18.4.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/62

—

припомня необходимостта от обновен общностен метод с по-приобщаващ процес и въвеждане на многостепенно управление;

—

приветства политическия консенсус по отношение на неговото разбиране за европейско управление и подкрепата на европейските институции за тази инициатива;

—

поде инициативата да изготви „Отчет на резултатите в областта на многостепенното управление“ на равнище Европейски съюз, чрез който ежегодно ще се допринася за измерването до каква степен основните принципи и механизми на този начин на управление се вземат под внимание в политическия цикъл на Европейския съюз, като се съсредоточава върху териториалното измерение на анализираните политики и стратегии;

—

смята, че с цел утвърждаване дейността на Комитета на регионите, свързана с наблюдение, на следващата конференция, посветена на субсидиарността, би могло да се обърне особено внимание на прилагането на практика на многостепенното управление;

—

следващите месеци ще конкретизира амбицията си за Харта на Европейския съюз за многостепенното управление, която ще трябва да доведе до по-голямо участие на местните и регионалните власти в упражняването на европейската демокрация. Процесът на изготвянето ѝ ще се основава на приобщаване и участие, създавайки благоприятни условия за възприемането ѝ от страна на местните и регионалните власти.

Докладчик

г-н Luc VAN DEN BRANDE (BE/ЕНП), председател на Бюрото за връзка Фландрия - Европа

1.

потвърждава политическия ангажимент, който пое в своята Бяла книга за многостепенното управление, приета на 17 юни 2009 г (1)., и възнамерява, след като е предложил политически проект относно „Да изградим Европа в партньорство“ и противопоставяйки се на всяка противоположна тенденция, да следи за осъществяването на тази цел, тъй като тя е в полза на европейската интеграция (2);

2.

възприема многостепенното управление като принцип, състоящ се в координирани действия на Съюза, държавите-членки и местните и регионалните власти въз основа на принципите на субсидиарност и пропорционалност и на партньорство, което се осъществява чрез функционално и институционализирано сътрудничество, насочено към изготвяне и прилагане на политиките на Европейския съюз;

3.

припомня следователно необходимостта от обновен общностен метод с по-приобщаващ процес и въвеждане на многостепенно управление, което би укрепило ефективността на действията на Европейския съюз, изграждайки нова култура на междуинституционално и политическо сътрудничество, което е благоприятна предпоставка за участието на политиците на изборна длъжност на всички равнища в европейския процес, и във всички случаи на тези, представляващи регионите със законодателни правомощия;

4.

приветства политическия консенсус по отношение на неговото разбиране за европейско управление и подкрепата на европейските институции за тази инициатива и е убеден, че изграждането на истинска култура на многостепенното управление в Европа минава през три предварителни условия:

5.

припомня, че Договорът от Лисабон несъмнено въведе многостепенното управление във функционирането на Европейския съюз, по-конкретно като укрепи статута му в институционалната структура и като утвърди целта за териториално сближаване и поднационалното измерение на принципа на субсидиарност;

6.

счита, че най-добрият начин да надделее общият европейски интерес, този на държавите-членки, както и интересът на местните и регионалните власти, безспорно се състои в това, принципът на субсидиарност да се възприема днес като следствие от европейската добавена стойност, а многостепенното управление - като гъвкав и осигуряващ участие начин на управление, който укрепва ценностите на Европейския съюз и неговата етика на отговорност и солидарност за посрещане на предизвикателствата на все по-взаимозависимия и конкурентен глобализиран свят;

7.

счита, че всеки дебат относно европейското управление дава възможност да се постави отново основният въпрос за зачитане на принципа на субсидиарност в рамките на динамичен политически и законодателен процес и подчертава, че спазването на принципа на субсидиарност и многостепенното управление са неделими: едното се отнася до правомощията на различните властови равнища, а другото поставя акцент върху тяхното взаимодействие;

8.

смята, че поставянето на субсидиарността и пропорционалността в контекста на многостепенното управление предполага да се признае, че е нужно да се работи за напречния характер и отварянето на европейското политическо действие: успехът на глобалните стратегии, които днес са в основата на европейската програма, зависи на практика все повече от качеството на споделеното управление в Европа и от принципа на субсидиарност, което ще позволи да се избегне концентрацията на вземане на решения само на едно равнище на властта и ще гарантира, че политиките се изготвят и прилагат на подходящото равнище;

9.

