ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 8.10.2015
COM(2015) 505 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
относно последващите действия, свързани с освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2013 година (Обобщение)
{SWD(2015) 194 final}
{SWD(2015) 195 final}
Доклад относно последващите действия във връзка с исканията в резолюциите на Европейския парламент и в препоръките на Съвета за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за бюджетната 2013 година
Предварителни забележки
Настоящият документ е докладът на Комисията до Европейския парламент (ЕП) и до Съвета относно последващите действия във връзка с резолюциите на ЕП
и препоръките на Съвета
за освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2013 година съгласно член 319, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), член 166 от Финансовия регламент (ФР) и член 119, параграф 5 от Финансовия регламент за 9-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР) и член 144 от Финансовия регламент за 10-ия Европейски фонд за развитие.
Това е първият доклад, представен от Комисията, която встъпи в длъжност на 1.11.2014 г. Новата Комисия провежда по-целенасочена програма въз основа на политическите приоритети, представени от председателя Юнкер, и придава особено значение на принципа на доброто финансово управление.
Комисията проучи задълбочено опасенията, изразени от ЕП и Съвета при освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за бюджетната 2013 година.
В резолюцията на ЕП за освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет внимание се обръща на редица въпроси, като например на необходимостта от подобрения в областите на споделеното управление, опростяването, ефективността, както и на други специфични въпроси. Тези искания бяха подробно обсъдени в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност, по-специално с докладчика и с членовете на Комисията по бюджетен контрол (CONT). В писмото от заместник-председателя Георгиева
бяха представени доказателства за официалния ангажимент на Комисията да изпълни изцяло и навременно поредица от действия и мерки по отношение на установените проблеми.
Препоръката на Съвета също съдържа важни въпроси, свързани с необходимостта от подобрения в областите на споделено управление, опростяването и ефективността.
В настоящото съобщение е отразен този ангажимент и, където е необходимо, е предоставена актуализация на положението по отношение на последващите действия, предприети до този момент. Съобщението е придружено от два работни документа на службите на Комисията, съдържащи отговорите на 319 конкретни искания на ЕП и 75 конкретни искания на Съвета, свързани с освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета.
Комисията е съгласна да предприеме нови действия по 139 искания (115 от ЕП и 24 от Съвета). Тя счита, че за 218 искания (168 от ЕП и 50 от Съвета) необходимите действия вече са били предприети или понастоящем са в ход, въпреки че в някои случаи резултатите от действията трябва да бъдат оценени. Накрая, поради причини, свързани със съществуващата правна и бюджетна рамка или с институционалната роля и правомощия на Комисията, тя не може да приеме 37 искания (36 от ЕП и 1 от Съвета). Подробната обосновка е предоставена в двата придружаващи работни документа на службите на Комисията.
1.
Подобрения в областта на споделеното управление
1.1.Резерви по отношение на „декларацията за достоверност“ на генералните директори в областта на земеделието и развитието на селските райони, регионалната политика и заетостта и социалните въпроси (точки 1—4)
Комисията счита, че резервите потвърждават ефективното функциониране на въведените процедури за контрол в Комисията и държавите членки (ДЧ). Броят на резервите в годишните отчети за дейността (ГОД) [21 през 2013 г.] е резултат от засиления и по-целенасочения подход на Комисията, inter alia като резултат от текущата строга политика на прекъсване и спиране на плащанията, и не се дължи на влошаването на системите за контрол или на липсата на отчетност. Резервите обикновено са свързани с планове за действие, които са под строгия контрол на Комисията.
Фактът, че Комисията систематично открива слабости и рискове, предприема действия и докладва за постигнатия напредък, позволява на ЕП да наблюдава постоянно ситуацията и развитието на качеството на финансовото управление.
Превантивните, проучвателните и корективните мерки, изпълнени от Комисията въз основа на многогодишните системи за надзор и контрол, предоставят разумна увереност, че бюджетът на ЕС е защитен в достатъчна степен от незаконосъобразни разходи и от рискове, произтичащи от слабости в системите за управление и контрол на държавите членки.
1.2.Верига за единен одит и отговорност на Комисията и държавите членки (точки 44 и 47)
Комисията полага усилия за постигането на ефективна верига на „единен одит“, която заема централно място в голяма част от резолюцията.
