрачност и отговорност; да представи оценка на отражението на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) върху други програми и финансови инструменти; да гарантира, че финансовите инструменти са съвместими със стратегията на ЕС; да изготви съобщение относно така наречените „бюджети в сянка“.

Комисията отбелязва, че някои от тези механизми бяха създадени в отговор на кризата в еврозоната и по естеството си са междуправителствени. Поради тази причина те са извън рамката на бюджета на ЕС. Други инструменти като ЕФСИ и Европейският инвестиционен фонд допълват по-традиционните механизми за изпълнение, с които разполага бюджетът на ЕС, като разширяват неговия обсег на действие и усилват лостовия му ефект.

Вследствие на това настоящата финансова архитектура на ЕС позволи да се мобилизират финансови средства за нови нужди и за постигането на повече резултати с по-малко ресурси. Пояснения за въздействието на инструментите в бюджета на ЕС се съдържат в годишния счетоводен отчет на ЕС, който се одитира от Сметната палата. Също така се представят конкретни доклади за финансовите инструменти, доверителните фондове и Механизма за бежанците в Турция, с което се гарантира прозрачност и отчетност.

Колкото до съобщението по този въпрос, което ЕП поиска, Комисията отбелязва, че с Бялата книга за бъдещето на Европа през 2025 г. бе поставено началото на общ процес на дискусии и размисъл преди изготвянето на следващата МФР. В този контекст Комисията съвсем наскоро прие документ за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС. Въпросът за финансовата архитектура на ЕС ще бъде част от общия процес на размисъл по изготвянето на следващата МФР.

Що се отнася до съвместимостта на финансовите инструменти със стратегията на ЕС, Комисията подчертава, че тези инструменти са средство в служба на политиките на ЕС. Те не застрашават договорените политики и не следва да се разглеждат като заплаха за провеждането на която и да е от тях. Използването им през следващите години ще зависи от нивото на амбициите, свързани с бюджета и политиките на ЕС, и от това дали те представляват подходящ инструмент в служба на тези политики.

С предложението си за преразглеждане на Финансовия регламент/Общ регламент 3 Комисията вече цели да обедини различните механизми за финансиране на Съюза и особено доверителните фондове, фондовете за стратегически инвестиции, гаранционните фондове, механизмите, финансовите инструменти и инструментите за макрофинансова помощ в единната регулаторна рамка на Финансовия регламент, и в частност в дял Х. Освен това правилата относно структурните и инвестиционните фондове и фондовете, управлявани от Комисията, се рационализират доколкото е възможно. В момента предложението се обсъжда с ЕП и Съвета. Ето защо Комисията приветства всяко предложение на Парламента, целящо допълнително да се подобри начинът за решаването на тези проблеми.

По отношение на искането за преразглеждане на предварителната оценка за дълговия инструмент на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) предвид създаването на ЕФСИ и за представяне на оценка за отражението на последния, Комисията счита, че конюнктурата на пазара след въвеждането на финансов инструмент следва да се оценява в процеса на междинния преглед на този инструмент.

Същевременно Комисията приема да оцени доколко дълговият инструмент на МСЕ се съгласува с други инициативи на ЕС, включително ЕФСИ, в рамките на междинния преглед на МСЕ, който се извършва в момента и се очаква да приключи към края на 2017 г., след като външните консултанти финализират доклада за оценка. Освен това ще бъде публикувано приложение към предварителната оценка на МСЕ, в което се разглеждат нуждите от инвестиции след въвеждането на ЕФСИ и потенциала за капиталов инструмент в секторите, обхванати от МСЕ.

Нещо повече, в контекста на оценката на ЕФСИ, ако е уместно, Комисията може да представи оценка на въздействието на ЕФСИ върху други финансови инструменти.

2.Бюджетно и финансово управление (параграфи 40—42)

ЕП и Съветът предявиха три основни искания, отнасящи се съответно до наблюдаване на неизпълнените задължения, изготвяне на ежегодна дългосрочна прогноза за паричните потоци и необходимост от отчитане на ограниченията във връзка с капацитета в някои държави членки и от предоставяне на техническа помощ с цел да се повиши степента на усвояване, особено в областта на европейските структурни и инвестиционни фондове.

По отношение на неизпълнените задължения Комисията ще продължи да предприема спрямо държавите членки мерки за тяхното намаляване и да използва в по-голяма степен нетни корекции в сферата на политиката на сближаване при същевременното спазване на регулаторната рамка.

