52014DC0439

Доклад за функционирането на Регламента за сътрудничество в областта на защита на потребителите

1.        Въведение

Разходите на потребителите понастоящем представляват повече от 56% от БВП на ЕС и са силен задвижващ механизъм за европейската икономика[1]. Политиката на ЕС за защита на потребителите може значително да допринесе за по-високи темпове на растеж в ЕС чрез подобряване на условията за потребителите и повишаване на доверието в единния пазар. Както бе посочено в Европейската програма за потребителите от 2012 г., ускореното прилагане на законодателството за защита на потребителите е един от приоритетите на политиката за потребителите. Уеднаквеното и ефикасно прилагане е насочено към стимулиране на частното потребление и осигуряване на равнопоставени условия за дружествата. Това от своя страна стимулира конкуренцията и иновациите, ориентирани към потребителите[2].

Прилагането на законодателството на ЕС по отношение на икономическите интереси на потребителите беше засилено през 2004 г. с приемането на Регламента за сътрудничество в областта на защита на потребителите (Регламент за СОЗП)[3]. Тази уникална рамка обединява националните органи от всички държави — членки на ЕС[4]. Нейната основна цел е да бъдат преодолени трансграничните нарушения чрез въвеждане на процедури за обмен на информация, трансгранични искания за правоприлагане и координирани действия, за да се предотврати придвижването на търговците нарушители между държавите членки с цел възползване от пропуски в рамките на националната юрисдикция. Тя позволява и сключване на споразумения за международно сътрудничество.

В два двугодишни доклада[5] през 2009 и 2012 г. Комисията извърши оценка на функционирането на регламента за СОЗП и набеляза възможности за по-ефективно сътрудничество в сферата на правоприлагането съгласно съществуващата законодателна рамка. С член 21а в Регламента за СОЗП се въведе клауза за преглед, задължаваща Комисията да извършва оценка на ефективността и на механизмите за функциониране на Регламента.

Във външна оценка от 2012 г. (наричана по-долу „оценката“)[6] беше достигнато до заключение, че Регламентът за CОЗП е бил от полза за компетентните органи и за потребителите, и бяха потвърдени уместността и значимостта на целите на СОЗП, като беше отбелязано, че те все още не са напълно постигнати.

В заключенията от Срещата на високо равнище на ЕС по въпросите на потребителите през 2013 г.[7] беше подчертано, че е необходим по-интегриран подход за спазването на правата на потребителите на равнище ЕС, по-специално за справяне с широко разпространените нарушения[8]. В същото време националните правоприлагащи органи и организациите на потребителите предприеха действия срещу такива широко разпространени нарушения, например в случаи, отнасящи се до заблуждаващи практики, свързани със законодателно гарантирани права[9]. Подобни действия не само показват, че по-големите търговци са склонни да прилагат едни и същи практики в редица държави членки едновременно, но и предоставят ценни насоки за размисъл относно най-добрия начин за справяне с такива широко разпространени нарушения на равнище ЕС.

Като следваща стъпка от процеса на преглед Комисията публикува Пътна карта[10], в която се съдържа обзор на главните области, в които е възможно подобрение, и ги подложи на тестване чрез обществена консултация[11], проведена от 11 октомври 2013 г. до 13 февруари 2014 г. Тези области се отнасят до еднаквото разбиране на рамката за СОЗП от всички участници, потенциалните пропуски в механизмите за предупреждение, процедурните и правните пречки при обработката на исканията за взаимна помощ, правомощията на компетентните органи, ролята на Комисията и необходимостта от разработване на общи инструменти за справяне с широко разпространени нарушения, засягащи няколко държави членки по едно и също време (нарушения, накърняващи интереси  на равнище ЕС).

При процеса на преглед до момента беше потвърдено, че прилагането на Регламента за СОЗП през 2007 г. е довело до разработването на ефективни средства за защита на колективните интереси на потребителите в рамките на ЕС. Регламентът за СОЗП определя общ минимален капацитет в областта на правоприлагането за националните органи и им предоставя възможност да провеждат съвместни правоприлагащи действия, координирани от Европейската комисия. Така например повече от 3000 уебсайта за електронна търговия в различни икономически сектори са били проверени за нарушения на правото на ЕС, което е довело до повишаване на степента на спазване на законодателството. През последните две години е направена допълнителна крачка, за да се изиска от икономическите оператори да прекратят нелоялните търговски практики в области от общ интерес в рамките на ЕС — възприети са общи подходи за СОЗП в правоприлагането. Едно неотдавнашно действие за СОЗП относно „покупки в приложение“[12], заради които национални правоприлагащи органи от целия ЕС запознаха големите технологични компании с общото разбиране за това как да се прилагат съответните правила за потребителите в тази област, е конкретен пример за това как правоприлагането, основаващо се на СОЗП, може да води до разрешаване на съвременни проблеми на потребителите, възникващи в редица държави членки.

Успоредно с това Комисията положи усилия да разработи насоки за тълкуване, за да улесни по-нататъшно правоприлагане и спазване[13] съобразно с разширяването на защитата и политиката на ЕС за потребителите. С предстоящото публикуване на насоки за прилагането на Директивата относно правата на потребителите[14] и на Директивата относно нелоялни търговски практики[15] следва да се насърчи общото разбиране при оценката на случаите и така да се подобри прилагането на законодателството за защита на потребителите.

По отношение на бъдещето процесът на преглед е показал ясно, че за да се отговори на новите предизвикателства на цифровата икономика, при прилагането на законодателството за защита на потребителите трябва да се разгледат както особеностите на безналичната търговия, така и скоростта, с която нарушенията на законодателството за защита на потребителите могат да се разпространяват в рамките на ЕС. Данните от Индекса на условията за потребителите и докладите на европейските потребителски центрове също сочат запазването на неравнопоставени условия за потребителите в различните страни и висок брой на трансграничните нарушения на законодателството за защита на потребителите. В рамките на обществената консултация заинтересованите страни отправиха  ясен призив към създателите на политики да увеличат усилията си за ефективно прилагане на законодателството за защита на потребителите.

Настоящият доклад е още една стъпка в рамките на процеса на преглед. Той интегрира всички цитирани документи, нови двугодишни доклади, представени от държавите членки през 2013 г.[16] , и резултатите от обществената консултация. В съответствие с принципите на интелигентното регулиране[17] настоящият доклад ще бъде последван от задълбочена оценка на въздействието на възможните подобрения в Регламента за СОЗП, за да се предостави възможност на Комисията да завърши в началото на 2015 г. прегледа, предвиден в член 21а от Регламента за СОЗП, и да подготви основата за вземане на решение дали е необходимо законодателно предложение за изменение на Регламента за СОЗП.