В този контекст основните източници за уверението на Комисията, че средствата са били използвани в съответствие с правната рамка и принципите на доброто финансово управление, са резултатите от проведените от самата нея одити, одитите на Европейската сметна палата (ЕСП) и докладите на OLAF, както и информацията, предоставена от националните органи, по-специално одитните становища и статистическите данни за процента на грешките, предадени като част от годишните доклади за контрол, и одитите на националните системи, предоставяни през цялата година.
Важен аспект на единния одит е декларацията за управлението, подписана от директорите/директорите на агенциите или органите, с която се въвежда по-строго задължение за докладване за държавите членки. Тази декларация ще бъде придружена от доклад, съдържащ обобщение на всички резултати от извършения контрол и одитна дейност, както и на коригиращите действия, които са били предприети или са планирани. Въпреки това издаването на национална декларация (член 59, параграф 1 от ФР) би могло да представлява друг важен елемент от единния одит.
В отговор на искането да направи препоръка за насърчаване на използването на такива национални декларации, въпреки че одобрява препоръките на междуинституционалната работна група
, Комисията би желала да подчертае, че са налице други действия, които представляват по-подходящ начин за популяризиране на тяхното използване, като например включването на информация в официални документи, като например годишните отчети за дейността на Комисията, събирането на най-добри практики, информационните сесии в рамките на съответните форуми или популяризирането на националните декларации при контактите с министрите на финансите, националните парламенти и върховните одитни институции.
По отношение на искането на ЕП Комисията да публикува националните декларации, годишните обобщения и декларациите за управлението тя подчертава, че няма право да публикува тези документи.
1.3.Надеждност на информацията, предоставена от държавите членки (точки 24—25 и 49—50)
Комисията е на мнение, че надеждността на годишните отчети за дейността не се подкопава от липсата на надеждност на някои от контролите от първо ниво, извършвани от държавите членки. Тя наистина има добра обща представа и нейното уверение се основава на стабилен и солиден процес, включващ няколко нива на контрол:
— контрол от първо ниво, при който се извършват проверки на всички разходи преди да бъдат декларирани пред Комисията;
— контрол от второ ниво на сертифициращия орган (счетоводителя) преди представянето на отчетите на Комисията;
— контрол от трето ниво, включващ одити на проектите и на наличните процедури;
— и собствените контроли на Комисията, насочени към националните органи за изпълнение и контрол или пряко към проектите, които се основават на оценката на 15 основни изисквания.
За своето уверение Комисията взема предвид резултатите от работата на всички тези нива на контрол, както и резултатите от одитната дейност на Европейската сметна палата и разследванията на OLAF.
Освен това контролите са разпределени във времето, като някои от тях се извършват след заверяването на разходите пред Комисията. По-специално, окончателната оценка на остатъчния риск и следователно на успеха на изпълнението ще се извършва в момента на приключване.
Комисията счита, че информацията, предоставена в годишните отчети за дейността, обобщаващия доклад, Съобщението относно защитата на бюджета на ЕС и в годишните отчети, представлява подходяща база за оценка на коригиращия капацитет на въведените системи.
Предпазливият подход, възприет в Съобщението относно защитата на бюджета на ЕС
, не означава, че държавите членки са докладвали ненадеждна информация. Забележката на Комисията се отнася до практиката на някои сертифициращи органи да докладват като финансови корекции данни, включващи финансовите корекции, предприети от държавите членки и от Комисията. Поради това Комисията систематично изважда от данните, докладвани от държавите членки, сума, равна на корекциите на Комисията, за да се избегне рискът от двойно отчитане.
ГД „Регионална политика“ и ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ предприемат мерки за гарантиране на надеждността на информацията, докладвана от държавите членки относно финансовите корекции. Мерките включват:
извършване на годишна оценка на риска по отношение на данните, докладвани от държавите членки,
контакти със сертифициращите органи за пояснения по докладваните данни при установени несъответствия,
извършване на одити на място за проверка на счетоводната система на сертифициращите органи и на надеждността на данните относно финансовите корекции въз основа на резултатите от оценката на риска; обхватът на тези одити беше увеличен през 2014 г., за да бъде получена допълнителна увереност.
