21.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/54

1.

изтъква, че е необходимо да се наблегне на ангажимента на ЕС за гарантиране на принципите на солидарност и споделяне на отговорността, за да се създаде цялостна политика в областта на миграцията, обхващаща всички проблеми, пред които са изправени местните и регионалните власти. Във връзка с това КР приветства факта, че италианското председателство определя като приоритет изготвянето на всеобхватна миграционна стратегия и че акцентира върху насърчаването на истинска солидарност в рамките на действителна европейска миграционна политика за мигранти, трети страни на произход и страни на транзитно преминаване, както и страни, региони и градове на дестинация и между различните равнища на управление;

2.

приветства факта, че италианското председателство определя като ясен приоритет създаването на обща европейска миграционна политика, основаваща се на пълно зачитане на правата на човека, солидарността, взаимното доверие, международните задължения, както и на споделената отговорност между държавите членки и местните и регионалните власти, способна да допринесе за програмата на ЕС за растеж и съпътствана от стратегия за насърчаване на икономическия растеж в страните на произход на мигрантите;

3.

смята, че многостепенното управление е ключов инструмент за постигане на оптимални резултати при интеграцията на мигрантите и на второто поколение мигранти. Всички равнища на управление в ЕС би трябвало съвместно да носят отговорност за приемането и интеграцията на бежанци и мигранти и за подобряване на междурегионалното сътрудничество, координацията и солидарността чрез въвеждане на механизъм за споделяне на отговорността между Европейския съюз, държавите членки, регионите и местните власти, при което се отчитат структурните ограничения, ресурсите, нуждите на пазара на труда, демографското положение и други важни фактори (напр. събиране на семейства). В тази рамка от решаващо значение е европейските, националните и регионалните органи да работят в тясно сътрудничество с гражданското общество, сдруженията на мигрантите, държавите на произход и транзитно преминаване извън ЕС и местните общности и да приемат техния принос;

4.

би желал да поздрави Италия за дейностите ѝ в контекста на операцията Mare Nostrum за спасяване на човешки животи в Средиземно море; затова изразява съжаление от решението на ЕС да я замени с операция на FRONTEX, която няма ясен акцент върху спасяването на човешки животи и на хора в беда; призовава спешно Европейския съюз и неговите държави членки да предоставят необходимите средства за предотвратяване на смъртните случаи в морето;

5.

смята, че по толкова деликатен и стратегически въпрос Eвропейският съюз и основните му институции трябва да поемат ръководството над една истинска миграционна политика и политическата отговорност за нейното прилагане, без да оставят тази роля на отговорността на отделните държави членки, особено на държавите по границите на Съюза, а да ги привлекат за участие, заедно с местните власти, в общ политически план в областта на миграцията, който да предвижда подходящи оперативни действия;

6.

припомня, че 15 години след първите опити да се изготви обща политика в областта на миграцията все още са налице големи различия между обявените принципи и стойности и действителната практика. Член 80 от ДФЕС е недостатъчно използван за приемане на мерки за солидарност и справедливо разпределение на отговорността между държавите членки по отношение на свободното движение, включително финансовите последици от него. Ангажиментите по отношение на трансфера и репатрирането са изцяло на доброволен принцип и в някои случаи градовете сами са поемали инициативата, за да приложат тези ангажименти на практика;

7.

приветства стратегическите насоки на Европейския съвет за законодателното планиране и планирането на политиките в областта на свободата, сигурността и правосъдието от юни 2014 г., в които пълното и ефективно транспониране и осъществяване на общата европейска система за убежище (ОЕСУ) е абсолютен приоритет;

8.

припомня, че Европейският съюз се нуждае от миграция както под формата на свободно движение на своите граждани между държавите членки, така и под формата на имиграция от трети държави, за да отговори на демографските промени и на потенциалния недостиг на трудовия пазар; насърчава Европейския съвет да продължи дейността си, като отчита и необходимостта да се обърне внимание на въпросите за липсата на солидарност и справедливото споделяне на отговорностите. Въпреки това през следващия законодателен етап не бива да се набляга само на консолидиране и прилагане на съществуващите правила, тъй като все още липсва точно определение на начина, по който принципът на солидарност може да бъдат насърчен, и все още няма действителна всеобхватна миграционна политика на ЕС;

9.

подчертава, че включването на местните и регионалните власти е от ключово значение, за да се гарантира ефективно изпълнение на стратегическите насоки на всички равнища. Комитетът на регионите е готов да сътрудничи тясно при изготвянето на план за действие. От 2015 г. ще бъде разширен обхватът на Европейския форум за интеграция, създаден от Комисията и Европейския икономически и социален комитет, така че да обхване и политиката в областта на имиграцията и убежището. Този план за действие може да ползва експертния опит на един разширен форум, за който КР допринася. Затова КР отново отправя призив да бъде приет за член на Бюрото на бъдещия Европейски форум за миграцията, наред с Европейската комисия и Европейския икономически и социален комитет;

10.

