52012PC0650

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. Общ контекст и основания за предложението

В съответствие с член 62, параграф 2, буква б), i) от Договора за създаване на Европейската общност Съветът прие Регламент (ЕО) № 539/2001[1] на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки (т.нар. „отрицателен списък“, приложение I), както и тези, чиито граждани сa освободени от това изискване (т.нар. „положителен списък“, приложение II). В член 61 от Договора за ЕО тези списъци са цитирани сред съпътстващите мерки, които са пряко свързани със свободното движение на хора в пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Понастоящем правното основание е член 77, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Определянето на онези трети страни, чиито граждани подлежат на изискването за виза, и на третите страни, чиито граждани са освободени от него, се ръководи от внимателна, индивидуална оценка на множество критерии, които се отнасят, наред с други неща, до незаконната имиграция, обществения ред и сигурност и до външните отношения на Европейския съюз с трети страни, като също така се отчитат и принципите за регионална съгласуваност и реципрочност. С оглед на критериите за обществен ред и незаконна имиграция следва да се обърне специално внимание и на сигурността на документите за пътуване, издадени от съответните трети страни.

Тъй като критериите, посочени в Регламент (ЕО) № 539/2001, могат да претърпят развитие с течение на времето по отношение на съответните трети страни, съставът на отрицателния и положителния списък следва да се преразглежда редовно. В Стокхолмската програма, приета през декември 2009 г., Европейският съвет изрично поиска от Комисията да извършва редовен преглед на списъците с граждани на трети страни, за които се изисква или не да притежават виза съгласно подходящи критерии, свързани с незаконната имиграция, обществения ред и сигурност, като същевременно се отчитат целите на външните и вътрешните политики на Съюза.

Ето защо от приемането си до днес Регламент (ЕО) № 539/2001 е изменян осем пъти[2], като последното изменение бе през 2010 г. във връзка с прехвърлянето на Тайван към положителния списък, както и във връзка с изхода от диалога за либерализиране на визовия режим с прехвърлянето на Албания и Босна и Херцеговина в положителния списък.

Европейският парламент и Съветът преговарят по редица предложени от Комисията изменения[3]на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 539/2001: да се въведе предпазна клауза за визите, която да даде възможност за временно суспендиране на отмяната на визовия режим за трета страна от положителния списък при извънредни ситуации, да се повиши правната сигурност чрез въвеждането на правила за определени ситуации, които все още са извън обхвата на регламента, и да се изменят разпоредбите с оглед на неотдавнашните промени, породени от Договора от Лисабон и вторичното законодателство, като например Визовия кодекс (Регламент (ЕО) № 810/2009 на Съвета)[4].

Списъците, приложени към Регламент (ЕО) № 539/2001, трябва да бъдат редовно преразглеждани с оглед на съответните критерии, определени в регламента и посочени по-горе.

Следователно настоящото преразглеждане на списъците, приложени към регламента, има за цел да гарантира, че:

· съдържанието на списъците с трети страни съответства на критериите, изложени в съображение 5 на регламента, по-специално що се отнася до критериите за незаконната имиграция и обществения ред, и прехвърлянето на страни от едното приложение към другото, когато това е подходящо;

· в съответствие с член 77, параграф 2, буква а) от ДФЕС регламентът определя по изчерпателен начин дали за гражданин на дадена трета страна следва да се прилага изискването за виза.

2. Елементи на предложението

2.1 Прехвърляне на трети страни от отрицателния списък (приложение I) към положителния списък (приложение II)

В съответствие с подхода, възприет при предишните изменения на Регламент (ЕО) № 539/2001, за целите на редовния преглед на списъците Комисията запита държавите-членки дали по тяхно мнение приложенията към регламента, такива, каквито са в момента, все още отговарят на критериите, определени в регламента. Държавите-членки не направиха предложения за прехвърляне на трети страни от положителния към отрицателния списък. Комисията получи предложения за прехвърляне на редица трети страни от отрицателния към положителния списък. Някои трети страни се обърнаха пряко към Комисията с искане да бъдат прехвърлени в положителния списък. Информацията, предадена от държавите-членки (Комисията получи 20 отговора) бе анализирана заедно с информация от други източници, в това число делегациите на ЕС, които отговарят за съответната трета страна, и статистика от Евростат относно имиграционните потоци, убежището и мерките за правоприлагане срещу незаконната миграция[5]. В резултат на този анализ Комисията стигна до заключението, че на този етап страните и британските граждани, посочени в параграфите по-долу, следва да бъдат прехвърлени в положителния списък.

