Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52011PC0931

    Предложение за РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА за приемане на Допълнителна научноизследователска програма по проекта „ITER“ (2014—2018 г.)

    /* COM/2011/0931 окончателен - 2011/0460 (NLE) */

    52011PC0931

    Предложение за РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА за приемане на Допълнителна научноизследователска програма по проекта „ITER“ (2014—2018 г.) /* COM/2011/0931 окончателен - 2011/0460 (NLE) */


    ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

    1. КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

    Целта на приложеното предложение за решение на Съвета e да се определят редът и условията за финансовото участие на ЕС в проекта за ITER в периода 2014—2018 г. чрез „Допълнителна научноизследователска програма“ в рамките на Договора за Евратом.

    Основната цел на проекта за ITER[1] е изграждането и експлоатацията на експериментален реактор за термоядрен синтез. ITER е основна стъпка в посока доказване на термоядрения синтез като устойчив източник на енергия. Поради значителните си предимства, като наличието на големи запаси от гориво и отсъствието на емисии на CO2, термоядреният синтез до голяма степен би допринесъл за изпълнението на дългосрочната енергийна стратегия на ЕС. Освен това термоядреният синтез е по същността си безопасен, което го отличава от традиционната ядрена енергия. ITER е част от Стратегическия план за енергийни технологии (SET) и е в съзвучие със стратегията „Европа 2020“, тъй като участието на европейски високотехнологични промишлени отрасли се очаква да осигури на ЕС конкурентно предимство в световен мащаб в този обещаващ сектор.

    Проектът за ITER се осъществява съгласно условията на международното споразумение за създаване на Международната организация по термоядрена енергия „ITER“ за съвместното изпълнение на проекта за „ITER“ (наричано по-долу „споразумението за ITER“)[2] между Европейската общност за атомна енергия (наричана по-долу „Евратом“) и още 6 държави: Китай, Индия, Япония, Корея, Русия и САЩ. С това правно задължаващо споразумение се създаде Организацията ITER с пълноправна международна и юридическа правосубектност като орган, отговорен за съвместното изпълнение на проекта за ITER. Комисията представлява Евратом по въпросите, свързани с ITER, по-специално в рамките на Съвета на ITER — основния управителен орган на проекта.

    В рамките на преговорите за осигуряване на подкрепа от другите страни по ITER при определянето на мястото за изграждане на ITER в Европа, Евратом и Япония сключиха двустранен договор, който предвижда допълнителни съвместни научни дейности в областта на термоядрения синтез, наречени дейности по широкообхватен подход[3].

    Евратом е домакин и има най-голям дял от вноските в етапа на строителство (5/11 или около 45 % от общата сума). Следователно той има специфични отговорности и задължения и е невъзможно да се оттегли едностранно от Споразумението за ITER.

    Участието на ЕС в проекта ITER се управлява чрез Европейското съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия (наричано по-долу „Предприятие за термоядрен синтез за енергия“), създадено с решение на Съвета от 27 март 2007 година[4]. Всички членове на Предприятието за термоядрен синтез за енергия (ЕВРАТОМ, 27-те държави-членки и Швейцария) са представени в неговия Управителен съвет. Участието на ЕС в проекта ITER се състои главно в набавянето на основните системи и компоненти, осигурени и предоставени в нефинансова форма от Предприятието за термоядрен синтез за енергия на Организацията за ITER в етапа на изграждане. Европейският парламент отговаря за освобождаването от отговорност за изпълнението на бюджета на Термоядрен синтез за енергия.

    Важна характеристика на изграждането на ITER е изключителното техническо предизвикателство. Със своя безпрецедентен мащаб и сложност, то представлява крупна задача, в която имат едновременно дял строителното и машинното инженерство, електроинженерството и ядрената техника.

    Някои от аспектите на ITER са сходни с тези на други широкомащабни проекти от интерес за ЕС: те могат да бъдат несъразмерно скъпи спрямо малкия бюджет на ЕС и е налице тенденцията да надхвърлят първоначалните разчети на разходите. Възникващата впоследствие необходимост от допълнителни средства води до пренасочване на средства, които вече са били определени за други приоритети, или до оспорване на ограниченията, установени от многогодишната финансова рамка (МФР). Тези последствия също срещнаха възражението на Европейския парламент. Освен това пренасочването на средства може да бъде решено само след дълъг и сложен междуинституционален процес, който създава рискове за изпълнението на приетите от ЕС на международно равнище ангажименти.

    Това не е устойчив модел: необходим е различен подход, който да предоставя дългосрочна сигурност на този труден проект. По тази причина в съобщението си от 29 юни 2011 г. „Бюджет за стратегията „Европа 2020“[5]Комисията предложи след 2013 г. участието на ЕС в проекта за ITER да се финансира извън многогодишната финансова рамка (МФР). От това следва и предложението за създаване на Допълнителна научноизследователска програма в рамките на Договора за Евратом за участието на ЕС в проекта за ITER в периода 2014—2018 г.

    Следва да се отбележи, че Договорът за Евратом ограничава продължителността на научноизследователските програми до максимум пет години. Съгласно Споразумението за ITER проектът за ITER ще има първоначален срок от 35 години (т.е. до 2041 г.); следователно ще са необходими последващи решения на Съвета за продължаване финансирането на участието на ЕС в този проект.

    2.           ОБХВАТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

    Предлаганата Допълнителна научноизследователска програма покрива финансовото участие в изграждането на обекта ITER, набавянето на оборудване, инсталации, обща техническа и административна помощ по проекта в процеса на строителството и участие в първоначалното въвеждане в експлоатация, както и за други дейности, свързани с проекта за ITER, като например тези по Споразумението за широкообхватен подход.

    Евратом ще продължи да участва в ръководенето, управлението и набирането на персонал за Организацията за ITER и Предприятието за термоядрен синтез за енергия в съответствие с разпоредбите на Споразумението за създаване на организацията за ITER и на решението на Съвета за създаване на Предприятието за термоядрен синтез за енергия.