2.        От 2007 г. насам сътрудничеството в сферата на правоприлагането е увеличило ползите за потребителите от законодателството на ЕС за защита на потребителите

От 2007 г. насам Регламентът за СОЗП е довел до значителни ползи за потребителите в ЕС благодарение на укрепването на капацитета в областта на правоприлагането в цяла Европа. Сътрудничеството между правоприлагащите органи за защита на потребителите гарантира по-единно прилагане на законодателството на ЕС за защита на потребителите, с което допринася за по-доброто функциониране на единния пазар за гражданите и бизнеса. По-специално:

· механизмът за взаимна помощ в рамките на CОЗП предоставя ясна и всеобхватна правна рамка за взаимен обмен на информация и за предприемане на трансгранични действия по правоприлагане. Най-важното нововъведение е възможността за прилагане на законодателството за защита на потребителите през границите (член 8 от Регламента за СОЗП). Това не само намалява разходите за правоприлагане, но също така позволява използването на административните средства на една държава в полза на потребителите от други държави и предотвратяването на придвижване на търговците нарушители от една държава в друга;

Искания за взаимна помощ

Регламентът за СОЗП дава възможност на компетентните органи да обменят информация от разследвания, ако е отправено искане за това (член 6), и да поискат друг компетентен орган да предприеме действия за преустановяване на вътреобщностно нарушение (член 8). Тези инструменти позволяват на компетентните органи да получават доказателства, въз основа на които да наложат преустановяване на нарушенията, извършени от търговци от други държави членки, които вредят на потребителите в тяхната юрисдикция.

До края на 2013 г. държавите членки са отправили общо 1454 искания за взаимна помощ, включващи 699 искания за информация и 755 искания за правоприлагане. В оценката се посочват множество ползи, получени от механизма за взаимна помощ, като например повишаване на ефективността на трансграничните действия по правоприлагане, обмен на най-добри практики, повишена информираност на органите за възникващите нарушения и повишаване на административния капацитет[18].

· едновременните проверки и общите подходи по правоприлагане, основаващи се на член 9 от Регламента за СОЗП, позволиха на държавите членки да координират своите подходи по правоприлагане в по-голям мащаб. Те предоставиха ефективни инструменти на равнище ЕС, имащи ясен възпиращ ефект върху други търговци, за откриване и борба със сериозни и широко разпространени нарушения. Предприетите коригиращи мерки, например в областта на електронните стоки, туристическите услуги и цифровото съдържание, несъмнено доведоха до измеримо подобрение на спазването на законодателството и на осведомеността за правата на потребителите сред дружествата.

Едновременни проверки

Комисията, съвместно с компетентните органи на държавите членки, разработи специфичен за ЕС формат за проверки на уебсайтове (известни като „едновременни проверки“). Едновременната проверка е общоевропейска проверка на уебсайтове за идентифициране на нарушения на законодателството за защита на потребителите на даден онлайн пазар и впоследствие за осигуряване на спазването на това законодателство чрез дейности по правоприлагане. От 2007 г. насам едновременните проверки се извършват на годишна база, координират се от Европейската комисия и се провеждат едновременно от националните правоприлагащи органи в държавите участнички. Въпреки че е участието е доброволно, почти всички държави членки се включват всяка година. В периода 2007 — 2013 г. са проверени над 3000 уебсайта:

Онлайн пазар || Участващи държави членки || Проучени уебсайтове || Уебсайтове с нарушения || Равнище на правоприлагане*

Самолетни билети (2007 г.) || 15 + 1 от ЕИП || 447 || 32 % || 81 %

Съдържание за мобилни телефони (2008 г.) || 27 + 2 от ЕИП || 554 || 54 % || 71 %

Електронни стоки (2009 г.) || 26 + 2 от ЕИП || 369 || 55 % || 71 %

Онлайн продажби на билети (2010 г.) || 27 + 2 от ЕИП || 414 || 59 % || 79 %

Потребителски кредити (2011 г.) || 27 + 2 от ЕИП || 565 || 69 % || 75 %

Цифрово съдържание (2012 г.) || 27+ 2 от ЕИП || 330 || 52 % || 80 %

Туристически услуги (2013 г.) || 27+ 2 от ЕИП || 552 || 69 % || 62 %**

* Равнището на правоприлагане показва степента на спазване на законодателството след проверката: съотношение на отговарящите на изискванията уебсайтове към общия брой прегледани уебсайтове. ** Резултати след 6 месеца. Националните органи обикновено изискват период от минимум 12 месеца след първоначалното проучване, за да бъдат в състояние да докладват за окончателните резултати от дейностите си по правоприлагане.

Оценката показва ползите от едновременните проверки както по отношение на вътреобщностните нарушения, така и на националните случаи. Едновременните проверки осигуряват добър индикатор за секторното/пазарното съответствие с правилата за защита на потребителите и придават видимост на мрежата за CОЗП. Те допринасят за общото разбиране на правните и другите въпроси от страна на органите за СОЗП.

Общи подходи по правоприлагане

Общият подход по правоприлагане е нов формат за съвместни действия по правоприлагане, разработван от 2013 г. насам въз основа на член 9 от Регламента за СОЗП. Той позволява на компетентните органи на държавите членки с помощта на Комисията да координират подхода си относно прилагането на законодателството за защита на потребителите по конкретни въпроси. Първото подобно действие засяга покупки в приложение в онлайн игри. Друг пример се отнася до сектора за отдаване на автомобили под наем. И в двата случая дискусиите със съответния отрасъл са в ход, за да се гарантира спазването на правото на защита на потребителите.

· механизмът за предупреждение в рамките на CОЗП за първи път предостави на държавите членки рамка за обмен на информация за нововъзникващи нарушения и за определяне на нарушенията, при които може да се изисква координиран подход;

· общите дейности и проекти, семинарите и другите събития повишиха степента на правоприлагане и административния капацитет на държавите членки в областта на защитата на потребителите и доведоха до увеличаване на доверието и взаимното разбирателство между органите на държавите членки, участващи в мрежата за СОЗП;

· международното сътрудничество позволи обмен на добри практики с основните търговски партньори на ЕС.

Тези постижения бяха реализирани въпреки предизвиканите от кризата ограничения в административните ресурси. Всъщност те показват, че механизмът за СОЗП може да осигури средства, с които ресурсите се използват по-ефективно при отстраняване на нарушенията в рамките на ЕС. Прилагането на Регламента за СОЗП като цяло доведе до положителни резултати и създаде основаващ се на мрежа механизъм за сътрудничество, приложим и за други области на единния пазар.

