52011PC0320

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. Контекст на предложението

1.1. Основания и цели на предложението

Както бе посочено в Плана за политика в областта на убежището[1], на 9 декември 2008 г. Комисията представи предложение за изменение на Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище[2] (наричана по-нататък „Директива за условията на приемане“). Предложението бе изготвено въз основа на оценка на прилагането на настоящата директива в държавите-членки и след широкомащабен процес на консултации с държавите-членки, ВКБООН, неправителствени организации (НПО) и други заинтересовани страни.

На 7 май 2009 г. Европейският парламент прие позицията си[3] по предложението на Комисията, в която се одобряват повечето от предложените изменения. Предложението бе обсъдено в Съвета предимно по време на чешкото и шведското председателство, но преговорите бяха трудни и не беше постигната позиция относно текста в Съвета.

С представянето на промененото предложение Комисията възнамерява да използва правото си на инициатива за насърчаване на работата за създаване на истинска Обща европейска система за убежище (CEAS). Комисията е убедена, че такава система, която ще бъде както справедлива, така и ефективна, ще бъде от полза за държавите-членки и бежанците.

Комисията носи политическата отговорност да улесни преговорите и да предостави реални възможности, така че Съюзът да спазва своите ангажименти, определени в Стокхолмската програма за създаване на CEAS до 2012 г. Приемането на новата Директива за дългосрочното пребиваване, в чиито обхват сега попадат лицата, ползващи се с международна закрила, даде силен тласък в тази посока.

По същото време Комисията приема и своето променено предложение за Директивата за процедурите за убежище.

Условията на приемане следва да гарантират достоен стандарт на живот и да бъдат съпоставими в целия Съюз, независимо от мястото на подаване на молбата за убежище. За да бъдат постигнати тези цели, Комисията продължи да трупа познания за това как да се консолидират най-добрите национални практики и как се улесни прилагането им в рамките на ЕС.

В промененото предложение се обединяват познанията и опитът, натрупани по време на преговорите и консултациите с други заинтересовани страни като ВКБООН и НПО, в една опростена и по-съгласувана система за прием в съответствие с основните права.

По-специално, с предложението се въвеждат по-ясни понятия и по-опростени правила, а на държавите-членки се предоставя по-голяма гъвкавост при тяхното интегриране в националните правни системи. С него също така се дава по-голяма възможност на държавите-членки да се справят с възможни злоупотреби с техните системи за прием и се обръща внимание на опасенията им относно финансовите и административните последици от някои от предложените мерки. Същевременно в промененото предложение се запазват високи стандарти на отношение към лицата в съответствие с основните права. Това важи особено по отношение на задържането. Строги ограничения на правото на свободно движение се прилагат единствено когато те са необходими и пропорционални и следва да бъдат придружени от необходимите правни гаранции. Особеното положение на уязвимите лица трябва винаги да бъде от първостепенно значение. Стандартите за приемането на Директивата за условията на приемане следва също да бъдат допълнително хармонизирани, за да обхващат вторичните движения на лицата, доколкото те са важна причина за това явление.

Промененото предложение следва да се разглежда заедно с промененото предложение за Директивата за процедурите за убежище. Това предложение, inter alia , има за цел да подобри ефективността и качеството на националните системи за предоставяне на убежище, което ще доведе до намаляване на разходите за приемане на държавите-членки, като им предостави възможност за по-бързо вземане на решения.

Промененото предложение е свързано и с Регламента за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), приет на 19 май 2010 г., т.е. след приемането на първоначалното предложение относно Директива за условията на приемане. Службата може да осигури практическа подкрепа и експертен опит на държавите-членки за прилагане на разпоредбите на директивата и за определяне на най-добрите практики. Тя би могла също така да подкрепи тези държавите-членки, чиито системи за приемане са подложени на голям натиск, като определи икономически най-ефективните начини за изпълнение на предвидените мерки чрез обединяване на добри практики и структуриран обмен на практики на високо равнище. В действителност, за първи път след приемането си EASO ще предостави този вид подкрепа на Гърция чрез разполагането на екипи за подкрепа в областта на убежището, които да оказват съдействие за справяне с неотложните нужди при процедурата за убежище.

1.2. Общ контекст

Предложението от 2008 г. и настоящото променено предложение са част от законодателен пакет в областта на убежището, чиято цел е създаването на Обща европейска система за убежище (CEAS) до 2012 г.

По-конкретно, през 2008 г., заедно с предложението за изменение на Директивата за условията на приемане, Комисията прие и предложения за изменение на Регламента от Дъблин и Регламента за EURODAC. През 2009 г. Комисията прие предложения за изменение на Директивата за процедурите за убежище и Директивата за признаването. През 2010 г. бе приет Регламентът за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището, чиято цел е повишаване на оперативното сътрудничество между държавите-членки и улесняване на прилагането на общите правила в областта на убежището.

Този законодателен пакет е в съответствие с Европейския пакт за имиграцията и убежището, приет на 16 октомври 2008 г., в който отново бяха потвърдени целите на програмата от Хага и бе отправен призив към Комисията най-късно през 2012 г. да представи предложения за установяване на единна процедура за убежище, която включва общи гаранции. В същата рамка, в Стокхолмската програма, приета от Европейския съвет на заседанието му на 10—11 декември 2009 г., бе подчертана необходимостта от създаване до 2012 г. на „общо пространство на закрила и солидарност, основано на обща процедура за убежище и единен статут за тези, на които е предоставена международна закрила“, въз основа на „високи стандарти за закрила“ и „справедливи и ефективни процедури“. По-конкретно в Стокхолмската програма се посочва, че независимо в коя държава-членка са подали молбата си за убежище, лицата следва да бъдат третирани по равностоен начин по отношение на условията на приемане .

Беше направена оценка на въздействието[4] като част от изготвянето на предишното предложение. Промененото предложение се основава на същите принципи, както и предишното предложение. Освен това неговата цел е да се опростят и да се пояснят някои разпоредби, което да направи изпълнението им по-лесно. По тази причина оценката на въздействието, направена за предишното предложение, продължава да се прилага и по отношение на промененото предложение.

1.3. Съгласуваност с други политики и цели на Съюза

Настоящото предложение е изцяло в съответствие със заключенията на Европейския съвет от Тампере от 1999 г., Програмата от Хага от 2004 г., Европейския пакт за имиграцията и убежището от 2008 г. и Стокхолмската програма от 2009 г. във връзка със създаването на CEAS.

Предложението е в съответствие и с целите на стратегията „Европа 2020“, тъй като с него се осигурява адекватен достъп до заетост на лицата, търсещи убежище. Лицата, търсещи убежище, които имат икономически принос, престават да се нуждаят от допълнителна подкрепа от националните системи за социална защита и по този начин допринасят положително, макар и често това да е временно, за икономическия растеж.

2. Консултация със заинтересованите страни

Като част от подготвителната работа по предишното предложение Комисията представи Зелена книга, проведе няколко срещи на експертно равнище, включително с ВКБООН и с партньори от гражданското общество, възложи извършването на външно проучване и събра данни от отговорите на няколко подробни въпросника.

Комисията прие и Доклад за оценка относно прилагането на директивата, в който бяха посочени редица недостатъци в законодателствата и политиките на държавите-членки.

След приемането на първоначалното предложение през декември 2008 г. бяха проведени дискусии на техническо равнище в рамките на Съвета, най-вече по време на чешкото и шведското председателство. Дискусиите показаха, че много държави-членки се противопоставят на конкретни разпоредби от предложението, поради особеностите на своите системи за предоставяне на убежище и/или техните правни системи. В това отношение имаше опасения, че адаптирането би изисквало значителни финансови усилия и административни корекции и би попречило на ефективността на процедурите за убежище.

По време на дискусиите държавите-членки имаха възможността да уточнят потенциалните проблеми при изпълнението, с които биха могли да се сблъскат по отношение на конкретни разпоредби. Беше установено, че за да се избегне включването на многобройни изключения за определени държави-членки, с което се застрашава общата съгласуваност на предложената система, Комисията може да преразгледа предложението, за да предложи по-цялостно решение на повдигнатите въпроси, като в същото време се запази добавената стойност на текста. Изясняването и опростяването на предложените разпоредби, което да направи по-лесно тяхното изпълнение от държавите-членки, следва да даде нов тласък на дискусиите. Поради това на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 8 ноември 2010 г. Комисията обяви, че ще представи променено предложение за настоящата директива, както и за Директивата за процедурите за убежище преди началото на полското председателство на Съвета през 2011 г.

Голяма част от предложените изменения, включени в приетата на 7 май 2009 г. позиция на Европейския парламент, са взети предвид в промененото предложение. Промененото предложение също така взема надлежно предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[5] и Комитета на регионите[6] и резултатите от консултациите с другите заинтересовани страни като ВКБООН и НПО, които работят в областта на основните права.

Като част от подготвителната работа по това променено предложение, през периода януари—април 2010 г. Комисията проведе поредица от двустранни технически консултации със заинтересовани страни, включително с националните администрации, на които бяха обяснени подробно ограниченията и резервите относно първоначалното предложение на Комисията.

В промененото предложение също така се вземат под внимание обсъжданията в рамките на Министерската конференция относно качеството и ефективността при процеса на предоставяне на убежище, организирана от белгийското председателство на 13—14 септември 2010 г. На конференцията inter alia бе отделено особено внимание на въпроса за удовлетворяването на потребностите на уязвимите лица, търсещи убежище.

3. Правни елементи на предложението

3.1. Обобщение на предложеното действие

Основната цел на това променено предложение е по-подробно поясняване и осигуряване на по-голяма гъвкавост при предложените стандарти на приемане, така че те да бъдат включени по-лесно в националните правни системи. В същото време в него се запазват ключовите елементи на предложението от 2008 г., а именно гарантирането на адекватни и съпоставими условия на приемане в целия ЕС. Предложението също така продължава да гарантира пълното зачитане на основните права, тъй като се основава на развиващата се съдебната практика на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека. Това важи особено по отношение на правото на свободно движение и зачитането на достойнството.

На последно място, с предложението се подобрява съгласуваността в рамките на законодателния пакет за CEAS, по-специално с промененото предложение относно Директивата за процедурите за убежище. При необходимост в него са включени и изменения, произтичащи от преговорите във връзка с Директивата за признаването и Регламента от Дъблин, за да се осигури съгласуваност по отношение на хоризонталните въпроси.

В промененото предложение се разглеждат основно следните въпроси:

3.1.1. Улесняване на изпълнението за държавите-членки

Промененото предложение предоставя на държавите-членки по-голяма свобода при изпълнението на някои от предложените мерки в сравнение с предложението от 2008 г., в което се изтъкват опасения от потенциално големи финансови последици и административни ограничения и разходи. Това е постигнато чрез предлагането на по-добре определени правни понятия, по-опростени стандарти и инструменти за приемане и по-приспособими правила , които могат лесно да бъдат включени в националните практики.

Тези изменения се отнасят по-специално до гаранциите на задържаните лица, търсещи убежище, условията за приемане в центровете за задържане, сроковете за достъп до пазара на труда, равнището на здравно обслужване, което се предоставя на лицата със специални потребности за приемане, и механизмите за определяне на тези нужди, достъпа до материална подкрепа и задълженията за докладване, чиято цел е да се осигури по-добър мониторинг на основните разпоредби на директивата.