Относно искането да се въведат процедури, свързващи корективните мерки с първоначалната година на плащане, Комисията посочва, че в рамките на програмния период 2007—2013 г. преди всичко е отговорност на държавите членки да въведат солидни процедури за потвърждаване на времевата рамка, произхода и размера на корективните мерки.
Комисията винаги е твърдяла, че обвързването на корекциите с първоначалната година на плащане не е осъществимо.
В случай че въз основа на своите оценки и анализи Комисията прецени, че предоставените от държавите членки данни не са точни, това ще бъде ясно посочено в съответния ГОД на нейните служби.
Относно искането генералните директори да докладват в своите годишни отчети за дейността за процентите грешки, съобщени от държавите членки, както и за корекциите, направени от Комисията, тя припомня, че понастоящем тази информация се предоставя от генералните дирекции за всички оперативни програми, по които има изразени резерви. Считано от 2014 г., тази мярка беше разширена и се прилага за всички оперативни програми на ad-hoc основа.
1.4. Обобщаващ доклад и годишни отчети за дейността (точки 26—27 и 217—218)
В отговор на искането на ЕП Комисията направи по-ясно изчислението на изложената на риск сума в обобщаващия доклад за 2014 г.
, като посочи също така и очакваното въздействие от корективните действия.
По отношение на искането в обобщаващия доклад да бъде публикувана подходяща „декларация за достоверност“ Комисията подчертава, че в съответствие с нуждата от укрепване на финансовия контрол като един от основните приоритети на нейната административна реформа и дейностите за укрепване, от 2000 г. насам рамката за управление (по специално член 66, параграф 9 от ФР) предостави пълни правомощия на генералните директори, като ги направи лично отговорни за финансовото управление. Следователно управленската отговорност, поета от генералните директори, гарантира необходимата приемственост и устойчивост на структурата на отчетност.
Комисията припомня, че колегиумът носи политическа отговорност съгласно член 317 от ДФЕС, като приема ежегодно обобщаващия доклад, който представлява обобщение на годишните отчети за дейността за предходната година (член 66, параграф 9 от ФР). Тя счита, че комбинацията от ГОД и обобщаващия доклад изпълнява целите за вътрешна и външна отчетност.
По отношение на искането на ЕП за изясняване на постоянните указания за ГОД (възможно отрицателно становище, механизъм за налагане на санкции) Комисията подчертава, че настоящите указания позволяват на оправомощените разпоредители с бюджетни кредити (ОРБК) да заключат, че не разполагат с достатъчна увереност, че въведените процедури за контрол предоставят необходимите гаранции по отношение на законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции.
По отношение на механизма за налагане на санкции, както във ФР, така и в Правилника за длъжностните лица (ПДЛ) понастоящем се предвижда, че срещу ОРБК може да се прилагат дисциплинарни процедури и че той носи парична отговорност в случай на незаконна дейност, измама или корупция.
2.
Опростяване
Правната рамка за периода 2014—2020 г. предоставя основа за по-нататъшно опростяване, като в нея се предвиждат мерки, като например намаляване на броя на програмите, привеждане в съответствие на разпоредбите между европейските структурни и инвестиционни фондове и други инструменти на ЕС, налагане на опростените варианти за разходите (ОВР) или въвеждане на съвместни планове за действие и намаляване на одитната тежест в съответствие с принципа на пропорционалност.
В областта на селското стопанство и развитието на селските райони новата правна рамка включва елементи на опростяване, като например схемата за подпомагане на дребните земеделски производители и стандартните разходи и еднократните плащания в областта на развитието на селските райони. Тъй като обаче много от тези елементи са доброволни за държавите членки, въздействието им на практика зависи от решенията за прилагането им на национално равнище. Освен това някои елементи, въведени от съзаконодателите в хода на законодателната процедура, усложниха първоначалните предложения на Комисията. Освен това Комисията започна процедура за проверка на опростяването, резултатите от която скоро ще бъдат съобщени на съответните заинтересовани страни.