Що се отнася до подкрепата за държавите членки, Комисията вече сформира оперативна група за по-добро изпълнение с цел да се подобри усвояването на европейските структурни и инвестиционни фондове в някои държави членки, като същевременно се гарантира пълното спазване на законосъобразността и редовността на разходите в рамката, определена от МФР и приложимото законодателство. Комисията възнамерява да направи така, че да се извлекат максимални ползи от работата на оперативната група, и ще се съсредоточи върху постигането на активен и целенасочен подход към държавите членки, за да се подкрепи изпълнението на финансирането в политиката на сближаване в периода 2014—2020 г.

Колкото до актуализираните дългосрочни парични потоци, в съобщението относно междинното преразглеждане/междинния преглед на МФР Комисията представи прогноза за плащанията, с която се оценява устойчивостта на таваните в сила в момента и в която са включени както прогнозна оценка за отменените бюджетни кредити, така и състоянието на непогасените поети задължения (reste à liquider, RAL) до края на настоящата МФР.

Комисията ще продължава непрекъснато да следи за прилагането и според нуждите ще актуализира своята прогноза.

Освен това през 2017 г. Комисията ще актуализира прогнозата за бюджетните кредити за плащания за периода след 2020 г. в съответствие с точка 9 от Междуинституционалното споразумение относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление.

3.Постигане на резултати със средствата от бюджета на Съюза (параграфи 83, 85, 97, 99, 101)

ЕП изложи редица искания във връзка съответно с Годишния доклад за управлението и изпълнението на бюджета (ГДУИБ) и с „Хоризонт 2020“.

През годините Комисията въведе механизми за докладване относно ефективността на изпълнението, предназначението на които е да обясняват операциите в рамките на разходните програми и да показват как средствата на ЕС се използват за постигане на целите на политиката.

Всички основни правни актове и актове за изпълнение за разходните програми по МФР за периода 2014—2020 г. съдържат рамки относно ефективността на изпълнението, с които се определят целите и се създават показатели за измерване на напредъка и разпоредби за наблюдение, докладване и оценка. Прилагането на рамката относно ефективността на изпълнението се актуализира всяка година с работния документ, придружаващ проектобюджета, т.е. програмните декларации. В ГДУИБ информацията за ефективността на изпълнението и за управлението на бюджета на ЕС е събрана на едно място и докладът представя всеобхватен преглед на начините, по които бюджетът на ЕС се използва за подпомагане на политическите приоритети на Съюза.

От 2016 г. Годишният доклад на Комисията за управлението и изпълнението на бюджета обединява два изготвяни преди това доклада: доклада за оценката съгласно член 318 от Договора за функционирането на Европейския съюз и обобщаващия доклад, който се изисква съгласно член 66, параграф 9 от Финансовия регламент. Докладът черпи данни от годишните отчети за дейността (ГОД) на службите на Комисията, а също и от други източници на подробна информация за ефективността на изпълнението, като например финансовите отчети на програмите, представяни заедно с годишния бюджет, докладите за оценка на бюджетните програми на ЕС и общия доклад за дейностите на Съюза. Като събира на едно място информацията за ефективността на изпълнението и за управлението на бюджета на ЕС, ГДУИБ представя всеобхватен преглед на начините, по които бюджетът на ЕС подпомага постигането на политическите приоритети на Съюза.

В ГДУИБ постиженията са описани в съответствие с различната степен на напредване на програмите, която варира от входни данни при програмата, намираща се на ранен етап, до резултати при приключилите програми. Комисията представя информация, налична към момента на изготвяне на ГДУИБ. Обичайно е на ранните етапи от изпълнението на програмите тази информация да засяга вложените ресурси (финансовото разпределение) и когато е възможно, крайните продукти. Тази информация е много показателна за разходването на бюджета на ЕС и за неговия принос към политическите приоритети. Когато изпълнението на програмата напредне, се получава информация и за резултатите и въздействието. Докладването за ефективността на изпълнението на текущите програми по МФР ще продължи и в бъдещите издания на ГДУИБ.

ЕП призовава Комисията да публикува ГДУИБ по-рано. Също така той я призовава да прави по-добра оценка в следващите си доклади относно ефективността на изпълнението на крайните продукти и резултатите от всяка политика, както и да показва ясно и синтетично приноса на европейските политики за постигането на целите на Съюза и да прави оценка на приноса на всяка от тях за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“.

На 13 юни 2017 г. Комисията прие ГДУИБ за 2016 г. преди законоустановения срок — 15 юни, в съответствие с член 66, параграф 9 от Финансовия регламент. Значително по-ранното публикуване на ГДУИБ обаче няма да е съвместимо с текущите законоустановени срокове, в които държавите членки предават на Комисията съответните данни. Това са ключови входни данни за годишните отчети за дейността (ГОД) на генералните дирекции, отговарящи за фондовете със споделено управление.

