Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52012DC0252

    СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА Комбинираният ефект на химикалите Смеси от химикали

    /* COM/2012/0252 final */

    52012DC0252

    СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА Комбинираният ефект на химикалите Смеси от химикали /* COM/2012/0252 final */


    СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

    Комбинираният ефект на химикалите

    Смеси от химикали

    1.           Въведение

    През последните години се обръща все по-голямо внимание на последиците за човешкото здраве и за околната среда от експозицията, т.е. излагането на действието, на множество различни химикали. За тези последици се използват различни наименования — комбиниран ефект, ефект от смеси или коктейлен ефект. Европейският парламент многократно изтъкваше необходимостта законодателството на ЕС в областта на химикалите да бъде съобразено с комбинирания ефект на химикалите върху човешкото здраве и околната среда. На 22 декември 2009 г. Съветът, въз основа отчасти на безпокойството, породено от датско проучване сред малки деца (каре 1), прие набор от заключения относно „комбинирания ефект на химикалите“[1].

    Каре 1. Смеси от химикали, на чието въздействие е изложено човешкото население

    През 2009 г. датските власти публикуваха резултатите от проучване[2] на въздействието върху малки деца (на възраст 2 години) вследствие на тяхната експозиция на смеси от химикали, включващи редица вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система, от няколко източника. Проучена е експозицията чрез: хранителната верига; въздуха и праха вътре в помещения; дрехи и обувки; контакт с играчки; използването на продукти за грижи за здравето и за хигиената; и чрез контакт с подложки за повиване и за баня. Въз основа на предполагаемата концентрация на различните вещества, заключението от проучването е, че трябва да се намали експозицията на антиандрогенни и естрогенни вещества, съдържащи се в храната, въздуха вътре в помещения и потребителски продукти.

    Съветът по-конкретно поиска от Комисията „…да прецени как и дали съществуващото законодателство на Общността в тази област разглежда по подходящ начин рисковете от излагането на множество химикали от различни източници и начини на пренасяне, на тази основа да обмисли целесъобразни промени, насоки и методи за оценяване, и да докладва на Съвета най-късно до началото на 2012 г.“

    Целта на настоящото съобщение е официално да се отговори на искането от страна на Съвета и по-специално да се даде оценка дали сега действащото законодателство на ЕС, което се базира главно на оценяването на единични вещества и единични източници, гарантира изискваната от Договора висока степен на защита. Проблемът със смесите от химикали ще бъде разгледан и в контекста на определянето на бъдещите приоритети на екологичната политика. Предприетите действия за намаляване на експозицията на потенциално вредни смеси от химикали ще допринесе също така за постигане на целите на програмата „Здраве за растеж“[3].

    Настоящият документ отразява до голяма степен съвместното становище на трите научни комитета[4] (наричани по-долу „научните комитети“) и е съобразен също така с доклада „State of the Art Report on Mixture Toxicity“ за мащабното проучване за токсичността на смесите от химикали, финансирано от Комисията[5].

    2.           Смесите от химикали[6] в контекста на законодателството на ЕС в областта на химикалите

    В ЕС, както и в други части на света, законодателството в областта на химикалите се базира на оценките за отделни химични вещества. Тези оценки често се използват като основа за решения, които се отнасят пряко до отделните вещества. В допълнение към правилата, уреждащи оценяването и управлението на отделните вещества, съществува обаче и обширен набор от законодателни актове на ЕС, отнасящи се до различни видове смеси от химикали.

    2.1. Умишлено създадени смеси от химикали

    Съставът на умишлено създадените смеси е добре известен и оценяването се основава на свойствата на компонентите, допълвано при необходимост от изпитания, проведени за целия продукт. Примерите за този вид законодателство включват: правилата за класифицирането, етикетирането и опаковането на смеси[7]; правилата за разрешаване на продукти за растителна защита[8]; правилата за състава на козметични продукти[9]; правилата за одобряването на лекарствени продукти за употреба от човека[10]; и правилата за одобряването на ветеринарни лекарствени продукти[11].