поставя предложенията си в настоящия контекст на процеса на европейска интеграция, който изисква повече усилия в посока отговорност и солидарност от страна на отговорните политически фактори на европейско, национално и териториално равнище в духа на принципа на взаимност  (3);

10.

подчертава, че принципът на институционален баланс  (4), на който се основава структурата на Европейския съюз, е основна гаранция за европейската демокрация и счита, че влизането в сила на Договора от Лисабон, който засилва неговите институционални и юридически правомощия за защита на прерогативите му пред Съда на ЕС, предполага пълно зачитане на този принцип спрямо него;

11.

счита, че изготвянето на Харта на Европейския съюз за многостепенното управление, което ще спомогне сред основните ценности на ЕС да се включи общо и споделено разбиране за европейското управление, ще бъде важен етап от осъществяването на неговия политически проект;

12.

отчита, че няма последователно европейско административно законодателство, което да определя минимални норми за прилагане на процедурите за консултация, координация и участие по отношение на регионите и градовете и следователно приканва Европейската комисия да предвиди във времето изготвянето на Акт за европейските административни процедури, чрез който основните ценности и принципи на тази бъдеща Харта да бъдат претворени в процедури, осигуряващи по-широко участие;

13.

счита, че в текущото преразглеждане на споразумението за сътрудничество с Европейската комисия следва да се обърне по-голямо внимание на легитимността и отговорността на местните и регионалните власти в начина на действие на Европейския съюз, и в интерес на целия европейски процес на вземане на решения да се гарантира зачитането на двата водещи принципа на действията на Европейския съюз – принципите на субсидиарност и пропорционалност, както и утвърждаването на принципа на многостепенното управление като структуриращ принцип;

14.

е на мнение, че преразглеждането трябва да се осъществява успоредно с динамичен процес, водещ до приемане с Европейската комисия на План за действие, който да се актуализира периодично, определящ инициативите, които е възможно да имат най-голямо териториално въздействие. КР би могъл да предложи своя принос за неговия предварителен и последващ анализ чрез мобилизиране на експертния опит на своите членове и организираните от него платформи на местните и регионалните власти (платформа „Европа 2020“, платформа, посветена на субсидиарността, платформа на ЕГТС) (5);

15.

приканва Европейския парламент да активизира своята институционална мобилизация за въвеждане на принципите и механизмите на многостепенното управление и интегрирания подход и подкрепя неговото предложение за създаване на европейска марка за многостепенно управление (6);

16.

приветства инициативата на първата неформална среща на министрите през март 2010 г. (7) за многостепенното управление, в заключенията на която КР се приканва категорично „да предоставя постоянна политическа оценка на напредъка на многостепенното управление в рамките на Европейския съюз“ и се отправя искане към бъдещите председателства да подновят тази инициатива; констатира впрочем, че по-системното присъствие на Комитета на съвети и заседания с междуправителствен характер води до напредък в отчитането на този начин на управление;

17.

приветства перспективите за сближаване с председателството на Европейския съвет и вниманието, което той отделя на въздействието на стратегическите решения, взети на равнище държавни и правителствени ръководители по отношение на местните и регионалните власти, и намира за подходящо в този контекст да се организира среща всеки път преди заседанието на пролетния Европейски съвет;

18.

има намерение да установи по-системен диалог със Съда на Европейския съюз по отношение на зачитането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност и на целта за териториално сближаване за успешното въвеждане на европейското законодателство и въздействието му върху местните и регионалните власти, както и върху зачитането на четирите свободи, а със Сметната палата - по отношение на доброто управление на европейските средства и въздействието на тяхното управление върху териториалното сближаване и конкурентоспособността на градовете и регионите;

19.

присъединява се към новия подход, препоръчан с концепцията за интелигентно регулиране, основан на един политически цикъл на Европейския съюз, през който законодателството ще се адаптира непрекъснато към предизвикателствата и обстоятелства и неговото изпълнение ще се оценява задълбочено, но счита, че успоредно с това трябва да се отчита в по-голям степен териториалното му въздействие (8);

20.