От 2016 г. нататък, въз основа на изготвяните от всяка служба на Комисията стратегически планове, в ГОД ще се обяснява как конкретните цели допринасят за политическите приоритети и ще се изясняват допълнително връзките с „Европа 2020“.

Както ЕП, така и Съветът отправиха искания за повишена ефективност на изпълнението на рамката за докладване и управление на „Хоризонт 2020“.

Що се отнася до докладването относно ефективността на изпълнението, в междинния доклад за оценка на „Хоризонт 2020“ и в ГДУИБ Комисията ще отчете напредъка по програмата, както и нейния принос към „Европа 2020“ въз основа на най-новата налична информация за ефективността на изпълнението. Освен това Комисията ще оценява ефективността на изпълнението на работните програми, които ще бъдат осъществявани в периода 2018—2020 г.

По отношение на рамката за управление на ефективното изпълнение Комисията ще гарантира, в съответствие с насоките за по-добро регулиране, последователното използване на термините „вложени ресурси“, „крайни продукти и услуги“, „резултати“ и „въздействие“. Тя ще продължи да насърчава последователното прилагане на тези насоки чрез повишаване на осведомеността и подходящи обучения.

4.Резултати от управлението и инструменти на Комисията за вътрешно управление (параграфи 62, 70—73, параграф 215, буква д), параграф 306)

ЕП и Съветът приветстват становището без резерви на Сметната палата относно отчетите на ЕС и факта, че приходите не са засегнати от съществени грешки. Също така Сметната палата е установила, че поетите задължения са законосъобразни и редовни във всички съществени аспекти. Но макар че и ЕП, и Съветът отбелязват, че общото изчислено ниво на грешки при плащанията е спаднало през последните години, те все пак изразяват разочарование от факта, че плащанията са засегнати от съществени грешки.

ЕП подчертава необходимостта да бъде използвана цялата налична информация, за да се предотвратяват, откриват и коригират грешките. Парламентът призовава Комисията да публикува „декларация за достоверност“ въз основа на годишните отчети за дейността на генералните директори, да изготвя своя собствена статистическа оценка на нивото грешки и да изчислява отделно размера на средствата на ЕС, които предвижда да си възстанови чрез събирания/финансови корекции във връзка с финансовата 2015 г.

Съветът приканва Комисията и Сметната палата да работят заедно, за да съвместят своите подходи при оценката на въздействието на финансовата корекция върху прогнозираните суми, изложени на риск при приключването, и да предоставят съпоставими данни. Той призовава също така Комисията да представи на бюджетния орган цялостен доклад за областите, в които установеният процент грешки е постоянно висок, и да очертае неговите първопричини.

Като управляваща бюджета на ЕС Комисията има за цел да гарантира неговото добро финансово управление чрез прилагането на превантивен и корективен контрол, при отчитане на многогодишното естество на програмите. Тя предприема превантивни мерки, като предварителен контрол, временно спиране и прекратяване на плащанията, а също така и корективни мерки, като финансови корекции и събиране на вземания.

Комисията докладва за тези мерки в ГДУИБ въз основа на данните от годишните отчети за дейността на нейните служби. Както бе поискано от Съвета, тя ще продължи да работи съвместно със Сметната палата, за да се подобри докладването още повече.

Вследствие на искания на ЕП при предишни процедури по освобождаване от отговорност изложените на риск суми при приключване бяха включени в ГДУИБ за 2015 г., за да се прогнозира размерът на потенциално изложените на риск разходи, щом приключи многогодишният цикъл за контрол и бъдат приложени корективните мерки. Този прогнозен размер се основава на най-добрата и умерена оценка на Комисията за изложените на риск суми от бюджета и корекциите, които се очаква да бъдат извършени. Съответните данни от държавите членки също се вземат под внимание.

Комисията ще продължи да докладва в ГДУИБ относно общите суми, изложени на риск. За финансовата 2016 година сумите, изложени на риск при приключването, се оценяват на 0,65 % до 1,07 % от общите разходи през годината. Това показва, че Комисията управлява ефективно рисковете, свързани със законосъобразността и редовността на разходите с многогодишна перспектива.

С приемането на Годишния доклад за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС колегиумът на членовете на Комисията поема обща политическа отговорност за управлението на този бюджет. Комисията смята, че това включва отговорност за работата на нейните служби.

Във връзка с искането за статистическа прогноза за нивото на грешки Комисията счита, че подобен подход ще доведе до допълнително равнище на одит, особено за фондове, чието управление е споделено с държавите членки. Комисията ще продължи да си сътрудничи с одитните органи на държавите членки и да определя съвместно с тях статистически обоснован подход за прогнозиране на нивото на грешки, и да използва този процент грешки след валидиране. Така Комисията прилага принципа за „единен одит“, като съсредоточава усилията си върху проверката на одиторите на държавите членки и валидира тяхната одитна дейност.

