27.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 280/38

—

е твърдо убеден, че дребномащабните производители на енергия следва да имат лесен достъп до (интелигентните) енергийни мрежи. Необходимо е да се разработят стабилни правила за навлизането на тези нови доставчици в мрежите, чрез които домакинствата и малките производители да бъдат подтикнати към инвестиции в дребномащабното производство на енергия;

—

изразява съмнение дали предложените от ЕК мерки ще бъдат достатъчни за овластяването на потребителите и за борба с енергийната бедност и настоява да бъде отделено специално внимание на защитата на потребителите. В този смисъл е необходимо да се отдели внимание на асиметричното положение на потребителите на енергия спрямо огромните предприятия;

—

призовава властите да пристъпят към решаването на въпроса със стимулите за подходящите пазарни инвестиции в съоръжения за производство, пренос, съхранение и балансиране на търсенето и предлагането и препоръчва освен съществуващите програми (ЕЕПВ, Механизъм за свързване на Европа, политика на сближаване на ЕС, програма ТЕМ-Т, „Хоризонт 2020“) да бъдат потърсени и нови средства за финансиране на изграждането на инфраструктурата;

—

подкрепя категорично спешната необходимост от модернизиране на съществуващите мрежи и от развитие на интелигентни мрежи и приветства сътрудничеството в развитието на интелигентни мрежи на европейско, национално и регионално равнище и разработването на европейски стандарти за интелигентни мрежи;

—

подчертава прозрачността и участието на граждани и общности в планирането, разработването и въвеждането на мрежите в практиката.

Докладчик

P.G. (Piet) DE VEY MESTDAGH (NL/АЛДЕ), член на Изпълнителния съвет на провинция Грьонинген

Отправен документ

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „За постигане на реално функциониращ вътрешноевропейски енергиен пазар“

COM(2012) 663 final

1.

отбелязва, че местните и регионалните власти играят първостепенна роля в енергийния пазар на ЕС и подчертава техния принос за изграждането на вътрешния енергиен пазар и за намаляването на различията между държавите членки. Освен това местните и регионалните власти са онази част от управлението, която се намира най-близо до гражданите и вследствие на това разполага с големи възможности за комуникация и притежава пряк опит по много от все още нерешените проблеми на енергийните пазари в ЕС, свързани с конкурентоспособността, прозрачността и цялостното регулиране на енергийния сектор;

2.

подкрепя категорично изграждането на цялостен вътрешен енергиен пазар, който да даде на регионите възможност да се концентрират върху своите регионални предимства, като по този начин бъде разработен децентрализиран, възобновяем и отчитащ спецификите на всеки регион енергиен сектор, от който да се възползват местните и регионалните инфраструктура на знанието, икономика и пазар на труда. КР предлага да бъде осъществена стратегия в подкрепа на развитието на регионални клъстери (специализация) и партньорства и се застъпва за това на регионите, които са в челните редици поради това, че притежават знания за иновационните системи, разполагат с функциониращи енергийни пазари за възобновяема енергия и са въвели интелигентни мрежи и др., да бъде отредена по-голяма роля в запълването на съществуващите понастоящем липси в европейския енергиен пейзаж;

3.

призовава за разработване на регионални енергийни планове, в които да бъдат включени проекти за производство, пренос, съхранение и разпределение на енергия, проекти за изграждане на необходимата инфраструктура, както и регионални схеми за подобряване на енергийната ефективност и за по-големи икономии на енергия, които КР подкрепи в становището си относно Третия законодателен пакет, CdR 21/2008 fin. Специфичните за всеки регион енергийни планове, които могат да бъдат изготвени от отделните регионални власти или да обхващат няколко региона, включително в съседни страни, би трябвало да бъдат подходящо координирани и интегрирани както на национално равнище, така и на равнището на ЕС;

4.

