ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Значението на политиките в областта на вътрешните работи нараства непрекъснато през последните години. Тези политики са в центъра на европейския проект за създаване на пространство без вътрешни граници, в което гражданите на ЕС и на трети държави могат да влизат, да се придвижват, да живеят и да работят, да внасят нови идеи, капитали, знание и иновации или да запълват празноти на националните пазари на труда, уверени, че правата им се спазват изцяло и че сигурността им е гарантирана. Нарастващото значение на политиките в областта на вътрешните работи бе потвърдено в Стокхолмската програма. Това е също една от областите, които претърпяха важни промени съгласно Договора от Лисабон.

На 29 юни 2011 г. Комисията прие предложение за следващата многогодишна финансова рамка за периода 2014—2020 г.[1] — бюджет за изпълнение на стратегията „Европа 2020“. Във връзка с политиките в областта на вътрешните работи, които включват сигурността, миграцията и управлението на външните граници, Комисията предложи опростяване на структурата на разходните инструменти, като броят на програмите бъде сведен до структура от два фонда — фонд „Убежище и миграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“.

Опростяването беше определено като ключова цел в съобщението относно прегледа на бюджета на ЕС[2], програмата за разумно регулиране[3] и гореспоменатото съобщение относно следващата многогодишна финансова рамка. Опитът сочи, че през сегашния програмен период поради своето изобилие и разпокъсаност правилата, уреждащи разходните програми, често се възприемат като ненужно усложнени и трудни за изпълнение и контролиране. Оттук произтича и голяма административна тежест както за бенефициерите, така и за Комисията и държавите-членки, нежелано следствие от която може да бъде отблъскване на участниците, увеличаване на процента на грешки и забавяне на изпълнението. Това означава, че потенциалните ползи от програмите на Съюза не се постигат в пълна степен.

Настоящият регламент е част от пакет от четири регламента, които съвместно определят рамката за финансиране от Съюза в областта на вътрешните работи по двата фонда. С настоящия регламент се установяват нормите относно програмирането, управлението и контрола, финансовото управление, уравняването на сметки, приключването на програмите, както и относно докладването и оценяването. Така в него се установяват механизмите за постигане на резултати, а целта и приложното поле на двата фонда, ресурсите и средствата за тяхното изпълнение са определени в съответните специални регламенти. Този хоризонтален инструмент ще осигури общ подход към изпълнението на двата фонда и еднакво третиране на бенефициерите във връзка с цялостното подпомагане от Съюза в областта на вътрешните работи.

Тази цялостна структура от четири регламента е необходима поради задълженията по Договора. Поради различните правила за гласуване в Съвета, произтичащи от променливата геометрия съгласно Протокол № 19 (относно достиженията на правото от Шенген) и Протокол № 21 (относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие), от юридическа гледна точка не е възможно да се състави само едно законодателно предложение, което да обхване всички въпроси по отношение на фонд „Вътрешна сигурност“, въпреки съгласуваността на целите на политиката, които се разглеждат. Освен това, бе счетено за важно, в съответствие с общата цел за опростяване и рационализиране, двата фонда (фонд „Вътрешна сигурност“ и фонд „Убежище и миграция“) да имат, в рамките на възможното, еднакви механизми за постигане на резултати. Накрая, чрез въвеждането на хоризонтален регламент, установяващ общи разпоредби, общият брой на разпоредбите намалява значително, отколкото ако те бяха възпроизведени във всеки акт.

С настоящия регламент се установяват задължения само от финансово и техническо естество, а изборът относно определянето на целите на политиката, допустимите действия, разпределението на средствата и приложното поле на интервенцията за всяка конкретна област на политиката, остава свързан със съответното правно основание (т.е. в специалните регламенти).

Неговите механизми имат за цел да обхванат основния източник на финансиране от Съюза в областта на вътрешните работи. Като такъв, регламентът ще замени множеството разпоредби с различна степен на подробности и сложност, които понастоящем се съдържат в правните основания на съществуващите в областта на вътрешните работи разходни инструменти — четирите инструмента на общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (Фонда за външните граници, Европейския бежански фонд Европейския фонд за интеграция на граждани на трети страни и Европейския фонд за връщане) и двете специални програми на общата програма „Сигурност и гарантиране на свободите“ („Предотвратяване и борба с престъпността“ (ISEC) и „Предотвратяване, готовност и управление на последиците от тероризъм и други рискове, свързани със сигурността“ (CIPS)).

2. РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

В съответствие с по-голямото значение, което се отдава на оценката като инструмент при изготвянето на дадена политика, в настоящото предложение са взети предвид резултатите от оценката, консултациите със заинтересованите страни и оценката на въздействието.

Работата по изготвянето на бъдещите финансови инструменти в областта на вътрешните работи започна през 2010 г. и продължи през 2011 г. Като част от тази подготвителна работа през декември 2010 г. започна проучване за оценка и за оценка на въздействието, извършвано с помощта на външен изпълнител. Проучването беше приключено през юли 2011 г., като в него бяха събрани наличните резултати от оценката на съществуващите финансови инструменти и бяха изложени проблематиката, целите и вариантите на политиката, включително и евентуалното им въздействие, разгледано в оценката на въздействието. Въз основа на това проучване, Комисията изготви доклад за оценката на въздействието, а на 9 септември 2011 г. Комитетът за оценка на въздействието представи становището си по него.

В оценката на въздействието бяха установени проблеми от една страна във връзка с приложното поле и приоритетите на настоящите разходни програми в областта на вътрешни работи, а от друга страна — с постигането на резултати чрез финансирането. Що се отнася до последните, в оценката на въздействието бяха разгледани варианти във връзка със споделеното управление, централизираното управление и своевременната реакция при извънредни ситуации.

· Що се отнася до споделеното управление, в оценката на въздействието се стига до заключението, че предпочитаният вариант е многогодишна програма, предшествана от диалог за политиките. За разлика от съществуващото положение, при което годишните програми се съчетават в многогодишна рамка, той значително ще намали административното работно натоварване. Въпреки че преминаването към многогодишно програмиране би осигурило по-голяма гъвкавост, то не може да отговори на постоянната необходимост да се реагира на променящите се ситуации в държавите-членки и третите държави, характерни за областта на вътрешните работи. Многогодишното програмиране заедно с редовния диалог за политиките обаче ще отговори на тази необходимост и ще даде възможност за подход, насочен в по-голяма степен към резултатите.

· Що се отнася до по-успешното постигане на резултати чрез финансирането при централизираното управление, вариантът със запазване на съществуващото положение беше отхвърлен, защото при него изгледите за опростяване или намаляване на административното работно натоварване са незначителни или дори никакви. Преминаването към подход, основан само на обществени поръчки, също беше отхвърлено като вариант, защото при него се премахва напълно възможността за насърчаване на определяни от политиката действия, стимулиране на транснационалното сътрудничество и подпомагане на гражданското общество чрез отпускането на безвъзмездни средства. Използването на по-целенасочено, разнообразно и изискващо по-малко ресурси централизирано управление е предпочитаният вариант, тъй като се очаква той да доведе до подобряване на отношенията с основните заинтересовани страни и до цялостно намаляване на работното натоварване.

· Във връзка с механизма за реакция при извънредни ситуации в оценката на въздействието се стига до заключението, че настоящият механизъм очевидно не отговаря на потребността от по-бърза и по-ефективна реакция на кризи в областта на миграцията и сигурността. Беше предпочетен вариант, предвиждащ подобрен механизъм, който да се прилага към по-широк кръг от кризи, свързани както с миграцията, така и със сигурността.

В оценката на въздействието се вземат предвид резултатите от специална обществена консултация онлайн относно бъдещето на финансирането в областта на вътрешните работи. Консултацията се проведе от 5 януари до 20 март 2011 г. и в нея можеха да участват всички заинтересовани страни. Бяха получени общо 115 отговора от частни лица и от името на организации, включително осем документа за изразяване на позиция. В рамките на консултацията изразиха мнение участници от всички държави-членки, както и от някои трети държави.

През април 2011 г. основните заинтересовани страни (държави-членки, международни организации, организации на гражданското общество и др.) участваха на конференцията „Бъдещето на средствата от ЕС в областта на вътрешните работи — нов поглед“, на която обсъдиха бъдещето на финансирането от ЕС в областта на вътрешните работи. Конференцията беше също повод да се потвърдят резултатите от направената равносметка и общественото допитване.

Въпросът за бъдещето на средствата от ЕС в областта на вътрешните работи бе повдиган и обсъждан с институционални участници по различни поводи, включително на неофициален обяд-дискусия по време на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 21 януари 2011 г., на неофициална закуска с политическите координатори от Европейския парламент на 26 януари 2011 г., по време на изслушването на 10 март 2011 г. на комисар Малмстрьом пред Специалната комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г. към Европейския парламент и по време на обмена на мнения между генералния директор на ГД „Вътрешни работи“ и представители на Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи към Европейския парламент на 17 март 2011 г. При обсъжданията с експерти на държавите-членки в рамките на съвместния Комитет по Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ също така бяха дадени конкретни експертни становища.

На тези консултации, конференции и обсъждания между експерти бе потвърдено, че между основните заинтересовани страни е налице общо съгласие относно необходимостта от опростяване на механизмите за постигане на резултати и по-голяма гъвкавост, особено с цел реагиране при извънредни ситуации. Заинтересованите страни подкрепиха идеята за намаляване на броя на финансовите инструменти, които да бъдат обхванати от два фонда, при условие че подобно разрешение действително би довело до опростяване. Заинтересованите страни постигнаха съгласие и относно необходимостта от гъвкав механизъм за реакция при извънредни ситуации, който да позволи на Съюза да откликва бързо и ефективно на кризи, свързани с миграцията и сигурността. Споделеното управление, придружено от преминаване към многогодишно програмиране с определяне на общи цели на равнище Съюз, се смяташе като цяло за най-подходящия метод на управление за всяко изразходване на средства в областта на вътрешните работи, макар неправителствените организации да смятаха, че следва да се продължи и прилагането на прякото управление. Заинтересованите страни подкрепиха също така засилването на ролята на агенциите в сферата на вътрешните работи с цел насърчаване на сътрудничеството и увеличаване на синергиите.

3. ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Правото да се предприемат действия произтича от член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, който постановява, че „Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение на контрола на външните граници, убежището, имиграцията, както и предотвратяването и борбата с престъпността“.

Като преследва едновременно няколко цели, които са неразривно свързани, без някоя от тях да е вторична и косвена по отношение на другите, настоящият регламент се основава на материалноправните основания от дял V на Договора в областта на свободата, сигурността и правосъдието, а именно на член 78, параграф 2, член 79, параграфи 2 и 4, член 82, параграф 1, член 84 и член 87, параграф 2. Те представляват правните основания за действие на Съюза в областта на убежището, имиграцията, управлението на миграционни потоци, справедливото третиране на гражданите на трети държави, пребиваващи законно в държавите-членки, борбата с незаконната имиграция, експулсирането и репатрирането на лица, пребиваващи без разрешение, трафика на хора, съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, предотвратяването на престъпността, борбата с престъпността, включително с тероризма, корупцията, организираната престъпност, и полицейското сътрудничество.

Това са съвместими по свия характер правни основания с оглед на позициите на Обединеното кралство, Ирландия [и Дания] по отношение на областите, за които се отнасят, което позволява гласуване на този текст в Съвета. Тъй като обикновената законодателна процедура се прилага по отношение на всяка от тях, съчетаването на избраните правни основания зачита в пълна степен правомощията на Европейския парламент.

Обръща се внимание и на член 80 от ДФЕС, в който се подчертава, че някои от тези политики на Съюза и тяхното прилагане се ръководят от принципа на солидарност и на справедливо разпределение на отговорностите между държавите-членки, включително във финансово отношение.

С оглед на изложената по-горе процедура за вземане на решения, с настоящия регламент се установяват хоризонтални общи разпоредби за изпълнението на фонд „Убежище и миграция“ и на един компонент от фонд „Вътрешна сигурност“, а именно инструментът за финансово подпомагане на полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи.

За политиките в областта на вътрешните работи, спадащи към фонд „Вътрешна сигурност“, чиито правни основания не са съвместими с изброените по-горе, настоящият регламент следва да се прилага въз основа на специална клауза в един от специалните регламенти, а именно инструментът за финансово подпомагане за външните граници и визовата политика, който се основава на член 77, параграф 2 от ДФЕС, тъй като тези политики представляват развитие на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство и Ирландия не участват.

Следователно, след съвместното приемане на настоящия регламент и на специалните регламенти разпоредбите на настоящия регламент ще се прилагат също и към цялото финансиране от Съюза в областта на вътрешните работи.

Като цяло, вътрешните работи са област, в която мобилизирането на бюджета на Съюза има очевидна добавена стойност.

Действията на Съюза са оправдани предвид целите, залегнали в член 67 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в който се посочват средствата за изграждане на пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Изпълнението на финансовата помощ в партньорство с държавите-членки чрез споделено управление е важен аспект на финансирането от Съюза в областта на вътрешните работи. Методът на споделено управление се счита за подходящ за всички области на политиката в сферата на вътрешните работи и поради това вече се прилага и за областта на вътрешната сигурност, за която не се използваше по-рано. За определяни от политиката дейности се запазва централизирано управление.

При споделеното управление преминаването от годишни програми към многогодишно програмиране, предшествано от диалог за политиките в стратегическа рамка, определена на равнище Съюз, ще гарантира, че действията, финансирани от бюджета на Съюза, отговарят на нуждите на отделните държави-членки, като същевременно не се пренебрегват приоритетите на Съюза. С настоящото предложение се установяват общите норми относно програмирането, докладването, финансовото управление, контрола и оценките, които са необходими за правилното изпълнение на финансирането от Съюза в областта на вътрешните работи, но, когато това е възможно, на държавите-членки се предоставя свободата да решат как да прилагат тези норми на национално равнище. Така например допустимостта на разходите ще се определя въз основа на националните норми, но при спазването на ограничен брой общи, прости принципи, установени в настоящия регламент.

Следователно интервенциите ще се осъществяват на подходящото равнище и ролята на Съюза няма да надхвърля необходимото. Както се изтъква в Прегледа на бюджета на ЕС „бюджетът на ЕС следва да се използва за финансиране на обществените блага на ЕС, на действия, които държавите-членки и регионите не могат да финансират сами, или в областите, в които бюджетът на ЕС може да постигне по-добри резултати“[4].

Подробната обосновка за действията на Съюза във връзка с различните области на политиката, за които се отнася настоящият регламент, се съдържа в обяснителните меморандуми към специалните регламенти.

4. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението на Комисията за Многогодишна финансова рамка включва предложение на стойност 3 869 млн. EUR (по текущи цени) за фонд „Убежище и миграция“ и 4 648 млн. EUR (по текущи цени) за фонд „Вътрешна сигурност“.

5. ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ

Като нова обща рамка за изпълнение на финансирането от Съюза на политиките в областта на вътрешните работи, в настоящия регламент са установени общи норми относно финансирането на разходите, включително норми относно партньорството, програмирането, докладването, наблюдението и оценяването, системите за управление и контрол, които трябва да бъдат въведени от държавите-членки, и уравняването на сметки:

– нормите относно партньорството, програмирането, наблюдението и оценяването са изготвени въз основа на придобития от настоящите четири фонда на Обща програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ опит;

– нормите относно системите за управление и контрол, финансовото управление, уравняването на сметки и докладването и приключването на програмите са вдъхновени от част II на предложението на Комисията за регламент за определяне на общоприложими разпоредби за фондове, обхванати от общата стратегическа рамка (наричан по-нататък „регламент за фондовете по ОСР“)[5], и от предложението на Комисията за регламент относно финансирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика[6], като същевременно се осигурява, когато е уместно, приемственост с нормите, прилагани за настоящите четири фонда.

Целта на регламента е да определи условията, позволяващи:

(1) финансиране, определяно в по-голяма степен от политиката и насочено към резултатите, включително чрез укрепване на стратегическото програмиране;

(2) значително опростяване на механизмите за постигане на резултати в сравнение с настоящото положение;

(3) повече гъвкавост при финансовото управление и при изпълнението от гледна точка на необходимостта за справяне с нови и непредвидени обстоятелства, типични за сферата на вътрешните работи;

(4) по-стабилна рамка за наблюдение и оценка, която да гарантира отчетност, прозрачност и информиран размисъл относно бъдещото подпомагане в областта на вътрешните работи.

5.1. Определяна от политиката и насочена към резултатите програма

По отношение на споделеното управление

· В началото на следващата многогодишна финансова рамка ще започне единен, всеобхватен диалог за политиките в областта на вътрешните работи с всяка държава-членка за това как тя използва фондовете, т.е. за начина, по който всяка държава-членка ще допринесе за постигането на целите на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, използвайки бюджета на Съюза. Тези диалози ще бъдат предшествани от съобщение на Комисията, с което ще се уточнят общите очаквания и рамката за диалога. В това съобщение ще бъдат изложени намеренията на Комисията относно действията на Съюза и рамката за тяхното изпълнение (напр. различните методи на управление, които ще се използват).

· Като се държи сметка за резултатите от диалога за политиките, в програмите, съгласувани между Комисията и държавата-членка, ще се описва изходното положение и ще се определят целите, които държавите-членки трябва да постигнат в областта на политиката, както и целите за използване на финансирането от Съюза. В националните програми за всяка цел ще бъдат определени целеви резултати и примери за действия. Освен това във финансов план за период от седем години ще се посочва как за предоставените средства да бъдат поети задължения и как тези средства да бъдат изразходвани в рамките на наличните тавани. В случай на действия, които следва да бъдат изпълнени във и по отношение на трети държави, те не следва да са пряко насочени към развитието и чрез диалога за политиките следва да се търси пълна съгласуваност с принципите и общите цели на външната дейност и външната политика на Съюза по отношение на съответната държава или регион.

· Въпреки че ще бъдат положени всички усилия, за да се гарантира, че националните програми ще бъдат приети през 2014 г., не е изключено някои програми да не бъдат приети преди 2015 г. Затова, за да се избегне загубата на съответните бюджетни кредити за поети задължения за 2014 г., Комисията ще измени своето предложение за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 [COM(2011) 398, 29.6.2011 г.], за да се разшири прилагането на разпоредбите на член 7 от посочения регламент и по отношение на програми, изпълнявани при споделено управление по фонд „Убежище и миграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“.

· Държавите-членки ще докладват ежегодно относно финансовото управление и резултатите, постигнати в рамките програмите.

· През 2017 г. ще има средносрочен преглед, за да се прецени ситуацията във всяка държава-членка. По този повод могат да бъдат предоставени нови средства за периода 2018—2020 г.

По отношение на прякото и непрякото управление

· Целите, които трябва да се постигнат по националните програми, ще бъдат допълнени от „действия на Съюза“, както и от механизъм за бързо реагиране за справяне с извънредни ситуации. Действията на Съюза ще подпомагат изпълнението на политиките на Съюза чрез безвъзмездни средства и обществени поръчки. Те ще включват действия във и по отношение на трети държави, както е посочено в съобщението за многогодишната финансова рамка[7]. Тези действия не са пряко насочени към развитието и допълват, доколкото е необходимо, финансовата помощ, предоставяна чрез инструментите на ЕС за външна помощ, които остават основните финансови източници в помощ на изграждането на съответния капацитет от третите държави. При изпълнението на това подпомагане ще се търси пълна съгласуваност с принципите и общите цели на външната дейност и външната политика на ЕС по отношение на съответната държава или регион. Взаимното допълване ще бъде осигурено посредством засилено координиране между Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и съответните служби на Комисията.

