27.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 280/33

—

посочва, че развитието на услугите в областта на електронното здравеопазване, трябва да бъде от полза за всички граждани на ЕС и не бива да води до (по-голямо) неравенство по отношение на достъпа и използването на здравните услуги;

—

отбелязва, че в много държави членки на ЕС местните и регионалните власти носят съвместна отговорност за планирането, изготвянето, прилагането, проверката и финансирането на политиката в областта на здравеопазването и социалната политика. Поради това регионалните власти очевидно трябва да бъдат привлечени за участие във всички реформи, които оказват въздействие върху здравните и социалните грижи;

—

призовава за неуморни усилия за насърчаване на здравното образование, иновациите и промяната, движени от стремеж към отлични постижения и от съзнанието, че днешните решения могат да се окажат остарели утре, тъй като електронното здравеопазване е бързо развиваща се област, която търпи непрекъснати промени;

—

подчертава, че понастоящем съществуват огромни количества данни в областта на здравеопазването, благосъстоянието на хората и социалните грижи, но всички те се съхраняват изолирано едни от други и заявява, че по-ефективното междуведомствено използване на тези данни би позволило да се придаде нов облик на европейските системи за здравеопазване и да се изгради по-стабилна и по-ефективно действаща структура на здравните грижи;

—

отбелязва, че сред основните фактори за успешното разработване и въвеждане на решения във връзка с електронното здравеопазване са участието на органите на местното самоуправление, децентрализираното съхраняване на данни, доброто разпространяване на информацията сред пациентите и активното сътрудничество със здравните работници;

—

заявява отново, че широкомащабното въвеждане на електронното здравеопазване е не само въпрос на законова и техническа осъществимост, а зависи на първо място от доверието на гражданите, пациентите и здравните работници в него. Затова е важно първо да се подходи към проблемите, свързани със защитата на неприкосновеността на личния живот, поверителността, защитата на данните и отговорността и да се следи непрекъснато за защита на чувствителните данни срещу хакерски посегателства, изтичане, нарушения на неприкосновеността на личния живот или други форми на злоупотреба.

Докладчик

г-н Johan SAUWENS (BE/ЕНП), член на Фламандския парламент

Отправен документ

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „План за действие за електронно здравеопазване за периода 2012 — 2020 година - иновационно здравно обслужване през 21-ви век“

COM(2012)736

1.

подкрепя съобщението на Комисията относно „План за действие за електронно здравеопазване за периода 2012-2020 г.“, в което тя очертава стратегия за електронното здравеопазване в ЕС и посочва кои основни цели трябва да бъдат постигнати, за да може да се използва потенциалът, който предлага електронното здравеопазване. Този план е важна крачка в подготовката на европейските системи за здравеопазване за предизвикателствата в областта на подобряване на качеството на грижите, по-ефикасно използване на намаляващите налични ресурси за здравеопазване, намаляване на административната тежест за пациентите, лицата, предоставящи здравни грижи, доставчиците на здравни услуги и публичните власти и улесняване на иновациите в областта на ИКТ, производството и услугите;

2.

изразява съгласие с констатацията на Комисията, че дори и най-добрите решения, свързани с електронното здравеопазване, няма да бъдат от полза за гражданите на ЕС, ако тяхното разработване и прилагане се извършва разпокъсано и изолирано. Фактът, че Комисията отделя внимание на правните, организационните, семантичните и техническите рамки на оперативната съвместимост, насоките и спецификациите, заслужава да бъде приветстван;

3.

изтъква, че политиката в областта на здравеопазването и социалната политика в голям брой държави членки на ЕС са поверени на децентрализираното равнище на управление и че гласът на регионалните власти би трябвало да се чува по-силно в този дебат;

4.

посочва, че развитието на услугите в областта на електронното здравеопазване, трябва да бъде от полза за всички граждани на ЕС и не бива да води до (по-голямо) неравенство по отношение на достъпа и използването на здравните услуги. При този поврат, осъществяван с електронното здравеопазване, в центъра на вниманието трябва да остане пациентът. Пациентът има правото да взема решения относно достъпа до неговите лични данни и трябва да му се обяснява по разбираем начин кой и как ще има достъп до тях. Електронното здравеопазване трябва да дава на гражданите и пациентите възможност да поемат в по-голяма степен контрола върху собственото си здраве;

5.

изтъква, че новите приложения трябва да бъдат достъпни и да засилват автономността на хората с увреждания, възрастните хора и уязвимите граждани. Затова свободният достъп би трябвало да бъде задължителен критерий за допустимост при пускането на пазара на всички продукти и софтуерни приложения;

6.

