ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 30.8.2016

COM(2016) 543 final

2016/0259(COD)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно Европейска година на културното наследство

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Идеалите, принципите и ценностите, които са залегнали в европейското културно наследство, представляват за Европа общ източник на историческа памет, разбиране, идентичност, диалог, сближаване и творчество. След приемането на Европейската програма за култура 1 през 2007 г. културното наследство се счита за приоритет във всички следващи работни планове на Съвета в областта на културата, в това число настоящия план за периода 2015—2018 г. 2 Сътрудничеството на европейско ниво е осъществявано главно чрез отворения метод на координация. През 2014 г. в Заключенията на Съвета относно културното наследство като стратегически ресурс за устойчива Европа 3 (21 май 2014 г.) и в Съобщението на Комисията „За интегриран подход към културното наследство на Европа“ 4 беше подчертана ролята на политиките в областта на наследството за осигуряването на социални и икономически ползи. Съобщението беше приветствано от Комитета на регионите в неговото Становище от 16 април 2015 г. 5 и от Европейския парламент, който прие резолюция на 8 септември 2015 г. 6

По-специално в Заключенията на Съвета относно основано на участието управление на културното наследство, приети на 25 ноември 2014 г. 7 , Комисията се приканва да предложи „Европейска година на културното наследство“. Европейският парламент отправи аналогична покана в своята резолюция и прикани Комисията да „обяви — за предпочитане 2018 г. — за Европейска година на културното наследство“. Комитетът на регионите също се присъедини към този призив в своето Становище и подчерта, че Европейската година на културното наследство би допринесла за осъществяването на общите цели в общоевропейския контекст.

Както се подчертава в Съобщението на Комисията, приносът на културното наследство към икономическия растеж и социалното сближаване в Европа не е достатъчно добре познат и често е недооценяван. В същото време областта на културното наследство в Европа е изложена на много предизвикателства. Те включват: намаляване на държавния бюджет; намаляване на участието в традиционни културни дейности; увеличаване на натиска върху обектите на културното наследство от заобикалящата среда и на физическия натиск; преобразяване на веригите за създаване на стойност и на очакванията в резултат на преминаването към цифрови технологии; както и незаконния трафик на културни ценности.

Основната цел, както при всички тематични европейски години, е да се повиши осведомеността относно предизвикателствата и възможностите и да се подчертае ролята на ЕС в насърчаването на намирането на общи решения. В съответствие с целите на Европейската програма за култура Европейската година на културното наследство следва да има долупосочените общи цели:

–Тя следва да допринесе за насърчаване на ролята на европейското културно наследство като ключов компонент на културното многообразие и междукултурния диалог. Тя следва да набележи най-добрите средства за неговото съхраняване и опазване, както и за осигуряването на достъп до него за по-широка и по-разнообразна публика. Този аспект включва мерки за подготовка на публиката и обучение в областта на културното наследство при пълно спазване на компетенциите на държавите членки, чрез което ще се насърчават социалното приобщаване и интеграцията;

–Тя следва да повиши приноса на европейското културно наследство към икономиката и обществото чрез своя пряк и непряк икономически потенциал. Този аспект включва капацитета за подкрепа на културните и творческите индустрии и стимулира творчеството и иновациите, насърчава устойчивия туризъм и създава дългосрочна местна заетост.

–Тя следва да допринесе за насърчаването на културното наследство като важен елемент на международното измерение на ЕС, като се основава на интереса в партньорските държави към културното наследство и експертните познания на ЕС. Културното наследство играе важна роля в различни програми в областта на външните отношения, главно в Близкия изток, но не само там. Популяризирането на стойността на културното наследство е също така отговор на умишленото унищожаване на културни ценности в зони на конфликти 8 .

Европейската година на културното наследство ще предложи възможности за по-добро разбиране на настоящето от европейските граждани чрез по-пълно и съвместно тълкуване на миналото. Тя ще стимулира по-доброто оценяване на социалните и икономическите ползи от културното наследство и на неговия принос към икономическия растеж и социалното сближаване. Този аспект може да се оцени например от гледна точка на насърчаването на устойчивия туризъм и обновяването на градската среда. Европейската година на културното наследство ще подчертае предизвикателствата и възможностите, които се свързват с цифровизацията. Тя ще допринесе също така за работата по установените предизвикателства чрез разпространение на най-добри практики по отношение на опазването, стопанисването, развитието, управлението и научноизследователските и развойни дейности. Ще бъдат откроени последните открития от гледна точка на технологични и социални иновации в областта на културното наследство, както и инициативите на ЕС в тези области.

•Съгласуваност със съществуващите разпоредби в тази област на политиката

Европейската година на културното наследство ще бъде осъществена чрез действащи програми на ЕС. Понастоящем за културното наследство се предвижда значително финансиране от ЕС по няколко програми за консервация, цифровизация, инфраструктура, научни изследвания и иновации, развитие и умения. Такива програми са „Творческа Европа“; европейските структурни и инвестиционни фондове; „Хоризонт 2020“; „Еразъм +“, както и „Европа за гражданите“. По програма „Творческа Европа“ се финансират три действия на ЕС, които са специално посветени на културното наследство: Дни на европейското наследство, Награда на ЕС за културно наследство и Знак за европейско наследство.

