ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 16.11.2015

COM(2015) 800 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

ПРОЕКТИ ЗА БЮДЖЕТНИ ПЛАНОВЕ ЗА 2016 Г.: ЦЯЛОСТНА ОЦЕНКА

Съдържание

1. Въведение

2. Фискалните корекции в еврозоната съгласно националните планове

3. Преглед на отделните проекти на бюджетни планове

1. Въведение

Законодателството на ЕС предвижда, че до 15 октомври държавите членки от еврозоната предават на Комисията проекти на бюджетни планове (ПБП) за следващата година с цел да се подобри координацията на националните фискални политики в Икономическия и паричен съюз 1 . В плановете се обобщават проектобюджетите, които правителствата внасят в националните парламенти. Комисията изготвя становище по всеки план, в което оценява дали той е съобразен със задълженията на държавата съгласно Пакта за стабилност и растеж (ПСР). От Комисията се изисква също така да представи и цялостна оценка на бюджетното състояние и на перспективите за еврозоната като цяло. Въпросната оценка е представена в настоящото съобщение.

До 15 октомври шестнадесет държави членки от еврозоната изпратиха на Комисията своите ПБП за 2016 г. в съответствие с изискванията на пакета от два законодателни акта. Гърция и Кипър, които са останалите държави от еврозоната, изпълняващи програма за макроикономически корекции, не са задължени да представят план, тъй като програмите вече осигуряват фискален мониторинг. Испания представи своя ПБП още през септември и Комисията прие своето становище на 12 октомври.

Португалия не представи план, както се изисква от законодателството. Това не се е случвало досега и не бива да се повтаря. Дори ПБП, в който не се предвижда промяна на политиката, се смята за приемлив, когато има избори, и предоставя ценна и прозрачна информация за определящите политиката бюджетни тенденции, което улеснява извършването на колективен преглед на цялостната фискална позиция в еврозоната и гарантира равностойно третиране на държавите членки.

Като зачита автономността на държавите членки в бюджетната област, в становищата си Комисията предоставя обективни политически насоки, по-специално за правителствата и националните парламенти, за да подпомогне оценката на съответствието на проектобюджетите с разпоредбите на ЕС във фискалната област. В пакета от два законодателни акта е включен всеобхватен набор от инструменти, чрез който икономическите и бюджетните политики се разглеждат като въпрос от общ интерес, както е предвидено в Договора.

Освен това през юли 2015 г. Съветът отправи призив към Еврогрупата за проследяване и координация на фискалните политики на държавите членки от еврозоната и на общата фискална позиция за еврозоната с оглед постигането на диференцирана и благоприятстваща растежа фискална политика 2 . Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да „координират фискалните политики, за да гарантират, че съвкупната фискална позиция на еврозоната е в съответствие с рисковете по отношение на устойчивостта и с цикличните условия“, без при това да се засяга спазването на изискванията по ПСР. Тази препоръка е в основата на оценката, извършвана от Комисията.

Целите на настоящото съобщение са две: На първо място, в него се очертава общата картина на бюджетната политика на равнището на еврозоната въз основа на хоризонтална оценка на ПБП. Този процес следва логиката на хоризонталната оценка на програмите за стабилност, която се извършва през пролетта, но акцентът е поставен върху предстоящата година, а не върху средносрочните фискални планове. На второ място, в съобщението се прави преглед на ПБП на национално равнище, като се обяснява подходът, който Комисията е използвала при своята оценка, по-специално по отношение на спазването на изискванията на ПСР. Оценката е различна в зависимост от това дали спрямо съответната държава членка се прилагат предпазните или корективните мерки на ПСР и в нея се вземат под внимание и изискванията на ПСР във връзка с равнището и динамиката на държавния дълг.

2. Фискалните корекции в еврозоната съгласно националните планове

Общи заключения

Възстановяването от икономическата и финансовата криза постепенно набира сили в еврозоната. Въз основа на макроикономическите допускания в ПБП, БВП ще нарасне с 1,7% през 2015 г. в шестнадесетте засегнати държави членки (ЕЗ-16), като това равнище е малко над равнището на растеж от 1,4%, прогнозирано при изготвянето на програмите за стабилност (ПС) през април 2015 г. (таблица 1). Перспективите за растежа за 2016 г. остават като цяло непроменени спрямо предвижданията от пролетта, като според прогнозите се очаква растеж на БВП с 1,9% в ЕЗ-16 спрямо 1,8%, прогнозирани в ПС. С прогнозата за ускоряване на възстановяването, разликата между фактическия и потенциалния БВП намалява. Според плановете, разликата между фактическия и потенциалния БВП в ЕЗ-16 се очаква да бъде -1½% от потенциалния БВП през 2015 г. и да намалее допълнително до -¾% през 2016 г., след като е възлизала на цели -2½% през 2013 г. Тази тенденция се наблюдава ясно в повечето държави членки, макар и не без разлики между отделните страни. Инфлацията продължава да бъде под контрол и се запазва до голяма степен непроменена в сравнение с прогнозите от пролетта. Според ПБП инфлацията ще възлиза на 0,4% през 2015 г. и се очаква да нарасне до 1,1% през 2016 г. (без промяна спрямо ПС).

Общият номинален бюджетен дефицит се очаква да продължи да намалява през тази и следващата година. Предвижда се дефицитът в ЕЗ-16 през 2015 г. да бъде 1,9% от БВП, докато миналата година той е бил 2,4% 3 . Предвижда се през 2016 г. общият дефицит да намалее съвсем слабо до 1,7% от БВП. Това е в контраст с прогнозираното в ПС намаление от 0,4 процентни пункта за 2016 г. Разгледано в съчетание с незначително актуализираните макроикономически перспективи това показва, че по-малкото намаление на дефицита може да е резултат от по-ниско равнище на фискална консолидация (виж по-долу). Увеличението на разходите, свързани с бежанската криза, обаче вероятно ще представлява допълнителен елемент в някои държави членки.

Продължаващата пауза на консолидацията, измерена чрез промяната в общото структурно салдо, се потвърждава в ПБП за периода 2015-2016 г. Това до голяма степен съответства на прогнозите за целия период 2015—2016 г., включени в ПС от пролетта (тогава се предвиждаше структурното салдо да остане непроменено както през 2015 г., така и през 2016 г.). Самите ПС отразяваха позицията, съдържаща се в ПБП на държавите членки от есента на миналата година, която показваше спиране на консолидацията през 2014 г., продължаващо и през 2015 г. Според ПБП сега се предвижда подобряване на структурното салдо през 2015 г. (¼% от БВП), което обаче ще бъде последвано от влошаване с ¼% от БВП през следващата година 4 . Паузата при фискалната консолидация става на фона на постепенно подобряващи се, но все още нестабилни икономически перспективи и намаляваща разлика между фактическия и потенциалния БВП. Разглеждано съвкупно с факта, че само шест държави членки (и само една от най-големите икономики) планират да постигнат или надминат своите средносрочни бюджетни цели в началото на 2016 г. 5 , това показва, че планираната структурна корекция през 2016 г. няма да отговаря на изискванията на ПСР. В това отношение ролята на общата корекция обаче следва да се възприема единствено като онагледяваща, тъй като тя не отразява съществените различия между отделните държави членки по отношение на изискванията в ПСР, които са предмет на оценките на Комисията за отделните държави.

След като през 2014 г. достигна върхова стойност от 92% от БВП, общото отношение на дълга към БВП се очаква леко да намалее както през 2015 г., така и през 2016 г., което до голяма степен съответства на предвижданията в ПС. Това се дължи на номиналния растеж на БВП и отрицателната корекция наличности — потоци (което означава, че се предвижда намаляване на дълга посредством фактори, различни от държавния дефицит) 6 . В действителност зад общия показател от 89% от БВП през 2016 г. се крият редица показатели на национално равнище. Отношенията на дълга към БВП в отделните държави членки варират от 131% от БВП в Италия до малко под 10% от БВП в Естония. Данните за Гърция, Кипър и Португалия — три държави членки с високи равнища на задлъжнялост, не са включени. 

Таблица 1: Преглед на икономическите и бюджетните агрегати (ЕЗ-16) за периода 2015 — 2016 г.

Въздействие на бежанската криза

В редица случаи в ПБП се посочва въздействието върху бюджета на извънредния приток на бежанци (Австрия, Белгия, Германия и Италия). Макар че ПБП представляват очевидно средство за подаване на конкретна информация за възможните бюджетни разходи, свързани с бежанската криза, самото естество на това необичайно събитие и фактът, че ПБП се отнасят само до държавите членки от еврозоната, предполагат, че други държави членки могат да подават информацията си чрез различни документи 7 . Това също е необходимо, тъй като положението продължава да се променя по места.

Гъвкавостта, заложена в ПСР, дава възможност за допускане на извънредни разходи, свързани с необичайни събития извън контрола на правителството, в рамките както на предпазната, така и на корективната част на Пакта. В предпазната част на Пакта е изрично предвидено, че временни отклонения от необходимите фискални корекции за постигането на средносрочната бюджетна цел (СБЦ) могат да бъдат предварително разрешени и биха могли, във всеки случай, да бъдат последващо изключени от оценката на икономическите резултати, при условие че те i) произтичат от необичайно събитие, ii) са извън контрола на съответната държава членка, iii) имат значително въздействие върху финансовото състояние на сектор „Държавно управление“ и iv) не излагат на риск фискалната устойчивост в средносрочен план. В корективната част е предвидена подобна разпоредба по отношение на започването на процедура при прекомерен дефицит, като се определя, че бюджетният дефицит надхвърля референтната стойност по изключение тогава, когато е „резултат от необичайно събитие извън контрола на съответната държава членка, което оказва значително влияние върху финансовото състояние на сектор „Държавно управление“, при условие че дефицитът остава близо до 3 % от БВП. Непредвидени разходи, свързани с притока на бежанци, също могат да бъдат взети под внимание при преценката дали са предприети „ефективни действия“ за спазването на препоръката по ППД.