· Действията на Съюза и мерките за спешна помощ може също така да бъдат изпълнявани от агенции на Съюза в областта на вътрешните работи (CEPOL, Европол, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Frontex и Агенцията за информационни системи), когато това е в интерес на Съюза, когато действията имат ad hoc характер и когато тяхното успешно изпълнение зависи от оперативната и техническата експертиза на съответната агенция. Тези действия ще бъдат изпълнявани в рамките на техните задачи, в съответствие с техните правни основания, при условията на допълване с техните работни програми и без да се засяга предвиденото цялостно намаляване на персонала.

· Техническа помощ по инициатива на Комисията ще се използва за подпомагане на държавите-членки и бенефициерите, за насърчаване на взаимното обучение и за подобряване на комуникацията (включително на институционалната комуникация, когато е уместно) и оценяването. Чрез тези бюджетни кредити ще бъдат подпомагани също така подходящи мерки за контрол в Съюза и в трети държави по отношение на финансираните действия и ще се осигури функционирането на информационната система, използвана за съобщаване между държавите-членки и Комисията при споделеното управление.

5.2. Опростяване на механизмите за постигане на резултати

По отношение на споделеното управление

· От всяка държава-членка ще се изисква да има само една национална програма за всеки фонд, обединявайки по такъв начин разнородни области на политиката, което ще доведе до подпомагане от бюджета на Съюза съответно за интегрирана миграционна политика, включваща интеграцията, убежището и връщането, по отношение на фонд „Убежище и миграция“, и за цялостна стратегия за вътрешна сигурност, включваща полицейското сътрудничество, сигурността на границите, борбата срещу тежката трансгранична престъпност, документната измама и пр., по отношение на фонд „Вътрешна сигурност“.

· Новата рамка представлява съществено опростяване и намаляване на административната тежест в сравнение с настоящите четири фонда, които функционират както въз основа на многогодишна стратегия, така и на годишни програми. Максималният брой програми ще бъде 26 за фонд „Убежище и миграция“ (с изключение на Дания, ако Обединеното кралство и Ирландия решат да участват) и 27 за фонд „Вътрешна сигурност“ (всички държави-членки). Освен това, асоциираните към Шенген държави също ще участва във фонд „Вътрешна сигурност“ по отношение на компонентите „Външни граници и визи“ и „Полицейско сътрудничество“.

· Малко на брой национални програми се очаква да бъдат преразгледани, тъй като програмите ще бъдат ориентирани към цели и целеви резултати, а не към изчерпателно изброяване на действия. Целта е, доколкото е възможно и с изключение на нови или непредвидени обстоятелства, за всяка държава-членка и за всеки фонд да има едно решение за одобряване на многогодишната програма и, ако е необходимо, едно решение за преразглеждане на програмата в контекста на средносрочния преглед.

· Както при фондовете по ОСР, принципът на партньорство следва да се прилага посредством комитет за наблюдение.

· Всяка държава-членка ще създаде само една система за управление и контрол за всеки фонд, като се дава възможност една-единствена система да обхваща и двата фонда. За да бъдат взети предвид националните институционални особености, държавите-членки могат да създават упълномощени органи, на които отговорните органи могат да делегират особени задачи (по програмиране и по изпълнение).

· Допустимостта на разходите се определя въз основа на националните норми, но при спазването на ограничен брой общи, прости принципи. Този подход следва да представлява важно опростяване в областта на управлението на проекти на равнище бенефициери. Опростените възможности по отношение на разходите, като единните ставки и еднократните суми, дават възможност държавите-членки да въвеждат ориентирано към изпълнението управление на равнище бенефициери.

По отношение на прякото и непрякото управление

· Финансовата помощ ще може да се предоставя в случай на извънредни ситуации, както са определени в съответните разпоредби на специалните регламенти. Механизмът се задейства от Комисията, но също така по инициатива на държавите-членки, комитета по член 71 (COSI), представляван от съответната държавата-членка, председателстваща Съюза, или други заинтересовани страни, като например международни организации (Върховният комисар на ООН за бежанците, Международната организация по миграция и др.) и агенции на Съюза в областта на вътрешните работи.

· Ще бъдат използвани всички възможни средства, за да се избегне разпокъсаност, като ресурсите се насочват към ограничен брой цели на Съюза и като въз основа на споразумения за партньорство и рамкови споразумения се ползва експертният опит на основни заинтересовани страни, когато е целесъобразно.

· По отношение на финансовото подпомагане за разработването на нови информационни системи (пакетът „интелигентни граници“), настоящите годишни финансови решения, които позволяват на Комисията да разработва централните части, ще бъдат заменени от многогодишна рамка.

5.3. Гъвкавост

По отношение на споделеното управление

· Въздействието на средносрочния преглед ще зависи от ситуацията в държавите-членки. Държавите-членки, за които са счита, че има допълнителни рискове или които получават допълнителни средства за изпълнението на специфичните приоритети на Съюза, ще бъдат приканени да преразгледат сумите в своя финансов план и, когато е целесъобразно, да добавят елементи в своята програма.

· Финансовата гъвкавост е неразделна част от сегашното Междуинституционално споразумение за бюджетната дисциплина и от предложението на Комисията за регламент относно многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 година. Тя е отразена също така в предложението за преразглеждане на Финансовия регламент и на правилата за прилагането му. Следователно тя ще се прилага най-вече посредством различните механизми, предвидени в тези предложения, чиито основни етапи на изпълнение са многогодишното финансово програмиране и годишната му актуализация, годишното отпускане на бюджетни средства и годишното изпълнение на бюджета.

· В специалните регламенти се предвижда размерът на сумите, които ще бъдат отпуснати за националните програми, действията на Съюза и други дейности. В общия пакет, състоящ се от настоящия регламент и специалните регламенти, се предвижда обаче, че посредством делегирани актове Комисията може да изменя размера на някои суми с цел осигуряване на оптимално използване на бюджета на Съюза.

По отношение на прякото и непрякото управление

· Годишните бюджетни кредити за действия на Съюза, спешна помощ и — в рамките на годишните тавани — техническа помощ по инициатива на Комисията се считат за един „пакет“, чрез което се осигурява максимална гъвкавост при решаването през различните финансови години на това как да бъдат разпределени средствата в зависимост от специфичните нужди.

· Определението за действия на Съюза е много широко, за да може Комисията да разполага с всички необходими средства за изпълнението на задачите си по законотворчество и координиране на политиките.

– Действията са насочени към транснационалните аспекти (сътрудничество, сравнителен анализ, мрежи), които изискват съгласувани действия между всички държави-членки, и активно подпомагат колективни и взаимно допълващи се действия на държавите-членки и други участници, които консолидират сътрудничество в рамките на Съюза и насърчават взаимното обучение и новаторството.

– Те допускат и действия, които не са транснационални, но които са от особен интерес за развитието на политиката в тези области за Съюза като цяло.

– Те могат да обхващат действия във и по отношение на трети държави.

– В специалните регламенти се предвижда прилагането им по отношение на всички политики и цели, подпомагани чрез фондовете, и дори свързани с финансовата политика аспекти от използването на фондовете. В случая на частта от фонд „Вътрешна сигурност“, отнасяща се до границите и визите, това би могло да включва въвеждането на механизма за наблюдение и оценка от Шенген.

· Съответно в специалните регламенти се предвижда подпомагане за развитието на гражданското общество и транснационалните мрежи (по-специално при фонд „Убежище и миграция“), както и изпитване и проверка на научните изследвания, напр. проекти за приложни изследвания, за да се преодолее пропастта между програмата „Хоризонт 2020“ и оперативното използване на резултатите (по-специално при фонд „Вътрешна сигурност“).

5.4. Съгласувана и ефикасна рамка за докладване, наблюдение и оценка

По отношение на споделеното управление

· Държавите-членки ще докладват ежегодно относно изпълнението на многогодишната програма, като неразделна част от процедурата по уравняване на сметки. С цел включването ѝ в процеса на средносрочен преглед, през 2017 г. от държавите-членки ще бъде поискано предоставянето на допълнителна информация относно напредъка в постигането на целите. По подобен начин ще се действа и през 2019 г., за да може, ако е необходимо, през последната финансова година (2020 г.) да бъдат направени корекции.

· Фондовете ще подпомагат изграждането на основана на оценката култура в областта на вътрешните работи и затова ще имат обща рамка за оценка и наблюдение с широкообхватни свързани с политиките показатели, които подчертават насочения към резултатите подход, използван при фондовете, и важната роля, която те могат да изиграят в съчетанието от политики за постигане на целите, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Тези показатели се отнасят до въздействието, което биха могли да окажат фондовете — изграждане на обща култура на сигурност на границите, полицейско сътрудничество и управление на кризи; ефективно управление на миграционните потоци към Съюза; справедливо и равно третиране на гражданите на трети държави; солидарност и сътрудничество между държавите-членки за решаване на въпросите, свързани с миграцията и вътрешната сигурност, както и общ подход на равнище Съюз към миграцията и сигурността по отношение на трети държави.

· За да се гарантира адекватното прилагане на принципите, уреждащи оценяването, и като се отчита практическият опит от оценяването, придобит в държавите-членки в рамките на текущото финансиране от Съюза в областта на вътрешните работи, Комисията и държавите-членки ще работят съвместно за изграждането, посредством мерки за изпълнение, на обща рамка за наблюдение и оценка, inter alia чрез установяването на образци и общи показатели за крайните продукти и резултатите.

· Всички мерки ще бъдат установени в началото на програмния период, за да могат държавите-членки да създадат своите системи за докладване и оценка въз основа на съгласуваните принципи и нужди.

· За да се намали административната тежест и да се осигури синергия между докладването и оценяването, необходимата за докладите за оценка информация ще се опира на информацията, предоставена от държавите-членки в годишните доклади за изпълнение на националните програми, и ще я допълва.

· Докладът за междинна оценка трябва да бъде предаден през 2018 г., като той следва да допринесе за размисъла относно следващия програмен период.

2011/0367 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за определяне на общи разпоредби за фонд „Убежище и миграция“ и за инструмента за финансово подпомагане за полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 78, параграф 2, член 79, параграфи 2 и 4, член 82, параграф 1, член 84 и член 87, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[8],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[9],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1) Политиката на Европейския съюз в областта на вътрешните работи има за цел да се създаде пространство на свобода, сигурност и правосъдие — пространство без вътрешни граници, в което хората могат да влизат, да се придвижват, да живеят и да работят свободно, уверени, че правата им се спазват в пълна степен, а сигурността им е гарантирана, като не се забравят общите предизвикателства, каквито са разработването на цялостна имиграционна политика на Съюза с цел повишаване на неговата конкурентоспособност и засилването на социалното сближаване, създаването на обща европейска система за убежище, предотвратяването на заплахи като тежката и организираната престъпност, киберпрестъпността и тероризма и борбата с тези явления.

(2) Финансирането от Съюза с цел подпомагане на развитието на това пространство следва да даде явен знак за солидарността и споделянето на отговорностите, които са крайно необходими в отговор на общите предизвикателства.

(3) Наличието на обща рамка следва да осигури необходимата съгласуваност, опростяване и еднакво прилагане на финансирането във всички обхванати области на политиката.

(4) В общата рамка следва да бъдат установени принципите, уреждащи помощта, и да бъдат определени отговорностите на държавите-членки и на Комисията за гарантиране на прилагането на тези принципи.

(5) Финансирането от Съюза би било по-ефикасно и по-целенасочено, ако съфинансирането на допустимите действия се основава на стратегическо многогодишно програмиране, изготвено от всяка държава-членка в диалог с Комисията.

(6) Подпомаганите чрез специалните регламенти мерки във или по отношение на трети държави следва да се предприемат в синергия и съгласувано с други действия извън Съюза, подпомагани чрез географските и тематичните инструменти на Съюза за външно подпомагане. По-специално, при изпълнението на такива действия следва да се търси пълна съгласуваност с принципите и общите цели на външната дейност и външната политика на Съюза по отношение на съответната държава или регион. Те не следва да са предназначени за подпомагането на действия, пряко насочени към развитието, и следва да допълват, доколкото е необходимо, финансовата помощ, предоставяна чрез инструментите на ЕС за външна помощ. Ще се гарантира също така съгласуваност с хуманитарната политика на Съюза, по-конкретно по отношение на изпълнението на спешната помощ.

(7) Както е посочено в член 18, параграф 4 от ДЕС, външната дейност следва да бъде последователна и съгласувана.

(8) Преди изготвянето на многогодишните програми като средство за постигане на целите на финансирането от Съюза държавите-членки и Комисията следва да започнат диалог за политиките, по време на който да бъде установена съгласувана стратегия за всяка държава-членка.

(9) Стратегията следва да бъде предмет на средносрочен преглед, за да се осигури подходящо финансиране за периода 2018—2020 г.

(10) Държавите-членки следва да изградят партньорство със съответните органи и структури, за да изготвят, изпълнят и осъществят наблюдението на националните си програми през целия многогодишен период. Държавите-членки следва да създадат комитети за наблюдение, които да осъществят наблюдението на националните програми и да им съдействат при извършаването на прегледа на изпълнението и на напредъка в постигането на целите.

(11) Допустимостта на разходите по националните програми следва да се определя от националното право при спазване на общите принципи. Началото и краят на срока за допустимост на разходите трябва да се определят по начин, който да гарантира прилагането на еднакви и справедливи правила към националните програми.

(12) Техническата помощ следва да гарантира възможността държавите-членки да подпомагат изпълнението на националните си програми и да помагат на бенефициерите за спазване на задълженията им и правото на Съюза.

(13) За да се гарантира адекватна рамка за бързо предоставяне на спешна помощ, настоящият регламент следва да позволява подпомагането на действия, разходите по които са възникнали преди подаването на заявление за такава помощ, в съответствие с разпоредбите на Финансовия регламент[10], който позволява подобна гъвкавост в надлежно обосновани изключителни случаи.

(14) През целия цикъл на разходите финансовите интереси на Европейския съюз следва да се защитават с пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е необходимо, санкции.

(15) Държавите-членки следва да приемат съответни мерки, за да гарантират правилното функциониране на системата за управление и контрол и качеството на изпълнението. За тази цел е необходимо да се установят общи принципи и необходими задачи, с които всички програми трябва да са съобразени.

(16) Задълженията на държавите-членки по отношение на системите за управление и контрол и за предотвратяване, разкриване и отстраняване на нередности и на нарушения на правото на Съюза следва да бъдат конкретно посочени, за да се гарантира ефикасното и правилно изпълнение на националните им програми.

(17) Посредством системите си за управление и контрол и в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност държавите-членки следва да носят основната отговорност за изпълнението и контрола на националните програми.

(18) Само отговорните органи, акредитирани от държавите-членки, дават достатъчни гаранции, че е бил осъществен необходимият контрол, преди на бенефициерите да бъде предоставено подпомагане от бюджета на Съюза. Следователно необходимо е да се посочи изрично, че само разходите, направени от акредитирани отговорни органи, могат да бъдат възстановени от бюджета на Съюза.

(19) Следва да бъдат уредени правомощията и отговорностите на Комисията да проверява ефективното действие на системите за управление и контрол и да изисква действия от държавите-членки.

(20) Поемането на бюджетни задължения на Съюза следва да се извършва ежегодно. С цел да се осигури ефективно управление на програмата, е необходимо да се установят общи норми за плащането на годишния остатък и на окончателния остатък.

(21) Плащането на предварително финансиране при стартирането на програмите гарантира, че държавата-членка разполага с необходимите средства да подпомага бенефициерите при изпълнението на програмата още от момента на нейното одобряване. Поради това следва да бъдат предвидени суми за първоначално предварително финансиране. Първоначалното предварително финансиране следва да бъде изцяло изчистено към момента на приключване на програмата.

(22) Преразглеждането веднъж на три години на Финансовия регламент[11] внася промени в принципите на споделеното управление, като тези промени трябва да бъдат взети предвид.

(23) С оглед подобряване на отчетността за разходите, съфинансирани от бюджета на Съюза за дадена година, за годишното уравняване на сметки следва да се създаде подходяща рамка. По отношение на всяка национална програма съгласно настоящата рамка отговорният орган следва да изпрати на Комисията декларация за управлението, придружена от годишните отчети, обобщаващ доклад и независимо одиторско становище, както и доклад за контрол.

(24) В подкрепа на гаранциите, свързани с годишното уравняване на сметките в Съюза, следва да бъдат установени общи разпоредби относно естеството и степента на проверките, които трябва да бъдат извършени от държавите-членки.

(25) С оглед гарантиране на доброто финансово управление на средствата на Съюза може да се окаже необходимо Комисията да извърши финансови корекции. За да се гарантира правна сигурност за държавите-членки, е важно да се определят обстоятелствата, при които нарушенията на приложимото право на Съюза или на приложимото национално право могат да доведат до финансова корекция от страна на Комисията. С цел да се гарантира, че финансовите корекции, които Комисията може да налага на държавите-членки, са свързани със защитата на финансовите интереси на Съюза, те следва да бъдат ограничени до случаи, при които нарушението на правото на Съюза или на националното право касае пряко или непряко допустимостта, редовността, управлението или контрола на действията и съответстващите им разходи. За да се гарантира пропорционалност, е важно, когато взема решение за размера на финансовата корекция, Комисията да разглежда естеството и тежестта на нарушението. В тази връзка е целесъобразно да се определят критериите за прилагане на финансови корекции от страна на Комисията и процедурата, която може да доведе до решение за финансова корекция.

(26) С цел да осъществи финансовата връзка между отговорните органи и бюджета на Съюза, Комисията трябва да уравнява сметките на тези органи на годишна база. Решението за уравняване на сметките следва да се отнася до пълнотата, точността и верността на сметките, но не и до съответствието на разходите със законодателството на Съюза.

(27) Комисията, която отговаря за правилното прилагане на правото на Съюза по силата на член 17 от Договора за Европейския съюз, следва да реши дали извършените от държавите-членки разходи са в съответствие със законодателството на Съюза. Държавите-членки следва да имат право да обосновават решенията си за извършване на плащания. За да се предоставят на държавите-членки правни и финансови гаранции по отношение на разходите, извършени през минали периоди, следва да се определи максимален срок, в който Комисията да взема решение какви финансови обстоятелства ще последват от неспазването на законодателството.

(28) С цел да бъде насърчена финансовата дисциплина, е целесъобразно да се уредят условията за отменяне на която и да е част от поетите бюджетни задължения в дадена национална програма, по-специално в случаите, когато една сума може да не подлежи на отменяне, а именно когато закъснението в изпълнението се дължи на съдебно производство или административно обжалване с отлагателно действие или на непреодолима сила.

(29) За да се гарантира правилното прилагане на общите норми за отменяне на бюджетни кредити, в установените норми следва да се посочва как се определят сроковете за отменяне и как се изчисляват съответните суми.

(30) Важно е постиженията благодарение на финансирането от Съюза да бъдат представени на вниманието на широката общественост. Гражданите имат право да знаят как се харчат финансовите средства на Съюза. Отговорността да осигурят разпространението на подходяща информация сред обществеността следва да бъде както на отговорните органи, така и на бенефициерите. За да бъде по-ефикасна комуникацията на вниманието на широката общественост и да има по-голяма синергия между комуникационните дейности, предприемани по инициатива на Комисията, бюджетът, разпределен за комуникационни действия съгласно настоящото финансиране от Съюза, допринася също и за обезпечаването на институционалната комуникация във връзка с политическите приоритети на Европейския съюз, при условие че те са свързани с общите цели на настоящото финансиране от Съюза.

(31) С цел да се осигури широко разпространение на информацията относно настоящото финансиране от Съюза и потенциалните бенефициери да бъдат информирани относно възможностите за финансиране, въз основа на настоящия регламент следва да бъдат определени подробни правила за информационните и комуникационните мерки, както и някои технически характеристики на такива мерки, и всяка държава-членка трябва да създаде уебсайт или портал с необходимата информация.

(32) Ефективността на подпомаганите действия зависи също от тяхната оценка и от разпространението на резултатите от тях. Отговорностите на държавите-членки и Комисията в това отношение и механизмите за гарантиране на надеждността на оценката и качеството на свързаната информация следва да бъдат формално установени.