подкрепя по-активното прилагане на Третия енергиен пакет и, там където е необходимо, започването на процедури за нарушения, и подчертава необходимостта от прилагане на правилата за конкуренцията, за да се гарантират еднакви условия за всички участници на пазара, включително новите. Държавите членки, в които все още има само един-единствен доставчик, би трябвало да бъдат задължени да премахнат пречките пред навлизането на пазара и да получат помощ за разработването на (трансгранична) инфраструктура, така че потребителите да имат възможност свободно да си избират доставчик от която и да е част на ЕС. Либерализирането на производството и цените заедно с ефективното координиране на европейско равнище могат да допринесат за установяването на справедлив баланс на ресурсите между регионите в Европа, да стабилизират и подобрят рамковите условия за европейския енергиен сектор и да насърчат устойчивото енергоснабдяване, като гарантират ограничаването на допълнителните разходи за енергийния преход;

5.

подчертава, че е жизненоважно в целия ЕС да се спазват споразуменията за отделяне на собствеността върху преносните мрежи от производството и снабдяването, включително споразуменията за независимостта на енергийните регулатори и изискванията по отношение на защитата на потребителите. Приоритетна задача е да се подкрепи и доразвие ролята на Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER) на ЕС, по специално капацитетът ѝ за осъществяване на надзор върху решенията на националните регулаторни органи и за уреждане на спорове;

6.

подкрепя напълно мерките за осигуряване на равни условия за създаването на по-децентрализирани и конкурентоспособни пазарни модели, тъй като те създават повече възможности за местните производители на енергия и съпътстващите отрасли, но подчертава, че гарантирането на равни условия включва осигуряване на необходимата мрежова инфраструктура, която да позволи и на периферните региони, включително островните, да се възползват от тези възможности. Следователно основни елементи на изграждането на вътрешния енергиен пазар са развитието на инфраструктурата, дори в по-изолираните региони, и необходимостта да се работи на регионално равнище по международните връзки, връзките с островите и преносния капацитет;

7.

отчита, че несъответствията между държавите членки по отношение на таксите и митата вредят на конкуренцията на пазара на електроенергия и имат доказано отрицателно въздействие върху други части на икономиката. Това има отрицателни последствия както за потребителите, така и за енергоемките производства, които се сдобиват със значителни конкурентни предимства или негативи, в зависимост от местоположението си. За създаването на условия за справедлива конкуренция е необходимо постепенно, поетапно да се премахват преките и скритите субсидии за изкопаемите горива и ядрената енергия;

8.

подчертава, че потребителят следва да бъде поставен в центъра на енергийната политика, както посочва КР в становището си относно „Европейски пазари на електроенергия и природен газ: трети законодателен пакет“, CdR 21/2008 fin. Потребителят следва да бъде поставен в центъра и в крайна сметка, като частно лице или член на група, кооперация или организация, да има пряк достъп до енергийния пазар, било то посредством различни енергийни източници от различни производители или пряко на спот пазара;

9.

изразява убеждението, че за да се даде възможност на потребителите да правят най-добрия избор по отношение на устойчивост, най-голяма икономическа изгода и енергийна ефективност и да избират най-подходящите доставчици, следва да бъде даден приоритет на образованието, информацията и прозрачността във връзка с енергията, а потребителите да имат лесен достъп до информация за възможностите, които вътрешния енергиен пазар и новите технологии предоставят за намаляване на сметките за енергия. Освен това потребителите следва да бъдат информирани за начините за контрол на потреблението на енергия, както и за възможностите за икономия на енергия и за подобряване на енергийната ефективност и дребномащабното производство. Следователно КР препоръчва Комисията и държавите членки да осъществят ориентирани към потребителите информационни кампании, в които да вземат активно участие местните и регионалните власти и други подходящи местни организации на гражданското общество;

10.