Следва да се отбележи, че изискваната както от предпазните, така и от корективните мерки на ПСР корекция, е формулирана като изменение на структурното салдо. Поради това съответните заделени средства по силата на разпоредбите относно „необичайните събития“ следва да съответстват (единствено) на степента, в която тези събития оказват влияние върху годишната промяна в структурното салдо спрямо промяната, която би била наблюдавана при отсъствието им. Следователно Комисията по принцип ще използва тези разпоредби на ПСР, когато извършва (последваща) оценка на временното отклонение от изискванията за 2015 и 2016 г., дължащо се на допълнителните разходи през всяка от тези две години, произтичащи от изключителния приток на бежанци в сравнение с предходната година. Когато е уместно, становищата на Комисията относно ПБП включват фактически твърдения за начина, по който оценката на спазването би могла да бъде повлияна от евентуалните корекции, дължащи се на разходите за бежанци.

Въз основа на отчетените данни, предоставени от властите на съответните държави членки, Комисията ще направи окончателна оценка за всеки отделен случай, включително на допустимите суми. Бюджетните разходи, свързани с притока на бежанци, няма да се считат за еднократни мерки, тъй като допълнителните разходи не са непременно временни и еднократни. Те също така следва да бъдат пряко свързани с притока на бежанци и непосредствена негова последица (напр. административни разходи и разходи за подслон, приемане, транспорт и др.) и от тях трябва да се извадят всички целеви вноски от съответните фондове на ЕС (и като цяло от бюджета на ЕС).

Структура на фискалната корекция

Що се отнася до еврозоната като цяло, в ПБП се предвиждат само ограничени промени в структурата на публичните финанси за периода 2015-16 г. (таблица A5.5 и графики A5.1a-б от приложение 5). Отношението на разходите на сектор „Държавно управление“ към БВП се очаква да намалее с 0,6 процентни пункта през 2016 г. Това привидно голямо намаление обаче се дължи предимно на условията на икономическия цикъл. В действителност, отношението на разходите, коригирано с въздействието на икономическия цикъл, показва намаление от едва ¼ процентни пункта. Това намаление се компенсира от планираните данъчни намаления, както е видно от по-силния спад на коригираното спрямо фазата на икономическия цикъл отношение на приходите (-½ процентни пункта през 2016 г.). В това отношение през последните няколко години плановете на държавите членки за намаляване на общите разходи като дял от потенциалния БВП до голяма степен не се реализираха. В прогнозата на Комисията от есента на 2015 (наричана по-нататък „прогнозата на Комисията“) се потвърждават предвидените в ПБП малко намаление на отношението на структурните разходи и по-голямо намаление на отношението на структурните приходи. Като цяло единичната данъчна еластичност, която се предполага в ПБП и прогнозата на Комисията, показва че намалението на приходите се дължи на държавните мерки (таблица А 5.6 от приложение 5).

Въз основа на прегледа на благоприятстващия растежа характер на общите планирани разходи, посочени в ПБП, планираната корекция не се очаква да навреди на средносрочните перспективи за растеж, въпреки че може да съществува възможност за по-благоприятстващи растежа алтернативи за намаляване на разходите. Повечето категории разходи се предвижда да намалеят като процент от БВП. Най-големите намаления засягат разходите за възнаграждение на заетите лица, социалните обезщетения и държавните покупки на стоки и услуги (графика А5.2 от приложение 5). Освен това държавите членки се възползват от големи икономии на разходите за лихви (както е посочено по-подробно в следващия раздел). Тъй като повечето производствени разходи не са основно засегнати, планираната корекция не се очаква да навреди на средносрочните перспективи за растеж, въпреки че може да съществува възможност за по-благоприятстващи растежа алтернативи за намаляване на разходите. По-специално се предвижда капиталовите разходи също да намалеят. Прогнозата на Комисията е до голяма степен в съответствие с ПБП, като в нея се потвърждават най-големите намаления на социалните обезщетения и заплатите в публичния сектор, но се предвижда по-малък спад в държавните покупки на стоки и услуги. Освен това в прогнозата на Комисията се предвижда, че намаляването на разходите за лихви ще има малко по-голяма роля в сравнение с предвидената в ПБП.

Мерките, представени в ПБП, ще имат само умерено въздействие върху данъчната структура общо за ЕЗ-16 през 2015 г.. Всъщност всичките три основни категории (косвени данъци, преки данъци и социалноосигурителни вноски ) се очаква да намалеят като дял от БВП, без обаче да се промени значително тяхната относителна тежест. По отношение на приходите прогнозите на Комисията съвпадат с тези в ПБП (графика А5.3 от приложение 5).

Въпреки това ПБП показват ясно разбирането в държавите членки от еврозоната за ползата от намаляването на данъчната тежест върху труда и много държави членки планират или вече въвеждат различни конкретни мерки (таблица 2). Макар че много мерки са относително скромни в сравнение с мащаба на съществуващите предизвикателства, ПБП на някои държави членки включват амбициозни пакети за намаляване на данъците върху труда, които вероятно ще окажат значително положително въздействие върху растежа и заетостта. Най-значителните реформи са въведени в държавите членки, които в момента имат относително високи данъци върху труда в сравнение със средната стойност за ЕС, като например Австрия, Белгия и Франция. В същото време някои държави членки, които имат относително ниски данъци върху труда, също въвеждат съответни мерки. Мерките са като цяло са добре насочени, като в тях се поставя акцент върху тези групи, за които високите данъци върху труда представляват най-големите пречки пред заетостта. На практика това обикновено предполага намаляване на данъците за лицата с ниски доходи, като някои държави членки увеличават необлагаемия доход, а други намаляват ставките или променят доходните интервали, за да намалят данъчната тежест за лицата с ниски доходи. Някои държави членки също така намаляват данъчното облагане на лицата със средни доходи, а малкото случаи на увеличения на данъците, посочени в ПБП, се отнасят до лица с по-високи доходи. Повечето ПБП не предоставят подробности за това как ще бъдат финансирани намаленията на данъците върху труда. Поне в някои случаи пълното или постоянното финансиране изглежда, че не е напълно гарантирано.

Прогноза на Комисията от есента на 2015 г. и ПБП

Що се отнася до цялостните икономически и фискални перспективи, картината, произтичаща от шестнадесетте ПБП, като цяло се потвърждава от прогнозата на Комисията, в която се посочва също, че е налице макар и умерено икономическо възстановяване в контекста на по-големи предизвикателства, свързани с условията в световен план. В прогнозата на Комисията се предвижда, че растежът на реалния БВП ще остане на равнището от 1,6 % през 2015 г. и ще се ускори до 1,8 % през 2016 г. Вътрешното търсене в момента се насърчава от конюнктурата на ниски цени на петрола, от все още относително ниския обменен курс на еврото, от експанзионистичната парична политика и неутралната като цяло фискална политика. Същевременно процесите при вътрешното търсене продължават да са бавни. Икономическите условия в световен мащаб се влошиха, особено в Китай и някои други бързоразвиващи се пазарни икономики, а световната търговия рязко спадна. Освен това редица тенденции биха могли да доведат до по-нисък от очаквания от Комисията растеж, като например по-нататъшното влошаване на световната търговия, по-силните странични ефекти от забавянето на бързоразвиващите се икономики или разпространяването на проблемите посредством финансовите пазари.

Според прогнозата на Комисията израз на подобрените икономически условия е също така продължаващото намаляване на разликата между фактическия и потенциалния БВП. Отрицателната разлика между фактическия и потенциалния БВП в размер на 2¼% от потенциалния БВП през 2014 г. се очаква да намалее до 1¾% тази година и 1 % през 2016 г.

Увеличаването на перспективите за растеж не се отразява върху динамиката на цените, тъй като като цяло се очаква ниска инфлация. В прогнозата на Комисията се предвижда ХИПЦ да нарасне с едва 0,1 % през тази година и да се ускори до 1 % през 2016 г. в отговор на постепенното намаляване на разликата между фактическия и потенциалния БВП и силно експанзионистичната парична политика. Независимо от значителните различия между отделните държави членки се предполага, че лихвените проценти ще останат на исторически ниски нива през 2016 г. Същевременно се очаква значителният превес на спестяванията спрямо инвестициите да се запази през 2016 г., като прогнозата е по външния баланс на еврозоната да има излишък, стигащ до 3,6 % от БВП, малко под неговия размер през 2015 г. (3,7 % от БВП). Този излишък по външния баланс, един от най-големите в света в стойностно изражение, се дължи само отчасти на въздействието на по-ниския обменен курс на еврото и ниските цени на суровините. Той също така сочи, че е налице липса на вътрешно търсене и че възстановяването до голяма степен зависи от външни фактори.

Очаква се общият номинален бюджетен дефицит да намалее от 2,0 % от БВП през 2015 г. до 1,7 % от БВП през 2016 г., а структурното салдо да остане непроменено през тази година и леко да се влоши през 2016 г. Като се има предвид това, очакваната от Комисията липса на подобрение на структурното салдо през 2015 г. включва прогнозирано намаление на разходите за лихви, което отразява факта, че доходността на държавните ценни книжа рязко намаля от края на 2013 г. насам и достигна историческо ниско равнище през първата половина на 2015 г. Поради по-ниските лихвени проценти общата сума на плащанията по лихви от държавите членки от еврозоната намаля през последните няколко години, тъй като срокът за изплащането на задължения със значителен размер бе удължен след намаляването на лихвените проценти (приложение 4).

