52011PC0730

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИEТО

В разпоредбите от Регламент (ЕО) № 2073/2004 се урежда правната рамка за административното сътрудничество в областта на акцизите. Необходимо е тези разпоредби да се преразгледат, за да се отчете въвеждането на компютърната Система за движение и контрол на акцизни стоки (Excise Movement and Control System, наричана по-долу „EMCS“). EMCS бе установена въз основа на Решение № 1152/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 2003 година за компютризиране на движението и контрола върху акцизните стоки. EMCS подкрепя по-бърз и по-интегриран подход за органите на държавите-членки за контрол на движението на акцизните стоки, въз основа на автоматизиран анализ на риска (срв. третото съображение от Решение № 1152/2003/ЕО).

Съществуващият регламент на Съвета представляваше правно основание за по-ранен етап от проекта за EMCS, за подкрепяне на компютърно подпомагани ръчни процедури (етап 0 от EMCS) в очакване на автоматизирането на подкрепата при административното сътрудничество, което се съдържа в етап 2 и етап 3 от EMCS. Членовете относно използването на системата за регистрирането на стопански субекти SEED (Система за обмен на данни за акцизни стоки), EWSE (Система за ранно предупреждение за акцизни стоки) и MVS (Система за проверка на движението) представляваха правно основание за използването на тези инструменти, а също и по-общите членове относно исканията за информация, автоматичния обмен и спонтанния обмен. Те идваха от по-ранно законодателство в областта на административното сътрудничество, Директива 77/799/ЕИО на Съвета и някои разпоредби от Директива 92/12/ЕИО на Съвета.

EWSE и MVS в момента постепенно се преустановяват; етап 2 от EMCS е въведен, а етап 3 от EMCS трябва да бъде въведен в действие през 2012 г. Етап 3 от EMCS ще може да генерира електронни съобщения, с които да замени EWSE и в началото да замени частично, а по-късно и напълно MVS.

Съществуващото описание на SEED в Регламент (ЕО) № 2073/2004 е неактуално, тъй като се основава на етап 0 от системата, следователно се налага да бъде актуализирано. В допълнение, необходимо е ясно правно основание за услугата, предоставяна на портала „Европа“, за проверка на валидността на разрешителните на стопанските субекти (SEED-on-Europa).

Етап 3 ще включва автоматичен обмен на съобщения между стопанските субекти и администрациите на държавите-членки за докладване на изключителни ситуации, като например резулатите от проверки по пътищата, доклади за изключения, направени от стопанските субекти и окончателни прекъсвания на движението. Този обмен в момента се извършва ръчно с полагане на максимални усилия. Автоматизирането на тези потоци от съобщения ще е от значение за подобряването на контрола и административното сътрудничество.

Като част от проекта за EMCS се предвижда предоставяне на услуга за статистика и докладване (CS/MISE — Централни услуги/Управленска информационна система за акцизни стоки). Това цели да подобри качеството и честотата на докладване на работата на EMCS. Чрез тази услуга частично ще се премахне необходимостта от ръчно събиране на оперативни статистически данни от държавите-членки и от Комисията. Ще бъде необходимо правно основание, за да се позволи събирането на данни от отделните записи на движенията.

С Решение № 1152/2003/ЕО от Комисията и от държавите-членки се изисква да финансират разработването, изпитването и пускането в експлоатация на EMCS. Новият регламент също предлага подобно постоянно задължение от страна на държавите-членки и на Комисията за поддръжка на EMCS и на услугите, свързани с EMCS, след като е вече оперативна.

Освен тези конкретни промени, за необходими се смятат и други промени в съдържанието на Регламент (ЕО) № 2073/2004:

- Актуализиране на езиковия изказ в регламента, за да се отчетат новите законодателни стандарти;

- Общ преглед на текста, като се премахват разпоредбите, които вече не са уместни и като се структурира текстът по по-логичен начин;

- Вземане предвид на новите процедури за административно сътрудничество в областта на акцизите и в друг области, с цел да се предостави регулаторна рамка, която да е по-ефикасна и да представлява по-малка тежест както за органите, отговарящи за акцизите, така и за стопанските субекти.

С цел се предостави правно основание за функциите на административно сътрудничество на EMCS, да се създаде един по-подреден, по-лесен за четене и по-последователен документ и, като се има предвид обхватът на промените, се предлага текстът на съществуващия регламент да се замени изцяло.

2. РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Използване на експертни мнения

Предложението бе разработено в тясно сътрудничество с работна група от специалисти под егидата на Комитета по акцизите (създаден съгласно Директива 2008/118/EО). Службите на Комисията проведоха редица двустранни и многостранни обсъждания със заинтересованите държави-членки, за да се обсъди допълнително предложението.

Оценка на въздействието върху служби на Комисията и на държавите-членки

Сред новите елементи, които се съдържат в предложението, основните представляват юридически правила, гарантиращи прилагането на EMCS. Произтичащото въздействие трябва да се отдаде по същество не на предложения тук текст, а на Решение № 1152/2003/ЕО, с което бе взето решение за създаването на EMCS. Както е обяснено по-горе, в частност новата система опростява движенията под режим отложено плащане на акциз и улеснява осъществяването на съответния контрол от страна на държавите-членки. Настоящото предложение не налага допълнителна тежест върху стопанските субекти, участващи в движението на акцизни стоки в сравнение със сегашната ситуация, тъй като до голяма степен е насочено към модернизирането на съществуващите инструменти и практики. Добавянето на нови механизми за статистика и докладване следва да намали сегашната административна тежест върху администрациите на държавите-членки, като същевременно подобри качеството на докладването.

Оценка на въздействието върху основните права

Съгласно предложението се приема, че държавите-членки прилагат при необходимост и по пропорционален начин член 13 от Директива 95/46/EО, която предоставя възможност държавите-членки по изключение да освобождават административните органи от задължението да действат съгласно всички права на субектите на данните по член 8 от Хартата на основните права. Регламентът позволява на държавите-членки да използват изключенията, предвидени в член 13 от Директива 95/46/EО за съхраняване или обмен на информация, когато такова ограничение е необходимо за опазване на важни икономически или финансови интереси на държавата-членка или на Европейския съюз, в това число от паричен, бюджетен и данъчен характер. Точното прилагане на освобождаването се определя от националното законодателство и административната практика при спазване на националните разпоредби за транспониране на Директива 95/46/EО, както и при спазване на общите законови принципи на необходимост и пропорционалност на предприетите мерки и предпологаемата уместност на събираната, съхранявана или обменяна информация. В това отношение няма изменение в правата и задълженията на държавите-членки спрямо правата и задълженията, посочени в съществуващия регламент относно административното сътрудничество в областта на акцизите.

Обработката на данни от страна на Комисията се ограничава до следните области:

1. Предоставяне на сигурен канал за комуникация (CCN/CSI) между администрациите на държавите-членки. Този канал се използва за препращане на структурирани съобщения, включващи обмен на информация при искане, автоматичен обмен на информация и спонтанно препращане на информацията, което може да спомогне за правилното прилагане на законодателството за акцизите.

2. Предоставяне на механизъм за копиране на данните от регистрирането на стопанските субекти, участващи в движението на акцизни стоки между държавите-членки.

3. Извличане на данни за статистически цели.

Област № 1 (сигурният канал за комуникация) може да предава информация, получена от държавите-членки, които са използвали освобождаванията, предвидени в член 13 от Директива 95/46/ЕО, когато държава-членка трябва да обмени данни с друга държава-членка, за да установи цялостна и точна картина на съответствието със законодателството в областта на акцизите. Комисията приема, че използването на член 13 се ограничава до случаите, при които с разумна увереност може да се твърди, че нотифицирането на субекта на данните може да доведе до взаимодействие с оценката на съответствието със законодателството в областта на акцизите, извършвана от въпросната държава-членка. Предполага се, че обхватът на информацията, обработена съгласно настоящия проект за регламент, е необходим за гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на акцизите (проект на член 1, както и обясненията, посочени за тази разпоредба по-долу). Държавите-членки са законово обвързани от задълженията си по Договора и по националното законодателство, произтичащо от Директива 95/46/ЕО, да спазват правата на субектите на данните по член 8, и също поради общите правни принципи за необходимост и пропорционалност. Националните договорености не се уточняват в настоящия регламент, тъй като това не е нобходимо. Комисията приема също така, че при упражняването на правомощията, предоставени чрез настоящия регламент, държавите-членки спазват всичките си задължения по Договора.

Комисията само предоставя механизъм за комуникация с цел обмен на данни, събирани и съхранявани от държавите-членки и не разполага с оперативен достъп до самите данни, освен за поддръжката на системата. Отговорността на Комисията съгласно настоящото предложение е да гарантира поверителността и правилното предаване на данните, които са ни поверени.

Област № 2 (огледално копие на данните от регистрирането на стопанските субекти) не налага използването на член 13 от държавите-членки, тъй като тази информация се предоставя от самите субекти на данните. Държавите-членки следва да уведомят субектите на данните за тези данни и въпросните субекти следва да могат да поправят неточностите в тези данни. За целта на това право, предложението напомня за необходимостта да се позволи достъп на субектите до собствените им данни в тази област, както и да им се даде възможност за поправяне на грешки. При все това, Комисията не притежава оперативен достъп и следователно няма възможност да изменя самите данни, тъй като това би предполагало Комисията да упражни контрол върху националните регистри на стопанските субекти, тъй като основната отговорност на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ е да гарантира непрекъснатата поверителност на обработваната информация. Обществената услуга, позволяваща проверката на валидността на разрешителните, използва извадка от данните за регистрирането на стопанските субекти, участващи в движението на акцизни стоки, която съдържа единствено номер на разрешителното за акциз и не съдържа информация, чрез която могат да бъдат идентифицирани физически лица, като например име или адрес. Комисията предоставя адрес за електронна поща за връзка по отношение на тази услуга. Когато стопански субект смята, че предоставената информация е неточна, Комисията предоставя на стопанския субект данни за административния орган на държавата-членка, който отговаря за контрола на данните на този стопански субект.

Област № 3 обхваща единствено извличането на анонимни оперативни данни, използвани за съставянето на статистически доклади. Тази извадка не съдържа идентификация на стопанските субекти, участващи в движението на акцизи.

3. ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Обобщение на предлаганите мерки

Комисията предлага на Съвета да приеме нов регламент относно административното сътрудничество в областта на акцизите, който да замени съществуващия регламент на Съвета в тази област.

Целта е да се приведе законодателството в тази област в съответсвие с възможностите, създадени от развиването на EMCS, и да се предостави по-ясно и изчерпателно правно основание за тези възможности, за да могат съществуващите ръчни и полуавтоматизирани процедури да бъдат заменени.