(33) С цел да се изменят разпоредбите на настоящия регламент относно общите принципи за допустимост на разходите, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощията да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременното предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(34) За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията[12].

(35) За приемането на актовете за изпълнение, които установяват общи задължения за държавите-членки, по-специално относно предоставянето на информация на Комисията, следва да бъде използвана процедурата по разглеждане, а за приемането на актовете за изпълнение, свързани с образците на формуляри за предоставяне на информация на Комисията, следва да бъде използвана процедурата по консултиране поради чисто техническото им естество.

(36) Тъй като целта на настоящия регламент, а именно установяването на общи разпоредби, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде по-успешно постигната на равнище Съюз, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел. В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, тези държави-членки не участват в приемането на настоящия регламент и не са обвързани от него, нито от неговото прилагане. [ИЛИ] [В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство и Ирландия са нотифицирали желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент.]

(37) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Цел и приложно поле

С настоящия регламент се установяват общи норми за изпълнението на специалните регламенти по отношение на:

а)           финансирането на разходи;

б)           партньорството, програмирането, докладването, наблюдението и оценяването;

в)           системите за управление и контрол, които трябва да бъдат въведени от държавите-членки;

г)            уравняването на сметки.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)           „специални регламенти“ означава

– Регламент ../2012/ЕС [за създаване на фонд „Убежище и миграция“];

– Регламент ../2012/ЕС [за създаване на инструмента за финансово подпомагане за полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи като част от фонд „Вътрешна сигурност“]; както и

– всеки друг регламент, в който се предвижда прилагането на настоящия регламент.

б)           „програмиране“ означава процесът на организиране, вземане на решения и финансиране на няколко етапа, предназначен да приведе в изпълнение, на многогодишна основа, съвместните действия на Съюза и държавите-членки за постигане на целите на специалните регламенти;

в)           „действие“ означава проект или група проекти, избрани от отговорния орган на съответната национална програма или под негова отговорност, които допринасят за постигането на общите и специфичните цели, залегнали в специалните регламенти;

г)            „действие на Съюза“ означава транснационално действие или действие от особен интерес за Съюза, както е определено в специалните регламенти;

д)           „проект“ означава специфични, практически средства, използвани за изпълнение на цялото действие или на част от него от бенефициер на финансови средства от Съюза;

е)           „спешна помощ“ означава проект или група проекти, имащи за цел справянето с извънредна ситуация, както е определена в специалните регламенти;

ж)          „бенефициер“ означава получателят на финансови средства от Съюза по проект, независимо дали е публична или частна структура, международна организация, Червеният кръст (МКЧК) или Международната федерация на националните дружества на Червения кръст и Червения полумесец.

ГЛАВА II

ПРИНЦИПИ, УРЕЖДАЩИ ПОМОЩТА

Член 3

Общи принципи

1. За постигането на целите на Съюза специалните регламенти подпомагат посредством националните програми действията на Съюза и спешната помощ, които допълват националните, регионалните и местните интервенции.

2. Комисията и държавите-членки гарантират, че подпомагането, предоставено по силата на специалните регламенти и от държавите-членки, е съгласувано с дейностите, политиките и приоритетите на Европейския съюз и допълва други инструменти на Европейския съюз.

3. Подпомагането, предоставено по силата на специалните регламенти, се изпълнява в тясно сътрудничество между Комисията и държавите-членки.

4. Съгласно съответните им отговорности Комисията и държавите-членки, съвместно с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), когато става въпрос за действия във и по отношение на трети държави, осигуряват съгласуваност между настоящия регламент и специалните регламенти и с други политики и инструменти на Съюза, включително тези в сферата на външната дейност на Съюза.

5. Комисията и държавите-членки прилагат принципа за добро финансово управление в съответствие с член [26] от Финансовия регламент.

6. Комисията и държавите-членки гарантират ефективността на подпомагането, предоставено по силата на специалните регламенти, по-специално чрез наблюдение, докладване и оценяване.

7. Комисията и държавите-членки изпълняват съответните си функции по отношение на настоящия регламент и специалните регламенти, за да намалят административната тежест за бенефициерите.

Член 4

Съответствие с правото на Съюза и с националното право

Действията, финансирани по силата на специалните регламенти, трябва да са в съответствие с приложимото право на Съюза и на приложимото национално право.

Член 5

Защита на финансовите интереси на Европейския съюз

1. Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на действията, финансирани по силата на специалните регламенти, финансовите интереси на Европейския съюз са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и, при установяването на нередности, чрез събирането на недължимо платените суми и, когато е уместно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

2. Държавите-членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и събират недължимо платените суми заедно с лихвите за просрочени плащания. Те докладват за всичко това на Комисията и редовно информират Комисията за напредъка на административните и съдебните производства.

3. Когато недължимо платените на даден бенефициер суми не могат да бъдат събрани и това се дължи на грешка или небрежност от страна на държава-членка, държавата-членка отговаря за възстановяването на съответните суми към общия бюджет на Съюза.

4. Държавите-членки осигуряват, особено по отношение на областите с по-висока степен на риск, ефективна превенция срещу измама, която да действа възпиращо, като вземат предвид ползите, както и пропорционалността на мерките.

5. На Комисията се предоставят правомощията да приема делегирани актове в съответствие с процедурата, предвидена в член 54, във връзка със задълженията на държавите-членки, посочени в параграф 4.

6. Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одити по документи и на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза по силата на специалните регламенти.

Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва проверки и инспекции на място по отношение на икономически оператори, засегнати пряко или непряко от такова финансиране в съответствие с процедурите, предвидени в Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 с оглед установяване дали е налице измама, корупция или всякаква друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Европейския съюз във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор за финансиране от страна на Съюза.

Без да се засягат първа и втора алинея, в споразумения за сътрудничество с трети държави и международни организации, споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, решения за отпускане на безвъзмездни средства и договори, произтичащи от прилагането на настоящия регламент и на специалните регламенти, се предвижда изрично упълномощаване на Комисията, Сметната палата и OLAF за провеждане на такива одити, проверки и инспекции на място.

Член 6

Програмиране

Целите на специалните регламенти се осъществяват в рамките на многогодишен програмен период (2014—2020 г.), като подлежат на средносрочен преглед в съответствие с член 15.

ГЛАВА III

ФИНАНСОВА РАМКА ЗА ДЕЙСТВИЯ НА СЪЮЗА, СПЕШНА И ТЕХНИЧЕСКА ПОМОЩ

Член 7

Рамка за изпълнение

1. Комисията установява общата сума, предоставена за действия на Съюза, спешна помощ и техническа помощ по инициатива на Комисията, в рамките на годишните бюджетни кредити в бюджета на Съюза.

2. Комисията приема, посредством акт за изпълнение, работната програма за действията на Съюза и спешната помощ. Посоченият акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, предвидена в член 55, параграф 3.

3. За да се гарантира своевременната наличност на средствата, Комисията може да приеме отделно работна програма за спешна помощ.

4. Действията на Съюза, спешната помощ и техническата помощ по инициатива на Комисията могат да бъдат изпълнявани

– пряко — от Комисията или чрез изпълнителни агенции;

– непряко — от субекти и лица, различни от държавите-членки, в съответствие с член [57] от Финансовия регламент.

Член 8

Спешна помощ

1. За реагиране при извънредна ситуация, както е определена в специалните регламенти, Комисията може да реши да предостави спешна помощ.

2. В рамките на наличните средства спешната помощ може да достигне 100 % от допустимите разходи.

3. Тя може да представлява помощ в държавите-членки и в трети държави в съответствие с целите и действията, определени в специалните регламенти.

4. Чрез спешната помощ може да се финансират разходи, които са направени преди датата на подаване на заявлението за отпускане на безвъзмездни средства или на искането за помощ, доколкото това е необходимо за изпълнение на действието.

Член 9

Действия на Съюза и спешна помощ във или по отношение на трети държави

1. Комисията може да взема решения за финансиране на действията на Съюза и спешната помощ във или по отношение на трети държави в съответствие с целите и действията, определени в специалните регламенти.

2. Когато тези действия се изпълняват пряко, право да подават заявления имат следните субекти:

а)      държавите-членки;

б)      трети държави;

в)      съвместни органи, създадени от трети държави и Съюза или от държавите-членки;

г)       международни организации, включително регионални организации, органи, департаменти и мисии на ООН, международни финансови институции и банки за развитие и институции с международна юрисдикция, доколкото допринасят за целите на съответните специални регламенти;

д)      Международният комитет на Червения кръст (МКЧК), Международната федерация на националните дружества на Червения кръст и Червения полумесец;

е)      неправителствени организации, установени и регистрирани в Съюза и в държавите, асоциирани към процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген.

Член 10

Техническа помощ по инициатива на Комисията

1. По инициатива на Комисията или от нейно име специалните регламенти могат да подпомагат необходимите за изпълнението на настоящия регламент и на специалните регламенти мерки за подготовка, наблюдение, административна и техническа помощ, оценка, одит и контрол.

2. Тези мерки могат да включват, но не се ограничават до:

а)      помощ за подготовка и оценка на проекти;

б)      подпомагане за институционално укрепване и изграждане на административен капацитет за ефективното управление на настоящия регламент и на специалните регламенти;

в)      мерки, отнасящи се до анализа, управлението, наблюдението, обмена на информация и изпълнението на настоящия регламент и на специалните регламенти, както и мерки, отнасящи се до въвеждането на системи за контрол и техническа и административна помощ;

г)       оценки, експертни доклади, статистики и проучвания, включително такива от общ характер, свързани с действието на специалните регламенти;

д)      действия за разпространяване на информация, за подпомагане на изграждането на мрежи от контакти, за провеждане на комуникационни дейности, за повишаване на осведомеността и за насърчаване на сътрудничеството и обмена на опит, включително с трети държави. За да бъде по-ефикасна комуникацията на вниманието на широката общественост и да има по-голяма синергия между комуникационните дейности, предприемани по инициатива на Комисията, средствата, предоставени за комуникационни действия по силата на настоящия регламент, допринасят също и за обезпечаването на институционалната комуникация във връзка с политическите приоритети на Европейския съюз, при условие че те са свързани с общите цели на настоящия регламент и на специалните регламенти;

е)      изграждане, експлоатация и свързване на компютризирани системи за управление, наблюдение, одит, контрол и оценка;

ж)     разработване на обща рамка за оценка и наблюдение, както и на система от показатели, като се отчитат, когато е уместно, националните показатели;

з)       действия за подобряване на методите на оценка и обмена на информация относно практиките при оценяване;

и)      конференции, семинари, работни срещи и други общи мерки с цел информация и обучение за изпълнението на настоящия регламент и на специалните регламенти на вниманието на определените органи и бенефициерите;

й)      действия, свързани с одит.

3. Действията могат да се отнасят до предходните и до последващите финансови рамки.

ГЛАВА IV

НАЦИОНАЛНИ ПРОГРАМИ

Раздел 1 Рамка за програмиране и изпълнение

Член 11

Субсидиарна и пропорционална интервенция

1. Държавите-членки и определените от тях за целта органи („определените органи“) отговарят за изпълнението на програмите и за осъществяването на своите задачи по настоящия регламент и по специалните регламенти на съответното равнище в съответствие с институционалната, правната и финансовата рамка на държавата-членка и при спазване на настоящия регламент и на специалните регламенти.

2. Условията за изпълнението и използването на подпомагането, предоставяно по силата на специалните регламенти, и по-специално финансовите и административните ресурси, необходими във връзка с докладването, оценяването, управлението и контрола, отчитат принципа на пропорционалност и равнището на предоставеното подпомагане.

Член 12

Партньорство

1.           В съответствие с националните си норми и практики всяка държава-членка изгражда партньорство със съответните органи и структури с цел разработване и изпълнение на националните програми.

Такива органи и структури включват компетентните регионални, местни, градски и други публични органи и, когато е уместно, международни организации и структури, представляващи гражданското общество, като неправителствени организации или социални партньори.

2.           Партньорството се осъществява при пълно зачитане на съответната институционална, правна и финансова компетентност на всяка категория партньори.

3. Партньорите участват в изготвянето, изпълнението, наблюдението и оценката на националните програми.

4. Всяка държава-членка създава комитет за наблюдение, който подпомага изпълнението на националните програми.

5. Комисията може да участва в работата на комитета за наблюдение със съвещателна функция.

Член 13

Диалог за политиките

1. За да се постави началото на програмния период, Комисията и всяка държава-членка провеждат диалог за политиките относно националните нужди и финансовите средства, които могат да се осигурят от бюджета на Съюза за удовлетворяване на тези нужди, като се отчита изходното положение в съответната държава-членка и целите на специалните регламенти. Диалогът за политиките приключва с приемането на съгласуван протокол или размяна на писма, в които се посочват специфичните нужди и приоритети на съответната държава-членка и които служат за рамка при изготвянето на националните програми.

В случай на действия, които следва да бъдат изпълнени във и по отношение на трети държави, те не може да са пряко насочени към развитието и чрез диалога за политиките се търси пълна съгласуваност с принципите и общите цели на външната дейност и външната политика на Съюза по отношение на съответната държава или регион.

2. В контекста на проверката на искането за плащане, посочено в член 39, и доклада за изпълнението, посочен в член 49, съответната държава-членка и Комисията правят преглед на постигнатия при прилагането на националната програма напредък, като се имат предвид заключенията от диалога за политиките.

Член 14

Изготвяне и одобряване на националните програми

1. Всяка държава-членка предлага въз основа на заключенията от диалога за политиките, посочен в член 13, параграф 1, национална програма в съответствие със специалните регламенти.

2. Всяка предложена национална програма обхваща финансовите години през периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. и се състои от следните елементи:

а)      описание на изходното положение в държавата-членка;

б)      анализ на нуждите на съответната държава-членка и на националните цели, които позволяват тези нужди да бъдат удовлетворени в рамките на периода, обхванат от програмата;

в)      подходяща стратегия, в която се установяват целите, които трябва да бъдат постигнати благодарение на подпомагането от бюджета на Съюза, с целеви резултати за тяхното постигане, примерен график и примери за действия, предвидени за постигането на тези цели;

г)       механизмите, които гарантират съгласуваност между инструментите, създадени със специалните регламенти, и други инструменти на Съюза и национални инструменти;

д)      информация относно рамката за наблюдение и оценка, която трябва да се въведе, и показателите, които ще се използват за отчитане на напредъка в изпълнението на целите, поставени по отношение на изходното положение в държавата-членка;

е)      условията за осигуряване на ефективно и ефикасно изпълнение на подпомагането от бюджета на Съюза, включително на планираното използване на техническа помощ, и подхода, избран за прилагането принципа на партньорство, уреден в член 12;

ж)     проект на план за финансиране, разбит по финансови години за периода;

з)       механизмите и методите, които ще се използват за популяризиране на националната програма;

и)      разпоредбите за изпълнение на националната програма, в които се посочват определените органи.

3. Държавите-членки предават предложените национални програми на Комисията не по-късно от три месеца след като диалогът за политиките, посочен в член 13, параграф 1, е приключил.

4. Националните програми се изготвят според образеца, приет от Комисията. Актът за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 55, параграф 2.

5. Преди да одобри предложената национална програма, Комисията разглежда:

а)      нейната съгласуваност с целите на специалните регламенти и заключенията от диалога за политиките, посочен в член 13, параграф 1;

б)      състоятелността на целите, целевите резултати, показателите, графика и примерите за действия, предвидени в предложената национална програма, от гледна точка на предлаганата стратегия;

в)      състоятелността на разпоредбите за изпълнение, посочени в параграф 2, буква и), от гледна точка на предвидените действия;

г)       съответствието на предложената програма с правото на Съюза;

д)      взаимното допълване с подпомагането, предоставяно по другите фондове на Съюза, в това число по Европейския социален фонд;

е)      когато е приложимо по силата на специален регламент — за целите и примерите за действия във или по отношение на трети държави — съгласуваност с принципите и целите на външната дейност и външната политика на Съюза по отношение на съответната държава или регион.

6. Комисията прави забележки в тримесечен срок след датата на предаване на предложената национална програма. Когато Комисията счита, че предложената национална програма не е в съответствие с целите на специалните регламенти, не е задоволителна от гледна точка на стратегията или не е в съответствие с правото на Съюза, тя приканва съответната държава-членка да предостави цялата необходима допълнителна информация и, когато е целесъобразно, да преразгледа предложената национална програма. Държавата-членка предоставя на Комисията цялата необходима допълнителна информация и, когато е целесъобразно, преразглежда предложената национална програма.

7. Комисията одобрява с акт за изпълнение всяка национална програма не по-късно от шест месеца след официалното ѝ предаване от държавата-членка, при условие че евентуалните забележки, направени от Комисията, са били взети предвид по задоволителен начин.

8. При настъпването на нови или непредвидени обстоятелства и по инициатива на Комисията или на съответната държава-членка одобрена национална програма може да бъде подложена на преценка и при необходимост да бъде преразгледана за остатъка от програмния период.

Член 15

Средносрочен преглед

1. През 2017 г. Комисията и всяка държава-членка преценяват ситуацията с оглед на развитието в политиките на Съюза и в съответната държава-членка.

2. Вследствие на тази преценка държавите-членки могат да преразгледат своите национални програми. Националните програми ще бъдат преразгледани за тези държави-членки, които ще получат допълнителни средства в съответствие със специалните регламенти.

3. Разпоредбите на член 14 относно изготвянето и одобряването на националните програми се прилагат mutatis mutandis към изготвянето и одобряването на преразгледаните национални програми.

4. Комисията предоставя на държавите-членки чрез актове за изпълнение средствата за националните програми, които са налични в рамките на средносрочния преглед по силата на специалните регламенти. След приключване на средносрочния преглед Комисията представя на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите доклад относно средносрочния преглед, извършен в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент и на специалните регламенти.

Член 16

Структура на финансирането

1. Финансовото участие в националните програми се осъществява под формата на безвъзмездни средства.

2. Действията, подпомагани по националните програми, се съфинансират от публични или частни източници, са с нестопанска цел и не могат да бъдат предмет на финансиране от други източници, включени в бюджета на Съюза.

3. Участието с бюджетни средства на Съюза не може да надвишава 75 % от общите допустими разходи за даден проект.

4. Участието с бюджетни средства на Съюза може да бъде увеличено до 90 % за специфични действия или стратегически приоритети, определени в специалните регламенти.

5. Участието с бюджетни средства на Съюза може също така да бъде увеличено до 90 % при надлежно обосновани обстоятелства, по-специално ако в противен случай проектите не могат бъдат изпълнени и целите на националната програма не могат да бъдат постигнати.

Член 17 Общи принципи за допустимост

1. Допустимостта на разходите се определя въз основа на националните правила, освен когато в настоящия регламент или в специалните регламенти са установени специални правила.

2. В съответствие със специалните регламенти, за да бъдат допустими, разходите трябва да са:

а)      в приложното поле на специалните регламенти и техните цели;

б)      необходими за осъществяване на дейностите по съответния проект;

в)      в разумен размер и да съответстват на принципите на доброто финансово управление, по-специално икономическата целесъобразност и ефективност;

3. Разходите са допустими за подпомагане по силата на специалните регламенти, ако:

– са направени и платени от бенефициера в периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2022 г.; и

– са действително платени от акредитирания отговорен орган в периода от 1 януари 2014 г. до 30 юни 2023 г.

4. Разходи, включени в искания за плащане от бенефициера към отговорния орган, се удостоверяват с фактури или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност, с изключение на формите на подпомагане по член 18, параграф 1, букви б), в) и г). За такива форми на подпомагане, чрез дерогация от параграф 3, сумите, включени в искането за плащане, са възстановените на бенефициера от отговорния орган разходи.