3.        Сътрудничество в сферата на правоприлагането: по-интелигентен начин за справяне с предизвикателствата, породени от цифровата икономика

Регламентът за CОЗП продължава да бъде от съществено значение и е предимство за бъдещето на политиката на ЕС за защита на потребителите. В оценката, в двугодишните доклади на Комисията и на държавите членки, както и в резултатите от обществена консултация, ясно се посочва необходимостта от цялостни насоки за работата на мрежата за CОЗП. Може да е необходимо допълнително разработване на рамката за СОЗП, включително евентуално преразглеждане на Регламента за СОЗП, в следните области:

· механизмите за взаимна помощ, включително правните и процедурните въпроси и разпоредби, гарантиращи цялостно сътрудничество (член 9 от Регламента за CОЗП), може да се нуждаят от изясняване и подсилване[19];

· общите дейности по правоприлагане, като например едновременните проверки или наскоро стартираните общи действия по правоприлагане, са ефективни и следва да бъдат прилагани и към други сектори[20]. Необходим е допълнителен напредък — както опитът в някои случаи на СОЗП показа — в борбата с измамите и агресивните търговски практики, като за целта може да са необходими специфични средства в областта на правоприлагането[21];

· може да се наложи да бъдат разработени пазарен мониторинг и механизъм за предупреждение в рамките на СОЗП, за да се гарантира бързо идентифициране на възникващи заплахи за потребителите, които биха изисквали действие за СОЗП[22]. По-специално следва да бъде проучена възможността за привличане на други участници, като например организациите на потребителите и европейските потребителски центрове [23];

· трудностите, произтичащи от различните национални процедурни правила и стандарти, приложими в изпълнителното производство, представляват пречка пред ефективното и ефикасно сътрудничество[24]. Тези различия могат да възпрепятстват взаимната помощ и сътрудничеството и да забавят ефективното отстраняване на нарушенията. Инструментариумът на компетентните органи и техните минимални общи правомощия също може да се нуждаят от изясняване[25];

· респондентите в обществената консултация като цяло подкрепят една по-активна роля на Комисията в мрежата за CОЗП[26]. В периода 2013 — 2014 г. вече бяха направени стъпки в тази посока със стартирането на нови координирани дейности по правоприлагане, в резултат на които е възприет  общ подход по правоприлагане във връзка с покупките в приложение. В бъдеще трябва да се направи повече срещу широко разпространени нарушения, накърняващи интереси на равнище ЕС, които причиняват значителни щети на икономиката на ЕС[27].

· с оглед на нарастващите предизвикателства в една глобализирана цифрова икономика, породени от търговски практики с произход от трети държави, може да бъде необходимо по-нататъшно сътрудничество с международните партньори[28].

4.        Допълване на двустранната помощ с повече съвместни действия в рамките на ЕС

Оценката и двугодишните доклади показват, че — след първоначален тестов период през 2007—2009 г. — националните органи са използвали механизма за взаимна помощ в рамките на CОЗП за случаите, които са могли да бъдат решени по-ефективно чрез мрежата за CОЗП в сравнение с други средства, налични на национално равнище[29]. Успоредно с това по-голямата интернационализация на търговията на дребно в ЕС доведе до това големи търговци да създават местни дъщерни дружества на основните си пазари и да прилагат навсякъде едни и същи практики. Така националните органи се изправят пред едни и същи нарушения на своите пазари. При все това бюджетните ограничения карат държавите членки да насочат ограничените си ресурси по-скоро към вътрешни случаи, отколкото към въпроси от трансграничен характер[30].

Ето защо интернационализацията на търговията на дребно допринася за разпространението на същите нарушения през границите в ЕС. Това беше взето предвид в мрежата за CОЗП чрез засилване на съвместните дейности, като например едновременните проверки, а от 2013 г. насам и чрез разработването на нов инструмент — общия подход по правоприлагане. Насочването към  въпроси от общ интерес на равнище ЕС позволи предприемането на ефективни действия по правоприлагане.

Неравномерното използване на механизма за взаимна помощ между държавите членки, установено още в първия двугодишен доклад на Комисията, потвърдено в оценката[31] и наблюдавано през 2012—2013 г.[32], подчертава необходимостта от повишаване на информираността  и общото тълкуване на Регламента за СОЗП от страна на националните органи. Този факт се подкрепя категорично и от отговорите в рамките на обществената консултация[33]. Това се отнася по-специално до правилата за искания за правоприлагане (например във връзка с максималните срокове и следващите стъпки, които трябва да се предприемат, когато правоприлагането не е възможно), както и до процедурите за обработване на искания. Освен това изглежда, че е уместно да се помисли за сътрудничество между организациите на потребителите и мрежата за CОЗП, по-специално по отношение на обмена на информация за възникващи практики, които биха могли да бъдат в нарушение на законодателството на ЕС за защита на потребителите.

Също така в оценката се препоръчва засилване на едновременните проверки чрез дейности за повишаване на обществената осведоменост и чрез последващи действия, осигуряващи еднакво ниво на спазването на законодателството за защита на потребителите в определен сектор. В нея се предлага и създаването на „обсерватория“, която систематично да събира информация[34]. Резултатите от обществената консултация показват също цялостната необходимост от засилване на механизмите за наблюдение на пазара с цел ранно откриване на нарушения.

С изключение на едновременните проверки и на разработването на общи подходи по правоприлагане, пълният потенциал на член 9 не е реализиран в периода 2007—2013 г. Така например член 9 не е използван пряко от държавите членки за координиране на паралелни едновременни действия по правоприлагане. Една от причините, посочени в оценката, е необходимостта на мрежата за СОЗП да се предоставят допълнителни насоки за това как да използва и координира такива действия[35], като включително се разясни ролята на Комисията[36].

Резултатите от обществената консултация показват, че нараства значението на широко разпространените сериозни нарушения на законодателството за защита на потребителите (нарушения, накърняващи интереси на равнище ЕС)[37] и че е налице интерес към укрепване на механизмите за сътрудничество по член 9 с цел ефективно справяне с такива нарушения в бъдеще.

5.        Регламент за СОЗП, чрез който ефективно се преодоляват възникващи нарушения, накърняващи интереси на равнище  ЕС

В оценката се посочва, че в рамките на настоящия Регламент за CОЗП не може да се противодейства напълно на нарушения, настъпили едновременно в няколко държави членки или извършени от един и същ търговец[38]. Такива нарушения могат да причинят значителна вреда на потребителите в ЕС, тъй като трансгранични търговци, осъществяващи дейност от различни места, могат да застрашат икономическите интереси на всички потребители в ЕС. В оценката беше посочено, че за да се преустановят тези нарушения, е необходим силно координиран подход или единно действие на равнище ЕС.

