Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. (наричана по-нататък ,,Конвенцията от 1980 г.“), ратифицирана към днешна дата от 93 държави, сред които и всички държави — членки на ЕС, има за цел възстановяване на статуквото чрез незабавното връщане на незаконно прехвърлени или задържани деца, като се използва система за сътрудничество между централните органи, определени от договарящите държави.

С оглед на това, че предотвратяването на отвличането на деца е съществен елемент от политиката на ЕС за утвърждаване на правата на детето, Европейският съюз работи активно на международно равнище за по-доброто прилагане на Конвенцията от 1980 г. и насърчава трети държави да се присъединят към нея.

Република Корея депозира инструмента за присъединяване към Конвенцията от 1980 г. на 13 декември 2012 г. Конвенцията влезе в сила за Република Корея на 1 март 2013 г.

Член 38, алинея четвърта от Конвенцията от 1980 г. предвижда, че Конвенцията се прилага между присъединяващата се държава и договарящите държави, които направят декларация, че приемат присъединяването ѝ.

Тъй като въпросите, свързани с международното отвличане на деца, са от изключителната външна компетентност на Европейския съюз, на равнището на ЕС решението дали да се приеме присъединяването на Република Корея трябва да бъде взето посредством решение на Съвета. Поради това държавите членки следва да направят декларацията за приемане във връзка с присъединяването на Република Корея в интерес на Европейския съюз.

Наличието на изключителна компетентност на ЕС по въпроса за приемането на присъединяване на трета държава към Конвенцията от 1980 г. беше потвърдено от Съда на Европейския съюз, който беше консултиран по инициатива на Комисията.

На 14 октомври 2014 г. със Становище 1/13 Съдът на Европейския съюз потвърди, че приемането на присъединяване на трета държава към Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. е от изключителната компетентност на Европейския съюз.

Съдът наблегна по-специално на необходимостта от единност по въпроса на равнището на ЕС, като се избягва променлива геометрия сред държавите членки. Целта на настоящото решение е да се постигне влизане в сила на Конвенцията от 1980 г. между Република Корея и всички държави — членки на ЕС.

Що се отнася до отвличанията на деца от родител, Хагската конвенция от 1980 г. представлява международният еквивалент на Регламент № 2201/2003 на Съвета (известен като Регламент „Брюксел IIa“), който е крайъгълният камък на съдебното сътрудничество в ЕС по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност 1 .

Една от основните цели на регламента е предотвратяването на отвличания на деца между държавите членки чрез установяване на процедури, гарантиращи бързото връщане на детето в държавата членка на обичайното му местопребиваване. За тази цел Регламентът „Брюксел IIa“ инкорпорира в своя член 11 процедурата, установена в Хагската конвенция от 1980 г., като я допълва чрез поясняване на някои от нейните аспекти, по-специално по отношение на изслушването на детето, срока за постановяване на решение след подаването на молба за връщане и основанията за отказ за връщане на детето. Освен това регламентът въвежда разпоредби, които уреждат случаите на противоречащи си решения за връщане или отказ за връщане, издадени в различни държави членки.

На международно ниво Европейският съюз подкрепя присъединяването на трети държави към Конвенцията от 1980 г., за да могат неговите държави членки да се ползват от обща правна уредба в случаи на международно отвличане на деца.

На 21 декември 2011 г. Комисията прие 8 предложения за решения на Съвета с цел да се приеме присъединяването на 8 трети страни (Мароко, Сингапур, Руската федерация, Албания, Андора, Сейшелските острови, Габон и Армения) 2 към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Между юни и декември 2015 г. Съветът на Европейския съюз прие 7 решения въз основа на горепосочените предложения 3 .

В настоящото предложение е разгледана трета държава (Република Корея), която се е присъединила към Конвенцията от 1980 г. след приемането на предложенията от 2011 г.

Освен общата цел за развиване на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, предвидена в член 81 от ДФЕС, настоящото предложение е свързано с целта, залегнала в член 3 от Договора за Европейския съюз, за защита на правата на детето. Системата на Хагската конвенция от 1980 г. е създадена с цел защита на децата от вредните последици от отвличането от родител и с цел да се гарантира, че детето може да поддържа контакт и с двамата си родители, например чрез осигуряване на ефективно упражняване на правото на лични отношения.

