23.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 242/34

1.1.

ЕИСК насърчава турското правителство и администрация да признаят организациите на гражданското общество като важна част от обществото и основни действащи лица в процеса на приближаване на Турция към ценностите и постиженията на правото на ЕС. Целта трябва да бъде създаването на общество, в което всички социални групи да имат своя съществена роля. Турция трябва да се включи в общите усилия за създаване на институционална и законодателна рамка за плуралистична култура на участието, основана на взаимно признаване и обмен.

1.2.

Като основна предпоставка за работата на организациите на гражданското общество е необходимо във всички области, съобразно принципа на върховенство на закона, да се спазва разделението на властите. Непропорционалната държавна намеса, която ненужно затруднява работата на организациите на гражданското общество, както в случая с извънредните проверки, е несъвместима с този принцип. Техният достъп до правна защита следва също да се запази. Необходимо е да се води решителна борба с корупцията.

1.3.

В рамките на диалога ЕС — Турция би трябвало да се отдели особено внимание на ефективното прилагане на основните права и свободи, включително:

1.4.

Разделението на властите между законодателна, съдебна и изпълнителна и най-вече ясната разпознаваемост и разлика между правителствени действия и административни действия, като за последните се изисква да бъдат законово регламентирани, са основна предпоставка за гарантирана функционалност на организациите на гражданското общество. Основа на върховенството на закона е преди всичко независимата съдебна власт.

1.5.

ЕИСК призовава Съвета на ЕС да работи за отваряне на глава 23 („Съдебна система и основни права“) и глава 24 („Свобода, сигурност и правосъдие“) от преговорите за присъединяване на Турция към ЕС, така че да продължи да се подкрепя този процес в Турция.

1.6.

В същото време е необходимо да се спазва и принципът на вертикално разделение на властите — напр. местното самоуправление.

1.7.

Би било от полза на организациите на гражданското общество в Турция да се даде достъп до информация за процеси (на вземане на решения) на държавно равнище. За тази цел редовно и на основата на прозрачни разпоредби трябва да бъдат провеждани изслушвания и консултации, за да могат при политически и административни решения да се вземат под внимание констатациите от работата на организациите на гражданското общество и интересите на представляваните обществени групи. Турското правителство и администрацията се насърчават да включат гражданското общество в регламентиран процес на обсъждане (Икономически и социален съвет) и да заложат това в конституцията в хода на процеса на конституционна реформа.

1.8.

Някои групи професии — по-специално свободните професии — имат според ЕИСК особено важно значение за реализирането на обществен ред, градящ се върху свободата и върху принципите на правовата държава. Достъпът до правосъдие или до медицинско обслужване може да бъде осигурен само от независими, квалифицирани специалисти, на които гражданите могат да разчитат на основата на отношения на доверие, защитени от външни влияния или насилие. Тези основаващи се на доверие услуги, предоставяни например от адвокати, лекари, данъчни консултанти и др., изискват пълно опазване на професионалната тайна.

1.9.

В съответствие с това е нужно добре функциониращо самоуправление на тези професии, например в съсловни камари, които да гарантират упражняването на специфичната отговорност към обществото и отделния човек без политически влияния. В рамките на мисията на ЕИСК за установяване на фактите бяха констатирани нарушения на този принцип.

1.10.

Желателно е в Турция на национално и браншово равнище, както и на равнище предприятия да се води социален диалог, благодарение на който работодателите и работниците да се превърнат в равнопоставени партньори. Сред целите следва да бъдат също така подобряването на условията на труд и охраната и безопасността на труда, които да намерят израз в цялостните права на работниците (1).

2.1.

Посещението на ЕИСК в Истанбул и Анкара на 9 и 10 септември 2013 г. разкри, че условията за работа на организациите на гражданското общество в Турция понякога са осезаемо затруднени. В някои случаи представители и сътрудници на организациите на гражданското общество са били обект на тежки лични ограничения и дори физическо насилие от страна на държавни институции.

2.2.

Целта на последващото посещение в Анкара и Диарбекир от 1 до 3 юли 2014 г. беше да се проучат актуалното положение и развитието на условията за работа на гражданското общество в Турция. Бяха проведени разговори с представители на турското гражданско общество, за да се получи информация дали от септември 2013 г. насам са настъпили промени в условията за работа на организациите на гражданското общество.

2.3.

