ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 5.7.2017

COM(2017) 368 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

относно актуалното състояние на общата политика в областта на рибарството и във връзка с консултацията относно възможностите за риболов за 2018 г.

{SWD(2017) 256 final}

1.Въведение

Настоящото съобщение съдържа преглед на състоянието на общата политика в областта на рибарството (ОПОР). То съдържа сведения за напредъка към устойчивия риболов и по-специално към гарантирането, че при експлоатацията на живите морски биологични ресурси популациите на подлежащите на улов видове се възстановяват и поддържат над равнищата, даващи възможност за максимален устойчив улов, което също така ще допринесе до 2020 г. да се постигне добро екологично състояние на европейските морета 1 . В него се разглеждат промените в състоянието на запасите, състоянието на флота на ЕС, постепенното въвеждане на задължението за разтоварване и напредъкът по отношение на децентрализацията 2 . Излагат се и принципите, които лежат в основата на предложенията на Комисията относно възможностите за риболов за 2018 г. Държавите членки, консултативните съвети (КС), останалите заинтересовани страни и широката общественост се приканват да дадат предложения относно тези насоки на политиката.

2.Напредък по отношение на постигането на устойчиво рибарство

През последните няколко години се отбелязва значителен напредък при прилагането на реформата на ОПОР от 2013 г.:

-Постигане на целта за максимален устойчив улов (МУУ). По последната оценка на Научния,технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) въз основата на данни от 2015 г. 3 39 от 66 анализирани запаса в североизточната част на Атлантическия океан се експлоатират в диапазона на равнището на максималния устойчив улов (FMSY), което се равнява на 59 % спрямо 52 % през предходната година. Средната смъртност от риболов вече е стабилизирана на около 1,0. През 2017 г. броят на количествата на общия допустим улов (ОДУ), определени съгласно становището за МУУ, е нараснал до 44, което представлява 61 % от целия улов в североизточната част на Атлантическия океан.

-Възстановяване на запасите. Между 2003 и 2015 г. средната биомаса на запасите в североизточната част на Атлантическия океан се е увеличила с 35 %.

-Подобряване на цялостните икономически показатели. През 2014 г. флотът на ЕС регистрира рекордна нетна печалба от 770 милиона евро, ръст от 50 % спрямо 500 милиона евро през 2013 г.

-Постигане на по-добър баланс между риболовния капацитет и възможностите за риболов. През последните години се е подобрил балансът между риболовния капацитет и възможностите за риболов за целия флот на ЕС. Между 2007 и 2015 г. капацитетът на риболовните флотове на ЕС постепенно спада, като броят на корабите намалява с 6 %, а мощността на двигателите и тонажът съответно с 14 и 24 %.

-Изготвяне на многогодишни планове съгласно реформираната ОПОР. След като балтийският план бе приет миналата година, Комисията предложи многогодишни планове за дънните рибни запаси в Северно море 4 и за дребните пелагични видове в Адриатическо море 5 .

-Децентрализирано управление. Управлението на ОПОР очевидно премина към по-децентрализирана форма, включваща многогодишни планове и делегирани актове, приемани в контекста на регионализация.

-Ангажименти за Средиземно и Черно море. Постигнати са важни политически споразумения с цел достигане до екологична, икономическа и социална устойчивост — в Средиземно море чрез декларацията на министрите „Medfish4Ever“ 6 , а в Черно море чрез Декларацията от Букурещ 7 .

Въпреки напредъка са необходими допълнителни усилия най-вече в посока намаляване на високите нива на прекомерен улов в Средиземно море, така че да се понижи броят на отделните запаси, експлоатирани над стойността на FMSY в североизточната част на Атлантическия океан, и в посока изпълнение на задължението за разтоварване.

2.1.Напредък в постигането на FMSY 

Продължава напредъкът към риболова на запасите на равнища, съответстващи на FMSY 8 . Във всички региони с ОДУ нивото на риболов над FMSY е намаляло значително. През 2015 г. съотношението между риболова и стойността на FMSY е 99 % (спрямо 158 % през 2003 г. и 129 % през 2008 г.). Като цяло свръхексплоатация е намаляла драстично във всички зони (с изключение на Средиземно и Черно море).