Местните и регионалните власти понастоящем поемат значителна финансова тежест по отношение на приемането на мигранти. Все пак приемането е неравномерно разпределено както между държавите, така и в техните граници, поради което някои местни и регионални власти, като приемат значителна част от новопристигналите, поемат по-голяма тежест, често надхвърляща възможностите на отделните региони;

11.

смята неравномерното разпределение на търсещите убежище и бежанците между държавите, регионите и в рамките на регионите за голямо предизвикателство за местните и регионалните власти. Същото се отнася за липсата на предварително планиране и възможност за предварителна подготовка на приемането. Временните решения често водят до отрицателни социални последици, което на свой ред намалява възможностите на засегнатите да придобият познанията и уменията, необходими за започване на процеса на интеграция;

12.

затова смята, че е крайно време точно и реалистично да се определи какво би могло да се разбира под солидарност в ЕС и в държавите членки в областта на убежището и миграцията. Ясно е, че държавите, регионите и общините, изхождайки от своите особени предпоставки и желания, съответно имат собствена представа за това какво се разбира под подходящо разпределяне на тежестта и съответно солидарност;

13.

изтъква, че солидарността е принцип, който е движеща сила при вземането на решения от местните власти, които трябва да приемат много мигранти. Места като Лампедуза в Италия, Сеута и Мелиля в Испания и Кале във Франция са само някои от входните и транзитните пунктове за лица, търсещи убежище и за мигранти в рамките на ЕС, но са добър пример за съществените трудности, с които някои местни власти трябва да се борят, поради това, че приемат мигранти, грижат се за бежанците, както и че предоставят хуманитарна помощ;

14.

смята, че ефективното сътрудничество и доверието между местното, регионалното, националното и европейското равнище по отношение на разпределението на ресурси и отговорност са безусловна предпоставка за функциониращо в дългосрочен план, равнопоставено приемане на търсещи убежище и мигранти;

15.

смята, че съществуващите структури осигуряват инструменти и канал за политически диалог между ЕС, държавите членки на национално равнище и организациите на гражданското общество, но политическият диалог между местното/регионалното и европейското равнище е фрагментиран или се осъществява „ad hoc“;

16.

препоръчва да се провери колко са финансовите ресурси, определени за местните и регионалните власти, за да им се даде възможност да изпълняват своите задължения във връзка с миграцията и интеграцията, като се гарантира, че те имат достъп до национални и европейски фондове (напр. Фонда за убежище и миграция, Европейския инструмент за съседство и партньорство, Европейския социален фонд и Фонда за външните граници);

17.

подчертава, че засилването на граничния контрол и мерките за справяне с незаконната миграция е от съществено значение, но не може да взема превес над международните задължения (например по силата на Конвенцията на ООН по морско право, Конвенцията SOLAS и SAR), за спасяване на човешки живот и зачитане на правата на човека, или правото за търсене на убежище в ЕС, който трябва да остане сигурно убежище за хора, които се нуждаят от международна закрила; би искал също така да подчертае, че при приемането на малолетни или непълнолетни кандидати за убежище, бежанци, мигранти и непридружени малолетни или непълнолетни бежанци винаги трябва да се спазва Конвенцията на ООН за правата на детето;

18.

призовава за укрепване на FRONTEX за по-ефективно и по-ефикасно засилено и целенасочено сътрудничество между националните гранични власти и за защитата както на мигрантите, така и на външните граници на ЕС, както и за сътрудничество в борбата срещу трафика на хора;

19.

подкрепя полаганите усилия за продължаване на наблюдението и прилагането на стратегиите, изложени в документа „Действието на ЕС относно миграционния натиск“, като призовава Европейския съюз да насочи вниманието си към необходимостта от координиране на действията, предприемани от държавите членки с централната роля на съответните агенции на ЕС, като Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници (FRONTEX), ЕВРОПОЛ и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO);

20.

счита, че е от съществено значение да продължат да се полагат усилия за по-нататъшното развитие на интегрирана и балансирана политика за управление на границите с цел подобряване на граничния контрол по външните граници и по-ефективно справяне с незаконната имиграция, незаконното превеждане на мигранти през граница, трафика на хора и други форми на трансгранична престъпност и транснационални престъпления, свързани с трафика на хора;

21.