    3.           РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

    Настоящото предложение взема изцяло под внимание отговорите на широка обществена консултация въз основа на Зелената книга „От предизвикателствата към възможностите — изграждане на обща стратегическа рамка за финансиране от ЕС на научните изследвания и иновациите“[6], при подготовката на Програмата за научни изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия (2014—2018 г.) в допълнение към Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“.

    ITER бе също тема на консултацията и на вътрешните и външните оценки при изготвянето на оценката на въздействието. Настоящата оценка на въздействието стигна до извода, че ползите от ITER, които балансират научните, технически и финансови рискове, са в дългосрочен план търговската експлоатация на термоядрената енергия и, в краткосрочен план, повишената конкурентоспособност за промишлеността.

    Въз основа на съобщението от 29 юни 2011 г. бяха разгледани няколко варианта на условията за финансиране на проекта ITER извън МФР. Създаването на Допълнителна научноизследователска програма, финансирана с вноски от държавите-членки, ще осигури непрекъснатост на проекта, по-специално спрямо международните ни партньори. Това ще предотврати и сложния и несигурен процес на предоговаряне за изменение на Споразумението за „ITER“.

    4.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

    Правното основание на Допълнителната научноизследователска програма е член 7 от Договора за Евратом. Допълнителна научноизследователска програма с продължителност от 5 години ще бъде приета със специално решение на Съвета.

    5.           ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

    Законодателната финансова обосновка, приложена към настоящото предложение за решение на Съвета, посочва въздействието върху бюджета, както и необходимите човешки и административни ресурси за изпълнението на Допълнителната научноизследователска програма.

    2011/0460 (NLE)

    Предложение за

    РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

    за приемане на Допълнителна научноизследователска програма по проекта „ITER“ (2014—2018 г.)

    СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

    като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 7 от него,

    като взе предвид предложението на Европейската комисия,

    като взе предвид становището на Европейския парламент[7],

    като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[8],

    като има предвид, че:

    (1) Споразумението за създаване на Международната организация по термоядрена енергия „ITER“ за съвместно изпълнение на проекта ITER[9] (наричано по-долу „Споразумение за ITER“) бе подписано на 21 ноември 2006 г. от Европейската общност за атомна енергия (Евратом), Китайската народна република, Република Индия, Япония, Република Корея, Руската федерация и Съединените американски щати. Споразумението за ITER създаде Международната организация по термоядрена енергия ITER (наричана по-долу „Организация за ITER“), която носи пълна отговорност за изграждането, стопанисването, експлоатацията и извеждането от експлоатация на съоръженията на ITER.

    (2) Съгласно изискванията на Споразумението за ITER всички страни имат финансово участие в Организацията за ITER чрез съответните юридически лица, наричани „вътрешни агенции“. Европейската вътрешна агенция, изпълняваща задълженията на Евратом в Организацията за ITER, бе създадена с Решение 2007/198/Евратом на Съвета от 27 март 2007 г. за създаване на Европейско съвместно предприятие за ITER и развитието на термоядрената енергия и за предоставяне на предимства на същото[10].

    (3) В рамките на преговорите за осигуряване на подкрепа от другите страни по ITER при определянето на мястото за изграждане на ITER в Европа през 2007 г. бе сключен договор между Европейската общност за атомна енергия и правителството на Япония за съвместно изпълнение на дейностите на базата на по-широк подход в областта на изследванията на енергията от термоядрен синтез[11], което определя допълнителни съвместни научни дейности в областта на термоядрения синтез на територията на Япония за осигуряване на бърз старт и високоефективна експлоатация на ITER. Дейностите по широкообхватния подход и други свързани с ITER дейности се насочват чрез Европейското съвместно предприятие за ITER и развитието на термоядрената енергия. Финансирането на дейностите по широкообхватния подход се осигурява главно чрез нефинансов принос от някои членове на Европейското съвместно предприятие за ITER и развитието на термоядрената енергия, а останалата част от участието на Евратом се покрива от бюджета за Евратом.

    (4) Очакваните разходи по изграждането на ITER са се увеличили в сравнение с първоначалните разчети от 2001 г., на които се основава Споразумението за ITER. В заключенията си от 12 юли 2010 г. относно състоянието и възможностите за напредък на проекта ITER Съветът на Европейския съюз ограничи европейското участие във фазата на изграждане на ITER до 6,6 млрд. EUR по цени от 2008 г. Според тези заключения европейското участие се финансира от Евратом (80 %) и Франция (20 %) и покрива строителни, оперативни и непредвидени разходи. В отговор Комисията предложи изменение в междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление по отношение на многогодишната финансова рамка (МФР)[12] за периода 2007—2013 г. за осигуряване на допълнителни средства за ITER за периода 2012—2013 г.

    (5) За периода след 2013 г. Комисията в своето съобщение „Бюджет за стратегията „Европа 2020“[13] предложи проекта ITER да се финансира извън МФР. Поради това следва да бъде създадена Допълнителна научноизследователска програма за проекта ITER за периода 2014—2018 г.

    (6) Допълнителната научноизследователска програма за проекта ITER следва да се финансира с вноски на държавите-членки въз основа на изискуема ставка спрямо брутния национален доход (БНД) на всяка държава-членка, както е определен за целите на изчисляването на вноската от собствени ресурси от БНД към общия бюджет на Европейския съюз. Вноските се внасят в общия бюджет на Европейския съюз и са предназначени за тази програма. Трети държави, сключили споразумения за сътрудничество с Евратом в областта на управляемия термоядрен синтез, чиито съответни научноизследователски програми са по този начин свързани с тези на Евратом, следва да са в състояние също да осигурят принос за програмата.

    (7) През целия цикъл на разходите финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани с пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, констатиране и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, погрешно изплатени или неправомерно използвани средства, и в случаите, когато е необходимо, санкции.