По-долу е представена подробна разбивка.

При запасите, които са предмет на консултации между крайбрежните държави, през 2016 г. ОДУ за скумрия е увеличен с 14 %. Възможностите за риболов, равняващи се на малко над 1 милион тона за всички участващи в риболова страни, са резултат от прилагането на дългосрочната стратегия за управление, съгласувана между страните (ЕС, Норвегия и Фарьорските острови). Дейности по сравнителния анализ ще се извършат тази година. ОДУ за синия меджид бе определен съгласно стойността на FMSY и рязко нарасна до 1,3 милиона тона. Между засегнатите крайбрежни държави бе договорена нова стратегия за синия меджид съгласно стойността на FMSY. Относно атлантическо-скандинавската херинга всички страни се споразумяха за общо ограничение на улова под FMSY (съгласно стратегията, прилагана от 1999 г.). Това даде възможност за значително увеличение на ОДУ за североизточната част на Атлантическия океан, до почти 650 000 тона.

ОДУ за Балтийско море през 2017 г. са в съответствие с многогодишния план 9 . ОДУ за херинга и писия съответстват на стойността на FMSY; ОДУ за цаца и сьомга са под FMSY. Западните запаси от атлантическа треска дават повод за сериозна загриженост, затова ОДУ за 2017 г. бе намален с 56 %. Предприети бяха и други съпътстващи мерки с цел възстановяване на този запас. Приети са намаления на ОДУ за източните запаси на атлантическа треска (25 %) и за сьомгата във Финския залив (20%) (съгласно подхода на предпазливост), както и за херинга в залива на Рига (11 %). ОДУ за сьомга в основния басейн спазва стойността за МУУ и остава непроменен през последните години. Наред с намаляването на недекларирания улов и мерките за конкретни реки на национално равнище това помогна за повишаване броя на връщащи се екземпляри, хвърлящи хайвер.

Запасите в Северно море продължават да се подобряват, като 59 % от разтоварванията са от устойчиво управлявани запаси. В съответствие със стойността на FMSY ОДУ за морски език бе увеличен с 21 %; а за норвежкия омар ОДУ — с 46 %. Сайда се лови на нива под FMSY; за този вид ОДУ е с 53 % по-висок. В съответствие със становището за FMSY ОДУ за пикшата бе намален с 45 %. Въпреки това се очаква запасите да се увеличат благодарение на по-доброто им попълване през последните няколко години. Уловът на треска и меджид продължава при нива малко над FMSY, но е в съответствие с MSY BTRIGGER. Писията и морският език се ловят на нива под FMSY.

В северозападните води запасите от северна мерлуза продължават да растат и ОДУ бе увеличен с 10 % в съответствие със стойността на FMSY. Запасът вече се простира и в други зони на Северно море. Запасите от херинга в Келтско и Ирландско море са в рамките на допустимите биологични равнища, но стойностите на ОДУ за тях бяха намалени съответно с 6 % и 10 % предвид тенденциите в развитието на запасите. ОДУ за норвежкия омар в зона VII бе увеличен с 9 % с върхово увеличение от 68 % за Porcupine Bank. ОДУ за морски език в източната част на Ламанша бе намален с 16 % в съответствие с одобрения от НТИКР подход за управление на сектора; за този риболов бяха определени допълнителни мерки за опазване. ОДУ за западния сафрид бе намален с 23 %.

63 % от разтоварванията от водите на запад от Шотландия са от устойчиво управлявани запаси. В Ирландско море цифрата е 55 %. Именно там все още се наблюдават значителни предизвикателства, тъй като запасите и от треска, и от меджид са значително намалени. Смъртността от риболов при треската е много над стойността на FMSY. Меджид вече се лови на нива много под FMSY, но засега не се наблюдават признаци на възстановяване.