2.1.1 Карибски островни страни

Комисията анализира наличната информация и статистически данни за всяка една от третите страни, предложени от държавите-членки. Беше обърнато особено внимание на равнището на икономическо и социално развитие на страната, риска от незаконна имиграция в Европейския съюз, въпроси на външните отношения и критерия за регионално сближаване.

Комисията стигна до заключението, че вече няма основания за налагане на изискване за виза за гражданите на Доминика, Гренада, Сейнт Лусия, Сейнт Винсънт и Гренадини или Тринидад и Тобаго. Значителен брой държави-членки предложиха прехвърлянето на тези страни от отрицателния към положителния списък. Тези пет страни не представляват какъвто и да било риск от незаконна имиграция или за обществения ред и сигурността на държавите-членки на ЕС съгласно критериите, посочени в съображение 5 на регламента. Освен това, тези трети страни са утвърдени демокрации. Те са с добър стандарт на живот и стабилна, растяща икономика в региона. Тези страни са доказали способността си да се справят с настоящата световна икономическа криза и допълнително да подобрят своите взаимоотношения както със Съюза, така и с международните финансови институции. С изменението на Регламент (ЕО) № 539/2001 от 2006 г.[6] четири страни от същия регион бяха прехвърлени в положителния списък, като премахването на изискването за виза за гражданите на тези четири страни не доведе до какъвто и да било отрицателен ефект по отношение на незаконната миграция или сигурността. Ето защо се прави предложение за прехвърляне на Доминика, Гренада, Сейнт Лусия, Сейнт Винсънт и Гренадини и Тринидад и Тобаго от отрицателния към положителния списък.

Важно е да се отбележи също така, че четири държави-членки са представени в Тринидад и Тобаго (Франция, Германия, Нидерландия и Испания). Само една държава-членка (Франция) има консулство в Сейнт Лусия, която е популярна туристическа дестинация. Тъй като нито една държава-членка няма представителство в Гренада, Доминика или Сейнт Винсънт и Гренадини, гражданите на тези страни трябва да кандидатстват за шенгенска виза в чужбина, което предполага значителни разходи. Гренада и Сейнт Лусия имат само едно представителство в държавите-членки от Шенгенското пространство и представителство (High Commission) в Обединеното кралство.

Понастоящем в Тринидад и Тобаго всички граждани на ЕС са освободени от задължението за притежаване на виза, въпреки че се прилагат различни условия и различен период на престой (само един месец за гражданите на Словакия, Словения, Чешката република, Полша, България, Румъния, Унгария, Литва, Латвия и Естония). В останалите четири страни от Карибския басейн гражданите на всички държави-членки са освободени от изискването за виза за престой до 180 дни.

По отношение на критериите за обществен ред и незаконна имиграция следва да се обърне специално внимание и на сигурността на документите за пътуване, издадени от съответните трети страни. При последното изменение на регламента Комисията обяви, че в бъдеще прехвърлянето към положителния списък може да зависи от изпълнението на конкретни условия, свързани със сигурността на документите за пътуване. В резултат на това издаването на биометрични паспорти бе поставено като условие за прехвърляне на страните от Западните Балкани от отрицателния към положителния списък предвид слабостите на предишните системи за издаване на паспорти в този регион и произтичащите от това проблеми. Като се има предвид обаче високата степен на сигурност на документите за пътуване, издавани от държавите от КАРИКОМ, засегнати от настоящото изменение, както и регионалната съгласуваност с друга група страни от същия регион, прехвърлени в положителния списък с неотдавнашно изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 (Регламент (ЕО) № 1932/2006), издаването на биометрични паспорти не следва да бъде изискване за прехвърлянето в положителния списък на Доминика, Гренада, Сейнт Лусия, Сейнт Винсънт и Гренадини или Тринидад и Тобаго. Паспортите на КАРИКОМ, издавани от тези трети страни са машинночетими и с висока степен на защита, като страните възнамеряват да ги заместят с биометрични паспорти в близко бъдеще.

