30.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 218/12

—

както показаха редица явления на цифровото общество, в ход е значителна промяна в посока „отдолу-нагоре“, и по тази причина е особено важно да бъде създадена повсеместна мисловна нагласа за „предприемаческо откривателство“;

—

иновационните общности действат като екосистеми чрез работа в мрежи за създаване на системна стойност, в свят без граници;

—

регионите се нуждаят от нови полета на действие, които да функционират като „горещи точки“ за иновационна и съвместна съзидателна дейност. Тези своеобразни центрове могат да бъдат описани като „иновационни градини“ и „платформи за предизвикателства“ — предпоставки, които заедно формират прототипни работни места, в които се твори бъдещето;

—

КР подкрепя извършването на нови инвестиции в отворени иновации и в краудсорсинг. Това са основните концепции, свързани с интелигентния град и участието на гражданите;

—

концепцията за „свързани интелигентни градове“ трябва да бъде доразвита и да обхване цяла Европа;

—

КР насърчава Комисията да създаде „предприемачески откривателски“ програми, позволяващи да се работи на различни равнища и да се установява кои решения са най-ефективни за местните потребности и кои се поддават на разпространение в европейски мащаб;

—

кръгова икономика за знания: резултатите, постигнати в рамките на програмите и проектите за финансиране на научни изследвания и иновации от страна на Европейската комисия и на националните органи, трябва да бъдат използвани повторно;

—

най-добрите пионери в разработване и провеждане на общоевропейски проекти трябва да бъдат финансирани чрез програмата „Хоризонт 2020“ и Кохезионния фонд, като целта е също така да се изпробват ефективните методологии и инструменти в контекста на реално сътрудничество и трансграничен обмен на знания.

Докладчик

г-н Markku MARKKULA (FI/ЕНП), член на Градския съвет на Espoo

1.

По искане на ирландското председателство Комитетът на регионите изготви информирани и обосновани предложения за начините да се насърчи новаторството и да се преодолеят иновационните „пропасти“. Целта е да се представят предложения за: 1) мерките, които трябва да бъдат предприети от регионите и всички заинтересовани страни, намиращи се на тяхна територия, и 2) мерките, които трябва да бъдат предприети във връзка с програмите, финансирането и другите дейности на Европейската комисия.

2.

На предизвикателството, отправено от ирландското председателство, може да се отговори единствено чрез изготвянето на списък и описание на съвкупност от мерки, които трябва да се изпълнят едновременно и са свързани с необходимостта от промяна на работната култура в по-широк смисъл. През последните години действията в ЕС, както и в повечето негови държави членки и региони, се характеризират с изготвянето на внушителен брой висококачествени доклади и планове. Водещите програми и планове на ЕС, изготвяни от различните генерални дирекции, са безспорно добри сами по себе си, но въпреки това са само планове и не успяват да обезпечат промяната в интелектуалния подход, която трябва да се осъществи на практическо равнище в регионите на територията на ЕС. Както показаха редица явления на цифровото общество, в ход е значителна промяна в посока „отдолу-нагоре“, и по тази причина е особено важно да бъде създадена повсеместна мисловна нагласа за „предприемаческо откривателство“. В този случай терминът „предприемач“ е неподходящ, защото нерядко се тълкува в доста ограничен смисъл. Откривателството не се ограничава само до иновациите. По-скоро става въпрос за нов вид дейност — изследване, експериментиране и проучване какво трябва да се върши в съответния отрасъл или подсистема от гледна точка на научни изследвания, развойна и иновационна дейност, за да се подобри положението им. Предприемаческото откривателство означава експериментиране, поемане на рискове и също така претърпяване на неуспехи. То означава, че отделният човек нерядко работи с други хора, като създава мрежи, преценява алтернативи, набелязва цели и новаторства с „отворено“ съзнание. За тази цел е необходимо също така да се даде възможност на гражданите, общностите и предприятията да изразят мнението си, тъй като обикновено те често имат усещането, че мнението им не се зачита.

3.

Тъй като настоящото становище цели да изясни как да се насърчи новаторството и да се смалят иновационните пропасти с помощта на програмите на ЕС, изложените по-долу насоки на политиката и предложения показват, че необходимите промени са осъществими. В Европа трябва да:

Въпреки това тези подходи не са достатъчни — същината на иновационния процес трябва да се изследва по-задълбочено.

4.

Мерките за изпълнение на стратегията „Европа 2020“ не донесоха достатъчно резултати в сферата на иновационната дейност. Значителни по обем полезни материали и предложения бяха създадени на равнището на ЕС. Сега трябва да се премести акцентът на финансирането и програмите на ЕС върху извършването на практически действия на местно и регионално равнище.

5.

Необходимо е да се постигне тясно сътрудничество между проектите и програмите за научноизследователска и развойна дейност, свързани със създаването, изпълнението и ефективността на местните иновационни екосистеми. За тази цел се нуждаем от нови видове европейско научноизследователско партньорство. Нерядко обновлението и трансформацията се опират на концепции за координирано сътрудничество и иновативно и ефективно използване на главни базови технологии. Ако те станат по-широкодостъпни за европейските проекти, ще се повиши и доразвие капацитетът им да водят до изпълними резултати и да оказват реално въздействие. Ако е налице финансиране от страна на ЕС за регионални партньорства и форми на сътрудничество, които се основават на интелигентна специализация, те могат да се превърнат в градивните елементи на европейските трансгранични иновации и да послужат като регионални платформи за обществени иновации.