С промененото предложение също така се гарантира по по-добре, че държавите-членки имат средствата за разглеждане на случаите, в които се злоупотребява с правилата за приемане и/или в които тези правила се превръщат в притегателни фактори . По-специално, с промененото предложение се предвижда възможност за отнемането на материална подкрепа в повече случаи, при условие че са приложени необходимите гаранции и че е взето предвид положението на уязвимите лица.

3.1.2. Ясни и строги правила за задържане

Необходимо е да бъдат установени строги и подробни правила на ЕС, за да се гарантира, че задържането не е произволно и че основните права се зачитат във всички случаи. Комисията изразява загриженост във връзка с широкоразпространеното използване на механизма за задържане на лица, търсещи убежище, докато в достижения на правото на ЕС в областта на убежището не се посочва нищо по този въпрос. В промененото предложение следователно се запазва основната идея на предложението от 2008 г. относно въпроса за задържането. По-конкретно, задържане може да има само при определени условия и само ако това е в съответствие с принципите на пропорционалност и необходимост след индивидуално разглеждане на всеки случай . Нужно е да се предоставят необходими гаранции, като например достъп до ефективна защита и безплатна правна помощ при необходимост. Условията на приемане при задържането също така трябва да зачитат човешкото достойнство. Предложените изменения са в пълно съответствие с Хартата на основните права на ЕС и най-новата съдебна практика на ЕСПЧ при тълкуването на член 3 от Конвенцията.

Същевременно е въведена по-голяма гъвкавост за някои от предложените правила за задържане и изясняване на различни понятия, за да се улесни тяхното изпълнение, както и за да бъдат отчетени някои особености на разнородните правни системи на държавите-членки (напр. във връзка с достъпа до безплатна правна помощ и възможността административните органи да издадат заповед за задържане). С промененото предложение се въвеждат също по-приспособими условия на задържане по отношение на географските области, където е особено трудно постоянното осигуряване на пълния набор от предложените гаранции, а именно гранични пунктове и транзитни зони. Въведени са и няколко изменения в съответствие с правилата на ЕС за задържане, приложими за гражданите на трети страни, които подлежат на решение за връщане, за да се гарантира, когато е уместно, по-последователен подход към условията за задържане на граждани на трети страни.

Обсъжданията в Съвета показаха, че при определени обстоятелства във висшия интерес на непридружените непълнолетни е те да бъдат настанявани в центрове за задържане, по-специално, за да се предотвратят отвличания, за които се съобщава, че се случват в центровете на открито. В тази връзка с промененото предложение се позволява задържането на непридружени непълнолетни, само ако се установи, че това задържане е в техен висш интерес, както е определено в предложената директива, и че алтернативни мерки, различни от задържането, няма да бъдат ефективни. Освен това посредством индивидуално разглеждане на случая трябва да бъде гарантирано, че задържането няма да навреди на тяхното здраве и благополучие. Освен това задържането може да се прилага само ако могат да бъдат осигурени необходимите условия на настаняване в специалните центрове за задържане (достъп до дейности за свободното време, включително и на открито и др.). Предложената разпоредба е в съответствие със съдебната практика на ЕСПЧ.

3.1.3. Гарантиране на достоен жизнен стандарт

— Предприемането на мерки за удовлетворяването на специални потребности за приемане е определено като една от областите, в които сегашните национални стандарти са много проблематични. Установяването на специалните потребности за приемане има връзка не само с достъпа до подходящо отношение, но може да повлияе и на качеството на процеса на вземане на решения. Целта на промененото предложение е да гарантира, че са въведени национални мерки за нуждите на бързото определяне на специалните потребности за приемане на уязвимите лица, както и за постоянна подкрепа и мониторинг на отделни случаи. Особено внимание се отделя на специалните потребности за приемане на особено уязвимите групи като непълнолетните и жертвите на мъчения. В същото време с промененото предложение се въвежда опростен формат на този процес на определяне и по-ясна връзка между уязвимите лица и лицата със специални потребности за приемане.

В предложението не се включва позоваването на отношение, което е еднакво с отношението към гражданите на съответните държави относно достъпа до здравно обслужване, като се взема под внимание позицията на Европейския парламент и сериозните резерви от страна на Съвета.

— В оценката на прилагането на настоящата директива се отбелязват пропуски по отношение на нивото на материална подкрепа, която държавите-членки предоставят на лицата, търсещи убежище. Въпреки че в настоящата директива се предвижда задължението за гарантиране на адекватни стандарти на отношение, на практика е трудно да се определи необходимото ниво на подкрепа. Затова е необходимо да се въведат референтни точки, които биха могли по-добре „да определят количествено“ това задължение и които могат да се прилагат ефективно от националните администрации.

По време на преговорите в Съвета и неотдавнашните консултации с държавите-членки стана ясно, че съответните референтни точки са предвидени в действителност съгласно националното законодателство или практики в тази област, въпреки че те са доста различни. Като се взема предвид този факт, с промененото предложение се дава възможност за гъвкавост и целта му не е да се установят единни критерии за референтни точки в ЕС, а с него да бъде възможно прилагането на различните национални параметри в тази област, при условие че те са измерими и могат да улеснят мониторинга на нивото на подкрепа, предоставена на лицата, търсещи убежище.

3.1.4. Засилване на самостоятелността на лицата, търсещи убежище

Достъпът до заетост за лицата, търсещи убежище, би могъл да предотврати изключването от приемащото общество и да насърчи тяхната самостоятелност. Задължителната незаетост, от друга страна, налага разходи за държавата чрез плащането на допълнителни средства под формата на социални помощи и би могла да насърчат незаконния труд [7]. В тази връзка улесняването на достъпа до заетост е от полза както за лицето, търсещо убежище, така и за приемащата държавата-членка.

Посредством промененото предложение се позволява по-голяма гъвкавост по отношение на достъпа до пазара на труда в съответствие с разпоредбите относно продължителността на разглеждането на молбата за убежище, посочени в промененото предложение на Директивата за процедурите за убежище.

3.2. Правно основание

Промененото предложение се основава на член 78, параграф 2, буква е) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в който се изисква създаването на „стандарти“ за приемане на лицата, търсещи убежище.

3.3. Териториално приложение

Адресати на предложената директива ще бъдат държавите-членки. Прилагането на директивата за Обединеното кралство и Ирландия ще се определи в съответствие с разпоредбите на Протокол № 21, приложен към ДФЕС.

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДФЕС, Дания не е обвързана от директивата, нито я прилага.

3.4. Принцип на субсидиарност

Дял V от ДФЕС относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие предоставя на Европейския съюз определени правомощия по тези въпроси. Тези правомощия трябва да се упражняват в съответствие с член 5 от Договора за Европейския съюз, т.е. ако и доколкото целите на предложеното действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и поради това, предвид мащаба или ефектите от предложеното действие, могат да бъдат постигнати по-добре от Съюза.

Настоящото правно основание за действието на Съюза е член 78 от ДФЕС. В тази разпоредба се постановява, че Съюзът „развива обща политика в областта на убежището, субсидиарната закрила и временната закрила, чиято цел е да предостави подходящ статут на всеки гражданин на трета страна, който се нуждае от международна закрила, както и да гарантира зачитането на принципа на забрана за връщане. Тази политика трябва да бъде съобразена с Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г. и с Протокола за статута на бежанците от 31 януари 1967 г., както и с другите съответни договори“. В член 78, параграф 2, буква е) се отбелязва, че Европейският парламент и Съветът, в съответствие с обикновената процедура, приемат мерки за обща европейска система за убежище, която включва „правила относно условията на приемане на лицата, търсещи убежище или субсидиарна закрила“.

Поради транснационалното естество на проблемите, свързани с убежището и закрилата на бежанците, ЕС е в добра позиция да предложи решения в рамките на общата европейска система за убежище (CEAS), по-специално във връзка със стандартите за приемане, приложими в целия Съюз. Въпреки че с приемането на директивата през 2003 г. бе постигнато значително ниво на хармонизация, необходими са допълнителни действия от страна на ЕС, за да се достигнат по-високи и по-хармонизирани стандарти по отношение на условията на приемане.

3.5. Принцип на пропорционалност

В оценката на въздействието във връзка с изменението на Директивата за условията на приемане, извършена като част от подготвителната работа по предишното предложение, се оценява всеки вариант предвид установените проблеми, за да се представи идеално съотношение между практическа стойност и необходими усилия. В оценката се стига до заключението, че избирането на действие на ЕС не надвишава необходимото за постигане на целта, а именно разрешаване на тези проблеми. В настоящото променено предложение се запазват ръководните принципи на предишното предложение, като в същото време се въвежда допълнителна гъвкавост за държавите-членки, като по този начин допълнително се допринася за спазването на принципа на пропорционалност.

3.6. Въздействие върху основните права

Настоящото предложение бе подложено на задълбочено разглеждане, за да се гарантира, че разпоредбите му са напълно съвместими с основните права като основни принципи на правото на Съюза, както е предвидено в Хартата на основните права на ЕС („Хартата“), както и със задълженията, произтичащи от международното право. В резултат на това особено бе наблегнато на разпоредбите, разглеждащи задържането и процедурните предпазни мерки, отношението към лицата със специални потребности за приемане, а именно непълнолетни, непридружените непълнолетни и жертвите на мъчения, и достъпа до материалните условия на приемане.

Гарантирането на по-високи и по-равни стандарти на приемане ще има като цяло силно положително въздействие за лицата, търсещи убежище, от гледна точка на основните права. По-конкретно, правото на свобода, посочено в член 6 от Хартата, ще бъде засилено, като се подчертае, че едно лице не може да бъде задържано единствено поради това, че е подало молба за международна закрила. По същия начин предложението предвижда също задържане да се допуска само в изключителни случаи, предписани от директивата, и само ако това задържане е в съответствие с принципите на необходимост и пропорционалност по отношение както на начина, така и на целта на такова задържане. Гарантиран е също така достъпът до ефективна защита в съответствие с член 47 от Хартата .

Правата на непълнолетните ще бъдат по-добре отразени в текста чрез включване на съответно определение за изясняване на принципа на висшия интерес на детето в съответствие с член 24 от Хартата и чрез ограничаване на възможностите за задържане. Освен това ще бъде разгледано по-добре специфичното положение на уязвимите групи, като се гарантира, че техните потребности се установяват навреме и че е наличен достъп до подходящо отношение. Улесняването на достъпа до пазара на труда ще помогне на лицата, търсещи убежище, да станат по-самостоятелни и ще улесни тяхното интегриране в приемащата държава-членка. Освен това с предложението ще бъде засилен принципът на недискриминация, както е предвидено в член 21 от Хартата, като се гарантира, че отношението към лицата, търсещи убежище, не е неоснователно по-лошо от отношението към гражданите на съответната държава. На последно място, налагането на изискване за докладване за основните разпоредби на директивата, свързани с принципите за основните права, ще гарантира по-добър мониторинг на прилагането им на равнище ЕС. В това отношение следва да се подчертае, че държавите-членки са задължени да въведат и прилагат разпоредбите на тази директива в съответствие с основните права, описани в Хартата.