Европейската година ще даде възможност за насърчаване на държавите членки и на заинтересованите страни да работят заедно за разработването на по-решителен и по-интегриран подход към културното наследство. Целта на този подход е да се насърчава и защитава културното наследство на Европа и да се увеличи максимално неговата вътрешно присъща и обществена стойност, както и неговият принос за създаването на работни места и за растежа. Този аспект ще се осъществява при пълно спазване на принципа на субсидиарност.

Подобно на други тематични европейски години, мерките ще включват кампании, мероприятия и инициативи за информиране и насърчаване на европейско, национално, регионално и местно равнище. Чрез тях ще се предават ключови послания и ще се разпространява информация за примери за добра практика.

Ще бъдат положени всички усилия, за да се гарантира, че дейностите, които се организират през Европейската година, съответстват на нуждите и условията във всяка държава членка. По тази причина държавите членки се приканват да назначат национален координатор, който да отговаря за организирането на тяхното участие в Европейската година на културното наследство. Ще бъде сформирана европейска ръководна група, включваща представители на националните координатори. Комисията следва да свиква работни срещи на националните координатори с цел координиране на дейностите, свързани с Европейската година, и обмен на информация за изпълнението на национално и европейско равнище.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Правното основание на предложението е член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). В него се казва, че ЕС „допринася за разцвета на културите на държавите членки, като зачита тяхното национално и регионално многообразие и същевременно извежда на преден план общото културно наследство“. Действията на Съюза са насочени също към „насърчаване на сътрудничеството между държавите членки“ в областта на културата и „ако е необходимо“, към „подкрепа и допълване на техните действия“.

•Субсидиарност

Целите на предложението не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен единствено чрез действия, предприемани от държавите членки. Това се дължи на факта, че действията само на национално равнище не биха се възползвали от европейското измерение на обмена на опит и добри практики между държавите членки. В член 3 от Договора за Европейския съюз се казва, че Европейският съюз зачита богатството на културното и езиковото многообразие на своите държави членки и следи за опазването и развитието на европейското културно наследство. Съюзът преследва своите цели чрез подходящи средства, в зависимост от областите на компетентност, които са му предоставени с Договорите. Освен това действията на държавите членки ще се възползват от осведомеността и видимостта, формирани в рамките на ЕС и извън него.

•Пропорционалност

Предлага се опростен начин на действие. Той се основава на съществуващите програми и на пренасочване на информационните дейности към темите на Европейската година.Той не налага на изпълняващите предложението административни органи непропорционални ограничения във връзка с управлението.

Действията на ЕС ще подкрепят и допълват усилията на държавите членки. Тези действия преди всичко ще повишат ефективността на собствените инструменти на ЕС. Второ, те ще създават възможности, като насърчават синергиите и сътрудничеството между държавите членки, организациите и фондациите в областта на културата и частните и публичните предприятия.

Действията на ЕС няма да надхвърлят необходимото за справяне с установените проблеми.

•Избор на инструмент

Решение на Европейския парламент и на Съвета е най-подходящият инструмент за осигуряване на пълното ангажиране на законодателния орган с обявяването на 2018 година за Европейска година на културното наследство.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Консултации със заинтересованите страни

В хода на изготвянето на своето предложение Комисията проведе поредица от целеви консултации, в които взеха участие широк кръг от заинтересовани страни и които отразяват характера на отрасъла на културното наследство и неговото високо равнище на организация и специализация, компетенциите на държавите членки и ролята на професионалните органи и международните организации. Освен това Комисията специално взе под внимание горепосочените заключения на Съвета, Резолюцията на Европейския парламент и Становището на Комитета на регионите.

На равнище ЕС наскоро беше проведен обширен дебат, който оказа благоприятно влияние върху разработването на политиката в областта на културното наследство. Органите, които оказаха съдействие за провеждането на дебата, събраха на едно място институциите, отговарящи за политиките в областта на културното наследство в държавите членки. Сред тях бяха групата за размисъл „ЕС и културното наследство“ и Европейският форум на ръководителите на културното наследство. Други междуправителствени и неправителствени организации, които участваха, бяха Международният съвет на музеите (ICOM), Международният съвет за паметниците на културата и забележителните места (ICOMOS), Международният център за изследване на опазването и възстановяването на културна собственост (ICCROM), Съветът на Европа. Други големи мрежи, които осъществяват активна дейност в тази област, са Europa Nostra, Европейският алианс за културното наследство 3.3 9 , както и Мрежата на европейските музейни организации (NEMO).

Бяха организирани различни други мероприятия. През април 2015 г. министрите на културата на държавите — членки на Съвета на Европа, приеха Декларацията от Намюр. В нея те приветстваха идеята на Съвета на Европейския съюз да се организира Европейска година на културното наследство. Те призоваха за участие да бъдат поканени Съветът на Европа и всички държави — страни по Европейската културна конвенция.

