ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Описание на проблема и цели

Съществува консенсус сред международната научна общност по отношение на призива за ограничаване на повишаването на глобалната температура в рамките на 2 °C, за да се предотвратят нежелани последици от изменението на климата[1]. По отношение на тази цел и в контекста на подобни действия на развитите страни, Европейският съвет призова за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС с 80—95 % до 2050 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Пътната карта на ЕС за икономика с ниска въглеродна интензивност[2] показва, че за постигането на тази цел при най-ниски разходи трябва да бъдат обхванати всички отрасли и парникови газове, в това число флуорсъдържащите парникови газове (F-gases) чийто потенциал за глобално затопляне може да бъде до 23 000 пъти по-голям в сравнение с този на въглеродния диоксид ().

През септември 2011 г. Комисията публикува доклад[3] относно прилагането на Регламент (ЕО) № 842/2006[4]. В него се заключава, че действието на Регламента би могло да доведе до значителни намаления на емисиите, ако той бъде допълнително подобрен и изцяло приложен. В него също така се заявява, че трябва да се направи повече за по-нататъшното намаляване на емисиите на флуорсъдържащите парникови газове в ЕС. Като се гарантира, че флуорсъдържащите парникови газове ще бъдат заменени с безопасни алтернативи без никакво или с по-малко въздействие върху климата, се осигурява и намаление на годишните емисии, изразени в еквивалент, с две трети до 2030 г. при относително ниски разходи[5].

Решителните действия на ранен етап, за да бъдат използвани сравнително евтините варианти за намаляване на емисиите на флуорсъдържащите парникови газове, ще помогнат да се избегнат евентуално по-високите разходи, свързани с намаляването на други парникови газове в други промишлени отрасли[6]. Въпреки това, някои заинтересовани страни[7] заявиха, че „по-зелени“ алтернативни технологии се пускат по-трудно на пазара при преобладаващите на пазара условия. От друга страна, в Дания, където се прилагат по-строги национални разпоредби относно флуорсъдържащите газове, стартиращите предприятия и МСП успешно са създали и предложили на пазара нови иновативни и екологични технологии, като са ги превърнали в пазарни лидери.

В този контекст, настоящото предложение има за цел да:

(1) замени Регламент (ЕО) № 842/2006 относно някои флуорирани парникови газове, за да осигури по-разходоефективен принос за постигане на целите на ЕС в областта на климата, чрез възпиране на употребата на флуорсъдържащите парникови газове с голямо въздействие върху климата в полза на енергоспестяващи и безопасни алтернативи, и по-нататъшно подобряване на ограничаването и третирането след края на жизнения цикъл на продукти и оборудване, които включват флуорсъдържащи парникови газове;

(2) засили устойчивия растеж, както и да стимулира иновациите и разработването на „зелени“ технологии чрез подобряване на пазарните възможности за алтернативни технологии и газове с ниско въздействие върху климата;

(3) приведе ЕС в съответствие с най-новите научни открития на международно равнище, описани в Четвъртия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата към ООН, например по отношение на включените в него вещества и изчисляването на техния потенциал за глобално затопляне (ПГЗ);

(4) спомогне за постигането на консенсус по отношение на международно споразумение за постепенното намаляване на флуоровъглеводородите (HFC), най-приоритетната група флуорсъдържащи парникови газове, съгласно Монреалския протокол;

(5) опрости и поясни Регламент (ЕО) № 842/2006, за да се намали административната тежест в съответствие с ангажимента на Комисията за по-добро законотворчество.

Контекст

Според разходоефективния подход за декарбонизация на икономиката на ЕС, емисиите на флуорсъдържащи парникови газове следва да бъдат намалени с около 70—78 % до 2050 г. и със 72—73 % до 2030 г. при пределни разходи за намаляване на емисиите от приблизително 50 EUR на тон еквивалент. Като цяло, флуорсъдържащите парникови газове представляват 2 % от всички емисии на парникови газове в ЕС днес, но имат значително по-голям потенциал за глобално затопляне на атмосферата от.Те се използват в различни видове хладилно и климатично оборудване, в пяна за сградна изолация и електрическо оборудване, в аерозолни спрейове, като разтворители или в противопожарни системи. Емисиите възникват най-вече по време на свързани с емисии употреби (например на аерозолни спрейове или разтворители) или поради теч по време на експлоатация и обезвреждане на продукти и оборудване, използващи флуорсъдържащи парникови газове.

Повечето флуорсъдържащи парникови газове са разработени от промишлеността за замяна на озоноразрушаващите вещества, които биват поетапно премахвани съгласно Монреалския протокол. Поради по-голямото благосъстояние и растежа на населението, се продават повече продукти и оборудване, чието функциониране зависи от флуорсъдържащи парникови газове или озоноразрушаващи вещества. В резултат на това настъпи рязко увеличение в световен мащаб на производството и употребата на флуорсъдържащи парникови газове от 1990 г. насам, което, ако не бъдат взети мерки, ще доведе до значителни емисии в атмосферата. Тъй като продуктите и оборудването, използващи флуорсъдържащи парникови газове, често имат дълъг живот, ако не бъдат предприети никакви действия днес, през следващите десетилетия ще продължат високите емисии, които са могли да бъдат предотвратени.

Настоящият Регламент относно флуорираните парникови газове се съсредоточава основно върху ограничаването и третирането след края на жизнения цикъл на продукти и оборудване, съдържащи тези газове. Действащата политика на ЕС относно флуорсъдържащите газове се очаква да стабилизира емисиите на флуорсъдържащи парникови газове в Съюза, ако пропуските в прилагането на някои мерки бъдат отстранени. При все това е малко вероятно, че ще има намаление на емисиите в абсолютна стойност, освен ако не се приложат допълнителни мерки.

Понастоящем съществуват само няколко мерки за избягване употребата на флуорсъдържащи парникови газове. Въпреки това, в почти всички отрасли, в които се употребяват флуорсъдържащи парникови газове, днес е възможно те да бъдат изцяло или частично заменени с алтернативи, които са безопасни и най-малкото енергийно ефективни. Мерките на политиката, обаче, трябва да вземат предвид факта, че става въпрос за много видове продукти и оборудване, поради което техническата осъществимост и разходите и ползите от замяната на флуорсъдържащите парникови газове може да зависят от размера на съответния продукт или оборудване, както и от мястото, където ще се използват те.

На нарастващия проблем с емисиите на флуорсъдържащи парникови газове се обръща внимание на международно равнище.. През 2009, 2010, 2011 и 2012 г. няколко страни по Монреалския протокол представиха предложения за постепенно намаляване на доставките и потреблението на флуоровъглеводороди в световен мащаб. Предвидените мерки в настоящия регламент предполагат постепенно намаляване в световен мащаб, което се приближава до предложеното съгласно Монреалския протокол, и така ще подготвят ЕС за подобни бъдещи задължения. ЕС подкрепи тези предложения като допълнение към действията за смекчаване на изменението на климата съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК)[8]. Почти няма напредък в преговорите досега, тъй като Китай, Индия, Бразилия и други държави са отказали да обсъждат този въпрос във връзка с Монреалския протокол. Въпреки това, на Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие (Рио+20) наскоро беше заявена подкрепа за постепенното намаляване на потреблението и производството на флуоровъглеводородите[9].

В допълнение, през 2012 г. беше създадена Коалицията за климат и чист въздух за намаляване на краткотрайните атмосферни замърсители. Г-8, Програмата на ООН за околна среда (UNEP), Световната банка и Европейската комисия се присъединиха към нея. Приоритетна област за действие са емисиите на флуоровъглеводороди[10]. Европейският парламент също неколкократно призова за амбициозни действия във връзка с флуорсъдържащите парникови газове, по-специално флуоровъглеводородите.[11]

Настоящото законодателство на ЕС относно флуорсъдържащите парникови газове се състои от два основни законодателни акта:

(1) Регламент (ЕО) № 842/2006, насочен към предотвратяване на течове по време на употреба (ограничаване) и в края на жизнения цикъл на (предимно) стационарно оборудване и включващ ограничен брой забрани за флуорсъдържащите парникови газове в конкретни приложения в тясно определени пазарни ниши (Регламент относно флуорираните парникови газове),

(2) Директива 2006/40/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на ограничения на употребата на флуорирани парникови газове с потенциал за глобално затопляне (ПГЗ) превишаващ 150 в климатични системи в нови моторни превозни превозни средства (Директивата за климатичните системи).

Регламент (ЕО) № 842/2006 се допълва от десет регламента на Комисията за определяне на формата на докладите[12], формата на етикетите и на допълнителните изисквания за етикетиране[13], стандартните изисквания за проверка на течове,[14] ,[15], изискванията за програми за обучение и сертифициране[16] ,[17] ,[18] ,[19] ,[20] и формата на уведомленията[21].

Съгласуваност с други политики и цели на Съюза

Правото на Европейския съюз да предприема действия в тази област е предвидено в членове 191 и 192 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Член 191 изрично се позовава на целта за борба с изменението на климата като част от политиката на ЕС в областта на околната среда. Действията в тази област спазват изцяло принципа на субсидиарност. Изменението на климата е трансграничен проблем, във връзка с който са необходими действия в целия ЕС, особено като се има предвид, че ЕС има обща цел за намаляване на емисиите.

Планираното разходоефективно намаляване на емисиите е съвместимо с посоката, очертана в Пътната карта на ЕС за постигане до 2050 г. на икономика с ниска въглеродна интензивност. Подкрепата за нови алтернативи ще спомогне за поддържането на конкурентоспособността на европейската икономика и за насърчаването по-специално на екологосъобразния растеж, в съответствие със стратегията „Европа 2020“, чийто приоритет е постигането на устойчив растеж[22]. Мерки за защита на интересите на малките и средните предприятия са въведени на принципа „Мисли първо за малките предприятия!“[23], като специално внимание е обърнато на въздействието върху енергийната ефективност, за да се гарантира последователност в съответствие с извършеното от ЕС за насърчаване на екопроектирането[24] и енергийната ефективност[25]. В заключение, с предложението се цели също така да бъде опростено законодателството и да бъде сведена до минимум административната тежест за публичните власти (на равнище ЕС и национални) и търговските дружества.

2.           РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Консултации със заинтересованите страни, събиране и използване на експертни становища

Комисията е събрала подробни технически становища от редица експертни проучвания[26] [27] [28] [29], включително обширно подготвително проучване5 за преразглеждане на Регламент (ЕО) № 842/2006. Беше отправено искане към група, съставена от 47 експерти, представляващи различните отрасли на промишлеността, държавите членки и неправителствените организации, да предостави насоки и техническа информация за посоченото проучване. Съвместният изследователски център (JRC) също извърши макроикономически анализ на вариантите на политиката.

Комисията проведе широки консултации със заинтересованите страни, включително тримесечна обществена консултация в интернет, състояла се от 26 септември до 19 декември 2011 г., както и открито заседание в Брюксел на 13 февруари 2012 г. Три четвърти от 261 заинтересовани страни, които отговориха на консултацията в интернет, бяха от сектора на промишлеността. По отношение на най-адекватните подходи на политиката при липса на намаляване на емисиите на флуоровъглеводороди в международен мащаб, по-малко от 2 % от заинтересованите страни отговориха „без допълнителни действия“. Трите най-често предпочитани варианти на политиката бяха засилване на мерките за ограничаване и възстановяване, доброволните споразумения и количествените ограничения за пускането на флуоровъглеводороди на пазара на ЕС (постепенно намаляване). Много от респондентите са на мнение, че са подходящи няколко мерки на политиката.