Друга цел е да се определят по-ясно правата и задълженията на държавите-членки и на Комисията в областта, както по отношение на EMCS, така и по-общо.

Такъв подход ще позволи и насърчи засиленото сътрудничество между държавите-членки, и ще приведе в по-голяма степен законодателството в областта в съответствие с наскоро приетите разпоредби за административно сътрудничество в областта на ДДС и на прякото данъчно облагане.

Правно основание

Член 113 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Принцип на субсидиарност

Доколкото предложението не попада в изключителната компетентност на Европейския съюз, се прилага принципът на субсидиарност.

Целите на предложението не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки поради следната причина.

Целта на предложението е Регламент (ЕО) № 2073/2004 на Съвета да бъде заменен с разпоредби, които да изпълняват същата функция, а именно да предоставят обща правна рамка за административно сътрудничество в конкретната област на акцизните стоки и да позволят пълноценно използване на механизмите на системата EMCS.

Тази цел не може да бъде постигната в достатъчна степен от отделни действия на държавите-членки и може да се постигне по-добре на равнището на Европейския съюз. При липса на настоящото предложение и при съществуващия регламент обменът на информация между държавите-членки можеше да се осъществява единствено чрез договаряне на двустранни споразумения. Би било малко вероятно такива двустранни спогодби да се подпомагат по електронен път от въпросните държави-членки, тъй като цената би била непоносима за двустранна спогодба. Вариранията между двустранните спогодби също могат да представляват пречка пред ефикасното функциониране на единния пазар.

Принцип на пропорционалност

Настоящото предложение е в съответствие с принципа на пропорционалност поради следната(ите) причина(и).

Предложеното действие определя само общи процедурни правила и инструменти, които да улеснят ежедневното административно сътрудничество между държавите-членки, които следователно запазват пълна отговорност за своята вътрешна организация и разпределяне на ресурси. Те определят кои случаи са предмет на международно административно сътрудничество и как да използват получените резултати.

Предложеното действие не създава допълнителна финансова или административна тежест за Общността, националните правителства, регионалните и местни власти, стопанските субекти и гражданите, а напротив, то оптимизира разходите, свързани с финансови и човешки ресурси, като установява общ подход за международно административно сътрудничество.

Избор на инструменти

Предлаган инструмент: регламент.

Изборът на инструмент е напълно съобразен с действащия понастоящем правен акт. Регламентът предоставя обща рамка за дейност, която да се приложи незабавно след заменянето на съществуващия регламент.

Предложението цели да предостави основа за модернизиране на съществуващата обща рамка за административно сътрудничество между държавите-членки. Регламентът се отнася единствено до административното сътрудничество и не оказва влияние върху сближаването на националните законодателства във връзка с управлението на движенията на акцизни стоки или върху облагането на акцизни стоки, които се уреждат от други правни актове.

4. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Всякакво отражение върху бюджета, свързано с въвеждането на етап 3 от EMCS е резултат от Решение № 1152/2003/ЕО. Отражението върху бюджета от разработването и функционирането на нова услуга за събиране на статистически данни, и ангажиментът за продължаване на разработването, поддръжката и работата на системата като цяло се покрива от разходите по програма „Фискалис 2013“[1] и следователно няма да се обсъжда допълнително тук.

5. Допълнителна информация

Отмяна на съществуващо законодателство

С приемането на предложението ще се отмени съществуващо законодателство, а именно Регламент (ЕО) № 2073/2004.

Опростяване

Предложението предвижда опростяване на законодателството, опростяване на административните процедури за публичните власти (на ЕС или национални) и опростяване на административните процедури за частни лица.

Законодателството води до опростяване в административно отношение, тъй като съдържа общи мерки, които са лесни за тълкуване и прилагане, и които отиват по-далеч в тази насока, отколкото мерките в Регламент (ЕО) № 2073/2004.

Публичните власти ще могат да използват общи средства и инструменти в предварително определена организационна рамка. Този набор от мерки ще улесни прибягването до международно административно сътрудничество на европейско равнище. Разширяване на обхвата на законодателството на ЕС ще означава, че административните органи няма да трябва да използват различни набори от законодателни уредби, всяка от които има свои собствени правила и условия в зависимост от вида на иска, във връзка с който се търси помощ.

Подробно обяснение на предложението

В следващото подробно обяснение, по членове, се акцентира върху разпоредбите, които са нови или са съществено изменени в сравнение със съответните разпоредби от Регламент (ЕО) № 2073/2004. За да се направи връзка между новите и съществуващите разпоредби на Регламент (ЕО) № 2073/2004, следва да се използва таблицата на съответствието, приложена към предложения нов регламент.

Глава I — Общи разпоредби

Член 1 — Предмет и обхват

Този член отразява факта, че обхватът на регламента ще бъде разширен, така че да покрива административното сътрудничество с цел да гарантира прилагането на цялото законодателство в областта на акцизите, а не само правилното определяне на размера на акцизите. В него също се посочва принципът, че регламентът няма да окаже влияние върху прилагането в държавите-членки на правилата за съдебна взаимопомощ по наказателноправни въпроси.

Стандартът за „необходимост“ цели да предвиди обмен на информация по въпроси, свързани с акцизите, доколкото това се налага от истинските нужди на данъчните администрации, като същевременно е съобразен с критериите в Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на личните данни (член 8 и член 52, параграф 1). По-конкретно, едно искане за информация се смята за „необходимо“ например когато служи за проверка на подозрения на инспектори, че стопански субекти може да участват или да са участвали в нередовни от гледна точка на акцизите дейности. От друга страна терминът „необходим“ уточнява, че държавите-членки не следва да предприемат опити за извличане на информация, нито да искат информация, която не изглежда да има връзка с акцизите, за дадено физическо лице или установима група, или категория от лица.

Член 2 — Определения

Поместени са известен брой нови определения за отразяване въвеждането в действие на етапи 2 и 3 на EMCS, които не се съдържат в Регламент (ЕО) № 2073/2004 и за привеждане в съответствие с Директива 2008/118/ЕО на Съвета. Това са „обмен, предизвикан от възникнало събитие“, „стопански субект“, „акцизен номер“, „електронен административен документ“, „документ за административна взаимопомощ“ и „извънреден документ за административна взаимопомощ“. Други определения са леко изменени.

Членове 3—6 — Компетентни органи, централно звено за връзка за акцизите (ЦЗВА), отдели за връзка

Предложението е продължение на съществуващите разпоредби от Регламент (ЕО) № 2073/2004, където е посочена разликата между компетентния орган, който носи законова отговорност за обмена на информация и от чието име се осъществява този обмен, и преките връзки между отделите и длъжностните лица, съгласно делегираните правомощия на компетентния орган. Тези договорености са под надзора на централно звено за връзка за акцизите, което е и първото звено за контакт. Това е така, защото, като се има предвид обхватът на регламента и различията между държавите-членки в организацията и работата на правителствените отдели, и между държавите-членки като цяло, не е възможно да се установят единни правила в това отношение; в някои държави например, компетентни органи по принцип са администрациите или службите, отговарящи за акцизите, докато в други държави други органи могат да изпълняват определени задачи във връзка с административната помощ в тази област. Всяка държава-членка може да вземе самостоятелно решение за смяна на компетентния си орган. Ако го направи, тя е задължена да информира за това Комисията и останалите държави-членки.

Следователно тези членове не налагат ограничения в начина, по който държавите-членки избират вътрешната си организация, освен изискването за наличие на първо звено за контакт. По този начин предложението продължава да предоставя ясна правна рамка за децентрализирано сътрудничество, отдава на централните звена за връзка за акцизите първостепенна роля, но също и изяснява функциите, за които те носят основна отговорност.

Член 7 — Информация или документи, получени с разрешението или по искане на орган от съдебната власт

Когато поискана информация предполага запитване от името на или за орган от съдебната власт, обменът на информация понякога се отхвърля или значително се забавя. Това може да попречи на административен орган на запитващата държава-членка да предприеме ефективни и своевременни административни или съдебни преследвания срещу правонарушители. Следователно в член 7 се определя задължението на държавите-членки да си сътрудничат, когато става въпрос за наказателни преследвания, при зачитане на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.

Глава II — Сътрудничество по искане

Предложението определя правата и задълженията на държавите-членки и прави разликата между искания за информация и административни разследвания, присъствието на длъжностни лица в административните служби и тяхното участие в административните разследвания, използването на паралелен контрол и на искания за уведомяване. В член 11 се определя срок от три месеца за съобщаване на информация след датата на получаване на искането (един месец, ако информацията вече е налична), но също се допускат други срокове в отделни случаи.

Член 8 — Общи задължения на запитания орган

Член 8 като цяло остава непроменен от член 5 от Регламент (ЕО) № 2073/2004. Член 8, параграф 1 представлява правното основание за всички искания за информация, независимо дали са чрез EMCS или не. Параграф 2 задължава запитания орган да извърши административни разследвания, ако са необходими за получаването на тази информация. За тази цел в параграф 3 се предвижда, че исканията за информация могат да включват мотивирано искане за административно разследване. Запитаната държава-членка може обаче да реши, че извършването на административно разследване не е необходимо, но в такъв случай тя уведомява незабавно запитващата държава-членка за мотивите за своето решение. За да се избегнат произволни откази, списъкът от правни причини за такъв отказ е посочен в член 25. Както е понастоящем, запитаният орган трябва да действа по същия начин, по който би действал ако го прави от свое име или по искане на друг орган от същата държава-членка.

Членове 9 и10 — Вид на искането и на отговора, и предоставяне на документи

Член 9 актуализира член 6 от Регламент (ЕО) № 2073/2004, за да гарантира, че исканията и отговорите съгласно член 8 обичайно се осъществяват чрез използване на EMCS. Подробностите за стопанските процеси, обмена на информация и аварийните процедури ще се съдържат в акт за изпълнение на този регламент, съгласно член 35, параграф 2, който ще представлява правното основание за стопанските процеси и спецификациите за съобщенията в раздел IV от Функционалната спецификация на системата за акцизни стоки (FESS).

Въпреки това не е възможно да се предвидят предварително всички видове искания за информация и искания за административни разследвания. Съществува също така необходимост от обмен на доказателства и документация. Ето защо е важно да се признае, че обхватът на член 8 също включва обмен на информация, която в момента не се покрива от EMCS. Тези искания трябва да продължат да имат правно основание и следва да се предават по електронен път долкото това е възможно с оглед да се избегне ненужната тежест върху администрациите на държавите-членки. Пример е използването на сигурната система за електронна поща CCN за обмен на информация между централните звена за връзка за акцизите.