Що се отнася до политиката на сближаване, на държавите членки беше предложена широка гама от възможности за опростяване, които сега те трябва да възприемат, като същевременно избягват прекомерното регулиране („gold-plating“). Аналогично, разпоредбите за обществените поръчки и държавната помощ също неотдавна бяха опростени чрез подобрено законодателство, което след пълното му влизане в сила следва да допринесе за намаляване на грешките. Освен това Комисията пое политическата инициатива за създаване на група от експерти, които да извършат независима оценка на опростяването, предприето от държавите членки, и да установят допълнителни възможности за опростяване на правилата. На 10 юли 2015 г. Комисията прие решението за създаване на група на високо равнище от независими експерти за наблюдение на опростяването за получателите на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове. Създаването на групата беше оповестено от комисаря по въпросите на регионалната политика Корина Крецу на 9 юни 2015 г. Групата има за цел да направи оценка на използването от държавите членки на възможностите за опростяване на достъпа до фондовете и използването на средствата от тях с цел да се намали административната тежест за бенефициерите.
От 2016 г. ще започне да функционира електронното управление на политиката на сближаване. В регулаторната рамка за периода 2014—2020 г. се засилва възможността за използване на опростени варианти за разходите (ОВР) и се представят нови опростени инструменти, като например съвместните планове за действие, които са определени изцяло по отношение на крайните резултати, които трябва да бъдат постигнати и изпълнени посредством ОВР. Освен това в областта на заетостта Комисията провежда семинари по въпросите на опростяването в държавите членки. Комисията възнамерява да представи пред Европейския парламент и Съвета доклад от проучване за опростяването до края на 2015 г.
ОВР и хармонизирането на правилата между фондовете намаляват административната тежест за бенефициерите и риска от грешки. Поради това опростяването помага за съсредоточаване на усилията върху постигането на резултати от проектите и програмите.
Комисията ще наблюдава прилагането на елементите на опростяването във всяка област на политиката и ще рационализира отделните инициативи чрез административна контролна таблица за опростяването до края на 2015 г.
Комисията ще вземе предвид резултатите от тази дейност по наблюдение и координиране в средносрочния преглед на МФР (който ще бъде извършен в края на 2016 г.) и в следващото преразглеждане на ФР.
3.
Ефективност (точки 303—310)
Новото поколение разходни програми по МФР за периода 2014—2020 г. ще допринесе за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, тъй като те са ориентирани в по-голяма степен към постигането на резултати, както е описано подробно в горепосоченото писмо от заместник-председателя Георгиева.
Вследствие на резолюцията на ЕП от 3.12.2013 г. относно интегрираната рамка за вътрешен контрол (точка 40)
Комисията предприе необходимите стъпки за създаване през 2015 г. на междуинституционална работна група за бюджетиране, обвързано с резултатите.
ЕП призовава планът за управление на генералните директори да включва ограничен брой цели, по които те да докладват в своите ГОД. Комисията подчертава, че ГОД за 2013 г. са съдържали напредъка по отношение на постигането на етапните и дългосрочните цели, определени в плановете за управление за 2013 г., и са включвали също така и обобщение на проведените оценки и одити на изпълнението.
В резолюцията се призовава в следващия доклад за оценка да бъдат включени два анализа относно ефикасността, ефективността и постигнатите резултати по отношение на растежа и работните места съответно чрез плана за инвестиции
и чрез плана за растеж и работни места.
По отношение на първия анализ и вследствие на споразумението, постигнато от ЕП и Съвета (на 5.6.2015 г.), Комисията ще представи: а) оценка на използването и функционирането на гаранцията от ЕС, придружена от становище на Европейската сметна палата, и б) доклад, съдържащ независима оценка на прилагането на регламента.
По отношение на втория анализ Комисията посочва, че в доклада за оценка се предоставят данни относно плана за растеж и работни места, приет от Европейския съвет през юни 2012 г., доколкото действията са били финансирани от бюджета на ЕС.
Две допълнителни искания се отнасят до координацията във вътрешната организация на Комисията. В новите си методи на работа Комисията определя начина, по който ще гарантира, че нейната работа е в ключовите области от политическите насоки в рамките на службите на Комисията и има за цел да развие по-силна култура на изпълнението във връзка с бюджета на ЕС. Освен това политиките на ЕС се управляват и координират, като се взема предвид междусекторното естество на дейностите на генералните дирекции.