отправя отново искане при следващото преразглеждане на междуинституционалното споразумение „По-добро законотворчество“ да се приложи специален протокол, съдържащ някои разпоредби, към които той напълно се присъединява, по-конкретно - свързаните с анализите на въздействието и последващата оценка на законодателството;

21.

възнамерява да участва по-активно в процеса на проследяване на плана за действие „По-добро законотворчество“, по-конкретно, като се взема предвид неговият годишен доклад относно проследяването на субсидиарността като признат принос към годишния доклад „По-добро законотворчество“ на Комисията;

22.

призовава да се преразгледат насоките за анализите на въздействието, предложени от Комисията, в посока систематизиране на териториалния анализ на въздействието ex ante и ex post и разработване на териториални показатели и на приобщаващо управление; ще представи конкретни предложения в този смисъл, основани на опита от вече започнатото сътрудничество с Европейската комисия;

23.

подкрепя изцяло целта, която трябва да има превес в работата на групата на високо равнище по намаляване на административната тежест (групата Stoiber) и подчертава ангажимента си в рамките на тази група за облекчаване на тежестта върху местните и регионалните власти;

24.

изразява съжаление, че местните и регионалните власти не участват в прилагането на процедурата по комитология и приканва настойчиво Европейската комисия да запълни този дефицит, който взема в залог доброто прилагане на европейското законодателство на териториално равнище;

25.

приветства препоръките на групата за размисъл, получила мандат от Европейския съвет да помага на Европейския съюз в предвиждането и намирането на отговор на дългосрочните предизвикателства до 2020-2030 г., която предлагайки нов „пакт“, потвърждава правилността на „многостепенното управление, при което правомощията по-скоро се споделят, отколкото се разделят“ и което „може и трябва да вдъхнови политиките и отношенията на всички равнища в рамките на Европейския съюз между хората и поколенията и между местното равнище, регионите и държавите-членки“, и приветства инициативата на групата на мъдреците за укрепване на консултацията и нейната роля за засилване на политическото гражданство и улесняване на възприемането от гражданите на европейския проект (9);

26.

счита, че е подходящо да се извършва годишна оценка на състоянието на регионализацията и децентрализацията в рамките на Европейския съюз, за да се установи динамиката по отношение на политическото, юридическото и данъчното самоуправление на местните и регионалните власти, подход, който може да се приложи към ангажимента за наблюдение на принципа на субсидиарността в рамките на задълбоченото сътрудничество с Конгреса на местните и регионалните власти към Съвета на Европа;

27.

подкрепя създаването на програма Еразъм за местните и регионалните политици на изборна длъжност, която да се изготви в рамките на институционално сътрудничество с Европейския парламент и Европейската комисия и приветства финансирането на пилотен проект, както предложи Европейският парламент;

28.

подчертава, че има намерение да допринесе за прилагането на новия инструмент на пряката демокрация, европейската гражданската инициатива, и по-конкретно предлага да използва своите и на членовете си информационни канали и мрежи, с цел повишаване на информираността относно европейската гражданска инициатива, както и да окаже нужното съдействие на Комисията, например в процеса на „предварителна проверка“ на допустимостта на предложените инициативи по отношение на въздействието им върху принципите на субсидиарност и пропорционалност; освен това той би могъл да допринесе за събирането и разпространяването на информация за планирани или текущи европейски граждански инициативи и за организирането на дебати за участие, както в Брюксел, така и на други места (10); накрая, той би искал да бъде привлечен за пълноценно участие и предлага съдействието си за изслушванията, които следва да бъдат организирани от Европейския парламент в отговор на успешни европейски граждански инициативи;

29.

отправя искане за установяване на сътрудничество с Комисията за постигане на напредък в този процес, а също и с другите институции; насърчаването на този инструмент трябва да се осъществи в партньорство, като се стимулират разисквания сред местните и регионалните власти и регионалните парламенти и като се мобилизират местните и регионалните медии;

30.