изразява подкрепата си за пакета мерки „Интелигентни граници“, насочени към ускоряване, улесняване и укрепване на процедурите за граничен контрол за чужденците, пътуващи до ЕС, включително Програмата за регистрирани пътници (RTP) и Системата за влизане/излизане (EES), но припомня някои от опасенията си относно защитата на правото на личен живот и разходната ефективност на предложенията, които направи през 2013 г. КР отчита резултатите от техническо проучване от Европейската комисия и Агенцията за информационни системи (eu-LISA), в което се предлага дългосрочно решение за оперативното управление на широкомащабни информационни системи, които са основните инструменти за прилагането на политиките на ЕС в областта на убежището, управлението на границите и миграцията;

22.

предлага да се обърне специално внимание на увеличаване на взаимодействието между различните създадени досега органи и системи въз основата на специфичната им компетентност и обхват: например ШИС II, FRONTEX и EUROSUR, действащи в рамката на миграционната политика и движението на хора, и по отношение на сигурността, ЕВРОПОЛ и ЕВРОЮСТ, работещи за предотвратяване и прекратяване на престъпленията, свързани с незаконни транзитни преминавания;

23.

насърчава, специално по отношение на EUROSUR, пълното прилагане на наскоро приетия регламент, с цел намаляване на риска от загуба на човешки животи в морето;

24.

насърчава усилията да се обмислят мерки за предотвратяване на незаконната миграция, за да се създадат безопасни и законни алтернативни маршрути в Европа, с цел да се избегне по-нататъшна загуба на човешки животи по време на опасни пътувания. Това би могло да включва създаването на „хуманитарен коридор“, издаването на визи по хуманитарни причини, нарастващи квоти за установяване на ново място и създаване на приемни центрове в страните на транзит за разглеждане на молбите за убежище или определяне на допустимостта за законното влизане в държави членки на ЕС (1). Местните и регионалните власти имат изключително важна роля в това отношение.

25.

приветства факта, че след заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 7—8 октомври 2013 г. бе създадена работна група по въпросите на Средиземноморието (2), която да изготви отговор на Европейския съюз на това положение. Първоначалното ѝ предназначение е да набележи подходящи инструменти, за да се избегне повторение на трагични събития, като случилите се край брега на Лампедуза и да се разработи по-стратегически, цялостен и дългосрочен подход към положението с миграцията в областта на Средиземноморието. Във връзка с това КР припомня своята дейност в ARLEM и по-специално препоръките в своя доклад относно „ролята на местните и регионалните власти в управлението на миграцията в Средиземноморието“, приет неотдавна от комисия ECOTER на ARLEM.

26.

желае да изтъкне, че операция „Frontex плюс“, започнала на 27 август 2014 г. и предназначена да замести „Mare Nostrum“, не обхваща дейностите, извършвани понастоящем от „Mare Nostrum“. Бюджета на FRONTEX е ограничен в рамките на многогодишната финансова рамка. „Frontex плюс“ ще трябва да разчита на приноса на държавите членки. Като изключим финансовите съображения трябва да отбележим, че и духът на предходните две операции е различен — „Mare Nostrum“ следва хуманитарен подход, докато Frontex отговаря преди всичко за граничния контрол;

27.

насърчава по-нататъшното развитие на диалога и сътрудничеството с трети държави на произход и на транзитно преминаване на миграционните потоци, в съответствие с глобалния подход на ЕС към миграцията и мобилността посредством инструмента „Партньорство за мобилност“ и чрез регионални диалози и процеси, като например процеса от Рабат;

28.

подкрепя усилията на FRONTEX, насочени към сключване на споразумения за оперативно сътрудничество с трети страни в областта на граничния контрол и незаконната имиграция, които следва да насърчават поемането на отговорност от засегнатите трети страни;

29.

приветства инициативата, подета от италианското председателство за установяване на подобен диалог със страните от Източна Африка. Насърчаването на законната миграция е предназначено да подпомага усилията на ЕС за растеж и по този начин да предотвратя евентуални злоупотреби с легалните миграционни канали, които могат да нарушат надеждността на цялата европейска миграционна система;

30.

подчертава значението на понятието кръгова миграция — тя може да помогне да се балансира въздействието от миграцията и в регионите на произход и в приемащите региони, допринасяйки за развитието на регионите и от двата вида. Това включва нуждата от ефективна и устойчива политика за връщане, която изцяло зачита правата на мигрантите и отчита конкретните характеристики на държавите на произход. За тази цел практическото сътрудничество между местните власти и съответните трети държави трябва да бъде подобрено, за да се насърчат и създадат най-ефективните системи за доброволно връщане;

31.

смята, че властите на всички равнища трябва да са активно ангажирани със запазването и насърчаването на диалога и сътрудничеството с трети държави, с цел да се окаже конкретна подкрепа на законните канали за влизане на политическо и икономическо равнище, както и да се предотвратява и да се преборва незаконната имиграция и с всички свързани с нея форми на престъпност чрез подобряване на институционалния и оперативния капацитет на компетентните органи на тези страни;

32.