С цел да се осигури съгласуваност с предишни освобождавания от изискването за визи за страни от Карибския регион, като се има предвид, че тези освобождавания не доведоха до отрицателни последици, и с цел да се гарантира пълна реципрочност в бъдеще за безвизов краткосрочен престой от три месеца в рамките на шестмесечен период с тези страни (понастоящем това не е изцяло така, а именно в случая на Тринидад и Тобаго), освобождаването от изискването за виза за гражданите на тези страни следва да не се прилага до сключването и влизането в сила на споразумение за премахване на визите между Европейския съюз и съответните страни.

2.1.2. Тихоокеански островни страни

След разглеждане на критериите, отнасящи се до незаконната имиграция, обществения ред и сигурност и външните отношения на Съюза, Комисията счита, че Вануату, Източен Тимор, Кирибати, Маршалови острови, Микронезия, Науру, Палау, Самоа, Соломонови острови, Тонга и Тувалу следва да бъдат прехвърлени в положителния списък на Регламент (ЕО) № 539/2001.

Последните статистически данни показват, че нито една от тези страни не е източник на незаконна миграция към ЕС.

Паспортите, издавани от тези страни, са машинночeтими[7] и съдържат достатъчен брой характеристики за сигурност. Както е обяснено по-горе за Карибските островни страни, издаването на биометрични паспорти от тихоокеанските островни страни не следва да бъде предварително условие за освобождаване на техните граждани от задължението за притежаване на виза.

Само две държави членки са представени в тези страни:, Португалия в Източен Тимор и Франция във Вануату. Ограниченото присъствие на държавите-членки в региона може да доведе до значителни разходи за кандидатите за шенгенска виза.

Фиджи също е част от този регион, но с оглед на настоящата политическа ситуация в страната и липсата на напредък в съобразяването с основните елементи на Споразумението от Котону, не се счита за целесъобразно да бъде предложено страната да бъде прехвърлена към положителния списък.

Папуа Нова Гвинея също е разположена в региона, но страната се различава значително от останалите страни в региона по отношение на размера на своето население и територия. Освен това понастоящем страната се намира в трудна политическа обстановка, което не позволява включването ѝ на този етап в безвизовия списък.

По-голямата част от тези тихоокеански островни страни освобождават гражданите на повечето държави-членки от задължението за притежаване на виза. Въпреки това, за да се гарантира пълна реципрочност в бъдеще с тези тихоокеански островни страни за краткосрочен престой от три месеца в рамките на шестмесечен период и за да се осигури съгласуваност с предишни освобождавания от изискването за визи, освобождаването от изискването за виза за гражданите на тези страни следва да не се прилага до сключването и влизането в сила на споразумение за премахване на визите между Европейския съюз и съответните страни.

2.1.3. Специфични категории британски граждани

С преработването през 2006 г. на Регламент (ЕО) № 539/2001[8] бе направен опит да се изясни положението на британските граждани, които не са граждани на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за целите на правото на Съюза. Някои от тях (групата „британски граждани (отвъдморски територии)“) бяха вписани в нов раздел на приложение II, докато останалите бяха включени в нов раздел на приложение I („граждани на британски отвъдморски територии, които не притежават право на обитаване в Обединеното кралство“, „британски отвъдморски граждани“, „британски поданици, които не притежават право на обитаване в Обединеното кралство“, „британски защитени лица“). Към онзи момент това разграничение бе счетено за необходимо, тъй като, наред с други причини, се смяташе, че съществува риск от незаконна имиграция.

За последните три години, обаче, статистическите данни за отказ на границата и за залавяне на незаконни мигранти сочат, че британските граждани, от които се изисква да притежават виза, не представляват риск по отношение на незаконната миграция в Шенгенското пространство, тъй като цифрите са незначителни. Някои от тях имат право на местопребиваване в Обединеното кралство. Освен това, повечето от тях са жители на острови в Карибския регион (Бермуда, Търкс и Кайкос, Монсерат и т.н.), като тези острови имат сходни характеристики със страни от същия регион, които постепенно са прехвърляни към списъка в приложение II (вж. 2.1.1 по-горе). Ето защо запазването на регионалната съгласуваност изисква тези лица да бъдат третирани по подобен начин. Според приблизителни оценки броят на хората, включени в четирите групи от британски граждани, посочени понастоящем в приложение I, е под 300 000 души.