    (8) Научният и технически комитет представи на Комисията своето становище относно Програмата за изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия (2014—2018 г.) в допълнение към Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. Научните и технически дейности по ITER остават по същността си без изменение в тази Допълнителна научноизследователска програма.

    ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

    Член 1

    Създава се Допълнителна научноизследователска програма за проекта ITER за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2018 г. (наричана по-долу „Програмата“). С нея се финансират дейностите, съставляващи участието на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) в Организацията за ITER, включително дейностите по изграждането, стопанисването и експлоатацията на съоръженията на ITER, както и дейности, свързани с проекта ITER. В приложението са изложени научните и технологични цели, обосновката и дейностите по програмата.

    Член 2

    Програмата се финансира с вноска от най-много 2,573 млн. EUR (по текущи цени) съгласно член 3.

    Член 3

    Програмата се финансира с вноски на държавите-членки въз основа на изискуема ставка спрямо брутния национален доход (БНД) на всяка държава-членка, както е определен за целите на изчисляването на вноската от собствени ресурси от БНД към общия бюджет на Европейския съюз. Тези вноски се смятат за външни целеви приходи за Програмата в съответствие с [член ХХ от Регламент (ЕС) № ХХ/2012 на Европейския парламент и Съвета [нов Финансов регламент][14].

    Член 4

    Трети държави, сключили споразумения за сътрудничество с Евратом в областта на управляемия термоядрен синтез, чиито съответни научноизследователски програми са свързани с тези на Евратом (наричани по-долу „асоциирани държави“), могат също да имат принос в Програмата.

    Участието на асоциираните държави се определя в съответното споразумение за сътрудничество с Евратом в областта на управляемия термоядрен синтез.

    Член 5

    Програмата се изпълнява от Комисията в съответствие с Регламент (ЕС) № XXXХ/2012 [нов Финансов регламент].

    Комисията може да повери изпълнението на Европейското съвместно предприятие за ITER и развитието на термоядрената енергия[15] в съответствие с [член XX от Регламент (ЕС) № хххх/2012 на Европейския парламент и на Съвета [нов Финансов регламент].

    Член 6

    1. Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на действията, финансирани по силата на настоящото решение, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и, при установяването на нередности, чрез събирането на недължимо платените суми и, когато е уместно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

    2. Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одити по документи и на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза по силата на настоящото решение.

    Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва проверки и инспекции на място по отношение на икономически оператори, засегнати пряко или непряко от такова финансиране в съответствие с процедурите, предвидени в Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 с оглед установяване дали е налице измама, корупция или всякаква друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Съюза във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор за финансиране от страна на Съюза.

    Без да се засягат първа и втора алинея, в споразумения за сътрудничество с трети държави и международни организации, споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, решения за отпускане на безвъзмездни средства и договори, произтичащи от прилагането на настоящото решение, се предвижда изрично упълномощаване на Комисията, Сметната палата и OLAF за провеждане на такива одити, проверки и инспекции на място.

    Член 7

    Настоящото решение влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

    То се прилага от 1 януари 2014 г.

    Член 7

    Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

    Съставено в Брюксел на […] година

                                                                           За Съвета

                                                                           Председател

    ПРИЛОЖЕНИЕ

    НАУЧНА И ТЕХНОЛОГИЧНА ЦЕЛ, ОБОСНОВКА И ДЕЙНОСТИ ПО ДОПЪЛНИТЕЛНАТА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ПРОГРАМА ЗА ПРОЕКТА ITER

    Научна и технологична цел

    Целта на Допълнителната научноизследователска програма за проекта ITER е изпълнението на проекта за ITER като важна стъпка към създаването на прототипи на реактори за термоядрени електроцентрали, които да са безопасни, устойчиви, не вредят на околната среда и са икономически жизнеспособни.

    Стратегията за постигане на целта включва като първи приоритет изграждането на ITER (основно експериментално съоръжение, което да демонстрира научната и техническа осъществимост на термоядрената енергия), последвано от изграждането на демонстрационна термоядрена електроцентрала.

    Обосновка

    Термоядреният синтез има потенциала да допринесе значително за постигането на устойчива и надеждна енергийна сигурност на Съюза до няколко десетилетия. Успешното му разработване ще осигури безопасна, устойчива и екологично чиста енергия.

    Глобалното измерение на НИРД в областта на термоядрения синтез е заложено в споразумението за създаване на Международната организация по термоядрена енергия за изпълнението на проекта ITER и в Договора между Европейската общност за атомна енергия и правителството на Япония за съвместно изпълнение на дейностите на базата на по-широк подход в областта на изследванията на енергията от термоядрен синтез, които допълват дейностите по ITER.

    Дейности

    Допълнителната научноизследователска програма за проекта ITER ще осигури приноса на Евратом в дейностите на Европейското съвместно предприятие за ITER и развитието на термоядрената енергия“ (наричано по-долу „Термоядрен синтез за енергия“), както е посочено в решението на Съвета от 27 март 2007 г. (2007/198/Евратом).

    Дейностите на Термоядрен синтез за енергия в периода 2014—2018 г. ще се състоят в:

    а) осигуряване на приноса на Евратом в Международната организация по термоядрена енергия за ITER, включително в научноизследователските и развойни дейности, необходими за разработване на базата за възлагане на обществени поръчки за доставка на компонентите на ITER и на модулите на зоните за възпроизводство на ITER;

    б) осигуряване на приноса на Евратом в дейностите по широкообхватния подход с Япония;

    в) при необходимост, други дейности за подготвяне основата за разработване на демонстрационен реактор и свързаните с него съоръжения.

    Допълнителната научноизследователска програма за проекта ITER обхваща и работата на Термоядрен синтез за енергия, неговото управление и набирането на персонал, както и общата техническа и административна подкрепа.

    Подробните работни програми за изпълнение на горепосочените дейности ще се определят ежегодно от управителния съвет на Термоядрен синтез за енергия.

    ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

    1.           РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

                  1.1.    Наименование на предложението/инициативата

                  1.2.    Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД

                  1.3.    Естество на предложението/инициативата

                  1.4.    Цел(и)

                  1.5.    Основания за предложението/инициативата

                  1.6.    Продължителност и финансово отражение

                  1.7.    Предвиден(и) метод(и) на управление

    2.           МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

                  2.1.    Правила за мониторинг и докладване

                  2.2.    Система за управление и контрол

                  2.3.    Мерки за предотвратяване на измами и нередности

    3.           ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

                  3.1.    Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

                  3.2.    Очаквано отражение върху разходите

                  3.2.1. Обобщение на очакваното отражение върху разходите

                  3.2.2. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

                  3.2.3. Очаквано отражение върху бюджетните кредити с административен характер

                  3.2.4. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

                  3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

                  3.3.    Очаквано отражение върху приходите

    ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

    1. РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 1.1. Наименование на предложението/инициативата

    Решение на Съвета за приемане на Допълнителна научноизследователска програма за ITER (2014—2018 г.)

    1.2. Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД[16]

    — XX XX „ITER“

    1.3. Естество на предложението/инициативата

    ¨ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност

    ¨ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност вследствие на пилотен проект/подготвителна дейност[17]

    ý Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност

    ¨ Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност

    1.4. Цели 1.4.1. Многогодишна(и) стратегическа(и) цел(и) на Комисията, към която(които) е насочено(а) предложението/инициативата

    Допълнителната научноизследователска програма за ITER (наричана по-долу „Програмата“) има като обща цел да способства за дългосрочното намаляване на въглеродния дял в енергийната система по безопасен, ефикасен и сигурен начин. Програмата ще допринесе за изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и на водещата инициатива „Съюз за иновации“ като подкрепи мобилизирането на европейската високотехнологична промишленост, която ще се сдобие с нови умения и производствени способности чрез участието си в обществените поръчки за Термоядрен синтез за енергия (F4E).

    1.4.2. Конкретна(и) цел(и) и съответна(и) дейност(и) по УД/БД за непреки дейности

    Осигуряване на приноса на Евратом в Организацията за ITER, за изграждането, работата и експлоатацията на съоръженията на ITER, както и за свързани с ITER дейности.

    Съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД:

    1.4.3. Конкретна(и) цел(и) и съответна(и) дейност(и) по УД/БД за преки дейности на JRC

    Не се прилага

    1.4.4. Очакван(и) резултат(и) и отражение

    Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на целевите бенефициери/групи.

    Чрез Допълнителната научноизследователска програма Европа ще участва в успешното изграждане на инсталацията ITER в международно сътрудничество. Тъй като европейското участие в проекта е най-значително (45 % от разходите по изграждането), въздействието на програмата ще е най-силно в Европа. То ще е едновременно краткосрочно (ползи за конкурентоспособността на европейската промишленост) и дългосрочно (водеща роля на Европа в търговската експлоатация на термоядрената енергетика).

    Проектът вече се отразява положително върху конкурентоспособността на промишлеността и осигуряването на заетост поради естеството на дейностите за ITER (доставка на високотехнологични компоненти или сгради), които изискват участието на промишлеността — строително, машинно и електроинженерство, технология на материалите и ядрено инженерство биват съчетани по безпрецедентен начин. Над три четвърти от общата вноска на ЕС в ITER ще бъдат разходвани по договори с частни компании. Ще бъдат създадени много нови работни места в Европа като пряко следствие на дейностите по ITER, тъй като голяма част от разходите са за НИРД и инженерни задачи, които са по-трудоемки от конвенционалното производство.

    В дългосрочен план ITER представлява уникална възможност за европейската високотехнологична промишленост и строителни дружества да си осигурят глобално конкурентно предимство и да играят главна роля в проектирането на първото поколение термоядрени централи и последващата международна търговска реализация.

    1.4.5. Показатели за резултатите и за отражението

    Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи осъществяването на предложението/инициативата.

    Показател за измерване на успешното европейско участие в изграждането на ITER ще бъде преодоляването на важните етапи от страна на F4E — Европейското съвместно предприятие, което има задачата да набавя компонентите и да ги предоставя като нефинансово участие в ITER на етапа на изграждане.

    F4E е набелязало в своя проектоплан основните етапи във всички свои дейности за поръчки по време на изграждането на ITER. Цялостният план и годишната работна програма на F4E съдържат графика за постигане на тези цели и предвиждат редовни доклади до неговия ръководен орган (Управителния съвет) и до Съвета на ЕС с информация за напредъка.

    1.5. Основания за предложението/инициативата 1.5.1. Нужда(и), която(ито) трябва да бъде(ат) задоволена(и) в краткосрочен или дългосрочен план

    В съобщението си от 29 юни 2011 г. „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ Комисията предложи след 2013 г. участието на ЕС в проекта за ITER да се финансира извън многогодишната финансова рамка (МФР). Настоящата Допълнителна научноизследователска програма ще прилага това предложение.

    1.5.2. Добавена стойност от намесата на ЕС

    Рискът, разходите и дългосрочният характер на ИТЕР го превръщат в проект над възможностите на отделните държави-членки и дори на ЕС. Следователно бе необходимо преди началото на проекта да се осигури международно участие. Участието в това международно усилие изисква действие на европейско равнище, което да осигури разпределяне на риска, голям размах и икономии от мащаба, които не биха могли да се постигнат иначе.

    1.5.3. Поуки от подобен опит в миналото

    Проектът Съвместен европейски тороид (JET) доказа, че изграждането и експлоатацията на голяма научноизследователска инфраструктура за термоядрен синтез под координацията на Евратом може да бъде ефективно и носи допълнителни ползи за науката и промишлеността. Същевременно мащабите на работата по изграждането на ITER са безпрецедентни и е налице необходимост от сътрудничество в световен мащаб, което няма аналог в миналото.

