Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Икономическо и социално сближаване и европейска интеграция на Западните Балкани — предизвикателства и приоритети“

(проучвателно становище)

(2018/C 262/03)

Докладчик:	Andrej ZORKO
Съдокладчик:	Dimitris DIMITRIADIS

Консултация	Българско председателство, 5.9.2017 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз Член 30 от Правилника за дейността на ЕИСК
Компетентна секция	„Външни отношения“ (REX)
Приемане от секцията	28.3.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.4.2018 г.
Пленарна сесия №	534
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	189/2/1

1.   Заключения и препоръки

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства факта, че европейската интеграция на страните от Западните Балкани и тяхното икономическо и социално сближаване са сред приоритетите на българското председателство.

1.2

ЕИСК е убеден, че разширяването на Европейския съюз, и по-специално разпространението на неговите демократични ценности и законови стандарти в региона на Западните Балкани, е в интерес и на страните от този регион, и на ЕС. Политиката на разширяване е ключов елемент от глобалната стратегия на ЕС и крайъгълен камък на стабилността и просперитета на Европа. С оглед на това ЕИСК предлага интеграцията на страните от Западните Балкани да бъде един от основните приоритети на ЕС в бъдеще, при условие че тези страни продължат да полагат усилия за изпълнението на необходимите условия за присъединяване към ЕС (1).

1.3

ЕИСК приветства срещата на високо равнище на държавните и правителствени ръководители от ЕС и Западните Балкани на 17 май в София. В сътрудничество със своите партньори ЕИСК ще съорганизира Конференция на гражданското общество в Западните Балкани (15 май, София) преди провеждането на срещата на високо равнище. ЕИСК се ангажира с организирането, преди всяка среща на високо равнище, на съвместна проява с участието на представители на организации на гражданското общество (2) от Западните Балкани и ЕС. ЕИСК приканва институциите на ЕС и държавите членки редовно да канят за участие в срещите на високо равнище на ЕС държавните и правителствени ръководители на страните от Западните Балкани като знак, че ЕС вижда региона като част от своето бъдеще.

1.4

ЕИСК се надява, че на срещата на високо равнище в София ще бъде потвърден подновеният импулс в ангажимента на ЕС към региона и ще бъдат насърчени други бъдещи председателства да запазят интеграцията на страните от Западните Балкани на челно място сред своите приоритети. Разширяването на ЕС с държавите от Западните Балкани би трябвало да става успоредно с укрепването на политическия проект на ЕС и неговите институции.

1.5

ЕИСК призовава държавните и правителствени ръководители на срещата на високо равнище на ЕС в София да формулират ясен ангажимент за оказване на по-последователна и пряка подкрепа на организациите на гражданското общество на всички равнища. ЕС би трябвало да насърчава и повече пряка публична подкрепа за независимите медии.

1.6

ЕИСК насърчава държавните и правителствени ръководители на срещата на високо равнище на ЕС в София да поемат проактивна роля в двустранните спорове чрез насърчаване на целенасочено сътрудничество с ОССЕ и Съвета на Европа, както и чрез подкрепа за ролята на гражданското общество в решаването на такива двустранни спорове.

1.7

ЕИСК е убеден, че ефективното разширяване на Европейския съюз и популяризирането на неговите ценности в страните от Западните Балкани осигуряват сигурност и стабилност, дават тласък на социалното и икономическото развитие и просперитета, консолидират демокрацията и правовата държава, улесняват свободното движение на хора и стоки, стимулират инвестиционната политика и насърчават мобилността.

1.8

ЕИСК счита, че зачитането на принципите на правовата държава и правата на малцинствата е от огромно значение за демократичното, икономическото и социалното развитие на страните от Западните Балкани.

1.9

ЕИСК счита също, че образованието и свободните и независими медии играят много важна роля за преодоляване на разногласията от миналото и за укрепване на демократичните ценности.