изразява убеждението, че на второ място по важност след предложените информационни кампании във връзка с доставчиците и цените на енергията се нарежда въвеждането на технически обосновани интелигентни системи за отчитане на производството и потреблението на енергия в реално време и разпределителни мрежи, които предоставят на потребителите информация, свързана с вземането на решение, позволявайки им да се запознаят по-добре с цените на енергията, (моделите на) енергопотреблението и връзката между потребление и цена на енергията, като по този начин се постига по-добре обмислено и устойчиво използване на енергията, създават се предпоставки за използването на интелигентни (битови) електроуреди, а оттам и за икономии на енергия. КР препоръчва Комисията да продължи политиката си на насърчаване на интелигентните системи за отчитане, изложена в нейни предходни съобщения. Тази политика би трябвало да улеснява въвеждането на интелигентни разпределителни мрежи, които позволяват едновременно контрол на потреблението и гъвкавост по отношение на съхранението, производството и потреблението, както и взаимодействие между тези функции. Тази политика следва същевременно да отчита аспектите, свързани с точността, поверителността, неприкосновеността на личния живот и измамите, както и да способства изготвянето на стандарти;

11.

изразява съмнение дали предложените от ЕК мерки ще бъдат достатъчни за овластяването на потребителите и за борба с енергийната бедност и настоява да бъде отделено специално внимание на защитата на потребителите. В този смисъл е необходимо да се отдели внимание на асиметричното положение на потребителите на енергия спрямо огромните предприятия; в противен случай пазарът ще остане един неподатлив интерфейс, блокиращ обратната връзка между потребителите и отговорните за изготвянето на политиките и регулаторите. С помощта на Съвета на европейските енергийни регулатори (CEER) следва да се обменят най-добри практики на местно и регионално равнище по важни въпроси, свързани с потребителите, като достъпа до информация, възможностите за сравняване на цените и разбирането на информацията в сметките, както и положението на уязвимите потребители;

12.

призовава механизмите за насърчаване на по-голяма енергийна ефективност да бъдат по-добре разработени, отколкото са сега, и да бъдат подпомогнати както класическите, така и съвременните технологични решения и енергийните услуги с цел икономии на енергия. Като мярка за борба с енергийната бедност следва да се прилагат механизми за ценообразуване на електроенергията на по-ниски тарифи или отстъпки от публикуваните тарифи на всеки доставчик за социално слабите и уязвимите групи (социална битова тарифа). Същевременно на регионално и местно равнище следва да се обърне специално внимание на възможността за включване на домакинствата от тези групи в специални програми за енергийно обновяване. За останалите потребители следва да важи единното ценообразуване и да се избягва стъпаловидното ценообразуване, което като мярка в много случаи може да възпрепятства разработването на други положителни мерки, като например употребата на термопомпени инсталации като алтернативни системи за отопление. Накрая, на регионално и местно равнище следва да се проведе информационна кампания за методите за подобряване на енергийната ефективност и обективните и сравнителните предимства от тяхното прилагане;

13.

подчертава колко е важно както държавите членки, така и местните и регионалните власти да улесняват осъществяването на местни енергийни решения (например под формата на кооперации) под формата на дребномащабно производство, развитие на интелигентни мрежи и участие от страната на търсенето, тъй като тези инициативи представляват важен стълб на обновлението на енергийните пазари в ЕС. КР се застъпва за интегриран подход, не само за постигане на по-информирано потребление, но и за насърчаване на дребномащабното производство, развитието на интелигентните мрежи и даването на силен отговор на търсенето в разпределителните мрежи;

14.

признава, че все повече потребители (потребители, които са същевременно производители, т.е. произвеждат сами енергия за своите нужди или за нуждите на съседите си) по-скоро биха инвестирали средства в собствено производство, отколкото да зависят от други, което представлява положително развитие от гледна точка на осъзнатото потребление и устойчивостта. Дребномащабните предприятия и инициативи (домакинства, местни общности, квартали, регионални кооперации) ще играят все по-важна роля в местните и регионалните енергийни доставки, което ще има положително въздействие върху местните и регионалните икономика и пазар на труда. Следователно дребномащабните производители на енергия следва да имат лесен достъп до (интелигентните) енергийни мрежи. Необходимо е да се разработят стабилни правила за навлизането на тези нови доставчици в мрежите, чрез които домакинствата и малките производители да бъдат подтикнати към инвестиции в дребномащабното производство на енергия. КР призовава Комисията да отдели специално внимание на нарастващото значение на дребномащабното производство на енергия и на специфичните изисквания, които то налага, и да насърчи обмена на най добри практики на местно и регионално равнище, за да улесни това развитие;

15.