На откритото заседание на заинтересованите страни, на което присъстваха над 130 от тях, се установи, че голяма част от представителите на промишлеността предпочита или би могла да приеме постепенното намаляване на доставките на флуорсъдържащи парникови газове. Това би им осигурило известна гъвкавост в случаите, когато все още няма определени за подходящи алтернативни технологии. В същото време те бяха на мнение, че забраните по отношение на ново оборудване са твърде строги или че изискват сложен списък на случаите на освобождаване от тях. За потребители със стопанска цел на оборудване с флуорсъдържащи парникови газове е от съществено значение съществуващото оборудване да не стане неизползваемо. НПО и заинтересованите страни от промишлеността, които работят с алтернативни технологии, са на мнение, че е от съществено значение да се въведат забрани, предвиждащи минимални изключения. Според тях постепенното намаляване на емисиите е допълнение към забраните. Няколко заинтересовани страни пожелаха единствено да се съсредоточат върху по-доброто прилагане на регламента. На този етап държавите членки нямаха официални позиции, но заявиха подкрепа за постепенното намаляване. Мрежата от агенции за опазване на околната среда[30] препоръчва съчетаване на механизма на постепенното намаляване със забрани, които да го допълват.

Оценка на въздействието

Комисията направи оценка на въздействието на алтернативите на политиката по отношение на тяхната ефективност за постигането на нейните цели, и относно техните екологични, икономически и социални въздействия върху заинтересованите страни. Бяха разгледани широка гама от мерки на политиката, които да допълнят съществуващите мерки. Окончателните варианти съдържат само мерки, които доказано водят до значително намаляване на емисиите при ниски разходи за намаляването и които са съгласувани с другите политики на ЕС.

Прилагането изцяло на Регламента относно флуорираните парникови газове е определено като базов вариант. Четири други варианта на политиката бяха подробно оценени:

а)           Доброволни споразумения;

б)           Разширен обхват на мерките за ограничаване и възстановяване;

в)           Количествени ограничения за доставките на флуоровъглеводороди (постепенно намаляване);

г)            Забрана за пускане на пазара на ЕС на някои продукти и оборудване, които използват флуорсъдържащи парникови газове.

Методологичната основа за оценката на въздействието бе подробен анализ на осъществимостта на въвеждането на безопасни, енергийно ефективни алтернативи в 28-те основни отрасъла, които употребяват флуорсъдържащи парникови газове. Тъй като алтернативните технологии бяха взети под внимание само при условие, че са поне толкова енергийно ефективни, колкото и конвенционалните технологии с флуорсъдържащи парникови газове, непреките емисии от потреблението на електроенергия бяха взети предвид от самото начало.

Беше разгледано въздействието на различни етапи от производствената верига и на различни етапи на употреба, т.е.: при производителите на химикали; производителите на продукти и оборудване; търговците на едро; промишлените потребители на продукти и оборудване; предприятията, които поддържат оборудването и обслужват крайните потребители.

Оценката на въздействието показа, че постепенното намаляване на флуоровъглеводородите, с което се въвеждат постепенно по-ниски ограничения до 2030 г. за количествата от тези флуорсъдържащи парникови газове, които ще се пускат на пазара в ЕС, ще доведе до най-голямото намаляване на емисии, като днешните емисии ще се понижат с две трети до 2030 г. (около 70 млн. тона CO2 екв.). Някои ограничения върху употребата на флуорсъдържащи парникови газове са подходящи, по-специално с оглед запазване на цялостния процес на постепенното намаляване и обхващане на флуорсъдържащите парникови газове, останали извън него. Мерките за ограничаване и възстановяване следва да бъдат разширени и за някои видове транспорт. Заедно, тези варианти ще насърчат максимално иновациите и разработването на „зелени“ технологии. Тяхната цена за икономиката и обществото като цяло ще бъде ниска (максимално въздействие върху БВП от – 0,006 %), като в същото време се предоставя гъвкавост на промишления сектор. Намаляването на емисиите с две трети ще бъде в съответствие с настоящите предложения съгласно Монреалския протокол и ще подготви промишлеността на ЕС за постепенно намаляване на емисиите. Това би довело до намаляване на разходите поради по-голямото навлизане на пазара и до икономии от мащаба за алтернативните технологии, като по този начин ще се спомогне за постигането на споразумение относно предложенията съгласно Монреалския протокол.

Административните разходи могат да се запазят относително ниски (с общи административни разходи от около два милиона евро годишно за постепенно намаляване на емисиите). Това се дължи на факта, че схемата за докладване съгласно Регламент (ЕО) № 842/2006 вече осигурява повечето от данните, необходими за прилагане на вариантите на политиката в бъдеще.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Обобщение на предлаганите мерки

Предложението запазва настоящите разпоредби на Регламента относно флуорираните парникови газове с корекции, които да осигурят по-добро прилагане и правоприлагане на законодателството от страна на националните органи. Някои мерки за ограничаване също бяха разширени, за да обхванат хладилни камиони и ремаркета. Приложение IX съдържа таблица на съответствието с преглед на начина, по който съществуващите разпоредби са включени в предложения регламент.

Най-важната нова мярка е въвеждането на количествени ограничения върху доставките в насипно или наливно състояние на флуоровъглеводороди в ЕС, чиито тавани стават все по-ниски с течение на времето. Това постепенно намаляване се допълва от мерки, които гарантират, че количествата, използвани в продукти и оборудване, също са обхванати от този механизъм.

Механизмът на постепенното намаляване включва постепенно спадащ таван на общия обем флуоровъглеводороди в насипно или наливно състояние (млн. тона CO2 еквивалент) на пазара в ЕС със замразяване през 2015 г., последвано от първо намаляване през 2016 г., с което да бъдат достигнати 21 % от нивата, продадени през периода 2008—2011 г. до 2030 г. Производителите на продукти и оборудване, които са изправени пред ограничение на доставките на флуорсъдържащи парникови газове, ще преминат към алтернативни технологии, когато това е възможно.

Механизмът за постепенно намаляване се основава до голяма степен на опита, натрупан от постепенното намаляване на потреблението на озоноразрушаващи вещества. Предприятията, които пускат флуоровъглеводороди в насипно или наливно състояние на пазара в ЕС, трябва да са получили разрешение да пускат за първи път вещества в насипно или наливно състояние на пазара в ЕС. Комисията разпределя свободните квоти между предприятията въз основа на предишни докладвани данни, със запазен резерв за нови участници. Предприятията трябва да се уверят, че разполагат с достатъчно квоти, за да покрият действително пусканите от тях на пазара продукти и оборудване. Те могат да прехвърлят квоти помежду си. Комисията проверява съответствието на следващата година, с независима проверка на докладите. Очаква се участието на около 100 предприятия и съществува праг, който гарантира, че тези от тях, които пускат само малки количества на пазара, са освободени от съответните изисквания.

Флуоровъглеводородите, внесени в предварително заредено оборудване, трябва също да се отчитат по механизма за постепенно намаляване, поради което са необходими допълнителни мерки за справяне с тези газове, за да се гарантира екологосъобразността[31] на този механизъм и равнопоставените условия на конкуренция за всички участници на пазара. Следователно устройства, съдържащи флуоровъглеводороди, които не са херметично затворени, все още ще могат да бъдат произвеждани или внасяни в ЕС, но те трябва да бъдат пълнени на мястото на инсталиране[32]. По аналогичен начин, пускането на пазара на мобилни климатични системи, съдържащи флуоровъглеводороди, ще бъде забранено, считано от 2020 г. Въведени са няколко допълнителни забрани, за да се допълни механизмът за постепенно намаляване и да се ограничи употребата на други флуорсъдържащи парникови газове, които не са обхванати от него и за които е доказано, че са разходоефективни по отношение на общото предвидено според изискванията ниво на намаление на емисиите. Вж. таблица 1 за кратък преглед.

Таблица 1. Кратък преглед на ограниченията върху ново оборудване

Продукти и оборудване || Дата на забраната

Употреба на трифлуорметан в противопожарните системи и пожарогасителите || 1 януари 2015 г.

Домашни хладилници и фризери с флуоровъглеводороди с потенциал за глобално затопляне (ПГЗ) от 150 или повече || 1 януари 2015 г.

Хладилници и фризери за търговски цели (херметически затворени системи) || 1 януари 2017 г. за флуоровъглеводороди с потенциал за глобално затопляне (ПГЗ) от 2500 или повече 1 януари 2020 г. за флуоровъглеводороди с потенциал за глобално затопляне (ПГЗ) от 150 или повече

Мобилни климатични системи за стаи (херметически затворени системи) с флуоровъглеводороди с потенциал за глобално затопляне (ПГЗ) от 150 или повече || 1 януари 2020 г.

В допълнение, презареждане на съществуващото хладилно оборудване, изискващо зареждане на флуоровъглеводороди с много висок ПГЗ (>2500), които представляват над 5 тона CO2 еквивалент, няма да бъде разрешено от 2018 г. нататък, тъй като по-адекватни и енергоспестяващи заместващи хладилни агенти с по-нисък потенциал за глобално затопляне (ПГЗ) вече са широко достъпни на пазара.

Ограниченията за употребата на серен хексафлуорид (SF6) в операции по отливане на форми с магнезий се разширяват, така че да включват съоръжения, които използват по-малко от 850 kg годишно, тъй като напредъкът в технологиите е превърнал тази употреба в неактуална.

Допълнителните задължения за докладване би трябвало да създадат възможност за наблюдение на употребата на флуорсъдържащи парникови газове, които не са обхванати от действащото законодателство.

Правно основание

Основната цел на регламента е да се осигури висока степен на опазване на околната среда, по-специално чрез действия за борба с изменението на климата. Следователно правното основание на предложението е член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Принцип на субсидиарност

Целите на предложението не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки. ЕС ще осъществи тези цели в по-голяма степен по следните причини:

Опазването на климатичната система е трансграничен проблем. Отделните държави членки не могат сами да решат проблемите. Мащабът на проблема изисква действия, които обхващат целия Съюз, както и действия в световен мащаб. Предложението също така цели да създаде правна рамка за прилагане на бъдещо международно споразумение за постепенно намаляване на флуоровъглеводородите, по което ЕС би бил страна. Споразумението понастоящем се обсъжда на международно равнище.

Регламентът предвижда забрана за пускане на пазара и употреба на някои продукти и оборудване, включващи флуорсъдържащи парникови газове. Затова той е от значение за функционирането на вътрешния пазар.

Предложението е насочено към изменение и допълване на законодателството на ЕС и към укрепване на някои разпоредби за подобряване на изпълнението и правоприлагането му от страна на държавите членки.

Следователно, предложението е в съответствие с принципа на субсидиарност.

Принцип на пропорционалност

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност. Мерките са основани на задълбочена оценка на тяхната разходоефективност. Праговете за приемливи разходи за намаляване на емисиите са в съответствие с Пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност[33], която определя цялостната стратегия за борба с изменението на климата. Достатъчно дългите преходни периоди ще дадат възможност на съответните отрасли да се адаптират по икономически ефективен начин.

В случаите, когато се предвиждат ограничения за някои приложения на флуорсъдържащите парникови газове, предложението гарантира наличието на технически и икономически осъществими алтернативи. Ако при определени обстоятелства това не е изпълнено, предложението позволява предоставянето на дерогации.

Не се предлагат подробни разпоредби в области, в които целите могат да бъдат постигнати по-добре чрез действия в други области на политиката, например чрез законодателството относно отпадъците или екопроектирането. Целта е да се избегне припокриване, което би довело до неясно разпределяне на отговорностите, като по този начин се създаде допълнителна тежест за публичните органи и предприятията.

Избор на инструменти

Избраният правен инструмент е регламент, тъй като предложението цели да замени и подобри съществуващия регламент и защото механизмът за постепенно намаляване следва да се основава на установената на равнището на ЕС система за постепенно намаляване на озоноразрушаващите вещества. Тази система е доказала, че работи ефикасно. Всяка промяна в системата ще създаде ненужна тежест както за държавите членки, така и за предприятията, работещи в отрасъла.

4.           ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението не изисква увеличаване на бюджета на Европейския съюз.