В член 10 се привилегирова използването на заверени копия и на извлечения, за да се избегне необходимостта от предаване на оригинални документи, чиято обработка би увеличила административната тежест.

Член 11 — Срокове

В член 11 Комисията предлага обичаен максимален срок от три месеца за предоставяне на информация, както е случаят съгласно Регламент (ЕО) № 2073/2004. Когато запитана държава-членка вече разполага с търсената информация, обичайният срок се намалява до 1 месец. В отделни случаи, като например особено сложни случаи на измами, включващи няколко държави-членки, може да се установи друг срок по общо съгласие. Когато запитаният орган не може да отговори на искането в срок, той трябва информира незабавно запитващия орган за причините, поради които не е успял да направи това, и посочва кога ще може да отговори.

Член 12 — Участие на длъжностни лица от други държави-членки в административните разследвания

Както и Регламент (ЕО) № 2073/2004, тази глава от предложението представлява правно основание длъжностни лица в областта на акцизите да присъстват на територията на друга държава-членка, за да обменят информация и да участват като наблюдатели в административните разследвания. Комисията предлага незначително изменение във формулировката на съществуващия регламент, за да уточни, че по взаимно общо съгласие длъжностни лица от друга държава-членка имат правото да присъстват навсякъде, където и длъжностните лица от държавата-членка имат правото да присъстват.

Член 13 — Паралелен контрол

Комисията продължава да смята, че паралелният контрол има положителен принос към административното сътрудничество и следва да бъде неразделна част от стандартните планове за контрол на държавата-членка. В случаите, когато има подозрения, свързани с трансгранични нередности или нарушения в областта на акцизите, паралелният контрол може да бъде много ефективен инструмент за проверка на съответствието и за контрол за администрациите на държавите-членки.

Някои многостранни проверки се финансират по програма „Фискалис 2013“, за да се насърчат държавите-членки да включват паралелния контрол в своите планове за контрол. Комисията предлага само незначително изменение на съществуващия в регламента текст (замяната на „централно звено за връзка“ с „централно звено за връзка за акцизите“).

Член 14 — Искане за уведомяване за административни решения и мерки

Този член позволява адресатите на решения от запитващите органи, които ги засягат, да бъдат уведомявани за тях, с изключение на уведомявания за вземания. Предложението се ограничава до актуализиране на позоваването на директивата за вземанията, като Директива 76/308/ЕИО е заменена от Директива 2010/24/ЕС от 16 март 2010 година относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки[2].

Глава III — Обмен на информация без предварително искане

Членове 15—18 — Задължителен обмен, незадължителен обмен и последващ обмен

Комисията предлага известен брой промени в тази глава с цел да създаде логическа и лесно разбираема рамка за автоматичен обмен и спонтанен обмен, както и гъвкава рамка за правомощията на онези държави-членки, които биха искали да стигнат по-далече от автоматичните обмени, посочени в раздел 4 от FESS. Предложението също така въвежда понятието „последващ обмен“, подобно на понятието за „обратна връзка“ при ДДС и прякото данъчно облагане. Това представлява доброволно докладване от запитващата или получаващата държава-членка във връзка с полезността на получената информация. Това може да се отрази положително върху качеството на обменяната информация. Тази функционалност за момента не е част от EMCS.

Съществуващият регламент вече съдържа членове, които се отнасят до автоматичния или задължителен обмен, и някои държави-членки са използвали правните възможности за обмен на месечни доклади и за препращане на информация. Съществува обаче неяснота в настоящия регламент по отношение на правата и задълженията, породени от тези членове, наред със съществуването на отделен член за EWSE, която всъщност е конкретен вид спонтанен или незадължителен обмен, заедно със задължителен механизъм за обратна връзка при предупрежденията.

Информационните съобщения в EWSE излязоха от употреба с идването на етап 2 от EMCS, тъй като тяхната роля беше поета от препращането на електронни административни документи (е-АД) от държавата-членка на изпращане. Оставащите предупредителни съобщения в EWSE излизат от употреба с идването на етап 3 от EMCS, включващ възможност за спонтанен обмен, който ще замени тази функция.

В член 15 от предложението държавите-членки продължават да бъдат задължени да препращат информация на всяка друга държава-членка когато е имало нарушение или нередност, или когато нарушение или нередност може да има ефект в друга държава-членка, или когато има риск от измама, или загуба на акциз. Чрез този член също така се определя използването на съобщения в EMCS за извършване на този обмен на информация, когато тези съобщения са на разположение за въпросната информация. Чрез член 15 се определя и обменът на съобщения за докладване на изключителни ситуации, които могат да възникнат по време на движението на акцизни стоки, както се предвижда в раздел 4 от FESS. Целта е обменът на доклади за тези изключителни ситуации, които могат да възникат при движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз да бъде задължителен. С акт за изпълнение ще бъдат определени различните категории информация, която може да бъде обменяна автоматично, както по отношения на задължителната, така и на незадължителната. Държавите-членки ще могат да избират дали да използват автоматичния обмен или не въз основа на тези категории. Списъкът с категории ще се преразглежда ежегодно. В член 16 от предложението също се изяснява, че целта не е да се ограничават съществуващите между държавите-членки договорености във връзка с двустранния или многостранния обмен на информация.

Тук са дадени някои примери за възможна употреба на автоматичнен обмен:

а) ситуации, при които има подозрения за измама в друга държава-членка; Пример: когато не е върнато EMAS съобщение за получаване, нито е дадено някакво обяснение, и се подозира, че изпратените акцизни стоки са били отклонени в държавата-членка по получаване;

б) сиуации, при които има сериозен риск от измама в друга държава членка; Пример: акцизите се плащат в държава-членка, където акцизната ставка е ниска и стоките се преместват чрез споразумение за акцизни стоки, освободени за потребление, но стоките никога не стигат до получателя, като същевременно са отклонени за пазара на държавата-членка, където ставката е висока;

в) ситуации, при които е открита измама на територията на една държава-членка, която може да се разпростира и в друга държава-членка; Пример: държавата-членка, която открива нередното физическо присъствие на акцизни продукти, подозира, че може да е извършена измама в държавата-членка по отпътуване, включваща недостатъчно или неправилно докладване на акцизни стоки в е-АД.

Член 16 позволява на държавите-членки да предприемат препращане на информация, когато информацията не се вписва в категориите, въз основа на които държавата-членка обменя информация автоматично, може би поради откриването на необичайна, но икономически значима наредност. В член 16 също се предлага възможност за установяване на последваща процедура, която да се използва от запитващия орган, за да посочи на запитания орган дали дадената информация е била полезна. Опитът в областите на ДДС и преките данъци показва, че такъв вид обратна връзка е добра мотивация за широкото използване на спонтанния обмен и може да помогне на запитващия орган да попълни информацията си за даден случай.

В заключение, предложението цели да определи рамка, която е както гъвкава, така и ефективна за тези видове обмен на информация между държавите-членки.

Глава IV — съхраняване и обмен на информация, отнасяща се до стопанските субекти и статистически данни за сделки в рамките на Съюза

Четирите члена в тази глава съчетават обхвата на глава IV и на глава V от Регламент (ЕО) № 2073/2004. Със заменянето на EWSE и MVS от инструментите, предоставени от етап 3 от EMCS, членовете, свързани с тях, се премахват. Новият обхват на тази нова глава се определя по-ясно и представлява онези аспекти от административното сътрудничество, в които службите на Комисията предоставят оперативна подкрепа на дейностите по административно сътрудничество на държавите-членки, както и имат съгласуваща и улесняваща роля.

Член 19 — Съхранение и обмен на информация, съдържаща се в електронни бази данни

Този член описва разпоредбите за разпределената електронна база данни, позната като SEEDv.1, която се различава в някои отношения от своя предшественик, описан в Регламент (ЕО) № 2073/2004. В този член също се описва задължението на държавите-членки и на централните служби на Комисията да гарантират, че подробните данни в регистъра са актуални и точни, така че движенията на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциза могат да бъдат незабавно извършени, докато движения към неразрешени дестинации не могат да се осъществят. Накрая, член 19 представлява ясно правно основание за услугата SEED-on-Europa, чрез която стопанските субекти, участващи в движението на акцизни стоки могат да проверяват валидността на разрешителните на своите търговски партньори.

Чрез 20 — Достъп и поправка на информацията

Член 20 обяснява, че стопанските субекти имат право да проверяват обществено достъпната информация в SEED-on-Europa във връзка с подробните данни на своето разрешително, като въведат номера на разрешителното за акциз. Те също така имат право грешките в обществено достъпната информация да бъдат поправени от държавата-членка, която издава разрешителното. Комисията поема задължението да препраща такива искания за поправка до подходящия компетентен орган. За достъп и поправки на информация за стопанските субекти, която не е обществено достъпна, до която Комисията няма достъп, стопанският субект трябва да продължи да се обръща към съответния компетентен орган.

Член 21 — Запазване на данни

Този член постановява, че цялата информация, съхранявана в EMCS, следва да остане на разположение за най-малко 3 години, в зависимост от политиката на компетентния орган за запазване на данни и освен това тази информация следва да бъде достъпна онлайн за други държави-членки. Това цели да се избегнат прекомерните забавяния, когато държавите-членки извършват анализи на риска на исторически данни.

Съгласно законодателството за защита на данните, след изтичането на периода на запазване, такива данни следва да бъдат изтрити или изменени, за да се премахне информацията, която може да се използва за идентифициране на лица.

Член 22 — Правила за прилагане за съхраняваната информация

В член 22 се предвиждат правилата за прилагане за съхраняване и поправки на данни.

Глава V — Общи условия, регулиращи помощта

В тази глава са групирани някои взаимни изисквания и ограничения за предоставянето на помощ.

Член 23 — Езиков режим

Този член е пренаписан в предложението, за да се изрази значението му по-ясно. Преводите следва да са по-малко необходими, благодарение на по-доброто поддържане на многоезични интерфейси в EMCS.

Член 24 — Качество на услугата

Предлага се ново задължение, както за Комисията, така и за държавите-членки — да поддържат компютризирана система, така че поправките и актуализациите да се разработват и прилагат съгласно предварително определен договорен график. Подробностите за тези договорености ще се съдържат в споразумение за нивото на обслужване, в което се посочват взаимните задължения на Комисията и на държавите-членки. Комисията и държавите-членки ще поддържат също политика за сигурността на компютризираната система.

