20.11.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 415/1

Докладчик

г-н Witold Krochmal (PL/EA) член на Градския и общински съвет на Wołów

Отправен документ

Съобщение относно дългосрочното финансиране на европейската икономика

COM(2014) 168 final

1.

приветства Съобщението на Европейската комисия до Съвета и Европейския парламент относно дългосрочното финансиране на европейската икономика, с което дългосрочното финансиране се признава за жизненоважен фактор за преодоляване на икономическата криза и насочване на европейския бизнес в посока на стабилен и конкурентен растеж;

2.

счита, че предложените в съобщението действия ще допринесат за установяването на основни принципи за финансирането на европейската икономика, които могат да насърчат създаването на работни места;

3.

дългосрочното финансиране на европейската икономика ще допринесе за увеличаването на възможностите за финансиране на големи инвестиции в инфраструктура, което ще улесни осъществяването на тези проекти от местните и регионалните власти;

4.

за тази цел източниците на дългосрочно финансиране би следвало да бъдат насочени към икономически проекти, които са съобразени с целите на политиките на ЕС и стратегията „Европа 2020“ и същевременно отразяват пакета в областта на климата и енергетиката за 2030 г.;

5.

изразява убеждението, че с наличието на подходящо правно регламентиране на системата за дългосрочно икономическо финансиране на европейската икономика ще се преодолее неохотата на потенциалните инвеститори да поемат рискове;

6.

призовава поради тази причина за политическа рамка на ЕС, която да насърчи качеството на публичните инвестиции по въпроси, попадащи в правомощията на ЕС, както се посочва в заключенията на Европейския съвет от декември 2012 г., в които държавите членки и институциите на ЕС се призовават да се възползват от „възможностите, които действащата фискална рамка на ЕС предлага за постигане на баланс между нуждите от продуктивни публични инвестиции и целите за спазване на бюджетна дисциплина (…) в рамките на предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж  (1)“;

7.

подчертава, че условията за финансиране на реалната икономика са променени изцяло от продължаващата финансова, икономическа и социална криза. На този фон дългосрочните публични и частни инвестиции се допълват във все по-голяма степен. Всъщност, публичните инвестиции са не само стимул за частни инвестиции, но и най-често са предпоставка за създаването на подходящи структурни условия в регионалната икономика и играят ролята на автоматичен стабилизатор, т.е. антицикличен буфер в периоди на неблагоприятни икономически условия. Публичните инвестиции касаят също така постигането на цели от общ интерес в области (като образование, обучение, научни изследвания, инфраструктура, здравеопазване, околна среда...), в които е необходима публична намеса, тъй като по-мащабните ползи за обществото не съвпадат с моделите на частните инвестиции и поради това неуспехите на пазара могат да доведат до недофинансиране;

8.

посочва, че механизмите за финансиране следва да бъдат оценени като част от пълна реформа на трудовия живот. При наличие на подходящите правила биха могли да бъдат създадени условия за значителна реформа на трудовия живот и създаване на работни места в резултат от цифровизацията. Също така би могъл да се създаде по-голям капацитет за насочване на спестявания чрез отворен, сигурен и конкурентоспособен финансов сектор. В съчетание, всичко това би повишило конкурентоспособността на европейската икономика и промишленост;

9.

подчертава, че при всяко регламентиране на капиталовите изисквания във връзка с управлението на ликвидността би трябвало да се отчита въздействието на подобно регламентиране върху капацитета на банките за отпускане на заеми с дълъг падеж;

10.

счита, че регионалните и общинските банки биха могли да играят специална роля в някои държави членки във връзка с дългосрочното финансиране, тъй като са най-запознати с икономиката на даден регион и често са в състояние да следват политики за ефективно и ефикасно дългосрочно икономическо финансиране в този регион;

11.

освен това посочва, че, особено за МСП, системите за финансова отчетност би трябвало да са достатъчно прозрачни и надеждни, за да позволят на банките, разположени извън региона на действие на предприятието, да вземат решения относно финансовата подкрепа;

12.

заявява още веднъж подкрепата си (2) за предложението за структурна реформа на европейския банков сектор (3) чрез отделяне на финансовата дейност под формата на заеми за предприятия от спекулативните действия. Подобно регламентиране би способствало за ограничаване на използването на влогове за финансиране на спекулативни дейности и за вливане на финансиране в реалната икономика;

13.

призовава да бъдат създадени условия, които да позволяват дългосрочното финансиране на икономиката от застрахователни дружества. Това би могло да включва инвестиции в инфраструктура, МСП и социални предприятия;

14.

