17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 423/35

1.

формулира препоръките си относно използването на финансови инструменти за териториалното развитие, като се основава на анализ на регулаторната среда, въпроса за ползата за политиката на териториално развитие и мерките за гарантиране на ефективността и осигуряване на институционална рамка за използването на финансови инструменти;

2.

изтъква, че с оглед на значението на използването на финансови инструменти за териториалното развитие при изготвянето на становището е обобщен опитът на членовете на комисия COTER и работната група по бюджетните въпроси и са проведени консултации с Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и други заинтересовани страни, които разполагат със знания и опит в областта на използването на финансови инструменти;

3.

отбелязва, че финансовите инструменти могат да бъдат важни инструменти за териториално развитие. Възмездното финансиране може да осигури по-висока ефективност на инвестирания капитал в някои области, в които частното финансиране може да допълва публичното и в които рентабилността е достатъчно привлекателна;

4.

изтъква, че системата за подпомагане има важна роля в насърчаването на регионалното развитие, по-специално там, където пазарът не е успял и където предизвикателствата пред териториалното развитие са истински проблем, и посочва допълващия характер на субсидиите и финансовите инструменти, тъй като те би трябвало да се прилагат към различни ситуации. Насърчаването на използването на финансови инструменти не бива да води до прекомерно ограничаване на системата за подпомагане или до ефект на изместване върху бюджета на ЕС, заделен за политиката на сближаване;

5.

изразява подкрепата си за заключенията на Съвета относно предизвикателствата пред прилагането на политиката на сближаване за периода 2014 — 2020 г., приети на 9 юни 2015 г. в Рига — предизвикателства, чрез които Комисията е приканена „да осигури насоки за използването на финансовите инструменти, както и за взаимодействия между различните инструменти по навременен, съгласуван, последователен и ясен начин и да проучи всички възможности за внасяне на повече яснота, без в никакъв случай да надхвърля обхвата на правните разпоредби, приети от съзаконодателите, като създава допълнителни задължения“;

6.

отбелязва заключенията от специалния доклад № 5/2015 на Сметната палата относно използването на финансовите инструменти в селските райони (1), в който се подчерта рискът от свръхкапитализация на гаранционните фондове спрямо търсенето на частни инвеститори, но и последиците, свързани с липсата на ефект на лоста в случаите, когато се прибягва до частно финансиране за допълване на публичното. По тази причина призовава Европейската комисия да извлече поуки от този доклад.

7.

целта на предоставянето на публични средства от структурните фондове е да се осигури прилагането на член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Компетентните институции на ЕС и националните органи следва при представянето на своята позиция или съответно при вземането на решение относно финансовите инструменти винаги да правят оценка на тяхното въздействие върху усилията за постигане на тази цел;

8.

недостатъчното регулиране на използването на финансови инструменти е също толкова вредно колкото и свръхрегулирането. Особено в началото на новата финансова рамка за периода 2014 — 2020 г. е важно да се приемат незабавно всички необходими правни решения, за да не се повтарят онези грешки, които бяха направени в началото на приключващата финансова рамка за периода 2007 — 2013 г.;

9.

след започване на прилагането от страна на държавите членки на инструменти, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), нови правила на ЕС следва да се въвеждат само по изключение. Трябва да се гарантира, че органите и институциите на ЕС, и в частност Европейската комисия (ЕК), ще се консултират с представителите на регионите във всички случаи, когато се налага промяна на законодателството, оказваща влияние върху планирането на програмите, изпълнението и сетълмента на финансовите инструменти, които са от значение за териториалното развитие.

10.

трябва да се създаде формат за непрекъснат диалог между представителите на регионите, на Комисията, на ЕИБ и на представителните сдружения на предприятия, в рамките на който могат да се обсъждат тълкуването на действащите правни разпоредби, въздействието от прилагането, както и възникващите проблеми, за да се извлекат максимални ползи от прилагането на инструментите, финансирани от ЕСИФ. Комитетът на регионите призовава Европейската комисия спешно да осигури институционална рамка за това сътрудничество;

11.