1.10

ЕИСК отбелязва, че процесът на присъединяване към ЕС продължава да бъде основният мотив за провеждането на реформи в страните от Западните Балкани. ЕИСК изтъква факта, че не се обръща достатъчно внимание на икономическите и социалните последици от извършваните реформи, като се има предвид голямото разминаване в равнището на икономическа и социална сигурност на хората между държавите от ЕС и страните кандидатки за членство. С оглед на това ЕИСК препоръчва, когато се прави оценка на изпълнението на критериите за членство в ЕС, да се оценяват и социалното, икономическото и териториалното сближаване.

1.11

ЕИСК счита, че въпросите за инфраструктурата, транспорта и енергетиката трябва да бъдат важен приоритет в преговорите със страните от Западните Балкани. Освен това ЕИСК смята, че от създаването на цифрово общество и развитието на цифровите умения във всички държави от Западните Балкани би трябвало да се възползват както публичният, така и частният сектор. ЕС може и трябва да допринесе за подобряване на инфраструктурата и разгръщане на широколентова мрежа в тези държави, чието състояние в някои случаи е далеч под средното равнище за ЕС.

1.12

ЕИСК предлага институциите на ЕС да помислят за включването на функциониращ социален и граждански диалог на национално равнище сред критериите за членство в ЕС.

1.13

ЕС би трябвало да изготви конкретна пътна карта за преговорите със страните от Западните Балкани, с точен график и ясни ангажименти за всяка държава от Западните Балкани. Ще е необходимо да се изготви и комуникационна стратегия за държавите — членки на ЕС, в която да се изведе на преден план ползата от политиката на разширяване на ЕС за държавите от Западните Балкани, по-специално по отношение на гарантирането на мира, стабилността, просперитета и икономическото и социалното развитие.

1.14

ЕИСК насърчава Комисията да включи зачитането на правата на малцинствата и равенството между половете сред основните приоритети при преговорите за членство в ЕС със страните от Западните Балкани.

1.15

ЕИСК приветства новата стратегия на Комисията за Западните Балкани „Надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС за Западните Балкани“ (3), публикувана на 6 февруари 2018 г., и нейните шест водещи инициативи, които обхващат укрепването на принципите на правовата държава, засилването на сътрудничеството в областта на сигурността и миграцията чрез съвместни екипи за разследване, европейската гранична и брегова охрана, разширяването на енергийния съюз на ЕС към Западните Балкани, намаляването на таксите за роуминг и разгръщането на широколентовия достъп в региона.

1.16

ЕИСК заявява готовността си да работи с гражданското общество от Западните Балкани, за да допринесе за предприемането на конкретни действия в областта на правовата държава, сигурността и миграцията, социално-икономическото развитие, свързаността, програмата в областта на цифровите технологии и помирението и добросъседските отношения, както се посочва в Плана за действие в подкрепа на трансформирането на Западните Балкани за периода 2018—2020 г.

1.17

ЕИСК изразява убеждението, че Комисията би могла да изготви специални програми, които да дадат възможност на страните от Западните Балкани да постигнат по-бързо социално сближаване. Непостоянният и бавен напредък в решаването на тези проблеми несъмнено е важен фактор за бавното напредване на интеграцията им в ЕС като цяло. Спешно е необходимо да се даде нов тласък на процеса на европеизация.

1.18

Социалните партньори и други организации на гражданското общество както на европейско, така и на национално равнище, трябва да участват пълноценно в целия процес на европейска интеграция на страните от Западните Балкани. Необходимо е да се укрепи капацитетът на организациите на гражданското общество чрез техническа и икономическа подкрепа, като се улесни достъпът им до европейски източници на финансиране (Комисията, Европейската инвестиционна банка, ЕБВР и др.) и им се предоставя навременна и подробна информация за процеса на преговорите за присъединяване.

1.19

ЕИСК насърчава социалните партньори и други организации на гражданското общество в страните от Западните Балкани да работят в тясно сътрудничество в процеса на интеграция към ЕС както на национално, така и на регионално равнище.