6.

Промяна в модела: цифровизацията доведе до всепроникваща промяна. Вземащите решения на местно и регионално равнище трябва да се възползват от наличните възможности и да поставят реформата на процесите на предоставяне на услуги на първо място в дневния си ред. Същевременно трябва да се насърчават както широкото разпространение на цифровите услуги в обществения сектор, така и развиването на електронни умения у всички граждани и предприемаческият дух, насочен към създаване на нови предприятия и висок растеж, който генерира мобилни приложения.

7.

Цифровизацията задвижва промяната и преминаването към цифрови услуги набира скорост. Нерядко новите бизнес екосистеми и зони за създаване на стойност възникват под влиянието на нови модели на потребителско поведение — в резултат на това, че проектирането се извършва съобразно изискванията на потребителите и че се прилага отворен подход. Те отправят предизвикателство към подходите, наследени от стария, аналогов свят, където важи структурата „отгоре-надолу“. Въпреки че цифровизацията превръща развитието на услугите в едно все по-глобално начинание, позицията на Европа не е оптимална — ние не сме лидерите в тази глобална надпревара.

8.

Технологиите в облак осигуряват достъп до най-добрата налична услуга, независимо от времето и мястото. Още през следващите няколко години този начин на разработване и произвеждане на услуги ще замени значителен брой традиционни услуги, при които „физическото присъствие на дадено място“ е определящ фактор за услугата. Повече няма да е необходимо на всеки ъгъл да има разположен хардуер. Това ще доведе и до управление и развиване на ИКТ услуги и глобално сътрудничество в мрежата на предприятията, публичната администрация и други общности. Комисията би трябвало да насърчава това развитие, познато като електронно лидерство, посредством програми за активно партньорство.

9.

Не можем да дадем отговор на обществените предизвикателства с минимални корекции и традиционни методи на управление. Увеличаването на капитала за обновление е от решаващо значение за постигането на успех — творчеството, иновационната дейност и пристъпването към иновации и реформи с увереност са сред условията за успех на вземащите решения на местно и регионално равнище. В същото време публичните администрации трябва да се отворят, за да създадат достатъчно пространство за насърчаване на творчеството от страна на взимащите решения.

10.

Мотивираните хора са в центъра на регионалната иновационна политика. Иновациите се създават от хора и следователно иновационната дейност е преди всичко човешки и социален процес. Факторите, които оказват влияние върху иновационната дейност, не се ограничават в рамките на организациите — най-значимите двигатели на иновационния процес на различни етапи често се проявяват чрез човешкото взаимодействие в контекста на различни интерфейси.

11.

Научните изследвания трябва да отговарят както на краткосрочните, така и на дългосрочните потребности. Само малка част от градовете, предприятията и другите общности използват оптимално резултатите от научните изследвания. Освен това трябва да се отбележи, че само малка част от научните изследователи знаят как да направят своите познания и научноизследователски постижения интересни и полезни за публичните власти, промишлеността и останалите, когато работят върху разрешаването на техните проблеми. Европа трябва следователно да осъществи големи промени в нагласите си и да промени фокуса на финансирането, което отпуска, за да осигури активното прилагане на най-новите научноизследователски знания на местно и регионално равнище. КР счита, че МСП са важен катализатор за въвеждането на резултатите от научните изследвания на пазара посредством превръщането им в конкретни приложения. КР смята за необходимо да се осигури по-лесен достъп на МСП до финансиране чрез инвестиции в новосъздадени предприятия, рисков капитал и разпоредби с по-малка степен на сложност.

12.

Целенасоченото прилагане на продукта от изследователската дейност в практиката изисква добро разбиране от двете страни за това какви изследвания са проведени, какви проблеми се разглеждат и как съответните изследвания могат да окажат въздействие на местно и регионално равнище. За тази цел е необходим нов вид триъгълник на знанието, който да обвързва научните изследвания с бизнеса и органите на управление с помощта на своеобразно двупосочно посредничество. Това налага по-нататъшно развитие и активно прилагане на концепцията на ЕС за триъгълника на знанието в укрепването на обществената роля на университетите.

13.

Научните и технологичните изследвания и активното прилагане на идеи, възникващи на базата на тези изследвания, дават възможност за пионерство. В същото време визията за иновациите трябва да бъде разширена, за да включи не само технологичните иновации, но също така иновациите, свързани с процесите, бизнеса, услугите и проектирането, иновациите на публичния сектор и на обществото, целящи прекрояването на нагласите на общностите, както и иновациите в сферата на обществения живот, целящи модернизирането на по-обширни дейности и структури. Необходимо е една по-широка визия за иновации да навлезе не само в областта на бизнес дейностите, но и в публичния сектор.

14.

Тъй като в някои региони и по-конкретно в селските райони публичният сектор е двигател на промяната и основен фактор за повишаване на информираността на местното население, би трябвало да се обърне специално внимание на иновациите в този сектор и да се преразгледа управленският процес в публичните институции. Това ще даде възможност на тези региони да наваксат изоставането.

15.

Кръгова икономика за знания: резултатите, постигнати в рамките на програмите и проектите за финансиране на научни изследвания и иновации от страна на Европейската комисия и на националните органи, трябва да бъдат използвани повторно.

16.