На съвкупно равнище се очаква първичното структурно салдо да се влоши с ½% от БВП през 2015 г. Аналогично, Комисията очаква, че слабото структурно влошаване през 2016 г. ще бъде по-ясно изразено (-¼ от БВП), когато се оценява въз основа на първичното салдо. Благоприятното въздействие от извънредно ниските лихвени ставки по държавния дълг дава възможност на държавите членки най-вече да консолидират публичните финанси и — в зависимост от тяхната конкретна ситуация — да инвестират в инфраструктура и да реформират своите икономики 11 .

Въпреки че като цяло има съвпадение между ПБП и прогнозата на Комисията по отношение на общата картина на дефицита в еврозоната, разликите между отделните ПБП и прогнозата на Комисията за дефицита могат да бъдат сравнително големи поради причини, различни за отделните държави. Комисията предвижда, че в повечето държави дефицитът ще бъде по-висок в сравнение със съответните ПБП, като най-големите разлики в това отношение се наблюдават в Испания, Белгия и Словакия (таблица А5.1 и графика А5.4 от приложение 5). Всички останали разлики в положителните прогнози са в диапазон от 0,3 процентни пункта, а Комисията прогнозира по-нисък размер на дефицита в Германия, Естония и Финландия.

Комисията предвижда малко по-висок размер на съвкупния дълг от този, прогнозиран от държавите членки. Макар че общото отношение на дълга към БВП продължава да е много високо, Комисията очаква то да се понижи както през тази, така и през следващата година, достигайки 90 % от БВП през 2016 г. Следва обаче да се признае, Германия е факторът за намаляването на голяма част от дълга в еврозоната. Ако Германия бъде изключена от изчисленията, общото отношение на дълга към БВП според прогнозите на Комисията ще се стабилизира едва през 2016 г. на равнище 100 % от БВП. И в този случай разликите между очакванията в ПБП и в прогнозите на Комисията обаче могат да бъдат по-големи при отделните държави членки поради различни за всяка от тях причини. Най-големите разлики се отнасят за Испания и Ирландия (таблица А5.3 и графика А5.5 от приложение 5). В повечето случаи разликите между прогнозите са между нула и 1 % от БВП.

Общото отношение на дълга към БВП за цялата еврозона не може да бъде оценено от гледна точка на спазването на изискванията на ПСР за дълга, тъй като държавите членки, които участват в него, имат различен статут по ПСР 12 . Целевият показател за намаляване на дълга обаче се прилага по отношение на осем от държавите членки, които представиха ПБП. Съгласно прогнозата на Комисията шест от тези осем държави се очаква да спазят показателя.

Оценка на фискалните корекции в еврозоната

По отношение на размера на структурната бюджетна корекция, прогнозата на Комисията потвърждава продължаването като цяло на неутрална фискална политика през 2016 г. в еврозоната след буквалното спиране на фискалната консолидация от 2014 г. Това се потвърждава от алтернативното измерване на дискреционната фискална консолидация, което показва леко влошаване на фискалната позиция както през 2015 г., така и през 2016 г.

Що се отнася до подходящата политика общо погледнато, ориентацията на фискалната позиция за периода 2015-16 г. следва да се оцени спрямо двойната цел за дългосрочна устойчивост на публичните финанси и краткосрочно макроикономическо стабилизиране. Дългосрочната устойчивост изисква публичният дълг да бъде сведен и поддържан на устойчиви нива, като се отчита настоящото равнище на дълга и прогнозираните бъдещи разходи, свързани със застаряването 13 . Макроикономическата стабилизация би могла да бъде формулирана като преодоляване на разликата между фактическия и потенциалния БВП с адекватни темпове в краткосрочен до средносрочен план, като в същото време, в настоящата ситуация, се осигури преход от външни към вътрешни източници на растеж. Наличните инструменти на макроикономическата политика за постигане на тази цел са ограничени от контекста на настоящата парична политика, при която номиналните лихвени проценти вече са почти нулеви, в съчетание с много ниска инфлация, което поставя допълнителен акцент върху значението на фискалната политика. Оценката на общата фискална позиция на еврозоната с отчитане на рисковете пред устойчивостта и на цикличните условия е за необходимост от допълнително намаляване на все още високото отношение на дълга към БВП, без да се възпрепятства икономическото възстановяване и като се избягват процикличните политики. Във връзка с това предварителните изчисления на Комисията показват, че известна умерена консолидация през 2016 г., както се изисква в специфичните за всяка държава препоръки и както предполагат показателите за устойчивост, би довела до намаляване на разликата между фактическия и потенциалния БВП. Противно на това, една фискална политика, насочена към преодоляване на разликата между фактическия и потенциалния БВП с по-бързи темпове, може да е за сметка на засилването на устойчивостта и да се окаже несъвместима със спазването на изискванията на ПСР.

При балансиране на тези две цели очакваната като цяло неутрална съвкупна фискална позиция на еврозоната през следващата година изглежда до голяма степен подходяща, като се вземат също предвид исторически ниските лихвени проценти и големия излишък по външната сметка, които са признак за нуждата от известни мерки в подкрепа на търсенето. В същото време, поради своя временен характер, спестяванията от ниските лихвени плащания биха могли да представляват риск, ако се използват за постоянно увеличаване на държавните разходи или намаляване на данъците.

Опасенията във връзка с устойчивостта се потвърждават от предвижданията за леко влошаване на структурното салдо в еврозоната, съдържащи се в прогнозата на Комисията за 2016 г., което може да не отговори на изискванията за средните корекции, които се изискват от държавите членки от еврозоната съгласно ПСР 14 . Посоченото се дължи освен това на незначителните или дори отрицателните корекции от страна на държавите членки, изпитващи опасения във връзка с устойчивостта, независимо от все още недостатъчната ориентираност на други държави членки към използване на наличното фискално пространство.

3. Преглед на отделните проекти на бюджетни планове

Становището на Комисията относно проектите за бюджетни планове се съсредоточава върху спазването на разпоредбите на ПСР и на отправените въз основа на това препоръки. За държавите членки, за които е в сила процедура при прекомерен дефицит (ППД), в становището на Комисията се прави оценка на напредъка при коригирането на прекомерните дефицити по отношение на целите както за номиналния, така и за структурния дефицит. За държавите членки от еврозоната, които изпълняват предпазните мерки на ПСР, в становището на Комисията се оценява придържането към или напредъкът при постигането на средносрочните бюджетни цели (СБЦ), както и спазването на правилото за дълга, за да се види дали планът съответства на ПСР и на специфичните за всяка държава препоръки (СДП) във фискалната област, отправени от Съвета през юли.

До 15 октомври всички държави членки от еврозоната, в които не се изпълняват програми, представиха своите ПБП с изключение на Португалия. Фактът, че Португалия не е представила ПБП, който не предвижа промяна на политиката, не съответства на пакета от два законодателни акта, и Комисията настоява Португалия да представи пълен ПБП във възможно най-кратък срок. Испания представи своя ПБП още през септември и Комисията прие своето становище на 12 октомври.

За нито един ПБП не бе установено „особено сериозно несъответствие“ съгласно член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 473/2013. Няколко от представените планове обаче породиха безпокойство.

В таблици 2а и 2б са обобщени оценките на Комисията на ПБП на отделните държави членки, които тя представи в становищата, приети на 16 ноември заедно с оценката на напредъка при реформите, свързани с фискалното управление. Тези оценки се основават на прогнозата на Комисията от есента на 2015 г. За да се улесни съпоставянето на информацията, оценката на плановете е представена в три общи категории, чието значение е различно в зависимост от това дали дадена държава членка се намира в процедура при прекомерен дефицит или не:

Спазва изискванията: Според прогнозите на Комисията не е необходимо адаптиране на бюджетните планове в рамките на националната бюджетна процедура, за да бъдат спазени правилата на ПСР.

Съответствие в най-общи линии: Комисията приканва компетентните органи да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да се гарантира, че бюджетите за 2016 г. ще бъдат в пълно съответствие с ПСР, въз основа на следните съображения:

За държавите членки, които се намират в ППД: макар в прогнозата на Комисията да се предвижда, че целта за номиналния дефицит ще бъде постигната, налице е забележимо отслабване на фискалната корекция в сравнение с препоръчаната стойност, която излага на риск спазването на препоръката по ППД.

За държавите членки, за които се прилагат предпазните мерки на ПСР: съгласно прогнозата на Комисията ПБП може да доведе до известно отклонение от СБЦ или от плана за корекции за постигането ѝ, но изоставането спрямо изискването няма да представлява значително отклонение от изискваната корекция. За тези държави членки се приема, че са спазили съответните целеви показатели за намаляване на дълга.

Риск от несъответствие: Според прогнозите на Комисията ПБП най-вероятно не може да подсигури спазване на изискванията на ПСР. Ето защо Комисията приканва компетентните органи да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да се гарантира, че бюджетите за 2016 г. ще бъдат в пълно съответствие с ПСР, въз основа на следните съображения:

За държавите членки, които се намират в ППД: прогнозата на Комисията за 2016 г., ако бъде потвърдена ex post, би могла да доведе до ускоряване на ППД, тъй като не се очаква нито фискалната корекция да бъде реализирана, нито целевото равнище на номиналния дефицит да бъде достигнато.

