52013PC0769

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Изменението от Доха

През декември 2012 г. на конференцията в Доха по въпросите на изменението на климата 192-те страни по Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („Конвенцията“) приеха изменение на Протокола.[1] С „изменението от Доха“ се установява вторият период на задължения по Протокола от Киото, който започва на 1 януари 2013 г. и завършва на 31 декември 2020 г.

В рамките на изменението от Доха Европейският съюз, неговите държави членки и Исландия се задължават да ограничат своите средни годишни емисии на парникови газове в годините от 2013 до 2020 г. на 80 % от своите равнища на емисии през базовата година (в повечето случаи 1990 г.).[2] Това задължение се основава на целите за намаляване на емисиите, определени в пакета от документи за климата и енергетиката, приет през 2009 г., по-специално на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) и на Решението за разпределяне на усилията.[3] При изчисляването на задължението са взети предвид разликите по отношение на обхвата между законодателството на Европейския съюз и втория период на задължения по Протокола от Киото.[4] Този подход е в съответствие със заключенията на Съвета от март 2012 г., в които се посочва, че съвместното задължение на Европейския съюз, неговите държави членки и Исландия следва да се основава на пакета от документи за климата и енергетиката, но също и че задълженията за намаляване на емисиите на отделните държави членки през втория период на задължения по Протокола от Киото „не надвишават техните задължения, договорени в законодателството на ЕС“. Този подход беше следван от Европейския съюз и неговите държави членки при представянето на техните задължения по втори период на задължения през април 2012 г.[5]

Освен приемането на изменението от Доха конференцията в Доха по въпросите на изменението на климата прие също така редица решения по технически въпроси, свързани с изпълнението на съществените задължения за смекчаване на последиците от изменението на климата, изброени в изменението от Доха: те включват решения по отношение на отчитането и управлението на единиците по Протокола от Киото в прехода от първия към втория период на задължения и за втория период на задължения (решения 1/CMP.8 и 2/CMP.8).[6]. Допълнителен набор от решения, комплектуващ пакета за прилагане, е в процес на подготовка, и Европейският съюз полага усилия, за да допринесе за тяхното приемане на конференцията във Варшава по въпросите на изменението на климата през ноември 2013 г.

Съвместното изпълнение на задълженията на Европейския съюз, неговите държави членки и Исландия

Член 4 от Протокола от Киото позволява на страните да изпълняват съответните си задължения съвместно. Когато ратифицираха Протокола от Киото през 2002 г., Европейският съюз и неговите държави членки използваха тази възможност и изпълниха първия период на задължения в съответствие с нея[7]. По време на преговорите по изменението от Доха Европейският съюз и неговите държави членки дадоха ясно да се разбере, че възнамеряват отново да изпълняват своите задължения съвместно за втория период на ангажименти, този път също и с Исландия.

За страните, които се договориха да изпълнят своите задължения съвместно, се счита, че всяка от тях е изпълнила своето задължение, ако е изпълнено тяхното съвместно задължение (въз основа на техните съвкупни емисии на парникови газове по време на периода на задължения). Ако обаче тяхното съвместно задължение не бъде изпълнено, всяка страна носи отговорност за своето равнище на емисии, посочено в споразумението им за съвместно изпълнение. Поради това по Протокола от Киото се изисква страните по споразумение за съвместно изпълнение да определят съответните равнища на емисиите, разпределени на всеки член на споразумението за съвместно изпълнение и с депозирането на своите документи за приемане да уведомят за тях.

Условията на съвместното изпълнение на задълженията на Европейския съюз, неговите държави членки и Исландия се съдържат в приложение I към предложението за Решение на Съвета за одобрение на изменението от Доха на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и на съвместното изпълнение на задълженията, произтичащи от него.[8] Условията ще бъдат включени също и в двустранното споразумение с Исландия, за което Комисията предложи на Съвета препоръка за мандат за преговори през юни 2013 г. След като са приети, за тези условия, включително съответните равнища на емисиите, следва да бъде подадено уведомление до РКООНИК, когато Европейският съюз, неговите държави членки и Исландия съвместно депозират своите документи за приемане на изменението от Доха.

Отчитане на емисиите след 2012 г.