В този контекст беше създадена мрежа от членове на Комисията с дейност, съсредоточена върху бюджет на ЕС, насочен към постигането на резултати.
4.
Специфични въпроси
4.1
Конфликт на интереси (точка 56)
По отношение на искането на ЕП да бъде разгледано настоящото състояние на законодателството в държавите членки в тази област Комисията припомня, че по принцип избягването на конфликти на интереси на национално равнище е от компетентността на държавите членки и това важи също и когато възможният конфликт на интереси е свързан с управлението на средства от бюджета на Съюза.
Що се отнася до призива да бъдат представени препоръки или правно обвързващи решения, Комисията припомня, че вече са въведени правни разпоредби
за избягване на конфликти на интереси при изпълнението на бюджета на ЕС в областите на споделеното управление.
По-специално, ще се отнася до разпоредбите на ФР, задължение на държавите членки е да предприемат необходимите мерки, за да избегнат конфликтите на интереси при дейностите в областта на управлението и контрола.
Освен това в Регламента за общоприложимите разпоредби се предвижда, че оперативната програма гарантира адекватното разделение на функциите, когато управляващият орган е и бенефициер.
Аналогично, в правилата за обществените поръчки се предвижда, че държавите членки гарантират, че възлагащите органи предприемат необходимите мерки за ефективно предотвратяване, разкриване и отстраняване на конфликтите на интереси, които възникват при провеждането на процедурите за обществени поръчки, така че да се избегне нарушаването на конкуренцията и да се осигури равнопоставеност на всички икономически оператори.
4.2
Предварително финансиране за предприсъединяване (точка 215)
Що се отнася до освобождаването от отговорност на девет операции, свързани с националните програми за предприсъединяване, Комисията подчертава, че те са били засегнати само временно от счетоводна процедурна грешка. Комисията последователно поддържаше мнението, че тази грешка не е повлияла на надеждността на отчетите, нито на законосъобразността и редовността на съответните операции.
Освен това въпросният параграф само отчасти отразява заключенията на ЕСП и съответните отговори на Комисията по годишния доклад за 2013 г. на Европейската сметна палата.
Що се отнася до съответствието на практиката на ГД „Разширяване“ с член 88 от Финансовия регламент и с член 100 от правилата за неговото прилагане (ПП), Комисията подчертава, че тези разпоредби се отнасят по-специално до валидирането на разходите, което не се е състояло при нито една от тези операции. Поради това Комисията не е съгласна, че този член не е спазен, тъй като на нито един етап не е имало съобщение до държавата бенефициер, в което да се посочва, че Комисията е валидирала свързаните разходи.
Комисията отбелязва, че временната счетоводна процедура се е прилагала едва в продължение на две години и на третата година е била премахната. Генералната дирекция вече е въвела система със съответните държави бенефициери, за да се гарантира, че признаването на разходите в счетоводната документация е в пълно съответствие с Финансовия регламент.
4.3
Международна група за управление (IMG) (точки 234—235)
В резолюцията се поставя въпросът за причините за изтичането на версия на окончателния доклад на OLAF за IMG и Комисията се призовава да вземе решение относно правния статут на организацията. В рамките на ограниченията, свързани с поверителността, Комисията ще информира Европейския парламент относно резултатите от разследванията си относно обстоятелствата на предполагаемото неразрешено изтичане на доклада.
Що се отнася до правния статут на IMG, Комисията вече уточни, че предвид на новите фактически елементи, съдържащи се в окончателния доклад на OLAF, тя няма да подпише нови споразумения с IMG под специалния режим, приложим за международните организации, докато IMG не изясни статута си.
Комисията би искала да припомни, че ФР и неговите ПП предоставят ясна правна рамка за отпускането на безвъзмездни средства без покана за представяне на предложения, както и по отношение на възлагането на договори за обществени поръчки в рамките на процедура на договаряне без предварително публикуване (под пряко управление). В правните основания се предвиждат специфичните ситуации, в които може да бъде използвано директното предоставяне на средства, като например хуманитарна помощ, помощ за гражданска защита и помощ за управление на кризи, извънредни ситуации, монополни ситуации, органи, посочени в основния акт от законодателя, или специфични действия, които изискват определен вид бенефициери в зависимост от тяхната техническа компетентност, висока степен на специализация или предимно специални административни правомощия. По отношение на обществените поръчки се докладва броят на последващите процедури на договаряне, използвани в рамките на една година, в съответствие с член 53 от ПП във всеки годишен доклад за дейността (приложение 3, таблици 11 и 12).