5. Нетните приходи, пряко генерирани от проект по време на неговото изпълнение, които не са били взети предвид към момента на одобряване на проекта, се приспадат от допустимите разходи за проекта в окончателното искане за плащане, подадено от бенефициера.

Член 18

Допустими разходи

1. Допустимите разходи се възстановяват по следните начини:

а)      възстановяване на действително направени и платени допустими разходи заедно с амортизационните отчисления, когато е приложимо;

б)      стандартни таблици на единичните разходи;

в)      еднократни суми;

г)       финансиране с единна ставка, определено чрез прилагане на процент към една или няколко определени категории разходи.

2. Възможностите, посочени в параграф 1, могат да се комбинират, когато всяка от тях обхваща различна категория разходи или когато те се използват за различни проекти, които са част от едно действие, или за последователните етапи на едно действие.

3. Когато даден проект се изпълнява изключително чрез процедура за възлагане на обществени поръчки за строителни работи, стоки или услуги, се прилага единствено параграф 1, буква а).

4. Сумите, посочени в параграф 1, букви б), в) и г), се определят предварително по един от следните начини:

а)      коректен, справедлив и проверим метод на изчисление, основаващ се на:

i)        статистически данни или друга обективна информация; или

ii)       проверени данни за минали периоди за отделните бенефициери или прилагането на техните обичайни практики за осчетоводяване на разходите;

б)      методи и съответните таблици на единичните разходи, еднократни суми и единни ставки, приложими в политиките на Съюза за подобен вид действия/проекти и бенефициери;

в)      методи и съответните таблици на единичните разходи, еднократни суми и единни ставки, прилагани в рамките на схеми за предоставяне на безвъзмездни средства, финансирани изцяло от държавата-членка, за подобен вид действия/проекти и бенефициери;

5. Документите, определящи условията за подпомагане на всеки проект/действие, определят метода, приложим за определянето на разходите за действието и условията за плащането на безвъзмездните средства.

6. Когато изпълнението на проект поражда непреки разходи, те могат да бъдат изчислени като единна ставка по един от следните начини:

а)      единна ставка в размер до 20 % от допустимите преки разходи, когато ставката се изчислява въз основа на коректен, справедлив и проверим метод на изчисление или метод, прилаган в рамките на схеми за предоставяне на безвъзмездни средства, финансирани изцяло от държавата-членка, за подобен вид действия/проекти и бенефициери;

б)      единна ставка в размер до 15 % от допустимите преки разходи за персонал; или

в)      единна ставка, прилагана към допустимите преки разходи въз основа на съществуващите методи и съответстващите ставки, приложими в политиките на Съюза за подобен вид действия/проекти и бенефициери.

7. Безвъзмездни средства, за които подпомагането от бюджета на Съюза не надвишава 50 000 EUR, се отпускат под формата на еднократни суми или стандартни таблици на единичните разходи.

8. Финансирането с единни ставки, стандартните таблици на единичните разходи и еднократните суми, посочени в параграф 4, могат да бъдат изчислени поотделно за всеки проект чрез позоваване на проектобюджет, одобрен предварително от отговорния орган, що се отнася до безвъзмездни средства, за които участието с бюджетни средства на Съюза не надвишава 100 000 EUR.

9. Амортизационните разходи могат да бъдат считани за допустими при следните условия:

а)      разходите са допустими в съответствие с правилата за допустимост на националната програма;

б)      размерът на разходите е надлежно удостоверен с оправдателни документи, имаща еквивалентна доказателствена стойност с фактурите в случаите, в които разходите се възстановяват по начина, посочен в параграф 1, буква а);

в)      разходите се отнасят изключително до периода на подпомагане на проекта;

г)       подпомагането от бюджета на Съюза не е допринесло за придобиване на амортизираните активи.

Член 19

Недопустими разходи

Следните разходи не са допустими за финансиране с бюджетни средства на Съюза съгласно специалните регламенти:

а)           лихви по дългове;

б)           покупка на незастроена земя;

в)           покупка на застроена земя, когато земята е необходима за изпълнението на проекта, що се отнася до стойността, надвишаваща 10 % от общите допустими разходи за съответния проект;

г)            данък добавена стойност. Сумите по ДДС обаче са допустими, когато не са възстановими по националното законодателство за облагане с ДДС и са платени от бенефициер, който не е данъчно незадължено лице съгласно определението в член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО, при условие че тези суми по ДДС не са начислени във връзка с предоставянето на инфраструктура.

Член 20

Техническа помощ по инициатива на държавите-членки

1. По инициатива на държава-членка за всяка национална програма специалните регламенти могат да подпомагат действия по подготовка, управление, наблюдение, оценка, информация и комуникация, създаване на мрежи от контакти, контрол и одит, както и мерки за повишаване на административния капацитет с оглед изпълнението на настоящия регламент и на специалните регламенти.

2. Тези мерки могат да включват:

а)      разходи, свързани с подготовката, подбора, оценката, управлението и наблюдението на действията или проектите;

б)      разходи, свързани с одити и проверки на място на действията или проектите;

в)      разходи, свързани с оценяването на действията или проектите;

г)       разходи, свързани с информиране, разпространение и прозрачност по отношение на действията или проектите;

д)      разходи за придобиване, инсталиране и поддържане на компютризирани системи за управление, наблюдение и оценка на настоящия регламент и на специалните регламенти;

е)      разходи за заседанията на комитетите и подкомитетите за наблюдение, свързани с изпълнението на действията; тези разходи могат също така да включват разходи за експерти и други участници в тези комитети, включително участници от трети държави, когато тяхното присъствие е от съществено значение за ефективното изпълнение на действията или проектите;

ж)     разходи за повишаване на административния капацитет за изпълнението на настоящия регламент и на специалните регламенти.

3. Бюджетните кредити могат да се използва от държавите-членки за подпомагане на действия за намаляване на административната тежест за бенефициерите, включително за електронни системи за обмен на данни, както и на действия за повишаване на капацитета на органите на държавите-членки и на бенефициерите да управляват и да използват подпомагането, предвидено по специалните регламенти.

4. Действията могат да се отнасят до предходните и до последващите финансови рамки.

Раздел 2 Управление и контрол

Член 21 Общи принципи на системите за управление и контрол

Системите за управление и контрол осигуряват:

а)           описание на функциите на всяка структура, участваща в управлението и контрола, и разпределението на функциите в рамките на всяка структура;

б)           спазване на принципа на разделение на функциите между и в рамките на тези структури;

в)           процедури за гарантиране на правилността и редовността на декларираните разходи;

г)            компютризирани системи за счетоводство, съхраняване и предаване на финансови данни и данни за показателите с цел наблюдение и докладване;

д)           системи за докладване и наблюдение, когато отговорният орган възлага изпълнението на задачи на друга структура;

е)           механизми за извършване на одит на функционирането на системите за управление и контрол;

ж)          системи и процедури, осигуряващи адекватна одитна следа;

з)            предотвратяване, откриване и коригиране на нередности, включително измама, и събиране на недължимо платени суми заедно с лихвите.

Член 22 Отговорности на държавите-членки

1. Държавите-членки изпълняват задълженията си по отношение на управлението, контрола и одита и поемат произтичащите от това отговорности, определени в правилата относно съвместното управление, съдържащи се във Финансовия регламент и в настоящия регламент. В съответствие с принципа на споделено управление държавите-членки отговарят за управлението и контрола на националните програми.

2. Държавите-членки гарантират, че системите им за управление и контрол на програмите са създадени в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент и функционират ефективно.

3. Държавите-членки предоставят достатъчни средства на всяка структура, за да може тя да изпълнява функциите си по време на целия програмен период.

4. Държавите-членки определят условията и реда за подбора и изпълнението на проектите в съответствие с настоящия регламент.

5. Всеки официален обмен на информация между държавите-членки и Комисията се извършва посредством електронна система за обмен на данни, създадена от Комисията.

Член 23 Определени органи

1. За изпълнението на националната си програма всяка държава-членка определя следните органи:

а)      акредитиращ орган, както е определен в член [56] от Финансовия регламент;

б)      акредитиран отговорен орган — структура от публичния сектор на държавата-членка, която отговаря сама за правилното управление и контрол на националната програма и осигурява цялата комуникация с Комисията;

в)      одитиращ орган — национален публичен орган или структура, който е функционално независим от отговорния орган и от акредитиращ орган и който отговаря за проверката на ефективното функциониране на системата за управление и контрол;

г)       когато е целесъобразно, упълномощен орган — всяка публична или частна структура, която извършва определени задачи на отговорния орган под отговорността на този орган.

2. Всяка държава-членка определя правилата, уреждащи нейните отношения с органите по параграф 1, както и отношенията на тези органи с Комисията.

Член 24 Акредитиране на отговорните органи

1. В съответствие с член [56, параграф 3] от Финансовия регламент всеки отговорен орган, който отговаря за управлението и контрола на разходите по настоящия регламент, подлежи на акредитиране посредством официално решение на акредитиращ орган на равнище министър.

2. Акредитацията се предоставя, при условие че структурата изпълнява критериите за акредитиране, що се отнася до вътрешната среда, дейностите за контрол, информацията и комуникацията и наблюдението, установени във или въз основа на настоящия регламент.

3. Акредитацията се основава на становище на независим одитен орган, в което се оценява доколко отговорният орган изпълнява критериите за акредитиране. Независимият одитен орган извършва дейността си в съответствие с международно признатите стандарти за одит.

4. Акредитиращият орган надзирава дейността на акредитирания отговорен орган и отнема акредитацията му с официално решение, ако той спре да изпълнява един или няколко от критериите за акредитиране, освен ако отговорният орган не предприеме необходимите корективни действия в рамките на изпитателен срок, който се определя от акредитиращия орган в зависимост от сериозността на проблема. Акредитиращият орган незабавно уведомява Комисията за налагането на изпитателен срок на акредитиран отговорен орган, както и за всяко свое решение за отнемане на акредитация.

5. За да осигури доброто функциониране на тази система, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с процедурата по член 54 относно:

а)      минималните изисквания за акредитация на отговорните органи във връзка с вътрешната среда, дейностите за контрол, информацията и комуникацията и наблюдението, както и правилата във връзка с процедурата по акредитиране и отнемане на акредитацията;

б)      правилата във връзка с надзора и процедурата за преразглеждане на акредитацията на отговорните органи;

в)      задълженията на отговорните органи по отношение на публичната интервенция, както и естеството на техните отговорности в областта на управлението и контрола.

Член 25 Общи принципи на проверките от страна на отговорните органи

1. Отговорните органи извършват системен административен контрол на всички искания за плащане от бенефициерите и ги допълват с проверки на място на разходите, свързани с окончателните искания за плащане от бенефициерите, които са обявени в годишните отчети с оглед на получаването на достатъчна степен на гаранция.

2. Що се отнася до проверките на място, отговорният орган прави своята контролна извадка измежду всички бенефициери, като тя се състои, когато е уместно, от произволно избрана част и основана на риска част, за да получи представителен процент на грешки и минимален доверителен праг, като същевременно се насочи към най-честите грешки.

3. Отговорният орган изготвя доклад за контрола относно всяка проверка на място.

4. Когато има вероятност установените проблеми да са от системен характер и следователно могат да доведат до рискове за други проекти, отговорният орган гарантира извършването на по-нататъшен преглед, включително на допълнителни проверки, когато е необходимо, за да се установи мащабът на такива проблеми и дали процентът на грешки е над равнището на същественост. Необходимите превантивни и коригиращи мерки се предприемат от отговорния орган и се съобщават на Комисията в обобщения доклад, посочен в член 39, параграф 1, буква в).

5. Комисията приема чрез актове за изпълнение необходимите правила за постигането на еднакво прилагане на настоящия член. Тези правила могат да се отнасят по-специално до следното:

а)      правила относно административните проверки и проверките на място, които се извършват от държавите-членки с оглед на спазването на задълженията, ангажиментите и правилата за допустимост, произтичащи от прилагането на настоящия регламент и на специалните регламенти;

б)      правила за минималното равнище на проверки на място, необходими за ефективното управление на рисковете, както и условията, при които държавите-членки трябва да увеличат броя на тези проверки, или могат да го намалят, ако системите за управление и контрол функционират правилно и процентът на грешки е на приемливо равнище;

в)      правилата и методите за докладване на извършените проверки и контрол и на техните резултати;

Посочените актове за изпълнение се приемат от Комисията в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 3.

Член 26 Плащания към бенефициерите

Отговорните органи гарантират, че бенефициерите получават общата сума на публичното подпомагане възможно най-бързо и в пълен размер. Не се приспада или удържа каквато и да е сума и не се начислява специална такса или друга такса с равностойно действие, която би намалила тази сума за бенефициерите.

Член 27 Функции на одитиращия орган

1. Одитиращият орган осигурява извършването на одити на системите за управление и контрол въз основа на подходяща извадка от разходите, включени в годишните отчети.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с процедурата, посочена в член 54, относно статута на одитиращите органи и условията, на които тези одити следва да отговарят.

2.         Когато одитите се извършват от структура, различна от одитиращия орган, одитиращият орган гарантира, че тази структура има необходимата функционална независимост.

3.         Одитиращият орган гарантира, че при одитната дейност се вземат предвид международно признатите стандарти за одит.

Член 28 Сътрудничество с одитиращите органи

1.           Комисията си сътрудничи с одитиращите органи с цел съгласуване на съответните им одитни планове и методи и незабавно обменя резултатите от проведените одити на системите за управление и контрол.

2.           Комисията и одитиращите органи заседават редовно, като това става най-малко веднъж годишно, освен ако не е договорено друго, за да разгледат годишния доклад за контрола и становището и да обменят възгледи по въпросите, свързани с подобряването на системите за управление и контрол.

Член 29 Проверки и одити от страна на Комисията

1. Комисията се основава на наличната информация, включително на процедурата по акредитиране, годишните декларации за управление, годишните доклади за контрола, годишните одиторски становища, годишните доклади за изпълнението и одитите, извършени от националните органи и органите на Съюза, за да прецени дали държавите-членки са създали системи за управление и контрол, които са в съответствие с настоящия регламент, и дали тези системи функционират ефективно по време на изпълнението на националните програми.

2. Без да се засягат одитите, извършвани от държавите-членки, длъжностните лица на Комисията или упълномощени представители на Комисията могат да извършват одити или проверки на място при условие за съответно предизвестие. В такива одити или проверки могат да участват длъжностни лица или упълномощени представители на държавата-членка.

3. Одитите или проверките могат да се отнасят по-специално до:

а)      проверка на ефективното функциониране на системите за управление и контрол в рамките на национална програма или на част от нея;

б)      съответствие на административните практики с правилата на Съюза;

в)      наличието на изискваните оправдателни документи и тяхното съответствие с действията, подпомагани по националните програми;

г)       условията, при които действията са предприети и контролирани;

д)      оценка на доброто финансово управление на действията и/или националната програма.

4. Длъжностните лица на Комисията или упълномощените представители на Комисията, надлежно оправомощени да извършват одити на място, имат достъп до всички свързани с разходите или със системите за управление и контрол досиета, документи и метаданни, независимо от това на какъв носител се съхраняват. Държавите-членки предоставят копия от такива досиета, документи и метаданни на Комисията при поискване.

Определените в настоящия параграф правомощия не засягат прилагането на национални разпоредби, които запазват някои действия за служители, специално определени от националното законодателство. Длъжностните лица и упълномощените представители на Комисията не участват, inter alia, в посещения по домовете или в официални разпити на лица съгласно националното законодателство. Те обаче имат достъп до информацията, получена по този начин.

5. По искане на Комисията и със съгласието на държавата-членка компетентните органи на тази държава-членка извършват допълнителни проверки или разследвания на действията, обхванати от настоящия регламент. Служители на Комисията или лица, упълномощени от нея, могат да участват в подобни проверки.

За да се подобри контролът, Комисията може да поиска, със съгласието на съответните държави-членки, съдействие от органите на тези държави-членки за определени проверки или разследвания.

6. Комисията може да изиска от дадена държава-членка да предприеме необходимите действия с оглед осигуряване на ефективното функциониране на своите системи за управление и контрол или правомерността на разходите в съответствие с приложимите правила.

Раздел 3 Финансово управление

Член 30 Бюджетни задължения

1. Бюджетните задължения на Съюза по отношение на всяка национална програма се изпълняват на годишни вноски в периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

2. Решението на Комисията за одобряване на всяка национална програма се явява решение за финансиране по смисъла на член [81, параграф 2] от Финансовия регламент, а след съобщаването му на съответната държава-членки — правно задължение по смисъла на посочения регламент.

3. Бюджетното задължение за първата вноска за всяка национална програма се поема след одобряването на националната програмата от Комисията.

4. Бюджетните задължения за следващите вноски се поемат от Комисията преди 1 май на всяка година въз основа на решението, посочено в параграф 2 от настоящия член, освен когато се прилага член [13] от Финансовия регламент.

Член 31 Общи правила за плащанията

1. Плащанията от страна на Комисията на участието с бюджетни средства на Съюза във всяка национална програма се извършват в съответствие с бюджетните кредити и при условие, че са налични средства. Всяко плащане се вписва в съответното най-ранно отворено бюджетно задължение.

2. Плащанията се извършват под формата на първоначално предварително финансиране, плащане на годишното салдо и плащане на окончателното салдо.

3. Прилага се член [87] от Финансовия регламент.

Член 32 Натрупване на първоначално предварително финансиране и годишно салдо

1. Общата сума на първоначално предварително финансиране и плащанията на годишното салдо не може да надвишава 95 % от участието с бюджетни средства на Съюза в националната програма.

2. При достигане на тавана от 95 % държавите-членки продължават да предават искания за плащане до Комисията.

Член 33 Условия, свързани с първоначалното предварително финансиране

1. След като вземе решение за одобряване на националната програма, Комисията изплаща сума за първоначално предварително финансиране за целия програмен период. Тази сума представлява 4 % от участието с бюджетни средства на Съюза в националната програма. Тя може да се раздели на две вноски в зависимост от бюджетната наличност.

2. Ако дадена национална програма е одобрена през 2015 г. или по-късно, вноските се плащат в годината на одобряване.

3. Предварителното финансиране се използва само за извършването на плащания към бенефициери, изпълняващи националната програма. За тази цел то се предоставя незабавно на отговорния орган.

4. Общият размер на сумата, платена като предварително финансиране, се възстановява на Комисията, ако искането за плащане в съответствие с член 39 не бъде изпратено в срок от 24 месеца от датата, на която Комисията е платила първата вноска от сумата за първоначално предварително финансиране.

5. Натрупаната лихва по сумата на първоначално предварителното финансиране се вписва в съответната национална програма и се приспада от размера на публичните разходи, отбелязан в окончателното искане за плащане.

6. Сумата, платена като първоначално предварително финансиране, се изчиства напълно от сметките на Комисията в съответствие с член 36 най-късно при приключването на националната програма.

Член 34 Определение за финансова година

За целите на настоящия регламент финансовата година обхваща платени разходи и получени и вписани в сметките на отговорния орган приходи през период, който започва на 16 октомври на година „N-1“ и приключва на 15 октомври на година „N“.

Член 35 Плащане на годишното салдо

1. Комисията изплаща годишното салдо, при наличието на необходимите средства, въз основа на финансовия план, който е в сила, годишните отчети за съответната финансова година на националната програма и съответното решение за уравняване на сметки.

2. Годишните отчети се отнасят до плащанията, извършени от отговорния орган през финансовата година, за които са изпълнени изискванията за контрол, посочени в член 25.

3. Годишното салдо се изплаща не по-късно от шест месеца след като информацията и документите, посочени в член 39, параграф 1 и член 49, бъдат обявени за допустими от Комисията и последната годишна сметка бъде уравнена.

Член 36 Приключване на програмата

1. Държавите-членки представят следните документи най-късно до 31 декември 2023 г.:

а)      информацията, изисквана за последните годишни отчети, в съответствие с член 39, параграф 1;

б)      искане за плащане на окончателното салдо; и

в)      окончателния доклад за изпълнението на националната програма, както е посочен в член 49, параграф 1.