Вторият период на задължения по Протокола от Киото ще продължи и до известна степен ще подобри съществуващата цялостна система за отчитане на емисиите, за да се гарантира прозрачност относно дейността на страните и спазването на техните задължения. В основата на тази система е изискването за всяка страна с поето задължение да се изчисли предписано количество. Това предписано количество представлява количеството в тонове еквивалент на въглероден диоксид, което може да бъде отделено от всяка страна по време на периода на задължения. То се отпуска под формата на предписани емисионни единици (ПЕЕ) в националния регистър на всяка страна. Съгласно споразумението за съвместно изпълнение, определено в приложение II към предложението за решение на Съвета, това означава, че Европейският съюз, неговите държави членки и Исландия са индивидуално отговорни за отпускането по националните си регистри на ПЕЕ, представляващи съответните им предписани количества.

В допълнение към ПЕЕ националните регистри също така ще съдържат и водят на отчет трансакциите с единици, произтичащи от използването на гъвкавите механизми по Протокола от Киото. Те включват не само ПЕЕ, но също и сертифицирани единици редуцирани емисии (СЕРЕ) за проекти по механизма за чисто развитие, единици редуцирани емисии (ЕРЕ) за проекти за съвместно прилагане, както и единици погълнати емисии (ЕПЕ) за поглъщания от поглътители. Трансакциите с тези единици ще бъдат обект на международни изисквания, като критериите за допустимост за участие в гъвкавите механизми и тези, уреждащи резерва за периода на задължения (РПЗ). Тези изисквания предоставят защитни мерки срещу свръхпродажба на единици от дадена страна, когато това не е оправдано от действителните намаления на емисиите от тази страна. Освен това на конференцията в Доха по въпросите на изменението на климата бяха договорени правила относно прехода от първия към втория период на задължения, по-специално по отношение на пренасянето на неизползвани ПЕЕ от първия период на задължения.

Въпреки че наскоро одобрените правила от Киото по принцип не засягат действието на СТЕ на ЕС и Решението за разпределяне на усилията, взаимодействието между системата за отчитане по Протокола от Киото и разпоредбите за отчитане съгласно законодателството на Европейския съюз следва да бъде изяснено и прилагането на правилата по Протокола от Киото трябва да бъде приведено в съответствие с разпоредбите на законодателството на ЕС. В допълнение, изпълнението на споразумението за съвместно изпълнение ще наложи изготвянето на допълнителни технически правила.

Правно основание за техническо изпълнение в Европейския съюз

По време на първия период на задължения по Протокола от Киото (от 2008 г. до 2012 г.) международно договорените изисквания бяха прилагани чрез Решението относно механизма за мониторинг[9] и Регламентите относно регистъра, приложими за втория етап на СТЕ на ЕС (2008—2012 г.).[10] Тези изисквания включваха отчитането на емисиите и единиците, съвместното изпълнение на ЕС, управлението на единиците, което се изисква по отношение на задължения по Протокола от Киото, и тяхното взаимодействие с процесите по управлението на единици в рамките на СТЕ на ЕС. Регламентите относно регистъра съдържаха разпоредби за отчитането и управлението на единици за прилагането на СТЕ на ЕС и за изпълнението на първия период на задължения по Протокола от Киото. Регламентът относно регистъра, който е в сила понастоящем[11], съдържа единствено разпоредби за управление на единици, свързано с прилагането и функционирането на третата фаза на СТЕ на ЕС и на Решението за разпределяне на усилията. Той не регулира изискванията за отчитане за техническото изпълнение на Протокола след 2012 г.

Изпълнението на Протокола от Киото след 2012 г. изисква изготвянето за Европейския съюз, неговите държави членки и Исландия на набор от правила за техническо изпълнение. Наскоро приетият Регламент относно механизма за мониторинг[12] не съдържа правно основание, което да оправомощи Комисията да направи това по отношение на националните регистри на държавите членки. Следователно е необходимо изменение на Регламента относно механизма за мониторинг, за да бъде предоставено необходимото правно основание.

2. Техническо изпълнение на Протокола от Киото след 2012 г.

