19.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/40

Докладчик

г-н Gian Mario Spacca (IT/АЛДЕ), президент на регион Марке

Отправен документ

COM(2014) 357 final

SWD(2014) 190 final

SWD(2014) 191 final

1.

приветства заключенията на Европейския съвет от декември 2012 г., в които се отправя искане към Комисията до края на 2014 г. да представи Стратегия на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR). Това решение беше препоръчано в становището по собствена инициатива на КР относно „Териториално сътрудничество в Средиземноморието посредством Адриатическо-Йонийския макрорегион“, прието на 11 октомври 2011 г. (1);

2.

изразява съгласие с одобреното от Европейския съвет определение за макрорегионална стратегия като интегрирана рамка, отнасяща се до държави членки и трети държави от един и същ географски район, която трябва да бъде насочена към общи предизвикателства и да предлага решения посредством засилено сътрудничество с цел икономическо, социално и териториално сближаване (2);

3.

приветства предложението за EUSAIR, което включва четири държави — членки на ЕС, (Гърция, Италия, Словения и Хърватия) и четири държави, които не са членки на ЕС (Албания, Боснa и Херцеговина, Сърбия и Черна гора), и ще допринася в значителна степен за интеграцията в ЕС на страните кандидатки/потенциалните страни кандидатки от региона. Компонент, свързан с интеграцията в ЕС, осигурява съответната добавена стойност в рамките на тази макрорегионална стратегия (3);

4.

изтъква аспектите на помирението, сигурността и стабилността в региона на Адриатическо и Йонийско море чрез сътрудничество с други страни извън ЕС, които биха могли да бъдат включени в този макрорегион в бъдеще; във връзка с това подчертава ролята на местните и регионалните власти като водещи участници, които насърчават демокрацията, децентрализацията, по-широкото местно и регионално самоуправление и изграждането на капацитет;

5.

отбелязва, че стратегията за региона на Адриатическо и Йонийско море би могла да бъде първоначална стъпка към по-интегриран подход и стратегия, включващи целия Средиземноморски басейн, както подчертава ЕП (4);

6.

отбелязва, че ARLEM (Евро-средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти) също призовава за макрорегионален подход за целия Средиземноморски басейн, който произтича от развитието на трите интегрирани макрорегиона — Западното Средиземноморие, Адриатическо-Йонийският регион и Източното Средиземноморие (5);

7.

изразява съгласие със заключенията на Съвета по общи въпроси от октомври 2013 г. относно необходимостта от преглед на системите на управление на макрорегионите и приветства доклада, публикуван от Европейската комисия на 20 май 2014 г., както и Съобщението на Европейската комисия относно стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море от 17 юни 2014 г.; наред с това споделя схващането на Съвета във връзка със значението на отговорността и ангажираността на съответните държави, което изисква укрепване на съответните местни и регионални участници, както и ясен и дългосрочен ангажимент на заинтересованите страни (6); освен това отправя искане за по-голямо участие на регионите и Комитета на регионите на етапа на координирането, с което да окажат подкрепа на Европейската комисия, както и в етапа на изпълнението. Във връзка с това изразява съгласие с предвидената в плана за действие структура на управление, основана на координатори от съответните министерства за всеки стълб, и подчертава, че тези координатори могат да бъдат и от регионалните администрации;

8.

подчертава нуждата от интелигентно координирано управление с четири свързани помежду си равнища на управление: силно политическо лидерство, водещо до ясен процес на вземане на решения от участващите държави и улеснено от Европейската комисия с подкрепата на Комитета на регионите, стабилна координация, споразумение относно териториалното прилагане и широко споделен ангажимент;

9.

изтъква, че EUSAIR изисква силно политическо лидерство и че Адриатическо-Йонийската инициатива, включваща осемте министри на външните работи на съответните държави, може да играе важна координационна роля в това отношение; от друга страна EUSAIR се нуждае от платформа за многостепенно управление и регионите и местните власти могат да осигурят умения на високо равнище за ефективно изпълнение на проекти в рамките на интегриран макрорегионален подход;

10.