2012/0305 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно флуорсъдържащите парникови газове

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет[34],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[35],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)       В Четвъртия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата (РКООНИК), по която Съюзът е страна[36], се упоменава, че въз основа на съществуващите научни данни, развитите страни ще трябва до 2050 г. да намалят емисиите на парникови газове с 80—95 % в сравнение с нивата от 1990 г., за да се ограничи глобалното изменение на климата до повишение на температурата с 2˚C, като по този начин се предотвратят нежеланите последици[37] от изменението на климата.

(2)       За да постигне тази цел, Европейската комисия определи, в Пътната карта на ЕС за икономика с ниска въглеродна интензивност, разходоефективен начин за постигане на необходимото общо намаление на емисиите в Съюза до 2050 г. [38] В посочената пътна карта се установява приносът от страна на отраслите, необходим в шест области. Емисиите, различни от CO2, (включително флуорсъдържащите парникови газове, но с изключение на различните от CO2, емисии с произход от земеделието) следва да бъдат намалени със 72—73 % до 2030 г. и със 70—78 % до 2050 г., в сравнение с нивата от 1990 г. Ако за база се ползва референтната 2005 година, се изисква намаляване на емисиите, различни от CO2, с изключение на тези от земеделието, с 60—61 % до 2030 г. Емисиите на флуорсъдържащи парникови газове се оценяват на 90 млн. тона CO2 екв. през 2005 г. Намаляване с 60 % означава, че емисиите трябва да бъдат намалени до около 35 млн. тона CO2 екв. до 2030 г. Предвид емисиите от приблизително 104 млн. тона CO2 екв., предвидени за 2030 г. въз основа на прилагане изцяло на действащото законодателство, е необходимо допълнително намаление от около 70 млн. тона CO2 еквивалент.

(3)       В Доклад на Комисията[39] относно прилагането, действието и адекватността на Регламент (ЕО) № 842/2006[40] се стига до заключението, че действащите мерки за ограничаване, ако бъдат изцяло приложени, имат потенциал за намаляване на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове. Затова тези мерки следва да продължат да бъдат прилагани, както и пояснени въз основа на опита, придобит при изпълнението им. Някои мерки следва да бъдат също така разширени до други устройства, в които се използват значителни количества флуорсъдържащи парникови газове, като например хладилни камиони и ремаркета. Задължението да се създаде и поддържа регистър за оборудването, което съдържа такива газове, трябва да обхваща и електрическата комутационна апаратура.

(4)       В доклада на Комисията също така се стига до заключението, че може да се направи повече за намаляване на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове в ЕС, по-специално чрез избягване на употребата на тези газове, когато са налице безопасни и енергийно ефективни алтернативни технологии , които не оказват въздействие върху климата или то е по-малко. Намалението на емисиите до 2030 г. с до две трети от нивото им през 2010 г. е разходоефективно, тъй като съществуват доказани и изпитани алтернативи в много отрасли.

(5)       За да се насърчи използването на тези технологии, обучението на лица, които извършват дейности, свързани с флуорсъдържащи парникови газове следва да обхваща технологиите, които заменят и намаляват на употребата на флуорсъдържащи парникови газове. Сертификатите трябва да имат ограничена валидност и първоначалният срок на валидност трябва да бъде удължаван само въз основа на задължително продължаващо обучение, за да се гарантира, че тези лица са информирани за новите технически разработки.

(6)       За да се осигури съгласуваност с изискванията за наблюдение и докладване съгласно РКООНИК и с Решение 4/CMP.7 на Конференцията на страните, представляваща среща на страните по Протокола от Киото, потенциалът за глобално затопляне трябва да се изчислява с оглед на 100-годишния потенциал за затопляне на един килограм газ в сравнение с един килограм CO2. Когато е възможно, изчислението следва да се основава на Четвъртия доклад за оценка, приет от Междуправителствения комитет по изменение на климата.

(7)       Като се има предвид, че съществуват подходящи алтернативи, действащата понастоящем забрана за употреба на серен хексафлуорид в операции по отливане на форми с магнезий и рециклиране на сплави, получени по този начин, следва да обхване и съоръжения, които използват по-малко от 850 kg годишно. По подобен начин, с подходящ преходен период, употребата на хладилни агенти с много висок потенциал за глобално затопляне (ПГЗ) за сервизно обслужване или поддръжка на хладилно оборудване с количество за зареждане, равняващо се на 5 тона CO2 еквивалент или повече, следва да бъде забранена.

(8)       Следва да се въведат допълнителни забрани за пускането на пазара на ново оборудване за хладилно, климатично и противопожарно оборудване, което работи с определени флуорсъдържащи парникови газове, когато съществуват подходящи алтернативи на тези вещества. Предвид бъдещото техническо развитие и наличието на разходоефективни алтернативи на употребата на флуорсъдържащи парникови газове, Комисията следва да бъде оправомощена да включва (в обхвата на забраната) и други продукти и оборудване или да изключва, също за определен период от време, някои категории продукти или оборудване, за които не съществуват алтернативни вещества под посоченото ограничение на потенциала за глобално затопляне, по технически или икономически причии, включително недостатъчно предлагане на алтернативни вещества на пазара, за да удовлетвори търсенето, или поради приложимите стандарти за безопасност, които изключват употребата на съответните алтернативи.

(9)       Подобни забрани следва да се въвеждат единствено ако ще доведат до по-ниски емисии на парникови газове като цяло, по-специално както от течове на всички типове флуорсъдържащи парникови газове, така и емисиите на въглероден диоксид в резултат от тяхното енергопотребление. Затова оборудване, което включва флуорсъдържащи парникови газове, следва да бъде разрешено, ако общите емисии на парникови газове са под тези, които биха възникнали от аналогично оборудване, което не включва флуорсъдържащи парникови газове, с максимално допустимо енергопотребление, посочено в съответните мерки за изпълнение, приети по Директива 2009/125/ЕО (Директива относно екодизайна) [41].

(10)     За да се гарантира, че само лицата, които са надлежно сертифицирани, инсталират нехерметично затворено хладилно, климатично и термопомпено оборудване, следва да се въведе забрана за пускането на пазара на това оборудване, ако е предварително заредено с флуоровъглеводороди. Тази мярка трябва също така да гарантира, че всички количества, употребени за първото зареждане на това оборудване, са предмет на мерки за намаляване на емисиите.

(11)     Постепенното намаляване на пускането на пазара на флуоровъглеводороди е установено като най-ефективният и разходоефективен начин за намаляване на емисиите на тези вещества в дългосрочен план.

(12)     За да изпълни постепенното намаляване на пускането на флуоровъглеводороди на пазара, Комисията следва да разпредели квоти за отделните производители и вносители за тази цел, така че общото количествено ограничение за пускане на флуоровъглеводороди на пазара в Съюза да не бъде надвишено.

(13)     Разпределението на квотите между отделните предприятия се определя от количествата флуоровъглеводороди, които те са произвели или внесли през референтния период от 2008 г. до 2011 г. Въпреки това, за да не се изключват малките оператори, пет процента от общото количествено ограничение следва да бъде запазено за вносители и производители, които не са внесли или произвели повече от 1 тон флуоросъдържащи парникови газове по време на референтния период.

(14)     Чрез редовното преизчисляване на квотите, Комисията следва да гарантира, че новите оператори имат право да продължат своите дейности на базата на средните обеми, които те са пуснали на пазара през последните години.

(15)     Комисията следва да гарантира, че съществува централен електронен регистър за управление на квотите, въз основа на системата за лицензиране на търговията по Регламент (ЕО) № 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно озоноразрушаващи вещества [42].

(16)     За да се запази гъвкавостта на пазара на флуоровъглеводороди в насипно или наливно състояние, трябва да бъде разрешено прехвърлянето на квоти, включително за производителите и вносителите, които дотогава не са били активни в този отрасъл.

(17)     С цел да се създаде възможност за наблюдение на ефективността на регламента, обхватът на настоящите задължения за докладване следва да бъде разширен, за да обхване също така и други флуорсъдържащи вещества, които имат значителен потенциал за глобално затопляне (ПГЗ) или които вероятно ще заместят флуорсъдържащите парникови газове, изброени в приложение І. По същата причина унищожаването на флуорсъдържащи парникови газове и вносът на тези газове, когато се съдържат в продукти и оборудване, следва също да бъдат докладвани. Следва да бъдат определени прагове de minimis с цел да се избегне несъразмерна административна тежест, по-специално по отношение на малките и средните предприятия и микропредприятията.

(18)     Комисията следва непрекъснато да наблюдава последиците от намаляването на пускането на пазара на флуоровъглеводороди, включително последиците от намаляването на доставките за устройства, при които употребата на флуоровъглеводороди би довела до по-ниски емисии през жизнения цикъл, отколкото при използване на алтернативни технологии. Наблюдението следва да осигури ранното установяване на проблеми, свързани със здравето или безопасността, поради отрицателното въздействие върху наличието на лекарствени продукти. Следва да се извърши своевременен цялостен преглед преди 2030 г., за да бъдат адаптирани разпоредбите на настоящия регламент с оглед на неговото изпълнение и на развитието, и да се приемат, ако е необходимо, допълнителни мерки за намаляване на емисиите.

(19)     За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, следва да се предоставят изпълнителни правомощия на Комисията, с които да се определи форматът на съхраняваните данни относно инсталираното, получило сервизно обслужване, поддържано, ремонтирано или изведено от експлоатация оборудване, както и на уведомленията за програми за обучение и сертификация, и форматът на етикетите за продукти и оборудване; да се определят референтни стойности за вносители и производители на базата на количествата флуоровъглеводороди, пуснати на пазара в Съюза и да се определи форматът и начините за подаване на докладите. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията[43].

(20)     С цел да бъде взет предвид технологичният напредък и развитието на пазарите, за които се отнася настоящият регламент, и за да се гарантира спазването на международните споразумения, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на следното: определяне на изискванията за стандартни проверки за течове; разширяване на списъка на оборудването, подлежащо на задължително възстановяване на флуорсъдържащите парникови газове; определяне на минималните изисквания и на условията за взаимно признаване на програми за обучение на лица, които инсталират, поддържат, ремонтират или извеждат от експлоатация оборудването и които проверяват течове и възстановяват флуорсъдържащи парникови газове, както и на изискванията за сертифициране на тези лица и на предприятията, които изпълняват тези дейности; изменение на изискванията за етикетиране; забрана за пускане на пазара на продукти и оборудване, които съдържат или чието функциониране зависи от флуорсъдържащи парникови газове; изменение на максималните количества на флуоровъглеводороди, които могат да бъдат пуснати на пазара и освобождаване на доставката на флуоровъглеводороди за определени критични нужди от квотата поради причини, свързани със здравето и безопасността; определяне на правила за преизчисляване на референтните стойности за пускането на пазара на флуоровъглеводороди от отделните предприятия и изменение или допълнение на механизма за разпределяне на квотите; преразглеждане на праговете за изискванията за докладване; установяване на изисквания за системите за докладване на емисии на флуорсъдържащи парникови газове и използване на данни за емисиите, събрани от държавите членки; включване на други вещества със значителен потенциал за глобално затопляне в списъците на веществата, обхванати от настоящия регламент, и актуализиране на списъците въз основа на новите научни открития, по-специално потенциала за глобално затопляне на веществата, изброени в приложенията към регламента.

(21)     От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(22)     Настоящият регламент изменя и допълва Регламент (ЕО) № 842/2006, който поради това следва да бъде заменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава I Общи разпоредби

Член 1 Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1) „флуорсъдържащи парникови газове“ означава флуоровъглеводороди (HFC), перфлуоровъглероди (PFC) и серен хексафлуорид (SF6), и други парникови газове, които съдържат флуор, изброени в приложение I, независимо дали съществуват самостоятелно или в смес;

(2) „потенциал за глобално затопляне“ („ПГЗ“) означава отношението на потенциала за климатично затопляне на даден парников газ към този на въглеродния диоксид („CO2“), който се изчислява чрез отношението на 100-годишния потенциал на затопляне на един килограм газ към този на един килограм CO2, както е посочено в приложения І, ІІ и ІІІ;

(3) „тон(ове) CO2 еквивалент“ означава количеството парникови газове, или смес, съдържаща тези газове, изразено като произведение от теглото на парниковите газове в метрични тонове и техния потенциал за глобално затопляне;

(4) „оператор“ означава физическо или юридическо лице, собственик на оборудването и системите, обхванати от настоящия регламент и упражняващо фактическа власт над техническото им функциониране;

(5) „употреба“ означава използването на флуорсъдържащи парникови газове в производството, поддръжката или сервизното обслужване, включително повторното напълване, на продукти и оборудване, или в други процеси;

(6) „пускане на пазара“ означава доставянето или предоставянето за първи път на друго лице в Съюза, срещу заплащане или безвъзмедно, или използването на флуорсъдържащи парникови газове за собствена сметка от страна на производител, или внасянето на митническата територия на Съюза под митнически режим, който позволява употреба или експлоатация на внесените стоки в Съюза;

(7) „херметично затворена система“ означава система, в която всички части, които съдържат флуорсъдържащи парникови газове, са херметично затворени по време на тяхното производство, чрез заваряване, спояване или по друг начин, който ги свързва здраво и трайно, и за които не е необходимо контурът на циркулацията на хладилния агент да бъде отворен за пускането на системата в експлоатация;

(8) „контейнер, който не може да бъде повторно напълнен“ означава контейнер, предназначен изключително за превоз или съхранение на флуорсъдържащи парникови газове, и който не може да бъде повторно напълнен, без да бъде приспособен за тази цел, или който се пуска на пазара без да се осигурява връщането му за повторно пълнене;

(9) „възстановяване“ означава събиране и съхраняване на флуорсъдържащи парникови газове от продукти, оборудване или контейнери по време на поддръжката или сервизното обслужване, или преди депонирането на продуктите, оборудването или контейнерите;

(10) „рециклиране“ означава повторна употреба на възстановен флуорсъдържащ парников газ след основен почистващ процес;

(11) „регенериране“ означава повторна преработка на възстановен флуорсъдържащ парников газ с цел постигане на равностойни на експлоатационните характеристики на свежо вещество, като се взема предвид употребата, за която предвиден;

(12) „унищожаване“ означава процесът, чрез който целият или по-голямата част от даден флуорсъдържащ парников газ трайно се трансформира или декомпозира в едно или повече стабилни вещества, които не са флуорсъдържащи парникови газове;

(13) „стационарен“ означава неподвижен по време на експлоатация;

(14) „еднокомпонентна пяна“ означава пенообразуващо съединение, съдържащо се в един аерозолен контейнер в нереагирало или частично реагирало течно състояние и която се разширява и втвърдява, когато напуска контейнера;

(15) „хладилен камион“ означава моторно превозно средство с максимална маса, надвишаваща 3,5 тона, което е проектирано и конструирано предимно за превоз на стоки и което е оборудвано с хладилно устройство;

(16) „хладилно ремарке“ означава превозно средство, което е проектирано и произведено с цел да бъде теглено от камион или трактор, предимно за превоз на стоки, и което е оборудвано с устройство за охлаждане;

Глава II Ограничаване

Член 2 Предотвратяване на емисиите

1.           Преднамереното освобождаване на флуорсъдържащи парникови газове в атмосферата се забранява, ако освобождаването не е технически необходимо за съответното предназначение.

2.           Операторите на оборудване, което включва флуорсъдържащи парникови газове, трябва да вземат предпазни мерки, за да се предотврати непреднамерено освобождаване на тези газове (наричано по-долу „теч“).

3.           При установяване на теч на тези газове, операторите следва да гарантират, че повредата в оборудването е отстранена без необосоновано забавяне.

След отстранен теч в оборудването, операторите следва да осигурят проверка от страна на сертифицирани лица в рамките на един месец след поправката, за да се провери дали отстраняването е ефективно.

4.           Лица и предприятия, които извършват следните дейности, следва да бъдат сертифицирани в съответствие с член 8:

а)      Инсталиране, сервизно обслужване, поддръжка, поддръжка, ремонт или извеждане от експлоатация на оборудването, посочено в член 3, параграф 1;

б)      Сервизно обслужване, поддръжка, ремонт или извеждане от експлоатация на мобилните климатични устройства, които включват флуорсъдържащи парникови газове;

в)      Инсталиране, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт или извеждане от експлоатация на електрическа комутационна апаратура, която съдържа SF6;

г)       доставка или получаване на флуорсъдържащи парникови газове за изпълнение на дейностите, посочени в букви а), б) и в).

При изпълнението на тези дейности лицата и предприятията, посочени в първата алинея, следва да вземат предпазни мерки, за да се предотврати теч на флуорсъдържащи парникови газове.

5.           Всяко лице, което възлага на друго лице инсталиране, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт или извеждане от експлоатация на електрическа комутационна апаратура, която съдържа SF6 или на оборудване, посочено в член 3, параграф 1, трябва да се увери, че това друго лице притежава необходимите сертификати за съответните дейности, съгласно член 8.

Член 3 Проверка за течове

1.           Операторите на оборудване, което включва флуорсъдържащи парникови газове с потенциал за глобално затопляне, еквивалентен на 5 тона CO2, които не се съдържат в пяна, гарантират, че оборудването се проверява за течове. Въпреки това, оборудването с херметически затворени системи, които са етикетирани като такива, включващо флуорсъдържащи парникови газове с потенциал за глобално затопляне еквивалентен на по-малко от 10 тона CO2, не подлежи на проверки за течове съгласно настоящия член.

Проверките се извършват от лица, сертифицирани в съответствие с разпоредбите, предвидени в член 8.

Настоящият параграф се прилага по отношение на операторите на следното оборудване, което включва флуорсъдържащи парникови газове:

а)      Стационарно хладилно оборудване;

б)      Стационарно климатично оборудване;

в)      Стационарни термопомпи;

г)       Стационарни противопожарни системи;

д)      Хладилни камиони и хладилни ремаркета.

2.           Проверките съгласно параграф 1 се извършват със следната честота:

а)      Оборудване, което включва флуорсъдържащи парникови газове с потенциал за глобално затопляне, еквивалентен на 5 тона CO2 или повече, но до 50 тона CO2, се проверява за течове поне веднъж на всеки 12 месеца;

б)      Оборудване, което включва флуорсъдържащи парникови газове с потенциал за глобално затопляне от 50 тона CO2 екв. включително до 500 тона CO2, се проверява за течове поне веднъж на всеки шест месеца;

в)      Оборудване, което включва флуорсъдържащи парникови газове с потенциал за глобално затопляне, еквивалентен на 500 тона CO2 или повече, се проверява за течове поне веднъж на всеки три месеца.

3.           Когато по отношение на системите за противопожарна защита, както е посочено в параграф 1, буква г), е налице режим на инспектиране, който отговаря на стандартите ISO 14520 или EN 15004, и противопожарната система се проверява толкова често, колкото се изисква в съответствие с параграф 2, се счита, че тези инспекции изпълняват задълженията, предвидени в параграф 1.

4.           На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове, в съответствие с член 20, за определяне на изискванията за проверки за течове, които следва да бъдат провеждани в съответствие с параграф 1 от настоящия член за всеки тип оборудване по посочения параграф, за установяване на тези части на оборудването, които е най-вероятно да протекат, и за изменение на списъка на оборудването по параграф 1 от настоящия член, за да се включат и други типове оборудване с оглед на пазарните тенденции и напредъка в технологиите.

Член 4 Системи за засичане на течове

1.           Операторите на оборудване, посочено в член 3, параграф 1, което включва флуорсъдържащи парникови газове с потенциал за глобално затопляне, еквивалентен на 500 тона CO2 или повече, трябва да гарантират, че оборудването разполага със система за засичане на течове, която сигнализира на оператора за всякакви течове.

              Системите за засичане на течове се проверяват поне веднъж на всеки 12 месеца с оглед осигуряване на правилното им функциониране.

2.           Чрез дерогация от член 3, параграф 2, буква б), когато оборудване, което включва флуорсъдържащи парникови газове с потенциал за глобално затопляне, еквивалентен на 50 тона CO2 или повече, но до по-малко от 500 тона CO2, е снабдено със система за засичане на течове, оборудването се проверява за течове поне веднъж на всеки 12 месеца.

Член 5 Водене на документация

1.           Операторите на оборудване, което включва флуорсъдържащи парникови газове, които не се съдържат в пяна, следва, за всяка единица оборудване да създадат и поддържат документация със следната информация за идентифициране на оборудването:

а)      Количеството и типа на включените флуорсъдържащи парникови газове;

б)      Количествата флуорсъдържащи парникови газове, които се добавят и причините за добавянето им;

в)      Количеството възстановени флуорсъдържащи парникови газове;

г)       Наблюдаван дебит на изтичане;

д)      Идентифициране на предприятието и лицето, извършило инсталирането, сервизното обслужване, поддръжката и, когато е приложимо, ремонта или извеждането от експлоатация на оборудването;

е)      Датите и резултатите от проверките, извършени в съответствие с член 3, параграфи 1 и 3;

ж)     Ако оборудването е било изведено от експлоатация, мерките, взети за възстановяване и депониране на флуорсъдържащите парникови газове.

Настоящият параграф се прилага за операторите на електрическа комутационна апаратура, която съдържа серен хексафлуорид, и за операторите на оборудването, посочено в член 3, параграф 2.

2.           Освен ако документацията, посочена в параграф 1, е регистрирана в база данни, създадена от компетентните органи на държавите членки, операторите, посочени в параграф 1, следва да съхраняват тази документация най-малко две години след извеждане на оборудването от експлоатация.

Освен ако документацията, посочена в параграф 1, е регистрирана в база данни, създадена от компетентните органи на държавите членки, лица или предприятия, извършващи дейностите, посочени в параграф 1, буква д) за операторите съхраняват копия от документацията за период от поне пет години.

При поискване тази документация се предоставя на компетентния орган или на Комисията.

3.           Комисията може да установи формата на документацията, посочена в параграф 1, и да посочи в акт за изпълнение как следва тя да бъдат създадена и поддържана. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21.

Член 6 Емисии от производството

Производителите на флуорсъдържащи съединения предприемат всички необходими предпазни мерки, за да се ограничат емисиите на флуорсъдържащи парникови газове във възможно най-голяма степен по време на производството, транспортирането и съхранението им.

Тези производители гарантират, че трифлуорометанът (HFC-23), произведен в значителни количества като страничен продукт, се унищожава като част от производствения процес.

Член 7 Възстановяване

1.           Операторите на оборудване, в това число на мобилно оборудване, което включва флуорсъдържащи парникови газове, които не се съдържат в пяна, въвеждат механизми за възстановяването на тези газове от лица или предприятия, които притежават съответните сертификати, предвидени в член 8, за да се гарантира, че тези газове са рециклирани, регенерирани или унищожени.

Това задължение се прилага за операторите на всички видове оборудване, посочени по-долу:

а)      охлаждащите вериги на хладилно и климатично оборудване и оборудване с термопомпа;

б)      оборудване, съдържащо разтворители на основата на флуорсъдържащи парникови газове;

в)      противопожарни системи и пожарогасители;

г)       електрическа комутационна апаратура.

2.           На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20 за изменение на списъка на оборудването по параграф 1, за да бъдат включени други типове оборудване с оглед на тяхното нарастващо значение поради развитието в областта на търговията или технологиите.

3.           Преди депониране на контейнер с флуорсъдържащ парников газ, лицето, което е използвало контейнера за транспортиране или съхранение, взема необходимите мерки за осигуряване възстановяването на остатъчните газове, за да се гарантира, че те са рециклирани, регенерирани или унищожени.

