ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Броят на хората, които живеят в бедност, продължава да е сериозен проблем в развиващите се страни. Макар да бе постигнат значителен напредък, повечето от развиващите се страни изостават по отношение на постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и не са в състояние да поемат успешно по пътя към устойчивото развитие във всички негови аспекти — икономически, социален и екологичен, като последният включва смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него..

Световните предизвикателства продължават да са ясно изразени, влошавайки ситуацията, и развиващите се страни бяха тежко засегнати от поредицата от скорошни кризи, които inter alia доведоха до социална нестабилност, повишена миграция, несигурност на прехраната и повишена уязвимост от външни сътресения, наред с други ефекти. Признава се във все по-голяма степен, че екологичните и природните ресурси, които са от съществено значение за устойчивия социално-икономически растеж, са изложени на нарастващ риск от изменението на климата и бързото увеличаване на населението. Това може да влоши и без това нестабилното положение в много развиващи се страни и застрашава да обезсмисли някои постижения в областта на развитието.

ЕС остава ангажиран да подпомага развиващите се страни за намаляване и в крайна сметка премахване на бедността. За постигане на тази цел беше създаден Инструментът за сътрудничество за развитие (ИСР) за периода 2007—2013 г. с основна и обща цел премахване на бедността в партньорските държави и региони. Той се състои от три категории програми: i) двустранни и регионални географски програми, които обхващат сътрудничеството с Азия, Латинска Америка, Централна Азия, Близкия Изток и Южна Африка; ii) тематични програми, които обхващат следните въпроси: инвестиции в хората, околна среда и устойчиво управление на природни ресурси, включително енергия, недържавни участници и местни органи, продоволствено осигуряване, както и миграция и предоставяне на убежище; и iii) съпътстващи мерки за страните по Протокола за захарта.

Настоящият регламент за ИСР изтича на 31 декември 2013 г. Различните прегледи на ИСР, които бяха извършени, демонстрираха общата му добавена стойност и неговия принос за постигане на ЦХР, но също така подчертаха някои недостатъци. Новите предизвикателства, заедно с приоритетите, определени в стратегията „Европа 2020“ и най-скорошната политика на ЕС за развитие, подтикнаха Комисията да изготви предложение за преглед и адаптиране на регламента за ИСР в съответствие със съобщението „Бюджет за стратегията „Европа 2020““ от 29 юни 2011 г. и съобщението „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ от 13 октомври 2011 г.

2.           РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Обществена консултация

Комисията проведе обществена консултация относно бъдещото финансиране за външни действия на ЕС между 26 ноември 2010 г. и 31 януари 2011 г. Тази консултация бе въз основа на онлайн въпросник, придружен от предходен документ „Какво ще бъде финансирането на външната дейност на ЕС след 2013 г.?“ Като цяло отговорите не показаха необходимост от значителна промяна на сегашната структура на съществуващите инструменти. Независимо от това бяха идентифицирани няколко въпроса, които бяха взети под внимание при изготвянето на новия регламент за ИСР:

· Мнозинството от участниците (около 70 %) заявиха, че финансовата интервенция на ЕС осигурява значителна добавена стойност. Участниците заявиха, че ЕС следва да използва по подходящ начин своето относително предимство, свързано с неговото глобално присъствие, широкообхватния му експертен опит, наднационалния му характер и ролята му за улесняване на координацията.

· Почти всички участници (92 %) подкрепиха по-диференциран подход, пригоден към ситуацията на страната бенефициер, така че да се увеличи въздействието на финансовите инструменти на ЕС. В съответствие с това се засилва диференциацията между държавите бенефициери.

· Сред участниците беше налице широка подкрепа на варианта, при който се поставят условия, свързани с това дали страната бенефициер зачита правата на човека, малцинствата, доброто управление и многообразието от форми на културно изразяване (78 %) и качеството на нейните политики и нейните възможности и готовност да прилага разумни политики (63 %). В предложението за регламент се признава значението на националните планове за развитие, както и съвместно изготвените стратегии на ЕС като основа за сътрудничество. Освен това в него се подчертават основните ценности и принципи на ЕС и така се засилва обвързването с тези условия и взаимната отчетност.

· Значително мнозинство от участниците подкрепят повишаването на гъвкавостта при изпълнението, по-специално чрез справяне с трансрегионалните предизвикателства, за които се счита, че трудностите възникват от „географските ограничения“ на отделните инструменти (ЕФР е ограничен до страните от АКТБ, ИСР до Латинска Америка, Азия, Централна Азия, Близкия Изток и Южна Африка, а ЕИСП до съседните държави). В предложението за регламент се предвиждат дейности за изпълнение от трансрегионално значение и различните тематични оси се групират, така че да се повиши гъвкавостта и да се опрости изпълнението.

· Мнозинството от участниците се съгласиха, че съвместното програмиране и съвместното финансиране с държавите-членки (и евентуално с държавите бенефициери) би могло да увеличи въздействието и съгласуваността на външните действия на ЕС, да опрости предоставянето на помощ и да намали общите разходи по трансакциите. Това е отчетено в предложения регламент.

Събиране и използване на експертни становища

Комисията извърши вътрешен преглед на различни доклади (оценки, одити, проучвания, междинни прегледи). При прегледа бе проверено кои методи работят и кои не и бяха извлечени поуки за изготвянето на финансовите инструменти.

Прегледът показа, че настоящият ИСР допринася за напредъка към ЦХР в развиващите се страни. Правилата и редът за изпълнение на ИСР, например бюджетната подкрепа и „секторният подход“, осигуриха възможност за по-тясно сътрудничество с партньорските държави и по-ефикасно разделение на труда чрез съвместно финансиране между донорите.

Независимо от това при прегледа бяха установени няколко слабости.

· Различните вътрешни политики на ЕС се превръщат във все по-голяма степен в част от външните действия на ЕС. В съответствие със стратегията Европа 2020 и Договора от Лисабон беше необходимо взаимно укрепване на вътрешните и външните действия. Съществуващата структура не можеше да позволи на Комисията ефективна намеса в достатъчно голям мащаб. Групирането на различните тематични оси под една функция значително ще подобри ситуацията.

· В някои случаи тематичните програми бяха твърде разпокъсани и не позволяваха да се реагира на световни кризи (например кризата, свързана с цените на хранителните стоки, птичия грип) или да се изпълнят международни ангажименти, поети на най-високо политическо равнище (например биоразнообразие и изменение на климата). Поради това при използването на тематичния пакет беше нужна повече гъвкавост чрез групиране на различните тематични програми и така се създават условия за по-съгласувано и цялостно ангажиране в дългосрочен план с глобалните обществени блага и предизвикателства и може да се реагира на различните сътресения, които засягат най-бедните хора.

· Настоящият регламент за ИСР обхваща широка гама от развиващи се страни, от най-слабо развитите страни до страните с по-висок среден доход. Последното увеличаване на икономическите и социалните различия между партньорските държави и разработването на нови цели водят до необходимост от подобрена диференциация. В предложения нов регламент се предвиждат допълнителни насоки за диференциация, като на ЕС се дава възможност да насочи безвъзмездната помощ там, където е най-необходима и където ще окаже най-голямо въздействие. За допълване на микса от политики Комисията предлага да създаде нов инструмент (Инструмент за партньорство), насочен към целите, които надхвърлят самата помощ за развитие.

· Подпомагането на трансрегионални инициативи се оказа трудно предвид настоящата структура на инструментите за външна помощ. Такъв е случаят най-вече при изпълнението на съвместната стратегия Африка—ЕС. В новия регламент за ИСР се предвижда по-добро правно основание за изпълнението на съвместната стратегия Африка—ЕС.

· В настоящия регламент за ИСР има недостатъчни разпоредби за нестабилните държави и държавите в следкризисни ситуации: в настоящите разпоредби се подценява необходимостта от подпомагане на политическите процеси, които укрепват правовата държава и управлението. Предприемането на действия във връзка с предизвикателствата по прехода изисква набор от реакции на държавно равнище въз основа на специфични нужди и свързани с обща стратегия (холистичен подход). В новия регламент тези предизвикателства се вземат под внимание по по-добър начин и се отстранява липсата на гъвкавост при процеса на вземане на решения за разпределението на средства, програмирането и изпълнението.

· Настоящият регламент за ИСР съдържа индикативно разпределение на средствата за всеки регион, без да се оставят неразпределени средства. Това намалява обхвата за мобилизиране на ресурси с цел реагиране на непредвидени нужди (нови политически приоритети, природни или предизвикани от човека бедствия и др.). В новия регламент се предвижда да се оставят известно количество неразпределени средства, които да се използват за реагиране при непредвидени събития.

· На последно място настоящият процес на програмиране и изпълнение на ИСР беше счетен за твърде сложен. Той не позволява съгласуване на програмния цикъл на ЕС с тези на неговите партньори, не улеснява съвместното програмиране с държавите-членки и не позволява бързо адаптиране при необходимост. Всички тези слабости бяха директно отстранени в новия регламент за ИСР.

Оценка на въздействието

Комисията извърши оценка на въздействието (ОВ), при която бяха проучени 3 основни алтернативи за политика: запазване на регламента за ИСР без никакви изменения (вариант 1) и две алтернативи за изменение на ИСР по всеки идентифициран проблем в настоящия ИСР (варианти 2A и 2Б).

Вариант 1 бе отхвърлен, защото не осигурява решение на идентифицираните проблеми. Подварианти А и Б на вариант 2 осигуряват решение на идентифицираните проблеми в различна степен, като всеки води до конкретни политически и други последици. В ОВ бе заключено, че подвариант Б е по-добър, тъй като той:

· съгласува целите на ИСР с последните тенденции в политиката на ЕС за развитие;

· прави ясна диференциация между партньорските държави;

· обвързва помощта на ЕС с доброто управление, демокрацията, зачитането на правата на човека и правовата държава;

· улеснява изпълнението на съвместната стратегия Африка—ЕС;

· рационализира тематичните програми с цел осигуряване на необходимата гъвкавост;

· гарантира гъвкави механизми с цел улесняване на по-ефективна реакция на ЕС в отговор на бързо променящите се ситуации в държавите в кризисни, следкризисни ситуации и ситуации на нестабилност;

· повишава гъвкавостта при разпределянето на средства; както и

· подобрява ефективността на помощта на ЕС чрез опростяване и повишаване на гъвкавостта на процедурите за програмиране и изпълнение, улесняване на съвместното програмиране и съгласуване на помощта на ЕС с програмните цикли на партньорските държави.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Част пета, дял III, глава 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз представлява правната рамка за сътрудничество с партньорски държави и региони. Предложението за регламент за ИСР се основава по-специално на член 209, параграф 1 от Договора и се представя от Комисията в съответствие с процедурата, определена в член 294. Съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията, относно политиката на Европейския съюз за развитие: „Европейският консенсус“ от 20 декември 2005 г., съобщението от 13 октомври 2011 г. „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“, както и всяко бъдещо съобщение, с което се установяват основни насоки и принципи за политиката на Съюза за развитие, и всички последващи заключения или изменения по тях ще осигурят общата рамка, насоки и акценти за изпълнението на настоящия регламент.

ЕС се намира в една уникално безпристрастна позиция да извършва част от външните действия от името на държавите-членки и заедно с тях, което му дава допълнителна надеждност в страните, където извършва тези действия. Много държави-членки не разполагат с достатъчен капацитет и/или готовност да разработят глобални външни инструменти. Поради това интервенцията на равнище ЕС е най-добрият начин да се популяризират общите интереси и ценности на ЕС в световен мащаб и да се гарантира световно присъствие на ЕС. С 27 държави-членки, които действат в рамките на общи политики и стратегии, ЕС разполага с критична маса да отговори на глобалните предизвикателства, по-специално постигането на ЦХР. Тъй като целите на предложения регламент не могат да се постигнат в достатъчна степен самостоятелно от държавите-членки и поради това от съображения за мащаб и покритие на действието е по-добре да се осъществят на равнище ЕС, ЕС може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора.

Предложеният нов регламент също така укрепва капацитета за координация и улеснява съвместното програмиране с държавите-членки, като гарантира ефикасно разделение на труда и ефективно предоставяне на помощ. Политиката на ЕС за развитие и тази на държавите-членки трябва да се допълват и укрепват взаимно. За тази цел помощта на ЕС трябва да е насочена там, където може да окаже най-голямо въздействие, като се вземе предвид неговият капацитет да действа в глобален мащаб и да отговаря на глобални предизвикателства. В съответствие с принципа на пропорционалност, определен в член 5 от Договора, предложеният нов регламент не надхвърля необходимото за постигане на своите цели.

Предложеният нов регламент ще функционира, като отчита външното измерение на секторните приоритети на политиката на ЕС, като осигурява координация и подобрява синергията, в съответствие с целите, определени в регламента, и в съответствие с посочената по-горе правна и политическа рамка.

4.           ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Комисията предлага да се отпуснат 96 млрд. EUR за периода 2014—2020 г. за външните инструменти[1]. Предложените средства за ИСР са 23 294,7 млн. EUR. Индикативните годишни бюджетни задължения за ИСР са дадени в таблицата по-долу. Индикативните финансови средства за индивидуалните програми от ИСР са дадени в приложение VII към регламента. Планира се не по-малко от 50 % от програмата за глобалните обществени блага и предизвикателства да се изразходват за цели, свързани с изменението на климата и с околната среда[2], и поне 20 % за социално включване и човешко развитие. В световен мащаб в съответствие със съобщението „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ се предвижда продължаване на помощта за социално включване и човешко развитие чрез поне 20 % от помощта на Съюза за развитие. На последно място настоящият регламент цели да допринесе за насочване на поне 20 % от бюджета на Съюза за създаване на нисковъглеродни и устойчиви на измененията в климата общества, както е предвидено в съобщението на Комисията „Бюджет за стратегията „Европа 2020““.

С оглед да се гарантира предвидимостта ще бъде осигурено финансиране за дейности, свързани с висшето образование в трети страни в контекста на програмата „Еразъм за всички“, в съответствие с целите на външните действия на ЕС, чрез две многогодишни разпределения на средства, които обхващат съответно само първите 4 години и оставащите 3 години. Това финансиране ще бъде отразено в многогодишното индикативно програмиране на ИСР в съответствие с идентифицираните нужди и приоритети на съответните страни. Разпределението на средства може да бъде преразгледано в случай на сериозни непредвидени обстоятелства или важни политически промени в съответствие с външните приоритети на ЕС. При използването на тези средства ще се прилагат разпоредбите на регламента „Еразъм за всички“ — Регламент (ЕС) № [--] на Европейския парламент и на Съвета за създаване на „Еразъм за всички“[3].

Инструмент за сътрудничество за развитие* || 2014 || 2015 || 2016 || 2017 || 2018 || 2019 || 2020 || 2014-2020

2 716,7 || 2 903.1 || 3 100.3 || 3 308.7 || 3 525.3 || 3 751.7 || 3 989 || 23 294.7

*Настоящи цени в млн. EUR

5.           ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ

Опростяване

Приоритет на Комисията в настоящия нов регламент, както и в други програми в контекста на Многогодишната финансова рамка (МФР), е да се опрости регулаторната среда и да се улесни достъпът до помощ на Съюза на партньорски държави и региони, организации на гражданското общество, малки и средни предприятия (МСП) и др. до степента, в която те допринасят за постигането на целите на регламента.

Външните инструменти ще бъдат опростени, като бъдат по-ясно разграничени и се намали припокриването между тях, така че индивидуално да се свързват с ясно определени цели на политиката.

Освен това ще бъде постигнато опростяване и намаляване на разходите по трансакциите за партньорските държави и региони чрез гъвкави процедури за програмиране, които позволяват прилагането на принципите за ефективност на помощта. Например Съюзът може да съгласува своите действия с националните планове на развитие и по този начин да елиминира необходимостта партньорските държави да преговарят по специфични за ЕС стратегически документи, които следва да се приемат от Комисията, и се създават условия за по-добре насочен анализ, който би могъл да се включи в документа за многогодишно програмиране. По подобен начин може да се засили координацията на донорите и разделението на труда чрез съвместно програмиране с държавите-членки.

Правилата за прилагане се съдържат в Регламент (ЕС) № [--] на Европейския парламент и на Съвета от [--] г. за определяне на общи правила и процедури за прилагане на инструментите на Съюза за външни действия.

Диференциация

Диференцираният подход, изложен в съобщението „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“, има за цел да засили въздействието на сътрудничеството на ЕС за развитие чрез насочване на ресурсите там, където те са най-необходими за намаляването на бедността и където те биха могли да имат най-голямо влияние. Това следва да се осъществява на първо място в условията на допустимост на двустранните програми за сътрудничество за развитие; и второ, при разпределението на помощите.