При кръговата икономика нещата не се изхвърлят или губят, а могат да циркулират и да се използват повторно, така че тяхната стойност да не се губи, а да се увеличава. Терминът произлиза от новия начин на мислене по отношение на следващото поколение концепции за устойчиво развитие. В кръговата икономика за знания резултатите от научноизследователските програми и реализираните проекти — идеи, мнения, препоръки, материали, методологии, практически предложения, прототипи и изобретения — могат да се преоткриват, да бъдат достъпни и да се прилагат по текущи програми и проекти в области, които са свързани или имат сходна насоченост. Комитетът отново посочва икономическите и иновационните възможности за регионите и градовете в сферата на биоикономиката и ИКТ, които са ключови фактори за постигането на интелигентен, устойчив и съобразен с околната среда растеж (1).

17.

В процеса на преминаване към кръгова икономика за знания националните органи, отпускащи финансиране, могат да се запознават с материалите и резултатите на проекти, изготвени през последните 5-10 години, и да „отключват“ техните постижения за повторна употреба в нови регионални и национални направления. Генералните дирекции в Комисията биха могли да използват същия подход, като правят резултатите достъпни за по-широк кръг потребители в различни области, пред които стои задачата да търсят решения на обществени предизвикателства. Университетските научни изследвания могат да бъдат направени по-пряко съотносими към работата на изготвящите политиките и проектните екипи. Резултатите от всички тези области могат да се разглеждат, за да се преценява доколко съответстват на потребностите на регионално и местно равнище и да се предоставят нови идеи, материали и методи, които да бъдат готови за приложение в нововъзникващите регионални иновационни екосистеми в цяла Европа.

18.

Комбинираният ефект на множество различни фактори създава активна и стимулираща среда. По принцип иновативните хора с охота участват в прояви, проекти и дейности, когато те са подкрепени от добри концепции, методи и ефективни и новаторски приложения на базата на научни изследвания, развойна дейност и иновации (НИРДИ).

19.

Във всички междуличностни дейности присъстват фактори на несигурност, съмнение и напрежение. Въпросът е да се пренасочи напрежението, така че да служи като източник на творчество и иновации и да спомага за прилагането на принципите на „учещата организация“. Самият творчески процес се превръща в творческо напрежение, което може да се използва, за да се променя дейността в рамките на системите и да се променят системите като цяло. Важно е да са налице методи и понятия, които разширяват обхвата на усвояваните знания, повишават качеството им и насърчават устойчивото социално развитие. Експлоатацията на знанията и процесите за изграждане на капацитет, както и експлоатацията на организационните знания, са понятия, които придобиват важност, като същото се отнася и за проучванията и съвместното създаване на знания.

20.

Регионите се нуждаят от нови полета на действие, които да функционират като „горещи точки“ за иновационна и съвместна съзидателна дейност. Тези своеобразни центрове могат да бъдат описани като „иновационни градини“ и „платформи за предизвикателства“ — предпоставки, които заедно формират прототипни работни места, в които се твори бъдещето. Тези предпоставки са необходими за справяне с предизвикателствата — от малките местни предизвикателства до големите обществени предизвикателства в световен мащаб. Необходима е следователно дейност в областта на НИРДИ, която да въведе пилотно и да създаде прототипи на: 1) пространствени конфигурации с физически, интелектуални и виртуални измерения, и 2) набори от инструменти, с помощта на които да се синхронизират и управляват знанията и да се даде отговор на предизвикателствата.

21.

Хваленият в миналото подход на тройната спирала не е достатъчно динамичен, за да отговори на новите предизвикателства: необходима е поне четворна спирала, чийто четвърти елемент да бъде общността. Този подход се нуждае от осъвременяване и е необходима интензивна ангажираност с дейностите на регионалните иновационни екосистеми, за да може да се осъвремени тази концепция и култура на работа.

22.

Особено важно от гледна точка на потребностите на Европа е да се проучват регионалните иновационни екосистеми и ролята, значението, дейността, пространствените решения и факторите за успеха на общности и институции, които насърчават новите и динамични иновационни дейности в тези екосистеми. Новите иновационни институти се концентрират върху новия начин на мислене и среда, които се изискват при проектирането, ориентирано към потребителя, съвместното създаване и бързото въвеждане на пилотни идеи в практиката.

23.

Тези нови институти, повечето от които са създадени през последните няколко години, са гъвкави организации, прилагащи подход на сътрудничество. Примерите включват: инкубатори и ускорители, „живи“ лаборатории, „възлови центрове“ за предприемаческа дейност, лаборатории за разработване, лаборатории за социални иновации, „майсторски“ лаборатории, лагери за изучаване на принципите на социалната иновационна дейност и бъдещи центрове. Те обикновено действат като сдружения на университетите, общините и бизнеса. Те боравят с нови, отворени работни практики, ползват социалните медии, прилагат нови права на интелектуална собственост и практики на финансиране, и поддържат контакт с широка мрежа от заинтересовани страни и предприемачи.

24.

Жизненоважно е да се опростят процедурите за обществени поръчки в областта на иновациите, за да се насърчи тяхното активно използване. В Европа и в други части на света има примери за успешно опростяване в тази област. Те би трябвало да бъдат проучени, адаптирани, превърнати в прототипи и приложени.

25.