За държавите членки, за които се прилагат предпазните мерки на ПСР: в прогнозата си Комисията очаква значително отклонение от СБЦ или от планираната корекция за постигане ѝ през 2016 г. и/или неспазване на целевия показател за намаляване на дълга, където е приложимо.

След като на 13 януари 2015 г. Комисията представи съобщението „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“, в своите ПБП 15 Италия и Финландия поискаха гъвкавост, т.е. отклонение от препоръчаната корекция към средносрочната цел, въз основа на клаузите за структурната реформа и за инвестициите. Следва да се отбележи, че предоставянето на гъвкавост на този етап извън нормалния цикъл на европейския семестър би представлявало отклонение от процеса, предвиден в съобщението относно гъвкавостта в рамките на ПСР. Във всеки случай при липсата на достатъчен предпазен марж спрямо референтната стойност от 3 % от БВП, понастоящем оценката за Финландия е, че тя не отговаря на условията за исканото временно отклонение през 2016 г. Що се отнася до Италия, изглежда, предвид прогнозата на Комисията, че критериите за допустимост на клаузата за инвестиции могат да бъдат спазени. Комисията ще вземе това под внимание при оценката на следващата програма за стабилност. Особено внимание ще бъде обърнато на това дали отклонението от плана за корекции се използва ефективно за възобновяване на придържането на плана към средносрочната цел, както и за увеличаване на инвестициите. Комисията ще оцени също дали напредъкът по програмата за структурни реформи е в съответствие с препоръките на Съвета.

Освен това в редица случаи (Австрия, Белгия, Германия и Италия) в ПБП се посочва въздействието върху бюджета на извънредния приток на бежанци. Както се подчертава по-горе гъвкавостта, заложена в ПСР — както при предпазните, така и при корективните мерки, дава възможност за допускане на допълнителни (за всяка следваща година) извънредни разходи, свързани с необичайни събития извън контрола на правителството (като например допълнителните разходи, дължащи се на извънредно увеличаване на бежанските потоци). Когато оценява (ex post) временното отклонение за 2015 г. и 2016 г. Комисията ще направи окончателна оценка, включително на допустимите суми, въз основа на отчетените данни, предоставени от органите на съответните държави членки

Освен това Комисията направи предварителна оценка на степента на цялостно изпълнение на реформите във фискалното управление, посочени в СДП за 2015 г. Оценката на ПБП е обобщена в пет по-общи категории. Те са:

Никакъв напредък: Държавата членка нито е обявила, нито е приела мерки за изпълнение на съответната СДП.

Ограничен напредък: Държавата членка е обявила някои мерки за изпълнение на съответната СДП, но тези мерки изглеждат недостатъчни и/или тяхното приемане/прилагане е изложено на риск.

Известен напредък: Държавата членка е обявила или приела мерки за изпълнение на съответната СДП. Тези мерки са обещаващи, но не всички от тях са изпълнени и изпълнението им не е сигурно във всички случаи.

Съществен напредък: Държавата членка е приела мерки, повечето от които вече са изпълнени. Тези мерки изпълняват в голяма степен съответната СДП.

Цялостно изпълнение: Държавата членка е приела и изпълнила мерки, които следват изцяло съответната СДП.

Цялостна оценка на напредъка, постигнат в изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки за 2015 г., ще бъде направена в докладите по държави от 2016 г. и в контекста на СДП за 2016 г., които трябва да бъдат приети от Комисията през май.

 
Таблица 2a: Преглед на отделните становища на Комисията относно проектите на бюджетни планове – държави членки, за които понастоящем се прилагат предпазните мерки на ПСР

В доклада по чл. 126, параграф 3 от ДФЕС от 27 февруари 2015 г. се стига до заключението, че към въпросния момент критерият за дълга следва да се счита за спазен.

** В случай че настоящият прогнозен размер на въздействието върху бюджета на извънредния приток на бежанци бъде изключен от оценката, очакваното отклонение от препоръчаната корекция няма повече да бъде значително.

*** Тъй като обявеният за 2014 г. дефицит и прогнозата за планирания дефицит и дълга през 2015 г. бяха над посочените в Договора референтни стойности, на 16 ноември 2015 г. Комисията прие доклад по член 126, параграф 3 от ДФЕС, като заключи, че както критерият за дълга, така и този за дефицита, следва да се считат за спазени.

Таблица 2б: Преглед на отделните становища на Комисията относно проектите на бюджетни планове – държави членки, за които понастоящем се прилагат корективните мерки на ПСР

* Понастоящем за страната се прилагат корективните мерки, но би могла да премине към предпазните мерки от 2016 г., ако своевременно бъде постигната устойчива корекция.

** На 12 октомври Комисията прие становище за ПБП на Испания. До 15 октомври Португалия не представи ПБП за 2016 г.

(1)

     Съгласно Регламент (ЕС) № 473/2013 относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната. Това е един от двата регламента в така наречения „пакет от два законодателни акта“, който влезе в сила през май 2013 г.

(2)

     Препоръка на Съвета от 14 юли 2015 г. относно прилагането на общите насоки за икономическите политики на държавите членки, чиято парична единица е еврото (OВ C 272, 18.8.2015 г., стр. 100).

(3)

     Когато се говори за плановете на държавите членки, данните за 2014 г. се основават на посоченото в ПБП и следователно не могат да включват промените, направени от Евростат като част от уведомлението по ППД от есента на 2015 г.

(4)

     Влошаването на структурното бюджетно салдо през 2016 г. на съвкупно равнище се потвърждава от алтернативното измерване на дискреционното фискално усилие, известно също като ДФУ, което показва малка отрицателна корекция съгласно ПБП спрямо ¼% от БВП според прогнозите към момента на изготвяне на ПС (таблица А5.7 от Приложение 5). Дискреционната фискална консолидация е алтернативен показател за фискалната позиция, разработен за аналитични цели, и e различен от показателите, използвани за оценяване на спазването на изискванията на ПСР. Състои се от подход „отдолу нагоре“ по отношение на приходите и от подход, който е по същество „отгоре надолу“ по отношение на разходите. За повече информация, вж. част III от „Report on Public Finances in EMU 2013“, European Economy, 4, 2013.

(5)

   Германия, Естония, Литва, Люксембург, Нидерландия и Австрия. Освен това, очаква се през следващата година две държави членки да останат в процедура при прекомерен дефицит, а именно Испания и Франция.

(6)

     Планираното намаляване на общото отношение на дълга към БВП е много по-малко, когато от съвкупността се изключи Германия (-0,7 спрямо -2,5 процентни пункта за периода 2015—2016 г., взети заедно).

(7)

     Финландия също така предостави информация за прогнозираните разходи, свързани с увеличения брой на бежанците през 2015 г., в писмо, в което тя изтъква други релевантни фактори, които следва да бъдат отчетени в контекста на доклада по член 126, параграф 3 от ДФЕС.

(8)

      http://www.consilium.europa.eu/bg/meetings/eurogroup/2014/07/07/

(9)

    http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ecofin/144872.pdf .

(10)

      http://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2015/09/12-eurogroup-statement-structural-reform/ .

(11)

     Тези принципи бяха потвърдени от Еврогрупата на 5 октомври 2015 г.: http://www.consilium.europa.eu/bg/meetings/eurogroup/2015/10/05/

(12)

     Изискванията за дълга на държавите членки съгласно ПСР се различават в зависимост от това дали относно тях се прилага предпазната или корективната част на Пакта и дали в тези държави отношението на дълга към БВП е над или под 60 % от БВП.

(13)

     Показателят на Комисията за устойчивост (S1), който показва общата необходима консолидация за периода 2016-21 г. с цел намаляване на дълга до 60 % от БВП през 2030 г., като се вземат предвид условните пасиви, свързани със застаряването на населението, посочва корекция от около ¼% от БВП през 2016 г. и следващите години.

(14)

     Изчисляването на изискването за обща корекция за еврозоната е усложнено от редица фактори, по-специално третирането на държавите с неустойчиво висок доход на глава от населението и допусканията, свързани с насочеността към номинални или структурни корекция за държави членки, за които се прилага корективната част на Пакта. В светлината обаче на изискваното минимално структурно подобрение от 0,5 % от БВП като целеви показател при корективната част на Пакта и на подобната базова корекция при предпазната част на Пакта, лекото влошаване, което Комисията предвижда за еврозоната, по всяка вероятност няма да е в съответствие с общото изискване.

(15)

     Финландия официално поиска гъвкавост в актуализираната си програма за стабилност, представена на 28 септември 2015 г. заедно с нейния ПБП.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 16.11.2015

COM(2015) 800 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Проекти за бюджетни планове за 2016 г.: цялостна оценка

ПРИЛОЖЕНИЕ 1: Оценка на проектите на бюджетни планове на отделните държави

Държави членки, които изпълняват предпазните мерки на ПСР

Планове, съобразени с изискванията към държавата

Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Германия, за която понастоящем се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж и правилото за дълга, спазва разпоредбите на Пакта. Благоприятната бюджетна ситуация на Германия следва също така да даде възможност за по-нататъшно увеличаване на публичните инвестиции в инфраструктурата, образованието и научните изследвания, както бе препоръчано от Съвета в контекста на европейския семестър, и за покриването на допълнителните разходи, които могат да възникнат в резултат от силния приток на лица, търсещи убежище, но които все още не могат да бъдат напълно отразени в бюджетните планове. Комисията също така смята, че Германия е отбелязала слаб напредък по отношение на специфичните за държавата препоръки, издадени от Съвета в контекста на европейския семестър от 2015 г., свързани с фискалното управление, и следователно приканва органите да ускорят напредъка.

Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Естония, за която понастоящем се прилагат предпазните мерки, спазва разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж.

Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Люксембург, за който понастоящем се прилагат предпазните мерки, спазва разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Комисията също така смята, че Люксембург е отбелязал слаб напредък по отношение на специфичните за държавата препоръки, издадени от Съвета в контекста на европейския семестър от 2015 г., свързани с фискалното управление, и следователно приканва органите да ускорят напредъка.

Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Нидерландия, за която понастоящем се прилагат предпазните мерки и (преходното) правило за дълга, спазва разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Комисията приканва органите към стриктно изпълнение на бюджета за 2016 г. Комисията също така смята, че Нидерландия е отбелязала известен напредък по отношение на специфичните за държавата препоръки, издадени от Съвета в контекста на европейския семестър от 2015 г., свързани с фискалното управление, и приканва органите да ускорят напредъка.

Като взе под внимание допълнителната информация, предоставена от словашките органи, Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Словакия, за която понастоящем се прилагат предпазните мерки, спазва разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Комисията приканва органите да изпълнят стриктно бюджета за 2016 г. Комисията също така смята, че Словакия е отбелязала слаб напредък по отношение на специфичните за държавата препоръки, издадени от Съвета в контекста на европейския семестър от 2015 г., свързани с фискалното управление, и следователно приканва органите да ускорят напредъка.

Планове, съобразени в най-общи линии с изискванията по ПСР

Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Белгия, за която понастоящем се прилагат предпазните мерки и (преходното) правило за дълга, спазва до голяма степен разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. По-конкретно, според прогнозата на Комисията от есента на 2015 г., съществува риск от известно отклонение от изискваната корекция за постигане на СБЦ. Ето защо Комисията приканва органите да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да се гарантира, че бюджетът за 2016 г. е в съответствие с ПСР. Комисията също така смята, че Белгия е отбелязала известен напредък по отношение на специфичните за държавата препоръки (включително по отношение на пенсионната система, фискалната рамка и данъчната система), издадени от Съвета в контекста на европейския семестър от 2015 г., свързани с фискалното управление, и приканва органите да ускорят напредъка.

Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Латвия, за която понастоящем се прилагат предпазните мерки, спазва до голяма степен разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. По-конкретно, според прогнозата на Комисията от есента на 2015 г., съществува риск от известно отклонение от изискваната корекция за постигане на СБЦ. Ето защо Комисията приканва органите да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да се гарантира, че бюджетът за 2016 г. е в съответствие с ПСР.

Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Малта, за която понастоящем се прилагат предпазните мерки и правилото за дълга, спазва до голяма степен разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. По-конкретно, според прогнозата на Комисията от есента на 2015 г., съществува риск от известно отклонение от изискваната корекция за постигане на СБЦ. Ето защо Комисията приканва органите да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да се гарантира, че бюджетът за 2016 г. е в съответствие с ПСР. Комисията също така смята, че Малта е отбелязала известен напредък по отношение на специфичните за държавата препоръки, издадени от Съвета в контекста на европейския семестър от 2015 г., свързани с фискалното управление, и приканва органите да ускорят напредъка.

Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Финландия, за която понастоящем се прилагат предпазните мерки, спазва до голяма степен разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. По-специално съществува риск от известно отклонение от изискваната корекция за постигане на СБЦ през 2015 г. и 2016 г. Комисията приканва органите да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да се гарантира, че бюджетът за 2016 г. е в съответствие с ПСР. Комисията също така смята, че Финландия е отбелязала слаб напредък по отношение на специфичните за държавата препоръки, издадени от Съвета в контекста на европейския семестър от 2015 г., свързани с фискалното управление, и следователно приканва органите да ускорят напредъка.

Планове, изложени на риск от неспазване на изискванията по ПСР

Комисията е на мнение, че проектът на бюджетния план на Италия, за която понастоящем се прилагат предпазните мерки и преходното правило за дълга, е изложен на риск от несъответствие с разпоредбите на ПСР. По-специално, съгласно прогнозата на Комисията от есента на 2015 г., съществува риск от значително отклонение от плана за корекции за постигане на СБЦ през 2016 г. Комисията ще продължи да следи отблизо спазването на задълженията на Италия съгласно ПСР, по-специално във връзка с оценката на следващата програма за стабилност. В контекста на „цялостната оценка“ на евентуално отклонение от плана за корекции за постигане на СБЦ Комисията ще вземе предвид горепосочените съображения при преценката доколко Италия отговаря на условията за гъвкавост съгласно ПСР. Особено внимание ще се обърне на това дали отклонението от плана за корекции се използва ефективно за целите на увеличаването на инвестициите; на наличието на надеждни планове за възобновено прилагане на корекциите за постигане на СБЦ; и на напредъка по програмата за структурни реформи, като се вземат под внимание препоръките на Съвета. Ето защо Комисията приканва органите да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да се гарантира, че бюджетът за 2016 г. е в съответствие с ПСР. Комисията смята също така, че Италия е отбелязала известен напредък по изпълнението на специфичните за държавата препоръки, издадени от Съвета в контекста на европейския семестър от 2015 г., свързани с фискалното управление, и следователно приканва органите да постигнат допълнителен напредък.

Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Литва, за която понастоящем се прилагат предпазните мерки, е изложен на риск от неспазване на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Според прогнозата на Комисията от есента на 2015 г., през 2016 г. не се предвижда реализирането на изискваната корекция за постигане на СБЦ и може да се очаква значително отклонение от СБЦ. Ето защо Комисията приканва органите да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да се гарантира, че бюджетът за 2016 г. е в съответствие с ПСР. Комисията също така смята, че Литва е отбелязала слаб напредък по отношение на специфичните за държавата препоръки, издадени от Съвета в контекста на европейския семестър от 2015 г., свързани с фискалното управление, и следователно приканва органите да ускорят напредъка.

Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Австрия, за която понастоящем се прилагат предпазните мерки и (преходното) правило за дълга, е изложен на риск от несъответствие с разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Всъщност в есенната прогноза на Комисията се посочва риск от значително отклонение от СБЦ през 2016 г. Въпреки това, в случай че от оценката бъде изключена настоящата прогноза за бюджетното въздействие на извънредния приток на бежанци, очакваното отклонение вече няма да бъде значително. Комисията приканва органите да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да се гарантира, че бюджетът за 2016 г. е в съответствие с ПСР. Комисията също така смята, че Австрия е отбелязала слаб напредък по отношение на специфичните за държавата препоръки, издадени от Съвета в контекста на европейския семестър от 2015 г., свързани с фискалното управление, и следователно приканва органите да ускорят напредъка.

Държави членки, за които се прилагат корективните мерки на ПСР

Планове, съобразени в най-общи линии с изискванията по ПСР

Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Ирландия, за която понастоящем се прилагат корективните мерки, като от 2016 г. могат да се прилагат предпазните мерки в случай на навременно и устойчиво коригиране на прекомерния дефицит, спазва до голяма степен разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. По-конкретно, според прогнозата на Комисията, през 2016 г. съществува риск от известно отклонение от целевия показател за разходите. Освен това Комисията отбелязва, че допълнителните държавни разходи, обявени за последните три месеца на 2015 г., идват в момент, когато ирландската икономика вече расте с изключително високи темпове. Поради това Комисията припомня предишни насоки, посочени в препоръката на Съвета по процедурата при прекомерен дефицит от 7 декември 2010 г., както и в рамките на европейския семестър, за използване на извънредните приходи, за да се ускори намаляването на дълга, и приканва органите да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да се гарантира, че бюджетът за 2016 г. е в съответствие с ПСР. Комисията също така смята, че Ирландия е отбелязала известен напредък по отношение на специфичните за държавата препоръки, издадени от Съвета в контекста на европейския семестър от 2015 г., свързани с фискалното управление, и приканва органите да ускорят напредъка.

Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Франция, за която понастоящем се прилагат корективните мерки, спазва до голяма степен разпоредбите на ПСР предвид номиналния целеви дефицит, въпреки прогнозата, че съгласно всички показатели фискалната консолидация ще бъде на значително по-ниско от препоръчаното ниво. Бюджетната стратегия се основава на по-добрите от очакваните резултати за дефицита през 2014 г. и подобряващите се циклични условия, което излага на риск спазването на препоръката на Съвета от 10 март 2015 г. Ето защо Комисията приканва органите да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да се гарантира, че бюджетът за 2016 г. е в съответствие с ПСР. Комисията също така смята, че Франция е отбелязала известен напредък по отношение на специфичните за държавата препоръки, издадени от Съвета в контекста на европейския семестър от 2015 г., свързани с фискалното управление, и приканва органите да ускорят напредъка.

Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Словения, за която понастоящем се прилагат корективните мерки, като от 2016 г. могат да се прилагат предпазните мерки в случай на навременно и устойчиво коригиране на прекомерния дефицит, спазва до голяма степен разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. По-специално съществува риск от известно, с тенденция към значително, отклонение от плана за корекции за постигане на СБЦ през 2016 г. Ето защо Комисията приканва органите да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да се гарантира, че бюджетът за 2016 г. е в съответствие с ПСР. Комисията също така смята, че Словения е отбелязала известен напредък по отношение на специфичните за държавата препоръки, издадени от Съвета в контекста на европейския семестър от 2015 г., свързани с фискалното управление, и приканва органите да ускорят напредъка.