В рамките на Европейския съюз са необходими правила за техническо изпълнение, за да се гарантира техническото изпълнение на Протокола от Киото в Европейския съюз след 2012 г., да се даде възможност за ефективното функциониране на съвместното изпълнение на задълженията на Европейския съюз, неговите държави членки и Исландия и да се гарантира съответствието му с функционирането на СТЕ на ЕС и с Решението за разпределяне на усилията. Тези правила следва да регулират редица въпроси, включително:

– процесите по управление на единици, като трансакции с единици по Протокола от Киото (отпускане, прехвърляне, придобиване, анулиране, изтегляне, пренасяне, замяна или промяна на срока на валидност) в националните регистри на Европейския съюз, държавите членки и Исландия и между тях;

– процесите на отчитане, свързани с прехода от първия към втория период на задължения, в това число пренасяне на неизползвани ПЕЕ, СЕРЕ и ЕРЕ от първия към втория период на задължения;

– създаването и поддържането на резерв за излишък от предходен период (PPSR) и на резерв за периода на задължения (РПЗ) за всеки член на споразумението за съвместно изпълнение;

– налога или „дела от приходите“, прилаган по отношение на издаването на ЕРЕ и първото международно прехвърляне на ПЕЕ във втория период на задължения.

Настоящото предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета предоставя основата за прилагането на тези технически въпроси в Европейския съюз чрез приемането на правни актове.

Процеси по управление на единици

Делегираните актове, предвидени в настоящото предложение, са необходими, за да се гарантира, че всички трансакции с единици по Протокола от Киото в националните регистри на Европейския съюз, неговите държави членки и Исландия са в съответствие със съвместното изпълнение на техните задължения. Трансакциите включват отпускане, прехвърляне, придобиване, анулиране, пренасяне, замяна, промяна на срока на валидност и изтегляне. Необходимо е също така да се гарантира ефективното осъществяване на процесите по управление на единици, установени за отчитане на емисиите и единиците по СТЕ на ЕС и Решението за разпределяне на усилията. Споразумението за съвместно изпълнение за втория период на задължения ще изисква допълнително специфициране на правилата за изпълнение по Протокола от Киото в Европейския съюз.

Освен това както СТЕ на ЕС, така и Решението за разпределяне на усилията дават възможност за ограничено използване на единици по Протокола от Киото за спазването на задълженията по законодателството на ЕС. От съществено значение е техническото изпълнение на правилата по Протокола от Киото в Европейския съюз да даде възможност за пълната гъвкавост, определена в законодателството на Съюза, така че тези единици да са достъпни за операторите в съответствие с разпоредбите на СТЕ на ЕС и за държавите членки във връзка с техните задължения, произтичащи от Решението за разпределяне на усилията. От съществено значение е също така техническото изпълнение да поддържа надеждни практики за отчитане, свързани с привеждането в съответствие на правилата за изпълнение по Протокола от Киото със СТЕ на ЕС и Решението за разпределяне на усилията. Това включва необходимостта да се гарантира, че за всяка единица на ЕС, създадена или използвана за изпълнение на задължения, се отпуска или изтегля съответна единица по Протокола от Киото.

В допълнение делегираните актове, предвидени в настоящото предложение, се изискват за ефективното регламентиране на изтеглянето на единици след 2012 г.: постигането на съвместното задължение зависи от изтеглянето на единици от Европейския съюз, всяка държава членка и Исландия съгласно съответните им равнища на емисиите. Съгласуван процес на изтегляне на единици от Съюза, държавите членки и Исландия и ясна идентификация на единиците, които да бъдат изтеглени от всяка страна, ще гарантират, че изпълнението на задълженията съгласно законодателството на Съюза също така ще означава и изпълнение на задълженията по Протокола от Киото, и обратно. Освен това такъв процес е необходим с оглед на защитата на целостта на системата за отчитане в рамките на СТЕ на ЕС. При условие че операторите, обхванати от СТЕ на ЕС, спазват задълженията си по нея, той ще гарантира също така, че не се налага придобиване на допълнителни единици по Протокола от Киото за покриване на тези емисии за съответствие с изискванията за отчитане по Протокола от Киото за втория период на задължения. За тази цел делегираните актове, предвидени в настоящото предложение, ще гарантират, че емисиите, обхванати от СТЕ на ЕС в периода между 1 януари 2013 г. и 31 декември 2020 г., съответстват на последващото изтегляне на единици, валидни за втория период на задължения по Протокола от Киото. По същество те ще гарантират, че една единица по Протокола от Киото, валидна за втория период на задължения, се изтегля за всяка единица, предадена в СТЕ на ЕС за емисии от източниците, изброени в приложение А към Протокола от Киото. По подобен начин се гарантира, че единиците по Протокола от Киото, валидни за втория период на задължения, ще бъдат изтегляни за покриване на емисиите и поглъщанията от държавите членки и Исландия в секторите извън обхвата на СТЕ на ЕС, доколкото тези газове, източници и поглътители са обхванати от Протокола.