подчертава, че овластяването на потребителите и нарастващото значение на дребномащабното производство изискват не само насърчаване на внедряването на интелигентни системи за отчитане, но и актуализиране на концепцията на ЕС за интелигентни мрежи. Докато ЕК очаква „безпроблемно функционираща и интелигентна мрежа“, която да допринесе за конкуренцията на вътрешния енергиен пазар, липсва конкретно позоваване на нарастващото значение на дребномащабното производство и на потенциалната роля на потребителите на енергия като производители и участници, улесняващи дребномащабното съхранение на енергия. Следователно КР изразява убеждението, че разбирането на ЕК за интелигентни мрежи следва да бъде актуализирано, както и че би трябвало да има обмен на наличните знания и иновации, за да се осигури ефективна подкрепа за дребномащабното производство;

16.

отбелязва, че енергийните пазари на едро подават ценовите сигнали, които влияят на избора на производителите и потребителите, както и на решенията за инвестиции в производствени мощности и преносна инфраструктура. Тези сигнали следва да отразяват реалните условия на търсенето и предлагането на енергия. По-голямата прозрачност на енергийните пазари на едро намалява риска от манипулиране на пазара и изкривяване на ценовите сигнали. Затова КР подчертава, че прилагането на Регламента относно интегритета и прозрачността на енергийния пазар (REMIT) е ключова мярка за отстраняване на недостатъците на енергийния пазар чрез общоевропейска рамка;

17.

изразява убеждението, че за ефективното функциониране на европейския енергиен пазар е жизненоважно да се разработят мрежови кодекси, да се решат оставащите регулаторни въпроси по отношение на мрежовия кодекс за европейския балансиращ пазар и да се създаде инициатива за координация за решаване на нововъзникващи регулаторни и технически въпроси. КР подкрепя тези мерки, които са начин за създаване и засилване на гъвкав и сигурен енергиен пазар в Европа, и изразява убеждението, че прилагането на европейски мрежови кодекси при отчитане на регионалните различия в степента на развитие следва да се наблюдава непрекъснато от Европейската комисия — не само за да се осигури бързо и ефективно прилагане, но и за да се гарантира функционалността на кодексите и тяхната ефективност на пазара;

18.

изразява съгласие с Комисията относно потенциала за хармонизирана система в Европа. В процеса на разработване на кодекса стана очевидно, че е необходима по-силна връзка между разпоредбите, които бяха създадени едновременно на равнището на ЕС и на равнището на държавите членки. В този смисъл КР споделя мнението на ACER, че акцентът на мрежовите кодекси следва да остане върху по-добрата взаимна свързаност между националните енергийни мрежи;

19.

изразява убеждението, че газът притежава потенциал, особено като балансираща мощност и резервен капацитет, но споделя тревогата на Комисията по отношение на различната степен на наличност на инфраструктура за природен газ в различните европейски региони. Разпространяването на инфраструктурата за съоръжения за пренос и съхранение на (втечнен) газ във всички региони в Европа и интегрирането на газовите с електрическите мрежи би улеснило изграждането на вътрешния енергиен пазар. Следователно КР изразява съгласие с Комисията и ACER, че регионалните инициативи следва да спомагат за създаването на допълнителни регионални газови и електроенергийни борси с оглед на постигането на целта за пълно интегриране на пазарите на електроенергия на територията на ЕС. За целта е необходимо да се развие капацитетът на газовите и електроенергийните връзки с периферните и островните региони. Следва да се разработят проекти, ориентирани към концепциите „електроенергия в газ“ и „газ в електроенергия“ на местно и регионално равнище, а резултатите от тях да бъдат разпространени;

20.

