20.11.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 415/37

Докладчик

Докладчик: Dainis Turlais (LV/АЛДЕ), председател на Комисията за сигурност, предотвратяване на корупцията и въпроси на обществения ред на Градския съвет на Рига

Отправен документ

Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаването на европейска платформа с цел да се засили сътрудничеството за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд

COM(2014) 221 final

1.

приветства предложението на Комисията за създаване на Европейска платформа за борба с недекларирания труд и признава, че е наложително да се води координирана и съвместна борба с това явление, с цел в Европейския съюз да се поддържат високи стандарти в областта на заетостта, да се избегнат тежки социални и икономически последици и да се намери разрешение на проблемите, свързани с мобилността на работниците, както и за да се използва по-пълноценно и по-ефективно човешкият капитал;

2.

подкрепя предложението за включване на фиктивната самостоятелна заетост в приложното поле на платформата. Това включване има решаващо значение, тъй като фиктивно декларираната самостоятелна заетост, чиято цел е избягването на правни или данъчни задължения, оказва, подобно на недекларирания труд, вредно въздействие, по-специално по отношение на условията на труд, системите за социално осигуряване и тяхното дългосрочно финансиране;

3.

отбелязва, че предложената европейска платформа за укрепване на сътрудничеството, насочена към предотвратяване и възпиране на недекларирания труд, дава конкретен израз на настоящите усилия за намиране на новаторски решения с цел не само да се повиши равнището на заетостта и да се постигнат целите на стратегията „Европа 2020“, но и да се подобрят качеството на заетостта и безопасните условия на труд в Европейския съюз;

4.

отбелязва, че в доклада на Eurofound (1) се подчертава, че „съществува силна взаимозависимост между програмите за бюджетни ограничения в широк смисъл и размерите и развитието на недекларираната икономика“; затова изразява съжаление поради разминаването между незначителните икономии, реализирани чрез мерки за бюджетни ограничения, и потенциала на икономиите, които биха могли да се постигнат чрез борба с недекларирания труд;

5.

споделя позицията на Комисията, която счита, че недекларираният труд има сериозни последици за бюджета, тъй като води до намаляване на приходите от данъци и социалноосигурителни вноски, а оттам и оказва отрицателно въздействие върху заетостта, производителността и условията на труд, както и върху развиването на уменията и ученето през целия живот, като в крайна сметка води до по-ниски пенсионни права и по-ограничен достъп до здравни грижи; подчертава, че недекларираният труд представлява сериозна заплаха за социално-икономическото сближаване;

6.

подчертава, че тези елементи са от основно значение за местните и регионалните власти, понеже намаляването на данъчните приходи оказва отрицателно въздействие върху бюджетните им приходи, като води до увеличаване на разходите им, насочени към гарантиране на основните нужди на гражданите. Краткосрочното и дългосрочното въздействие на недекларирания труд включва по-ниски заплати на съответния пазар на труда, а и се отразява пряко върху хората, които извършват такъв труд, под формата на липса на здравни грижи и социална сигурност или сравнително по-ниски пенсии от тези на законно заетите. Вследствие на това властите, засегнати от проблема с недекларирания труд, разполагат с по-малко възможности за разширяване на гамата от услуги, които предоставят на гражданите, и трайно подобряване на тяхното качество;

7.

изразява съжаление, че в предложението на Комисията не се споменава важната роля на местните и регионалните власти и на самия Комитет на регионите, и отново изтъква, че често местното и регионалното равнище е най-близо до търсещите работа и до повечето работодатели и че пазарът на труда е предимно местен (2);

8.

в този контекст приканва Комисията да признае, че местните и регионалните власти могат да играят важна роля в борбата срещу недекларирания труд, като се има предвид вече изграденото сътрудничество между местните власти и организациите на работодателите, работниците, а също и службите по заетостта, както и добрите практики в тази област, разработени на местно и регионално равнище. Действително, участието на местните заинтересовани страни е решаващо за успеха на платформата, тъй като подобни институции са в най-добра позиция да проследяват развитията на местно равнище и най-добре познават живота на гражданите по места. Биха могли също така, по примера на мрежата EURES, да бъдат включени и партньорите от гражданското общество, с цел да се разшири полето на действие на платформата;

9.