За ефективно противодействие на „нарушения, накърняващи интереси на равнище ЕС“ се изисква ясно правно основание, включително определение на това понятие, и строга координация на действията по правоприлагане, при възможност с по-голямо участие на Комисията[39]. Както беше посочено по-горе, в член 9 от Регламента за CОЗП вече е предвидена възможността за координиране на правоприлагането. Въпреки че въз основа на член 9 са разработени два ефикасни инструмента за правоприлагане (едновременни проверки и общи подходи по правоприлагане), опитът показва, че съществуващата рамка за координация е все още твърде неясна, по-специално липсва добре определена и прозрачна процедура за координация, както и яснота за съответните роли и отговорности на участниците и за последиците в случай на бездействие. Ролята и отговорностите на координатора са недостатъчно добре определени. Въпреки че могат да бъдат проучени възможностите за предоставяне на допълнителни насоки и разяснения като начин да се допринесе за по-честото използване на механизма за координация по член 9, изглежда малко вероятно всички установени проблеми да бъдат напълно решени, особено когато става въпрос за справяне по най-ефективния начин с нарушения, накърняващи интереси на равнище ЕС.

С оглед на възможното широко разпространение на вредите, които нарушенията, накърняващи интереси на равнище ЕС, биха могли да причинят на потребителите в няколко държави членки, в Пътната карта от 2013 г. като вариант за преглед се посочва възможността за въвеждане на по-ефективен механизъм/процедура за координация на правоприлагането за действие при случаи на накърняване на интереси на равнище ЕС[40]. Преобладаващото мнозинство от заинтересованите страни в рамките на обществената консултация считат, че подобни нарушения са съществени и че за борба  с тях ще бъде необходима конкретна процедура на равнище ЕС[41].

Заинтересованите страни считат, че за преустановяване на нарушения, накърняващи интереси на равнище ЕС, най-ефективни ще бъдат следните подходи: i) задължение за държавите членки да предупреждават другите държави членки за всяко предприето действие по правоприлагане; ii) задължение за държавите членки да уведомяват за случаи, в които се счита — съгласно определени критерии — че са накърнени интереси на равнище ЕС; iii) задължителни съвместни действия по правоприлагане; и iv) взаимно признаване на решения за правоприлагане. Освен това над 75% от всички заинтересовани страни, по-специално от страна на сдруженията на потребителите и европейските потребителски центрове, са убедени, че единна процедура на ниво ЕС, при която Комисията или държава членка би могла да приведе доказателства за нарушение, накърняващо интереси на ниво ЕС, би била много ефективна, за да се преустановят или предотвратят такива нарушения. Държавните органи и правителствата изразиха малко по-умерени възгледи[42].

Съгласно Регламента за CОЗП компетентните органи обменят информация относно предполагаеми нарушения в рамките на Съюза и относно предприетите от тях мерки по правоприлагане. Такъв механизъм за ранно уведомяване и за взаимно предупреждение помага на органите за СОЗП да откриват нарушения в рамките на Съюза на по-ранен етап и им дава възможност по-добре да координират дейностите си по правоприлагане, както и да използват общи действия по правоприлагане по силата на член 9 от Регламента за СОЗП.

През първите две години от съществуването на мрежата за СОЗП механизмът за предупреждение беше използван по-често, отколкото в последващия период [43]. Това може да се дължи на първоначален пробен период и на постепенно увеличаване на разбирането за ролята на този инструмент наред с другите инструменти за СОЗП. През следващите години (т.е. 2009—2013 г.) броят на сигналите за предупреждение за година е останал относително постоянен[44].

В оценката като възможни причини за общия спад на сигналите се посочва липсата на яснота по отношение на целта, използването и проследяването на информацията, предоставена чрез сигналите, и бъркането им с искания за информация[45]. Макар че чрез насоки или мерки за изпълнение би могло да се предложи по-голяма яснота по тези въпроси, малко вероятно е чрез тези мерки да се решат по-общите проблеми, свързани с проследяването на сигналите или включването на други участници в механизма за предупреждение.

Резултатите от обществената консултация до голяма степен съответстват на констатациите от оценката. Повечето заинтересовани страни констатираха, че е необходимо усъвършенстване на настоящата система за предупреждение, включително например възможност за Комисията и други организации да изпращат сигнали (организации на потребителите и европейските потребителски центрове) и за категоризиране на сигналите за действие въз основа на очакваното проследяване (напр. за предприемане на действие/само за информация)[46]. Заинтересованите страни също така подкрепиха предприемането на допълнителни мерки като задължителни координирани действия за наблюдение от страна на държавите членки, както и механизъм за събиране и анализиране на сведения за правоприлагането.

6.        Разясняване на основните компоненти на Регламента за СОЗП

Мрежата за СОЗП

В Регламентът за СОЗП от държавите членки се изисква да определят публичните правоприлагащи органи („компетентните органи“), които отговарят за прилагането на законодателните актове на ЕС за защита на потребителите, изброени в приложението към Регламента за СОЗП, както и единна служба за връзка, отговаряща за координиране на въпросите в областта на СОЗП във всяка държава членка. Те съставляват мрежата за СОЗП. Държавите членки трябва да осигурят наличието на подходящи ресурси, за да могат тези органи да изпълняват задълженията си във връзка със СОЗП.

Мрежата от компетентни органи беше значително разширена в периода 2007—2013 г. Основната причина за това бе постепенното разширяване на материалното приложно поле на Регламента за СОЗП, тъй като в приложението към регламента бяха добавени нови законодателни актове на ЕС.

В държавите членки съществуват различни подходи по отношение на националната институционална структура за прилагането на Регламента за СОЗП: може да става въпрос за съсредоточаване в един или в няколко органа или за разпределяне между много органи със специфични секторни задължения и/или регионални органи във федералните държави. В оценката бяха посочени затруднения, които вероятно произтичат от сложни и различаващи се институционални рамки, като дълги комуникационни канали, водещи до забавяния при разглеждането на исканията. В оценката беше подчертано значението на ролята на единната служба за връзка, особено в случай на сложна институционална структура[47]. Това беше подкрепено и от отговорите от обществената консултация [48].

Оценката, както и двугодишните доклади на Комисията и на държавите членки показват, че не всички държави членки активно и често използват СОЗП[49]. Въпреки че причините могат да бъдат различни, в оценката се формулира предположение, че липсата на подходящи ресурси може да възпрепятства някои държави членки да се възползват в пълна степен от механизмите за СОЗП[50]. В оценката бяха установени значителни различия по отношение на ресурсите и капацитета за правоприлагане в държавите членки[51].

Разнообразие на националните системи за правоприлагане и пречки пред сътрудничеството

В Регламента за CОЗП се отчита ролята, която съдебните органи могат да играят в националните системи за правоприлагане: компетентните органи могат да упражняват правомощията си било по силата на собствените си правомощия или под надзора на съдебните органи, или чрез сезиране на съда. Съществуват големи различия между отделните държави членки по отношение на участието на съдебните органи в производства по правоприлагане от страна на публичните органи[52].

В оценката се посочват пречките, произтичащи от несъответствието в естеството на производствата и в правомощията на компетентните органи в държавите членки[53]. Такива пречки могат не само да причинят забавяния при сътрудничеството и при разглеждането на случаи, но намаляват ефективността на прилагането на законодателството на ЕС за защита на потребителите и подкопават доверието в системата. В оценката се препоръчва тези проблеми да бъдат решени чрез целенасочена координация на съответните процедурни въпроси по СОЗП[54].