отбелязва, че в много държави членки на ЕС местните и регионалните власти носят съвместна отговорност за планирането, изготвянето, прилагането, проверката и финансирането на политиката в областта на здравеопазването и социалната политика. Поради това регионалните власти очевидно трябва да бъдат привлечени за участие във всички реформи, които оказват въздействие върху здравните и социалните грижи;

7.

отбелязва в тази връзка доклада от 2011 г. за стратегиите за електронно здравеопазване, посветен на инфраструктурата в тази област, в който авторите твърдят, че управлението на електронните досиета на пациентите в големите държави е твърде усложнено. Европейският опит показва, че страните с над десетмилионно население не успяват да постигнат целите си, особено ако тяхната система за здравеопазване не е изградена на низходящ принцип. Затова решението би могло да бъде „среден“ път с регионална или местна система, опираща се на национална инфраструктура;

8.

отбелязва, че според неотдавнашно проучване на КР относно „Динамични системи за здравеопазване и нови технологии - електронното здравеопазване на местно и регионално равнище“, електронното здравеопазване е сред най-важните приоритети на местите и регионалните власти в Европа;

9.

изтъква необходимостта от по-голямо сътрудничество и обмен на политики и практики между регионите, за да могат лидерите в областта на електронното здравеопазване да предадат своите знания на тези, които тепърва навлизат в тази сфера. Европейската комисия може да играе роля в тази връзка за събирането и обединяването на знанията и най-добрите практики. Необходим е задълбочен анализ, за да се идентифицират инициативите и моделите в областта на електронното здравеопазване, които могат да бъдат приложени по най-лесен начин в европейски мащаб;

10.

счита, че повишаването на знанията за здравето е важно звено от стратегиите, насочени към премахване на неравенството в тази област. Наред с цифровата грамотност и достъпа до широколентови услуги, повишаването на знанията за здравето може да помогне на повече хора в отдалечени, слабо населени или необлагодетелствани по друга причина региони, да получат достъп до точна информация, превантивни здравни мерки и медицински съвети, но също и до достъпна помощ в онлайн среда, лечение и медицинско наблюдение;

11.

счита, че точната, надеждна и достъпна информация, приспособена към различните социални групи, е предпоставка за цифровата грамотност в областта на здравеопазването. Това означава, че публичните власти и частният сектор трябва да предоставят ясна и точна информация и че по-специално здравните работници трябва да имат по-ясна представа за здравната грамотност на своите пациенти;

12.

изтъква, че електронното здравеопазване е бързо развиваща се област, която търпи непрекъснати промени. Днешните концепции и постижения утре може да се окажат остарели. Преходът от традиционното към електронно здравеопазване изисква не само необходимата ИТ инфраструктура и цифрова грамотност, но на първо място промяна в отношенията между медицинския персонал, социалните работници, научните работници, здравните застрахователи, пациентите и публичните власти. Това налага и неуморни усилия за насърчаване на иновациите и промяната, обучението и професионалния опит;

13.

посочва във връзка с това заключенията на семинара „Наблюдение на националните стратегии за електронно здравеопазване (Брюксел, 2010 г.), според които изпълнението на стратегиите за електронно здравеопазване в Европа се оказва много по-сложно и отнема много повече време от очакваното. Освен това е била подценена сложността на електронното здравеопазване като административно предизвикателство;

14.

отбелязва, че в определени региони равнището на ИТ уменията на медицинския персонал и социалните работници и на познаването на възможностите на електронното здравеопазване е далеч от желаното. Това важи и за качеството, удобството за ползване и възможностите на някои предназначени за медицинския персонал и социалните работници софтуерни програми или такива, които се предлагат на пазара. Може само да се съжалява за това, тъй като възпрепятства развитието на електронното здравеопазване. Изискванията, на които трябва да отговарят наличните медицински софтуерни програми и по-специално електронното медицинско досие, биха могли да бъдат изложени по-ясно, така че качеството им да може да бъде тествано и да могат да се разработят процедури за обозначение. Понастоящем може да се констатира липса на ефективна комуникация между сектора на здравеопазването и този на информатиката;

15.

подчертава, че понастоящем съществуват огромни количества данни в областта на здравеопазването, благосъстоянието на хората и социалните грижи, но всички те се съхраняват изолирано едни от други. По-ефективното използване на тези данни би позволило да се придаде нов облик на здравеопазването и да се изгради по-стабилна и по-ефективно действаща структура на здравните грижи. И едното и другото предполагат, че ИТ инфраструктурата не се ограничава до медицински грижи за лечение, а трябва да бъде разширена, за да обхване и социалните грижи, интелигентната заобикаляща среда, профилактиката и благосъстоянието на хората. Това следва от принципа, че потребителите на грижите трябва да бъдат в центъра на системата за здравеопазване и социални грижи и че различните съставляващи я служби трябва съответно да приспособят начина си на работа. Електронното здравеопазване може да спомогне за координирането на грижите в цялостен подход към лицата, нуждаещи се от грижи;

16.