счита, че включването на Хартата на основните права на Европейския съюз в първичното законодателство на Европейския съюз и перспективата на присъединяване на Европейския съюз към Европейската конвенция за правата на човека могат да насърчат защитата на основните права на различни равнища; следователно отправя искане да бъде включен в междуинституционалния диалог, поискан от Съвета на Европейския съюз относно годишния доклад на Европейската комисия за прилагането на Хартата, който счита, че „ефективното прилагане на Хартата би трябвало да се опира на действията на всички институции, органи, служби и агенции на ЕС“ (11);

31.

има намерение да засили сътрудничеството си с Агенцията за основните права, по-конкретно в рамките на организацията на годишния диалог за защита и насърчаване на различни равнища на основните права, както и да предприеме нови инициативи във връзка с Европейската година на гражданството през 2013 г.;

32.

поема ангажимент да провежда децентрализирани комуникационни кампании в европейските общини и региони, посветени на постиженията на Европейския съюз и тяхното въздействие върху гражданите, и подчертава неотложната нужда от предвиждане на достатъчни финансови средства за подкрепа на дейностите сред регионалните и местните медии, които са популярни сред гражданите;

33.

счита, че предложената структура за управление на стратегията „Европа 2020“, както и тази, която ще бъде в основата на реформата на политиката на сближаване, трябва да гарантират двойна промяна на модела:

34.

отбелязва, че в контекста на бюджетната криза, която преживява днес Европа, и икономическите и социалните последици от нея, които са основна грижа на гражданите, ключово значение придобива въпросът за добавената стойност на Европейския съюз и средствата, с които той разполага за излизане от кризата;

35.

подкрепя конвенционалния метод, предложен от Европейския парламент и приложен от полското председателство, към който трябва да бъде приобщен, с цел да се определят в сътрудничество политическите приоритети на разходите на Европейския съюз и тяхното финансиране за периода 2014–2020 г.;

36.

желае да бъде включен в този подход, предвид жизненоважния принос на местните и регионалните власти, които представляват 16% от БВП на Европейския съюз и 58% от публичните инвестиции в Европа при икономическото възстановяване на Съюза (12);

37.

обръща внимание по този повод на тревожното състояние на публичните финанси, с които разполагат местните и регионалните власти, състояние, което е във вреда на европейското икономическо възстановяване и поставя под условие успеха на стратегията „Европа 2020“; следователно счита, че би било подходящо да се проведе общо обсъждане на местните и регионалните публични финанси във връзка със следващата многогодишна финансова рамка;

38.

отбелязва, че всички европейски институции признават категорично необходимостта от въвеждане на многостепенно управление за осъществяване на основните цели на стратегията „Европа 2020“ и нейните седем водещи инициативи;

39.

подкрепя в тази връзка препоръката на Европейски съвет, който признава в заключенията си от 25 март 2011 г. (13), че присъединяването към целите на стратегията „Европа 2020“ в перспективата на изпълнението на Европейския семестър изисква Комитетът да бъде пряко включен, а също и регионите и други ключови политически и икономически действащи лица;

40.

приветства факта, че в известен брой държави-членки националните програми за реформа отчитат по-добре потенциала на партньорството между различните равнища на управление; все пак съжалява за очевидната липса на надеждни механизми и процедури, чрез които да се осъществява на практика принципът на многостепенното управление, за да се осигури ефективна интеграция на политиките и синхронизация на програмите и бюджетите на различни равнища на управление при зачитане на принципа на субсидиарност;

41.

в следствие на това, приканва държавите-членки да включат пълноценно местните и регионалните власти в процеса на изготвяне и изпълнение на националните програми за реформа и програмите за стабилност или за конвергенция, защото координацията между общите цели на стратегията „Европа 2020“ и това, което е залегнало в НПР, може да бъде осъществена само с партньорство между различните равнища на управление (14);

42.

отправя искане към Европейската комисия да засили мониторинга на частта „Управление“ в националните програми за реформа и в годишните доклади за напредъка на държавите-членки, така че Съветът на Европейския съюз да е в състояние да приеме ясни препоръки, с които да насърчи държавите-членки да засилят и разширят партньорствата между различните равнища на управление в изпълнението на НПР;

43.