Процеси на отчитане, свързани с прехода от първия към втория период на задължения

Решение 13/CMP.1, което съдържа основните правила за отчитане по Протокола от Киото,[13] определя разпоредбите, даващи възможност на страните да пренасят ЕРЕ, СЕРЕ и ПЕЕ към следващия период на задължения след приключването на оценката на съответствието за всички страни. Съгласно посоченото решение ЕРЕ и СЕРЕ могат да бъдат пренасяни до лимит, равен на 2,5 % от предписаното количество на съответната страна. Единиците погълнати емисии (ЕПЕ), временните сертифицирани единици редуцирани емисии (вСЕРЕ), дългосрочните сертифицирани единици редуцирани емисии (дСЕРЕ) и ЕРЕ, превърнати от ЕПЕ, не могат да бъдат пренасяни. Решение 1/CMP.8 потвърждава прилагането на тези правила през периода след 2012 г., като добавя изискването, че пренесените ПЕЕ следва да бъдат прехвърлени в резерва за излишък от предходен период (PPSR) на тази страна.

Процентното ограничение за пренасяне на СЕРЕ и ЕРЕ се прилага въз основа на предписаното количество, и СЕРЕ и ЕРЕ, валидни за първия период на задължения и използвани за изпълнение на задълженията през третия етап на СТЕ на ЕС (2013 г. — 2020 г.), се водят в регистъра на Съюза. По тези причини е от съществено значение ограничението на територията на Европейския съюз и неговите държави членки да бъде прилагано по начин, който позволява такива единици да бъдат пренесени за последващо изтегляне. Освен това СТЕ на ЕС изисква откриване и поддържане на партиди не само от страните, но също и от частни субекти. Доколкото наличностите в тези партиди включват СЕРЕ и ЕРЕ, ще е важно да бъдат установени последователни правила, които дават възможност за оптимално изпълнение на правилата за пренасяне. ПЕЕ, представляващи квоти, пренесени от втория в третия етап от СТЕ на ЕС, също се водят в регистъра на Съюза. Следователно делегираните актове също така следва да установят разпоредби за прилагане на правилата за пренасяне по отношение на ПЕЕ, за да се гарантира, че прилагането на системата за отчитане по Протокола от Киото е в съответствие с тази в рамките на СТЕ на ЕС и Решението за разпределяне на усилията.

Създаване и поддържане на резерв за периода на задължения (РПЗ) и резерв за излишък от предходен период (PPSR) за всеки член на споразумението за съвместно изпълнение

Делегираните актове, предвидени в настоящото предложение, ще трябва също така да определят воденето на резерва за периода на задължения (РПЗ) в националните регистри на Европейския съюз, неговите държави членки и Исландия. Международното изискване за създаване и поддържане на РПЗ е част от отговорността на всяка страна за управлението и отчитането на своето предписано количество. Според решения в международен план РПЗ се равнява на по-ниската от стойностите, представляващи 90 % от първоначалното предписано количество на страната, или 100 % от последния преглед на данните от инвентаризациите, умножена по 8. РПЗ се прилага поотделно за всеки член на споразумението за съвместно изпълнение. Тъй като предписаните количества на държавите членки и Исландия обхващат само секторите извън СТЕ, а предписаното количество на Съюза обхваща секторите, включени в СТЕ, делегираните актове, предвидени в настоящото предложение, са необходими, за да се определи съгласуван подход за точно изчисление и прозрачно отчитане на резервите на Европейския съюз, неговите държави членки и Исландия за съответния период на задължения.

Решение 1/CMP.8 изисква всяка страна да създаде партида за резерв за излишък от предходен период (PPSR) в националния си регистър и установява свързани разпоредби за PPSR, както следва: единиците могат да бъдат прехвърляни между PPSR партиди; всяка страна може да изтегли единици от своя собствен PPSR до равнището, с което емисиите през втория период на задължения надвишават предписаното количество; и дадена страна може да придобие единици до 2 % от своето предписано количество в предходния период на задължения от PPSR на друга страна. Европейският съюз, неговите държави членки и Исландия са индивидуално отговорни за създаване и поддържане на PPSR в съответствие с международно признатите правила и условията на съвместното изпълнение. Необходимо е да се определи обхватът на всеки PPSR съгласно определянето на равнищата на емисии в приложение I към предложението за решение на Съвета. Необходимо е също така да се установят общи разпоредби относно началното салдо[14] и относно използването и придобиването на единици в PPSR на Европейския съюз, неговите държави членки и Исландия.