Предложението е в съответствие и с целта за насърчаване на използването на медиация при разрешаване на трансгранични семейни спорове. Директивата относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси 4 се прилага, освен по други въпроси, и в областта на семейното право в рамките на общото европейското съдебно пространство. Хагската конвенция от 1980 г. също насърчава разрешаването на семейните спорове по взаимно съгласие. Едно от ръководствата за добри практики във връзка с Хагската конвенция от 1980 г., публикувано от Хагската конференция по международно частно право, е посветено на използването на медиация за уреждане на международните семейни спорове, засягащи деца, които попадат в обхвата на Конвенцията. По инициатива на Европейската комисия въпросното Ръководство е преведено на всички езици на ЕС, различни от английски и френски, както и на арабски език, с цел да се подпомогне диалогът с държавите, които все още не са ратифицирали Конвенцията, и да се спомогне за намиране на конкретни начини за решаване на проблемите, свързани с международното отвличане на деца, съвместно с държавите, които не са ратифицирали Конвенцията 5 .

Предвид факта, че решението се отнася до международно споразумение, приложимото правно основание е член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с член 81, параграф 3. Съветът действа с единодушие след консултация с Европейския парламент.

Обединеното кралство и Ирландия са обвързани от Регламент (ЕО) № 2201/2003 и поради това участват в приемането и прилагането на настоящото решение.

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

•    Субсидиарност

Настоящото предложение е изготвено по примера на вече приетите решения на Съвета, които имат същия предмет, и не надхвърля необходимо за постигането на целта за съгласувано действие на ЕС в областта на международното отвличане на деца, като гарантира, че всички държави членки ще приемат присъединяването на Република Корея към Хагската конвенция от 1980 г. в рамките на определен срок.

За да може ЕС да вземе информирано решение дали да приеме присъединяването на дадена трета държава към Конвенцията от 1980 г., е необходимо да се извърши подходяща подготвителна дейност.

На експертна среща на 20 януари 2015 г. Комисията и държавите — членки на ЕС, постигнаха съгласие по набор от критерии за оценяване на положението на третата държава. Въпросникът установява примерен списък с критерии, който има за цел да помогне при извършването на преценка за третата държава, присъединила се към Конвенцията. Консултацията, проведена с държавите членки, и обсъжданията на среща на експертите на 15 януари 2016 г. показаха, че на настоящия етап няма възражения от страна на държавите членки за приемане на присъединяването на Република Корея към Конвенцията от 1980 г.

Релевантната информация относно степента на прилагане на Конвенцията в Корея беше събрана от няколко източника. На първо място, информация беше събрана от делегацията на ЕС в Република Корея, по-специално във връзка с приемането на законодателство за прилагане на Конвенцията, наличието на концентрирана юрисдикционна компетентност за работа по случаи на отвличания и възможността чужденците да получават достъп до правна помощ. Резултатите от проучването бяха задоволителни и макар да съществуват известни опасения във връзка с все още слабото познаване на Конвенцията от юристите и липсата на конкретни мерки за правоприлагане, те не са от такова естество, че да възпрепятстват приемането на присъединяването на Република Корея.

Държавите членки също събраха информация относно положението в Република Корея и резултатът беше обсъден на срещата на експертите на 15 януари 2016 г.

Още информация постъпи от Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право. Република Корея попълни както Стандартния въпросник за новоприсъединяващи се държави, така и Профил на държавата 6 . Освен това Република Корея е определила двама съдии, които да участват в Международната хагска мрежа на съдиите. На последно място, съдиите от Република Корея, които в миналото са били командировани в Постоянното бюро (командироване за срок от една година всеки път), са спомогнали след завръщането си у дома за прилагането на Конвенцията от 1980 г.

Настоящото предложение не оказва никакво сериозно икономическо, социално или екологично въздействие, което да изисква оценка на въздействието в рамките на насоките на Европейската комисия за по-добро регулиране. По подобие на 7-те решения на Съвета, които вече бяха приети през 2015 г. във връзка с приемането на присъединяването на определени трети държави към Хагската конвенция от 1980 г., за настоящото предложение не е необходима оценка на въздействието поради естеството на настоящия законодателен акт. На практика няма други възможности, освен решение на Съвета за приемане на присъединяването на трета държава към Конвенцията от 1980 г.

Въпреки това, в съответствие с описаното по-горе Комисията и държавите членки извършиха конкретна оценка на положението в Република Корея, за да установят дали тя е в състояние да прилага задоволително Конвенцията от 1980 г.

Тъй като предложението се отнася само до даването на разрешение на държавите членки да приемат присъединяването на Република Корея към Конвенцията от 1980 г., мониторингът за изпълнението му се ограничава до спазването от държавите членки на формулировката на декларацията и срока за депозирането ѝ и за съобщаване на Комисията за това депозиране, съгласно предвиденото в решението на Съвета.