На 29 юни 2015 г., в навечерието на 40-та годишнина от провеждането на Европейската година на архитектурното наследство, която беше организирана през 1975 г. под егидата на Съвета на Европа, Германският комитет за културно наследство (Deutsches Nationalkomitee für Denkmalschutz) проведе в Бон публично обсъждане на предложението за Европейска година заедно със сесията на Комитета за световно наследство.

Друго значимо обсъждане беше организирано през месец 2015 г. от офиса на Europa Nostra в Брюксел с избрана група от главни изпълнителни директори на членуващите организации. На своето общо събрание през юни 2015 г. всички членове на Europa Nostra обсъдиха целта на Европейската година на културното наследство и основните действия, които евентуално могат да бъдат осъществени. То беше организирано в Осло в присъствието на представители на Европейската комисия.

Консултация със заинтересованите страни беше проведена също така в рамките на отворената работна група EYCH 2018, организирана от Германския комитет за културно наследство и Комисаря за култура и медии на Федералното правителство. Вследствие на консултацията беше приет концептуален документ („Съвместно използване на културното наследство“ (Sharing Heritage 10 ), който беше взет предвид при изготвянето на настоящото предложение. Обсъждането беше проведено с членове на групата за размисъл „ЕС и културното наследство“, включваща експерти от националните администрации на Белгия, България, Германия, Франция, Гърция, Италия, Люксембург, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Полша, Испания, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство. Допълнително участваха експерти от Естония, Австрия, Португалия и Словакия, а също така от различни организации със статут на наблюдатели, включително Европейската мрежа за управление и политика в областта на културата (ENCATC), Europa Nostra, Мрежата на европейските музейни организации и други.

На 28 октомври 2015 г. постоянните представителства на Италия и Испания към ЕС организираха в Брюксел семинар на тема „Европейска година на културното наследство: съвместно използване на културното наследство — общо предизвикателство“. Участие взеха организации на заинтересовани страни като Europa Nostra, национални органи и експерти.

Предложението беше обсъдено също така на срещи на горепосочената група за размисъл в Люксембург на 23—24 септември 2015 г., в Рим на 30 ноември — 1 декември 2015 г., в Хага на 9 май 2016 г. и на срещата на Европейския форум на ръководителите на културното наследство в Берн на 19—20 май 2016 г.На 19 април 2016 г. се състоя още една дискусия в рамките на Европейския културен форум за 2016 г.

•Събиране и използване на експертни становища

Инициативата ще се основава на независими анализи и изследвания, по-специално на доклада „Културното наследство има особено значение за Европа“ (Cultural Heritage Counts for Europe)  11 . Този доклад беше изготвен в резултат на двугодишен мащабен проект, финансиран по програма „Култура“ на ЕС, за събиране на данни за стойността на културното наследство и за неговото въздействие върху икономиката, културата, обществото и околната среда на Европа.

Инициативата ще се основава също така на доклада на експертната група по въпросите на културното наследство по програма „Хоризонт 2020“ „Да накараме културното наследство да работи за Европа“ (Getting cultural heritage to work for Europe) 12 и на Стратегическия план за научни изследвания, разработен по линия на инициативата за съвместно планиране „Културното наследство и глобалната промяна“ 13 .И накрая, инициативата ще се основава на социалната платформа за културно наследство и европейски идентичности (CULTURALBASE) по програма „Хоризонт 2020“ — многогодишна инициатива за консултация с множество заинтересовани страни 14 , и ще се ползва от създаването на нови европейски научноизследователски инфраструктури като DARIAH- ERIC (Цифрова научноизследователска инфраструктура за изкуство и хуманитарни науки) и E-RIHS (Европейска научноизследователска инфраструктура за науката, изучаваща културното наследство) 15 .

В Работен пакет 9: „Култура и туризъм“ на Последващата оценка на програмите на политиката на сближаване за периода 2007—2013 г., съсредоточена върху Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ), беше констатирано, че инвестициите в културата и туризма могат да стимулират икономиката на даден регион и да подобрят социалното приобщаване.

В Последващата оценка на Седмата рамкова програма за периода 2007—2013 г. (7РП) — програмата на ЕС за финансиране на научни изследвания в периода 2007—2013 г. — беше направено заключението, че програмата действително е насърчила високите постижения в научната област и е засилила конкурентоспособността на Европа в сферата на промишлеността. По този начин тя е допринесла за растежа и създаването на работни места в Европа в области, в които обикновено се полагат национални усилия. Подкрепата за научните изследвания по линия на 7РП възлезе на повече от 180 млн. евро и беше насочена към различни аспекти на европейското културно наследство (материално, нематериално и цифрово) по темите „Околна среда“, „Социални и хуманитарни науки“, „Цифрово културно наследство“, „Промишлени технологии“, „Международно сътрудничество“ и „(Е)-инфраструктура“. Тази съществуваща база от знания трябва да се използва по-широко.