потвърждава целта за сключване на договори на различни равнища, която трябва да съпътства осъществяването на седемте инициативи, както и въвеждането на новаторски механизми (15) в духа на местните програми в областта на цифровите технологии и на „споразумения между заинтересовани лица“, предложени в рамките на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (16), на „Платформата за интелигентно специализиране“, инициирана от Европейската комисия, или постигането на целите на водещите инициативи „Младежта в движение“ и „Съюз за иновации“, като се подобрява координацията между всички действащи лица и стратегии на всички равнища (17);

44.

изразява съжаление, че местните и регионалните власти не участват пряко във всички етапи на отворения метод на координация за изпълнение на стратегията „Европа 2020“ и изрично настоява те бъдат включени в този процес;

45.

припомня добавената стойност на интегрирания подход, чрез който, при зачитане на принципа на субсидиарност, се засилват синергиите между стратегията на ЕС за устойчиво развитие и стратегията „Европа 2020“ и използването на структурните фондове за инвестиции в енергетиката; както и включването на целта за смекчаване на последиците от изменението на климата и за приспособяване към тези изменения в съществуващите стратегически рамки на ЕС, по-специално в селскостопанската политика и развитието на селските райони;

46.

припомня, че резултатите от консултацията относно Петия доклад за сближаването на Комисията потвърждават неговото и на местните и регионалните власти искане за засилване на принципа на партньорство, подход, потвърден от Съвета, който признава значението на многостепенното управление за осъществяване на целите на стратегията „Европа 2020“ чрез новата политика на сближаване (18);

47.

отбелязва със задоволство, че в „Териториалната програма 2020“, приета от държавите-членки през май 2011 г., се препоръчва да се приложи многостепенното управление за осъществяване на териториалното сближаване, като се приканват по-специално Европейската комисия да вземе предвид териториалното измерение в своите анализи на въздействието, а Комитетът на регионите да предостави вижданията на местните и регионалните власти;

48.

отбелязва със задоволство по отношение на политиката за сближаване след 2013 г., че Комисията отговори на неговите очаквания, като се съобрази с някои принципи и механизми на многостепенното управление и на интегрирания и многофункционален подход  (19); отчитайки в своя проект за нов общ регламент относно структурните фондове и Кохезионния фонд исканията за:

49.

приветства предложението на Комисията за създаване на обща стратегическа рамка на различните общностни механизми за действие в помощ на териториалното развитие (ЕЗФРСР, структурните фондове – ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕФР); отправя също така искане в тази връзка регионалните и местните власти да бъдат включени на практика в изготвянето на договорите за сътрудничество;

50.

вследствие на това, отправя искане към европейския законодател да потвърди тези разпоредби и да ги засили, за да предвиди:

51.

възприема териториалното сътрудничество като неразделна част от регионалната политика, тъй като европейската група за териториално сътрудничество е истинска лаборатория за многостепенното управление (20);

52.

приветства факта, че предложението за преразглеждане на регламента за ЕГТС, представено от Европейската комисия през октомври 2011 г., се вписва във волята за постигане на целта за териториално сближаване, и в него са включени някои от предложенията, вече формулирани от КР, по-специално относно създаването на двустранни ЕГТС със субекти от трети страни (21). Насочва вниманието върху потенциала на ЕГТС като структура за сътрудничество и в други секторни политики на ЕС освен регионалната политика;

53.

подчертава ролята на платформата на ЕГТС на КР за популяризиране на този инструмент и за предоставяне на оперативна подкрепа за създаването на нови ЕГТС, благодарение по-специално на обмена на добри практики;

54.

отправя искане към Европейската комисия в светлината на развитието на макрорегионалните стратегии да обърне специално внимание на:

55.

приема положително дванадесетте лоста за растеж, конкурентоспособност и социален напредък, предложени в Акта за единния пазар, и подкрепя искането на Съвета, който подчерта необходимостта от укрепване на управлението на единния пазар, приканвайки Европейската комисия да продължи действията си в тази посока (22);

56.

отбелязва, че Европейският парламент в Доклада си относно управлението и партньорството за единния пазар посочва, че „правилата на единния пазар често се прилагат от местните и регионалните органи; призовава Комисията и държавите-членки допълнително да развиват и разширяват партньорството с местните и регионалните органи от политиката на сближаване към политиките в областта на единния пазар“ (23);

57.