В Келтско море 37 % от разтоварванията са в рамките на устойчивите ограничения. Определянето на възможностите за риболов при смесения риболов на треска, пикша и меджид все още е предизвикателство. За меджид и пикша ОДУ бе увеличен съответно с 21 % и 7 % на фона на намаление от 38 % за треска. Меджидът се експлоатира при нива под FMSY, а пикшата – над FMSY, въпреки че запасът е над стойността на MSY BTRIGGER. Запасът от треска в Келтско море е силно намален и се лови над FMSY. Трудността тук произтича от факта, че риболов на треска се извършва в няколко ситуации на смесен риболов, при които повишената селективност по отношение на треската ще доведе до намален улов и на други целеви видове.

В района на Иберийско море и Бискайския залив 68 % от общите разтоварвания са от устойчиво управлявани запаси. ОДУ за морския дявол бе повишен с 54 % в съответствие със становището за FMSY. От няколко години в Бискайския залив морският език е обект на подход за управление на сектора, който НТИКР счита за устойчив. Благодарение на тази инициатива на сектора ОДУ за този вид остава непроменен за 2017 г. С една четвърт е намален ОДУ за мегрима (Бискайския залив и западни води), за чийто състав Международният съвет за изследване на морето (ICES) за пръв път предостави становище за FMSY. ОДУ за австралийска мерлуза бе леко понижен, но запасът все още се лови над стойността на FMSY. Хамсията в Бискайския залив се експлоатира устойчиво, а сафридът в зона IX е в рамките на допустимите биологични равнища; за него ОДУ бе повишен със 7 %.

Възможностите за риболов на дълбоководни запаси съставляват под 1 % от всички разтоварвания в ЕС. Те се определят в рамките на двугодишен цикъл, като за 2017 и 2018 г. са зададени ОДУ. ОДУ за гренадир в северозападните води са определени в съответствие със стойността на FMSY. За всички останали запаси има само ограничени бази данни или оценки. При някои от тях положението е все още проблематично предвид ниската им размножителна способност.

В Средиземно и Черно море доближаването до FMSY продължава да е трудно поради комбинация от причини:

-    големия брой дребномащабни кораби, за които липсват достатъчно начини за контрол, правоприлагане, наблюдение и деклариране на улова (разтоварвания и изхвърляния на улов);

-    многовидовия характер на риболовните дейности;

-    поделянето на рибни запаси между държави членки и държави извън ЕС, което затруднява спазването на целите на ОПОР; и

-    факта, че се приема броят на рибните запаси, които се оценяват годишно да бъде за много нисък (около 35).

В Средиземно море като цяло прекомерният улов е между два и три пъти по-голям от стойност на FMSY 10 . Въпреки подобренията в последно време състоянието на много запаси остава неизвестно. За някои рибни запаси, като например от мерлуза, червен барбун 11 , чернокоремен морски дявол и син меджид, настоящите проценти на смъртност от риболов са до шест пъти по-високи от FMSY. Комисията работи за подобряване на събирането на данни за всички засегнати запаси и е отправила молба към НТИКР за становища относно нови запаси 12 .

При малък брой видове риболов в Средиземно море запасите се експлоатират на равнища, съобразени с постигането на стойностите на FMSY, като флотовете отбелязват напредък най-вече при разтоварванията (дълбоководна розова скарида и червен барбун в южната и централната част на Тиренско море).

В този контекст спазването на целта на ОПОР за постигане на FMSY за всички запаси до 2020 г. ще изисква по-устойчиви усилия. Това предполага сътрудничество с международните партньори на ЕС в рамките на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM), засилване на усилията за актуализиране на националните планове за управление в съответствие с целите на ОПОР и залагане на достатъчно високо равнище на амбиция в следващото поколение многогодишни планове за управление. Освен това е необходима е повече работа:

-    за допълнително сътрудничество в морските басейни – например в Лионския залив;

-    за приемане на амбициозни преходни мерки за опазване на извънредно свръхексплоатираните рибни запаси;

-    за доразработване и изпълнение на целите, договорени в приетата през март 2017 г. Министерска декларация от Малта „MedFish4Ever“ относно събирането на данни, научните оценки, управлението на рибарството, основано на екосистемите, борбата срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов, устойчивия дребномащабен риболов и съгласуването в Средиземно море;

-    за справяне със сериозни проблеми, включително ННН риболов, в Черно море, като следва да се използва приетата през октомври 2016 г. Декларация от Букурещ.