    2.2. Смеси с произход от само един източник

    По време на производството, транспорта, употребата или унищожаването на стоки често в околната среда се изхвърля смес от химични вещества. Когато съставът е известен или компонентите могат да бъдат идентифицирани чрез аналитични методи, може да се направи оценка въз основа на познанията за отделните компоненти. Когато съставът не е известен, оценката ще трябва да се основава на изпитвания, извършени върху сместа като цяло. Съществуват много малко примери за нормативни актове на ЕС, с които се изисква оценка или изпитване на смеси като цяло. Но изискването, съдържащо се в Рамковата директива за водите (Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите[12]), към органите, отговарящи за водите, да постигнат добро екологично състояние, както и добро химично състояние, означава, че те трябва да разглеждат не само концентрациите на отделните химикали, но и ефекта от тяхното комбиниране.

    2.3. Смес от химикали, произхождащи от множество източници и с различни начини на пренасяне

    Законодателството на ЕС съдържа ограничен брой примери във връзка с оценяването на множество вещества от множество източници, което най-вече поражда загрижеността на Съвета. В контекста на REACH[13] бяха разработени насоки за оценяване на множество източници на експозиция на единично вещество, а в специфични случаи — на няколко тясно свързани помежду си вещества със сходно действие (например различни соли на един и същ метал или няколко много близки производни на органични вещества[14]. От работодателите се изисква да извършват оценка на опасните химикали на работното място, като това включва задължение за оценка на рисковете, породени от комбинирането на всички такива химични агенти[15]. Във връзка с въвеждането на максимално допустими граници за съдържанието на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход[16] експертната група за продуктите за растителна защита към Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) разработи подходи за отчитане на кумулативните и синергичните ефекти при определянето на максимално допустими граници за остатъчни вещества (MRL) от пестициди със сходни начини на действие[17]. EFSA разработва и методика за оценка на експозицията на работното място на пестициди с различни начини на действие[18]

    2.4. Заключение

    В заключение, когато смеси от химикали се оценяват и регулират съгласно законодателството на ЕС, това се отнася главно за химични продукти с известен състав. Някои сложни смеси, изхвърлени/изпуснати в околната среда от един-единствен източник (завод, съоръжение и т.н.), също подлежат на контрол. Могат да се посочат няколко примера за оценяване и контрол по отношение на няколко вещества, произхождащи от различни източници и с различни начини на пренасяне, но тези примери са малко и ограничени по обхват. Понастоящем в рамките на законодателството на ЕС не съществува механизъм за систематично, всеобхватно и интегрирано оценяване на въздействието на смеси, като се вземат предвид различните пътища на експозиция и различните видове продукти. Поради това проведеното неотдавна проучване в Дания (вж. каре 1), в резултат от което се изразява загриженост от експозицията на малки деца на различни вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система, не би могло понастоящем да доведе до цялостно оценяване в рамките на законодателството на ЕС.

    3.           Възможни ли са отрицателни последици от експозицията на няколко различни вещества с ниска концентрация?

    Както беше посочено в раздел 2, съществува обширен набор от нормативни актове, чиято цел е да се гарантира, че концентрацията на химичните вещества, на чието действие са изложени хора или животни и растения, е в безопасни граници. При условие че се спазват нормативните изисквания, това означава, че макар ние (а също така животните и растенията) да сме изложени на действието на множество различни химикали с ниска концентрация, присъствието на нито един от тези химикали не трябва да превишава съответната граница на безопасност. Поради това и с цел да се отговори на безпокойството, изразено от Съвета, трябва да се проучи дали смес от химични вещества, произхождащи от различни източници и с различни начини на пренасяне, в която всяко от тези вещества присъства с много ниска концентрация, би могла да окаже отрицателно въздействие върху човешкото здраве или околната среда.

    Научните комитети посочиха, че при определени условия присъстващите в дадена смес химикали действат комбинирано по начин, влияещ върху общото ниво на токсичност. Особено химикалите с еднотипен начин на действие[19] могат да причинят комбиниран ефект, който да е по-голям от ефекта от самостоятелното действие на всеки един компонент на сместа. За химичните вещества с различни начини на действие (т.е. самостоятелно действие[20]) научните комитети заключиха обаче, че липсват солидни доказателства експозицията на смес от такива вещества да поражда проблеми за здравето, ако присъствието на отделните вещества е под нивото за възникване на въздействие. По въпроса дали евентуалната експозиция на смеси от химични вещества е потенциална причина за безпокойство (във връзка с човешкото здраве), научните комитети направиха заключението, че „ако планираната степен на защита е постигната за всяко отделно вещество, тогава опасността от смеси от действащи по различен начин вещества следва да се счита за незначителна“.

