23.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 482/64

—

като взе предвид Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (Рамкова директива за отпадъците),

—

като взе предвид Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори, и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО,

—

като взе предвид Директива 96/59/EО на Съвета от 16 септември 1996 г. за обезвреждането на полихлорирани бифенили и полихлорирани терфенили (ПХБ/ПХТ),

—

като взе предвид Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства,

—

като взе предвид Директива 86/278/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието,

—

като взе предвид Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки (Директива за опаковките),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци,

—

като взе предвид Директива 2011/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване,

—

като взе предвид Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци,

—

като взе предвид Директива 2000/76/EО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 г. относно изгарянето на отпадъци,

—

като взе предвид Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH),

—

като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно ефективна стратегия за суровините в Европа (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 февруари 2012 г., озаглавено „Иновации за устойчив растеж: биоикономика за Европа“ (COM(2012)0060),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Европа за ефективно използване на ресурсите — водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)0021), и резолюцията на Европейския парламент от 24 май 2012 г. относно Европа за ефективно използване на ресурсите (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“ (COM(2011)0244), и резолюцията на Европейския парламент от 20 април 2012 г. относно нашата застраховка живот, нашия природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. (3),

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията за Европейска стратегия относно пластмасовите отпадъци в околната среда (COM(2013)0123),

—

като взе предвид Решение 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 г.,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0453/2013),

A.

като има предвид, че пластмасовите отпадъци не са разгледани конкретно в законодателството на ЕС и че те са считани за част от общия отпадъчен поток въпреки техните специфики; като има предвид, че този вид отпадъци вече не следва да се считат само за отпадък, а вместо това следва да се разглеждат като ресурс;

Б.

като има предвид, че пластмасите стават все по-разнообразни и че тяхната употреба се разширява, което води до все по-голям обем отпадъци и нарастващо взаимодействие с други материали и съединения; като има предвид, че пластмасите се натрупват в големи количества (счита се, че в Атлантическия и Тихия океан плават общо 80 млн. т.) и че могат да останат в околната среда стотици години, убивайки морския живот, предизвиквайки токсични реакции и освобождавайки в екосистемите вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система, вещества, които са канцерогенни, мутагенни или токсични за възпроизводството, частици с наноразмери и упорити органични замърсители; като има предвид, че само през 2010 г. на пазара на ЕС са пуснати 95,5 милиарда найлонови торбички, по-голямата част от които предназначени за еднократна употреба, въпреки че употребата им е ограничена или забранена в много страни;

В.

като има предвид, че недоброто изпълнение и прилагане от държавите членки на законодателството на ЕС в областта на отпадъците, липсата на подходящи цели и ценови механизми, недостатъчното вътрешно търсене на рециклирани материали, незаконното изхвърляне, незаконният износ и неправилното складиране, преработване и транспортиране на пластмасови отпадъци са причинили значителни щети за човешкото здраве и околната среда, включително морския живот, както и увеличаване на износа на отпадъци, което води до загуба на материали и работни места в ЕС;

Г.

като има предвид, че евентуална забрана за депониране на пластмасови отпадъци сама по себе си няма да позволи желаното извличане на суровини, ако вместо това съответните количества се пренасочват към инсталациите за изгаряне;

Д.

като има предвид, че що се отнася до пластмасовите отпадъци, следва да се пристъпи към тяхното предотвратяване и намаляване, като се насърчават производителите да избират алтернативни и по-устойчиви материали при разработването на своите продукти;

Е.

като има предвид, че екоиновациите и дизайнът при пластмасовите продукти са от решаващо значение за европейската конкурентоспособност, помагащи на промишлеността да се адаптира към натиска на високите цени на суровините и недостига на материали, а също така развиващи главни базови технологии (ГБТ) за изграждането на устойчиво общество;

Ж.

като има предвид, че за създаването на работни места и растеж ЕС би имал полза от стабилни усилия за преминаване чрез засилено рециклиране към балансирана, нетоксична икономика с ефективно използване на ресурсите на принципите „затворен кръг“ и „от люлка до люлка“, въз основа на концепцията за неопасните отпадъци като суровина; като има предвид, че икономическият потенциал на рециклирането на пластмасови отпадъци понастоящем е много по-висок от постигнатите 33 % за отпадъци от пластмасови опаковки и постигнатите 25 % за общото количество пластмасови отпадъци, и че високият дял на рециклирането предлага решения за недостига на суровини;

З.

като има предвид, че в сектора на пластмасовата промишленост в ЕС работят около 1,6 милиона души;

И.

като има предвид, че стратегията „Европа 2020“ призовава за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

1.