Тези посещения се състояха в допълнение към редовните заседания на Съвместния консултативен комитет ЕС — Турция, който наблюдава процеса на присъединяване на Турция към ЕС. Членовете на ЕИСК имаха възможност да разговарят с представители на гражданското общество, които не бяха предложени като партньори за дискусия със СКК ЕС — Турция.

2.4.

Разговорите с представители на широк спектър организации на гражданското общество и на правителството, включително и на един общински орган, дадоха представа за условията за работа на организациите на гражданското общество в Турция и за евентуалните промени в тези условия. Целта беше посредством индивидуалните опит и интерпретации на различните участници от гражданското общество да се очертае цялостна картина, която да отразява не толкова правната рамка, колкото действителното усещане за положението на практика, което е от решаващо значение за личния ангажимент на хората в организации на гражданското общество.

2.5.

Изхожда се от разбирането, че никога, дори и при оптимални обстоятелства, не може да се постигне пълна удовлетвореност на всички участници от гражданското общество. Вместо това целта би трябвало да бъде постоянно оптимизиране на средата за гражданска обществена ангажираност чрез балансиране на различните интереси в духа на постоянното израстване на едно демократично, плуралистично общество, каквото посредством активен процес се е формирало във всички държави — членки на ЕС.

2.6.

ЕИСК призовава както Турция, така е Европейския съюз да разглеждат диалога с гражданското общество като абсолютно необходимо условие за сближаването между техните общества и да правят всичко по силите си за насърчаването на този диалог. Този процес може да бъде успешен само ако се основава на процес на взаимно учене в рамките на постоянен, открит диалог.

3.1.

Турция отбеляза категоричен напредък по отношение на основните принципи на разделението на властите и независимото самоуправление, въпреки че са необходими значителни по-нататъшни усилия за прилагането на тези принципи. Организациите на гражданското общество се нуждаят от надеждна правна рамка като основа за техните действия. Това включва и необходимостта действащото право да предлага на тези организации достатъчна свобода на действие в работата им и да бъде съответно спазвано и прилагано и от държавата, и от администрацията. Тази правна сигурност за условията за работа на организациите на гражданското общество и техните сътрудници трябва да бъде прозрачна и гарантирана.

3.2.

Главен обект на критика беше конституционната реалност по отношение на надеждното спазване на индивидуалните права от страна на държавни ведомства. Независимо от формалната правомерност на административните действия в отделния случай или на нарушения на правните разпоредби, в някои случаи прозрачността на обосновката за действията на държавата не изглеждаше гарантирана и прозрачна. Вследствие на това действията от страна на държавата бяха възприемани като произвол.

3.3.

Правното основание за дадено действие, компетентният за прилагането му орган и обосновката за дадено решение или действие би следвало винаги да бъдат представяни по разбираем за засегнатата страна начин. Незабавният достъп до правна защита трябва също така винаги да бъде фактически гарантиран и надлежно документиран.

4.1.

Всички членове на организациите на гражданското общество са отговорни за своите действия също както всеки друг гражданин. Не може поради техния ангажимент неоправдано да им се нанася ущърб или да им се налагат ограничения в индивидуален план. Най-вече тяхната и на семействата им лична неприкосновеност трябва да бъде изцяло защитена.

4.2.

ЕИСК е информиран, че в редица случаи представители на организации на гражданското общество са били — понякога лично — заплашвани словесно и със съдебно преследване и са се сблъсквали с неоправдано ограничаване на дейностите им по линия на гражданското общество. Редица такива ограничения се проявиха във връзка с протестите в парка Гези през май и юни 2013 г. и с последвалите ги съдебни действия.

4.3.

Делегацията на ЕИСК беше дълбоко потресена от информации, че след протестите в парка Гези на лекари е било забранявано да се погрижат за ранените, а здравни досиета на пациенти са били изисквани за следствени цели. Освен това се твърди, че някои лекари са били разследвани за престъпления, като нарушаване на правителствени разпоредби, тъй като не са се подчинили на указания от държавните органи. Поверителните, независими медицински грижи са право на човека, без оглед на политическите събития и на конкретната личност, и трябва да бъдат предоставяни в съответствие с Хипократовата клетва. При медицинските грижи, също както при правната защита, съблюдаването на професионалните тайни от страна на всички участващи е крайъгълен камък за действия, почиващи на доверие, и белег на правовата държава. За функционирането на демокрацията на правовата държава и за доверието на гражданите в зачитането на техните права спазването на тези принципи от страна на всички длъжностни лица има значение, което надхвърля рамките на отделните конкретни случаи.