На 28 февруари 2017 г. Комисията прие доклад, озаглавен „Първопричини за грешките и предприети действия“ 4 . В него се заключава, че Комисията и Сметната палата стигат до едни и същи най-общи заключения относно естеството и основните причини за постоянно високите нива на грешките: слабости в системите за управление и контрол, които понякога се утежняват от сложната правна рамка. Ето защо Комисията продължава да следва своята програма за опростяване на правилата, например в контекста на предложението за преразглеждане на Финансовия регламент/Общ регламент.

ЕП призовава също така Комисията да прибави към финансовия отчет годишна декларация относно управлението и доклад за средносрочната и дългосрочната финансова стабилност.

Комисията ще актуализира и публикува редовно своите правила за управление. Информация за изложените на риск суми при приключване е представена в ГДУИБ.

Що се отнася до доклада за средносрочната и дългосрочната финансова стабилност, бюджетът на Съюза не може да се сравнява с националните бюджети поради различията в измерението на дълга (т.е. способността да се изпълняват финансовите задължения или да се рефинансира или увеличава дългът) и измерението на приходите (т.е. способността да се променят съществуващите равнища на данъчно облагане или да се въвеждат нови източници на приходи). В контекста на ЕС МФР е инструментът за осигуряване на средносрочна и дългосрочна стабилност и предвидимост на бъдещите нужди от плащания и на бюджетните приоритети. Комисията докладва относно тези аспекти в края на годината, понеже бюджетният цикъл не позволява публикуването на тази информация заедно с годишните счетоводни отчети.

Колкото до призива, отправен както от ЕП, така и от Съвета за предприемане на активни действия във връзка с подхода за единен одит, Комисията потвърждава, че това вече се прави в многостепенни системи за контрол в областите на политиките, осъществявани в сътрудничество с държавите членки и международни организации.

По отношение на искането, свързано с провеждането на анализ на т.нар. „съгласувани проекти“, който да включва предварителните оценки с цел проверка дали заместващите проекти съответстват на планираните цели, Комисията обръща внимание, че заместването с такива проекти е възможно в рамките на съществуващата правна уредба. При споделеното управление това е задължение единствено на държавата членка и тя трябва да спазва условията за допустимост на съответната програма, както Комисията е разяснила в своите насоки. Законодателството допуска такъв подход. Съгласно принципите на споделеното управление Комисията не е натоварена да извършва предварителни оценки на тези проекти. Комисията обаче редовно провежда одити, за да се увери, че държавите членки изпълняват своите задължения.

5.Управление на Механизма за подкрепа на мира в Африка (параграфи 92—93)

В контекста на резолюцията на ЕП относно Европейския фонд за развитие Парламентът отправи към Комисията две важни искания във връзка с Механизма за подкрепа на мира в Африка, отнасящи се до управлението и до докладването за корективните мерки при управлението на финансовите средства.

По отношение на управлението през януари 2017 г. Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) подписаха ново междуведомствено споразумение, с което се очертава ясно разпределение на работата между ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и ЕСВД (седалище и делегация) при управлението на Механизма за подкрепа на мира в Африка.

Колкото до корективните мерки, генералният директор на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ изнесе на 31 януари 2017 г. презентация по време на съвместното заседание на комисията по бюджетен контрол и комисията по развитие в ЕП. С председателите на комисиите беше уговорено, че своевременно ще бъде представено и продължение на презентацията.

Освен това след резервите, изразени в годишния отчет за дейността на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ за 2015 г. във връзка с областите на високорискови разходи, установени чрез анализ на процента грешки, през 2016 г. генералната дирекция прие и въведе нов план за действие, насочен към по-нататъшното справяне с оставащите слабости в системата за контрол. Специален акцент е поставен върху мониторинга на операциите с участие на международни организации, тъй като това е една от двете конкретни области, асоциирани с по-висок риск от грешки. Отделно във връзка с Механизма за подкрепа на мира в Африка беше изразена и трета резерва — тя се отнася до редица целенасочени мерки, които се прилагат в момента.

* * *

(1)

 Съгласно член 319, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), член 166 от Финансовия регламент, член 119, параграф 5 от Финансовия регламент за 9-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР) и член 144 от Финансовия регламент за 10-ия ЕФР.

(2)

 Наличен на следния адрес: http://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR16_31/SR_CLIMATE_BG.pdf

(3)

COM(2016) 605 final, 14.9.2016 г.

(4)

COM(2017)124.