    1.5.4. Съгласуваност и възможно полезно взаимодействие с други съответни инструменти

    Програмата ще установи полезни взаимодействия и допълване с научноизследователски дейности в областта на термоядрения синтез по бъдещата Програма на Евратом за научни изследвания, която допълва програмата „Хоризонт 2020“ (2014—2018 г.). По-специално, дейностите, които ще се предприемат в тази рамка, ще имат важен научен принос за изграждането и работата на ITER и представляват важни мерки за ограничаване на риска. Резултатите от изследванията на ядрения синтез по Рамковата програма на Евратом за научни изследвания за 2012—2013 г. също ще допринесат съществено за дейностите по Програмата.

    1.6. Продължителност и финансово отражение

    ý Предложение/инициатива с ограничена продължителност

    – ý  Предложение/инициатива в сила от 1.1.2014 г. до 31.12.2018 г.

    – ý  Финансово отражение от 2014 г. до 2026 г.

    ¨ Предложение/инициатива с неограничена продължителност

    – Осъществяване с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

    – последван от функциониране с пълен капацитет.

    1.7. Предвиден(и) метод(и) на управление[18]

    ý Пряко централизирано управление от Комисията

    ý Непряко централизирано управление чрез делегиране на задачи по изпълнението на:

    – ¨  изпълнителни агенции

    – ý  органи, създадени от Общностите[19]

    – ¨  национални органи от публичния сектор/органи със задължение за обществена услуга

    – ¨  лица, натоварени с изпълнението на специфични дейности в съответствие с дял V от Договора за Европейския съюз и посочени в съответния основен акт по смисъла на член 49 от Финансовия регламент

    ¨ Споделено управление с държавите-членки

    ¨ Децентрализирано управление с трети държави

    ¨ Съвместно управление с международни организации (да се уточни)

    Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

    Забележки:

    Управлението ще се осъществява посредством службите на Комисията и Съвместното европейско предприятие за ITER и развитие на термоядрената енергия („Термоядрен синтез за енергия“ — F4E). Комисията представлява Евратом на високо равнище в Организацията за ITER (ОИ) и F4E.

    2. МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

    Програмата ще се прилага посредством F4E, което насочва средствата, с които Евратом участва в проекта ITER и в други дейности, свързани с него, като дейностите по широкообхватния подход с Япония.

    Комисията участва в управителните органи на F4E и на Организацията за ITER.

    На международно равнище Комисията представлява Евратом в управителния орган на ОИ — Съвета на ITER — и участва в Научно-техническия консултативен комитет (STAC) и в Управителния консултативен комитет на Съвета на ITER (MAC).

    По отношение на управлението на F4E Комисията е член на Термоядрен синтез за енергия и участва, от името на Евратом, в ръководните органи на това съвместно предприятие, т.е. в Управителния съвет, Изпълнителния комитет, Консултативния технически комитет, Административния и финансов комитет и в Бюрото.

    2.1. Правила за мониторинг и докладване

    Въведена е система за мониторинг, която да гарантира високото качество на изходните продукти и най-ефикасното използване на ресурсите. Мониторингът и докладването се основават на правилата за управление и отчетност, прилагани от F4E и ИО, според които всички ключови документи се одобряват от управителните органи. Чрез тези органи Комисията наблюдава и преразглежда документите, уреждащи дейностите по изпълнението на проекта ITER, като например работните програми, годишния отчет за дейността, плановете за проекта, разчетните планове за ресурсите, плановете относно политиката за персонала, бюджети, счетоводни сметки и др.

    В настоящия момент F4E изготвя процеса за управление на проекта и докладването и включва в него различни аспекти от системата за докладване на Управителния съвет.

    Веднъж годишно и в съответствие със заключенията на Съвета от 12 юли 2010 г. (проект 11902/10, RECH 255 ATO 38 BUDGET 45; приемане 11821/10 ADD 1), F4E докладва на Съвета относно напредъка при изпълнението на плана за икономиите и ограничаването на разходите, както и относно дейността и управлението на Съвместното предприятие и проекта ITER, включително за изпълнението на планираните дейности в рамките на годишния си бюджет.

    Вследствие заключенията на Съвета Термоядрен синтез за енергия назначи независим експерт, който ще оценява напредъка по проекта на основата на съществуващите доклади и веднъж годишно ще представя становището си на Управителния съвет на F4E и на Съвета по конкурентоспособност.

    Освен това F4E и Комисията подписаха административно споразумение, което определя условията и реда, при които Комисията предава финансовото участие на Общността на F4E.

    2.2. Система за управление и контрол

    Комисията участва в управителните органи на ОИ и в тези на F4E.

    На ниво Комисия, службите на ГД, отговорна за Съвместното предприятие, ще следят и преразглеждат всички инициативи, необходими за ефективното изпълнение на проекта ITER, по-специално тези с финансово естество.

    Също така Службата за вътрешен одит на Комисията (IAS) ще играе ролята на вътрешен одитор на F4E от 2012 г. при условията, договорени между IAS и F4E.

    Освен това Европейската служба за борба с измамите (OLAF) има същите правомощия по отношение на F4E и неговия персонал, с каквито разполага по отношение на службите на Комисията.

    По отношение на управлението на Термоядрен синтез за енергия в края на май 2011 г. Управителният съвет на F4E, по инициатива на Комисията, прие набор от мерки за подобряване на ръководството и управлението на F4E. Сред тях бе създаването на Административния и финансов комитет, който да представя своите коментари и препоръки на Управителния съвет по административни и финансови въпроси; на Бюро, което да подготвя работата и решенията на Управителния съвет и преразглеждането на ролята на Изпълнителния комитет, който ще се съсредоточи върху обществените поръчки като по-ранна фаза в дейността на F4E.

    В допълнение, новоназначеният директор въведе от 1 януари 2011 г. нова организационна структура за проектно ориентирана организация със солидна финансова служба.