    По отношение на екологичните последици положението обаче е по-неясно и научните комитети заключиха, че „в обобщение за екологичните последици, експозицията на смеси от действащи по различен начин вещества с ниска, но потенциално значима концентрация следва да се счита за евентуално обезпокоителна, дори ако присъствието на всички вещества е под съответната предполагаема недействаща концентрация (Predicted No Effects Concentrations — PNEC). Следователно съществува необходимост от подобряване на сегашните знания и методики, както и от разработването на холистични подходи за оценка на екологичния риск от химикали при реалистични условия."

    4.           Научното предизвикателство

    4.1.        Определяне на приоритетите

    Както е посочено в предишния раздел, експозицията на смеси от химикали може да е обезпокоителна, дори когато тези химикали са налице в ниска концентрация (в реални условия). Броят на възможните комбинации от десетките хиляди вещества, които понастоящем се предлагат на пазара, обаче е огромен и вниманието на оценителите на риска следва да бъде съсредоточено върху случаите, при които потенциалът за отрицателно въздействие е най-голям. Научните комитети предоставиха ясни указания относно критериите и методиките, които са приложими за идентифициране на приоритетните за по-нататъшно оценяване комбинации/смеси от химични вещества (вж. каре 2).

    Каре 2. Извадка от подробните препоръки на научните комитети във връзка с определянето на приоритетите

    Предвид почти неограничения брой на възможните комбинации на химикали, на чието въздействие са изложени хората и биологичните видове от околната среда, е необходима някаква форма на първоначален филтър, който да даде възможност за съсредоточаване върху потенциално опасни смеси. Предлага се съобразяване със следните критерии:

    1) Наличие на значително ниво на експозиция на хората и/или околната среда.

    2) Химикали, които се произвеждат и/или предлагат на пазара като вещества, включващи няколко съставки или търговски смеси с няколко компонента и/или активни съставки и/или вещества, пораждащи безпокойство.

    3) Потенциално сериозно неблагоприятно въздействие на един или повече химикали на вероятното ниво на експозиция.

    4) Вероятност за честа или широкомащабна експозиция на човешкото население или на околната среда.

    5) Устойчивост на химикалите в тялото и/или в околната среда.

    6) Наличие на информация за потенциално взаимодействие при нивата на експозиция на хората и на околната среда.

    7) Наличие на прогноза за сходен начин за действие на химикалите.

    8) Особено внимание следва да се обърне на смеси, за един или повече компоненти от които се предполага, че са без прагова стойност за своето действие.

    4.2.        Научна оценка на комбинации/смеси от химични вещества

    За случаите, при които определена смес от химикали се определя като приоритетна за по-нататъшно оценяване, научните комитети са предоставили също така подробни съвети относно методите, които понастоящем са на разположение за оценяване/предвиждане на токсичността на тези смеси от химикали (вж. каре 3).

    Каре 3. Извадка от подробните препоръки на научните комитети във връзка с оценяването

    Предвид огромното разнообразие на човешката експозиция на смеси от химикали, при оценката на рисковете за човека по принцип се приемаше, че химикалите обикновено са с различни начини на действие. Когато обаче се разполага с информация за сходен начин на действие, е целесъобразно да се използва подход на сумиране на дозите/концентрациите. Ако подходът на сумиране на дозите/концентрациите се приложи към компоненти в смес от химикали с неизвестен начин на действие, това може да доведе до завишена прогноза за токсичността; използването на подхода на независимо действие може обаче да доведе до подценяване на токсичността. Следователно, ако начините на действие не са известни, за предпочитане е да се използва подход на сумиране на дозите/концентрациите, за да се гарантира адекватна степен на защита.

    В екотоксикологията всеки подход следва да се отнася за конкретни крайни въздействия и за определени таксономични групи организми.[…] Значително ограничение на компонентно ориентираните подходи е, че те са приложими само за смеси, чиито основни компоненти са известни.

    4.3.        Празноти в знанията/данните

    Макар че предоставят подробни указания за идентифицирането на пораждащи най-голяма загриженост смеси от химикали и методики за оценяване на такива смеси, комитетите също така обърнаха внимание на множеството празноти в данните и знанията, които възпрепятстват по-систематичното и ефективно прилагане на тези методики (вж. каре 4).

    Каре 4. Извадка от подробните препоръки от научните комитети по отношение на празнотите в знанията

    По отношение на оценката на смесите от химикали, понастоящем основна празнота в знанията е липсата на познания за това къде, с каква честота и до каква степен хората и околната среда са изложени на действието на определени смеси от химикали и как експозицията може да се изменя с течение на времето. Необходимо е по-добро разбиране както чрез мониторинг, така и посредством моделиране на експозицията на хората и околната среда.