ê 2003/9/ЕО

2008/0244 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за определяне на стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (преработен текст)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 78, параграф 2, буква е) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[8],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[9],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

ò нов

(1) Трябва да се внесат редица съществени промени в Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище[10]. С оглед постигането на яснота посочената директива следва да бъде преработена.

ê 2003/9/ЕО съображение 1 (адаптиран)

ð нов

(2) Една обща политика в областта на убежището, която включва обща европейска система за убежище, е основен елемент на целта на Европейския съюз, насочена към постепенното създаване на едно пространство на свобода, сигурност и правосъдие, което е отворено за тези, които, подтикнати от условията, законно търсят закрила в Ö Европейския съюз Õ Общността. ð Тя следва да бъде ръководена от принципа на солидарност и справедливо поделяне на отговорностите между държавите-членки, включително тези, свързани с финансовите последици от нея. ï

ê 2003/9/ЕО съображение 2

ð нов

(3) Европейският съвет, по време на специалната си среща в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г., постигна съгласие да работи за създаването на обща европейска система за убежище, която се основава на пълното и цялостно прилагане на Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., допълнена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г., т.е. да поддържа принципа за забрана на връщането (non-refoulement). ðПървата фаза от общата европейска система за убежище е изпълнена чрез приемането на съответните правни инструменти, предвидени в договорите, включително Директива 2003/9/EО. ï

ê 2003/9/ЕО съображение 3

Заключенията от Тампере предвиждат тази обща европейска система за убежище да включва в краткосрочен план минимум общи условия за приемане на лицата, търсещи убежище.

ê 2003/9/ЕО съображение 4

Определянето на минимални норми за приемане на лицата, търсещи убежище представлява една стъпка, която заслужава да бъде оценена по посока на европейската политика за убежището.

ò нов

(4) На срещата си на 4 ноември 2004 г. Европейският съвет прие Програмата от Хага, която определи целите, които трябва да се изпълнят в областта на свободата, сигурността и правосъдието през периода 2005—2010 г. Във връзка с това в Програмата от Хага Европейската комисия бе приканена да приключи оценяването на инструментите от първата фаза и да представи на Съвета и Европейския парламент инструментите и мерките от втората фаза.

(5) На срещата си на 10—11 декември 2009 г. Европейският съвет прие Стокхолмската програма, в която отново бе потвърден ангажиментът за създаване на общо пространство общо пространство на закрила и солидарност, основано на обща процедура за убежище и единен статут за тези, на които е предоставена международна закрила, въз основа на високи стандарти за закрила и справедливи и ефективни процедури до 2012 г. В Стокхолмската програма се постановява още, че е от съществено значение независимо в коя държава-членка са подали молбата си за убежище, лицата да бъдат третирани по равностоен начин във връзка с условията на приемане.

(6) Ресурсите на Европейския бежански фонд и на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, създадена с Регламент (ЕС) № 439/2010 на Европейския парламент и на Съвета[11], следва да бъдат мобилизирани за предоставянето на адекватно подпомагане на усилията на държавите-членки, свързани с изпълнението на стандартите, определени във втората фаза на Общата европейска система за убежище, по-конкретно на онези държави-членки, чиито национални системи за убежище са подложени на конкретен и несъразмерен натиск, по-специално вследствие на тяхното географско разположение или демографска ситуация.

(7) Предвид резултатите от извършените оценки на прилагането на инструментите от първата фаза, на този етап е уместно да се потвърдят принципите, на които се основава Директива 2003/9/ЕО, за да се гарантират по-добри условия на приемане за лицата, търсещи убежище.

(8) За да се гарантира еднакво отношение към лицата, търсещи убежище, в целия Съюз, настоящата директива следва да се прилага през всички етапи и видове процедури, свързани с молбите за международна закрила, и във всички места и помещения, в които са настанени лица, търсещи убежище.

(9) При прилагането на настоящата директива държавите-членки следва да гарантират пълно спазване на принципа на висшия интерес на детето и важността на единството на семейството съгласно съответно Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

ê 2003/9/ЕО съображение 6

(10) По отношение на отношението към лицата, за които се отнася настоящата директива, държавите-членки имат задължения по актовете на международното право, по които те са страни и които забраняват дискриминацията.

ê 2003/9/ЕО съображение 7

(11) Трябва да се приемат минимални норми за приемане на лицата, търсещи убежище, които би трябвало, по принцип, да бъдат достатъчни, за да гарантират един достоен стандарт на живот достойно жизнено равнище и условия на живот, които са сравними с тези във всички държави-членки.

ê 2003/9/ЕО съображение 8

(12) Хармонизирането на условията на приемане на лицата, търсещи убежище, би трябвало да допринесе за ограничаването на вторичните движения на лицата, търсещи убежище, мотивирано от различията в условията на приемането.

ò нов

(13) За да се гарантира еднакво отношение към всички лица, търсещи международна закрила, както и съгласуваност с настоящите достижения на правото на ЕС в областта на убежището, а именно с Директива […/…/EС] [Директива за признаването], е целесъобразно обхватът на тази директива да се разшири и да обхване лицата, търсещи субсидиарна закрила.

ê 2003/9/ЕО съображение 9 (адаптиран)

ð нов

(14) ð Незабавното откриване и наблюдение на лицата ï Приемането на групите, които имат специални потребности ð за приемане ï би трябвало да бъде ð основна грижа на националните органи, за да се гарантира, че приемането им е ï организирано по специален начин, за да отговори на тези Ö техните специални потребности за приемане.Õ

ò нов

(15) Задържането на лица, търсещи убежище, следва да се извършва в съответствие с основополагащия принцип, че едно лице не следва да се задържа единствено поради това, че търси международна закрила, по-конкретно, в съответствие с член 31 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г. По-конкретно, държавите-членки следва да не налагат наказания на лицата, търсещи убежище, на основание незаконно влизане или присъствие и всякакви ограничения на движението следва да са необходими. В това отношение задържането на лица, търсещи убежище, следва да е възможно само при съвсем ясно определени изключителни обстоятелства, посочени в настоящата директива, и при спазване на принципа на необходимост и пропорционалност по отношение както на начина, така и на целта на такова задържане. Когато лице, търсещо убежище, е задържано, то следва да има ефективен достъп до необходимите процедурни гаранции като например право на съдебна защита пред национален съд.

ê 2003/9/ЕО съображение 10 (адаптиран)

ð нов

(16) Приемането на Отношението към лицата, търсещи убежище, които са задържани, ð следва да бъде при пълно зачитане на човешкото достойнство и тяхното приемане ï и би трябвало да бъде специално организирано, за да отговори на техните нужди в това положение. ð По-специално, държавите-членки следва да гарантират, че се прилага член 37 от Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. ï

ò нов

(17) Може да има случаи, при които не е възможно на практика да се осигурят незабавно определени гаранции на приемането при задържане, например поради географското положение или специфичната структура на центъра за задържане. Въпреки това всяка дерогация от тези гаранции следва да има временен характер и да се прилага само при обстоятелствата, посочени в настоящата директива. Дерогациите следва да се прилагат само при изключителни обстоятелства; те следва да бъдат надлежно обосновани, като се вземат предвид обстоятелствата по конкретния случай, включително степента на сериозност на приложената дерогация, нейната продължителност и отражението ѝ върху засегнатото лице.

ê 2003/9/ЕО съображение 11

(18) С оглед спазването на минималните процесуалните гаранции, които се състоят във възможността да се осъществява контакт с организации или с групи лица, които оказват правна помощ, е добре да бъдат предоставяни сведения за тези организации и за тези групи лица.

ò нов

(19) За да се насърчава самостоятелността на лицата, търсещи убежище, и за да се ограничат значителните несъответствия между държавите-членки, от основно значение е да се посочат ясни правила относно достъпа на лицата, търсещи убежище, до пазара на труда. Тези правила следва да съответстват на правилата относно продължителността на процедурата за проверка, както е предвидено в Директива [.../.../ЕС/] [Директива за процедурите за убежище].

(20) За да се гарантира, че материалната подкрепа, предоставяна на лицата, търсещи убежище, е в съответствие с принципите, изложени в настоящата директива, е необходимо държавите-членки да определят нивото на такава подкрепа въз основа на актуални и измерими референтни точки.

ê 2003/9/ЕО съображение 12 (адаптиран)

ð нов

(21) Добре е да се ограничат възможностите за злоупотреба със системата, Ö като се посочат обстоятелствата, при които Õ като се предвидят случаи на ограничаване или на отнемане на възможността да се ползват условията за приемане на лицата, търсещи убежище, Ö може да бъде ограничена или възможността за такова приемане може да бъде отнета Õ, ð като същевременно се гарантира достоен стандарт на живот за всички лица, търсещи убежище ï.

ê 2003/9/ЕО съображение 13

(22) Ефективността на националните системи за приемане и сътрудничеството между държавите-членки по въпросите на приемането на лицата, търсещи убежище, би трябвало да бъдат гарантирани.

ê 2003/9/ЕО съображение 14

(23) Добре е зда се насърчава една политика на подходящо съгласуване между компетентните органи по отношение на приемането на лицата, търсещи убежище, и следователно да се привилегироват хармоничните отношения между местните общности и центровете за настаняване.

ê 2003/9/ЕО съображение 15 (адаптиран)

(24) От самото естество на минималните норми следва, че Ддържавите-членки Ö следва Õ да имат право могат да предвиждат или да запазят по-благоприятни условия за гражданите на трети страни и лицата без гражданство, които искат международна закрила защита от една държава-членка.

ê 2003/9/ЕО съображение 16

ð нов

(25) В същия дух, държавите-членки се приканват да прилагат разпоредбите на настоящата директива по отношение на процедурите за разглеждане на молбите за форми на защита, различни от тази, която произтича от ð Директива […/…/EС] [Директива за признаването] ï Женевската конвенция за гражданите на трети страни и за лицата без гражданство.

ê 2003/9/ЕО съображение 17

(26) Следва да се оценява редовно прилагането на настоящата директива.

ê 2003/9/ЕО съображение 18 (адаптиран)

(27) Като се има предвид, че целта на предвижданата инициатива, а именно създаването на минимални норми за приемане на лицата, търсещи убежище, в държавите-членки, не може да бъде осъществена по задоволителен начин от държавите-членки, а може следователно, поради измеренията и въздействията на предложеното действие предвижданата акция, да бъде по-добре осъществена на нивото на Ö Съюза Õ Общността, Ö Съюзът Õ Общността може да вземе мерки, в съответствие с принципа на субсидиарността, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз . В съответствие с принципа на пропорционалността, така както е уреден в този член, настоящата директива не надхвърля това, което е необходимо за достигането на тези цели.

ê 2003/9/ЕО съображение 19

В съответствие с член 3 от Протокола за позицията на Обединеното кралство и на Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство е съобщило с писмо от 18 август 2001 г., желанието си да участва в приемането и в прилагането на настоящата директива.

ê 2003/9/ЕО съображение 20

На основание член 1 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящата директива. Следователно, и без да се изключва приложението на член 4 от този протокол, разпоредбите на настоящата директива не се прилагат по отношение на Ирландия.

ò нов

(28) Съгласно член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз и без да се засягат разпоредбите на параграф 2 от този член, тъй като Обединеното кралство не е уведомило за желанието си да приеме тази мярка, в съответствие с член 4 от този протокол, Обединеното кралство не е обвързано от протокола и остава обвързано с Директива 2003/9/EC.