2. Плащанията, направени от отговорния орган от 16 октомври 2022 г. до 30 юни 2023 г., се включват в последните годишни отчети.

3. След получаване на документите, посочени в параграф 1, Комисията плаща окончателното салдо, при наличието на необходимите средства, въз основа на финансовия план, който е в сила, последните годишни отчети и съответното решение за уравняване на сметки.

4. Окончателното салдо се изплаща не по-късно от три месеца след датата на уравняване на сметките от последната финансова година или един месец след датата на приемане на окончателния доклад за изпълнението, в зависимост от това коя дата е по-късна. В срок от шест месеца, без да се засягат разпоредбите на член 47, Комисията отменя финансовия си ангажимент по изплащане на сумите, останали до пълния размер на съответния бюджетен кредит след изплащането на салдото.

Член 37 Прекъсване на срока за плащане

1. Срокът за плащане след получаването на искане за плащане може да бъде прекъснат от оправомощения разпоредител с бюджетни кредити по смисъла на Финансовия регламент за максимален срок от девет месеца, когато поне едно от следните условия е изпълнено:

а)      вследствие на информация, предоставена от национален одитен орган или одитен орган на Съюза, са налице доказателства, които говорят за наличието на съществен недостатък във функционирането на системата за управление и контрол;

б)      оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити трябва да направи допълнителни проверки в резултат на постъпила информация, която го алармира, че разходите, посочени в дадено искане за плащане, са свързани с нередност със значителни финансови последици;

в)      един или повече документи, изисквани съгласно член 39, параграф 1 не са предоставени.

2. Оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити може да ограничи прекъсването само до частта от разходите, обхваната от искането за плащане, засегната от елементите, посочени в параграф 1. Оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити незабавно информира държавата-членка и отговорния орган за причините за прекъсването и ги приканва да поправят ситуацията. Оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити отменя на прекъсването веднага след като бъдат предприети необходимите мерки.

Член 37а Спиране на плащанията

1. Плащането на цялото или част от годишното салдо може да бъде спряно от Комисията, ако:

а)      е налице сериозен недостатък в системата за управление и контрол на програмата, който се отразява върху надеждността на процедурата за заверка на плащанията и за чието отстраняване не са били предприети мерки; или

б)      разходите, посочени в заверения отчет за разходите, са свързани със сериозна нередност, която не е била отстранена; или

в)      е налице тежко нарушение от страна на държава-членка на задълженията ѝ по член 22, параграфи 1 и 2.

2. Комисията може да реши да спре плащането на цялото или част от годишното салдо, след като даде на държавата-членка възможност да представи своите бележки в срок от два месеца.

3. Комисията отменя спирането на плащането на цялото или част от годишното салдо, когато държавата-членка предприеме необходимите мерки, за да позволи отмяната на спирането. Когато държавата-членка не предприеме необходимите мерки, Комисията може да приеме решение за анулиране на цялото или част от участието на Съюза в оперативната програма в съответствие с член 42.

Член 38 Използване на еврото

1. Сумите, посочени в програмите, представени от държавите-членки, прогнозите за разходите, отчетите за разходите, исканията за плащане, годишните отчети и разходите, посочени в годишния и в окончателния доклад за изпълнението, се деноминират в евро.

2. Държавите-членки, които не са приели еврото за своя парична единица към датата на искането за плащане, преизчисляват в евро сумите на разходите, направени в националната парична единица. Тази сума се превръща в евро, като се използва месечният счетоводен обменен курс на Комисията в месеца, през който разходът е бил отразен в сметките на отговорния орган на съответната национална програма. Курсът се публикува по електронен път от Комисията всеки месец.

3. Когато еврото стане парична единица на някоя държава-членка, процедурата по превръщане, описана в параграф 2, продължава да се прилага за всички разходи, вписани в сметките от отговорния орган преди датата на влизане в сила на фиксирания обменен курс между националната парична единица и еврото.

Раздел 4 Уравняване на сметки и финансови корекции

Член 39 Предоставяне на информация

1. До 1 февруари на годината, следваща финансовата година, всяка държава-членка представя на Комисията следните документи и информация в съответствие с член [56] от Финансовия регламент:

а)      годишните отчети на отговорния орган;

б)      декларацията за управлението, предоставяща гаранции относно пълнотата, точността и достоверността на годишните отчети, правилното функциониране на системите за вътрешен контрол, както и относно законосъобразността и редовността на първичните операции и спазването на принципа на добро финансово управление;

в)      обобщение на резултатите от всички извършени одити и проверки, включително анализ на системните или повтарящите се слабости, както и предприетите или планирани коригиращи действия;

г)       одиторско становище от одитиращия орган относно декларацията за управлението, което обхваща всички нейни елементи и е придружено от доклад за извършения контрол, в който са посочени констатациите от одитите, извършени по отношение на финансовата година, за която се отнася становището.

2. По искане на Комисията държавата-членка ѝ предоставя допълнителна информация. Ако държава-членка не предостави исканата информация в определения от Комисията срок за нейното предоставяне, Комисията може да вземе решение относно уравняването на сметките въз основа на информацията, с която разполага.

3. Предвидените в параграф 1 документи служат като искане за плащане на годишното салдо.

4. Изброените в параграф 1 документи се изготвят в съответствие с образците, приети от Комисията посредством актове за изпълнение. Комисията приема тези актове за изпълнение в съответствие с посочената в член 55, параграф 2 процедура по консултиране.

Член 40 Годишно уравняване на сметки

1. До 30 април на годината, следваща финансовата година, Комисията взема решение за уравняване на годишните сметки за всяка национална програма. Решението за уравняване обхваща пълнотата, точността и достоверността на предадените годишни отчети и не засяга евентуалното извършване на последващи финансови корекции.

2. Комисията, посредством актове за изпълнение, определя реда и условията за извършване на годишната процедура по уравняване на сметките по отношение на мерките, които трябва да се предприемат във връзка с приемането на решение и неговото прилагане, включително относно обмена на информация между Комисията и държавите-членки и сроковете, които трябва да бъдат спазени. Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 3.

Член 41 Финансови корекции, извършвани от държавите-членки

Държавите-членки извършват финансови корекции при установяването на нередности или небрежност в националните програми, като отменят цялото съответно участие с бюджетни средства на Съюза или част от него. Държавите-членки вземат предвид характера и сериозността на нередностите и финансовата загуба за бюджета на Съюза и прилагат пропорционална корекция.

Отменените суми и събраните суми, както и натрупаните по тях лихви, се преразпределят в рамките на съответната национална програма, с изключение на сумите вследствие на нередности, установени от Европейската сметна палата и службите на Комисията, включително OLAF.

След приключване на националната програма държавата-членка възстановява събраните суми в бюджета на Съюза.

Член 42 Уравняване с оглед на съответствието и финансови корекции, извършвани от Комисията

1. Комисията извършва финансови корекции, като отменя цялото участие на Съюза или част от него в дадена национална програма и извършва събиране от държавата-членка, за да се изключат от финансирането от Съюза разходи, които са направени в нарушение на приложимото законодателство на Съюза и национално законодателство, включително във връзка с недостатъци в системите за управление и контрол на държавите-членки, установени от Комисията или от Европейската сметна палата.

2. Нарушение на приложимото законодателство на Съюза или национално законодателство води до финансова корекция само когато е изпълнено едно от следните условия:

а)      нарушението се е отразило или е можело да се отрази на подбора на проекти по националната програма;

б)      съществува риск нарушението да е повлияло или да е можело да повлияе на размера на разходите, заявени за възстановяване от бюджета на Съюза.

3. При вземането на решение относно размера на финансовата корекция по параграф 1 Комисията отчита естеството и сериозността на нарушението на приложимото законодателство на Съюза или национално законодателство и неговите финансови отражения върху бюджета на Съюза.

4. Преди приемането на решение за отказване на финансиране констатациите на Комисията и отговорите на съответната държава-членка се съобщават писмено, след което двете страни се опитват да се споразумеят за действията, които е необходимо да бъдат предприети.

5. Не може да бъде отказано финансиране за:

а)      разходи, които са направени от отговорния орган повече от 36 месеца, преди Комисията да е уведомила писмено държавата-членка за заключенията си;

б)      разходи по многогодишни действия в рамките на националните програми, когато окончателното задължение на бенефициера възниква повече от 36 месеца, преди Комисията да е уведомила писмено държавата-членка за заключенията си;

в)      разходи за действия в националните програми, различни от посочените в буква б) от настоящия параграф, за които плащането или, според конкретния случай, окончателното плащане от отговорния орган се прави повече от 36 месеца, преди Комисията да е уведомила писмено държавата-членка за своите заключения.

6. Комисията, посредством актове за изпълнение, определя реда и условията за извършване на уравняването с оглед на съответствието по отношение на мерките, които трябва да се предприемат във връзка с приемането на решение и неговото прилагане, включително обмена на информация между Комисията и държавите-членки и сроковете, които трябва да бъдат спазени. Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 3.

Член 43 Задължения на държавите-членки

Извършването на финансова корекция от Комисията не засяга задължението на държавата-членка да продължи събиранията по член 21, буква з) от настоящия регламент и да събере държавната помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора и на член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета[13].

Член 44 Възстановяване

1.           Възстановяването на суми в общия бюджет на Съюза се извършва преди крайната дата, посочена в нареждането за събиране на вземания, изготвено в съответствие с член [77] от Финансовия регламент. Крайната дата е последният ден от втория месец след издаване на нареждането.

2.           Всяко забавяне при извършване на възстановяването поражда лихва за просрочено плащане, която започва да тече на крайната дата, на която то е дължимо, и приключва на датата на действителното плащане. Размерът на тази лихва е един и половина процентни пункта над прилагания от Европейската централна банка лихвен процент спрямо основните ѝ операции по рефинансиране в първия работен ден от месеца, през който е крайната дата.

Раздел 5 Отменяне на бюджетни кредити

Член 45 Принципи

1. Националните програми подлежат на процедура за отменяне на бюджетни кредити, установена въз основа на принципа, че сумите, свързани с поето задължение, които не са обхванати от първоначалното предварително финансиране, посочено в член 33, или от искане за плащане в съответствие с член 39 до 31 декември на втората година след годината на бюджетното задължение, се отменят.

2. Задължението, свързано с последната година от периода, се отменя съгласно правилата, които се спазват при приключването на програмите.

3. Всяко задължение, което все още е налице на последната дата, на която разходите могат да се смятат за допустими, както е посочено в член 17, параграф 3, и за което отговорният орган не е направил искане за плащане в срок от шест месеца след тази дата, се отменя автоматично.

Член 46 Изключване от отменяне

1. Засегнатата от отменянето сума се намалява със сумите, които отговорният орган не е бил в състояние да декларира пред Комисията вследствие на:

а)      действия, спрени поради съдебно производство или административно обжалване с отлагателно действие; или

б)      непреодолима сила, която сериозно засяга изпълнението на цялата национална програма или на част от нея. Отговорните органи, които твърдят, че е била налице непреодолима сила, трябва да докажат преките последици от непреодолимата сила върху изпълнението на цялата национална програма или на част от нея.

Намаляване може да бъде поискано веднъж, ако спирането или непреодолимата сила са продължили до една година, или няколко пъти в зависимост от времетраенето на непреодолимата сила или броя години между датата на съдебното или административното решение, спиращо осъществяването на действието, и датата на окончателното съдебно или административно решение.

2. Държавата-членка изпраща на Комисията информация за посочените в параграф 1 изключения до 31 януари за сумата, която е трябвало да бъде декларирана до края на предходната година.

3. Бюджетните задължения, за които е подадено искане за плащане, но чието плащане е намалено или спряно от Комисията на 31 декември от година N + 2, не се вземат предвид при изчисляване на автоматичното отменяне на бюджетни кредити.

Член 47 Процедура

1.           Комисията уведомява своевременно държавата-членка, когато съществува риск от отменяне на бюджетни кредити по член 42.

2.           Въз основа на данните, които има на 31 януари, Комисията уведомява отговорния орган за сумата за отменяне, която се определя от информацията, с която разполага.

3.           Държавата-членка разполага с два месеца, за да се съгласи със сумата, която ще бъде отменена, или да представи становището си.

4.           Комисията извършва автоматично отменяне на бюджетните кредити не по-късно от девет месеца след изтичането на постановения срок по параграфи 1—3.

5.           В случай на автоматично отменяне на бюджетни кредити участието с бюджетни средства на Съюза в съответната национална програма се намалява за съответната година със сумата, която автоматично се отменя. Участието на Съюза в плана за финансиране ще бъде намалено пропорционално освен ако държавата-членка не изготви преработен план за финансиране.

ГЛАВА V

ИНФОРМАЦИЯ, КОМУНИКАЦИЯ, НАБЛЮДЕНИЕ, ОЦЕНКА И ДОКЛАДВАНЕ

Член 48 Информация и реклама

1. Държавите-членки и отговорните органи отговарят за:

а)      предприемането на действия за създаването на уебсайт или уеб портал, който съдържа информация за националните програми в съответната държава-членка и предлага достъп до тези програми;

б)      информирането на потенциалните бенефициери относно възможностите за финансиране по националните програми;

в)      популяризирането на ролята и постиженията на специфичните регламенти сред гражданите на Съюза чрез информационни и комуникационни дейности, посветени на резултатите и отражението от националните програми.

2. Държавите-членки осигуряват прозрачност при изпълнението на националните програми и поддържат списък на действията, подпомагани от всяка национална програма, като този списък е достъпен през уебсайта или уеб портала.

3. На Комисията се предоставя правомощието да приема посредством делегирани актове в съответствие с процедурата, посочена в член 54, правила по отношение на мерките за информиране и популяризиране сред широката общественост и мерките за информиране на бенефициерите.

4. Комисията, посредством актове за изпълнение, определя техническите характеристики на мерките за информиране и популяризиране. Комисията приема посочените актове за изпълнение в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 55, параграф 3.

Член 49 Доклади за изпълнението

1. До 31 март 2016 г. и до 31 март на всяка следваща година до 2022 г. включително държавите-членки представят на Комисията годишен доклад за изпълнението на всяка национална програма през предходната финансова година.

Докладът, който ще бъде предаден през 2016 г., ще обхваща финансовите 2014 и 2015 г.

Държавата-членка представя окончателен доклад за изпълнението на националните програми до 31 декември 2023 г.

2. Годишните доклади за изпълнението съдържат информация за:

а)      изпълнението на националната програма по отношение на финансовите данни и показателите;

б)      всякакви въпроси, които засягат изпълнението на националната програма.

3. В контекста на средносрочния преглед годишният доклад за изпълнението, който ще бъде предаден през 2017 г., съдържа и оценява информацията, посочена в параграф 2, заедно с:

а)      напредъка в постигането на целите, които се преследват чрез участието с бюджетни средства на Съюза в националните програми;

б)      участието на партньорите в изпълнението, наблюдението и оценяването на националната програма.

4. Годишният доклад за изпълнението, който ще бъде представен през 2019 г., и окончателният доклад за изпълнението ще съдържат информация за целите на националната програма и оценка на напредъка в постигането на тези цели, като това ще бъде в допълнение към информацията и оценката, посочени в параграфи 2 и 3.

5. Годишните доклади за изпълнението, посочени в параграфи 1—4, се смятат за приемливи, при условие че съдържат цялата информация, изисквана съгласно тези параграфи. Ако годишният доклад за изпълнението е неприемлив, Комисията уведомява държавите-членки за това в срок от 15 работни дни от датата на получаването му, като в противен случай той се счита за приемлив.

6. Комисията уведомява държавата-членка за становището си относно годишния доклад за изпълнението в срок от два месеца от датата на получаването му. Ако Комисията не представи становището си в този срок, докладите се смятат за приети.

7. Комисията може да даде препоръки за отстраняването на евентуални проблеми, които засягат изпълнението на националната програма. Когато са отправени такива препоръки, отговорният орган уведомява Комисията в срок от три месеца за предприетите коригиращи мерки.

8. Годишните и окончателните доклади за изпълнението се изготвят в съответствие с образците, приети от Комисията. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 55, параграф 2.

Член 50 Общата рамка за наблюдение и оценка

1. Комисията извършва редовно наблюдение на изпълнението на настоящия регламент и специалните регламенти, когато това е уместно, в сътрудничество с държавите-членки.

2. Изпълнението на специалните регламенти се оценява от Комисията в партньорство с държавите-членки.

3. Създава се обща рамка за наблюдение и оценка, за да се определят целесъобразността, ефективността, ефикасността, добавената стойност и устойчивостта на действията и опростяването и намаляването на административната тежест предвид целите на настоящия регламент и специалните регламенти и изпълнението на настоящия регламент и специалните регламенти като инструменти, допринасящи за развитието на пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с процедурата, посочена в член 54, във връзка с доусъвършенстването на общата рамка за наблюдение и оценка.

5. Държавите-членки предоставят на Комисията цялата информация, необходима за наблюдението и оценката на настоящия регламент и специалните регламенти.

6. Освен това Комисията взема предвид взаимното допълване между действията, изпълнявани съгласно специалните регламенти, и действията по други политики, инструменти и инициативи на Съюза.

Член 51 Оценка на националните програми от държавите-членки

1. Държавите-членки извършват оценки в съответствие с общата рамка за мониторинг и оценка, като целта е да се подобрят структурата и изпълнението на националните програми.

2. Държавите-членки осигуряват въвеждането на процедури за изготвянето и събирането на данните, необходими за извършването на оценки, включително данни, свързани с общите и специфичните за съответната програма показатели.

3. Оценките се извършват от експерти по оценяването, които са функционално независими от отговорните органи, одитиращите органи и упълномощените органи. Комисията дава насоки относно начина на извършване на оценките.

4. Всички оценки се правят обществено достояние в своята цялост.

Член 52 Доклади за оценка от държавите-членки и Комисията

1. В съответствие с общата рамка за наблюдение и оценка държавите-членки представят на Комисията:

а)      доклад за междинна оценка на изпълнението на действията по националните програми до 31 декември 2017 г.;

б)      доклад за последваща оценка относно отражението на действията по националните програми до 31 декември 2023 г.

2. Въз основа на посочените в параграф 1 доклади Комисията представя на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите:

а)      доклад за междинна оценка относно изпълнението на настоящия регламент и специалните регламенти на равнище Съюз до 30 юни 2018 г.;

б)      доклад за последваща оценка относно отражението на настоящия регламент и специалните регламенти след приключването на националните програми до 30 юни 2024 г.

3. Последващата оценка на Комисията се спира също така на въздействието на специалните регламенти върху развитието на пространството на свобода, сигурност и правосъдие по отношение на приноса им за постигането на следните цели:

а)      изграждане на обща култура на сигурност на границите, сътрудничество в областта на правоприлагането и управление на кризи;

б)      ефективно управление на миграционните потоци към ЕС;

в)      разработване на общата европейска система за убежище;

г)       справедливо и равно третиране на гражданите на трети държави;

д)      солидарност и сътрудничество между държавите-членки за решаване на проблеми, свързани с миграцията и вътрешната сигурност;

е)      общ подход на Съюза в областта на миграцията и сигурността по отношение на трети държави.

Член 53 Доклад относно средносрочния преглед

През 2018 г. Комисията представя на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите доклад относно средносрочния преглед, извършени в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент и на специалните регламенти.

ГЛАВА VI

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 54

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в настоящия регламент, се предоставя на Комисията за срок от седем години, считано от влизането в сила на настоящия регламент. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срок с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3. Делегирането на правомощия, посочено в настоящия регламент може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5. Делегиран акт, приет съгласно настоящия регламент, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 55

Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от общия комитет „Убежище, миграция и сигурност“, създаден с настоящия регламент. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 56

Преразглеждане

Въз основа на предложение на Комисията Европейският парламент и Съветът преразглеждат настоящия регламент не по-късно от 30 юни 2020 г.