    За много от химикалите липсва надеждна информация за начина им на действие. Понастоящем не се разполага нито с общоприет опис на начините на действие, нито с определен набор от критерии за характеризиране или прогнозиране на начина на действие на химикали, за които се разполага с оскъдни данни, или за обединяване на химикали в групи за оценяване.

    Взаимодействията[21] на химикалите в смеси са трудно предвидими, особено по отношение на дългосрочните последици. Необходими са научни изследвания, за да се определят критериите за предвиждане на усилващ или синергичен ефект.

    В екотоксикологията проблемът е дори още по-сложен. Доброто познаване на всички възможни начини на действие, които могат да се проявят в различните видове организми от сложно биологично съобщество, е трудно постижимо (или дори невъзможно). От друга страна, трябва да се има предвид, че екологично значимите крайни въздействия по принцип са по-широки и не толкова специфични (например токсичност за конкретни органи и др.) отколкото в човешката токсикология. Следва да се направи пълен преглед на литературата по въпроса, за да се изготви обзор за съвременното равнище на моделиране на биоразграждането на смеси.

    Комитетите посочиха също така, че „регламентът REACH генерира най-голямата досега база от данни за химикали и тази информация може да се използва за намаляване на някои от сегашните елементи на несигурност…"

    4.4.        Възможно ли е по-систематично оценяване на смесите от химикали в рамките на законодателството на ЕС?

    От становището на научните комитети следва, че след като конкретна смес от химикали е идентифицирана като приоритетна за по-нататъшно оценяване, се разполага с научни методи за това оценяване, въпреки че понастоящем съществуват множество празноти в знанията/данните, които могат да попречат за практическото прилагане на тези методи. Следователно остава да се отговори на въпроса дали понастоящем се разполага с достатъчно задълбочени знания, които да позволяват по-системно оценяване на смесите от химикали в рамките на законодателството на ЕС. Научните комитети предоставиха ясни препоръки и по този въпрос (вж. каре 5).

    Каре 5. Извлечение от препоръките на научните комитети във връзка с възможността за по-системно оценяване на смеси в рамките на законодателството на ЕС

    В много случаи знанията са недостатъчни за задълбочен научен анализ. Ако е възможно да се изключат токсикологично значими взаимодействия, идентифицирани са компонентите на дадена смес и е известен начинът на тяхното действие, тогава следва да се прилага модел или на сумиране на дозите, или на самостоятелно действие. В човешката токсикология обаче рядко се разполага с такъв набор от информация и в повечето случаи неговото придобиване е много скъпо и трудоемко.

    В екотоксикологията начинът на действие следва да е известен за всички съответни таксономични групи на водните и сухоземните екосистеми. Ето защо наличната информация изглежда дори още по-ограничена; освен това някои начини на действие, които са считани за различни на индивидуално равнище, могат да окажат едно и също крайно въздействие върху популацията и следователно моделът на сумиране на дозите/концентрациите може да е по-подходящ за предвиждане на ефекта на равнището на популацията.

    За определяне на приоритета за евентуално оценяване на дадена смес от химикали е необходимо най-напред да се прецени дали е налице значителна степен на експозиция на хора или на околната среда на тази смес или на нейните компоненти. Освен ако са налице признаци за значително взаимодействие, може да се използва модел на сумиране на дозите/концентрациите, ако компонентите на сместа упражняват своето биологично въздействие по еднакъв или сходен начин/механизъм. Ако компонентите на сместа действат по различен начин, следва да се приложи модел на независими действия. Освен това изглежда оправдано по принцип да се използва подход на сумиране на дозите/концентрациите в случаи, когато липсва нужната за адекватна консервативна оценка информация както за начина на действие, така и за реакцията към дозите.

    В допълнение към препоръките, посочени в каре 5, научните комитети предоставиха и схема за вземане на решения, която може да се приложи относно смеси от химикали (за повече подробности вж. становището на научните комитети).

    5.           Заключения

    5.1.        За положението сега

    (1) В сега действащото законодателство на ЕС не се предвижда всеобхватно и интегрирано оценяване на кумулативното въздействие на различните химикали, като се вземат предвид различните пътища на експозиция. В случаите, когато е идентифицирана пораждаща безпокойство смес и когато тази смес съдържа химични вещества, регулирани съгласно различни законодателни актове на ЕС, сега не съществува механизъм, с който да се насърчава интегрирането и координирането на тези актове по отношение на оценяването на сместа.

