Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52012PC0120

    Предложение за РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА за изискване от държавите-членки да ратифицират или да се присъединят към Международната конвенция от Хонконг за безопасно и екологосъобразно рециклиране на кораби от 2009 г., в интерес на Европейския съюз

    /* COM/2012/0120 final - 2012/0056 (NLE) */

    52012PC0120

    Предложение за РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА за изискване от държавите-членки да ратифицират или да се присъединят към Международната конвенция от Хонконг за безопасно и екологосъобразно рециклиране на кораби от 2009 г., в интерес на Европейския съюз /* COM/2012/0120 final - 2012/0056 (NLE) */


    ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

    Разработването и продължаващото следване на небезопасни и рисковани практики на разглобяване на кораби за скрап предизвиква сериозно безпокойство. След края на техния експлоатационен срок за по-голямата част от големите търговски плавателни съдове все още се практикува разглобяване за скрап в неотговарящи на стандартите съоръжения, разположени в Азия (Индия, Пакистан и Бангладеш), обикновено чрез метод „разглобяване на морския бряг“ и със значително въздействие върху околната среда и здравето.

    Очаква се влошаване на положението, тъй като се предвижда голям брой кораби да бъдат изпратени за разглобяване за скрап през следващите години в резултат на свръхкапацитет на световния флот, който според прогнозите ще се задържи за период не по-кратък от 5 до 10 години. Освен това се очаква наближаващите върховистойности при рециклирането на кораби, свързани с датата за постепенно извеждане от експлоатация на еднокорпусни танкери (2015 г.), да бъдат от полза преди всичко за съоръженията, които не отговарят на стандартите в най-значителна степен.

    Действащото законодателство[1] на международно и европейско равнище се оказа неефективно за преустановяването на тези практики за рециклиране на кораби.

    Настоящото широко разпространено неспазване е свързано:

    · с липсата на капацитет за рециклиране в рамките на ОИСР, по-специално по отношение на най-големите търговски кораби,

    · с ожесточената и нелоялна конкуренция между неотговарящите на стандартите съоръжения и други съоръжения с по-високи технически стандарти, които са в състояние да заемат единствено пазарни ниши за специални видове кораби, например като малки кораби и правителствени плавателни съдове, включително бойни кораби или кораби на особено мотивирани корабособственици),

    · с факта, че настоящото законодателство не е адаптирано към специфичните особености на корабите и международното корабоплаване.

    С цел подобряване на положението през 2004 г. страните по Базелската конвенция приканиха Международната морска организация (ММО) да разработи задължителни изисквания за рециклиране на кораби[2].

    Конвенцията от Хонконг за безопасно и екологосъобразно рециклиране на кораби (по-нататък „Конвенция от Хонконг“) бе приета през май 2009 г. от Международната морска организация. Тя трябва да бъде ратифицирана от достатъчен брой държави — както такива с удобен флаг, така и държави, в които се извършва рециклиране — за да влезе в сила и да има правни последици.

    Европейският съюз и неговите държави-членки направиха сравнение на равнищата на контрол и правоприлагане, предоставяни от Хонконгската и Базелската конвенции в тяхната цялост. Заключението, постигнато през април 2010 г. беше, че „като предварителна оценка и предвид цялостния жизнен цикъл може да се заключи че, както изглежда, Конвенцията от Хонконг осигурява равнище на контрол и правоприлагане, което е най-малко равностойно на това от Базелската конвенция по отношение на кораби, които могат да бъдат третирани като отпадъци по Базелската конвенция, на кораби в обхвата на Конвенцията от Хонконг и на кораби, за които се прилага подобно третиране по член 3, параграф 4 от последната конвенция.“[3].

    През октомври 2011 г. страните по Базелската конвенция насърчиха ратифицирането на Конвенцията от Хонконг с оглед нейното влизане в сила[4].

    На европейско равнище през 2007 г. Комисията прие Зелена книга за подобряване на разглобяването на кораби за скрап, а през 2008 г. — съобщение, в което се предлага стратегия на ЕС за разглобяването на кораби за скрап[5]. В тази стратегия бяха предложени мерки за подобряване на условията за разглобяване на кораби за скрап във възможно най-кратък срок, включително и през преходния период до влизане в сила на Конвенцията от Хонконг[6]: т.е. подготовка за установяване на мерки относно ключови елементи на Конвенцията, насърчаване на доброволни действия от страна на бранша, предоставяне на техническа помощ и подпомагане на развиващите се страни и по-добро прилагане на действащото законодателство.

    В своите заключения по стратегията на ЕС за рециклиране на кораби Съветът подкрепи Конвенцията от Хонконг, подчерта че тя представлява значително постижение за международната общност, че предоставя всеобхватна система за контрол и правоприлагане през целия период на експлоатация на кораба („от люлката до гроба“), и настоятелно насърчи държавите-членки на ЕС да ратифицират Конвенцията като приоритетен въпрос, за да се ускори в максимална степен нейното влизане в сила и да се постигне реална и ефективна промяна в тази област[7].