(29) На основание член 1 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящата директива. Без да се засягат разпоредбите на член 4 от този протокол, Ирландия следователно не е обвързана с настоящата директива.

ê 2003/9/ЕО съображение 21

(30) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейски съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящата директива и следователно не е обвързана от нея, както и не нито е задължена да я го прилага.

ê 2003/9/ЕО съображение 5

ð нов

(31) Настоящата директива спазва основните права и се съобразява с признатите принципи, а именно с Хартата на за основните права на Европейския съюз. Настоящата директива цели, по-специално да гарантира пълното зачитане на човешкото достойнство и да улесни прилагането на членове 1 ð, 6, 7, ï и 18 ð, 21, 24 и 47 ï от Хартата ð , и трябва да бъде прилагана в съответствие с това ï.

ò нов

(32) Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходната директива. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходната директива.

(33) Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки по отношение на срокa за транспониране в националното право на директивaтa, посочен в приложение II, част Б,

ê 2003/9/ЕО (нов)

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ЦЕЛ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Член 1

Цел

Настоящата директива има за цел да създаде минимални норми за приемането на лицата, търсещи убежище, в държавите-членки.

Член 2

Определения

За целите нуждите на настоящата директива:

а) „Женевска конвенция“ означава: Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., изменена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г.;

б) „молба за убежище“ означава: молба, която е подадена от гражданин на трета страна или лице без гражданство, която може да се разглежда като молба за международна закрила от държава-членка по смисъла на Женевската конвенция. Предполага се, че всяка молба за международна закрила е молба за убежище, освен ако гражданинът на трета страна или лице без гражданство не поиска изрично друга форма на закрила, която може да бъде предмет на отделно молба;

ò нов

а) „молба за международна закрила“ означава молба за международна закрила съгласно определението в член 2, буква з) от Директива […/…/EС] [Директива за признаването];

ê 2003/9/ЕО (адаптиран)

ð нов

б) в) „кандидат“ Ö , „кандидат за международна закрила“ Õ или „лице, търсещо убежище“ означава: гражданин на трета страна или лице без гражданство, което е подало молба за убежище ð международна закрила ï, по която още не е взето окончателно решение;

в) г) „член на семейство“ означава:, доколкото семейството вече е било създадено в страната на произход, членовете, посочени по-долу, на семейството на заявителя кандидата, които се намират в същата държава-членка, по отношение на молбите за убежище ð международна закрила ï:

Ö i) когато лицето, търсещо убежище кандидатът, е пълнолетно лице; Õ

i) — съпругът(ата) на лицето, търсещо убежище, или неговия партньор или неговата партньорка, с когото (която) не е в брак, а е свързан(а) в трайна връзка, когато законодателството или практиката на съответната държава-членка има към двойките, които не са в брак, отношение, сравнимо с това, което има към брачните двойки, по силата на законодателството си за чужденците Ö гражданите на трети страни Õ ;

(ii) — малолетните непълнолетните деца на двойката Ö двойките Õ, посоченаи в първото тире i), или на лицето, търсещо убежище кандидата, при условие че не са в брак и той ги издържа, без дискриминация в зависимост независимо от това дали са родени от брак, без брак или са били осиновени, в съответствие с националното право;

ò нов

- сключилите брак непълнолетни деца на двойките, посочени в първото тире на точка i), или на кандидата, независимо от това дали са родени от брак, без брак или са осиновени в съответствие с националното право, при условие че не са придружени от своите съпруги/зи и когато е в техен висш интерес да бъдат считани за членове на семейството;

(ii) когато кандидатът е несключил брак непълнолетен:

- бащата, майката, независимо от това дали кандидатът е роден от брак, без брак или е осиновен, в съответствие с националното право, или пълнолетното лице, което отговаря за кандидата по силата на закона или на националната практика на съответната държава-членка;

- непълнолетните братя и сестри на кандидата, независимо от това дали са родени от брак, без брак или са осиновени, в съответствие с националното право, при условие че не са сключили брак или са сключили брак, но не са придружени от своите съпруги/зи и когато е в техен висш интерес да бъдат считани за членове на семейството;

(iii) когато кандидатът е сключил брак непълнолетен, при условие кандидатът не е придружен от своя съпруг/съпруга и когато е в негов висш интерес или в интерес на неговите братя и сестри, лицата, посочени в ii),да бъдат считани за членове на семейството.

ê 2003/9/ЕО

д) „бежанец“ означава: всяко лице, което отговаря на условията на член 1, буква А от Женевската конвенция;

е) „статут на бежанец“ означава правното положение, което държавата-членка е предоставила на лице, което е прието като бежанец на територията на тази държава-членка;

ж) „процедура“ и „процедура по обжалване“ означава процедурите и процедурите по обжалване предвидени от държавите-членки в тяхното национално право;

ò нов

г) „непълнолетен“ означава гражданин на трета страна или лице без гражданство на възраст под 18 години;

ê 2003/9/ЕО (адаптиран)

ð нов

д)(з) „непридружени малолетни непълнолетен“ означава ð непълнолетен ï лица на възраст под осемнадесет години, койито влизат Ö влиза Õ на територията на държавите-членки, без да са е придружавани от възрастно пълнолетно лице, което въз основа на закона или на ð националната практика на съответната държава-членка ï обичая, носи отговорност за тях него и докато такова лице не поеме реално отговорност за тях Ö него Õ; това определение обхваща също малолетните Ö обхваща непълнолетен Õ, коийто престават да Ö бъде Õ бъдат придружавани след тяхното Ö своето Õ влизане на територията на държавите-членки;

е)(и) „условия на приемане“ означава съвкупността от мерките, взети от държавите-членки в полза на лицето, търсещо убежище, в съответствие с настоящата директива;

ж)(й) „материални условия на приемане“ означава условията на приемане, които включват жилището, храната и облеклото, предоставено в натура или под формата на финансова помощ или на бонове, ð или като комбинация от трите ï, както и помощ за дневни разходи;

з)(к) „задържане“ означава всяка мярка на изолиране на лице, търсещо убежище, от държавата-членка в определено място, където лицето, търсещо убежище, кандидатът е лишено от свободата си на придвижване;

и)(л) „център за настаняване“ означава всяко място, което служи за колективно жилище на лицата, търсещи убежище;.

ò нов

й) „представител“ означава лице или организация, посочени от компетентните органи да действат като законни настойници, за да помагат на непридружаван непълнолетен и да го представляват при процедури, предвидени по силата на настоящата директива, с цел гарантиране на висшия интерес на детето и — при необходимост — упражняване на правата на непълнолетния. Когато една организация действа като представител, тя посочва лице, отговорно за изпълнението на задълженията на законен настойник на непълнолетния, в съответствие с настоящата директива;

(к) „заявител със специални потребности за приемане“ означава уязвимо лице, в съответствие с член 21, което се нуждае от специални гаранции, с цел да се възползва от правата и да изпълнява задълженията, предвидени в настоящата директива.

ê 2003/9/ЕО (адаптиран)

ð нов

Член 3

Приложно поле

1. Настоящата директива се прилага по отношение на всички граждани на трети страни и лица без гражданство, които подават молба за убежище ð международна закрила ï на границата или на територията, Ö включително на границата Õ, ð в териториалните води или в транзитните зони, ï на една държава-членка, докато имат разрешение да пребивават остават на територията в качеството на лица, които търсят убежище, както и по отношение на членовете на техните семейства, ако това търсене на молбата за ð международна закрила ï убежище се отнася и до тях според националното право.

ê 2003/9/ЕО

ð нов

2. Настоящата директива не се прилага по отношение на молбите за дипломатическо или териториално убежище, които са подадени до представителствата на държавите-членки.

3. Настоящата директива не се прилага, когато се прилага Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием[12].

4. Държавите-членки могат да решат да прилагат настоящата директива по отношение на процедурите за обработване на молбите за форми на закрила, различни от тази, която произтича от ð Директива […/…/EС] [Директива за признаването] ï Женевската конвенция, по отношение на гражданите на трети страни или лица без гражданство, за които е установено, че не са бежанци.

Член 4

По-благоприятни разпоредби

Държавите-членки могат да приемат или да запазят по-благоприятни разпоредби в областта на условията за приемане на лицата, търсещи убежище, и на близките роднини на лицето, търсещо убежище кандидата, които се намират в същата държава-членка, когато те са зависими от него, или по хуманитарни причини, доколкото тези разпоредби са съвместими с тези на настоящата директива.

ГЛАВА II

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА УСЛОВИЯТА НА ПРИЕМАНЕ

Член 5

Информация

1. Държавите-членки уведомяват лицата, търсещи убежище, в един разумен срок, който не надхвърля петнадесет дни след подаването на молбата за ð международна закрила ï убежище пред компетентния орган, за предимствата, от които те могат да се ползват, и за задълженията, които трябва да спазват по отношение на условията за приемане.

Държавите-членки гарантират, че на лицата, търсещи убежище, кандидатите са предоставени сведения за организациите или групите лица, които осигуряват специфична правна помощ, и за организациите, за които се предполага, че биха могли да им помогнат или да ги информират по отношение условията на приемане, от които те могат да се ползват, включително медицинските грижи здравното обслужване.

ê 2003/9/ЕО (адаптиран)

ð нов

2. Държавите-членки гарантират, че сведенията по параграф 1 са предоставени писмено и, доколкото това е възможно, на език, който лицата, търсещи убежище, кандидатите ð разбират ï или се предполага, че познават разбират достатъчно. Когато са налице условията за това, тези сведения могат също така да бъдат дадени устно.

Член 6

Документи

1. Държавите-членки гарантират, че в срок от три дни след подаването на молба ð за международна закрила ï пред компетентния орган, лицето, търсещо убежище, кандидатът получава удостоверение документ, издадено на негово име, което удостоверява неговия статут на лице, търсещо убежище, или че му е разрешено да пребивава остане на територията на държавата-членка, докато молбата му е висяща или е в процес на разглеждане.

Ако титулярът не е свободен да се движи на цялата или на част от територията на държавите-членки, удостоверението документът свидетелства също и за този факт.

2. Държавите-членки могат да изключат прилагането на настоящия член, когато лицето, търсещо убежище, е задържано и през време на разглеждане на молбитеа за ð международна закрила ï убежище, коеято е подаденоа на границата, или в рамките на процедура за предоставяне на право на лицето, търсещо убежище кандидата да влезе на законно основание на територията на държава-членка. В тези специфични случаи, докато трае разглеждането на молбата за ð международна закрила ï убежище, държавите-членки могат да предоставят на лицето, търсещо убежище кандидатите други удостоверения документи, които са равностойни на документа по параграф 1.

3. Документът по параграф 1 не удостоверява задължително самоличността на лицето, търсещо убежище.

4. Държавите-членки приемат мерките, необходими, за да предоставят на лицата, търсещи убежище, документа по параграф 1, който трябва да бъде валиден толкова дълго, колкото на тях им е разрешено да пребивават на територията или на границата на съответната държава-членка.

5. Държавите-членки могат да предоставят на лицата, търсещи убежище, пътен документ, когато сериозни хуманитарни причини правят необходимо тяхното присъствие в друга държава.