отбелязва също, че цялата информация по този въпрос трябва да бъде прозрачна, възможно най-подробна и представена опростено, така че всички потенциално заинтересовани страни, независимо дали са физически или юридически лица, да разполагат с цялата съществена информация, необходима за вземането на решение за инвестиции или развитие. По този начин скритите рискове се намаляват, административните процедури могат да бъдат оценявани и планирани и като цяло интересът на инвеститорите нараства.

12.

важно е да се гарантира, че настоящите проблеми на местните и регионалните власти, които през периода 2007 — 2013 г. са избрали да прилагат и използват възстановими инструменти, няма да ги възпрат през програмния период 2014 — 2020 г. да разчитат точно на тази форма на финансиране. Освен това е необходимо да се следи рискът, който носи недостатъчното регулиране на финансовите инструменти през периода 2007 — 2013 г., да не натоварва управляващите органи, финансовите посредници и преди всичко крайните потребители;

13.

при евентуални корекции във финансовата рамка за периода 2007 — 2013 г. трябва да се вземе предвид, че в съответствие с член 98 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. следва да се отчитат естеството и сериозността на нередността, както и финансовите загуби за фондовете. Европейската комисия би трябвало да се погрижи тази разпоредба да се спазва както на равнището на ЕС, така и в отделните държави членки;

14.

КР отбелязва, че точка 20 от Насоките относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране (2) гласи, че „мерките за помощ за рисково финансиране трябва да се осъществяват чрез финансови посредници или алтернативни платформи за търговия, с изключение на фискалните стимули за преки инвестиции в допустими предприятия. Поради това мерките, чрез които държава членка или публичен субект извършва преки инвестиции в предприятия без участието на такива посреднически структури, не попадат в обхвата на правилата за държавните помощи за рисково финансиране, определени в Общия регламент за групово освобождаване и в настоящите насоки“. По тази причина, когато управляващ орган извършва в рамките на финансов пакет прякото изплащане на помощ за МСП, въпросната помощ може да бъде разглеждана като държавна помощ, съвместима с Договора, единствено ако е по-ниска от размерите, посочени в регламента de minimis или когато тази помощ се предоставя в рамките на други хоризонтални разпоредби относно държавните помощи (например за МСП, регионално сближаване, научноизследователска и развойна дейност и т.н.). Вследствие на това отправя искане към Комисията да провери дали този механизъм не води до фрагментиране на проектите, подпомагани чрез финансови инструменти и дали тези насоки не са в противоречие с член 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 относно общите разпоредби, приложими към структурните фондове във връзка с прилагането на финансовите инструменти;

15.

На всички равнища на прилагане трябва да се цели отстраняването на ненужните регулаторни ограничения, които увеличават разходите и намаляват търсенето на финансови инструменти;

16.

в случай на нередности при усвояването на средствата от структурните фондове от финансовата рамка 2007 — 2013 г. трябва да се гарантира, че съответните разходи не се представят на Комисията за отчетно приключване. Трябва обаче да се подчертае, че в случай на установяване на нередност финансовите средства би трябвало да бъдат оттегляни от посредниците или съответно от фондовете само ако не може повече да се гарантира ефективното им усвояване. Комитетът подчертава, наред с другото, целта на член 78, параграф 6, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г., който гласи, че допустимите разходи се определят при частичното или окончателно приключване на оперативната програма. Комитетът на регионите призовава Европейската комисия да гарантира горното и, ако е необходимо, да променя съответно правилата;

17.

трябва да се гарантира, че при отчитането на разходите бенефициерите представят надеждна документация. Комитетът на регионите обаче подчертава, че голямата част от използваните финансови инструменти са разработени на търговския пазар, поради което при сетълмента трябва да се взема предвид тяхното естество и начинът им на функциониране;

18.

изискваните оправдателни документи за допустимостта на разходите трябва да са задължително необходими за постигането на желаната цел. Винаги когато е възможно, трябва да се допускат оправдателни документи, които минимално натоварват бенефициерите и крайните потребители, като например отчети. Това не засяга в никакъв случай необходимостта от контрол, при който могат да бъдат проверявани оправдателните документи. Целесъобразно е да се направи предложение относно използването на публичните регистри на държавите членки; Освен това Комитетът предлага още от етапа на планиране тази система на оправдателни документи и проверки да бъде замислена по такъв начин, че да не влияе негативно върху решението на бенефициерите или на крайните потребители относно поканата за внасяне на средства;

19.