Дискусиите относно основните предизвикателства пред обществото често изглеждат твърде абстрактни и далеч от практическите въпроси, които вълнуват основните заинтересовани страни в Европа — МРВ, МСП и обикновените граждани. И все пак това е мястото, в което се крие иновативната сила на Европа. Големите предизвикателства трябва да бъдат изрично свързвани с предизвикателствата, съществуващи на местно и регионално равнище, и да се решават там. Това ще засили местната иновативност и ще отключи огромни количества неизползван потенциал и колективна интелигентност. Гражданите не са просто бенефициери на иновациите, а участници, заемащи централно място в иновационния процес. Трябва да помислим по-сериозно по въпроса защо наистина е необходима тази промяна и как тя ще мотивира и стимулира онези, които решат да предприемат „пътуване в света на иновациите“. Затова в регионите, използващи в най-голяма степен възможностите за диалог и сътрудничество, предоставяни от цифровизацията, трябва да бъдат създадени социални програми, насочени към постигане на необходимата социална промяна. Всички трябва да бъдат насърчавани да работят за преодоляване на основните социални слабости и за постигане на истинска новаторска промяна.

26.

КР призовава Комисията да създаде програми за прилагането на това, което той нарича „големите предизвикателства пред обществото“ на национално, регионално и местно равнище — как дадено „голямо обществено предизвикателство“ намира израз в конкретни национални потребности? В регионални приоритети? В местни спорни въпроси? Тези програми, по които се работи в рамките на „Хоризонт 2020“ и на други програми на ЕС, трябва да дадат възможност на гражданите и малките предприятия да споделят с Комисията предизвикателствата, пред които са изправени, и да осигурят възможности (методологии, условия, благоприятстващи иновациите, както и лица и органи, които действат като фасилитатори), за превръщането на тези местни предизвикателства в иновативни програми на подходящото ниво. Важен подход в този случай е с бързи темпове да се пристъпва към създаването на прототипи.

27.

КР препоръчва да се правят експерименти и да се предприемат конкретни инициативи за бързо създаване на прототип на всяко „голямо обществено предизвикателство“, които следва да се приложат в няколко европейски региони в рамките на мрежова програма за съвместно учене. Трябва да се ускори и изграждането на мрежи от свързани интелигентни градове, за да се насърчат експерименталните иновации и ученето. Европа се нуждае от градове — пионери, както и от ефективни програми за партньорство за насърчаване на новаторството, с което да се гарантира развитието на всички региони, независимо от настоящото им положение. Това означава въпросите да бъдат преформулирани като задачи, отговарящи на потребностите на регионалното и местното равнище, за да могат да се третират като иновативни процеси на промяна на местно равнище. Знанията и опитът ще се обменят между различните участващи региони и ще се кодифицират чрез бързи механизми за докладване с ясни визуални материали и достъпен език, включително с оглед на активното им използване и от други. Постигнатите решения в един регион могат след това да бъдат изпробвани и потвърдени в другите участващи региони, а ефективните решения могат да бъдат адаптирани към други региони в Европа. Тези мерки следва да се характеризират с гъвкавост и разумно прилагане на местно равнище, така че да се сведат до минимум административните тежести за предприятията, образователните институции, публичните власти и други заинтересовани страни.

28.

КР заявява на регионалните органи, вземащи решения, че този подход, съчетан с използването на финансиране по линията на сближаването и местни финансови средства в синергия с програмите на ЕС, ще генерира практически иновации, приложими в цяла Европа. Той също така ще подобри местната иновативност и ще допринесе за създаването на култура на иновации в цяла Европа.

29.

Университетите играят жизненоважна роля в този процес. За съжаление в резултат на намаляването на ресурсите университетите „затягат коланите“ и се връщат към традиционните си методи на преподаване и изследване. Външните ангажименти изглежда минават на втори план. Комитетът на регионите би желал да се развиват дейности, насърчаващи университетите да играят силна обществена роля и да изготвят подготвителни и обучителни подходи във връзка с необходимите процеси на социални и обществени промени.

30.

Интелигентната специализация, залегнала в политическата рамка на стратегията „Европа 2020“, бе подчертана от Съвета на ЕС, особено в заключенията му относно „Съюза за иновации“. Наръчникът на ЕС за стратегии за научни изследвания и иновации с цел интелигентна специализация (RIS3) определя тези стратегии като интегрирани, съобразени с потребностите на населените места програми за икономическа трансформация.

31.

Комитетът на регионите подчертава, че интелигентната специализация е регионална политическа рамка за растеж, създаван чрез иновации. Това, което отличава интелигентната специализация от традиционните индустриални и иновационни политики, е основно процесът, определен като „предприемаческо откривателство“ — интерактивен процес, в който пазарните сили и частният сектор откриват и представят информация за нови дейности, а правителството преценява перспективите и осигурява възможности за реализацията им на онези организации, които са най-способни да направят това. При стратегиите за интелигентна специализация принципът „отдолу-нагоре“ действа в много по-голяма степен, отколкото при традиционните индустриални политики.

32.

Платформата за интелигентна специализация (платформа S3) трябва да подкрепя в по-голяма степен дейностите на местно и регионално равнище със специален акцент върху по-слабо развитите региони. Това означава преди всичко да се подкрепят процесите на набелязване на дейностите с висока добавена стойност във всеки отделен регион, както и да се предлагат най-добрите възможности за повишаване на конкурентоспособността на региона и спектър от политики, които да бъдат прилагани при изготвянето на техните стратегии за интелигентна специализация.

33.