Член 25—– Общи ограничения на задълженията на запитаните органи

Съгласно този член запитаният орган има правото да откаже да извърши разследвания или да предостави информация, когато запитващият орган не е изчерпал обичайните си източници на информация, когато законодателните или административни практики на запитаната държава-членка във връзка с предоставяне на информация не разрешават на данъчните ѝ органи или да извършват такива разследвания, или да събират, или използват тази информация за собствени цели, или когато предаването на тази информация противоречи на обществения ред, или ще доведе до разкриването на търговска, промишлена или професионална тайна, или на търговски процес. Този член е актуализиран, за да се поясни, че това изключение не включва информация само защото е държана от финансова институция.

В член 25, параграф 5 от настоящото предложение се предвижда, че запитаният орган трябва да уведоми запитващия орган и Комисията за причините за отказ на искане за взаимопомощ.

Член 26 — Разходи

Този член е пренаписан в сравнение с неговия еквивалент в Регламент (ЕО) № 2073/2004. Да се разреши на запитания орган да иска изплащане на разходи, различни от разходите за външни екперти, противоречи на общото задължение на запитания орган да се отнася към исканията за административно сътрудничество по същия начин, по който би се отнасял ако исканото разследване е извършено от негово име.

Член 27 — Минимална сума

Този член дава на Комитета по акцизите правомощието да определи минимален праг на дължимите акцизи, за да се избегне непропорционалното използване на регламента.

Член 28 — Служебна тайна, защита на данните и използване на информацията, предоставена съгласно настоящия регламент

В този член се уточнява кои са допустимите начини на използване на получената информация. Защитата на данните се разширява до защита на информация, която може да не бъде свързана с извършваните действия, до която длъжностно лице е имало достъп по време на извършването на неговите задължения. В други отношения няма значителна промяна от съществуващата разпоредба, с изключение на актуализирането на позоваванията на друго законодателство.

Обменяната информация е предмет на разпоредби за служебна тайна и може да се разкрива единствено за определени цели. Тези цели включват съдебни или административни производства, които могат да доведат до наказания и които са образувани по повод нарушения на данъчното законодателство. Тази информация може да се използва за определяне на данъчната основа, за събиране или контрол на акцизите, за наблюдаване на движението на акцизни стоки. Такава информация може също да се използва за определяне на други мита или данъци, които са обект на Директива 2010/24/ЕС от 16 март 2010 г. Този член представлява също правно основание за обмен между органи, отговарящи за акцизите, и други данъчни органи в една и съща държава-членка.

Както и в съществуващия регламент, държавите-членки ограничават обхвата на задълженията, посочени в член 10, член 11, параграф 1, член 12 и член 21 от Директива 95/46/ЕО, за да опазят, където е необходимо, финансовите интереси на държавите-членки и на Европейския съюз, съгласно член 13 от Директива 95/46/ЕО. Тези освобождавания позволяват да не се разкрива разследването, както и повторното използване на данните за акциза, първоначално събирани от стопанския субект или други субекти за други цели.

Член 29 — Достъп до информацията съгласно разрешение от Комисията

Настоящият член установява основанието за достъп до данните на лица, упълномощени от Комисията, който е ограничен само дотолкова, колкото е необходимо за поддръжката и работата на системата.

Член 30 — Доказателствена стойност на получената информация

Текстът на този член е същият като на член 32 от съществуващия регламент, с който се установява еквивалентност на доказателствената стойност между информацията, получена чрез обмен на информация, и доказателствата, получени от други органи в рамките на същата държава-членка.

Член 31 — Задължение за сътрудничество

Текстът на този член е същият като на член 33 от съществуващия регламент. Целита на тази разпоредба е да се гарантира ефективната координация на национално равнище и на равнището на ЕС, като се изисква от държавите-членки да предприемат всички необходими за това мерки.

Член 32 — Взаимоотношения с трети страни

Този член позволява на държава-членка да препраща информация от трета държава до други държави-членки, ако информацията е полезна и също така позволява препращането на информация до трети държави, ако третата държава е сключила споразумение да се отнася към информацията съгласно принципа на Директива 95/46/ЕО.

Член 33 — Съдействие за стопанските субекти

Този член обхваща услугата, предвидена в член 24, параграф 3 от съществуващия регламент, според който една държава-членка може да поиска от друга държава-членка да извърши административно разследване с цел проследяване на липсваща документация.

Глава VI — Оценяване и Преходни и заключителни разпоредби

Член 34 — Оценяване на договореностите, събиране на оперативни статистически данни и докладване

Както е и в съществуващия регламент, целта на предложението е да установи ефективни разпоредби за взаимопомощ и обмен на информация, което да предотврати измамите при движението на акцизни стоки в рамките на Съюза. То възлага на Комисията отговорността за извършване на надзор на административното сътрудничество, но по никакъв начин не дава на Комисията оперативна роля в откриването и борбата срещу данъчните измами. При все това, поради вътрешното измерение на измамите в рамките на Съюза, включващи акцизи, от съществено значение е те да бъдат преодолени на равнището на Европейския съюз чрез обединените усилия на държавите-членки и на Комисията. Отговорността за мерките, изисквани за преодоляване на измамите при движенията на акцизни стоки в рамките на Съюза е на държавите-членки, но Комисията играе координираща и улесняваща роля. Следователно държавите-членки предоставят цялата статистическа информация, необходима за взаимното оценяване на ефективността на административното сътрудничество. След като EMCS е вече въведена в действие данните, които се събират и методът на оценяване чрез докладване ще бъдат отново уточнени чрез акт за изпълнение след приключването на текущите обсъждания с държавите-членки. Този член представлява също правно основание за директно събиране на данни за движението с оглед изготвянето на статистически доклади, като се използва приложението CS/MISE, като по този начин до голяма степен се премахва необходимостта държавите-членки да събират статистическите данни ръчно и се подобрява точността и своевременността на докладването.

Държавите-членки следва също да предоставят всякаква друга налична информация за използваните или предполагаемо използваните методи и практики за нарушаване на акцизното законодателството. Комисията докладва за всяка такава информация до останалите държави-членки, така че разпоредбите за административното сътрудничество съгласно настоящия регламент или съгласно акцизното законодателство да се подобряват постоянно и за да могат държавите-членки и Комисията да адаптират административното сътрудничество с оглед справяне с евентуални нови заплахи.

Член 35 — Комитет по акцизите

Член 35 от новото предложение актуализира член 34 от съществуващия регламент, за да се вземат предвид новите разпоредби във връзка с актовете за изпълнение съгласно Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета.

Член 36 — Отмяна на Регламент (ЕО) № 2073/2004

Конкретната отмяна на съществуващия регламент и постановяване, че всички съществуващи позовавания на него следва да се смятат като отнасящи се до новия регламент.

Член 37 — Докладване до Европейския парламент и до Съвета

Член 37 относно докладване възпроизвежда текста в член 35 от съществуващия Регламент (ЕО) № 2073/2004.

Член 38 — Двустранни спогодби

Този член изисква държавите-членки да информират Комисията за всички съществуващи допълнителни двустранни спогодби. Комисията информира съответно останалите държави-членки.

Член 39 — Влизане в сила

В този член се уточнява датата на влизане в сила и датата, от която се прилага регламентът — 1 януари 2012 г.

2011/0330 (CNS)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

Административно сътрудничество в областта на акцизите

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 113 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

след консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните[3],

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския парламент[4],

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[5],

като взе предвид становището на Комитета на регионите[6],

в съответствие със специална законодателна процедура,

като има предвид, че:

4. Регламент (ЕО) № 2073/2004 от 16 ноември 2004 година относно административното сътрудничество в областта на акцизите[7] предвижда обща система, в която, за да се гарантира правилното прилагане на акцизното законодателство и, обратно, да се води борба срещу избягване плащането на акцизи и нарушенията на вътрешния пазар в резултат от него, държавите-членки си помагат взаимно и си сътрудничат с Комисията. С оглед на натрупания опит и неотдавнашните изменения се налага внасянето на някои промени в този регламент. Следователно като се има предвид броят на тези необходими промени, регламентът следва да бъде заменен поради съображения за яснота.

5. Изграждането на вътрешния пазар продължава да изисква система за административно сътрудничество в областта на акцизите.

6. С оглед на ефективността, бързината и поради съображения, свързани с разходите, е необходимо обменът на информация да се осъществява все повече по електронен път. За постигане на по-бързо разглеждане на исканията за информация, предвид повторяемостта на някои от тях и езиковото многообразие в Съюза, от значение е да се гарантира по-широкото използване на стандартни формуляри при обмена на информация, за да се ускори обработката на исканията за информация. Тези изисквания могат да се постигнат най-добре чрез системно използване на компютризираната система съгласно Решение № 1152/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 2003 година за компютризиране на движението и контрола върху акцизните стоки[8]. Тази система сега предлага по-големи възможности, отколкото по времето на влизане в сила на Регламент № 2073/2004 и нейното разработване ще продължи. За тази цел от държавите-членки следва да се изисква да я използват винаги, когато това е възможно.

7. Обменът на информация по въпроси, свързани с акцизите, е необходим до голям степен с цел да се установи достоверна картина на свързаните с активите дейности на определени лица, но в същото време държавите-членки не следва да се ангажират с опити за извличане на информация, нито да искат информация, която не изглежда да има връзка със свързаните с активите дейности на дадено лице или установима група, или категория от лица.

8. За целите на правилното координиране на информационните потоци, необходимо е да се запазят разпоредбите от Регламент (ЕО) № 2073/2004 за единно звено за контакт във всяка държава-членка. Тъй като поради съображения за ефикасност може да са необходими по-преки контакти между органи и длъжностни лица, разпоредбите във връзка с делегиране и определяне на компетентни длъжностни лица също следва да се запазят.

9. С цел необходимата информация бъде налична своевременно, разпоредбите от Регламент (ЕО) № 2073/2004, изискващи запитаният орган да действа възможно най-бързо и най-малкото в рамките на посочен период, следва да се запазят. При все това крайният срок за предоставяне на информация, с която запитаната държава-членка вече разполага, следва да бъде по-кратък от стандартния краен срок.

10. За ефективно наблюдение на акцизните процедури при трансгранично движение е необходимо в рамките на административното сътрудничество да се продължи възможността за паралелен контрол от държавите-членки и за присъствието на длъжностни лица на една държава-членка на територията на друга държава-членка.

11. Трудностите, свързани с презграничното уведомяване за административни решения и мерки, следва да продължават да бъдат разрешавани като се запазят разпоредбите от Регламент (ЕО) № 2073/2004 по тези въпроси.

12. С цел ефективната борба срещу измамите, разпоредбите във връзка с обмена на информация без предварително искане следва да се запазят. За да се улесни този обмен, следва да се уточнят категориите информация, която трябва задължително да се обменя.