По принцип държавите с висок доход, с по-висок среден доход и други държави със средни доходи, които са на пътя на устойчивото развитие и/или имат достъп до големи вътрешни и външни ресурси, за да финансират собствените си стратегии за развитие, ще приключат двустранните си програми за помощ. Светът се развива: списъкът на получателите на официална помощ за развитие (ОПР) на ОИСР/КПР показва, че над 20 държави са преминали от категорията с ниски доходи към категорията със средни доходи или от по-нисък среден доход към по-висок среден доход според БНД на глава от населението. Очевидно това е само един показател и прилагането на принципа на диференциация трябва да отчита и човешкото развитие, зависимостта на помощи и други аспекти, включително и динамиката на процеса на развитие.

По-специално, много от държавите със среден доход имат нова и нарастваща роля на регионално и/или на глобално ниво. Затова ЕС трябва да адаптира характера на нашите отношения с тях, включително и нашите приоритети за сътрудничество и инструменти. Това не би трябвало да доведе до отслабване на нашите отношения, а по-скоро до по-съвременен набор от инструменти. ЕС трябва да се ангажира в нови партньорства с държави, които приключват двустранни програми за подпомагане, а именно въз основа на регионални и тематични програми в рамките на новия ИСР, тематични финансови инструменти за външни действия на ЕС и новия Инструмент за партньорство.

Делегирани актове

Предлага се гъвкавостта да се засили чрез използване на делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора, така че да се създадат условия за изменение на някои несъществени елементи от регламента, които засягат последващото програмиране (например приложения за допустимите страни, области на сътрудничество и индикативно разпределение на финансовите средства по програми за периода 2014—2020 г.).

Подробно обяснение

В този раздел се представя подробно обяснение на основните идеи на новия регламент за ИСР във всеки от предложените членове.

(0)          Предмет и приложно поле (член 1, дял I)

Единствената предложена промяна в член 1 е включване на Панафриканската програма в приложното поле на регламента.

По този начин регламентът обхваща всички развиващи се държави, територии и региони с изключение на държавите, които отговарят на критериите на Инструмента за предприсъединителна помощ.

(1)          Цели и общи принципи (дял II) — членове 2 и 3

В член 2 (Цели и критерии за допустимост) се определят общите и главни цели на регламента и характеристиките на географското и тематичното сътрудничество на Съюза за развитие. Целите са в съответствие с член 208 от Договора и горепосочените съобщения на Комисията „Бюджет за стратегията „Европа 2020““ и „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“.

В този член се предвижда помощ за всички форми на сътрудничество с развиващите се страни. В него се поставя изискване да се изпълнят критериите за официална помощ за развитие (ОПР), установени от ОИСР/Комитета за подпомагане на развитието (КПР), предмет на евентуални изключения за тематичните програми и Панафриканската програма. За тези програми се предвижда 10 % гъвкавост за дейности по неофициална помощ за развитие с цел да се обхванат разходите, които, макар и да не отговарят на критериите за ОПР в строгия смисъл на думата, все пак може да бъдат необходими за адекватното осъществяване на действия по тези програми.

В член 3 (Общи принципи) се определят основните принципи, които ръководят прилагането на регламента, а именно демокрация, зачитане на правата на човека и основните свободи и принципа на правовата държава; диференциран подход спрямо държавите бенефициери, при който се вземат под внимание техните нужди, капацитет, ангажименти и представяне, както и потенциалното въздействие на ЕС; ключови взаимосвързани въпроси (например равенство между половете и оправомощаване на жените); засилена съгласуваност на външните действия на ЕС; подобрена координация с държавите-членки и други двустранни или многостранни донори; както и процес на развитие с взаимна отчетност, ръководен от партньорските държави и региони, чрез приобщаващ подход на засилено участие в развитието с използване на ефективни и иновативни правила и ред за сътрудничество в съответствие с най-добрите практики на ОИСР/КПР, като така се подобрява въздействието на помощта и се намалява припокриването и дублирането.

(2)          Географски и тематични програми (дял III) — членове 4—9

В член 4 (Осъществяване на помощта на Съюза) се описва видът програми, по които ще се предоставя помощ на ЕС.

Член 5 (Географски програми) обхваща възможните области за сътрудничество и прави разграничение между регионално и двустранно сътрудничество. Ще се прилага принципът на диференциация, определен в член 3. Като следствие от това ще се предоставя двустранна помощ за развитие на партньорските държави, които най-много се нуждаят от нея и които не разполагат с необходимия финансов капацитет за своето собствено развитие. Освен това при принципа на диференциация се взема под внимание потенциалното въздействие на помощта на Съюза в партньорските държави. Партньорските държави, които се възползват от двустранна помощ за развитие, са посочени в приложение III. Това приложение не се включват държавите, които са „завършили“ според следните критерии: партньорските държави, представляващи повече от 1 % от световния БВП и/или държавите с по-висок среден доход според списъка на получатели на официална помощ за развитие (ОПР) на ОИСР /КПР, са по принцип изключени. Въпреки това, се използват допълнителни критерии, свързани с техните нужди и капацитет, като индекс на човешкото развитие, индекс за икономическа уязвимост и зависимост помощ, както и икономически растеж и преки чуждестранни инвестиции. Взема се под внимание и надеждността на наличните данни.

При все това всички партньорски държави, включени в приложение I, ще могат да се възползват от регионалните и тематичните програми.

Регламентът не ограничава областите на сътрудничество или интервенция на ЕС. Всяко изброяване на такива области е само примерно. Дадени области могат да бъдат избрани, защото са уместни за постигане на целите, определени в Договора, за спазване на международните задължения и ангажименти на ЕС или специфичните цели, предвидени в споразумения с партньорски държави и региони. Независимо от това те следва да се предлагат във връзка с целта на ЕС за концентриране на помощта, така че да се гарантира, че политиката на ЕС и политиките на държавите-членки се допълват взаимно, както се изисква съгласно член 208 от Договора[4] и в контекста на съобщенията на Комисията (по-специално съобщението на Комисията „Програма за промяна“) и съответните резолюции на Съвета и Парламента.

Член 6 (Тематични програми) обхваща тематичните програми, чиито общи цели и обсег ще бъдат съгласувани с общата цел и обхват на настоящия регламент, и условията, съгласно които ще бъдат осъществявани тематичните програми.

В член 7 (Глобални обществени блага и предизвикателства) се описва тематичната програма за глобалните обществени блага и предизвикателства, която ще бъде насочена към основните глобални блага и предизвикателства по гъвкав и взаимосвързан начин. Основните области на дейност, които ще бъдат преследвани от тази програма, са допълнително определени в приложение V и включват, inter alia, околната среда и изменението на климата, устойчивата енергия[5], човешкото развитие (включително здравеопазването, образованието, равенството между половете, заетостта, уменията, социална защита и социално включване, както и аспекти на икономическото развитие, като например растеж, работни места, търговия и ангажираност на частния сектор), продоволствено осигуряване, миграция и убежище. Тази тематична програма ще даде възможност за бързо реагиране в случай на непредвидени обстоятелства и глобални кризи (например кризата, свързана с цените на хранителните стоки, птичия грип). Тя ще намали разпокъсаността в сътрудничеството на ЕС за развитие и ще осигури възможност за подходящо укрепване и съгласуване на вътрешните и външните действия.

В член 8 (Организации на гражданското общество и местни органи) се описва тематичната програма „Организации на гражданското общество (ОГО) и местни органи (МО)“, която се базира на предишната програма „Недържавни субекти и местни органи“. Тази програма бе по-тясно насочена, като бе отделено повече внимание на изграждането на капацитет на ОГО и МО. Програмата ще насърчава приобщаващо и оправомощено гражданско общество и местни органи, ще повиши осведомеността и мобилизирането по въпроси, свързани с развитието, и ще укрепи капацитета за политически диалог относно развитието.

В член 9 (Панафриканска програма) се описва Панафриканската програма, която се създава за изпълнение на съвместната стратегия Африка—ЕС. Програмата ще допълва и ще се съгласува с други финансови инструменти, по-специално Европейския инструмент за съседство (ЕИС) и Европейския фонд за развитие (ЕФР). Докато ЕИС и ЕФР са насочени към интервенции на регионално или национално равнище в Африка, Панафриканската програма ще бъде използвана за осигуряване на специфична помощ за целите на съвместната стратегия, по-специално за дейности от трансрегионално, континентално и трансконтинентално естество, както и подходящи за съвместната стратегия инициативи в глобален мащаб. Панафриканската програма ще действа в тясно сътрудничество/съгласуване с други инструменти и ще се концентрира върху конкретни инициативи, съгласувани в рамките на съвместната стратегия Африка—ЕС и нейните планове за действие, за които няма алтернативен източник на финансиране, като по този начин се гарантира необходимата съгласуваност и синергия и се предотвратява дублирането и припокриването.

(3)          Програмиране и разпределение на средства (дял IV) — членове 10—14

В член 10 (Обща рамка за програмиране и разпределение на средствата) се описва общата рамка за географското и тематичното програмиране, както и разпределението на средствата по настоящия регламент. При тази дейност ще се използват критериите за разпределение, установени в член 3, параграф 2. С оглед да се гарантират полезни взаимодействия и взаимно допълване на мерките на Съюза и тези на държавите-членки, държавите-членки ще участват в целия процес на програмиране. Процесът на консултации ще включва и други донори и участници в развитието, както и гражданското общество и регионални и местни органи.

В параграф 4 се предвижда да се остави известно количество неразпределени средства с оглед да се увеличи гъвкавостта на инструмента и възможността да се реагира на непредвидени събития (нови политически приоритети, природни или предизвикани от човека бедствия и др.).

В член 11 (Документи за програмиране за географските програми) се описват изискванията и принципите за изготвяне на стратегически документи за държавите и регионите, които получават индикативно разпределение на средства по настоящия регламент, и въз основа на тези документи се изготвят многогодишни индикативни програми. Освен това в този член се изброяват изключенията, когато няма нужда да се изготви стратегически документ с оглед опростяване на процеса на програмиране, както и в полза на съвместното програмиране с държавите-членки и съгласуване с националните програми на развиващите се страни.

С оглед да се гарантира националната ангажираност и принципите на ефективност на помощта, стратегическите документи ще се изготвят в диалог с партньорските държави и региони със съответното участие на гражданското общество и регионални и местните органи. Държавите-членки и другите донори ще участват в съответствие с член 10, параграф 3.

С този член също така се въвежда възможността да се изготви съвместен рамков документ, в който се описва цялостна стратегия на Съюза, част от която е политиката за развитие.

Изготвените многогодишни индикативни програми (МИП) биха могли да се базират на всички документи за програмиране, идентифицирани в този член, освен когато общите разпределени средства не надхвърлят 30 млн. EUR. МИП могат да се коригират чрез междинен или предварителен преглед във връзка с постигнатите цели, както и в контекста на нови идентифицирани нужди, например нужди в резултат на кризисни, следкризисни ситуации или ситуации на нестабилност.

В член 12 (Програмиране за държави в кризисни, следкризисни ситуации и ситуации на нестабилност) се подчертават специалните нужди и обстоятелства на държави в кризисни и следкризисни ситуации или ситуации на нестабилност, които трябва да се отчетат към момента на изготвяне на всички документи за програмиране. В параграф 2 от член 12 се подчертава евентуалната необходимост от бързо реагиране в такива държави и се предвижда специална процедура (ex post комитология, член 14, параграф 3) за предварителен преглед на стратегическия документ и многогодишната индикативна програма.

В член 13 (Документи за програмиране за тематичните програми) се описват изискванията и процедурата за изготвяне на тематични документи за програмиране. В този член също така се предвижда възможност за междинен или предварителен преглед, ако е необходимо.

В член 14 (Одобрение на стратегически документи и приемане на многогодишни индикативни програми) се предвижда Комисията да одобрява многогодишните документи за програмиране (т.е. стратегически документи, многогодишни индикативни програми за партньорски държави и региони и тематични стратегически документи), след като получи становището на комитет, съставен от представители на държавите-членки и председателстван от представител на Комисията (комитетът се създава съгласно член 24 от настоящия регламент).

Освен това с този член се осигурява гъвкавост и опростяване в случаите, в които може да се разреши дерогация от стандартните процедури по комитология (например да не се използва процедура по комитология в случай на техническо адаптиране или дребни изменения по общото разпределение на средства), и в случаите, в които биха могли да се приложат процедурите по комитология след приемане и прилагане на изменения на Комисията (например случаи на кризисни и следкризисни ситуации и ситуации на нестабилност или в случай на заплаха за демокрацията и правата на човека).

(4)          Заключителни разпоредби (дял V) — членове 15—22

С оглед да се повиши съгласуваността и ефективността на помощта на Съюза и по-специално да се избегне разпокъсването на програми между няколко различни инструмента, в член 15 (Участие на трета държава, която не отговаря на критериите за допустимост съгласно настоящия регламент) се определя възможността да се разшири допустимостта по настоящия регламент, така че да се включат всички трети държави, територии и региони, дотолкова доколкото това допринася за общите цели на регламента.

В член 16 (Преустановяване на помощта) се определя процедурата, която следва да се прилага в случай на неспазване на принципите, заложени в дял II, и евентуално преустановяване на помощта съгласно настоящия регламент.

В членове 17 и 18 (Делегиране на правомощия на Комисията) се въвежда възможността Комисията да се оправомощи да приема делегирани актове за изменение или допълване на приложения I—VI(I) към настоящия регламент. В член 28 се описват характеристиките и процедурите за такова делегиране на правомощия. Европейският парламент и Съветът се уведомяват едновременно и незабавно, когато Комисията приеме такъв делегиран акт и актът влиза в сила само ако двете институции не повдигнат възражения в срок от 2 месеца (който може да се удължи с още 2 месеца) от уведомлението.

С член 19 (Комитет) се създава съответният комитет, който подпомага Комисията при прилагането на настоящия регламент[6].

В член 20 (Финансови разпоредби) се определя референтната финансова сума за прилагане на регламента.

В член 21 (Европейска служба за външна дейност) се подчертава, че настоящият регламент следва да се прилага в съответствие с решението на Съвета за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност[7], и по-специално член 9 от него.

В член 22 (Влизане в сила) се предвижда влизане в сила на регламента и неговото прилагане от 1 януари 2014 г., без да се определя дата на изтичане на срока на действие.

2011/0406 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 209, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1) Настоящият регламент представлява един от инструментите, които пряко подпомагат външните политики на Европейския съюз. Той ще замени Регламент № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие[8], чието действие изтича на 31 декември 2013 г.

(2) Борбата с бедността остава главна цел на политиката на Европейския съюз за развитие, определена в дял V, глава 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в съответствие с Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР)[9] или други цели, приети от Съюза и държавите-членки.

(3) Европейският консенсус за развитие[10] и съобщенията на Комисията „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“[11] и „Бъдещият подход на бюджетната помощ на ЕС за трети страни“[12], както и всички бъдещи съобщения, в които се установяват основни насоки и принципи за политиката на Съюза за развитие и техните последващи заключения, представляват общата политическа рамка, насоките и фокусът, които ръководят прилагането на настоящия регламент.

(4) Съюзът е основан на следните ценности: демокрация, принцип на правовата държава, универсалност и неделимост на правата на човека и на основните свободи, зачитане на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност, както и зачитане на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право. Неговата цел е да развие и консолидира зачитането на тези ценности в партньорските държави и региони чрез диалог и сътрудничество.

(5) Съюзът също така се стреми да гарантира съгласуваност с другите области на своята външна дейност. Това следва да се гарантира при изготвяне на политиката на Съюза за сътрудничество за развитие и неговото стратегическо програмиране и осъществяване на мерки.

(6) По-ефективната помощ, подобреното взаимно допълване и по-добрата степен на хармонизиране, съгласуването с партньорските държави и координирането на процедурите както между Съюза и държавите-членки, така и във връзка с други донори и участници за развитие, са от огромно значение за гарантиране на съгласуваност и уместност на помощта, като същевременно се намаляват разходите, които се понасят от партньорските държави. Чрез своята политика за развитие Съюзът се ангажира да прилага заключенията на Декларацията за ефективност на помощта, приета от Форума на високо равнище за ефективността на помощта, състоял се в Париж на 2 март 2005 г., Програмата за действие от Акра, приета на 4 септември 2008 г. и последващата декларация, приета в Пусан на 1 декември 2011 г. Следва да се укрепи целта за постигане на съвместно програмиране на Съюза и държавите-членки. Тези ангажименти доведоха до редица заключения на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, например Кодекса на ЕС за поведение за взаимното допълване и разделението на труда в политиката за развитие[13] и оперативната рамка за ефективността на помощта[14].

(7) Помощта на Съюза следва да е насочена към подпомагане на съвместната стратегия Африка—ЕС[15] и нейните последователни планове за действие, които представляват рамката за широко и взаимно изгодно сътрудничество в рамките на стратегическо партньорство, характеризиращо се с преследване на общи цели на равни начала.

(8) Съюзът и държавите-членки следва да подобрят съгласуваността и взаимното допълване на съответните си политики за сътрудничество за развитие, по-специално като отговорят на приоритетите на партньорските държави и региони на държавно и регионално равнище. С оглед да се гарантира, че политиката на Съюза за сътрудничество за развитие и тази на държавите-членки се допълват и укрепват взаимно, е подходящо да се предвидят съвместни процедури за програмиране, които трябва да се следват, когато е възможно и уместно.