изразява убеждението, че преследването на целта за добив на енергия от възобновяеми източници ще допринесе за завършването на вътрешния електроенергиен пазар, но признава, че либерализация въз основа само на цените няма да доведе непременно до декарбонизация на енергийната система на ЕС. При все това интегрираният вътрешен пазар на електроенергия означава по-малки ценови колебания на отделните регионални пазари, което дава възможност за по-ефективно внедряване и интегриране на възобновяемите енергийни източници в мрежата. В идеалния случай инвестициите в енергетиката би трябвало да започнат да дават предимство на възобновяемите източници на енергия. Тъй като към момента липсва последователност между решенията на отделните държави членки във връзка с възобновяемите енергийни източници, КР призовава за обща европейска стратегия за разработване на механизми, основаващи се на пазара, и на регулаторни механизми, както се посочва в позицията на КР в становището му относно „Енергията от възобновяеми източници“, CdR 2182/2012 fin;

21.

предлага с оглед на това да бъде улеснено интегрирането на нарастващия дял на енергията от вятър и слънчева енергия и да се гарантира стабилен баланс между търсенето и предлагането, да бъде създадена ясна регулаторна рамка, определяща ролите на различните действащи лица и даваща възможност за търсене на основани на пазара решения, водещи до подаването на подходящи ценови сигнали на енергийния пазар. От страната на търсенето ясните ценовите сигнали ще доведат до икономии на енергия, а от страната на предлагането те ще доведат до необходимата гъвкавост. Това включва ефективна система за търговия с квоти за емисии, осигуряваща подходящи стимули за инвестиции в енергия от възобновяеми източници и в гъвкавост. За да се гарантира, че европейската схема за търговия с квоти за емисии ще осигурява достатъчно стимули за инвестиции в развитието на нисковъглеродни технологии, КР призовава за структурно решение на наболелия проблем с прекомерното предлагане на квоти за емисии;

22.

изразява съжаление, че поради липсата на координация на равнището на ЕС и съществуването на различни, често несъвместими национални схеми за подкрепа и механизми за обезщетяване на производствени мощности, „регулаторното пазаруване“ се превръща в ключов фактор при решенията за инвестиции в електроцентрали в Европа. КР подчертава, че развитието на енергията от възобновяеми източници не може да се разглежда изолирано и не трябва да пречи на функционирането на енергийния пазар. Публичните схеми за подкрепа в държавите членки следва да бъдат прецизно насочени, предсказуеми, адаптирани към преследваните цели, пропорционални и да включват разпоредби за постепенно преустановяване, за да се отразяват промените в търговската жизнеспособност на подпомагания вид производство. Всяка мярка за подкрепа трябва да се осъществява в съответствие с правилата на вътрешния пазар и приложимите правила на ЕС по отношение на държавната помощ. Преди прилагането на нови насърчителни мерки властите, особено в граничните региони, следва изцяло да вземат предвид отражението на предвидените решения върху електроенергийната система на съседните региони или страни. КР подкрепя инициативата на Комисията да публикува насоки за най-добри практики във връзка с механизмите за подкрепа на енергията от възобновяеми източници;

23.

приветства инициативите на Комисията за насърчаване на единно, по-интелигентно енергийно данъчно облагане в Европа, тъй като понастоящем местното и националното данъчно облагане в областта на енергетиката се различава значително в различните части на ЕС. Една по-хармонизирана данъчна рамка, която организира на по-обективна основа данъчната тежест върху енергията от възобновяеми и изкопаеми източници и отчита енергийното съдържание и емисиите на СО2 за всеки продукт, би допринесла за постигането на целите 20-20-20 и би спомогнала за намаляването на емисиите на СО2 и за осъществяване на целите на Пътната карта за енергетиката до 2050 г. Във връзка с това е необходимо да бъде постигнато споразумение за справедлива методология за разпределяне на квотите за въглеродните емисии от производството и потреблението на енергия отвъд регионалните и националните граници, в условията на една либерализирана общоевропейска система за пренос и разпределение на енергия;

24.

подчертава важността на подобряването на енергийната ефективност и икономиите на енергия, в допълнение към използването на енергия от възобновяеми източници. Градското планиране и устройството на територията на местно и регионално равнище, както и мерките за енергийна ефективност и насърчаването на енергийно ефективните жилища и сгради от местните и регионалните власти ще допринесат за спестяването на енергия и ще насърчат прилагането на местни енергийни решения, сред които и когенерацията. КР препоръчва постоянно да се отделя внимание на тази политика и предлага най-добрите практики на местно и регионално равнище да се използват за укрепване на европейските и националните политики в тази област;

25.