Член 57

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент                         За Съвета

Председател                                                Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.           РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

              1.1.    Наименование на предложението/инициативата

              1.2.    Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД

              1.3.    Естество на предложението/инициативата

              1.4.    Цел(и)

              1.5.    Основания за предложението/инициативата

              1.6.    Продължителност и финансово отражение

              1.7.    Предвиден(и) метод(и) на управление

2.           МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

              2.1.    Правила за мониторинг и докладване

              2.2.    Система за управление и контрол

              2.3.    Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.           ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

              3.1.    Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

              3.2.    Очаквано отражение върху разходите

              3.2.1. Обобщение на очакваното отражение върху разходите

              3.2.2. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

              3.2.3. Очаквано отражение върху бюджетните кредити с административен характер

              3.2.4. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

              3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

              3.3.    Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1. РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 1.1. Наименование на предложението/инициативата

Съобщение „Изграждане на отворена и сигурна Европа: бюджетът в областта на вътрешните работи за периода 2014 — 2020 г.“;

Предложение за Регламент за определяне на общи разпоредби за фонд „Убежище и миграция“ и за инструмента за финансово подпомагане на полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи;

Предложение за Регламент за създаване на фонд „Убежище и миграция“;

Предложение за Регламент за създаване на инструмента за финансово подпомагане на полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи;

Предложение за Регламент за създаване на инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите като част от фонд „Вътрешна сигурност“.

1.2. Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД[14]

Понастоящем функция 3, дял 18 — Вътрешни работи

Бъдещи многогодишни финансови перспективи: Функция 3 (Сигурност и гражданство) – „Фонд за управление на миграцията“ и „Вътрешна сигурност“

Естество на предложението/инициативата

þ Предложението/инициативата е във връзка с ново действие (финансиране в областта на вътрешните работи за периода 2014—2020 г.)

¨ Предложението/инициативата е във връзка с ново действие вследствие на пилотен проект/подготвително действие[15]

¨ Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуващо действие

¨ Предложението/инициативата е във връзка с действие, пренасочено към ново действие

1.3. Цели 1.3.1. Многогодишна(и) стратегическа(и) цел(и) на Комисията, към която(ито) е насочено(а) предложението/инициативата

Крайната цел на политиките в областта на вътрешните работи е създаването на пространство без вътрешни граници, в което гражданите на ЕС и на трети държави могат да влизат, да се придвижват, да живеят и да работят, да внасят нови идеи, капитали, знание и иновации или да запълват празноти на националните пазари на труда, уверени, че правата им се зачитат безпрекословно и че сигурността им е гарантирана. Сътрудничеството с държавите извън ЕС и с международните организации е от първостепенно значение за постигането на тази цел.

Нарастващото значение на политиките в областта на вътрешните работи бе потвърдено от Стокхолмската програма и свързания с нея План за действие, чието изпълнение е стратегически приоритет за Съюза и обхваща области като миграция (законна миграция и интеграция; убежище; незаконна миграция и връщане), сигурност (предотвратяване и борба с тероризма и организираната престъпност; полицейско сътрудничество) и управление на външните граници (включително визова политика), както и външното измерение на тези политики. С Договора от Лисабон също така се дава възможност на Съюза да демонстрира по-голяма амбиция при откликване на ежедневните тревоги на гражданите в областта на свободата, сигурността и правосъдието. Приоритетите на политиката в областта на вътрешните работи, по-специално интеграцията на граждани на трети държави, следва да бъдат също така разглеждани в контекста на седемте водещи инициативи, представени в стратегията „Европа 2020“, които имат за цел да помогнат на ЕС да преодолее настоящата финансова и икономическа криза и да постигне интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Фонд „Убежище и миграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“ ще предоставят финансовата помощ, необходима за превръщането на целите на Съюза в областта на вътрешните работи в осезаеми резултати.

1.3.2. Специфична(и) цел(и) и съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

ФОНД „УБЕЖИЩЕ И МИГРАЦИЯ“

а)         укрепване и развиване на общата европейска система за убежище, включително нейното външно измерение;

б)         Подпомагане на законната миграция към Съюза в съответствие с икономическите и социалните нужди на държавите-членки и насърчаване на ефективната интеграция на гражданите на трети държави, включително на лицата, търсещи убежище, и на лицата, ползващи се с международна закрила;

в)         насърчаване на справедливи и ефективни стратегии за връщане на държавите-членки, като се обръща особено внимание на трайния характер на връщането и на ефективното обратно приемане в страните по произход;

г)         засилване на солидарността и на споделянето на отговорностите между държавите-членки, по-специално по отношение на онези от тях, които са най-засегнати от потоците на миграцията и убежището.

Текущи съответни дейности във връзка с БД: 18.03 (Европейски бежански фонд, спешни мерки и Европейски фонд за интеграция на граждани на трети страни) и 18.02 (доколкото е засегнат Европейският фонд за връщане).

ФОНД „ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ“

Инструмент за финансово подпомагане на полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи

В съответствие с приоритетите, установени в съответните стратегии, програми и оценки на заплахите и рисковете на Съюза, инструментът ще допринесе за постигането на следните специфични цели:

а)         предотвратяване и борба с трансграничната, тежката и организираната престъпност, включително тероризма, и укрепване на координацията и сътрудничеството между правоприлагащите органи на държавите-членки и със съответните трети държави;

б)         увеличаване на капацитета на държавите-членки и на Съюза за ефективното управление на рисковете и кризисните ситуации, свързани със сигурността, и подготовката и защитата на населението и на критичната инфраструктура срещу терористични нападения и други инциденти, свързани със сигурността.

Текущи съответни дейности във връзка с БД: 18.05

Инструмент за финансово подпомагане за външните граници и визите

В съответствие с приоритетите, установени в съответните стратегии, програми, оценки на заплахите и рисковете на ЕС, инструментът ще допринесе за постигането на следните специфични цели:

а)         подпомагане на обща визова политика с цел улесняване на законното пътуване, осигуряване на равно третиране на гражданите на трети държави и справяне с незаконната миграция;

б)         подпомагане на управлението на границите, за да се гарантира, от една страна, високо ниво на защита по външните граници и, от друга страна, безпроблемно преминаване на външните граници в съответствие с достиженията на правото от Шенген.

Текуща съответна дейност във връзка с БД: 18.02 (доколкото е засегнат Фондът за външните граници).

1.3.3. Очакван(и) резултат(и) и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на целевите бенефициери/групи.

Въздействието от предложението върху бенефициерите/целевите групи е описано по-подробно в раздел 4.1.2 на оценката на въздействието.

Като цяло, извършването на опростяване на всички етапи от процеса на финансиране и за всеки метод на управление ще окаже осезаемо благоприятно въздействие върху процесите, съгласно които ще се управлява финансовото подпомагане.

Фонд „Убежище и миграция“:

Основните бенефициери на финансово подпомагане в областта на убежището и миграцията ще бъдат службите на държавите-членки, които отговарят за прилагането на съответните достижения на правото или политики, както и международни или неправителствени организации, работещи в областта на убежището и миграцията (процедури за прием, мерки за интеграция и операции по връщане).

Целевите групи, които се възползват от промените, са лицата, търсещи убежище, лицата, ползващи се с международна закрила, презаселените бежанци и други граждани на трети държави, пристигащи в ЕС поради различни причини и с различни нужди (например икономически, събиране на семейството, непридружените малолетни или непълнолетни лица и други). Достигането на тези целеви групи ще бъде по-лесно, тъй като обединяването на различни действия за управление на миграцията в един фонд улеснява достъпа до финансиране (един отговорен орган, по-голяма прозрачност и по-ясен обхват на намесата) и ще даде възможност за по-гъвкаво подпомагане (например един и същ вид действие, насочено към няколко целеви групи). Обхватът на интервенцията също ще се разшири, което ще засегне цялата миграционна верига с различни целеви групи, включително разширени целеви групи, т.е. граждани на трети държави от второ поколение (чиято майка или баща са граждани на трета държава).

Фонд ,,Вътрешна сигурност“:

Полицейско сътрудничество, предотвратяване и борба с престъпността и управление на кризи

Основните бенефициери на финансово подпомагане ще бъдат държавите-членки и техните правоприлагащи органи, както и всеки друг орган, специализиран в защитата на критична инфраструктура и управлението на кризи, а също така и съответните международни и неправителствени организации, когато това е целесъобразно (например в областта на политиките за предотвратяване на престъпността, борба с радикализацията и борба с трафика на хора).

Целевата група, която се възползва от промените, е цялото население.            Основните постижения ще бъдат 1) по-добра административна и оперативна способност на държавите-членки да откриват и преследват успешно по съдебен път трансграничните и тежките престъпления и проявите на организирана престъпност, включително тероризма, с цел намаляване на заплахите за сигурността, произтичащи от такива престъпления, и 2) по-голяма европейска устойчивост на кризи и бедствия благодарение на по-съгласувана политика на ЕС в областта на управлението на риска, обвързваща оценките на заплахите и рисковете със създаването на политики, от една страна, и благодарение на по-ефикасен и координиран отговор на ЕС при кризи, обвързващ наличните способности и експертен опит, от друга страна. Важно постижение ще бъде също така по-добрата способност на държавите-членки за предпазване, подготовка и защита на населението и критичната инфраструктура срещу терористични нападения и други сериозни заплахи, свързани със сигурността.

Външни граници и визи     

Основните бенефициери на финансово подпомагане в областта на границите и визите ще бъдат службите, прилагащи достиженията на правото на ЕС, Кодекса на шенгенските граници и Визовия кодекс в държавите-членки: граничната охрана, полицията и консулските служби. Целевата група, в полза на която са промените, са пътниците — всички лица, които преминават външните граници и влизат в ЕС. Сред постигнатите резултати ще бъде по-голямата способност на тези служби 1) да наблюдават границите и да осъществяват връзка с другите правоприлагащи служби в рамките на Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR); 2) да управляват миграционните потоци в консулските служби (чрез заявленията за виза) и 3) да подобрят обработването на пътникопотоците на граничните контролно-пропускателни пунктове, като осигуряват, от една страна, високо и еднакво ниво на защита в сътрудничество с другите правоприлагащи органи и, от друга страна, безпроблемно преминаване при спазване на достиженията на правото на ЕС и принципите на уважително отношение и зачитане на достойнството. Важен конкретен резултат ще бъде създаването на две нови информационни системи на ЕС във връзка с движението на гражданите на трети държави през границите (система на ЕС за влизане/излизане и програма на ЕС за регистрирани пътници).

1.3.4. Показатели за резултатите и за отражението

Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи осъществяването на предложението/инициативата.

Тъй като е необходимо да се проведе диалог за политиките преди изготвянето на националните програми, на този етап не е възможно да се определи окончателният набор от показатели, които ще бъдат използвани за измерване на постигането на посочените по-горе специфични цели.

И все пак, що се отнася до убежището и миграцията, показателите ще включват inter alia степента на подобрение на условията за прием на лицата, търсещи убежище, на качеството на процедурите по предоставяне на убежище, на сближаването на процента уважени молби за признаване на статут на бежанец в различните държави-членки и на усилията на държавите-членки в областта на презаселването, степента на повишено участие на граждани на трети държави в заетостта, образованието и демократичните процеси, броя на завърналите се лица и степента на засилена взаимопомощ между държавите-членки, включително чрез практическо сътрудничество и преместване.

По отношение на полицейското сътрудничество и предотвратяването и борбата с престъпността показателите ще включват броя на трансграничните съвместни операции и броя на документите и на организираните събития, отразяващи най-добрите практики в областта. Показателите за управлението на кризи и защитата на критична инфраструктура ще включват броя на механизмите, създадени и/или усъвършенствани така, че да улеснят защитата на критичната инфраструктура от държавите-членки във всички сектори на икономиката, и броя на оценките на заплахите и рисковете, изготвени на равнище Съюз.

В областта на границите и визите показателите ще включват броя на консулските служби, обезопасени и/или с усъвършенствани методи на работа, за да се гарантира ефективното обработване на заявленията за издаване на виза и да се осигури качествено обслужване на кандидатите за виза, разработването на оборудване за граничен контрол и задържанията на граждани на трети държави, които незаконно са преминали външната граница, в съответствие с риска на съответния участък от външната граница. Чрез показателите за отражението ще се измерва повишаването на сигурността на границите, капацитетът за издаване на визи и капацитетът за безопасно и безпроблемно обработване на пътникопотока, който преминава през границите.

1.4. Основания за предложението/инициативата 1.4.1. Нужда(и), която(ито) трябва да бъде(ат) задоволена(и) в краткосрочен или дългосрочен план

През периода 2014—2020 г. ЕС ще продължи да бъде изправен пред значителни предизвикателства в областта на вътрешните работи. Предвид демографските промени, промените в структурата на пазарите на труда и моделите на конкуренцията за умения, една ориентирана към бъдещето политика в областта на законната имиграция и интеграцията ще бъде от ключово значение за подобряването на конкурентоспособността на ЕС и социалното сближаване, както и за обогатяването на нашите общества и за създаването на възможности за всички. Освен това ЕС ще трябва да намери подходящо решение на проблема с незаконната миграция и да се бори срещу трафика на хора. Същевременно трябва да продължим да проявяваме солидарност спрямо лицата, нуждаещи се от международна закрила. Завършването на по-ефикасна обща европейска система за убежище, която да предоставя по-голяма защита и да отразява нашите ценности, продължава да бъде приоритет.

Осигуряването на сигурна и защитена среда е необходимо и полезно за икономическото, културното и социалното развитие на ЕС. ЕС трябва да играе решителна роля както чрез борба със заплахите на тежката и организираната престъпност, престъпленията в кибернетичното пространство и тероризма, така и чрез осигуряване на управлението на своите външни граници или чрез бърза реакция при възникването на кризи, предизвикани от човека, или при природни бедствия. В ерата на глобализацията, когато заплахите се увеличават и все по-често надхвърлят националните граници, никоя държава-членка поотделно не е в състояние да реагира ефективно. Необходима е съгласувана и всеобхватна европейска реакция, за да се гарантира, че правоприлагащите органи могат да работят ефективно отвъд националните граници и юрисдикции.

Сътрудничеството с държавите извън ЕС и с международните организации е от първостепенно значение за постигането на тези цели. Неотдавнашните събития в Северна Африка показаха колко важно е за ЕС да възприеме широкообхватен и съгласуван подход към миграцията, границите и сигурността. Външното измерение на политиките на ЕС в областта на вътрешните работи, което придобива все по-голямо значение, трябва да бъде засилено в пълно съответствие с външната политика на Съюза.

1.4.2. Добавена стойност от намесата на ЕС

Управлението на миграционните потоци и заплахите за сигурността представляват предизвикателства, с които държавите-членки не могат да се справят сами. В тези области има очевидна добавена стойност от мобилизиране на бюджета на ЕС.

Някои държави-членки носят огромна тежест поради специфичното си географско положение и дължината на външните граници на Съюза, които те трябва да управляват. Премахването на граничния контрол на вътрешните граници трябва да бъде придружено от общи мерки за ефективен контрол и наблюдение на външните граници на Съюза. Следователно принципът на солидарност и на справедливо поделяне на отговорностите между държавите-членки е в центъра на общите политики в областта на убежището, имиграцията и външните граници. Бюджетът на ЕС предоставя средствата за посрещане на финансовите последствия от този принцип. В областта на сигурността трансграничното естество на тежката и организираната престъпност, тероризма и другите свързани със сигурността заплахи е все по-силно изразено. Трансграничното сътрудничество и координация между правоприлагащите органи са от съществено значение за успешното предотвратяване на тези престъпления и за борбата с тях, например чрез обмен на информация, съвместни разследвания, оперативно съвместими технологии и общи оценки на заплахите и рисковете.

Справянето с миграционните потоци, управлението на външните граници на ЕС и сигурността на ЕС изискват значителни ресурси и капацитет от държавите-членки. Подобреното оперативно сътрудничество и координация, включително обединяването на ресурси в сфери като обучението и оборудването, създават икономии от мащаба и синергии, които спомагат за по-ефикасното използване на публичните финансови средства и засилват солидарността, взаимното доверие и поделянето на отговорността за общите политики на ЕС между държавите-членки. Това е от особено значение в областта на сигурността, където финансовото подпомагане за всички форми на трансгранична съвместна оперативна дейност е крайно необходимо, за да се засили сътрудничеството между полицията, митническите, граничните и съдебните органи.

Що се отнася до външното измерение на вътрешните работи, ясно е, че с приемането на мерки и обединяването на ресурси на равнище ЕС ще се увеличи значително влиянието на ЕС, което е необходимо, за да се убедят третите държави да работят с него по въпросите, свързани с миграцията и сигурността, които са предимно в интерес на ЕС и държавите-членки.

Правното основание за действие от страна на ЕС в областта на вътрешните работи произтича от дял V „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие“ от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 77, параграф 2, член 78, параграф 2, член 79, параграфи 2 и 4, член 82, параграф 1, член 84 и член 87, параграф 2 от ДФЕС. Сътрудничеството с трети държави и международни организации е уредено с член 212, параграф 3 от ДФЕС. Предложенията зачитат принципа на субсидиарност, тъй като по-голямата част от финансирането ще се изпълнява в съответствие с принципа на споделено управление и при зачитане на институционалните компетенции на държавите-членки.

1.4.3. Поуки от подобен опит в миналото

Въпреки че за сегашните финансови инструменти в областта на вътрешните работи обикновено се смята, че постигат целите си и функционират ефективно, поуките от средносрочния преглед и от консултациите със заинтересованите страни показаха, че е необходимо:

– Да се опростят и оптимизират бъдещите инструменти в областта на вътрешните работи, като броят на финансовите програми се намали на две чрез създаването на фонд „Убежище и миграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“. Това ще даде на ЕС възможност да използва по-стратегически своите инструменти, за да може те да отговарят по-добре на политическите приоритети и потребности на ЕС;

– Да се засили ролята на ЕС като глобален фактор, като в бъдещите фондове се включи компонент за външното измерение с цел засилване на влиянието на ЕС по отношение на външното измерение в политиките за вътрешни работи;

– Да се предпочита споделеното управление пред централизираното управление, когато това е възможно, за да се предотврати излишна бюрократична тежест;

– Да се установи по-ориентиран към постигането на резултати подход по отношение на споделеното управление, като се премине към многогодишно програмиране с диалог за политиките на високо равнище, за да се гарантира, че националните програми на държавите-членки са напълно синхронизирани с целите и приоритетите на политиката на ЕС и че в тях се набляга на постигането на резултати;

– Да се подобри централизираното управление, за да се осигури набор от инструменти за определяни от политиката дейности, включително подпомагане за транснационални действия, особено иновативни действия и действия, осъществявани в трети държави и свързани с тях (външно измерение), както и действия при извънредни ситуации, проучвания и събития;

– Да се създаде обща регулаторна рамка с общ набор от правила за програмиране, докладване, финансово управление и контрол, която е възможно най-близка до тази на другите фондове на ЕС, които се управляват по метод на споделено управление, с цел постигане на по-добро разбиране на правилата от всички заинтересовани страни и осигуряване на висока степен на последователност и съгласуваност;

– Да се предвидят бързи и ефикасни ответни действия при извънредни ситуации, като фондовете бъдат създадени така, че ЕС да може да реагира по подходящ начин в бързо променящи се ситуации;

– Да се засили ролята на агенциите в областта на вътрешните работи с цел насърчаване на практическото сътрудничество между държавите-членки, като им се възложи изпълнението на конкретни действия и в същото време се упражнява подходящ политически контрол върху техните дейности.

Повече подробности могат да бъдат намерени в оценката на въздействието и обяснителните меморандуми за всеки регламент.