13. Държавите-членки следва да продължат да имат възможността за незадължителен обмен на информация, необходима за правилното прилагане на акцизното законодателство, когато информацията не се вписва в категориите за информация, която се обменя автоматично .

14. Обратната информация е подходящ начин да се гарантира непрекъснатото подобряване на качеството на обменяната информация. Ето защо следва да се въведе рамка за предоставянето на обратна информация.

15. Електронното съхраняване от държавите-членки на някои конкретни данни относно разрешителните на стопанските субекти и складовете е изключително важно за правилното функциониране на системата за акцизите и за борбата срещу измамите. Те позволяват бърз обмен на тези данни между държавите-членки и автоматичен достъп до информацията. Това може да се постигне чрез използване на информацията, която вече се съдържа в националните компютризирани системи за акцизи, чрез разработване на анализ на риска за подобряване на информацията, съхранявана на национално равнище, във връзка със стопанските субекти, участващи в движението на акцизни стоки и движенията на акцизните стоки в рамките на Съюза и чрез включването на определена информация във връзка с данъчно задължени лица и техните трансакции.

16. За да бъде надеждна информацията, съхранявана в електронните бази данни, следва да се предвиди тяхната редовна актуализация.

17. Стопанските субекти следва да могат да извършат бързо проверките, необходими за движенията на акцизни стоки. Следва да им се предостави възможност да потвърждават валидността на акцизните номера по електронен път посредством централен регистър, воден от Комисията и захранван от информацията, която се съдържа в националните бази данни.

18. Националните правила във връзка с банковата тайна биха могли да попречат на ефикасността на механизмите, предвидени в настоящия регламент. В тази връзка държавите-членки следва да нямат правото да отказват предоставяне на информация единствено въз основа на тези правила.

19. Настоящият регламент следва да не оказва влияние върху други мерки, приети на равнище Европейски съюз и спомагащи за борбата срещу нередностите и измамите в областта на акцизите, а следва да ги допълва.

20. Разпоредбите във връзка с обмена на информация с трети страни при определени условия, по-конкретно отнасящи се до защита на данните, са се оказали полезни за правилното прилагане на законодателството в областта на акцизите и затова следва да се запазят.

21. Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни[9] регламентира обработването на лични данни, извършвано от държавите-членки в рамките на настоящия регламент. Дейностите по обработка на лични данни, извършвани от Комисията съгласно настоящия регламент, се уреждат с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни[10].

22. С оглед на ефективното прилагане на настоящия регламент може да бъде необходимо да се ограничи обхватът на някои права и задължения, предвидени в Директива 95/46/ЕО, по-конкретно правата, определени в член 10, член 11, параграф 1, член 12 и член 21 от нея, за да опазят интересите, посочени в член 13, параграф 1, буква д) от същата директива, като се има предвид потенциалната загуба на приходи за държавите-членки и изключителното значение на информацията, покривана от настоящия регламент, за ефективността на борбата срещу измамите. Държавите-членки следва да бъдат задължени да прилагат тези ограничения, доколкото те са необходими и пропорционални.

23. За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на член 8, член 16, член 19, член 20, член 21 и член 34 от настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията[11].

24. Процедурата за разглеждане следва да се използва при приемането на тези актове за изпълнение, като се има предвид, че тези актове са мерки от общ характер по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 182/2011.

25. Необходимо е да се наблюдава и оценява функционирането на настоящия регламент. С оглед на това следва да се предвиди разпоредба за събирането на статистическа и друга информация от държавите-членки и за съставянето на редовни доклади от Комисията.

26. Регламент (ЕО) № 2073/2004 на Съвета от 16 ноември 2004 година следва да бъде отменен.

27. Тъй като целта на настоящия регламент, а именно опростяването и укрепването на административното сътрудничество между държавите-членки, което изисква хармонизиран подход, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки самостоятелно, а предвид на необходимото единство и ефикасност може да бъде постигната по-успешно на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, съдържащ се в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, формулиран в същия член, настоящият регламент не излиза извън рамките на необходимото за постигането на тези цели.

28. Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-конкретно правото на защита на личните данни (член 8). С оглед на ограниченията, установени с настоящия регламент, обработването на такива данни, извършвано в рамките на настоящия регламент, не излиза извън рамките на необходимото и пропорционалното за целите на защита на легитимните фискални интереси на държавите-членки.

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава I Общи разпоредби

Член 1 Предмет и обхват

29. Настоящият регламент определя условията, при които компетентните органи на държавите-членки, които отговарят за прилагане на законодателството в областта на акцизите, ще сътрудничат помежду си, както и с Комисията, за да гарантират спазването на посоченото законодателство. За тази цел в него се посочват правила и процедури, които да позволяват на компетентните органи на държавите-членки да си сътрудничат и да обменят информация, независимо дали по електронен или друг път, което е необходимо за гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на акцизите.

30. Настоящият регламент не засяга прилагането на правилата за взаимопомощ по наказателни дела на територията на държавите-членки. Той не накърнява и изпълнението на задължения във връзка с взаимопомощта, произтичащи от други нормативни актове, включително двустранни и многостранни споразумения.

Член 2 Дефиниции

За целите на настоящия регламент:

(1) „компетентен орган“ означава орган, определен в съответствие с член 3, параграф 1;

(2) „запитващ орган“ означава централното звено за връзка за акцизи на държава-членка или отдел за връзка, или компетентно длъжностно лице на тази държава-членка, което отправя искане за помощ от името на компетентния орган;

(3) „запитан орган“ означава централното звено за връзка за акцизи на държава-членка или отдел за връзка или компетентно длъжностно лице на тази държава-членка, което получава искането за помощ от името на компетентния орган;

(4) „акцизна служба“ означава всяка служба, в която могат да се изпълняват някои от формалностите, предвидени в акцизното законодателство;

(5) „автоматичен обмен, предизвикан от възникнало събитие“ означава систематичното съобщаване на предварително определена информация, свързана със събитие, представляващо интерес, без предварително искане, на друга държава-членка както и когато информацията стане налична, като се изключва обменът на информация, предвиден в член 21 от Директива 2008/118/ЕО;

(6) „редовен автоматичен обмен“ означава систематичното предаване на предварително определена информация, без предварително искане, на друга държава-членка, на предварително установени редовни интервали;

(7) „спонтанен обмен“ означава съобщаването без предварително искане на информация на друга държава членка, което не се обхваща от точка 5) и точка 6);

(8) „компютризирана система“ означава компютризираната система за движението и контрола върху акцизните стоки, предвидена в Решение № 1152/2003/ЕО;

(9) „лице“ означава физическо лице, юридическо лице и всяко сдружение на лица, което не е юридическо лице, но с призната правоспособност да извършва правни действия съгласно общностното или националното право;

(10) „стопански субект“ е лице, което в рамките на своята стопанска дейност участва в дейности, обхванати от законодателство в областта на акцизите, независимо дали има право за това или не;

(11) „електронен път“ означава електронно оборудване от всякакът тип, което може да обработва (включително да изпраща и да компресира) и да съхранява данни, и включва компютризираната система, определена в точка 8);

(12) „акцизен номер“ означава идентификационният номер, предоставен от държавите-членки, за целите на акцизите при записванията на стопанските субекти и помещенията, посочени в член 19, параграф 1, букви а) и б) ;

(13) „движение на акцизни стоки в рамките на Съюза“ означава движението между две или повече държави-членки на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, по смисъла на Глава IV от Директива 2008/118/ЕО или на акцизни стоки след освобождаване за потребление по смисъла на Глава V, раздел 2 от Директива 2008/118/ЕО;

(14) „административно разследване“ означава всички видове контрол, проверки и други действия, предприети от длъжностни лица или компетентните органи при изпълнение на задълженията им с оглед осигуряване правилното прилагане на законодателството в областта на акцизите;

(15) „мрежа CCN/CSI“ означава общата платформа, базирана на обща комуникационна мрежа (CCN) и общ системен интерфейс (CSI), разработени от Съюза за осигуряване на обмена по електронен път между компетентните органи в областта на митата и данъчното облагане;

(16) „акцизи“ означават митата, посочени в член 1, параграф 1 от Директива 2008/118/EО;

(17) „документ за административна взаимопомощ“ означава документ, установен в рамките на компютризираната система и използван за обмен на информация съгласно член 8, член 15 или член 16, и използван за последващ обмен съгласно член 8 или член 16;

(18) „извънреден документ за административна взаимопомощ“ означава документ на хартиен носител, използван за обмен на информация съгласно член 8 или член 15, в случай, че компютризираната система не е на разположение;

(19) „паралелен контрол“ означава съгласувани проверки във връзка със законодателството в областта на акцизите за състоянието на стопански субект или на свързани лица, организирани от две или повече участващи държави-членки, които имат общи или допълващи се интереси.

Член 3 Компетентни органи

1. Всяка държава-членка определя компетентния орган, от чието име ще се прилага настоящият регламент. Тя своевременно информира Комисията за това определяне и за всяка промяна в него.

2. Комисията предоставя списък с всички компетентни органи и публикува тази информация в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4 Централни звена за връзка за акцизите и отдели за връзка

1. Всяка държава-членка определя централно звено за връзка за акцизите, на което се делегира главната отговорност за контакти с другите държави-членки в областта на административното сътрудничество. Тя информира Комисията и компетентните органи на другите държави-членки за това.

На централното звено за връзка за акцизите може да се възложи също отговорността за осъществяване на контактите с Комисията.

2. Компетентните органи на всяка държава-членка могат да посочат отдели за връзка с конкретна териториална компетенция или специализирана работна отговорност, различни от централното звено за връзка за акцизите, с цел пряк обмен съгласно настоящия регламент.

Централното звено за връзка има грижата да актуализира списъка на тези отдели и да го предостави на централните звена за връзка за акцизите на другите заинтересовани държави-членки.

Член 5 Компетентни длъжностни лица

1. Компетентният орган на всяка държава-членка може също така д а посочи, при определени от нея условия, компетентни длъжностни лица, които могат пряко да обменят информация по настоящия регламент.

Компетентният орган може да ограничи обхвата на това делегиране.

Централното звено за връзка за акцизите отговаря за актуализацията на списъка на тези длъжностни лица и за предоставянето му на централните звена за връзка за акцизите на другите заинтересовани държави-членки.

2. Длъжностните лица, обменящи информация по член 12 и член 13, се считат за компетентни длъжностни лица за целта на тези членове в съответствие с условията, определени от компетентните органи.