КР подчертава, че подходът RIS3 е в съответствие с целите и инструментите на политиката на сближаване на ЕС, която цели насърчаване на растежа и създаване на работни места в различните страни и региони в ЕС. Този подход предвижда всяка национална и регионална икономика да получи стратегия и глобална роля, като това се отнася както за водещите, така и за по-слабо развитите региони. Подходът обхваща една по-широка концепция за иновации, включваща не само инвестиране в научни изследвания или в производствения сектор, но също така и изграждане на конкурентоспособност чрез индустриално проектиране и творчески индустрии, чрез по-добра способност на публичния сектор за иновации, чрез иновации в областта на социалните дейности и услугите, чрез нови бизнес модели и иновации, основаващи се на практиката.

34.

КР подкрепя твърдо следното предложение на комисия ITRE на Европейския парламент за включване на посочения текст в правилата на „Хоризонт 2020“: „Инструментите за връзка между научните изследвания, иновациите и стратегиите за интелигентна специализация се въвеждат както в „Хоризонт 2020“, така и в структурните фондове, за да се създадат обективни показатели за пътя към върховите научни постижения и изграждането на европейското изследователско пространство (ЕИП)“.

35.

Регионите и градовете следва да включват НИРДИ като елемент от основния си политически дневен ред. Програма „Хоризонт 2020“ и финансирането в областта на сближаването следва да се използват за създаване на концепции, инструменти и други предпоставки, чрез които местните и регионалните власти да могат активно да насърчават иновациите, да поемат рискове и да инвестират в практически приложения на НИРДИ, така че да осигурят адаптирането им към регионалните особености.

36.

За да се постигнат целите на стратегията „Европа 2020“, е важно политиката на сближаване на ЕС да допринася за укрепването на базата от умения и капацитета за иновации на местно равнище, както и за разработването на инструменти и развиването на сътрудничество, което да насърчава съвместната работа на регионите на вътрешноевропейско равнище. Подобни инструменти и сътрудничество са необходими за прилагането на резултатите от „Хоризонт 2020“ на местно равнище. За да бъде постигната тази цел, КР препоръчва потенциалът на програма INTERREG на ЕС да бъде изцяло оползотворен и да ѝ бъдат предоставени достатъчно ресурси, като се създадат платформи за взаимно обучение и се насърчава международният обмен по отношение на стратегиите за иновационна дейност.

37.

ЕС възлага големи надежди на концепцията за „интелигентните градове“ като възможност за създаване на устойчив растеж и подобряване на качеството на живот. Ключовите фактори за осъществяването са инвестициите в модерна ИКТ инфраструктура и в електронни услуги, както и в човешки и социален капитал. Двигателите на промяната са преди всичко регионалният капитал за обновление и ефективността на иновационните екосистеми — специално насочени към модернизиране на културата за сътрудничество, основаваща се на принципа на тройната спирала и повишаване на отзивчивостта на регионалните управи чрез гражданско участие. КР отбелязва решаващото значение на интелигентните приложения, работещи чрез отворени и оперативно съвместими цифрови интерфейси, като начин за свързване на хората в собствения им регион и в световен мащаб и за свързване на градове с цел изграждане на европейски партньорства. Концепцията за „свързани интелигентни градове“ трябва да бъде доразвита и да обхване цяла Европа.

38.

Разработването и производството на интелигентни услуги, които да са адаптирани към местните традиции, предприятия и обществени услуги, трябва да започне в регионите на ЕС като част от изпълнението на стратегията за интелигентна специализация. Комитетът на регионите предлага дейностите по разработването на местно и регионално равнище да получат силна подкрепа от научноизследователски проекти, финансирани от ЕС, чието предназначение ще бъде да осигурят най-добрите резултати за регионално ползване, да „дестилират“ тези резултати и да подпомогнат прилагането им в различни региони.

39.

В регионите трябва да заработят програми, които да създадат иновационни центрове с международна притегателна сила. Програмите трябва да се използват за насърчаване на градските райони да изберат своите стратегически приоритети въз основа на собствената си идентичност, търсене и мултидисциплинарни познания и да инициират основани на знанието бизнес дейности. Комитетът на регионите препоръчва програмите да се финансират както с регионални средства, така и със средства, отпускани от ЕС за регионите; техните дейности трябва да бъдат подкрепени от набор от мерки, програми и инструменти на ЕС за финансиране.

40.

КР подчертава, че ключов фактор за успеха на регионалните иновационни стратегии е ефективността при преодоляването на пропастта между съществуващите световни познания в областта на научните изследвания и реалната регионална практика. Структурите и процесите в градовете и регионите трябва да се развиват, дори коренно да се променят, в съответствие с най-новите резултати от научните изследвания. За да бъде намерен отговор на тези въпроси, КР счита, че:

41.

КР съзнава, че социалното новаторство може да се увеличи значително чрез мобилизиране на гражданското участие. По-конкретно това означава овладяване на цифровите технологии, поставяйки човека в центъра на всичко, посредством интернет технологии като т.нар. „краудсенсинг“ (от англ. crowdsensing) и „краудсорсинг“ (от англ. crowdsourcing) (бел. прев. технологии, предназначени за събиране на обществена подкрепа за намиране на решения на обществено значими проблеми или за черпене на иновационни идеи и предложения). В интелигентните градове развитието в голяма степен се основава на процеси на участие, които са ориентирани „отдолу-нагоре“, на осъзнаване на динамиката на всички форми на обществена дейност, както и на индивидуална и споделена отговорност — много повече, отколкото при традиционните услуги, които се управляват от градските общински управи „отгоре-надолу“. Най-съществената промяна е, че гражданите са пряко ангажирани в обществените процеси чрез платформи, позволяващи да се генерират данни и да се споделя съдържание. Може да се каже, че гражданите играят ролята на фактори на промяната чрез осъзнаване, докладване и грижа за различни дейности.