2.   Политическа обстановка

2.1

Западните Балкани все още са политически нестабилен регион, но същевременно и регион със значителен потенциал за растеж.

2.2

ЕИСК препоръчва Комисията, Съветът и Европейският парламент да увеличат своите усилия в областта на комуникацията, за да обяснят на европейските граждани ползите и предизвикателствата от политиката на разширяване, а организациите на гражданското общество би трябвало да бъдат близък партньор и изразител на посланията в този процес (4).

2.3

Изключително важно е интеграцията на Западните Балкани да продължи да бъде приоритет на ЕС и в бъдеще, не само по време на българското председателство, а ЕС да допринася активно за стабилността и мира в Западните Балкани и да предлага перспективата за членство в евроатлантическите организации. Това членство може да допринесе за стабилността в региона, гарантирайки неговата сигурност и просперитет, и да разкрие пред тези нации перспективата да бъдат обединени отново в една Европа без граници.

2.4

ЕИСК приветства обявената среща на високо равнище на ЕС в София с участието на лидерите от ЕС и страните от Западните Балкани, но счита, че тя би трябвало да предложи много по-активна роля на представителите на организации на гражданското общество на равнището на ЕС.

2.5

ЕИСК приветства обявената наскоро програма „Берлински процес плюс“ (5), която предвижда специални фондове за развитие на предприятията, професионалното обучение, инфраструктурата, технологиите и проекти като изграждане на транспортни връзки между най-слабо свързаните държави от региона. Очаква се този „план Маршал“ да ускори изграждането на митнически съюз и общ пазар на Балканите. И все пак това регионално сътрудничество не бива да забавя процеса на разширяване или да се възприема като негов заместител.

2.6

ЕИСК отбелязва, че страните от Западните Балкани засвидетелстват желание и готовност за реформи, които да доведат до интегрирането им в Европейския съюз, но изтъква, че успехът на тези реформи продължава да зависи от това доколко държавните институции успяват да ги изпълнят и приложат ефективно, както и от постигнатата степен на ангажираност с процеса от страна на организациите на гражданското общество и населението като цяло. Една конкретна пътна карта за преговорите за присъединяване към ЕС за всяка от страните от Западните Балкани, с точен график и ясни ангажименти, би могла да мотивира тези страни да осъществят по-бързо необходимите реформи.

2.7

ЕИСК подчертава, че е развил много добри връзки с организациите на гражданското общество в страните от Западните Балкани и че е наясно с положението в тези страни. ЕИСК е убеден, че съвместните консултативни комитети (СКК) с гражданското общество би трябвало да се опитат да запълнят „празните ниши“, които не попадат в обхвата на други органи в процеса на преговорите, и да се фокусират върху определен брой области. В това отношение ЕИСК призовава за по-добър обмен на информация между СКК и Комисията, Съвета и Европейския парламент. ЕИСК призовава за укрепване ролята на тези СКК (6).

2.8

Корупцията, въздействието на организираната престъпност, цялостната слабост на държавните институции и правовата държава, двустранните спорове и дискриминацията на малцинствените групи също продължават да са сериозни проблеми както за участието, така и за интеграцията.

2.9

Критериите от Копенхаген са правилата, които определят дали дадена страна може да бъде допусната да се присъедини към Европейския съюз (7). Тези критерии изискват държавата да има институции, които да гарантират демократичното управление и правовия ред, да спазва правата на човека, да има работеща пазарна икономика и да приеме задълженията и мисията на ЕС.

2.10

Всички страни от Западните Балкани не могат да се присъединят към ЕС по едно и също време. ЕИСК приветства факта, че Сърбия и Черна гора са настоящите лидери в процеса на интеграция. Комитетът очаква бившата югославска република Македония и Албания да започнат във възможно най-кратък срок преговори с ЕС. Комитетът приветства факта, че Босна и Херцеговина предостави своите отговори на въпросника на Комисията и че понастоящем Комисията разглежда възможността за предоставяне на статут на страна кандидатка за членство в ЕС.