Член 6 Задължения на централните звена за връзка, отделите за връзка и компетентните длъжностни лица

1. Централното звено за връзка за акцизите носи главната отговорност за обмена на информация за движението на акцизни стоки, и по-конкретно то носи главната отговорност за:

а) обмена на информация съгласно член 8;

б) изпращането на уведомления за административни решения и мерки, поискани от държавите-членки съгласно член 14;

в) задължителния обмен на информация съгласно член 15;

г) незадължителния спонтанен обмен на информация съгласно член 16;

д) предоставянето на доклади при последващите действия съгласно член 8, параграф 5 и член 16, параграф 2;

е) обмена на данни, съхранявани в електронната база данни, предвиден в член 19;

ж) предоставянето на статистическа и друга информация съгласно член 34.

2. Когато отдели за връзка или компетентни длъжностни лица изпращат или получават искания за помощ или отговори на такива искания за помощ, те информират централното звено за връзка за акцизите на своята държава-членка при условията, определени от нея.

3. Когато отдел за връзка или компетентно длъжностно лице получи искане за помощ, изискващо действия извън неговата териториална или оперативна компетентност, той го изпраща незабавно на централното звено за връзка за акцизите на своята държава-членка и информира за това запитващия орган. В такъв случай срокът, определен в член 11, започва да тече на деня след датата на изпращане на искането до централното звено за връзка за акцизите и до компетентното длъжностно лице в съответния отдел за връзка, но не по-късно от една седмица след получаването на искането, както се посочва в първото изречение на настоящия параграф.

Член 7 Информация или документи, получени с разрешение или по искане на органа на съдебната власт

1. Задължението за оказване на помощ не изключва предоставянето на информация или документи, получени от запитаните органи, действащи с разрешението или по искане на орган на съдебната власт.

2. Съобщаването на информацията на запитващия орган изисква предварителното разрешение на органа на съдебната власт, ако такова разрешение се изисква съгласно националното законодателство.

Глава II Сътрудничество по искане

Член 8 Общи задължения на запитания орган

1. По искане на запитващия орган запитаният орган предоставя информацията, необходима за гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на акцизите, включително всяка информация, отнасяща се до конкретен случай или случаи, особено по отношение на движенията на акцизни стоки в рамките на Съюза.

2. За целите на предоставяне на информацията, посочена в параграф 1, запитаният орган организира извършването на административни разследвания, необходими за получаването на тази информация.

3. Искането, посочена в параграф 1, може да включва мотивирано искане за конкретно административно разследване. Ако запитаният орган реши, че извършването на административно разследване не е необходимо, той уведомява незабавно запитващия орган за причините за своето решение.

4. За да получи исканата информация или извърши исканото административно разследване, запитаният орган или административният орган, към когото запитаният орган се обръща за помощ, действа така, както би действал за своя сметка или по искане на друг орган в неговата държава-членка.

5. Запитаният орган може да поиска запитващият орган да предостави доклад за последващото действие, предприето от запитващата държава-членка въз основа на предоставената информация. Ако има отправено такова искане, запитващият орган изпраща такъв доклад възможно най-бързо, без да се накърняват правилата за опазване на тайна и защита на данните, приложими в неговата държава-членка, при условие че това не му налага непропорционална тежест.

Член 9 Вид на искането и отговора

1. Исканията за информация и за административни разследвания съгласно член 8 и отговорите на тези искания се обменят като се използва документът за административна взаимопомощ, посочен в параграф 4 от настоящия член.

Когато компютризираната система не е на разположение, се използва извънреден документ за административна взаимопомощ вместо документа за административна взаимопомощ.

2. Комисията приема актове за изпълнение, за да определи:

а) структурата и съдържанието на документите за административна взаимопомощ;

б) правилата и процедурите, свързани с обмена на документи за административна взаимопомощ;

в) формуляра образец и съдържанието на извънредния документ за административна взаимопомощ;

г) правилата и процедурите, свързани с използването на извънредния документ за административна взаимопомощ.

Комисията може също да приеме актове за изпълнение, за да определи струтурата и съдържанието на доклада, посочен в член 8, параграф 5..

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 35, параграф 2.

3. Всяка държава-членка определя ситуациите, при които се счита, че компютризираната система не е на разположение.

4. Когато използването на документ за административна взаимопомощ не е практично, обменът на съобщения може да се извършва частично или изцяло по други начини. При такива изключителни случаи съобщението се придружава с обяснение за това защо използването на документа за административна взаимопомощ не е било практично.

Член 10 Предоставяне на документи

1. Документи с всякакво съдържание, предоставяни съгласно член 8, се прикрепят към документа за административна помощ, посочен в член 9, параграф 1.

При все това, когато това е невъзможно или непрактично, документите се предоставят по електронен път или по друг начин.

2. Запитаният орган е задължен да предостави оригинални документи само в случаите, когато тези документи са необходими за постигане на целта на запитващия орган и не противоречат на разпоредбите в сила в държавата-членка на органа.

Член 11 Срок

1. Запитаният орган предоставя информацията по член 8 във възможно най-кратък срок, но не по-късно от три месеца след датата на получаване на искането.

При все това, ако запитаният орган вече разполага с тази информация, срокът е един месец.

2. В определени в специални категории случаи запитващият и запитаният орган могат да договорят помежду си срокове, различни от предвидените в параграф 1.

31. Когато запитаният орган не може да отговори на искането в рамките на посочения в параграф 1 срок, той информира запитващия орган в рамките на един месец за причините за тази неспособност като използва документа за административна взаимопомощ и посочва кога смята, че ще може да отговори.

Член 12 Участие на длъжностни лица от други държави-членки в административните разследвания

1. По споразумение между запитващия орган и запитания орган и в съответствие с правилата, определени от последния, длъжностни лица, упълномощени от запитващия орган могат да присъстват в офисите, в които административните органи на държавата-членка на запитания орган изпълняват своите задължения или всяко друго място, където тези органи изпълняват своите задължения, с цел да обменят информация, необходима за правилното прилагане на законодателството в областта на акцизите.

Когато исканата информация се съдържа в документи, до които длъжностните лица на запитания орган имат достъп, на длъжностните лица на запитващия орган се предоставят копия от тях.

2. По споразумение между запитващия орган и запитания орган и в съответствие с реда и условията, определени от последния, длъжностни лица, посочени от запитващия орган, могат да присъстват по време на административните разследвания, провеждани на територията на запитаната държава-членка с цел да обменят информация, необходима за правилното прилагане на законодателството в областта на акцизите.

Когато се достигне до такова споразумение, длъжностните лица от запитващия орган могат да имат достъп до същите помещения и документи като длъжностните лица от запитания орган, чрез посредничеството на тези длъжностни лица и единствено за целите на осъществяването на административното разследване. При всички случаи длъжностните лица на запитващия орган не могат да упражняват правомощията по извършване на проверка, които притежават длъжностните лица на запитания орган.

3. Длъжностните лица на запитващия орган, присъстващи в друга държава-членка в съответствие с параграф 1 и параграф 2, трябва да могат по всяко време да представят оправомощаващ ги писмен документ, удостоверяващ тяхната самоличност и качеството им на длъжностни лица.

Член 13 Паралелен контрол

1. С оглед обмена на информацията, необходима за правилното прилагане на законодателството в областта на акцизите, две или повече държави-членки могат да се споразумеят въз основа на анализ на риска за извършването на паралелен контрол на собствената си територия относно задълженията за акциз на един или повече стопански субекти или други лица, които са от общ или допълващ се интерес в случаите, когато този контрол е по-ефикасен от контрола, осъществяван само от една държава-членка.

2. За да започне процедура за споразумението, посочено в параграф 1, компетентният орган на държавата-членка предава предложение на компетентните органи на другата заинтересована държава-членка.

Предложението:

а) уточнява случаите, предложени за паралелен контрол;

б) идентифицира индивидуално всяко лице, на което се планира да се извърши такъв контрол;

в) посочва причините, оправдаващи необходимостта от общ контрол;

д) посочва периода от време, когато се планира осъществяването на този контрол.

3. След получаване на предложението, посочено в параграф 2, компетентните органи от заинтересованата държава-членка вземат решение във връзка с тяхното участие в паралелния контрол и уведомяват за това предлагащия компетентен орган възможно най-скоро, но не по-късно от един месец след получаването на предложението. Всеки отказ за участие в паралелен контрол трябва да бъде надлежно обоснован.

4. Ако се сключи споразумение, посочено в параграф 1, всеки компетентен орган по това споразумение посочва представител, който носи отговорност за надзор и координиране на работата по паралелния контрол.

5. След осъществяването на паралелния контрол, компетентните органи информират своевременно централното звено за връзка за акцизите на другите държави-членки за всички разкрити по време на паралелния контрол методи или практики, използвани или за които се предполага, че са били използвани, за нарушаване на акцизното законодателство, когато се смята, че такава информация е от особен интерес за другите държави-членки.

Член 14 Искане за уведомяване за административни решения и мерки

1. По искане на запитващия орган запитаният орган, в съответствие с действащите правила за извършване на такова уведомяване в неговата държава-членка, уведомява адресата за всички административни решения и мерки, взети от административните органи на запитващата държава-членка във връзка с прилагането на законодателството в областта на акцизите.

Първата алинея от настоящия параграф и параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член не се прилагат за документи, посочени в член 8 от Директива 2010/24/ЕС.

2. Исканията за уведомяване, посочени в параграф 1, уточняват предмета на решението или мярката, за която ще се уведоми, както и името, адреса и всяка друга информация, която има отношение за идентифициране на адресата.

3. Запитаният орган информира незабавно запитващия орган за своите действия по искането за уведомяване, посочено в член 1, и уведомява за датата на изпращане на решението или мярката до адресата.

4. Когато запитаният орган не е способен да предприеме действия по искането за уведомяване, посочено в параграф 1, той уведомява за това запитващия орган в писмен вид в рамките на един месец след получаване на искането.

Запитаният орган няма право да отказва да предприеме действия по такова искане поради съдържанието на решението или мярката, за която ще се уведоми.

Г лава III Обмен на информация без предварително искане

Член 15 Задължителен обмен на информация

1. Компетентните органи на всяка държава-членка изпращат, без предварително искане, посредством редовен автоматичен обмен или автоматичен обмен, предизвикан от възникнало събитие, информацията, необходима за гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на акцизите, до компетентните органи на всички други заинтересовани държави-членки, в следните случаи:

а) при наличие или съмнения за нередност или нарушение на законодателството в областта на акцизите в другата държава-членка;

б) когато възникнала или подозирана нередност, или нарушение на законодателството в областта на акцизите на територията на една държава-членка може да има последствия в друга държава-членка;

в) при наличие на риск от измама или загуба на акциз в другата държава-членка;

г) при възникване на изключително събитие по време на движение на акцизни стоки в рамките на Съюза, което не се определя в разпоредбите от Директива 2008/118/ЕО и което може да окаже влияние върху изчисляванията на задълженията за акциз на даден стопански субект.