(9) Политиката на Съюза и международните действия за сътрудничество за развитие се ръководят от ЦХР, например премахването на крайната бедност и глада, включително последващите изменения към тези цели, и от целите и принципите за развитие, одобрени от Съюза и държавите-членки, включително в контекста на тяхното сътрудничество в рамките на Организацията на обединените нации (ООН) и други компетентни международни организации в областта на сътрудничеството за развитие.

(10) Съюзът следва да насърчи цялостен подход в отговор на кризи и бедствия, както и в ситуации на конфликти и нестабилност, включително ситуации на преход. Като основа следва по-специално да се използват заключенията на Съвета относно сигурността и развитието (Council conclusions on Security and Development[16] ), относно отговор на ЕС за справяне със ситуации на несигурност[17], предотвратяването на конфликти[18], както и всички други уместни последващи заключения. Това следва да осигури необходимия микс от подходи, реакции и инструменти, по-специално като се гарантира подходящ баланс между насочени към сигурност, развитие и хуманитарни подходи и като се създава връзка между краткосрочната реакция и дългосрочната подкрепа.

(11) Помощта на Съюза следва да е насочена там, където ще окаже повече въздействие, като се взема предвид капацитетът на Съюза да действа в глобален мащаб и да отговаря на глобални предизвикателства като премахване на бедността, устойчиво и приобщаващо развитие и световно насърчаване на демокрацията, доброто управление, правата на човека и правовата държава, неговият дългосрочен и предвидим ангажимент за помощ за развитие и неговата роля за координация с държавите-членки. С оглед да се гарантира такова въздействие, трябва да се прилага принципът на диференциация не само на равнище разпределение на средства, но и на равнище програмиране, за да е сигурно, че двустранното сътрудничество за развитие е насочено към партньорските държави, които най-много се нуждаят от него, включително нестабилни държави, и които разполагат с ограничен капацитет за достъп до други източници на финансиране за подпомагане на своето собствено развитие, като се вземе предвид потенциалното въздействие на помощта на Съюза в партньорските държави. В резултат на това двустранното програмиране следва да е насочено към такива държави, в съответствие с прилагането на обективни критерии, основани на нуждите и възможностите на тези държави, както и въздействието на помощта от ЕС.

(12) Настоящият регламент следва да осигурява упълномощаваща рамка за програмиране, като създава условия за подобрена съгласуваност между политиките на Съюза чрез използването на съвместен рамков документ като основа за програмирането. Той следва да осигури възможност за пълно съгласуване с партньорските държави и региони, като по целесъобразност се разчита на националните планове за развитие или подобни документи за цялостно развитие; и неговата цел следва да бъде подобряване на координацията между донорите, по-специално между Съюза и държавите-членки чрез съвместно програмиране.

(13) Тъй като целите на настоящия регламент не могат да се постигнат в достатъчна степен от държавите-членки и поради това от съображения за мащаба на действията е по-добре те да се осъществят на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, определени в член 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, определен в този член, регламентът не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(14) В условията на глобализирания свят различни вътрешни политики на ЕС като околна среда, изменение на климата, заетост (включително достоен труд за всички), равенство между половете, енергия, води, транспорт, здравеопазване, образование, правосъдие и сигурност, научноизследователска дейност и иновации, информационно общество, миграция, селско стопанство и рибарство все повече стават част от външните действия на ЕС. В съобщението на Комисията „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“[19] се подчертава ангажиментът на Съюза да насърчава интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в своите вътрешни и външни политики, като обединява три стълба: икономически, социален и екологичен.

(15) Борбата с изменението на климата и опазването на околната среда са сред най-големите предизвикателства, пред които е изправен Съюзът и при които има спешна нужда от международни действия. В съответствие с намерението, заявено в съобщението на Комисията „Бюджет за стратегията „Европа 2020““ от 29 юни 2011 г.[20], настоящият регламент следва да допринесе към целта поне 20 % от бюджета на ЕС да бъде насочен към създаване на нисковъглеродно и устойчиво на измененията в климата общество, а поне 25 % от средствата по програмата за глобалните обществени блага и предизвикателства да се използват за борба с изменението на климата и за опазване на околната среда. Дейностите в тези две области следва, където е възможно, да се подкрепят взаимно, за да се засили тяхното въздействие.

(16) Съобщението „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“[21] предвижда продължаване на помощта за социално включване и човешко развитие чрез поне 20 % от помощта на Съюза за развитие. С оглед да се допринесе за тази цел поне 20 % от средствата по програмата за глобалните обществени блага и предизвикателства трябва да са насочени към подпомагане на тази област на развитие.

(17) Списъците с партньорски държави съгласно настоящия регламент следва да се адаптират въз основа на евентуални промени на техния статут, установен от Комитетa за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР/КПР), както и спрямо значимите промени в човешкото развитие, зависимостта от помощи, кризисните ситуации, уязвимостта и други аспекти, включително динамиката на процеса на развитие. Тези актуализации, прегледи на допустимите партньорски държави за двустранно сътрудничество за развитие и изменения на определенията на подробните области на сътрудничество и дейности, както и корекциите на индикативното разпределение на финансови средства по програмите представляват несъществени елементи от настоящия регламент. В съответствие с това, с оглед да се адаптира неговият обхват към бързо променящата се реалност в трети страни, на Комисията следва да се делегира правомощие да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз с цел актуализиране на приложенията към настоящия регламент, които включват списъка на партньорските държави и региони, допустими за финансиране на Съюза, определението на подробните области на сътрудничество по географски и тематични програми и индикативното разпределение на средствата по програмите. Особено важно е Комисията да провежда подходящи консултации в подготвителната си дейност, включително на експертно равнище. При изготвянето и съставянето на делегираните актове Комисията следва допълнително да гарантира едновременно, навременно и подходящо предаване на съответните документи до Европейския парламент и Съвета.

(18) На Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия с оглед да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия регламент.

(19) Изпълнителните правомощия, свързани със стратегическите документи и многогодишните индикативни програми, определени в членове 11—14 от настоящия регламент, следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия на Комисията[22]. Като се вземе предвид естеството на тези актове за изпълнение, и по-специално тяхната политическа ориентация или тяхното отражение върху бюджета, за тяхното приемане по принцип следва да се използва процедурата по разглеждане, освен за мерки с малък финансов мащаб. Комисията следва да приема актове за изпълнение с незабавно приложение, когато това се изисква по наложителни причини за спешност в надлежно обосновани случаи, при които е необходим бърз отговор на Съюза.

(20) Общите правила и процедури за прилагане на инструментите на Съюза за външни действия са определени в Регламент (ЕС) № …/… на Европейския съвет и на Съвета от …[23], наричан по-долу „Общият регламент за изпълнение“.

(21) Организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност са описани в Решение 2010/427/ЕС на Съвета[24],

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ВЪВЕДЕНИЕ

Член 1

Предмет и приложно поле

1. В съответствие с настоящия регламент Съюзът може да финансира:

а)      географски програми, насочени към подкрепа на сътрудничеството с развиващи се държави, територии и региони, посочени в приложение I (наричани по-долу „партньорски държави и региони“) и включени в списъка на получателите на официална помощ за развитие (ОПР) на Комитета за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР/КПР), посочен в приложение II. Партньорските държави, които се възползват от двустранна помощ за развитие, са посочени в приложение III.

б)      тематични програми, насочени към глобалните обществени блага и предизвикателства и за подпомагане на организациите на гражданското общество и местните органи в държавите, териториите и регионите, допустими за финансиране от Съюза по географските програми в съответствие с приложение I към настоящия регламент, Регламент (ЕС) № [.../…] на Европейския регламент и на Съвета за създаване на Европейски инструмент за съседство[25] и Решение [2001/822/ЕО на Съвета от 27 ноември 2001 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии[26]], както и в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, които са страни по Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС, подписано в Котону на 23 юни 2000 г.

в)      Панафриканска програма за подпомагане на съвместната стратегия Африка—ЕС в държавите, териториите и регионите, обхванати от тази стратегия.

2. За целите на настоящия регламент регионът се определя като географска единица, която включва повече от една развиваща се държава.

ДЯЛ II

ЦЕЛИ И ОБЩИ ПРИНЦИПИ

Член 2

Цели и критерии за допустимост

1. В рамките на принципите и целите на външната дейност на Съюза:

а)      първичната цел на сътрудничеството съгласно настоящия регламент е намаляване и в крайна сметка премахване на бедността;

б)      сътрудничеството съгласно настоящия регламент също така ще допринесе за постигането на други цели на външната дейност на ЕС, по-специално:

i)          насърчаване на устойчиво икономическо, социално и екологично развитие, и

ii)          насърчаване на демокрацията, правовата държава, доброто управление и зачитането на правата на човека.

Постигането на тези цели се измерва посредством съответните показатели, по-специално ЦХР 1 за буква a) и ЦХР 1—8 за буква б), както и други показатели, договорени от Съюза и държавите-членки.

2. Действията по географските програми се изготвят така, че да отговарят на критериите за ОПР, установени от ОИСР/КПР.

Действията по Панафриканската и тематичните програми се изготвят така, че да отговарят на критериите за ОПР, установени от ОИСР/КПР, освен ако:

а)      характеристиките на бенефициера изискват нещо друго, или

б)      с действието се осъществява глобална инициатива, приоритет на политика на Съюза или международно задължение или ангажимент на Съюза, посочени в член 6, и това действие не притежава необходимите характеристики, за да отговаря на критериите за ОПР.

Без да се засяга буква а), поне 90 % от разходите, предвидени по Панафриканската и тематичните програми, отговарят на критериите за ОПР, установени от ОИСР/КПР.

3. Действията, обхванати от Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ[27], които отговарят на критериите за финансиране по този регламент, по принцип не се финансират по настоящия регламент, освен ако е налице необходимост да се гарантира продължаване на сътрудничеството от криза към стабилни условия за развитие.

Член 3

Общи принципи

1. Целта на Съюза е да насърчи, доразвие и консолидира принципите на демокрация, правовата държава и зачитане на правата на човека и основните свободи, върху които е създаден, чрез диалог и сътрудничество с партньорските държави и региони.

2. При изпълнението на настоящия регламент и с цел да се гарантира висока степен на въздействие от помощта на Съюза се преследва диференциран подход в партньорските държави или региони, така че да им се предостави конкретно, индивидуализирано сътрудничество, на основата на техните:

a)      нужди;

б)      капацитет за генериране на финансови ресурси и достъп до тях и капацитет за тяхното усвояване; както и

в)      ангажименти и резултати.

Диференцираният подход също така се прилага, като се взема предвид потенциалното въздействие от помощта на Съюза в партньорските държави.

В процеса на разпределение на ресурсите се дава приоритет на държавите, които се нуждаят най-много от средства, по-специално най-слабо развитите държави, държавите с ниски доходи и държавите в кризисни и следкризисни ситуации, нестабилните държави и тези в уязвимо положение.

3. Във всички програми на преден план трябва да бъдат изведени следните въпроси с общи пресечни точки: насърчаване на правата на човека, равенство на половете, оправомощаване на жените, недискриминация, демокрация, добро управление, правата на детето и на местното население, социално включване и правата на хората с увреждания, екологична устойчивост, включително изменението на климата, и борба с ХИВ/СПИН.

4. Освен това особено внимание се отделя на засилване на правовата държава, подобряване на достъпа до правосъдие и подкрепа на гражданското общество, търговията и устойчивото развитие, достъпа до ИКТ, здравеопазването и продоволственото осигуряване, както и насърчаване на диалога, участието и помирението и изграждане на институциите.

5. При прилагане на настоящия регламент се гарантира съгласуваност с другите области на външни действия на Съюза и другите уместни политики на Съюза. За тази цел мерките, финансирани съгласно настоящия регламент, включително управляваните от ЕИБ мерки, се базират на политиките за сътрудничество, определени в инструменти като споразумения, декларации и планове за действие между Съюза и съответните трети страни и региони, както и на решенията, специфичните интереси, политическите приоритети и стратегиите на Съюза.

6. Комисията и държавите-членки се стремят към редовен и чест обмен на информация, включително с други донори, и насърчават по-добрата координация и взаимно допълване с донорите, като работят в посока към съвместно многогодишно програмиране, на основата на намаляване на бедността в партньорските държави или на еквивалентни стратегии, посредством общи механизми за изпълнение, включително съвместно използван анализ, посредством съвместни мисии на всички донори и посредством използване на договорености за съвместно финансиране и делегирано сътрудничество.

7. В рамките на съответните си сфери на компетенции, Съюзът и държавите-членки насърчават многостранния подход към глобалните предизвикателства и по целесъобразност поощряват сътрудничеството с международни организации и органи и други двустранни донори.

8. Съюзът насърчава ефективното сътрудничество с партньорските държави и региони в съответствие с добрите международни практики. Той все повече съгласува подкрепата си с националните или регионалните стратегии за развитие на партньорите и реформира политиките и процедурите. Съюзът допринася за засилване на процеса на взаимна отчетност между правителства на партньорите, институции и донори и насърчава местния опит и местната заетост. За тази цел той насърчава:

a)      процес на развитие, който се води и притежава от партньорската държава;

б)      подходи в областта на развитието, които са приобщаващи и са отворени за участието на всички части на обществото в процеса на развитие и в националния и регионалния диалог, включително политическия диалог;

в)      методи и инструменти на ефективно и иновативно сътрудничество, така както е изложено в член 4 от Общия регламент за изпълнение, например съчетаване на безвъзмездни помощи и заеми и други механизми за споделяне на риска в подбрани сектори и държави и привличане на частния сектор в съответствие с добрите практики на ОИСР/КПР. Тези методи и инструменти са адаптирани към конкретните обстоятелства на всяка партньорска държава или регион, като акцентът се поставя върху основаните на програма подходи, предоставянето на предсказуемо финансиране на помощта, мобилизирането на частни ресурси, развитието и използването на националните системи и основани на резултатите подходи към развитието, включително при необходимост договорени на международно равнище цели и показатели, например тези по ЦХР; както и

г)       по-добро въздействие на политиките и програмирането посредством координация и хармонизация между донорите за намаляване на припокриването и дублирането, за подобряване на взаимното допълване и за подкрепа на инициативите на всички донори;

д)      координацията се осъществява в партньорските държави и региони, като се използват съгласувани ръководни инструкции и принципите на добрата практика относно координацията и ефективността на помощта.

9. Съюзът подкрепя inter alia осъществяването на двустранно, регионално и многостранно сътрудничество и диалог, споразумения за партньорство и тристранно сътрудничество.

10. Комисията се стреми към редовен обмен на информация с гражданското общество.

ДЯЛ III

ГЕОГРАФСКИ И ТЕМАТИЧНИ ПРОГРАМИ

Член 4

Осъществяване на помощта на Съюза

В съответствие с общото намерение и обхват, с целите и общите принципи на настоящия регламент, помощта на Съюза се прилага посредством географски и тематични програми и Панафриканската програма, в съответствие с Общия регламент за изпълнение.

Член 5

Географски програми

1. Дейностите на Съюза за сътрудничество съгласно настоящия член се прилагат по отношение на дейности от национално, регионално, трансрегионално и континентално естество.

2. Без да се засяга член 1, параграф 1, буква а), географските програми обхващат сътрудничество в съответните области на дейност

a)      регионално с партньорските държави, определени в приложение I, и

б)      двустранно с партньорските държави, определени в приложение III.

3. Географските програми могат да се основават на областите на сътрудничество, които се съдържат в „Европейския консенсус“, наред с други, с оглед да се постигнат целите, предвидени в член 2, параграф 1.

Общите области на сътрудничество и специфичните области на сътрудничество за всеки регион са определени в приложение IV.

4. В рамките на всяка програма за дадена държава Съюзът по принцип концентрира своята помощ в три сектора.

Член 6

Тематични програми

В съответствие с общото намерение и обхвата, целите и общите принципи на настоящия регламент, действията, предприети посредством тематични програми, добавят стойност и допълват действията, финансирани по географските програми.

По отношение на програмирането на тематични действия се прилагат следните условия:

a)           политическите цели на Съюза съгласно настоящия регламент не могат да бъдат постигнати по подходящ или ефективен начин посредством географските програми;

б)           действията са насочени към глобални инициативи, които подкрепят договорени на международно равнище цели или глобалните обществени блага и предизвикателства, като в този случай чрез дерогация от член 9 от Общия регламент за изпълнение те могат да включват действия в държавите-членки, страни кандидатки и потенциални кандидатки, както и други трети страни, както е предвидено в съответната тематична програма;

и/или

в)           действията имат следния характер:

– мултирегионални и/или междусекторни;

– новаторски политики и/или инициативи, които ще залегнат в основата на бъдещи действия;

– действия в случаи, когато няма споразумение относно действие с правителство/а партньор;

– действия, които отразяват приоритет на политика на Съюза или международно задължение или ангажимент на Съюза; както и

– ако е подходящо, действия в случаи, при които няма географска програма или тя е била преустановена.