    Финансовият регламент на F4E е подобен на този на Комисията и включва процедури за възлагане на обществени поръчки, отговарящи на стандартите на Комисията. Поръчките за F4E съдържат, в съответствие с неговия Финансов регламент, необходимите разпоредби за надзор и контрол на използването на бюджета на F4E. След становища на Сметната палата, F4E преразгледа своя финансов регламент, за да вземе предвид основните препоръки на Палатата.

    F4E се отчита пред своя Управителен съвет и пред Европейския парламент, който го освобождава ежегодно от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета по препоръка от Съвета. Освен това F4E се одитира два пъти годишно от Европейската сметна палата, която представя доклад на Комисията, Съвета и Парламента като част от ежегодното освобождаване от отговорност. За съвместно управлявани дейности между F4E и ITER (като съвместни обществени поръчки) Комисията ще продължи да гарантира, че счетоводната отчетност, вътрешният контрол, одитните процедури и процедурите по възлагане на обществени поръчки на партньорите са съвместими с правилата и стандартите на ЕС. Препоръките от предишни одити на Сметната палата се вземат предвид.

    2.2.1. Рамка за вътрешен контрол

    Рамката за вътрешен контрол се основава на:

    1. Стандартите за вътрешен контрол на Комисията, които се прилагат от генералната дирекция, отговорна за проекта ITER при приемането на всяко решение относно F4E, по-специално тези с финансово естество;

    2. Стандартите за вътрешен контрол, изготвяни понастоящем от F4E за осъществяване на систематични надзорни процедури и проследяване изпълнението на получаваните препоръки. Командировани служители на Комисията оказаха подкрепа на F4E при прилагането на плана за действие във връзка с вътрешния контрол, създаването на контролни списъци, въвеждането на механизъм за редовно наблюдение и управлението на бюджета.

    3. Технически, финансов и политически преглед от страна на Комисията на дейностите на F4E и ITER на всеки етап от проекта;

    4. Предварителни проверки за обществените поръчки и последващ контрол. Оценка на рисковете се извършва редовно, а напредъкът в изпълнението на работата и усвояването на средствата се следят редовно, съгласно определени цели и показатели.

    2.2.2.     Очаквано равнище на риска от несъответствие

    По начало F4E крие финансов риск поради естеството на неговите дейности (големи и сложни апортни обществени поръчки с висок технически риск). Въведени са мерки за мониторинг и подобрен контрол на работата на F4E и реорганизацията на структурата на F4E трябва също да внесе повече сигурност.

    Комисията ще продължи да отбелязва рисковете, свързани с изпълнението на този проект, особено по отношение на разходите, и ще взема най-адекватните мерки за управлението и намаляването на тези рискове.

    2.3.        Мерки за предотвратяване на измами и нередности

    Генералната дирекция, натоварена с изпълнението на проекта ITER и неговия бюджет, се ангажира да се бори с измамите на всички етапи от изпълнението на проекта в съответствие със Стратегията на Комисията за борба с измамите — COM(2011) 376 от 24 юни 2011 г.

    F4E носи отговорност за административния мониторинг на договорите, безвъзмездните средства и свързаните с тях плащания. Комисията и F4E обръщат особено внимание на ограничаването на разходите.

    Комисията и Съвместното предприятие вземат предвид финансовите интереси на Европейския съюз, по-специално в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности и член 53, буква а) от Финансовия регламент.Те предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при изпълнението на действията, финансирани по силата на настоящото решение, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и, при установяването на нередности, чрез събирането на недължимо платените суми и, когато е уместно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

    Термоядрен синтез за енергия започна разработването на стратегия за последващи одити, която ще бъде приложена през 2012 г. Тя играе много важна роля при оценката на законосъобразността и редовността на извършените трансакции.

    Европейската служба за борба с измамите (OLAF) има същите правомощия по отношение на F4E и неговия персонал, с каквито разполага по отношение на службите на Комисията. Следователно OLAF може да извършва проверки и инспекции на място по отношение на икономически субекти, засегнати пряко или непряко от финансиране от ЕС, в съответствие с процедурите, предвидени в Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г., за да се установи дали са налице измами, корупция или каквато и да е друга незаконна дейност във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор за финансиране от страна на Съюза.

    3.           ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

    3.1.        Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

    · Съществуващи разходни бюджетни редове

    По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

    Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разхода || Вноска

    Номер: 08 01 xx || Многогод./Едногод. ([20]) || от държави от ЕАСТ[21] || от страни кандидатки[22] || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква aа) от Финансовия регламент

    Извън МФР || 08 01 04 40 Ядрен синтез за енергия || Многогод./Едногод. || НЕ || НЕ || ДА || ДА

    · Поискани нови бюджетни редове

    По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

    Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разхода || Вноска

    Извън Многогодишната финансова рамка || Многогод./Едногод. || от държави от ЕАСТ || от страни кандидатки || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква aа) от Финансовия регламент

    Ф1/извън МФР || 08 01 ХХ 01 Разходи, свързани с персонала* 08 01 XX 02 Разходи, свързани с външния персонал* 08 01 XX 03 Други разходи за управление* 08 06 01 XX Разходи, свързани с проекта ITER || Многогод./Еедногод. || НЕ || НЕ || ДА || ДА

    * Точната номерация на бюджетните редове ще бъде определена на по-късен етап.