Дял от приходите, прилаган по отношение на ПЕЕ и ЕРЕ

В Решение 1/CMP.8 се съдържа условие за налог в размер на 2 % от приходите от първото международно прехвърляне на ПЕЕ и отпускането на ЕРЕ. Доколкото този налог се отнася до отпускането на ЕРЕ, това ще бъде отговорност на всяка държава членка и Исландия. Въпреки това, доколкото салдата по ПЕЕ трябва да бъдат балансирани, за да се гарантира, че за всяка единица, използвана за спазването на задълженията по Решението за разпределяне на усилията, може да бъде изтеглена валидна единица по Протокола от Киото, делегираните актове, предвидени в настоящото предложение, са необходими, за да се гарантира, че отчитането на налога, представляващ дял от приходите, е в съответствие с изискванията на законодателството на Европейския съюз.

3.           Правни аспекти на настоящото предложение

С настоящото предложение се внасят изменения в правното основание, съдържащо се в Регламента относно механизма за мониторинг, което дава възможност на Комисията да приема незаконодателни актове, с които се установяват правила за несъществени елементи за отчитане на единиците по Протокола от Киото след 2012 г. в законодателството на ЕС. Основните елементи по отношение на задълженията на Европейския съюз, неговите държави членки и Исландия, тяхното изпълнение, както и съвместното изпълнение, са установени в редица правни инструменти, включително отделното предложение за решение на Съвета. Те също така ще бъдат разгледани в двустранното споразумение с Исландия и са включени в изменението от Доха и придружаващите го решения на Конференцията на страните, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото, както и Регламента относно механизма за мониторинг и делегираните актове и актовете за изпълнение, произтичащи от него.

По-рано, по предишните Регламенти относно регистъра, такива правила бяха приети чрез комитет по регулиране с контрол. Тяхното правно основание се съдържаше в Решението относно механизма за мониторинг. Правното основание, което позволяваше прилагането на технически въпроси, свързани с управлението на единиците през първия период на задължения по Протокола от Киото, чрез приемане на Регламенти относно регистъра, се съдържаше в член 3, параграф 3 и член 6, параграф 1 от Решението относно механизма за мониторинг. То посочваше, inter alia, необходимостта от приемане, в рамките на процедурата по комитология, на разпоредби за изпълнение по отношение на отчетите за данните от националния регистър за отпускането, придобиването, притежаването, прехвърлянето, анулирането, изтеглянето и пренасянето на предписани емисионни единици, единици погълнати емисии, единици редуцирани емисии и сертифицирани единици редуцирани емисии през предходната година. В него също така се съдържаха разпоредби за приемане на  мерки в рамките на процедурата по комитология по отношение на изискването Общността и нейните държави членки да „създават и водят регистри, в които подробно записват операциите по регистрация, издаването, притежаването, предаването, придобиването и отмяната на предписани емисионни единици, погълнати емисионни единици, единици намалени емисии и сертифицирани емисионни единици, както и прехвърлянето на предписани емисионни единици, единици намалени емисии и сертифицирани емисионни единици“.

Решението относно механизма за мониторинг беше отменено и заменено с Регламента относно механизма за мониторинг, който влезе в сила на 8 юли 2013 г. Член 10 от Регламента относно механизма за мониторинг („Създаване и поддържане на регистри“) се отнася за системата от регистри, която позволява техническото изпълнение на Протокола от Киото по отношение на управлението на единици в националните регистри. В него се съдържа същественият елемент на международното изискване по отношение на Съюза и неговите държави членки за създаване и поддържане на регистри за точно отчитане на отпускането, притежаването, прехвърлянето, придобиването, анулирането, изтеглянето, пренасянето, замяната или промяната на срока на валидност, в зависимост от случая, на ПЕЕ, ЕПЕ, ЕРЕ, СЕРЕ, вСЕРЕ и дСЕРЕ. В член 10, параграф 4, който заменя бившия член 6, параграф 1 от Решението относно механизма за мониторинг, се съдържа също така и правно основание за приемането на делегиран акт за прилагане на несъществени елементи от техническото изпълнение на Протокола от Киото по отношение на управлението на единици в националните регистри. Докато обаче член 6, параграф 1 от Решението относно механизма за мониторинг се прилагаше по отношение на всякакви въпроси, свързани с управлението на единици в „регистрите на Европейския съюз и на държавите членки“, в Регламента относно механизма за мониторинг приложното поле на тази разпоредба е стеснено. Правното основание за приемане на делегираните актове понастоящем се прилага само за „създаване“ (а не за създаване и поддържане) на „регистъра на Съюза“ (а не на регистрите на Съюза и държавите членки).