счита, че пенсионните фондове са най-склонни към инвестиране на ресурси в дългосрочен план, като се има предвид, че техните пасиви са дългосрочни; насърчава европейските, националните и регионалните институции да създадат гаранционни схеми, за да намалят рисковете и да насърчат инвеститорите да използват ресурси от пенсионната и застрахователната система за дългосрочно финансиране;

15.

във връзка с ниската годишна доходност на пенсионните фондове и дългосрочните застрахователни системи, която отчасти се дължи на разпокъсаността на пазарите в национален план, приканва Комисията да обмисли създаването на нов европейски преносим спестовен продукт, сертифициран с европейски паспорт за спестовни/пенсионни продукти по вече съществуващия модел за дялови тръстове. Подобна система би трябвало да гарантира, че личните пенсионни продукти са способни да предоставят сигурно и ефективно финансиране на дългосрочните инвестиции;

16.

счита, че публичните финанси все още не се използват в достатъчна степен — ситуация, която намира отражение в изключително ниската възвръщаемост на публичните инвестиции и ограничените възможности за привличане на частни инвестиции, намалявайки приноса им за икономическия растеж;

17.

счита, че в рамките на усилията за диверсифициране на източниците на финансиране за европейската икономика, трябва да се осигурят най-добрите условия за развитието на европейските капиталови пазари, а финансовите инструменти да бъдат структурирани така, че да дадат възможност за инвестиции в МСП, които са допуснати за борсова търговия;

18.

изразява убеждение, че знанията за функционирането на капиталовите пазари трябва да бъдат разпространени сред предприемачите и потенциалните инвеститори. Във връзка с това институциите и агенциите на ЕС ще трябва да работят съвместно с националните и регионалните институции по текущи мерки за повишаване на възможностите на капитала за подкрепа на икономиката, включително МСП;

19.

обръща внимание на развитието на пазара за частни емисии в някои държави от ЕС и на нарастващия брой европейски емитенти на пазара за частни емисии в САЩ. Призовава европейските институции да приемат правила за премахване на пречките, които спъват развитието на подобни пазари, по-специално във връзка с информацията относно емитентите;

20.

призовава Комисията да ускори работата по определянето на правила на ЕС относно кредитния рейтинг и оценка на приложимостта на хармонизирането/постигане на по-добра съпоставимост на данните за МСП в целия ЕС;

21.

като се има предвид, че обичайните източници на финансиране за инфраструктурни инвестиции са на привършване, счита, че е нужен нов подход спрямо финансирането, при който да се отчитат всички политики, изпълнявани понастоящем от ЕС. При този подход би следвало да се вземат под внимание различни източници на финансиране, включително и частни, както и състоянието на развитието на инфраструктурата в отделните държави членки;

22.

изразява съжаление от факта, че Европейската комисия няма големи амбиции по отношение на въвеждането на европейска спестовна сметка, тъй като само посочва, че „до края на 2014 г. службите на Комисията ще направят проучване на възможните недостатъци на пазара и други слабости по отношение на трансграничните потоци на спестяванията, включително преглед на националните модели на спестовни сметки и оценка на възможността за въвеждане на европейска спестовна сметка“  (4);

23.

насърчава местните и регионалните власти да извършват структурни инвестиции с достатъчно висока възвръщаемост, за да направят сътрудничеството при изпълнението на инфраструктурни проекти привлекателно за фондовете за инвестиране в инфраструктура;

24.

счита, че е изключително важно да се разпространят най-добрите практики в областта на инвестициите на частен капитал в инфраструктура както сред публичните институции, така и сред потенциални инвеститори. Най-добрите практики могат да се използват, за да се разработят процедурни модели за подобряване на процеса на финансиране на инфраструктурата;

25.

счита за важно да се подкрепят всички местни и регионални инвестиционни инициативи за финансиране на инфраструктура от частен капитал, свързан с района, в който ще бъде изградена инфраструктурата, което ще помогне в значителна степен както на инвеститорите, така и на местните жители да се отъждествят с проектите и да поемат отговорност за тях;

26.

изразява пълно съгласие с позицията, че привличането на капитал за дългосрочното финансиране на европейската икономика до голяма степен се обуславя от регулаторната и бизнес среда на европейската икономика, както и на националните икономики на държавите — членки на ЕС;

27.

счита, че от особено значение са следните мерки на европейските институции, посочени в съобщението: