22.5.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 143/3

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Начини за включване на гражданското общество в регулирането на финансовите пазари“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 143/02

Докладчик: г-н MORGAN

На 20 януари 2011 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от своя Правилник за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Начини за включване на гражданското общество в регулирането на финансовите пазари“.

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 2 февруари 2012 г.

На 478-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 (заседание от 22 февруари 2012 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 66 гласа „за“, 53 гласа „против“ и 41 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Сред причините за финансовата криза бяха недостатъчното и незадоволително регулиране и надзор на финансовите пазари. Една от трудностите при регулирането на финансовите пазари е да се осигури възможност за балансирано участие на различни и противоположни позиции. Спрямо легитимното представителство на интересите на финансовия сектор липсва съществен противовес под формата на участие на гражданското общество. Политическите спорове са преди всичко между законодателя, от една страна, и засегнатия финансов сектор, от друга.

1.2   Именно при регулирането на финансовите пазари Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) е предопределен да компенсира недостатъчното участие на гражданското общество. Защото в ЕИСК са представени, от една страна, асоциации от финансовия сектор и организации за защита на потребителите и професионални съюзи, от друга. ЕИСК не може и не иска да замести непосредственото участие на сдруженията на гражданското общество. Гражданският диалог е демократичен и публичен процес на формиране на мнение, в който под ефективна форма би трябвало да се включат всички значими участници.

1.3   Във връзка с това за ЕИСК е извън съмнение, че участието на самия финансов сектор във формирането на мнение е легитимно. Финансовите институции са засегнати от регулирането, трябва да изпълняват изискванията и да прилагат предвидените от закона задължения. ЕИСК признава също така, че във финансовия сектор повечето браншове и дружества работят сериозно и почтено и на са били причина за финансовата криза.

1.4   С оглед на сложността на регулирането в детайли, от решаващо значение е сдруженията не само да посочват принципни цели и да настояват за по-строги като цяло мерки, но също така да представят компетентни и целенасочени предложения и аргументи. За да се постигне това, трябва да се приложат значителни усилия, така че сдруженията да могат да дискутират „на равна нога“ със законодателя и с други асоциации.

1.5   Европейската комисия, Европейският парламент, Съветът и държавите членки трябва сами да предприемат инициативи, за да включат по-широки кръгове от гражданското общество в регулирането на финансовите пазари.

1.6   Европейската централна банка, Европейският съвет за системен риск и новосъздадените европейски органи за финансов надзор би трябвало подобаващо да включат организациите на гражданското общество в своята работа. Функционирането на групите от заинтересовани страни, с които по закон се предвижда да се консултират органите за финансов надзор, би трябвало да се съобразява с особеностите на организациите на гражданското общество.

1.7   В определени случаи финансовото подпомагане на организации на гражданското общество със средства от ЕС може да бъде подходящо за уравновесяване на недостатъчното представителство на важни интереси. В такива случаи следва да се осигурят пълна прозрачност на финансовия принос, гаранции за независимостта на организациите и мерки срещу привилегировано третиране в отношенията с Комисията в сравнение с организации, които не получават подпомагане.

1.8   Освен организациите за защита на потребителите и синдикатите съществуват редица други групи, които могат да дадат съществен принос към дискусията за финансовите пазари – например благотворителни организации, малки и средни предприятия, организации на институционални инвеститори, индустриални предприятия и предприятия за услуги със значителен обем финансови операции и техните сдружения, финансови посредници и дори агенции за кредитен рейтинг. Поради положението с конкуренцията на пазарите, полезни предложения могат да направят и представители на други отрасли освен тези, които са пряко засегнати от регулирането.

1.9   Не всички теми са еднакво подходящи за предложения от страна на сдружения на гражданското общество. Докато въпроси на защитата на потребителите, използването на парите от данъци за спасяване на финансови институти или данъчното облагане на финансовия сектор са особено подходящи, то детайлни технически проблеми, като например изчисляването на платежоспособността или финансовата отчетност, не представляват такъв интерес.

1.10   Не е достатъчно да се отправят само общи и недиференцирани искания за по-строги правила. Това не помага на законодателя. Необходимо е не само да се правят възможно най-конкретни предложения, а би трябвало да се извършва и собствена преценка на предимствата и недостатъците на едни по-строги изисквания.

1.11   ЕИСК окуражава европейските и националните сдружения на гражданското общество да се занимаят по-интензивно, отколкото в миналото с регулирането на финансовите пазари. За редица такива сдружения би било подходящо да определят насърчаването на стабилността на финансовите пазари като своя отделна и евентуално нова цел и съответно да разширят сферата си на интереси и дейност.

1.12   По мнение на ЕИСК би било желателно сдруженията да използват своето участие в регулирането на финансовите пазари за широко и положително популяризиране на успешни дейности на ЕС в тази област след своите членове и сред широката общественост.

1.13   Въпреки отделни доказано погрешни действия европейската финансова индустрия също е сред засегнатите от кризата. Затова тя се приканва да даде своя принос за ефективно регулиране на финансовите пазари. Отделните подсектори не би трябвало да проявяват неуместна сдържаност, когато се коментира регулирането на други подсектори в интерес на стабилността на финансовите пазари.

1.14   Финансовата индустрия би трябвало сама да се отвори за диалог с организации на гражданското общество. Като се има предвид големият обществен интерес към финансовия сектор в контекста на финансовата криза, за дружествата в него би било благоприятно да водят диалог с гражданското общество, да обменят с него аргументи и да чуват неговите предложения.

1.15   В процеса на формиране на мнение в Европа съществена роля играят, естествено, медиите. И в тях също е желателно по-широко да се отрази позицията на организациите на гражданското общество.

1.16   ЕИСК ще продължи да се запознава задълбочено с предложенията за регулиране на финансовите пазари, широко да ги обсъжда и да изготвя становища по същество, като специално ще държи да се включва позицията на представителите на гражданското общество в Комитета. В хода на обсъжданията той ще включва сдруженията на гражданското общество по-активно и по-непосредствено в процеса на формиране на мнение чрез изслушвания в специализираните секции и проучвателните групи.

1.17   Комитетът ще направи така, че при планирането на работата си, по време на пленарните сесии, заседанията на специализираните секции и на проучвателната група, да се осигурява достатъчно място за задълбочен дебат за регулирането на финансовите пазари. При управлението на своите финансови и човешки ресурси той ще осигури квалифицирани специализирани консултации за членовете по въпроси на регулирането на финансовите пазари.

2.   Цел на становището и контекст

2.1   Кризата на финансовите пазари (1) от 2008 г. имаше тежки отрицателни последици за гражданите в целия свят и особено в Европейския съюз, които ЕИСК разгледа многократно и задълбочено. Сред причините за сриването на пазарите, за предхождащите го спекулации, както и за търговията с високорискови финансови продукти бяха недостатъчното и незадоволително регулиране и надзор на финансовите пазари.

2.2   Една от трудностите при въвеждането на правила в тази област и в миналото, и до днес се състои в това, да се даде възможност за балансирано участие на различни и противоположни позиции в плуралистичния и демократичен процес на формиране на мнение. Спрямо легитимното представителство на интересите на финансовия сектор днес липсва съществен противовес от страна на организациите на гражданското общество. В хода на новото регулиране на финансовите пазари тази асиметрия трябва да бъде премахната.

2.3   ЕИСК като европейска институция на гражданското общество смята, че наред с изготвянето на собствени становища негова задача е също и да насърчава широкото и цялостно включване на всички заинтересовани и засегнати страни в законодателния процес. Поради това Комитетът със загриженост констатира, че в отделни области на политиката редовно не се удава организирането на балансиран дебат.

2.4   Ето защо целта на настоящото становище по собствена инициатива е да се анализира участието на гражданското общество в регулирането на финансовите пазари и да се дадат препоръки за по-доброто му включване в този процес.

3.   Недостатъци и пречки пред участието на гражданското общество

3.1   Досега регулирането на финансовите пазари се е наблюдавало преди всичко от засегнатите кръгове от финансовия сектор. Това впечатление убедително се потвърди по време на организираното от ЕИСК публично изслушване на 28 ноември 2011 г. Това не се дължи на недостатъчна откритост на институциите на ЕС. У организации, които не принадлежат към финансовия сектор, тази материя досега не предизвикваше особен интерес. Това е видно например от слабото участие в консултациите на Европейската комисия, в изслушванията на Европейския парламент или в публичното обсъждане.

3.2   И до днес политическите спорове за директивите или регламентите във финансовия сектор се водят преди всичко между законодателя, от една страна, и засегнатия финансов сектор, от друга. За разлика от това, в други тематични области политическият дебат, включително и именно между организации на гражданското общество в Брюксел, е част от сърцевината на плуралистичния дебат – например между работодатели и синдикати в социалната политика, между индустрията и екологичните сдружения в политиката по околната среда или между търговията и организациите на потребителите в политиката за защита на потребителите.

3.3   Според ЕИСК недостатъците в регулирането на финансовите пазари се дължат на редица причини.

3.3.1   Целта на регулирането на финансовите пазари е да се гарантира сигурността и стабилността на тези пазари и така да се съхрани едно не много конкретно и осезаемо обществено благо, за което освен това дълго време се смяташе, че въобще не е застрашено. Не беше лесно да се разпознаят съществени интереси на гражданите, които да трябва да бъдат защитавани. Така за кръгове извън финансовите пазари липсваха стимул, повод и мотивация да се занимават с тези въпроси.

3.3.2   Финансовите пазари са изключително сложни и неспециалистите трудно могат да разберат функционирането им. Различните участници, сложните продукти и многопластовите взаимодействия затрудняват организациите извън сектора да участват с необходимата компетентност в дебата.

3.3.3   Преките и преди всичко непреките последици от регулирането за интересите на дадена организация на гражданското общество често трудно се разпознават, особено когато не става дума за насоки и директиви, а за сложни правила за прилагане и за технически стандарти.

3.3.4   Процесът на регулиране в областта на финансовите пазари е относително труден за разбиране. Поради прилагания по-рано процес „Ламфалуси“ и сегашната система от делегирани правни актове, правни актове за прилагане и задължителни технически стандарти с многобройни процедурни стъпки и много, съответно различни участващи институции и органи на управление, често е трудно да се изготвят целенасочени становища в правилния момент. Освен това съдържанието на регулаторните разпоредби все по-често се диктува от глобални институции като Г20, Базелския комитет или Съвета по международни счетоводни стандарти (СМСС), чиято дейност не е особено прозрачна.

3.3.5   Предвид множеството регулаторни проекти, скоростта на законодателните процеси и големия брой на заинтересованите страни, капацитетът на вземащите решения в институциите да водят разговори, да проучват представените позиции или да участват в конференции е на изчерпване.

3.3.6   Силната световна интеграция на финансовите пазари, глобалната мобилност на капитала и изключителната чувствителност на търговския обмен винаги досега даваха трудно оборими аргументи срещу намеса във функционирането на пазарите в Европа. С оглед на конкуренцията за изплъзващия се капитал за инвестиции, стимулиращи растежа и за създаване на работни места, изглеждаше подходящо да се прилага стратегия на „light touch“ – регулиране, което дълго време сякаш беше достатъчно.

3.4   Тези трудности са причина също и за създаването на „Finance Watch“ – инициатива на депутати от Европейския парламент, към която се присъединиха различни европейски и национални сдружения с цел да наблюдават с критично око законодателството, отнасящо се за финансовия сектор.

3.5   В държавите членки изглежда също има подобни проблеми. Няма признаци силите на гражданското общество в тях да са добили значително влияние върху регулирането на финансовите пазари.

3.6   Отчитането на интересите на малките и средните предприятия от финансовия сектор явно се сблъсква с трудности, също както и участието на гражданското общество. Много финансови институции от по-малък мащаб се оплакват от голямото административно натоварване и от усложнеността на правилата, които те трудно могат да спазват.

4.   Принципни бележки

4.1   Демокрацията на участието е неотменен елемент на европейския обществен модел и на европейското управление. Представителната демокрация и демокрацията на участието са залегнали в Договора от Лисабон. Там обаче е записано само задължението „на гражданите и представителните организации“ да се предоставя „възможността да изразяват и обменят публично своите мнения“ (член 11 от ДЕС). Следователно зависи от самите европейски органи да поемат инициативата, когато техни проекти не намират отзвук в гражданското общество или предизвикват у него едностранчива реакция.

4.2   Във връзка с това от само себе си се разбира, че демократично легитимираните институции вземат решенията, а гражданският диалог има само подготвителен и спомагателен характер.

4.3   ЕИСК е първостепенният форум на представителство, обмен и изразяване на мнения на организираното гражданско общество и представлява абсолютно необходим мост между Европа и нейните граждани. ЕИСК изпълнява тази своя роля най-вече във връзка със законодателството.

4.4   Именно при регулирането на финансовите пазари ЕИСК е изключително подходящ да играе важна роля и да компенсира недостатъчното участие на гражданското общество. Защото в ЕИСК са представени, от една страна, асоциации от финансовия сектор и организации за защита на потребителите, и професионални съюзи, от друга. Поради ангажимента на ЕИСК да представя становища относно предложения на Комисията, членовете му системно проучват законодателните текстове и не се нуждаят от допълнително приканване или мотивация.

4.5   Така от началото на кризата досега ЕИСК многократно даде израз на мнението на организациите на гражданското общество и от средата на 2008 г. насам изготви близо 30 становища относно финансовата криза като цяло и относно законодателни инициативи в частност.

4.6   Имайки предвид недостатъчното участие на гражданското общество под друга форма, европейските институции се приканват още по-настойчиво да посветят внимание на становищата на ЕИСК в тази област.

4.7   ЕИСК не може и не иска да замести непосредственото участие на сдруженията от гражданското общество. Гражданският диалог е демократичен и публичен процес на формиране на мнение, в който под различни форми би трябвало да се включат възможно повече участници.

4.8   Във връзка с това за ЕИСК е безспорно, че участието на финансовия сектор във формирането на мнение е също така легитимно, както и това на други организации. Самите финансови институции са засегнати от регулирането, те трябва да изпълняват изискванията и да прилагат предвидените от закона задължения. Участието на асоциациите от финансовия сектор е необходимо и поради това, че, естествено, самият сектор има най-голям интерес от финансова стабилност. Нужен е също и експертният опит на финансовия отрасъл, за да се извършват надеждни оценки на въздействието.

4.9   ЕИСК признава също така, че във финансовия сектор повечето браншове и дружества работят сериозно и почтено и на са станали причина за финансовата криза. Според ЕИСК не е оправдано на финансовия сектор да се дава цялостно негативна оценка, каквато се чува понякога. В него преобладават дружества, които не са спечелили от ексцесите на финансовите пазари, а сами са засегнати от кризата и нейните последици. Броят на претърпелите загуби клиенти на финансовите институти остава ограничен, включително и поради държавното подпомагане.

4.10   Но все пак основните потърпевши от финансовата и икономическа криза са отделните граждани като данъкоплатци, работници и потребители. Затова те се приканват, в рамките на своите организации на гражданското общество, да се включат по-активно в изготвянето на нови правила за финансовия сектор, за да се гарантира, че криза с такива размери няма да се повтори.

4.11   С оглед на сложността на регулирането в подробности, от решаващо значение е асоциациите не само да посочват принципни цели и да настояват за като цяло по-строги мерки, но също така да представят компетентни и целенасочени предложения и аргументи. За да се постигне това, трябва да се приложат значителни усилия, така че сдруженията да могат да дискутират „на равна нога“ със законодателя и с други сдружения.

5.   Конкретни препоръки

5.1   Европейската комисия, Европейският парламент, Съветът и държавите членки трябва сами да предприемат инициативи, за да включат по-широки кръгове от гражданското общество в регулирането на финансовите пазари.

5.1.1   От решаващо значение е преките и непреките последици от регулирането за гражданското общество да бъдат излагани в предложенията просто, открито и точно, за да могат сдруженията по-добре да разберат безпокойствата на гражданите.

5.1.2   Ако се окаже, както често се случваше в миналото, че в консултациите по въпроси на финансовите пазари почти не са постъпили отговори от страна на гражданското общество, определени организации би трябвало да бъдат конкретно приканени към участие. При необходимост биха могли да се удължат сроковете за провеждане на консултациите, както вече се предвижда във връзка с инициативата на Комисията за „интелигентно регулиране“. В консултациите фокусът не трябва да бъде само върху технически аспекти, а следва целенасочено да се търсят оценките на гражданското общество. Трябва да се отчита специфичната гледна точка на организациите на гражданското общество.

5.1.3   В публични изслушвания на Европейската комисия или на Европейския парламент трябва предварително да бъдат включвани заинтересовани организации. Въпреки натоварените си графици институциите би трябвало да бъдат отворени за разговори с организациите на гражданското общество и да участват в неговите прояви.

5.1.4   Експертните групи в Европейската комисия и в Европейския парламент следва да се състоят не само от представители на финансовата индустрия, но да включват също и представители на други заинтересовани групи. При това трябва, разбира се, да се следи да бъдат номинирани лица, които притежават необходимите експертни знания във въпросните тематични области. Защото в крайна сметка няма никаква полза, ако се стигне до дисбаланс на специализираните познания.

5.1.5   В определени случаи финансовото подпомагане на организации на гражданското общество със средства от ЕС може да бъде подходящо за уравновесяване на недостатъчното представителство на важни интереси. То обаче противоречи на същността на самоорганизирането и собственото финансиране на гражданските интереси и може да накърни независимостта на организациите, както и да доведе до конфликти на лоялност от двете страни. Във всеки случай следва да се осигурят пълна прозрачност на финансовия принос, гаранции за независимостта на организациите и мерки срещу привилегировано третиране в отношенията с Комисията в сравнение с организации, които не получават подпомагане.

5.2   Другите институции на ЕС, ангажирани с регулиране на финансовите пазари, като Европейската централна банка, Европейският съвет за системен риск, както и трите европейски органа за финансов надзор на банките, ценните книжа и застрахователните дружества би трябвало да включат в своята работа позициите на организациите на гражданското общество.

5.3   Функционирането на групите от заинтересовани страни, с които по закон се предвижда да се консултират органите за финансов надзор, би трябвало да се съобразява с гледната точка на организациите на гражданското общество, да дава възможност за обратна връзка със съответните сдружения и по този начин да се изгради като още един канал за включване на гражданското общество. В момента това съвсем не е така, най-вече поради прекомерни от гледна точка на прозрачността изисквания за поверителност на документи и обсъждания.

5.4   По-широкото участие на гражданското общество в регулирането на финансовите пазари не може да се постигне само с абстрактни политически искания. Нужно е да има конкретна концепция кой, кога и по кои въпроси на финансовите пазари трябва да вземе отношение.

5.4.1   Освен организациите за защита на потребителите и синдикатите съществуват редица други групи, които могат да дадат съществен принос към дискусията за финансовите пазари – например благотворителни организации, малки и средни предприятия, организации на институционални инвеститори, индустриални предприятия и предприятия за услуги със значителни финансови операции и техните сдружения, финансови посредници и дори агенции за кредитен рейтинг. Представители на други финансови сектори освен тези, които са пряко засегнати от регулирането, също могат да направят полезни предложения.

5.4.2   Не всички теми са еднакво подходящи за предложения от страна на сдружения на гражданското общество.

5.4.2.1

Докато въпроси като защитата на потребителите, използването на парите от данъци за спасяване на финансови институти или данъчното облагане на финансовия сектор са особено подходящи, детайлни технически проблеми, като например изчисляването на платежоспособността или финансовата отчетност, не представляват такъв интерес.

5.4.2.2

Организациите обаче би трябвало да разглеждат регулаторните разпоредби не само при приемането им, а също така да проучват целия спектър на регулирането, включително правилата за прилагане и техническите стандарти, дори и ако това изисква много усилия като цяло.

5.4.2.3

ЕИСК обаче не отрича, че дългосрочната стабилност и устойчивост на финансовите пазари е резултат от съчетанието на голям брой специфични единични разпоредби, които съответно се разглеждат поотделно в дискусията. Дори и сдруженията да не са в състояние да проучват всички представени документи, то гражданското общество трябва във всеки случай да разглежда темите, които са решаващи за успеха на регулирането като цяло. Това се отнася не само за законодателството, свързано с потребителите, а например и за регулаторния надзор, размера на собствения капитал или фирменото управление.

5.4.2.4

Щекотливостта се състои също и в това, че зад привидно чисто техническите проблеми често се крият във висока степен политически въпроси, които непосредствено засягат гражданите. Така например определянето на лихвите за изчисляване на резервите за частното пенсионно осигуряване има сериозно отражение върху възможността на застрахователните дружества да поемат дългосрочни ангажименти за размера на пенсиите.

5.4.2.5

Не е достатъчно да се отправят само общи и недиференцирани искания за по-строги правила. Това не помага на законодателя. Трябва не само да се правят конкретни предложения, а да се извършва и собствена преценка на предимствата и недостатъците на едни по-строги изисквания, като се вземат предвид аспекти като натоварването на дружествата – преди всичко на малките и средните финансови институти, достъпа до кредити за частни лица и предприятия и функционирането на пазарите.

5.4.3   Гражданското общество следва да изразява позиция на всички етапи от процеса на вземане на решения. Често основни решения се вземат още на ранен етап, например след първите консултации на Комисията или при изготвянето на проекти от органите за финансов надзор. Ето защо сдруженията на гражданското общество трябва да са запознати с посочените по-горе сложни и отклоняващи се от обичайната процедура процеси и да ги следят.

5.5   ЕИСК окуражава европейските и националните сдружения на гражданското общество да се занимаят по-интензивно, отколкото в миналото с регулирането на финансовите пазари.

5.5.1   Според ЕИСК за редица такива сдружения би било подходящо да определят насърчаването на стабилността на финансовите пазари като самостоятелна и евентуално нова цел на сдружението и съответно да разширят сферата си на интереси и дейност.

5.5.2   Предвид описаната сложна същност на финансовите пазари и на тяхното регулиране, в сдруженията трябва да се изградят и развиват нужните човешки ресурси с нужните специфични знания. В някои случаи е необходимо и създаването на нови органи, по-тясно сътрудничество с националните сдружения и привличане на външни експерти.

5.5.3   ЕИСК приветства във връзка с това създаването на Finance Watch – нова асоциация на европейско равнище, която си поставя за цел насърчаването на стабилността на финансовите пазари. Но само това не е достатъчно, за да се даде възможност за широко участие на гражданското общество.

5.5.4   Сдруженията трябва да се включват и в обществените дебати на европейско равнище и в държавите членки и по този начин да дават политически принос за регулирането на финансовите пазари.

5.5.5   По мнение на ЕИСК, би било желателно сдруженията да използват своето участие в регулирането на финансовите пазари за широко и положително популяризиране на успешни дейности на ЕС в тази област сред своите членове и сред широката общественост.

5.5.6   Особено значение в тази област има сътрудничеството между национални и европейски сдружения. От една страна, именно при регулирането на финансовите пазари европейското и националното равнище на регулиране се допълват взаимно. От друга страна, националните сдружения често имат повече ресурси, отколкото европейските наднационални организации – ресурси, които особено в тази област трябва да бъдат използвани за европейски действия.

5.5.7   Поради лесната мобилност на капитали в целия свят, глобалното регулиране на финансовите пазари следва да бъде приведено на сравнимо ниво. Принос в това отношение могат да дадат преди всичко сдруженията, чиято дейност е с международна насоченост или които имат международни връзки. Те могат да се застъпват на глобално равнище за ефективно регулиране на финансовите пазари на сравнимо високо ниво, за да се възпре световната конкуренция между бизнес средищата, основана на възможно най-ниски стандарти. Интересът от глобална стабилност на финансовите пазари трябва да бъде защитаван еднакво интензивно във всички финансови центрове по света.