счита, че платформата, чиято цел е обменът на информация и добри практики и определянето на общи принципи, би могла да придаде важна добавена стойност с оглед на сегашната икономическа и финансова криза и необходимостта от възможно най-ефективно използване на наличните човешки и икономически ресурси. Платформата вероятно ще насърчи съгласуваното планиране на мерки, които да бъдат предприети за борба с недекларирания труд, като едновременно с това се отчита широкото разпространение на явлението и се осъзнава, че за неговото премахване са необходими специфични целенасочени мерки;

10.

изразява резерви във връзка с факта, че Комисията не мотивира по-задълбочено по същество съвместимостта между предложеното задължително участие на държавите членки в платформата и правното основание на предложението, а именно член 153 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който разрешава само мерки, насочени към насърчаване на сътрудничеството между държавите членки. Отбелязва също, че представената от Комисията оценка на съвместимостта на предложението с принципите на субсидиарността и на пропорционалността се ограничава до обосноваване на избора на правен инструмент (решение на Европейския парламент и на Съвета) и в нея се посочва добавената стойност на предложението като цяло, вместо да се обоснове задължителният характер на участието в платформата. Ето защо КР изразява резерви относно съвместимостта на задължителния характер на предложението с принципа на субсидиарност;

11.

изтъква необходимостта да не се допуска забавяне на прилагането на достъпни и ефективни мерки от всички държави членки, с цел предотвратяване на недекларирания труд и фиктивната самостоятелна заетост;

12.

подчертава, че с оглед на реализирането по ефективен начин на целите на платформата, би било полезно да се използват познанията и опитът на местните и регионалните власти, предвид обстоятелството, че те сътрудничат със службите по заетостта, органите за социална сигурност, заинтересованите страни и официалните и неформалните мрежи на гражданите, и че имат пряк опит и познания във връзка с причините за съществуването на сенчестата икономика на местно и регионално равнище;

13.

изтъква, че при приемането на стратегии с регионален и европейски мащаб с цел да се повиши информираността на обществеността за недекларирания труд, платформата трябва да се консултира с представителите на местните и регионалните власти, за да не бъдат тези стратегии в противоречие с изготвените от местните и регионалните власти и да не водят до допълнителни финансови и административни тежести. Поради това на местните и регионалните власти следва да се гарантира по-голяма свобода по отношение на естеството на участието им в работата на платформата;

14.

отбелязва, че недекларираният труд е особено негативно явление — то лишава работниците от възможността да се възползват от адекватни здравни грижи в случаите, когато са жертва на трудова злополука, се разболеят или страдат от професионално заболяване, както и от публичното социално подпомагане, на което имат право социалноосигурените лица, и ги излага на риска от бедност в пенсионна възраст, като води същевременно и до намаляване на наличното финансиране за разширяване на обхвата на публичните услуги и повишаване на тяхното качество. Наред с това засегнати от недекларирания труд са често жените и младежите — ситуация, която е неприемлива за държавите — членки на ЕС;

15.

насочва по-специално вниманието към необходимостта от насърчаване на информационните и образователните кампании за повишаване на информираността относно отрицателните аспекти на недекларирания труд, за да бъдат ефективно информирани различни групи от обществото и по-специално младите хора за обхвата на това явление и отрицателното му въздействие върху националните икономики и жизненото равнище на гражданите, условията на труд, социалната сигурност през целия живот и възможностите на местните и регионалните власти за разширяване на гамата от услуги, които предоставят, и подобряване на тяхното качество; подчертава, че отговорността е на отделната личност, както и на потенциалния работодател;

16.

посочва, че с оглед на пряката връзка, която поддържат с населението и сътрудничеството им с работодателите, които са се установили на тяхна територия, местните и регионалните власти могат, с помощ от националното равнище, да дадат значителен принос за разкриване на случаи на недеклариран труд и да помогнат на работниците, по-специално на по-уязвимите от тях, да се интегрират на пазара на декларирания труд;

17.

посочва, че е важно не само да се води борба с недекларирания труд, но и да се намали привлекателността на този вид дейност и да се насърчава законната заетост чрез намаляване, когато е уместно, на данъчните и административните тежести;

18.

посочва отново, че е необходимо да се води борба срещу недекларирания труд, като тя бъде поставена в по-широкия контекст на миграцията, понеже този вид възможност за работа е един от факторите, които насърчават потока от нелегални мигранти и тяхната експлоатация на пазара на труда (3);

19.