2.11

Страните от Западните Балкани все още носят белезите от войни и конфликти, етническа омраза, иредентистки проекти и тлеещи конфликти, които могат да избухнат наново. Преди присъединяването им към ЕС е необходимо да се насърчи категорично уреждането на най-неотложните двустранни въпроси, въпреки че настойчивото търсене на решения на всички нерешени въпроси би могло да забави този процес.

2.12

ЕИСК смята още, че гражданското общество може да играе важна роля, като работи за сближаването на по-младите поколения от различните страни и започне публичен диалог по редица важни за региона въпроси. Икономическото развитие, повишаването на жизнения стандарт, заетостта и социалната сигурност благоприятстват мирното съжителство в региона.

2.13

Държавите от Западните Балкани биха могли да създадат национални съвети за европейска интеграция, в рамките на които да се събират редовно политически органи на високо равнище и основни организации на гражданското общество, с оглед на това процесът на интеграция към ЕС да стане по-прозрачен и да се популяризира по-широко (8).

2.14

ЕИСК вече установи каква е ролята на гражданското общество по време на процеса на присъединяване и много ясно показа, че участието на гражданското общество в процеса на присъединяване се изразява в: (1) пряко участие в самите преговори (т.е. преглед, изготвяне на национални позиции и проследяване на напредъка); (2) социален и граждански диалог във връзка с формулирането на политиките и хармонизирането на законодателството с достиженията на правото на ЕС; (3) участие в програмирането на финансирането от предприсъединителните фондове; (4) независимо наблюдение на напредъка и социалните последици от процесите на реформи. Изпълнението на тези роли изисква адекватна финансова подкрепа посредством финансиране от националните правителства и предприсъединителните фондове на ЕС (9).

2.15

ЕИСК отбелязва отслабения интерес на ЕС към бързата и ефективна европейска интеграция на страните от Западните Балкани, който се дължи на избора на други приоритети и липсата на европейска стратегия за разширяване, но също и на различните политически подходи, прилагани от държавите членки. В резултат на неудовлетворените очаквания през последните години се увеличи евроскептицизмът в страните от Западните Балкани. Това доведе до отслабване на въздействието на критериите за присъединяване и забавяне на хода на реформите. Това се вижда най-ясно в сфери като гарантирането на правовата държава, свободата на медиите и предотвратяването на корупцията.

2.16

Страните от Западните Балкани се реформират, но с много различни темпове. Има още много какво да се направи, за да се противодейства на ширещата се корупция, организираната престъпност и изпирането на пари. Независимостта на съдебната система също е от първостепенно значение за същинската демокрация.

2.17

ЕИСК счита за необходимо да се засили борбата срещу тероризма в страните от Западните Балкани и категорично подкрепя инициативата за борба с тероризма в Западните Балкани (WBCTi) (10).

2.18

ЕИСК счита, че за да се ускори процесът на разширяване, трябва да се разшири допълнително сътрудничеството между страните от Западните Балкани и ЕС и неговите ресорни агенции (като Европол). Това е особено наложително в области като сигурността и миграцията.

3.   Икономическа стабилност и просперитет

3.1

Икономиките в Западните Балкани продължават да отчитат растеж, като реалният темп на нарастване на БВП в региона се очаква да достигне 2,6 % през 2017 г. Очаква се през 2018 г. растежът да достигне 3,0 %, задвижван от частното потребление и инвестиции, както и от постепенното съживяване на кредитите, паричните преводи и големите инфраструктурни проекти. Жизненият стандарт се е повишил значително и в шестте държави от Западните Балкани в сравнение със ситуацията през 1995 г. Въпреки това те продължават да са сред най-бедните в Европа. Освен това икономическата конвергенция на държавите от Западните Балкани загуби инерция вследствие на кризата и изостава спрямо конвергенцията в новите централно и източноевропейски държави членки.