Следователно, за да може да бъде създадена действаща система от регистри, с която да се прилагат новите изисквания за управлението на единици във втория период на задължения по Протокола от Киото, е необходимо да бъде изменен член 10 от Регламента относно механизма за мониторинг. Неговото приложно поле следва да бъде разширено така, че да включва всички въпроси, свързани с техническото изпълнение по отношение управлението на единици в националните регистри, както се изисква по Протокола от Киото, изменението от Доха и приетите произтичащи решения за втория период на задължения по Протокола от Киото.

Предвид съдържанието на правилата, които трябва да се приемат с правните актове, които са предвидени в настоящото предложение, в съответствие с горепосоченото, посочените правни актове следва също така да се приемат като делегирани актове съгласно член 290 от ДФЕС, по същия начин както вече е предвидено в член 10, параграф 4 от Регламента относно механизма за мониторинг.

Делегираният акт допълва съществените разпоредби, като уточнява съдържанието им и регулира допълнителни подробности. Той се различава от акта за изпълнение в съответствие с член 291 от ДФЕС, който предвижда еднакви условия за изпълнение на законодателството на Съюза от държавите членки. Както е показано по-горе, изискванията по отчитането, които следва да се прилагат след 2012 г., произтичат не само от законодателството на ЕС, но до голяма степен се основават на международно приети правила. Също така, те се изпълняват не само индивидуално от държавите членки, но се отнасят в еднаква степен и за Европейския съюз като цяло, с което се предвижда задължение за институциите на ЕС. Както е предвидено в член 290 от ДФЕС, делегираните актове, предвидени в настоящото предложение, следва да не доведат до хармонизиране на прилагането на никоя от действащите съществени разпоредби, а по-скоро да установяват допълнителни специфични технически подробности във връзка с прилагането на Протокола от Киото след 2012 г.

2013/0377 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 по отношение на техническото изпълнение на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[15],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[16],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)       Съветът прие Решение […] за одобрение на изменението от Доха на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и на съвместното изпълнение на задълженията, произтичащи от него.[17] С Решението се одобрява, от името на Съюза, изменението от Доха на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („РКООНИК“), с което се въвежда втори период на задължения, и се определят условията за съвместното изпълнение на задълженията на Съюза, на неговите държави членки и Исландия в съответствие с член 4 от Протокола от Киото.

(2)       Одобряването на изменението от Доха, прилагането на придружаващите го решения на Конференцията на страните, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото, и условията за съвместното изпълнение в Съюза, неговите държави членки и Исландия налагат установяването на правила, за да се гарантира техническото изпълнение на Протокола от Киото в Съюза след 2012 г., да се позволи ефективно функциониране на съвместното изпълнение на задълженията на Съюза, неговите държави членки и Исландия и да се гарантира съответствието му с функционирането на Схемата на Съюза за търговия с емисии („СТЕ на ЕС“), създадена с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[18] и с Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.[19]

(3)       По време на първия период на задължения по Протокола от Киото международно договорените изисквания за отчитане и управление на емисиите и единиците и съвместното изпълнение от Съюза и неговите държави членки бяха изпълнявани в съответствие с Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[20] и на т. нар. Регламенти относно регистъра[21]. Предходните Регламенти относно регистъра бяха заменени с Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията[22], който понастоящем съдържа разпоредби за управлението на единици, свързани с прилагането и функционирането на СТЕ на ЕС и Решение № 406/2009/ЕО.[23] Наскоро приетият Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета[24] вече не съдържа необходимото правно основание за приемането на делегирано законодателство за прилагане на разпоредбите за втория период на задължения.