Сигурността на документите за пътуване на британските граждани е гарантирана, тъй като тези документи се издават в Обединеното кралство съгласно строги технически спецификации. Те са машинночетими и съдържат редица елементи за сигурност.

2.2. Актуализация на отрицателния списък (приложение І): включване на Южен Судан

На 9 юли 2011 г. Южен Судан официално обяви независимост от Судан, който е включен в отрицателния списък. На 14 юли 2011 г. стана член на Организацията на обединените нации. Приложение I трябва да бъде изменено, за да включи вписване за Южен Судан.

3. Основни организации/експерти, с които са проведени консултации

Проведени са консултации с държавите-членки.

4. Оценка на въздействието

Не е необходима.

5. Правно основание

Първоначалното правно основание за Регламент (ЕО) № 539/2001 беше член 62, параграф 2, буква б), i) от Договора за създаване на Европейската общност Понастоящем обаче по отношение на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) това предложение представлява развитие на общата визова политика в съответствие с член 77, параграф 2, буква а) от ДФЕС.

6. Принципи на пропорционалност и субсидиарност

Регламент (ЕО) № 539/2001 определя третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки (отрицателен списък), както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване (положителен списък).

Всяко решение за изменение на тези списъци, за прехвърляне на страни от отрицателния към положителния списък или обратно, попада в изключителната компетентност на Европейския съюз в съответствие с член 77, параграф 2, буква а) от ДФЕС.

7. Избор на инструменти

Регламент (ЕО) № 539/2001 следва да бъде изменен с регламент.

8. Отражение върху бюджета

Предложеното изменение няма отражение върху бюджета на Съюза.

2012/0309 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 77, параграф 2, буква а) от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)       Съставът на списъците с граждани на трети страни в приложения I и II към Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г.[9] е, и следва да остане, в съответствие с критериите, посочени в съображение 5 от регламента. Вписванията за някои трети страни, положението на които по отношение на тези критерии се е променило, следва да бъдат прехвърлени от едното приложение в другото.

(2)       Налагането на изискване за притежаване на виза от гражданите на Вануату, Гренада, Доминика, Източен Тимор, Кирибати, Маршалови острови, Микронезия, Науру, Палау, Самоа, Сейнт Винсънт и Гренадини, Сейнт Лусия, Соломонови острови, Тринидад и Тобаго, Тонга и Тувалу вече не е обосновано. Тези страни не представляват какъвто и да било риск от незаконна имиграция или заплаха за обществения ред в ЕС съгласно критериите, посочени в съображение 5 на Регламент (ЕО) № 539/2001. Следователно гражданите на тези страни следва да бъдат освободени от изискването за притежаване на виза за престой, не по-дълъг от общо три месеца, а вписванията за тези страни следва да се прехвърлят приложение II.

(3)       Освобождаването от изискването за притежаване на виза за гражданите на Вануату, Гренада, Доминика, Източен Тимор, Кирибати, Маршалови острови, Микронезия, Науру, Палау, Самоа, Сейнт Винсънт и Гренадини, Сейнт Лусия, Соломонови острови, Тринидад и Тобаго, Тонга и Тувалу не следва да влиза в сила до сключването на двустранни споразумения за отмяна на визовия режим между Съюза и съответната държава, с които да се осигури пълна реципрочност.

(4)       Статистическите данни сочат, че групите британски граждани, които понастоящем са включени в точка 3 от приложение I, не представляват риск по отношение на незаконната миграция в Шенгенското пространство и че повечето от тях са жители на острови в Карибския регион, които имат силни връзки и прилики със съседни страни, чиито граждани са освободени от задължението за виза. Следователно тези групи британски граждани следва да бъдат освободени от изискването за притежаване на виза за престой, не по-дълъг от общо три месеца, и вписванията за тези групи следва да се прехвърлят в приложение II.

(5)       Приложенията към Регламент (ЕО) № 539/2001 следва да отразяват развитието в международното право, което води до промяна в статута или названията на някои държави или образувания. В приложение I към посочения регламент следва да се добави вписване за Южен Судан, тъй като държавата обяви своята независимост на 9 юли 2011 г. и стана член на ООН на 14 юли 2011 г.

(6)       По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген[10], което попада в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на посоченото споразумение[11].