3.2

Процесът на икономическа конвергенция в Западните Балкани е изключително дълъг. С оглед на това е наложително да се създаде среда, която да благоприятства/ускорява чуждестранните инвестиции, и да се приемат подходящи икономически реформи, да се повиши конкурентоспособността и да се създадат висококачествени работни места.

3.3

ЕИСК приветства постигнатия напредък в процеса на икономическа интеграция на Западните Балкани, след като лидерите на страните от региона поеха ангажимент да задълбочат отношенията си и да работят заедно за присъединяването си към Европейския съюз, и призовава за по-широко участие на социалните партньори и други ОГО в изготвянето на програмите за икономически реформи и съвместните заключения, съдържащи конкретни препоръки за всяка страна в региона (11).

3.4

ЕИСК е убеден, че страните кандидатки се нуждаят от по-силни стимули за реформите. Необходимо е по-конкретно да се насърчи тясното регионално сътрудничество с цел да се улесни изпълнението на критериите за членство в ЕС.

3.5

ЕИСК счита, че трябва да се мобилизират новите потоци от преки чуждестранни инвестиции в производствените сектори, като се подкрепят местните вериги за доставки и се подобрят уменията и технологичният капацитет на МСП.

3.6

Енергетиката и транспортът би трябвало да бъдат фактор за развитието и взаимосвързаността на региона. Така ще се гарантира, че гражданите на Западните Балкани ще получат ясна представа за социалните, икономическите и екологичните ползи от присъединяването към ЕС. Така например, енергийната ефективност и енергоспестяването са фактори, които разкриват възможности за стопанска дейност и създават както „зелени“, така и традиционни работни места.

3.7

ЕИСК подкрепя Договора за Транспортната общност, подписан от ЕС и държавите от Западните Балкани на 12 юли 2017 г., и насърчава страните да продължат да развиват тази общност. Във връзка с това Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и държавите от Западните Балкани би трябвало да насочат инвестициите си към свързване на централната трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) на ЕС с инфраструктурата на Западните Балкани. Следователно е необходима обща програма, в която да се посочват наличните средства и да се определи общ график.

3.8

Подобряването на инфраструктурата ще намали транспортните и енергийните разходи и ще улесни мащабните инвестиции в региона. Освен това насърчаването на цифровата модернизация на Западните Балкани ще допринесе за стопанското развитие, повишаването на производителността и подобряването на качеството на живота.

3.9

ЕИСК също така смята, че инвестирането в подходи, допълващи традиционните икономически политики (кръгова икономика, социална икономика, повсеместна ангажираност с целите за устойчиво развитие — ЦУР), може да гарантира цялостен растеж и заетост.

3.10

ЕИСК констатира, че във всички страни от Западните Балкани държавата все още има твърде голяма роля, а частният сектор е по-малък от този в седемте малки икономики в преход в Европа (12).

3.11

ЕИСК счита, че държавата трябва да стане по-ефективен и надежден доставчик на обществени услуги и да осигурява благоприятна среда за частните предприятия.

3.12

ЕИСК е на мнение, че МСП, които съставляват мнозинството от предприятията, могат да се превърнат в двигатели на икономическия растеж във всички шест страни от Западните Балкани. За да се постигне това, са необходими по-малко бюрокрация, по-прозрачна публична администрация, борба срещу корупцията и напълно независима съдебна власт.

3.13

ЕИСК подкрепя заключенията на Шестия форум на гражданското общество от Западните Балкани и изразява дълбокото си безпокойство от свиващото се пространство за гражданското общество във все по-голям брой държави от Западните Балкани. Комитетът отбелязва, че ЕС и неговите държави членки се ангажираха да работят за осигуряването на пространство за гражданското общество и да засилят подкрепата си за изграждането на капацитета на ОГО да участват по-активно в процеса на развитие и за напредъка на политическия, социалния и икономическия диалог.