ò нов

6. Държавите-членки не предвиждат никакви документи или други административни изисквания за лицата, търсещи убежище, преди предоставяне на правата, които им се полагат по настоящата директива, поради това, че те са кандидати за международна закрила.

ê 2003/9/ЕО

ð нов

Член 7

Пребиваване и свобода на движение

1. Лицата, търсещи убежище, могат да се движат свободно на територията на държавата-членка, където са приети, или в рамките на зоната, която им е определена от тази държава-членка. Определената зона не засяга неотчуждаемата сфера на личния живот и дава достатъчно възможност за движение, за да гарантира достъпа до всички преимущества, предвидени от настоящата директива.

2. Държавите-членки могат да определят мястото на пребиваване на лицето, търсещо убежище, по съображения за обществен интерес или обществен ред, или, когато са налице условията за това, за нуждите на бързото обработване и ефикасното проследяване на техните молби ð за международна закрила ï.

3. Когато това се окаже необходимо, държавите-членки могат да задължат лицето, търсещо убежище да остане в определено място в съответствие с тяхното национално право, например поради правни причини или по съображения за обществен ред.

3.4. Държавите-членки могат да предвидят, че за да се ползват от материалните условия на приемане, лицата, търсещи убежище кандидатите трябва реално да пребивават в определено място, което е посочено от държавите-членки. Тези решения, които могат да имат общ характер, се взимат за всеки случай поотделно и въз основа на националното законодателство.

4.5. Държавите-членки предвиждат възможността да предоставят на лицата, търсещи убежище кандидатите временно разрешение да напускат мястото на пребиваване по параграфи 2 и 43 и/или зоната, която им е била определена, по параграф 1. Решенията се взимат за всеки случай поотделно, обективно и безпристрастно и те са мотивирани, когато са отрицателни.

Лицето, търсещо убежище Кандидатът не трябва да иска разрешение, за да се яви пред органите и съдилищата, ако неговото присъствие там е необходимо.

5.6. Държавите-членки задължават лицето, търсещо убежище кандидатите да съобщават своя адрес на компетентните органи и да им съобщават всяка промяна на адреса в най-кратък срок.

ò нов

Член 8

Задържане

1. Държавите-членки не могат да задържат едно лице единствено поради това, че то е кандидат за международна закрила в съответствие с Директива […/…/EС] [Директивата за процедурите за убежище].

2. Когато се окаже необходимо и въз основа на преценка на всеки случай поотделно, държавите-членки могат да задържат кандидат, ако не могат да бъдат приложени ефективно други по-леки принудителни алтернативни мерки.

3. Без да се засягат разпоредбите на член 11 и задържането в рамките на наказателно производство, кандидат може да бъде задържан единствено:

а) с цел установяване или проверка на неговата самоличност или националност;

б) с цел установяване, по време на предварително интервю, на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако няма задържане;

в) в контекста на процедура, за да се вземе решение относно правото да влезе на територията;

г) когато това се налага с цел защита на националната сигурност или на обществения ред.

Тези основания се посочват в националното законодателство.

4. Държавите-членки гарантират, че в националното законодателство са посочени правила във връзка с алтернативи на задържането, като редовно докладване на органите, внасяне на парична гаранция или задължение лицето да остане на точно определено място.

Член 9

Гаранции за задържаните лица, търсещи убежище

1. Задържането е за възможно най-кратък срок и продължава само докато са налице основанията, посочени в член 8 , параграф 3.

Административните процедури, които се отнасят до основанията, посочени в член 8, параграф 3, се изпълняват надлежно. Забавянията при административните процедури, за които лицето, търсещо убежище, не носи вина, не оправдават продължаването на задържането.

2. Задържането се разпорежда от съдебните или административните органи. Когато задържането е разпоредено от административните органи, то се потвърждава от съдебните органи в срок от 72 часа от началото на задържането. Когато съдебният орган прецени, че задържането е неправомерно, или не бъде взето решение в срок от 72 часа, съответното лице, търсещо убежище, се освобождава незабавно.

3. Задържането се разпорежда писмено. В заповедта за задържане се посочват основанията от фактическа и правна гледна точка, на които тя се базира, и процедурите, посочени в националното право, за оспорване на заповедта за задържане на език, който лицето, търсещо убежище, разбира или за който има достатъчно основания да се предполага, че разбира. Тази заповед се предоставя незабавно на задържаното лице, търсещо убежище.

4. Задържането се преразглежда от съдебен орган през разумни интервали от време или служебно, или по искане на самото лице, търсещо убежище, по-специално когато това задържане е с удължен срок или когато възникнат определени обстоятелства или се получи нова информация, която засяга законосъобразността на задържането.

5. В случаите на обжалване и на преразглеждане на заповедта за задържане държавите-членки осигуряват достъп до правна помощ и/или представителство, които са безплатни, когато лицата, търсещи убежище, не са в състояние да поемат съответните разходи и, доколкото е необходимо, за да се гарантира ефективният им достъп до правосъдие.

Правната помощ и представителството включват най-малко изготвяне на необходимите документи по процедурата и представителство пред съдебните органи.

Правната помощ и представителството могат да бъдат ограничени до правни съветници, специално определени от националното право да оказват помощ и да представляват лицата, търсещи убежище.

Процедурите за достъп до правна помощ и представителство в тези случаи се определят в националното право.

Член 10

Условия на задържане

1. Задържането се извършва само в специализирани центрове за задържане.

Задържаните лица, търсещи убежище, се настаняват отделно от други граждани на трети страни, които не са подали молба за международна закрила, освен ако не е необходимо да се гарантира единството на семейството и кандидатът не е дал съгласието си за това.

2. Задържаните лица, търсещи убежище, трябва да имат достъп до открити пространства.

3. Държавите-членки гарантират, че лицата, които представляват Върховния комисар на ООН за бежанците, имат възможността да общуват с кандидатите и достъп до центровете за задържане. Това се отнася и за всяка организация, която действа от името на Върховния комисар на ООН за бежанците на територията на съответната държава-членка, съгласно сключено споразумение с тази държава-членка.

4. Държавите-членки гарантират, че членовете на семействата, правните съветници и лицата, които представляват съответните неправителствени организации, признати от съответната държава-членка, имат възможност да общуват с кандидатите и имат достъп до центровете за задържане. Ограничения на достъпа могат да се налагат само когато по силата на националното право те са обективно необходими за сигурността, обществения ред или административното управление на центъра за задържане, при условие че достъпът не е значително ограничен или направен невъзможен.

5. Държавите-членки гарантират, че на задържаните лица, търсещи убежище, редовно се предоставя информация, в която се разясняват правилата, които се прилагат в центъра за задържане, и се посочват техните права и задължения на език, който те разбират или за който има достатъчно основания да се предполага, че разбират.

6. В надлежно обосновани случаи и в разумен срок, който трябва да бъде възможно най-кратък, държавите-членки могат да предвидят дерогация:

а) от параграф 1, първа алинея, когато настаняването в специализирани центрове за задържане временно не е възможно и вследствие на това държавите-членки са длъжни да прилегнат до настаняване в затвор, при условие че задържаните лица, търсещи убежище, се държат отделно от обикновените затворници. Непридружените малолетни не могат да бъдат настанявани в затвори.

б) от параграф 5, когато лицето, търсещо убежище, е задържано на граничен пункт или в транзитна зона, с изключение на случаите, посочени в член 43 от Директива [.../.../ЕС] [Директива за процедурите за убежище].

Член 11

Задържане на уязвими лица и на лица със специални потребности за приемане

1. При всички случаи уязвимите лица не могат да бъдат задържани, освен ако не се установи, че тяхното здравословно състояние, включително психичното им здраве, и доброто им физическо състояние няма да се влошат значително в резултат на задържането.

Когато бъдат задържани уязвими лица, държавите-членки осигуряват редовно наблюдение и подходяща помощ, като вземат предвид тяхното особено положение, включително тяхното здравословно състояние.

2. Непълнолетните не могат да бъдат задържани, освен ако не се установи в отделни случаи, че това е във висшия интерес на непълнолетния, както е предвидено в член 23, параграф 2.

Задържането на непълнолетни е крайна мярка, след като се установи, че други алтернативни, в по-малка степен принудителни мерки не могат да бъдат ефективно приложени. Това става за възможно най-кратък срок и се полагат всички усилия за освобождаването на задържаните непълнолетни и за настаняването им на подходящи за тях места.

До задържането на непълнолетни се прибягва само в особено изключителни случаи.

Когато бъдат задържани непълнолетни, те имат възможността да се занимават с дейности за свободното време, включително с игри и с развлекателни дейности, подходящи за възрастта им.

Непълнолетните трябва да имат достъп до открити пространства.

При задържането на непридружени непълнолетни държавите-членки гарантират, че те се настаняват отделно от пълнолетни лица.

3. Задържаните семейства се настаняват самостоятелно, като по този начин им се осигурява достатъчно уединение.

4. Когато бъдат задържани лица от женски пол, търсещи убежище, държавите-членки гарантират, че те се настаняват отделно от лицата от мъжки пол, търсещи убежище, освен ако не са членове на едно семейство и всички съответни лица не са дали съгласието си за това.

Изключения могат да се правят и за използването на общи пространства, предназначени за отдих и социални дейности, включително хранене.

5. В надлежно обосновани случаи и в разумен период от време, който е възможно най-кратък, държавите-членки могат да предвидят дерогация от параграф 2, четвъртата алинея, параграф 3 и параграф 4, първа алинея, когато лицето, търсещо убежище, е задържано на граничен пункт или в транзитна зона, с изключение на случаите, посочени в член 43 от Директива [.../.../ЕС] [Директива за процедурите за убежище].

ê 2003/9/ЕО

ð нов

Член 12 8

Семейства

Когато предоставят жилиещеа на лицето, търсещо убежище, кандидатите държавите-членки взимат подходящи мерки, за да запазят, в рамките на възможното, единството на семейството, което се намира на тяхната територия. Тези мерки се прилагат със съгласието на лицето, търсещо убежище.

Член 13 9

Медицински прегледи

Държавите-членки могат да предвидят лицето, търсещо убежище, да бъде подложено на медицински преглед по съображения, свързани с общественото здраве.

Член 14 10

Записване в училище и обучение на малолетните непълнолетните

1. Държавите-членки предоставят на малолетните непълнолетните деца на лицата, търсещи убежище, и на малолетните непълнолетните лица, търсещи убежище, достъп до образователната система, при условия, аналогични на тези, които са предвидени за гражданите на приемащата държавата-членка по приемането, докато не бъде изпълнена една мярка за експулсиране от територията срещу тях или срещу техните родители. Обучението може да бъде предоставено в центровете за настаняване.

Държавите-членки могат да предвидят този достъп да бъде ограничен до обществената образователна система.

Малолетните са на възраст по-ниска от възрастта на законното пълнолетие в държавата-членка, в която е била подадена или разгледана молбата за убежище. Държавите-членки не могат да премахнат достъпа до средно образование с единствен мотив, че малолетният непълнолетният е достигнал възрастта на пълнолетието.

2. Достъпът до образователната система не може да бъде отложен с повече от три месеца, считано от датата на подаване на молбата за ð международна закрила ï убежище на от ðили от името на ï малолетния непълнолетния или на неговите родители. Този срок може да бъде продължен до една година когато се предоставя едно специфично образование с оглед улесняването на достъпа до образователната система.