както на всеки пазар, и в случая с финансовите инструменти, търсенето и предлагането осигуряват баланс. Цената е факторът, който влияе върху размера на предлагането и търсенето. Комитетът на регионите подчертава, че и при публичните финансови инструменти трябва във възможно най-голяма степен да действат естествените пазарни механизми;

20.

във връзка с това е важно да се подчертае, че в случай на прихващане от страна на посредниците на такси и комисиони за МСП намаляването на финансираните от финансовата рамка 2007 — 2013 г. допустими разходи може да представлява отрицателен стимул за разумното използване на публичните средства и прекомерна намеса в естествените пазарни механизми. Комитетът на регионите призовава Комисията да предприеме съвместно с регионите мерки за установяване на неефективните сектори и незабавно да предприеме подходящи корективни действия;

21.

трябва да се подчертае, че решението за използването на финансовите инструменти винаги трябва да се основава на обстоен анализ и извличане на максимална полза за обществото. Затова Комитетът на регионите изрично подчертава, че финансовите инструменти трябва да решават конкретни обществени, икономически или екологични проблеми. такава цел би могло да бъде насърчаването на интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж;

22.

при решението за използването на финансови инструменти би трябвало винаги да се оценяват последиците върху други форми на финансова помощ, сред които и възможността за синергийни ефекти посредством свързването на различни форми на подпомагане, както и евентуално припокриване на инструменти. Компетентните органи би трябвало да имат грижата за съгласуване между отделните инструменти, прилагани на равнището на ЕС (напр. COSME или „Хоризонт 2020“), и средствата за подпомагане от други източници — по-специално средства на ЕИБ, ЕСИФ, както и националните или съответно регионалните банки за развитие и насърчителните банки. Предвид ползите от взаимодействието Комитетът на регионите призовава Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка да осигурят провеждането на постоянен диалог с местните и регионалните партньори в тази област;

23.

следва също така да се подчертае, че трябва да се приложат решения, които дават възможност за по-гъвкаво комбиниране на различни форми на финансиране, както и на финансиране от различни източници. Що се отнася до ЕСИФ, би трябвало да е позволено припокриването на допустими за подпомагане разходи с оглед на комбинирането на помощи и финансови инструменти. Това е особено важно за икономически субекти, които нямат достъп до банковия сектор. Поради това Комитетът на регионите призовава Европейската комисия да изготви заедно с представителите на регионите предложения за изменение на разпоредбите, при което да вземе под внимание интересите на най-слабите икономически субекти;

24.

важно е да се избягва инструментите за териториално развитие да бъдат използвани за стабилизиране на финансовата система и за антициклични мерки. Подобни мерки би трябвало да бъдат финансирани от други източници. Комитетът на регионите призовава органите и институциите на ЕС да се грижат за това средствата за развитие да се усвояват в съответствие с тяхното предназначение;

25.

Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка следва да осигурят подобаващо участие на регионите в използването на финансови инструменти в рамките на новия „План за инвестиции за Европа“. Приветства в този контекст факта, че съображение 56 от Регламента относно Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) предвижда, че регионалните и местните власти би трябвало да могат да допринасят за създаването и управлението на Европейския портал за инвестиционни проекти;

26.

положително е, когато финансовите инструменти привличат частен капитал, а Европейската комисия трябва да има грижата ефектът на лоста при инструментите, финансирани със средства на ЕС, да е оптимален и в съответствие с преследваната обществена цел;

27.

КР се застъпва за опростяване на финансовите инструменти на ЕС и подчертава, че инструментите трябва да бъдат прости и лесни за ползване с подходящ брой контролни механизми;

28.

КР подчертава необходимостта от по-добро популяризиране на финансовите инструменти сред потенциалните потребители с цел повишаване на осведомеността за специфичната им добавена стойност и оптималното им използване;

29.