3.14

ЕИСК отбелязва, че организациите на гражданското общество трябва да участват пълноценно в процеса на икономически, социални, обществени и законодателни реформи във всички страни от Западните Балкани. Необходимо е да се укрепи техният капацитет чрез техническа и финансова подкрепа, като се улесни достъпът им до европейски източници на финансиране и им се предоставя навременна информация за процеса на присъединяване.

4.   Социална стабилност — безработица — емиграция

4.1

От икономическата криза насам нарастването на доходите и особено социалното сближаване между по-бедните и по-богатите държави в ЕС забавиха темпа си, а в някои случаи дори тръгнаха в обратна посока. Този процес подкопава амбициите на самия ЕС и поставя под въпрос неговата привлекателност за евентуалните бъдещи членове. Бедността, високата безработица, сивата икономика, ниските заплати, корупцията, злоупотребите със служебно положение, емиграцията на квалифицирани работници, дискриминацията срещу малцинствата и изтичането на мозъци са проблеми, които засягат всички държави от Западните Балкани.

4.2

Макар че страните от Западните Балкани се приближават към равнищата на държавите от ЕС-28, темпът им на сближаване е доста бавен и изостава спрямо региона на ЕС. Данните сочат, че пълното сближаване с жизнения стандарт на ЕС може да отнеме 40 години.

4.3

В региона на Западните Балкани все още не е започнал процесът на сближаване на заплатите. В някои страни разликата в заплатите спрямо ЕС дори е нараснала, което се отразява на икономическата и социалната сигурност на хората в държавите от Западните Балкани. В повечето страни от Западните Балкани не е отчетено никакво нарастване на реалните заплати от кризата насам. Въпреки че в държавите от Западните Балкани има законово установена минимална работна заплата, в много случаи тя не покрива жизнения минимум на семействата.

4.4

ЕИСК отбелязва също, че вследствие на високата безработица, трудовата миграция от всички шест страни от Западните Балкани все още е основен проблем. Според оценките една четвърт от населението във всички шест страни от Западните Балкани се е преместила в чужбина. Макар че паричните преводи от работещите в чужбина са важен източник на приходи и подпомагат националната икономика в краткосрочен план, масовата миграция и намаляването на населението имат тежки дългосрочни последици за потенциала за икономическо развитие на тези държави (13).

4.5

С изключение на Черна гора, в региона на Западните Балкани нискоквалифицираните млади хора и жените са най-силно засегнати от спада в равнището на заетост. Изключително важен е и фактът, че през 2015 г. над 70 % от безработните и в шестте страни от Западните Балкани са били без работа средно за повече от година (14).

4.6

ЕИСК е убеден, че ЕС и страните от Западните Балкани би трябвало да обърнат по-голямо внимание на качеството на живот и социалната сигурност на гражданите на тези държави. ЕИСК предлага да се обмисли възможността за прилагане на принципите на европейския стълб на социалните права, когато се прави оценка на изпълнението на условията за членство в ЕС. Комисията би могла да изготви и специални програми, които да дадат възможност на страните от Западните Балкани да постигнат по-бързо социално сближаване.

4.7

ЕИСК изразява мнението, че за да се укрепи пазарът на труда и да се забави темпът на емиграция, е необходимо допълнително повишаване на конкурентоспособността и насърчаване на структурните реформи във всички шест страни от Западните Балкани. При разработването на структурни реформи би трябвало да се провеждат действителни консултации с организациите на гражданското общество (15).

4.8

ЕИСК изтъква, че тенденциите на пазара на труда в региона разкриват високо равнище на неактивност сред жените и призовава правителствата да подкрепят усилията за постигане на по-високи равнища на заетост сред жените. ЕИСК също така насърчава Комисията да включи равенството между половете сред основните приоритети при преговорите за членство в ЕС със страните от Западните Балкани.