Член 7

Глобални обществени блага и предизвикателства

1. Целта на помощта на Съюза по програмата „Глобални обществени блага и предизвикателства“ е да се подпомогнат действия в области като околна среда и изменение на климата, устойчива енергетика, човешко развитие, продоволствено осигуряване и миграция и предоставяне на убежище.

2. Подробните области на дейностите, към които е насочена помощта на Съюза съгласно настоящия член, са дадени в приложение V.

Член 8

Организации на гражданското общество и местни органи

1. Целта на програмата за организациите на гражданското общество и местните органи в развитието е да се финансират инициативи в областта на развитието от или за организации на гражданското общество и местни органи с произход от партньорските държави, Съюза, страни кандидатки и потенциални кандидатки.

2. В приложение V са дадени подробните области на дейностите, към които е насочена помощта на Съюза съгласно настоящия член, както и индикативен списък с категории на организации на гражданското общество и местни органи.

Член 9

Панафриканска програма

1. Помощта на Съюза се използва за подкрепа на прилагането на съвместната стратегия Африка—ЕС, и по-специално нейните последователни планове за действие, като се обхващат дейности от трансрегионално, континентално или глобално естество.

Панафриканската програма допълнително насърчава взаимното допълване и съгласуваност с други финансови инструменти за външни действия на Съюза, по-специално Европейския фонд за развитие и Европейския инструмент за съседство.

2. Подробните области на сътрудничество, към които е насочена помощта на Съюза съгласно настоящия член, са дадени в приложение VI.

3. Многогодишната индикативна програма за Панафриканската програма се изготвя въз основа на съвместната стратегия Африка—ЕС и нейните планове за действие.

ДЯЛ IV

ПРОГРАМИРАНЕ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА

Член 10

Обща рамка за програмиране и разпределение на средствата

1. Що се отнася до географските програми, многогодишните индикативни програми за партньорските държави и региони се изготвят въз основа на стратегически документ, както е предвидено в член 11.

Що се отнася до тематичните програми, многогодишните индикативни програми се изготвят, както е предвидено в член 13.

Комисията приема мерките за изпълнение, определени в член 2 от Общия регламент за изпълнение, въз основа на документите за програмиране, посочени в членове 11 и 13. В изключителни обстоятелства обаче помощта на Съюза може да бъде под формата на мерки, които не са обхванати в тези документи, както е предвидено в Общия регламент за изпълнение.

2. Съюзът и държавите-членки се консултират помежду си и с други донори и участници за развитие, включително представители на гражданското общество и регионални и местни органи, на ранен етап от процеса на програмиране с оглед да се насърчи взаимното допълване и съгласуваността между техните дейности за сътрудничество. Тази консултация може да доведе до съвместно програмиране на Съюза и държавите-членки.

3. Комисията определя многогодишното индикативно разпределение на средства в рамките на всяка географска програма, като използва общите принципи в настоящия регламент, основани на критериите в член 3, параграф 2, и като взема под внимание конкретните трудности, пред които са изправени държавите или регионите в ситуация на криза, уязвимост, нестабилност, конфликт или предразположени към бедствия, успоредно със спецификата на различните програми.

4. Могат да се оставят неразпределени средства. Предмет на тяхното последващо разпределение или преразпределение, както е предвидено в член 11, параграф 5 и член 13, решението за използваното на тези средства се взема на по-късен етап в съответствие с Общия регламент за изпълнение.

Член 11

Документи за програмиране за географските програми

1. Стратегическите документи са документи, които Съюзът изготвя с цел да осигури съгласувана рамка за сътрудничество за развитие между Съюза и съответната партньорска държава или регион и които са съгласувани с общото намерение и обхват, цели, принципи и политика на Съюза.

При подготовката и изпълнението на стратегически документи се следват принципите за ефективност на помощта: национална ангажираност, партньорство, координация, хармонизация, съгласуване със страната получател или регионалните системи, взаимна отчетност и ориентация спрямо резултатите, както е определено в член 3, параграфи 5—8.

За тази цел стратегическите документи по принцип се основават на диалог между Съюза и партньорската държава или регион, като по целесъобразност се привличат уместни държави-членки и партньорската държава или регион, както и гражданското общество и регионалните и местните органи, с оглед да се гарантира, че съответната държава или регион се ангажират в достатъчна степен с процеса и се насърчава подпомагането на националните стратегии за развитие, особено тези за намаляване на бедността.

2. Стратегическите документи могат да се преразгледат в средата на срока, или предварително при необходимост, по целесъобразност в съответствие с принципите и процедурите, определени в споразуменията за партньорство и сътрудничество, сключени с партньорските държави и региони.

3. Стратегическите документи се изготвят за съответните партньорски държави или региони, освен ако за съответната партньорска държава или регион вече е изготвен съвместен рамков документ, в който се определя цялостна стратегия на Съюза, която включва политика за развитие.

Не се изисква стратегически документ за:

a)      държавите, които разполагат с национална стратегия за развитие под формата на национален план за развитие или подобен документ за развитие, приет от Комисията като основа за съответната многогодишна индикативна програма при приемането на последния документ;

б)      държави или региони, за които е договорен съвместен документ за многогодишно програмиране между Съюза и държавите-членки;

в)      региони, които разполагат със съвместно договорена стратегия с ЕС.

4. Не се изискват стратегически документи за държавите или регионите, които получават разпределени финансови средства от Съюза съгласно настоящия регламент в размер на по-малко от 50 млн. EUR за периода 2014—2020 г.

5. Изготвят се многогодишни индикативни програми за всяка държава или регион, които получават индикативно разпределени финансови средства на Съюза съгласно настоящия регламент. Освен за страните или регионите, посочени в параграф 4, тези документи се изготвят въз основа на стратегическите документи или подобни документи, посочени в настоящия член.

За целите на настоящия регламент съвместният документ за многогодишно програмиране, предвиден в параграф 3, буква б), може да бъде считан за многогодишната индикативна програма, когато отговаря на принципите и условията в настоящия параграф, включително индикативно разпределение на средствата, и процедурите, предвидени в член 14.

Многогодишните индикативни програми излагат приоритетните области, избрани за финансиране на Съюза, специфичните цели, очакваните резултати, показателите за ефективност и индикативното разпределение на финансови средства, както общо, така и по приоритетни области. Където е подходящо, това разпределение може да се представи под формата на интервал и/или известно количество средства могат да се оставят неразпределени.

Многогодишните индикативни програми следва да се коригират при необходимост, като се вземат под внимание всички междинни или предварителни прегледи на стратегическия документ, на който се основават.

В съответствие с принципа на взаимна отчетност в стремежа към и постигането на договорените цели, включително свързаните с добро управление, демокрация и зачитане на правата на човека и принципа на правовата държава, индикативно разпределените средства могат да се увеличават или намаляват в резултат на прегледите, по-специално в контекста на специалните нужди, например нужди в резултат на кризисна и следкризисна ситуация или нестабилност или в случаи, в които резултатите са изключително добри или незадоволителни.

Член 12

Програмиране за държави в кризисни, следкризисни ситуации или ситуации на нестабилност

1. При изготвянето на документите за програмиране за държави в кризисни, следкризисни ситуации и ситуации на нестабилност надлежно се вземат предвид уязвимостта, специалните нужди и обстоятелства на съответните държави или региони.

Следва да се обърне достатъчно внимание на мерките за предотвратяване на конфликти, укрепване на държавите и на мира, помиряване на народите след приключването на конфликтите и възстановяване.

Когато партньорските държави или групите от партньорски държави участват пряко или са засегнати пряко от кризисни и следкризисни или нестабилност, се обръща специално внимание на засилването на координацията между помощи, възстановяване и развитие, така че да им се помогне в прехода от извънредна ситуация към фазата на развитие. В програмите за нестабилни държави и региони или такива, които често биват засегнати от природни бедствия, се предвижда превенция и готовност за справяне с бедствия и управление на последиците от такива бедствия.

2. В случай на кризисни и следкризисни ситуации или нестабилност или заплахи за демокрацията, правовата държава, зачитането на правата на човека или основните свободи, при които се изисква бърз отговор от Съюза, може да се използва процедурата по спешност, предвидена в член 15, параграф 4 от Общия регламент за изпълнение, с цел изменение на документа, посочен в член 11, след предварителен преглед на стратегията за сътрудничество на държавата или региона.

При такива прегледи може да бъде предложена специфична и адаптирана стратегия, за да се гарантира преходът към дълготрайно сътрудничество и развитие, да се насърчи по-добра координация и преход от хуманитарните инструменти към инструментите на политиката за развитие.

Член 13

Документи за програмиране за тематичните програми

1. В многогодишните индикативни програми за тематични програми се определя стратегията на Съюза за съответната тема, подбраните приоритети за финансиране от Съюза, специфичните цели, очакваните резултати, показателите за ефективност, международната ситуация и дейностите на основните партньори. Където е приложимо се определят ресурсите и приоритетите за интервенция с цел участие в глобални инициативи. Многогодишните индикативни програми са съгласувани с документите, посочени в член 11, параграф 3.

2. В многогодишните индикативни програми се описва индикативно разпределение на финансовите средства, както общо, така и по приоритетни области. Където е подходящо, това разпределение може да се представи под формата на интервал и/или известно количество средства могат да се оставят неразпределени. При необходимост многогодишните индикативни програми се адаптират с цел ефективно прилагане на политиките, като се вземат под внимание всички междинни или предварителни прегледи.

3. Комисията и държавите-членки се консултират помежду си и с други донори и участници за развитие, включително представители на гражданското общество и местни органи, на ранен етап от процеса на програмиране с оглед да се насърчи взаимното допълване на техните дейности за сътрудничество.

Член 14

Одобрение на стратегически документи и приемане на многогодишни индикативни програми

1. Стратегическите документи се одобряват, а многогодишните индикативни програми се приемат от Комисията в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 3 от Общия регламент за изпълнение. Тази процедура се прилага и по отношение на съществени прегледи, които са в състояние значително да изменят стратегията или нейното програмиране.

2. Процедурата, посочена в параграф 1, не се прилага по отношение на несъществени изменения на стратегическите документи и многогодишните индикативни програми, техническо адаптиране, преразпределяне на средства в рамките на индикативно разпределените средства по приоритетни области или увеличаване или намаляване на размера на индикативно разпределените средства с под 20 %, при условие че тези изменения не засягат приоритетните области и целите, определени в тези документи. В такъв случай корекциите се съобщават на Европейския парламент и на Съвета в едномесечен срок.

3. Комисията може да изменя стратегически документи и многогодишни индикативни програми в съответствие с процедурата по спешност, посочена в член 15, параграф 4 от Общия регламент за изпълнение, при надлежно обосновани наложителни причини за спешност, свързани inter alia с обстоятелствата, посочени в член 12, параграф 2.

ДЯЛ V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 15

Участие на трета държава, която не отговаря на критериите за допустимост съгласно настоящия регламент

В надлежно обосновани обстоятелства и с оглед да се гарантира съгласуваност и ефективност на финансирането на Съюза или да се насърчи регионалното или трансрегионалното сътрудничество, Комисията може да реши, без да се засяга член 2, параграф 3, да разшири допустимостта на действията, така че да се обхванат държави, територии и региони, които в противен случай не биха отговаряли на критериите за финансиране в съответствие с член 1, когато действието, което следва да се изпълни, е от глобално, регионално, трансрегионално или трансгранично естество. Независимо от разпоредбите на член 8, параграф 1 от Общия регламент за изпълнение, в процедурите за изпълнение на такива действия могат да участват физически и юридически лица от съответните страни, територии и региони.

Член 16

Преустановяване на помощта

Без да се засягат разпоредбите относно преустановяване на помощта в споразумения за партньорство и сътрудничество с партньорски държави и региони, когато дадена партньорска държава не спази принципите, посочени в член 3, параграф 1, Съюзът приканва партньорската държава да проведе консултации с оглед намиране на приемливо за двете страни решение, освен при спешни случаи. Ако консултациите с партньорската държава не доведат до приемливо за двете страни решение или ако бъде даден отказ за консултации или при спешни случаи, Съветът може да предприеме подходящи мерки в съответствие с член 215, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, които могат да включват пълно или частично преустановяване на помощта на Съюза.

Член 17

Делегиране на правомощия на Комисията

Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 18 за изменение или допълнение на приложения I—VII към настоящия регламент.

Член 18

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 17, се предоставя на Комисията за срока на действие на настоящия регламент.

2. Делегирането на правомощия може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

3. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

4. Освен в случаите, посочени в параграф 5, приет делегиран акт влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

5. Периодът на липса на възражения за съгласуване на приложения I, II и III с решенията на ОИСР/КПР във връзка с прегледа на списъка с получатели, определен в член 1, буква а), е една седмица.

Член 19

Комитет

Комисията се подпомага от Комитета за ИСР. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 20

Референтна стойност на финансовите средства

1. Референтната стойност на финансовите ресурси за изпълнението на настоящия регламент през периода 2014—2020 г. е 23 294 700 000 EUR.

2. Индикативните минимални суми, разпределени за всяка програма, посочена в членове 5—9 за периода 2014—2020 г., са определени в приложение VII. Средствата могат да се преразпределят между програмите чрез делегиран акт в съответствие с член 18. Средствата по програмата за глобалните обществени блага и предизвикателства могат да се преразпределят между подпозициите с решение на Комисията, което се нотифицира на Европейския парламент и Съвета в едномесечен срок след приемането му.

3. Както е посочено в член 13, параграф 2 от Регламента „Еразъм за всички“, с цел насърчаване на международното измерение на висшето образование, индикативна сума в размер на 1 812 100 000 EUR от различни външни инструменти (Инструмент за сътрудничество за развитие, Европейски инструмент за съседство, Инструмент за предприсъединителна помощ, Инструмент за партньорство и Европейски фонд за развитие) ще бъде отпусната за мобилност с учебна цел за или от страни извън ЕС и за сътрудничество и политически диалог с органи/институции/организации от тези страни. Разпоредбите на Регламента „Еразъм за всички“ ще се прилагат за усвояването на тези средства.

Финансирането ще бъде предоставено чрез 2 многогодишни разпределения, които обхващат съответно само първите 4 години и останалите 3 години. Това финансиране ще бъде отразено в многогодишното индикативно програмиране на тези инструменти в съответствие с идентифицираните нужди и приоритети на съответните държави. Разпределението на средства може да бъде преразгледано в случай на сериозни непредвидени обстоятелства или важни политически промени в съответствие с външните приоритети на ЕС.

Член 21

Европейска служба за външна дейност

Прилагането на настоящия регламент е в съответствие с Решение 2010/427/ЕС на Съвета за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност.

Член 22

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Той се прилага от 1 януари 2014 г.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент                         За Съвета

Председател                                                Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ДОПУСТИМИ ПАРТНЬОРСКИ ДЪРЖАВИ И РЕГИОНИ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 1, ПАРАГРАФ 1, БУКВА А)

Латинска Америка

1. Аржентина

2. Боливия

3. Бразилия

4. Чили

5. Колумбия

6. Коста Рика

7. Куба

8. Еквадор

9. Ел Салвадор

10. Гватемала

11. Хондурас

12. Мексико

13. Никарагуа

14. Панама

15. Парагвай

16. Перу

17. Уругвай

18. Венецуела

Азия

19. Афганистан

20. Бангладеш

21. Бутан

22. Камбоджа

23. Китай

24. Индия

25. Индонезия

26. Корейска народнодемократична република

27. Лаос

28. Малайзия

29. Малдиви

30. Монголия

31. Мианмар/Бирма

32. Непал

33. Пакистан

34. Филипините

35. Шри Ланка

36. Тайланд

37. Виетнам

Централна Азия

38. Казахстан

39. Киргизка република

40. Таджикистан

41. Туркменистан

42. Узбекистан

Близкия изток

43. Иран

44. Ирак

45. Йемен

Южна Африка

46. Южна Африка

ПРИЛОЖЕНИЕ II

СПИСЪК НА ОИСР/КПР С ПОЛУЧАТЕЛИ НА ОПР

В сила за докладване за потоците за 2011, 2012 и 2013 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПАРТНЬОРСКИ ДЪРЖАВИ И РЕГИОНИ С ДВУСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО СЪГЛАСНО ЧЛЕН 5, ПАРАГРАФ 2

Следните партньорски държави се ползват от помощ за двустранно сътрудничество по настоящия регламент съгласно член 5, параграф 2:

1. Боливия

2. Куба

3. Ел Салвадор

4. Гватемала

5. Хондурас

6. Никарагуа

7. Парагвай

8. Афганистан

9. Бангладеш

10. Бутан

11. Камбоджа

12. Корейска народнодемократична република

13. Лаос

14. Монголия

15. Мианмар/Бирма

16. Непал

17. Пакистан

18. Филипините

19. Шри Ланка

20. Виетнам

21. Киргизка република

22. Таджикистан

23. Туркменистан

24. Узбекистан

25. Ирак

26. Йемен

27. Южна Африка

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ОБЛАСТИ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО СЪГЛАСНО ГЕОГРАФСКИТЕ ПРОГРАМИ

A. ОБЩИ ОБЛАСТИ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО СЪГЛАСНО ГЕОГРАФСКИТЕ ПРОГРАМИ

Географските програми могат да се основават inter alia на областите на сътрудничество, посочени по-долу, които не следва да се разбират като сектори. Ще бъдат установени приоритети в съответствие със съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ и с последващите заключения на институциите на Съвета.