•Оценка на въздействието

Не е необходима оценка на въздействието, тъй като целите на предложената инициатива попадат в рамките на целите на съществуващи програми на Съюза. Европейската година на културното наследство може да бъде осъществена в рамките на съществуващите бюджетни ограничения, като се използват онези програми, в които е предвидено приоритетите за финансиране да се определят на годишна или многогодишна база. Предложената инициатива няма да задължи Комисията да провежда каквито и да било специални действия от законодателно естество. Тя също така няма да окаже съществено социално или икономическо въздействие или въздействие върху околната среда, надхвърлящо границите на съществуващите инструменти.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

2016/0259 (COD)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно Европейска година на културното наследство

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 167 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 16 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)Идеалите, принципите и ценностите, които са залегнали в европейското културно наследство, представляват за Европа общ източник на историческа памет, разбиране, идентичност, диалог, сближаване и творчество. Културното наследство играе важна роля в Европейския съюз, както е посочено в преамбюла към Договора за Европейския съюз (ДЕС), където се заявява, че подписалите страни са „вдъхновени от културното, религиозното и хуманистичното наследство на Европа“.

(2)В член 3, параграф 3 от ДЕС се казва, че Европейският съюз зачита богатството на своето културно и езиково многообразие и следи за опазването и развитието на европейското културно наследство.

(3)С член 167, параграф 1 от ДФЕС на Европейския съюз се дава мандатът да „допринася за разцвета на културите на държавите членки, като зачита тяхното национално и регионално многообразие и същевременно извежда на преден план общото културно наследство“. Действията на Съюза следва да бъдат насочени към насърчаване на сътрудничеството между държавите членки и, ако е необходимо — към подкрепа и допълване на техните действия, наред с другото, в областта на подобряването на знанията и разпространяването на културата и историята на европейските народи и в областта на опазването и закрилата на културното наследство от европейско значение (член 167, параграф 2 от ДФЕС).

(4)Както се подчертава от Европейската комисия в нейното съобщение „За интегриран подход към културното наследство на Европа“ 17 , културното наследство трябва да се счита за общ ресурс и общо благо, което се съхранява за бъдещите поколения, като грижите за него са обща отговорност на всички заинтересовани страни.

(5)Културното наследство има голяма стойност за европейското общество от културна, екологична, социална и икономическа гледна точка. Поради това неговото устойчиво управление представлява стратегически избор за 21-ви век, както подчертава Съветът в своите заключения от 21 май 2014 г. относно културното наследство като стратегически ресурс за устойчива Европа 18 . Неговият принос — от гледна точка на създаването на стойност, уменията и работните места и качеството на живот — е недооценяван.

(6)Културното наследство заема централно място в Европейската програма за култура 19 . То е един от четирите приоритета за европейско сътрудничество в областта на културата за периода 2015—2018 г., както е посочено в настоящия Работен план за културата, приет от Съвета на 25 ноември 2014 г. 20

(7)Културното наследство обхваща широк спектър от „ресурсите, наследени от миналото, във всички форми и аспекти — материални, нематериални и цифрови (създадени като цифрови и цифровизирани), включително паметници, места, пейзажи, умения, практики, познания и изражения на човешкото творчество, както и колекции, съхранени и управлявани от обществени и частни органи като музеи, библиотеки и архиви“, както се казва в горепосочените заключения от 21 май 2014 г.

(8)Културното наследство е създавано с течение на времето чрез сливане и смесване на форми на културно изразяване на различните цивилизации, които са населявали Европа. Европейската година ще спомогне за насърчаване и стимулиране на разбирането за значението на опазването и насърчаването на многообразието от форми на културно изразяване. Един от начините да се постигне това е чрез „програми за образоване и повишаване на съпричастността на обществото“ в съответствие със задълженията по Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване 21 , приета от ЮНЕСКО на 20 октомври 2005 г., по която ЕС е страна.

(9)Член 30 („Участие в културния живот, почивка, свободно време и спорт“) от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, по която ЕС и повечето от държавите членки са страни, гласи, че държавите — страни по Конвенцията, признават правото на хората с увреждания да участват равноправно с всички останали в културния живот, като предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че хората с увреждания имат, наред с другото, достъп до културни представления или услуги, като например театри, музеи, кина, библиотеки и туристически услуги, както и доколкото е възможно, достъп до паметници и обекти от национално културно значение.

(10)Европейската награда „Достъпен град“ показа практическата осъществимост и добрите практики в осигуряването на достъп до културното наследство в градовете за хора с увреждания, възрастни хора и хора с ограничена подвижност или други видове временни увреждания по начини, зачитащи същността и ценностите им.

(11)Културното наследство може да изиграе важна роля за сближаването на ниво общност във времена, когато културното многообразие в европейските общества се засилва. Прилагането на нови подходи, при които се стимулира участието, и на нови междукултурни подходи към политиките в областта на културното наследство и образователните инициативи, с които се придава еднакво значение на всяко културно наследство, имат потенциал за засилване на доверието, взаимното признаване и социалното сближаване.