призовава за това местните и регионалните власти да играят по-силна роля в управлението и прилагането на стратегията;

11.

посочва във връзка с това, че на 30 януари 2013 г. беше създадена Адриатическо-Йонийска междурегионална група на Комитета на регионите, с цел да бъде подкрепена Европейската комисия при изготвянето на стратегията за региона на Адриатическо и Йонийско море до края на 2014 г. и да се насърчи създаването на обща идентичност на региона на Адриатическо и Йонийско море, за да се подчертае неговият цялостен потенциал;

12.

отбелязва, че предоставеният от Европейския съвет „мандат“ на Комисията е резултат от общи усилия на страните от региона. Той се основава на Адриатическо-Йонийската инициатива (AII), на която беше даден ход чрез декларацията от Анкона от 2000 г., и на други адриатическо-йонийски форуми и мрежи като Сдружението „Форум на адриатическите и йонийските градове“ (Association Forum of Adriatic and Ionian Cities and Towns), Форумът на адриатическите и йонийските търговски камари (Forum of the Adriatic and Ionian Chambers of Commerce), университетската мрежа „UniAdrion“ (UniAdrion network of universities) и Адриатическо-Йонийският еврорегион;

13.

изтъква, че на териториалните нужди може да се отговори посредством подход на многостепенно управление „отдолу-нагоре“ с оглед на справянето с общите проблеми и предизвикателства в региона на Адриатическо и Йонийско море чрез решения, които се радват на широка подкрепа; именно това е ключът към успеха на тази стратегия на ЕС;

14.

изразява съгласие, че основната задача на предложената стратегия е да се насърчат устойчивият икономически и социален просперитет, растежът и създаването на работни места в региона в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“ чрез подобряване на неговата привлекателност, конкурентоспособност и свързаност, като едновременно с това бъдат запазени околната среда и морските и крайбрежните екосистеми;

15.

приветства приемането от Комисията на „Морска стратегия за Адриатическо и Йонийско море“ (7), която е включена в EUSAIR;

16.

приветства обхвата и съдържанието на четирите стълба на EUSAIR — резултат от широките консултации със заинтересованите страни в региона, а именно: „син растеж“, „свързване на региона“, „качество на околната среда“ и „устойчив туризъм“; изразява задоволство от включването в съобщението на хоризонталните въпроси на „изграждане на капацитет, включително комуникация“ и „НИРД, иновации и МСП“;

17.

призовава Европейската комисия да изготви в EUSAIR основен анализ на макроикономическата ситуация и оценка на въздействието като първа стъпка към изграждане на капацитет, улесняване на изпълнението на стратегията и прилагане на практика на четирите стълба/приоритетни действия, за да се подобрят целите и да бъде измерен напредъкът към тяхното осъществяване;

18.

призовава за по-значителен акцент върху териториалното и социалното сближаване и основните въпроси, които не могат да бъдат решени ефикасно от държавите поотделно, като здравеопазването, активния живот на възрастните хора, различията в демографските и икономически условия между страните от региона и вътре в тях, както и проблемите, свързани със сигурността/организираната престъпност/нелегалната миграция, преместването на предприятия и младежката безработица. Тези проблеми следва да бъдат решавани в рамките на четирите стълба с оглед на постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в съответствие с политиките и целите на стратегията „Европа 2020“ и засилването на конкурентоспособността и привлекателността на региона на EUSAIR;

19.

предлага да се направи преглед на опита от стратегиите на ЕС за региона на Балтийско море и река Дунав и да се провежда ежегоден форум, посветен на EUSAIR, с цел да се улесни икономическо-социалният диалог и широкият ангажимент по отношение на Стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море чрез ефективното участие на заинтересованите страни от социалната и икономическата област (профсъюзи, организации на работодателите, НПО, младежки организации, асоциации на гражданското общество и др.);

20.