    (2) В случаите на химични вещества с независими начини на действие, установяването на „безопасни нива“ въз основа на оценката на отделните вещества изглежда да осигурява достатъчна защита срещу възможни отрицателни последици от смеси/комбинации за човешкото здраве.

    (3) При сходни начини на действие на химикалите съществува обаче потенциал за кумулативен ефект, когато тези химикали присъстват заедно в смес (дори когато концентрацията на всяко вещество е под неговото „безопасно ниво“), и тогава се предпочита подходът на сумиране на концентрациите/дозите с цел да се осигури адекватна степен на защита.

    (4) По отношение на въздействието върху диви биологични видове и екосистеми, положението е по-неясно и следва да се проучва възможността за такова въздействие на комбинации/смеси както от химикали с независимо действие, така и от химикали със сходни начини на действие.

    (5) На разположение са методики за идентифициране на потенциално опасни смеси от химикали, както и за оценката на такива смеси. Съществуват обаче големи празноти в знанията и данните (главно относно начина на действие и експозицията), които ограничават обхвата, в който е възможна адекватна оценка на смесите. Информацията, събирана в рамките на законодателството на ЕС и особено съгласно регламента REACH, ще допринесе за намаляване на сегашната несигурност.

    (6) Въпреки празнотите в знанията и данните е възможно по-системно оценяване на токсичността на смеси в рамките на законодателството на ЕС. Когато липсва информация относно начина на действие и дозата/реакцията или наличната информация не позволява да се направи заключение, прибягването по принцип към сумиране на дозите/концентрациите осигурява по-висока степен на защита, но е възможно и надценяване на отрицателните последици. Това ограничение и евентуално породените от него допълнителни разходи следва да се вземат предвид, когато се разглеждат възможни мерки за управление.

    (7) Макар че в становището на научните комитети този въпрос не се разглежда, оценката на смесите от химикали трябва да се извършва при спазване на принципа за намаляване, усъвършенстване и замяна на опитите с гръбначни животни.

    5.2.        По отношение на оперативните последващи мерки

    С оглед на горепосочените заключения Комисията ще:

    (1) създаде ad hoc работна група от представители на компетентните служби и съответните агенции и органи (EFSA, ECHA, EMEA и EEA) с цел да се засили координацията между различните законодателни актове и да се насърчи интегрираното оценяване на смеси от приоритетно значение, като се вземат под внимание рисковете от излагането на тяхното действие на хора и на околната среда. Работната група ще координира дейността по събирането на данни и ще наблюдава интегрираното оценяване на смеси от приоритетно значение. Всички последващи мерки ще се предприемат в рамките на законодателните актове, с които понастоящем се регулират съответните вещества;

    (2) разработи до юни 2014 г., като вземе под внимание становището на научните комитети, технически насоки за насърчаване на последователен подход за оценяване на приоритетни смеси съгласно различните законодателни актове на ЕС. Тези насоки няма да заменят действащите правила, в случай че има такива, и с тях няма да се налагат допълнителни задължения или тежести на икономическите оператори. Разработването на въпросните насоки ще бъде координирано от аd hoc работната група, посочена в точка 1 по-горе;

    (3) спомага за по-доброто разбиране на действието на смеси от химикали, на което понастоящем е изложено човешкото население и околната среда, чрез:

    а)      преглед, в консултация със съответните агенции, на данните от мониторинга, които понастоящем се събират съгласно законодателството на ЕС или са генерирани в рамките на финансирани от ЕС научноизследователски проекти[22];

    б)      насърчаване на по-съгласуван подход за генерирането, събирането, съхраняването и използването на данните от мониторинга за въздействието на химичните вещества върху хората и околната среда, като се създаде платформа за тези данни. Това би спомогнало за откриването на връзки между експозицията и епидемиологичните данни с оглед да се проучат потенциалните биологични ефекти и в краен резултат да се подобри здравното състояние;

    (4) проучи възможностите за запълване на някои от другите празноти в знанията — особено по отношение на: i) начина на действие на химикалите; ii) обединяването на химикали в категории или групи за оценяване; iii) прогнозиране на взаимодействия; и iv) идентифициране на химичните вещества, които са основните причинители на токсичността на смесите. Тези действия могат отчасти да бъдат подкрепени по линия на „Хоризонт 2020“ — бъдещата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации;

    (5) насърчава прилагането на съгласувани и научно обосновани подходи за оценката на риска от смеси от химикали в световен мащаб, като участва в съответните международни дейности. Това ще допринесе за защита на човешкото здраве и на околната среда, както и за повишаване на конкурентоспособността на европейската промишленост;

    (6) публикува доклад за оценяването на смесите от химикали до края на юни 2015 г. в който се прави преглед на постигнатия напредък и натрупания опит по мерките, посочени в точки 1—5 по-горе.