(12)Този аспект се отчита също така в Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г. 22 , в която глобалното гражданство, културното многообразие и междукултурният диалог се определят като основните принципи на устойчивото развитие. В нея се признава, че всички култури и цивилизации могат да допринесат за устойчивото развитие и представляват ключови фактори за него. Културата изрично се посочва в някои от целите за устойчиво развитие по Програмата за периода до 2030 г.: например цел 4 (Образование), цел 5 (Равенство между половете), цел 8 и цел 12 във връзка с туризма (Устойчив растеж/Модели на потребление) и по-специално цел 11 (Градове и културно наследство).

(13)Все по-широкото признаване в международен план на необходимостта хората и човешките ценности да бъдат поставени в центъра на едно широко и интердисциплинарно понятие за културното наследство засилва необходимостта от насърчаване на по-широк достъп до културното наследство. Това може да се постигне чрез достигането до различна публика и чрез повишаването на достъпността до места, сгради, продукти и услуги, като се вземат предвид специалните потребности и последиците от демографската промяна.

(14)Политиките за поддържане, възстановяване, консервация, повторно използване, достъпност и популяризиране на културното наследство, както и услугите, свързани с културното наследство, са отговорност предимно на националните, регионалните или местните органи. Въпреки това културното наследство има ясно определено европейско измерение и е засегнато в различни политики на ЕС извън политиките в областта на културата. Сред тези политики са образованието, селското стопанство и развитието на селските райони, регионалното развитие, социалното сближаване, морското дело, околната среда, туризмът, програмата в областта на цифровите технологии, научните изследвания и иновациите, както и комуникацията.

(15)За опазването, развитието и управлението на ресурсите на културното наследство, които засягат различни публични политики, са необходими ефективно многостепенно управление и по-добро междусекторно сътрудничество с оглед на реализирането на техния пълен потенциал за европейските икономики и общества. Това включва всички заинтересовани страни, в това число публични органи, частни лица, организации на гражданското общество, НПО и доброволческия сектор.

(16)В заключенията си от 25 ноември 2014 г. 23 Съветът прикани Комисията да разгледа възможността за представяне на предложение за Европейска година на културното наследство.

(17)Европейският парламент препоръча в своята резолюция от 8 септември 2015 г. да се обяви — за предпочитане 2018 г. — за Европейска година на културното наследство. 24

(18)В становището си от 16 април 2014 г. 25 Европейският комитет на регионите приветства предложението на Съвета за Европейска година на културното наследство, като подчертава нейния принос за осъществяването на общите цели в общоевропейския контекст.

(19)Обявяването на Европейска година на културното наследство е ефективен начин за повишаването на осведомеността на обществеността, разпространението на информация за добри практики и насърчаването на научните изследвания и иновациите, както и на дебата по политиките. Чрез създаването на среда за едновременно насърчаване на тези цели на равнището на Съюза и на национално, регионално и местно равнище може да се постигнат по-големи синергии и по-добро използване на ресурсите.

(20)Културното наследство е също така една от областите на действие по различни програми в областта на външните отношения главно в Близкия изток, но не само. Популяризирането на стойността на културното наследство е също така отговор на умишленото унищожаване на културни ценности в зони на конфликти 26 . Ще бъде важно да се постигне допълване между Европейската година на културното наследство и всички инициативи във външните отношения, разработени в подходящите рамки. Действията за защита и насърчаване на културното наследство по линия на съответните инструменти в областта на външните отношения следва, наред с другото, да отразяват взаимния интерес, който се свързва с обмяната на опит и ценности с трети държави. По този начин ще се насърчат взаимното опознаване, зачитането и разбирането на съответните култури.

(21)Макар че адресати на настоящото решение са държавите членки, държавите, обхванати от процеса на разширяване, все пак следва да бъдат тясно свързани с действията в рамките на Европейската година на културното наследство. Също така следва да се положат усилия за включването на държавите, участващи в европейската политика за съседство, както и на други партньорски държави, когато това е целесъобразно. Това може да се осъществи в съответните рамки за сътрудничество и диалог, по-специално в контекста на диалога на гражданското общество между ЕС и въпросните държави.

(22)Аспектите на опазването, консервацията и развитието на европейското културно наследство са включени в целите на съществуващи програми на Съюза. Следователно Европейската година може да бъде осъществена, като се използват тези програми при действащите разпоредби и се определят приоритети за финансиране на годишна или многогодишна база. Програмите и политиките в области като културата, образованието, селското стопанство и развитието на селските райони, регионалното развитие, социалното сближаване, морското дело, околната среда, туризма, стратегията за единен цифров пазар, научните изследвания и иновациите и комуникацията допринасят пряко и непряко за защитата, развитието, иновативното повторно използване и популяризирането на европейското културно наследство и инициативата може да бъде подкрепяна по тях според съответните им правни рамки.

(23)Целта на настоящото решение е да бъдат подкрепени усилията на държавите членки за защита, опазване, развитие, повторно използване и насърчаване на европейското културно наследство. Тъй като това не може да бъде постигнато самостоятелно от държавите членки по задоволителен начин предвид необходимостта от транснационален обмен на информация и разпространението на добри практики в целия Съюз, а може да бъде осъществено в по-голяма степен на ниво Съюз, Европейският съюз може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, както е посочено в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигане на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Предмет

2018 година се определя за Европейска година на културното наследство (наричана по-долу „Европейската година“).