Планове, изложени на риск от неспазване на изискванията на ПСР

Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Испания, за която понастоящем се прилагат корективните мерки, е изложен на риск от неспазване на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. За подобряването на номиналния бюджетен дефицит, предвидено в проекта на бюджетен план, в посока коригиране на прекомерния дефицит през 2016 г. — крайният срок, определен в препоръката по ППД от 2013 г. — се разчита главно на възобновен растеж на номиналния БВП, с донякъде оптимистични базови допускания за растежа през 2016 г.; ограниченията на разходите също са фактор, но някои от прогнозираните икономии все още не са подкрепени с конкретни мерки. Очаква се фискалната консолидация да бъде на значително по-ниско от препоръчаното ниво съгласно всички показатели. Според ad hoc прогнозата на Комисията не се очаква Испания да гарантира спазването на номиналните бюджетни цели, определени в препоръката по ППД от 2013 г. Ето защо Комисията приканва органите да изпълнят стриктно бюджета за 2015 г. и да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да се гарантира, че бюджетът за 2016 г. е в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Предвид подчертаните по-горе рискове от несъответствие с ПСР и факта, че проектът на бюджетен план не включва актуализирани и напълно конкретизирани мерки за подсектор „Федерално държавно управление“, националните органи се приканват да предадат възможно най-скоро актуализиран проект на бюджетен план, в т.ч. напълно конкретизирани мерки на регионално равнище. Комисията също така смята, че Испания е отбелязала известен напредък по изпълнението на специфичните за държавата препоръки, издадени от Съвета в контекста на европейския семестър от 2015 г., свързани с фискалното управление, и приканва органите да постигнат допълнителен напредък.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2: Методика и допускания, използвани в икономическата прогноза на Комисията от есента на 2015 г.

Съгласно член 7, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 473/2013 „методиката (включително моделите) и допусканията според най-актуалните икономически прогнози на службите на Комисията за всяка държава членка, включително оценката на въздействието на съвкупните бюджетни мерки върху икономическия ръст, се прилагат към общата оценка“. Допусканията, заложени в прогнозата на Комисията от есента на 2015 г., изготвена независимо от служителите на Комисията, са обяснени в самия документ с прогнозите 1 .

Бюджетните данни до 2014 г. са съставени въз основа на данните, представени от държавите членки на Комисията до 1 октомври 2015 г. и потвърдени от Евростат на 21 октомври. Евростат оттегли резервите си относно качеството на отчетените данни за дефицита на консолидирания държавен бюджет на Португалия, които бяха изразени в информационния бюлетин на Евростат от април 2015 г. поради неясното статистическото въздействие на рекапитализацията на Novo Banco през 2014 г. Евростат не е направил изменения в данните, докладвани от държавите членки през есента на 2015 г. Евростат изрази резерви относно качеството на данните, представени от Австрия във връзка с недостатъчното придържане към правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване, както се изисква в Европейската система от сметки (ESA 2010).

Включените в прогнозата мерки за постигане на финансова стабилност са отчетени в съответствие с решението на Евростат от 15 юли 2009 г. 2 Освен ако съответните държави членки са представили друга информация, вливанията на капитал, за които е налична достатъчно подробна информация, са включени в прогнозата като финансови трансакции, т.е. като увеличаващи дълга, но не и дефицита. Държавните гаранции за банкови задължения и депозити не са включени като разходи на държавното управление, освен ако са налице доказателства, че те са били изискани към момента на приключване на изготвянето на прогнозата. Следва да се отбележи обаче, че заемите, предоставени на банки от страна на правителството или на други субекти от сектор „Държавно управление“, обикновено са част от държавния дълг.

За 2016 г. са взети предвид всички бюджети, които са били приети или са били представени пред националните парламенти, както и всички други мерки, за които има достатъчно данни. По-специално в прогнозата е отразена цялата информация, включена в проектите на бюджетни планове (ПБП), подадени до средата на октомври. За 2017 г. използваното в прогнозата допускане за запазване на провежданата политика предполага екстраполиране на тенденциите за приходите и разходите и включване на мерките, за които има достатъчно подробна информация.

В прогнозите за периода 2015—2017 г. европейските агрегати за консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ са публикувани на неконсолидирана основа (т.е. не са коригирани за междуправителствени заеми). За да се осигури съгласуваност в динамичните редове, данните за предходните периоди също са публикувани на тази основа. За 2014 г. това означава, че отношението на дълга към БВП в еврозоната е с 2,4 процентни пункта по-голямо, отколкото отношението на консолидирания държавен дълг към БВП, публикувано от Евростат в бюлетин № 186/2015 от 21 октомври 2015 г. 3 През периода 2015—2017 г. прогнозите за консолидирания държавен дълг за отделните държави членки отразяват въздействието на предоставените на Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) 4 гаранции, двустранните заеми към други държави членки, както и участието в капитала на ЕМС, предвидено към крайната дата за изготвянето на прогнозата.

Според прогнозата на Комисията от есента на 2015 г. общият размер на бюджетните мерки в ПБП през 2016 г. ще увеличи общия дефицит с около 0,1 % от БВП. Икономиите на разходи се оценяват на 0,2 % от БВП, а мерките по отношение на приходите като цяло водят до нетно увеличение на дефицита с около 0,3 % от БВП. Като цяло механичното въздействие върху растежа в краткосрочен план се оценява като незначително (по-малко от 0,1 процентни пункта).

Важно е тези прогнози да се тълкуват с известна предпазливост:

липсата на действия за преодоляване на фискалните дисбаланси би могла да утежни нестабилността на финансовите активи и да доведе до по-високи спредове и лихвени проценти, които влияят отрицателно върху растежа;

целта на регламента е да се направи оценка на въздействието на мерките, предприети в рамките на ПБП. Ето защо мерките, приети и влезли в сила преди ПБП, не са включени в оценката (дори да имат отражение върху прогнозата);

предприетите мерки, които влизат в сила през 2016 г., също компенсират съществуващите мерки с еднократен ефект през 2015 г., както и тенденцията за нарастване на разходите. На агрегирано равнище за разглежданите 16 държави членки от еврозоната, Комисията оценява мерките с еднократен ефект през 2015 г. на 0,0 % от БВП, а тенденцията за увеличение на разходите (измерена чрез промяната в коригираното спрямо фазата на икономическия цикъл отношение на разходите) при липсата на политически мерки — на 0 % от БВП.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3: Анализ на влиянието на променливите

Според член 7 от Регламент (ЕС) № 473/2013, „докладът с общата оценка включва анализи на влиянието на променливите, които посочват рисковете за устойчивостта на публичните финанси в случай на неблагоприятно икономическо, финансово или бюджетно развитие“. В настоящото приложение се прави анализ на влиянието на променливите, определящи изменението на държавния дълг при евентуални макроикономически сътресения (по отношение на растежа, лихвените проценти и първичното салдо на консолидирания държавен бюджет), който се опира на резултатите от стохастичните прогнози за дълга 5 . Анализът позволява да се направи оценка на евентуалното въздействие върху динамиката на държавния дълг на неблагоприятните и благоприятните рискови фактори за растежа на номиналния БВП, на въздействието на положителното/отрицателното развитие на финансовите пазари, което се изразява в по-ниска/по-висока цена на заемните средства за правителствата, както и на финансовите сътресения, които засягат състоянието на държавния бюджет. Базисните сценарии, в които са симулирани тези сътресения, са макрофискалните прогнози, които се съдържат в прогнозата на Комисията от есента и в ПБП на държавите членки.

Когато за анализа на динамиката на държавния дълг се използват стохастични прогнози, неяснотата относно бъдещите макроикономически условия е свързана с един основен прогнозен сценарий за дълга, който съответства респективно на сценария, включен в прогнозата на Комисията от есента на 2015 г., и на прогнозния сценарий в проектите на бюджетните планове (ПБП), показани в двете части на графиката по-долу, която отразява резултатите при 16-те държави членки от еврозоната (ЕЗ-16) (и в двата случая за времето извън прогнозния период е направено обичайното допускане за запазване на провежданата политика) 6 . При макроикономическите условия в основния сценарий са симулирани дадени сътресения (краткосрочни и дългосрочни лихвени проценти по държавните облигации; темп на растеж; първично салдо на консолидирания държавен бюджет), за да се получи „разпределяне“ (конус) на възможните посоки на изменение на дълга, представени в графиката по-долу. Разпределението отразява множество макроикономически условия и включва симулация на 2000 различни сътресения по отношение на растежа, лихвените проценти и първичното салдо на консолидирания държавен бюджет. Размерът и корелацията на сътресенията отразяват поведението на променливите през минали периоди 7 . Това означава, че методиката не включва несигурността в реално време, която в настоящия момент може да бъде по-висока, по-специално що се отнася до разликата между фактическия и потенциалния БВП. Така диаграмите на графиката по-долу представят вероятностна информация за динамиката на дълга за 16-те държави членки от еврозоната при евентуално настъпване на сътресения при растежа, лихвените проценти и първичното салдо, чиито мащаб и корелация са точно отражение на наблюдаваните в минали периоди сътресения.

На диаграмите прогнозното развитие на дълга по основния сценарий (за който са симулирани макроикономическите сътресения) е представено като прекъсната линия, а прогнозната крива на дълга, която разделя на две целия набор от възможни траектории, получен при симулацията на сътресенията (медианата), е изобразена като плътна черна линия в центъра на разпределението. То покрива 80 % от възможните посоки на развитие на дълга, получени чрез симулация на 2000 сътресения в растежа, лихвените проценти и първичното салдо (като долната и горната линия, очертаващи разпределението, представляват съответно 10-тия и 90-тия процентил на разпределението); по този начин от защрихованата област на диаграмата е изключена промяната на дълга (20 % от всички възможности), произтичаща от по-крайни (по-слабо вероятни) сътресения, т.е случаи от крайните участъци на разпределението. Различните защриховани части на диаграмата представляват различни части от общото разпределение на възможните посоки на развитие на дълга. Оцветената в тъмносиньо част (очертана от 40-тия и 60-тия процентил) включва 20 % от всички възможности за промяна на дълга, които се доближават до основния сценарий.