ò нов

При необходимост се осигуряват подготвителни учебни часове, включително учебни часове по езиково обучение, за улесняване на достъпа и интеграцията на непълнолетните до националната образователна система и интеграцията им в нея.

ê 2003/9/ЕО

ð нов

3. Когато достъпът до образователната система, посочен в параграф 1, не е възможен поради особеното положение на малолетния непълнолетния, държавата-членка може дапредложи ðпредлага ï други условия на обучение ð в съответствие с националното право и практики ï.

Член 15 11

Заетост

1. Държавите-членки определят срок, който започва от датата на подаване на молбата за убежище, през който лицето, търсещо убежище няма достъп до пазара на труда.

ò нов

1. Държавите-членки гарантират, че лицата, търсещи убежище, имат достъп до пазара на труда не по-късно от 6 месеца след датата, на която е подадена молбата за международна закрила.

Държавите-членки могат да удължат този срок за период не по-дълъг от шест месеца в случаите, предвидени в член 31, параграф 3, букви б) и в) от Директива [.../.../ЕС] [Директива за процедурите за убежище].

ê 2003/9/ЕО

ð нов

2. Ако решението на първа инстанция не е било взето една година след подаването на молбите за убежище, и ако това закъснение не може да бъде вменено във вина на лицето, търсещо убежище, Ддържавите-членки решават при какви условия да бъде предоставен достъп до пазара на труда на кандидата ð, в съответствие с националното си законодателство, като в същото време гарантират, че лицата, търсещи убежище, имат ефективен достъп до пазара на труда ï.

3. Достъпът до пазара на труда не се отказва, докато продължават процедурите по обжалването, когато жалбата срещу отрицателно решение, взето в рамките на редовна процедура, има суспендиращо действие, до момента на съобщаването на едно отрицателно решение по жалбата.

4. По съображения свързани с тяхната политика на пазара на труда, държавите-членки могат да предоставят предимство на гражданите на Съюза и на тези от държавите страни по споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на гражданите на трети държави пребиваващи редовно.

Член 16 12

Професионално обучение

Държавите-членки могат да разрешат достъпа на лицата, търсещи убежище, до професионалното обучение, независимо дали те имат достъп до пазара на труда.

Достъпът до професионално обучение, свързан с договор за наемане на работа, се подчинява на възможността, за лицето, търсещо убежище кандидата да има достъп до пазара на труда, в съответствие с член 15 11.

Член 17 13

Общи правила относно материалните условия на приемане и медицинските грижи здравно обслужване

1. Държавите-членки гарантират, че лицата, търсещи убежище кандидатите да имат достъп до материалните условия на приемане, когато те подават молбата си за убежище ð международна закрила ï.

ê 2003/9/ЕО (адаптиран)

2. Държавите-членки Ö гарантират, че Õ взимат мерките свързани с материалните условия на приемане Ö осигуряват подходящо Õ , които дават възможност да се гарантира жизнено равнище стандарт на живот Ö за кандидатите за международна закрила, което гарантира тяхната прехрана, а също и физическото и психичното им здраве Õ подходящо за здравето и да осигурят прехраната на лицето, търсещо убежище.

ê 2003/9/ЕО

ð нов

Държавите-членки гарантират, че жизненото равнище стандартът на живот е гарантирано в случай на ð уязвими ï лица, които имат особени потребности в съответствие с член ð 21 ï 17 , както и в случай на задържани лица.

3. Държавите-членки могат да подчинят предоставянето на всички или на част от материалните условия на приемане и на медицинските грижи на условието лицата, търсещи убежище, да не разполагат с достатъчно средства, за да имат едно жизнено равнище стандарт на живот, отговарящо на тяхното здравословно състояние, и за осигуряване на прехраната им.

4. Държавите-членки могат да изискват от лицето, търсещо убежище, кандидатите да поемеат стойността на разходите за материалните условия на приемане и на медицинските грижи здравното обслужване, предвидени в настоящата директива, или да участват в разходите за тях, в съответствие с параграф 3, ако те имат достатъчно средства, например ако са работили достатъчен срокно време.

Ако се окаже, че лицето, търсещо убежище кандидатът разполага с достатъчно средства, за да покрие разходите за материалните условия на приемане и медицинските грижи здравното обслужване в момента, когато тези основни нужди са били покрити, държавите-членки могат да му поискат възстановяването им.

5. Материалните условия за приемане могат да бъдат предоставени в натура или под формата на финансови помощи или на бонове, или като се комбинират тези форми.

Когато държавите-членки изпълняват материалните условия на приемане под форма на финансови помощи или на бонове, размерът на последните се определя съобразно с принципите определени в този член.

ò нов

5. Когато държавите-членки осигуряват материални условия на приемане под формата на финансови помощи или на бонове, стойността им се определя въз основа на референтна(и) точка(и), които са определени в законови разпоредби или в практиката на съответната държава-членка, за да се гарантира подходящ стандарт на живот за гражданите, като минимално ниво на социални помощи. Държавите-членки могат да подложат кандидатите за убежище на отношение, което е по-неблагоприятно в сравнение с отношението към техните граждани в тази област, когато това е надлежно обосновано.

ê 2003/9/ЕО (адаптиран)

ð нов

Член 18 14

Разновидности на материалните условия на приемане

1. Когато жилището е предоставено в натура, то трябва да бъде под една от следните форми, или да ги съчетава:

а) помещения за настаняване на лицата, търсещи убежище, кандидатите докато трае разглеждането на молбата за ð международна закрила ï убежище, подадена на границата ð или в транзитната зона ï;

б) центрове за настаняване, които предлагат достатъчно доброър жизнено ниво стандарт на живот;

в) къщи, апартаменти, частни хотели или други помещения, приспособени за настаняване на лицата, търсещи убежище.

2. ðБез да се засягат специфичните условия на задържане, както е предвидено в членове 10 и 11, ï Ö по отношение на жилищата, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), Õ държавите-членки гарантират, че лицата, търсещи убежище които се ползват от жилищата, предвидени в параграф1, букви а), б) и в):

а) Ö на кандидатите се гарантира Õ закрила защита на техния семеен живот;

б) Ö кандидатите Õ имат възможност да общуват със семейството си, с техните юридически правни съветници, Ö лица, които представляват Õ представителите на Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации (ВКБООН) и ð други компетентни национални, международни и неправителствени организации и органи ï неправителствените организации (НПО), които са признати от държавите-членки.

ê 2003/9/ЕО член 14, параграф 7 (адаптиран)

ð нов

в) ðЧленовете на семейството ï, Юридическите правните съветници на лицата, търсещи убежище, Ö лицата, които представляват Õ и представителите на Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации Ö (ВКБООН) Õ Ö и Õ или на ð компетентните ï неправителствените организации, които действат от негово име и са признати от съответната държава-членка, имат достъп до центровете за настаняване и другите помещения, в които лицата, търсещи убежище са настанени, за да им помогнат на лицата, търсещи убежище. Ограничения на този достъп могат да бъдат наложени само за нуждите на от съображения за сигурността на Ö тези помещения Õ центровете и на помещенията, както и на лицата, търсещи убежище.

ò нов

3. Държавите-членки взимат под внимание въпросите, свързани с пола и възрастта, и положението на уязвимите лица по отношение на лицата, търсещи убежище, в помещенията и центровете за настаняване, посочени в параграф 1, букви а) и б).

ê 2003/9/ЕО (адаптиран)

ð нов

4. Държавите-членки Ö предприемат подходящи мерки за предотвратяване на Õ обръщат особено внимание на предотвратяването на насилието ð и агресията, основана на пола, включително сексуалното насилие ï, вътре в помещенията и в центровете за настаняване по параграф 1, букви а) и б).

3. Държавите-членки гарантират, че когато са налице условията за това, малолетните деца на лицата, търсещи убежище или малолетните търсещи убежище са настанени с техните родители или с възрастния член на тяхното семейство, който отговаря за тях, по силата на закона или на обичая.

5. 4. Държавите-членки гарантират, че лицата, търсещи убежище, кандидатите се преместват от едно жилище в друго само когато това е необходимо. Държавите-членки дават на лицата, търсещи убежище кандидатите възможност да уведомят техните своите юридически правни съветници за тяхното своето преместване и за техния своя нов адрес.

6. 5. Лицата, които работят в центровете за настаняване, трябва да са съответно обучени и са задължени да спазват поверителност, така както е предвидено според националното право, по отношение на всяка информация, която те са узнали в резултат на работата си.

7. 6. Държавите-членки могат да включат лицата, търсещи убежище кандидатите в управлението на материалните ресурси и на нематериалните аспекти на живота в един център чрез консултативен съвет, който представлява лицата, които са настанени там.

7. Юридическите съветници на лицата, търсещи убежище и представителите на ВКБООН или на неправителствените организации, които действат от негово име и са признати от съответната държава-членка, имат достъп до центровете за настаняване и другите помещения, в които лицата, търсещи убежище са настанени, за да им помогнат. Ограничения на този достъп могат да бъдат наложени само за нуждите на сигурността на центровете и на помещенията, както и на лицата, търсещи убежище.

8. ð В надлежно обосновани случаи ï за материалните условия на приемане държавите-членки могат по изключение да определят различни условия от тези, които са предвидени в настоящия член, през един разумен период, колкото е възможно по-къс, когато:

a) - се изисква едно първоначално оценяване на специфичните нужди на лицето, търсещо убежище кандидата, ð в съответствие с член 22 ï,

- материалните условия за приемане предвидени в настоящия член не съществуват в една определена географска зона,

б) - възможностите за настаняване, които нормално съществуват временно, са изчерпани,

- лицето, търсещо убежище е задържано или е на граничен пункт, в помещение, което той не може да напусне.

Тези различни условия трябва да отговарят при всички положения на основните нужди.

Член 19 15

Грижи за здравето Здравно обслужване

1. Държавите-членки гарантират, че лицата, търсещи убежище кандидатите получават необходимитеото медицински грижи здравно обслужване, коието включват, най-малко спешни грижи и основно лечение на болестите ð или посттравматичните разстройства ï.

2. Държавите-членки осигуряват медицинска или друга необходима помощ на лицата, търсещи убежище кандидатите със специфични нужди ð за приемане ï, ð включително подходящи грижи за психичното здраве, при необходимост ï.

ГЛАВА III

ОГРАНИЧАВАНЕ ИЛИ ОТНЕМАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПОЛЗВАНЕ НА Ö МАТЕРИАЛНИТЕ Õ УСЛОВИЯТА ЗА ПРИЕМАНЕ

Член 20 16

Ограничаване или отнемане на възможността за ползване на Ö материалните Õ условията за приемане

1. Държавите-членки могат да ограничават или да отнемат възможността да се ползват Ö материалните Õ условията за приемане в следните случаи:

a) когато лице, търсещо убежище:

a) - напусне мястото на пребиваване, определено от компетентния орган, без да го е уведомило за това, или ако е необходимо разрешение за тази цел, без да го е получило, или

б) - не спазва задължението да се явява пред властите, не отговаря на исканията за предоставяне на информация или не се явява на личните интервюта относно процедурата за убежище в един разумен срок, определен от националното право, или

в) - вече е подало ð последваща молба, както е определено в член 2, буква р) от Директива [.../.../ЕС] [Директива за процедурите за убежище] ï молба в същата държава-членк а. Ö, или Õ

Ö г) е укрило финансови средства и следователно, без да има право, се е ползвало от материалните условия на приемане. Õ

ÖПо отношение на случаите а) и б) Õ Ккогато лицето, търсещо убежище кандидатът бъде намерено или се яви доброволно пред компетентните органи, едно мотивирано по съответния начин решение, основано на причините за неговото изчезване, се взима по отношение на възстановяването на правото да ползва някои или всички Ö материални Õ условия на приемане, Ö които са били отнети или ограничени Õ;

б) когато лице, търсещо убежище, е укрило финансови средства и следователно без да има право се е ползвало от материалните условия на приемане.