подчертава, че преждевременно въведените и недобре разработени механизми за изграждане на мощности могат да доведат до разпокъсване на вътрешния пазар и да се окажат пречка пред инвестициите. КР поставя под въпрос въведените от редица държави членки механизми за изграждане на капацитет, предназначени да оказват подкрепа на производителите на електроенергия да запазват наличните си производствени мощности, като начин да се гарантира наличието на достатъчно мощности в периоди, когато не работят променливите източници на електроенергия, като вятърна и слънчева енергия. И обратното, излишъците на енергия (например от вятъра) не бива да се пренасят чрез мрежите на съседните страни, без тези мерки да са съгласувани предварително, тъй като по този начин може да се изкриви енергийният пазар в тези страни (явлението „некоординирани кръгови потоци“). В други случаи излишъкът от една област може да послужи за покриване на недостига в друга област. КР приветства политиката на Комисията да търси трансгранични решения. Преди да бъдат приети регионални или национални мерки, следва да бъде извършен подходящ анализ, който да потвърди, че съществува проблем с мощностите и че няма алтернативни решения, както и да се провери дали предложените мерки отчитат трансграничните въздействия. Координираният подход към сигурността на доставките е от първостепенна важност;

26.

изразява убеждението, че бъдещият европейски енергиен пазар не бива повече да се определя единствено от предлагането, но също и от контрола върху търсенето, по-специално за пиковете в потреблението. Действащите лица следва да се стремят към намаляване на промишленото и битовото потребление на енергия и към създаването на всички предпоставки за оползотворяване на новите възможности, предоставяни от интелигентните мрежи. Следователно КР подкрепя разработването на съгласувани механизми за изграждане на мощности на европейско равнище, които ще могат да изгладят пиковете в енергопотреблението, да осигурят функционирането на европейските електроенергийни системи (особено по време на пикове на потреблението) и да стимулират намаляване на потреблението на електроенергия;

27.

изразява убеждението, че развитието на инфраструктурата на операторите на разпределителни системи следва да се отчита в същата степен като това на операторите на преносни системи. Развитието на интелигентна разпределителна инфраструктура е от първостепенна важност за постигането на целите до 2020 г. и е наложително възобновяемите енергийни източници да бъдат свързани към мрежите и в системата да бъдат интегрирани децентрализирани енергийни продукти. Това начинание не може да има успех, когато планирането на инфраструктурата спира на равнището на преноса;

28.

потвърждава факта, че поради нарастващата интернационализация на енергийния пазар междинните връзки, резервните мощности и съоръженията и инфраструктурата за съхранение са жизненоважни за изграждането на вътрешния енергиен пазар. Следователно КР подкрепя постигнатото на 27 ноември 2012 г. споразумение по пакета относно европейската инфраструктура, но призовава освен мащабни (международни) инвестиции, да се осъществяват и инвестиции в регионални или дори местни мрежи, както и да се изграждат взаимовръзки с изолирани или частично изолирани островни системи, тъй като производството на енергия се извършва във все по-голяма степен на местно и регионално равнище;

29.

призовава властите да пристъпят към решаване на въпроса със стимулите за извършването на подходящи пазарни инвестиции в съоръжения за производство, пренос, съхранение и балансиране на търсенето/предлагането, и препоръчва освен съществуващите програми (ЕЕПВ, Механизъм за свързване на Европа, политика на сближаване на ЕС, програма ТЕМ-Т, „Хоризонт 2020“) да бъдат потърсени и нови средства за финансиране на изграждането на инфраструктурата. Публично-частните партньорства, мобилизирането на частни средства, новаторските споразумения за финансиране или бюджетните мерки биха могли да бъдат потенциални начини за привличане на допълнителни средства. За да се осигури прилив на частни инвестиции, е необходима по-голяма сигурност, че инвестициите ще предоставят дългосрочни ползи. Следователно КР подчертава значението на (дългосрочната) европейска програма за инвестиции в енергетиката. Местните и регионалните власти следва да продължат да имат опростен достъп до финансиране от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за проекти за устойчива енергетика. Освен това регулаторните органи следва да могат да включват в цените на енергията подобренията на инфраструктурата и изграждането на резервни мощности и съоръжения за съхранение;

30.