Графика А3.1: Диаграми на стохастичните прогнози на държавния дълг съгласно сценария в прогнозата на Комисията и този в проектите на бюджетни планове (ПБП)

Източник: Прогноза на Комисията от есента на 2015 г., проекти на бюджетни планове за 2016 г. и изчисления на службите на Комисията.

Както за прогнозния сценарий на Комисията, така и за този, включен в ПБП, диаграмите показват, че през 2016 г. има около 50 % вероятност отношението на дълга към БВП да е по-лошо от прогнозната стойност за 16-те държави членки от еврозоната вследствие настъпването на неблагоприятни макроикономически сътресения 8 . Като се вземат под внимание както благоприятните, така и неблагоприятните рискови фактори за първичното салдо на консолидирания държавен бюджет, растежа и условията на финансовите пазари, двата сценария предполагат задлъжнялостта на 16-те държави от еврозоната през 2016 г. да бъде между 87 % и 94-95 % от БВП с 80 % вероятност (тъй като разпределението представлява 80 % от всички възможни симулирани посоки на развитие на дълга). Долната и горната граница на интервала за отношението на дълга през 2016 г. са разположени малко по-високо на графиката при прогнозния сценарий на Комисията в сравнение със сценария, включен в ПБП, поради малката разлика между съответните основни прогнозни сценарии, за които е направена симулацията на макроикономическите сътресения (отношение на дълга към БВП в размер на над 91 % при сценария на Комисията и в размер на 90,4 % при сценария в ПБП).

За периода след 2016 г. (годината, която обхващат настоящите ПБП) резултатите от симулацията показват, че при настъпването на сътресения разликата между двата сценария по отношение на прогнозираните отношения на дълга към БВП остава ограничена. В края на обхванатия от графиката прогнозен период (2020 г.) има 50 % вероятност отношението на дълга към БВП да бъде над 84 % и 85 % от БВП при сценариите съответно на Комисията и в ПБП. Тази малка разлика се дължи главно на първичното структурно салдо, което се запазва на малко по-високо последно прогнозно ниво на излишъка в сценария в ПБП спрямо сценария на Комисията.

Следва да се отбележи, че тъй като размерът и корелацията на сътресенията отразяват динамиката на променливите през минали периоди, методиката не отразява несигурността в реално време, която например може да съществува по-специално при оценката на разликата между фактическия и потенциалния БВП. Като се има предвид предишният опит на сериозни преразглеждания на прогнозираната разлика между фактическия и потенциалния БВП — често в посока понижаване на потенциалния БВП спрямо оценките в реално време, основателно е да се смята, че има допълнителен източник на рискове за тенденциите на развитие на дълга в бъдеще, който не е отразен в предходния анализ.

ПРИЛОЖЕНИЕ 4: Текущата среда на ниски лихвени проценти

Неотдавнашни развития

Доходността на държавните облигации на държавите от еврозоната намаляха рязко от края на 2013 г. насам и достигнаха исторически ниски равнища през първата половина на 2015 г., преди отново да се увеличат до известна степен през летните месеци. Доходността обаче все още е значително под средните стойности в дългосрочен план, като процентите за 10 години понастоящем варират от 0,51 % до 1,64 % за четирите най-големи държави членки в еврозоната 9 .

В резултат на по-ниските лихвени проценти общият размер на лихвените плащания от сектор „Държавно управление“ също намаля през последните няколко години. За 16-те държави членки от еврозоната като цяло разходите за лихви спаднаха от 2,9 % от БВП през 2012 г. на 2,3 % през 2015 г. и се очаква да останат непроменени през тази година съгласно тазгодишните ПБП. Най-големият спад в разходите за лихви за периода 2012-—2016 г. се наблюдава в Ирландия (-1,1 %), Италия (-1,0 %), Белгия (-0,9 %) и Германия (-0,8 %), като само в Словения (0,9 % от БВП) разходите за лихви се увеличиха през същия период на фона на рязкото нарастване на консолидирания държавен дълг. Прогнозата на Комисията от есента на 2015 г. е до голяма степен в съответствие с очакванията на държавите членки, като най-големите разлики за 2016 г. са в размер на 0,1 % от БВП.

Резкият спад в лихвените проценти и последващото намаляване на лихвените плащания бяха до голяма степен непредвидени от държавите членки. Разглеждането на последователните програми за стабилност и текущите ПБП хвърля повече светлина върху (неочакваните) икономии в резултат на настоящите ниски лихви. Общо при 16-те държави членки на еврозоната, в програмите за стабилност за 2013 г. се предвиждаше лихвените разходи да нараснат с 0,1 % от БВП за периода 2012—2016 г. За разлика от това, в програмите за стабилност за 2014 г. и 2015 г., с постепенното интегриране на спада на лихвените проценти, се предвиждаше лихвените разходи да намалеят през този период със съответно 0,2 % и 0,7 % от БВП. Последната прогноза се потвърждава и от ПБП. Въпреки че фактори като динамиката на дълга, матуритетния профил на дълга и статистическите прекласификации (напр. преминаването към стандарта ESA 2010 за националните сметки) може да са изиграли роля, е вероятно последователните преразглеждания на прогнозите за лихвените разходи да отразяват предимно неочаквания спад в лихвените проценти.

Последствията за публичните финанси

Постепенното намаляване на лихвените разходи беше придружено от много по-малко подобрение в средносрочната бюджетна позиция, оценена чрез структурното първично салдо. В програмите за стабилност от 2013 г. се предвиждаше структурното първично салдо за 16-те държави членки от еврозоната да се подобри с 1¾% от БВП за периода 2012—2016 г. (графика А4.1). Изведеното от ПБП подобряване се очаква всъщност да бъде ¼% от БВП. Това показва, че като цяло планираното намаляване на структурния първичен дефицит до голяма степен не се състоя. На свой ред, това компенсира по-малкия от очаквания размер на лихвите, изплатени от държавите членки през същия период.

Графика А4.1: Промени в структурното (първично) салдо и на лихвените разходи през периода 2012—2016 г., правителствени планове

Забележка: Графиката показва кумулативните промени в структурното първично салдо, в лихвените разходи и в структурното салдо за периода 2012—2016 г. в ЕЗ-16, извлечени от програмите за стабилност за 2013, 2014 и 2015 г. (съответно ПС 13, ПС 14 и ПС 15) и тазгодишните проекти за бюджетни планове (ПБП 16).

Източник: Програмите/плановете на държавите членки и изчисленията на службите на Комисията.

По-малкото подобрение на общото (първично) структурно салдо се състоя в по-широкия контекст на продължителен период на ниска инфлация и нисък растеж на производството, което на свой ред оказа въздействие върху публичните финанси. Намаляването на лихвените проценти е свързано с много ниския номинален растеж на БВП през последните няколко години. Този нисък растеж засегна негативно номиналните салда по различни начини, като доведе до спад в приходите, много по-голям от спада (ако има такъв) в първичните разходи. Това обаче може да не е обхванато в пълна степен от стандартната корекция на номиналните салда с отчитане на въздействието на икономическия цикъл, което се дължи например на извънредна реакция на приходите спрямо икономическия растеж или до известна нееластичност, с която в разходите реагират на развитието на цените. Освен това ниският номинален растеж на БВП оказва пряко въздействие върху размера на държавния дълг като дял от БВП. Като цяло първичните салда, по-лоши от очакваното, заедно с вероятно по-високия от очакваното лавинообразен ефект, който измерва общото въздействие на лихвените разходи и икономическия растеж върху промяната в отношението на дълга към БВП, показват много по-малко положителна картина от промените в лихвените разходи, взети поотделно.

Перспективи и уязвимост

Разходите по обслужване на дълга в рамките на еврозоната вероятно ще останат необичайно ниски през следващите години. Всъщност голям размер от дълга беше разсрочен след падането на лихвените проценти, а доходността на държавните облигации се очаква да остане сравнително ниска за известно време в контекста на перспективите за слаб растеж, силното частно търсене на сигурни активи и разширената програма за изкупуване на активи на ЕЦБ (която се планира да се провежда поне до септември 2016 г.).

Бъдещите промени в лихвените проценти ще засегнат лихвените плащания по различен начин в зависимост от матуритетния профил на дълга. Делът на непогасения дълг, който трябва да бъде подновен през следващите години, може да даде индикация за степента, до която отделните държави членки могат допълнително да се възползват от ниските лихвени проценти, ако положението остане непроменено, а от друга страна, хвърля светлина върху това до каква степен държавите членки биха могли да бъдат засегнати в случай на значително увеличение на лихвените проценти. В това отношение положението се различава значително в отделните държави, а делът на непогасения дълг, който трябва да бъде подновен до 2018 г., варира от 0 % в Люксембург до 44 % в Испания (графика A 4.2) 10 . Освен това държавите членки ще трябва да финансират бъдещите дефицити още с появата им.

Графика А4.2: Процент на дълг с настъпващ падеж до 2018 г.

Забележка: Данни за държавния дълг с настъпващ падеж към 18 септември 2015 г. Обхват: Централно държавно управление.

Източник: Bloomberg и изчисления на службите на Комисията.