I. Права на човека, демокрация и други ключови елементи на доброто управление

a)           демокрация, права на човека и правова държава;

б)           равенство между половете и оправомощаване на жените;

в)           управление на обществения сектор;

г)            данъчна политика и администрация;

д)           корупция;

е)           гражданско общество и местни органи;

ж)          природни ресурси; както и

з)            връзка между развитие и сигурност.

II. Приобщаващ и устойчив растеж за човешко развитие

a)           социална защита, здравеопазване, образование и работни места;

б)           бизнес среда, регионална интеграция и световни пазари; както и

в)           устойчиво селско стопанство и енергетика.

III. Други области от значение за съгласуваността на политиката за развитие

a)           изменение на климата и околна среда;

б)           миграция и предоставяне на убежище; както и

в)           преход от хуманитарна помощ и реагиране на кризисни ситуации към дългосрочно сътрудничество за развитие.

Б. СПЕЦИФИЧНИ ОБЛАСТИ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО РЕГИОНИ

С помощта на Европейския съюз се подпомагат действия и диалог по сектори в съответствие с член 5 и с общото намерение и обхват, цел и общи принципи на настоящия регламент. Обръща се необходимото внимание на областите, посочени по-долу, които отразяват съвместно договорени стратегии, партньорства, споразумения за сътрудничество и търговски споразумения. Ще бъдат установени приоритети в съответствие със съобщението „Програма за промяна“ и последващите заключения на Съвета.

Латинска Америка

a)           насърчаване на социалното сближаване, по-специално социалното приобщаване, достойния труд и равнопоставеността, равенството между половете и оправомощаването на жените;

б)           предприемане на мерки по въпроси, свързани с управлението, и подпомагане на реформи на политики, по-специално в областите на социалните политики, управлението на публичните финанси и данъчното облагане, сигурността (включително наркотици, престъпност и корупция), укрепването на доброто управление и публичните институции (включително чрез иновативни механизми за осигуряване на техническо сътрудничество, например TAIEX и туининг), защита на правата на човека, включително правата на местните хора и потомци на африкански изселници, околна среда, борба срещу дискриминацията и борба срещу производството, употребата и трафика на наркотици;

в)           подпомагане на различни процеси на регионална интеграция и свързване на мрежови инфраструктури, като същевременно се гарантира взаимно допълване с дейностите, подпомагани от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и други институции;

г)            предприемане на мерки по връзката между развитие и сигурност;

д)           подпомагане на политики в областта на образованието и развитието на общо пространство за висше образование в Латинска Америка;

е)           предприемане на мерки във връзка с икономическата уязвимост и осъществяване на принос към структурното преобразуване чрез създаване на силни партньорства в сферата на търговията, инвестициите, ноу-хау и научноизследователска дейност, иновации и технологии, както и насърчаване на устойчив и приобщаващ растеж във всичките му измерения, като се обръща особено внимание на предизвикателствата по отношение на миграционните потоци, продоволственото осигуряване (включително устойчивото селско стопанство и рибарство), изменението на климата, устойчивите източници на енергия и защитата и подобряването на биоразнообразието и услугите, свързани с екосистемите, включително води и гори, както и продуктивни инвестиции за повече и по-добри работни места в сферата на „зелената“ икономика;

ж)          осигуряване на подходящи последващи действия във връзка с краткосрочни спешни мерки, насочени към възстановяване от бедствия или кризи и осъществени чрез други финансови инструменти.

Азия

a)           насърчаване на социалното сближаване, по-специално социалното приобщаване, достойния труд и равнопоставеността, както и равенството между половете;

б)           създаване на приобщаващи партньорства в сферата на търговията, инвестициите, помощи, миграция, научноизследователска дейност, иновации и технологии;

в)           изграждане и укрепване на законни, ефективни и отчетни публични институции и органи чрез насърчаване на институционални реформи (включително за добро управление и за борба с корупцията, реформи на управлението на публични средства, данъчното облагане и публичната администрация) и законодателни, административни и регулаторни реформи в съответствие с международните стандарти, особено в нестабилни държави и държави в ситуации на конфликт и в следконфликтни ситуации;

г)            подпомагане на активно и организирано гражданско общество за развитие и насърчаване на активни публично-частни партньорства;

д)           подпомагане на смекчаването на и адаптирането към изменението на климата, насърчаване на устойчиво потребление и производство, както и инвестиции в чисти технологии, устойчива енергетика, транспорт, устойчиво селско стопанство и рибарство, защита и подобряване на биоразнообразието и услугите, свързани с екосистемите, включително води и гори, както и създаване на условия за достоен труд в сферата на „зелената“ икономика;

е)           насърчаване на засилена регионална интеграция и сътрудничество по насочен към постигане на резултати начин чрез подпомагане на различни процеси на регионална интеграция и диалог;

ж)          принос за превенция и реагиране на рискове за здравето, включително рискове с произход при контакт между животни, хора и техните разнообразни среди;

з)            в контекста на връзката между сигурност и развитие, борба с корупцията и организираната престъпност, производството, употребата и трафика на наркотици и срещу други форми на трафик, както и подпомагане на ефикасното управление на граници и трансграничното сътрудничество;

и)           подпомагане на готовността за справяне с бедствия и възстановяване след бедствия в дългосрочен план, включително в областта на продоволственото осигуряване и осигуряването на прехрана и подпомагане на изселени лица.

Централна Азия

В съответствие с общите цели, определени в стратегията на ЕС за ново партньорство с Централна Азия, приета през 2007 г.:

a)           насърчаване на конституционните реформи и законодателното, регулаторното и административното сближаване със Съюза, включително допълнителна демократизация и организирано гражданско общество, подпомагане на правовата държава, добро управление, данъчно облагане и укрепване на националните институции и органи, например избирателни органи, парламенти, реформа на публичната администрация и управление на публични средства;

б)           насърчаване на приобщаващ и устойчив икономически растеж, насочен към социалните и регионалните неравенства, и подпомагане на политики в области като образование, научноизследователска дейност, иновации и технологии, здравеопазване, достоен труд, устойчива енергетика, земеделие и развитие на селските райони, насърчаване на МСП, като същевременно се стимулира развитието на пазарна икономика, търговия и инвестиции, включително регулаторни реформи и подпомагане на интеграцията в Световната търговска организация (СТО);

в)           подпомагане на ефикасното управление на границите и трансграничното сътрудничество с цел насърчаване на устойчиво икономическо, социално и екологично развитие в граничните региони; в контекста на връзката между сигурност и развитие, борба в организираната престъпност и всички форми на трафик, включително борба с производството и употребата на наркотици, както и отрицателните ефекти от тях, включително ХИВ/СПИН;

г)            насърчаване на двустранно и регионално сътрудничество, диалог и интеграция, включително с държави, обхванати от Европейския инструмент за съседство и други инструменти на Съюза, с цел подпомагане на реформи в политиката, включително чрез изграждане на публичен капацитет посредством изграждане на институции, техническа помощ (например TAIEX), обмен на информация и туининг, както и чрез ключови инвестиции посредством подходящи механизми за мобилизиране на финансовите ресурси на ЕС в секторите на образованието, околната среда и енергетиката, питейна вода/канализация, разработване на технологии с ниски нива на въглеродни емисии/устойчивост на въздействията от изменението на климата, както и подобряване на сигурността и безопасността на международните енергийни доставки и транспортни операции, взаимовръзки, мрежи и техните оператори, включително чрез дейности, подпомагани от ЕИБ.

Близкия изток

a)           предприемане на действия по въпроси, свързани с управлението (включително в областта на данъчното облагане), правата на човека и политическата равнопоставеност, особено в нестабилни държави, така че да се спомогне за изграждането на законни, демократични, ефективни и отчетни публични институции и активно и организирано гражданско общество;

б)           насърчаване на социалното сближаване, по-специално социалното приобщаване, достойния труд и равнопоставеността, както и равенството между половете;

в)           насърчаване на устойчива икономическа реформа и разнообразяване, търговия, развитие на пазарна икономика, продуктивни и устойчиви инвестиции в основните сектори (например енергетика, включително енергия от възобновяеми източници), публично-частни партньорства и интеграция на партньорските държави в СТО;

г)            насърчаване на регионално сътрудничество, диалог и интеграция, включително с държави, обхванати от Европейския инструмент за съседство, и държавите от Персийския залив, обхванати от Инструмента за партньорство и други инструменти на ЕС, inter alia чрез подпомагане на усилията за интеграция в рамките на региона, например в сферите на икономиката, енергетиката, водите, транспорта и бежанците;

д)           допълване на ресурсите, предоставени съгласно този инструмент, със съгласувана дейност и помощ чрез други инструменти на ЕС, които могат да се насочат към по-широкообхватна регионална интеграция, насърчаване на интересите в ЕС в области като икономика, енергетика, научноизследователска дейност, иновации и технология, борба срещу производството, употребата и трафика на наркотици в контекста на връзката между сигурност и развитие, както и управление на миграцията и подпомагане на изселените лица и бежанците в контекста на връзката между развитие и миграция.

Южна Африка

a)           подпомагане на консолидирането на демократично общество, добро управление и принципа на правовата държава, както и принос към регионалната и континенталната стабилност и интеграция;

б)           осигуряване на помощ по отношение на усилията за адаптиране, произтичащи от създаването на различни зони за свободна търговия;

в)           насърчаване на достоен труд, подпомагане на борбата с бедността, неравенството и изключването, включително чрез насочване към основните нужди на необлагодетелствани до този момент общности;

г)            преодоляване на икономическата уязвимост и постигане на структурно преобразуване с акцент върху достойния труд чрез устойчив и приобщаващ икономически растеж, „зелена“ икономика с ниски нива на въглеродни емисии и устойчиво развитие във всичките му измерения (включително устойчивото селско стопанство и рибарство), както и подобряване на биоразнообразието и услугите, свързани с екосистемите;

д)           предприемане на действия във връзка със сексуалното насилие и насилието въз основа на пола и здравни въпроси: включително ХИВ/СПИН и неговите ефекти върху обществото.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ОБЛАСТИ НА ДЕЙНОСТ СЪГЛАСНО ТЕМАТИЧНИТЕ ПРОГРАМИ

A. ПРОГРАМА ЗА ГЛОБАЛНИТЕ ОБЩЕСТВЕНИ БЛАГА И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

В съответствие с условията, определени в член 6, програмата за глобалните обществени блага и предизвикателства цели укрепване на сътрудничеството, обмена на знания и опит и капацитета на партньорските държави. Програмата може да се основава inter alia на следните области на сътрудничество, като се гарантира максимално полезно взаимодействие между тях в контекста на силните им взаимовръзки:

Околна среда и изменение на климата

a)           принос към осъществяването на международното екологично и климатично измерение на визията на ЕС 2020;

б)           извършване на дейност нагоре по веригата за подпомагане на развиващите се страни да постигнат ЦХР, свързани с устойчивото използване на природни ресурси и екологична устойчивост;

в)           насърчаване на осъществяването на инициативи на Съюза и договорени ангажименти на международно и регионално равнище и/или от трансгранично естество, по-специално в областта на изменението на климата чрез насърчаване на стратегии, свързани с устойчивост на измененията на климата, и по-специално стратегии за адаптиране със странични ползи за биоразнообразието, биоразнообразие и услуги, свързани с екосистемите, гори, включително FLEGT, опустиняване, интегрирано управление на водните ресурси, управление на природните ресурси, добро управление на химикалите и отпадъците, ефикасно използване на ресурсите и „зелена“ икономика;

в)           принос към повишаване на интеграцията и включването на изменението на климата и екологичните цели в помощта на ЕС за сътрудничество чрез подпомагане на методологичната и научноизследователската дейност, включително механизми за мониторинг, докладване и проверка, картографиране на екосистеми, преценка и оценяване, увеличаване на екологичния експертен опит и насърчаване на иновативни действия и сближаване на политиките;

г)            засилване на екологичното управление и подпомагане на развитието на международната политика, включително чрез усилия за съгласуване на екологичния и другите стълбове на международното управление за устойчиво развитие, чрез подпомагане на регионалния и международния екологичен мониторинг и оценка и чрез насърчаване на ефективно спазване и мерки за принудително изпълнение на многостранните споразумения за околната среда.

Устойчива енергия

a)           насърчаване на достъпа до сигурни, достъпни, чисти и устойчиви енергийни услуги като ключов фактор за премахване на бедността и приобщаващ растеж, като се обръща специално внимание на използването на местни енергийни източници;

б)           насърчаване на използването в по-голяма степен на възобновяеми енергийни източници, енергийна ефикасност и насърчаване на стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии;

в)           насърчаване на енергийната сигурност, например чрез разнообразяване на източниците и маршрутите, проучване на въпроси, свързани с ценовите колебания, потенциал за намаляване на емисиите, подобряване на пазарите и насърчаване на енергийните връзки и търговията.

Човешко развитие

a)           Растеж, работни места и привличане на частния сектор

Насърчаването на действия, насочени към създаване на повече и по-добри работни места в области като развитие на конкурентоспособност и устойчивост на местните микропредприятия и МСП и тяхната интеграция в световната икономика, подпомагане на развиващите се страни да се интегрират в многостранната търговска система, развитие на частния сектор и подобряване на бизнес средата, подпомагане на определянето и прилагането на политики за индустриални иновации и технологии, както и търговски политики и споразумения, подпомагане на регионалните усилия за интеграция, насърчаване на инвестиционните отношения между ЕС и партньорските държави и региони, привличане на частни и публични инвестиции и сътрудничество чрез иновативни финансови инструменти. Насърчаване на „зелена“ икономика, ефикасно използване на ресурсите и устойчиво потребление и производствени процеси. Насърчаване на използването на електронните комуникации като средство за подпомагане на растежа във всички сектори с оглед да се преодолее „цифровата пропаст“, да се постигне адекватна политическа и регулаторна рамка в тази област и да се насърчи развитието на необходимата инфраструктура и използването на услуги и приложения, базирани на ИКТ.

б)           Заетост, умения, социална защита и социално приобщаване:

i) подпомагане на високи нива на продуктивна и достойна заетост, по-специално чрез подпомагане на разумни политики и стратегии за заетост, професионално обучение с цел годност за заетост, което отговаря на нуждите и перспективите на пазара на труда, работни условия, включително в сивата икономика, насърчаване на достойния труд, включително борбата срещу детския труд, и социален диалог, както и улесняване на трудовата мобилност при същевременно зачитане на правата на мигрантите;

ii) засилване на социалното сближаване, по-специално чрез изграждане/укрепване на устойчиви системи за социална защита, включително свързаната с това фискална реформа;

iii) засилване на социалното приобщаване чрез сътрудничество за равнопоставен достъп до основни услуги, заетост за всички, оправомощаване и зачитане на правата на конкретни групи, по-специално млади хора, лица с увреждания, жени и малцинствени групи, така че цялото население да може да участва във и да се възползва от създаването на материално благосъстояние и културното разнообразие.

в)           Равенство между половете и оправомощаване на жените:

i) подпомагане на програми на държавно равнище за насърчаване на икономическото и социалното оправомощаване на жените и тяхното участие в политиката;

ii) подпомагане на национални, регионални и световни инициативи за насърчаване на включването на този въпрос в програмата за ефективност на помощта.

г)            Здравеопазване

i) подобряване на здравето и благосъстоянието на хората в развиващите се страни чрез увеличаване на достъпа до и равнопоставеното осигуряване на висококачествени услуги за обществено здравеопазване и по-специално:

ii) подпомагане и формулиране на политическа програма от глобални инициативи от пряка и съществена полза за партньорските държави, като се отчита насочеността към резултатите, ефективността на помощта и ефектите върху здравните системи, включително подпомагане на партньорските държави да се ангажират в по-голяма степен с тези инициативи;

iii) подпомагане на специфични инициативи, по-специално на регионално и глобално равнище, които укрепват здравните системи и помагат на страните да разработят и прилагат разумни и основани на доказателства национални здравни политики в приоритетни области (например майчино здраве, сексуално и репродуктивно здраве и права, достъп до семейно планиране; глобални обществени блага и реагиране на заплахи за световното здравеопазване).