Ако се окаже, че лицето, търсещо убежище, е разполагало с достатъчно средства, за да покрие материалните условия на приемане и грижите за здравето в момента, в който тези основни нужди са били задоволени, държавите-членки могат да му поискат заплащането им.

2. Държавите-членки могат да откажат условията на приемане в случаите, когато лице, търсещо убежище, не е било в състояние да докаже, че молбата за убежище е била подадена в най-краткия разумен срок след неговото пристигане в съответната държава-членка.

2. 3. Държавите-членки могат да определят приложимите санкции в случай на сериозно нарушение на правилника на центровете за настаняване или на особено необуздано поведение.

3. 4. Решенията, налагащи ограничаване, оттегляне или отказ от ползване на Ö материалните Õ условията на приемане или санкциите по параграфи 1, 2 и 3 2, се налагат за всеки конкретен случай поотделно, обективно и безпристрастно и са мотивирани. Те се основават на особеното положение на заинтересуованото лице, по-специално в случая на лицата, посочени в член ð 21 ï 17 , като се държи сметка за принципа на пропорционалността. Държавите-членки осигуряват при всякакви обстоятелства достъпа до спешни медицински грижи здравно обслужване ð в съответствие е с член 19 ï.

4. 5. Държавите-членки следят материалните условия на приемане да не бъдат отнемани или ограничавани, преди да бъде взето отрицателно решение Ö в съответствие с параграф 3 Õ.

ГЛАВА IV

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ð УЯЗВИМИТЕ ЛИЦА ï ЛИЦАТА СЪС СПЕЦИФИЧНИ НУЖДИ

Член 21 17

Общ принцип

1. Държавите-членки отчитат специфичното положение на уязвимите лица, като малолетните непълнолетните, непридружените малолетни непълнолетни, инвалидите, възрастните хора, бременните жени, самотните родители, придружени от малолетни непълнолетни деца ð, жертвите на трафик, лицата с тежки физически и психични здравословни проблеми или посттравматични разстройства ï и лицата, които са понесли мъчения, изнасилвания или други тежки форми на психологическо, физическо или сексуално насилие, в националното законодателство за прилагане на ð настоящата директива ï разпоредбите на глава II относно материалните условия на приемане и грижите за здравето.

2. Параграф 1 се прилага само по отношение на лицата, чиито специфични нужди са били констатирани след индивидуално оценяване на тяхното положение.

ò нов

Член 22

Определяне на специалните потребности за приемане на уязвимите лица

1. Държавите-членки създават механизми с цел да бъде определено дали кандидатът е уязвимо лице и ако е така, дали има специални потребности за приемане, като се посочва и естеството на тези потребности. Тези механизми трябва да започнат да действат в разумен срок след подаване на молба за международна закрила. Държавите-членки гарантират, че тези специални потребности за приемане също се разглеждат в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, ако те станат явни на по-късен етап от процедурата за убежище.

Държавите-членки гарантират адекватна подкрепа за лицата със специални потребности за приемане по време на цялата процедура за убежище и осигуряват подходящо наблюдение на положението им.

2. Механизмите за определяне, предвидени в параграф, не засягат оценката на нуждите от международна закрила по силата на Директива [.../.../ЕС] [Директива за признаването].

ê 2003/9/ЕО

ð нов

Член 23 18

Малолетни Непълнолетни

1. Благополучието на детето представлява първостепенен аргумент за държавите-членки при прилагането на разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят до малолетни непълнолетни. ð Държавите-членки гарантират стандарт на живот, подходящ за физическото, умственото, духовното, моралното и социалното развитие на непълнолетните. ï

ò нов

2. При преценяването на висшия интерес на детето държавите-членки обръщат особено внимание на следните фактори:

а) възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място;

б) доброто физическо състояние и социалното развитие на непълнолетния, като се обърне особено внимание на неговия етнически, религиозен, културен и езиков произход;

в) съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск непълнолетният да е жертва на трафик;

г) мнението на непълнолетния в съответствие с неговата възраст и зрялост.

3. Държавите-членки гарантират, че непълнолетните имат достъп до дейности за свободното време, включително до игри и развлекателни дейности, подходящи за възрастта им, в помещенията и центровете за настаняване, посочени в член 18, параграф 1, букви а) и б), както и достъп до дейности на открито.

ê 2003/9/ЕО

4. 2. Държавите-членки гарантират, че малолетните непълнолетните, които са били жертви на всякакви форми на злоупотреба, на небрежност, на експлоатация, на мъчение, на жестоко, нечовешко и унизително отношение, или на въоръжение конфликти, имат достъп до услуги за реадаптация, и гарантират, че са предоставени подходящи грижи за душевното здраве, както и достъп до квалифицирана помощ, когато това е необходимо.

ê 2003/9/ЕО член 14, параграф 3

ð нов

5. Държавите-членки гарантират, че когато са налице условията за това, че малолетните непълнолетните деца на лицата, търсещи убежище кандидатите или малолетните непълнолетните, търсещи убежище, са настанени със техните своите родители или с възрастния пълнолетния член на тяхното семейство, който отговаря за тях, по силата на закона или на обичая , ð националната практика на съответната държава-членка, при условие че това е във висшия интерес на въпросните непълнолетни ï.

ê 2003/9/ЕО

ð нов

Член 24 19

Непридружени малолетни непълнолетни

1. Държавите-членки взимат веднага щом е възможно необходимите мерки, за да гарантират, необходимото представителство на непридружените малолетни от законен представител, или, ако е необходимо, от организация натоварена да се грижи за малолетните или да гарантира тяхното благополучие, или всяка друга подходяща форма на представителство, ð че даден представител представлява и помага на непридружения непълнолетен, за да може той да се възползва от правата и да изпълнява задълженията, предвидени в настоящата директива. Представителят разполага с необходимите експертни знания в областта на грижите за детето и изпълнява задълженията си в съответствие с принципа за висшия интерес на детето съгласно посоченото в член 23, параграф 2. ï

Компетентните органи пристъпват редовно към оценяване правят редовно оценка на положението на тези малолетни.

2. Непридружените малолетни непълнолетни, които подадат молба за ð международна закрила, ï убежище се настаняват, считано от датата, на която са приети на територията, до тази, на която трябва да напуснат държавата-членка, в която молбата за ð международна закрила ï убежище е била подадена или се разглежда:

а) при възрастен пълнолетен член на тяхното своето семейство;

б) в приемно семейство;

в) в центрове за настаняване, специализирани в приемането на малолетни непълнолетни;

г) в други места за настаняване, подходящи за малолетни непълнолетни.

Държавите-членки могат да настанят непридружените малолетни непълнолетни, навършили 16 години или повече, в центрове за настаняване за възрастни пълнолетни лица, търсещи убежище,ð ако това е в техния висш интерес, както е предвидено в член 23, параграф 2 ï.

Доколкото това е възможно, децата от едно семейство не се разделят, с оглед на висшия интерес на съответния малолетен непълнолетен и по-специално на неговата възраст и на неговата зрялост. В случай на непридружени малолетни непълнолетни, промените в мястото на пребиваване се свеждат до минимум.

ê 2003/9/ЕО (адаптиран)

ð нов

3. ð Държавите-членки установяват механизми за проследяване на членовете на семейството на непридружен непълнолетен ï Ö Те Õ С оглед на благополучието на непридружения малолетен, държавите-членки ð започват да ï издирват членовете на семейството Ö на непридружения малолетен Õ, ð при необходимост със съдействието на международни или други компетентни организации, ï веднага щом това е възможно ð след подаването на молба за международна закрила, като същевременно се защитава неговия висш интерес ï. В случай че животът или физическата цялост на малолетен непълнолетен или на неговите близки биха могли да бъдат застрашени, по-специално ако те са останали в страната по произход, добре е да се направи така, че събирането, обработването и разпространението на сведения относно тези лица да се осъществяват при условията на поверителност, за да се избегне застрашаването на тяхната сигурност.

ê 2003/9/ЕО

ð нов

4. Персоналът, който работи с непридружените малолетни непълнолетни, има ð и продължава да ï или следва подходящо обучение относно техните нужди и е задължен да спазва поверителността, предвидена по националното право, когато става въпрос за сведенията, които той е узнал по повод на своята работа.

Член 25 20

Жертви на мъчения и на насилие

1. Държавите-членки гарантират, че ако е необходимо, лицата, които са претърпели мъчения, изнасилвания или други тежки форми на насилияе, получават лечението, което е необходимо за причинените от тези действия вреди ð, по-специално достъп до услуги по възстановяване, който следва да позволява медицинско и психологично лечение ï.

ò нов

2. Персоналът, който работи с жертвите на мъчения, изнасилвания или други тежки форми на насилие, има и продължава да следва подходящо обучение относно нуждите на тези жертви и е задължен да спазва поверителността, предвидена по съответното национално право, когато става въпрос за сведенията, които той е узнал по повод на своята работа.

ê 2003/9/ЕО (адаптиран)

ð нов

ГЛАВА V

ОБЖАЛВАНИЯ

Член 26 21

Обжалвания

1. Държавите-членки гарантират, че отрицателните решенията за предоставяне ð, отегляне или ограничаване ï на преимуществата, предвидени от настоящата директива, или решенията, взети по силата на член 7, които засягат индивидуално лицата, търсещи убежище, могат да бъдат обжалвани по процедурите по националното право. Предвижда се, поне като последна инстанция, възможност за обжалване или преразглеждане, ðот фактическа и от правна гледна точка, ï, пред съдебен орган.

ò нов

2. По отношение на случаите, посочени в параграф 1, държавите-членки гарантират достъп до правна помощ и представителство, които са безплатни, когато лицата, търсещи убежище, не са в състояние да поемат съответните разходи и доколкото е необходимо да се гарантира техният ефективен достъп до правосъдие.

Правната помощ и представителството включват поне изготвяне на необходимите документи по процедурата и представителство пред съдебните органи.

Правната помощ и представителството могат да бъдат ограничени до правните съветници, специално определени от националното право да оказват помощ и да представляват лицата, търсещи убежище.

ê 2003/9/ЕО

ð нов

2. Процедурите за достъп до правна помощ ð и представителство ï в тези случаи се определят от националното право.

ГЛАВА VI

МЕРКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ПРИЕМАНЕ

Член 22

Сътрудничество

Държавите-членки редовно предават на Комисията данните за броя на лицата, разпределени по възраст и по пол, които се ползват от условията на приемане, както и пълна информация за вида, името и представянето на документите по член 6.