ето защо настоява да се осигури проследяване на цялостното прилагане на Акта за единния пазар, с цел да се гарантира последователността на инициативата и да се изгради единният пазар в партньорство; смята, че такава задача следва да се изпълнява от Платформата за наблюдение на стратегията „Европа 2020“, сред чиито компоненти е и даването на нов импулс на изграждането на единния пазар;

58.

подчертава приноса на отличието „Предприемчив европейски регион“, което присъжда за разработване на стратегическа визия за интегрирано териториално развитие, изградена по-специално около принципите на Small Business Act (24), и отправя искане за създаване на партньорства (Small Business Act Partnerships) за изпълнение на Акта за МСП на регионално равнище и за въвеждането на „SBA пратеници“ (SBA envoys) на национално равнище, както и на регионално/териториално равнище, и предлага да бъде включен в консултативната група SBA, която ще бъде създадена;

59.

подчертава отново необходимостта от включване на местните и регионалните власти, и особено на регионите със законодателни правомощия, в механизмите за участие, с цел оптималното въвеждане и прилагане на законодателството относно единния пазар;

60.

приканва настоятелно международните институции и Европейския съюз да отчетат добавената стойност, която местните и регионалните власти предлагат в общото управление на околната среда и устойчивото развитие, включително прилагането на многостранните споразумения за опазване на околната среда, като Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКОНИК), Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР) и Програмата Rio+20 за екологосъобразна икономика и управление на устойчиво развитие (27);

61.

счита, че конструктивният начин за взаимно съдействие между местното и националното равнище по мерките за адаптиране към изменението на климата е чрез споразумения, насочени към резултати, в които отделните равнища на управление да могат на доброволна основа да се задължават да работят за смекчаване на изменението на климата и заедно се ангажират и са съвместно отговорни за своя принос (28);

62.

отбелязва нарастващото значение на секторните и междусекторните енергийни и климатични пактове между регионите и предприятията. Тези пактове следва да бъдат специално насърчени, с цел възможно най-бързо да се развиват и прилагат нисковъглеродни технологии в партньорство между политиците на изборна длъжност на местно и регионално равнище и малките и средни предприятия (МСП);

63.

отбелязва, че градските зони произвеждат 75% от емисиите на въглерод и подчертава, че едно ефективно глобално действие изисква подход на многостепенно управление, което да включва координация на усилията между местното, регионалното, националното и наднационалното равнище на управление, въз основа на принципа на субсидиарност. В тази връзка подчертава, че един „Териториален пакт на регионалните и местните власти за стратегията Европа 2020“ би бил ефективен инструмент за борба с изменението на климата;

64.

подчертава необходимостта от внимателна преценка на въздействието на стратегическите насоки и законодателните механизми, свързани със стратегията „Енергетика 2020“, върху административните и финансовите тежести за местните и регионалните власти, както и от това, да се следи за спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност, като подкрепя горещо създаването на новаторски инструменти за изпълнението на стратегията (29);

65.

потвърждава ангажимента си към Конвента на кметовете в подкрепа на общата цел за намаляване на емисиите на CO2 и препоръчва тематичното ѝ разширяване освен към намаляване на емисиите на CO2, и към други области на устойчивата икономика, като управлението на водите, както и географското ѝ разширяване в рамките на Съюза за Средиземноморието и Източното партньорство към политическите платформи, които е инициирал, а именно - Евро-средиземноморската асамблея на местните и регионалните власти (ARLEM) и Годишната конференция на регионалните и местните власти за Източното партньорство (CORLEAP), както и на световно равнище с „Конвента на кметовете Мундус“;

66.

счита, че въвеждането на рамка за многостепенно управление е абсолютно необходимо условие за успешното преработване на ОСП след 2013 г., за да се гарантира включването на местните и регионалните власти в избора на насоките и условията за изпълнение и управление на тази обща политика, както и установяването на синергии между политиката за развитие на селските райони и други политики на ЕС, в частност политиката на сближаване (30);

67.