д)           Образование, знания и умения:

i) подпомагане на постигането на договорени на международно равнище цели в образованието чрез глобални инициативи и партньорства, като се обръща специално внимание на насърчаването на знания, умения и ценности за устойчиво и приобщаващо развитие;

ii) насърчаване на обмена на опит, добри практики и иновации въз основа на балансиран подход към развитието на образователните системи;

iii) подобряване на равния достъп до и качеството на образованието, включително за уязвимите групи, жени и момичета, както и за страни, които изостават в най-голяма степен по отношение на постигането на глобалните цели.

Продоволствено осигуряване и устойчиво селско стопанство

Програмата ще укрепи сътрудничеството, обмена на знания и опит и капацитета на партньорските държави във връзка с четирите стълба на продоволственото осигуряване: наличието на храна (производство), достъпа до храна (включително пазари, мрежи за сигурност и осведоменост относно въпроси на равенството между половете), използването (интервенции в областта на прехраната по социално отговорен начин) и стабилността, като същевременно се приоритизират четири измерения: селско стопанство на дребни производители, управление, регионална интеграция и механизми за помощ за уязвимото население.

a)           насърчаване на развитието на устойчиво селско стопанство на дребни производители чрез основан на екосистемите, нисковъглероден и устойчив на изменението на климата сигурен достъп до технологии (включително информационни и комуникационни технологии), както и чрез разширяване и технически услуги, схеми за развитие на селските райони, мерки за производствени инвестиции, управление на земята и природните ресурси, защита на генетичното разнообразие в рамките на упълномощаваща икономическа среда;

б)           подпомагане на създаването на екологично и социално отговорни политики и управление на съответните сектори, ролята на държавните и недържавните участници в регулирането и използването на обществените блага, организационен капацитет, професионални организации и институции;

в)           засилване на продоволственото осигуряване и сигурността на прехраната чрез адекватни политики, включително защита на биоразнообразието и услугите, осигурявани от екосистемите, политики за адаптиране към изменението на климата, информационни системи, превенция и управление на кризи и стратегии за прехрана, насочени към уязвимото население;

г)            насърчаване на безопасни и устойчиви практики по цялата верига за доставки на храни и фураж.

Миграция и предоставяне на убежище

a)           насърчаване на управлението на миграцията на всички равнища;

б)           гарантиране на по-добро управление на миграционните потоци във всичките им измерения;

в)           увеличаване до максимум на въздействието на повишената регионална и глобална мобилност на хората върху развитието, като същевременно се насърчават и защитават правата на мигрантите, чрез подпомагане на изготвянето и прилагането на разумни регионални и национални политики за миграция и предоставяне на убежище и чрез включване на миграционното измерение в други регионални и национални политики;

г)            подобряване на общото разбиране на връзката между миграция и развитие, включително социалните и икономическите последици от правителствените политики, независимо дали са в областта на миграцията/предоставянето на убежище или в други сектори.

Б. ПРОГРАМА ЗА ОРГАНИЗАЦИИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И МЕСТНИТЕ ОРГАНИ

В съответствие потвърдената отново подкрепа на ЕС за демокрация, права на човека и добро управление, програмата за организациите на гражданското общество и местните органи в развитието ще засили сътрудничеството, обмена на знания и опит и капацитета на организациите на гражданското общество и местните органи в партньорските държави в подкрепа на договорените на международно равнище цели за развитие.

В съответствие с условията, определени в член 6, програмата ще допринесе за:

a)           приобщаващо и оправомощено общество в партньорските държави чрез укрепени организации на гражданското общество и местни органи и осигуряване на основни услуги на нуждаещото се население;

б)           повишено равнище на осведоменост на европейските граждани по въпроси, свързани с развитието, и мобилизиране на активна обществена подкрепа в Съюза, страните кандидатки и потенциални кандидатки за стратегии за намаляване на бедността и устойчиво развитие в партньорските държави;

в)           увеличен капацитет на мрежите на европейското и южното гражданско общество и местни органи да гарантират съществен и продължаващ политически диалог в областта на развитието.

Дейностите, подпомагани от тази програма, ще обхващат:

a)           интервенции в партньорските държави в подкрепа на уязвими и маргинализирани групи в най-слабо развитите страни чрез осигуряване на основни услуги, предоставяни чрез организациите на гражданското общество и местните органи;

б)           развитие на капацитета на участниците, към които са насочени действията, в допълнение към предоставената помощ в рамките на националната програма, действия, насочени към:

i) укрепване на капацитета на организациите на гражданското общество да участват ефективно в процеса на развитие;

ii) улесняване на по-добро взаимодействие между организациите на гражданското общество, държавата и други участници за развитие в контекста на развитието;

iii) укрепване на капацитета на местните органи да участват ефективно в процеса на развитие, като се признава тяхната конкретна роля и специфични характеристики;

в)           повишаване на обществената осведоменост по въпроси, свързани с развитието, и насърчаване на формалното и неформалното образование за развитие в Съюза, страните кандидатки и потенциални кандидатки, за внедряване на политиката на развитие в европейските общества, за мобилизиране на по-голяма обществена подкрепа за действие срещу бедността и за по-справедливи взаимоотношения между развитите и развиващите се страни, за повишаване на осведомеността относно проблемите и трудностите, пред които са изправени развиващите се страни и техните народи, и насърчаване на социалното измерение на глобализацията;

г)            координация, развитие на капацитета и укрепване на институциите в мрежите на гражданското общество и местните органи, в рамките на техните организации и между различните видове заинтересовани страни, които участват активно в европейския обществен дебат за развитие, както и координация, развитие на капацитета и укрепване на институциите в мрежите на южното гражданско общество и местни органи и представителни организации.

Организациите на гражданското общество са недържавни участници с идеална цел, които извършват дейност по независим и отчетен начин и които включват: неправителствени организации, организации, които представляват местни народи, организации, които представляват национални и/или етнически малцинства, асоциации на местни търговци и граждански сдружения, кооперации, асоциации на работодатели и профсъюзи (социални партньори), организации, които представляват икономически и социални интереси, организации за борба с корупцията и измамите и насърчаване на доброто управление, организации на гражданското общество и организации за борба срещу дискриминацията, местни организации (включително мрежи), които участват в децентрализираното регионално сътрудничество и интеграция, организации на потребителите, женски и младежки организации, екологични, учебни, културни, изследователски и научни организации, университети, църкви и религиозни асоциации и общности, медиите и всички неправителствени асоциации и независими фондации, включително независими политически фондации, които има вероятност да допринесат за осъществяването на целите на настоящия регламент.

Местните органи обхващат широка гама от поднационални равнища и клонове на правителството, т.е. общини, общности, региони, области, провинции, райони и др.

***

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ОБЛАСТИ НА ДЕЙНОСТ СЪГЛАСНО ПАНАФРИКАНСКАТА ПРОГРАМА

Панафриканската програма подпомага целите и общите принципи на съвместната стратегия Африка—ЕС, и по-специално:

a)           ще осигури подкрепа за целите, инициативите и дейностите, договорени в съвместната стратегия Африка—ЕС и нейните последователни планове за действие, които обхващат inter alia следните области: мир и сигурност, демократично управление и права на човека, търговия, регионална интеграция и инфраструктура (включително транспорт), ЦХР, енергетика, изменение на климата и околна среда, миграция, мобилност и заетост, наука, информационно общество и космическо пространство, както и взаимосвързани въпроси.

б)           ще осигури подкрепа за други уместни инициативи и дейности, договорени чрез работните споразумения, установени съгласно съвместната стратегия;

в)           ще прилага принципа „Африка да бъде разглеждана като едно цяло“, ще насърчава съгласуваност на регионално и континентално равнище със специална насоченост към дейности от трансрегионално, континентално или глобално естество и ще подпомага съвместни инициативи Африка—ЕС в глобален мащаб.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ИНДИКАТИВНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИТЕ СРЕДСТВА ЗА ПЕРИОДА 2014—2020 г.

(В МИЛИОНИ EUR)

Географски програми         13 991.5 €

Тематична програма за глобалните обществени блага и предизвикателства       6 303.2 €

от които:

– Околна среда и изменение на климата – Устойчива енергия – Човешко развитие – Продоволствено осигуряване и устойчиво селско стопанство – Миграция и убежище || 31.8%[28] 12.7% 20.0% 28.4% 7.1%

Поне 50 % от средствата, преди използването на маркери въз основа на методологията на ОИСР („маркерите от Рио“), ще бъдат използвани за цели, свързани с действия в областта на климата и околната среда.

Тематична програма за организациите на гражданското общество и местни органи       2 000 €

Панафриканска програма 1 000 €

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯ

1.           РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

              1.1.    Наименование на предложението/инициативата

              1.2.    Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД

              1.3.    Естество на предложението/инициативата

              1.4.    Цел(и)

              1.5.    Основания за предложението/инициативата

              1.6.    Продължителност и финансово отражение

              1.7.    Предвиден(и) метод(и) на управление

2.           МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

              2.1.    Правила за мониторинг и докладване

              2.2.    Система за управление и контрол

              2.3.    Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.           ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

              3.1.    Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

              3.2.    Очаквано отражение върху разходите

              3.2.1. Обобщение на очакваното отражение върху разходите

              3.2.2. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

              3.2.3. Очаквано отражение върху бюджетните кредити с административен характер

              3.2.4. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

              3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

              3.3.    Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯ

1. РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 1.1. Наименование на предложението/инициативата

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие

1.2. Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД[29][30]

Дял 19: Външни отношения

19 02: Сътрудничество с трети страни в областта на миграцията и убежището

19 09: Отношения с Латинска Америка

19 10: Отношения с Азия, Централна Азия и Близкия Изток (Ирак, Иран, Йемен)

Дял 21: Развитие и отношения с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ)

21 02: Продоволствено осигуряване

21 03: Недържавни участници в развитието

21 04: Околна среда и устойчиво управление на природните ресурси, включително на енергията

21 05: Човешко и социално развитие

1.3. Естество на предложението/инициативата

x Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност

¨ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност вследствие на пилотен проект/подготвителна дейност[31]

¨ Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност

¨ Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност

1.4. Цели 1.4.1. Многогодишна(и) стратегическа(и) цел(и) на Комисията, към която(ито) е насочено(а) предложението/инициативата

Настоящият регламент цели насърчаване на устойчиво и приобщаващо развитие в партньорските държави и региони, като основната цел е премахване на бедността и насърчаване на демокрацията, правовата държава, доброто управление и зачитането на правата на човека, както се предвижда в Договора за ЕС, в Латинска Америка, Африка и Азия, като същевременно се гарантира съгласуваност със съобщението на Комисията относно политиката на ЕС за развитие „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“.

1.4.2. Конкретна(и) цел(и) и съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

С настоящия регламент се установяват съществените елементи и основата за интервенция на ЕС. Преобразуването на крайните цели на регламента в специфични цели в рамките на различните програми (географски програми, тематичната програма за глобалните обществени блага и предизвикателства, тематичната програма за организациите на гражданското общество и местните органи и Панафриканската програма) се определя чрез многогодишно програмиране и годишни програми за действие, в които се описват дейностите, които ще бъдат осъществени от ЕС, включително очакваните резултати и желаното въздействие на въпросните действия. Поради това конкретните цели се определят в този момент, като се вземат предвид характеристиките на въпросното действие.

Целите на хилядолетието за развитие или договорените на международно равнище цели за облекчаване на бедността, които ще ги заменят от 2015 г. нататък, ще осигурят добре установени показатели за резултати:

№ 1: ЦХР 1 — Премахване на бедността и глада

– намаляване наполовина на дела на хората, чийто доход е по-малък от един долар на ден

– постигане на пълна и продуктивна трудова заетост и достойни условия на труд за всички, включително жените и младите хора

– намаляване наполовина на броя на гладуващите

№ 2: ЦХР 2 — Универсално образование

Гарантиране, че всички деца, както момчета, така и момичета, по целия свят имат възможност да завършат пълен курс на начално образование.

№ 3: ЦХР 3 — Равенство между половете

Елиминиране на неравнопоставеността между половете в сферата на началното и средното образование, както и на всички образователни нива. № 4:

№ 4: ЦХР 4 — Детско здраве

Намаляване с две трети на процента на смъртност при деца под 5-годишна възраст.

№ 5: ЦХР 5 — Майчино здраве

– намаляване с три четвърти на процента на смъртност при майките

– постигане на всеобщ достъп до репродуктивно здраве до 2015 г.

№ 6: ЦХР 6 — Борба с ХИВ/СПИН, малария и други болести

– обръщане на тенденцията в разпространението на ХИВ/СПИН

– постигане на всеобщ достъп до лечение на ХИВ/СПИН за всички нуждаещи се

– обръщане на тенденцията в разпространението на малария и други често срещани болести

№ 7: ЦХР 7 — Устойчива околна среда

– включване на принципите на устойчиво развитие в държавните политики и програми и обръщане на тенденцията за загуба на природни ресурси

– намаляване на загубите на биоразнообразие, постигане на значително намаляване на процента загуби

– намаляване наполовина на дела на хората без устойчив достъп до безопасна питейна вода и основна канализация

– постигане на значително подобрение на качеството на живот на поне 100 милиона жители от бедни квартали до 2020 г.

№ 8: ЦХР 8 — Световно партньорство за развитие

– доразвиване на отворена, основана на правила, предвидима, недискриминационна търговска и финансова система

– предприемане на мерки във връзка със специалните нужди на най-слабо развитите страни, страните без излаз на море и малките островни развиващи се страни

– всеобхватно справяне с дълга на развиващите се страни

– осигуряване на достъп до основни лекарства на достъпни цени в развиващите се страни в сътрудничество с фармацевтичните компании

– предоставяне на ползите от нови технологии, по-специално информационните и комуникационните технологии, в сътрудничество с частния сектор

Съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

19 02 : Сътрудничество с трети страни в областта на миграцията и убежището

19 09 : Отношения с Латинска Америка

19 10 : Отношения с Азия, Централна Азия и Близкия Изток (Ирак, Иран, Йемен)

21 02 : Продоволствено осигуряване

21 03 : Недържавни участници в развитието

21 04 : Околна среда и устойчиво управление на природните ресурси, включително на енергията

21 05 : Човешко и социално развитие

1.4.3. Очакван(и) резултат(и) и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на целевите бенефициери/групи.

С настоящия регламент се установяват съществените елементи и основата за интервенция на ЕС. Конкретните действия се определят чрез многогодишно програмиране и годишни програми за действие, в които се определят дейностите, които ще бъдат извършени от ЕС, включително очакваните резултати и желаното въздействие на въпросните действия. Конкретните цели се определят в този момент, като се вземат предвид характеристиките на въпросното действие.

1.4.4. Показатели за резултатите и за отражението

Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи осъществяването на предложението/инициативата.

С настоящия регламент се установяват съществените елементи и основата за интервенция на ЕС. Конкретните действия се определят чрез многогодишно програмиране и годишни програми за действие, в които се определят дейностите, които ще бъдат извършени от ЕС, включително очакваните резултати и желаното въздействие на въпросните действия. Конкретните цели се определят в този момент, като се вземат предвид характеристиките на въпросното действие.

Вече са известни договорените на международно равнище цели и показатели относно ЦХР и изменението на климата. Трябва да се установят ясни критерии, правила за мониторинг и докладване за всички уместни инструменти на политиката на ЕС. Разделянето на показателите ще бъде важно при проследяването дали се постигат обективни резултати за най-уязвимите групи в обществото с цел социално приобщаване.

1.5. Основания за предложението/инициативата 1.5.1. Нужда(и), която(ито) трябва да бъде(ат) задоволена(и) в краткосрочен или дългосрочен план

Виж оценката на въздействието и обяснителния меморандум.

ЕС остава ангажиран да помогне на развиващите се страни за намаляване и в крайна сметка премахване на бедността в партньорските държави и региони в съответствие с целите на сътрудничеството за развитие, предвидени в Договорите.

1.5.2. Добавена стойност от намесата на ЕС

ЕС се намира в една уникално неутрална и безпристрастна позиция да извършва външни действия от името на и с държавите-членки, което му дава допълнителна надеждност в страните, където извършва тези действия. Само ЕС разполага с критична маса да отговори на световните предизвикателства като намаляването на бедността и изменението на климата. Благодарение на големия си мащаб и съществуващата мрежа от международни споразумения той може да предостави нашата помощ на бедните хора в някои от най-отдалечените части на света чрез предоставяне на помощ и координация.

В своята роля за насърчаване към приобщаване и многостранност Съюзът може да направи повече от която и да е друга международна организация.

Тъй като действа като едно цяло, Съюзът може да окаже по-голямо въздействие и повече натиск в политическия диалог и сътрудничеството между донорите.

Работата с ЕС също така е по-ефективна от гледна точка на разходите, с по-малки административни разходи от средното.

1.5.3. Поуки от подобен опит в миналото

Оценките, докладите на Сметната палата, както и междинните прегледи на географските програми показват, че напредъкът по отношение на няколко ЦХР в развиващите се страни по ИСР е постигнат с помощ по ИСР. При все това, съгласно принципа на ангажираност правителствата получатели следва да приемат и осъществят необходимите реформи и политики, които са движещата сила за тези постижения.