трябва да се гарантира, че финансовите инструменти се използват в съответствие с обществените и икономическите потребности с ясно съзнание за регионалното измерение и изхождайки от съображението, че условията в градовете и в селските райони често са различни и че следва например да бъдат подкрепени малки проекти и достъпът на малки региони до тези възможности за финансиране. Важно е да се обръща внимание на нежеланите странични ефекти, които вредят на оптималното използване на финансовите инструменти;

30.

КР посочва, че много местни и регионални власти срещат трудности при достъпа до финансиране от ЕС, тъй като не могат да си осигурят съфинансиране; подчертава, че трябва да бъдат разработени финансови инструменти, за да се преодолее този проблем;

31.

с оглед на ограничените външни възможности за финансиране, по-специално за микропредприятията и малките предприятия в ЕС, е безусловно необходимо формите на финансиране на текущите активи да станат по-гъвкави. Предвид недостига на плащания или сезонния характер на производството би трябвало да се предоставя финансиране за тези активи без ненужни ограничения. За тази цел Европейската комисия следва да предприеме заедно с представители на регионите необходимите в това отношение мерки;

32.

в отговор на икономическата криза е необходимо да се позволи финансирането на оборотния капитал в рамките на финансовата перспектива за периода 2007 — 2013 г., тъй като това би било в интерес на европейската икономика;

33.

трябва да се подчертае, че доброто сътрудничество между ЕК, ЕИБ и местните и регионалните власти представлява ключов елемент за успешното използване на финансовите инструменти за териториалното развитие и цялата политика на сближаване;

34.

с оглед на опита от кризата не бива да се забравя, че публичните финансови инструменти не би трябвало да водят до прекалено повишаване на риска във финансовата система и по-специално в банковата система;

35.

преди да се взема решение за използването на инструментите, трябва да се анализира дали финансирането на дадена инвестиция, напр. посредством дългов инструмент, не води до прекомерна тежест за потребителя вследствие на разходите за обслужване на този дълг. Освен това трябва да се има предвид, че предимствата от използването на публично финансирани финансови инструменти не бива да отиват в полза на финансовите посредници или съответно да бъдат ограничавани от тях (напр. гаранционният инструмент би трябвало да води до намаляване на цената на привлечения капитал). Трябва също да се гарантира, че финансовите посредници не извличат неоправдани печалби от финансовите инструменти, напр. чрез банково застраховане или обвързани продажби. Европейската комисия и националните органи следва да приемат съответни разпоредби в това отношение;

36.

обмяната на опит и ноу-хау между Комисията, ЕИБ и местните и регионалните органи следва да се засили. Необходимо е също така местните и регионалните власти и органите, отговарящи за вече съществуващите финансови инструменти, да извършват съвместен анализ, за да се оптимизира ефикасността на тези инструменти. Комитетът на регионите признава ангажимента на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка в тази област; припомня обаче, че пълноценното прилагане на решения, като например платформата „fi-compass“, трябва безусловно да бъде ускорено с оглед на решаващото значение на началната фаза на изпълнението;

37.

Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка следва да предоставят на регионите възможността за подходяща по съдържание подкрепа с оглед насърчаване на използването на финансови инструменти — не само в изпълнението на ЕСИФ. В рамките на тази подкрепа следва да може да се прилага индивидуален подход към всеки отделен регион, но тя изисква и наличие на подходящи цялостни насоки за начина, по който местните и регионалните власти могат да кандидатстват за финансови инструменти, кредитни линии на ЕИБ и заеми от ЕФСИ, така че да могат да вземат информирани решения за това кои финансови инструменти са по-подходящи за тях от гледна точка на размера, вида на инвестициите и нивото на риска;

38.

припомня, че финансовите инструменти трябва да бъдат достъпни за евентуалните ползватели при по-изгодни условия в сравнение със стандартните търговски заеми;

39.