Повечето от заинтересованите страни в рамките на обществената консултация изразиха съгласие, че би било полезно да се въведат общи стандарти за справяне със свързаните със СОЗП нарушения и счетоха, че определянето на такива стандарти би било висок приоритет в областта на публикуването на решения по правоприлагане, посочването на имената на търговците нарушители, достъпа до документи, събирането на доказателства и разследванията по отношение на уебсайтове[55].

Правомощия на компетентните органи по силата на Регламента за СОЗП

На компетентните органи трябва да се предоставят необходимите правомощия, за да изпълняват задълженията си по Регламента за СОЗП. С Регламента се установява списък с минимални правомощия, необходими с цел да се гарантира гладкото функциониране на мрежата за СОЗП. Тези правомощия включват възможността за получаване на необходимата информация и доказателства за справяне с нарушения в рамките на Съюза, за извършване на проверки на място, за изискване на преустановяване или забрана на нарушение в рамките на Съюза, за получаване от търговците на гаранции за преустановяване на нарушение и за изискване на плащания в полза на държавния бюджет. Изглежда повечето органи използват набора от минимални правомощия, установени с Регламента за СОЗП, или пряко, или въз основа на националното законодателство, в което се предвиждат сходни правомощия[56].

Органите също така са упълномощени да използват, когато това е целесъобразно, други правомощия, предоставени им на национално ниво с цел преустановяване на нарушения. Липсата на единен подход по отношение на предоставянето на някои от тези допълнителни правомощия във всички държави обаче се оказва пречка за по-ефективно сътрудничество[57]. Различията, произтичащи от различните национални правни традиции и системи за правоприлагане могат до известна степен да се преодолеят чрез насоки и разяснения, подобряване на взаимното разбиране за възможностите и ограниченията на различните национални инструменти и системи. Все пак дори и изчерпателни насоки не могат да заместят липсващите правомощия на национално ниво в някои държави членки, което може би намалява цялостната ефективност на действията по правоприлагане във връзка със СОЗП.

В този контекст повечето от заинтересованите страни в рамките на обществената консултация подкрепиха въвеждането на допълнителни инструменти за компетентните органи по Регламента за СОЗП, а именно правомощието да извършват пробни покупки за целите на разследването, за да посочват поименно търговците нарушители, да изискват наказателни плащания за възстановяване на неправомерно получени печалби и да изискват налагането на временни мерки[58]. Преобладаващото мнозинство от заинтересованите страни също така подкрепиха въвеждането на мерки, които биха улеснили потребителите при подаването на искане за обезщетение[59].

Взаимодействие с наказателното правосъдие

Съгласно Регламента за СОЗП компетентните органи следва също така да използват други правомощия или мерки, предоставени им на национално ниво, за преустановяване на нарушения в рамките на Съюза, включително да отправят искане за наказателно преследване. Досегашният опит сочи необходимост от осигуряване на по-безпроблемен обмен на информация между органите на наказателното преследване и компетентните органи, по-специално когато съществува риск от агресивни или измамни практики.

Привличане на организациите на потребителите и други участници в сътрудничеството в областта на защитата на потребителите

В Регламента за СОЗП се отчита съществената роля на организациите на потребителите за защита на интересите на потребителите. Той по-специално дава възможност на държавите членки да определят и други органи — освен публичните власти, — които имат правен интерес от преустановяване на нарушенията в рамките на Съюза. Тези органи могат да бъдат инструктирани от органите за СОЗП да предприемат мерки по правоприлагане, предоставени им съгласно националното законодателство, с цел преустановяване на нарушения в рамките на Съюза.

В периода 2007—2013 г. няколко държави членки са определили такива органи. Те включват най-вече сдружения на потребителите и групи по интереси, действащи от свое име. Освен това от няколко години националните организации на потребителите си сътрудничат по-тясно и координират дейностите по правоприлагане по линия на проекта Форум на потребителите за справедливо правоприлагане (COJEF)[60]. Много държави членки са развили сътрудничеството със сдруженията на потребителите и европейските потребителски центрове, за да получават информация за развитието на пазара и за нарушенията.

В оценката се подчертава, че сдруженията на потребителите, действащи в полза на колективния интерес на потребителите, играят важна роля в прилагането на законодателството за защита на правата на потребителите[61] (те имат роля по силата на Директивата за предявяване на искове за преустановяване на нарушения[62]). Заинтересованите страни в рамките на обществената консултация също подчертаха, че редовното сътрудничество между органите за СОЗП и организациите на потребителите е от съществено значение за ранното откриване и ефективното противодействие на  нарушенията. Освен това заинтересованите страни предположиха, че редовен обмен на информация с организациите на потребителите и европейските потребителски центрове, както и тяхното участие в механизма за предупреждение в рамките на СОЗП и в определянето на приоритетните области за правоприлагане, ще засилят ефективността и ефикасността на прилагането на законодателството на ЕС за защита на потребителите.

Цикъл на планиране и определяне на приоритети за СОЗП

От 2009 г. дейността на мрежата за СОЗП е поставена в рамките на годишните планове за действие в областта на правоприлагането[63]. Първоначално в плановете бяха определени области от общ интерес, като теми за едновременни проверки и теми за семинари. В двугодишния доклад от 2012 г. ясно беше посочена необходимостта от обединяване на ресурсите и от определяне на приоритетни действия по правоприлагане. Необходим е общ подход към приоритетите[64]. През декември 2011 г. процесът на планиране и определяне на приоритети за СОЗП беше преразгледан. През 2013 г. Комитетът за СОЗП определи и одобри пет приоритетни области[65], като осигури многогодишна рамка за съвместни действия за периода 2014—2016 г. На тази основа Комитетът за СОЗП одобри годишен план за действие в областта на правоприлагането.

Този процес засили ефективността на мрежата за СОЗП и доведе до по-ефективно използване на ограничените ресурси. Заинтересованите страни в рамките на обществената консултация обаче отбелязаха необходимостта от допълнителни мерки в подкрепа на базата от знания с цел определяне на приоритети по правоприлагането[66]. Повечето респонденти подкрепиха евентуално предприемане на координирани действия за наблюдение, създаване на ИТ платформа за споделяне на опит във връзка с правоприлагането и привличане на организациите на потребителите и европейските потребителски центрове в идентифицирането на пазарните тенденции и на нарушенията на законодателството за защита на потребителите[67].

Законодателно приложно поле на  Регламента за СОЗП

Сътрудничеството в областта на защитата на потребителите обхваща директиви, транспонирани в правния ред на държавите членки, и регламенти, изброени в приложението към Регламента за СОЗП. От 2007 г. приложното поле на приложението постепенно беше разширяван и към края на 2013 г. то обхващаше 18 законодателни акта на ЕС за защита на потребителите.

