16.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 147/7

(1)

Делото касае многостранно договорените такси за обмен (МТО), определени от Visa Europe Limited („Visa Europe“), които се прилагат за междурегионални, някои местни (2) и интра-Visa Europe МТО извън ЕИП (3) трансакции на ПОС терминали с потребителски кредитни и дебитни карти, както и правилата за трансгранично придобиване.

(2)

В своето изложение на възраженията от 3 април 2009 г. („изложението на възраженията“) Комисията стигна до предварителното заключение, че при определяне на МТО Visa Europe е нарушила член 101 от Договора и член 53 от Споразумението за ЕИП.

(3)

На 8 декември 2010 г. Комисията прие решение съгласно член 9 от Регламент № 1/2003 („решение за поемане на ангажимент по отношение на дебитните трансакции“). Решението прави задължителни за Visa Europe за срок от четири години следните ангажименти: i) да въведе горна граница от 0,20 % за среднопретеглените МТО, приложими за потребителските дебитни трансакции, предмет на производството, и ii) да запази и/или въведе редица промени в своите правила на мрежата.

(4)

В своето допълнително изложение на възражения от 31 юли 2012 г. („допълнителното изложение на възраженията“) Комисията преформулира и доуточни своите възражения във връзка многостранните такси за обмен (MIF) по потребителски кредитни карти. Тя разшири също приложното поле на производството, като включи в него прякото прилагане на междурегионалните (или международни) МТО, когато търговците се намират в ЕИП, и изрази предварителното становище, че правилата на Visa Europe за трансграничното придобиване представляват нарушение на член 101 от Договора и на член 53 от Споразумението за ЕИП.

(5)

Таксите за обмен се плащат фактически от банката на търговеца („акцептиращата банка“) на банката на притежателя на картата („издаващата банка“) при всяка трансакция в търговски обект, извършена с потребителска платежна карта. Когато притежателят на картата използва платежната карта при покупка на стоки или услуги от търговец, търговецът фактически плаща такса за своето обслужване на своята акцептираща банка. Акцептиращата банка задържа част от тази такса (марж на акцептиращата банка), друга част се предава на издаващата банка (МТО), а малка част се изплаща на оператора на системата (в този случай — Visa). На практика голяма част от таксата за обслужването на търговеца се определя от МТО.

(6)

В предварителната оценка се изказват опасения, че МТО имат за цел и последица значително ограничаване на конкуренцията на акцептиращите пазари в ущърб на търговците и, непряко, на техните клиенти. Оказва се, че МТО увеличават базата, върху която акцептиращите банки определят таксите за обслужване на търговец, като създават значителен разходен елемент — общ за всички акцептиращи банки. Според предварителното становище на Комисията МТО на Visa Europe не са обективно необходими. Ограничителното въздействие в акцептиращите пазари е допълнително засилено от въздействието на МТО върху мрежата и издаващите пазари, както и от други правила и практики на мрежата, а именно правилото на приемане на всички видове карти (HACR) и правилото на недискриминация (NDR), групирането на таксите за обслужване (blending) (4) и сегментирането на акцептиращите пазари, наложено от правилата за ограничаване на трансграничното придобиване (5). Освен това, съгласно изложението на възраженията и допълнителното изложение на възраженията, МТО не отговарят на изискванията за изключение съгласно член 101, параграф 3 от Договора за допринасяне към подобрения, които предоставят на потребителите справедлив дял от получените ползи.

(7)

В системата на Visa Europe трансграничните акцептиращи банки подлежат на правило, предвиждащо прилагането на МТО, които са в сила в държавата на трансакцията. Според това правило трансграничните акцептиращи банки трябва да прилагат по подразбиране или специфичните за отделните страни МТО, или междурегионалните МТО, или регистрираните вътрешни МТО. Издаващите и придобиващите членове на Visa в държавата на трансакцията и трансграничните акцептиращи банки могат да се отклоняват от вътрешни МТО или специфични за страната МТО, като сключат двустранни споразумения за по-ниски или никакви такси за обмен. Трансграничните акцептиращи банки могат да бъдат в неблагоприятно положение, ако желаят да сключат двустранни споразумения от този вид, тъй като те вероятно няма да имат силни връзки с вътрешните издаващи банки. В държави, където има значителни двустранни споразумения с вътрешните акцептиращи банки, трансграничните акцептиращи банки обикновено ще трябва да прилагат по-високи специфични за страната или междурегионални МТО или регистрирани вътрешни МТО. Това правило също се счита за териториално и ценово ограничение по своята цел и ефект, което възпрепятства акцептиращите банки в държави, в които МТО са по-ниски, да предлагат своите услуги в други държави на цени, които отразяват техните ниски МТО. Предвид целта за изграждане на вътрешен пазар за плащания, това е много сериозно ограничение, което изглежда неоправдано. Това изкуствено разделяне на акцептиращите пазари ощетява потребителите, тъй като търговците са задължени да плащат по-високи цени за услугите по придобиване. Поради това в допълнителното изложение на възраженията Комисията изрази предварителното становище, че целта и съдържанието на това правило е да се запази сегментирането на националните пазари чрез ограничаване на навлизането и на ценовата конкуренция от страна на трансграничните акцептиращи банки.

(8)

На 10 май 2013 г. Visa Europe предложи да поеме ангажименти в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 в отговор на опасенията на Комисията по отношение на конкуренцията.

(9)

На 14 юни 2013 г. бе публикувано известие в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с член 27, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003, в което се прави резюме на делото и на предложените ангажименти и заинтересованите трети страни се приканват да представят своите мнения относно ангажиментите в срок от един месец от публикуването. На 30 август 2013 г. Комисията уведоми Visa Europe за получените от заинтересованите трети страни мнения след публикуването на известието. На 5 ноември 2013 г. Visa Europe представи изменени ангажименти.

(10)

С решение от 26 февруари 2014 г. съгласно член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 Комисията направи тези изменени ангажименти задължителни за Visa Europe за четири години. Основното съдържание на ангажиментите е обобщено по-долу:

(11)

Visa Europe ще назначи контролиращо доверено лице, което да контролира спазването на ангажиментите от страна на Visa Europe. Комисията ще има правомощието да одобри или отхвърли предложеното контролиращо доверено лице преди неговото назначаване.

(12)

Ангажиментите ще бъдат валидни за период от четири години, считано от датата на уведомяването на Visa Europe относно решението за ангажиментите.

(13)

Предвидените в ангажиментите среднопретеглени стойности на горните граници на МТО бяха оценени по теста на безразличието на търговеца. В решението се констатира, че ангажиментите, без да бъдат несъразмерни, са подходящи и необходими, за да се отстранят опасенията, изразени в изложението на възраженията и допълнителното изложение на възраженията.

(14)

На 17 февруари 2014 г. Консултативният комитет по ограничителни практики и господстващо положение излезе с положително становище относно приемането на решението. На 19 февруари 2014 г. служителят по изслушването представи своя окончателен доклад.

(15)

С решението се закрива производството по отношение на кредитните многостранно договорени такси за обмен на Visa Europe на територията на ЕИП, местните кредитни МТО, определени от Visa Europe, интра-Visa Europe кредитни и дебитни МТО извън ЕИП, международните МТО и правилата на Visa Europe за МТО, приложими в случай на трансгранично придобиване.

(16)

Решението обаче не обхваща МТО, определени от Visa Inc. и Visa International Service Association, които Комисията ще продължи да разследва.