Член 2

Цели

1. В съответствие с целите на Европейската програма за култура общите цели на Европейската година са насърчаване и подкрепа — по-специално чрез обмяна на опит и добри практики — на усилията на Съюза, държавите членки и регионалните и местните органи за защита, опазване, повторно използване, развитие, остойностяване и насърчаване на европейското културно наследство в Европейския съюз (ЕС). По-конкретно:

а)Тя ще допринесе за насърчаването на ролята на европейското културно наследство като ключов компонент на културното многообразие и междукултурния диалог. Тя следва да набележи най-добрите средства за неговото съхраняване и опазване, както и за осигуряването на достъп до него за по-широка и по-разнообразна публика. Този аспект включва мерки за увеличаване на публиката и обучение в областта на културното наследство при пълно спазване на компетенциите на държавите членки, чрез което ще се насърчават социалното приобщаване и интеграцията;

б)Тя ще способства за повишаването на приноса на европейското културно наследство към икономиката и обществото чрез своя пряк и непряк икономически потенциал. Този аспект включва капацитета за подкрепа на културните и творческите индустрии и стимулира творчеството и иновациите, насърчава устойчивия туризъм, засилва социалното сближаване и създава дългосрочна заетост;

в)Тя ще допринесе за насърчаване на културното наследство като важен елемент на международното измерение на Съюза, като се основава на интереса в партньорските държави към културното наследство и експертните познания на Европа.

2. Конкретните цели на Европейската година на културното наследство са:

а)да насърчава подходи, които са ориентирани към хората, приобщаващи, с поглед в бъдещето, по-интегрирани и междусекторни, за да може културното наследство да бъде достъпно за всички и да се осигурят неговото опазване, консервация, иновативно повторно използване и развитие;

б)да насърчава иновативни модели на многостепенно управление и стопанисване на културното наследство, включващи всички заинтересовани страни, в това число публичните органи, частни лица, организации на гражданското общество, НПО и доброволческия сектор;

в)да насърчава дебата, научноизследователските и развойни дейности и обмена на добри практики във връзка с качеството на консервацията и опазването на културното наследство и със съвременни интервенции по историческите забележителности, както и да насърчава решения, които са достъпни за всички, включително за хората с увреждания;

г)да подчертава и стимулира положителния принос на културното наследство към обществото и икономиката чрез научни изследвания и иновации, включително доказателствена база данни на равнище ЕС, и чрез разработване на показатели и еталони;

д)да насърчава стратегии за местно развитие, използващи потенциала на културното наследство, включително чрез насърчаване на устойчивия културен туризъм;

е)да подкрепя развитието на специализирани умения и подобряването на управлението на знанията и трансфера на знания в отрасъла на културното наследство, като се вземат предвид последиците от преминаването към цифрови технологии;

ж)да насърчава културното наследство като източник на вдъхновение за съвременното творчество и иновации и подчертава потенциала за взаимно черпене от опита и засилено взаимодействие между културните и творческите отрасли и общности и отрасъла на културното наследство;

з)да повишава осведомеността за значението на европейското културно наследство чрез образование и учене през целия живот, по-специално чрез насочване към младите хора и местните общности;

и)да подчертава потенциала на международното сътрудничество по въпроси в областта на културното наследство за създаването на по-силни връзки с държави извън ЕС и да насърчава междукултурния диалог, помиряването след конфликти и предотвратяването на конфликти;

й)да насърчава научните изследвания и иновациите в областта на културното наследство; да способства за усвояването и използването на резултатите от научните изследвания от всички заинтересовани страни, по-специално публичните органи и частния сектор, както и да способства за разпространението на резултатите от научните изследвания сред по-широка публика; както и

к)да насърчава синергиите между Съюза и държавите членки, в това число засилване на инициативите за предотвратяване на незаконния трафик на културни ценности.

Член 3

Съдържание на мерките

1. Мерките, които трябва да се вземат за осъществяване на целите, определени в член 2, включват следните дейности на европейско, национално, регионално или местно равнище, свързани с целите на Европейската година:

а)конференции, мероприятия и инициативи за насърчаване на дебата и повишаване на осведомеността за значението и стойността на културното наследство и за улесняване на комуникацията с гражданите и заинтересованите страни;

б)информационни и образователни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, целящи предаването на ценности като многообразието и междукултурния диалог, с използване на доказателства от богатото културно наследство на Европа, и за стимулиране на приноса на широката общественост за защитата и стопанисването на културното наследство и в по-общ план за постигането на целите на Европейската година;

в)споделяне на опита и добрите практики на национални, регионални и местни администрации и други организации във връзка с разпространението на информация за културното наследство; както и

г)провеждане на проучвания и научноизследователски и иновационни дейности и разпространение на техните резултати в европейски и национален мащаб.

2. Комисията и държавите членки могат да определят други дейности, които биха могли да допринесат за целите на Европейската година, определени в член 2, и да позволят наименованието на Европейската година да се използва за тяхното популяризиране, доколкото те допринасят за постигането на тези цели.