2. Когато информацията, посочена в параграф 1, е свързана с движение на акцизни стоки в рамките на Съюза, информацията се изпраща чрез използване на документ за административна взаимопомощ, което се урежда в параграф 3.

При все това, когато използването на този документ не е практично, обменът на съобщенията може по изключение да се осъществи изцяло или частично по друг начин. В такива случаи съобщението се придружава от обяснение за това защо използването на документ за административна взаимопомощ не е било практично.

3. Когато компютризираната система не е на разположение, извънредният документ за административна взаимопомощ се използва вместо документа, посочен в параграф 2.

4. Комисията приема актове за изпълнение, за да определи:

а) точните категории информация, която се обменя съгласно член 15, параграф 1;

б) честотата на редовния обмен за всяка категория информация;

в) структурата и съдържанието на документите за административна взаимопомощ;

г) формата и съдържанието на извънредния документ за административна взаимопомощ;

д) правилата и процедурите, свързани с обмен на документи, посочени в буква в) и буква г).

Комисията може да приеме също актове за изпълнение, за да определи ситуациите, в които компетентните органи могат да смятат, че компютризираната система не е на разположение за целите на разпоредбите на параграф 3 от настоящия член.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 35, параграф 2.

Член 16 Незадължителен обмен на информация

1. Компетентните органи на държавите-членки могат при всички случаи да си изпращат взаимно без предварително искане чрез спонтанен обмен всяка информация, необходима за гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на акцизите, която им е известна и която не е обхваната от разпоредбите на член 15.

За тази цел те могат да използват компютризираната система, когато системата може да обработи такава информация.

2. Органът, изпратил информация до друг орган съгласно параграф 1, може да изисква органът да представи доклад за последващи действия, предприети от запитващата държава-членка въз основа на предоставената информация. Ако се отправи такова искане, другият орган, без да накърнява правилата за опазване на тайна и защита на данните, приложими в неговата държава-членка, изпраща такъв доклад във възможно най-кратък срок, при условие че това не му налага непропорционална административна тежест.

3. Комисията приема актове за изпълнение, за да определи:

а) структурата и съдържанието на документите за административна взаимопомощ, така че да обхващат най-разпространените видове информация, посочена в параграф 1;

б) правилата и процедурите, свързани с обмена на документи за административна взаимопомощ.

Комисията може също да приеме актове за изпълнение, за да определи структурата и съдържанието на доклада, посочен в параграф 2.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 35, параграф 2.

Член 17 Задължение на държавите-членки да улесняват обмена на информация без предварително искане

Държавите-членки вземат необходимите административни и организационни мерки, за да улеснят обмена, предвиден в настоящата глава.

Член 18 Ограничения на задълженията

Държавите-членки не са задължени да налагат за целите на прилагането на настоящата глава нови задължения за стопанските субекти, свързани със събиране на информация, нито да поемат непропорционална административна тежест.

Г лава IV Съхранение и обмен на електронната информация за стопанските субекти

Член 19 Съхранение и обмен на информация относно разрешителните за стопански субекти и складове

1. Компетентният орган на всяка държава-членка поддържа електронна база данни, съдържаща следните регистри:

а) регистър на стопанските субекти в една от следните категории:

i) лицензираните складодържатели по смисъла на член 4, точка 1 от Директива 2008/118/ЕО;

ii) регистрираните получатели по смисъла на член 4, точка 9 от Директива 2008/118/ЕО;

iii) регистрираните изпращачи по смисъла на член 4, точка 10 от Директива 2008/118/ЕО.

б) регистър на помещенията, лицензирани за данъчни складове по смисъла на член 4, точка 11 от Директива 2008/118/ЕО.

2. Регистрите, посочени в параграф 1, съдържат следната информация:

а) уникалния акцизен номер, даден от компетентния орган на стопански субекти или помещения;

б) името и адреса на стопанския субект или помещенията;

в) категорията на акцизния продукт (CAT) и/или кода на акцизния продукт (EPC), посочен в приложение II, списък на кодове 11 от Регламент (ЕО) № 684/2009 на продуктите, за които се отнася разрешителното;

г) идентификация на централното звено за връзка за акцизи или акцизната служба, която може да предостави допълнителна информация;

д) датата, от която разрешителното е валидно, от която се изменя и, ако е приложимо, от която спира да бъде валидно;

е) за лицензирани складодържатели — данъчния склад или списъка от данъчни складове, за които се прилага разрешителното, и ако се прилага съгласно действащото национално законодателство — посочване, че му се позволява да раздели движението в съответствие с член 23 от Директива 2008/118/ЕО или че му се разрешава да премести акцизните стоки до мястото на директна доставка в съответствие с член 17, параграф 2 от същата директива;

ж) за регистрираните получатели, ако се прилага съгласно националното законодателство — посочване, че му се разрешава да премести акцизните стоки до мястото на директна доставка в съответствие с член 17, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО;

з) за регистрираните получатели, посочени в член 19, параграф 3 от Директива 2008/118/ЕО — съдържанието на разрешителните по отношение на количеството акцизни стоки, самоличността на изпращача в държавата-членка на изпращане и периода на валидността на разрешителното;

и) независимо от разпоредбите на буква з), за регистрирани получатели, посочени в член 19, параграф 3 от Директива 2008/118/ЕО, които имат разрешително да получават вино от изпращачите, за които се отнася дерогацията, предвидена в член 40 от Директива 2008/118/ЕО, самоличността на изпращача в държавата-членка на изпращане се пропуска. Посочване на дерогацията съгласно член 40 от Директива 2008/118/ЕО се включва в записа;

й) за данъчни складове — лицензирания складодържател или списък от лицензирани складодържатели, за които се разрешава използването на данъчен склад.

3. Централното звено за връзка за акцизите или акцизният отдел във всяка държава-членка гарантира, че информацията, която се съдържа в националните регистри, е пълна, точна и актуална.

4. Информацията, която се съдържа в съответните национални регистри, посочени в параграф 2, се обменя автоматично чрез централен регистър.

Комисията управлява регистъра като част от компютризираната система по начин, който да гарантира по всяко време правилно и актуално разглеждане на всички данни от националните регистри, предоставени от всички държави-членки.

Централното звено за връзка за акцизите или отделите за връзка в държавите-членки изпращат своевременно съдържанието на националния регистър, както и всички изменения в него, на Комисията.

Член 20 Достъп до информация и поправяне на данни

1. Комисията гарантира, че лицата, участващи в движението на акцизни стоки в рамките на Съюза, могат да получават потвърждение по електронен път на валидността на акцизните номера, съхранявани в централния регистър, посочен в член 19, параграф 4. Комисията препраща всички искания за поправка на тази информация от стопански субект до централното звено за връзка за акцизите или отдела по акцизите, който носи отговорност за разрешителното на въпросния стопански субект.

2. Централните звена за връзка за акцизите или отделите за акцизи в държавите-членки гарантират, че стопанските субекти могат да получат потвърждение за информацията за тях, която се съдържа в регистрите съгласно член 19, параграф 2, и да поправят евентуални неточности.

Член 21 Запазване на данните

1. Компетентните органи на всяка държава-членка пазят информацията по отношение на движенията на акцизни стоки в рамките на Съюза и записите, които се съдържат в националните регистри, посочени в член 19, за най-малко три години от края на календарната година, в която е започнало движението, за да се използва тази информация за процедурите, предвидени в настоящия регламент. Събраната чрез компютризираната система информация се пази в системата по начин, който позволява нейното възстановяване и допълнително обработване в рамките на системата в отговор на искане за информация, посочена в член 8.

2 При изтичането на периода, приложим за запазването на данните, държавите-членки изтриват съдържанието на запазените записи или ги архивират във вид, който не позволява идентификацията на засегнатия(те) стопански субект(и).

Член 22 Изпълнение

Комисията приема актове за изпълнение:

a) за да уточни техническите подробности относно автоматичното актуализиране на базите данни, посочени в член 19, параграф 1 и на централния регистър, посочен в член 19, параграф 4;

б) за да уточни правилата и процедурите по отношение на достъпа до информацията и нейното евентуално поправяне съгласно член 20, параграф 1;

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 35, параграф 2.

Глава V Общи условия, които уреждат помощта

Член 23 Езиков режим

Исканията за взаимопомощ, включително исканията за уведомяване и приложените документи, могат да бъдат изготвени на всеки език, договорен между запитания и запитващия орган. Исканията се придружават от превод на официалния език или на един от официалните езици на държавата-членка, в която е установен запитаният орган, само ако запитаният орган предостави обосновано обяснение на необходимостта от превод.

Член 24 Качество на услугата

1. Комисията и държавите-членки гарантират, че частите от компютризираната система, необходими за обмена на информация, описан в настоящия регламент, са оперативни, поддържат се по подходящ начин и се усъвършенстват.

2. Комисията и държавите-членки сключват споразумение за нивото на обслужване и постигат съгласие относно политиката на сигурност на компютризираната система. Споразумението за нивото на обслужване определя техническото качество и количеството на услугите, които се предоставят от Комисията и от държавите-членки с цел да гарантират сигурното функциониране на всички части от компютризираната система и на електронната комуникацията, и разпределението на отговорностите за усъвършенстване на тази система.

Член 25 Общи граници на задълженията на запитания орган

1. Запитаният орган в една държава-членка предоставя на запитващия орган в друга държава-членка информацията, поискана съгласно настоящия регламент, при условие че запитващият орган е изчерпал всички обичайни източници на информация, които е можел да използва при дадените обстоятелства, за да получи исканата информация, без да поема риска да застраши постигането на преследваната цел.

2. Настоящият регламент не налага задължение на компетентните органи на държавите-членки да извършват разследвания или да предоставят информация, ако законите или административните практики на тази държава-членка не упълномощават органите да извършват такива разследвания или да събират, или да използват такава информация за собствените цели на държавата-членка.

3. Компетентният орган на държава-членка може да откаже да изпрати информация, ако запитващата държава-членка не може поради правни причини да предостави подобна информация.

4. Предоставянето на информация може да бъде отказано, когато това би довело до разкриване на търговска, промишлена или професионална тайна или на търговски процес, или когато нейното разкриване би било в противоречие с обществения ред. Държавите-членки нямат право да отказват да предоставят информация за стопански субект единствено поради причината, че тази информация се държи от банка или друга финансова институция, от лице, посочено или действащо като агент или доверено лице, или защото се отнася до капиталови дялове на юридическо лице.

5. Запитаният орган уведомява запитващия орган за основанията за отказа в отговор на искането за помощ. Освен това той трябва да информира Комисията ежегодно за категориите основания за такива откази за целите на статистиката.