Важно е да се отбележи, че няма връзка между тези специфични ситуации и правния статут на бенефициера или изпълнителя. Дали едно образувание е международна организация е без значение за тези конкретни случаи: предполагаемата привилегия, която дадено образувание би могло да получи от определянето си като международна организация, не е свързана с прякото управление, а по-скоро с получаването на достъп и до предишното съвместно управление, сега непряко управление.
В резолюцията също така се изисква ЕП да бъде информиран относно разследването на OLAF, започнато през 2011 г., и да му бъде представен списък, в който са изброени всички
организации, дружества, други органи или лица, които са получили договори от Комисията без покана за представяне на предложения, и в който се съдържат подробни данни за правния им статут.
Що се отнася до първото искане, Комисията редовно е информирала председателя на Комисията по бюджетен контрол (CONT) и нейните членове. По-специално тя припомня, че на 17.6.2015 г. председателят и членовете на CONT са били информирани по време на заседание „при закрити врата“ относно тласъка, даден от Комисията на последващите действия на OLAF относно IMG. Комисията се позовава на тази информация.
По отношение на второто искане Комисията смята, че предоставянето на списъка на получателите на поръчки, възложени чрез процедура на договаряне, или на пряко предоставените безвъзмездни средства, и свързването им с правния статут на получателите, би представлявало несъразмерно натоварване, тъй като тези данни не са леснодостъпни от централните бази данни. Освен това случаите на пряко предоставени безвъзмездни средства са ясно изброени в годишните отчети за дейността, както вече беше споменато по-горе.
4.4
OLAF (точки 280—287)
Исканията на Парламента в тази област засягат главно отношенията между OLAF и неговия Надзорен съвет (НС). Комисията може да увери Европейския парламент, че тези искания бяха надлежно разгледани.
По-специално, що се отнася до независимостта на НС, в съответствие с Регламент (ЕС) № 883/2013 OLAF предприе мерки в рамките на възможното, за да гарантира независимото функциониране и финансовата независимост на НС и неговия бюджет. Комисията разглежда възможността за допълнителното му укрепване, особено в областта на човешките ресурси и управлението на бюджета, в рамките на съществуващата правна рамка. ЕП ще бъде информиран своевременно. По същия начин, по отношение на искането да се консултира с НС преди да изменя насоките за персонала относно процедурите на разследване и преди да определя приоритетите в политиката за разследване, OLAF вече се допита до НС във връзка със своите насоки за персонала относно процедурите на разследване и приоритетите си в политиката за разследване в съответствие с Регламент 883/2013 и с работните договорености между OLAF и НС, и се ангажира прави това и в бъдеще.
Що се отнася до изпълнението на препоръките на НС, Комисията може да увери Европейския парламент, че всички препоръки на НС бяха внимателно разгледани от OLAF и че се инвестират значителни ресурси за изпълнението на редица от тях. 2014 г. бе първата година, през която НС предприе последващи действия по направените от него препоръки през предходните години. В момента е в ход създаването на процедура за провеждането на такива последващи действия в бъдеще. OLAF и НС работят заедно за постигането на добро сътрудничество в това отношение. Законосъобразността на разследванията, започнати от OLAF в контекста на собствената му реорганизация на 1.2.2012 г., е разгледана в доклад № 3/2014 на НС от 20.1.2015 г. OLAF представи мненията си по доклада на НС на 9.2.2015 г. и тези мнения бяха приложени към доклада на НС, изпратен до институциите на 12.2.2015 г. Статистическите данни относно продължителността на разследванията са обхванати от OLAF в нейните годишни доклади. Освен това генералният директор на OLAF поиска НС да изготви изчерпателно становище относно статистическите данни на OLAF; НС включи това становище в своята работна програма за 2015 г.
* * *