5.6   Въпреки доказано погрешно поведение в отделни случаи, европейската финансова индустрия също е сред засегнатите от кризата. Затова тя се приканва да даде своя принос за ефективно регулиране на финансовите пазари.

5.6.1   Отделните подсектори не би трябвало да проявяват неуместна сдържаност, когато се коментира регулирането на други подсектори в интерес на стабилността на финансовите пазари.

5.6.2   Според ЕИСК се разбира от само себе си, че интересите на финансовия сектор трябва да се представляват прозрачно, почтено и с уважение към органа, вземащ решенията. Представителните индустриални асоциации редовно изпълняват тези очаквания. В отделни дейности на някои дружества и на техните търговски представители в миналото това не винаги беше така.

5.6.3   Финансовата индустрия се приканва да се отвори за диалог с организации на гражданското общество. Като се има предвид големият обществен интерес към финансовия сектор в контекста на финансовата криза, за дружествата в него би било благоприятно да водят диалог с гражданското общество, да обменят с него аргументи и да възприемат неговите предложения. Това би било важна крачка за отваряне към обществото като цяло. Ако финансовият сектор пожелае чрез саморегулиране да се задължи да следва определено поведение, участието на гражданското общество би било подходящо и при подготовката на такива правила.

5.6.4   В интерес на честния и прозрачен граждански диалог ЕИСК приветства създаването на общ регистър на лобистите на Европейския парламент и Европейската комисия и оценява високо резултатите от дейността на работната група, председателствана от г-н Buzek в Европейския парламент. Същевременно ЕИСК предупреждава, че въвеждането на по-строги правила не бива да води до ограничаване и възпрепятстване на участието на сдруженията. Това се отнася по-специално за практически въпроси като лесния достъп до европейските служби и участието в публични заседания.

5.7   Науката, обществени фондации и мозъчни тръстове са призовани със своя капацитет за преценка, със специфичните си знания и опит да дадат принос към дебатите за финансовите пазари. Въпреки че такива организации често не са ориентирани към участие в конкретна законодателна работа, те трябва да се възползват от възможността да поставят своя капацитет в служба на целта за предотвратяване на бъдещи кризи.

5.8   В процеса на формиране на мнение в Европа съществена роля играят, естествено, медиите. И в тях също е желателно по-широко да се отрази позицията на организациите на гражданското общество. За тази цел евентуално е необходимо съответните организации да бъдат приканени да изразят мнението си по определени въпроси, тъй като засега съвсем малко техни представители се включват в дебата по собствена инициатива.

5.9   Самият Европейски икономически и социален комитет възнамерява да се включи по-активно в обсъждането на проекти за регулиране на финансовите пазари.

5.9.1   ЕИСК ще продължи да следи отблизо предложенията за регулиране на финансовите пазари, широко да ги обсъжда и да изготвя становища по същество, като специално ще държи да се включва позицията на представителите на гражданското общество в Комитета.

5.9.2   Комитетът ще направи така, че представителите и на трите групи да се включат в еднаква степен в дебатите и да участват във всички фази на процеса.

5.9.3   В хода на обсъжданията той по-активно и по-непосредствено ще включва сдруженията на гражданското общество в процеса на формиране на мнение чрез изслушвания в специализираните секции и проучвателните групи.

5.9.4   Комитетът ще направи така, че при планирането на работата си, по време на пленарните сесии, заседанията на специализираните секции и на проучвателната група, да се осигурява достатъчно място за задълбочен дебат за регулирането на финансовите пазари.

5.9.5   ЕИСК ще даде своя принос и за това, неговите членове от заинтересовани организации на гражданското общество интензивно да се занимаят с въпроси на регулирането на финансовите пазари и съответно да въздействат в своите организации.

---

(1)  Предизвиканата от твърде високи дефицити в държавните бюджети криза не се разглежда в настоящото становище, въпреки че и тук би могъл да се зададе въпросът, защо гражданското общество не настоя по-рано и по-енергично за намаляване на дълга.

---