4.4.

ЕИСК препоръчва на турските държавни органи да се опитат да си възвърнат изгубеното доверие на организациите на гражданското общество, като гарантират, че решенията, вземани на всички равнища на управление, са прозрачни и в съответствие с принципите на правовата държава, а решенията на законодателните, правосъдните и изпълнителните органи са напълно независими.

4.5.

Включването на гражданското общество в процеса на демократично вземане на решения би могло да бъде подкрепено в рамките на процеса на присъединяване към ЕС, като се отворят преговорни глави 23 („Съдебна система и основни права“) и 24 („Свобода, сигурност и правосъдие“) и като проактивно се прилагат основните права и свободи, съдържащи се в тези глави.

4.6.

ЕИСК подчертава, че независимостта на съдебната власт, включително тази на съдиите, е основен елемент на свободното гражданско общество в условията на демокрация. Най-вече съдиите трябва да могат да раздават правосъдие по независим начин, съобразно със закона, без непреки указания от страна на други органи, без да им бъде упражняван индивидуален натиск и без да бъдат заплашвани, че ще им бъдат нанесени лични вреди.

5.1.

ЕИСК би приветствал, ако правителството и администрацията в Турция използват по-широко потенциала на организациите на гражданското общество при формулирането и представянето на политически решения, като преди вземането на решенията тези организации биват редовно изслушвани и с оглед на установяването на диалог им се предоставя достъп до информация относно процесите на вземане на решения на държавно равнище. Много турски организации на гражданското общество се оплакаха от липса на възможности за достъп до процеса на вземане на решения на държавно равнище. В държавите — членки на ЕС, с представителите на организациите на гражданското общество се провеждат редовни консултации преди вземането на решения, така че в този процес да бъдат включени колективните становища и интереси на членовете на тези организации и да се повишат качеството и обществената подкрепа на вземаните решения. Чрез изслушването на участващи или засегнати обществени групи като постоянен процедурен елемент в законодателството и нормативното регулиране държавните органи могат преди всичко изпреварващо да открият потенциал за подобрения и, второ, да разчитат и на представянето на решението от страна на съответните организации в техните сфери на влияние.

5.2.

Турското правителство и администрацията се насърчават да включат в регламентирана форма гражданското общество, включително малцинствата, в структуриран политически процес на формиране на мнение посредством създаването на Икономически и социален съвет и да заложат това също и конституционално в процеса на реформа на конституцията.

5.3.

Представители на организации на гражданското общество определят като силно ограничено своето общуване с членовете и с обществеността по време на мисията за установяване на фактите. Те съобщиха, че достъпът им до пресата е бил труден — или дори практически невъзможен — поради отчасти олигополните структури на медиите и техните често дълбоко едностранчиви редакционни позиции, както и поради това, че съществуват силни икономически зависимости и че се оказва пряко влияние върху медиите. Това е ограничавало както отразяването на работата на организациите на гражданското общество, така и възможността за свободни дискусии по политически теми, в които да могат да се застъпват и критични към правителството позиции.

5.4.

ЕИСК смята, че трябва да се направи още много, за да се постигне свободен и разнообразен медиен ландшафт. Репресиите срещу журналисти, включително задържането им, въз основа на тяхната критична работа трябва да бъдат незабавно прекратени.

5.5.

ЕИСК се отнася критично към временното блокиране на платформата за микроблогове Twitter. Турското правителство би трябвало да подкрепя свободата на изразяване на мнение, включително и в социалните медии, и това следва да бъде разрешено като елемент от интензивния обмен на виждания, който е част от демокрацията.

6.1.

Закрилата на малцинствата следва да се приема сериозно, като пробен камък за функционирането на демокрацията. Дискриминацията от страна на държавни органи трябва да бъде системно премахвана, а случаите на дискриминация от страна на трети лица — да бъдат санкционирани съобразно закона и предотвратявани посредством кампании за обществена просвета. Включването на гражданското общество в процеса на демократично вземане на решения би могло да се улесни в рамките на процеса на присъединяване към ЕС, като се отворят преговорни глави 23 („Съдебна система и основни права“) и 24 („Свобода, сигурност и правосъдие“) и незабавно се приложат основните права и свободи, съдържащи се в тези глави.

6.2.