В рамките на Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT) 13 за 2017 г. е приет ОДУ за червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море. Този ОДУ отразява най-добрата налична научна информация, основаваща се на преразгледано становище за запасите от 2014 г. Благодарение на високите равнища на биомасата — може би най-високите досега — ОДУ можа да се увеличи с 25 % в сравнение с 2016 г.

През ноември 2016 г. ICCAT прие и препоръка за установяване на многогодишен план за възстановяване на риба меч от 2017 г. нататък, с цел постигане на BMSY през 2031 г. с вероятност от най-малко 60 %. В плана се определя ОДУ за 2017 г. от 10 500 тона. Това е значително развитие, тъй като рибата меч е един от запасите, подложени в най-голяма степенна прекомерен улов в Средиземно море.

Що се отнася до улова на калкан в Черно море, договарящите страни на GFCM и сътрудничещите страни, които не са договарящи страни, се ангажираха от 2018 г. да не превишават равнището на възможностите за риболов, определени за периода 2013 —2015 г. 14 . Държавите, които не прилагат квотна система, няма да превишават равнището на улова и на риболовното усилие от 2013 — 2015 г.

2.2.Тенденции при биомасата

Както ICES, така и НТИКР предоставят информация относно развитието на биомасата на репродуктивния запас за североизточната част на Атлантическия океан, а НТИКР – и за Средиземно море. Анализът показва, че през 2015 г. средната биомаса в североизточната част на Атлантическия океан е била с 35 % по-висока от тази през 2003 г. По-малко изразена възходяща тенденция се наблюдава при запасите, за които има оскъдни данни. В Средиземно море обаче между 2003 и 2014 г. средната биомаса е намаляла с 20 %.

Процентът на запасите в рамките на допустимите биологични равнища също нараства в североизточните части на Атлантическия океан. През 2015 г. 68 % от запасите са класифицирани като такива в рамките на допустими биологични равнища. Това е почти два пъти повече от стойността от едва 35 % през 2003 г.

2.3.Икономически показатели на флота на ЕС

В последния годишен икономически доклад, изготвен от НТИКР, се потвърждава, че икономическите показатели на флота на ЕС са се подобрили значително през последните години. Предварителните данни за 2015 г. говорят за продължаващ подем, а икономическите прогнози за 2016 и 2017 г. остават оптимистични. Брутната добавена стойност на флота на ЕС, т.е. приносът на риболовния сектор към икономиката посредством заплати и брутна печалба, през 2014 г. бе в размер на 3,7 милиарда евро. Това представлява значително повишение в сравнение с предходните години. Средните заплати във флота на ЕС също са се повишили през последните години, докато общата заетост продължава да спада.

Като цяло изглежда, че подобряването на показателите е резултат от: а) повишени приходи и б) намалени или стабилни разходи за риболов. Важен фактор за разходите са сравнително ниските цени на горивата и низходяща тенденция в потреблението и интензивността на използването на горива, тъй като много флотове в ЕС вече работят по-ефективно. Въпреки този цялостен икономически напредък показателите се различават значително в различните региони, държави членки и видове риболов. Флотовете в Северно море и в североизточната част на Атлантическия океан като цяло постигат по-добри резултати от тези в Средиземно и Черно море. Последните проучвания и научни публикации 15 сочат, че флотът на ЕС би могъл значително да подобри икономическите си показатели, ако биомасата на всички експлоатирани запаси се възстанови до равнищата на МУУ. Освен това в тях се посочва, 16 че колкото по-скоро процентите на смъртност от риболов се сведат до стойността на FMSY, толкова по-скоро ще се повишат печалбите на флота на ЕС.

2.4.Децентрализация

В новата ОПОР се насърчава децентрализацията при управлението на рибарството под формата на регионални многогодишни планове и делегирани актове, характеризиращи се с подхода на регионализация.