приветства подходящия момент на представяне на EUSAIR, който позволява тя да бъде поставена в контекста на новото поколение документи за планиране и програмиране на структурните и инвестиционните фондове на ЕС (ESIF) за периода 2014 — 2020 г. и на средствата по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) — споразумението за партньорство, документите във връзка със стратегията по ИПП, оперативните програми — както и на всички съответни политики и програми на ЕС като „Хоризонт 2020“, COSME и т.н;

21.

отбелязва, че Регламентът за общоприложимите разпоредби (CPR), Регламентът относно Европейското териториално сътрудничество (ETC) и Регламентът относно ИПП представляват реални възможности за EUSAIR, тъй като всички те изискват структурните и инвестиционните фондове на ЕС и фондовете по ИПП да отчитат макрорегионалните приоритети;

22.

подчертава необходимостта от по-голяма ангажираност на регионалните и местните власти при определянето на приоритетните проекти за региона на Адриатическо и Йонийско море; приветства факта, че в Съобщението на Комисията относно EUSAIR управлението на рисковете от природни бедствия е включено в хоризонталните принципи на четирите стълба, и отправя искане в периодично актуализирания план за действие да се обръща по-голямо внимание на въпроси като миграцията, правото на здравеопазване и административното обучение посредством създаването на Висш Адриатическо-Йонийски Образователен Институт;

23.

призовава за активна подкрепа от страна на европейските и международните финансови институции като ЕИБ, ЕБВР, Световната банка и други, както в случая на Инвестиционната рамка за Западните Балкани;

24.

предлага в сътрудничество с ЕИБ и международните финансови институции да бъде създаден механизъм за изпълнение, който да позволява да бъдат представяни „приемливи за банките проекти“ (8).

25.

призовава частното съфинансиране да бъде интегрирано с наличните финансови средства;

26.

признава правилото за трите „не“ — без ново регулиране, нови институции и допълнителни финансови средства — и изтъква правилото на трите „да“, което се споменава в много форуми: повече допълнително финансиране, по-голяма институционална координация и повече нови проекти;

27.

подчертава, че финансовата подкрепа на равнище ЕС за техническа помощ, свързана с макрорегионалните стратегии, вече се доказа като важен актив за стратегията за региона на Балтийско море и следва да бъде разширена, за да включва и стратегията за региона на Адриатическо и Йонийско море; отправя искане за създаване на специален бюджетен ред за техническа помощ на Адриатическо-Йонийския макрорегион, като се следва примера на бюджетния ред, създаден през 2014 г. за Балтийския макрорегион и за макрорегиона на река Дунав в размер на 2,5 милиона EUR бюджетни кредити за всеки от тях за поети задължения и за плащания;

28.

призовава за по-силен акцент върху комуникацията като хоризонтален въпрос, за да се стимулира обществената ангажираност с макрорегионалната стратегия и по-стабилното управление, както беше подчертано и в документа „Приносът на Адриатическо-Йонийската междурегионална група на Комитета на регионите към консултациите със заинтересованите страни“ от декември 2013 г., предоставен на Европейската комисия;

29.

изтъква, че комуникацията представлява инструмент за повишаване на информираността на гражданското общество за значението на стратегията за гражданите и добавената ѝ стойност при укрепване на идентичността на региона на Адриатическо и Йонийско море;

30.

изразява съгласие, че изграждането на капацитет е актуален хоризонтален въпрос с оглед на гарантирането на успеха на EUSAIR, тъй като регионът на Адриатическо и Йонийско море е широк географски район, който включва държави от ЕС, страни кандидатки и потенциални страни кандидатки с различни административни структури;

31.