4.           Потребителите и операторите, съответно на продукти и оборудване, които не са изброени в параграф 1 и които включват флуорсъдържащи парникови газове, вземат необходимите мерки, за да се осигури възстановяване на газовете, доколкото е възможно, от подходящо квалифицирани лица, за да гарантира, че те се рециклират, регенерират или унищожават, или че се унищожават без предварително възстановяване.

Член 8 Обучение и сертифициране

1.           Държавите членки създават програми за обучение и сертифициране за следните лица:

а)      Лица, които инсталират, обслужват, поддържат, ремонтират или извеждат от експлоатация оборудването, изброено в трета алинея на член 3, параграф 1;

б)      Лица, които извършват инсталиране, обслужване, поддръжка, ремонт или извеждане от експлоатация на електрическа комутационна апаратура, която съдържа серен хексафлуорид;

в)      Лица, които извършват проверките за течове, предвидени в член 3, параграф 1;

г)       Лица, които възстановяват флуорсъдържащи парникови газове, както е предвидено в член 7.

2.           Програмите за обучение, посочени в параграф 1, обхващат следното:

а)      Приложими разпоредби и технически стандарти;

б)      Предотвратяване на емисиите;

в)      Възстановяване на флуорсъдържащи парникови газове;

г)       Безопасно използване на оборудването от тип и размер, посочени в сертификата;

д)      Технологии, които да заменят или намаляват употребата на флуорсъдържащи парникови газове, и безопасната работа с тях.

3.           Сертификати съгласно програмите за сертифициране, предвидени в параграф 1, се издават при условие, че кандидатът е преминал програма за обучение, създадена в съответствие с параграфи 1 и 2.

4.           Държавите членки създават програми за сертифициране на предприятия, извършващи дейностите, посочени в параграф 1, букви а)—г), за други страни.

5.           Сертификатите, предвидени в параграфи 1 и 3, са валидни за максимален срок от 5 години. Държавите членки могат да удължат срока на валидност на сертификатите, предвидени в параграф 1, когато въпросното лице периодично преминава задължително обучение на всеки пет години за актуализиране на знанията в областите, посочени в параграф 2.

6.           Държавите членки уведомяват Комисията за своите програми за обучение и сертифициране до 1 януари 2015 г. Те признават сертификатите, издадени в друга държава членка. Държавите членки не могат да ограничават свободата на предоставяне на услуги или правото на установяване поради това, че е сертификатът е издаден в друга държава членка.

7.           На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20 за определяне на минималните изисквания за обучение и сертифициране, предвидени в параграф 1 и за определяне на условията за взаимно признаване на сертификати.

8.           Комисията може, посредством актове за изпълнение, да определя формата на уведомлението, посочено в параграф 6. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21.

Глава III Пускане на пазара и контрол на употребата

Член 9 Ограничения върху пускането на пазара

1.           Пускането на пазара на специфичните продукти и оборудване, изброени в приложение III, е забранено от датата, определена в това приложение, като, където е приложимо, се прави разграничение въз основа на типа или потенциала за глобално затопляне на съответния включен флуорсъдържащ парников газ.

За изчисляване на потенциала за глобално затопляне на смеси от флуорсъдържащи парникови газове, съдържащи се в тези продукти и това оборудване, се прилага методът, описан в приложение IV.

2.           Забраната, посочена в параграф 1, не се прилага по отношение на оборудване, за което е било установено, като част от изискванията за екопроектиране, приети с Директива 2009/125/EC[44], че поради по-високата енергийна ефективност по време на експлоатация, емисиите на въглероден диоксид през жизнения му цикъл ще бъдат по-ниски в сравнение с тези от аналогично оборудване, което отговаря на съответните изисквания за екопроектиране и не съдържа флуоровъглеводороди.

3.           На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20 за изменение на списъка, включен в приложение III с цел добавяне на други продукти и оборудване, които включват флуоросъдържащи парникови газове с глобален потенциал на затопляне от 150 или повече, или чиято експлоатация е зависима от тях, ако е установено, че съществуват алтернативи на употребата на флуорсъдържащи парникови газове или на употребата на специфични видове такива газове, а тяхната употреба ще доведе като цяло до по-ниски емисии на парникови газове, както и с цел да бъдат изключени, когато е възможно за определения срок, някои категории продукти или оборудване, за които не съществуват алтернативни вещества под определения лимит за потенциала на глобално затопляне по технически и икономически причини, или причини, свързани с безопасността.

Article 10 Етикетиране и информация за продукта

1.           Продукти и оборудване, които включват флуорсъдържащи парникови газове, не се пускат на пазара, ако не са етикетирани.

Настоящият параграф се прилага за следните видове оборудване:

а)      хладилно оборудване;

б)      климатично оборудване;

в)      термопомпи;

г)       противопожарни системи;

д)      електрическа комутационна апаратура;

е)      флакони с аерозол, които включват флуорсъдържащи парникови газове;

ж)     всички контейнери за флуорсъдържащи парникови газове.

2.           Върху етикета, който се изисква в съответствие с параграф 1, се посочва следното:

а)      информация, че продуктът или оборудването включва флуорсъдържащи парникови газове;

б)      наименованията на флуорсъдържащите парникови газове, като се използват общоприетите промишлени обозначения, или, ако такива обозначения не съществуват, химичните наименования;

в)      от 1 януари 2007 г. количеството парникови газове, съдържащи се в съответния продукт или оборудване, изразени като тегло и в еквивалент на CO2.

Когато флуорсъдържащите парникови газове се намират в херметически затворена система, това се посочва върху етикета.

3.           Информацията върху етикета трябва да бъде ясно четлива и незаличима, като той се поставя в близост до сервизните отвори за зареждане или възстановяване на флуорсъдържащия парников газ, или върху тази част от продукта или оборудването, където се намират флуорсъдържащите парникови газове.

4.           Забранява се пяна, в която има флуорсъдържащи парникови газове, да се пуска на пазара, освен ако флуорсъдържащите парникови газове са обозначени с етикет, като се използва общоприетото промишлено наименование или, ако такова наименование не съществува, химичното наименование. Етикетът трябва да посочва ясно, че пяната включва флуорсъдържащи парникови газове.

В случай на пенопласти, тази информация се посочва ясно и незаличимо върху пенопластите.

5.           Информацията, посочена в параграфи 2 и 3, се включва в ръководствата за употреба на такива продукти и оборудване. В случай на продукти и оборудване, които включват флуоросъдържащи парникови газове с потенциал на глобално затопляне 150 или повече, тази информация също се посочва и в описанията с рекламна цел.

6.           Комисията може да определи, посредством актове за изпълнение, формата на етикетите, посочени в параграфи 1 и 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21.

7.           На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20 за изменение на изискванията за етикетиране, посочени в параграфи 1 и 3, както и за изменение на списъка на продукти и оборудване в параграф 1, с цел добавяне други продукти и оборудване, когато е целесъобразно с оглед на развитието в търговията и технологиите.

Член 11 Контрол на употребата

1.           Употребата на серен хексафлуорид в операции по отливане на форми с магнезий и рециклиране на сплави, получени по този начин, се забранява. По отношение на инсталации, които използват количество на серен хексафлуорид по-малко от 850 kg годишно, тази забрана се прилага само след 1 януари 2015 г.

2.           Употребата на серен хексафлуорид за пълнене на гуми за моторни превозни средства се забранява.

3.           Употребата на флуорсъдържащи парникови газове, или на смеси, които съдържат такива газове с потенциал за глобално затопляне 2500 или повече, за обслужване или поддържане на хладилно оборудване с количество за зареждане, еквивалентно на 5 или повече тона CO2, се забранява от 1 януари 2020 г.

За целите на настоящата разпоредба, потенциалът за глобално затопляне на смеси, които включват флуорсъдържащи парникови газове, се изчислява в съответствие с приложение IV.

Член 12 Предварително зареждане на оборудване

1.           Считано от [дд/мм/гггг], [въведете датата 3 години след влизането в сила на настоящия регламент] хладилното, климатичното и термопомпеното оборудване няма да се зарежда с флуоровъглеводороди преди да бъде пуснато на пазара или преди да бъде доставено на крайния потребител за първоначалното му инсталиране.

Оборудването се зарежда на мястото, което е предназначено за неговата употреба, от лица, сертифицирани в съответствие с член 8.

2.           Параграф 1 не се прилага за херметично затворено оборудване или оборудване, което съдържа количество флуоровъглеводороди, съответстващо на по-малко от 2 % от предвидената максимална вместимост.

Глава IV Намаляване на пусканите на пазара флуоровъглеводороди

Член 13 Намаляване на пусканите на пазара флуоровъглеводороди

1.           Комисията гарантира, че количеството флуоровъглеводороди, което производителите и вносителите имат разрешение да пускат на пазара в Съюза всяка година, не надвишава максималното количество за въпросната година, изчислено в съответствие с приложение V. Всеки производител и вносител гарантира, че количеството флуоровъглеводороди, изчислени в съответствие с приложение V, което той пуска на пазара, не превишава квотата, предоставена в съответствие с член 14, параграф 5, или прехвърлена в съответствие с член 16.

2.           Настоящият член не се прилага по отношение на флуоровъглеводороди, внесени в Съюза, за да бъдат унищожени.

Той не се прилага за производители или вносители на флуоровъглеводороди, еквивалентни на по-малко от 1000 тона CO2 годишно.

3.           Настоящият член и членове 14, 16, 17 и 22 се прилагат също и за флуоровъглеводороди, съдържащи се в смеси от полиоли.

4.           На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20

а)      за изменение на максималните количества, определени в приложение V, с оглед на развитието на пазара на флуоровъглеводороди и свързаните емисии; както и

б)      за освобождаване, при пускане на пазара с цел специфична употреба, от изискването за квотата, посочено в параграф 1, когато използването на флуоровъглеводороди е необходимо, поради съображения за здравето или безопасността, а не би могло да бъде гарантирано достатъчно предлагане по друг начин.

Член 14  Разпределение на квоти за пускане на флуоровъглеводороди на пазара

1.           В срок до 31 октомври 2014 г. Комисията определя, чрез решения за изпълнение, за всеки производител или вносител, който е докладвал данни съгласно член 6 от Регламент (ЕО) № 842/2006, референтна стойност въз основа на средногодишните количества флуоровъглеводороди, за които производителят или вносителят съобщават, че са произвели или внесли от 2008 г. до 2011 г. За целите на определянето на референтната стойност не се отчитат количествата, докладвани при надвишаване на квотата. Референтните стойности се изчисляват в съответствие с приложение V към настоящия регламент.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21.

2.           Производители и вносители, които не са докладвали за производство или внос съгласно член 6 от Регламент (ЕО) № 842/2006 за референтния период, посочен в параграф 1, могат да декларират своето намерение да произвеждат или внасят флуоровъглеводороди през следващата година.

Адресат на декларацията трябва да бъде Комисията, като се уточняват видът флуоровъглеводороди и количествата, които се очаква да бъдат пуснати на пазара.

Комисията публикува известие за срока за подаване на тези декларации. Преди да подадат декларация съгласно параграфи 2 и 3, предприятията се регистрират в регистъра, предвиден в член 15.

3.           В срок до 31 октомври 2017 г. и на всеки три години след това Комисията преизчислява референтните стойности за производителите и вносителите, посочени в параграфи 1 и 2, на базата на средногодишните количества флуоровъглеводороди, произведени или внесени след 1 януари 2015 г., както са докладвани по член 17. Тя определя тези референтни стойности посредством актове за изпълнение.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21.

4.           Производителите и вносителите, за които референтните стойности са били определени, могат да обявят допълнителни очаквани количества в съответствие с процедурата, предвидена в параграф 2.

5.           Комисията разпределя квоти за пускане на флуоровъглеводороди на пазара за всеки производител и вносител за всяка година, започвайки от 2015 г. с прилагане на разпределителния механизъм, посочен в приложение VI.

6.           На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове, в съответствие с член 20, за определяне на механизма за преизчисляване на референтните стойности в съответствие с параграф 3 и за изменение или допълнение на механизма за разпределяне на квоти, определен в приложение VI.