Средносрочните планове на държавите членки могат да се считат за основани на относително разумни допускания. Наистина, програмите за стабилност от 2015 г. изглежда са съгласувани с постепенното увеличение на доходността на дългосрочните държавни облигации, което може да бъде счетено за разумно допускане в различна степен в отделните държави членки 11 . По-конкретно, няколко силно задлъжнели държави изглеждаха уязвими за лихвени рискове. Същевременно при малко вероятния сценарий, при който лихвените проценти продължат да клонят към нивата от 2000—2010 г. към края на програмния период, т.е. до 2018 г., лихвените разходи ще бъдат по-високи с около 0,5 % от БВП за еврозоната като цяло през 2018 г. в сравнение с програмите. A fortiori и при стресов сценарий, ако лихвените проценти се върнат на нивата, отчетени в разгара на кризата с държавния дълг, увеличението на лихвените разходи би било още по-високо.

ПРИЛОЖЕНИЕ 5: Графики и таблици

Таблица А5.1: Цели за номиналния дефицит (като % от БВП) за 16-те държави членки от еврозоната в програмите за стабилност (ПС), проектите на бюджетни планове (ПБП) и прогнозата на Комисията от есента на 2015 г. (ЕК)

Таблица А5.2а: Изменение на структурното салдо (като % от БВП) за 16-те държави членки от еврозоната, заложено в програмите за стабилност (ПС), проектите на бюджетни планове (ПБП) и прогнозата на Комисия от есента на 2015 г. (ЕК) 12

Таблица А5.2б: Изменение на първичното структурно салдо (като % от БВП) за 16-те държави членки от еврозоната, заложено в програмите за стабилност (ПС), проектите на бюджетни планове (ПБП) и прогнозата на Комисия от есента на 2015 г. (ЕК) 13

Таблица А5.3: Отношение на дълга към БВП (като % от БВП) за 16-те държави членки от еврозоната съгласно програмите за стабилност (ПС), проектите за бюджетни планове (ПБП) и прогнозата на Комисията от есента на 2015 г. (ЕК).

Таблица A5.4: Растеж на реалния БВП (%) за 16-те държави членки от еврозоната съгласно програмите за стабилност (ПС), проектите за бюджетни планове (ПБП) и прогнозата на Комисията от есента на 2015 г. (ЕК)

Таблица A5.5: Структура на фискалната консолидация през 2015 г. и 2016 г. за 16-те държави членки от еврозоната, заложена в програмите за стабилност (ПС), проектите на бюджетни планове (ПБП) и прогнозата на Европейската комисия от есента на 2015 г. (ЕК) 14

Таблица A5.6: Краткосрочна еластичност, заложена за прогнозите за приходите за 2016 г. в ЕЗ-16: Проекти на бюджетни планове (ПБП) спрямо прогноза на Комисията от есента на 2015 г. (ЕК) и на ОИСР

Забележка: сравнението между еластичността в ПБП и тази в прогнозата на Комисията, от една страна, и еластичността на ОИСР — от друга, следва да се прави внимателно. Докато първите две са нетни еластичности спрямо растежа на БВП, то тази на ОИСР, строго погледнато, е изчислена по отношение на разликата между фактическия и потенциалния БВП. Като цяло разликите са малки.

Таблица A5.7: Дискреционна фискална консолидация: Проекти на бюджетни планове (ПБП) спрямо прогноза на Комисията от есента на 2015 г. (ЕК) и програми за стабилност (ПС) 15

Графика А5.1а: Прогнозни промени в отношението на разходите за 2016 г. в 16-те държави членки от еврозоната: Проекти на бюджетни планове (ПБП) спрямо прогнозата на Комисията от есента на 2015 г. (ЕК)

Графиката показва промените в отношението на разходите (отляво) между 2015 г. и 2016 г. Нивото на разходите, показани отдясно, представлява прогнозата на Комисията за отношението на разходите през 2015 г. То се различава незначително от прогнозата на ПБП, от която е изчислена промяната в разходите на базата на ПБП.

Графика А5.1б: Прогнозни промени в отношението на приходите за 2016 г. в 16-те държави членки от еврозоната: Проекти на бюджетни планове (ПБП) спрямо прогнозата на Комисията от есента на 2015 г. (ЕК)

Графиката показва промените в съотношението на приходите (отляво) между 2015 г. и 2016 г. Нивото на приходите, показани отдясно, представлява прогнозата на Комисията за съотношението на приходите през 2015 г. То се различава незначително от прогнозата на ПБП, от която е изчислена промяната в проходите на базата на ПБП.

Графика A5.2: Прогнозни промени на основните видове разходи (% от БВП) за 2016 г. за 16-те държави членки от еврозоната: Проекти на бюджетни планове (ПБП) спрямо прогнозата на Комисията от есента на 2015 г. (ЕК)

Графиката показва приноса на основните компоненти на разходите за прогнозните промени в отношенията на разходите към БВП.

Графика А5.3: Прогнозни промени в основните видове данъчни приходи (% от БВП) за 2016 г. за 16-те държави членки от еврозоната: Проекти на бюджетни планове (ПБП) спрямо прогнозата на Комисията от есента на 2015 г. (ЕК)

Графиката показва приноса на основните компоненти на приходите за прогнозните промени в отношенията на приходите към БВП.

Графика А5.4: Сравнение на номиналното салдо на сектор „Държавно управление“ (% от БВП), заложено за 2016 г. в прогнозата на Комисията от есента на 2015 г. (ЕК) и в проектите на бюджетни планове (ПБП)

Графиката показва номиналните бюджетни салда за 2016 г. от прогнозата на Комисията (хоризонтална ос) спрямо предвидените в ПБП (вертикална ос). Държавите членки над (под) бисектрисата са тези, при които Комисията прогнозира по-високо (по-ниско) номинално салдо, отколкото ПБП.

Графика А5.5: Компоненти на разликата в целевите равнища за дълга (% от БВП) за 2016 г. между прогнозата на Комисията от есента на 2015 г. и проектите на бюджетни планове

Графиката разпределя прогнозираните разлики в отношенията дълг/БВП съобразно различията в базовите ефекти, първичните салда, корекциите наличности-потоци и лавинообразните ефекти. Лавинообразният ефект представлява разликата между прогнозираните темпове на растеж и лихвените проценти.

(1)

     Методическите допускания, залегнали в основата на прогнозата на Комисията от есента на 2015 г., са на разположение на адрес: http://ec.europa.eu/economy_finance/publications/european_economy/forecasts/index_en.htm ).

(2)

     На разположение на адрес: http://ec.europa.eu/eurostat/documents/1015035/2041337/FT-Eurostat-Decision-9-July-2009-3--final-.pdf .

(3)

     На разположение на адрес: http://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/7036737/2-21102015-AP-EN.pdf .

(4)

     В съответствие с решението на Евростат от 27 януари 2011 г. относно статистическото отчитане на операциите, извършвани от Европейския инструмент за финансова стабилност, което е на разположение на адрес: http://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/5034386/2-27012011-AP-EN.PDF .

(5)

     Използваната методика за стохастично прогнозиране на държавния дълг е представена в доклада на Европейската комисия за фискалната устойчивост за 2012 г., раздел 3.3.3 и в Berti K. (2013), „Stochastic public debt projections using the historical variance-covariance matrix approach for EU countries“, European Economy, Economic paper № 480.

(6)

     Допуска се, че структурното първично салдо за 16-те държави членки от еврозоната ще се запази на последното прогнозно равнище - излишък в размер на 1 % за 2016 г. съгласно включения в ПБП сценарий, спрямо излишък в размер на 1 % за 2017 г. в сценария на ЕК през останалата част от прогнозния период.

(7)

     Допуска се, че сътресенията следват нормално разпределение.

(8)

 За 2016 г. прекъснатата линия, която представлява прогнозите за основния сценарий в двете диаграми, съвпада в сценариите на ПБП и Комисията с линията на 50-ия процентил на разпределението (което означава, че 50 % от всички възможни стойности на отношението на дълга към БВП през 2016 г. ще бъдат над прогнозната стойност)

(9)

     Доходност на облигациите за 10 години към 23 октомври 2015 г., 18: 25. Източник: Bloomberg.

(10)

     Данни за държавния дълг с настъпващ падеж към 18 септември 2015 г. Обхват: Централно държавно управление. Източник: Bloomberg. Следва да се отбележи, че в някои държави като Испания тези данни включват дълга, емитиран от други органи и гарантиран от централното държавно управление, което може да засегне сравнението между отделните държави.

(11)

     За повече информация, вж. „The 2015 Stability and Convergence Programmes: an Overview“, European Economy, Institutional Paper 2, July 2015.

(12)

   Салдата, коригирани спрямо фазата на икономическия цикъл, без еднократните и другите временни мерки от ПС и ПБП, са преизчислени от службите на Комисията въз основа на информацията в програмите/плановете и по общоприетата методика.

(13)

   Първичните салда, коригирани спрямо фазата на икономическия цикъл, без еднократните и другите временни мерки от ПС и ПБП, са преизчислени от службите на Комисията въз основа на информацията в програмите/плановете и по общоприетата методика.

(14)

   Отношенията на приходите и разходите, коригирани спрямо фазата на икономическия цикъл, и салдата, коригирани спрямо фазата на икономическия цикъл, без еднократните и другите временни мерки от ПС и ПБП, са преизчислени от службите на Комисията въз основа на информацията в програмите/плановете и по общоприетата методика.

(15)

   Дискреционната фискална консолидация е алтернативен показател за фискалната позиция, разработен за аналитични цели, и е различен от показателите, използвани за оценяване на спазването на изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Състои се от подход „отдолу нагоре“ по отношение на приходите и от подход, който е по същество „отгоре надолу“ по отношение на разходите. За повече информация, вж. част III от „Report on Public Finances in EMU 2013“, European Economy, 4, 2013.