ò нов

Член 27

Компетентни органи

Всяка държава-членка уведомява Комисията за органите, които отговарят за изпълнението на задълженията, произтичащи от настоящата директива. Държавите-членки информират Комисията за всички промени в наименованието на тези органи.

ê 2003/9/ЕО

ð нов

Член 28 23

Система за насочване, наблюдение и контрол

1. При спазване на тяхната своята конституционна структура държавите-членки ð въвеждат съответните механизми, за да ï гарантират създаването на условията за насочване, наблюдение и контрол на нивото на прием.

ò нов

2. Държавите-членки предоставят на Комисията съответната информация, като използват формуляра, посочен в приложение I, най-късно до [1 година след крайния срок за транспониране].

ê 2003/9/ЕО

Член 29 24

Персонал и средства

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, които да гарантират, че органите и другите организации, които прилагат настоящата директива, са получили необходимото основно обучение по отношение на нуждите на лицата, търсещи убежище кандидатите от двата пола.

2. Държавите-членки отпускат необходимите средства за прилагане на националните разпоредби, които са приети за въвеждане на настоящата директива.

ê 2003/9/ЕО (адаптиран)

ð нов

ГЛАВА VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 30 25

Доклади

Най-късно до ð [две години след крайния срок за транспониране] ï 6 август 2006 г. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящата директива и ако има основания за това, предлага необходимите изменения.

Държавите-членки предават на Комисията всички необходими сведения за изготвянето на доклада, включително статистическите данни по член 22, най-късно до ð […/…/…] ï 6 февруари 2006 г.

След като представи Ö първия Õ доклада, Комисията предава доклад поне на всеки пет години на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящата директива.

ê 2003/9/ЕО (адаптиран)

Член 31 26

Транспониране

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпореди, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 6 февруари 2005 г. Ö членове […][членовете, които са променени по същество в сравнение с предишната директива] и приложение I най-късно до […] г. Õ. Те информират незабавно Ö съобщават на Õ Комисията Ö текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива Õ.

Когато държавите-членки приемат тези мерки Ö тези разпоредби Õ, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. ÖТе включват също така уточнение, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и формулировката на уточнението се определят от държавите-членки. Õ

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на Ö основните Õ националните разпоредби, които те приемат в областта, уредена с Ö която попада в обхвата на Õ настоящата директива.

ê

Член 32

Отменяне

Директива 2003/9/ЕО се отменя за държавите-членки, обвързани по тази директива, считано от [деня след датата, посочена в член 31, параграф 1, първа алинея от тази директива], без да се засягат задълженията на държавите-членки относно срока за транспониране в националното право на директивата, посочен в приложение II, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение III.

ê 2003/9/ЕО (адаптиран)

Член 33 27

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на Ö двадесетия Õ ден Ö след Õ публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Ö Членове […] [ членовете, които остават не променени спрямо предишната директива ] и приложение І се прилагат, считано от [деня след датата, посочена в член 31, параграф 1, първа алинея]. Õ

Член 34 28

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки Ö в съответствие с Договорите Õ в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

Съставено в […] на […] година.

За Европейския парламент

Председател […]

За Съвета

Председател […]

ò нов

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Формуляр за докладване относно информацията, която трябва да бъде предоставяна от държавите-членки съгласно член 28, параграф 2 от Директива […/…/ЕС]. След датата, посочена в член 28 , параграф 2 от тази директива, тази информация се представя отново на Комисията, когато е налице съществена промяна в националното право или практика, която прави предоставената информация неактуална.

1. Въз основа на член 2 , буква к) и член 22 от Директива [.../.../ЕС], моля, уточнете различните стъпки при определянето на лица със специални потребности за приемане, включително стартирането на процедурите и последиците от нея по отношение на удовлетворяването на такива потребности, по-специално за непридружени непълнолетни, жертви на мъчения, изнасилвания или други тежки форми на психологическо, физическо или сексуално насилие и жертви на трафик.

2. Предоставете пълна информация за вида, наименованието и формата на документите, предвидени в член 6 от Директива [.../.../ЕС].

3. С позоваване на член 15 от Директива [.../.../ЕС], моля, посочете до каква степен достъпът до пазара на труда на лицата, търсещи убежище, е обвързан с някакви особени условия и опишете подробно тези ограничения.

4. С позоваване на член 2, буква ж) от Директива […/.../ЕС] моля, опишете подробно как се осигуряват материалните условия на приемане (т.е. какви материални условия на приемане се предоставят в натура, под формата на пари, на ваучери или като комбинация от тези елементи) и посочете размера на помощта за дневни разходи, която се отпуска на лицата, търсещи убежище.

5. Когато това е приложимо, с позоваване на член 17 , параграф 5 от Директива [.../.../ЕС], моля, уточнете референтната(ите) точка(и), прилагани от националното право или практика, с оглед определяне на размера на финансовата помощ, предоставена на лица, търсещи убежище. В случай че е налице по-неблагоприятно отношение към лицата, търсещи убежище, в сравнение с отношението към гражданите на съответната държава, обяснете причините за това.

ê

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Част A

Отменена директива(посочена в член 32)

Директива 2003/9/ЕО на Съвета | (OВ L 31, 6.2.2003 г., стр. 18) |

Част Б

Срок за транспониране в националното законодателство(посочен в член 31)

Директива | Срок за транспониране |

2003/9/ЕО | 6 февруари 2005 г. |

ê

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Таблица на съответствието

Директива 2003/9/ЕО | Настоящата директива |

Член 1 | Член 1 |

Член 2, уводни думи | Член 2, уводни думи |

Член 2, буква а) | - |

Член 2, буква б) | - |

- | Член 2, буква а) |

Член 2, буква в) | Член 2, буква б) |

Член 2, буква г), уводни думи | Член 2, буква в), уводни думи |

- | Член 2, буква в), i), уводни думи |

Член 2, буква г), i) | Член 2, буква в), i), първо тире |

Член 2, буква г), ii) | Член 2, буква в), i), второ тире |

- | Член 2, буква в), i), трето тире |

- | Член 2, буква в), ii), уводни думи |

- | Член 2, буква в), ii), първо тире |

Член 2, буква в), ii), второ тире |

- | Член 2, буква в), iii) |

Член 2, букви д), е) и ж) | - |

- | Член 2, буква г) |

Член 2, буква з) | Член 2, буква д) |

Член 2, буква и) | Член 2, буква е) |

Член 2, буква й) | Член 2, буква ж) |

Член 2, буква к) | Член 2, буква и) |

Член 2, буква л) | Член 2, буква й) |

- | Член 2, буква к) |

- | Член 2, буква л) |

Член 3 | Член 3 |

Член 4 | Член 4 |

Член 5 | Член 5 |

Член 6, параграфи 1—5 | Член 6, параграфи 1—5 |

- | Член 6, параграф 6 |

Член 6, параграфи 2—5 | Член 6, параграфи 2—5 |

Член 7, параграфи 1 и 2 | Член 7, параграфи 1 и 2 |

Член 7, параграф 3 | - |

Член 7, параграфи 4—6 | Член 7, параграфи 3—5 |

- | Член 8 |

- | Член 9 |

- | Член 10 |

- | Член 11 |

Член 8 | Член 12 |

Член 9 | Член 13 |

Член 10, параграф 1 | Член 14, параграф 1 |

Член 10, параграф 2 | Член 14, параграф 2, първа алинея |

- | Член 14, параграф 2, втора алинея |

Член 10, параграф 3 | Член 14, параграф 3 |

Член 11, параграф 1 | - |

- | Член 15, параграф 1 |

Член 11, параграф 2 | Член 15, параграф 2 |

Член 11, параграф 3 | Член 15, параграф 3 |

Член 11, параграф 4 | - |

Член 12 | Член 16 |

Член 13, параграфи 1—4 | Член 17, параграфи 1—4 |

Член 13, параграф 5 | - |

- | Член 17, параграф 5 |

Член 14, параграф 1 | Член 18, параграф 1 |

Член 14, параграф 2, уводни думи, букви a) и б) | Член 18, параграф 2, уводни думи, букви a) и б) |

- [предишен член 14, параграф 7, адаптиран] | Член 18, параграф 2, буква в) |

Член 14, параграф 2, втора алинея | Член 18, параграф 4 |

Член 14, параграф 3 | - |

Член 14, параграф 4 | Член 18, параграф 5 |

Член 14, параграф 5 | Член 18, параграф 6 |

Член 14, параграф 6 | Член 18, параграф 7 |

Член 14, параграф 8, уводни думи, първо тире | Член 18, параграф 8, уводни думи, буква а) |

Член 14, параграф 8, второ тире | - |

Член 14, параграф 8, трето тире | Член 18, параграф 8, буква б) |

Член 14, параграф 8, първа алинея | Член 18, параграф 8, първа алинея |

Член 14, параграф 8, трето и четвърто тире | Член 18, параграф 8, букви б) и в) |

Член 14, параграф 8, четвърто тире | - |

Член 14, параграф 8, втора алинея | Член 18, параграф 8, втора алинея |

Член 15 | Член 19 |

Член 16, параграф 1, уводни думи | Член 20, параграф 1, уводни думи |

Член 16, параграф 1, буква а) | - |

Член 16, параграф 1, буква а), първо, второ и трето тире | Член 20, параграф 1, букви а), б) и в) |

- | Член 20, параграф 1, буква г) |

Член 16, параграф 1, втора алинея | Член 20, втора алинея |

Член 16, параграф 1, буква б), първа алинея | - |

Член 16, параграф 1, буква б), втора алинея | - |

Член 16, параграф 2 | - |

Член 16, параграфи 3—5 | Член 20, параграфи 2—4 |

Член 17, параграф 1 | Член 21 |

Член 17, параграф 2 | - |

- | Член 22 |

Член 18, параграф 1 | Член 23, параграф 1 |

- | Член 23, параграфи 2 и 3 |

Член 18, параграф 2 | Член 23, параграф 4 |

Член 23, параграф 5 |

Член 19 | Член 24 |

Член 20 | Член 25, параграф 1 |

- | Член 25, параграф 2 |

Член 21, параграф 1 | Член 26, параграф 1 |

- | Член 26, параграф 2 |

Член 21, параграф 2 | Член 26, параграф 2 |

Член 22 | - |

- | Член 27 |

Член 23 | Член 28, параграф 1 |

- | Член 28, параграф 2 |

Член 24 | Член 29 |

Член 25 | Член 30 |

Член 26 | Член 31 |

- | Член 32 |

Член 27 | Член 33, първа алинея |

- | Член 33, втора алинея |

Член 28 | Член 34 |

– | Приложение I |

– | Приложение II |

- | Приложение III |

[1] COM(2008) 360.

[2] OВ L 31, 6.2.2003 г., стр. 18.

[3] OВ С 212 Е, 5.8.2010 г., стр. 348.

[4] SEC(2008) 2944.

[5] OВ С 317, 23.12.2009 г., стр. 110.

[6] OВ С 79, 27.3.2010 г., стр. 58.

[7] Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Проучване на връзките между легалната и нелегалната миграция“ — COM (2004) 412.

[8] ОВ C […], […] г., стр. […].

[9] ОВ C […], […] г., стр. […].

[10] OВ L 31, 6.2.2003 г., стр. 18.

[11] OВ L 132, 29.5.2010 г., стр. 11.

[12] OВ L 212, 7.8.2001 г., стр. 12.