4.9

ЕИСК е убеден, че спазването на правата на малцинствата и зачитането на тяхната култура е от основно значение за развитието на демократично гражданско общество във всички страни от Западните Балкани.

4.10

ЕИСК счита, че образованието във всички страни от Западните Балкани, в това число равен достъп до образователната система, играе основна роля за популяризирането на европейските ценности, възпитаването на толерантност към малцинствата, борбата с предразсъдъците и укрепването на социалното сближаване.

4.11

ЕИСК смята също така, че е необходима „програма за социално сближаване“, която да коригира недостига и несъответствието на уменията, като подобри ефикасността и ефективността на образователните системи. Увеличаването на финансовата подкрепа за програми за професионално образование ще допринесе за преодоляването на несъответствието между търсените и предлаганите умения на пазара на труда и за понижаването на високите равнища на безработица.

4.12

ЕИСК приветства инициативите, предприемани от държавни образователни и културни институции, академичните среди или организации на гражданското общество, в подкрепа на помирението, добросъседските отношения и възприемането на критичен подход към миналото.

---

(1)  Основните принципи на стратегията на ЕС за Западните Балкани бяха изложени в съобщението на Комисията от 6 февруари 2018 г.„Надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС за Западните Балкани“, COM(2018) 65 final.

(2)  В съответствие с установената терминология на ЕИСК в настоящото становище понятията „гражданско общество“ и „организации на гражданското общество“ включват социалните партньори (работодатели и профсъюзи) и всички други недържавни участници.

(3)  COM(2018) 65 final, 6.2.2018 г.

(4)  OB C 133, 14.4.2016 г., стр. 31.

(5)  http://shtetiweb.org/berlin-process/.

(6)  OB C 133, 14.4.2016 г., стр. 31.

(7)  https://ec.europa.eu/neighbourhood-enlargement/policy/glossary/terms/accession-criteria_en.

(8)  OB C 133, 14.4.2016 г., стр. 31.

(9)  OB C 133, 14.4.2016 г., стр. 31.

(10)  http://wbcti.wb-iisg.com/, https://ec.europa.eu/neighbourhood-enlargement/sites/near/files/ipa_ii_2016_039-858.13_mc_pcve.pdf.

(11)  Заключителна декларация от Шестия форум на гражданското общество от Западните Балкани.

(12)  Група на Световната банка, The Western Balkans: Revving up the Engines of Growth and Prosperity („Западните Балкани: съживяване на двигателите на растежа и просперитета“), 2017 г.

(13)  „Безработицата в региона на Западните Балкани е значително по-висока от средната за ЕС-28, с някои подобрения през последните няколко години. По-конкретно Босна и Херцеговина, БЮРМ и Черна гора страдат от трайно висока безработица, но дори настоящото равнище от 13,5 % на безработицата в Сърбия, която е най-добре по този показател след неотдавнашните подобрения, е твърде високо в сравнение с държавите — членки на ЕС. Въпреки фрапиращо високата безработица през 12-те месеца до юни 2017 г. в региона бяха създадени 230 000 работни места (увеличение от 3,8 %), повече от половината от които в частния сектор. В резултат на това заетостта (като брой работни места, а не като работно време) се върна на нивата от преди 2008 г. във всички страни от Западните Балкани с изключение на Босна и Херцеговина“, Група на Световната банка, Western Balkans Regular Economic Report („Редовен икономически доклад за Западните Балкани“), № 12, есента на 2017 г.

(14)  Група на Световната банка, Western Balkans Labor Market Trends („Тенденции на пазара на труда в Западните Балкани“), 2017 г.

(15)  Както е посочено в становището на ЕИСК относно „Стратегия на ЕС за разширяване“ (OB C 133, 14.4.2016 г., стр. 31) и в заключителната декларация от организирания от ЕИСК Шести форум на гражданското общество от Западните Балкани, проведен в Сараево на 10- 11 юли 2017 г.