отбелязва, че държавите — членки на ЕС, както и страните, които не са членки на ЕС, трябва да засилят уменията и капацитета си, за да постигнат интелигентни, устойчиви и приобщаващи решения на общи проблеми в областта на управлението на човешките ресурси, международните отношения и т.н. Една от евентуалните мерки би включвала създаването на Висша Адриатическо-Йонийска Академия по Администрация, подобно на френската Национална Академия по Администрация ENA (Ecole Nationale d’Administration) в рамките на която държавните служители от региона на Адриатическо и Йонийско море да могат да развиват умения и способности, необходими за многостепенното управление, които да им позволяват да въвеждат иновативни процеси в публичната администрация;

32.

счита, че превръщането на региона на Адриатическо и Йонийско море в една дълговечна зона на мирен диалог и ефективно сътрудничество не може да се осъществи без последователното ангажиране на младите хора в съответните региони. Поради това приканва държавите членки и Европейската комисия да насърчават, улесняват и подобряват изпълнението на съществуващите програми за младежка мобилност в рамките на EUSAIR;

33.

подчертава, че свързаните с региона политически въпроси от спешен порядък като миграцията, следва да се разглеждат като фактор за интеграция и като източник на заетост, който помага на региона на Адриатическо и Йонийско море и на Средиземноморието като цяло да се заемат с решаването на някои основни предизвикателства;

34.

изтъква, че сигурността е допълнителен важен въпрос, който е повод за загриженост и не може да бъде решен самостоятелно от отделните държави, и призовава Европейската комисия да включи специфични действия, за да се намери разрешение на този проблем в рамките на четирите стълба на стратегията;

35.

приветства съвместното съобщение на Европейската комисия и Върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно „За открита и сигурна световна морска среда: елементи на стратегия на ЕС за морска сигурност“ (9), в което се изтъква, че морските интереси на Европа са принципно свързани с благоденствието, просперитета и сигурността на нейните граждани и общности;

36.

посочва, че благоденствието на гражданите е от основно значение за хармоничното развитие на региона; подчертава, че следва да се координират услугите в областта на здравеопазването и научните изследвания, за да се гарантира ефективното функциониране на сектора на здравеопазването;

37.

подчертава значението на темите за „рибарството и аквакултурите“, „сините технологии“ и „услугите в сектора на морските дейности и корабоплаването“;

38.

приветства Директивата на ЕП и на Съвета за установяване на рамка за морско пространствено планиране и интегрирано управление на крайбрежните зони (10) и призовава Европейската комисия да вземе предвид тази директива при планирането на специфични действия в района на Адриатическо и Йонийско море;

39.

подчертава, че многостепенното управление от страна на заинтересованите страни, участващи в растежа на сектора на морските дейности и корабоплаването, е основен фактор за ефективното управление на региона на Адриатическо и Йонийско море чрез общи правила и протоколи за риболов и опазване на рибните запаси, както и стандартизирани системи и процедури за управление;

40.

изтъква, че екологичните иновации, наред с модернизацията на риболова и аквакултурите и (в тясна връзка с втория стълб) на морския транспорт и морските пристанища, заедно с инфраструктурите на техния хинтерланд и морските клъстери, са от основно значение за гарантиране на рационалната експлоатация на морските ресурси и системите, свързани с корабоплаването. Създаването на обща марка висококачествени и проследяеми рибни продукти би могло да бъде важен инструмент за популяризиране на региона;

41.

изтъква значението на темите за „морския транспорт“, „интермодалния хинтерланд“ и „енергийните мрежи“ и подчертава значението на укрепването на нематериалните ИКТ структури. Адриатическо-Йонийският облак представлява средство за свързване на съществуващите платформи, за да се стандартизират споделени процеси и протоколи, да се създадат условия за ефективен интермодален транспорт на товари и пътници и да се улеснят услугите, опазването на околната среда и морската безопасност;

42.