Новите правила и ред за изпълнение на ИСР, например бюджетната подкрепа и секторният подход, позволиха да се задълбочи сътрудничеството с партньорските държави: налице е ясна връзка между нивото на политическия диалог с държавите бенефициери и реда за предоставяне на помощ. Освен това новите правила и ред за изпълнение създадоха условия за по-ефикасно разделение на труда, като осигуриха възможност за съвместно финансиране сред донорите.

Тематичните програми осигуриха допълнителна гъвкавост за Комисията при справянето със специфични предизвикателства и също така представляват полезен инструмент, който допълва географските програми.

В контекста на глобализираната среда е необходимо взаимно укрепване на вътрешните и външните действия. Отправната точка трябва да бъде интеграция, а не дублиране. Съществуващата структура не осигурява достатъчна възможност на Комисията да се намеси бързо и в достатъчен мащаб, макар че това е от огромно значение за гарантиране на ефективността на вътрешните политики на ЕС.

В някои случаи тематичните програми не бяха достатъчно гъвкави, така че да се отговори на скорошни глобални кризи (например кризата, свързана с цените на хранителните стоки, птичия грип) или да се изпълнят международни ангажименти, поети на най-високото политическо равнище (например биоразнообразие и изменение на климата). Поради това тематичният пакет трябва да е по-гъвкав, за да се осигури възможност за по-предвидими дългосрочни ангажименти във връзка с глобалните обществени блага и предизвикателства и реагиране на различните сътресения, които засягат най-бедното население.

Сътрудничеството за развитие остава твърде разпокъсано и твърде амбициозно. Освен това трябва да се укрепи взаимното допълване между географските и тематичните програми.

Специфичните нужди на държавите в кризисни и следкризисни ситуации и нестабилните държави не бяха взети под внимание в достатъчна степен и липсата на гъвкавост в процеса на вземане на решения за разпределение на средствата, програмиране и изпълнение затрудниха навременната реакция на ЕС в рамките на бързо променяща се ситуация.

По ИСР е направено индикативно разпределение по региони, без да се запазва пакет с неразпределени средства, и така се ограничават възможностите да се мобилизират ресурси в отговор на непредвидени нужди.

На последно място предвиденият понастоящем процес на програмиране и изпълнение е твърде сложен, не позволява съгласуване на програмния цикъл на ЕС с тези на неговите партньори и също така не улеснява в достатъчна степен съвместното програмиране с държавите-членки. Освен това няма ясна правна рамка за използване на иновативни инструменти, които се използват от други донори, например съчетаване на инструменти и използване на публично-частни партньорства.

1.5.4. Съгласуваност и евентуална синергия с други съответни инструменти

Преработеният инструмент е неразделна част от цялостната структура на финансовите инструменти за външни действия, които ще бъдат организирани в четири основни глави: глава, основана на политика, чиято основна цел ще бъде сътрудничество със партньорските държави в рамките на и извън бюджета; действия по взаимосвързани приоритети и ценности; хуманитарна помощ и гражданска защита; и управление на кризи.

Освен това сътрудничеството за развитие ще допълва новия „Инструмент за партньорство“ за всяка държава. Взаимодействието между ИСР, ЕФР и ЕИСП ще бъде особено силно по тематичния пакет на ИСР за организациите на гражданското общество/местните органи и тематичния пакет за глобалните блага и предизвикателства, тъй като тези пакети ще обхванат и/или допълват действия в географските зони, обхванати от съответните инструменти в областта на: подпомагане на гражданското общество и местните органи, изменение на климата, енергетика, продоволствено осигуряване, човешко развитие и миграция.

Взаимодействието с търговската политика, по-специално схемите ОСП/ОСП плюс и „Всичко освен оръжие“, и търговските споразумения ще останат особено важни за действията за помощи за търговия/подпомагане във връзка с търговията, финансирани по ИСР, както на двустранно, така и на регионално равнище.

В контекста на глобализираната среда различни вътрешни политики на ЕС (например околна среда, изменение на климата, заетост (включително достоен труд), равенство между половете, енергетика, води, транспорт, правосъдие и сигурност, научноизследователска дейност, информационно общество, имиграция, рибарство) стават част от външните действия на ЕС във все по-голяма степен и в съответствие с програмата „ЕС 2020“ и Договора от Лисабон е необходимо взаимно укрепване на вътрешните и външните действия. Отправната точка трябва да бъде интеграция, а не дублиране. Основните аргументи са: i) съгласуваност на нашите външни действия; ii) ефективност на помощта, по-специално ангажимент за намаляване на броя на участниците и програмите; и iii) увеличаване до максимум на полезните взаимодействия между целите на политиките.

1.6. Продължителност и финансово отражение

x Предложение/инициатива с ограничена продължителност

– ¨  Предложение/инициатива

– x Финансово отражение от 1/1/2014 г. до 31/12/2020 г.

– x Предложение/инициатива с неограничена продължителност в сила от 1/1/2014 г.

– Осъществяване с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

– последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7. Предвиден(и) метод(и) на управление[32]

x Пряко централизирано управление от Комисията

x Непряко централизирано управление чрез делегиране на задачи по изпълнението на:

– x изпълнителни агенции

– x органи, създадени от Общностите[33]

– x национални органи от публичния сектор/органи със задължение за обществена услуга

– ¨  лица, натоварени с изпълнението на специфични дейности по силата на дял V от Договора за Европейския съюз и посочени в съответния основен акт по смисъла на член 49 от Финансовия регламент

¨ Споделено управление с държавите-членки

x Децентрализирано управление с трети държави

x Съвместно управление с международни организации (да се уточни)

Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

Действията, които ще бъдат финансирани съгласно настоящия регламент, ще бъдат осъществени с пряко централизирано управление от Комисията на централно ниво и/или чрез децентрализираните делегации на Съюза и чрез всякакви други методи за управление, предвидени във Финансовия регламент, с цел по-добре да се постигнат целите на настоящия регламент.

Може да се предвиди съвместно управление, когато е подходящо, за конкретни действия с агенции и органи на ООН, европейски или международни финансови институции като Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка или Африканската банка за развитие, както и други международни организации, които извършват дейност в областта на развитието.

2. МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 2.1. Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

Системите на Европейската комисия за мониторинг и оценка са насочени във все по-голяма степен към резултати. Те включват вътрешния персонал и външни експерти.

Ръководителите на задачи в делегациите и централата постоянно следят изпълнението на проектите и програмите по различни начини, включително чрез посещения на място, когато е възможно. Мониторингът осигурява ценна информация за напредъка; той помага на ръководителите да идентифицират действителни и потенциални проблеми и да предприемат действия за тяхното коригиране.

Сключват се договори с независими външни експерти за оценяване на резултатите от външните действия на ЕС чрез три различни системи. Тези оценки допринасят за отчетността и за подобряването на текущите интервенции; освен това така се извличат поуки от предишен опит, които ще послужат за бъдещите политики и действия. При всички инструменти се използват международно признатите критерии за оценка на ОИСР-КПР, включително за (потенциално) въздействие.

На първо място, на равнище проект чрез системата за ориентиран към резултатите мониторинг (ROM), управлявана на централно ниво, ще бъде осигурено кратко, целенасочено представяне на качеството на дадена извадка от интервенциите. Като използват добре структурирана и стандартизирана методология, независими ROM експерти ще дадат оценки, при които се подчертават силните и слабите страни на проекта и се дава препоръка как да се подобри ефективността.

Оценките на равнище проект, които се управляват от делегацията на ЕС, отговорна за проекта, осигуряват по-подробен и задълбочен анализ и помагат на ръководителите на проекти да подобрят текущите интервенции и да подготвят бъдещите такива. Наемат се независими външни експерти с тематичен и географски експертен опит, които да извършат анализа и да съберат обратна информация и доказателства от всички заинтересовани страни, не на последно място и от крайните получатели.

Комисията също така изготвя стратегически оценки на своите политики, от програмиране и стратегия до осъществяване на интервенции в конкретен сектор (например здравеопазване, образование и др.), в дадена страна или регион или на специфичен инструмент. Тези оценки са важен източник на информация за създаване на политики и проектиране на инструменти и проекти. Всички тези оценки се публикуват на уебсайта на Комисията и в годишния доклад до Съвета и Европейския парламент се включва резюме на констатациите. Система за управление и контрол

2.2. Система за управление и контрол 2.2.1. Установен(и) риск(ове)

Рискова среда

Оперативната среда на помощите по този инструмент се характеризира със следните рискове да не бъдат постигнати целите на инструмента; неоптимално финансово управление и/или неспазване на приложимите правила (грешки, свързани със законосъобразност и редовност):

– икономическата/политическата нестабилност и/или природно бедствие могат да доведат до затруднения и забавяния в проектирането и изпълнението на дейности, по-специално в нестабилни държави;

– липсата на институционален и административен капацитет в партньорските държави може да доведе до затруднения и забавяния в проектирането и изпълнението на дейности;

– разпръснатите в географски план проекти и програми (които обхващат сравнително много държави/територии/региони) могат да представляват предизвикателство за мониторинга от логистична/ресурсна гледна точка, особено проследяването на дейностите „на място“;

– разнообразието на потенциалните бенефициери/партньори с разнообразните им структури и капацитети за вътрешен контрол може да фрагментира и следователно да намали ефективността и ефикасността на наличните ресурси на Комисията за подпомагане и мониторинг на прилагането;

– слабото качество и количество на наличните данни за резултатите и за въздействието на външната помощ/прилагането националния план за развитие в партньорските държави могат да нарушат способността на Комисията да докладва и да се отчита за резултатите;

Очаквано ниво на риска от неспазване на приложимите правила

Целта за съответствие на инструмента е да се поддържа историческото ниво на риска от неспазване (процент грешки) за сферата на дейност на EuropeAid, което е остатъчно „нетно“ ниво на грешки (в многогодишен план след като са извършени всички планирани проверки и корекции на приключени договори) под 2 %. Това по традиция означава очакван процент на грешки в размер на 2—5 % от гледна точка на годишна извадка на транзакции на случаен принцип, извършена от Европейската сметна палата за целите на годишната декларация за достоверност (DAS). Службата за сътрудничество EuropeAid счита, че това е най-ниският постижим риск от неспазване предвид нейната високорискова среда и като се вземе под внимание административната тежест и необходимата разходна ефективност на проверките за съответствие.

2.2.2. Предвиден(и) метод(и) на контрол

Структура за вътрешен контрол на EuropeAid

Процесът за вътрешен контрол/управление на EuropeAid е проектиран така, че да осигури разумна гаранция за постигането на целите за ефективност и ефикасност на нейните операции, надеждност на нейното финансово отчитане и спазване на съответната законодателна и процедурна рамка.

Ефективност и ефикасност

С оглед да се гарантира ефективността и ефикасността на нейните операции (и да се смекчи високото ниво на риск а контекста на външната помощ), в допълнение към всички елементи на общата стратегическа политика и процес на планиране на Комисията, вътрешните одити и другите изисквания съгласно стандартите за вътрешен контрол на Комисията EuropeAid ще продължи да прилага индивидуализирана рамка за управление на помощите по всички свои инструменти, която ще включва:

– Децентрализирано управление на по-голямата част от външната помощ от страна делегациите на ЕС на място.

– Ясна и официално приета финансова отчетност (от страна на оправомощения разпоредител с бюджетни кредити (генерален директор)) чрез вторично оправомощаване от страна на вторично упълномощения разпоредител с бюджетни кредити (директор) в централата към ръководителя на делегацията;

– Редовни доклади от делегациите на ЕС към централата (доклади за управлението на външната помощ), включително годишна декларация за достоверност от ръководителя на делегацията;

– Предоставяне на значителна програма за обучение на служителите в централата и в делегациите;

– Значителна подкрепа и ръководство за централата/делегацията (включително и по интернет);

– Редовни посещения за „проверка“ на „автономните“ делегации на всеки 3 до 6 години;

– Методология за управление на проектния и програмния цикъл, включително:

– Инструменти за подкрепа на качеството при изготвянето на действието, на метода за осъществяване, механизма за финансиране, системата за управление, оценката и подбора на партньорите, осъществяващи действието, и т.н.

– Управление на програми и на проекти, инструменти за мониторинг и докладване за ефективно изпълнение, включително редовен външен мониторинг на проектите на място.

– Значителни елементи на оценка и одит.

Финансово докладване и отчитане

EuropeAid ще продължи да се стреми към най-високите стандарти на отчитане и финансово докладване, като използва системата за счетоводна отчетност на начислена основа (ABAC) на Комисията, както и специфични инструменти за външна помощ, например Общата информационна система на Комисията в областта на външните отношения (CRIS).

Що се отнася до спазването на съответната законодателна и процедурна рамка, методите за контрол на съответствието са описани в раздел 2,3 (мерки за предотвратяване на измами и нередности)

2.3. Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

Предвид високорисковата среда, в която извършва дейност EuropeAid, нейните системи трябва да предвиждат значителен брой потенциални грешки в съответствието (нередности) при транзакциите и трябва да се въведе високо равнище на проверки за предотвратяване, откриване и коригиране на колкото се може по-ранен етап от процеса на плащане. На практика това означава, че при проверките за съответствие на EuropeAid ще се разчита най-вече на значителни предварителни проверки в многогодишен план в съответната област преди окончателните плащания по проекта, както от външни одитори, така и от персонала на Комисията (като същевременно продължават да се извършват някои последващи одити и проверки) и се надхвърлят финансовите предпазни мерки, изисквани съгласно Финансовия регламент. Рамката на EuropeAid за съответствието е съставена inter alia от следните важни елементи:

Превантивни мерки

- задължително основно обучение, което обхваща въпроси, свързани с измами, за персонала, управляващ помощите, и за одиторите;

- осигуряване на насоки (включително чрез интернет), които включват практическото ръководство за договори, справочника на EuropeAid и Наръчника за финансово управление (за партньори по изпълнението);

- предварителна оценка за гарантиране, че се прилагат подходящи мерки за борба с измамите с цел предотвратяване и разкриване на измами при управлението на средства на ЕС в рамките на органите, които управляват съответните средства, при съвместно и децентрализирано управление);

- предварителен скрининг на наличните механизми за борба с измамите в партньорската държава като част от оценката на критерия за допустимост, свързан с управлението на публични финанси, за получаване на бюджетна подкрепа (т.e. активен ангажимент за борба с измамите и корупцията, адекватни органи за инспекции, достатъчен съдебен капацитет и ефикасни механизми за реагиране и санкции);

- през 2008 г. Комисията подписа инициативата за прозрачност на международната помощ (IATI) в Акра, като се споразумя относно стандарт за прозрачност на помощта, с който се гарантират по-навременни, подробни и редовни данни относно потоците на помощ и документите.

- От 14 октомври 2011 г. Комисията осъществява първата фаза на стандарта на ИПМП за публикуване и прозрачност на информацията преди следващия форум на високо равнище за ефективността на помощта в Пусан, Южна Корея, през ноември 2011 г. Освен това Комисията ще работи в сътрудничество с държавите-членки на ЕС по съвместно интернет ИТ приложение, наречено TR-AID, което превръща данните за помощта на ЕС, предоставени чрез ИПМП и други източници, в лесна за използване информация за помощта.

Проучвателни и корективни мерки

- външни одити и проверки (както задължителни, така и базирани на риска), включително от Европейската сметна палата;

- проверки със задна дата (въз основа на риска) и възстановяване на неправомерно изплатени суми;

- преустановяване на финансирането на ЕС при сериозни измами, включително мащабна корупция, докато властите предприемат подходящи действия за коригиране и предотвратяване на такива измами в бъдеще

EuropeAid допълнително ще организира своята стратегия за борба с измамите в съответствие с изготвената от Комисията нова стратегия за борба с измамите, приета на 24 юни 2011 г., за да се гарантира inter alia, че:

- вътрешните проверки на EuropeAid за борба с измамите са напълно съгласувани с CAFS;

- подходът на EuropeAid за управление на риска от измами е подходящ за идентифициране на области с риск от измами и адекватни реакции;

- системите, които се използват за изразходване на средства на ЕС в трети страни, позволяват извличане на уместни данни с оглед подаване на тези данни за управление на риска от измами (например двойно финансиране);

- при необходимост може да се създадат групи за работа в мрежа и адекватни ИТ инструменти, насочени към анализ на случаи на измами в областта на външните помощи.

2.4. Прогноза за разходите и ползите от проверките

За портфейла на EuropeAid като цяло разходите за вътрешен контрол/управление възлизат на очаквана средна годишна стойност от 658 млн. EUR в бюджетни кредити за поети задължения в бюджетното планиране за периода 2014—2020 г. Тази сума включва управлението на ЕФР, който действа по интегриран начин в рамките на ръководната структура на EuropeAid. Тези „неоперативни“ разходи представляват приблизително 6,4 % от прогнозната средногодишна сума от 10,2 млрд. EUR, планирани за общите (оперативни + административни) бюджетни кредити за поети задължения от ГД „Развитие и сътрудничество“ в нейния портфейл с разходи, финансиран от общия бюджет на ЕС и Европейския фонд за развитие за периода 2014—2020 г.