1.4.4. Съгласуваност и евентуална синергия с други съответни инструменти

Редица други инструменти на ЕС ще предоставят подпомагане за дейности, допълващи дейностите, които ще бъдат финансирани по фонд „Убежище и миграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“:

Европейският социален фонд подпомага понастоящем мерки за интеграция, свързани с достъпа до пазара на труда, а Фондът за интеграция финансира мерки, като например курсове за ориентиране в гражданското общество, участие в социалния и обществения живот, равния достъп до услуги и други. Мерките за интеграция ще продължават да бъдат подпомагани по същия начин в рамките на фонд „Убежище и миграция“ и бъдещия Европейски социален фонд.

Разделителната линия между фонд „Вътрешна сигурност“ и Финансовия инструмент в областта на гражданската защита ще продължи да съществува, както е описано в член 3 от настоящата програма CIPS: природните бедствия и неволно предизвиканите от човека бедствия са свързани с гражданската защита (катастрофи), а умишлено причинените от човека бедствия са свързани със сигурността и следователно ще се разглеждат в рамките на фонд „Вътрешна сигурност“.

Терористичните нападения или други инциденти, свързани със сигурността, ще останат извън обхвата на фонд „Солидарност“ на ЕС. Точният обхват и степента, до която член 222 от ДФЕС (клауза за солидарност) може да подпомага държавите-членки, които са обект на терористично нападение или жертва на природни и предизвикани от човека бедствия, също не са ясни, тъй като за това е необходимо официално да се приемат изпълнителни договорености, които все още не са предложени. Следователно спешното финансиране в случай на голямо терористично нападение или други инциденти, свързани със сигурността, ще бъде осигурено от фонд „Вътрешна сигурност“.

Празнината между свързаните със сигурността научни изследвания по „Хоризонт 2020“ и практическото прилагане на резултатите от тези изследвания ще бъде запълнена, тъй като фонд „Вътрешна сигурност“ ще предвижда специфични цели и допустими действия, за да се даде възможност за финансиране на изпитването и валидирането на резултатите от научните изследвания („прототипи“) с оглед на тяхното серийно прилагане на практика („доставки на развойни продукти“).

Бъдещата програма „Правосъдие“ ще бъде тясно обвързана с фонд „Вътрешна сигурност“ и ще го допълва, особено компонента му „Наказателно правосъдие“, но ще бъде съсредоточена в по-голяма степен върху съдебното сътрудничество, хармонизирането на процедурите и взаимното признаване, като по този начин на практика ще се предотвратят съществени препокривания.

Компонентите на външното измерение в рамките на фонд „Убежище и миграция“ и на фонд „Вътрешна сигурност“ ще подпомагат действия във и по отношение на трети държави, които обслужват най-вече интересите и целите на ЕС, имат пряко въздействие за ЕС и неговите държави-членки и гарантират приемственост с дейностите, изпълнявани на територията на ЕС. Финансирането ще бъде замислено и използвано в унисон с външните действия и външната политика на ЕС. То няма да има за цел подпомагането на действия, които са пряко насочени към развитие, а ще допълва, когато това е целесъобразно, финансовата помощ, предоставяна по линия на инструментите за външна помощ. В този контекст програмата, явяваща се приемник на тематичната програма „Миграция и убежище“ и Инструмента за стабилност, ще бъде от особен интерес за областта на вътрешните работи. За разлика от инструментите за външна помощ, с които се подпомагат нуждите от развитие на държавите бенефициери или общите политически интереси на ЕС със стратегическите партньори, чрез фондовете в областта на вътрешните работи ще се подпомагат специфични действия в трети държави с оглед на целите на миграционната политика и вътрешната сигурност на ЕС. Следователно те ще запълнят една определена празнина и ще допринесат за попълването на инструментариума, с който разполага ЕС.

1.5. Продължителност и финансово отражение

þ Предложение/инициатива с ограничена продължителност

– þ    Предложение/инициатива в сила от 1.1.2014 г. до 31.12.2020 г.

– þ    Финансово отражение от 2014 г. до 2023 г.

¨ Предложение/инициатива с неограничена продължителност

– Осъществяване с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

– последван от функциониране с пълен капацитет.

1.6. Предвиден(и) метод(и) на управление[16]

þПряко централизирано управление от Комисията

þ Непряко централизирано управление чрез делегиране на задачи по изпълнението на:

– þ    изпълнителни агенции

– þ    органи, създадени от Общностите[17]

– þ    национални органи от публичния сектор/органи със задължение за обществена услуга

– ¨    лица, натоварени с изпълнението на специфични действия по силата на дял V от Договора за Европейския съюз и посочени в съответния основен акт по смисъла на член 49 от Финансовия регламент

þ Споделено управление с държавите-членки

þДецентрализирано управление с трети държави

þ Съвместно управление с международни организации (да се уточни)

Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки:

Предложенията ще бъдат осъществени основно чрез споделено управление, като се използват многогодишни национални програми.

Целите, които трябва да се постигнат по националните програми, ще бъдат допълнени от „действия на Съюза“ и от механизъм за бързо реагиране при извънредни ситуации. Действията на Съюза ще бъдат основно под формата на безвъзмездни средства и възлагането на обществени поръчки в рамките на пряко централизирано управление и ще включват действия във и по отношение на трети държави.

Ще бъдат използвани всички възможни средства, за да се избегне разпокъсаност, като ресурсите се насочват към постигането на ограничен брой цели на ЕС и като въз основа на споразумения за партньорство и рамкови споразумения се използва експертният опит на основните заинтересовани страни, когато е целесъобразно.

Техническа помощ по инициатива на Комисията ще се оказва чрез пряко централизирано управление.

Държавите, асоциирани в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген, също ще участват в двата инструмента на фонд „Вътрешна сигурност“, представляващи развитие на достиженията на правото от Шенген (инструментите за границите и визите и полицейското сътрудничество), така както биха участвали, ако бяха държави-членки, в контекста на споразуменията за асоцииране към Шенген. Те ще участват в инструментите съгласно разпоредбите на регламента, като изпълняват собствени многогодишни национални програми и имат възможност да кандидатстват за финансиране в рамките на действията на Съюза и други. Както и при Фонда за външните граници, ще бъдат сключени специфични договорености, в които ще се посочват допълнителните правила, необходими за участието на тези държави (правила, произтичащи от Финансовия регламент, от правилата за прилагането му и от договорите, включително правомощията за извършване на одит на Сметната палата). Тъй като вноската на тези държави в бюджета на ЕС за двата инструмента ще бъде пропорционална на техния БВП, в договореностите ще се определят и техните вноски като част от поделянето на отговорността за управлението на Шенгенското пространство и независимо от размера на средствата, отпускани по инструментите. Към днешна дата асоциираните държави са Норвегия, Исландия, Швейцария и Лихтенщайн.

2. МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 2.1. Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

За споделеното управление се предлага съгласувана и ефикасна рамка за докладване, наблюдение и оценка. За всяка национална програма от държавите-членки ще бъде поискано да създадат комитет за наблюдение, в който Комисията може да участва.

Държавите-членки ще докладват всяка година за изпълнението на многогодишната програма. Тези доклади са предварително условие за извършване на годишните плащания. През 2017 г. от държавите-членки ще бъде поискано да предоставят допълнителна информация относно напредъка в постигането на целите, която ще бъде включена в средносрочния преглед. По подобен начин ще се действа и през 2019 г., за да може, ако е необходимо, през последната финансова година (2020 г.) да бъдат направени корекции.

Фондовете ще подпомагат изграждането на основана на оценката култура в областта на вътрешните работи и затова ще имат обща рамка за оценка и наблюдение с широкообхватни свързани с политиките показатели, които подчертават насочения към резултатите подход, използван при фондовете, и важната роля, която те могат да изиграят в съчетанието от политики за постигане на целта за създаване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Тези показатели се отнасят до въздействието, което биха могли да окажат фондовете — изграждане на обща култура на сигурност на границите, полицейско сътрудничество и управление на кризи; ефективно управление на миграционните потоци към ЕС; справедливо и равно третиране на гражданите на трети държави; солидарност и сътрудничество между държавите-членки за решаване на въпросите, свързани с миграцията и вътрешната сигурност, както и общ подход на равнище ЕС към миграцията и сигурността по отношение на трети държави.

За да се гарантира адекватното прилагане на принципите на оценяване и като се отчита практическият опит от оценяването, придобит в държавите-членки в рамките на сегашното финансиране от ЕС в областта на вътрешните работи, Комисията и държавите-членки ще работят съвместно за изграждането на обща рамка за наблюдение и оценка inter alia чрез установяването на образци и общи показатели за крайните продукти и резултатите.

Всички мерки ще бъдат установени в началото на програмния период, за да могат държавите-членки да създадат своите системи за докладване и оценка въз основа на съгласуваните принципи и нужди.

За да се намали административната тежест и да се осигури синергия между докладването и оценяването, необходимата за докладите за оценка информация ще се опира на информацията, предоставена от държавите-членки в техните годишни доклади за изпълнението на националните програми, и ще я допълва.

През 2018 г. Комисията също ще представи доклад относно средносрочния преглед, който се извършва на националните програми.

В по-общ план Комисията ще представи междинен доклад за изпълнението на фондовете до 30.6.2018 г. и последващ доклад за оценка до 30.6.2024 г., обхващащ цялото изпълнение (т.е. не само националните програми със споделено управление).

2.2. Система за управление и контрол 2.2.1. Установен(и) риск(ове)

ГД „Вътрешни работи“ не се е сблъсквала със значителни рискове от грешки в своите разходни програми. Това се потвърждава от периодичното отсъствие на съществени констатации в годишните доклади на Сметната палата, както и от отсъствието на остатъчен процент на грешки, надвишаващ 2 %, през последните години в годишните доклади за дейността на ГД „Вътрешни работи“ (и бившата ГД „Правосъдие, свобода и сигурност“).

При споделеното управление общите рискове по отношение на изпълнението на настоящите програми попадат основно в три категории:

– риск от неефективно или недостатъчно целенасочено използване на средствата;

– грешки, произтичащи от сложността на правилата и слабости в системите за управление и контрол;

– неефективно използване на административните ресурси (ограничена пропорционалност на изискванията).

Освен това е необходимо да бъдат посочени специфични елементи относно системата на четирите фонда по Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“.

– Системата на годишните програми гарантира, че крайните плащания се извършват редовно въз основа на утвърдени и одитирани разходи. Въпреки това периодът на допустимост на годишните програми се прекъсва от финансовата година на ЕС, вследствие на което веригата за достоверност не е напълно удовлетворителна въпреки тромавата система.

– Подробните правила за допустимост се определят от Комисията. Това гарантира по принцип хомогенността на финансираните разходи. Освен това обаче това създава и излишна работа на националните органи и Комисията и увеличава риска от грешки от бенефициерите и/или държавите-членки вследствие на неправилно тълкуване на правилата на ЕС.

– Настоящите системи за управление и контрол са много близки до тези на структурните фондове. И все пак се наблюдават малки различия, по-конкретно по веригата на отговорностите между сертифициращите органи и одитиращите органи. Това създава объркване в държавите-членки, по-специално когато органите действат в двата вида фондове. Освен това така се увеличава рискът от грешки и е необходимо по-активно наблюдение.

Тези елементи ще претърпят съществени промени в настоящото предложение:

– Системите за управление и контрол ще следват общите изисквания, определени във фондовете по ОСР, и ще бъдат изцяло в съответствие с новите изисквания на новия Финансов регламент: трите органа ще бъдат заменени от 2 органа (отговорен орган и одитиращ орган), чиито функции са пояснени с оглед на постигането на по-голяма достоверност.

– Многогодишното програмиране заедно с годишното уравняване, извършвано въз основа на плащанията, направени от отговорния орган, ще адаптират периодите на допустимост към годишните отчети на Комисията, без да се увеличава административната тежест в сравнение със сегашната система.

– Като част от първото ниво на контрол ще се извършват проверки на място, т.е. от отговорния орган, и констатациите от тези проверки ще се използват в годишната декларация за достоверност на управлението.

– Поясняването и опростяването на правилата за допустимост и хармонизирането им с други инструменти на ЕС за финансово подпомагане ще намалят грешките, допускани от бенефициерите, които ползват помощ от различни източници. Тези правила за допустимост ще бъдат определени на национално равнище, с изключение на някои основни принципи, подобни на тези, използвани за фондовете по ОСР.

– Насърчава се използването на опростените варианти за разходите, особено за малки по размер безвъзмездни средства.

При централизираното управление има следните основни рискове:

– риск от слабо съответствие между получените проекти и политическите приоритети на ГД „Вътрешни работи“;

– риск от ниско качество на избраните проекти и лошо техническо изпълнение на проекта (което води до намаляване на въздействието на програмите) поради неподходящи процедури за подбор, липса на експертни познания или недостатъчно наблюдение;

– риск от неефикасно или неикономично използване на средствата, предоставени както под формата на безвъзмездни средства (сложност на възстановяването на действителните допустими разходи, съчетана с ограничени възможности за документни проверки на допустимите разходи), така и за възлагането на обществени поръчки (понякога ограниченият брой доставчици с необходимите специализирани познания намалява възможностите за сравняване на ценовите оферти);

– риск, свързан с капацитета на (предимно) по-малките организации да контролират ефективно разходите, както и да гарантират прозрачността на извършваните дейности;

– риск за репутацията на Комисията, ако бъдат установени измами или престъпни дейности; системите за вътрешен контрол на третите страни осигуряват само частични гаранции поради големия брой различни изпълнители и бенефициери, всеки от които работи със свои собствени системи за контрол, често доста малки по мащаб.

Повечето от тези рискове се очаква да бъдат ограничени благодарение на по-добрата целенасоченост на предложенията и използването на опростени елементи, включени в новия Финансов регламент.

2.2.2. Предвиден(и) метод(и) на контрол

Споделено управление:

На равнище държави-членки предложената архитектура на системите за управление и контрол представлява развитие спрямо използваната през 2007—2013 г. система и запазва повечето от функциите, извършвани през настоящия период, включително административните проверки и проверките на място, одитите на системите за управление и контрол и одитите на проектите. Последователността на изпълнение на тези функции обаче е променена, за да се направи така, че проверките на място да бъдат недвусмислено възложени на отговорния орган като неделима част от подготовката за годишното уравняване на сметките.

За да се подобри отчетността, отговорните органи ще бъдат акредитирани от национален акредитиращ орган, който отговаря за текущия им надзор. С намаляването на броя на органите — вече няма да има сертифициращ орган, а броят на фондовете се намалява — се очаква да се намали административната тежест и да се увеличи възможността за изграждането на по-силен административен капацитет, както и да се извърши по-ясно разделение на отговорностите.

Към настоящия момент няма надеждна оценка относно разходите за контрол на фондовете със споделеното управление в областта на вътрешните работи. Единствената налична оценка е за ЕФРР и Кохезионния фонд, където разходите за задачи, свързани с контрол (на национално равнище с изключение на разходите на Комисията), се изчисляват на около 2 % от общото финансиране за периода 2007—2013 г. Тези разходи са свързани със следните области на контрол: 1 % са предназначени за национално координиране и за подготовка на програмите, 82 % са свързани с управлението на програмите, 4 % — със сертифицирането и 13 % — с одита.

Следните предложения ще доведат до нарастване на разходите за контрол:

– създаването и функционирането на акредитиращ орган и като цяло промяната на системата;

– подаването на декларация за управлението, придружаваща годишните отчети;

– проверките на място, които се предвижда да се извършват от отговорния орган;

– необходимостта от допълнителна дейност от страна на одитиращите органи, които да извършат одит на декларацията за управлението.

Някои предложения обаче ще доведат до намаляване на разходите за контрол:

– Сертифициращият орган ще престане да съществува. Въпреки че функциите му ще бъдат частично прехвърлени към отговорния орган, това ще даде възможност на държавата-членка да спести значителна част от разходите, свързани със сертифицирането, благодарение на по-добра административна ефективност, по-малка необходимост от координация и по-тесен обхват на одитите;

– Контролът от страна на одитиращия орган ще бъде ориентиран в по-голяма степен към повторното извършване на (съставяне на извадка от) първото ниво административни проверки и проверки на място, осъществени от отговорния орган. Това ще ускори насрещната проверка и ще гарантира, че целият необходим контрол е бил извършен преди подаването на годишните отчети;

– Използването на опростени разходи ще доведе до намаляване на административните разходи и тежест на всички нива както за администрациите, така и за бенефициерите;

– Годишното приключване и съкращаването на срока за уравняване с оглед на съответствието до 36 месеца ще намалят срока на задържане на документи за целите на контрола на публичните администрации и бенефициерите;

– Електронният обмен на информация между Комисията и държавите-членки ще бъде задължителен.

Към посоченото по-горе трябва да се добавят елементите на опростяване, изброени в параграф 2.2.1 по-горе, които също ще допринесат за намаляване на административната тежест за бенефициерите и поради това представляват едновременно намаляване на риска от грешка и на административната тежест.

В резултат на това като цяло се очаква тези предложения да доведат до преразпределяне на разходите за контрол, а не до увеличаване или намаляване на тези разходи. Въпреки това се предвижда това преразпределяне на разходите (между отделните функции и вследствие на пропорционалните договорености за контрол между отделните държави-членки и програми) да даде възможност за по-ефективно ограничаване на рисковете и по-добра и по-бърза верига за достоверност.

На равнище Комисия разходите за управление и контрол по отношение на споделеното управление не се очаква да намалеят през първата половина на програмния период. Първата причина за това е, че размерът на средствата и областите на политика, свързани със споделеното управление, ще нараснат в сравнение с текущия период. Следователно, за да се запазят същите ресурси, ще бъде необходимо да се повиши ефективността. Освен това първите години ще се характеризират с натрупването на множество важни задачи, които трябва да бъдат изпълнени: приключването на програмите за 2007—2013 г. (последните доклади за приключване трябва да бъдат предадени до 31 март 2016 г.), провеждането на диалози за политиките и одобряването на многогодишните национални програми за 2014—2020 г., създаването на новата система за уравняване на сметките. През втората половина на периода наличните потенциални ресурси ще се използват за подобряване на оценяването и наблюдението.     

Централизирано управление

Що се отнася до централизираното управление, Комисията ще продължи да прилага настоящата си система за контрол, съставена от следните градивни елементи: надзор на операциите от оперативните дирекции, предварителен контрол от звеното за бюджет и контрол, вътрешния комитет по обществените поръчки (JPS/HPC), последващ контрол на безвъзмездните средства или одитите от отговорника за вътрешен одит и/или Службата за вътрешен одит. Секторът за последващ контрол използва „стратегия за откриване“, чиято цел е да се установи максимален брой аномалии с оглед на събирането на недължимо платени суми. Въз основа на тази стратегия, одитите се извършват върху извадка от проекти, подбрани почти изцяло въз основа на анализ на риска.

Благодарение на тази комбинация от предварителен и последващ контрол, документни проверки и одити на място количествено определимият среден остатъчен процент на грешки през последните години беше по-малък от 2 %. Следователно системата за вътрешен контрол в ГД „Вътрешни работи“ и разходите за нея се считат за подходящи за постигане на целта за малък процент на грешки.

И все пак, ГД „Вътрешни работи“ ще продължи да проучва възможностите за по-добро управление и за по-голямо опростяване в този контекст. По-специално, всички опростени варианти, предложени в новия Финансов регламент, ще бъдат използвани във възможно най-голяма степен, тъй като се очаква те да допринесат за намаляване на административната тежест за бенефициерите и следователно представляват едновременно намаляване на рисковете от грешка и на административната тежест за Комисията.