В оценката се прави заключение, че приложното поле на съществуващия Регламент за СОЗП до голяма степен е уместно[68]. Някои области могат да бъдат по-маловажни с оглед на сътрудничеството, тъй като те са обхванати от специфично секторно законодателство на ЕС и от други съществуващи механизми и/или от специални органи за сътрудничество на ниво ЕС[69]. Където е приложимо, по-нататък следва да се търсят начини за осигуряване на координация и обмен на информация между тези мрежи и мрежата за СОЗП, за да се гарантира последователност във всички области на политиката.

Ако обхватът на съответното законодателство трябва да бъде преразгледан, следва да бъдат взети предвид развитието на бъдещите методи и практики за продажби и приемането или преразглеждането на законодателството за защита на потребителите, по-специално за справяне с предизвикателствата, свързани с цифровизацията, особено прозрачността на цените.

База данни относно СОЗП

С Регламентът за СОЗП (член 10) се дават правомощия на Комисията да поддържа електронна база данни, в която се съхранява и обработва информацията, свързана с искания и сигнали за взаимна помощ. За тази цел Комисията въведе система за СОЗП (ССОЗП). От 2007 г. насам ССОЗП беше подобрена, за да се даде възможност на органите за СОЗП да обменят информация и документи относно исканията за взаимна помощ. Двугодишните доклади, оценката и резултатите от обществената консултация показват неудовлетвореност от функционирането на ССОЗП[70]. В тях се посочва, че липсата на добре функциониращ ИТ инструмент представлява пречка за ефективното сътрудничество в областта на защитата на потребителите.

7.        Укрепване на общите и международните дейности за СОЗП

Общи дейности и обмен на длъжностни лица, финансирани по програмата на ЕС за защита на потребителите 

От 2007 г. насам органите за СОЗП са осъществили широк кръг от общи дейности, включително онлайн семинари, работни семинари, мерки за повишаване на осведомеността, проекти за разработване на общи стандарти, методики и техники за правоприлагане и обмен на длъжностни лица, които са получили финансиране по програмата на ЕС за защита на потребителите.

Примери за общи дейности, финансирани по програмата за защита на потребителите от 2007 г. насам

· Общ проект, осъществен в периода 2010—2011 г. под ръководството на Франция и Португалия и насочен към засилване на популярността на мрежата за СОЗП, с участието на десет държави членки. В резултат на проекта беше създадено комуникационно звено, беше изготвен проект на протокол за сътрудничество между компетентните органи и представителите на европейските потребителски центрове[71] и беше публикуван бюлетин на мрежата за СОЗП.

· През 2012 г. девет държави членки участваха в общ проект, координиран от Латвия и съсредоточен върху проблеми във връзка с правоприлагането, свързани с Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити.

· „Изграждане на европейски капацитет за правоприлагане в сферата на интернет“ е проект, осъществен в периода 2010—2011 г., с последващи действия (2012—2013 г.), под ръководството на Обединеното кралство и с участието на единадесет други държави членки. Проектът беше насочен към подобряване на възможностите на мрежата за СОЗП да извършва онлайн дейности по разследване и правоприлагане и споделяне на знания между правоприлагащите органи относно направените неотдавна промени в нормативната уредба и предизвикателствата в областта на технологиите за уебсайтове. Петнадесет държави членки взеха участие в последващите действия и чрез тях бяха създадени онлайн обучения за разследване като дългосрочен ресурс за разследващи по интернет. Също така беше създадена обща база данни за съдебна практика в областта на електронната търговия.

Последните две общи действия доведоха до създаването през април 2014 г. на постоянна група за електронно правоприлагане с цел укрепване на капацитета на мрежата за СОЗП за електронно правоприлагане. Групата ще събира експертни познания, за да помогне на мрежата за СОЗП да идентифицира нововъзникващи онлайн заплахи за потребителите и да насочва по-добре онлайн действията си по правоприлагане. Тя ще подпомага националните органи с обучения и с най-съвременни инструменти в областта на онлайн разследванията. През 2014 г. групата се ръководи от Обединеното кралство и Словакия и в нея участват 12 държави членки. В рамките на нов общ проект за СОЗП за интернет разследвания, ръководен от Испания и осъществяван в периода 2014— 2015 г., ще бъдат разработени обучителни материали и Испания ще бъде домакин на семинари за насърчаване на дейности за едновременни минипроверки от страна на четиринадесет партньори по проекта.

Тези дейности осигуриха рамка за непрекъснат обмен на добри практики между правоприлагащите органи и засилиха взаимното разбирателство и доверието между различните участници. Дейностите могат да бъдат доразвити, като същевременно може да се наложи да бъдат опростени административните процедури за тяхното финансиране, които често са сочени от националните органи като пречка за разширяване на тези дейности.

Международно сътрудничество за спазване на правата на потребителите

Развитието на технологиите и на моделите на потребление на домакинствата в посока към по-широко използване на международно онлайн пазаруване засили необходимостта от възпиране на нечестни търговци от трети държави, както и от засилване на защитата на потребителите извън ЕИП.

В Регламентът за СОЗП се предвижда, че Съюзът „осъществява сътрудничество с трети страни и с компетентните международни организации в областите, включени в обхвата на настоящия регламент, с цел да се подобри защитата на икономическите интереси на потребителите“. Освен това Съюзът има възможност да се стреми към по-структурирано сътрудничество в сферата на правоприлагането с трети държави въз основа на международни споразумения.

Освен това компетентните органи в мрежата за СОЗП редовно си сътрудничат с Международната мрежа за защита на потребителите и за правоприлагане (ICPEN) и с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) или на двустранна основа с трети държави, определени като приоритетни партньори за сътрудничество в сферата на правоприлагането, като САЩ. Това сътрудничество е много важен аспект на политиката за защита на потребителите и може да бъде особено полезно например в областта на защитата на данните.

Международна мрежа за защита на потребителите и за правоприлагане (ICPEN)

CPEN е неформална международна мрежа, съставена от органите за защита на потребителите от над 50 държави, която има за цел предотвратяването на трансграничните нарушения на законодателството за защита на потребителите извън Европа и създаването на справедливи пазари за потребителите. Редовни конференции, работни групи и телефонни конференции дават възможност за интензивен обмен на опит между участващите органи.

Комисията е свързващо звено между водещите членове на ICPEN и мрежата за СОЗП. Мрежата за СОЗП приветства инициативата на Комисията да бъде такова звено и да се ангажира проактивно при определени съвместни дейности на ICPEN.

Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)

Европейската комисия участва в Комитета за потребителска политика на ОИСР като наблюдател заедно с държавите — членки на ЕС.