2.4.1.Многогодишни планове

Многогодишните планове са сред основните инструменти за постигане на целите на новата ОПОР. Те следва да включват — наред с други — целта за достигане на равнището на максималния устойчив улов в риболова и краен срок за постигането ѝ; мерки за изпълнението на задължението за разтоварване и предпазни механизми за евентуално необходими коригиращи действия.

Важна стъпка в тази посока бе приемането през 2016 г. на многогодишен план за Балтийско море. Извършва се законодателната дейност за многогодишни планове относно дънните видове в Северно море и пелагичните видове в Адриатическо море.

На 3 август 2016 г. Комисията предложи многогодишен план за дънните рибни запаси в Северно море. Целта на предложението е гарантиране на риболов на запасите на устойчиви равнища и то следва същите основни принципи като планът за Балтийско море.

Освен това през февруари 2017 г. Комисията прие предложение за многогодишен план за управление на запасите от дребни пелагични видове в Адриатическо море. Оценките за запасите от хамсия и сардини в Адриатическо море непрекъснато сочат за свръхексплоатация, като се счита, че равнищата на биомасата на тези видове са рекордно ниски. Според най-новите научни становища съществува висок риск от рязко изчерпване на запасите от хамсия и сардини, ако не бъдат предприети спешни действия 17 . В предложения план се определят целеви проценти на смъртност от риболов за двата запаса. Това представлява преминаване в управлението на дребните пелагични запаси към подход, основан на точно определени възможности за риболов.

2.4.2.Делегирани актове в контекста на регионализацията

С ОПОР бе въведена регионализацията с цел изготвяне на набор от мерки, приети чрез делегирани актове, и по-специално мерки за опазване, необходими за спазване на задълженията съгласно законодателството на ЕС в областта на околната среда и плановете за премахване на изхвърлянето на улов. При прилагането на регионализацията държавите — членки на ЕС, с пряк управленски интерес могат да представят съвместни препоръки за приемането на делегирани актове на Комисията.

Регионализацията има важна роля при постепенното въвеждане на задължението за разтоварване; така например съвместните препоръки на държави членки бяха използвани при 15 плана за премахване на изхвърлянето на улов, като благодарение на някои от тях въвеждането на това задължение стана по-бързо в сравнение със законодателните срокове. Тези планове съдържат подробности за изпълнението на задължението за разтоварване, включително изключенията от него, когато това е подкрепено от научни становища.

По-малък е броят на съвместните препоръки за мерки за опазване по отношение на рибарството на регионално ниво съгласно член 11 от ОПОР, но Комисията е получила седем такива за Северно и Балтийско море. Ключово послание на Декларацията на министрите от март 2017 г. за Средиземноморието е по-голям ангажимент за създаване на защитени морски зони и в този морски басейн.

Консултативните съвети (КС), организациите на заинтересованите страни, които са съставени от представители на сектора и други групи, защитаващи определени интереси в съотношение 60/40, са играли основна роля при регионализацията. Тяхна задача е да предоставят на Комисията и държавите членки препоръки и информация относно управлението на рибарството и социално-икономическите и отнасящите се до опазването аспекти на рибарството и аквакултурите. Държавите членки трябва да се консултират с КС относно съвместните препоръки, които те изготвят в контекста на регионализацията. Общият брой препоръки за периода 2013 — 2016 г. се е увеличил с над една трета. Освен това три от новите КС, сформирани по силата на реформираната ОПОР — за Черно море, пазарите и аквакултурите — вече функционират напълно, така че в консултациите и процесите на ЕС по вземане на решения вече участват повече заинтересовани страни.

2.5.Задължението за разтоварване

Понастоящем всички видове риболов в Балтийско и Черно море, както и всички дейности по риболов на пелагични видове и промишлен риболов във всички води на ЕС, попадат в обхвата на задължението за разтоварване. На регионално равнище в Северно море за 82 % от всички ОДУ вече се прилага задължението за разтоварване. В северозападните води тази цифра достига 86 %, а в югозападните — 77 %. Що се отнася до обема на дънната риба, попадащ в задължението за разтоварване, това са 28 % в Северно море, 46 % в северозападните води и 27 % в югозападните води. Докато изпълнението на задължението за разтоварване отбелязва добър напредък при дънния риболов в северозападните води, по отношение на дънния риболов в Северно море и в югозападните води са необходими по-съгласувани усилия.