Член 15 Регистър на квотите

1.           Създава се електронен регистър за квоти за пускане на флуоровъглеводороди на пазара. Комисията взема мерки за създаване и за осигуряване на функционирането на този електронен регистър.

В електронния регистър се регистрират при поискване

а)      производителите и вносителите, на които е била предоставена дадена квота за пускане на пазара в съответствие с член 14, параграф 5;

б)      производителите и вносителите, на които се прехвърля дадена квота в съответствие с член 16;

в)      производителите и вносителите, които заявяват намерението си да подадат декларация в съответствие с член 14, параграф 2.

2.           Комисията гарантира, че производителите и вносителите, както и компетентните органи на държавите членки, се уведомяват чрез този регистър за разпределената квота и за всички нейни изменения по време на периода на разпределение.

Член 16 Прехвърляне на квоти

Всеки производител или вносител, за когото се установи референтна стойност съгласно разпоредбите на член 14, параграф 1 или 3, и на когото е предоставена квота в съответствие с член 14, параграф 5, може да прехвърли тази квота за всички или част от количествата на друго предприятие в Съюза, което е регистрирано в регистъра, посочен в член 15, параграф 1. Комисията следва да бъде уведомена предварително за всяко такова прехвърляне.

Глава V

Докладване

Член 17 Докладване относно производството, вноса, износа и унищожаването

1.           В срок до 31 март 2014 г. и всяка година след това, всеки производител, вносител и износител, който е произвел, внесъл или изнесъл повече от един метричен тон или 1000 тона еквивалент на CO2 флуорсъдържащи парникови газове и газове, изброени в приложение II през предходната календарна година, докладва на Комисията данните, посочени в приложение VII, за всяко от тези вещества за съответната календарна година.

2.           В срок до 31 март 2014 г. и всяка година след това всяко предприятие, което унищожава повече от един метричен тон или 1000 тона еквивалент на CO2 флуорсъдържащи парникови газове и газове, изброени в приложение II, по време на предходната календарна година, докладва на Комисията данните, посочени в приложение VII, за всяко едно от тези вещества за съответната календарна година.

3.           В срок до 31 март 2014 г. и всяка година след това всяко предприятие, което е пуснало на пазара над 10 000 тона еквивалент на CO2 флуорсъдържащи парникови газове и газове, изброени в приложение ІІ, съдържащи се в продукти или оборудване, през предходната календарна година, докладва на Комисията данните, посочени в приложение VII, за всяко едно от тези вещества за съответната календарна година.

4.           Всяко предприятие, което, съгласно параграф 1 и 3, следва да докладва относно пускането на пазара на повече от 10 000 тона еквивалент на CO2 флуоровъглеводороди през предходната календарна година, следва, преди докладът да бъде предаден, да гарантира, че точността на данните е проверена от независим одитор, акредитиран съгласно Директива 2003/87/ЕО[45] или с правоспособност да извършва одит на финансови отчети в съответствие със законодателството на съответната държава членка.

Предприятието съхранява доклада от проверката в продължение най-малко на пет години. Този доклад за проверка се предоставя при поискване на компетентния орган и от Комисията.

5.           На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20 за изменение на праговете за задълженията, предвидени в параграфи 1, 2 и 3, когато е целесъобразно, с оглед на развитието на пазара, за да се избегнат производството, вносът или износът на значителни количества флуорсъдържащи парникови газове, които не са били подложени на наблюдение или за да се намали административната тежест в случаите, когато количествата, които биха били докладвани, са незначителни.

6.           Комисията може да определи, посредством актове за изпълнение, формата и средствата за подаване на докладите, посочени в настоящия член.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21.

7.           Комисията предприема необходимите мерки за защита на поверителността на предоставената ѝ информация в съответствие с настоящия член.

Член 18 Събиране на данни за емисиите

1.           Държавите членки събират данни за емисиите на флуорсъдържащите парникови газове.

За тази цел те създават една от следните системи, според случая:

а)      система, при която базата данни се поддържа на национално равнище, за събирането на данни, които се документират в съответствие с член 5, параграф 1;

б)      система, при която се провеждат проучвания относно емисиите на базата на представителна извадка от оператори, според предвиденото в член 5, параграф 1, а резултатите от такива проучвания се екстраполират.

2.           Данните, събрани в съответствие с параграф 1, следва да се предоставят на Комисията при поискване. Комисията може да разпространява тези данни в останалите държави членки.

3.           На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20 за установяване на изисквания за системите за събиране на данни, посочени във втората алинея на параграф 1 от настоящия член, и за определяне на това дали за специфични отрасли трябва да се създаде система в съответствие с буква а) или буква б) от втора алинея на параграф 1 от настоящия член.

Глава VI

Заключителни разпоредби

Член 19 Преглед

1.           На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20 за изменение на приложение I, за да се включат в списъка вещества със значителен потенциал за глобално затопляне, които се използват за замяна за вещества, вече изброени в същото приложение и които се изнасят, внасят, произвеждат или пускат на пазара в значителни количества.

2.           На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20 за актуализиране на приложения I, II и IV въз основа на новите научни открития, по-специално във връзка с потенциала за глобално затопляне на веществата в списъка.

3.           Въз основа на информацията за пускането на пазара, докладвана в съответствие с член 17, както и за емисиите на флуорсъдържащи парникови газове, предоставена в съответствие с член 18, параграф 2, Комисията наблюдава прилагането и въздействието на настоящия регламент.

В срок до 31 декември 2020 г. Комисията публикува доклад относно наличието на флуоровъглеводороди на пазара на Съюза, по-специално за медицински приложения.

В срок до 31 декември 2024 г. тя публикува цялостен доклад относно въздействието на настоящия регламент, включително прогноза за продължаващото търсене на флуоровъглеводороди след 2030 г.

Член 20 Упражняване на делегираните правомощия

1.           Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на условията, предвидени в настоящия член.

2.           Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 4, член 7, параграф 2, член 8, параграф 7, член 9, параграф 3, член 10, параграф 7, член 13, параграф 5, член 14, параграф 6, член 17, параграф 5, член 18, параграф 3 и член 19, параграфи 1 и 2, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [дд/мм/гггг] [посочете датата на влизане в сила на настоящия регламент].

3.           Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 4, член 7, параграф 2, член 8, параграф 7, член 9, параграф 3, член 10, параграф 7, член 13, параграф 5, член 14, параграф 6, член 17, параграф 5, член 18, параграф 3 и член 19, параграфи 1 и 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. Решението не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.           Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.           Делегиран акт, приет съгласно член 3, параграф 4, член 7, параграф 2, член 8, параграф 7, член 9, параграф 3, член 10, параграф 7, член 13, параграф 5, член 14, параграф 6, член 17, параграф 5, член 18, параграф 3 и член 19, параграфи 1 и 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 21 Процедура на комитет

1.           Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.           При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 22 Санкции

1.           Държавите членки установяват правилата относно санкции, които се прилагат за нарушения на настоящия регламент, и вземат всички мерки, които са необходими, за да обезпечат тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Държавите членки уведомяват Комисията за тези разпоредби най-късно до [дд/мм/гггг] [дата, от която се прилага] и уведомяват незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга.

2.           В допълнение към санкциите, посочени в параграф 1, предприятията, които са надвишили своите квоти за пускане на флуоровъглеводороди на пазара, разпределени в съответствие с член 14, параграф 5, или прехвърлени им в съответствие с член 16, могат да получат само намалена квота за периода след установяване на надвишаването.

Размерът на намалението се изчислява като 200 % от размера, с който квотата е надвишена. Ако размерът на намалението е по-висок от размера, който ще бъде разпределен в съответствие с член 14, параграф 5 като квота за периода на разпределение след установяване на надвишаването, не се разпределя квота за този период, а квотата за следващите периоди на разпределение се намалява, докато пълният размер не бъде приспаднат.

Член 23 Отмяна

Регламент (ЕО) № 842/2006 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение VIII.

Член 24 Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2014 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент                         За Съвета

Председател                                                Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Флуорсъдържащи парникови газове, посочени в член 1, точка 1

 Вещество || Потенциал за глобално затопляне[46]

Промишлено обозначение || Химическо наименование: (Общоприето наименование) || Химична формула

Раздел 1:            Флуоровъглеводороди (HFC)

HFC-23 || трифлуорометан (флуороформ) || CHF3 || 14800

HFC-32 || дифлуорометан || CH2F2 || 675

HFC-41 || флуорометан (метилфлуорид) || CH3F || 92

HFC-125 || пентафлуороетан || CHF2CF3 || 3 500

HFC-134 || 1,1,2,2-тетрафлуороетан || CHF2CHF2 || 1 100

HFC-134a || 1,1,1,2-тетрафлуороетан || CH2FCF3 || 1 430

HFC-143 || 1,1,2-трифлуороетан || CH2FCHF2 || 353

HFC-143a || 1,1,1-трифлуороетан || CH3CF3 || 4 470

HFC-152 || 1,2-дифлуороетан || CH2FCH2F || 53

HFC-152a || 1,2-дифлуороетан || CH3CHF2 || 124

HFC-161 || флуороетан етилфлуорид || CH3CH2F || 12

HFC-227ea || 1,1,1,2,3,3,3-хептафлуоропропан || CF3CHFCF3 || 3 220

HFC-236cb || 1,1,1,2,2,3-хексафлуоропропан || CH2FCF2CF3 || 1 340

HFC-236ea || 1,1,1,2,3,3-хексафлуоропропан || CHF2CHFCF3 || 1 370

HFC-236fa || 1,1,1,3,3,3-хексафлуоропропан || CF3CH2CF3 || 9 810

HFC-245ca || 1,1,2,2,3-пентафлуоропропан || CH2FCF2CHF2 || 693

HFC-245fa || 1,1,1,3,3-пентафлуоропропан || CHF2CH2CF3 || 1030

HFC-365 mfc || 1,1,1,3,3-пентафлуоробутан || CF3CH2CF2CH3 || 794

HFC-43-10 mee || 1,1,1,2,2,3,4,5,5,5-декафлуоропентан || CF3CHFCHFCF2CF3 || 1 640

Раздел 2:            Перфлуоровъглероди (PFC)

 PFC-14 || перфлуорометан (въглероден тетрафлуорид) || CF4 || 7 390

 PFC-116 || хексафлуороетан (перфлуороетан) || C2F6 || 12 200

 PFC-218 || октафлуоропропан (перфлуоропропан) || C3F8 || 8 830

 PFC-3-1-10 (R-31-10) || декафлуоробутан (перфлуоробутан) || C4F10 || 8 860

 PFC-4-1-12 (R-41-12) || додекафлуоропентан (перфлуоропентан) || C5F12 || 9 160

 PFC-5-1-14 (R-51-14) || тетрадекафлуорохексан (перфлуорохексан) || C6F14 || 9 300

 PFC-c-318 || октафлуороциклобутан              (перфлуороциклобутан) || c-C4F8 || 10 300

Раздел 3:            Други перфлуорни съединения

|| серен хексафлуорид || SF6 || 22 800

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Други флуорсъдържащи газове, подлежащи на докладване в съответствие с член 17

Вещество || Потенциал за глобално затопляне[47]

Общоприето наименование/промишлено обозначение || Химична формула

Раздел 1:            Ненаситени флуоровъглеводороди

HFC-1234yf || CF3CF=CH2 || 4 бел. под линия [48]