счита, че електронният обмен на данни между доставчиците на грижи е от решаващо значение за качеството на грижите (по-голяма ефективност, по-добра приемственост, укрепване на позицията на пациента и др.). Понастоящем в много страни и региони медицинските данни все още се съхраняват разпръснато (под формата на файлове на персоналните компютри на личните лекари или специалистите или на сървърите на болниците), без възможност за обмен на данни между участващите в лечението на даден пациент. Дежурният лекар или лекарят в спешно отделение в дадена болница може да има спешен случай, без да разполага с резюме на основните медицински данни или за предписаните лекарства на даден пациент. Този проблем стои още по-остро, когато пациентът пребивава в чужбина и езиковата бариера създава големи проблеми при комуникацията между пациент и доставчик на грижи. Това предизвикателство ще нарасне, когато се изясни практическото въздействие на Директивата на ЕС от 9 март 2011 г. относно прилагането на правата на пациентите при трансгранични здравни грижи. Лабораторни изследвания и образна диагностика се повтарят ненужно поради липсата на достъп до скорошни медицински данни за даден пациент;

17.

оценява положително факта, че в плана за действие за електронното здравеопазване се отделя много голямо внимание на проблема за рамките на оперативната съвместимост. Пазарът на електронното здравеопазване в ЕС е много разпокъсан и предлаганите ИКТ решения - понякога създадени за съвсем конкретни ситуации на местно равнище, оскъпяват системите, не са достъпни за трети страни, не са надеждни и не са подходящи за други цели или нови приложения. Тази ситуация е пречка и за ИТ сектора, който се сблъсква с много ограничен достъп до пазара, а рентабилността на разработването на продукти бива подкопавана, което има крайно отрицателни последствия за жизненоважните иновации. Планът за действие дава възможност за стопански инициативи от страна на големи и малки предприятия във всички европейски страни;

18.

счита предложението за установяване на рамка за оперативна съвместимост на мрежата за електронно здравеопазване за важен момент. При прегледа на националните законодателства относно електронните досиета на пациентите трябва да се разгледа и регионалното законодателство в тази област;

19.

оценява положително акцента, поставен върху по-тясното сътрудничество с международни и световни организации като Световната здравна организация (СЗО). Необходимо е споразумение относно кодирането на медицинските данни и еднакво използване на международните системи за класификация на болестите и уврежданията, за да се даде възможност за подпомагане на вземането на медицински решения с помощта на компютърни програми;

20.

счита, че широкомащабното въвеждане на електронното здравеопазване е не само въпрос на законова и техническа осъществимост, а зависи на първо място от доверието на гражданите, пациентите и здравните работници в него. Затова е важно първо да се подходи към проблемите, свързани със защитата на неприкосновеността на личния живот, поверителността, защитата на данните и отговорността и да се следи непрекъснато за защита на чувствителните данни срещу хакерски посегателства, изтичане, нарушения на неприкосновеността на личния живот или други форми на злоупотреба;

21.

отбелязва, че една от най-важните констатации на проучването на KPMG относно електронните здравни досиета („Internationaal onderzoek EPD“, Утрехт, 6 февруари 2012 г.) след проучване и сравнение с другите европейски страни беше, че се наблюдава тенденция към изоставяне на широкомащабните програми и тези на национално равнище в полза на по-регионализирано управление, с цел по-добро овладяване на сложността на въпроса и повишаване на ангажираността на местно равнище. Освен това според KPMG с използването на еднакви стандарти се повишава разбирането, че не са необходими бази данни на национално равнище, а децентрализираното съхраняване на данни при източника може да се управлява добре. Решаващите фактори за успех за постепенното развитие и въвеждане на електронното здравеопазване изглежда са ангажираността на местно равнище, децентрализираното съхраняване на данни, доброто предоставяне на информация на гражданите и на пациентите и подходът на постепенно въвеждане посредством пилотни проекти с активното участие на здравните работници;

22.

отбелязва, че отношенията между здравните работници и пациентите са лични и уникални и трябва да останат такива. Благодарение на развитието на електронното здравеопазване тези отношения укрепват и се подобряват, но не е реалистично и дори не е желателно непосредствените лични контакти да бъдат изцяло заменени от виртуални. Затова използването на приложенията в областта на електронното здравеопазване би трябвало да се ограничи до вече установени професионални категории в секторите на здравеопазването и грижите;

23.