В Средиземно море, където задължението за разтоварване важи за видове, които са обект на минимални референтни размери за опазване, в момента това задължение важи за 29 % от всички разтоварвания. На база видове риболов тази цифра е 82 % за дребните пелагични видове и 17 % за дънните видове (включително мекотели). Повечето улови на дребни пелагични видове са обект на задължението за разтоварване, докато са необходими допълнителни усилия, за да обхване това задължение до 2019 г. и дънните видове.

В Черно море от 2017 г. насам задължението за разтоварване обхваща всички улови на видове, подлежащи на ОДУ, т.е. цаца и калкан.

Комисията трябва ежегодно да предоставя доклади с конкретна информация за изпълнението на задължението за разтоварване 18 . Първият доклад бе приет през 2016 г. 19 и в него се разглежда задължението за разтоварване на пелагични видове и в Балтийско море през 2015 г. Вторият доклад, включен в Работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящото съобщение, съдържа актуални данни за изпълнението на задължението за разтоварване през 2016 г., когато забраната за изхвърляне на улов бе разширена, така че да обхване някои видове дънен риболов в Северно море и Атлантическия океан. Той се основава на информация от държавите членки, КС и Европейската агенция за контрол на рибарството (ЕАКР).

Като цяло в докладите от държавите членки се открояват редица предизвикателства, изискващи съгласувани усилия от страна на сектора и администрациите. Комисията ще продължи да полага усилия, за да разисква с държавите членки и сектора използването на наличните инструменти за смекчаване на т. нар. ефект на „блокиращи“ видове и справяне с проблемите, свързани с продажбата на улова на маломерна риба. Освен това секторът и държавите членки следва да направят повече за подобряването на данните за изхвърлянето на улов, така че да може да се оцени практическото въздействие на задължението за разтоварване и да бъдат въведени необходимите инструменти за контрол и правоприлагане.

3.Предложения за ОДУ за 2018 г.

Възможностите за риболов за 2018 г. ще бъдат определени в рамките на целите на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) и въз основа на най-добрите налични научни становища 20 . Когато липсват научни становища, Комисията ще прилага подхода на предпазливост в съответствие с целите на ОПОР.

3.1.Запаси с оценка за максималния устойчив улов

За да се постигнат целите на ОПОР, трябва са се увеличи делът на запасите, експлоатирани на равнища, отговарящи на FMSY. Както и през предишни години Комисията планира да предложи ОДУ, съответстващи на целта за постигане на FMSY през следващата година, т.е. през 2018 г. за предложените тази година възможности за риболов. Така ще се допринесе за постепенното привеждане в съответствие с правните задължения от ОПОР. Това обаче ще изисква поемане на ангажимент от страна на Съвета да съобрази своите решения с този подход. За запасите с оценка на FMSY Комисията възнамерява да използва наличните точкови стойности, освен ако не са приети многогодишни планове с диапазони за FMSY.

За запасите с оценка за максималния устойчив улов, поделяни с партньорски държави извън ЕС, Комисията продължава да се стреми към постигане на споразумения с тях, в които се прилага същият подход. За запасите, управлявани от регионалните организации за управление на рибарството (РОУР), Комисията следва указанията за водене на преговори с РОУР, определени от Съвета, които предвиждат спазването на едни и същи стандарти и принципи с прилаганите за запасите в ЕС.

3.2.Запаси, включени в многогодишни планове

Що се отнася до многогодишния план за Балтийско море — единствения, приет от влизането в сила на новата ОПОР, той определя целеви диапазони за смъртност от риболов, съответстващи на постигането на МУУ, и ще бъде в основата на предложенията за ОДУ в Балтийско море за 2018 г. Тези диапазони, основани на научни становища, обхващат всички проценти на смъртност от риболов, които водят до равнища на биомаса, позволяващи МУУ в дългосрочен план.