Приветства Зелената книга на Комисията и признава необходимостта от специфични мерки относно пластмасовите отпадъци в законодателство на ЕС, както и от по-уеднаквено, последователно и стриктно изпълнение и прилагане на съществуващото законодателство относно отпадъците, по-специално по отношение на йерархията на отпадъците: предотвратяване, повторно използване, рециклиране и оползотворяване, и особено в тези държави членки, които все още не са постигнали съществуващите цели;

2.

Счита, че стратегическото планиране може да служи като отправна точка за ефективното управление на отпадъците;

3.

Подчертава, че за да стане подходът на ЕС към отпадъчните потоци и кръговата икономика по-последователен в рамката на текущата законодателна „проверка на пригодността“, и предвид факта, че около 40 % от пластмасовите отпадъци са от опаковки и главно от продукти за еднократна употреба, а Директивата за опаковките е единствената с конкретна цел за събиране на пластмасови отпадъци, необходимо е спешно да преразгледа тази директива и да се предложат норми за пластмасови отпадъците, които надхвърлят правилата и стандартите за продуктите; счита, че за да постигне това, както и при разработването на бъдещите си предложения, Комисията следва да има предвид, че пластмасовите отпадъци не са хомогенен материал и че в действителност потоците от тези отпадъци се състоят от различни материали, добавки и пластмасови съединения от различен тип, които изискват различно преработване; отбелязва обаче, че въпреки че пластмасовите опаковки допринасят за запазване на качеството и удължаване на срока на годност на продуктите, те не винаги са необходими за съхраняването на продуктите;

4.

Подчертава, че законодателството на ЕС в областта на пластмасовите отпадъци следва на първо място да цели тяхното намаляване, и следователно следва да бъде ревизирано, за да включи:

5.

Изразява съгласието си, че пластмасовите отпадъци следва да бъдат третирани като ценен ресурс чрез насърчаване на повторната им употреба, рециклиране, оползотворяване и чрез създаването на условия за подходяща пазарна среда; призовава Комисията до 2014 г. да направи предложения за постепенното прекратяване на депонирането на отпадъци, които могат да бъдат рециклирани и оползотворени, най-късно до 2020 г., без обаче вследствие на това да се предоставят стимули за предпочитане на оползотворяването на енергия пред рециклирането, като гарантира, че по отношение на всички начини се прилагат критерии за екологична ефективност; поради това счита, че едновременно с горепосочените цели за рециклиране от съществено значение е да се въведат подходящи мерки за обезсърчаване на изгарянето на позволяващи рециклиране и компостиране и биоразградими пластмаси, за да се оптимизира жизненият цикъл на всеки вид пластмаса, като същевременно се спазва йерархията на отпадъците; изтъква, че по този начин би била преобърната и неустойчивата досегашна тенденция да се предпочита използването на чисто нови продукти пред по-скъпи рециклирани продукти; подчертава, че възможността за рециклиране и поправяне на продуктите следва да бъде отчитана още на етапа на проектирането; поради това призовава Комисията да предложи мерки, свързани с проектирането, които подобряват общото въздействие на продуктите върху околната среда, предотвратяват излишък от отпадъци и насърчават пазари за рециклиране; счита, че при всички случаи пластмасовите продукти следва да бъдат проектирани по такъв начин, че да имат максимална дълготрайност, като се отчита целият жизнен цикъл на продукта; посочва, че в контекста на едно ново законодателство относно пластмасовите отпадъци Комисията следва да разгледа възможността за установяване на по-голям контрол върху постъпването на отпадъци в депата до 2020 г. и за увеличаване на контрола в пунктовете за изгаряне;

6.

Призовава до енергийно оползотворяване на пластмасовите отпадъци да се прибягва само в случай че всички други възможности са изчерпани, и при условие че се използват технологии, снабдени с подходящи системи за пречистване, с цел да се избегнат вредите за околната среда и човешкото здраве;

7.

Счита, че най-опасните пластмаси, тези, които по научни данни са най-разрушителни за здравето на човека и околната среда (като микро- и оксо-биоразградимите пластмаси) и тези, които съдържат тежки метали и други вещества, които също така могат да затруднят процесите на рециклиране, следва постепенно да бъдат извадени от пазара или да бъдат забранени окончателно, възможно най-скоро преди 2020 г., за да се развие пазар за повторно използвани и рециклирани материали, и счита, че незабавно следва да бъде приложено разделно събиране за тези материали; във връзка с това счита, че следва да се подкрепи замяната на опасни пластмасови материали и добавки, включително чрез разширяване на списъка на опасните вещества в Директивата относно ограничението за употребата на определени опасни вещества (RoHS); счита също така, както беше поискано от мнозинството от европейските граждани и потребители (4), че следва радикално да се намали и по възможност да се преустанови постепенно употребата на пластмасови торбички за еднократна употреба, и че е важно да се реши проблемът с предотвратяването на отпадъците чрез по-ефективно справяне със свръхпотреблението и безотговорното изхвърляне на продукти за еднократна употреба;

8.