изтъква, че освен това съществува нарастващо напрежение, свързано със собствеността и отговорността за споделените лични данни в електронните досиета на пациентите. В идеалния случай пациентите разполагат със собствено пространство в своето електронно здравно досие, където да могат, например, да въвеждат резултатите от самонаблюдението си (самостоятелно измерени нива на кръвна захар, кръвно налягане, разположение на духа и др.);

24.

изтъква, че тъй като поради застаряването на населението хроничните смущения заемат все по-доминиращо място в медицинската практика, в статистиката за здравеопазването и в списъка на главните фактори при отчитане на разходите на нашето здравеопазване, мултидисциплинарният подход към хронично болните пациенти придобива все по-голямо значение. Много възрастни пациенти страдат от няколко смущения едновременно и се нуждаят от грижи, предоставяни от различни доставчици с умения, които се допълват взаимно. Това се отнася както за болничните грижи, така и за тези, предоставяни в домашни условия. Електронното здравеопазване и съвместното електронно ползване на данни от страна на пациента, лицето, което се грижи за него и доставчика на грижи, участващ в терапията, могат да допринесат в значителна степен за качествени, навременни и отговарящи на нуждите на пациента грижи;

25.

изразява разочарованието си от значителното съкращаване на бюджета за Механизма за свързване на Европа, който беше намален от 50 млрд. евро (9,2 млрд. евро от които бяха предназначени за широколентови и цифрови услуги) на 29,3 млрд. евро, от които за същата цел са предвидени малко под 1 млрд. евро;

26.

поставя въпроса дали въвеждането на широкомащабни, оперативно съвместими трансгранични услуги за електронно здравеопазване, което според Комисията би трябвало да стане до 2014 г. в рамките на Механизма за свързване на Европа, ще може да остане на дневен ред, ако Парламентът даде зелена светлина на тези съкращения;

27.

изразява надежда, че в бюджета няма да бъдат орязани средствата за научноизследователски и иновационни дейности, планирани за периода 2014-2020 г., в рамките на компонента „Здравеопазване, демографски промени и благосъстояние“ на програма „Хоризонт 2020“ и че проучванията ще наблегнат на разходната ефективност на технологиите за електронно здравеопазване, както и на гарантирането на защитата на неприкосновеността на личния живот, на участието на ползвателите и на интегрирането на решения, ориентирани към пациентите, в европейските системи за здравеопазване;

28.

посочва, че отговорност за организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи носят държавите членки. В много държави членки на ЕС местните и регионалните власти носят отговорност за цялата политика в областта на здравеопазването и социалната закрила или за значителна част от нея;

29.

отбелязва, че от техническа, логистична и финансова гледна точка все още е трудно, най-вече в регионите в по-неблагоприятно икономическо положение, да се актуализира ИТ инфраструктурата и да се разшири и развие потенциалът на електронното здравеопазване. Действия на равнището на ЕС могат да бъдат особено полезни в случай на необходимост от координиране и насърчаване. Това се отнася по-специално до редица въпроси, към които може да се подходи най-добре на равнището на ЕС, като трансгранични здравни грижи, признаване на квалификациите, общи пречки, стандарти и методология за оценка на ефективността на приложенията на електронното здравеопазване. Финансовата подкрепа също може да се окаже от полза при покриване на високите първоначални разходи;

30.

изтъква, че планът за действие за периода 2014-2020 г. е насочен към научните изследвания, иновациите и оперативната съвместимост и посочва как би трябвало да бъде формулирана техническата и правната рамка. От него би трябвало да има полза, както за предприятията, така и за местните и регионалните власти, здравните работници, пациентите и гражданите. Тъй като планът за действие е твърде обширен, Европейската комисия би могла да се съсредоточи в по-голяма степен върху приоритизиране на дейностите по него;

31.

очаква действията на равнище ЕС да донесат добавена стойност за регионалната политика в областта на здравеопазването и регионалните здравни грижи и да допринесат за изграждане на европейско пространство на електронното здравеопазване и електронна социална закрила;

32.

изразява надежда, че при изпълнението на плана за действие ще бъдат взети предвид не само държавите членки, но и регионалните и местните власти, които могат да играят важна роля по отношение на комуникацията и информирането на гражданите и пациентите, образованието и обучението на здравните работници, постигането на достатъчно висока степен на ангажираност от страна на местното население в развитието на електронното здравеопазване, инициирането на пилотни проекти в електронното здравеопазване, справянето с комплексния характер на този въпрос, а в някои региони - и поемането на съответната законодателна дейност в тази сфера.