отправя искане да бъде включен пълноценно в подготвителните работи на консултативните групи на Европейската комисия, за да бъде допълнено включването на местните и регионалните власти в етапа предхождащ определянето на общата селскостопанска политика и политиката за развитие на селските райони;

68.

счита, че интегрираният подход трябва да е в основата на новата политика в областта на рибарството, с цел да се осигури надеждност на риболова и устойчивата експлоатация на рибните запаси. Приветства децентрализацията на взимането на решения, с цел да се намалят несъответствията, причинени от европейския микро-мениджмънт, прибягвайки в определени случаи до процедурата по комитология и делегирайки, в рамките на общностното законодателство, управлението на определени рибарски дейности на държавите-членки, на регионите и на сектора;

69.

призовава за съгласуваност между секторните политики, които се отнасят до използването на морските зони, и за въвеждане на единен европейски фонд за морските дела и рибарството, като се включват в една рамка всички инструменти, съществуващи в тези сектори, и подкрепя създаването на европейска морска платформа, която да обединява местните и регионалните власти и съответните заинтересовани страни, с цел създаването на инструмент, който може да помогне за споделяне на отговорностите и за разпространение на добри практики (31);

70.

припомня значението на своето участие в изпълнението на плана за действие относно Стокхолмската програма, както и в изготвянето на реда и условията за оценка, с цел да се гарантира по-добро отчитане на опита, постигнат на равнище местни и регионални власти;

71.

счита по-конкретно, че приобщаването на местните и регионалните власти към изготвянето на европейска рамка относно законната имиграция, в определянето на мерки за борба с незаконната имиграция, в защитата на основните права на имигрантите и в изпълнението на сътрудничеството за развитие със страните, от които произхождат имигрантите, ще увеличи легитимността на действията на Съюза, при условие че принципът на субсидиарност се спазва стриктно;

72.

призовава да се прибягва до оценки на въздействието на териториално равнище, които ще преценят изискванията, наложени на местните и регионалните власти в рамките на мерките с правно приложение, за които е взето решение на европейско или национално равнище;

73.

констатира със задоволство, че участието му в годишните междуминистерски конференции по въпросите на интеграцията и приносът му към Европейския форум за интеграцията, към Наръчника на Комисията по въпросите на интеграцията с представяне на добрите практики на местните и регионалните власти, както и в определянето на годишните и многогодишните приоритети на Европейския фонд за интеграцията, доведоха до признаването на многостепенния подход във Втората европейска програма за интеграцията (32), като се предвиждат:

74.

подкрепя приспособяването на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), с цел привеждането му в съответствие с нуждите на местните и регионалните власти на страните бенефициери, както и с развитието на териториалното сътрудничество, по-специално с инструмента ЕГТС – инструменти с основно значение за укрепването на пеневропейското измерение на многостепенното управление;

75.

припомня, че Евро-средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти (ARLEM) и Конференцията на регионалните и местните власти на страните от Източното партньорство (CORLEAP) обединяват представители на местните и регионалните власти от Европейския съюз и от страните от Съюза за Средиземноморието от една страна, и на Източното партньорство - от друга, допълвайки институционалната рамка на тези два процеса;

76.

смята, че многостепенната демокрация и приобщаващият подход са задължителни предпоставки за успех и отбелязва, че тези две политически инициативи, които засилват териториалното измерение на политиката за съседство, отговарят на необходимостта от ясна подкрепа, с цел въвеждането на устойчиви политически и административни структури на местно и регионално равнище, ефективното използване на финансовите инструменти и създаването на механизми за насърчаване на икономическото, социално и териториално развитие на страните партньори, благодарение, по-специално, на заслугите на междурегионалното сътрудничество;

77.

се мобилизира, така че ARLEM да допринесе съществено за управлението на Съюза за Средиземноморието, като по този начин позволи на местните и регионалните власти от трите бряга да участват в политическия диалог, провеждащ се в различните му органи и да се възползват от достъпа до механизмите и инструментите, създадени с цел засилване на сътрудничеството;

78.