Сътрудничество с Федералната комисия по търговия на САЩ

На фона на много интензивните търговски потоци и общия интерес от борбата с незаконните практики, накърняващи интересите на потребителите, и от двете страни на Атлантическия океан, мрежата за СОЗП определи САЩ, и по-специално Федералната комисия по търговия (ФКТ ), като приоритетен международен партньор[72]. В очакване да бъде създадена рамка, основана на международно споразумение, между мрежата за СОЗП и ФКТ на САЩ бе установено неформално сътрудничество. Така например през април 2013 г. се проведе съвместен семинар между правоприлагащи органи от мрежата за СОЗП и ФКТ, който доведе до ползотворен обмен на информация и опит във връзка с конкретни случаи, като например проблема със заблуждаващи търговски практики при покупки в приложение.

8.        Заключения и следващи стъпки

За последните седем години Регламентът за СОЗП предостави ефективни средства за защита на колективните интереси на потребителите в целия ЕС. Това доведе до повишено спазване на законодателството на ЕС за защита на потребителите в много сектори, обхванати от проверки в полза на потребителите и бизнеса. Основаващите се на СОЗП съвместни подходи за правоприлагане показаха, че нововъзникващите проблеми за потребителите, появяващи се едновременно в няколко държави членки, могат да се преодолеят най-добре чрез тясна координация и общи действия на всички държави членки.

В бързоразвиващия се цифров свят е необходимо гъвкаво и модерно сътрудничество в областта на защитата на потребителите, което е в състояние бързо да реагира на новите предизвикателства в сферата на правоприлагането с цел намаляване на загубите, понасяни от потребителите, и за осигуряване на равнопоставени условия за дружествата в рамките на единния пазар. По-добро и по-последователно прилагане на правилата за защита на потребителите следва да допринесе за по-голяма прозрачност на пазара и за намаляване на разходите, които предприятията, осъществяващи трансгранична дейност, правят за постигане на съответствие с изискванията, като даде тласък на конкуренцията и иновациите и осъществи важен принос за постигане на растеж.

Чрез по-добър механизъм за сътрудничество на ниво ЕС може да се даде бърз и разходоефективен отговор на нарушения на правилата на ЕС за защита на потребителите, които засягат няколко държави членки. Това е особено важно с оглед на бъдещи ограничения на ресурсите и намаляване на административната тежест. В държавите членки, както и на ниво ЕС, може да се очакват ползи за управлението вследствие на подобряване на административното сътрудничество, на намаляване на закъсненията при правоприлагането и в крайна сметка — на по-добре функциониращи пазари.

За да се определи възможно най-добрият начин за използване на сътрудничеството в областта на защитата на потребителите в полза на държавите членки и с цел да се даде възможност на всички заинтересовани страни да постигнат положителни резултати, понастоящем Комисията провежда проучвания за оценка на въздействието. Чрез тези проучвания ще се изследва пълният набор от съществуващи варианти за справяне с предизвикателствата в сферата на правоприлагането в бъдеще — от запазване на съществуващата рамка до въвеждане на ново законодателство — и чрез тях следва да се положи основата, която да позволи на Комисията да вземе решение относно най-ефикасния политически отговор.

[1]     http://europa.eu/rapid/press-release_IP-12-491_bg.htm   

[2]      http://ec.europa.eu/consumers/archive/strategy/docs/consumer_agenda_2012_bg.pdf  

[3]     Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (ОВ L 364, 9.12.2004 г., стр. 1).

[4]     Тя обхваща и държавите партньорки от ЕИП: Исландия, Лихтенщайн и Норвегия

[5]     COM (2009) 336 и COM (2012) 100; http://ec.europa.eu/consumers/enforcement/biennial_national_reports_en.htm#biennial

[6]        Външна оценка на Регламента за сътрудничество в областта на защита на потребителите, Окончателен доклад от Консорциума за оценка на политиката в областта на защитата на потребителите, 17 декември 2012 г. („оценката“), http://ec.europa.eu/consumers/enforcement/docs/cpc_regulation_inception_report_revised290212_en.pdf

[7]    http://ec.europa.eu/consumers/events/ecs_2013/report/Summitconclusions.pdf

[8]     Европейска среща на високо равнище по въпросите на потребителите, документ за обсъждане „Към по-ефективно прилагане на правата на потребителите в ЕС“, април 2013 г. http://ec.europa.eu/consumers/enforcement/docs/07032013_consumer_summit_discussion_paper_bg.pdf

[9]  http://www.cojef-project.eu/IMG/pdf/BEUC_PR_Apple.pdf

[10]    Пътна карта „Преглед на Регламента на Европейския парламент и на Съвета за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите“, 9.2013 г. http://ec.europa.eu/smart-regulation/impact/planned_ia/docs/2014_sanco_001_consumer_protection_cooperation_review_en.pdf

[11]   Обобщение на отговорите на заинтересованите страни в обществената консултация относно Регламент (EО) № 2006/2004 за сътрудничеството в областта за защита на потребителите (СОЗП), достъпно на http://ec.europa.eu/consumers/enforcement/index_en.htm .

[12]             http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-187_bg.htm

[13]             http://ec.europa.eu/justice/consumer-marketing/rights-contracts/directive/index_en.htm             

[14]             Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите

[15]             Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните търговски практики

[16]             http://ec.europa.eu/consumers/enforcement/index_en.htm.

[17]             http://ec.europa.eu/smart-regulation/index_bg.htm и по-специално Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1)

[18]             Стр. 98 от доклада за външна оценка от 2012 г.

[19]             Стр. 14—20 от обобщението на обществената консултация и http://ec.europa.eu/consumers/enforcement/docs/cpc_regulation_inception_report_revised290212_en.pdf.

[20] http://ec.europa.eu/consumers/enforcement/docs/cpc_regulation_inception_report_revised290212_en.pdf. 

[21]             Борбата с такива практики включва ефективно тясно сътрудничество между органите за защита на потребителите и органите в областта на наказателното правосъдие. Като се има предвид, че тези практики често са краткосрочни, може да се наложи правоприлагащите органи да бъдат в състояние да действат дори когато практиката е прекратена.   

[22] http://ec.europa.eu/consumers/enforcement/docs/cpc_regulation_inception_report_revised290212_en.pdf

[23]             Стр. 14—20 и 49 от обобщението на обществената консултация.

[24] http://ec.europa.eu/consumers/enforcement/docs/cpc_regulation_inception_report_revised290212_en.pdf

[25]             Стр. 22—29 от обобщението на обществената консултация. 

[26]             Стр. iii и 45—48 от обобщението на обществената консултация.

[27]             Проблемът във връзка с широко разпространените нарушения вече беше установен в Съобщението относно прилагането на законодателството на Общността за защита на потребителите, юли 2009 г. (http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52009DC0330&from=BG), и потвърден при външната оценка. (http://ec.europa.eu/consumers/enforcement/docs/cpc_regulation_inception_report_revised290212_en.pdf). Резултатите от обществената консултация също потвърждават, че такива нарушения са значителни — стр. 35 от обобщението на обществената консултация.