Член 26 Разходи

Държавите-членки се отказват на взаимна основа от всякакви претенции за възстановяване на разходите, възникнали при изпълнение на настоящия регламент, с изключение на претенции, свързани с хонорари на експерти.

Член 27 Минимална сума

1. Възможността да се поиска помощ съгласно настоящия регламент може да бъде обвързана с праг от минимална дължима сума във връзка с акцизите.

2. Комисията може да приеме актове за изпълнение, за да уточни прага, посочен в параграф 1 от настоящия член.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 35, параграф 2.

Член 28 Служебна тайна, защита на данните и използване на информацията, предоставена съгласно настоящия регламент

1. Информацията, предоставена или събрана от държавите-членки съгласно настоящия регламент, или всяка информация, до която длъжностно лице или друг служител, или изпълнител е имал достъп при изпълнение на своите задължения, представлява задължително служебна тайна и се ползва от защитата, предоставена на подобна информация съгласно националното законодателство на държавата-членка, която получава тази информация.

2. Информацията, посочена в параграф 1, може да се използва за следните цели:

а) определяне на данъчна основа за акцизи;

б) събиране или административен контрол на акцизи;

в) наблюдение на движения на акцизни стоки;

г) анализ на риска в областта на акцизите;

д) разследвания в областта на акцизите;

е) установяване на други данъци, мита и такси, които са обхванати от разпоредбите на член 2 от Директива 2010/24/ЕС.

При все това компетентният орган на държавата-членка, предоставяща информацията, разрешава нейното използване за други цели в държавата-членка на запитващия орган, ако законодателството на държавата-членка на запитания орган допуска използването на информацията за подобни цели в посочената държава-членка.

Доколкото се позволява от националното законодателство, информацията, посочена в параграф 1, може да се използва във връзка със съдебни или административни производства, които могат да доведат до наказания, образувани по повод нарушения на данъчното законодателство, без това да противоречи на правилата, регламентиращи правото на ответниците и свидетелите в тези производства.

3. Когато запитващият орган реши, че информацията, получена от запитания орган, може да бъде полезна за компетентния орган на друга държава-членка, той може да я изпрати на последния орган. Той предварително информира за това запитания орган.

Запитаният орган може да изпрати съобщението за информацията на друга държава-членка, с предварителното съгласие на същата.

4. По отношение на всяко съхранение и всеки обмен на информация от страна на държавите-членки, посочено в настоящия регламент, се прилагат националните разпоредби за изпълнение на Директива 95/46/ЕО.

Въпреки това, с цел правилното прилагане на настоящия регламент, държавите-членки ограничават обхвата на задълженията и правата по член 10, член 11, параграф 1, член 12 и член 21 от Директива 95/46/ЕО до степента, необходима за защита на интересите по член 13, параграф 1, буква д) от посочената директива. Ограниченията са пропорционални на въпросния интерес.

Член 29 Достъп до информация по разрешение на Комисията

Лица, надлежно упълномощени от Комисията, могат да имат достъп до информацията, посочена в член 28, параграф 4 само дотолкова, доколкото е необходимо за обслужването, поддръжката и разработването на мрежата CCN/CSI и работата на централния регистър.

Тези лица имат задължението за опазване на служебна тайна. Информацията, до която се предоставя достъп, е защитена съгласно Регламент (ЕО) № 45/2001 като лични данни.

Член 30 Доказателствена стойност на получената информация

Доклади, отчети и други документи или заверени копия или извадки от тях, получени от длъжностните лица на запитания орган и предоставени на запитващия орган в рамките на помощта, предвидена в настоящия регламент, могат да бъдат използвани като доказателство от компетентните органи на държавата-членка на запитващия орган по същия начин както подобни документи, предоставени от друг орган на тази държава.

Член 31 Задължение за сътрудничество

1. За целите на прилагането на настоящия регламент държавите-членки вземат всички необходими мерки за:

а) осигуряване на ефективна вътрешна координация между компетентните органи, посочени в член 3;

б) установяване на пряко сътрудничество между органите, упълномощени за координацията, посочена в буква а);

в) осигуряване на нормалното функциониране на системата за обмен на информация, предвидена в настоящия регламент.

2. Комисията съобщава незабавно на компетентния орган на всяка държава-членка всяка получена от нея информация, необходима за правилното прилагане на законодателството в областта на акцизите, която тя получава и може да предостави.

Член 32 Отношения с трети държави

1. Когато компетентният орган на държава-членка получи информация от трета страна, този орган може да предаде информацията на компетентните органи на всяка държава-членка, която би могла да бъде заинтересувана от нея, и при всички случаи на всички, които я поискат, доколкото разпоредбите за взаимопомощ със съответната трета страна позволяват това. Такава информация може също да се предостави на Комисията, когато това е в интерес на Съюза и за същите причини като настоящия регламент.

2. При условие, че заинтересованата трета страна е поела законово задължение да предостави исканата помощ при събирането на доказателства за транзакции от неправомерен характер, за които се предполага, че нарушават законодателството в областта на акцизите, информацията, получена съгласно настоящия регламент може да се изпрати на третата страна, със съгласието на компетентните органи, които са предоставили информация, в съответствие с националното им законодателство, за същите цели, за които е предоставена информация и в съответствие с Директива 95/46/ЕО, особено разпоредбите във връзка с предаването на лични данни на трети страни, и националните правни мерки за изпълнение на директивата.

Член 33 Съдействие за стопанските субекти

1. Компетентните органи на държавата-членка, където е установен изпращачът на акцизните стоки, могат да предоставят съдействие на този изпращач, ако той не успее да получи доклад за получаването, посочен в член 24, параграф 4 от Директива 2008/118/ЕО или в ситуациите, предвидени в член 33, параграф 1 от същата директива, копие от придружаващия документ, предвиден в член 34 от същата директива.

Оказването на това съдействие не засяга данъчните задължения на изпращача, на когото се оказва съдействието.

2. Когато държава-членка оказва съдействие съгласно параграф 1 и смята, че е необходимо да получи информация от друга държава-членка, тя иска тази информация съгласно член 8. Другата държава-членка може да откаже да получи поисканата информация в случай, че изпращачът не е изчерпал всички достъпни за него средства за получаване на доказателство, че движението на акцизните стоки е приключило.

Глава VI Оценяване и преходни и заключителни разпоредби

Член 34 Оценяване на договореностите, събиране на оперативни статистически данни и докладване

1. Държавите-членки и Комисията разглеждат и оценяват прилагането на настоящия регламент. За тази цел Комисията редовно съставя обобщение на опита на държавите-членки, за да се подобри работата на системата, установена с настоящия регламент.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията следната информация:

а) всяка налична информация, свързана с техния опит в прилагането на настоящия регламент, включително всички статистически данни, необходими за неговото оценяване;

б) всяка налична информация методи или практики, които се използват или за които се предполага, че се използват за нарушаване на акцизното законодателството, и които са разкрили недостатъци или пропуски в действието на процедурите, предвидени в настоящия регламент.

С оглед на оценяването на ефективността на тази система за административно сътрудничество при ефективното прилагане на законодателството в областта на акцизите и борбата срещу избягването на плащане и измамите с акцизи, държавите-членки съобщават на Комисията всяка налична информация, различна от информацията, посочена в първата алинея.

Комисията препраща информацията, съобщена от държавите-членки, до останалите заинтересувани държави-членки.

Задължението да се съобщават информация и статистически данни не включва необосновано увеличаване на административната тежест.

3. Комисията може да извлече пряко информация от съобщенията, генерирани в компютризираната система, за оперативни и статистически цели, които се уреждат в член 28.

4. Информацията, която държавите-членки съобщават за целите на параграф 1 и параграф 2, не съдържа индивидуални или лични данни.

5. Комисията приема актове за изпълнение, за да определи, с цел изпълнението на настоящия член, съответните статистически данни, които държавите-членки съобщават, информацията, която Комисията извлича, и статистическите доклади, които Комисията и държавите-членки трябва да изготвят.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 35, параграф 2.

Член 35 Комитет по акцизите

1. Комисията се подпомага от Комите та по акцизите, учреден по член 43, параграф 1 от Директива 2008/118/ЕО. Комитетът представлява комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011

Член 36 Отмяна на Регламент (ЕО) № 2073/2004

Регламент (EO) № 2073/2004 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се тълкуват като позовавания на настоящия регламент, в съответствие с таблицата на съответсвията в приложението към настоящия регламент.

Член 37 Доклад до Европейския парламент и до Съвета

На всеки пет години считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент, и по-конкретно въз основа на информацията, предоставена от държавите-членки, Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящия регламент.

Член 38 Двустранни спогодби

1. Настоящият регламент не засяга изпълнението на други по-широки задължения за взаимопомощ, произтичащи от други правни актове, включително двустранни или многостранни споразумения.

2. Когато компетентните органи, посочени в член 3, параграф 1, сключат спогодби по двустранни въпроси, предмет на настоящия регламент, които не се отнасят до единични случаи, те информират незабавно Комисията. Комисията на свой ред информира компетентните органи на останалите държави-членки.

Член 39 Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .

Той се прилага от 1 януари 2012 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел,

За Съвета

Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Таблица на съответствията № 1: Регламент (ЕО) № 2073/2004 > Нов регламент |

Член 2073/2004 | Нов член | Член 2073/2004 | Нов член |

1 | 1 | 20 | 17 |

2 | 2 | 21 | 18 |

3 | 3, 4, 5, 6 | 22 | 19, 20 |

4 | 7 | 23 | - |

5 | 8 | 24 | 33 |

6 | 9 | 25 | 21 |

7 | 7, 10 | 26 | 34 |

8 | 11 | 27 | 32 |

9 | 11 | 28 | 9, 15,16, 22 |

10 | 11 | 29 | 23 |

11 | 12 | 30 | 25,27,28, |

12 | 13 | 31 | 28, 29, 32 |

13 | 13 | 32 | 30 |

14 | 14 | 33 | 31 |

15 | 14 | 34 | 35 |

16 | 14 | 35 | 37 |

17 | 15 | 36 | 38 |

18 | 15 | 37 | 39 |

19 | 16 |

[pic][pic][pic]

[1] ОВ L 330, 15.12.2007 г., стр. 1.

[2] ОВ L 4, 31.3.2010 г., стр. 1.

[3]

[4] OВ C , , стр.. .

[5] OВ C , , стр.. .

[6] OВ C , , стр.. .

[7] ОВ L 359, 4.12.2004 г., стр. 1.

[8] ОВ L 162, 1.7.2003 г., стр. 5.

[9] OВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

[10] OВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

[11] OВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.