изразява желание в процеса на консолидация на институционалната платформа, създадена с CORLEAP, да установи постоянен диалог с Европейската комисия и страните партньори, с цел намиране на конкретните начини, които да позволяват на местните и регионалните власти на страните от Източното партньорство да участват в работата на четирите платформи на партньорство, да се включат в подготовката на споразуменията за асоцииране, на стратегическите документи и на плановете за действие и по-специално да прилагат и оценяват националните индикативни програми;

79.

защитава териториалния подход при преразглеждането на европейската политика за развитие и засиленото участие на местните и регионалните власти в рамките на целите на хилядолетието (33); в тази връзка набляга на необходимостта от подкрепа, която трябва да бъде оказана за развитие на техническия и финансов капацитет на местните и регионалните власти на страните партньори;

80.

отчита добавената стойност на децентрализираното сътрудничество и по-специално на инициативи, като „Конференция по децентрализирано сътрудничество“, чиято цел е да се улесни обменът и политическият диалог между местните и регионалните власти на ЕС, развиващите се страни и институциите на ЕС; Портала на децентрализираното сътрудничество и борсата на децентрализираното сътрудничество – механизми, които би трябвало да бъдат укрепени в рамките на институционално сътрудничество на европейско равнище;

81.

отбелязва със задоволство, че значителният принос на много международни организации в процеса на консултации във връзка с Бялата книга относно многостепенното управление (34) показа до каква степен те се интересуват от този подход на равнището на Европейския съюз, за да развият териториалното измерение на своите действия и да създадат партньорства в други региони по света, които ще спомогнат за взаимното допълване на секторните политики;

82.

в контекста на утвърждаването на ролята на местните и регионалните власти в механизмите на световното управление подчертава:

83.

вследствие заключава, че констатираната тенденция към децентрализация и утвърждаване на влиянието на участниците от поднационално равнище в световната общност водят до тяхното включване в механизмите на управление на глобализацията и по този начин улесняват появяването на нов вид мултилатерализъм;

84.

поде инициативата да изготви „Отчет на резултатите в областта на многостепенното управление“ на равнище Европейски съюз, чрез който ежегодно ще се допринася за измерването до каква степен основните принципи и механизми на този начин на управление се вземат под внимание в политическия цикъл на Европейския съюз, като се съсредоточава върху териториалното измерение на анализираните политики и стратегии. В първото издание бяха посочени отбелязаният напредък и установените пречки в рамките на европейския процес на вземане на решения по отношение на четири стратегии и политики с определящо значение за политическата програма на Европейския съюз за 2010 г., а именно – стратегията „Европа 2020“, енергийната стратегия за периода 2011–2020 г., Стокхолмската програма и Пролетната програма (37);

85.

Отбелязва във връзка с първата таблица за отчитане на резултатите, че:

86.

смята, че с цел утвърждаване дейността на Комитета на регионите, свързана с наблюдение, на следващата конференция, посветена на субсидиарността, би могло да се обърне особено внимание на прилагането на практика на многостепенното управление, за да се анализират тенденциите, описани в първия доклад и отражението им върху европейския процес на вземане на решения;

87.

в следващите месеци ще конкретизира амбицията си за Харта на Европейския съюз за многостепенното управление, която ще трябва да доведе до по-голямо участие на местните и регионалните власти в упражняването на европейската демокрация; Процесът на изготвянето ѝ, основаващ се на идеята за приобщаване и участие, би трябвало да създаде благоприятни условия за възприемането ѝ от страна на местните и регионалните власти.

—

в две трети от държавите-членки (19 от 27) местните и регионалните власти са имали роля в процеса на изготвяне на НПР;

—

в по-голямата част от държавите-членки, местните и регионални власти са били консултирани, а в осем от тях те са участвали пряко в изготвянето на НПР;

—

в НПР на тринадесет държави-членки (включително 5 от най-населените) са споменати инициативи, основани на многостепенното управление;

—

две държави-членки (BE, PT) са приели различни цели по региони;

—

една държава-членка (RO) съобщи, че ще приеме предложението на КР за териториални пактове и изрично го споменава;

—

някои държави-членки са си поставили за цел да осъществят „интегриран подход“ и да засилят синергиите между различните равнища на управление чрез по-подходящи структури за управление/диалог.