Припомня, че в един свят, в който природните ресурси, включително обработваемите земи, стават все по-оскъдни, устойчивостта предполага намаляване в абсолютно изражение на използването на ресурсите, а не просто взаимната им подмяна; подчертава, че за биоразградимите, на биологична основа и подлежащи на компостиране пластмаси следва да бъдат приети подходящи мерки за популяризиране, при условие че тяхното производство не оказва отрицателно отражение върху селскостопанската продукция за човешка или животинска консумация или върху околната среда; подчертава също необходимостта да се надгражда върху вече признатите на европейско равнище стандарти (т.е. CEN 13432), за да се позволи по-добро разграничаване между разградимите, биоразградимите и подлежащите на компостиране пластмасови продукти, заедно с предоставяне на потребителите и на предприятията за рециклиране и за управление на отпадъци по-ясна информация за техните характеристики, възможност за рециклиране и потенциал за многократна употреба;

9.

Призовава за повече публични и частни инвестиции в научни изследвания и технологии, насочени към получаване на по-устойчиви пластмаси (т.е. получавани с консумацията на по-малко суровини, като същевременно се запазва същото качество, възможност за повторно използване и възможност за рециклиране) и по-добро интегриране на различните видове в производствените процеси и преработвателните дейности, без това да влияе на качеството на материалите; счита, че са необходими нови технологии и за ускоряване на процесите на биоразграждане на пластмасите, за сортиране на отпадъците, за преработване и механично рециклиране, оползотворяване на пластмаси от океаните, еко-дизайн и интелигентни опаковки; счита, че за тази цел „Хоризонт 2020“ би могъл да предложи възможности да се отговори на тази важна обществена необходимост и че предимствата биха били широкообхватни както за околната среда, така и за гражданите — от създаване на нови икономически дейности (например висококачествено сортиране, което не се извършва с човешки труд) до намаляване на отпадъците в морето и свързаните със здравето рискове; подчертава, че това може да предостави възможност по-специално за младите хора да бъдат интегрирани на пазара на труда посредством нови сфери на дейност; посочва, че пълното прилагане на законодателството на ЕС за отпадъците би довело до икономии в размер на 72 милиарда евро годишно, увеличение на годишния оборот на сектора за управление и рециклиране на отпадъците в ЕС с 42 милиарда евро и до създаване на повече от 400 000 работни места до 2020 г.; подчертава, че и други фондове на ЕС могат да окажат съществен принос за изграждането на инфраструктура за събиране и рециклиране, ако се основават последователно на йерархията на отпадъците от Рамковата директива за отпадъците;

10.

Настоятелно призовава за мерки, които насърчават рециклирането на пластмаси като най-добрия вариант за постигане на екологичните цели; призовава в повече процедури за възлагане на обществени поръчки, включително и в тези на европейските институции, да бъдат включени ясни искания по отношение на рециклирането на пластмасови отпадъци, както и такива, благоприятстващи употребата на рециклирани пластмаси, където това е възможно;

11.

Счита, че трябва да бъдат предприети по-решителни стъпки от страна и на държавите членки, и на Комисията за справяне с незаконния износ и изхвърляне на пластмасови отпадъци, включително по-стриктно прилагане на регламентите на ЕС за транспортирането, както и по-строги системи за мониторинг и инспекции на пристанищата и всички съоръжения за третиране на отпадъци, насочени към случаи на предполагаемо незаконно транспортиране и срещу използването на отпадъци за повторна употреба (основно на излезли от употреба превозни средства и на ОЕЕО), и да се гарантира, че износът отива само в съоръжения, които отговарят на изискванията за екологосъобразно управление, както е предвидено в член 49 от Регламента относно превозите на отпадъци; отбелязва, че прилагането на принципа за разширена отговорност на производителя, както и осведомеността на потребителите, трябва да играят важна роля за предотвратяване на незаконния износ и за значително намаляване на пластмасовите отпадъци в околната среда; освен това счита, че ЕС следва да насърчава последователен подход за управление на отпадъците във всички възможни международни форуми, споразумения и институции; подчертава, че ЕС следва да ръководи глобална инициатива за мониторинг и значително намаляване на морските отпадъци в океаните; също така счита за съществен достъпа до надеждни и сравними данни за отпадъчните потоци, потоците към и от Европа, обемите и системите за управление;

12.