(4)       За втория период на задължения предписаното количество на Съюза е свързано с емисиите на парникови газове от източници, обхванати от СТЕ на ЕС, доколкото те са обхванати от Протокола от Киото, докато съответните предписани количества на държавите членки и Исландия се отнасят до всички други емисии на парникови газове от източници и поглъщания от поглътители, попадащи в обхвата на Протокола от Киото.

(5)       Решение 1/CMP.8[25] изменя правилата за определяне на критериите за допустимост за участие в гъвкавите механизми по Протокола от Киото. В него са определени също така ограниченията, свързани с единиците, пренасяни от първия към втория период на задължения, включително изискването към всяка страна да създаде резерв за излишък от предходен период (PPSR). Освен това посоченото решение предвижда налог в размер на 2 % от приходите от първото международно прехвърляне на предписани емисионни единици (ПЕЕ) и отпускането на единици редуцирани емисии (ЕРЕ) за проектите за съвместно изпълнение, веднага след преобразуването  на ПЕЕ или единици погълнати емисии (ЕПЕ), притежавани преди това от страните, в ЕРЕ. Понастоящем в процес на договаряне са допълнителни правила за изпълнението на втория период на задължения по Протокола от Киото.

(6)       С цел да се установят съгласувани правила за гарантиране техническо изпълнение на Протокола от Киото в Съюза след 2012 г., да се даде възможност за ефективното функциониране на съвместното изпълнение на задълженията на Европейския съюз, неговите държави членки и Исландия и да се гарантира съответствието му с функционирането на СТЕ на ЕС и с Решението за разпределяне на усилията на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС. При подготовката и изготвянето на делегирани актове Комисията следва да гарантира тяхната съгласуваност с международно приетите правила за отчитане, с условията за съвместното изпълнение, определени в Решение [...], и със съответното законодателство на Съюза,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕС) № 525/2013 се изменя, както следва:

1.           В член 3 се добавят следните точки 13а) и 13б):

„13а) „резерв за периода на задължения“ или „РПЕ“ означава резерв, създаден съгласно приложението към Решение 11/СМР.1 или други относими решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото;

„13б) „резерв за излишък от предходен период“ или „PPSR“ означава резерв, създаден съгласно Решение 1/СМР.1 или други относими решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото;“

2.           Член 10 се изменя, както следва:

а)       В член 10, параграф 1 се добавя следната алинея:

„Съюзът и държавите членки отчитат в регистрите си прехвърлянето на единици, изисквано по Протокола от Киото, Решение 1/CMP.8 или други относими решения на органите на РКООНИК или на Протокола от Киото, във връзка с дял от приходите вследствие на отпускането на ЕРЕ и при първото международно прехвърляне на ПЕЕ“.

б)       В член 10 се добавя следният параграф 5:

„5.        На Комисията също така се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 25, за да се гарантира техническото изпълнение на Протокола от Киото чрез регистрите на Съюза и на държавите членки, да се даде възможност за ефективното функциониране на съвместното изпълнение на задълженията на Европейския съюз, неговите държави членки и Исландия и да се гарантира съответствието му с действието на Директива 2003/87/ЕО и Решение № 406/2009/ЕО, включително:

а)       процесите по управление на единици, като трансакции с ПЕЕ, СЕРЕ, включително вСЕРЕ и дСЕРЕ, ЕРЕ и ЕПЕ (отпускане, прехвърляне, придобиване, анулиране, изтегляне, пренасяне, замяна или промяна на срока на валидност) в националните регистри на Европейския съюз, държавите членки и Исландия и между тези регистри;

б)      процесите на отчитане, свързани с прехода от първия към втория период на задължения, в това число пренасяне на неизползвани ПЕЕ, СЕРЕ и ЕРЕ от първия към втория период на задължения;

в)      създаването и поддържането на резерв за излишък от предходен период и на резерв за периода на задължения за Съюза и държавите членки;

г)       отчитането на дела от приходите, предвидено в параграф 1 от настоящия член.