42.

КР подкрепя извършването на нови инвестиции в отворени иновации и в краудсорсинг. Това са основните концепции, свързани с интелигентния град и участието на гражданите. Краудсорсингът е метод на участие, при който дружества, градове и други организации се стремят да стимулират реакцията на обществеността, и това е от съществено значение в настоящия контекст. Друг фактор е недостатъчното познаване — и разбиране — на добрите практики на другите, на начина, по който те постигат успех, и на причините за това.

43.

КР признава необходимостта от тясно сътрудничество между различните равнища на управление и гражданското общество, и отбелязва, че то вече се появява в различни градове и региони в Европа. Но градовете и регионите не използват умело добрите практики — налице е тенденцията многообещаващи пилотни проекти да си остават там, където са осъществени, без да осигурят пълни ползи на потребителите и без да предоставят възможности за бизнес на дружествата доставчици. Това недостатъчно разгръщане на ефекта от проектите се дължи на сложния характер на много градски иновации и на контекста, в който те биват приети.

44.

КР препоръчва Комисията да отправи покани за участие в търг за градски иновации. Акцентът трябва да бъде поставен върху създаването на нови модели на сътрудничество за намиране на нови решения за справяне с потребностите, свързани с градското развитие и услугите, и за разгръщане и споделяне на тези иновативни решения с други градове и региони. Те трябва да включват нови форми на сътрудничество между гражданите, предприятията, образователните и научноизследователските институти и правителствата. Това включва както възможности, така и предизвикателства. Гражданите в цяла Европа вече предприемат инициативи за промяна на собствената си среда и експериментират с нови форми на сътрудничество. Възможностите включват оползотворяването на богатството и активността на живота на местните общности, мобилизирането на голям брой доброволци и широкия спектър от възникващите в резултат на това инициативи. Тези дейности би трябвало да бъдат насочени към откриване на нови форми на сътрудничество и да укрепват връзката между съществуващите партньорства по такъв начин, че те да станат по-отворени към иновативни открития и да се ориентират по-категорично към използването на световните ресурси от знания и към ученето един от друг. Необходимо е да се положат усилия за популяризиране, за да може успешните примери да бъдат представени на вниманието на сходните региони в Европа.

45.

Голямо препятствие пред преодоляването на иновационната пропаст е да се разбият структурните модели, посредством които се търсят решения на проблемите и предизвикателствата. Обществените проблеми не се ограничават до административните модели, нито могат да бъдат решени чрез индивидуални проекти или национални и регионални министерства. Традиционните проекти, в това число големите, не са решение. Европа има нуждата да се освободи от шаблонното мислене и действие — нов растеж и работни места се създават чрез отворени иновации и мрежи за създаване на стойност. Европа трябва да създаде трансдисциплинарен начин на мислене, който насърчава предприемаческо откривателство, насочено към разрешаване на предизвикателствата по системен начин. Взаимосвързаните проблеми изискват системни решения.

46.

КР отбелязва, че има вълнуващи инициативи, зараждащи се в университетските лаборатории в цяла Европа, а дори и в световен мащаб, за разрешаване на големите обществени и индустриални предизвикателства. Въпреки това най-добрите лаборатории за революционни иновации днес вече не са традиционните университетски структури, а регионални иновационни екосистеми, функциониращи като изпитателни центрове за бързо създаване на прототипи на разнообразни иновации, инициирани от потребителите, които се базират на системи с преобразуващ характер, чийто мащаб може да се променя. За да превърне резултатите от научните и технологичните изследвания в силни източници на нови продукти, услуги и процеси, Европа трябва да стимулира иновациите в системи на производство, различно от традиционното производство. Необходимо е също да се гарантира взаимно разбиране на изискванията, въпросите и възможностите в сферата на бизнеса, науката и управлението.

47.

КР призовава за повече научноизследователска и развойна дейност за намиране на начини да се стимулират иновациите и развитието на бизнеса извън остарелите секторни и клъстерни структури, и призовава за мислене, вдъхновено от идеята за изграждането на екосистеми, които могат да се ръководят по такъв начин, че да повишават новаторския потенциал на регионите и да насърчават техния предприемачески дух.

48.

КР подчертава значението на финансирането на равнището на ЕС и на регионално равнище за иновационните и производствените екосистеми със силни местни, регионални, или транс-регионални характеристики. Широкообхватната иновационна политика създава предпоставки за системни оперативни модели, които съчетават, в условията на съвместен съзидателен диалог, нуждите на ползвателите, потребителите и гражданите, заедно със знанията, творчеството и компетентността.

49.

В рамките на програмния период 2014–2020 г. има много области с насоченост към научните изследвания и иновациите, които могат да бъдат в подкрепа на двигателите на така спешно необходимата промяна. КР подчертава следните фактори за успех при сътворяването на бъдещето:

50.

Опитът от съвместни програми и транснационални партньорства в ЕС трябва да бъде доразвит, за да се даде тласък на регионалните процеси чрез съчетаване на подхода „отдолу нагоре” с приоритетите на стратегията „Европа 2020” и научноизследователското познание на високо равнище в Европа. Комитетът на регионите подчертава значението на увеличаването на финансирането за осъществяване на повече европейски партньорства и регионални обучения за възприемане на добрия опит посредством INTERREG и други подобни програми.