Въпреки че жените не могат да бъдат логично определени като малцинство, ЕИСК призовава Турция да използва инструментите за закрила на малцинствата за насърчаване на равнопоставеността на половете. За тази цел Турция следва да приложи Конвенцията на ООН за правата на жените. Напредъкът на момичетата и жените във всички области на обществения живот — особено при достъпа до пазара на труда, включително публичната служба — би трябвало да бъде политическа цел на Турция, към която тя активно да се стреми. Турската държава би следвало да подкрепя майките в тежко положение, като им осигурява консултация с независими специалисти, за да се намали броят на нелегалните аборти. Добрите практики на сътрудничество между организации за правата на жените и турската държава би трябвало да продължат и да се утвърждават.

6.3.

Тя трябва да продължи да полага усилия за интегриране на кюрдското малцинство като част от турското общество и за насърчаване на културата и езика на кюрдите.

6.4.

ЕИСК приканва Турция да защитава от дискриминация хората с различна сексуална ориентация или специфична сексуална идентичност и да ги интегрира в обществото.

6.5.

На ЕИСК беше съобщено, че в някои случаи не се зачита конституционният принцип на секуларност в Турция, като по-специално се поставя изискването в официални документи за самоличност да се посочват данни относно религиозната принадлежност. Лицата, принадлежащи към религиозни малцинства, включително алевитите, изглежда са обект на неблагоприятно третиране в обществения живот и по отношение на изгледите за намиране на работа. Турция се приканва да положи още усилия за недискриминационното приобщаване на религиозните малцинства в обществото.

7.1.

ЕИСК констатира недостатъци при осъществяването на системно включване на работниците при вземането на важни решения. Профсъюзни организации информираха за ограничения на свободата на сдружаване и на събрания, която е основно условие за членството в профсъюзите. Освен това върху профсъюзни активисти, най-вече членове на работнически съвети, се упражнявал индивидуален натиск, който нарушава основното право на свобода на сдружаване.

7.2.

ЕИСК научи с изумление за недостатъци в изготвянето и прилагането на мерки за осигуряване на безопасни условия на труд, довели до злополуки в навечерието на мисията за установяване на фактите — напр. злополуката в мина в Сома през май 2014 г. ЕИСК призовава турското правителство и турската администрация да си сътрудничат за разработването на предохранителни мерки за защита на живота и безопасността на работниците и да осигурят повсеместното им прилагане.

8.1.

В Турция на някои места принципът на местно самоуправление си остава процес на взаимно учене, в рамките на който е необходимо ролите и правомощията на различните органи постепенно да се дефинират и изпълнят със съдържание. ЕИСК отбелязва, че вертикалното разделение на властите се използва в Турция и като инструмент за развиване на мрежа от връзки между държавата и различните обществени групи и че е необходимо този демократичен процес да залегне още по-категорично на регионално и местно равнище. Това би могло да е още една възможност организации на гражданското общество с пряко местно измерение да бъдат включени в политическите процеси на вземане на решения, например като информирани граждани и независими съветници.

9.1.

Държавата и медиите биха могли в още по-голяма степен да развиват у населението разбирането за разнородността на обществените групи и да насърчават необходимостта от организации на гражданското общество и представителство на интересите, така че и малцинствата да бъдат възприемани като легитимна и обогатяваща съставна част на турското общество.

9.2.

За да могат организациите на гражданското общество да се развиват и да работят професионално, те се нуждаят от социална структура, която да е плуралистична и да включва практическо участие. Това зависи не само от наличието на институционални механизми, които да дават на организациите на гражданското общество възможност да работят по силата на закона, но също и от поддържането на практическите рамкови условия за участие на гражданското общество. Както личният ангажимент към преследваните интереси и ценности, доброволната работа зависи и от признанието, което отделният човек получава за своето участие.

9.3.

Някои разговори с участници от гражданското общество показаха, че те усещат дейността си по-скоро като усилия в една неравна борба с властите, отколкото като законно застъпничество на интереси. Обезпокоителна беше използваната в някои случаи риторика на противопоставяне, недоверие и съпротива срещу обществени и държавни сили. Такава нагласа не спомага за постигането на взаимно разбирателство и съдържателен напредък чрез съвместно осъществявани промени и крие опасност от разцепление между различни групи в турското общество.

9.4.

За да се преодолее климатът на недоверие и страх, държавните органи и организациите на гражданското общество се приканват да започнат дву- и тристранен диалог със своите европейски партньорски организации, така че да се стимулира установяването на климат на взаимно уважение и доверие.