При тези разходи за управление се взема под внимание целият персонал на EuropeAid в централата и делегациите, инфраструктура, пътувания, обучение, мониторинг, оценка и договори за одит (включително извършени от получателите).

EuropeAid планира да намали съотношението ръководни/оперативни дейности с течение на времето съгласно подобрената и опростена организация на новите инструменти, като се основава на промените, които вероятно ще бъдат направени в преработения Финансов регламент. Ключовите ползи от тези разходи за управление се реализират от гледна точка на постигането на целите на политиката, ефикасно и ефективно използване на ресурси и прилагане на стабилни и разходно ефективни мерки за предотвратяване и други проверки за гарантиране на законното и редовно използване на средства.

Макар че подобряването на естеството и насочването на дейностите за управление и проверките за съответствие във връзка с портфейла ще продължи, тези разходи са необходими като цяло за ефективно и ефикасно постигане на целите на инструментите при минимален риск от неспазване (под 2 % остатъчна грешка). Този риск е значително по-малък от рисковете, свързани с премахването или намаляването на вътрешните проверки в тази високорискова област.

3. ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 3.1. Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

· Съществуващи разходни бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разхода || Вноска

Функция IV Глобална Европа || Многогод./Едногод. ([34]) || от държави от ЕАСТ[35] || от страни кандидатки[36] || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент

19 || 19 01 04 Административни разходи в област на политиката „Външни отношения“ на ИСР || Едногод. || НЕ || НЕ || НЕ || НЕ

19 || 19 02: Сътрудничество с трети страни в областта на миграцията и убежището || Многогод. || НЕ || НЕ || НЕ || НЕ

19 || 19 09: Отношения с Латинска Америка || Многогод. || НЕ || НЕ || НЕ || НЕ

19 || 19 10: Отношения с Азия, Централна Азия и Близкия Изток (Ирак, Иран, Йемен) || Многогод. || НЕ || НЕ || НЕ || НЕ

19 || 19 11: Стратегия и координация в област на политиката „Външни отношения“ || Многогод. || НЕ || НЕ || НЕ || НЕ

21 || 21 01 04 Административни разходи за област на политиката „Развитие и отношения с държавите от АКТБ“ || Едногод. || НЕ || НЕ || НЕ || НЕ

21 || 21 02: Продоволствено осигуряване || Многогод. || НЕ || НЕ || НЕ || НЕ

21 || 21 03: Недържавни участници в развитието || Многогод. || НЕ || НЕ || НЕ || НЕ

21 || 21 04: Околна среда и устойчиво управление на природните ресурси, включително на енергията || Многогод. || НЕ || НЕ || НЕ || НЕ

21 || 21 05: Човешко и социално развитие || Многогод. || НЕ || НЕ || НЕ || НЕ

· Поискани нови бюджетни редове[37]

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разхода || Вноска

Брой [Наименование ……...……………………………………………………………….] || Многогод./Едногод. || от държави от ЕАСТ || от страни кандидатки || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент

|| [XX.YY.YY.YY] || || ДА/НЕ || ДА/НЕ || ДА/НЕ || ДА/НЕ

3.2. Очаквано отражение върху разходите 3.2.1. Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн. EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова рамка: 4 || Брой ||

ГД: DEVCO || || || Година N 2014[38] || Година N+1 2015 || Година N+2 2016 || Година N+3 2017 || Година N+4 2018 || Година N+5 2019 || Година N+6 2020 || ОБЩО

Ÿ Бюджетни кредити за оперативни разходи || || || || || || || ||

Инструмент за сътрудничество за развитие (19.02, 19.09, 19.10, 21.02, 21.03, 21.04, 21.05, 21.06) || Поети задължения || (1) || 2.606,815 || 2.788,125 || 2.980,045 || 3.182,977 || 3.390,185 || 3.614,782 || 3.846,274 || 22.409,105

Плащания || (2) || 411,383 || 579,190 || 1.206,218 || 1.765,760 || 2.383,491 || 3.257,677 || 12.805,385 || 22.409,105

Бюджетни кредити с административен характер, финансирани от пакета за определени програми[39] || || || || || || || ||

Номер на бюджетния ред 19.0104 01 и 21.010401 || || (3) || 109,885 || 114,975 || 120,254 || 125,723 || 135,115 || 136,918 || 142,726 || 885,595

ОБЩО бюджетни кредити за ГД DEVCO || Поети задължения || =1+3 || 2.716,700 || 2.903,100 || 3.100,300 || 3.308,700 || 3.525,300 || 3.751,700 || 3.989,000 || 23.294,700

Плащания || =2+3 || 521,268 || 694,165 || 1.326,472 || 1.891,483 || 2.518,606 || 3.394,595 || 12.948,111 || 23.294,700

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи || Поети задължения || (4) || 2.606,815 || 2.788,125 || 2.980,045 || 3.182,977 || 3.390,185 || 3.614,782 || 3.846,274 || 22.409,105

Плащания || (5) || 411,383 || 579,190 || 1.206,218 || 1.765,760 || 2.383,491 || 3.257,677 || 12.805,385 || 22.409,105

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити с административен характер, финансирани от пакета за определени програми || (6) || 109,885 || 114,975 || 120,254 || 125,723 || 135,115 || 136,918 || 142,726 || 885,595

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ <4> от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || =4+ 6 || 2.716,700 || 2.903,100 || 3.100,300 || 3.308,700 || 3.525,300 || 3.751,700 || 3.989,000 || 23.294,700

Плащания || =5+ 6 || 521,268 || 694,165 || 1.326,472 || 1.891,483 || 2.518,606 || 3.394,595 || 12.948,111 || 23.294,700

Функция от многогодишната финансова рамка: || 5 || „Административни разходи“

млн. EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

|| || || Година N 2014 || Година N+1 2015 || Година N+2 2016 || Година N+3 2017 || Година N+4 2018 || Година N+5 2019 || Година N+6 2020 || ОБЩО

ГД: DEVCO ||

Ÿ Човешки ресурси || 85,041 || 84,182 || 83,329 || 82,480 || 82,480 || 82,480 || 82,480 || 582,473

Ÿ Други административни разходи || 3,909 || 3,818 || 3,781 || 3,755 || 3,755 || 3,755 || 3,755 || 26,528

ОБЩО ГД DEVCO || Бюджетни кредити || 88,950 || 88,000 || 87,110 || 86,235 || 86,235 || 86,235 || 86,235 || 609,001

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || (Общо поети задължения = общо плащания) || 88,950 || 88,000 || 87,110 || 86,235 || 86,235 || 86,235 || 86,235 || 609,001

млн. EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

|| || || Година N 2014 || Година N+1 2015 || Година N+2 2016 || Година N+3 2017 || Година N+4 2018 || Година N+5 2019 || Година N+6 2020 || ОБЩО

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИИ 1—5 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || 2.805,650 || 2.991,100 || 3.187,410 || 3.394,935 || 3.611,535 || 3.837,935 || 4.075,235 || 23.903,701

Плащания || 610,218 || 782,165 || 1.413,582 || 1.977,718 || 2.604,841 || 3.480,830 || 13.034,346 || 23.903,701

3.2.2. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

– ¨  Предложението/инициативата не води до използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

– ý  Предложението/инициативата води до използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

Да се посочат целите и резултатите ò || || || Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || Year N+4 to N+7 || ОБЩО

РЕЗУЛТАТИ

|| || || Разходи || Разходи || Разходи || Разходи || Разходи || Разходи || Общо разходи

Географски програми[40]… || || || || || || || || .

Междинна сума || 1 631,732 || 1 743,689 || 1 862,134 || 1 987,305 || 2 117,402 || 2 253,384 || 2 395,938 || 13 991,50

Тематична програма за глобалните обществени блага и предизвикателства… || || || || || || || || || || || || || || || ||

Междинна сума || 735,099 || 785,536 || 838,895 || 895,285 || 953,894 || 1 015,154 || 1 079,375 || 6 303,20

Тематична програма за организациите на гражданското общество и местните органи… || || || || || || || || || || || || || || || ||

Междинна сума || 233,246 || 249,250 || 266,181 || 284,073 || 302,670 || 322,108 || 342,485 || 2 000,00

Панафриканска програма || || || || || || || || || || || || || || || ||

Междинна сума || 116,623 || 124,625 || 133,090 || 142,037 || 150,335 || 161,054 || 171,242 || 1 000,00

ОБЩО РАЗХОДИ || 2 716,700 || 2 903,100 || 3 100,300 || 3 308,700 || 3 525,300 || 3 751,700 || 3 989,000 || 23 294.,70

3.2.3. Очаквано отражение върху бюджетните кредити с административен характер 3.2.3.1. Обобщение

– ¨  Предложението/инициативата не води до използване на бюджетни кредити за административни разходи

– x Предложението/инициативата води до използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

|| Година N 2014[41] || Година N+1 2015 || Година N+2 2016 || Година N+3 2107 || Година N+4 2018 || Година N+5 2019 || Година N+6 2020 || ОБЩО

ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || 85,041 || 84,182 || 83,329 || 82,480 || 82,480 || 82,480 || 82,480 || 582,473

Други административни разходи || 3,909 || 3,818 || 3,781 || 3,755 || 3,755 || 3,755 || 3,755 || 26,528

Междинна сума за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || 88,950 || 88,000 || 87,110 || 86,235 || 86,235 || 86,235 || 86,235 || 609,001

Извън ФУНКЦИЯ 5[42] от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || 97,417 || 101,668 || 106,059 || 110,589 || 115,154 || 119,788 || 124,527 || 775,203

Други разходи с административен характер || 12,467 || 13,307 || 14,195 || 15,134 || 19,961 || 17,129 || 18,199 || 110,392

Междинна сума извън ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || 109,885 || 114,975 || 120,254 || 125,723 || 135,115 || 136,918 || 142,726 || 885,595

ОБЩО || 198,835 || 202,976 || 207,364 || 211,958 || 221,350 || 223,152 || 228,961 || 1.494,596

3.2.3.2.  Очаквани нужди от човешки ресурси

– ¨  Предложението/инициативата не води до използване на човешки ресурси

– x Предложението/инициативата води до използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в цели стойности (или най-много до един знак след десетичната запетая)

|| || Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || Година N+4 2018 || Година N+5 2019 || Година N+6 2020

Ÿ Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и временно наети лица) ||

|| XX 01 01 01 (Централа и представителства на Комисията) || 357,2 || 353,6 || 350,1 || 346,6 || 346,6 || 346,6 || 346,6

|| XX 01 01 02 (Делегации) || 157,8 || 156,2 || 154,6 || 153,0 || 153,0 || 153,0 || 153,0

|| XX 01 05 01 (Непреки изследвания) || || || || || || ||

|| 10 01 05 01 (Преки изследвания) || || || || || || ||

|| Ÿ Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време — ЕПРВ)[43] ||

|| XX 01 02 01 (ДНП, КНЕ, ПНА от общия финансов пакет) || 24,1 || 23,9 || 23,6 || 23,4 || 23,4 || 23,4 || 23,4

|| XX 01 02 02 (ДНП, КНЕ, МЕД, МП и ПНА в делегациите) || || || || || || ||

|| XX 01 04 yy[44] || - в централата[45] || 146,3 || 143,5 || 140,6 || 137,9 || 135,2 || 132,5 || 129,9

|| - в делегациите || 985,7 || 1032,7 || 1081,2 || 1131,2 || 1181,7 || 1232,9 || 1285,3

|| XX 01 05 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — Непреки изследвания) || || || || || || ||

|| 10 01 05 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — Преки изследвания) || || || || || || ||

|| Други бюджетни редове (да се посочат) || || || || || || ||

|| ОБЩО || 1.671,1 || 1.709,8 || 1.750,1 || 1.792,1 || 1.839,8 || 1.888,4 || 1.938,1

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и временно наети лица ||

Външен персонал ||

3.2.4. Съвместимост с многогодишната финансова рамка за 2014—2020 г.

– ý  Предложението/инициативата е съвместимо(а) с многогодишната финансова рамка за 2014—2020 г.

– ¨  Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

Обяснете нужното препрограмиране, като посочите съответните бюджетни редове и суми.

– ¨  Предложението/инициативата налага да се използва Инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка[46].

Обяснете нуждата, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми.

3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

– ý Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни

– ¨ Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:

Бюджетни кредити в млн. EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

|| Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || … да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6) || Общо

Да се посочи съфинансиращият орган || || || || || || || ||

ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити || || || || || || || ||

3.3. Очаквано отражение върху приходите

– ý  Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

– ¨  Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

¨         върху собствените ресурси

¨         върху разните приходи

млн. EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред: || Налични бюджетни кредити за текущата бюджетна година || Отражение на предложението/инициативата[47]

Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || … да се добавят толкова колони, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)

Статия ………… || || || || || || || ||

За разните целеви приходи да се посочи(ат) засегнатият(те) разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове).

Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.

[1]               ЕФР, Световният фонд за климата и биологичното разнообразие и Резервът за спешна помощ са в допълнение към тези средства и остават извън обхвата на бюджета на ЕС.

[2]               Дейностите, свързани с устойчивата енергия, ще бъде една от ключовите области за разходите за изменението на климата. Също така, с оглед на ключовата роля на съобразени с екосистемите услуги за производство на храни, биологичното разнообразие, особено когато също допринася за климатичната издръжливост, това ще бъде една от ключовите области в съответствие с продоволствената сигурност и устойчивото земеделие.

[3]               ОВ L …

[4]               „Политиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие и политиките на държавите-членки се допълват и подсилват взаимно“ (член 208).

[5]               Относно сигурността на енергийните доставки и международното сътрудничество вж. съобщението от 7.9.2011 г. „Енергийната политика на ЕС: ангажиране с партньори извън нашите граници“ — COM(2011) 539.

[6]               Регламент (ЕС) № 182/2011

[7]               Решение (ЕС) 2010/427 на Съвета.

[8]               ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41—71.

[9]               Декларация на хилядолетието на Организацията на обединените нации, резолюция, приета от Общото събрание, 18 септември 2000 г.

[10]             Съвместна декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията, относно политиката на Европейския съюз за развитието: „Европейският консенсус“, ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1.

[11]             Съобщение от 13 октомври 2011 г., все още непубликувано в ОВ.

[12]             Съобщение от 13 октомври 2011 г., все още непубликувано в ОВ.

[13]             Заключения на Съвета от 15 май 2007 г. относно „Кодекс на ЕС за поведение за взаимното допълване и разделението на труда в политиката за развитие“ (док. 9558/07).

[14]             Заключения на Съвета от 17 ноември 2009 г. относно оперативна рамка за ефективността на помощта (док. 15912/09), разширени и консолидирани на 11 януари 2011 г. (док. 18239/10).

[15]             Стратегическо партньорство Африка—ЕС — Съвместна стратегия Африка—ЕС, прието на срещата на върха в Лисабон, 9 декември 2007 г.

[16]             Сигурност и развитие – Заключения на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 20 ноември 2007 г. (док.15097/07).

[17]             ЕС в търсене на отговор за справяне със ситуации на несигурност — Заключения на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 20 ноември 2007 г. (док 11518/07).

[18]             Заключения на Съвета относно предотвратяването на конфликти, 3101-то заседание на Съвета по външни работи, Люксембург, 20 юни 2011 г.

[19]             COM(2010) 2020 окончателен.

[20]             COM(2011) 500 окончателен.

[21]             COM(2011) 637 окончателен.

[22]             ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

[23]             ОВ L….

[24]             ОВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 30.

[25]             ОВ L …

[26]             ОВ L 314, 30.11.2001 г., стр. 1.

[27]             ОВ L 163, 2.7.1996 г., стр. 1.

[28]             По принцип средствата ще се разпределят поравно между областите на околната среда и изменението на климата.

[29]             УД: управление по дейности — БД: бюджетиране по дейности.

[30]             DEVCO ще поиска изменение на областите на политиката паралелно за бюджетната година 2014 г.

[31]             Съгласно член 49, параграф 6, буква а) или б) от Финансовия регламент.

[32]             Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html

[33]             Посочени в член 185 от Финансовия регламент.

[34]             Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = едногодишни бюджетни кредити

[35]             ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

[36]             Страни кандидатки и ако е приложимо, страни потенциални кандидатки от Западните Балкани.

[37]             Ще се попълни на по-късен етап

[38]             Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

[39]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки изследвания, преки изследвания.

[40]             Съгласно описанието в част 1.4.2. „Конкретна(и) цел(и)… — В таблицата са включени само различните програми от регламента …“

[41]             Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

[42]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки изследвания, преки изследвания.

[43]             ДНП = договорно нает персонал; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт.

[44]             Под тавана за външния персонал от бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове „BA“).

[45]             Основно за структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР).

[46]             Вж. точки 19 и 24 от Междуинституционалното споразумение.

[47]             Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.