При приемането на делегираните актове, посочени в първата алинея, Комисията гарантира последователното прилагане на международно приетите правила за отчитане, оптимизира прозрачността и гарантира точността на отчитането на единиците по Протокола от Киото от страна на Съюза и държавите членки, като същевременно свежда до минимум административната тежест и разходите.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент                         За Съвета

Председател                                                Председател

[1]               Решение 1/CMP.8, прието на Конференцията на страните, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото, FCCC/KP/CMP/2012/13/Add.1

[2]               През първия период на задължения базовите години за ЕС бяха, както следва: за CO2, CH4 и N2O всички държави членки ползват 1990 г. като базова година, с изключение на: България – 1988 г.; Унгария — средната стойност от 1985 до 1987 г.; Словения – 1986 г.; Полша – 1988 г.; Румъния — 1989 г. За флуорсъдържащите газове всички държави членки ползват 1995 г. като базова година, с изключение на: Австрия, Франция, Италия и Словакия – 1990 г.; и Румъния — 1989 г.

[3]               Законодателството, прието на 23 април 2009 г., включително Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността и Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г., ОВ L 140, 5.6. 2009 г.

[4]               Тази разлика в обхвата е обяснена подробно в работния документ на службите на Комисията „Подготовка на количествената цел на ЕС за ограничаване и намаляване на емисиите (QELRO) въз основа на пакета на ЕС относно климата и енергетиката“, SWD (2012) 18 final, 13.2.2012 г.

[5]               Представяне от Дания и Европейската комисия, от името на Европейския съюз и неговите държави членки, на 19 април 2012 г. относно „Информация за количествените цели за ограничаване и намаляване на емисиите (QELRO) за втория период на задължения по Протокола от Киото“, FCCC/KP/AWG/2012/MISC.1.

[6]               Бележка под линия 1 по-горе.

[7]               Решение 2002/358/ЕО на Съвета от 25 април 2002 г. за одобрение от името на Европейската общност на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за промените на климата и съвместното изпълнение на ангажиментите, произтичащи от него (ОВ L 130, 15.5.2002 г., стр. 1).

[8]                      COM(2013) 768 final.

[9]               Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно механизма за мониторинг на емисиите на парникови газове в Общността и прилагане на Протокола от Киото (ОВ L 49, 19.2.2004 г., стр. 1).

[10]             Регламент (ЕО) № 2216/2004 на Комисията от 21 декември 2004 г. за стандартизирана и защитена система от регистри съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 386, 29.12.2004 г., стр. 1) и Регламент (ЕС) № 920/2010 на Комисията от 7 октомври 2010 г. за стандартизирана и защитена система от регистри съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 270, 14.10.2010 г., стр. 1).

[11]             Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 година за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (ОВ L 122, 3.5.2013 г., стр. 1)

[12]             Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 13).

[13]             Решение 13/CMP/1 относно реда и условията за отчитане на предписани количества съгласно член 7, параграф 4 от Протокола от Киото, в: FCCC/KP/CMP/2005/8/Add.2.

[14]             Началното салдо в PPSR на Европейския съюз, който следва да бъде установен в регистъра на ЕС, ще се състои главно от ПЕЕ, налични в регистъра на Съюза в съответствие с член 56 от Регламент 920/2010/EC, представляващи квоти по СТЕ на ЕС, пренесени в съответствие с член 57 от Регламент 920/2010/EC. Началното салдо на всеки PPSR на държавите членки и Исландия ще се състоят от ПЕЕ, пренесени във всеки национален регистър.

[15]             ОВ C [...], [...] г., стр. [...].

[16]             ОВ C [...], [...] г., стр. [...].

[17]             ОВ L […], […] г., стр. […].

[18]             Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

[19]             Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (ОВ L 140, 5.6. 2009 г., стр. 136).

[20]             Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно механизма за мониторинг на емисиите на парникови газове в Общността и прилагане на Протокола от Киото (ОВ L 49, 19.2.2004 г., стр. 1).

[21]             Регламент (ЕО) № 2216/2004 на Комисията от 21 декември 2004 г. за стандартизирана и защитена система от регистри съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 386, 29.12.2004 г., стр. 1) и Регламент (ЕС) № 920/2010 на Комисията от 7 октомври 2010 г. за стандартизирана и защитена система от регистри съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 270, 14.10.2010 г., стр. 1).

[22]             Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 година за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (ОВ L 122, 3.5.2013 г., стр. 1)

[23]             Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 136).

[24]             Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 13).

[25]             Решение 1/CMP.8, прието от Конференцията на страните, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото, FCCC/KP/CMP/2012/13/Add.1.