(7)       По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген[12], което попада в областта, посочена в член 1, букви Б и В от Решение 1999/437/EО на Съвета, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/EО на Съвета[13].

(8)       По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите от достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн за присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията от правото от Шенген, което попада в областта, посочена в член 1, букви Б и В от Решение 1999/437/EО на Съвета, във връзка с член 3 от Решение 2008/261/EО на Съвета[14].

(9)       Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите от достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/EО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия да участват в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген[15]. Следователно Обединеното кралство не участва в приемането му и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(10)     Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в което Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/EО на Съвета от 28 февруари 2000 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген[16]. Следователно Ирландия не участва в приемането му и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(11)     По отношение на Кипър настоящият регламент представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 3, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2003 г.

(12)     Настоящият регламент представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 4, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2005 г.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 539/2001 се изменя, както следва:

1. Приложение I се изменя, както следва:

а)           в точка 1 се заличават вписванията за Вануату, Доминика, Гренада, Източен Тимор, Кирибати, Маршалови острови, Микронезия, Науру, Палау, Сейнт Винсент и Гренадини, Сейнт Лучия, Самоа, Соломонови острови, Тринидад и Тобаго, Тонга и Тувалу и се прибавя Южен Судан.

б)           точка 3 се заличава;

2. Приложение II се изменя, както следва:

а)           в точка 1 се добавя следното:

„Вануату*“,

„Доминика*“,

„Гренада*“,

„Кирибати*“,

„Източен Тимор*“,

„Маршалови острови*“,

„Микронезия*“,

„Науру*“,

„Палау*“,

„Сейнт Винсънт и Гренадини*“,

„Сейнт Лусия*“,

„Самоа*“,

„Соломонови острови*“,

„Тринидад и Тобаго*“

„Тонга*“,

„Тувалу*“ .

_________________

*„Освобождаването от изискването за виза се прилага от датата на влизане в сила на споразумение за освобождаване от изискването за виза, което ще бъде сключено с Европейския съюз“.

б)           точка 3 се заменя със следното:

„3. Британски граждани, които не са граждани на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за целите на правото на Съюза:

         Британски граждани (отвъдморски територии)

         Граждани на Британски отвъдморски територии (BOTC)

         Британски отвъдморски граждани (BOC)

         Британски защитени лица (BPP)

         Британски поданици (BS)“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Съвета                                                     За Европейския парламент

Председател                                                Председател

[1]               ОВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1.

[2]               Регламенти на Съвета (ЕО) № 2414/2001 от 7 декември 2001 г. (ОВ L 327, 12.12.2001 г., стр. 1), (ЕО) № 453/2003 от 6 март 2003 г. (ОВ L 69, 13.3.2003 г., стр. 10), (ЕО) № 851/2005 от 2 юни 2005 г. (ОВ L 141, 4.6.2005 г., стр. 3), (ЕО) № 1791/2006 от 20 ноември 2006 г. (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1), (ЕО) № 1932/2006 от 21 декември 2006 г. (ОВ L 405, 30.12.2006 г., стр. 23), (ЕО) № 1244/2009 от 30 ноември 2009 г. (ОВ L 336, 18.12.2009 г., стр. 1), (ЕС) № 1091/2010 от 24 ноември 2010 г. (ОВ L 329, 14.12.2010 г., стр.1) и (ЕС) № 1211/2010 от 15 декември 2010 г. (ОВ L 339, 22.12.2010 г., стр.9).

[3]               COM(2011) 290 окончателен

[4]               ОВ L 243, 15.9.2009 г., стр. 1.

[5]               В съответствие с Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. (ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 23).

[6]               Регламент (ЕО) № 1932/2006 от 21 декември 2006 г. (OВ L 405, 30.12.2006 г., стр. 23).

[7]               С подкрепата на австралийското министерство на имиграцията Кирибати е в процес на подмяна на своите паспорти с машинночетими.

[8]               Регламент (ЕО) № 1932/2006 от 21 декември 2006 г. (OВ L 405, 30.12.2006 г., стр. 23).

[9]               ОВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1.

[10]             ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

[11]             ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31.

[12]             ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.

[13]             ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 1.

[14]             ОВ L 83, 26.3.2008 г., стр. 3.

[15]             ОВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43.

[16]             ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20.