[28]              Няколко държави членки посочват в своите двугодишни доклади предизвикателства пред правоприлагането, произтичащи от търговията с трети държави. Вж. също http://ec.europa.eu/consumers/enforcement/docs/cpc_regulation_inception_report_revised290212_en.pdf. 

[29]             Броят на исканията за взаимна помощ достигна своя максимум в периода 2008—2009 г. с  306 средно на година, като през следващия период (2010—2013 г.) намаля до 162 средно на година, http://ec.europa.eu/consumers/enforcement/biennial_national_reports_en.htm#biennial и стр. 76 от доклада за външна оценка от 2012 г.

[30]             Стр. 76 от доклада за външна оценка от 2012 г.

[31]             Стр. 98 от доклада за външна оценка от 2012 г.

[32]             Двугодишни доклади на държавите членки (2012—2013 г.), достъпни на http://ec.europa.eu/consumers/enforcement/biennial_national_reports_en.htm#biennial

[33]              Стр. 9—13 от обобщението на обществената консултация.

[34]             Стр. 91—92 и 98 от доклада за външна оценка от 2012 г.

[35]             Стр. 99 от доклада за външна оценка от 2012 г.

[36]             Стр. 17 от доклада за външна оценка от 2012 г. Необходимостта от по-голяма подкрепа от Комисията за работата на държавите членки в областта на правоприлагането, особено в случаи на паралелни нарушения, засягащи потребители в няколко държави членки, беше посочена също и в Съобщението на Комисията относно прилагането на законодателството на Общността за защита на потребителите, 2009 г., стр. 5 (точка 2.3).    

[37]             Стр. 35—37 от обобщението на обществената консултация. Над 80 % от респондентите считат, че такива нарушения са били много сериозни или сериозни, а 56 % от респондентите мислят, че би било много важно да се осигури специална процедура по правоприлагане с цел справяне с такива нарушения.

[38]             Стр. 94—95 и 122 от доклада за външна оценка от 2012 г.  

[39]             Стр. 94 от доклада за външна оценка.

[40]             Пътна карта от 2013 г. за преглед на Регламента за СОЗП, септември 2013 г.

[41]             Стр. 35—38 от обобщението на обществената консултация.

[42]             Стр. 51—53 от обобщението на обществената консултация.

[43]             Броят на обменените сигнали достигна своя връх през 2008 г. с повече от 100 сигнала годишно, като през следващите години този брой  спадна до по-малко от половината от тази стойност.

[44]             Стр. 85—88 от доклада за външна оценка от 2012 г.

[45]             Стр. 85—87 от доклада за външна оценка от 2012 г.

[46]             Стр. 15—21 от обобщението на обществената консултация.

[47]             Стр. 76—77 от доклада за външна оценка от 2012 г.

[48]             Стр. 9—13 от обобщението на обществената консултация.

[49]             Стр. 78 от доклада за външна оценка от 2012 г. и http://ec.europa.eu/consumers/enforcement/biennial_national_reports_en.htm#biennial.

[50]             Стр. 78 от доклада за външна оценка от 2012 г. и http://ec.europa.eu/consumers/enforcement/biennial_national_reports_en.htm#biennial.

[51]             Стр. 76 от доклада за външна оценка от 2012 г.

[52]             В някои държави членки единствено съдилищата могат да постановяват разпореждания за преустановяване на нарушения, докато в други държави съдилищата основно отговарят за съдебния контрол на решенията на компетентните органи.

[53]             Стр. 60 от доклада за външна оценка от 2012 г.

[54]             Стр. 60—61 от доклада за външна оценка от 2012 г.

[55]             Стр. 27—33 от обобщението на обществената консултация.

[56]             Двугодишни доклади http://ec.europa.eu/consumers/enforcement/docs/comm_biennial_report_2011_bg.pdf и доклада за външна оценка от 2012 г.

[57]             Това се отнася например за правото да се извършват пробни покупки, правото да се оповестяват публично имената на търговци нарушители или да се приемат временни мерки. Докато в някои държави членки пробните покупки са обичайна част от процедурата за установяване на нарушение, в други такъв инструмент не е въведен. Това може да доведе до проблеми с допустимостта и наличието на доказателства за нарушения, получени в друга държава членка.

[58]             Стр. 22—26 от обобщението на обществената консултация.

[59]             Стр. 26—27 от обобщението на обществената консултация. Целта на Регламента за СОЗП е защитата на колективните интереси на потребителите. Индивидуална правна защита на потребителите се разглежда от други инструменти, като например Директива 2013/11/EС за алтернативно решаване на потребителски спорове, Регламент (ЕС) № 524/2013 относно онлайн решаване на потребителски спорове или Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес.

[60]             www.cojef-project.eu.

[61]             Стр. 81—83 от доклада за външна оценка от 2012 г.

[62]             Директива 2009/22/EО относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, ОВ L 110, 1.5.2009 г., стр. 30.

[63]             Стр. 8 от Съобщението относно прилагането на законодателството на Общността за защита на потребителите, COM(2009) 330 окончателен.

[64]             Стр. 10 и 13 от двугодишния доклад.

[65]              Комитетът за сътрудничество в областта на защитата на потребителите е създаден въз основа на член 19 и член 20 от Регламента за СОЗП.

[66]             Стр. 11—13 и 14—18 от обобщението на обществената консултация.

[67]             Стр. 15—17 от обобщението на обществената консултация.

[68]             Стр. 40 от доклада за външна оценка от 2012 г.

[69]          Така например в областта на електронните съобщения Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС), създаден с Регламент (ЕО) № 1211/2009, осигурява рамка за сътрудничество между националните регулаторни органи (НРО), както и между НРО и Комисията, с оглед постигане на последователно прилагане на регулаторната рамка на ЕС за електронните съобщения, за да се извлекат ползи от единния пазар за потребителите и дружествата. Други механизми за правоприлагане гарантират защитата на правата на пътниците. По-специално с Регламент (ЕО) № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, Регламент (ЕС) № 1177/2010 относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и Регламент (ЕС) № 181/2011 относно правата на пътниците в автобусния транспорт се създават механизми за правоприлагане с участието на определените национални органи по правоприлагане, обхващащи както трансгранични, така и вътрешни нарушения.

[70]             Стр. 89—90 от доклада за външна оценка, стр. iii и 51—52 от обобщението на обществената консултация.

[71]             http://ec.europa.eu/consumers/ecc/index_en.htm   

[72]             Преговорите за постигане на международно споразумение за тази цел бяха отложени по взаимно съгласие от 2012 г. насам поради текущи процеси, които могат да окажат въздействие върху нуждите и на двете страни, свързани с договореностите за сътрудничество.