подчертава, че местните и регионалните власти могат да играят роля в съвместните усилия на европейско и национално равнище и с трети страни за справяне и предотвратяване на незаконната миграция чрез дейности в страните на произход (напр. кампании за повишаване на осведомеността, информация относно рисковете, свързани с незаконното преминаване на границата, мерки, които подготвят хората за интегриране, обучение, помощ при събиране на семейството, езикови курсове и мерки за подобряване на междукултурния диалог) и в страните на местоназначение (напр. създаване на местни системи за подбор в съответствие с местните нужди, мерки за приемане и подкрепа и др.). Те могат също да спомогнат за идентифицирането и защитата на жертвите на трафика на хора и да подпомогнат за реинтеграцията на незаконните мигранти, които се завръщат в държавите си. В същото време ефективната законна миграция и интеграционни политики на местно и регионално равнище са средство за борба с расизма и ксенофобията;

33.

предлага по-активното презаселване на бежанци в ЕС да бъде неотменна част от усилията на ЕС за подпомагане на държавите от Южното и Източното Средиземноморие, които са изправени пред приток на много бежанци (3). Това е област, в която европейските градове и региони са играли водеща роля чрез насърчаване на интеграцията на бежанците в местните общности и предприемане на мерки за укрепване на социалното сближаване;

34.

призовава да бъдат насърчавани „партньорства за миграция и интеграция“ между градовете и регионите в държавите на произход и приемащите държави с цел задълбочаване на сътрудничеството и взаимното доверие и осигуряване на по-децентрализирано управление на миграцията. Освен това Комитетът на регионите отново отправя предложението си (4) местните и регионалните власти да бъдат ангажирани в процеса на разработване на „партньорства за интеграция и миграция“ с трети страни;

35.

подчертава, че в съобщението на Комисията относно обновената европейска програма за интеграция (5) се призова за повече действия, които трябва да бъдат предприети на местно равнище и се посочва необходимостта от действителен подход „отдолу нагоре“ за разработването на политиките за интеграция;

36.

твърди, че местните и регионалните власти би трябвало да играят по-важна роля в установяването на по-широк контекст, когато става въпрос за справяне с миграционната политика;

37.

подчертава необходимостта от споделяне на най-добри практики между местните и регионалните власти и държавите членки във връзка с разглеждането на молбите на търсещите убежище и бежанците, политиките в областта на интеграцията и борбата с незаконната миграция. Комитетът на регионите може да помогне в този процес за постигане на по-ефективно участие на местните и регионалните власти в разработването и прилагането на политиките в областта на имиграцията и интеграцията, в съответствие с многостепенното управление и принципа на субсидиарност; това може да помогне също и за справяне с различията между държавите членки и регионите по отношение на условията, при които се приемат и подслоняват търсещите убежище, бежанците или мигрантите;

38.

предлага Агенцията за широкомащабни информационни системи (eu-LISA) да създаде в близко бъдеще завършена система за обмен на данни по въпросите на миграцията и местните органи въз основа на системата ВИС. Такава система може да е много полезна за обмен на експертни знания и опит и по отношение на управлението на жилищния фонд, обработката на молбите на търсещите убежище и бежанците, политиките в областта на интеграцията и борбата с незаконната миграция и би могла да предложи практически решения за насърчаване на принципа на солидарност между местните органи;

39.

предлага да се създаде база данни, която да подпомага наблюдението на миграционните потоци между държавите членки. Тази база данни следва да включва информация за промените в населението в държавите на произход и приемащите държави. Познаването на тези потоци би улеснило вземането на решения на местно, регионално и европейско равнище;

40.

смята, че сътрудничеството и солидарността ще бъдат значително улеснени, ако се направи повече по отношение на практически и прагматични решения. Експертния опит на местните и регионалните власти не трябва да бъдат пренебрегван в опитите за определяне на основните въпроси;

41.

счита, че ЕС следва да се възползва от всяка възможност за сътрудничество с институционалните партньори и да насърчава дебата във всички подходящи рамки. Организации като Международната организация по миграция (МОМ) и асамблеи като Евро-средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти (ARLEM) на КР са важни партньори в това отношение;

42.

приветства факта, че следващата министерска конференция на Международната организация по миграция (МОМ), която ще се проведе през октомври 2015 г., ще се съсредоточи върху това как градовете могат да допринесат за управлението на миграцията и ще послужи като отлична платформа за глобален диалог между градовете. Изразява желание да участва в конференцията и очаква да даде своя принос в обсъжданията.