Член 4

Координация на национално равнище

Всяка държава членка назначава национален координатор, натоварен с организирането на нейното участие в Европейската година. Координаторът осигурява координацията на съответните дейности на национално равнище.

Член 5

Координация на равнището на Съюза

Комисията свиква работни срещи на националните координатори за координиране на дейностите, свързани с Европейската година, и за обмен на информация по изпълнението на национално и европейско равнище.

Член 6

Международно сътрудничество

За целите на Европейската година Комисията си сътрудничи с компетентни международни организации, по-специално с ЮНЕСКО и Съвета на Европа, като гарантира видимост на участието на ЕС.

Член 7

Финансиране

Съфинансирането на европейско равнище на дейности в подкрепа на Европейската година се извършва в съответствие с приложимите правила и в рамките на съществуващите възможности за определяне на приоритети на годишна или многогодишна база, що се отнася до съществуващи програми, и по-специално програмата „Творческа Европа“. По целесъобразност Европейската година може да се подкрепя също така от други програми и политики в рамките на действащите за тях правни и финансови разпоредби.

Член 8

Мониторинг и оценка

До 31 декември 2019 г. Комисията представя доклад до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно изпълнението, резултатите и общата оценка на инициативите, предвидени в настоящото решение.

Член 9

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 10

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

Съставено в Брюксел на година.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД

1.3.Естество на предложението/инициативата

1.4.Цели

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.6.Срок на действие и финансово отражение

1.7.Предвидени методи на управление

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

2.2.Система за управление и контрол

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2.Очаквано отражение върху разходите 

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

3.2.5.Участие на трети страни във финансирането

3.3.Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД 27  

1.3.Естество на предложението/инициативата

X Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност 

◻ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност след пилотен проект/подготвителна дейност 28  

◻ Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност 

◻ Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност 

1.4.Цели

1.4.1.Многогодишни стратегически цели на Комисията, за чието изпълнение е предназначено предложението/инициативата

1.4.2.Конкретни цели и съответни дейности във връзка с УД/БД

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.

1.4.4.Показатели за резултатите и за отражението

Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи изпълнението на предложението/инициативата.

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Нужди, които трябва да бъдат задоволени в краткосрочен или дългосрочен план

1.5.2.Добавена стойност от намесата на ЕС

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съвместимост и евентуална синергия с други подходящи инструменти

1.6.Срок на действие и финансово отражение

Х Предложение/инициатива с ограничен срок на действие

–Х Предложение/инициатива в сила от 1.1.2018 г. до 31.12.2018 г.

–Х Финансово отражение от 2017 г. до 2018 г.

◻ Предложение/инициатива с неограничен срок на действие

–Осъществяване с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

–последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.Предвидени методи на управление 29  

X Пряко управление от Комисията

–◻ от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

–◻    от изпълнителните агенции 

◻ Споделено управление с държавите членки 

◻ Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

–◻ трети държави или органите, определени от тях;

–◻ международни организации и техните агенции (да се уточни);

–◻ ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

–◻ органите, посочени в членове 208 и 209 от Финансовия регламент;

–◻ публичноправни органи;

–◻ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

–◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

–◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

–Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

2.2.Система за управление и контрол

2.2.1.Установени рискове

2.2.2.Информация за изградената система за вътрешен контрол

2.2.3.Оценка на разходите и ползите от проверките и на очаквания риск от грешка

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

3.2.Очаквано отражение върху разходите

[Тази част следва да бъде попълнена, използвайки за целта таблицата за бюджетни данни от административно естество (втория документ в приложението към настоящата финансова обосновка), и качена в CISNET за провеждането на вътрешни консултации между службите.]

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

милиони евро (до третия знак след десетичната запетая)

Ако предложението/инициативата има отражение върху повече от една функция:

милиони евро (до третия знак след десетичната запетая)

милиони евро (до третия знак след десетичната запетая)

*Функция 5: Разходите за администрация, включително човешки ресурси, ще бъдат осигурени чрез вътрешно преразпределяне в ГД „Образование и култура“.

3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи 

–Х    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в милиони евро (до третия знак след десетичната запетая)

Постигнати резултати

Комуникационна кампания: може да включва видео съобщения с новини, видео клипове, визуална идентичност, уебсайт, дейности, отнасящи се до връзки с обществеността, социални медии, промоционални материали, публикации и печат, изследвания и други дейности за повишаване на осведомеността.

Семинари и конференции: може да включва конференции по случай откриването и закриването на Европейската година, лекции, семинари, мероприятия на високо равнище, журналистически семинари, съпътстващи мероприятия и други срещи в Брюксел или в държавите членки.

Структура на разходите

Въз основа на предишния опит от други дейности в областта на културата, по-специално в рамките на програма „Творческа Европа“, е изчислено, че средните разходи за комуникационна кампания на равнище ЕС са около 300 000 EUR и че един семинар може да варира от 100 000 EUR до 400 000 EUR според обхвата и броя на присъстващите. Поради това се приема, че средните разходи за семинарите, които ще се организират в рамките на Европейската година на културното наследство, разумно може да възлязат на 250 000 EUR.