Комитетът на регионите признава вече предприетите от Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка мерки, но призовава тези институции да гарантират бързото прилагане на програми за повишаване на информираността, като напр. курсове и обучения (на различни равнища и на съответния език на страната) за органите, които отговарят за прилагането и сетълмента на финансовите инструменти, но също така и за регионалните финансови участници, особено тези с нестопанска цел, които имат само ограничен достъп до този вид информация. Аналогично, като се има предвид, че някои региони и групи от общини в миналото са използвали успешно кредитни инструменти, финансирани от ЕС, следва да има подкрепа за преносимостта на техните модели и извлечени поуки към други страни и региони. Комитетът подчертава, че за постигането на тази цел непременно следва да се използва електронното обучение;

40.

финансирането на участници, които прилагат финансови инструменти, трябва да бъде стимул за ефективното използване на отпуснатите средства;

41.

при анализа на необходимостта от хармонизиране на финансовите инструменти (на регионално, национално и европейско равнище) трябва преди всичко да се има предвид ефективността на тези инструменти по отношение на постигането на поставените цели, както и многостранният характер на регионите. При това трябва да се избягва хармонизиране, основаващо се единствено на желанието за намаляване на административните разходи на посредниците;

42.

въпреки че необходимото планиране на финансовите инструменти вероятно отнема повече време отколкото в случая на безвъзмездните помощи, скоростта, с която могат да бъдат предоставени тези инструменти (заеми и гаранции), би следвало да представлява най-важното им предимство спрямо помощите в новата финансова рамка; За постигане на по-голяма ефикасност и ефективност при използването на финансовите инструменти, без да се засяга прецизността и качеството на предварителните анализи, необходими за процеса на планиране, е важно времето, необходимо за административните процедури, да бъде сведено до минимум;

43.

действащите лица трябва да имат предвид, че при прилагането на финансови инструменти може да се стигне до нежелани последици, по-специално до изместване на капитала на частните вложители от пазара поради намесата на публичната сфера. Следователно трябва да се предприемат съответни мерки, за да се предотвратят подобни развития. В тази област е необходимо съответно сътрудничество между Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и регионите, включително всеобхватни официални насоки за различните финансови инструменти, които могат да се ползват от местните и регионалните власти;

44.

във връзка с това следва да се изтъкне, че използването на финансови инструменти, особено когато става въпрос за действащи лица, които нямат достъп до банковата система, в крайна сметка би трябвало да доведе до това те да получат отново такъв достъп и да могат да се финансират в дългосрочен план посредством търговския пазар;

45.

при прилагането на финансовите инструменти от ЕСИФ акцентът следва да се поставя не върху отчета за предоставената подкрепа, а върху постигането на дългосрочно положително въздействие върху европейската икономика;

46.

финансовите инструменти би трябвало да се използват както от големи финансови институции (по-специално в случаите на мащабни и сложни продукти), така и — в случай на по-прости продукти — от по-малки посредници, които предлагат продукти от областта на микрофинансирането;

47.

за да е налице ефективна структура за външно финансиране и след края на публичната интервенция, Европейската комисия, заедно с представителите на регионите, следва да разработи съответни решения, които да гарантират, че институциите за подпомагане на бизнеса ще бъдат укрепени посредством интервенцията в периода 2014 — 2020 г.;

48.

КР подчертава, че извършваните на различни равнища проверки трябва да бъдат координирани по-добре, за да се премахнат ненужните тежести за местните и регионалните власти; от друга страна е важно правителствата на различните държави членки да бъдат задължени да сътрудничат на местните и регионалните власти;

49.

стига това да не противоречи на други цели, финансовите инструменти би трябвало да служат и за развитието на финансови продукти — така те следва да се използват например за подпомагането на публично-частни партньорства или на дружества за предоставяне на енергийни услуги (ESCO). За тази цел е необходимо Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка да предоставят възможности за подкрепа на регионите;

50.

при това трябва да се внимава промените на разпоредбите, допълнителните тежести или рискът при предоставянето на инструментите да не причиняват финансови затруднения за финансовите посредници и да не вредят на тяхната надеждност на пазарите, което би довело да тяхното отслабване;

51.

необходимо е да се подкрепят усилията за интернационализиране на финансовите инструменти (дейности на институциите, поток на частни капитали и др.). Това ще позволи подобряване на тяхната ефикасност и ефективност и по този начин ще допринесе за засилване на конкурентоспособността на европейската икономика.