    2012/0056 (NLE)

    Предложение за

    РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

    за изискване от държавите-членки да ратифицират или да се присъединят към Международната конвенция от Хонконг за безопасно и екологосъобразно рециклиране на кораби от 2009 г., в интерес на Европейския съюз

    СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

    като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 във връзка с член 218, параграф 6, буква а), подточка v) и член 218, параграф 8, първа алинея от него,

    като взе предвид предложението на Европейската комисия,

    като взе предвид одобрението на Европейския парламент,

    като има предвид, че:

    (1)       За кораби, които се считат за отпадъци, на международно равнище се прилага Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане. На европейско равнище по отношение на тези кораби се прилага Регламент (EО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци[8]. Посоченият регламент е за прилагане на Базелската конвенция, както и на изменението на посочената конвенция, прието през 1995 г.[9], но още невлязло в сила, и с което е въведена забрана за износ на опасни отпадъци от държави-членки на ЕС за държави, които не са членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Тъй като корабите съдържат опасни материали, обикновено те са класифицирани като опасни отпадъци и следователно са забранени за износ с цел рециклиране в съоръжения в страни, които не са членки на ОИСР.

    (2)       Значителни трудности бяха констатирани на международно и европейско равнище при опита за прилагане за действащото законодателство по отношение на корабите.

    (3)       Международната конвенция от Хонконг за безопасно и екологосъобразно рециклиране на кораби от 2009 г. (наричана по-долу „Конвенцията“) бе приета на 15 май 2009 г. под егидата на Международната морска организация („ММО“) в резултат на разискванията на Международната конференция за безопасно и екологосъобразно рециклиране на кораби[10].

    (4)       Конвенцията има за цел да гарантира, че корабите, които са в процес на разглобяване за скрап след края на експлоатационния им срок, не създават ненужен риск за човешкото здраве и безопасност, както и за околната среда. Конвенцията разглежда въпросите, свързани с разглобяването на кораби за скрап в тяхната цялост, както и изразените опасения за условията, свързани с работната и околната среда в много от местата за разглобяване на кораби за скрап по света.

    (5)       Екологосъобразното управление на разглобяването на кораби за скрап е приоритет на Европейския съюз[11] и ранното прилагане на Конвенцията е сред най-важните дейности, предложени в съобщението на Европейската комисия „Стратегия на Европейския съюз за подобряване на разглобяването на кораби за скрап“[12].

    (6)       Засега обаче нито една от държавите-членки не е ратифицирала Конвенцията, нито се е присъединила към нея, като само три държави-членки са я подписали. Ратифицирането на Конвенцията или присъединяването към нея от страна на държавите-членки на ЕС би имало тежест на международната сцена и би могло да ускори влизането в сила на Конвенцията.

    (7)       Някои разпоредби на Конвенцията попадат в областите на изключителна компетентност на Съюза по отношение на рециклирането на кораби.

    (8)       Съюзът не може да ратифицира Конвенцията, тъй като страни по нея могат да бъдат само държави.

    (9)       Следователно Съветът следва да изиска от държавите-членки да ратифицират Конвенцията или да се присъединят към нея в интерес на Европейския съюз,

    ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

    Член 1

    Веднага след влизането в сила на Регламент (ЕС) № ХХ на Европейския парламент и на Съвета (относно рециклирането на кораби) за прилагане на Международната конвенция от Хонконг за безопасно и екологосъобразно рециклиране на кораби („Конвенцията“), приета на 15 май 2009 г. под егидата на Международната морска организация, държавите-членки ратифицират Конвенцията или се присъединяват към нея по отношение на частите, попадащи в обхвата на изключителната компетентност на Съюза.

    Член 2

    Държавите-членки предприемат необходимите стъпки за незабавно депозиране на своите правни инструменти за ратификация на Конвенцията или за присъединяване към нея при Генералния секретар на Международната морска организация, и във всички случаи не по-късно от три години от датата на влизане в сила на настоящото решение.

    Напредъкът на процеса на ратификация или присъединяване се преразглежда не по-късно от пет години след датата на влизане в сила на настоящото решение.

    Член 3

    Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

    Съставено в Брюксел на  ….. година.

                                                                           За Съвета

                                                                           Председател

    [1]               Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци на европейско равнище и Базелската конвенция за контрола на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане на международно равнище.

    [2]               Решение VII/26 за екологосъобразно управление на разглобяването на кораби за скрап, прието в рамките на Седмата Конференция на страните по Базелската конвенция.

    [3]               Представяне от Европейския съюз и неговите държави-членки, на разположение на адрес: http://archive.basel.int/ships/oewg-vii12-comments/comments/eu.doc

    [4]               Решение X/ AA за екологосъобразно управление на разглобяването на кораби за скрап, прието в рамките на Десетата Конференция на страните по Базелската конвенция.

    [5]               Съобщение COM (2008) 767 окончателен от 19 ноември 2008 г., в което се представя „Стратегия на Европейския съюз за подобряване на разглобяването на кораби за скрап“ и оценка на въздействието към нея в работен документ на службите на Комисията SEC (2008) 2846.

    [6]               Международна конвенция от Хонконг за безопасно и екологосъобразно рециклиране на кораби.

    [7]               Заключения, приети от Съвета на 21 октомври 2009 г., на разположение на адрес http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/envir/110626.pdf

    [8]               ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1.

    [9]               Изменение на Базелската конвенция („изменение за забрана“), прието с Решение III/1 на страните по Базелската конвенция.

    [10]             Заключителен акт на конференцията (SR/CONF/45).

    [11]             Заключения на Съвета от 20 ноември 2006 г.

    [12]             COM (2008) 767 окончателен.

    Top