подчертава, че регионът на Адриатическо и Йонийско море трябва да подобри достъпа на Югоизточна Европа до останалия свят, включително до Средиземноморието, чрез разширяване на Балтийско-Адриатическия коридор по посока на Адриатическия рид. Системите за интермодален транспорт в тази област се нуждаят от укрепване, за да се засили позицията на региона като транспортен център в една международна рамка;

43.

подчертава значението на темите за „морското биологично разнообразие“, „замърсяването на моретата“ и „транснационалните сухоземни местообитания и биоразнообразие“;

44.

изтъква, че регионът на Адриатическо и Йонийско море трябва да запази местообитанията и екосистемите си и да вземе мерки срещу предизвикателствата, свързани с изменението на климата, посредством интегрирано многостепенно управление, включващо всички заинтересовани страни в рамките на споделен и интегриран процес;

45.

посочва, че Средиземноморието е полузатворено море с най-ниското равнище на обновяване на водите в света, което изисква висока степен на опазване на тази деликатна екосистема и авангардни експериментални проекти;

46.

приветства „Стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата“ от април 2013 г. (11), в която се насърчава обменът на най-добри практики и разработването на макрорегионални планове за действие като примери за глобален подход към по-добрата оценка на рисковете и уязвимостта;

47.

подчертава значението на темите за „диверсифицирания туризъм, включващ продукти и услуги“ и „устойчивото управление на туризма“, които се откроиха при консултацията със заинтересованите страни по време на конференцията в Атина;

48.

изтъква, че привлекателността на региона включва най-вече туризма като един от основните сектори на растеж и забележителен стимул да развитие на морската и сухоземната икономика. Развитието на този сектор изисква многостепенно управление с участие на националните, регионалните и местните власти, както и на всички териториални заинтересовани страни — от търговските палати до университетите;

49.

изтъква, че въз основа на общите природни, културни и исторически паметници, висококачествените земеделски и хранителни продукти, професионалните традиции в туризма и привлекателните пейзажи, които могат да бъдат популяризирани чрез адриатическо-йонийска марка, туризмът може да представлява важен лост за устойчив растеж и да предоставя възможности за създаване на младежка заетост и социално приобщаване, тъй като понастоящем „половината от работните места в крайбрежния туризъм и половината добавена стойност се падат на Средиземноморския регион“ (12);

50.

подчертава значението на тази трета макрорегионална стратегия, която използва опита на съществуващите макрорегионални стратегии, за да разработи ново иновативно и интелигентно сътрудничество и иновативен експериментален подход на многостепенно управление, основаващ се на „учене чрез практика“, като едновременно с това се търсят синергии и обмен на практики с други стратегии на ЕС;

51.

посочва важността на EUSAIR за предоставянето на нов стимул за намиране на решения на общите проблеми на региона и за насърчаване на устойчив икономически и социален просперитет с акцент по-специално върху развитието на растежа и създаването на работни места, в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“, за да се превърне регионът на Адриатическо и Йонийско море във важен център;

52.

настоятелно призовава Европейската комисия да поеме ключова роля в новаторска платформа за координация и изпълнение, която се характеризира с многостепенно управление и в която решенията се споделят, за да се гарантира политически ангажимент и ангажираност на заинтересованите страни на европейско, регионално и местно равнище в съответствие с принципа на субсидиарност; частният сектор и гражданското общество следва да бъдат включени в осигуряването на стабилна и широка ангажираност със стратегията чрез низходяща и възходяща комуникация, отчетност и прозрачни резултати, например чрез отворен портал за публикуване на данни, годишен форум за икономически и социален диалог по EUSAIR и др.;

53.

посочва европейската интеграция като основен елемент на EUSAIR, която включва четири държави — членки на ЕС, и четири страни извън ЕС, и изтъква елементите на помирение, сигурност, стабилност и просперитет чрез по-тясно сътрудничество и ролята на регионите като основни действащи лица в насърчаването на регионалното самоуправление, изграждането на капацитет, децентрализацията и демокрацията.