    При изпълнението на мерките, посочени в точки 1—5 по-горе, Комисията ще си сътрудничи с държавите членки и другите заинтересовани страни. Ще трябва да се определят условията за това сътрудничество с използване по възможност на вече съществуващи структури.

    [1]               Заключения на Съвета относно комбинирания ефект на химикалите. 2988-о заседание на Съвета „Околна среда“, Брюксел, 22 декември 2009 г.

    [2]               Survey and Health Assessment of the exposure of 2 year olds to chemical substances in consumer products („Проучване и оценка на здравословното състояние на двегодишни лица, изложени на химични вещества в потребителски продукти“). Датско министерство на околната среда, Агенция за защита на околната среда, 2009 г.

    [3]               Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на програма „Здраве за растеж“ — трета многогодишна програма за действие на ЕС в областта на здравето за периода 2014—2020 г. COM(2011) 709 окончателен.

    [4]               Токсичност и оценка на смесите от химикали. Научен комитет по рисковете за здравето и околната среда (SCHER), Научен комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове (SCENHIR) и Научен комитет по безопасност на потребителите (SCCS). Съвместно становище, прието на 14 декември 2011 г. http://ec.europa.eu/health/scientific_committees/environmental_risks/opinions/index_en.htm.

    [5]               Уебсайт на ГД „Околна среда“ на Европейската комисия: http://ec.europa.eu/environment/chemicals/effects.htm

    [6]               Понятията „смеси от химикали“, „химични коктейли“ и „комбиниран ефект на химикалите“ често се използват като синоними. По съображения за яснота в настоящия документ ще се използва понятието „смеси от химикали“.

    [7]               Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси. ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1.

    [8]               Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита. ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1.

    [9]               Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти. ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 59.

    [10]             Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба. ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67.

    [11]             Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти. ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 1.

    [12]             ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.

    [13]             Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали.ОВ L 136, 29.5.2007 г., стр. 1.

    [14]             http://echa.europa.eu/documents/10162/13632/information_requirements_part_e_en.pdf

    [15]             Директива 98/24/EO на Съвета от 7 април 1998 г. за опазване на здравето и безопасността на работниците от рискове, свързани с химични агенти на работното място. ОВ L 131, 5.5.1998 г., стр. 11.

    [16]             Регламент (ЕО) № 396/2005. ОВ L 70, 16.5.2005 г., стр. 1.

    [17]             EFSA Journal 2008; 704: 1-85 http://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/doc/705.pdf и EFSA Journal 2009; 7: 1167. http://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/1167.htm

    [18]             http:www.efsa.europa.eu/en/supporting/pub/232e.htm

    [19]             Според научните комитети начинът на действие е реалистична хипотеза за измерими ключови събития, чрез които даден химикал упражнява своето биологично въздействие. Еднoтипният начин на действие (common mode of action) се определя от EFSA като основаващ се на едни и същи ключови събития, водещи до неблагоприятни последици за здравето вследствие на взаимодействието на дадено съединение с неговата биологична мишена (или мишени).

    [20]             Според научните комитети независимо действие е налице, когато химикалите в дадена смес се различават по начин на действие и вероятно, но не задължително, по естеството и обектите на токсично въздействие, като един химикал не влияе върху токсичността на друг.

    [21]             Научните комитети посочиха, че терминът „взаимодействие“ описва комбинирания ефект от два или повече химикала, когато той е по-силен (синергичен, усилващ или свръхкумулативен) или по-слаб (антагонистичен, инхибиторен, субкумулативен) отколкото очаквания въз основа на сумирането на дозите/концентрациите.

    [22]             Като се вземат предвид мерките по Европейския план за действие в областта на околната среда и здравеопазването {SEC(2004)729} /* COM/2004/416 окончателен.

    Top