Следва да се прилагат многогодишните планове, приети преди влизането в сила на ОПОР от 2014 г. и позволяващи определянето на възможности за риболов в съответствие със стойността на FMSY през 2018 г. За планове, които вече не са в съответствие с тази цел, например защото включват по-малко амбициозна цел, Комисията възнамерява да приеме предложения за ОДУ за 2018 г., съответстващи на стойностите на FMSY.

3.3.Други запаси

За запаси без пълна оценка за МУУ се обмислят алтернативни параметри. Предложенията за ОДУ ще отразяват всички промени в наличните научни становища, без да се застрашава опазването на съответните запаси. Тук е възможно възникването на различни случаи.

3.3.1.Запаси, за които са налични данни, позволяващи определянето на приблизителни стойности за МУУ

Тези запаси се оценяват с модели за прогнозни тенденции, а ІСЕS издава количествено становище за улова 21 . Подходът е подобен на този при запаси с пълна оценка за МУУ.

3.3.2.Запаси, при които се използват тенденции, изготвени на базата на проучвания или на динамични редове за улова

При липса на оценка за FMSY ограниченията на улова се предлагат в научни становища. Комисията ще използва становището на ІСЕS за тези запаси и ще преценява ситуацията конкретно за всеки отделен случай, като прилага подхода на предпазливост.

3.3.3.Запаси с презумпция за стабилност

През 2013 г. Съветът реши ОДУ за 26 запаса да останат непроменени до 2018 г., освен ако биологични становища не посочат необходимост от корекция. Като цяло това са запаси, които се експлоатират само като прилов или с ниска степен на оползотворяване на квотите, които не са от голямо икономическо значение и за чието състояние има само ограничена информация. Комисията възнамерява да продължи с този подход, освен ако не получи указания от ICES за преразглеждане, като в такъв случай ще бъде разгледано прилагането на корекции.

3.3.4.Запаси без биологично становище

При липса на биологично становище следва да се прилагат подходящи предложения за ОДУ съгласно подхода на предпазливост в съответствие с член 2, параграф 2 от ОПОР. Комисията работи в тясно сътрудничество с ICES за по-нататъшното разработване на инструменти, които да се използват за запълване на съществуващите пропуски и да ѝ дадат възможност да приема предложения по по-систематичен, предварително определен и прозрачен начин.

3.4.Корекции на ОДУ и задължението за разтоварване

Съгласно разпоредбите на ОПОР възможностите за риболов на запасите, които подлежат на задължението за разтоварване, следва да се определят при отчитане на улова, а не на разтоварванията, въз основа на научните становища. Корекциите на ОДУ са част от цялостния пакет от мерки за прилагане на задължението за разтоварване. Те не би следвало да застрашат постигането на целта за FMSY, нито да доведат до увеличаване на смъртността от риболов.

По модела от 2017 г. Комисията обмисля да коригира ОДУ за запасите, които от 2018 г. подлежат на задължението за разтоварване. Когато липсват валидирани или пълни данни за изхвърлянето на улов, Комисията възнамерява да екстраполира данни въз основа на становища на НТИКР, за да изчисли корекциите на ОДУ, в случаите, в които тази методика се окаже приемлива.

За запасите или улова, за които задължението за разтоварване влиза в сила през 2019 г., през 2018 г. не са нужни корекции на ОДУ. Корекциите на ОДУ за запаси, които се управляват съвместно с международни партньори (държави извън ЕС, РОУР), са предмет на консултации със съответните партньори.

След положителна научна оценка от ICES 22 и на базата на предложение на Комисията Съветът реши в началото на 2017 г. да премахне ОДУ за лиманда и писия в Северно море. Много заинтересовани страни приветстваха тази стъпка, улесняваща изпълнението на задължението за разтоварване. Предвид това Комисията е готова в бъдеще да обсъди премахването и на други ОДУ, ако не съществува риск за опазването на запасите и ако ICES го одобри.

4.Заключение

Комисията ще продължи да работи за цялостното прилагане на ОПОР и ще предложи възможности за риболов за 2018 г., които са в съответствие с целите за МУУ, заложени в ОПОР. След като вече е въведен първият многогодишен план съгласно ОПОР, е положена основата за постепенното въвеждане на този приоритетен инструмент за управление в други морски басейни в ЕС като средство за постигане на главните цели на ОПОР.