51.

КР насърчава Комисията да създаде „предприемачески откривателски“ програми, позволяващи да се работи на различни равнища и да се установява кои решения са най-ефективни за местните потребности и кои се поддават на разпространение в европейски мащаб. Финансирането за тях трябва да идва от различни източници, като „Хоризонт 2020 г.“, Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (COSME), Кохезионния фонд и други. Пилотни проекти, в които участват няколко региона, могат да подобрят потенциала за междурегионално усвояване на знания. Регионите, в които има културен резонанс — например регионът на Балтийско море, Дунавският регион или най-отдалечените региони, трябва да работят заедно за справяне с определени общи за тях обществени предизвикателства. Успешни иновации в един регион могат да бъдат изпробвани и потвърдени в други; мащабът на градските иновации може да се прекроява за прилагане в регионите, а по-късно да се съобрази и с нуждите на други региони в Европа. В тези проекти трябва да участват ключовите заинтересовани страни на всички равнища, включително местните и регионалните власти, МСП, неправителствените организации и най-вече всички образователни институции.

52.

Проектирането, в неговите разнообразни форми, отдавна се асоциира с предприемачеството. Стратегическото проектиране означава прилагане на познатите принципи при разработването на отговори на основните предизвикателства пред обществото като застаряването на населението и изменението на климата. Проектирането не се ограничава само до това да придадеш форма на нещо. То може да се използва за намирането на нов подход за решаване на проблеми, за идентифициране на възможни мерки и за реагиране по ефективен и изчерпателен начин, без да се използва формата на силоза, която е типична за публичния сектор.

53.

Иновативното проектиране предлага важни икономически възможности за създаване на икономически и културни ползи в обществото. В регионите трябва да се насърчава създаване на ориентирани към проектирането екосистеми. Опитни изследователи, представители на бизнеса и различни специалисти по проектиране, както и техните дружества, университети и други общности, ще работят ефективно заедно в тези екосистеми, като създават нови инициативи. По този начин те всички ще могат да участват проактивено за издигане на дейността на по-високо равнище и насърчаване на иновационната политика като цяло.

54.

КР отправя предизвикателство към регионите и градовете да използват иновативни методи за възлагане на обществени поръчки с цел насърчаване на нови иновации. Публично-частното сътрудничество в областта на експериментирането и създаването на прототипи трябва да бъде насърчавано. Смелостта да се поемат рискове и да се претърпи евентуален провал трябва да се разглежда като предприемаческа опция, а не като унижение в очите на обществото. Официалните представители на градовете и регионите би следвало да разработят процедури за управление на рисковете на такива проекти и да обменят опита си от тях. Чрез насърчаване на предприемаческия дух на експериментиране, пилотиране и създаване на прототипи, тези проекти също ще увеличат силата на европейските граждани за самоорганизиране.

55.

Ключовите реформи през следващия програмен период включват съсредоточаване на проектите върху стратегическите приоритети на интелигентната специализация, опростяване на управлението на проектите и преминаване към много по-мащабни инициативи, посредством по-тясно координиране на съвкупност от проекти. Друг важен принцип е тясната координация между програма „Хоризонт 2020“ и политиката на сближаване, както и обединяване с цел взаимодействие на финансиране по линия на тези политики с местно/регионално финансиране.

56.

КР отбелязва, че последователното прилагане на тези принципи за изпълнение на предложенията, съдържащи се в настоящото становище, неизбежно ще означава насочване на финансирането по линия на „Хоризонт 2020“ към потребностите от научни изследвания, определени в RIS3 стратегиите на регионите от ЕС, така че „Хоризонт“ да работи като катализатор, да предоставя знания, получени въз основа на научните изследвания и да разработва методологични концепции за регионална научноизследователска, развойна и иновационна дейност. Ключовите научноизследователски области, които следва да бъдат финансирани по линия на „Хоризонт 2020“, трябва да бъдат откроени с помощта на RIS3 стратегиите.

57.

Комитетът на регионите подчертава колко е важно да се зачита мнението на регионалното равнище, когато се планира координацията на различните програми. Генералните дирекции на Комисията трябва да се вслушват в думите на тези, които говорят от името на регионите, като например КР, когато вземат решения относно областите на научни изследвания. Това е решаващ фактор за насърчаване на регионалното равнище да действа и да проявява активност в новаторството. Освен това органите, оказващи материална и методическа подкрепа за проекти, осъществявани в регионите с финансиране от Кохезионния фонд, трябва, в допълнение към обичайното си задължение да споделят своите констатации, да имат думата по отношение на правилата за изпълнение на проекти по „Хоризонт 2020“ и начина, по който се използва финансирането. Това сътрудничество може да се осъществи по следния начин:

58.

КР отбелязва, че световните научни и бизнес общности са навлезли в ерата на отворените иновации и съвместното съзидание, при които трансграничното сътрудничество е новото конкурентно предимство. За успешното справяне с трудните и сложни въпроси КР препоръчва на Комисията да създаде „платформи за предизвикателства“, предназначени за търсене на европейски решения чрез трансдисциплинарни мрежи. Тези платформи ще работят по специфични предизвикателства, които важат за всички участващи в тях региони, и ще използват структурирани методологии, за да поемат добрите идеи на етапа на прототипа и да ги доведат до реализация посредством пилотни проекти. Това ще мобилизира трансформационната сила на регионите.