Счита, че финансирането на инфраструктури за рециклиране следва да се ползва с приоритет пред финансирането на депонирането и изгарянето на отпадъци, като естествено се отчитат потребностите на всяка отделна общност; насърчава европейските общини и местните органи, пластмасовата промишленост и секторът за рециклиране и управление на отпадъците да положат всички възможни усилия, за да мотивират гражданите и предприятията да приемат концепция за кръгова икономика по отношение на пластмасовите отпадъци, като се започне с широко обсъждане на планираното остаряване на промишлените продукти, чрез насърчаване на схеми за лесно и ефективно разделно събиране, повторно използване и рециклиране и установяване на подходящи места за събиране на пластмасови отпадъци, особено в крайбрежните и екологично чувствителните райони, като тези мерки трябва да се приложат приоритетно във всички територии, определени от държавите членки на Европейския съюз за защитени зони и/или национални паркове; счита също така, че те биха могли да окажат значителен принос към хармонизирането на дейностите по управление на пластмасови отпадъци в цяла Европа чрез договаряне на общи стандарти и практики; призовава местните органи към сътрудничество за интегрирано планиране на управлението на отпадъците, когато това е рентабилно както от икономическа, така и от екологична гледна точка, както и към насърчаване в частност на създаването на пунктове за събиране на отпадъци от пластмаси, използвани в селското стопанство(като например пластмаси за оранжерии);

13.

Призовава, с оглед на повишаване на осведомеността, за конкретни действия и кампании като установяването на Европейски ден за пластмасови отпадъци, на който гражданите могат да върнат каквото и да е количество пластмасови отпадъци в предварително определени пунктове, например в замяна на подходящо парично обезщетение, като средство за осигуряване на пластмаси, които могат да бъдат рециклирани, и повишаване на обществената осведоменост относно рециклирането и ефективността на ресурсите; счита, че това събитие би могло да включва и дейности на общностите за почистване (напр. плажове), като символичен принос за ограничаване на замърсяването с пластмасови отпадъци; призовава за единодействие между този тип събития и кампаниите „Да го направим“ (Let's do it), европейската седмица за намаляване на отпадъците и бъдещата инициатива за ден за почистване (Clean up day); приветства пилотния проект MARELITT на Комисията за отстраняване на отпадъците в морските води в четирите европейски регионални морета и за намаляване на екологичните, здравните, икономическите и социалните последици от пластмасовите отпадъци в морските води; предлага Комисията да засили диалога си с трети държави, като например с държавите с териториални води в Черно море, за да реши по-ефективно проблема с пластмасовите отпадъци в морските води;

14.

Подчертава, че новите инициативи на равнището на ЕС във връзка с политиката в областта на околната среда, екоиновациите, управлението на отпадъците и биологичната икономика следва да са предшествани от сериозна оценка на въздействието, включително на социалните последици от тях и възможностите за пазара на труда като цяло, особено потенциала за създаване на работни места и необходимостта от въвеждане на първоначално и професионално обучение, за да се създадат „зелени работни места“;

15.

Припомня, че съвместявайки екологичните и икономическите предизвикателства, държавите членки следва да подкрепят инициативи, които улесняват развитието на секторите с най-висок потенциал на заетост за достоен труд и по-специално такива, които подпомагат прехода към устойчива икономика и създаването на устойчиви и качествени работни места в икономика, използваща по-малко ресурси, в съответствие със стратегията „Европа 2020“; призовава местните и регионалните органи да координират предоставянето на обществени услуги с екологични цели, за да се постигнат многобройните цели и едновременно с това да се стимулират „зелени работни места“;

16.

Счита за приоритет определянето на бъдещите нужди на пазара на труда и необходимостта от умения; подчертава необходимостта от стратегии, които да позволят уменията на работниците да отговарят на бъдещите нужди на пазара на труда; в тази връзка подчертава, че за да се отговори на предизвикателствата, които поставя преходът към икономика, използваща по-малко ресурси, са необходими подходящо обучение и умения за процъфтяването на екоиновациите и за правилното прилагане на законодателството на ЕС по отношение на отпадъците; препоръчва на държавите членки да интегрират модела на кръгова икономика в схемите си за професионално обучение; отбелязва, че обучението може да подобри начина на възприемане на работата в сектора на рециклирането и да помогне за задържането на персонала и за подобряване на здравето и практиките за безопасност; припомня в тази връзка, че насърчавайки професионалното обучение и ученето, основано на работата, Европейският социален фонд може да помогне за задоволяване на търсенето на устойчиви качествени работни места в промишлени отрасли, използващи по-малко ресурси, в съответствие с пакета за социални инвестиции, представен от Комисията през февруари 2013 г.

17.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.