HFC-1234ze || trans — CHF=CHCF3 || 7 бел. под линия 48

Раздел 2:            Флуорирани етери

HFE-125 || CHF2OCF3 || 14 900

HFE-134 || CHF2OCHF2 || 6 320

HFE-143a || CH3OCF3 || 756

HCFE-235da2 || CHF2OCHClCF3 || 350

HFE-245cb2 || CH3OCF2CF3 || 708

HFE-245fa2 || CHF2OCH2CF3 || 659

HFE-245cb2 || CH3OCF2CHF2 || 359

HFE-347 mcc3 || CH3OCF2CF2CF3 || 575

HFE-347pcf2 || CHF2CF2OCH2CF3 || 580

HFE-356pcc3 || CH3OCF2CF2CHF2 || 110

HFE-449sl (HFE-7100) || C4F9OCH3 || 297

HFE-569sf2 (HFE-7200) || C4F9OC2:5 || 59

HFE-43-10pccc124 (H-Galden 1040x) || CHF2OCF2OC2F4OCHF2 || 1 870

HFE-236ca12 (HG-10) || CHF2OCF2OCHF2 || 2 800

HFE-338pcc13 (HG-01) || CHF2OCF2CF2OCHF2 || 1 500

|| (CF3)2CFOCH3 || 343

|| CF3CF2CH2OH || 42

|| (CF3)2CHOH || 195

HFE-227ea || CF3CHFOCF3 || 1 540

HFE-236ea2 || CHF2OCHFCF3 || 989

HFE-236fa || CF3CH2OCF3 || 487

HFE-245fa1 || CHF2CH2OCF3 || 286

HFE 263fb2 || CF3CH2OCH3 || 11

HFE-329 mcc2 || CHF2CF2OCF2CF3 || 919

HFE-338 mcf2 || CF3CH2OCF2CF3 || 552

HFE-347 mcf2 || CHF2CH2OCF2CF3 || 374

HFE-356 mec3 || CH3OCF2CHFCF3 || 101

HFE-356pcf2 || CHF2CH2OCF2CHF2 || 265

HFE-356pcf3 || CHF2OCH2CF2CHF2 || 502

HFE 365 mcf3 || CF3CF2CH2OCH3 || 11

HFE-374pc2 || CHF2CF2OCH2CH3 || 557

|| - (CF2)4CH (OH) - || 73

|| (CF3)2CHOCHF2 || 380

|| (CF3)2CHOCH3 || 27

Раздел 3:            Други перфлуорни съединения

 перфлуорополиметилизопропилов етер (PFPMIE) || CF3OCF(CF3)CF2OCF2OCF3 || 10 300

азотен трифлуорид || NF3 || 17 200

серен трифлуорометилпентафлуорид || SF5CF3 || 17 700

перфлуороциклопропан || c-C3F6 || 17 340 бел. под линия [49]

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Забрани за пускане на пазара, посочени в член 9, параграф 1

Продукти и оборудване Когато е целесъобразно, потенциалът за глобално затопляне на смеси, включващи флуорсъдържащи парникови газове, се изчислява в съответствие с приложение IV, както е предвидено в член 9, параграф 1, втора алинея. || Дата на забраната

1.      Контейнери за флуорсъдържащи парникови газове, които не могат да бъдат повторно напълнени и се използват за обслужване, поддържане или пълнене на хладилно, климатично и термопомпено оборудване, противопожарни системи или комутационна апаратура, или като разтворители || 4 юли 2007 г.

2.      Неограничени системи с пряко изпарение, съдържащи флуоровъглеводороди и перфлуоровъглероди като хладилни агенти || 4 юли 2007 г.

3.      Противопожарни системи и пожарогасители || , които съдържат флуоровъглеводороди || 4 юли 2007 г.

, които съдържат трифлуорометан || 1 януари 2015 г.

4.      Прозорци за домашна употреба, които включват флуорсъдържащи парникови газове || 4 юли 2007 г.

5.      Други прозорци, които включват флуорсъдържащи парникови газове || 4 юли 2008 г.

6.      Обувки, които включват флуорсъдържащи парникови газове || 4 юли 2006 г.

7.      Гуми, които включват флуорсъдържащи парникови газове || 4 юли 2007 г.

8.      Еднокомпонентна пяна, която включва флуорсъдържащи парникови газове с потенциал за глобално затопляне (ПГЗ) от 150 или повече (освен когато се изисква спазване на национални стандарти за безопасност) || 4 юли 2008 г.

9.      Аерозолни опаковки, пуснати на пазара и предназначени за продажба на широката общественост, за развлекателни и декоративни цели, както е посочено в точка 40 от приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006[50], и устройства за звукова сигнализация, които включват флуоровъглеводороди (HFC) с ПГЗ от 150 или повече || 4 юли 2009 г.

10.    Домашни хладилници и фризери, включващи флуоровъглеводороди с потенциал за глобално затопляне (ПГЗ) от 150 или повече || 1 януари 2015 г.

11.    Хладилници и фризери за съхранение, излагане или разпространение на продукти за продажба на дребно и услуги в областта на храните („със стопанска цел“) — херметично затворени системи || , които съдържат флуоровъглеводороди с потенциал за глобално затопляне (ПГЗ) от 2500 или повече || 1 януари 2017 г.

, които съдържат флуоровъглеводороди с потенциал за глобално затопляне (ПГЗ) от 150 или повече || 1 януари 2020 г.

12.    Мобилни климатични устройства за стаи (херметично затворено оборудване, което може да бъде премествано между стаите от крайния потребител), които съдържат флуоровъглеводороди с ПГЗ от 150 или повече || 1 януари 2020 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Метод за изчисляване на общия потенциал за глобално затопляне на смес, посочен в член 9, параграф 1 и член 11, параграф 3

Общият потенциал за глобално затопляне (ПГЗ) на смес, включваща флуорсъдържащи парникови газове, се изчислява като среднопретеглена стойност, получена от сумата на тегловите фракции на отделните вещества, умножена по техните ПГЗ, включително вещества, които не са флуорсъдържащи парникови газове.

Σ (Вещество Х % x ПГЗ) + (Вещество Y % x ПГЗ) +…(Вещество N % x ПГЗ),

където % е тегловният дял с допустимо тегловно отклонение от +/– 1 %.

Например: Прилагане на формулата по отношение на смес от газове, състояща се от 60 % диметилов етер, 10 % HFC-152a и 30 % изобутан:

Σ (60 % x 1) + (10 % x 125) + (30 % x 4)

→ Общ ПГЗ = 14,3

ПГЗ на следните несъдържащи флуор вещества се използва за изчисляването на ПГЗ на смеси. За други несъдържащи флуор вещества, които не са изброени в настоящото приложение, се прилага стандартна стойност от 0.

Вещество || Потенциал за глобално затопляне[51]

Общоприето наименование || Промишлено обозначение || Химична формула

Метан || || CH4 || 25

Азотен оксид || || N2O || 298

Диметилов етер || || CH3OCH3 || 1

Метиленхлорид || || CH2Cl2 || 9

Метилхлорид || || CH3Cl || 13

Хлороформ || || CHCl3 || 31

Етан || R-170 || CH3CH3 || 6

Пропан || R-290 || CH3CH2CH3 || 3

Бутан || R-600 || CH3CH2CH2CH3 || 4

Изобутан || R-600a || CH(CH3)2CH3 || 3

Пентан || R-601 || CH3CH2CH2CH2CH3 || 20

Изопентан || R-601a || (CH3)2CHCH2CH3 || 4

Етоксиетан (диетилов етер) || R-610 || CH3CH2OCH2CH3 || 4

Метилформат || R-611 || HCOOCH3 || 25

Водород || R-702 || H2 || 6

Амоняк || R-717 || NH3 || 0

Етилен || R-1150 || C2H5 || 4

Пропилен || R-1270 || C3H6 || 2

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Изчисляване на максималното количество, референтните стойности и квотите за пускане на флуоровъглеводороди на пазара

Максималното количество, посочено в член 13, параграф 1, се изчислява чрез прилагането на следните проценти спрямо средната годишна стойност на общото количество, произведено и внесено в Съюза за периода от 2008 г. до 2011 г.:

Години ||

2015 г. || 100 %

2016—17 г. || 93 %

2018—20 г. || 63 %

2021—23 г. || 45 %

2024—26 г. || 31 %

2027—29 г. || 24 %

2030 г. || 21 %

Максималното количество, референтните стойности и квотите за пускане на флуоровъглеводороди на пазара, посочени в членове 13 и 14, се изчисляват като общо количество на всички видове флуоровъглеводороди, изразено в тон(ове) CO2 еквивалент.

Изчисляването на референтните стойности и квотите за пускане на флуоровъглеводороди на пазара, посочени в членове 13 и 14, се извършва въз основа на количествата флуоровъглеводороди, които производителите и вносителите са пуснали на пазара на Съюза по време на даден референтен период.

Количествата, прехвърлени на предприятие, за да бъдат изнесени по време на същия период на разпределение, не се вземат предвид при изчисляване на квота или при оценка на съответствието с член 13, параграф 2, при условие че износът се извършва през същия период и износителят го докладва в съответствие с член 17, параграф 1. Сделката трябва да бъде проверена в съответствие с член 17, параграф 4, независимо от съответните количества.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Механизъм за разпределяне, посочен в член 14

1.           Определяне на количеството, което трябва да се разпредели на предприятията, за които е определена референтна стойност съгласно член 14, параграфи 1 и 3

Всяко предприятие, за което е определена референтна стойност, получава квота, съответстваща на 95 % от референтната стойност, умножена по процента, посочен в приложение V за съответната година.

2.           Определяне на количеството, което ще се разпредели на предприятията, които са подали декларация по член 14, параграф 2

Сборът от квотите, отпуснати съгласно точка 1, се изважда от максималното количество за дадена година, определено в приложение V, за да се определи количеството, което следва да се разпредели на предприятия, за които не е била определена референтна стойност и които са подали декларация по член 14, параграф 3 (количество за разпределяне на етап 1 от изчисляването).

2.1.        Етап 1 от изчисляването

На всяко предприятие се разпределя количество, съответстващо на заявеното от него в декларацията, което обаче не надхвърля пропорционалния дял от подлежащото на разпределяне на етап 1 количество.

Пропорционалният дял се изчислява като се раздели 100 на броя на предприятията, които са подали декларация. Сборът от квотите, отпуснати в етап 1, се изважда от количеството, което ще бъде разпределено на етап 1, за да се определи количеството, което да бъде разпределено на етап 2.

2.2.        Етап 2 от изчисляването

Всяко предприятие, което не е получило 100 % от заявеното в декларацията количество на етап 1, получава допълнително количество, равно на разликата между заявеното количество и количеството, получено на етап 1. То обаче не трябва да превишава пропорционалния дял на количеството, което ще бъде разпределено на етап 2.

Процентният дял се изчислява като се раздели 100 на броя на предприятията, които имат право да получат количества на етап 2. Сборът от квотите, разпределени на етап 2, се изважда от количеството, което ще бъде разпределено на етап 2, за да се определи количеството, което да бъде разпределено на етап 3.

2.3.        Етап 3 от изчисляването

Етап 2 се повтаря, докато оставащото количество, което следва да се разпредели в следващата фаза, е по-малко от 1000 тона еквивалент на CO2.

3.           Определяне на количеството, което ще бъде разпределено на предприятията, подали декларация по член 13, параграф 4

Сборът от квотите, разпределени по точки 1 и 2, се изважда от максималното количество за дадена година, определено в приложение V, за да се определи количеството, което следва да се разпредели на предприятия, за които е определена референтна стойност и които са подали декларация по член 14, параграф 4.

Прилага се механизмът за разпределяне, посочен в точки 2.1 и 2.2.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Данни, които трябва да се докладват в съответствие с член 17

1.           Всеки производител, посочен в член 17, параграф 1, докладва относно:

а)      общото производство на всяко вещество в Съюза, посочвайки основните категории на приложение, където се употребява веществото;

б)      количествата от всяко вещество, които производителят е пуснал на пазара в Съюза;

в)      количествата от всяко вещество, които са били съответно рециклирани, регенерирани и унищожени;

г)       всички запаси, съхранявани в началото и в края на отчетния период.