отбелязва, че усъвършенстването на процедурите за издаване на разрешения в ЕС и по-доброто разпределение на разходите по трансгранични проекти ще допринесат за развитието на инфраструктурните мрежи и за отключването на инвестициите. Нещо повече, те биха могли да доведат до повишаване на сигурността на доставките в ЕС и интегриране на енергията от възобновяеми източници чрез подобряване на възможностите за пренос на енергия. На местните и регионалните власти следва да бъде отредена важна роля в този смисъл чрез опростяване на процедурите за планиране и интегриране на енергийната инфраструктура в техните местни и регионални схеми на планиране;

31.

е на мнение, че разходите за енергийните мрежи и тяхното разширяване, които са от полза както за околната среда, така и за потребителите в целия ЕС, трябва да се поделят солидарно, а не с тях да се натоварва едностранно държавата, в която се предприема разширяване на мрежите. Ето защо КР подкрепя по-нататъшното разработване и прилагане на стабилни „механизми за разпределяне на разходите“ в регламента за пакета за енергийната инфраструктура, както и дейностите, извършвани в момента от надзорните органи, Европейската агенция за сътрудничество на енергийните регулатори (ACER) и Европейската мрежа от оператори на преносни системи на газ (ENTSOG), с цел конкретизиране на тази политика;

32.

подкрепя категорично спешната необходимост от модернизиране на съществуващите мрежи и от развитие на интелигентни мрежи и приветства сътрудничеството в развитието на интелигентни мрежи на европейско, национално и регионално равнище и разработването на европейски стандарти за интелигентни мрежи. Националните и регионалните планове за действие за модернизация на мрежите са необходимо допълнение към съществуващите планове. Програмите за научноизследователска и развойна дейност (Рамковата програма, „Интелигентна енергия — Европа“) следва да осигуряват помощ в това отношение. По-конкретно, възможностите за развитие на интелигентни мрежи биха могли да бъдат демонстрирани от пилотни проекти на местно и/или регионално равнище, които да спомогнат за внедряването на мрежите в цяла Европа. Следователно КР призовава Комисията да си сътрудничи с местните и регионалните власти при изготвянето на планове за действие за внедряване на интелигентни мрежи;

33.

подчертава, че за осъществяването на този преход към интелигентни мрежи освен инвестициите за създаване на нова инфраструктура са необходими и допълнителни средства. Трябва да се проучи дали регулаторите биха могли да създадат възможност за операторите да включват това финансово задължение в ценообразуването си, което понастоящем не е разрешено. Нещо повече, КР призовава за методологии за бенчмаркинг на цените и на разходите за достъп до преносната мрежа и мрежата за доставки, определяни от регулаторните органи, така че да включват не само количествени аспекти (разходи), но и качествени (например критерии за надеждност на качеството на мрежата), така че да се запази съществуващото равнище на качеството на мрежата;

34.

отбелязва, че за бързата модернизация и преход към интелигентни мрежи е абсолютно наложително регулаторната рамка да насърчава необходимите инвестиции чрез справедлива рентабилност и незабавно да осигури яснота на ролите и задълженията. Необходима е дългосрочна визия, тъй като мрежовите оператори се нуждаят от стабилна, предсказуема, осигуряваща подкрепа дългосрочна регулаторна рамка, която да стимулира и улеснява необходимите иновации;

35.

подчертава, че прозрачността и участието на гражданите и общностите в планирането, разработването и въвеждането на мрежите са условия от решаващо значение за осигуряването на обществен прием. Процесът на планиране на мрежите трябва да бъде преразгледан, така че да бъде адаптиран спрямо целта за навлизането в една нова епоха на енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници и управление на търсенето, както и да осигури максимална гъвкавост и устойчивост в рамките на системата. Изразява съгласие, че процесът на планиране на мрежите трябва да бъде приобщаващ, прозрачен и демократичен.