Нови направления

В предложенията се предвиждат нови направления за финансиране от ЕС в областта на вътрешните работи, например по-добро използване на експертните познания в агенциите на ЕС, развитие на външното измерение и укрепване на механизмите за извънредни ситуации.         За тях ще са необходими нови методи на управление и контрол за ГД „ Вътрешни работи“.  Сумите, които ще бъдат отпуснати за тези нови направления, още не са определени, но е малко вероятно да бъдат значително по-големи в сравнение с общия бюджет за вътрешни работи. Независимо от това, от голямо значение ще бъде вътрешните средства и работните договорености за изпълнението на тези нови задачи да се установят на възможно най-ранен етап и при пълно зачитане на принципите на доброто финансово управление.

Анализът по-горе сочи ясно, че въпреки извършеното опростяване човешките ресурси, необходими за усвояването на увеличения бюджет на ГД „Вътрешни работи“, ще трябва да бъдат увеличени.        Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на действието и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

2.3. Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

В допълнение към прилагането на всички регулаторни механизми за контрол ГД „ Вътрешни работи“ ще изготви стратегия за борба с измамите в съответствие с новата стратегия за борба с измамите на Комисията (CAFS), приета на 24 юни 2011 г., за да се гарантира inter alia, че вътрешният ѝ контрол, свързан с борбата с измамите, е напълно съгласуван с CAFS и че подходът ѝ за управление на риска от измами е насочен към установяването на области, където съществува такъв риск, и подготвянето на подходяща ответна реакция. При необходимост ще бъдат създадени групи за работа в мрежа и подходящи информационни инструменти, предназначени за анализиране на случаите на измами, свързани с фондовете.

Що се отнася до споделеното управление, в CAFS ясно се посочва, че е необходимо в предложенията на Комисията за регламенти за 2014—2020 г. да бъде поискано от държавите-членки да въведат мерки за предотвратяването на измами, като тези мерки трябва да бъдат ефективни и пропорционални на установените рискове от измами. В член 5 от настоящото предложение се съдържа ясното изискване към държавите-членки да предотвратяват, откриват и коригират нередностите и да докладват на Комисията. Допълнителни подробности относно тези задължения ще се съдържат в подробните правила относно функциите на отговорния орган, така както са посочени в член 24, параграф 5, буква в).

Освен това повторното използване на средствата, идващи от финансова корекция въз основа на констатации на Комисията или Сметната палата, е ясно посочено в член 41.

3. ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 3.1. Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

· Съществуващи разходни бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разхода || Вноска

Номер || Многогод.[18] || от държави от ЕАСТ[19] || от страни кандидатки[20] || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент

3 ||   || Многогод. || НЕ || НЕ || НЕ || НЕ

· Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разхода || Вноска

Номер Функция 3 || Многогод./Едногод. || от държави от ЕАСТ || от страни кандидатки || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент

3 || 18 01 04 аа — Фонд „Убежище и миграция“ — техническа помощ || Едногод. || НЕ || НЕ || НЕ || НЕ

3 || 18 02 аа — Фонд „Убежище и миграция“ || Многогод. || НЕ || НЕ || НЕ || НЕ

3 || 18 01 04 бб — Фонд „Вътрешна сигурност“ — полиция и престъпност — техническа помощ || Едногод. || НЕ || НЕ || ДА || НЕ

3 || 18 02 бб — Фонд „Вътрешна сигурност“ — полиция и престъпност || Многогод. || НЕ || НЕ || ДА || НЕ

3 || 18 01 04 вв — Фонд „Вътрешна сигурност“ — граници и визи — техническа помощ || Едногод. || НЕ || НЕ || ДА || НЕ

3 || 18 02 вв — Фонд „Вътрешна сигурност“ — граници и визи || Многогод. || НЕ || НЕ || ДА || НЕ

Вноските от трети държави са свързани и с двата компонента на фонд „Вътрешна сигурност“.

Критериите и методът на изчисляване на тези вноски ще бъдат договорени между ЕС и асоциираните държави въз основа на отделна процедура.

Ако предположим, че процентите са подобни на използваните понастоящем в рамките на Фонда за външните граници, от асоциираните държави ще бъде поискано да внесат около 210 милиона EUR за компонента „Граници и визи“ и около 50 милиона EUR за компонента „Полицейско сътрудничество“.

3.2. Очаквано отражение върху разходите 3.2.1. Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова рамка: || Номер 3 || Сигурност и гражданство

ГД „Вътрешни работи“ || || || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || След 2020 г. || ОБЩО

Ÿ Бюджетни кредити за оперативни разходи (по текущи цени) || || || || || || || || ||

18 02 аа  Фонд „Убежище и миграция“ || Поети задължения || (1) || 517.492 || 527.892 || 538.500 || 549.320 || 560.356 || 571.613 || 586.266 || - || 3,851.439

Плащания || (2) || 90.085 || 102.823 || 270.844 || 420.790 || 532.681 || 543.385 || 554.303 || 1,336.528 || 3,851.439

18 02 бб Фонд „Вътрешна сигурност“ – Полиция и престъпност || Поети задължения || (1а) || 135.076 || 143.047 || 151.283 || 159.791 || 168.578 || 177.653 || 187.022 || || 1,122.450

Плащания || (2а) || 15.714 || 43.881 || 71.419 || 111.709 || 147.854 || 156.248 || 164.918 || 410.707 || 1,122.450

18 02 вв  Фонд „Вътрешна сигурност“ — Граници и визи || Поети задължения || (1а) || 422.310 || 447.186 || 472.886 || 499.435 || 526.856 || 555.173 || 584.412 || - || 3,508.258

Плащания || (2а) || 59.999 || 120.794 || 223.204 || 350.813 || 461.098 || 487.256 || 514.275 || 1,290.818 || 3,508.258

Бюджетни кредити с административен характер, финансирани от пакета за определени програми[21] || || || || || || || || ||

18 01 04 аа             Фонд „Убежище и миграция“ || || (3) || 2.500 || 2.500 || 2.500 || 2.500 || 2.500 || 2.500 || 2.500 || || 18.500

18 01 04 бб            Фонд „Вътрешна сигурност“ – Полиция и престъпност || || || 0.800 || 0.800 || 0.800 || 0.800 || 0.800 || 0.800 || 0.800 || || 5.600

18 01 04 вв             Фонд „Вътрешна сигурност“ — Граници и визи || || || 1.700 || 1.700 || 1.700 || 1.700 || 1.700 || 1.700 || 1.700 || || 11.900

ОБЩО бюджетни кредити за ГД „Вътрешни работи“ || Поети задължения || =1+1а +3 || 1.079,878 || 1.123,125 || 1.167,669 || 1.213,546 || 1.260,790 || 1.309,439 || 1.362,700 || || 8.517,147

Плащания || =2+2а +3 || 170.799 || 272.497 || 570.467 || 888.313 || 1,146.634 || 1,191.889 || 1,238.496 || 3,038.053 || 8.517,147

Функция от многогодишната финансова рамка: || 5 || „Административни разходи“

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| || || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || След 2020 г. || ОБЩО

ГД „Вътрешни работи“ ||

Ÿ Човешки ресурси || 20.841 || 20.841 || 20.841 || 20.841 || 20.841 || 20.841 || 20.841 || || 145.887

Ÿ Други административни разходи || 0,156 || 0,159 || 0,162 || 0,165 || 0,168 || 0,172 || 0,175 || || 1,157

ОБЩО ГД „Вътрешни работи“ || Бюджетни кредити || 20.997 || 21.000 || 21.003 || 21.006 || 21.009 || 21.013 || 21.016 || || 147.044

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || (Общо поети задължения = oбщо плащания) || 20.997 || 21.000 || 21.003 || 21.006 || 21.009 || 21.013 || 21.016 || || 147.044

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| || || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || След 2020 г. || ОБЩО

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИИ 1—5 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || 1,100.875 || 1,144.125 || 1,188.672 || 1,234.552 || 1,281.799 || 1,330.452 || 1,383.716 || || 8,664.191

Плащания || 191.796 || 293.497 || 591.470 || 909.319 || 1,167.643 || 1,212.902 || 1,259.512 || 3,038.053 || 8,664.191

3.2.2. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

– ¨  Предложението/инициативата не води до използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

– þ  Предложението води до използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:    Политиката в областта на вътрешните работи се осъществява основно чрез споделено управление. Приоритетите за разходи се определят на равнище ЕС, но действителното всекидневно управление се извършва от отговорните органи на национално равнище. Общите показатели за крайните продукти и общите цели ще бъдат решени съвместно от Комисията и отговорните органи като част от техните национални програми и ще бъдат одобрени от Комисията. Затова е трудно да се посочат цели за крайните продукти, докато програмите не бъдат съставени, договорени и одобрени през 2013/14 г.    Що се отнася до централизираното управление, не е възможно ГД „Вътрешни работи“ да изготви изчерпателен списък с всички крайни продукти, които трябва да бъдат доставени посредством финансовата интервенция в рамките на фондовете, нито да представи свързаните с тях средни разходи и техния брой, както се изисква от настоящия раздел. Към настоящия момент не съществуват статистически инструменти, позволяващи да се изчислят значителните средни разходи въз основа на текущите програми, а и такова точно определение би било в противоречие с принципа, че бъдещата програма трябва да предоставя достатъчно гъвкавост, за да бъдат обслужвани политическите приоритети в периода 2014—2020 г. Това важи особено много за спешната помощ и действията във и по отношение на трети държави.

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Да се посочат целите и крайните продукти ò || || || Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || …да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6) || ОБЩО

КРАЙНИ ПРОДУКТИ

Вид краен продукт[22] || Среден разход за крайния продукт || Брой на крайните продукти || Разходи || Брой на крайните продукти || Разходи || Брой на крайните продукти || Разходи || Брой на крайните продукти || Разходи || Брой на крайните продукти || Разходи || Брой на крайните продукти || Разходи || Брой на крайните продукти || Разходи || Общ брой на крайните продукти || Общо разходи

СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ № 1[23]… || || || || || || || || || || || || || || || ||

- Краен продукт || || || || || || || || || || || || || || || || || ||

- Краен продукт || || || || || || || || || || || || || || || || || ||

- Краен продукт || || || || || || || || || || || || || || || || || ||

Междинна сума за специфична цел № 1 || || || || || || || || || || || || || || || ||

СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ № 2… || || || || || || || || || || || || || || || ||

- Краен продукт || || || || || || || || || || || || || || || || || ||

Междинна сума за специфична цел № 2 || || || || || || || || || || || || || || || ||

ОБЩО РАЗХОДИ || || || || || || || || || || || || || || || ||

3.2.3. Очаквано отражение върху бюджетните кредити с административен характер 3.2.3.1. Обобщение

– ¨  Предложението/инициативата не води до използване на бюджетни кредити за административни разходи

– þ Предложението води до използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая) „Вътрешни работи“

ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка[24] || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || ОБЩО

Човешки ресурси „Вътрешни работи“ || 20.841 || 20.841 || 20.841 || 20.841 || 20.841 || 20.841 || 20.841 || 145.887

Други административни разходи || 0,156 || 0,159 || 0,162 || 0,165 || 0,168 || 0,172 || 0,175 || 1,157

Междинна сума за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || 20.997 || 21.000 || 21.003 || 21.006 || 21.009 || 21.013 || 21.016 || 147.044

Извън ФУНКЦИЯ 5[25] от многогодишната финансова рамка[26] || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || ОБЩО

Човешки ресурси „Вътрешни работи“ || 1.280 || 1.280 || 1.280 || 1.280 || 1.280 || 1.280 || 1.280 || 8.960

Други разходи с административен характер || 3.720 || 3.720 || 3.720 || 3.720 || 3.720 || 3.720 || 3.720 || 26.040

Междинна сума извън ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || 5.000 || 5.000 || 5.000 || 5.000 || 5.000 || 5.000 || 5.000 || 35.000

ОБЩО || 25.997 || 26.000 || 26.003 || 26.006 || 26.009 || 26.013 || 26.016 || 182.044

3.2.3.2.  Очаквани нужди от човешки ресурси

– ¨  Предложението/инициативата не води до използване на човешки ресурси

– þ Предложението/инициативата води до използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу: Цифрите, използвани за година n, са тези за 2011 г.

Оценката се посочва в цели стойности (или най-много до един знак след десетичната запетая)

|| || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г.

Ÿ Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и временно наети лица) „Вътрешни работи“ ||

|| 18 01 01 01 (Централа и представителства на Комисията) || 136 || 136 || 136 || 136 || 136 || 136 || 136

|| XX 01 01 02 (Делегации) || 15 || 15 || 15 || 15 || 15 || 15 || 15

|| 18 01 05 01 (Непреки изследвания) || || || || || || ||

|| 10 01 05 01 (Преки изследвания) || || || || || || ||

|| Ÿ Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време — ЕПРВ)[27] ||

|| 18 02 01 (ДНП, ПНА, КНЕ от общия пакет) || 16 || 16 || 16 || 16 || 16 || 16 || 16

|| ХХ 02 02 (ДНП, КНЕ, МЕД, МП и ПНА в делегациите) || 10 || 10 || 10 || 10 || 10 || 10 || 10

|| 18 01 04 аа[28] || - в централата[29] || 10 || 10 || 10 || 10 || 10 || 10 || 10

|| - в делегациите || * || * || * || * || * || * || *

|| 18 01 04 бб[30] || - в централата[31] || 4 || 4 || 4 || 4 || 4 || 4 || 4

|| - в делегациите || * || * || * || * || * || * || *

|| 18 01 04 вв[32] || - в централата[33] || 6 || 6 || 6 || 6 || 6 || 6 || 6

|| - в делегациите || * || * || * || * || * || * || *

|| XX 01 05 02 (ДНП, ПНА, КНЕ — Непреки изследвания) || || || || || || ||

|| 10 01 05 02 (ДНП, ПНА, КНЕ — Преки изследвания) || || || || || || ||

|| Други 13 01 04 02) || || || || || || ||

|| ОБЩО || 197 || 197 || 197 || 197 || 197 || 197 || 197

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на генералната дирекция, на който вече е възложено управлението на действието и/или който е преразпределен в рамките на генералната дирекция, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата генерална дирекция в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения. Сумите и условните изчисления ще бъдат коригирани, ако се прехвърлят задачи на изпълнителна агенция.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и временно наети лица в централата || Задачите, които трябва да се изпълняват, включват всички задачи, необходими за управлението на една финансова програма, като: - предоставяне на данни за бюджетната процедура; - осъществяване на диалог за политиките с държавите-членки;             - изготвяне на годишни работни програми/решения за финансиране, определяне на годишни приоритети, одобряване на национални програми;           - управление на национални програми, покани за представяне на предложения и процедури за възлагане на обществени поръчки и последващите процедури за подбор; - осъществяване на контакти със заинтересованите участници (потенциални/настоящи бенефициери, държави-членки и т.н.);            - изготвяне на насоки за държавите-членки;               - оперативно и финансово управление на проекти;  - упражняване на контрол, както е описано по-горе (предварителна проверка комитет за обществени поръчки, последващи одити, вътрешен одит, уравняване на сметките);             - счетоводство;    - разработване и управление на информационни продукти в сферата на безвъзмездните средства и управлението на национални програми;   - наблюдение и докладване за постигането на целите, включително в годишните отчети за дейността и докладите на вторично оправомощения разпоредител с бюджетни кредити

Външен персонал || Задачите са подобни на тези на длъжностните лица и временно наетите лица, с изключение на задачите, които не могат да се извършват от външен персонал

Персонал в делегациите || За да допринасят за изпълнението на политиката в областта на вътрешните работи и по-специално на нейното външно измерение, делегациите на ЕС трябва да разполагат с достатъчно експертни познания в областта. Това може да бъде персонал на Европейската комисия и/или на Европейската служба за външна дейност.

За да допринасят за изпълнението на политиката в областта на вътрешните работи и по-специално на нейното външно измерение, делегациите на ЕС трябва да разполагат с достатъчно експертни познания в областта. Това може да бъде персонал на Европейската комисия и/или на Европейската служба за външна дейност.

3.2.4. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

– þ  Предложението/инициативата е съвместимо(а) със следващата многогодишна финансова рамка.

– ¨  Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

Обяснете нужното препрограмиране, като посочите съответните бюджетни редове и суми.

– ¨  Предложението/инициативата налага да се използва Инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка[34].

Обяснете нуждата, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми.

3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

– Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни

– þ Предложението предвижда финансирането от Съюза да се съфинансира. Точната сума не може да бъде определена. В регламента се посочват максималните проценти на съфинансиране, разграничени в съответствие с видовете действия:

Бюджетни кредити в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || Общо

Да се посочи съфинансиращият орган || Държавите-членки || Държавите-членки || Държавите-членки || Държавите-членки || Държавите-членки || Държавите-членки || Държавите-членки ||

ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити || Предстои да бъдат изчислени || Предстои да бъдат изчислени || Предстои да бъдат изчислени || Предстои да бъдат изчислени || Предстои да бъдат изчислени || Предстои да бъдат изчислени || Предстои да бъдат изчислени ||

3.3. Очаквано отражение върху приходите

– þ  Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

– ¨  Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

– ¨         върху собствените ресурси

– ¨         върху разните приходи

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред: || Налични бюджетни кредити за текущата бюджетна година || Отражение на предложението/инициативата[35]

Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || … да се добавят толкова колони, колкото е необходимо, за да се обхване целият период на финансово отражение (вж. точка 1.6)

Статия …. || || || || || || || ||

За разните целеви приходи да се посочи(ат) засегнатият(те) разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове).

Да се посочи методът на изчисляване на отражението върху приходите.

[1]               COM(2011) 500 окончателен.

[2]               COM(2010) 700 окончателен.

[3]               COM(2010) 543 окончателен.

[4]               „Преглед на бюджета на ЕС“ (COM(2010) 700, 19.10.2010 г.).

[5]               Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 (COM(2011) 615 окончателен).

[6]               Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика (COM(2011) 628/3).

[7]               Вж. бележка под линия 1.

[8]               OВ C […], […] г., стр. […].

[9]               OВ C […], […] г., стр. […].

[10]             Преразглеждане на всеки три години на Финансовия регламент — предложение на Комисията COM(2010) 260.

[11]             Преразглеждане на всеки три години на Финансовия регламент — предложение на Комисията COM(2010) 260.

[12]             ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

[13]             OВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1.

[14]             УД: управление по дейности — БД: бюджетиране по дейности.

[15]             Съгласно член 49, параграф 6, букви а) или б) от Финансовия регламент.

[16]             Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html

[17]             Посочени в член 185 от Финансовия регламент.

[18]             Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = едногодишни бюджетни кредити

[19]             ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

[20]             Страни кандидатки и, ако е приложимо, страни потенциални кандидатки от Западните Балкани.

[21]             Техническа и/или административна помощ и разходи за подпомагане на изпълнението на програми и/или действия на ЕС (предишни редове „BA“), непреки изследвания, преки изследвания.

[22]             Крайните продукти са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр. брой финансирани обмени на студенти, км построени пътища и т.н.).

[23]             Съгласно описанието в раздел 1.4.2 „Специфична(и) цел(и)…“

[24]             Общ пакет, изготвен въз основа на окончателното разпределение на човешките ресурси за 2011 г., включително длъжностни лица и външен персонал.

[25]             Техническа и/или административна помощ и разходи за подпомагане на изпълнението на програми и/или действия на ЕС (предишни редове „BA“), непреки изследвания, преки изследвания.

[26]             Външен персонал, финансиран по предишни редове „BA“, въз основа на окончателните отпуснати средства за 2011 г. за човешките ресурси, включително външния персонал в централата и делегациите.

[27]             ДНП= договорно нает персонал; ПНА= персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт.

[28]             Под тавана за външния персонал от бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове „BA“).

[29]             Основно за структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР).

[30]             Под тавана за външния персонал от бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове „BA“).

[31]             Основно за структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР).

[32]             Под тавана за външния персонал от бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове „BA“).

[33]             Основно за структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР).

[34]             Вж. точки 19 и 24 от Междуинституционалното споразумение.

[35]             Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.