3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.3.1.Обобщение

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи 

–X    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

милиони евро (до третия знак след десетичната запетая)

Нуждите от бюджетни кредити за човешки ресурси и за другите разходи с административен характер ще бъдат покрити с бюджетните кредити на ГД, които вече са отпуснати за управлението на дейността и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.3.2.Очаквани нужди от човешки ресурси

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси.

–X    Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

–X    Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.

–◻    Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

–◻    Предложението/инициативата налага да се използва Инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка.

3.2.5.Участие на трети страни във финансирането

–Х Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни.

–Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:

Бюджетни кредити в милиони евро (до третия знак след десетичната запетая)

3.3.Очаквано отражение върху приходите

–X    Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

–◻    Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

върху собствените ресурси 

върху разните приходи 

милиони евро (до третия знак след десетичната запетая)

За разните „целеви“ приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.

(1) Резолюция на Съвета от 16 ноември 2007 г. относно Европейска програма за култура (2007/C 287/01) (ОВ C 287, 29.11.2007 г., стр. 1).

(2) Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно работния план за културата за периода 2015—2018 г. (2014/C/463/02).

(3) Заключения на Съвета от 21 май 2014 г. относно културното наследство като стратегически ресурс за устойчива Европа (2014/C 183/08) (ОВ C 183, 14.6.2014 г., стр. 36).

(4) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 22 юли 2014 г. — „За интегриран подход към културното наследство на Европа“, COM(2014) 477 final.

(5) Становище на Европейския комитет на регионите — „За интегриран подход към културното наследство на Европа“ (2015/C 195/04) (ОВ C 195, 12.6.2015 г., стр. 22).

(6) Резолюция на Европейския парламент от 8 септември 2015 г. за интегриран подход към културното наследство на Европа (2014/2149(INI)) P8_TA(2015)0293.

(7) Заключения на Съвета относно основано на участието управление на културното наследство (2014/C 463/01) (ОВ C 463, 23.12.2014 г., стр. 1).

(8) Както се подчертава в Съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Комисията — „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“, JOIN(2016) 29 final.

(9) Алианс, който обединява мрежи и организации в тази област и се координира от Europa Nostra. Алианс 3.3 е препратка към член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС).

(10) http://www.sharingheritage.de/en/main/.

(11) http://ec.europa.eu/culture/news/2015/0612-cultural-heritage-counts_en.htm .

(12) http://bookshop.europa.eu/en/getting-cultural-heritage-to-work-for-europe-pbKI0  115128/ .

(13) http://www.jpi-culturalheritage.eu/wp-content/uploads/SRA-2014-06.pdf .

(14) http://www.culturalbase.eu.

(15) Стратегически доклад на ESFRI относно научноизследователските инфраструктури — пътна карта, 2016 г.

(16) ОВ C , , стр. .

(17) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 22 юли 2014 г. „За интегриран подход към културното наследство на Европа“, COM(2014) 477 final.

(18) Заключения на Съвета от 21 май 2014 г. относно културното наследство като стратегически ресурс за устойчива Европа (2014/C 183/08) (ОВ C 183, 14.6.2014 г., стр. 36).

(19) Резолюция на Съвета от 16 ноември 2007 г. относно Европейска програма за култура (2007/C 287/01) (ОВ C 287, 29.11.2007 г., стр. 1).

(20) Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно работния план за културата за периода 2015—2018 г. (2014/C 463/02) (ОВ C 463, 23.12.2014 г., стр. 4).

(21) Конвенция за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване от 2005 г., Париж, 20 октомври 2005 г.

(22) Резолюция на ООН, приета от Общото събрание на 25 септември 2015 г. „Да преобразим света: Програма за устойчиво развитие за периода до 2030 г.“.

(23) Заключения на Съвета относно основано на участието управление на културното наследство (2014/C 463/01) (ОВ C 463, 23.12.2014 г., стр. 1).

(24) Резолюция на Европейския парламент от 8 септември 2015 г. за интегриран подход към културното наследство на Европа (2014/2149(INI)) P8_TA(2015)0293.

(25) Становище на Европейския комитет на регионите — „За интегриран подход към културното наследство на Европа“ (2015/C 195/04) (ОВ C 195, 12.6.2015 г., стр. 22).

(26) Както се подчертава в Съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Комисията — „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“, JOIN(2016) 29 final.

(27) УД: управление по дейности; БД: бюджетиране по дейности.

(28) Съгласно член 54, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

(29) Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: https://myintracomm.ec.testa.eu/budgweb/EN/man/budgmanag/Pages/budgmanag.aspx.

(30) Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = едногодишни бюджетни кредити.

(31) ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(32) Държави кандидатки и ако е приложимо, държави потенциални кандидатки от Западните Балкани.

(33) Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

(34) Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(35) Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

(36) Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр. брой финансирани обмени на учащи се, дължина на построените пътища в километри и т.н.).

(37) Съгласно описанието в точка 1.4.2. „Конкретни цели…“.

(38) Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

(39) Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(40) ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.

(41) Подтаван за външния персонал, покрит с бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове BA).

(42) Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.