Икономическите показатели на много флотове продължава да се подобрява и се наблюдава напредък към по-добро съгласуване на риболовния капацитет и възможностите за риболов. Що се отнася до експлоатацията на ресурсите, продължава да има предизвикателства при постигането на целите за МУУ, най-вече в Средиземно и Черно море. Европейският съюз трябва да положи повече усилия в областите със слаб напредък. При постигането на тази цел регионалното сътрудничество — при тесни консултации с всички заинтересовани страни, както се предвижда в ОПОР — ще има водеща роля.

График

Планираният график за работата е посочен по-долу.

(1) Директива 2008/56/EО, OВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.

(2) Годишните доклади на Комисията относно изпълнението на задължението за разтоварване и относно баланса между риболовния капацитет и възможностите за риболов, изисквани съответно съгласно член 15, параграф 14 и член 22, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 от 11 декември 2013 г. (ОВ L 354 от 28.12.2013 г.), са включени в работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящото съобщение.

(3) 2017-04_НТИКР 17-04: Monitoring the performance of the Common Fisheries Policy [Наблюдение на изпълнението на общата политика в областта на рибарството], Испра, Италия, 27 — 31 март 2017 г.

(4) COM/2016/0493 final — 2016/0238 (COD).

(5) COM/2017/097 final — 2017/043 (COD).

(6) https://ec.europa.eu/fisheries/sites/fisheries/files/2017-03-30-declaration-malta.pdf

(7) През октомври 2016 г. Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) организира заседание на високо равнище относно управлението на рибарството в Черно море. По време на конференцията бе приета Декларацията от Букурещ, в която се подчертава, че проблемите, свързани с риболова в Черно море, могат да бъдат разрешени само чрез общи подходи на сътрудничество между крайбрежните държави.

(8) 2017-04_НТИКР 17-04.

(9) Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за създаване на многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси, за изменение на Регламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1098/2007 на Съвета, ОВ L 191, 15.7.2016 г., стр. 1.

(10) За подробности, виж Работния документ на службите на Комисията.

(11) С изключение на червен барбун в южната и централната част на Тиренско море.

(12) (НТИКР) — Mediterranean assessments 2016 [„Оценки за Средиземно море 2016 г.“], част 2 (НТИКР-17-06).

(13)

Препоръка 14-04 на ICCAT за изменение на Препоръка 13-07, с която се препоръчва установяването на многогодишен план за възстановяване за червения тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море, транспонирана в законодателството на ЕС като Регламент (ЕС) 2016/1627 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 г. относно многогодишен план за възстановяване на червения тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море и за отмяна на Регламент (ЕО) № 302/2009 на Съвета, ОВ L 252 от 16.9.2016 г., стр. 1.

(14) Препоръка GFCM/40/2016/6 за научното наблюдение, управлението и контрола на улова на калкан в Черно море (GSA 29).

(15) The Sunken Billions Revisited: Progress and Challenges in Global Marine Fisheries, World Bank; Sustainability now or later? Estimating the benefits of pathways to maximum sustainable yield for EU Northeast Atlantic fisheries, Marine Policy 72 (2016 г.), стр. 40-47.

(16) При тези симулации ключовите външни фактори, като екологични колебания, или икономически фактори, каквито са горивата, се поддържат на постоянни нива.

(17) Семинар на GFCM за оценка на стратегията за управление, февруари 2017 г.

(18) Член 15, параграф 14 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, изменен с Регламент (ЕС) 2015/812 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г., ОВ L 133, 29.5.2015 г.

(19) COM(2016) 396 final.

(20) От Международния съвет за изследване на морето (ICES) и, където е приложимо, от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) и научния консултативен комитет на GFCM.

(21) Въз основа на приблизителна стойност за FMSY.

(22) ICES, EU request on a combined dab and flounder TAC and potential management measures besides catch limits, (Искане на ЕС за комбиниран ОДУ за лиманда и писия и потенциални мерки за управление освен ограниченията на улова), 10 март 2017 г.