59.

КР подчертава, че тези платформи трябва да се основават както на т. нар. „бенчлърнинг“ (от англ. benchlearning — потвърждаване на идеи, които работят в един регион посредством изпробването им в други региони) и „бенчдуинг“ (от англ. benchdoing — добавяне на стойност към нови идеи, посредством превръщането им в практически иновации едновременно в няколко региона). В пилотната фаза няколко региона ще вземат участие, за да се справят с предизвикателствата, които стоят пред тях, напр. здравеопазване, възможности в застаряващо общество, енергетика, нулев въглероден отпечатък, селско стопанство и хранителна промишленост и др.

60.

КР изтъква колко е важно да се разработва методология на най-високо равнище и да се извършва ефективно разпространение на резултатите. Предизвикателствата и резултатите трябва да бъдат публикувани на платформите, поддържащи комуникация в облак, за да са достъпни по места и между регионите. Най-добрите пионери в разработване и провеждане на общоевропейски проекти трябва да бъдат финансирани чрез програма „Хоризонт 2020“ и Кохезионния фонд, като целта е също така да се изпитат ефективните методологии и инструменти в контекста на реално сътрудничество и трансграничен обмен на знания.

61.

КР отчита необходимостта от активно наставничество за насърчаване в поколения напред на дух на ангажираност, който да се превърне в ключов фактор за преодоляване на иновационната пропаст. Всички целеви групи в различните региони и културни среди — учени, държавни служители, МСП и студенти — трябва да бъдат наставлявани с цел да развият разбиране и активно да допълват взаимните си гледни точки, както и да се научат да прилагат съответните идеи на практика. Училищата и всички образователни институции играят особено важна роля тук.

62.

Творчеството и способността за усвояване на всичко ново е нещо много естествено за малките деца в ранна възраст. Струва си да се запитаме защо нерядко социалната среда и училищната система не са в състояние да въплътят тези качества в заинтересован, открит и иновативен начин на живот. Всички заинтересовани страни трябва да обединят сили, за да осигурят възможност на училищата в целия ЕС да поставят творчеството и способността да се усвояват знания в основата на определен набор от цели и изисквания. Това е период, в който се формира основата на европейската иновативност.

63.

Накрая, КР разбира колко е важно да се преодолее пропастта между науката и обществото. КР насърчава всички заинтересовани страни да се ангажират активно в провеждането на диалози между научната общност и обществото, чрез които да се изследва и посочи как да се претворят резултатите от научните изследвания в практиката на реалния живот. Всички обществени предизвикателства имат силно местно измерение, което може да бъде от полза, когато учените добият ясна представа за проблемите, а представителите на обществото — за това, което може да предложи науката. В диалога трябва изрично да се наблегне на свързване на местните нужди с резултатите от научните изследвания по стълбовете на програма „Хоризонт 2020“: обществени предизвикателства, промишлено лидерство и отлична наука. Могат да бъдат създадени центрове за култивиране на идеи („разсадници за идеи“) и социални инкубатори, за да се изведат новите прозрения от сферата на дискусиите и претворят в реални прототипи, способни да бъдат изпитани в реалния живот.

64.

Тези предложения наистина ще заработят за преодоляването на иновационната пропаст, когато станат приложими към всички региони в Европа. КР отчита необходимостта да се отговори на изискванията на пионерските региони, на добре функциониращите региони, както и на по-уязвимите, по-лошо представящите се и по-малко облагодетелстваните райони. Разбира се, необходими са специфични целеви действия и програми на всяко равнище. Освен това ние подчертаваме колко е важно да се оказва подкрепа за трансрегионалното сътрудничество и съвместната работа от всякакъв вид: активно партниране в обмена на знания и съвместно създаване на процесите и практиките, които ще работят във всяка конкретна ситуация, междурегионално наставничество и менторство, инициативи за бенчлърнинг и бенчдуинг, които позволяват на по-малко облагодетелстваните райони да се възползват от опита на други места, като в същото време внасят собствения си потенциал и специализирани познания, за да захранват и подкрепят иновациите в други региони. Това мощно регионално многообразие следва да бъде в центъра на новото предимство на Европа, основаващо се на сътрудничеството.

65.

КР е твърдо убеден, че процесът на определяне на начина, по който множеството предложения и препоръки в настоящото становище могат да бъдат реализирани на практика, както и съвместното проучване на многообещаващите подходи за изпълнението им както в рамките на отделните региони, така и в трансграничен мащаб, е най-ефективният начин да се превърнат най-добрите намерения в реални резултати с мощно въздействие върху реалния живот в Европа. Тези стъпки са решаващи за преодоляване на иновационната пропаст.

66.

Отговорността за необходимите промени се носи от всички равнища и всички действащи лица. Отговорността за изпълнението на предложенията, направени в настоящото становище ще бъде, разбира се, главно на Европейската комисия, но също и на взимащите решения на местно и регионално равнище и на другите действащи лица. Отговорност има и ирландското председателство, а също и следващите председателства, които могат да допринесат за изпълнението на някои или всички направени тук предложения, възможно най-скоро и във възможно най-голямата степен.

67.

Комитетът на регионите препоръчва МРВ, Комисията и другите действащи лица да гарантират последващи действия чрез събиране на примери на добри практики. Целта е да се ускори желаната промяна по принцип, но също и на редица мерки, определени като приоритетни проекти. Някои от тях трябва да бъдат включени в дневния ред и на бъдещите председателства.