2.           Всеки вносител, посочен в член 17, параграф 1, докладва относно:

а)      количеството на всяко вещество, което той е внесъл в Съюза, посочвайки основните категории на приложение, където се употребява веществото;

б)      количествата от всяко вещество, които са били съответно рециклирани, регенерирани и унищожени;

3.           Всеки износител, посочен в член 17, параграф 1, докладва относно:

а)      количеството от всяко вещество, което той е изнесъл от ЕС, различно от количеството, предвидено за рециклиране, регенериране или унищожаване;

б)      всички количества от всяко вещество, което износителят е изнесъл съответно за рециклиране, регенериране и унищожаване.

4.           Всяко предприятие, посочено в член 17, параграф 2, докладва относно:

а)      количествата от всяко унищожено вещество, включително количествата, съдържащи се в продукти или оборудване;

б)      запасите от всички вещества, предвидени за унищожаване, включително количествата, съдържащи се в продукти или оборудване;

в)      технологията, използвана за унищожаването.

5.           Всяко предприятие, посочено в член 17, параграф 3, докладва относно:

а)      категориите продукти или оборудване;

б)      броя на отделните устройства;

в)      всички количества от всяко вещество, съдържащо се в продукти или оборудване.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Таблица на съответствието

Регламент (ЕО) № 842/2006 || Настоящият регламент

Член 1 || -

Член 2 || Член 1

Член 3, параграф 1 || Член 2, параграф 2

Член 3, параграф 2, първа алинея || Член 3, параграф 1

Член 3, параграф 2, втора алинея || Член 2, параграф 3, втора алинея

Член 3, параграф 2, трета алинея || Член 3, параграф 1, първа алинея

Член 3, параграф 3 || Член 3, параграф 3

Член 3, параграф 4 || Член 3, параграф 4

Член 3, параграф 5 || Член 3, параграф 5

Член 3, параграф 6 || Член 4, параграф 1

Член 3, параграф 7 || Член 3, параграф 6

Член 4, параграф 1 || Член 6, параграф 1

Член 4, параграф 2 || Член 6, параграф 3

Член 4, параграф 3 || Член 6, параграф 4

Член 4, параграф 4 || Член 6, параграф 5

Член 5, параграф 1 || Член 8, параграф 7

Член 5, параграф 2, първо изречение || Член 8, параграфи 1 и 4

Член 5, параграф 2, второ изречение || Член 8, параграф 6, първо изречение

Член 5, параграф 2, трето изречение || Член 8, параграф 6, второ изречение

Член 5, параграф 3 || Член 2, параграф 5

Член 5, параграф 4 || Член 2, параграф 4, буква г)

Член 5, параграф 5 || Член 8, параграф 8

Член 6, параграф 1, първа алинея || Член 17, параграф 1, първа алинея

Член 6, параграф 1 || Член 17, параграф 1 и приложение VII

Член 6, параграф 2 || Член 17, параграф 5

Член 6, параграф 3 || Член 17, параграф 6

Член 6, параграф 4 || Член 18, параграф 1

Член 7, параграф 1           първа алинея, първо    изречение || Член 10, параграф 1

Член 7, параграф 1           втора алинея,          второ и трето изречение || Член 10, параграфи 2 и 3

Член 7, параграф 2 || Член 10, параграф 1, първа алинея

Член 7, параграф 3, първо изречение || Член 10, параграф 6

Член 7, параграф 3, второ изречение || Член 10, параграф 7

Член 8, параграф 1 || Член 11, параграф 1

Член 8, параграф 2 || Член 11, параграф 2

Член 9, параграф 1 || Член 9, параграф 1

Член 9, параграф 2 || -

Член 9, параграф 3 || -

Член 10 || 19(3)

Член 11 || -

Член 12 || Член 21

Член 13, параграф 1 || Член 22, параграф 2, първа алинея

Член 13, параграф 2 || Член 22, параграф 2, втора алинея

Член 14 || -

Член 15 || Член 24

Приложение I, част 1 || Приложение I

Приложение I, част 2 || Приложение IV

Приложение II || Приложение III

[1]               Междуправителствен комитет по изменение на климата, „Contribution of Working Group III to the Fourth Assessment Report of the Intergovernmental Panel on Climate Change, 2007“ www.ipcc.ch/publications_and_data/ar4/wg3/en/contents.html.

[2]               Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност, COM (2011)112

                http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52011DC0112:BG:NOT

[3]               Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно някои флуорирани парникови газове, ОВ L 161, 14.6.2006 г., стр. 1.

[4]               Доклад на Комисията относно прилагането, действието и адекватността на Регламент (ЕО) № 842/2006 относно някои флуорирани парникови газове, COM(2011) 581 окончателен.

[5]               Schwarz et al., 2011,„Preparatory study for a review of Regulation (EC) No 842/2006 on certain fluorinated greenhouse gases“, Öko-Recherche et al.

[6]               Например, разходоефективното годишно намаляване на емисиите на флуорсъдържащите парникови газове, постижимо до 2030 г., съответства приблизително на това, което отраслите на промишлеността, обхванати от схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ), трябва да намалят в рамките на две години.

[7]               „How to bring natural refrigerants faster to market“, обобщаващ доклад на ATMOsphere 2010, международен семинар относно естествените хладилни агенти.

[8]               Заключения на Съвета от 10 октомври 2011 г. относно подготовката за 17-та сесия на Конференцията на страните (COP 17) по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) и седмата сесия на Срещата на страните по Протокола от Киото в Дърбан.

[9]               http://www.uncsd2012.org/thefuturewewant.html.

[10]             http://www.unep.org/CCAC/.

[11]             Резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2011 г., „Всеобхватен подход към антропогенните емисии на газове, различни от, които оказват въздействие върху климата“, P7_TA-PROV (2011) 0384 и Резолюция на Европейския парламент от 15 март 2012 г., „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“, P7_TA-PROV (2012) 0086.

[12]             Регламент (ЕО) № 1493/2007 на Комисията от 17 декември 2007 г., ОВ L 332, 18.12.2007 г., стр. 7.

[13]             Регламент (ЕО) № 1494/2007 на Комисията от 17 декември 2007 г., ОВ L 332, 18.12.200 г., стр. 25.

[14]             Регламент (ЕО) № 1516/2007 на Комисията от 19 декември 2007 г., ОВ L 335, 20.12.2007 г., стр. 10.

[15]             Регламент (ЕО) № 1497/2007 на Комисията от 18 декември 2007 г., ОВ L 333, 19.12.2007 г., стр. 4.

[16]             Регламент (ЕО) № 303/2008 на Комисията от 2 април 2008 г., ОВ L 92, 3.4.2008 г., стр. 3.

[17]             Регламент (ЕО) № 304/2008 на Комисията от 2 април 2008 г., ОВ L 92, 3.4.2008 г., стр. 12.

[18]             Регламент (ЕО) № 305/2008 на Комисията от 2 април 2008 г., ОВ L 92, 3.4.2008 г., стр. 17.

[19]             Регламент (ЕО) № 306/2008 на Комисията от 2 април 2008 г., ОВ L 92, 3.4.2008 г., стр. 21.

[20]             Регламент (ЕО) № 307/2008 на Комисията от 2 април 2008 г., ОВ L 92, 3.4.2008 г., стр. 25.

[21]             Регламент (ЕО) № 308/2008 на Комисията от 2 април 2008 г., ОВ L 92, 3.4.2008 г., стр. 28.

[22]             http://ec.europa.eu/europe2020/europe-2020-in-a-nutshell/priorities/sustainable-growth/index_bg.htm

[23]             http://ec.europa.eu/enterprise/policies/sme/small-business-act/index_en.htm.

[24]             http://ec.europa.eu/enterprise/policies/sustainable-business/ecodesign/index_en.htm

[25]             http://ec.europa.eu/energy/efficiency/index_en.htm

[26]             SKM Enviros, 2012 г., „Further Assessment of Policy Options for the Management and Destruction of Banks of ODS and F-Gases in the EU“. http://ec.europa.eu/clima/policies/ozone/research/docs/ods_f-gas_destruction_report_2012_en.pdf.

[27]             Becken et al., 2010 г. „Avoiding Fluorinated Greenhouse Gases — Prospects for Phasing Out“, Umweltbundesamt, Dessau, Germany. http://www.umweltbundesamt.de/uba-info-medien-e/3977.html.

[28]             UNEP Комитет по технологична и икономическа оценка (TEAP) към ЮНЕП, Найроби, 2009 г. „Assessment of Alternatives to HCFCs and HFCs and Update of the TEAP 2005 Supplement Report Data“, Монреалски протокол, доклад на Комитета по технологична и икономическа оценка към Програмата на ООН за околна среда.

                http://ozone.unep.org/teap/Reports/TEAP_Reports/teap-may-2009-decisionXX-8-task-force-report.pdf.

[29]             Clodic et al., 2011 г., „1990 to 2010 Refrigerant Inventories for Europe — Previsions on banks and emissions from 2006 to 2030 for the European Union“, Armines/ERIE.

                http://www.epeeglobal.org/refrigerants/F-Gas-review/.

[30]             Писмо от Мрежата на европейските ръководители на агенции за опазване на околната среда до комисарите Поточник, Хедегор, Таяни и Йотингер, 15 май 2012 г.

[31]             Изчислено е, че през 2030 г. почти 20 % от количествата на флуоровъглеводородите, пуснати на пазара, ще бъдат част от внесено оборудване. Ако внесеното оборудване не бъде подложено на същите ограничения на доставките по отношение на флуорсъдържащите парникови газове, като оборудването, произведено в ЕС, е вероятно делът на внесеното оборудване и следователно неконтролираните доставки на флуорсъдържащи парникови газове, да са дори по-високи.

[32]             Пълненето на оборудване, съдържащо флуоровъглеводороди по време на инсталирането на място също ще успокои тревогите в сектора на услугите (представен главно от МСП), че понастоящем новото оборудване често не се инсталира правилно, като не се ползват услугите на сертифицирани експерти съгласно изискванията на Регламента относно флуорсъдържащите парникови газове. Това води до допълнителни емисии. AREA, 2010 г., ‘Position paper: Review of Regulation (EC) No 842/2006 on certain fluorinated greenhouse gases — pre-charged non-monobloc air-conditioning equipment.’ www.area-eur.be.

[33]             Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност, COM (2011)112 окончателен.                

[34]             ОВ C, ,стр. .

[35]             ОВ C, ,стр. .

[36]             Решение на Съвета от 15 декември 1993 г. за сключване на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, ОВ L 33, 7.2.1994 г., стр. 11.

[37]             Междуправителствен комитет по изменение на климата, „“, Смекчаване на последствията от изменението на климата, глава 13.3.3.

[38]             Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност, COM (2011)112 окончателен.

[39]             Доклад на Комисията относно прилагането, действието и адекватността на Регламент (ЕО) № 842/2006 относно някои флуорирани парникови газове, COM(2011) 581 окончателен.

[40]             Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно някои флуорирани парникови газове, ОВ L 161, 14.6.2006 г., стр. 1.

[41]             Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн на продукти, свързани с енергопотреблението, ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10.

[42]             ОВ L 286, 31.10.2009 г., стр. 1.

[43]             ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

[44]             Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението, ОВ L 285, 31.10.2009 г., стp. 10.

[45]             Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

[46]             Въз основа на Четвъртия доклад за оценка, приет от Междуправителствения комитет по изменение на климата, освен ако не е посочено друго.

[47]             Въз основа на Четвъртия доклад за оценка, приет от Междуправителствения комитет по изменение на климата, освен ако не е посочено друго.

[48]             ПГЗ според Доклада за оценка от 2010 г. на Групата за научна оценка към Монреалския протокол, таблици 1—11, като се цитират два научни източника, на които са направени партньорски проверки.

                http://ozone.unep.org/Assessment_Panels/SAP/Scientific_Assessment_2010/index.shtml.

[49]             Минимална стойност в съответствие с искане на РКООНИК за предприемане на действия.

[50]             Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), OВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1.

[51]             Въз основа на Четвъртия доклад за оценка, приет от Междуправителствения комитет по изменение на климата, освен ако не е посочено друго.