    3.2.        Очаквано отражение върху разходите

    3.2.1.     Обобщение на очакваното отражение върху разходите

    По текущи цени в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

    || || Извън Многогодишната финансова рамка

    || || || Година 2014[23] || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || >2018 г. || ОБЩО ||

    Ÿ Бюджетни кредити за оперативни разходи извън МФР || || || || || || || ||

    Номер на бюджетния ред 08 06 01 ХХ ITER || Поети задължения || (1) || 897 230 || 631 578 || 285 383 || 282 081 || 253 262 || - || 2 349 534 ||

    Плащания || (2) || 107 000 || 306 140 || 405 263 || 304 368 || 353 455 || 873 308 || 2 349 534 ||

    ||

    Бюджетни кредити с административен характер, финансирани от пакета за програмата ITER[24] || || || || || || || ||

    Номер на бюджетния ред 08 01 04 40 персонал F4E || || (3) || 43 000 || 43 860 || 44 737 || 45 632 || 46 545 || - || 223 774 ||

    ОБЩО бюджетни кредити Извън МФР || Поети задължения || =1+1a +3 || 940 230 || 675 438 || 330 120 || 327 713 || 299 807 || || 2 573 308 ||

    Плащания || =2+2a +3 || 150 000 || 350 000 || 450 000 || 350 000 || 400 000 || 873 308 || 2 573 308 ||

    || || Функция 1

    ГД: || || || Година 2014[25] || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || >2018 г. || ОБЩО

    Ÿ Бюджетни кредити за оперативни разходи || || || || || || ||

    Номер на бюджетния ред || Поети задължения || (1) || || || || || || ||

    Плащания || (2) || || || || || || ||

    Номер на бюджетния ред || Поети задължения || (1а) || || || || || || ||

    Плащания || (1а) || || || || || || ||

    Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за специфични програми[26] || || || || || || ||

    Номер на бюджетния ред 08 01 XX 01 08 01 XX 02 08 01 XX 03 || || (3) || 6 350 0 960 2 559 || 6 477 0 979 2 610 || 6 606 0 999 2 662 || 6 738 1 019 2 715 || 6 874 1 039 2 769 || || 33 045 4 996 13 315

    ОБЩО бюджетни кредити за || Поети задължения || =1+1a +3 || 9 869 || 10 066 || 10 267 || 10 472 || 10 682 || || 51 356

    Плащания || =2+2a +3 || 9 869 || 10 066 || 10 267 || 10 472 || 10 682 || || 51 356

    Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи || Поети задължения || (4) || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || || 0

    Плащания || (5) || || || || || || ||

    Ÿ ОБЩО бюджетни кредити с административен характер, финансирани от пакета за специфични програми || (6) || || || || || || ||

    ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ 1а от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || || || || || || || ||

    Плащания || || || || || || || ||

    Ако предложението/инициативата има отражение върху повече от една функция: Не се прилага

    млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

    || || || Година 2014[27] || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || >2018 г. || ОБЩО

    ОБЩО бюджетни кредити по Функция 1/ИЗВЪН МФР || Поети задължения || 950 099 || 685 504 || 340 387 || 338 185 || 310 489 || || 2 624 664

    Плащания || 159 869 || 360 066 || 460 267 || 360 472 || 410 682 || 873 308 || 2 624 664

    3.2.2.     Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

    – ¨  Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

    – ý  Предложението/инициативата води до използването на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

    Бюджетни кредити за поети задължения в млн. EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

    Да се посочат целите и резултатите ò || || || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2017 г. +2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || ОБЩО

    РЕЗУЛТАТИ

    Вид резултат[28] || Среден разход за резултата || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Брой на резултатите || Разходи || Брой  резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Общ брой на резултатите || Общо разходи

    КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 1[29]… || || || || || || || || || || || || || || || ||

    Резултат* || || || 1 || 897 230 || 1 || 631 578 || 1 || 285 383 || 1 || 282 081 || 1 || 253 262 || || || || || 5 || 2 349 534

    Междинна сума за конкретна цел № 1 || || || || || || || || || || || || || || || ||

    ОБЩО РАЗХОДИ || 1 || 897 230 || 1 || 631 578 || 1 || 285 383 || 1 || 282 081 || 1 || 253 262 || || || || || 5 || 2 349 534

    * Резултат от проекта ITER ще бъде годишният отчет за дейността, представян от F4E (Барселонска агенция), в който се описва напредъкът на проекта.

    3.2.3.     Очаквано отражение върху бюджетните кредити с административен характер

    3.2.3.1.  Обобщение

    – ¨  Предложението/инициативата не води до използване на бюджетни кредити за административни разходи

    – ý  Предложението/инициативата води до използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

    млн. EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

    || Година 2014[30] || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || ОБЩО

    ФУНКЦИЯ 1 от многогодишната финансова рамка || || || || || ||

    Човешки ресурси за прилагане на програмата || 7 310 || 7 456 || 7 605 || 7 757 || 7 913 || 38 041

    Други административни разходи || 2 559 || 2 610 || 2 662 || 2 715 || 2 769 || 13 315

    Междинна сума за ФУНКЦИЯ 1 от многогодишната финансова рамка || 9 869 || 10 066 || 10 267 || 10 472 || 10 682 || 51 356

    Извън МФР || || || || || ||

    Човешки ресурси || 33 996 || 34 676 || 35 369 || 36 077 || 36 798 || 176 916

    Други разходи с административен характер* || 9 004 || 9 184 || 9 368 || 9 555 || 9 747 || 46 858

    || || || || || ||

    * прогнозни суми

    ОБЩО || 52 869 || 53 926 || 55 004 || 56 104 || 57 227 || 275 130

    3.2.3.2.  Очаквани нужди от човешки ресурси

    – ¨  Предложението/инициативата не води до използване на човешки ресурси

    – ýПредложението/инициативата води до използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

    Оценката се посочва в цели стойности (или най-много с точност до един знак след десетичната запетая)

    || Година 2014[31] || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || ОБЩО

    || Ÿ Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и временно наети лица) за ITER, които да се включат в специфичното щатно разписание за ITER по Функция 1

    В централата || 50 || 50 || 50 || 50 || 50 || 50

    || || || || || ||

    || || || || || ||

    || || || || || ||

    || Ÿ Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време: ЕПРВ)[32] за ITER по Функция 1 ||

    ДНП, ПНА, КНЕ || 15 || 15 || 15 || 15 || 15 || 15

    || || || || || ||

    08 01 04 40[33] || — в централата[34] || || || || || ||

    (Съвместно предприятие ITER-F4E (Барселона) (*) || 422 || 422 || 422 || 422 || 422 || 422

    XX 01 05 02 (ДНП, ПНА, КНЕ — непряка изследователска дейност) || || || || || ||

    10 01 05 02 (ДНП, ПНА, КНЕ — Преки изследвания) || || || || || ||

    Други бюджетни редове (да се посочат) || || || || || ||

    ОБЩО || 487 || 487 || 487 || 487 || 487 || 487

    XX е съответната(ият) област на политиката или дял.

    Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на Генерална дирекция „Изследвания и иновации“, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на тази ГД, при необходимост заедно с всички допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

    Административните разходи (включително за персонал) за управлението на програмата ITER (с изключение на безвъзмездните средства за оперативни разходи за Европейското съвместно предприятие за „ITER“ (F4E), следва да съответстват на бюджетните кредити за оперативни разходи за самата програма ITER.

    (*) 422 ЕПРВ, финансирани по ред 08 01 04 40 от бюджета за 2012 г.

    Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

    Длъжностни лица и временно наети лица || Персоналът в централата отговаря за определянето и последващото проследяване на дейностите на Вътрешната агенция в Барселона (F4E) и тези по проекта ITER, по който Комисията представлява Европейското партньорство. Служителите във Вътрешната агенция в Барселона (F4E) отговарят за европейското участие в обществените поръчки, изготвянето на договорите и финансовото изпълнение на работния план на Международната организация ITER, както е определено в Решение 2007/198/Евратом на Съвета за ITER от 27 март 2007 година.

    Външен персонал

    3.2.4.     Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

    – ¨  Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка

    – ¨  Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка

    Обяснете нужното препрограмиране, като посочите съответните бюджетни редове и суми.

    – ¨  Предложението/инициативата налага да се използва Инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка[35].

    Обяснете нуждата, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми.

    3.2.5.     Участие на трети страни във финансирането

    – Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни

    – ý Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози*:

    Бюджетни кредити в млн. EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

    || Година N || Година N + 1 || Година N + 2 || Година N + 3 || … да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6) || Общо

    Да се посочи съфинансиращият орган || || || || || || || ||

    ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити || || || || || || || ||

    * В програмата могат да участват финансово трети страни (въз основа на съответните споразумения за сътрудничество с Евратом), които на този етап все още не са известни.

    3.3.        Очаквано отражение върху приходите

    – ¨  Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

    – ý  Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

    ¨         върху собствените ресурси

    ý         върху разните приходи

    млн. EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

    Приходен бюджетен ред: || Налични бюджетни кредити за текущата бюджетна година || Отражение на предложението/инициативата[36]

    Година N || Година N + 1 || Година N + 2 || Година N + 3 || …да се добавят толкова колони, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)

    Статия XXXX || || || || || || || ||

    За разните целеви приходи да се посочи(ат) засегнатият(те) разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове).

    08 01 04 40, 08 06 01

    Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.

    Програмата се финансира с вноски на държавите-членки въз основа на изискуемата ставка спрямо брутния национален доход (БНД) на всяка държава-членка, както е определен за целите на изчисляването на вноската от собствени ресурси от БНД към общия бюджет на Европейския съюз. Тези вноски са към общия бюджет на Европейския съюз и се разглеждат като външни целеви приходи за Програмата в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) № ХХ/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета [нов Финансов регламент], приложим за общия бюджет на Европейския съюз.

    [1]               Отначало определен като Международен термоядрен експериментален реактор

    [2]               ОВ L 358, 16.12.2006 г. стр. 62.

    [3]               ОВ L 246, 21.9.2007 г. стр. 34.

    [4]               ОВ L 90, 30.3.2007 г. стр. 58.

    [5]               COM(2011) 500 окончателен, 29.6.2011 г.

    [6]               COM(2011) 48

    [7]               ОВ C, г., стр..

    [8]               ОВ C, г., стр..

    [9]               ОВ L 358, 16.12.2006 г., стр. 62.

    [10]             ОВ L 90, 30.3.2007 г., стр. 58.

    [11]             ОВ L 246, 21.9.2007 г., стр. 34.

    [12]             OВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

    [13]             COM (2011) 500 окончателен.

    [14]             OВ L …

    [15]             Решение на Съвета 2007/198/Евратом от 27 март 2007 г. за създаване на Европейско съвместно предприятие за ITER и развитието на термоядрената енергия (Съвместното предприятие) и за предоставяне на предимства на същото.

    [16]             УД: управление по дейности — БД: бюджетиране по дейности.

    [17]             Съгласно член 49, параграф 6, буква а) или б) от Финансовия регламент.

    [18]             Подробна информация за методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент се дава на вътрешния финансов уебсайт на Комисията (BudgWeb): http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html

    [19]             Посочени в член 185 от Финансовия регламент.

    [20]             Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = едногодишни бюджетни кредити

    [21]             ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

    [22]             Страни кандидатки и ако е приложимо, страни потенциални кандидатки от Западните Балкани.

    [23]             Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

    [24]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки изследвания, преки изследвания.

    [25]             Година N е годината, в която започва да се изпълнява предложението/инициативата.

    [26]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки изследвания, преки изследвания.

    [27]             Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

    [28]             Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр. брой финансирани обмени на студенти, брой км построени пътища и т.н.).

    [29]             Съгласно описанието в част 1.4.2. „Конкретна(и) цел(и)…“.

    [30]             Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

    [31]             Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

    [32]             ДНП = договорно нает персонал; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт.

    [33]             Под тавана за външния персонал от бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове „BA“).

    [34]             Главно за структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР).

    [35]             Вж. точки 19 и 24 от Междуинституционалното споразумение.

    [36]             Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.

    Top