приветства факта, че на социалните партньори, Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), Международната организация на труда (МОТ) и държавите от Европейското икономическо пространство (ЕИП) е предоставен статут на наблюдател към платформата и призовава на Комитета на регионите да бъде предоставен същият статут на наблюдател като представител на местните и регионалните власти в Европа, в съответствие с член 1, параграф 3 от предложението;

20.

счита, че следва да се избягва използването на низходящ подход и че е необходимо да се предприемат действия за борба със социалните причини за недекларирания труд на местно равнище, като мерките бъдат адаптирани към различните социални, икономически и географски ситуации;

21.

приветства предложението за използване на ефективни инструменти за дейността на платформата: база от знания, взаимно доверие и натрупване на опит, съвместни обучения и обмен на персонал, а също и общи насоки и принципи на функциониране. В сегашния икономически контекст тези видове сътрудничество играят особено важна роля, като дават възможност за по-ефективно използване на човешките и финансовите ресурси;

22.

подчертава, че е важно да се насърчават проекти за обмен на данни вътре в държавите членки и между тях, между публичните органи, работещи в областта на заетостта и социалното подпомагане, така че да се постигне по-добро познаване на проблема и по-лесно да се откриват случаите на измама;

23.

подкрепя изразеното намерение за организиране на кампании срещу недекларирания труд на европейско равнище. Следва да се положат повече усилия за информиране на населението за вредите, причинявани от недекларирания труд и фиктивната самостоятелна заетост на безопасността и здравето на работниците, на системите за социално осигуряване, националните, регионалните и местните бюджети, а оттам и на обществото като цяло. С оглед на наблюдаваното разрастване на евроскептицизма в Европа, би било особено важно да се подобрят познанията на гражданското общество като цяло относно ползите, които могат да се извлекат, ако политиките на държавите членки в областта на заетостта бъдат координирани на европейско равнище;

24.

призовава държавите членки да се консултират с местните и регионалните власти или представящите ги организации в рамките на процеса на определяне във всяка държава на единно звено за контакт като член на платформата, както и на евентуален заместник;

25.

насърчава държавите членки и техните звена за контакт да определят ясно съответните представители на местните и регионалните власти или на техните представителни организации, с които ще започнат структруриран диалог и ще обменят редовно информация относно недекларирания труд, за да се гарантира, че и представителите на националното равнище ще получат достъп до познания и опит, придобити на местно и регионално ниво. Този начин на действие би гарантирал в същото време, че информацията относно напредъка на равнище държави членки и на равнището на ЕС действително ще достигне до местното и регионалното равнище;

26.

счита, че инструментите, използвани от платформата, трябва също да бъдат достъпни за местните и регионалните власти, за да могат те да бъдат ефикасни партньори за националните органи при предотвратяване и възпиране на недекларирания труд;

27.

насърчава държавите членки, Европейската комисия и Евростат да събират и обработват повече и по-качествени данни относно недекларирания труд, включително и на местно и регионално равнище, за да подобрят по този начин разбирането на проблема и да допринесат за неговото разрешаване;

28.

изтъква факта, че е важно да се гарантира, че целта на разработването на инструменти за оценка, на показатели и съвместни сравнителни анализи, не е да се прави оценка на ситуацията на различните държави членки, като биват поставяни в ситуация на конкуренция и като бъде изготвяна класация в тази област, а напротив, че тези инициативи представляват средство, което позволява да бъдат разкрити случаи на недеклариран труд, да се формулират препоръки и да се подобрят познанията относно явлението, което представлява този вид труд в ЕС;

29.

подкрепя искането на Европейския парламент, отправено към Комисията в неговата резолюция от 14 януари 2014 г., за въвеждане и — ако е целесъобразно, предоставяне на европейска карта за социална сигурност, в която да бъдат включени всички данни, необходими за контрол на трудовото правоотношение на притежателя ѝ, например данни за статуса на социалното осигуряване и за работното време;

30.

подчертава колко е важно държавите членки да увеличат своите ресурси за инспекция по труда, за да постигнат препоръчаната от МОТ цел един инспектор на 10  000 работници, по-специално посредством национални планове за действие за укрепване на ресурсите за инспекция по труда, които евентуално могат да ползват съфинансиране чрез европейските структурни фондове;

31.

призовава Комисията да предложи директива, определяща минималните стандарти за инспекция по труда, които следва да бъдат прилагани в държавите членки въз основа на конвенция № 81 на МОТ. В тази директива би трябвало да се определят начинът на функциониране на инспекцията по труда и на трансграничното обучение на инспектори по труда, както и техните правомощия и задължения.